ново! уникално! забавно!
ВИЦПАРАД
OiP T mx
ÊÈ ÂÑÒÐÈÉÑÍÅ ÈÎËÎÃ ÃÅ 80 ÒÈÊ (18 6) 192
ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÁÓÐÈÍ ÎÒ ÈÂÀÍ
кръстословици•судоку•игри•смях
ÑÊÎ ÌÀÔÈÎÒ ÍÅ ÈÇÍÓÄÂÀ
ÏÎ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÂÚÐÕÍÈÍÀ
ÒÅÍ ÅÄÍÎÂÀËÅÍ ÐÀ ÀÐÎÌÀÒÅÍ ÄÈÊÀË ÔÐÅÍÑÊÈ ÑÅÖ ÆÈÂÎÏÈ 3) (1832188 ÍÎ ÍÀØ ÈÊÎ 02 ÌÈÑÒ (19 1974)
ÚÂ ÅÏ. ÎÍÀ
5 479
У О Ш
година XX
лв.
ISSN 1310-5981
за 1
фитнес за ума
Ì. ÀÉ ÀÍÀ ÐÎÌÀÍ ÎÒ ÊÀÐÈÌÀ
ÎÁ ËÅÒÂÈ ÇÀ ÍÀ ØÈÂÀÍÅ ÒÀÂÀÍ
ßÏÎÍÑÊÀÍÀ ÍÀÖÈÎÍÀË ÄÐÅÕÀ Ò ÏÐÅÄÍÀ ×ÀÑ ÍÀ ËÎÄÊÀ
ÄÂÎ ÒÈÒËÀ ÍÀ ÈÑ ÐßÍÊÀ ß ÏÀÍÈ ÇÀ ÅÄÈÍÈÖÀ ËÀ ÑÈ
СКА КРЪСТОСЛОВИЦ
А
ÄÈÂÀÍ
ÃÎËßÌ ÊÚÑÁ ÕËß
8
ÍÀ ÀÂÒÎÐÚÒ Â “ÊÎÒÀÐÀÊÚÒ ×ÈÇÌÈ”
9
10
Âîäîðàâíî: 1. Ñúä çà õðàíà. 5. Íàøà äðà ì àò è÷í à àê 16 òðèñà. 10. Ïîâðå ÎÍÈß ÃÐÀÄ Â ßÏ äà íà êîæàòà. 14. 19ÎÑÒ ÐÅÊÀ ÍÀ ØÓ Ïð úñò åí îâ èä åí ÐΠÕÎÍ êîðàëîâ îñòðîâ. 23 ÃÐÀÄ Â ËÀÒ ÊÈ ÂÈß ÌÎÄÅË ÐÓÑ 15. Âèä ñëà ä êî ÑÀÌÎËÅÒÈ âîä íà ðèá à. 16. 27 28 ÊÈ ÌÀÐÊÀ ÐÓÑÒÈ 29 Ñòàðîòî íàèìå ÑÀÌÎËÅ íîâ àí èå íà öåí ÏÎ ÅÏÈ×ÅÑÊÀÅÇÈß 31 32 òðàëíèòå ÷àñòè íà Âèåòíàì. 17. ÊÈ ÓÊÐÀÈÍÑ94 37 Þæ íîñ ëà âÿí ñ êî 38 ÏÎÅÒ (18 1925) 39 40 õîðî. 18. Âíîñêà ан. çà äóõ îâ åí ñàí . 43 44 Лати, Натан, Ел а, ан ен 19. Ïîìîùíà òå ати, К ане, Алан îðåìà â ìàòåìà 47 48 А òèêàòà. 20. Âóë е им êàíè÷íà ìàãìåíà с съответнит цифрите съ51 52 ñêàëà. 22. Àíàòî ìè÷åí îðãàí. 23. 54 Ãðàä â Áúëãàðèÿ. 24. Íå ï îäâ èæ í à 15 7 58 âðúçêà. 25. Åòèî 59 60 ïñêà âëàäåòåëñêà 1 3 òè ò ëà. 27. Îá 863 64 13 øèðíî ïðîñòðàí А Ц ñòâî. 29. Îñòðîâ 69 16 70 8 íà ãðóïà â ÿïîíñ 8 4 êî ìîðå. 30. Ãåðîé 73 íà À. Ëè íä ã ð åí 17 8 îò “Ïèïè äúëãî 5 1 òî ÷îðàï÷å”. 31. Ëåòëèâî âåùåñ ò Ï. Ïåíåâ. 37. Ëúæ ëèâî èìå. 41. 20 Çâåçäà îò ñúçâåçäèå Åäí2îâàëåíò òî 5 íè àðî6ìàòíè ðà äè êà ëè. 45. Ïîâåñò îò Èâ. èíåðàë îò ãðóïàòà íà ñëþäèòå. 49. Ðóñêè ñà ìîëåòè. 50. 52. Îðëÿê. 53. Ïàðâåí 4äî þ. 54.8Ðîä ìå íîñíè äúðâåòà. 55. à Ïî 6 ëàñÿí18 . 58. Ïðèã Р 12 å â öúð А ê îâ íî ïååíå. 59. Ðåêà â Ãðó ä âúâ çèÿ Н ÔðàíОöèÿ. 65.ВÒðàêèéñêî ïëå ìå. 67. Åçåðî â Êàíàäà. öêè ôóòáîëåí îòáîð. 73. Óê 10ðàøåíèå. ÷àñ ò6èö è. 3. 16Ïî ù åíñ ê à ïðà òê à. 4. Åäè í îò Ìà Àò àí àñ îâ. 6. Ðå÷ í è ëê èò å íàò ð óïâ àí èÿ. 7. Ãî ðà îò åëè . 8. îâ è. 10. Ïî â åñò çà äåö à è þí 3 îø è19îò Ñò . 16 Äè ÷ åâ. 11. Ðóñ êè4êîì ï îç èò îð (18 72 190 4). 21. Íà ø å ïðå äï ð è íè. 26. Ðî ìàí îò Éî êî Îò à. 28. Ðî ìàí îò Ê. Òåò íà ßâî ðîâ . 33. Ðî ìàí 8 Åì . Çî ëà. 34. Ëþ á è 6 îò 19 9ñ ì èÿ ò Ïð îë åò åí ìå åö. 36. Áåç ï ð àâ åí ÷î â åê â Ñïà ðò à. à ïîê ð èâê à. 40. Ãðà í è÷ åí íà ëîã . 42. Ãðà ä â Êà íà äà, Âèä ìó õà ïî äîá èò 16 úê à.
À ÇÀ ÅÍÀ
11
12
ÍÀ ÓÑÒÐÅÌÍÎ ÏÀÄÅÍÈÅ
13
е в о д и в и Всичк ловици с о т с ъ р к и т н и р и и б р а у т а Л к и р а к и е в о ц и Ви к ч и с в и Судокупонски ребуси я е в о д и в 1/3 оТ бЪлГаРиТЕ Си ноСЯТ работа за вкъщи. 2/3 от българите си носят пиене в работата.
МиСлЕХ, ЧЕ ПЕРалнЯТа прави дрехите ми по-малки. оказа се, че било хладилникът!
ниЩо нЕ РазкРаСЯва жената така, както по-грозната й приятелка.
МЪРзЕл - Това Е да си почиваш предварително!
ВИЦПАРАД ШОУ 3
ЦИФРОСЛОВИЦА
ÊÎÐÀÁÅÍ ÑÊÎ ÐÎÑÒÎÌÅÐ
ÀÂÈÎÊÎÌÏÀ ÍÈß ÍÀ ÀÔÃÀ ÍÈÑÒÀÍ
ÐÅÊÀ Â ÌÎÍ ÃÎËÈß
ÅÄÈÍÈÖÀ ÌßÐ ÊÀ ÇÀ ÐÀÁÎÒÀ ÔÐÅÍÑÊÈ ÊÈ ÍÎÐÅÆÈÑÜÎÐ “ÈÌÅÒÎ ÍÀ ÐÎÇÀÒÀ”
ÍÅÐÀÇÁÈÒ ÕÀÉ ÂÅÐ
ÂÅËÈÊÀÍ, ÈÑ ÏÎËÈÍ ÂÅÙÅÑÒÂÎ ÄÎÁÈÂÀÍÎ ÎÒ ÎÂ×À ÂÚËÍÀ
ÍÎÙÍÀ ÏÎ ×ÈÂÊÀ
ÃÐÀÄ Â ÓÇÁÅ ÊÈÑÒÀÍ
ßÏÎÍÑÊÈ ÒÅÀÒ ÐÀËÅÍ ÆÀÍÐ
ËÚÑÊÀÂÀ ÏÀ ÌÓ×ÍÀ ÈËÈ ÊÎÏÐÈÍÅÍÀ ÒÚÊÀÍ
ÄÐÅÂÍÎ ÏËÅÌÅ ÍÀ ÁÀËÊÀÍÈÒÅ
ÅÔÈÐ, ÂÚÇÄÓØ ÍÎ ÏÐÎÑÒÐÀÍ ÑÒÂÎ
ÐÓÑÊÈ ËÅÊÀÐ (18551929)
ÏÎ×ÅÒÍÀ ÒÈÒËÀ ÍÀ ÅÂÐÎÏÅÅÖ Â ÈÍÄÈß
ÀÐÕÈÒÅÊÒÓÐÍÈ ÅËÅÌÅÍÒÈ ÎÒ ÉÎÍÈÉÑÊÈß È ÊÎÐÈÍÒÑÊÈß ÑÒÈË
ÏËÀÍÅÒÀ ÎÒ ÑËÚÍ×ÅÂÀÒÀ ÑÈÑÒÅÌÀ
ßÏÎÍÑÊÈ ÃÈÌ ÍÀÑÒÈÊ ÎÒ ÌÈ ÍÀËÎÒÎ
ÑËÓÕÎÂÈ ÎÐ ÃÀÍÈ
ÂÈÄ ÎÐÃÀÍÈ×ÍÎ ÑÚÅÄÈÍÅÍÈÅ
ÐÅ×ÍÈ ÍÀÒÐÓÏ ÂÀÍÈß
ÁÎÃÀÒÎ ÑÈÐÎ ÏÈÐÀÍ ÑËÀÄ ÊÈØ
ÌÈÒÈ×ÍÎ ×ÓÄÎÂÈÙÅ, ËÀÌß
ÔÐÅÍÑÊÈ ÀÐ ÒÈÑÒ (1920 1962)
ÏÅÑÅÍ ÎÒ ÐÅ ÏÅÐÒÎÀÐÀ ÍÀ Æ. ÁÅÊÎ
ÏÅÒÍÎ
ÌÚÆÊÎ ×ÅÄÎ
ÀÐÆÅÍÒÈÍÑÊÈ ÏÈÑÀÒÅË “ÒÓ ÍÅË”
ÃÐÀÄ ÂÚÂ ÔÐÀÍÖÈß, ÈÇ ÂÅÑÒÅÍ ÑÚÑ ÑÂÎß ÊÈÍÎ ÔÅÑÒÈÂÀË
ÁÓÊÂÀ ÊÀÒÎ ÇÍÀÊ ÍÀ ÖÅÍÍÈ ÊÍÈÆÀ
ÐÈÌÑÊÈ ÈÌÏÅ ÐÀÒÎÐ
ÀÂÈÀÒÎÐ
ÄÚÐÂÅÍÀ ÄÐÚÆÊÀ ÍÀ ÈÍ ÑÒÐÓÌÅÍÒ
ÑÅÌÅÉÑÒÂÎ ×ÈÔÒÎÊÎÏÈÒÍÈ ÏÐÅÆÈÂÍÈ ÁÎ ÇÀÉÍÈÖÈ ÅÒÈÎÏÑÊÀ ÂËÀÄÅÒÅËÑÊÀ ÒÈÒËÀ
×ÅØÊÈ ÏÎÅÒ (17931852)
ÒÐÀÊÈÉÑÊÀ ÊÐÅÏÎÑÒ ÍÀ ÕÀ ÈÍÁÎÀÇ
ÎÃÍÅÒÅ×ÍÀ ÂÓËÊÀÍÈ×ÍÀ ÌÀÑÀ
ÒÅÆÊÎ ÄÓØÅÂ ÍÎ ÑÚÒÐÅÑÅÍÈÅ
ÏÐÎÄÓÊÒ ÍÀ ÇÅÌÍÎÒÎ ÌÀÑËÎ ÏÎËÓÊÐÅÏÎÑ ÒÅÍ ÑÅËßÍÈÍ ÏÐÅÇ ÐÈÌÑÊÎ ÂÐÅÌÅ
ÁÐÀÒ ÍÀ ÖÀÐ ÑÀÌÓÈË
ÏÅÐÈÎÄ ÎÒ ÑËÚÍ×ÅÂÈ È ËÓÍÍÈ ÇÀÒÚÌ ÍÅÍÈß
ÊÀÌÅÍÀÐÑÊÈ ÂÇÐÈÂ
ÈÇÒÎ×ÍÎ ÑËÀÂßÍÑÊÎ ÏËÅÌÅÍÍÎ ÎÁÅÄÈÍÅÍÈÅ ÂÚ ÂÎËÈ ÍÈß
ÄÚÐÂÅÍÀ ÎÁÓÂÊÀ
ÑÏÚÒÍÈÊ ÍÀ ÏËÀÍÅÒÀ
ÑÈËÍÎ ÑÏÈÐÒ ÍÎ ÏÈÒÈÅ
ÈÐËÀÍÄÑÊÈ ÁÎÐÅÖ ÇÀ ÍÅÇÀÂÈÑÈ ÌÎÑÒ (1807 1849)
ÑÒÈÕÎÒÂÎ ÐÅÍÈÅ ÍÀ Ï. ßÂÎÐÎÂ
ÎÏÅÐÀ ÎÒ Ã. ÕÅÍÄÅË
ÈÃËÎËÈÑÒÍÎ ÄÚÐÂÎ
ÃÐÀÄ Â ßÏÎÍÈß
ÎÁÐÀÁÎÒÊÀ ÍÀ ÏÎ×ÂÀÒÀ ÇÀ ÏÎÑÅÂ
Речник: Колон, Керосин, Арак, Линолин, Иро, Сабато, Лам, Сорано, Сарос.
ВИЦПАРАД ШОУ 4
ÔÎÐÌÀ ÍÀ ÇÅ ÌÅÏÎËÇÂÀÍÅ
КОНТУРИ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да съединявате съседните точки, така че да формирате една единствена затворена линия без пресичания или разклонения. Номерата между точките показват точно колко чертички трябва да има около съответното квадратче.
ВИЦПАРАД ШОУ 5
ТРУДНО
ТРУДНО
Разбрах, че трябва да намаля интернета в момента, в който отворих вратата на тоалетната с двойно натискане на дръжката.
ЛЕСНО
Въпрос: Кой е най-нещастният човек на света? Отговор: Катаджия, който гледа Формула 1.
Някои механични играчки спомагат за повишаване на сексуалната активност при жените. Най-голям успех се постига с Порше и Ламборджини...
Говорят си генетици: - Е, как са новите ви
картофи? Според мен са отврат! - Тихо! Може да те чуят!
Преяждането от Коледа до Нова година, не е толкова вредно! Много по-вредно е преяждането от Нова година до Коледа...
Как се нарича малкото при пингвина? Както се нарича и малкото при човека - 50 грама.
Е, добре де, как са успели да сложат табелата: „Ходенето по тревата забранено!”... точно в средата на тревната площ?
ВИЦПАРАД ШОУ 6
СКАНДИ ХАОС
нали е , е б о - Кв скен бал?! ма
- Само така ще ми обърне внимание...
ЗАЩОТО!!!
Защо за жените трябва да пием прави?
ВИЦПАРАД ШОУ 7
Първо, защото да се пие легнал е неудобно. Второ, за да се издигаме известно време над тях. Трето, пием прави, защото така повече влиза Четвърто, по този начин раздвижваме отеклите си крайници. Пето, ставаме, за да изтръскаме от панталоните си остатъците от салатата. Шесто, ставаме, за да разгледаме по-добре присъстващите на масата жени. Седмо, този ритуал е измислен, та в случай на нещо рязко да се нахвърлим от висок старт. Осмо, така изясняваме, кой от нас е останал под масата, за да зяпа по жените. Девето, ставаме, за да получим облекчение после като седнем. И накрая, ставаме, за да не чуваме в самото си ухо: „Стига си пил! Вече те хваща!” И така, за жените! Мъжете пият прави!
С Е М И Н А Р ЪТ, ПОСВЕТЕН НА ПРОБЛЕМИТЕ ПО ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО, ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ПРЕДИ ДВЕ СЕДМИЦИ.
МОСТОВЕ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Мостове се играе на правоъгълна решетка. Някои клетки са заети от кръгчета с цифри от 1 до 8 - това са островите. Останалите клетки са празни. Целта е да се свържат всички острови в единствена, свързана група като се прекарват мостове между тях при следните условия: Мостовете трябва да започват и завършват от острови по права линия хоризонтално или вертикално; Мостовете не трябва да пресичат други острови или мостове; Най-много два моста могат да свързват двойка острови; Броят на мостовете свързани с даден остров трябва да е равен на цифрата на острова.
ТРУДНО
ТРУДНО
Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира ра-
менете на стоящият пред него. Той подскача: - Какво си мислите, че правите? - О, извинете! Беше по навик - аз съм масажист по професия и... - И какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен...
Кара си един шофьор
на ТИР из някво село и сгазил две патки. Отива при бабата от близката къща: - Бабо, тука сгазих две патки, ела да видиш да не са от твоите. Излиза старицата, поглежда ги и му отговаря: - А, не са от моите, аз такива плоски патки нямам.
На някакъв човек не му достигали 1000 лева, за да си купи кола. Решил да иска от съседа на заем. Съседът му казал, че ще му даде парите, ако му позволи да спи със жена му. След като всичко свършва и жената се връща вкъщи, мъжът й я пита: - Какво стана? Съ-
ВИЦПАРАД ШОУ 8
Отивам до магазина за салам, а на касата табелка: „ПРОМОЦИЯ! С всяка бутилка водка – литър доматен сок безплатно”. И като ми се допи сок…
ЛЕСНО
ШИКАКУ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ ЛЕСНО
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ВИЦПАРАД ШОУ 9
Трябва да разделите решетката на правоъгълници и квадрати, така че всеки правоъгълник да съдържа точно едно число, и това число трябва да отговаря на броя на квадратчетата в правоъгълника.
седът даде ли ти 1000 лева назаем? - Абе, човекът каза, че и 2000 лева ще даде, ама като ги няма...
Бабата си говори с трите си внука. - Ти какво учиш, чедо? - Медицина, бабо. - Аууу, като пораснеш, ще лекуваш баба си. Браво. А ти какво
учиш? - Архитектура, бабо, строителство. - Ах, на баба то златно бе. Ще построиш на баба си къща. Обръща се към най-малкото: - А ти, бабиното, какво учиш? - Fine art, бабо. - Какво?! - Fine Art. - А за баба ти не ти
пука, а?
ко удара е успял?
В голф клуба един човек чете вестник. - Чуйте, тук пише, че някакъв мъж убил жена си с голф стика си! Настъпва тишина. Във въздуха виси един въпрос. Накрая един голф играч не издържа и пита плахо: - А пише ли там с кол-
Иванчо седи в час по български и яде баничка. Учителката: - Иванчо, ти не знаеш ли, че по време на урок не трябва да се яде баничка? Между другото в какъв род е „баничка”? - В мъжки, госпожо! - И защо? - Защото е с яйца!
ВИЦПАРАД ШОУ 10
СКАНДИ ХАОС
Три тъщи. Първата: - Моят зет чете списания за птиците, вероятно, като малък е мечтаел да стане орнитолог. Втората: - А моят чете кулинарни списания, готвач вероятно е искал да стане. Третата: - А съдейки по списанията, които чете моя, е мечтаел да стане гинеколог.
Баща и момченцето му седят в къщи. Таткото зяпа вестника, детето гледа Дискавъри. По едно време: - Тате, тате, гледай
какви крокодили дават... Бащата скача като попарен: - Крокодили ли каза? Тичай да купиш хляб, сине, че майка ти ей сега се връща...
- Какво иска да чуе един мъж от една жена: - Тук е доста скъпо... Искаш ли направо да отидем у нас.
В магазинната мрежа са пуснали нови тигани с незалепващо покритие - когато храната започне да загаря - автоматично ви се изключва нета.
Катаджия към шофьор: - Защо превишихте скоростта?! - Исках по-бързо да се прибера вкъщи преди да е подействала водката..
След сватбата: - Мила, отсега нататък ще трябва цял живот да ме понасяш. - Но нали през деня ще бъдеш на работа?
Влиза секретарка при шефа и казва: - От днес искам заплата 1200 лева и четири почивни дни в седмицата! Шефът с ирония пита: - И кой ти каза, че това може да стане? - Гинекологът и адвокатът.
ВИЦПАРАД ШОУ 11
- Мамо, купи ми шоколад. - Няма да ти купя, защото си непослушна! - Като се качим в трамвая аз пък ще ти викам „бабо”!
Пийнал мъж удря с юмрук по масата и се провиква: - Кой командва тук?! На вратата на ста-
ята се показва жена му с точилка в ръка. Мъжът утихва и промърморва: - Скъпа, аз само попитах…
ВИЦУВАНЕ Жената: - Леле, Жоре, нямаме сол! Иди и помоли съседката! ... - Какво, даде ли?! - Даде! - А къде е солта?!
- Имате ли деца? - Колко ви трябват?
Хора са се насъбрали пред ресторанта: - Да знаете защо ресторантът е запечатан? - Вчера са се отровили хора. Сега обядват следователите.
- Какво е това 90-6090? - Минаване край катаджия.
Как да направим щастлив един мъж: 1. Да правим секс с него 2. Да го храним 3. Да го оставим на мира!...
ÑÏÎÐÒÍÀ ÎÁÓÂÊÀ
ÃÅÐÁ ÍÀ ÏËÅÌÅ
ÁÚÐÇ ÈÑÏÀÍÑ ÊÈ ÒÀÍÖ
ÔÐÅÍÑÊÈ ÂÅÑÒÍÈÊ
ÍÀÖÈÎÍÀËÐÅ ÂÎËÞÖÈÎÍÅÐ È ÂÎÉÂÎÄÀ (18301918) ÄÐÅÂÍÎÃÐÚÖÊÈ ÑÊÓËÏÒÎÐ “ÄÈÑÊÎÁÎË”
ÎÁÐÀÇ
ÏËÀÒÍÎ ÇÀ ÐÈÑÓÂÀÍÅ
ÄÈÌÎÎÒÂÎÄ ÐÓÑÊÈ ÀÍÈ ÌÀÒÎÐ “Îà ËÅÄÀËÎ ÍÀ ÂÐÅÌÅÒΔ
ÏÎËÈÒÈ×ÅÑÊÀ ÏÀÐÒÈß Â ÀÍ ÃËÈß
ÂÐÚÕ Â ÑÒÀÐÀ ÏËÀÍÈÍÀ
ÃÎÑÏÎÆÈÖÀ Â ÀÍÃËÈß È ÀÌÅ ÐÈÊÀ
ÆÈËÈÙÅ ÍÀ ÄÅÐÂÈØÈ
ÏÐÎÄÓÊÒ ÍÀ ÇÅÌÍÎÒÎ ÌÀÑËÎ
ÑÒÈÕÎÒÂÎ ÐÅÍÈÅ ÎÒ ÈÂ. ÂÀÇÎÂ
ÏÈÅÑÀ ÎÒ ÀË. ÄÞÌÀ
ÅÄÈÍ ÎÒ ÑÚÇ ÄÀÒÅËÈÒÅ ÍÀ ÑËÀÂßÍÑÊÀÒÀ ÀÇÁÓÊÀ ÃÐÀÄ Â ÑÀÙ, ÙÀÒ ÍÅÂÀÄÀ
ÄÚËÃÀ ×ÀÑÒ ÎÒ ÏËÀÒ
ÃÐÀÄ Â ÑÅÂÅÐÍÀ ÈÒÀËÈß
ÃÐÀÄ Â ÞÆÍÎ ÏÅÐÓ
ÅÄÈÍ ÎÒ ÑÈÍÎ ÂÅÒÅ ÍÀ ÍÎÉ
ÊÎÐÀÁÅÍ ÃÎÒ ÂÀ×
ÂÈÄ ÑÏÎÐÒÍÀ ÈÃÐÀ Ñ ÒÎÏÊÀ È ÐÀÊÅÒÈ
ÃÎÐ×È ËÈÊÜÎÐ
ÑÒÈÕÎÒÂÎ ÐÅÍÈÅ ÎÒ Ï. ÏÅÍÅÂ
ßÏÎÍÑÊÈ ÊÎÌ ÏÎÇÈÒÎÐ
ÀÍÃËÈÉÑÊÈ ÏÀÐÀÕÎÄ ÏÎ ÒÚÍÀË ÏÐÅÇ 1912 Ã
ÒÂÚÐÄ ÍÀËÅÏ, ÊÎÒËÅÍ ÊÀÌÚÊ
×ÅÕÎÑËÎÂÀØ ÊÈ ÊÎÑÌÎÍÀÂÒ
ÑÒÈÕÎÒÂÎÐÅ ÍÈÅ ÍÀ Ï. Ð. ÑËÀÂÅÉÊÎÂ
ÊÎÐÅÉÑÊÀ ÏÀ ÐÈ×ÍÀ ÅÄÈÍÈÖÀ ÎÁÐÀÒÍÎÒÎ ÄÂÈÆÅÍÈÅ ÍÀ ÖÅÂÒÀ ÍÀ ÎÐÚÄÈÅ ÑËÅÄ ÎÒÊÀÒÀ
ÐÀÇÊÀÇ ÎÒ É. ÉÎÂÊÎÂ
ÍÅÏÐÈËÈ×ÅÍ ÑÌßÕ
ÓÐÅÄ ÇÀ ÐÀÄÈ ÎÇÀÑÈ×ÀÍÅ
ÍÀØÀ ÄÐÀÌÀ ÒÈ×ÍÀ ÀÊÒÐÈÑÀ
ÌÅÒÀËÍÀ ÆÈÖÀ
ÏÎÄÅÌÍÀ ÌÀ ØÈÍÀ
ÑÒÈÕÎÒÂÎÐÅ ÍÈÅ ÎÒ ÈÂÀÍ ÂÀÇÎÂ
ÍÀ×ÈÍÀÅÙ Â ÄÀÄÅÍÀ ÎÁËÀÑÒ
ÈÒÀËÈÀÍÑÊÀ ÊÈÍÎÀÊÒÐÈÑÀ
ÕÐÎÍÈÊÀ
ÂÚÇÏÀËÅÍÈÅ ÍÀ ÐÅÒÈÍÀÒÀ
ÑÒÅÍÎÁÈÒÍÎ ÎÐÚÆÈÅ
ÏÎÄÓÒÈÍÀ
ÎÏÅÐÀ ÎÒ Ã. ÕÅÍÄÅË
ÑÒÐÀÍÀ Â ÏÐÀ ÂÎÚÃÚËÅÍ ÒÐÈ ÚÃÚËÍÈÊ
ÁËÈÇÊÎÈÇÒÎ ×ÅÍ ÎÁÈ×ÀÉ
ÃÅÐÎÉ ÍÀ ÆÀÍ ÆÀÊ ÐÓÑÎ
ÏÀÐ×Å ÏÐÚÑÒ ÇÀÅÄÍÎ Ñ ÒÐÅ ÂÀÒÀ
ÃÀÐÍÈÐÀÍÀ ÏÈÒÀ
ÌÀÐÊÀ ÌËßÊÎ ÇÀ ÁÅÁÅÒÀ
Речник: Енева, Керосин, Отон, Такел, Левират, Амер, Емил, Тори, Тарасов.
ВИЦПАРАД ШОУ 12
×ÎÂÅÊÎÏÎÄÎÁ ÍÀ ÌÀÉÌÓÍÀ
ТРУДОВА ПОВИННОСТ Трудът е направил от маймуната човек? От маймуната мързелът е направил човек! Трудолюбивата маймуна изпълзяла на дървото за банани. А ленивата взела тояга и свалила трудолюбивата. Заедно с бананите. Наяла се с банани и помислила – хубаво е да си човек.
При паспортна проверка на софийското летище: - Nationality? - Russian. - Occupation? - No, no, just visiting.
Един кон влиза в ресторант и си поръчва две кофи водка и две кофи кока-кола. На другия ден конят пак идва, но си поръчва само една кофа кока-кола. Келнерът го пита: - А, бе, що не си вземеш и водка? Конят отговаря: - Защото, днес съм с каруцата.
Семейство в хотел: - Стая за една вечер иска мъжът. - Късметлийка сте казва рецепционистката към жената, - обикновено наема стая за
час.
- Тате, защо мама я боли често главата?
ВИЦПАРАД ШОУ 13
- Ана! Твоичкият дойде!
- Защото татко носи малко пари вкъщи. - А защо носиш малко пари? - Защото тати харчи
част от парите с едни лелки със здрави глави!
Седи си Маринчо с една бутилка водка и пие. Някой го пита: - Това ли ти е единствената утеха в живота? - Не! Вкъщи имам още четири бутилки.
Адам, се събужда след див купон: - Ко-пе-летаааа, къде са ми ребрата? Глас от небето: - А снощи кой поръчваше момичета?..
КАКУРО
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да попълните всяко празно квадратче с някоя цифра от 1 до 9. Сборът от цифрите в белите празни квадратчета трябва да е равен на числото в съседното сиво квадратче.
ТРУДНО
Без да искам набрах 112 от мобилния вчера... и... запалих къщата, за да не изглеждам глупаво.
Ако си силен, смел, умен и много секси... Прибирай се вкъщи вече си пиян!
Споделят приятелки: - Какво става с твоя мъж? Още ли скита по цели нощи из игралните домове и пръска парите на семейството? - О, това е вече минало! Проведох с него сериозен разговор. Сега той е нов човек, не пуши, не пие, не ходи по игрални домове и ресторанти
и денонощно лежи в реанимацията.
- Татко, не мога да се омъжа за Иван! Той е атеист и не вярва, че има ад. - Нищо, дъще. Смело се омъжи за него, а майка ти много скоро ще го накарате да разбере, че не е прав.
Плачеща жена звъни на вратата на майка си: - Мъжът ми ме преби. - Как? Нали е в командировка? - И аз така си мислех. - Ти съвест имаш ли, бе? - Не. Тоест - да, но не я ползвам всеки ден.
ВИЦПАРАД ШОУ 14
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ИНСПЕКТОР БОРГ
- Сигурен ли сте, че той е добър лекар? – за пореден път попита сержант Глум, напрегнато заслушан в стоновете и бръмченето, които се чуваха от кабинета на зъболекаря. - Не съм сигурен – честно си призна инспектор Борг, - но ми
го препоръча комисар Боси. Така че – Борг се усмихна – сега ще имаме възможност да разберем как шефът се отнася с нас. - Лесно ви е на вас – измърмори Глум, нервно напипвайки подудата си буза, - на вас ще ви направят една малка пломба,
ЗЪБ ЗА ЗЪБ!!!
Криминална загадка
ВИЦПАРАД ШОУ 15
стана тишина. - Виждате ли – бодро каза Борг, - пациентът вече не крещи и не стене. Значи всичко е минало добре и сега е Ваш ред. - Ама как така, инспекторе! – размаха ръце Глум. – Само след Вас. Вие сте старши.
а на мен, този доктор Менгел, сигурно ще ми разкърти цялата челюст. В това време в кабинета на-
- И какво от това – възрази Борг. – Вашият случай е по-сериозен. Още повече – загадъчно каза Борг, - докато съм в кабинета, на вас може да се случи нещо неприятно с възпалението. - Какво искате да кажете? Испекторът не успя да отговори на този въпрос, защото от кабинета се чу мъжки вик и шум от падане на тяло. - Горкият – невъзмутимо коментира Борг и се прекръсти. – Случват се и такива неща. Не напразно казват, че всеки лекар има свое гробище... Какво Ви е, приятелю? Инспектор Борг забеляза, че пребледнелият Глум всеки мо-
Премахнете толкова букви, колкото са запетайките отпред и отзад на фигурите. При правилно решение на задачата ще научите какво е изобретено през 3250 г. пр.н.е. в Месопотамия.
ВИЕ СТЕ ЕРУДИТ? ДАНО НЕ Е МИТ!
1. Коя риба по време на хвърлянето на хайвера отива не от морето в реката, а обратното? а) Сьомга б) Пъстърва в) Змиорка 2. В Древния Рим кой е един от най-тържествените семейни празници? а) Първата крачка на сина б) Първото бръснене в) Първата дума, казана от сина 3. Кое от животните трупа мазнина в опашката? а) Хомяк б) Мармот в) Бобър
4. Кой от композиторите е родоналник на оперетата? а) Имре Калман б) Жак Офенбах в) Ференц Лехар 5. Пристигайки в един град, Дюма отишъл в книжарницата. Книжарят навсякъде наредил книгите му. Дюма попитал: „Къде са книгите на другите автори?” Какво му е отговорил книжарят? а) Не знам и не искам да знам за другите автори! б) Книгите на другите автори не се търсят. в) Продадени са!
продължава на 17-а стр.
мент ще припадне и реши да го ободри: - Стегнете се, сержант. Дори сериен убиец Ви плаши по-малко. В този миг вратата на кабинета се отвори и оттам излезе човек с изкривено от злоба лице, който се затича към изхода. Ангажиран в Глум, инспекторът се огледа, но успя да забележи само жълтите маратонки в края на коридора. - Виждате ли – пациентът е излекуван и е добре – успокоително каза Борг. – Странно само...
ВИЦПАРАД ШОУ 16
ТРОЕН ИЗБОР
СКРИТОПОКРИТО! Надписите по цигарените кутии „Пушенето убива” са провокирали полицията. Сега всяко убиство, ако в трупа е намерена кутия цигари, се смята за автоматично разкрито!
Брюнетка разказва на блондинка: - Моят син от 4-годишен кара колело. Сега е на 8. - Охо! Представям си, колко далеч вече е стигнал.
ВИЦПАРАД ШОУ 17
Гърците пият най-много узо. Англичаните пият най-много уиски. Французите пият най-много вино. Българите пият най-много на аванта!
от 15-а стр. Той нямаше възможност да продължи. От кабинета изскочи самият доктор Менгел. Той се държеше за окървавената си уста и започна да крещи: - Какфо седите така и цакате? Спрете го! Той ми исби два съба! Глум веднага дойде на себе си. Зарадван от възможността да не влиза в кабинета, той веднага скочи и се затича по коридора. Инспектор Борг се запъти след него. След минути те вече бяха на улицата. - Къде отиде човекът с маратоннките, който излезе оттук? – попита Борг портиера, който гледаше
към преминаващите хора. - Влезе в сауната на отсрещния тротоар – без да ги погледне им отвърна портиерът. В приятния полумрак на салона в банята миришеше на алкохол. Четирима мъже, завити в хавлии седяха спокойно да си отпочинат след сауната. Един от тях, с огромни и стърчащи уши, играеше шах сам със себе си. Другият, който приличаше на спортист, четеше вестник. Третият беше с бледо лице и гърбав нос, и дремеше. Четвъртият беше кокалест с издължено лице и безразлично разглеждаше влезлите детективи. - Ето го! – едновремен-
но извикаха Глум и Борг, посочвайки третия. Само след миг инспектор Борг вече разпитваше още неосъзналия се любител на сауната. - Току-що беше извършено нападение над доктор Менгел. Имаме основания да смятаме, че Вие сте извършител на това престъпление. - Аз?! – възмути се мъжът с бледото лице. – За първи път чувам за вашия Хегел. А пък от две години не съм ходил на зъболекар. Не мога да ги понасям. - Не се и съмнявам в това! – съгласи се Борг. – И все пак, трябва да Ви арестуваме!
Когато не знаеш къде се пише запетая... слагай многоточие... така хем няма да личи... че си неграмотен... хем ще изглеждаш някак загадъчен... На оживено кръстовище светофарът сменя и трите си цвята, но младата дама зад волана на първата кола не потегля. Полицаят я доближава и пита: - Госпожо, нима нито един от трите цвята не ви харесва? Младеж е с приятелката си на ресторант. Виждайки високите цени в менюто казва на момичето: - Какво ще иска моята дебеланка?
На 11 април 1947 година Луис Пийт умира в газовата камера на затвора „Сан Куентин”. Осем години по-рано на същата дата, Луис излиза от женския затвор „Техачапи”, след като е излежала 18 години за убийство.
ИСТИНСКИ КОШМАР
ЛЪЖИ, КОВАРСТВО, УБИЙСТВА
дини този брак е сбъдната мечта за Хенри, който дълго време бил сам, мечтаейки за перфектната съпруга. Бил толкова влюбен в красивата си съпруга, че непрекъснато й повтарял, че не си представя живота без нея. Но Хенри не знаел, че неговите пари са недостатъчни за лукса, за който мечтаела Луис. Един ден в Тълса, Оклахома, Луис била арестувана, когато бижутата на другите съседи от сградата
са открити в бюрото й. След порицание и освобождаване, семейството се мести в Тексас, където Луис е заловена
да краде бижута от местен бижутер. Смайващо, но отново сълзите й трогват полицията и я пускат. Съпругът търпял
упреците й и работел все повече, за да й осигури повече пари. Докато веднъж Хенри се завърнал от пътуване два
ВИЦПАРАД ШОУ 18
ЛЪСКАВИ БИЖУТА 40 години по-рано пленителната красавица от Юга Лофи Луис Преслар, 15-годишна, спокойно си приготвя багажа, за да се изнесе от училището за млади дами и да се върне в дома си в Биенвил, Луизиана, когато е обвинена и в багажа й са открити бижута на нейни съученички. Луис никога не изгубила вкус към студения блясък на диамантите. Когато се прибира вкъщи, издателският бизнес на баща й започва да фалира, майка й умира, а тя прави планове за бъдещето си. ПЪРВИ СЪПРУГ Спасението идва за нея чрез Хенри Боузли, търговски пътник, който вижда Луис в местната аптека. Когато той напуска града, красивата госпожица Преслар скромно върви до него. Женят се в Ню Орлиънс няколко дни по-късно през 1903 г. В продължение на две го-
Сватбата им била голямо социално събитие. Бракът им бил като приказка, особено когато се родила малката им дъщеричка. Америка влязла във война и Ричард просперирал. Но когато войната свършила, дошла рецесията от 1920 година и Ричард бил заплашен от банкрут. Затова
говорила на обявата на Джейкъб Чарлс Дентън, който имал нужда от икономка, която да поддържа 14-стайното му жилище на улица „Южна Каталина”. Той бил около 45-годишен, червендалест и мъжествен, отскоро вдовец. На следващата сутрин тя се преместила заедно с петго-
посетили парти в къщата на госпожа Оумент заедно. Това бил последният път, когато госпожа Оумент видяла чичо си жив. Версията на Луис била, че Дентън е ранен в ръката, раната се инфектирала, наложило се ампутация и той се срамува от недъга си и не иска
ЛИУС ПИЙТ
дни по-рано от предвиденото. В хотелската стая той заварил Луис напълно гола с прислужник, който изглеждал изключително виновен. Два дни по-късно Хенри е намерен в хотелска стая в Уако мъртъв, с 32-калибров пистолет в ръката. КРАСИВА И САМОТНА Когато Луис се появява в Бостън след няколко седмици, тя е само на 20 години. Фигурата й била красиво заоблена, чарът й – неотразим и тя се регистрирала в хотел под името Ана Лий Гулд. Разказвала на всички, че е богата наследница на няколко имота в Европа. За една година Луис успяла да омае застаряващ ерген да й «даде» няколко златни бижута, но една богата вдовица я хванала да й краде бижутата, затова Луис бързо напуснала и се преместила в Далас. Там срещнала хотелския мениджър Хари Фоурот. Не след дълго Хари вече се наслаждавал на ласките на Луис и тя получила комбинацията за сейфа на хотела. Загубата възлизала на 20 000 долара в бижута, а Луис надхитрила полицията като не оставила никакви улики. Все пак шери-
ВИЦПАРАД ШОУ 19
ГАЗОВАТА КАМЕРА В ЗАТВОРА САН КУЕНТИН фът я посъветвал да напусне града и да не се връща. Хари се застрелял, тъй като репутацията му била буквално унищожена. Така той станал жертва номер две. МИСТЪР ПИЙТ На изложение за коли в Денвър, Луис срещнала следващата си жертва - Ричард С. Пийт, собственик на автокъща. Пийт решил, че е намерил жената на живота си.
Луис решила да продължи напред. Когато обаче отишла в банката, намерила общата им сметка почти празна. Луис се прибрала, за да си събере багажа. Ричард се прибрал, когато тя вече си тръгвала. Казала, че заминава да се разсее малко. Ричард само кимнал. ИКОНОМКА НА ДЕНТЪН В Лос Анджелис, Луис от-
дищната си дъщеря. За около седмица Луис намерила личните документи на Дентън и открила, че в банковата му книжка има повече от 100 000 долара. Също така открила трикаратов диамантен пръстен. Скоро след това Дентън накарал племенницата си – госпожа Оумент да опише всичките му вещи. Няколко дни по-късно Луис и Дентън
да го виждат хората. Невероятно е как всички повярвали на тази небивалица. Лъжите й ставали все повече и тя се опитвала да придобие коли, имоти и пари на негово име Накрая, дъщерята от първия брак на Дентън, учеща в Аризона, не получила месечната си издръжка и звъннала на братовчедка си, госпожа Оумънт, която посетила Луис
съда през януари 1921 година. ОСЪДЕНА На процеса били изобличани всички нейни лъжи, които тя така убедително разказвала на всички и дори убедила съседите, че е имало «испанка». Никой не повярвал и, че Дентън е подарил на подсъдимата всичките си картини, мебели и диаманти. Приятелката на Луис, госпожа Ида Грегъри, свидетелствала, че в деня на убийството тя е била с Луис, която била с приповдигнато настроение, танцуваща около къщата. Репортерите, които отразявали процеса, били впечатлени от железните нерви на Луис. Заведена в къщата на Дентън, тя стояла спокойно, докато всеки сантиметър от къщата бил подложен на внимателен оглед. Накрая защитата се оттеглила без да повика обвиняемата на свидетелското място. Луис била обявена за виновна, но се отървала от смъртната присъда. ЗАТВОР През 1924 година, тялото на Ричард Пийт било открито в третокласен хотел в Тусон. Той се самоубил, поредната жертва на Луис не успял да преодолее срама от това, че жена му е осъдена за убийство. Всяка година Луис подавала молба за помилване, но й било отказвано. Приятелите й – семейство Логан, често я
посещавали. Докато била в затвора, тръгнали слухове, че тя не е съвсем безимотна и ако бъде освободена, ще може да се справи сама. В началото на 1939 година случаят на Луис бил отново преразгледан. Каролин Уокър, репортер, отразяващ процеса на Луис, казала пред един от членовете на комисията за предсрочно освобождаване: „Тази жена е твърде опасна, за да бъде пусната на свобода. Тя през целия си живот е оцелявала крадейки, лъжейки и извършвайки насилие. Запомнете ми думите – ако я пуснете, това ще е трагедия за някого”. „Това ви е проблемът на вас, журналистите”, казала Емили Латъм, член на комисията за предсрочно освобождаване, „просто не можете да повярвате, че затворът променя хората”. На 11 април 1939 година Луис била освободена от затвора. НА СВОБОДА Под името Ана Б. Лий, тя се потопила в неизвестност и никой не чул за нея през следващите 5 години. Работила като икономка и редовно докладвала на надзорника си – Емили Латъм. През лятото на 1943 г. госпожица Латъм починала от сърдечен удар. Когато си тръгвала от дома й, Луис взела 32-калибровия пистолет, принадлежал на покойния съпруг на Емили.
В този момент старата вярна приятелка на Луис – Маргарет Логън предложила на Луис работа като гледачка на почти неподвижния й съпруг Артър Логън, тогава на 75 години. Комисията одобрила и Луис се преместила в удобната къща на Логън, с изглед към океана. Било ноември 1943 година. Маргарет Логън, която работела в самолетна фабрика, имала и лиценз за брокер на недвижими имоти. Тя твърдо вярвала в невинността на Луис и с радост подписала необходимите документи. Още в началото Луис «споделила», че домът на Дентън в Денвър е оставен на нея и тя скоро щяла да получи първия чек от наема. С обещание за финансова помощ от Луис, Маргарет инвестирала много пари в собственост, която се надявала да продаде с голяма печалба, но без да плати пълната сума. Но наследството не се получило и Луис отново оплела много лъжи. Скоро Луис се запознала с банковия касиер Лий Бордън Джъдсън. Сивокосият мъж, който носел позлатени очила, бил репортер във вестник преди да започне работа в банката. Като Боузли, Пийт и Дентън преди него, веднъж щом усетил ласките на Луис, той се влюбил в нея. Седмица по-късно те се оженили тайно, тъй като сватбата нарушавала пробацията на Луис. Маргарет Логън посрещнала Джъдсън с отворени обятия. Тази пролет Луис започнала да «работи» по въпроса с Артър Логън. Тя казала на приятели и роднини, че той става опасно неуправляем и трябва да бъде затворен. Дошло време и Маргарет да плати поредната вноска по имота, но чашата преляла чак когато Луис фалшифицирала подписа й на чек за 200 долара. На 29 май 1944 година Луис казала на съпруга си да остане в хотел „Глендейл“, където живеели, докато тя отиде да обсъди нещо с Маргарет Логън. Никой повече не видял Маргарет жива. ХУБАВА НОВА КЪЩА На 31 май тя и Лий Джъдсън се нанесли в дома на Логън. В началото на юни Луис казала на служител в психиатричната клиника, че Артър Логън е обезумял. На 29 май
ВИЦПАРАД ШОУ 20
и предложила да отидат до банката, за да проверят дали има някакви скорошни чекове. Луис отклонила предложението, като казала, че Дентън щял много да се ядоса от намесата в делата му, а тя не искала това. Тогава, на 6 юни, Луис отишла в банката на Дентън, въоръжена с ключ от неговия сейф. Заместник-директорът на банката не й позволил да отвори сейфа, затова тя се опитала да осребри чек, който според нея бил написан от Дентън. Но подписът не съвпадал и чекът не бил осребрен. От банката официално попитали къде е господин Дентън. „Той избяга с една испанка”, казала Луис. Два месеца тя успешно отклонявала опитите на властите да проследят Дентън, след което се завърнала в Денвър, за да се сдобри със съпруга си Ричард Пийт. Поне така казала на съседите си в Лос Анджелис. Адвокат Ръш Блоджет, нает от първата съпруга на Дентън, започнал да издирва Дентън в момента, в който Луис напуснала града. Адвокатът заедно с частният детектив Ей Джей Коуди претърсили дома на Дентън и открили тялото му в мазето. Ръцете и краката му били завързани и мазето миришело ужасно от разлагащото се тяло. Тогава двама детективи отишли в Денвър и казали на Луис, че Дентън е открит мъртъв в дома си и я помолили да се върне с тях в Лос Анджелис, за да изясни случая. Казали й, че нейното свидетелство ще ги заведе при убиеца. И този път лукавството на Луис я подвело, тя се качила на влака с тях. Лъжите й ставали все повече и все по-невероятни. Докато полицията претърсва за улики къщата, „Ел Ей Таймс” обявили, че 32-калибров пистолет е открит в гардероб на втория етаж в къщата – с един изстрелян куршум. При по-внимателна аутопсия, куршумът бил открит в гръбнака на Дентън. Тази сензационна улика довела до това, че Луис била изправена пред
ВИЦПАРАД ШОУ 21
той ударил Маргарет в лицето и я бил по носа и врата. Луис му казала, че двете с Маргарет не могли да се справят с Артър, умолявайки го да приеме Логън. На 5 юни Артър Логън бил въдворен в „Болница за умствени заболявания Патън стейт” със съдебна заповед. През следващите няколко седмици много приятели идвали да навестят Маргарет, но неизменно откривали, че тя не си е вкъщи. За всеки един Луис имала логично, макар и различно обяснение. Основното обяснение се въртяло около това, че Маргарет не искала никой да я вижда заради обезобразяващите я белези, следи от побоя на Артър над нея. Артър Логън починал на 6 декември. Уведомена за смъртта му, Луис предоставила тялото му за медицински опити, както „господин Логън желаеше”. Със смъртта на Артър Логън Луис се почувствала съвсем сигурна. Тя била заблудила всички – своята благодетелка, съпруга си, всичките приятели на Маргарет, всичките й роднини, служителите в психиатричната болница, съдията, банката и властите в Патън. Тя дори заблуждавала служителката по пробацията си госпожа Уайсбърг няколко месеца. Един ден през декември, малко след смъртта на Артър, госпожа Уайсбърг, четейки стари документи за пробация, забелязала нещо странно около пробацията на Луис през месеците юни, юли и август – документите са подправени. Разследващият Браун, разговарящ с приятелите и съседите на семейство Логън, се убедил, че убийството на Дентън се е повторило. Никой не бил виждал двамата Логън от приблизително седем месеца. Луис и съпругът й живеели в къщата им от юни насам, правейки промени и ремонти, все едно я притежават. На всеки приятел била разказана различна история за отсъствието на Маргарет. Полицията открила и че Артър не е имал никакви посетители между юни и декември. В ГРАДИНАТА На 20 декември 1944 година било студено и мъгливо. Две коли с полицаи пристигнали в къщата на Логън. При
отговорите на въпросите, тя изплитала все нови и нови лъжи. Че Маргарет е заминала, че е излязла за малко, че се срамува да се покаже, че Маргарет е подписвала документите за пробация, че Маргарет я помолила да фалшицифира подписа й под документите, защото я боли ръката... „Какво наистина се случи, Луис”, попитал я детектив Браун. „Отпусна му края и извърши ново убийство ли?”. Докато я разпитвали вече арестувана в полицията, детективът е в къщата. Опитното око на Тад Браун забелязало нещо, което не изглеждало както трябва. Прясно разкопана пръст, обградена от цветя и тухли, под голямо авокадово дръвче. Маргарет Логън била закопана така, че да се вижда от малкия прозорец в къта за закуска, с авокадово дръвче, да й пази сянка. След тричасов разпит с шериф Бискейлъс, през което
време дала девет страници показания, тя признала, че е погребала тялото на госпожа Логън. Но отрекла да я е убивала, твърдейки, че Артър Логън в състояние на умопомрачение пребил и застрелял жена си. Тя го успокоила със седативи и обмислила ситуацията. Вероятно никой нямало да й повярва, че не я е убила, заради предишното обвинение в убийство. Тогава решила, че единственото решение е да погребе Маргарет и да изпрати Артър в лудницата. Докато Хаузър и Бискейлъс се опитвали да смелят тази фантастична измислица, Рей Воугън претърсвал спалнята на Луис. В едно от чекмеджетата, той открил 32-калибров пистолет с инициали E.B.L – този, който Луис откраднала от Емили Латъм. Криминалистите от лабораторията открили кървави следи и следа от 32-калибров куршум в дневната на Логън – достатъчно, за да възстановят сцената на убийството. Госпо-
жа Логън стояла до телефона, когато била застреляна отзад, във врата. Съдебният хирург Франк Уеб, който извършил подобна аутопсия в случая „Дентън”, казал, че госпожа Логън е била бита с тъп предмет по главата, като това е причинило смъртта й. Лий Джъдсън свидетелствал, че е вярвал на всяка дума на съпругата си. На делото следователят призовал Джъдсън като свидетел. Той бил изключен като заподозрян. Един ден по-късно, с разбито сърце заради проваления си брак, открил, че съпругата му е убийца, Джъдсън се качил с асаньора на дванайсетия етаж на офис сграда в центъра на града и се хвърлил в асасьорната шахта. Нежният, доверчив Лий Джъдсън станал седмата и последна жертва на Луис Пийт. ОСЪДЕНА На делото се установило, че има 37 прилики между убийствата на Дантън и Логън. Тя убила Маргарет, за да
ГАЗОВАТА КАМЕРА В ЗАТВОРА САН КУЕНТИН време на кръстосания разпит. Когато била попитана дали е убила господин Дентън, тя отговорила кристално ясно: „Не! До ден днешен не знам дали той е жив или мъртъв!”. На 28 май, след тричасово обсъждане, съдебните заседатели произнесли присъдата си „виновна”. Препоръчали да не й се оказва никаква милост. На 1 юни 1945 година съдия Харолд Ладрет произ-
GОЛЕМИТЕ ИZЦЕПКI ТЪПИ ЗАКОНИ В САЩ! МОЩНИ ИЗБЛИЦИ
Жените могат да запазят цялата собственост придобита преди брака в случай на развод.
този закон не се прилага по отношение на мъжете. Забранено е на жените да шофират по
домашно облекло. накаЗанието за кражба на кон е смърт чрез обесване.
Довечера се почуствай в безопастност - спи с ченге!
ЗащО нЕ ПрОИЗвЕждаТ храна За КОТКИ с вКус на МИшКИ! КАЗАрмеНИ ГОсТОПрИЕМсТвО ТАрИКАТСКА Добре дошли в BG. Върнете часовГАТАНКА лАфОВе Никой да не ниците си с двайсет години назад. - Мъничко, бесе качва на личко, с малко сикамионите, ПОуКИТЕ на жИвОТа ничко. Що е то? преди да са Съпрузите са доказателство, че - Снежинка с раздошли! жените имат чуство за хумор. ширени вени.
несъл смъртна присъда. В своята автобиография, надзирателят в Сан Куентин, Дъфи, пише, че Луис непрекъснато казвала, че е невинна, макар и да била приела присъдата си. Тъжно й било да мисли за това. Той я оставил сама, тя пуснала радиото. На другата сутрин дошъл да я вземе, тя спокойно излязла и тръгнала към стаята за екзекуции.
ВИЦПАРАД ШОУ 22
приликите между двете убийства, извършени от Луис, когато на другия ден в съда бил представен протоколът от делото Дентън. Но Луис настоявала да свидетелства. Тя била страхотен свидетел, говорейки меко и възпитано. Нейният чар направил показанията й достоверни и на всички убийствата вече не изглеждали така зловещи. Тя мъркала на прокурора по
нЕ ОБИчаМ да сЕдя БЕЗ раБОТа. БЕЗ раБОТа ПрЕдПОчИТаМ да ЛЕжа!
придобие имуществото й, защото много искала луксозен живот. Убила я по същия начин, по който убила и бедния Джейкъб Дентън, в съвсем същата точка. Но пропуснала гръбнака й. Маргарет не умряла. Тогава Луис взела оръжието и пребила госпожа Логън с дръжката. Самата дръжка съвпадала съвсем точно с раните по главата на Маргарет. С пълна сила се видели
ВИЦПАРАД ШОУ 23
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ИВАН КОСТОВ
САМАТА СМЪРТ
Някои биха казали обикновена нощ, без особен блясък на звездите, биха се почудили на внезапния мирис на риган, нелепо спуснал се кой знае откъде. Капитан Косто Костов, спокоен и уверен, беше излязъл на нощен обход, така нареди Генерала. Облякъл стария си, смешно подрязан редингот, правеше се, че накуцва с десния крак, нека го съжаляват и му съчувстват. За да не обърка крака с левия, завързал бяла лента на „болния” крак. А нали е под прикритие, си нарисувал виолетови мустачки, такъв фулмастер намерил, през нощта цветовете са еднакви, имаше си и друга причина, ще я кажа по-късно, накрая. Направи ги без огледало, използва мътната витрина на магазинче за вехти дрехи втора употреба, и се получиха някак хитлеристки. Изобщо имаше вид на пропаднала личност и нямаше начин да не се хареса на хората. Повървял безнаказано известно време, капитан Косто Костов се намери в тъмна и мръсна пресечка. Спъна се в някакъв труп, прескочи локвата кръв и продължи в зейналия мрак. - Да ти започне нощта с трупове, не е на хубаво... – тихо прошепна капитанът и беше нащрек. Май нощният обход няма да е празно хрумване на Генерала. Зад ъгъла присветна остро пламъче, последва оглушителен трясък. - Мамка му, като при гръмотевиците: първо светкавицата, после звукът! – притисна се до стената капитанът. Последваха купища изстрели, гърмеше се на поразия. Куршумите летяха и пищяха. Капитан Косто Костов не се плашеше, защото знаеше: чул ли е изстрелите, нищо лошо не може да му се случи, куршумите са отминали. --Нощният обход е полет на мисълта, последна прищявка на полицейското въображение. Според Генерала целта не е да закопчаеш или убиеш престъпника, да всяваш шок и ужас сред подземния свят. Нощните разходки наричаше рейдове и целта беше дружеското общуване, да се ус-
тановят приятелски отношения с обикновените хора от улицата. - Момчета, сред народа, по-близо до народа, ето къде се крие тайната на успеха, нека открием човека в себе си! – такива бяха думите му. Събрали сме се в овалния кабинет на Генерала и капитан Косто Костов тъжно разказва. На лицето му се е появил тик и сякаш намигва ту на мене, ту на Генерала. Очакваш да каже нещо смешно и дяволито, а не е така, просто преживеният ужас даваше знак за себе си. - Генерале, наближил съм малка къщица на кръстовището и изведнъж стрелба от всички страни. Куршумите хвърчат и бият като първите едри капки на проливен дъжд върху ламаринен покрив! - Нещо като градушка? – уточнява Генерала. - Последва и градушката, ама аз съм се свил, направо съм невидим... - Капитане, май не си се свил както трябва! – небрежно подхвърлям, уж между другото. - Как да не съм?
- Не си, ето виж! Полите на оръфания му редингот все още се ветреят. По тях има дупки, страховитият 45 калибър. Капитан Косто Костов прибледнява и от уплахата, тикът му е изчезнал: - Куршуми са, разминало ми се е, на косъм от смъртта! Лош прицел: ниско долу, в полите. - Капитане, а горе на гърба, където е сърцето? – що ми трябваше да се шегувам, исках само да разведря атмосферата, и какво се получи. Защо при мене винаги е така. Приятелски подхвърлена шега, а най-неочаквано е истина! Досега никой по света не е установил къде свършва шегата и откъде започва истината. И как се получава изведнъж шегата да е истина. --За куршума в сърцето капитан Косто Костов разбра в Департамента. Присвил се, но го ударил рекушет, аз подхвърлих, а се оказа да е самата истина. Чудно, дупката в редингота вълшебно зарастваше, само светлото петно показваше къде е била, но при сърцето не беше така. След загубата на многото кръв, капитанът бледнееше и сякаш зимен студ го тресеше. - Какво, май ще се мре, а? – питаше той и тракаше със зъби, защото му ставаше все по-студено и нямаше на света дреха, която би го стоплила. - Капитане, не се предавай, съвземи се. Винаги има време да се мре, важното е да не се бърза. Смъртта не е задача, която трябва да бъде изпълнена срочно и точно, не бива да се приема и като задължение. - Генерале, да се обадим на 911? – питам с болка в гласа. - Г-в, защо да тревожим нашите отвъдокеански другари? - Генерале, ще дойдат с хеликоптер „кугар” от най-близкия самолетоносач. Практиката показва, че са по-бързи от спешната ни помощ. - Г-в, ама... Да, знаех, винаги има едно ама, което е за всеки случай, опасното ама. Нарича се прия-
телски огън. В залисията си, а навикът е силно нещо, може да ни пуснат някоя бомба, така че вместо да изпишат вежди... Генерала се надяваше да се оправим със собствени сили, никаква спешна или бърза помощ: - Засега няма да вадим куршума, нека капитанът запуши с пръст дупката и да се надяваме. Щом рединготът се оправя, защо и капитан Косто Костов с неговия силен организъм да не се отърве? Кръвозагубата ще компенсираме с две-три бутилки, може и четири-пет, първокласно каберне. Някога съветските космонавти го пиеха, а те, руснаците, разбират от такива работи и не ходят на псхоаналитици. Генерала се развихри и действаше с познатата бързина: - Г-в, готов ли си, затегни си тирантите, провери патроните в барабана на револвера, последният пази за себе си. Трябва да се действа сега, веднага, моментално! Животът на капитан Косто Костов е в твоите ръце! Трябва да откриеш и унищожиш този, който е стрелял. Неговата смърт ще убие смъртта на капитана. Има такова поверие сред народа! Нарича се смертю смерть поправ, пише го в Библията. Със смърт да унищожим смъртта и върнем живота! Не търсим отмъщението, а спасението. - Генерале, мога ли да действам и за всеки случай? - Това пък какво? – посъвзе се капитан Косто Костов, чиято кръв изтичаше на тласъци. - Г-в, ако се наложи, а ще се наложи. – Генерала беше категоричен: – Може и да поизбиеш този-онзи. Живот в повече, живот в по-малко е нищо, а няколко – съвсем нищо. Нощен обход си, не знаеш какво търсиш, направо действаш! Не очаквай наготово събитието, приготви го и се възползвай. Не забравяй, че капитан Косто Костов бере душа, дори лек полъх на вятъра може да го издуха от лицето на земята. Генерала нареди да донесат две-три бутилки каберне, че и повече, и медицинската сестра пристигна с невероятна бързина, приготви тирбушона, носеше и
чаши. Сестрата се казваше Самарянка, доверено лице на Департамента. - Наздраве, космонавте, стой си тук, необятните простори не ти трябват. Не си Гагарин, а Луната не е за тебе. - Наистина ли капитанът ще се оправи? – последният ми въпрос, и лицето на Генерала се сбръчка от болка, а мъката му беше неописуема. - Генерале, заклевам се да го спася! Честен кръст! Сестрата Самарянка ме подкрепи: - Ще успее! – знаеше много за мене. --За по-направо минах по широката и ярко осветена главна улица, а широките кръгове под лампите приличаха на огромни жълти петна. Срещах хора, спирах ги, задавах въпроси, те ми отваряха. Нарича се и връзки с обществеността. Намирах се сред хората, хората са част от мислите ми, а аз от техните. Нали това искаше Генерала, нали това беше целта на нощните обходи. Налучквах и изчаквах, търпението е майка на успеха. Все ще се намери някой подходящ. Смертю смерть поправ! Търсеше се убиецът. Напуснах ярко осветената главна улица и завих в тъмната и мрачна пресечка. Тръгнах след един подозрителен тип. Ама как тихо стъпвах, едва ли подозираше да вървя след него. Навярно чувството му за самосъхранение беше притъпено или липсваше. Не ми беше първия, преди него пробвах трима-четирима, ама те се обърнаха и провалиха мероприятието. Оплезвах им се и ги зарязвах. Този, навярно криминален тип, с нахлупен до ушите каскет, провличаше крак, подобно на капитан Косто Костов – десния. Сигурен в себе си, не беше го отбелязал с бяло парцалче. Може да е убиецът! Отивахме където отивахме все по същата потънала в среднощната тъмнина пресечка и стигнахме фаталното кръстовище. По фасадите на къщите личат
зловещите следи от безразборно изстреляните куршуми. Точно един от отскочилите е продупчил капитана, а от друг на редингота му имаше дупка, която изчезваше. Усещаше се специфичният мирис, който остава при мигновения удар на метала в камък, долових отровния дъх на селитрата. И това не беше всичко. Заплете ли се една история, която е само за двама, все ще се намери трети, който да се намеси точно когато не трябва! Не трябва, а е било нужно. Преди да стрелям, последното, което видях, бяха очите на престъпния странник с каскетче, когото преследвах. Очите му гледаха изморено, злото липсваше и бяха изгубили цвета си. Сякаш е видял края, иска му се да живее, а повече няма, времето му изтекло! --За тези безцветни, видяли нищото очи, по-късно казах на капитан Косто Костов: - Очите му втренчено гледаха в далечен и незнаен път, който се губеше в безкрая, без да търсят нещо. Смертю смерть поправ? Стрелях и не се получи, само го убих, не спасих живота на капитан Косто Костов. А сега единствената дума, която се мярна в главата ми и глухо кънтеше, сякаш носена от ехото, беше на латински: - Megalodactylous-s-s... Последва я и значението й. Преведена от латински означаваше: - Да имаш ненормално големи пръсти! След като съм го застрелял в малкия мозък, престъпното лице с нахлузеното каскетче не ми трябваше. Неговата смърт не вършеше работа. Лека му пръст, дано му е широко и удобно в нищото. Повтарям. Смертю смерть поправ? Не се получи, невинен и не е престъпник! Важното е, че се появи нов момент, думата на латински, която така неочаквано прошумя в ушите ми и не трябваше да си измислям. Рискована и заплетената история, която не очаквах. Наме-
ВИЦПАРАД ШОУ 24
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ВИЦПАРАД ШОУ 25
ПСИХО/МИСТЕРИЯ си се и третият, а третият винаги е припрян, значи губи! В лицето ми беше наблъскан свит на топка тензух, обилно залят с хлороформ. И друг път са ме приспивали с хлороформ, затова не се чудех на мътните си мисли. После се е появил неизвестният с тензуха. - Megaldactylous! – тутакси нацелих името и аз го нарекох така. – Името на човека с големите пръсти на ръцете! Мислех, че него е трябвало да убия. --През това време капитан Косто Костов умирал на няколко пъти. На няколко пъти кръвта му изтичала през дупката от деформирания куршум, която запушвал с пръст. - Язък за кръвта – пъшкал Генерала и съжалявал. – Какъв чист и пресен цвят, бих го нарекъл квалитетен хемоглобин. По болниците банки с такава кръв няма! Жалко, колко жалко, че така безсмислено се пилее животворната течност! На моменти кръвта спирала да тече и сякаш се оправял. Долавял се пулсът на сърцето. Генерала не бързал да се радва. Едното подобрение било, когато гръмнах в малкия мозък индивида с нахлупеното каскетче. Ненужна смърт, ама за малко помогнала. Посъвзел се за миг, капитан Косто Костов отново целият бил в кръв. И кабернето свършило, превърнало се в куп празни бутилки. - Дръж ме! – шепнел капитанът и сякаш потъвал в нищото. Генерала непрекъснато се опитвал да го измъкне, а капитанът все потъвал. Сестра Самарянка безпомощно кършела ръце. За късмет минала случайна линейка, отдалече се чувал воят на сирената, и спряла. Не било за късмет и не съвсем случайна. Разбрали за случая, медиците търсели кръв за преливане, не искали да изпуснат момента. Цветът на кръвта им допаднал, кръвната група вършела работа, но кръвта, която останала, била малко, отцеждали се последните капки. --Къщичката на кръстопътя с
надупчената мазилка, нея съм си набелязал. Понякога под малките къщички се крият страховити подземия и са струпани невероятни тайни. Пред вратата съм на тази изкривена от годините къщичка. Влизането се оказа проблематично, но успях! В началото ми отказаха. Без да съм почукал на вратата, изведнъж чувам: - Няма никой вкъщи! - А кой говори? – казвам аз. - Причуло ти се е – отвръща ми се отвътре. - А защо прозорците светят? – питам с глас на ехидна. - Ей сега ще изгася. И прозорците не светят, тежък мрак се е стаил зад тях. Обаче вратата е забравена отключена и влизам. --Надупчената от куршумите къща се представяше за празна и необитаема, но влеза ли, ще се напълни, защото не съм сам. Някой ми стискаше врата и ме води където си иска! Усещах леденото дихание на студените подземия, които ме очакват по-надолу. Ненормално големите пръсти здраво ме стиснаха за гърлото, влачеха тяло, моето, надолу по стълбите. Понякога Megalodactylous ме влачеше за краката и главата ми отброяваше стъпалата едно по едно. Дълбоко-дълбоко към незнайните дълбини на незнайното и неслучилото се. --Стигнахме мястото, откъдето по-нататък няма. Чух, под краката ми бучеше подземна река, на бързеите се блъскаше в камъните. Страничен ручей тихо ромолеше, долавях и неговия шум. Колко ми олекна когато ръката с ненормално големите пръсти ме пусна. Поех си дълбоко въздух, като че ли за първи път през живота си дишам, задържах, наситих дробовете си с кислород и чак тогава изпуснах. След което, успокоил се, бързо поемах-издишвах. - Видя ли, можеше и без хлороформ: сам отворих вратата, сам влязох.
Не бързах да го наричам по име, а той веднага: - Г-в, така те искам! Знаеше името ми, но не знаеше своето. По-нататък ще му го кажа, ако ми остане време. Прегледах барабана на револвера си, останали са два патрона. Правилно, запазени нарочно: един за Мegalodactylous и вторият – при неуспех, да си пръсна черепа. В мига, преди да стрелям, разгледах несъразмерната особа – Megalodactylous, както сам го нарекох. Исках името да е оригинално. С големите пръсти свикнах по време на влаченето и би трябвало да не ми правят впечатление, а не беше така – струваха ми се още по-големи. Самото тяло на Чудовището беше космато, страдаше от чудатости и плашеше. Понякога притварях очи, но отворя ли ги – пак същото. - Абе, ти направо ще ме побъркаш със своите крайности! – и вдигнах ръка да стрелям. Тялото му, разделено в корема без да се изсипват вътрешности, се състоеше от две части, които ту се събираха, ту се разминаваха. С долната част ходеше, а с горната ме мъкнеше. Понякога долната изпреварваше горната и изчакваше. Най-после стрелях. Преди да съм отворил очи след оглушителния гръм, чух тържествуващия глас: - Г-в, не оцели, куршум на вятъра, какво ще правим с втория патрон? – това беше тежкият и набъбнал глас на Megalodactylous. Изстрел на вятъра, но не ръката ми трепна, а кихнах. От хлороформа на косматото чудовище! --Имаше начин да помогна на капитан Косто Костов и тъкмо да се сетя как, ето че се получи. Защо не той да си помогне, казах си аз. И ето, самият той, между припадъците си намери сила и време дойде! Така и на себе си помогна! Невероятна комбинация. Капитан Косто Костов се изплъзваше неудържимо от ръцете на Генерала, който едва го удър-
жаше. А дали Генерала нарочно не го изпусна? Не, така се получи. Капитан Косто Костов се изсипа отнякъде, останал почти без кръв. Чуваше се далечният вой на линейки, които напразно търсят и отминават. Звукова халюцинация от моя страна, свидетелство, че положението е ужасно. Има моменти, когато човек надскача себе си и границите на възможното, надявах се да успеем. - Г-в, грипче някакво, започнал си да кихаш? – намери сили да ми съчувства капитанът. С пристигането му бях кихнал. - Не ми казвай число, от хлороформа е. Капитане, как успя да минеш през етажите на подземието, навярно си бил прекалено плъзгав? - Глупости, Г-в, и празни измислици! Какви ти подземия, навярно си чул и бученето на подземна река. Изпитал си синдрома на безкрая, стъпалата сигурно все още ти се привиждат. Намирате се етаж по-долу, в мазето на изоставената къща. Зловещото е в този до тебе! Пръстите му ненормално дълги, самият той раздвоен. Как го нарече? - Megalodactylous, заслужава си го! Капитан Косто Костов се смъкнал и ми донесе патрон на заем, след като ми беше останал само един – този, с който трябваше да си пръсна черепа. Подаде ми го: - Г-в, опитай пак и бъди точен. Стреляй преди да кихнеш! Напъхах го в барабана, но не стана нужда. --На Генерала не му се стояло сам и за по-бързо дошъл с попътна линейка. Парамедикът му бил длъжник по едно успешно разкрито заплетено убийство, затова се отклонил от пътя и го докарал. - Момчета, дръжте се, ето ме и мене! - Генерале, лесно ли ни намери? - Г-в, от лесно по-лесно – оставили сте прозорците да светят, а уж няма никой. С ненормално големите
пръсти, наречен от мене Megalodactylous, вече разбираше, че няма да му се размине. Усещаше края си и виновно се обади: - Светят, как да не светят – я колко народ сме се събрали! И сега ще искате да ме убиете! Генерала натъртено отвърна: - Ще те убием, как няма да те убием и с удоволствие ще го направим! Как си с малкия мозък? - Тъй вярно, Генерале, с малкия мозък съм добре и ми стига, ама при раздвояването се чувствам зле, горната и долната част на тялото се търкат, понякога се влачат черва, смърди... - Ще ти помогнем и няма да те боли, няма и да те сърби, Megalodactylous! Като си помисля къде си замъкнал Г-в! - Нищо не съм му направил, исках да го скрия... Много добре казано, сигурно и той е невинен, но нека опитаме. --Генерала от лицемерно по-лицемерно сипе обещания: - Първо ще ти придадем приличен външен вид, я се виж на какво си заприличал! Предусещаше се отмъщението, несъмнено виновникът ще си получи заслуженото, без да го пита някой дали е виновен. Смертю смерть поправ? По пътя сме на новата грешка... Капитан Косто Костов се съвземаше, придобиваше по-мъжествен вид и не беше така плъзгав. По знак, даден от Генерала, с капитана се нахвърлихме и притиснахме двете части на чудовището, които отвратително воняха, все едно сме паднали в мръсните води на Перловската река. Megalodacjylous не можеше да мърда и не мърдаше, защото разбираше, че искаме да го съединим, край на раздвоението. Генерала извади хирургическото трионче, което беше откраднал от приходящата линейка, и скъси прекалено големите му пръсти. Двете съставки на тялото бяха загноясали, покрити със струпеи, в раните пълзяха гнусни червеи. С марля, открадната от линейка-
та, Генерала почисти двете повърхности и намаза съставките с лековита билкова паста, също открадната от линейката. Без да предполага защо, Генерала се беше подготвил. Притиснахме двете части и задържахме докато се получи единно цяло! - Божке, какъв хубавец! – неволно възкликна посъвзелият се капитан Косто Костов. Висок и строен момък с пирсинг на ушите и дясната ноздра, като допълнение леко фризирана коса, боядиса жълто. Никакви косми по тялото, космите внезапно изчезнаха. Безупречен, напълно невинен момък, с необикновена чистота на душата, който ми е мислил доброто. Някъде е претърпял превъплъщения, за които му беше срамно да говори. Не му се искаше и ние не искахме, но трябваше да умре. Смертю смерть поправ: капитан Косто Костов трябваше да живее! В себе си вече наричах забележителния момък, доскорошния Megalodactylous, Невинната жертва. Генерала надигна лявата си вежда и щракна с пръсти. Извадих револвера и с патрона, подарен ми от капитан Косто Костов, стрелях право в малкия мозък. Не кихнах, великолепно попадение! Малкият мозък на Megalodactylous се оказа прекалено жизнен. Преди да се свлече на колене и рухне, красавецът ококори очи, клатеше ритмично глава и безпомощно размахваше ръце, тихо скимтеше и нещо казваше. Като да е от рода на: - Махванкури бакури, пуна-шуна газури! - Генерале, дали не го удари на молба? - Дали не е някакво послание? – питаше капитан Косто Костов. - Г-в, нещо си жалостив. Какви ти молби, ти наистина го осмърти! Виж, големите пръсти пак се появиха, ще се раздели и на две! --Виновен-невинен, нищото го глътна! Не той трябваше да бъде и не той беше. Трябваше повече
ВИЦПАРАД ШОУ 26
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ВИЦПАРАД ШОУ 27
ПСИХО/МИСТЕРИЯ да се мисли и другаде да се търси. Преди смъртта си Megalodctylous каза: - Маванкури бакури, пуна-шуна газуни! Трудни за помнене, но думите се запечатаха в паметта ми, защото преди да издъхне ги изрече и оня с каскетчето, но не обърнах внимание: - Маванкури бакури, пуна-шуна газуни! Казах думите на Генерала, който смътно си ги спомни, и той ги знаел: - Маванкури бакури пуна-шуна газуни! Не са случайни думи, навярно имена. Ако е така, за нас важна е Пуна, да не пропускаме и Шуна. Изглежда мястото било „ветровито”, защото като идвал, Генерала отново видял голяма стрелба на кръстопътя край къщата, куршумите пищели и рекуширали. Сеирджии и зяпачи по балконите на близките къщи колкото искаш! Като да се крие от дъжд, той се притаил под случаен балкон. По този начин, без да е нощен обход, неволно се намерил сред хората и неволно общувал с народа. Хората се разприказвали и един през друг роптаели: - Господине, сигурно си голямо полицейско началство и трябва да ти се оплачем... - Защото е кръстопът ли и има къщи на ъгла, но дойде ли среднощ и чукне дванайсеттачката, тук... - Започва стрелбата, лудо пищят куршумите, носят се рекушети... - Кой по кого стреля не се знае, купища трупове, ранени пълзят по дворовете на къщите ни... - Чуват се стонове и предсмъртни хъркания... Народът се оплаквал и не можеш му затвори устата. Генерала уж записвал върху маншета на колосаната си риза. Колкото и да е наблюдателен, пропуснал да забележи загадъчната дръглива старица, само кожа и кости, с черно копринено наметало. Изглежда до-
шла по незнайния път, който се губи в безкрая и накъдето гледало лицето с каскетчето! Криела се зад близкия ъгъл, после излязла и самотно се облегнала на очуканата стена. Куршумите пищели край ушите й, но я отминавали. Ядосала се и била направо бясна, когато случаен куршум пернал подпряната на стената от остра по-остра коса с извито острие! Аз, ако бях на мястото на Генерала, знаех как да я нарека и сигурно щях да кажа, че над всички се смее. Имало и друга старица, дебелана, която също се измъкнала зад ъгъла на къщата. Тя също държала остра коса и действали заедно. - Ти как се казваш? – викна Генерала на едната, нали са две: първата дръглива, другата тлъста. Приличат си като две сестри: едната тънка, другата дебела, и нещо ги свързва! Знаех какво – смъртта, те били смъртта! - Пуна! – отвърна тънката. - А ти? – попита Генерала дебелата смърт. - Шуна. - Коя е Газуна? - Няма я и никога не я е имало. Какви ли не ги приказват нещастниците преди смъртта си. Празни бълнувания, всичко виждат преувеличено, само две сме. - А Маванкури Бакури? – грозно питаше Генерала. В този миг разговорът беше прекъснат и започна лудата, щура стрелба: на същото място, на същото кръстовище, при същата къща, от която наскоро излязох. Пуна и Шуна не се скриха зад ъгъла, а се развикаха и с крясъци сладострастно замахваха острите коси. Дебелата Шуна поразяваше богатите минувачи, слабичката Пуна – бедните. Нямаше прошка, пред смъртта всички са равни, по своеобразен начин! Капитан Косто Костов, останал почти без кръв, едва ли не агонизираше и стоеше по-далече от двете фурии. Генерала
нареди: - Г-в, време е да му спасиш живота! - Генерале, смертю смерть поправ? - Стреляй! Момъкът с каскетчето е невинен, случано появилият се Megalodactylous също е невинен, покрай сухото гори и мокрото. За всичко е виновна смъртта! И за капитан Косто Костов, но не му е време да мре! Бях оставил последния куршум за себе си, но стрелях! Стариците – тънката и дебелата, Шуна и Пуна, за малко да се уплашат, размахаха косите, смаяни от нахалството ми, грозно ме напсуваха и побягнаха. Полицейският куршум е проклет! Така капитан Косто Костов беше спасен. Тялото му едрееше от притока на кръв. Изпълни се старозаветното: - Смертю смерть поправ! Смъртта побягна и капитан Косто Костов оцеля! Самата смърт го спаси! --Генерала изведнъж се сети: - Капитане, вече не си нощен обход и не куцаш, махни и виолетовите мустаци! Капитан Косто Костов се притесни, дори се изчерви и аз обясних: - Генерале, свиден спомен от младежките години.Някога имал гадже на име Виолета, отличничката на класа, това е относно смешния виолетов цвят. Нощта на зловещите чудеса приключи. - Г-в, а „мавакури бакури”? - Генерале, погледни колко необятен и безкраен е светът, колко далечни са звездите, разстоянието е непреолимо, а светлината им мигновено стига до нас. Защо все питаме, задаваме въпроси и искаме да знаем? Нека оставим обяснението за някой скучен и досаден ден по-нататък. - Г-в, за съжаление при нас дните, дори и по-нататък, не са скучни и досадни, така че никога няма да разберем истината... Сестра Самарянка си отиде разочарована.
ИЗЛЕЗ, АКО МОЖЕШ
ВЛЕЗ, АКО ИСКАШ
Мъж и жена гледат филм на ужасите. На екрана се появява ужасно създание. Жената уплашено: - Ой, мамо... Мъжът: - Верно, че много прилича.
- Не искам мъжете да се интересуват от тялото ми, парите ми или от нещо друго материално. - А от какво? - От душата ми - Ха, явно търсиш Сатаната....
В кабинета на психолог: - Облегнете се удобно назад. Отпуснете се. Да се върнем назад във времето, дълго време назад. Кажете ми, какво виждате? - А-А-А! Динозаври! Помощ.
Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита: - Може ли да си налея вода от твоя кладенец? След малко пак се връща. - Дай вода! Налял си и така няколко пъти. Най-накрая комшията му го попитал: - Абе, ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя?
ло...
ЦИ ТАТ „Вчера, без да разбера, съм надникнала в сексшопа... Едва не ме продадоха! - Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката, та доливам.
Докато разчиствах вкъщи, намерих характеристиката на мъжа ми от детската градина: „Храни се добре, спи, играе си”. Минали са 30 години и нищо не се е промени-
Мъж и жена спят вкъщи. Мъжът трета поредна вечер не може да спи – става, пуши цигари, разхожда се в къщата. Жената го попитала: - Мъжо, какъв е проблемът, че не можеш да спиш? - Жена, голям проблем! Имам да давам много пари на един човек, а не мога да му ги върна! Не мога въобще да заспя! - Мъжо, няма проблеми! Обади се на този човек и му кажи, че не можеш да му върнеш парите. Тогава той няма да може да спи, а ти ще спиш спокойно..
ВИЦПАРАД ШОУ 28
Носорог пита динозавър: - Абе, Ной добави ли те като приятел във фейсбука? - Ми, не. - Кофти.
ОТКРИЙТЕ 8 РАЗЛИКИ!
ШАХМАТКО
- Докторе, имам проблем с алкохола! - Какво се е случило? - Нямам пари..
Белите започват и дават мат в два хода
За Коледа искам такъв подарък, че като го видя да възкликна изненадана: „Ааауу!!! Вила на Майорка!!!”
- Тате аз грозен ли съм? - Питай гаджето си! - Какво гадже? - Именно!
От тези 25 фигури само 3 са напълно еднакви. Открийте еднаквите фигури!
КРЪГЧЕТА ВИЦПАРАД ШОУ 29
Млад шейх в родилния дом гледа през стъклото новородените в голяма зала. Медицинска сестра минава и го пита: - Ваше Височество, кое е вашето?
- Първите два реда.
- Скъпи, когато се оженим ще имаме три деца! - И как знаеш това? - Сега те живеят при мама! Между приятелки: - Как прекара почивката си? - Бяхме на море. Мъжът ми се занимаваше с подводен риболов. Дори намери две амфори. - Браво! И как ги сготвихте? - Каква е идеалната жена? - Красива, глухоняма, блондинка, нимфоманка, която е полусирак с татко-банкер.
- -Глупако, свети към мене!
КАКВО става, когато в рафтинга участва самозабравил се китарист, лодката е 6-местна, а седмият е излишен? Излишният затова е излишен, за да падне зад борда и бордът затова е борд. Намерил се зад борда, китаристът не се смята излишен и е пълноценен член на екипажа по своеобразен начин. Вече излишен, той се прави, че свири на китара и използва шанса си до последно!
На интервю за работа: - Преди да ви взема на работа в нашата фирма, бих искал да разбера, дали сте склонни да лъжете, да клинчите, да крадете, да закъснявате... Безработният: - Не, но ако това е необходимо за фирмата, мога да се науча.
Как си избирам мъж? Викам: «Красивите вляво, умните вдясно!»... тоя, дето почне да се колебае, е моят.
Влиза мъж в бижутериен магазин. Девойка продавачка: - Господине, за Свети Валентин имаме 20% отстъпка, ще може да си изберете нещо красиво за приятелката ви. Мъжът тъжно: - Аз нямам приятелка. Продавачката кокетно: - Не може да бъде, такъв симпатичен, стро-
ен мъж без приятелка! Защо? Мъжът тъжно: - Жена ми не разрешава.
Малкия Иванчо не може да заспи и баща му разправя приказка. . . Половин час . . Един час. . . Майката влиза да види дали Иванчо е заспал и тихо пита: - Заспа ли? - Заспа - тихичко отвърща Иванчо.
По телефона: - Скъпи, много лошо те чувам!
- Ами, опитвам се да не дишам в слушалката, че току-що ядох чесън.
Моля ви, не ни изпращайте! - Ама как?!? Да изпращам гостите си за мен е истинско удоволствие!
Иванчо го приели в пионерската организация. Втурва се щастлив в къщи. - Мамо, пионерите трябва ли да бъдат честни? - Да, сине. - Е, аз тогава си при-
ВИЦПАРАД ШОУ 30
- Защо си толкова мрачен? - Одеве се обади новият мъж на жена ми и ми се накара, че за три години не съм я научил поне да свари яйца!
НЕ ГО Р, Ъ Т А Е Т Е И Н Т Ъ Т О В И Ж ! ПРЕВРЪЩАЙТЕ В ЦИРК
СУДОКУ ЛЕСНИ + ТРУДНИ ВИЦПАРАД ШОУ 31
знавам: миналата неделя изядох един буркан с малинов конфитюр, и за да не забележите, се изаках в него. Баща му затваря вестника: - Аз ти казах, че е лайно, а ти: „Захаросало се е, та захаросало се е!”
Автомобилист спира пред полицията в едно село и пита: - Да сте намирали прегазен черен кон? - Не. - А някой бивол? - Не.
- Тогава някое голямо черно куче? - Не. - Значи съм сгазил попа…
- Скъпи, как си? Да не те болят краката? Не, мило, защо да ме болят? - Не знам, реших, че е уморително цял ден да ми лазиш по нервите...
Казват, че основните признаци, за да сте в стрес са: - много ядете; - много пиете;
И „ИСТИнНикС”К– си полков конякът, казал йки се в гледа алото. оглед - много пушите: - прекалено бързо шофирате: - правите неочаквани покупки. Хмм. . . не знам, как са другите, но в моите представи това си е идеалният ден!
В лудницата. Викат Петров при доктора: - Браво! Днес спасихте приятеля си Гошо от удавяне в банята! Това показа, че цените живота и вече не сте луд, ще ви изпишем. Лошото е, че Гошо след това се е обесил. - Ами, шефе, аз просто го окачих да изсъхне. Излиза „Камаз” на кръстовище. Поглежда наляво - „Смарт”, поглежда надясно – и там няма коли...
ВИЦПАРАД ШОУ 32
ЦИФРОСЛОВИЦА
ВИЦПАРАД ШОУ 33
ОТГОВОРИ СТРАНИЦА 3 Хоризонтално: Приморско * Скиори * Отокар * Парк * Хомот * На * Ли * Елата * Кокс * Анероид * Табла * Нит * Злина * Хат * Атина * Харков * Карт * Гард * Апел * Умора * Ту * Стеарин * Акад * Ми * Прус * Слава * Ухо * Екипи * Ран * Норма * Сантана * Давила * Скит * Инок * Битак * Ап * Ра * Риана * Стер * Луанда * Соаре * Кир * Ватин * Лов * Атаман * Мадона * Ритор * Тахан * Окис * Ламарина * Вертикално: Еспланада * Мундир * Каро * Каинит * Психоаналитик * Пир * Етикет * Орво * Урати * Рокер * Налеп * Микра * Мос * Ир * Лозар * Ареал * Инвар * Михаил * Турук * Абадан * Отдих * Мисис * Инат * Та * Рома * Нагон * Паста * Имам * Сто * Тарар * Синка * Снаха * Котка * Краал * Тиксо * Дар * Ок * Обход * Карат * Талони * Анклав * Таван * Аерон * Трасат * Луданадпревара * СТРАНИЦА 4 Водоравно: АРИАНА. Арак. Ерг. Тарама. Ано (Жан Жак). Керосин. Колос. Ланолин. Син. Алат. Но. Лалор. Нерон. Сън. Сабато (Ернесто). Лам. Сатен. Лава. Ови. Сап. Хала. Илири. Оно. Дулеби. Етер. Шок. “На Лора”. Литера. Анан. Отвесно: Аренда. “Асара”. Уши. Иро. Налъм. Пилот. Лаг. Колон. Леке. Колар (Ян). Сахиб. Сателит. Саварина. Арон. “Натали”. Сарос. Небе. Ела. Рас. Сорано. “Отон”. Камили. От (Дмитрий). Венера. Кан. Наноси. Оран. СТРАНИЦА 6 Хоризонтално: Радиотелескоп * Листо * Актове * Етанол * Моабет * Еми * Ама * Веди * Ура * Храна * Ом * Нса * Галоа * Татарин * Откат * Пикап * Коса * Кипу * Отава * По * Банан * Хазарт * Дар * Садат * Лам * Кума * Ираде * Канонир * Халеб * Хамак * Лири * Кока * Екипи * Ад * Вавел * Волани * Чапек * Тупаник * Вертикално: Малтер * Анибакалова * Диамант * Парун * Кап * Дисни * Сапун * Мохаве * Ото * Хари * Асана * Ек * Столар * Икона * Имел * Магнат * Дирак * Аламана * Пахар * Киву * Еко * Ало * Ватах * Поп * Устав * Отказ * Далила * Кобе * Ако * Алели * Ан * Говедо * Аспра * Ерани * Петиматаотмобидик * СТРАНИЦА 10 Хоризонтално: Шпионикатонас * Ело * Лутер * Ят * Сципион * Маане * Ираде * Пантоф * Баири * Шеноа * Кокиче * Киа * Вип * Тиса * Замк * Сап * Отлив * По * Страсти * Бекас * Пинко * Леност * Щокер * Мирон * Рицари * Тод * Пси * Неси * Шори * Иде * Дакел * Ан * Пчелари * Листо * Кафка * Чирков * Толиати * Тиара * Вертикално: Специалистповсичко * Илири * Парик * Идеал * Зоопарк *
Панер * Елфи * Идиот * Скрин * Ака * Чилое * Киото * Цедрат * Кун * Шисти * Масаи * Лат * Печал * Лирик * Темане * Ибери * Елит * Сорано * Звено * Шлири * Атака * Конто * Ска * Баяно * Импас * Оратор * Стефкакостадинова * СТРАНИЦА 12 Водоравно: Болеро. Емил. Хитов (Панайот). “Те”. Чим. Ретинит. Лик. “Мора”. Таран. Накип. Оток. Тори. Кеневир. Мис. Такел. Тел. Ком. Кок. Вон. Теке. Накат. Кирил. Амер. Нови. “Титаник”. Сим. Комин. Пица. Тарасов. “Нан”. Отвесно: Горила. Енева (Лили). Ика. Мирон. Локатор. Цех. Катет. “На мама”. “РИР”. Новак. Тенис. Тотем. Кикот. Рино. “Отон”. Ремек (Владимир). Левират. “Кин”. “На Ком”. Керосин. Вити (Моника). Ирино (Йосиро). Ивица. Летопис. “Калиман”. СТРАНИЦА 13 Водоравно: Катакомба. Мед. Лион. Лицемерие. Меси. Коч. Тасо (Торкуато). Омар. Ма. Амвон. Мас. Икс. Рояк. Аритмии. Ронсар (Пиер Дьо). Менингити. Отвесно: Рамиро. Мирие. Тец. Човки. Бадем. Мостри. Метан. Мон (Хенрих). Колесар. Ринг. Мирис. Моиси (Александър). Обои. Омая. Ат. Анет. Аскери. СТРАНИЦА 16 Хоризонтално: Себеотрицание * Сукно * Линеал * Вато * Спирт * На * Линч * Рокер * Ния * Огън * Уши * Прут * Десет * Касаба * Кесон * Грандама * Ок * Скок * Орн * Укар * Один * Атоли * Нса * Ахмак * Ров * Дева * Очила * Мадама * Стилет * Рил * Лодос * Фини * Бтв * Тиле * Калпаци * Кнут * Масаи * Играчка * Вертикално: Месалина * Костарика * Бутия * Сгода * Динас * Рекон * Парки * Далила * Он * Чорба * Наем * Пи * Атос * Гуано * Хвалба * Прът * Драма * Отци * Милион * Канта * Сдвиг * Цирк * Дем * Окото * Фанте * Есаул * Чистка * Не * Русо * Кирил * Инч * Пиан * Шеноа * Оле * Лук * Елатит * Креватчета * СТРАНИЦА 15 Картинен ребус – Грънчарското колело Вие сте ерудит – 1в, 2б, 3в, 4б, 5в. Криминална загадка – Какво е имал предвид инспектор Борг?Как инспекторъ се досети кой от четиримата мъже е престъпникът? - Ето защо съм сигурен – каза Борг – Откъде може да знаете, че Менгел е зъболекар!? - Леле, колко съм тъп – мъжът с бледото лице дори се удари по челото. – Толкова елементарно да се издам. Да – въздъхна той, - отмъстих на садиста Менгел. - За какво? – едновременно попитала Борг и Глум. - Почти час търпях мъченията на Менгел, докато издевателстваше над
един от зъбите ми. Но след това се зае да поправя друг зъб, и накрая като извади не болния, а здрав зъб, аз не издържах. - Да, всичко разбирам – съчувствено каза Глум и се обърна към Борг – А Вие как го познахте в сауната, че е той? - А, това беше много просто. След сауна лицето на човек не може да бъде бледо. Сигурно и Вие сте забелязали тена на лицето му? - А, не – усмихна се сержантът, - горкият човек беше единственият, който стоеше в банята с маратонки. Останалитеи бяха боси. СТРАНИЦА 17 Водоравно: Преправка. Пирует. Мвр. Ной. Мъж. Учен. Фасет. Ола. Тенис. Полировка. Хала. Ход. Норка. Зони. Нос. Ким. Илачи. Отвесно: Травматолози. Ръсел (Кърт). Дом. Кпп. Жених. Рин (Фридрих). Тирании. Бароу (Джон). Соло. Вуйчо. Варна. Яке. Елак. Коч. Атина. Агаси (Андре) СТРАНИЦА 29 Шахматко – 1. Офицер е4! – 2. Кон:с4#, 1... Кон d2 (Кон с-) + 2. Кон с4#, 1... Кон: d6+ 2. Офицер d3#, 1... Кон е5+ 2. Топ d3 #, 1... Кон: е3+ 2. Кон b5#. Квадратчета – 3, 14, 21 СТРАНИЦА 32 Хоризонтално: Банкомати * Апирит * Аванта * Риск * Исаев * Он * Ле * Астор * Анри * Станиол * Шнола * Пен * Пруха * Рак * Атове * Камшик * Райе * Ламя * Крак * Омара * Пе * Оксилит * Хало * Об * Азис * Набаб * Рев * Птица * Дур * Орехи * Сантана * Стрето * Псел * Копо * Кефир * Но * Ок * Псора * Ошав * Арсини * Драга * Еве * Ръкав * Мен * Тангир * Декало * Алтея * Ферон * Пиан * Латинист * Вертикално: Шарлспаак * Ороско * Етап * Пиетет * Робертокавали * Бис * Анорак * Верп * Рента * Аркан * Вакса * Хеопс * Ген * Ни * Сипей * Изпит * Сирия * Ктитор * Еолит * Оконър * Солук * Мисис * Ерик * Фа * Маар * Халат * Цапфа * Адет * Аве * Шамар * Нанси * Двери * Таван * Шмаха * Терор * Кон * Ин * Нория * Абдал * Шамани * Торлак * Плаун * Нагел * Маниак * Необразованост * КОРИЦА Водоравно: Елатив. Муфа. Ивана. Ел. Ярд. Аланати. Мак. Арес. Далак. “Атала”. Илик. Ирод. Тенарон. “Ата”. Нинел. Рид. Лор. “Аса”. Нор. Паун. Велит. Креда. Омар. Амин. Камилар. Она. Тинол. Инат. Ретинит. Ари. Отвесно: Аларма. Емине. АТЕ. Далин (Мартин). Доломит. Ити. Калан. Римини. Ива. Кирил. Талон. “Авала”. Коноп. “Рали”. Нара. Нерак. Аманети. “Ура”. “Асара”. Анемона. Яфет. Лотос. Динар. Алидада. Аманати.
ОТГОВОРИ СТРАНИЦА 31
Иванчо пита майка си: - Мамо, кой е моя татко? - Дядо Коледа. - Как така? - Ами как...дойде една нощ, даде подарък и повече никой не го видя.
Майка вика сина си: - Иванее, излез вече
от морето! Иван отвръща: - Защооо, студено ли ми еее? - Неее, гладен сиии!
Посред зима един рибар отива да лови риба. Пробива една дупка в леда и тъкмо да хвърли въдицата, някакъв глас зад него му казва:
Осмокласничка се прибира от училище и разказва на майка си: - Днес в училище идва гинеколог, прегледа всички. Оказа се, че в нашия клас има само едно девствено момиче. - Надявам се че това си ти? - Не, мамо, учителката беше...
Жена пита мъжа си. - Скъпи, искам честно да ми кажеш, дебела ли съм? Без да ме лъжеш...
- Скъпа, важното е да сме живи и здрави..
Когато пуша на балкона никога не изхвърлям фасовете долу, понеже ме е страх, че вятърът може да ги отвее в някой отворен прозорец, ще започне пожар, ще гръмнат газови бутилки, ще загинат хора, ще започне следствие и ще стане ясно, че аз съм виновен, ще ме покажат по телевизията и мама ще разбере, че пуша..
ВИЦПАРАД ШОУ 34
- Няма риба! Рибарят отива на друго място. Гласът пак му казва: - Няма риба! Рибарят се обръща и разгневен го пита: - Кой си ти бе? Онзи го гледа и в същият момент го потупва по рамото и му казва: - Аз съм пазачът на хокейната площадка!
Излиза всяка трета сряда от месеца София 1618, П.К. 117, тел. 963-14-81; e-mail: s.babukov@gmail.com Телефон за разпространение: 855-64-31 Каталожен № 721 Можете да се абонирате всеки месец от 1 до 15 Издател: Иван Бабуков, София 1421, ул. „Бисер” № 2
СТРАНИЦА 14
ÄÅÑÏÎÒ ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÅÒÅÑÀ ÎÒ ÃÐ. ÏÎ ËÈ ÇÎÈ ÊÀÐÅ ÏÎ ÏÐÎÒÈÂÎ ÍÀ ÑÒ ËÎÆÍÎ Ò ÈËÈ ÏÐÅÄÌÅÍÈ ßÂËÅ Å
ÀË ÁÈÂØ ÑÊÈ ÑÀÙ ÏÈÅÖ ÎÒ
ÍÀ ØÀÕÌÀÒÐÀ ÃÓ
ÏÅ ÌÚÆÊÈ ÃËÀ Ñ ×ÅÑÊÈ
ÍÈÅ ÓÏÐÀÂËÅ ËÈÅ ×ÐÅÇ ÍÀÑÈ
ÃÐÀÄ ÂÚ ÄÅ ÔÐÀÍÖÈß, ËÎ È ÃÀÐÎ Ì ÃÅÐÎÉ ÍÀ À “Ì ÃÎÐÊÈ ÊÀ” ÅÌ. ÐÎÌÀÍ ÎÒÇÎËÀ
ÐÀÑ ÒÐÅÂÈÑÒÎÅ ÒÅÍÈ
ÒÅ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÆÈÍÀ
ÅËÅ ÕÈÌÈ×ÅÍ ÌÅÍÒ
ÊÀÌÀ ×ËÅÍ ÍÀ ËÎÐ ÐÀÒÀ ÍÀ ÒÅ ÄÎÂÅ
Ê ÍÀ ÑÏÚÒÍÈÍÅ ÏËÀ ÒÀ
ÈÖÀ ÊÐÀÉ, ÈÂÏËÀÒ ÍÀ
ÑÒÎ ÀÇÈÀÒÑÊÀ ËÈÖÀ ÄÂÎÉÍÈ
3
ÑÊÀ ÂÈÄ ÌÎÐ ÂÈÄÐÀ
ÀËÓ
5
25
35
ÃÎÐÅ ÃÎËßÌÀ ÇÍÎÉ ÙÈÍÀ,
ÊÎÐÏÓÑÈ
41
36
ÑÎÐÒ ÐÎÇÈ
42
45
50
ицата, тослов53
Решете кръс букви! 55
56
66
4
7
9
Д
8
А
стите
след като заме
5
4
10 62
елен, Ма
, Пари, С
57
8 61
Р
46
Камерер
Ц ЦИФРОСЛОВИ
Речник:
49
É
26
34
ËÍÈß ÊÐÀ
ÄÎ ÍÀ ÄÐÅÕÀ 22
ÏÎÒ ÎÒÂÎÐ ÍÀÆËÅÇÀ ÍÀ
30
А 71
ÊÎÑÒ ÌÅÑÒÍÎÑÒ ÊÎÂÎ ÊÐÀÉ ÕÀÑ
21
ÍÀ ÎÒÏÀÄÀÍÅÊÐÀß ÃËÀÑÍÀ ÂÌÀÒÀ ÍÀ ÄÓ
8
ÓÊÐÀÑÀ ÑÒÅ
18
33
7
24
65
6
15
ÑÊÈ ÊÀÌÅÍÀÐ ÂÇÐÈÂ
20
КЛАСИЧЕС
ÅË ÄÐÅÂÍÎ ÑÒÐÆÈÅ ÊÎÂÎ ÎÐÚ
17
4 ÌÈÍÈÐÈÅÂÈÄÈÕÈÄ
14
ÄÚÐÂÅÍÀ ÎÁÓÂÊÀ
ÍÎ ÕÅ ÎÐÃÀÍÈ×ÊËÅÍÎ ÒÅÐÎÖÈ ÍÈÅ ÑÚÅÄÈÍÅ
2
Ñ ÀÌÅÐÈÊÀÍ ÀÏÀ ÊÈ ÔÎÒÎ ÐÀÒÈ
1
ÔÈ
ÀÂ ÁÈ Ò
2
Е
12
5
5
11
Л 67 У68 2 72
Ц
5
òâî ñ ìèðèçìà íà ÷å 8 è 12 ñ5úí. 33. Ñò õîòâîðåíèå îò “Ãîëÿ14 ìîòî êó8÷å”. 42. Îïå ðà îò Õ. Ôðèìàí. 44. Âàçîâ. 46. Ìåäíè ìóçè Å êàëíè èíñòðóìåíòè. 19 48. Ìè Âúïëúùåíèå íà áîã Âèø 5 2 í ó â ãå ðîèòå íà Êðèøíà. 1 Ðåêà â Òóðöèÿ. 57. Ðåêà â Èòàëèÿ, ïðèò îê íà ðåêà ïðèòîê íà ð. Ðèîíè. 61. Ìóçèêàëíà íîòà. 3 ä 9 63. Ãðà 69. Ùàò â Èíäèÿ. 71. 1 Ñêú ï îöåíåí êàК 11 ìúê. 72.И 4 1. Øà Ãðúö Îò â åñí î: ìàí äó ðà. 2. Õè ì è÷í è ãðà äèâ íè çîí ä ñ êè îñ ò ðî âè, Èí ä îí åç èÿ. 5. Ïè å ñ6à îò 12 Í. À Íà ø à ïëà í èí à. 9. Ðîä 16 ðàñ ò åí èÿ îò ñåì . ÷à 4 ä úð î Ïî â åñò îò À. Êàð à ë èé÷ åâ. 12. Çàã àò â à í å. 13. Ð ÿò èå çà êîç ì åò èê à. 23. Ìÿ ð êà çà çúð19 11 í åí è õðà ìàé åð. 30. Òåã ë î íà í 19 8 îïà ê îâê àò à. 32. Æå í àò à í íà áîã èí ÿ18Àô ð îä èò à, ïðå â úðí àò â öâå ò å. 35. 38. Åäè í îò êîð àá è ò å íà Êî ë óìá . 39. Öú 8 ð êîâ19 ïðî â. Àëá åðò à. 43. íà 8à ë èñò 4 Ñïå ö è ïî àíà ëè çè. 46. 50. Ëè ò åð àò óð åí ðàç á îð