Дъгата от Джани Родари превод: Валери Петров
Дъгата прилича на мост над земята, окичен с байрачета от седем цвята. Слънцето, златното, по нея минава, всичко от нея по-весело става. Синьо и жълто, червено, зелено… Само едно ѝ е зле наредено. И то е това, че тя иде след буря, която огради и къщи разтуря. А мисля: нима ще е грешка голяма, бурята, просто така, да я няма? Дъга, без да има гърмене зловещо, това би било най-чудесното нещо! Най-чудесното нещо би било на земята, мирът да се сключва преди войната!
2
FI GH T FOR P EAC E
В И Ж ! Т ЕМА
Автор: Мая Стефанова Илюстрация: Борис Праматаров
Началото на този брой не беше никак лесно. Когато светът довчера е бил под сянката на “невидима” заплаха, а днес е изправен пред ужаса на войната, човек неизбежно губи почва под краката си. Борбата с безсилието, тъгата и безсмислието на онези малки и големи неща, които ни дават сила обикновено, е тежка. Първоначалният шок и ужас от онова, което преживяват хората на няколкостотин километра от нас, ни хвана за гърлото. Неминуемо е да се изправиш пред въпроса какъв е смисълът да говориш за изкуство, когато то не може да върне загубени животи, не може да изтрие сълзите на уплашени деца, нито да свали оръжията. Подобна капитулация пред тъмнината, която носи със себе си една война, обаче е още по-страшна, защото би означавала, че сме се предали на страха, позволили сме му да ни управлява и сме забравили, че има неща, които са по-силни от него. “Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх”, е казал Франклин Рузвелт. Негови са също и думите, че “всяка нация или група от нации, които всяват омраза, в крайна сметка ще бъдат разкъсани на части от тази омраза.” Затова в този брой заставаме на страната на светлината, на надеждата и вярата.
Изкуството винаги ще бъде едно от най-мощните оръжия на свободата на човешкия дух. То умее да изгражда мостове между хората, там където омразата и агресията ги руши. Затова се свързахме с художници, писатели и музиканти, които са изправени лице в лице с най-страшното “вдъхновение” и независимо какви са били темите, по които са работили допреди малко повече от месец, сега всички те имат една кауза. Ако не могат да хванат оръжие, ако не могат да лекуват ранените, ако не могат да нахранят гладните, то да използват своите “боеприпаси” - думите, образите и музиката, за да се борят, защитят и оцелеят. Въпреки че почти всички откликнаха с желание да се включат, сред много от тях имаше едно условие - да не участват под никаква форма редом с руски артисти, независимо че те също застават срещу войната. “Просто не го чувствам правилно в момента”, бе най-честото обяснение - като някаква неписана договорка помежду им. Отнасяме се с разбиране към тяхната емоция. И докато отворената пропаст се разраства главоломно, нашата надежда в този миро-творчески брой е причините за него никога да не се повтарят.
3
В И Ж! Т ЕМА
Мария Кинович Мария Кинович е украинска илюстраторка, която доскоро живее и работи на свободна практика в Киев. Във времето преди войната описва себе си като човек, който обича да се забавлява с кучето си, да готви (но не всеки ден), да практикува йога, да се грижи за сукулентите си на терасата и да се наслаждава на картините на старите майстори, а едно от желанията ѝ е да отделя по-малко време на социалните медии и повече на аналоговите графики. През март я откриваме извън Киев. След началото на военните действия тя напуска дома си в столицата и се мести в западната част на Украйна.
4
@marikinoo
“В момента усещам, че нещо вътре в мен е счупено. През цялото време съм много ядосана. Този гняв ми дава сила да се събуждам всяка сутрин, но същевременно изгаря и много други неща по пътя си. Никога няма да забравя това ужасяващо чувство, докато слушам сирените за въздушна заплаха и очакването да чуя падането на бомба. И това да се страхуваш да заспиш, защото нещо може да се случи. Няма да забравя също огромната подкрепа, която получих оот хора от цял свят. При никакви обстоятелства няма никога да забравя обаче какво руснаците сториха на страната и сънародниците ми. След като напуснах дома си, прекарах в колата два дни в път и въпреки цялото напрежение и страх, успях да се насладя на красотата на Украйна. Да си тук, да усещаш тази земя, да виждаш колко смели са хората това ми дава надежда. Искам да оцелея след всичко това и да изградя наново всеки сантиметър от моята Украйна.“ 5
В И Ж! Т ЕМА
Женя Олейник Женя Олейник е украинска илюстраторка от Киев и магистър-културолог, която допълва в описанието за себе си още “феминист и бивш журналист”. Именно разнообразният опит в различни сфери я предизвиква да твори най-вече по проблемни социални и културни въпроси. Работила е за Die Berliner Zeitung, ООН, Съветът на Европа, Amnesty International, Freedom House и много други. Няколко дни след началото на войната в Украйна ”Ню Йоркър” публикува неин разтърсващ комикс за живота и страховете на хората, които са принудени да се крият под земята още от първите дни на руската атака. Когато се свързваме с нея, тя вече е направила опит да напусне столицата. Отива до западния град Лвов, но в крайна сметка се връща в Киев.
6
@evilpinkpics
“Смятам да остана тук, колкото се може по-дълго. Искам да забравя звука от падащи ракети, а за сметка на това не искам никога да забравя сплотеността и солидарността помежду ни и със света, която изпитваме сега. Надеждата ми се крепи от хора, които правят малки и големи неща през последните дни, за да ни помогнат да оцелеем: пазят града ми и отбраняват родината ми, споделят информация, изпращат послания за подкрепа, даряват и събират средства, дават подслон на жени, деца, възрастни и животни, загубили домовете си.“ 7
В И Ж! Т ЕМА
Алексей Кулинкович Алексей Кулинкович е интериорен дизайнер по образование, но вече близо 10 години работи като илюстратор и графичен дизайнер в различни рекламни компании в столицата на Беларус - Минск.
“За мен е много болезнено да наблюдавам ситуацията. Докато хората не спрат да изкарват агресията си върху останалите, нищо никога няма да се промени. Нищо на света, никоя позиция, не може да оправдае смъртта на деца.“ 8
@klin_illustrator
В ИЖ! Т ЕМА
В дневника и тревогите на Алла Георгиева Автор: Светослав Тодоров
Художничката документира мислите си около войната в Украйна, довела до мащабни разрушения в родния и град Харков
Статуси, известия, вълна от позиции, телевизионни водещи и политици с тон, в който личи изненада и липса на контрол върху събитията: всичко това събуди обществото на 24 февруари, първия ден на руската инвазия в Украйна. Художничката Алла Георгиева, родена в Харков през 1957 г. и живееща в България от началото на 80-те години, също се изправя пред информационния хаос, но разбираемо, с дори още по-голям емоционален товар. Часове по-късно тя завършва картината “Първият ден на войната”, начин да рационализира за себе си случилото се въпреки травмата в развитие. Част от семейството и приятелите ѝ са все още в пострадалия от атаките град.
10
“Кошмарен сън”, 2016
“Първите дни бях в шок, ръцете ми трепереха, нищо не можех да правя, плачех и можех да се концентрирам само върху новините, включително от украинските канали. Следях кои райони са бомбардирани от Русия. Не знам дали човек може да свикне с войната. Все още ми е много трудно да работя по тази тема”, казва Алла Георгиева, която през 90-те години става една от най-интересните фигури в съвременното ни изкуство. Съоснователка е на феминисткия арт колектив “8 март”, най-активен в края на 90-те и началото на 00-те. Използва различни изразни средства, включително карикатурата (тя и съпругът ѝ Чавдар Георгиев са главни действащи лица в сатиричния вестник “Прас-Прес”).
11
В И Ж! Т ЕМА “Тиха украинская ночь”, 2022 Долу: Автопортрет "Хохлушка", част от проекта “Нашето! Музей на диванните войни”, 2015
Изследване на украино-руския конфликт през изкуството През последните няколко години Алла реализира различни проекти, в които свързва глобалното и личното. Изложбата “Нашето! Музей на диванните войни” (2015) в “Гьоте-институт” е реакция на протестната вълна в Украйна през 2013 г. и последвалото анексиране на полуострова Крим от Русия чрез автопортрети и обидни изрази, използвани в руското пространство към украинците и другите народи, някога част от бившата съветска орбита. Част от тях се установяват в речта след “Евромайдана”, други имат по-дълбоки корени, но свидетелстват за реториката, която Кремлин по един или друг начин установява във времето. “Животът е песен” в “Структура” от 2018 г. синтезира чрез живопис, обекти, фотография и рисунки мислите на Алла след смъртта на майката ѝ от раково заболяване. През 2020 г. тя показа колекцията си “Музей на жената”, в която събира артефакти, които свидетелстват за попкултурното и консуматорско отношение към жените през последните десетилетия.
Повече от Алла Георгиева на allageorgieva.blogspot.com
12
В работата ѝ може да открием и мост между двете кризи, които ни се случиха последно: пандемията и войната. През 2021 г. “Квадрат 500” показа нейния визуален дневник от първия локдаун: серия от рисунки, посветени на изолацията в ранната фаза на пандемията и хаотичните реакции към нея. Алла казва, че подобно документиране чрез рисунки, съчетани с текст, е изключително важно за нея. “Усещам много болезнено отминаването на времето. Искам да го задържа на всяка цена, да го препарирам, да спра изтичането му, поне в моите рисунки. Искам всеки миг от живота да остане запечатан на хартия. Знам, че не е възможно, но се опитвам.”
Как се различава процеса между произведенията, които е създавала преди две години покрай ковид кризата и сега, в контекста на войната? За Алла разликата между документирането на тревожността около пандемията и войната, е в различната позиция на наблюдение. Ако през 2020-а изолацията предлага интровертно преживяване, войната символизира активна и надвисваща агресия, заплаха от постоянна промяна. Приликите между вълната от протести в Украйна през 2013-а, пандемията и сегашната война са в пасивното участие или, както тя се изразява с чувство за хумор, да си част от "диванните войски". За нея рисуването неотменно остава средство за изразяване и заемане на позиция през тези години.
Една различна разходка из Харков Докато за повечето от нас родният ѝ Харков е асоцииран със снимките на разрушения, в нейната памет градът с богата история, особено откъм развитие на визуалните изкуства, изглежда различно. В разказите ѝ “там” бързо става “тук”. “Харков, или както нежно го наричат харковчани “Ха”, е много специален град.” Алла казва, че в него има различна атмосфера в сравнение с други места. “Той е основан върху казашки преселения и волният дух на свободата тук е много силен.” Спомените от детството в двумилионния град, колкото индустриален заради тежката промишленост, толкова и винаги млад заради университетите, често са свързани с това колко е трудна ориентацията в него. “Винаги е бил пренаселен, с препълнен транспорт. Имам много роднини в различни райони и придвижването към тях беше натоварващо, докато не направиха метро.” Когато е успявала да стигне до тях, оттам насетне
всичко изглежда идилично: “Детството ми мина сред много хора, дълги претрупани с храна маси и украински песни, които моите роднини обичаха да пеят.” Годините в Харков създават у нея потребност винаги да се намира в голям град. “Животът в Харков е много динамичен и активен. Свикнала съм на този забързан ритъм, не мога да живея в тих малък град. Обичам харковската архитектура, много я рисувах навремето.” Георгиева описва Харков като до голяма степен рускоезичен град, обкръжен от села, в които се говори само на украински. Това поражда специфичен градски диалект, наречен “суржик”, смесица от руски и украински, разбираем само за местните. Всичко това на фона на множество слоеве история: Харков е столица на Украинската съветска социалистическа република между 1917-1934 г., вляла се впоследствие в СССР. Градът дава жертви по време на Втората световна война, а предполагаемо милиони умират по време на т.нар. “Гладомор” (1932-1933), геноцидът над украинското население чрез глад от страна на управлението на Сталин, историческите детайли около който се изясняват през следващите десетилетия (събитията от този период са част от филма “Мистър Джоунс” на Агнешка Холанд и книгата “Червеният глад” на Ан Апълбаум). От разказите на Алла Георгиева личи, че ако си от Харков, винаги си от Харков. “Местните са много предани на града си, дори заминали в далечни страни никога не губят емоционалната си връзка с него. Сърцето ми се къса да гледам как “рашистите” го бомбардират и денем, и нощем, и убиват мирните жители. Много се надявам Харков да устои и да се възроди от пепелта и руините.”
Автопортрет "Кацапка", част от проекта “Нашето! Музей на диванните войни”, 2015 и ”Първият ден”, 24 февруари 2022
13
В ИЖ! Т ЕМА
АНИМАТОРИ СРЕЩУ ВОЙНАТА Автор: Иван Димитров
В края на февруари стотици руски аниматори се присъединиха към своите украински колеги и осъдиха войната чрез колективно изявление. Само няколко дни по-късно в Русия се появиха "Аниматори срещу войната" – над сто артисти, които създават серия от късометражни видеа, чието основно послание е "Не на войната". Заради репресиите в страната и новия закон за разпространяване на "фалшиви новини за руската армия", който предвижда до 15 години затвор, те предпочитат да останат анонимни и отговориха на въпросите ни колективно.
14
Къде се намира в момента вашият колектив и чувствате ли се застрашени от руските власти? Ние не сме колектив в пълния смисъл на думата. "Аниматори срещу войната" е по-скоро движение. То беше започнато от няколко артисти в Русия, които се опитваха да изразят своята позиция, правейки това, което могат най-добре – да рисуват анимации. В един момент това се превърна във верижна реакция, приятели казваха на приятели, в резултат на което станахме над сто участници, повечето от които са в Русия или поне бяха там, когато създадохме видеата. И да, навярно всеки, който се осмелява да казва това, което мисли, сега се чувства застрашен. Затова вече не публикуваме пълните имена на артистите в социалните медии. Могат ли все още културата и изкуството да обяснят случващото се в света днес? С какви средства те биха могли да противодействат в моменти като сегашния? Изкуството има огромен потенциал, но не бива да бъде смятано за инструмент, който обяснява света. То е най-доброто, което можем да направим като артисти. Чрез него ние изразяваме нашето неодобрение, омерзение и отвращение от това, което руското правителство прави. Не можем да бъдем сигурни, че изкуството ни може да осигури солидна основа срещу войната, но се надяваме, че то ще намери отзвук у хората. Знаем, че много хора, също като нас ненавиждат войната, а не са способни да вербализират това. Творбите ни биха могли да им помогнат да открият друга форма за усещането им за безнадеждност – и може би те не биха се чувствали така изолирани. Нищо друго не може да ни свързва така, както изкуството. Кои според вас са най-силните гласове на руската културна и артистична сцена, които се съпротивляват срещу режима на Путин? Добър въпрос. Смятам, че всеки, който изразява своето несъгласие, допринася за това, независимо колко известно или утвърдено е неговото изкуство. Вярно е, че големите артисти имат повече публика, така че техните гласове оказват по-голямо въздействие. Всички ценим тези, които застават с имената
си, участвайки в подписки и петиции – аниматори, актьори, режисьори и пр. Лично аз – човекът, който отговаря на този въпрос – съм наистина вдъхновен от поредицата благотворителни концерти в чужбина на руския рапър Oxxxymiron, който вече не е добре дошъл в Русия. Всички приходи отиват в полза на украинските бежанци. Инициативата се казва RAW – Russians Against War. Какво бихте казали на тези, които по някаква причина предпочитат да запазят мълчание? Недейте! Не е необходимо да се изказвате на висок глас, но има по-сигурни и легални начини да изразите своето мнение (броят на тези начини бързо намалява, но някои от тях все още са останали). Можете да говорите с по-възрастните си роднини, които са по-уязвими спрямо правителствената пропаганда, да им покажете алтернативни медии. Без съмнение войната разделя геополитическата карта в региона на "преди и сега". Ще се появи ли едно ново поколение артисти, родено и белязано от войната? "Белязани от войната" – това е много точна формулировка. На 24 февруари 2022 г. всеки руснак получи този родилен белег. Какво да прави с него, какво значи той, как да го носи и как да се освободи от него – за всички тези въпроси артистите, както и всички други, ще трябва да намерят отговори. Тези отговори ще бъдат потърсени, когато вече чуваме само ехото от войната. Промяната на индивидуалните, икономическите и политическите обстоятелства ще изисква определена артистична интерпретация. Всичко това най-вероятно ще се случи в ситуация на силно потискане на свободното изразяване, което, за съжаление, не е нещо ново в нашата държава. Промени ли се дефиницията ви за творческа свобода и граждански ценности през последните няколко бурни години? Дефиницията, разбира се, не се е променила. Но през последните няколко години цената, която плащаме за думи като "творческа свобода", "граждански ценности" и други с подобно значение, се измерва в действителни човешки животи.
Повече на: @animatorsagainstwar и vijmag.bg Красимир Лозанов е маркетинг директор на издателство “Жанет-45”, преводач от руски и някога част от Генералното консулство на 15 България в Санкт Петербург.
В И Ж! М Е ЖДУ РЕ ДО В ЕТ Е
Сергий Жадан Ако може да се каже, че в украинската литература някои писател или поет има статут на рок звезда, това безспорно е Сергий Жадан. Първо, защото освен автор на над десет стихосбирки и няколко книги с проза, той е и фронтмен на групата “Собаки в космосi”. Но най-вече заради неговия автентичен бунтарски дух и взривоопасната смесица от поетичност и хулиганство в текстовете му. Досега на български под марката на издателство “Парадокс” са излезли три негови книги – концептуалният сборник с разкази “Химн на демократичната младеж”, романът "Депеш мод” и стихосбирката “Антена” (2021 г.), от която са и стиховете в този брой. Жадан живее в Харков и до редакционното приключване на този брой продължава да е в града – да пише, да действа и да прави концерти по станции на метрото, с които да се опитва да повдигне духа на съгражданите си.
Дълго стоят на перона. Не знаят – да се разделят ли или да си стоят, не знаят за какво да си говорят, с ръцете си що да сторят. Черно и неподвижно небе. Не остава нищо от дихания и словоизлияния. Не остава нищо от допира на топлата материя. Сърцето превърта малиновата кръв, като река, която върти всичката вода на света. И докато не изчезне черното небе, докато има възможност да си споделят нещо поне стоят да се целуват на перона, заедно с десетките бежанци, заедно с десетките бежанци, поне нещо да споделят, нещо след себе си да оставят. Страна на лошите новини, нима с белите дробове сама ще се излекуваш, без чужда помощ ще се оправиш. Целувай се с тези, които в нищо не вярват, целувай се със загубилите мъжествеността си. Подари им глътка кислород. Подари глътка въздух на тези, които се задъхват.
16
Три години говорим за войната. Научихме се да говорим за собственото си минало, като включваме и войната. Научихме се да кроим планове като имаме предвид войната. Имаме думи, за да изразим гнева си. Имаме думи, за да изразим скръбта си. Имаме думи, за да изкажем неуважението си. Имаме думи за клетви, имаме за молитви, имаме всички необходими слова, с които може да разкажеш за себе си по време на война. За нас е много важно да говорим за себе си по време на война. Не можем да не говорим за себе си по време на война. Смятаме за недопустимо да мълчим за себе си. Всяка сутрин говорим за война. Стоим пред огледалото и говорим за война. Говорим с този, който виждаме пред себе си. Мъдри думи. Мъдри и убедителни. Мъдри въпроси, мъдри отговори. Всяка сутрин припомняме на всички броя загинали. На обяд се радваме на слънчевите лъчи от прозореца. На младата трева, която мъртвия камък пробива. Вечер отново припомняме на всички броя загинали. За нас е много важно да напомняме на всички броя загинали. За нас е много важно за броя загинали да напомняме именно ние. За нас е много важно за броя загинали да чуят именно от нас. Никому шанс не даваме. Режем действителността с градинарска ножица, даваме ѝ оценка, поставяме ѝ безнадеждна диагноза. Три години раздаваме оценки. Три години говорим, пред огледалото застанали. Може да не се страхуваме да задаваме трудни въпроси. И да не се страхуваме да получаваме неудобни отговори. Само по-уверените в себе си говорят за това високо. По-малко уверените – тихо. На броя загинали това в никакъв случай не се отразява.
превод от украински Райна Камберова 17
В ИЖ! Т ЕМА
ДА ПРЕВЕЖ ДАШ УКРАЙНА
Автор: Иван Димитров Илюстрация: Вероника Белчева
Албена Стаменова попада в украинистиката почти случайно през 1994 г. и е част от живата история на специалността “Украинска филология”, която бива открита през 1996 г. в Софийския университет и вече 25 години се развива успешно. “Много се радвам и съм горда, че съм част от изграждането от нулата на една нова университетска специалност”, казва Стаменова. Тя превежда и украинска художествена литература – съвременни писатели като Юрий Андрухович и Сергий Жадан.
Каква е ролята на литературата в изграждането на украинската култура и национална идентичност след разпадането на СССР? Всъщност литературата има огромна роля за изграждането на украинската идентичност от самото си зараждане в съвременния смисъл на литература. Преди всичко тя изразява украинския дух и национален характер, а наравно с това и възможностите на украинския език, който от самото си оформяне като литературен е бил подлаган на ограничения и изтласкване от всички сфери на живота в Руската империя. По-специално през цялата втора половина на ХІХ в. и до 1906 г., а после от 1914 г. отново, там използването на украински език в образованието, периодичния
18
печат, науката, използването на украинския правопис е било неколкократно забранявано. До някаква степен е било възможно да се твори художествена литература, но съдържанието се е цензурирало, при това е можело да се издава само с руски правопис. Затова художествената литература придобива особена важност като поле за изява на украинската идентичност. След краткия и турбулентен период на съществуване на украинска държавност като Украинска народна република и Украинска държава, тя окончателно пада под властта на Съветска Русия през 1920 г. Като част от СССР в първите години Украйна бурно развива националния си литературен потенциал в
контекста на световните литературни течения на времето, но много скоро националната ѝ литература попада под валяка на сталинските репресии. Десетки творци, цяло литературно поколение е заличено. По-късно то е наречено “Разстреляното възраждане”. След Втората световна война украинската литература по неизбежност се развива в руслото на социалистическия реализъм с всички свързани с това ограничения пред съдържането и формата на творбите. Все пак обаче тя представлява един отдушник от задушаващото въздействие на социалистическата доктрина върху всички сфери на живота. Това е особено важно в контекста на продължаващото обезличаване и нивелиране на националната идентичност на неруските народности в СССР, и особено на украинската, която винаги се е възприемала на държавноидеологическо ниво като застрашаваща руската доминация. След обявяването на независимостта на Украйна през август 1991 г. и последвалото разпадане на СССР идеологическите ограничения пред творчеството отпадат и става възможно разгръщането на украинския национален творчески потенциал. В постсоциалистическите общества се осъзнава ценността на индивида, потискана с десетилетия. Преосмислят се не само човешката личност, свободата на мисълта и творческото изразяване, но и историческото минало – далечно и близко. И неизбежно литературата отразява травмите от миналото по един или друг начин, в една или друга степен и форма. Естествено, последните три десетилетия са най-доброто време, което украинските литературни творци са имали за изразяване на идеите си от целия творчески спектър – като украинци и като граждани на света. Днес целият свят е съпричастен към една държава, за която сякаш не знаем почти нищо. Наистина много малко знаем за Украйна, да. За българите Украйна не е мястото, което си представяме, когато кажем “аз съм в чужбина“. За нас “чужбина“ е някъде на запад, подразбира се, че бихме се радвали да сме там. А на изток какво хубаво има? На изток беше СССР, който беше символ на несвобода и бедност. И бившите му републики, които сега са самостоятелни държави, си останаха с клеймото на спомена за СССР. Всичко, което се знаеше, а до голяма степен и досега е така, беше пречупено през призмата на рускоцентричната имперска и съветска историография, която отреждаше на Украйна мястото на една провинция и периферия на “могъщата“ руска държавност. Е, историческите
митове не издържаха под напора на действителността и рухването им се оказа твърде болезнено за недоизживения имперски комплекс за пълноценност на руската политическа върхушка, а и на голяма част от руското общество. Сегашната война на Русия срещу Украйна е война за историческите корени, за легитимност, свързана с извора на държавността и цивилизацията сред източните славяни. Тя всъщност не беше чак толкова изненадваща, още повече в контекста на продължаващата вече осем години агресия на Русия срещу Украйна. Изненадващо беше по-скоро пълното заглушаване на аргументите на здравия разум, който целият свят очакваше, че Русия все пак ще прояви. Но Русия се хвърли да завзема със сила това, което смяташе, че ѝ се полага, и загуби войната с първата крачка на украинска земя, с първия изстрел, който даде в Украйна. Сега пред очите на потресеното и ужасено човечество се разиграват покъртителни сцени на брутално военно насилие и безогледно унищожаване на хиляди човешки животи и десетилетия на съзидателна човешка дейност. Един ден световната общност ще потърси сметка на самозабравилия се диктатор. А дотогава Украйна ще пише най-новата си история в паметта на съвременното човечество с кръвта на воините, които защитават свободата и независимостта ѝ, и на невинните жертви, изтръгнати от живота от руските бомби и ракети. Днес едва ли има човек по света, който да не е чул за Украйна. Тя се превърна в знаме за всички, които правят разлика между добро и зло, за които думите “свобода“ и “независимост“ не са празен звук, които уважават международното право, мира, ненарушимостта на границите и правото на самоопределение на нациите, на всички, които се противопоставят на тиранията и грубата сила както в международната, така и във вътрешната политика. Как преводът на една книга може да осъществи диалог между различни, дори воюващи помежду си култури? Преводът донася националните литератури до световната публика, прави националните литератури световни, преводът създава световната литература. Преводът е ярък пример за това как се пренася дух и смисъл през мисловните светове на различните езици. Омайващо е. Никога не съм се замисляла дали съществуват враждуващи култури. Съществуват враждуващи политически доктрини, враждуващи държави, враждуващи индивиди. Но културата е интернационална и общочовешка, геният няма паспорт.
Цялото интервю с Албена Стаменова е на vijmag.bg 19
В И Ж! Т ЕМА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ, ВИНА И СРАМ Автор: Красимир Лозанов Илюстрация: Теодор Ушев / от новото издание на “Война и мир”, изд. “Кръг”
Руската литературата винаги е била многопластова и разнопосочна в политически план. В каталозите на руските издателства, респективно в руските книжарници, се срещат автори с позиции, покриващи целия политически спектър. В едно и също издателство, като например мастодонта АСТ – сред най-големите и пазарно най-успешни в Русия – виждаме книги на политолога Екатерина Шулман, писателите Людмила Улицкая и Борис Акунин, Лев Рубинщайн, Дмитрий Глуховский и Сергей Лебедев, които са сред най-острите и смели критици на режима, наред с книгите на Захар Прилепин – автор, който без каквито и да е уговорки можем да отнесем към “кафявия” сегмент на съвременната руска литература. Малко на брой руски издателства са се водили досега от някаква политическа хигиена и принципи, това е ярко
20
проявление на културната хибридност, за която често говорим и пишем. Принципът беше такъв: издаваме всичко, което ни попадне – ако в него има и някакво културно-художествено вещество, още по-добре – политическите компоненти не ни вълнуват, стига да носят продажби. Кремъл държеше здраво под похлупака си електронните медии, най-вече телевизиите и радиостанциите, а литературата и книжната публицистика даваха такъв пренебрежително камерен електорален ефект, че на тях не се обръщаше внимание.
Консуматорът избира политиката Фрапиращо беше да срещам по едни и същи
рафтове в руските книжарници книги, оправдаващи сталинизма наред с такива, отричащи го напълно. Всъщност така е и у нас, няма какво да се лъжем. В която и да е българска книжарска верига можете да намерите книгите на Николай Стариков, един от популяризаторите на агресивния руски неоимпериализъм, или луксозно издадения и впечатляващ с обема си Александър Дугин, спряган за един от главните идеолози на Кремъл. А до тях, някак свенливо да се предлагат “Предел на забравата” от Сергей Лебедев или “Репетиции” от Владимир Шаров, едни от най-дълбоко изобличителните романи на кремълския т.нар. “Русский мир”. Причините за това трябва да търсим в тоталните консуматорски принципи, на които стъпва съвременното общество. Да, но дойде 24 февруари и нещата рязко се промениха. Нашият свят отведнъж навлезе в мощното гравитационно поле на войната, с реалната перспектива за ядрен апокалипсис. Настъпи времето трескаво-панически да търсим и активираме съпротивителни сили спрямо това поле. В Русия на практика беше въведена военна цензура, без официално да е обявено военно положение. В руското културно пространство се случва това, което се случва и тук, само че с невъобразимо по-мощен шок и ужас – за някои, за други – с опиянение и възторг от “величието на Русия и нейната нова освободителна мисия”. Смелите и мислещите намериха начин да заявят протеста си; индоктринираните шовинисти и конформистите втвърдиха позиции – в подкрепа на руския президент, против Америка и всичко чуждо, като изведнъж за чужд и враждебен припознаха и целия европейски свят, към който съвсем доскоро самоуверено се причисляваха. Да споменем и групата на колебаещите се и фрустрираните, най-окаяната, но какво се случва сред тях, ние не знаем – те мълчат.
Жанрът на конформизма Свободата на словото в Русия не бе затегната отведнъж. Температурата в тенджерата беше повишавана постепенно, а жабчето, плуващо в началото весело и бодро, все повече се умърлушваше и след анексията на Крим през 2014 г. почти престана да показва признаци на живот. Не трябва да забравяме и самоцензурата,
нещо още по-перфидно и ефективно. Съвременното изкуство много често се реализира чрез проекти, с участие на различни хора и институции. И именно тази формула създава там онази особено токсична среда на политическия конформизъм – от една страна са парите, които ще изкараш, ако влезеш в един, да речем, общ концертен проект; от друга – какво ще кажат мениджърите му, ако им откажеш, ще те потърсят ли някой път отново; от трета, как ще реагират твоите приятели по цех, с които имаш общ бизнес, общи гуляи, общи любовници, общи табакерки… Голямо изкушение е да махнеш с ръка на своите възгледи и да се наредиш заедно с другите в проекта. И тогава влизаш в играта и бавно и полека затъваш в блатото на общата политическа гнус. Ставаш част от масата, от опората на режима. А когато осъзнаеш това, вече е късно, калта не те пуска.
Времето ще покаже, историята ще отсъди Руските творци – не само писатели, но и музиканти, художници, артисти, кино и театрални режисьори, особено тези, които са изградили име и извън пределите на страната си, с огромна тревога следят мощния антируски тренд, като неуверено се утешават с мисълта, че той може да остане само в рамките на путинофобията и да не премине в тотална русофобия. Много от тях изпитват и остро чувство на вина и срам. Вина и срам – това са най-често срещаните думи в речника поне на тези, с които имам пряка връзка, телефонна или през социалните мрежи. От друга страна, има и такива, които намериха причина за национална гордост, мащабно подхранвана от кремълските медии и реализирана чрез пари или заплахи. Ясно е, че ако има нещо, което перфектно работи в Русия, то това е държавната пропагандна машина. Ако сега Русия въобще произвежда нещо велико, това е илюзията, че е Велика сила, и тази илюзия има своите адепти – не само там, но и тук у нас. В такива ситуации се казва, че времето ще покаже, историята ще отсъди. Друг е въпросът дали ще има история, защото ако ни няма нас, ако не оцелее светът, то и история няма как повече да има.
Красимир Лозанов е маркетинг директор на издателство “Жанет 45”. Завършва Московския университет, както и УНСС. Специализира маркетинг и мениджмънт в Германия като стипендиант на Фондация Carl Duisberg. Изкарва два дипломатически мандата като ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Генералното консулство на България в Санкт Петербург. Известен е с внушителната си лична библиотека, както и като познавач и ценител на руската литература и култура.
21
В ИЖ! Т ЕМА
СПРЕТЕ ВОЙНАТА, ПУСНЕТЕ МУЗИКАТА “Докато слушате този трак, украинците слушат звуците на изстрели. Спрете войната. Пуснете музиката.” Това съобщение седи до повечето песни в профила на лейбъла за електронна музика Standard Deviation от Киев, град, който извън протестите и политическото напрежение, през последните няколко години беше асоцииран с разрастващата се клубна сцена и легенди за диви концерти и партита. Лейбълът съществува само от две години, но те съвпаднаха с прекъсването на живата музика покрай пандемията, недостига в производството на винили, дискусиите около ниското заплащане на артистите от стрийминг платформите, а през последния месец лейбълът се изправя пред още една реалност - войната. Като всички хора близо до конфликтите точки, вчерашните промоутъри, диджеи, продуценти, композитори са вече войници и бежанци. “Част от нашия екип в момента е в Берлин, други са доброволци в Киев, трети вече са в редиците на армията. Един от артистите ни, Omon Breaker, е в момента част от войската, която пази Киев”, казва пред “Виж!” един от създателите на Standard Deviation, който иска да запази анонимност и в момента не се намира в Украйна. Политика на
22
Автор: Светослав Тодоров
лейбъла още преди инвазията да стане факт е създателите му да не правят индивидуални медийни изяви, което прави настоящата комуникация с него един от малкото случаи, в които екипът говори открито за работата си. Сега те имат трудната задача да съчетаят анонимността с публичната дейност. От началото на войната екипът е започнал канал в Telegram, който да отговаря на запитвания, както и благотворителна кампания за набиране на средства, насочена към артистите. След ограниченията покрай пандемията, на фона на войната, те отново губят шанс да се издържат чрез дейността си. Членовете на лейбъла участват и в инициативи, свързани с транспортирането на хора извън страната, помагане на центрове за временно настаняване, уреждане на работа в страните от Европейския съюз, психологическа и финансова помощ.
Бийт за мир Най-видимият отстрани принос на Standard Deviation е пуснатата на 4 март благотворителна компилация, в която са включени над 65 имена, Together for Ukraine. Обложката към нея е създадена от съвременния артист Волфганг Тилманс.
“Целта на компилацията беше да подпомогнем различни хуманитарни организации в страната и за две седмици събрахме 13 000 евро. Сега целият ни фокус е върху това да помагаме на общността около нас и да се опитаме да отворим очите на хората за всичко, което се случва в Украйна. Надяваме се, че този процес ще доведе до това да успеем да промотираме украински артисти на европейската сцена, да можем да организираме техни концерти и като цяло да им предлагаме възможности в музикалната и креативната индустрия.”
Създаването на общност е изглеждало като процес, който е вървял в правилната посока. “Целият прогрес дотук е под огромен риск, но не сме се предали, просто трябва да трансформираме целия процес към промяна и съпротива.”
Плановете около бъдещите издания са мъгляви поради несигурността, в която всички в страната се намират. От издатели, хората зад лейбъла са все повече активисти, въпреки че от разказите им личи, че това не е кой знае каква рядкост за страната. “Надяваме се да успеем да пренесем темата за всички трудности пред украинските артисти пред западната публика. Искаме да продължим да правим това, което правим, но работата ни вече е много по-политически ориентирана, няма как ситуацията в Украйна да не е част от дейността ни.” Последните две години са изпитали докрай адаптивността им и начините, по които те могат да оцелеят. Уверени са, че Украйна ще спечели войната. “И това ни крепи. От друга страна, цялото това преживяване е много травмиращо по начин, който не сме сигурни как ще ни се отрази в близко бъдеще".
Техно за утеха Какво прави киевския ъндърграунд специфичен свят още преди да говорим за война? “Киевската музикална сцена е много политизирана сфера, в която активизмът има оттенък на всяко ниво.” Според лейбъла премеждията за местните композитори и диджеи са по-големи от обичайните проблеми, които стоят пред музикантите в Западна Европа. “В Украйна няма институции или фондове, които реално да подкрепят артистите в мечтата им да се реализират. Оцеляването е постоянно предизвикателство.” През последните години лейбълът е успял да се формира като хъб, среда за взаимопомощ между организаторите, продуцентите, музикантите, като тази екосистема е успявала да даде своите плодове преди сегашните сътресения. “Това, което изключително отличава музикалната сцена в Киев от другите, е не само политическата ангажираност на хората, но и една особена меланхолия. В украинските музиканти има една много силна и експресивна нужда да се създаде лична история, която да отразява вътрешните борби на обществото и която да допринесе за културната идентичност на страната.”
Горе: Продуцентът и диджей Omon Breaker, един от артистите в Standard Deviation, в момента е на фронта. На съседната страница: Обложката, която Волфганг Тилманс създава за благотворителната компилация Together For Ukraine. Първото заглавие в каталога им е общ проект на украинската диджейка Poly Chain и турската певица Nene H. Дни преди войната се появи ново издание от лейбъла - албумът Tysha на украинополската експериментална певица Катарина Гривул.
Повече за лейбъла на soundcloud.com/standard-deviation и standard-deviation.bandcamp.com
23
В И Ж! Т ЕМА
ПРОТЕСТЕН ПЛЕЙЛИСТ Автор: Светослав Тодоров
След 24 февруари някои изпълнители заявиха позицията си с чисто нови песни:
Michelle Gurevich - Goodbye My Dictator В социалните мрежи Мишел Гуревич се описва скромно като “автор на балади”, въпреки шестте си албума и неизброимо много концерти по света, включително в Източна Европа. На 7 март тя издаде песента Goodbye My Dictator - директен коментар към случващото се в Украйна. Гуревич има опит с “протестните балади”. През 2013 г., по време на протестите в Турция срещу Ердоган, тя записа Kiss In Taksim Square в подкрепа на протестиращите тогава. Гуревич, свирила в София два пъти, е родена в Торонто в семейство с руско-еврейски корени, а животът на майка ѝ вдъхновява първата ѝ известна песен, Russian Ballerina.
Shortparis - Говорит Москва
Beton - Kyiv Calling
Няколко дни след инвазията в Украйна, една от най-популярните млади руски групи в момента, Shortparis, пусна нов сингъл - “Говорит Москва”, придружен с очаквано провокативно видео. To застава като тяхната антивоенна реакция и напомня на руска версия на някога събралата всички конфликтни теми около САЩ на Доналд Тръмп песен This is America на Childish Gambino. Клипът бързо надхвърли над милион и половина гледания в YouTube. Посланието на синт-поп групата не се прие еднозначно: в иронията им някои виждат и възхвала, и твърде индиректна критика. Решението им да продължат априлското си турне в Русия, за да обединят инакомислещите в страна, също провокира смесени реакции, предимно от слушателите, за които пълен бойкот е единствената опция. След участието си на Wrong Festival в Пловдив миналото лято, групата трябваше да свири в София през март - нещо, което на фона на сегашните събития не се случи. Според някои публикации, вокалистът на Shortparis Николай Комягин неотдавна е бил арестуван за присъствие на антивоенен протест.
Украинската група Beton записа своя интерпретация на популярния пънк химн от 1979 г. London Calling на The Clash с променени стихове, които да съответстват на настроенията в момента. Кавърът е записан в Лвов в Западна Украйна, с разрешението на някогашните членове на The Clash, а всички приходи отиват за организацията Free Ukraine Resistance Movement. Китаристът Андрий Жолоб е лекар по образование и в момента помага на пострадали. И тази музикална протестна акция провокира смесени отзиви: малко след премиерата ѝ започнаха да циркулират стари снимки на групата с фланелки, на които е изписано името на украинския националист Степан Бандера (1909-1959), чиято личност често е идолизирана от крайнодесни фракции. Групата впоследствие се извини за снимките, призова към по-голям диалог около нееднозначно приеманите в страната и извън нея исторически личности, които в едни ситуации са били жертви, в други агресори. “А точно такъв дебат е невъзможен в путинска Русия”.
24
В И Ж! СО ФИ Я
Релеф и светлина Когато Марин Петков е готов да се изправи пред предизвикателството да организира първия фестивал за светлинно изкуство в България през 2020 г., над плановете му надвисва сянката на пандемията и той го отлага, но не се отказва. Марин е основател на студиото за 3D мапинг и светлинни ефекти MP-STUDIO, което е сред пионерите на този вид изкуство в Европа и в портфолиото си има осъществени проекти на всевъзможни места като Бранденбургската врата, телевизионната кула в Берлин, оперетата на емира на Кувейт, “Болшой театър”, Общината в Рим, Стоковата борса в Брюксел и къде ли още не, а междувременно е и арт директор на Festival of Lights International. Неговото начало е поставено през 2005 г. в Берлин и 17 години по-късно вече се нарежда сред най-престижните подобни фестивали в света, привличайки над 3 млн. туристи всяка година в германската столица. Две години след първоначалния замисъл да пренесе фестивала на родна земя, Марин не е спрял да работи в тази посока и смята, че именно сега, във време на една опасно близка война, хората повече от всякога имат нужда от изкуство и светлина. Така от 6 до 9 май София ще е домакин на първото издание на LUNAR, който ще превърне централната част на столицата в арт галерия, в която български и чуждестранни артисти ще облекат в своето високотехнологично изкуство над 10 локации, сред които забележителности, монументи, паркове, площади и сгради. 3D мапинг, статични светлинни проекции и арт инсталации със свободен достъп ще провокират въображението на жителите и гостите на града, за да видят заобикалящите ги среда, истории и образи в различна светлина. Успоредно с преживяването за публиката, събитието ще предложи лекции и обучения на младите таланти в сферата на този вид дигитално изкуство с фокус върху техники като Cinema4D, 3D мапинг, motion graphics и нощно снимане. Разговаряме с Марин за предизвикателствата и предимствата в това да “осветяваш” света на хората.
26
С времето светлинното изкуство доби огромна популярност, но през какви предизвикателства премина? В началото този похват беше твърде непознат и се налагаше дълго да обясняваме какво ще се случи на дадена фасада. В голяма част от случаите инициатори на подобен тип проекти са именно институции и различни партньори, дори абатства и катедрали. Винаги съм се възхищавал на смелостта и размаха, с които се отнасят този тип партньори към това, което правим и на уважението към виждането на автора и свободата, която получаваме от тях. По-трудният процес е, когато ние сме инициатор на даден проект. Понякога е трудно да намерим съмишленици, които разбират нашето изкуство, но вярваме че фестивалът в България ще бъде стъпка в тази насока и позиционирането на страната на своеобразната световна карта на това изкуство ще донесе много позитиви. Има ли сгради, върху които не може да се разкаже конкретна история или всяка може да бъде “бяло платно” за артистичната визия на автора? Когато говорим за сгради, които често сами по себе си са произведение на изкуството, е много важно да се съобразим с елементите на архитектурата, които да допринесат за творбата, но не бивa да забравяме да отдадем и почит към нейната история, предназначение и дори среда. Като телевизионната кула в Берлин, която има специфична структура - площта, върху която може да се проектира, е с височина 248 метра и е много тясна. С креативност се получава почти навсякъде, освен на модерните, изцяло стъклени сгради, които пропускат светлината през прозорците си.
не се преподават в университетите тук. Участниците ще могат да се включат в обученията безплатно, като полезно ще им бъде да имат основни познания в Cinema 4D и After Effects. Темите, върху които ще се фокусираме, са video mapping, motion graphics, а скоро ще можем да обявим и цялата програма на сайта на фестивала. По всички теми планираме да има групи за начално и по-напреднало ниво, за да могат всички участници да се чувстват комфортно и да научат нещо ново и интересно за тях. След пандемията светът е под сянката на нов страх - този от войната. Артисти от цял свят се противопоставят на насилието. Ще се присъедините ли към тях по някакъв начин? Случващото се в момента е ужасяващо. И този ужас неминуемо се пренесе в ежедневието ни, както и в работата на целия екип. Трудно е да събереш сили и да продължиш деня си, без това да повлияе на всичко, което правиш. За нас имаше момент, в който не можехме да вземем решение дали да продължим с организацията на фестивала, или да спрем. Беше като déjà vu, защото същото се случи и през 2020 г., когато пандемията се появи точно в разгара на организацията на събитието и тогава просто спряхме. Този път решихме, че трябва да продължим и да предадем посланието, че има надежда и заставаме на страната на доброто и на светлината. Смятаме, че както ние, така и останалите хора имат нужда от това. Силно вярвам, че изкуството има своята огромна роля да сплотява и да е извор на надежда за по-доброто в утрешния ден.
Кои са най-трудните от техническа гледна точка проекти? През 2016 г. трябваше да създадем проекция за сграда, към която нямахме директна видимост и трябваше да използваме огледала от съседна сграда. Беше доста объркващо, но се получи много добре. Другият технически сложен проект все още може да бъде видян в Северната църква в Амстердам. Той е 360-градусово шоу, което носи заглавието “Винсент среща Рембранд: Неразказаната история” и ще бъде там до 2026 г. Там имаме 32 проектора, които са позиционирани в изключително сложна перспектива, покривайки цялата вътрешна архитектура. В рамките на фестивала в София ще проведете и обучения. Има ли конкретни изисквания, които желаещите трябва да покриват, за да участват? За нас е много важно да дадем на младите хора в България възможност да получат знания, които
LUNAR festival е в София от 6 до 9 май. Повече информация на lunarlights.eu 27
“ДОГОВАРЯНЕ” ЗА СОЦИАЛНА ВИЗИЯ
Визия: Андреа Попйорданова, “Овощни градини из София” / скици, 2022
След като постави началото на първата фаза от своята изследователска платформа “Център за социална визия”, Swimming Pool ни кани на нейното естествено продължение - първата публична програма на центъра за изкуство, озаглавена “Договаряне”. Идеята ѝ е продиктувана от нуждата изкуството и близки нему сфери като дизайн, архитектура и литература да участват заедно с други екология, технология, политика, градоустройство - в генерирането на отношения и общности. Основното търсене в този процес е отговор на въпроса: Как възприемаме социалното и как това се отразява от културните организации и професионалистите? През зимата на 2021 г. разнообразните участници в платформата поставиха началото на разговор в тази посока, който се оказа “трансформиращ” за всички в него. Сега той е на път да се разшири до по-голям кръг участници, наблягайки на същността на “договарянето”. Програмата, водена от основателката на Swimming Pool Виктория Драганова, ще започне в средата на месеца, в уикенда 16-17 април, с отворена дискусия с представители от различни професионални сфери, сред които личности, колективи, пространства, чиито действия показват отношение към общността както
интердисциплинарно, така и образователно. Оттук нататък програмата ще включва дискусии, уъркшопи, лекции и изложбени представяния с фокус върху четири подтеми: личности, колективи и пространства със социална визия; публичната среда и как изкуство, дизайн и архитектура могат да си взаимодействат в социална общност; нови подходи в изследването на културното наследство и не на последно място отношението към околната среда. Първата работилница за социалните функции на дизайна ще бъде водена от Дима Стефанова, Филип Бояджиев и Ивелина Гаджева, а лекции ще изнесат архитектът и теоритик Иван Бонев, както и кураторите Емануеле Гуиди и Валентинас Климашаускас. Под тези и други форми като интервенции, пърформативни четения и дискусии в развитието на публичната форма ще се включат още писателят Стефан Иванов с проекта си “С теб”, Слава Савова с “Архитектурно заснемане”, Андреа Попйорданова и нейните “Овощни градини”, както и Васил Владимиров и Деси Терзиева. Всеки един от тях приема предизвикателството за нови подходи в работата с общности, а всички ние ще имаме възможност да се "договорим" с тях.
Информация за публичната програма на Център за социална визия (април - юни 2022 г.) може да откриете на www.journalforsocialvision.org и в следващите издания на “Виж!"
ИНТЕРГАЛАКТИЧЕСКИ ЦИРК С HARD TON След двугодишно очакване екстравагантното парти Galactic Circus ще се изстреля в стратосферата. Стартовата му “площадка” ще е Koncept Space, а навигатор ще е любимият ни космически кадет Julieta Intergalactica със специалното участие на шармантния италиански дует от Венеция Hard Ton, популярни със своя масивен диско звук и изненадващ афинитет към метъл музиката. След като се събират през 2008 г., DJ Wawashi и хеви метъл вокалистът Макс създават взривоопасна смесица от фалцети в стила на Силвестър, съвременен саунд с подтикващи към танци бийтове, бас линии и намигване към миналото, което сякаш е готово да удари шамар на настоящето. В музиката си двамата използват аналогово и винтидж оборудване, което прави звученето им толкова органично, колкото и синтетично, а всичко, което използват като техника, е готово да живее или всеки момент да умре без никакво предупреждение. Така вълнението постоянно е hard, танците са в ton, а визуалното преживяване е топ. Ако имате нужда да разпуснете (което никога не е излишно), може да се вместите в “галактическия цирк”, имайки предвид, че местата ще са ограничени до 320 и за целта в мрежата на Epay вече се предлагат билети на предварителна продажба и цени от 16 и 22 лв..
9 АПРИЛ, 22 Ч. I KONCEPT SPACE I СОФИЯ
КУЛАТА КАТО УБЕЖИЩЕ Галерия +359 ни кани на първия за 2022 г. проект, който вече се настани в пространството на водната кула в София. Изложбата “Кула Убежище” на Станислав Памукчиев, с куратор Петер Цанев, носи заглавие, в което се е настанила една от най-плашещите думи от изминалия месец. Тя бе открита на 29 март и ще бъде активна до 20 април, но поради спецификите на проекта желаещите да преживеят това убежище могат да го направят само в определени дни и то единствено в часовете между 17:30 и 19:30 ч. Кураторът Цанев описва “Кула Убежище” като “емоционален стимулатор, синтезиращ онези елементи от творчеството на Станислав Памукчиев, които са останали извън структурите на представяне”. По думите му в него кулата “материализира възкачването на душите към областите на немислимото, а режимът на убежището отпраща към недосегаемия свят на изкуството, превърнат в аварийна лаборатория, която използва пространството на ума, за да ни пита кой и как пренася образите на нашия живот”. Именно заради двойнствения начин, по който гледаме на човешките души едновременно като митологични същества, които изучаваме с хуманитарни науки, но и като съзнание, което се разглежда от природните науки, “Кула Убежище” се опитва да не бъде метафора, а реалност, в която всеки да може да влезе. Тя не иска да е светилище, а фар в човешките подземия - един безмълвен ритуал на тържествуващи сияния, които да ни водят из непрогледното настояще.
1,8, 9, 15, 16, 20 АПРИЛ ОТ 17:30 ДО 19:30 Ч. ВОДНАТА КУЛА, КВ. “ЛОЗЕНЕЦ" I СОФИЯ
В ПРОЦЕС НА „ПРЕПЛИТАНИЯ“ Мария Минкова ще превземе Credo Bonum на 5 април със своята машина за преплитане на истории под формата на изложба в процес. В продължение на седмица в галерията тя съвсем буквално ще тъче своята интерпретация на събитията, които се случват по света. Скрипт, написан на python и създаден от ghostdog, ще събира, подрежда, „смила“ и подава непрекъснато новинарските потоци към художничката. Тази гъста информационна каша ще захранва съзнанието ѝ, а тя ще я вплита под формата на тъкан с цветове и материи, натоварени със символи и емоции, сред които ще попадат и филмови ленти, текстове, човешка коса, вериги, малки предмети. Така, поставяйки се доброволно в тъкачно-роботска роля, Мария Минкова ще изследва връзките между робота-творец и човека-машина. Потиснати ли са? Прекалено дълго ли работиха? Може ли творецът да бъде заробен и може ли процесът на творчество да бъде дехуманизиран? Със своята изложба тя ще се опита да си отговори на тези въпроси в процес. Малкото изложбено пространството на Credo BOX, разположено в коридора на галерията, ще приюти и поредица от фотографии на изтъканото от Минкова в първите дни на военните действия в Украйна, както и кратко видео, създадено от Калин Серапионов и показващо начина на работа на художничката.
5 – 28 АПРИЛ, ОТКРИВАНЕ: 12 АПРИЛ, 18 Ч. ГАЛЕРИЯ CREDO BONUM И CREDO BOX I СОФИЯ
SYMBIOMATTER ЛАБОРАТОРИЯ Изкуството, което се занимава с биология, може и да не е от нещата, които всеки ден ни попадат, но всъщност симбиозата между двете дисциплини е напълно естествена. Ако сте български творец, който се занимава с визуални, медийни, дигитални, звук, изкуствен интелект, или пък дизайнер, архитект или художник, може да кандидатствате за 7-дневен безплатен хибриден курс, въвеждащ в биологичното изкуство, за който ще бъдат одобрени 10 души. В него са предвидени онлайн лекции и уъркшопи с някои от най-интересните биоарт художници, както и практически упражнения в Лабораторията по молекулярна генетика към Института за молекулярна биология, БАН в София. Участниците в курса ще бъдат избрани от жури с конкурс, изцяло на база мотивация и без значение от специалността или възрастта им. Въвеждащата лекция за фундаментални концепции и тенденции в био-изкуството ще е на д-р Невена Иванова, специалист по философия на технологиите. В следващите два дни за методология и концепцията на някои свои проекти ще говорят международно признатите биоарт художнички Саша Спачал и д-р Шпела Петрич. Програмата ще продължи с лабораторни занятия, водени от молекулярните биолози проф. д-р Георги Милошев, доц. д-р Милена Георгиева и биоарт художничката Мери Маджик, която ще проведе уъркшоп на тема “Отворен биокод на хормона естроген”.
СРОК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ 20 АПРИЛ, КУРС: 1-10 ЮНИ ЛАБОРАТОРИЯ ПО МОЛЕКУЛЯРНА ГЕНЕТИКА И ОНЛАЙН
В И Ж! СО ФИ Я
FIG.2
ПАТАФИЗИЧНО ИЗКУСТВО Понякога привидно нереалните проблеми се превръщат в реалност. Затова второто издание на фестивала ФИГ.2 за илюстрация и графика, организиран от КО-ОП, е посветено на патафизиката – пародийна псевдонаука, създадена от френския писател Алфред Жари, която изследва измислени явления и нереални случки отвъд пределите на метафизиката. И тъй като абсурдното и имагинерното често са първоизточник на вдъхновение за художниците и художничките, тази година ФИГ.2 предизвиква пределите на въображението ни и набляга именно на тези елементи. Очаква ни цял месец от абстрактни събития, изложби, работилници, разговори и други случки. Някои с цел, други – без. Програмата на ФИГ. 2 включва групова изложба в КО-ОП, самостоятелна изложба на Невена Екимова в галерия “ИНТРО”, работилници с Алина Папазова, Любен Домозетски, Зоран Мише, Теодор Генов, Мирослав Живков (Джингиби), базар за принтове, татуировки на живо, бързи срещи за илюстратори и много, много други. Детайли за всички предстоящи събития от програмата на фестивала ще откриете в сайта му (fig.bg), а ако не успявате – можете да си ги измислите. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален Фонд “Култура”.
КОГА: 12 АПРИЛ - 31 МАЙ, СОФИЯ КЪДЕ: КО-ОП, ГАЛЕРИЯ “ИНТРО”
32
#FOLLOWMYSELF
АКТИВНА ДОБРИНА Автор: Мая Стефанова Фотограф: Боряна Пандова
От няколко години като основател, главен редактор и автор Теа Денолюбова се грижи за всичко, свързано с портала за култура “АртАкция”, в който се описва като “специалист по Отис Рединг, Марвин Гей, пристанища и хубави истории, разказани в 4 сутринта”. Пристанищната експертиза е силно свързана с факта, че е родом от Варна и връзката с морето е като инкрустирана в излъчването ѝ. Така то се движи навсякъде с нея - и в Милано, където завършва Art Direction, a сега и в София, където през последните години живее, работи и се грижи за едно малко свое русо копие. Автор е на стихосбирката “Сложи ме на пауза” (“Сиела”, 2010), с която печели конкурса за поезия “Петя Дубарова” и се появява в италианските книжарници, а през 2012 г. дебютира и в прозата с романа “Боян” (“Сиела”). Освен всички интервюта, текстове, срещи и събития, които са част от заниманията ѝ в “АртАкция”, през последния месец Теа е основен двигател на голяма дарителска кампания за набиране на средства в помощ на бежанците, чийто събирателен пункт е в Casa Libri (ул. “Цар Асен” 64). Там, заедно с приятели, тя организира, сортира, координира пратки и дава рамо на когото може, без да търси нищо в замяна. Откриваме я насред “абсолютен хаос, малко тъга, много работа и спешна нужда от пролет”.
34
Какво дава и какво взема доброволчеството от теб? Това, което всъщност правя, е да свързам десетките ми приятели с добри сърца с хората в нужда. Дори не го възприемам като доброволчество - струва ми се като най-естественото нещо, което бих могла да направя в този ад. Никога не съм срещала толкова много страх. В толкова чист вид. Всичко това е нищожно в сравнение с онова, което се случва на хората само на няколкостотин километра от моята родна Варна например. Жените, които раждат под бомбите. Те са героите. Животът ще победи. Благодарение на тях. Какво крепи надеждата ти в тези дни, когато почти всичко "нормално" изглежда безнадеждно? Отбивам се при хората, които започнаха работа покрай мои приятели, не за да отметна задачата, а за да видя, че тези уплашени хора се завръщат към себе си. В тези дни всички се върнахме към себе си. А някой някъде отгоре пресява доброто с гигантско сито. Единственото, което ми дава надежда, са хората около мен. Тяхната безгранична, огромна, дори наивна доброта. Бях забравила, че я има. Плувам в нея и това е голямото чудо. Животът ти изцяло се върти около изкуството под една или друга форма. Каква е неговата най-голяма
POWERED BY FASHION DAYS сила срещу тази на оръжията? Една от любимите ми сцени в киното е от филма “Изкуплението Шоушенк”. Героят на Тим Робинс се заключва в един от кабинетите на затвора. Пуска “Duettino - Sull’Aria” на Моцарт на високоговорителите. Всичко притихва. Няма затвор, няма решетки, няма самота. Всички са свободни. За няколко минути. Това е силата на изкуството. Спасява те.
Кога ти е най-трудно и съответно най-лесно да следваш себе си? Било ми е трудно години наред. Непрекъснато съм се съмнявала дали нещо ще се получи - с мен, с живота ми, с работата ми. Не съм лесен характер и дълго време съм се отнасяла лошо със себе си. Може би е било някаква грешка на растежа. Но след като започнах да се обичам, всичко се нареди. Най-лесно ми е да се следвам сега, когато се разбрах със себе си. И когато тичам след едно малко мое русо копие.
Казваш, че използваш тъгата, за да изградиш нещо полезно и добро от нея. Какво добро може да излезе от сегашната тъга, която в момента прелива? Така се случи, че се наложи да се сприятеля с тъгата, за да разбера, че това е единственият начин за нашето съвместно съжителство. Когато спрях да се страхувам от нея, разбрах, че може да ми бъде полезна. Че с нея мога да видя едни други, скрити светове. В момента хиляди истории биват разтърсени из основи. Може би някой трябва да ги разкаже? Но нека не на тази цена. Нека първо спасим децата си - те са единственото чисто нещо, което трябва да излезе от този кошмар непокътнато. Ако трябваше да избереш книга, филм, музика или пиеса, с които да обезоръжиш сърцата на всички, които оправдават насилието под един или друг претекст, кои щяха да са те? Щях да ги взема с мен при някое уплашено семейство. При някоя уплашена майка с дете. Или с пет. Иначе, ако ситуацията беше различна, щях да действам по обичайния за мен начин - “Любов по време на холера” на Маркес, Марвин Гей до втръсване и може би Вирипаев. Успоредно с икономически санкции срещу Русия, се трупат и "неписани" такива срещу руските артисти. Част от тях не заемат позиция, а други биват ограничени да я споделят. Какъв е според теб "правилният" подход в ситуация като тази? Това, което правят Иван Вирипаев, Олга Смирнова, Кирил Савченков, Александра Сукарева и хиляди други. Разбира се, лесно е да твърдим кое е правилно и кое не от позицията на нашия относителен мир. Някак наивно вярвам, че именно творците, артистите, част от изключителната руска култура, са онези, които трябва да имат ясна позиция. Винаги съм смятала, че хората с талант са избрани. Имат мисия, която надживява ролите, сцената, книгите, музиката. В тях живее божествената частица. Паметта явно е безсилна да предотвратява историята да се повтаря. Какво според теб трябва да забравяме и какво винаги да помним? Да помним целувките, разбира се. Винаги. Да забравяме болката, за да направим място на щастието. То идва, ей там е.
35
ИЗДАТЕЛ
АВТОРИ В БРОЯ
Камелия Величкова office@vijsofia.bg
Иван Димитров Красимир Лозанов Мая Стефанова Сергий Жадан Светослав Тодоров
ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsofia.bg
ФОТОГРАФИ
РЕДАКТОРИ
Боряна Пандова I стр. 34-35
Светослав Тодоров svetoslavsvt@gmail.com
ИЛЮСТРАТОРИ Алла Георгиева I стр. 10-13 Алексей Кулинкович I стр. 8-9 Андреа Попйорданова I стр. 28 Борис Праматаров I стр. 2 Вероника Белчева I стр. 18 Мария Кинович I стр. 4-5 Женя Олейник I стр. 6-7 Animators Against War I стр. 14
Иван Димитров ivan.dimitrofff@gmail.com
ФОТОГРАФ Боряна Пандова
РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg / 0896 804 368
КОРИЦА
Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com / 0899 281054
Мария Кинович Kherson
Здравка Раева zdravka.raeva@vijsofia.bg
instagram.com/marikinoo marikino.art
"Виж!" се осъществява и с безценната подкрепа на всички тези хора в Patreon. Виж как на WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE
Адриана Петрова Ана Савова Александра Недева Ана Благова Андреа Попйорданова Ася Мункова Благовеста Николова Ваньо Димитров Венцислав Лалев Вероника Аристархова Василена Сачанска Виктория Стайкова Гергана Георгиева Дамяна Димитрова Деница Димитрова Десислава Станчева Димитър Кенаров Димо Господинов Добрина Кисьова
Ева Домарадска Елисавета Ангелова Жени Дечева Ива Мечкунова Иван Кашлаков Иванка Тодорова Ина Добрева Йордан Жечев Лора Йорданова Любомир Бабуров Мартина Матеева Мария Змийчарова Мария Вълкова Мила Янева Мина Карабахчиева Михаела Добрева Омана Кацарска Параскеви Карагеоргу Петър Стоянов
Издава: Creative Cat Design Ltd. София, Ул. “П. Евтимий” 36a
Радостина Ганева Ралица Татарлиева Рая Ботева Рая Раева Румяна Екимова Светина Уейгант Светлана Апостолова Светлозара Христова Савина Герджикова Симеон Василев Симеона Манова София Попйорданова Христина Мангелова Ценко Христов Явор Димитров Яна Бюрер Тавание Ясмина Якимова Ashira Morris Studio Komplekt