ново! уникално! забавно!
ВИЦПАРАД
OiP T mx
ÊÈ ÂÑÒÐÈÉÑÍÅ ÈÎËÎÃ ÃÅ 80 ÒÈÊ (18 6) 192
ÊÀ ÑÒÈÕÎÑÁÈÐ ÁÓÐÈÍ ÎÒ ÈÂÀÍ
кръстословици•судоку•игри•смях
ÑÊÎ ÌÀÔÈÎÒ ÍÅ ÈÇÍÓÄÂÀ
ÏÎ ÌßÐÊÀ ÇÀ ÂÚÐÕÍÈÍÀ
ÒÅÍ ÅÄÍÎÂÀËÅÍ ÐÀ ÀÐÎÌÀÒÅÍ ÄÈÊÀË ÔÐÅÍÑÊÈ ÑÅÖ ÆÈÂÎÏÈ 3) (1832188 ÍÎ ÍÀØ ÈÊÎ 02 ÌÈÑÒ (19 1974)
ÚÂ ÅÏ. ÎÍÀ
4 478
У О Ш
година XX
лв.
ISSN 1310-5981
за 1
фитнес за ума СКАНДИ ХАОС
Ì. ÀÉ ÀÍÀ ÐÎÌÀÍ ÎÒ ÊÀÐÈÌÀ
ÎÁ ËÅÒÂÈ ÇÀ ÍÀ ØÈÂÀÍÅ ÒÀÂÀÍ
ßÏÎÍÑÊÀÍÀ ÍÀÖÈÎÍÀË ÄÐÅÕÀ Ò ÏÐÅÄÍÀ ×ÀÑ ÍÀ ËÎÄÊÀ
ÄÂÎ ÒÈÒËÀ ÍÀ ÈÑ ÐßÍÊÀ ß ÏÀÍÈ ÇÀ ÅÄÈÍÈÖÀ ËÀ ÑÈ
СКА КРЪСТОСЛОВИЦ
А
ÄÈÂÀÍ
ÃÎËßÌ ÊÚÑÁ ÕËß
8
ÍÀ ÀÂÒÎÐÚÒ Â “ÊÎÒÀÐÀÊÚÒ ×ÈÇÌÈ”
9
10
Âîäîðàâíî: 1. Ñúä çà õðàíà. 5. Íàøà äðà ì àò è÷í à àê 16 òðèñà. 10. Ïîâðå ÎÍÈß ÃÐÀÄ Â ßÏ äà íà êîæàòà. 14. 19ÎÑÒ ÐÅÊÀ ÍÀ ØÓ Ïð úñò åí îâ èä åí ÐΠÕÎÍ êîðàëîâ îñòðîâ. 23 ÃÐÀÄ Â ËÀÒ ÊÈ ÂÈß ÌÎÄÅË ÐÓÑ 15. Âèä ñëà ä êî ÑÀÌÎËÅÒÈ âîä íà ðèá à. 16. 27 28 ÊÈ ÌÀÐÊÀ ÐÓÑÒÈ 29 Ñòàðîòî íàèìå ÑÀÌÎËÅ íîâ àí èå íà öåí ÏÎ ÅÏÈ×ÅÑÊÀÅÇÈß 31 32 òðàëíèòå ÷àñòè íà Âèåòíàì. 17. ÊÈ ÓÊÐÀÈÍÑ94 37 Þæ íîñ ëà âÿí ñ êî 38 ÏÎÅÒ (18 1925) 39 40 õîðî. 18. Âíîñêà ан. çà äóõ îâ åí ñàí . 43 44 Лати, Натан, Ел а, ан ен 19. Ïîìîùíà òå ати, К ане, Алан îðåìà â ìàòåìà 47 48 А òèêàòà. 20. Âóë е им êàíè÷íà ìàãìåíà с съответнит цифрите съ51 52 ñêàëà. 22. Àíàòî ìè÷åí îðãàí. 23. 54 Ãðàä â Áúëãàðèÿ. 24. Íå ï îäâ èæ í à 15 7 58 âðúçêà. 25. Åòèî 59 60 ïñêà âëàäåòåëñêà 1 3 òè ò ëà. 27. Îá 863 64 13 øèðíî ïðîñòðàí А Ц ñòâî. 29. Îñòðîâ 69 16 70 8 íà ãðóïà â ÿïîíñ 8 4 êî ìîðå. 30. Ãåðîé 73 íà À. Ëè íä ã ð åí 17 8 îò “Ïèïè äúëãî 5 1 òî ÷îðàï÷å”. 31. Ëåòëèâî âåùåñ ò Ï. Ïåíåâ. 37. Ëúæ ëèâî èìå. 41. 20 Çâåçäà îò ñúçâåçäèå Åäí2îâàëåíò òî 5 íè àðî6ìàòíè ðà äè êà ëè. 45. Ïîâåñò îò Èâ. èíåðàë îò ãðóïàòà íà ñëþäèòå. 49. Ðóñêè ñà ìîëåòè. 50. 52. Îðëÿê. 53. Ïàðâåí 4äî þ. 54.8Ðîä ìå íîñíè äúðâåòà. 55. à Ïî 6 ëàñÿí18 . 58. Ïðèã Р 12 å â öúð А ê îâ íî ïååíå. 59. Ðåêà â Ãðó ä âúâ çèÿ Н ÔðàíОöèÿ. 65.ВÒðàêèéñêî ïëå ìå. 67. Åçåðî â Êàíàäà. öêè ôóòáîëåí îòáîð. 73. Óê 10ðàøåíèå. ÷àñ ò6èö è. 3. 16Ïî ù åíñ ê à ïðà òê à. 4. Åäè í îò Ìà Àò àí àñ îâ. 6. Ðå÷ í è ëê èò å íàò ð óïâ àí èÿ. 7. Ãî ðà îò åëè . 8. îâ è. 10. Ïî â åñò çà äåö à è þí 3 îø è19îò Ñò . 16 Äè ÷ åâ. 11. Ðóñ êè4êîì ï îç èò îð (18 72 190 4). 21. Íà ø å ïðå äï ð è íè. 26. Ðî ìàí îò Éî êî Îò à. 28. Ðî ìàí îò Ê. Òåò íà ßâî ðîâ . 33. Ðî ìàí 8 Åì . Çî ëà. 34. Ëþ á è 6 îò 19 9ñ ì èÿ ò Ïð îë åò åí ìå åö. 36. Áåç ï ð àâ åí ÷î â åê â Ñïà ðò à. à ïîê ð èâê à. 40. Ãðà í è÷ åí íà ëîã . 42. Ãðà ä â Êà íà äà, Âèä ìó õà ïî äîá èò 16 úê à. 11
12
ÍÀ ÓÑÒÐÅÌÍÎ ÏÀÄÅÍÈÅ
13
е в о д и в и Всичк ловици с о т с ъ р к и т н и р и и б р а у т а Л к и р а к и е в о ц и Ви к ч и с в и Судокупонски ребуси я е в о д и в ВИЦПАРАД ШОУ 3
À ÇÀ ÅÍÀ
ако виДиТЕ ЖЕна-ШоФЬоР да пуска чистачките в слънчево време, да знаете, че ще завива.
ЖЕна Ми иМа Толкова ДобЪР слух, че чува дори кога се превеждат пари в картата ми.
ТоЙ Е Толкова Хубав МЪЖ, че искам да имам кола от него!
МаРГаРин С вкуС на МаСло е като форд с цвят на бентли!
ВИЦПАРАД ШОУ 4
КОНТУРИ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да съединявате съседните точки, така че да формирате една единствена затворена линия без пресичания или разклонения. Номерата между точките показват точно колко чертички трябва да има около съответното квадратче.
ВИЦПАРАД ШОУ 5
ТРУДНО
ТРУДНО
Мъж влиза в ателие за татуировки и казва: - Искам да ми татуирате танк на целия гръб! След десет минути татуиращият казва: - Е, всичко е готово. - Как, толкова бързо!? - Е к`во му е толкова сложно, четири букви само!?
ЛЕСНО
- Защо желаете да се разведете? - Ами, господин съдия, аз не мога да спя повече с тази жена. - И защо не можете? - Ами как да спя с жена, която е преспала с половината град? - Ха... половината град може - той не може.
Габровец застрахова вилата си, гледа полицата и недоверчиво пита агента: - И искате да ми кажете, че мога да получа толкова пари, ако изгори вилата ми? - Да, но само ако не я запалите вие. - Аха! Знаех си, че има някаква уловка!
Мъж присъства при раждането. Когато жена му почнала да ражда, той припаднал. Свестили го накрая и му казват: - Поздравления! Станахте татко! - Какво е? Момче? - Не, момиченце! - Слава богу! Поне няма да се мъчи, както аз!
ВИЦПАРАД ШОУ 6
СКАНДИ ХАОС
ГЪНКИТЕ НА МОЗЪКА НЕ СЕ ВИЖДАТ, НО КОГАТО ГИ НЯМА, СЕ ЗАБЕЛЯЗВА!
- Горе ръцете!
РАЗВОДНИ ПРИЧИНИ
- Казах ли ти, че виртуалният секс не е безопасен!
За истински садист бил признат американецът Даниелсън, който пречел на жена си да чете криминалета. Във всяка нова книга мъжът изписвал на 30 страница името на убиеца, след което да се чете криминалето било безсмислено. Изучавайки материалите по делото, съдията дал на мисис Даниелсън развод по причина на „особено изтънчено-жестокото отношение на мъжа й”.
Британецът Нил Дюхарт се развел заради футбола. Както станало ясно, жената изпрала тениската му с колекция от автографи, което било квалифицирано от съда като истински акт на вандализъм.
ВИЦПАРАД ШОУ 7
Сватба
През декември 2011 г. 99-годишен италианец подал молба за развод след като открил любовни писма, които неговата 96-годишна жена писала на любовника си през 1940 година. След развода те станали най-възрастните разведени в света.
МОСТОВЕ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Мостове се играе на правоъгълна решетка. Някои клетки са заети от кръгчета с цифри от 1 до 8 - това са островите. Останалите клетки са празни. Целта е да се свържат всички острови в единствена, свързана група като се прекарват мостове между тях при следните условия: Мостовете трябва да започват и завършват от острови по права линия хоризонтално или вертикално; Мостовете не трябва да пресичат други острови или мостове; Най-много два моста могат да свързват двойка острови; Броят на мостовете свързани с даден остров трябва да е равен на цифрата на острова.
ТРУДНО
ТРУДНО
- Ами, добре. Щом не може - не може. Обаче да знаете, че вече ми писна да отключвам с кламер, за да измия пода вътре...
Гледам комшията в 4 сутринта простира: - Абе, комши, к‘во правиш, бе?! - Простирам! - Че кога изпра?
- Докато готвех. - Докато готвеше? Че кога спа? - Като се жених!
Срещат се на улицата две жени: - Здрасти, Миче, как си? Не сме се виждали от педагогическия. К`во праиш. Аз съм начална учителка - преподавам до трети клас,
заплатат ми е 450 лева. А ти? - Ами аз станах проститутка! - Как така, бе Миче? Ти беше най-добрата в целия випуск. Нямаше равна по литература. Как така стана проститутка? - Ами. . . провървя ми!
Петима от провин-
ВИЦПАРАД ШОУ 8
Краят на работния ден в голяма търговска банка. Чистачката плахо чука на вратата на директора: - Господин директор, искам да ви помоля, ако е възможно да ми оставите ключа от трезора.. - Лельо Пенке, ти нещо не си в ред. Как така ще ти оставям ключа от трезора!?
ЛЕСНО
ШИКАКУ
ЛЕСНИ + ТРУДНИ ЛЕСНО
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ТРУДНО
ВИЦПАРАД ШОУ 9
Трябва да разделите решетката на правоъгълници и квадрати, така че всеки правоъгълник да съдържа точно едно число, и това число трябва да отговаря на броя на квадратчетата в правоъгълника.
цията сядат на маса в София и отправят поръчка на сервитьорката: - Пиет капучина! Тя: - Моите съболезнования.
Хванал Добрият дух Златната рибка. Седят двамата на брега, гледат се... Общо взето -
патова ситуация...
8-ми март. Мъжът седи пред телевизора и чете вестник, а жената мие чинии. Изведнъж мъжът се сеща, че е 8-ми март, а даже подарък не е купил. Без да спира да чете, казва: - Остави, скъпа, днес е 8-ми март, утре ще си домиеш.
- Кажете, вашият син намери ли си подходяща квартира за следването в университета? - Ами мисли, че е намерил - на две минути от бирарията, на три минути от приятелката си и на един час път от университета.
Пациент се оплаква на лекаря от силна кашлица. - Трябва да спрете да пушите! - строго казва лекарят. Пациентът му подава плик с пари. Лекарят поглежда вътре и добавя: - Но не веднага! Вредно е пушенето да се спира рязко. Постепенно, постепенно...
ВИЦПАРАД ШОУ 10
Отива баба в пощата да се абонира за вестник. На гишето я питат: - Бабо, за какъв вестник да те абонирам? - Моля? - За какъв вестник да те абонирам, бабо? - Моля? От опашката се изнервят, и се чува мъжки глас: - Абонирай я за моя малкия! Бабата се обръща, и с интерес пита: - Ежедневник ли е?
- Иванчо, ти ли написа това? - Не! Когато ги писаха, аз бях зает. - И с какво беше зает? - Диктувах.
Формула на любовта
Цирк. Два лъва стоят върху столчетата и чакат командите на дресьора. Единият лъв се огледал и казал на лъва до него: - Видя ли хората в публиката? Съвсем са задрямали. Като гледам, оградата не е чак толкова висока. Искаш ли малко да ги поразвеселим?
ВИЦПАРАД ШОУ 11
Полицай се кара на пиян шофьор: - Абе, ти не знаеш ли, че ако си пил, изобщо не трябва да пипаш кормилото? - Стига бе, аз и така едва карам, пък какво
Моисей освободил евреите от египтяните и ги повел през пустинята. Обикаляли 40 години из пясъците, а египтяните ги преследвали непрекъснато. Накрая стигнали до бреговете на Червено море, без повече сили и надежда. Моисей седнал замислен на брега. След малко при него дошъл пиарът му и му казал: - Моисее, работата не е на добре. Аз обаче имам едно предложение за теб. - Кажи. - Вземи жезъла си и удряй с него по водата. Опитай се да разтвориш морето, за да мо-
жем да избягаме. - Добре де, ти мислиш ли, че ще проработи това нещо? - отвърнал Моисей. - Не знам, пич, обаче ти гарантирам публикация в „Стария завет”.
Реклама на застраховател: - Какво е смесено чувство? - Когато тъщата пада в пропаст, докато е карала колата ви. - А какво е двойна радост? - Когато и колата, и тъщата са застраховани...
Mъж се пече на нудистки плаж, но за да се предпази от силното слънце, е сложил шапка върху органа си. Минава наблизо една жена и ехидно казва: - Ако бяхте истински джентълмен, щяхте да си вдигнете шапката в присъствието на дама. - Ако вие бяхте истинска лейди, шапката сама щеше да се вдигне!
Двама програмисти. Едният казва на другия: - Купих си един 3А3 на старо. - Е как е? Върви ли ? - Ами... върви... влачи се като 5 Мб файл към сървър в Пакистан...
Учителката влиза в клас, а цялата дъска изписана с псувни. Тя веднага:
ВИЦОВА ТРОЙКА След запой гледам отражението си в огледалото – моето е, боже, какво прави огледалото с хората!
- Докторе, помогнете! Вчера сложих тиранти и сега не мога да ги сваля!!! - Защо? - Харесват ми.
- Какво е това парадокс? - Ами, например, часовниците могат да вървят, когато лежат, или стоят, когато висят.
остава без ръце...
Хората носят вълнени чорапи у дома, защото: 1% - да им топлят краката. 99% - да се плъзгат по пода като нинджа.
- Толкова години сте женени с жена ти, а колкото пъти ви срещна из града, винаги се държите за ръка... Възхищавам се на чувствата ви! - Ако я пусна, веднага ще купи нещо.
ÎÁÐÀÇ
ÎÐÚÆÈÅ ÇÀ ÔÅÕÒÎÂÊÀ
ÂÚÇÏÀËÅÍÈÅ ÍÀ ÄÈÕÀÒÅËÍÈ ÒÅ ÏÚÒÈÙÀ
ÄÅÁÅË ÌÍÎÃÎ ÃÎÄÈØÅÍ ËÅÄ
ÂÈÄ ÒÅËÅÂÈÇÈ ÎÍÍÀ ÏÐÅÄÀÂÀ ÒÅËÍÀ ÒÐÚÁÀ
ØÊÀÔ, ÑÊÐÈÍ
ÂÎÊÀËÅÍ ÏÎ ËÈÔÎÍÈ×ÅÍ ÆÀÍÐ ÄÅÇÈÍÔÅÊÖÈ ÎÍÍÎ ÑÐÅÄ ÑÒÂÎ
ÐÀÇÊÀÇ ÎÒ ÄÎ ÐÎÒÈ ÏÀÐÊÚÐ
ÏÐÈÌÈÒÈÂÅÍ ÏËÀÂÀÒÅËÅÍ ÑÚÄ
ÌÎÐÑÊÈ ÁÎ ÇÀÉÍÈÊ
ÅÔÈÐ, ÂÚÇÄÓØ ÍÎ ÏÐÎÑÒÐÀÍ ÑÒÂÎ
ÀÍÃËÈÉÑÊÈ ÏÀ ÐÀÕÎÄ ÏÎÒÚÍÀË ÏÐÅÇ 1912 Ã.
ÏËÀÒÍÎ ÇÀ ÐÈ ÑÓÂÀÍÅ
ÕÐÅÌÀ
ÍÀÉÏÐÎÑÒÀ ÑÏËÈÒÊÀ  ÒÚ ÊÀ×ÅÑÒÂÎÒÎ
ÅÄÈÍÈÖÀ ÇÀ ÊÎËÈ×ÅÑÒÂÎ ÈÍÔÎÐÌÀÖÈß
ÁÈÂØÀ ÍÀØÀ ÁÀÑÊÅÒÁÎËÈÑ ÒÊÀ
ÊÎÐÏÓÑÈ
ÊÎÐÅÉÑÊÀ ÏÀÐÈ×ÍÀ ÅÄÈ ÍÈÖÀ
ÕÈÌÈ×ÅÍ ÅËÅ ÌÅÍÒ
ÃÅÐÎÈÍß ÍÀ Á. ÁÐÈÒÚÍ ÎÒ ÎÏÅÐÀÒÀ “ÀË ÁÅÐÒ ÕÅÐÈÍÔ
ÂÍÎÑÊÀ ÇÀ ÄÓ ÕÎÂÅÍ ÑÀÍ
ÇÅÌÅÄÅËÑÊÎ ÑÅ×ÈÂÎ
ÇÎÂ, ÏÎÂÈÊ
ÈÇÊÓÑÒÂÅÍ ÂÎ ÄÅÍ ÏÚÒ
ÅÂÐÎÏÅÉÑÊÀ ÑÒÎËÈÖÀ
ÄÐÅÂÍÎÃÐÚÖ ÊÈ ÏÎËÈÑ
ÌÀËÚÊ ÂÅËÎ ÑÈÏÅÄ ÁÅÇ ÏÅÄÀËÈ ÔÐÅÍÑÊÀ ÊÈÍÎÀ ÐÒÈÑÒÊÀ “ÁÐÀ ×ÅÍ ÆÈÂÎÒ”
ÃÉ ÎÒ ÈÍÄÈÉÑ ÊÈß ÍÀÖÈÎÍÀ ËÅÍ ÅÏÎÑ ÏÅÐÈÎÄ ÎÒ ÑËÚÍ×ÅÂÈ È ËÓÍÍÈ ÇÀÒÚÌÍÅÍÈß
ÎÏÐÅÄÅËÅÍÀ ÂÍÎÑÊÀ ÇÀ ÏÎ ÃÀÑßÂÀÍÅ ÍÀ ÄÚËÃ
ÐÅÊÀ Â ÁÚË ÃÀÐÈß
ÌÈÍÅÐÀË, ÐÀÇ ÍÎÂÈÄÍÎÑÒ ÍÀ ÊÀËÖÈÒÀ
ÍÎÐÂÅÆÊÈ ÌÀÒÅÌÀÒÈÊ (18421899)
ÊÎÐÌÈËÎ
ÐÓÑÊÈ ÀÍÈ ÌÀÒÎÐ “Îà ËÅÄÀËÎ ÍÀ ÂÐÅÌÅÒΔ
ÖÚÐÊÎÂÍÎ ÏÐÀ ÂÈËÎ
ÀÂÈÀÒÎÐ
ÔÐÅÍÑÊÈ ÏÈ ÑÀÒÅË (1830 1907) “ÁÅÇ ÄÎÌ”
ÊÐÀÒÊÎ ÎÏÈ ÑÀÍÈÅ
ÐÓÑÊÈ ÊÈÍÎÐÅ ÆÈÑÜÎÐ È ÑÖÅ ÍÀÐÈÑÒ (1923 1983) “ÁßÔ
ÀÌÅÐÈÊÀÍÑÊÈ ÎÑÒÐÎÂ, ÒÈÕÈß ÎÊÅÀÍ
ÃÐÀÄ Â ÓÇÁÅ ÊÈÑÒÀÍ
ÀÌÅÐÈÊÀÍÑÊÈ ÔÎÒÎÀÏÀÐÀÒÈ
ÂÈÄ ÑÒÓÄÅÍÀ ÑÓÏÀ
ÌßÑÒÎ ÎÁÐÀÑ ËÎ Ñ ÄÐÅÁÍÈ ÂÚÐÁÈ
ÒÐÀÏ, ßÌÀ
ÑÌÀ ÍÀ ÎÐÃÀ ÍÈÇ. ÍÀ ÒÎÍÎÂÅ ÒÅ Â ÌÓÇÈÊÀÒÀ ÑÒÀÐÎÒÎ ÈÌÅ ÍÀ ÐÀÄÈÎÀÊÒ. ÅËÅÌÅÍÒ ÐÀ ÄÎÍ
ÒÎ×ÊÀ ÏÐÎÒÈ ÂÎÏÎËÎÆÍÀ ÍÀ ÇÅÍÈÒÀ
ÁÅÇÊÐÈËÀ ÍÎ ÂÎÇÅËÀÍÄÑÊÀ ÏÒÈÖÀ
ÇÎÄÈÀÊÀËÍÎ ÑÚÇÂÅÇÄÈÅ
Речник: Алат, Сарос, Алов, Нотис, Тесалия, Мало, Илова, Селен, Тарасов.
ВИЦПАРАД ШОУ 12
ÇÀÂÈÑÈÌÈ ÔÅ ÎÄÀËÈ
РЕПЛИКА И ДУПЛИКА Съвет във вестника: „Когато хвърляте чорапи в мръсното бельо, сложете единия чорап в другия. Така няма да има проблем при търсене на двойките след пране”. Отговор на читателя: „Така и направих, но не успях да ги изпера. Жена ми открила в кошницата за пране „седем различни чорапа”, и ги изхвърлила!”
Мъжът се прибира след работа и гневно казва: - Трябва спешно да се отървем от моя шофьор, мила. Той вече седем пъти за малко не ме убива! - Колко си жесток, скъпи. Дай му още един шанс.
- Какво казало „O” на „Q”? - Брат, прибери си го...
- Вие мъжете сте толкова груби! Само за секс мислите. А на нас жените ни е нужно внимание... - Внимание! Сега ще има секс...
ВИЦПАРАД ШОУ 13
Обаждат ми се днес от училището. Учителката казва: - Вашият син непре-
къснато лъже! Отговарям: - Предайте му, че е много добър в това, защото аз нямам син.
В бар мъж заговаря жена: - За 100 лв. ще спиш ли с мен? - Луд ли си, не те е срам! - Аре ма, че много ми
- Ако ме удариш още веднъж, веднага ще легнеш да спиш!!!
трябват!
Немец е в България. След някой ден започнал, като се запознава с българи да им оглежда ръцете. Попитали го защо прави така, а той: - Като ви гледам какви пътища сте си направили, си мисля, че нещо трябва да не ви е наред с ръцете. - Тате, тате, какъв празник е Хелоуин? - Същият като 8-ми март, сине. Пияни вещици обикалят улиците.
КАКУРО
ЛЕСНИ + ТРУДНИ Трябва да попълните всяко празно квадратче с някоя цифра от 1 до 9. Сборът от цифрите в белите празни квадратчета трябва да е равен на числото в съседното сиво квадратче.
Купил един мъж крава. След време я води при ветеринара: - Какъв е проблемът? - пита докторът. - Ами млеконадоя е добре, храни се добре, послушна е - в общи линии всичко е нормално, но когато я заведа при бика – сяда си на задницата и не мърда….
ТРУДНО
- Да не сте я купили от Димитровград? - Да, от Димитровград, а как се досетихте? - Жена ми е оттам….
- Може ли да се запозная с вас? - Не трябва да се запознавате с мен. - Защо?
- На мен с вас ще ми е скучно, а на вас с мен ще ви е объркващо. - Защо? - Защото на мен вече ми е скучно, а на вас вече ви е объркано.
Той: - Здравей, животно! Тя: - Моля?!
Той: - Още не съм решил коте или зайче си. И реших да обобщя…
- Мъжо, гледам една от кокошките е омърлушена, дали да не я заколим?! - Ами, ако мислиш, че това ще я развесели…
ВИЦПАРАД ШОУ 14
ЛЕСНО
ЛЕСНО
ИНСПЕКТОР БОРГ
Следобедната разходка беше задължителна за комисар Боси. Всеки път той избираше различен маршрут и така разучаваше и най-тайните кътчета и улички около полицейското управление. Еднакво при всички разходки беше само едно – неговият спътник, инспектор Борг, чиито приятни разговори се оказваха много полезни за храносмилането на комисаря на полицията.
Този път, след няколко завоя и пресечки, тяхната разходка ги изведе пред сграда с надпис „Тихият басейн”. - А тук – комисарят извади пурата от устата си и я тръсна пред себе си – е разположен офисът на една нова и много бързо растяща политическа партия. Боси се усмихна. Точно пред тях се издигаше красива сграда с два огромни балкона като гърдите на майка-кърмач-
КАРТИ В РЪКАТА
Криминална загадка
ВИЦПАРАД ШОУ 15
деждата в бъдещето!” Отдолу, с дребни букви имаше надпис: „Членски внос – само 50 дубли”. - Да – разсмя се Борг като гледаше примамката, - вярна е приказката, че няма излъган вложител, който да не можеш да излъжеш втори път. - Как мислите, инспекторе – комисарят отново пъхна пурата в устата си,
ка. През цялата фасада беше опънат плакат с надпис: „Партия на излъганите вложители. Станете наши членове и ние ще ви върнем парите и на-
- кои са повече – глупаците или измамените наивници? - Разбира се, измамените – без да се замисля отвърна Борг. - Защо? - Защото всеки глупак рано или късно ще бъде измамен и излъган. - Излиза така – не се отказваше Боси, - че ако се създаде още една партия, на глупаците, то измамените ще ги победят на изборите. - Измамените никога не побеждават – тъжно въздъхна Борг и внезапно се спря, оглеждайки с интерес тълпата от хора на ъгъла. – Интересно, какво ли става там? Когато се приближиха, детективите видяха висок мъж, в ужасно грозно сако, обкръжен от тълпа хора. Настоятелно и много ясно „сакото” говореше на човек, който стоеше пред него:
Премахнете толкова букви, колкото са запетайките отпред и отзад на фигурите. При правилно решение на задачата ще научите президент на САЩ от 1825 до 1829 г.?
ВИЕ СТЕ ЕРУДИТ? ДАНО НЕ Е МИТ!
1. В Египет има професия, с която се занимават само мъже, докато по света – жени. Коя е професията? а) гладач б) учител в) продавач 2. Кое месо е най-популярно и любимо в страната на фараоните и пирамидите? а) патица б) кокошка в) гълъб 3. За какви заслуги Клаудия Шифър е в „Книгата за рекорди Гинес”? а) модел, появявал се
най-много на кориците на списанията (повече от 700 пъти!) б) най-скъп модел в) модел, появявал се най-много пъти на подиума (повече от 5000 пъти!) 4. с коя риба се слави езерото Байкал? а) омул б) ставрида в) треска 5. Как буквално се превежда името на героя любовник Казанова? а) нов приятел б) нов дом в) нов мъж
продължава на 17-а стр.
- Отново не ви провървя, приятелю! Явно зведите днес не са на ваша страна. Но може би – гласът стана направо ласкав – ще опитате още веднъж? Четиридесет дубли не са никак много. - А, всичко е ясно – досадно махна с дебелата си ръка комисарят, който не искаше да си разваля удоволствие от вече миналия обяд. – Да се махаме, инспекторе. Това е поредният измамник, обиращ своята поредна жертва. - И все пак, аз искам да видя това. – и Борг се приближи до хората. - Ех, какво пък, ще опитам още веднъж – разнесе се гласът на жертвата. - А! Но това е сержант Глум! – от учудване пурата падна от устата на Боси. – Боже мой! Колко наивни глупаци работят при нас в полицията! - Тихо! Тихо! – прошепна инспекторът,
ВИЦПАРАД ШОУ 16
ТРОЕН ИЗБОР
СВОБОДА НА ИЗБОРА Когато от всичко предложено за избор, има възможност да не се избира!
Слънчев двор пред вила. Мъж се е излегнал в шезлонг и с наслада пие биричка. На двора излиза и тъщата с метла в ръце. - Здрасти, мамо! Ще чистиш ли или отлиташ нанякъде?!
- Как мина почивният ден? - Аз исках да отида на музей, а жената - на кино... - И кой филм гледахте?
Мъж три дни не се прибира вкъщи, а на четвъртия се появява. Жена му го гледа намръщено: - Къде се губиш? - Представяш ли си, терористи пратили писмо в службата, отварям го, вътре - бял прах! - И какво? Антракс? - Не. Трипер.
ВИЦПАРАД ШОУ 17
от 15-а стр. приближавайки се още и водейки със себе си комисаря. – Хайде да видим представлението. Между хората те видяха Глум, наистина беше той. Стоеше прав пред високия мъж, а между тях имаше маса. В тънките артистични пръсти на високия имаше колода от карти. - И така – гласът на мошеника, допрял гърба си на стената на сградата, тържествено се извисяваше, - напомням ви правилата на играта. Взимате това тесте карти. Разбърквате, изваждате карта, запомняте я, слагате я в колодата и отново разбърквате. И отбележете – високият бавно обходи с поглед тълпата като леко се задържа на безстрастното лице на инспектор Борг, - всичко това правите Вие сами, без да пипам аз. Сега – най-важното – ако след това аз позная Вашата карта, Вашите
пари стават мои. Ако не позная – връщам Ви парите в троен размер. Съгласен ли сте? - Да, да! – нетърпеливо каза Глум, страстно гледайки към картите. - Тогава започвайте! Тестето премина в ръцете на Глум. С бързи и ловки движения сержантът добре разбърка картите, а в главата на комисар Боси проблесна мисълта за това, къде ли се е научил. - Сега ги сложете на масата – каза високият. Глум изпълни веднага. – Изтеглете карта! Безсмислено оглеждайки се встрани, сержантът изтегли една карта и я притисна към гърдите си. - Нека сега да си сменим местата. Елате тук, до стената, за да не може никой да наднича – високият се усмихна широко – включително и моите евентуални помощници. Глум послушно заобиколи ма-
сата и застана на неговото място. - Сега погледнете и запомнете тази карта. След това я върнете в колодата и отново разбъркайте. Сержантът направи всичко и сложи колодата на масата. - А сега – внимание! – Високият взе колодата и с мълниеносно движение обърна всички карти с лицето нагоре. „Тук има само 15 от 36 карти” – мислено отбеляза Борг. След това, високият направи зверско изражение на лицето и бавно задвижи ръката си над картите. Над петата карта ръката му се разтрепери и спря. Всички затаиха дъх. - Това е! – зловещо каза високият и погледна пребледнялото лице на Глум – Шестица спатия! - Това е! – с досада и възхищение каза сержантът, и вече съжаляваше за изгубените пари. Тълпата започна да аплодира. Високият самодоволно се
поклони, а Глум се обърна и чак тогава видя колегите си. - Инспектор Борг! – радостно извика той. – Комисар Боси! Какво правите тук? - Не, Вие какво правите тук? – страшно отвърна Боси. - И аз не знам какво ме прихвана – тъжно каза Глум като опипваше празния си джоб. Само пълен идиот може да „настъпи греблото” два пъти. - Това не се отнася за Вас – обади се Борг, - защото вие сте „настъпили греблото” три пъти. Много жалко, че сте се хванали на този трик. - Значи тук наистина има някаква измама? – Глум сви юмруци. - Не, успокойте се – усмихна се инспекторът. – Тук няма белязани карти, няма огледала, няма съучастници. Няма лъжа. Това е просто фокус. Разботата е там, че...
Един от символите на американския напредък и просперитет на държавата, това е железопътният транспорт, свързващ всички кътчета на тази огромна държава в еднин цял и жизнен организъм, за да има живот и развитие за всички краищата и да няма изостанали или по-бедни райони. Символът на просперитет и на единство, на грижата за хората, влаковете дават шансове на обикновения човек, но и на много престъпници.
ИСТИНСКИ КОШМАР
товарен влак. Неуловим. Анхел Матурино Ресендиз, на 39 години, е задържан през месец юли 1999 г., след като се изплъзва на щатската полиция в продължение на две години и се промъква два ме-
ЧУДОВИЩЕТО ДО РЕЛСИТЕ сеца през мрежата на ФБР, докато след девет предполагаеми убийства той най-накрая е проследен и заловен от тексаски рейнджър. Известен като „Железопътния убиец“ Анхел Ресендиз е
нелегален имигрант от Мексико, който пресича границата когато си поиска. Повечето от престъпленията му се извършват в централната част на Тексас, но той е заподозрян, че е убивал и далеч на
север в Кентъки и Илинойс. Ресендиз е просто несръчен маниак, много неорганизиран, но собствената му хаотичност работи добре за него и много помага, тъй като от полицията не могат да предви-
ВИЦПАРАД ШОУ 18
АНХЕЛ РЕСЕНДИЗ
УЖАС БЕЗ КОНТРОЛ В продължение на близо две години, убиецът буквално се движи покрай железопътните линии на Америка, за да убие и да изчезне. Неговият начин на действие е винаги един и същ – той напада в близост до железопътни линии и се качва на следващия
ВИЦПАРАД ШОУ 19
дят посоката на движение, района на действие и мотивите за агресията му. Защото неговата пътека е случайна, защото той самият не знае накъде се е насочил. Тази липса на идея и мисъл прави Ресендиз все по-неуловим. Специален агент от ФБР Дон Кларк казва, че издирването е усложнено от факта, че Ресендиз „няма постоянен адрес“, докато пътува нерегистриран „на територията на Съединените щати, Мексико и Канада.“ По време на пътуванията си поведението му най-добре може да бъде описано като спонтанно, а убийствата му са нервни избухвания. Но пък това не показва, че Железопътният убиец няма своя собствен подпис. Той до голяма степен следва своя схема. Всичките убийства са се случили в непосредствена близост до железопътни линии. В разгара на преследване на убиеца, Джон Дъглас описва това, което изглежда е дневният ред на убиеца – обикновен, но смъртоносен: „Когато той се качи на товарен влак, не е задължително да знае за къде пътува влакът. Но когато слиза, имайки минало на крадец, той е в състояние да огледа района, да направи кратко наблюдение, да се увери, че в къщата, която ще разбие, няма да има
някой, който може да му окаже съпротива.“ СПИСЪКЪТ С ЖЕРТВИТЕ Жертва № 1- 29 август 1997, Лексингтън, Кентъки. Кристофър Майер, 21-годишен, студент от университета в Кентъки, и приятелката му са нападнати, докато се разхождат по релсите близо до колежа. Майер е пребит до смърт, а тя е изнасилена и пребита почти до смърт, но по чудо оцелява. Жертва № 2 - 4 октомври 1998, Хюз Спринг, Тексас. През тази студена есенна вечер 87-годишната Лийфи Мейсън е удряна с ключ за гуми до смърт от някой, който влиза в дома й през прозореца. Нейната входна врата е само на 50 метра от железопътна линия Канзас Сити-Южна железопътна линия. Жертва № 3 - 17 декември 1998, Хюстън, Тексас. Някой нахлува в дома на д-р Клаудия Бентън, 39-годишна, преподавател в колеж по медицина, когато тя се прибира у дома. Нарушителят я изнасилва, намушква и удря многократно с тъп предмет. Нейната къща е в близост до железопътни линии, които преминават през крайградската част. Когато полицията открива откраднатия й Jeep Cherokee в Сан Антонио, Тексас, снемат отпечатъци върху кормилната
колона, които съвпадат с тези на скитника Ресендиз, известен като нелегален емигрант. Три седмици по-късно, окръжният съдия подписва заповед за арест на Ресендиз за кражба с взлом, но, колкото и да е странно, не за убийство. „Няма достатъчно доказателства“, казва той! Жертви № 4 и 5 - 2 май 1999, Ваймар, Тексас. Късно през нощта, преподобният Норман Сирнич на 46 г., и съпругата му Карън на 47 г., са удряни до смърт с ковашки чук в дома на енорийския свещеник на Обединената църква на Христос – намираща се в непосредствена близост до жп-линия в града. Червената им Mazda е намерена в Сан Антонио три седмици по-късно. Жертва № 6 - 4 юни 1999, Хюстън, Тексас. Учителката Ноеми Домингес на 26 г., е бита до смърт в апартамента си, намиращ се в близост до жп-линиите. Седем дни по-късно, откриват нейната бяла Honda Civic изоставена на международния мост в Дел Рио, Тексас. Жертва № 7 - 4 юни 1999, окръг Файет, Тексас. Седемдесет и тригодишната Джозефин Конвиска е убита в леглото от удар в главата с остър градински инструмент. Тя живее в селска къща не-
далеч от Ваймар, където един месец по-рано са убити преподобният и г-жа Симич, и се намира близо до железопътна линия. Колата й е изправна, но убиецът не е намерил ключовете. Жертви № 8 и 9 - 15 юни 1999, Горъм, Илинойс. Нарушител прониква в мобилен дом, за да убие двамата обитатели. Застрелва Джордж Морбър-старши на 80 г., в главата с пушка, след което удря с тояга до смърт неговата дъщеря Каролин Фредерик на 52 г. Къщата им се намира само на 100 метра от железопътната линия. На следващия ден, един минувач вижда нейният червен пикап в Кайро, Илинойс, на шестдесет мили южно от Горъм, да се управлява от човек със съвпадащо с Ресендиз описание. СТРАХ Повечето от жертвите на Ресендиз са намерени покрити с одеяло, нито една от тях не е с висок или едър ръст, самият убиец е с дребни размери и ръст. Страхът сред гражданите в градовете, в които той убива, расте. Истерия става особено голяма в по-малките градчета, където хората, които никога не заключвали вратите и прозорците през нощта, сега ги залостват отвътре. Родителите водят и
вления за разпит, но бързо ги освобождават, когато се разбира, че не са Анхел Ресендиз. През юни 1999 г. Федералното бюро за разследване поставя Железопътния убиец в списъка на десетте най-издирвани престъпници. Първоначалната награда на ФБР от $ 50,000 за информация, водеща до залавянето на Ресендиз, но тя нараства в рамките на няколко дни до $ 125 000, тъй като засегнатите общини дават допълнителна награда. Те го описват като висок 1.68 м, с тегло 60-65 кг, черна коса, кафяви очи и тъмна кожа; белези на десния безименен пръст, лявата ръка и челото; змия, татуирана на лявата ръка и цвете на неговата лява китка; известно е, че използва десетки псевдоними, номера на социални осигуровки и рождени дати. В същото време, окръг Джаксън, Илинойс официално обвинява Ресендиз за убийствата в Горъм, след като отпечатъците му са документирани. Длъжностните лица
някои от тях се оказват ценни, като разговор, който идва от познати на Ресендиз, който го забелязали в Луисвил. Това се случило почти по същото време, когато Джон Матилда, директор на християнската мисия в този град, уведомява полицията, че е видял беглеца. На 7 юли, ФБР смята, че са направили добър ход при поискването на помощта на съпругата на Ресендиз, Хулиета Рейес, която докарват в Хюстън от родния й град Родео, Мексико, на 250 мили от границата. Изненадващо, Хулиета предава на ФБР 93 броя накити, които са й били изпратени от съпруга й. Тя предполага, че са принадлежали на жертвите му. Роднини на Ноеми Домингес бързо идентифицират тринадесет от накитите. Също така, Джордж Бентън, съпруг на убитата Клаудия Бентън твърди, че няколко други накити са ней-
повече от 1000 телефонни обаждания от хора, които твърдят, че са видели беглеца, които са познавали жертвите, или си мислят, че може да добавят нещо ново към стратегията на ФБР или психиката на беглеца. Повечето от сигналите са грешни, но
на собственост. ФАТАЛНА ГРЕШКА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА И отново става дума за липсата на комуникация между службите и как всички страдат от това. Липсата на единна система прави неизправна всяка самостоятелна
ВИЦПАРАД ШОУ 20
взимат децата си от училище, магазините затварят рано, никой не излиза по улиците по тъмно. ИЗДИРВАНЕ Щатските и градски органи на реда правят всичко възможно за залавянето на жестокия и непредсказуем маниак. Охраната на товарните влакове се засилва и скитниците, залавяни по товарните вагони, са прибирани в местните затвори за идентификация и разпити. Понякога товарните влакове са спирани и претърсвани от локомотива до последния вагон. Латиноамериканците, дори и тези, работещи на полето, се оплаквали на шефовете си за лошо отношение от жителите на града и от тормоз от страна на полицията. Сборните места на преминаващите скитници стават цели за нападения; полицаите проверяват приюти за бездомни, кръвни центрове и обществени кухни, където е известно, че има емигранти. Прибират скитниците около града в полицейските упра-
в Луисвил, Кентъки правят същото. Разгневени органи в града, където Кристофър Майер става първата жертва на железопътния убиец, разпространяват снимки на убиеца, като призовават гражданите да уведомяват полицията незабавно, ако дори мислят, че са го забелязали. На 1 юли властите в окръг Файет, Тексас, идентифицират ДНК от Ноеми Домингес в дома на Жозефин Конвиска, което показва, че след като Ресендиз убива младата жена, той е управлявал колата й до дома на другата жена, за да извърши ново убийство. Двеста агенти го дебнат денонощно на местата, където е известно, че е нанесъл удар и където може да удари отново. Разбира се, области на концентрация на агенти са товарни и железопътни депа. ХОРАТА СЪТРУДНИЧАТ Агентите скоро получават
ВИЦПАРАД ШОУ 21
система. Лявата ръка не знае какво прави дясната ръка. На 2 юни, граничен патрул задържа Анхел Ресендиз близо до Ел Пасо, тъй като той се опитва да премине нелегално границата. Докато той е в ареста, имиграционните служби извършват проверка на пръстовите му отпечатъци и снимка от евентуален списък бегълци. Тъй като системата не успява да го идентифицира като издирван, те го депортират в Мексико. Грешката се оказва много повече от срамна – тя е смъртоносна. След освобождаването му, Ресендиз веднага се връща обратно в САЩ, където в рамките на 48 часа убива Домингес, както и Конвиска в района на Хюстън, след това Морбър и дъщеря му в Илинойс. Четири невинни души, убити заради администрацията. КРИМИНАЛНОТО МИНАЛО Както при всяка полицейска хайка, която ФБР провежда, много от времето се изразходва, за да се узнае вида на мъжа или жената, които се търсят. Това включва изучаване на криминалното досие на виновния, социалната му история и наличието на психически заболявания. Ресендиз има дългогодишно криминално досие
преди серията на известните му убийства, започната през 1997 г. Той вероятно е започнал да убива някъде след 26-годишна възраст. Непрекъснато връщан в Мексико от американските служби, които го залавят като незаконно пребиваващ, той започнал да мрази всеки американец. Заедно с тези чувства, тези недостатъци, подхранвани от факта, че е злоупотребявал с алкохол и наркотици, намаляват задръжките му и той започва да убива. Той е роден на 1 август 1960 г. в Изукар де Матоморос в щат Пуебла, Мексико. Майка му признава, че нейният син не прекарва детските си години с нея, а с друго семейство, което не го възпитава в правилна посока. И хомосексуалистите в Пуебла може да са злоупотребявали сексуално с него, казва тя. Почти сирак, Ресендиз бродел по улиците като дете, без истински ролеви модел в семейството. ФБР установява една негова сестра в Албакърки, Ню Мексико и други негови роднини на юг и на север от границата. Анхел Ресендиз попада за първи път на вниманието на американското министерство на правосъдието на 16-годишна възраст, когато е заловен в Браунсвил, Тексас,
опитвайки се да пресече границата с Мексико през 1976-а. След първото му депортиране той се връща в САЩ, а месец по-късно, е заловен в Стърлинг Хайтс, Мичиган, и отново през октомври, този път в Макалън, Тексас. Тогава утихва за кратко време. Никой не знае кога се връща в САЩ, но през септември 1979 г. той е осъден на 20 години затвор за кражба и нападение в Маями, Флорида. Късметът е на негова страна и той е освободен под гаранция след шест години и върнат в Мексико. Следва интензивен живот: - задържан и съден в Тексас за фалшива самоличност, за което прекарва 18 месеца в затвора (1986 г.); - бил арестуван за притежание на скрито оръжие в Ню Орлиънс, получава 18-месечна присъда, но е освободен след една година (1988 г.); - получава 30-месечна присъда за опит за измама на социалното осигуряване в Сейнт Луис (1988 г.); - се признава за виновен за взлом в Ню Мексико, престъпление, за което го осъждат на 18 месеца лишаване от свобода, въпреки че отново е освободен след една година (1992 г.); - е бил задържан в железопътното депо на Санта Фе
за проникване с взлом и притежание на огнестрелно оръжие (1995 г.). За последното нарушение той отново е депортиран ЗАЛАВЯНЕ В началото на юни, младият тексаски рейнджър Дрю Картър замисля идеята, че сестрата на Ресендиз, Мануела, която той боготвори, може да бъде средство за залавянето на брат й. Той се свързва с Мануела, която живее в Албъкърки, за оценка на практичността на плана си. Жената, която се опасява, че нейният брат евентуално може да бъде убит от ФБР, или може да убие отново, обещава на Картър, че ще направи всичко възможно да помогне. Картър помолва сестрата на Ресендиз да предложи най-справедливата сделка на брат си, при тези обстоятелства. Ако се предаде, Ресендиз ще бъде сигурен в три неща - Първо -лична безопасност, докато е в затвора; второ - редовни права за посещение, така че съпругата му, сестра му и други могат да го посещават, и трето - право на психологическа оценка. Благодарение на Картър и седмици усилия за изграждане на връзка е постигнато чудо – този сериен убиец да се предаде. Картър, който е тексаски рейнджър по-малко от една година, казва: „Честността никога не е сложна. Искреността е нещо, в което хората намират смисъл. Ето какво направих аз – бях честен със семейството“. В понеделник, 12 юли, Мануела получила по факс от кабинета на окръжния прокурор в окръг Харис, писмено споразумение с предложението на Картър. Същата вечер идва отговор, че Железопътният убиец, въз основа на думата на Картър, ще се предаде. Дългоочакваният момент е насрочен за 9 часа сутринта на следващия ден. Вторник, 13 юли. Картър отива, придружен от Мануела и нейния пастор, да действа като духовен водач. Те се срещат на мост, свързващ Зарагоса, Мексико с Ел Пасо. Те наблюдават Ресендиз да слиза от камион в мръсни дънки и кални ботуши. Когато ги наближава, той протяга ръка и стиска ръката на рейнджъра. ОСЪДЕН Всички служители на реда се чудят защо Железопътният убиец се предава толкова лесно на една държава, която
вци на глави, които се събирали в Мексико, за да вземат наградата за залавянето му. Делото срещу Железопътния убиец започва в края на март 1999 г. в Хюстън, окръг Харис. Въпреки че му е повдигнато обвинение в убийството на седем души, той е съден и осъден за едно от тези убийства, това на д-р Клаудия Бентън, която убива в дома й
GОЛЕМИТЕ ИZЦЕПКI ТЪПИ ЗАКОНИ В САЩ! МОЩНИ ИЗБЛИЦИ
Не повече от шест момичета могат да живеят в една къща. Може да бъдете спрян
за проверка от полицията, ако карате велосипеда си с повече от 65 мили в час. НезакоННо е
да се пее на обществено място по бански. в джорджия всичките секс играчки са забранени.
Като се възползва от моята неопитност, той ме облада дори без да си плати.
ЗАЩО ТРЯБВА ДА КЛИКНЕШ sTART, ЗА ДА ЗАТВОРИШ WINDOWs? КАЗАрмеНИ НАРОДНО ПОВЕРИЕ ТАрИКАТСКА Нисколетящи гълъби над глаГАТАНКА лАфОВе вата - предстои ви пране. Главата на - Мъничко, червойника е ничко с мъничко да мисли, а НА МОРЕ КАТО НА МОРЕ синичко. Що е то? Разликата между спиН и пенсия - Мравка с посимозъкът - да съобразява. е, че със спиН се живее по-дълго. нено око.
през 1998 г. На 17 май 1999 г., след 10 часа обсъждане, съдът се произнася, че Анхел Матурино Ресендиз е виновен за първа степен предумишлено убийство. Въпреки молбите на адвокатите му, Железопътният убиец е осъден на смърт. Той е екзекутиран в Хънтсвил, щата Тексас, на 27 юни 2006 г., чрез смъртоносна инжекция.
ВИЦПАРАД ШОУ 22
рекорд за изпращане на убийците на електрическия стол. Споразумението за предаване на тексаския рейнджър Картър е много кратко в подробности. По никакъв начин не въвежда в заблуждение, за да обърка Ресендиз да вярва, че ще бъде пощаден. Един от възможните варианти за лесното предаване на Ресендиз е, че той се страхувал от ло-
КАМъчЕ В ОБуВКАТА Е ПО-ДОБРЕ ОТ ПЕсъчИНКА В ПРЕЗЕРВАТИВА.
екзекутира повече хора, отколкото всяка друга. Разбира се, Ресендиз трябва да знае, че ако бъде осъден за всяко от убийствата в Тексас, което изглежда много вероятно, той ще се изправи срещу смъртното наказание. Още повече, че Прокуратурата в окръг Харис – където на 22 юли, той е обвинен за убийството на д-р Бентън – държи националния
ВИЦПАРАД ШОУ 23
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ИВАН КОСТОВ
ПОРТРЕТЪТ НА СТЕНАТА
оскоро притихнала и неподвижна, вратата на овалния кабинет се отвори с гръм и трясък. Сякаш някой я ритна с всичка сила. Естествено, никой не я е ритнал, естествено, влезе капитан Косто Костов, както винаги пълен с енергия, долнопробни сензации, сякаш взети от първата страница на който и да е вестник. Капитан Косто Костов имаше свърхестествената способност да отваря вратите, преди да е натиснал дръжката, като Генерала ме допълваше: - Не, Г-в, влязал е преди да натисне дръжката! Затворих след него вратата, погалих й дръжката, а задъханият капитан Косто Костов се тръшна във фотьойла. Какви ли ужаси се мяркаха в главата му? - Капитане, казвай, докато не си забравил – с лека ирония подхвърли Генерала. - Приятели, можете ли да си представяте, учителят по трудово обучение в едно от елитните ни училища... Всъщност това е виц, който капитан Косто Костов толкова пъти ни беше разказвал като нов и към който до такава степен се беше пристрастил, че го смяташе за истинска случка, веднъж погрешно спомена за някакво 107 училище. Та, капитанът имаше думата и ние любезно го слушахме: - Учителят по трудово съобщил на децата следващия ден да си донесат от къщи конопено въже, сапун и столче... --- А ти ми кажи – попита Генерала, след като капитанът приключи с въпросите около образованието и реформата в образованието, едва ли не перестройката, която предстоеше, – преди малко Г-в видял през прозореца да разговаряш с обаятелна, изпълнена с непреодолима воля личност, загледана в бъдещето, за миг дошла от миналото. Казахте ли си нещо интересно или вече не си спомняш? Не че капитан Косто Костов забравяше, просто не му се помнеше.
- Аха, оня, дето изникна сякаш от нищото, като изваден от цилиндъра на фокусник, а вратът му охлузен от въже? Впрочем, някаква гарга ми се мярна наблизо, птица проклета. Генерала присви зеници, изпитателно надничаше изпод тежките си клепачи и му се искаше да чуе това, което смяташе, че капитан Косто Костов ще каже. Капитанът старателно го описа, сякаш чете по учебник: - Срещнатият имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанна мисъл и бдение, но което оживяваше от една постоянна и естествена веселост. Генерала остана доволен, казаното съвпадаше. - Капитане, би ли ми казал колко е часът? Капитан Косто Костов извади дебелия като луковица стар джобен часовник, останал от дядо му, щракна капака, погледна и самодоволно каза колко е. Наистина, точно толкова, кол-
кото по това време на деня, но годината съвсем не беше същата. Прекалено назад се върна във времето. Стотачка, че и повече години. - Генерале, доста е назад, часовникът му играе номера, или... - Г-в, какво или? - Пропадане във времето! Че то ясно се вижда и не се вижда: часовникът ту изчезне, ту се появи, и неслучайното сияние, което грейна за миг. Изчезва в годините и се връща! С други думи, фантастичен случай, с невероятна личност се е срещнал пред входа на Департамента и нищо не разбрал. - Капитане, нещо казахте ли си с въпросната личност легенда, дето има очи сиви, почти сини? - Генерале, не. Тъкмо отворих уста, но без да искам го докоснах и той внезапно изчезна, както внезапно се беше появил. - Генерале – набързо направих сметката аз, – ако беше жива, въпросната личност сега трябваше да е на 178 години! - Г-в, неприлично е да се ровим в чуждите години. --Генерала, който знаеше повече от всички, сега знаеше още повече. Слушахме го притаили дъх и ставаше страшно. Думите му сякаш идваха от самата бездна на злото, откъдето по-дълбоко няма и не може да бъде. - Момчета, получих съобщението по телетайпа, интересно защо не по джиесема или смартфона, можеше и фейсбука, експресното съобщение си го заслужава? – чудеше се той. - Генерале, новината трябва да е от тайна по-тайна, само на специалните служби на нашите най-нови и най-истински приятели би им хрумнало да използват отживелицата телетайп! Ето как тайните се пазят – примитивно, но ефикасно! Има още да се учим! Генерала се развихри дори не шушукаше, по устните му се разбираше: - Момчета, откраднат е радиоактивен плутоний! Престъпна личност е намерила в изоставените лозя над Плевен, западащ
град в Северна България, забравена атомна бомба от съветските времена. Задигнала е плутония, а обвивката не е взета, защото е ръждива и няма скрапна стойност. След престъпника е останала дълга радиоактивна следа, по която бурените са повехнали, но лозите са се възродили, а зърната им станали по-едри от еквадорски лимони! - Какво плодородие! Местните агрономи са объркани, някои са скъсали дипломите си. Както пълнели щайгите с големите гроздове, невероятната реколта изведнъж прекъсвала. Край, черта, по-нататък няма! Сухи листенца и прашен буренак! - Генерале, истински Чернобил, някогашна Украйна! - Не, капитане, станало е в Мъртвата долина, така се нарича местността след Освобождението на Плевен от турско. Зад нея се намира селцето Къшин, но не вярвам то да има нещо общо с развитието на действието... – имах известни познания за града и околностите му. Според Генерала нашите най-нови приятели са прихванали радиоактивния плутоний, но са изтървали крадльото. Задачата ни е да закараме заловения плутоний в една от изоставените плевенски казарми, където нашите отвъдокеански приятели ще го деактивизират. Ако им изиграем номер, авантата ще е голяма, ще се получи великолепна афера! Същевременно трябва да се пазим от незаловения крадец, който ще поиска да си върне плячката. --- Никакви джипове и луксозни возила. Ще се правим на бедняци, облечете по-стари дрехи, но без кръпки. Кръпките омаскаряват човека и го правят подозрителен. - Ако се наложи, ще просим! – в един глас извикахме с капитан Косто Костов. - Момчета, ще пътуваме с експреса, дори и бедняците заслужават нещо по-свестно, но последния вагон. - И ще бъде товарен вагон, наблъскан със слама? - Г-в, и защо напълно правил-
но мислиш така? - Пресантиман, Генерале, последен вагон. А снощи, на излизане от работа, видях да спира огромен ТИР, натоварен с балирана слама. - Момчета, легендата ни ще бъде, че караме слама от резервните фондове на ЕС за бедстващи фермери от плевенския регион. Защо не Къшин, симпатично селце. - Генерале, голям риск, сламата е лесно запалима! - Г-в, дори престъпникът да ни драсне клечката, вагонът е последен и поради устремното движение на експреса пламъците ще се насочат назад. - А ние? - Какво ние и какво друго ни остава, ще откачим вагона и пътниците са спасени! Поне един път да не мислим само за себе си. - Генерале, радвам се за пътниците, мъчно ми е за бедстващите фермери, но най ми е жал за нас. Не искам да съм жертва на благородна кауза, обществото да събира дарения за погребението ми. - Г-в, ще останем живи, няма начин. Взети са мерки. Возим слама за кравите, но знаеш ли, докато крадецът е дремал, дали не сме подпъхнали пожарогасители в сламата? В този последен вагон, който без да е тринайсти, скоро ще се превърне във фатален, тайно ще превозим радиоактивния плутоний. --Не сме в разкошния овален кабинет на Генерала, край на удобствата и милата обстановка. От няколко часа условията ни са крайно мизерни и сме в движение. Последният вагон на експреса, за съжаление е товарен и пълен със слама, взета от златистите житни равнини край Брюксел. Крачолите на капитан Косто Костов са пълни със слама, осил го боде по задника, друг шумоли в ушите му, капитанът непрекъснато се намества и не може да си намери място. Генерала си повтаря на глас: - Интересно, пътувал съм с влак и помня, че хората винаги
са избягвали последния вагон, защото друса и люшка, при катастрофа също е опасен. Дали заради европейската слама, ама сега не друса и не люшка. Единствено усещам ритмичното потракване на колелетата, как уверено отиваме напред. Приятно е и унася, момчета, да не проспим най-важното. Капитан Косто Костов биеше в друга посока: - Генерале, хубавичко си е в Овалния кабинет: простор и удобствата на фотьойлите, шепотът от приглушения шум на улицата! Телефонът звъни, ти се обаждаш, даваш нареждания. Аз се срещам с невероятни личности. Не си кривя душата, удобствата на цивилизацията привличат и мамят. И какви картини има по стените на овалния кабинет! Не сегашните драсканици и цапаници, кретенски модернизми, а истинското изкуство царуваше. Гоген, Ван Гог, Писаро, Кустодуев, Тинторето, единствено Пикасо със своята Гуерника объркваше гледката и плашеше. Вярно, задигнати и крадени, ама произходът им не ни притеснява и никой не ни иска обяснения! Колелетата ритмично потракват, последният вагон се движи равномерно, далече пред нас фучи машината и аз лениво питам: - Генерале, ходил ли си по овалните кабинети на големите началства от национален мащаб? – не знам защо си мислех и те да са овални. С лека прозявка Генерала приглуши усмивката си: - Миличкият ми Г-в – съжаляваше невежеството ми, че не съм попадал сред политическата класа и не съм се отъркал във висшето общество. – Кабинетите им са точно правоъгълни, много по-големи и пухкави, фотьойлите им са по-меки от женска прегръдка, секретарките са три-четири и до една с големи цици. - А картините по стените? - Естествено, като нашите картини не могат да имат. При тях по стените са закачени портрети на велики мъже и всеки от нашите многоумници си въобра-
ВИЦПАРАД ШОУ 24
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ВИЦПАРАД ШОУ 25
ПСИХО/МИСТЕРИЯ зява един ден и той да увисне на стената! – невинно удължи прозявката си Генерала. Капитан Косто Костов изведнъж скочи, сякаш голям осил му се е забил отзад: - Генерале, портретът на стената, кабинетите на големите началства, спомних си! Сякаш е слязъл от такъв портрет и ходи. Дето го срещнах пред входа на Департамента, а Г-в ме видял през прозореца. Всички чухте, направих му словесен портрет, и сякаш чета по книга. Той беше, че кой друг?! Единственият, великият! Шията му охлузена от въжето, все някога ще се оправи, вярвам в него! Той мина!!! Генерала безцеремонно го прекъсна: - Момчета, усещам пушек, струва ми се сламата да гори! Някой ни е подпалил от четири страни и горим! --- Момчета, не го жалете! Ето един човек, когото черната смърт обикна! Не го изпускайте, дръжте го под око, трябва да го убием! Вагонът ни гореше, а негодникът съвсем не беше луд и не се преструваше. Надуваше заоблените си очи, по муцуната му сребриста пяна като да е бесен. - Дали не е агент на чуждото разузнаване и ни се зъби от покрива на предпоследния вагон? – преценяваше мнителният капитан Косто Костов и прикриваше с ръце лицето си от пламъците. Престъпна личност с чудновата външност: дълги, златисти мустаци с подсукани върхове – вече опърлени, късо подстриган, със сплескан нос и широки, непочистени ноздри. Какъв ти агент на чуждото разузнаване, само нахален крадец. Агентите са по-артистични и ноздрите им не са обърнати нагоре. Изобщо, агентите на чуждото разузнаване са сдържани и аристократични. - Искате ли кибритче? – и хвърля запалени клечки по нас, а зъбите му гнили и изкъртени. Местността, която изкачваше жп линията и където се подпалихме, я наричат Хумата. Там
експресът пълзи по нанагорнището и после, стигнал равното, като стрела се устремява напред. - Нещастникът, в най-несигурния момент колко сигурен се чувства! – Генерала превърташе барабана на револвера си. Искаше да пробва не руска, а американска рулетка: всички патрони са на мястото си и стреляш докато ги свършиш! Не му даваш шанс да оцелее! - Генерале, защо нещастник, ще му дадем име! - Казвай, Г-в, какво си намислил, дано е интересно? - Нали експресът току-що изкачи баира, ще наречем нахалника крадльо Безименна Височина. - Г-в, височината не е безименна, наричат я Хумата. - Генерале, какво ме интересува, хиляди години преди нас е била безименна. - Г-в, не се ли връщаш прекалено назад? Замислих се, радиоактивният путоний, който се разпада с хиляди години, не излизаше от ума ми. Има връзка и ако не сега, скоро ще прозвучи. Кратки преходи в миналото, нямаше да ни се разминат и другите чудесии! Не е въпрос на желание, а радиоактивен плутоний! Невероятната среща на капитан Косто Костов с лицето от портрета на стената е само начало! - Генерале, човек не знае докъде може да се стигне с времето, когато самото време се е превърнало в случайност. Нашият капитан предварително е осъществил непосредствен допир. По-нататък загадъчно мълчание от моя страна. --Последен вагон, след който остава дълга огнена следа, хвърчат искри. Нощем гледката ще е импозантна! Сред многото пожарогасители, скрити в сламата, капитан Косто Костов едва намери един изправен и се опитваше да гаси. За съжаление струята излизаше на пресекулки и повече съскаше. Съществуваше опасност от силните пламъци течността в червения уред да прегрее и избухне.
Здраво стъпил на покрива, Генерала се наведе и викна гръмогласно: - Капитане, хвърли пожарогасителя, ако не искаш експлозията да те разкъса! - Генерале, хвърлям го! Капитан Косто Костов го хвърли и пожарогасителят избухна недалече зад нас, с което опасностите не свършиха. Най-истинските тепърва започваха. Не чуждото разузнаване, попаднали сме на престъпник. Само да погледнеш чепатия му нос и ти е ясно, истинска зурла! От покрива на предпоследния вагон се провикна и грухти глас, не по-малко силен от този на Генерала: - Г-в, кажи на тъпия и самонадеян Генерал, че си искам радиоактивния плутоний. Вземам пътниците на експреса за заложници. Ако до два часа не получа изолираното с оловни плочи куфарче, ще подпаля експреса! Под седалките в купетата съм наблъскал бали сено, а на пожарогасителите съм развалил дюзите! Бях изненадан: - Генерале, колкото и да съм известен напоследък, но този долнопробен тип откъде знае името ми? Г-в, колко просто, както ти знаеш неговото име, така той знае твоето. Съществува равнопоставеност: ти на него, той на тебе. Трябва да го убием, това е важното! - Г-в – крещеше крадецът терорист със смачкания нос, – кажи на алчния си Генерал, че ще делим на две. За този радиоактивен плутоний престъпна организация, която иска да унищожи две големи европейски столици, дава луди пари! Какъв негодник – крадец терорист!!! --Посоката на вятъра се промени. Вече духаше по посока на движението. Уж експрес, но пламъците настигнаха и изпревариха локомотива. Машинистите се опитваха да скочат в движение, ама не им стигаше смелост. Пътниците бяха още по-страхливи. Ако оце-
лее някой в огнения ад, ще сме ние. Благодарение на сложените под седалките на вагоните бали сено, експресът гореше като факел! За нула време влакът изгоря и нищичко не остана от него. Само едни релси, опънали се към нищото на хоризонта, лишени от всякакво движение. И гари, изпълнени с безсмислено очакване. За пътниците не ми е жал, пътници е имало и винаги ще има. След като прежалихме пътниците, нова изненада: изведнъж очертанията на фигурите ни светнаха и грейнахме! Радиоактивният плутоний, скрит от Генерала в последния вагон, независимо от защитните оловни плочи, подейства! Изпускахме едва ли не божествено сияние! Дали се превръщахме в жертви или е някакво възнесение? Капитан Косто Костов пристъпваше в ситните вълнички на тих смях, а думите му пареха: - Генерале, ако безсмъртие няма, ние сме изключението и доказателството, че има. Получил се е пробив във времето и сме озарени от лъчите му. Генерала попита: - Колко ще трае безсмъртието? Капитан Косто Костов мигновено отвърна: - Надявам се 24 410 години, за толкова години се разпада плутоният. Ще минат за миг, при хилядолетията всяка хилядарка години минава за миг. Навярно заради хората, за да усетят хилядите години наведнъж, та простият човек да разбере какво е станало за това време, и го обхване с разума си! - Момчета, Безименна Височина е жив и трябва да го заловим! Момчета, имаме късмета да разполагаме с мигове, които траят до безкрайност, нека започваме! Времето е наше! --За тези, отпуснати ни от провидението години, не само отидохме прекалено далече, но и се върнахме! Спомних си хилядарките, които минават за миг:
- Генерале, минаваме през хилядите на годините. Това, което знаем, само ние го знаем. Върнахме се след неземно пътешествие, което не усетихме, и което ни отне броени мигове! Разнищихме хилядарките на времето и трябва да действаме, влязохме в самата същност. Новоизлюпеният престъпник терорист е почти в ръцете ни и няма да го бъде! - Г-в, къде е? Напразно гледам! - Генерале, когато съм прав, винаги съм бил прав! И сега е така! Повярвай ми! Върнахме се и едва укрепнали, миналото, което беше и бъдеще, светло се усмихваше. Като усмивка през прогнили зъби. Навярно с Генерала го преживявахме по различен начин. Първо се появиха представите за очертания и контури. Нещо далече проектирано! После се напълниха и нещото се изля в тях. При нашето метаболистично преобръщане три секунди бяха достатъчни, защото пълнежът ни преследваше и пристигна с нас. Не ми трябват команди, вече съм готов и действам. Търся преследването. Къде ли е така нареченият от мене Безименна височина, някъде се е скрил. Усмихвам се, знам къде е. Значи трябва да е там! Не казвам на Генерала, нека не бързаме. Капитан Косто Костов, който също излизаше от забвението на огромното количество време, ме подсети: - Г-в, лозовинарските агрономи са в грешка, плодовитата диря не свършва където си мислят, продължанва до сам нас. Грозде има колкото щеш! Точно тук и само тук трябва да търсим Безименна височина! Винарите нека си приготвят повечко бъчви за виното! По някакъв начин бъчвите ще са ни от помощ! С това не се свърши. След думите на превърналия се в експерт по вината и бъчвите капитан Косто Костов, можехме да действаме. И се започна, думите бяха мои: - Генерале, бъчвите са приготвени, и не многото бъчви,
само една, точно определена бъчва ни е нужна! Чисто нова, пресен дъб и да не мирише на танин, по немиризмата ще я познаем! – викам аз, пълен с не празни надежди. Стоим на високото, по-нататък необитаеми релси, нали влакът изгоря. Хвърли ли се поглед, тук безкраят не е така безкраен и не води доникъде. Защото тук, а не другаде, действието ще приключи! Мислите ми са подредени и кристално чисти, минали през жестоката цедка на плутония, през радиоактивния улей на истината. - Г-в, ще се появат ли бъчвите? – Генерала колкото вярва, толкова и не вярва, но е нетърпелив. Във висините, спуснали се дълбоко под небесата, трябва да беше задръстено от бъчви! Задръстено и не падат! Тримата сме вперили взор нагоре. Поне една да падне, такъв ще е късметът ни! Минават мигове, които сега са равни на броени секунди. С хилядолетията е приключено. - Г-в, няма да падне! - Генерале, ще падне! Генерала е решен на всичко: - Г-в, направи магия! - Генерале, без магии, иначе няма да стане каквото искаме. При магиите има странични ефекти, нарича се обратната страна на магията, знаеш ли какво се крие зад неизвестното и какво ще стане! - Г-в, самото нищо, направи нещо! – вик на отчаяние. И нищо, нищо, пак нищо... Запек! Генерала иска да си къса пагоните, ама е цивилен! Не може така изведнъж, търсили сме десетки хиляди години, равни на миг-два! Нима за това време сме изгубили търпението си? За толкова кратко време, равно на няколко мига, късметът не може да ни избяга. - Г-в, язък за напразно изминалите хиляди години! - Генерале, това са хиляди години, не минават без следа. За други са едното нищо, ще се получи! - Г-в!!! – в очите му се появиха студените сълзи на отчаянието.
ВИЦПАРАД ШОУ 26
ПСИХО/МИСТЕРИЯ
ВИЦПАРАД ШОУ 27
ПСИХО/МИСТЕРИЯ - Знам-знам-знам! Но няма да направя магия, нека бъде по честен път... Прекръстих се три пъти и тъкмо се чудех дали да не опитам четвърти, пети... Преглътнал съм отчаянието, радостен съм, викам на Генерала и соча небето: - Генерале, добре че не направих магия! Магията затова е магия, за да обърква, можеше да не сполучим. Гледай, стана! Като по незнайна приумица се изсипаха купища бъчви, падат и се търкалят! Капитан Косто Костов не се и опитва да ги брои, едва успя да каже: - Брей! От многото се е отделила едната-единствена бъчва, без контролен номер и мирис на танин! Няма грешка: която трябва! Вече е нагласено, по-нататък наша е волята! А кой се криеше в нея: точно той, който трябва! Муцуната ще е зурлеста, това е достатъчно! Писта на терориста! Знаех, че не трябва да се търси точно терорист, казах си го заради римата. Приятно е, когато последните срички съвпадат. Терористът е друга порода: трябва да си го създадеш, за да го убиеш! При нас не е така, всичко ни е наготово! Разбихме бъчвата на парчета и освободихме злочестия затворник. Безименна височина не побягна – не можеш избяга два пъти, знаеше съдбата си! Приседна на насипа, хвърля камъчета по релсите. Долната му челюст е злобно изтеглена напред, озверял, разбира, че песента му е изпята. За да се успокои донякъде, хвърля камъчетата и нещо си говори, което не ни интересува. --Наистина, на три пъти направих честен кръст! Тайно направих и магия! При сполучлива магия, а тази беше такава, забраните отпадат. Съчетанието с честния кръст излезе сполучливо! Отново не разбираме какво става, изведнъж никакви релси, няма ги полетата на плевенския край, казармите, където радиоактивният плутоний трябва да
бъде разграден. Намираме се в овалния кабинет на Генерала. Като паднали от небето, че и обръч от бъчвата се търкаля по килима и описва елипси. - Генерале, изглежда радиацията си е поиграла с годините... Генерала нарежда: - Капитане, извади си часовника! Капитанът извади огромната наследствена луковица и вдигна капака. - Колко показва? - Генерале, времето е летяло с невероятна бързина, часовникът е прегрял и пари! Бързината на хилядолетията е изравнила пространствата и пак сме тук! Мислено бяхме отпрашили далече напред, мислено се бяхме върнали далече назад и ето ни отново тук, пак сме си ние! Капитан Косто Костов, думите му са напразни, упрекът е излишен: - Генерале, каква ни е ползата от преместванията във времето и пространството, като сме на същото място? Генерала е натрупал опит от преживяното и знае много: - Капитане, смисълът е, че сме извършили невероятно количество работа, и най-важното... – не довършва. - Например, къде е радиоактивният плутоний! – продължих аз. Капитан Косто Костов от наивно по-наивно: - Я, няма го! Къде ли е? Дали не е изгорял с влака? Плутоният не гори, понякога дава нов живот. Викнах, сигурен в себе си: - Господа, няма го и правилно. Защото е на друго място. Продали сме го на когото трябва, все още не знаем как. Майната му, не ме интересува на кого! Платил-купил, сигурно си прави атомни бомбички, нека си ги мята насам-натам, Европа е необятна. Преместих се на съседния фотьойл и отново викнах: - Генерале, да убием престъпника! Генерала се бръкна и извади револвера, завъртя барабана и беше готов.
- Генерале, времената са объркани и много е просто, сложното отпада! Стреляй във въздуха! - Колко пъти? - Все едно. Може и само един. Генерала стреля. Трупът на Терориста от Хумата, в крайна сметка така го нарекох след дълги колебания, тупна на килима в краката на Генерала. Времето и пространството бяха на наша страна, преживяното не беше забравено, беше с нас и ние с него. Намираме се в овалния кабинет на Генерала! На тавана се открояваше прясната дупка от куршум, на разкошното бюро са наредени като вагончета три куфарчета с долари – по равно за всеки! Сигурен съм, че са претъпкани! --Капитан Косто Костов продължава да твърди неговото да е не по-малко важно: - Очи сиви, почти сини... Нима е истина, а защо не, също като в учебника? Гледай ти кого съм срещнал пред Департамента?! Разминали сме се, дума не сме си казали, и изчезнал. Кратка среща, невероятен допир, не можеш да избягаш от миналото! От истински по-истински, и като слязъл от портрета на стената! Генерала се съгласи и беше убедителен: - Капитане, било е не самата, а невероятната истина: при радиоактивното излъчване и изкривявания във времето и пространството, какво ли не се случва. Плутоният е велика сила. Нещото е било на твоя страна, за миг, не повече. Получил си го като бонус, плутоният е дошъл по-късно. И запомни: не портретите, накачени по стените, правят човека! При мене няма портрети и празни лъжи, на когото нещо му липсва, той си лепи портрети по стените! Вярно, Генерала имаше зад гърба си купища картини! Богатствата на световното изобразително изкуство му принадлежат, никакви илюзии!
ИЗЛЕЗ, АКО МОЖЕШ
ВЛЕЗ, АКО ИСКАШ
„Васил ми предложи ръката и сърцето си, като се намерихме в леглото, разбрах защо не ми предложи нищо друго”. Военен се прибира в къщи вечерта и крещи от вратата: - Жена, след три минути ракията, салатата и вечерята да са на масата! - А вълшебната думичка? - Бегом!
- Интернет е много лошо нещо! - Аз по интернета се запознах с жена ми. - Аз какво ти разправям досега..
Мъж се прибира вкъщи, където се прави ремонт, и заварва жена си вързана за един стол и с лепенка на устата. Освободил я и я попитал: - Кой беше? Бандити ли? - Не, майсторите. Било им омръзнало да им давам съвети.
Ако жена е разстроена, гушнете я, кажете й колко е хубава. Ако започне да ръмжи, отдалечете се на безопасна дистанция и хвърлете
шоколад по нея.
Мъж отива на лекар и казва: - Докторе, боли ме там, под гърба. - Къде по-точно? - Ами там, на входа. - Такааа, докато го смятате за „вход”, все ще ви боли.
Тялото ви се нуждае от 6 до 8 чаши течност на ден. Може и чисто, а може и с лед!
Вълкът отишъл на реката и видял невестулката да мие кора от банан. - Защо миеш тая кора? - Дай 1 евро и ще ти кажа.
Дал вълкът 1 евро. - Айде сега кажи ми защо я миеш. - Ей така да е чиста. - Ти си била много проста ма. - Проста, проста, ама изкарвам 30 евро на ден.
Иване, гушни ме! - Не! - Иване, прегърни ме! - Не! - Иване, целуни ме както правят другите двойки! - Ние не сме такава двойка! - А каква сме? - Двойка патрулиращи полицаи!
Вие, случайно, не сте ли от Москва? - Не съм. - И не познавате баба ми?
ВИЦПАРАД ШОУ 28
ЦИ ТАТ
ОТКРИЙТЕ 8 РАЗЛИКИ!
ШАХМАТКО
- Не, защо? - Просто вие разказвате вицове, които съм чувал от нея преди петдесет години…
Белите започват и дават мат в два хода
От тези 25 фигури само 3 са напълно еднакви. Открийте еднаквите фигури!
ВИЦПАРАД ШОУ 29
КВАДРАТЧЕТА
- Искаш ли да вечеряш с мен тази събота? - Много мило от твоя страна, но всъщност в събота се омъжвам. - Тогава може в петък?
- Госпожице искате ли малко вино? - Не, не, имам проблеми с краката - Подуват ли се? - Не, отварят се..
Двама млади се прегръщат в театъра. От задния ред се обажда възмутен глас: - Това не можете ли да го правите в къщи? - Жена ми не позво-
лява - отговаря младежът.
- Каква е разликата между лудия и невръстеника? - Лудият мисли, че две по две е пет. А невръстеникът знае, че две по две е четири, но това ужасно го разстройва.
Секретарка влиза в кабинета на шефа си: - Шефе, отвън ви чака един човек, който твърди че му дължите 100 000 лева. - А как изглежда? - Така изглежда, че по-добре да му ги върнете…
- На кого прилича бебето? - На татко си - през цялото време спи, а като се събуди, веднага налапва шишето.
- Ако ми върнете роклята, ще ви дам очилата...
Не те ли притеснява, че дъщеря ти е съвсем сама в Париж - тази столица на разврата? - Не, тя наскоро ми писа, че вече е под надзора на полицията.
Полицай спира кола и о, чудо! Колата я кара един змей. Полицаят се панира тотално и казва: - Я ми дъхни... Змеят: - Абе, ти да не си пил?
Между лекари: - Лекувах болния от язва, а аутопсията ус-
: ПОЛЕЗНО ЗАКЛИНАНИСЕНИ МЕ ПУ Т, Е Н Р Е Т Н -И Т Е Н Р Е Т Н „И ДО ТОАЛЕТНАТА!”
танови, че било апандисит. - Това е нищо. Аз цял месец лекувах един от жълтеница, а се оказа, че е китаец.
По какво се разбира, че един мъж е започнал да остарява? - Когато за пръв път не може за втори път. А по какво се разбира, че вече е остарял? - Когато за втори път не може за първи път.
Прибира се една лаборантка от море. На
другия ден се връща бясна от работа и вдига скандал на мъжа си: - Имаш любовница, гадино мръсна, и докато ме нямаше си я водил тука! - Ти си луда! Няма такова нещо! - Лъжец! Кръвта от комара, който хванах в спалнята не е твоя!
Мъж и жена сядат в ресторант. Идва сервитьорът да им вземе поръчката. - Добър вечер! Какво ще желаете? - Една голяма телешка пържола за мен - казал
мъжът. - Ами лудата крава? - Тя ще си поръча сама...
Майка с бебе пътува в рейса. Детето станало неспокойно и започнало да плаче. Майката започнала да го кърми, но то упорствало. - Яж, мама, защото ще я дам на чичкото! Минало малко време, човекът до нея не се стърпял и казал: - Госпожо, ако ще я давате, давайте я, защото вече трета спирка изпускам!
ВИЦПАРАД ШОУ 30
В НЯКОИ автомобилни гробища колите се готвят за второто пришествие. Кога ще настъпи? Всеки момент, няма да се чака 2000 години, защото автомобилите ще излезат от мода. Раздвижването се усеща, по-нетърпеливите автомобили щъкат насам-натъм, врати се отварят и затварят. Най-бавно се съвземат тези, които са нагоре с колелата. Очакват се собствениците. Някои са починали? Няма страшно, ето повод да възкръснат!
СУДОКУ ЛЕСНИ + ТРУДНИ Внучката: - Ей-и-и-и, забравих да се чек-на в Южния парк! Бабата: - Е то ти само там не се беше чекнала...
ВИЦПАРАД ШОУ 31
След операция пациентката пита доктора: - Кога ще мога да водя нормален полов живот? - Трудно е да се каже, – объркал се докторът – досега не са ми задавали подобен въпрос след премахване на сливиците…
ите на о е ч а с и п т ма ичк логика си макарони вст, колко А Н Ш СТРА я! На кутията да да се варяк да се и о а упътваанно – в каква вда се сложи, кобности! А р напис ти, колко сол купища под ябва да се мину т на масата, кароните тр сано! поднесаажното – че маята – не е напи най-в вадят от кути из
Никога не завивайте ГМО скумрия във вестник - решават кръстословицата, гадовете!
Бракът е като мираж в пустинята - с дворци, палми и камили. Отначало изчезват дворците, после палмите и остава само камилата...
- Мила - казва младоженецът. - Мислех, че моята заплата няма да те задоволи. - А, ще стигне. Само че се питам... от какво ще живееш ти? - Карам тъщата на вилата, и то с кеф. Тя плаща бензина. - И колко време мислиш, че това” удоволствие” ще продължи? - Докато ми вярва, че моя Опел харчи 50 литра на 100 километра.
ВИЦПАРАД ШОУ 32
ЦИФРОСЛОВИЦА
ВИЦПАРАД ШОУ 33
ОТГОВОРИ СТРАНИЦА 3 Хоризонтално: Епикардит * Лавина * Орбита * Етер * Негус * Ру * Об * Окова * Епод * Пампаси * Анати * Ара * Хатин * Син * Татул * Анадол * Имам * Влек * Арно * Угаин * Па * Аерофар * Афар * Яд * Апел * Трасе * Сид * Илоти * Сач * Норит * Папеете * Оледин * Бинт * Тоно * Алеко * Юс * Ак * Лагос * Танк * Афинаж * Уиски * Ета * Ареал * Кеб * Колиба * Камера * Ирина * Памет * Пинд * Поданици * Вертикално: Клеопатра * Яснота * Екип * Атбара * Радиолокатори * Еве * Матине * Дрен * Фалин * Пироп * Умора * Идоли * Инд * Ин * Кахла * Опити * Анаба * Каноса * Муфел * Нагара * Евита * Галоп * Ложе * По * Рога * Инвар * Табес * Акад * Дру * Анали * Типик * Улама * Ибсен * Денар * Еноти * Мен * Ти * Пасок * Фасет * Аскети * Тротил * Пасат * Юнкер * Шаудин * Нареченскибани * СТРАНИЦА 4 Водоравно: Хипотеза. Ас. Парад. Ранк. Тенис. Сакар. Рен. Ноти. Хор. Соломон. Натан (Жак). Нивелир. Тек. Ерос. Нари. Пенал. Канон. Пек. Ронин. Зов. Шаран. Сита. “Име”. Пелерина. Ет. Талин. Ласо. Кикот. Талон. Отвесно: Хиперони. Еполети. Панер. Венев (Стоян). Лак. Зорин. Нерак. Село. Тас. Салол. Ширит. Мед. Нотис. Ратин. Солар. Коран. Маратон. “Нана”. “Ала”. Аким. Танини. АЛ. Вана. “Оберон”. Месо. Скрин. “Кин”. Кетон. СТРАНИЦА 6 Хоризонтално: Метагалактика * Петен * Чакмак * Сач * Ламар * Арт * Ревери * Анти * Лене * Аксон * Исо * Субект * Ешелон * Нотара * Оле * Ироним * Орт * Илоти * Око * Подтик * Пеон * Дино * Науру * Елша * Лентяй * Чорап * Вачков * Панам * Трот * Дог * Кехая * Ери * Камлот * Тарос * Марианапопова * Вертикално: Сепаре * Шерпи * Опока * Течение * Тонер * Гар * Щат * Весло * Долап * Ми * Геле * Оолит * Шпакла * Канара * Нелина * Неон * Микс * Ока * Вахта * Чача * Сунит * Улама * Кар * Обори * Реч * Ято * Отк * Ането * Пункт * Ап * Иман * Каное * Тореро * Шкарт * Трико * Яворов * Актив * Амоний * Тиса * СТРАНИЦА 10 Водоравно: Вахабити. Ад. Мимас. “Вела”. Метал. Селен. Ток. Кола. Кав. “Калиман”. Кенар. “Новинар”. Кол. Арил. Лема. Сирия. Панин. Вал. Литак. Жок. Талин. Пило. Ало. Нино Рота. Ял. Винар. НАТО. Хитин. Патос. Отвесно: Наметало. Иво Ливи. Хитов (Панайот). Варак. Нит. Хамак. Кирил. Пони. Бал. Кения. Тиран. Бис. Канал. Лалор. Солар. Пилот. Нивелир. Лати. “Ана”. Елам. “Кенана”. Ат. Вале. “Атомик”. Лято. Данан. Лан. Колос. СТРАНИЦА 12 Водоравно: Рапира. Алат. “Кодак”. Ли (Софус). Пак. Видикон. Лад. Рата.
Нитон. Канал. Алов (Александър). “Кони”. Таратор. Нат (Мари-Жозе). Пилот. Вит. Сал. Кит. Нал. Небе. Сарос. Ринит. Апел. Тела. Тесалия. Вон. Мотет. Киви. Риванол. Рак. Отвесно: Васали. Атина. Еми. Катар. Тарасов. Лик. Долап. Лопата. Ров. Нотис. Селен. Надир. Волан. Лито. Адак. Ролер. Ракитак. Бит. Канон. Кеневир. Мало (Ектор). Анати. Илова (Весела). Тинолит. “Титаник”. СТРАНИЦА 13 Водоравно: Литератор. Ара. „Роки”. Инати. Ром. Киви. Акт. Аркан. Вот. Арда. Перални. Сила. Топ. Отс (Георг). Клики. Отит. Кис. „Три”. Ириси. Отвесно: Циан. Квестор. Трактористи. Сеати. Тал (Михаил). Ива. Лакти. Зар. Иран. Тор. Критики. Шоколад. Окис. Рим. Надписи. СТРАНИЦА 15 Картинен ребус – Джон Куинси Адамс Вие сте ерудит – 1а, 2в, 3а, 4а, 5б. Криминална загадка – Какво е имал предвид инспектор Борг? - Работата е там, че вашият ловък приятел използва само част от обичайната колода карти. - Да, аз също забелязах, че тестето е два пъти по-тънко от обикновеното, но не разбрах защо – обади се Боси, който внимателно слушаше Борг. - Всичко е много просто. Той е извадил от колодата напълно симетричните карти и е оставил само тези карти, които могат да се ориентират и обърнат, да са различни отгоре или надолу. - Какво? Какво? – не разбра Глум. – Да се отремонтират?! - Не - отчая се инспектор Борг, - да се ориентират. Например – можем да подредим седмицата пика така, че пет от символите на картата да са насочени нагоре, а останалите два да са насочени надолу. Този мошеник предварително е подредил всички карти така, че да сочат в една посока. Вие избирате карта и по негова молба заобикаляте масата. Вече Вие сам сте променил ориентацията на картата и ще поставите картата с два насочени нагоре символа и пет обърнати надолу. Разбъркването не променя посоката на обърнатата карта. - Много хитро измислено! – възхити се Боси. - Аз пък нищо не разбрах! – раздразнено отвърна Глум. - Ще Ви покажа нагледно всичко – каза доволен Борг и се обърна към масата. Но на мястото вече нямаше нито маса, нито висок мъж. - Да, наистина много ловък мъж – засмя се Борг. – Но нищо, сержант, в управлението имам колода карти. Веднага ще ви покажа как се прави. Да тръгваме. В края на краищата, четиридесет добли не са много пари.
И той весело намигна. СТРАНИЦА 16 Хоризонтално: травматология * игрек * пакост * нса * чироз * яка * руй * юг * никотин * биела * аура * дарак * антика * терор * ди * ербий * тип * бияч * делко * ал * имена * луна * урагани * тукан * рак * норка * ром * емири * зор * салто * бацили * лого * плисе * ас * бар * сот * цент * ханап * календи * Вертикално: кристиандиор * особа * ага * кутия * армаган * мвр * лори * чига * лора * меч * таке * макет * такири * арден * мопс * рунд * бенини * лок * копой * атила * орбита * лаз * брейк * триас * щок * пиар * олук * цеце * гоя * екот * укази * ен * пискюл * риана * оланд * ятаган * планеристи * СТРАНИЦА 17 Водоравно: Заместник. Темерути. Марек. Дол. Лан. Мини. Кич. Фес. Партии. Ханъма. Тапицери. Дог. Лидит. Роми. Ета. Бин (Алън). Измир. Отвесно: Катализатори. Мерач. Нагон. Йемен. Пъп. Сек. Фамилии. Бтр. Мераци. Нудист. Едем. Питон. Иприти. Килими. Итар. СТРАНИЦА 29 Шахматко – 1.Топ d7 ! – 2. Дама f#4, 1... Дама d4 2. Кон d6# 1... Дама е5#, 2. Кон с5#, 1... Дама h8+ (Дама f2) 2. Кон d8. Офицер f3 2. Дама d3#, 1... Офицер f2 2. Дама: h#, 1. Топ d6? Дама d4!, 1. Топ d8? Дама f2? Квадратчета – 8, 10, 12. СТРАНИЦА 32 Хоризонтално: деликатност * кюри * триод * юс * сканди * парола * ел * китки * асен * рог * поука * ант * офорт * нокиа * кавал * ритла * срок * дебри * ле * ириси * семка * пе * ренде * поуп * оле * учени * иде * сатен * молар * патка * добро * овес * мирие * сс * лотоси * грифит * ка * невма * дама * орн * акант * гел * орнат * агент * навес * ебро * си * ирак * овчари * кокаин * кранта * Вертикално: ксерокс * подполковник * дюкло * ариел * авоар * аро * ера * говор * естет * новак * линк * факир * аксон * река * дипол * сеута * сеанс * ктитор * динче * мивка * он * ар * кутре * денди * матев * типик * ибсен * орган * бчк * ноа * антре * имбир * тарар * одра * олимп * ореид * гора * осака * коило * фаге * ин * тюлени * лауда * сименс * сантасе * перисталтика * КОРИЦА Водоравно: Елатив. Муфа. Ивана. Ел. Ярд. Аланати. Мак. Арес. Далак. “Атала”. Илик. Ирод. Тенарон. “Ата”. Нинел. Рид. Лор. “Аса”. Нор. Паун. Велит. Креда. Омар. Амин. Камилар. Она. Тинол. Инат. Ретинит. Ари. Отвесно: Аларма. Емине. АТЕ. Далин (Мартин). Доломит. Ити. Калан. Римини. Ива. Кирил. Талон. “Авала”. Коноп. “Рали”. Нара. Нерак. Аманети. “Ура”. “Асара”. Анемона. Яфет. Лотос. Динар. Алидада. Аманати.
ОТГОВОРИ
Жената шофира тол-
кова зле, че GPS-ът и казал: „След 50 метра завийте надясно и спрете, за да сляза”
Мъж решил да си изпере дрехите. Върти се около пералнята, накрая вика: - Скъпа, на какъв режим трябва да я пусна? - Виж, какво пише на тениската ти, - отго-
воря жена му. - „Берое - шампион!”
Тя мечатеше за красиво тяло, стройни крака, стегнат задник, но душата й копнееше за кюфтета.
Собственици на китайски ресторант си лягат и мъжът казва: - Искам 69. Жена му се възмущава: - Защо пък ти е пиле с бамбук и гъби точно сега?
Момиче след поредната неудачна връзка, плаче на рамото на приятелка, а тя й казва: - Толкова си голяма, а още вярваш в приказки! - Какво съм виновна, като все попадам на толкова добри разказвачи... Мъж пита жена си: - Спиш ли?
- Не. - Е, как ще спиш, то злото никога не спи...
- Мамо, стига си ме завивалa през нощта с тоя юрган! - Сине, може да настинеш… - Ама така отвиваш жена ми... Участничките в конкурса за красота се запознаха с членовете на журито.
ВИЦПАРАД ШОУ 34
Изпратих смс на едно момиче: - “Този абонат ви моли да се омъжите за него”… Получих отговор: - ”Уважаеми г-н абонат! По вашата сметка няма достатъчно средства, за да извършите тази операция”…
СТРАНИЦА 31
Излиза всяка трета сряда от месеца София 1618, П.К. 117, тел. 963-14-81; e-mail: s.babukov@gmail.com Телефон за разпространение: 855-64-31 Каталожен № 721 Можете да се абонирате всеки месец от 1 до 15 Издател: Иван Бабуков, София 1421, ул. „Бисер” № 2
СТРАНИЦА 14