Джазът е жанр на парадокси. Как така музика, родила се
под толкова различни социални фактори и съчетания от
влияния, не само преминава успешно през стереотипи, ограничения и промени, но към лятото на 2024 г. е
всъщност популярна форма на забавление?
По време на подготовката на този брой с успех
преминаха събития като A to Jazz в София, международният джаз фестивал на Варна (където също
така се провеждат Q-Jazz и “Варненско лято”), “Джаз в
Бургас”, малки и големи форуми бяха организирани в Благоевград и Поморие, а през август са джаз фестивалите в Банско и Пловдив, предстоят такива и в
Перник, Боровец, Кнежа и Синеморец.
Докато поп музиката, американските президентски
избори и миймовете са в своя brat summer, България е в постоянен jazz summer. В този брой разглеждаме
различни ъгли към устойчивостта на жанра у нас, защо
развитието му винаги е знак за прогрес, но и как той съществува като компонент в съвременната музика, понякога без да го осъзнаваме: в по-нетипичните части от пост-пънк света, като при гостувалите у нас Black Midi
и Viagra Boys, саксофонистът е важна част от групата, а
пълнокръвното оркестралното звучене се превърна в съставна част от някои от най-важните албуми през
последните десетилетие, по цялата ос между Кендрик
Ламар и Дейвид Боуи.
За регулярния слушател джазът може да изглежда
застинал във времето, но при по-дълбок поглед
историята му се оказва неизчерпаема, а настоящето – в
здравословни отношения с постигнатото от предишните поколения. В този брой събираме гласове,
Повече съдържание и разширени материали ще откриете на vijmag.bg
“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.
Станете патрон на списанието с малък месечен абонамент.
Подкрепяйки ”ВИЖ!”, вие подкрепяте не само развитието на медията, авторите, художниците, фотографите и екипа, но и съществуването на качествена културна журналистика и независим печат в България.
“Това няма как да е джаз, защото ми
харесва.” Дългогодишният радиоводещ и
програмен директор на Jazz FM Светослав
Николов си спомня подобни подмятания и
как до
неотдавна споменаването на жанра
буди неудобство, уплах, усещане за
излишна елитарност.
Сега се намираме в период, в който джаз
събитията имат основно присъствие на
фестивалната карта на България, а събития
като A To Jazz събират над двадесет хиляди
души. Вече почти всеки по-голям град на
страната развива свой формат в тази
посока. “И дори всяко село! Това ме прави
безкрайно щастлив”, добавя Николов,
който има наблюдения и като организатор.
Той стои зад младежкия фестивал “Джаз в
цялата страна”, който през юни се проведе с успех в Стара Загора, а преди това имаше
годишни издания в Шумен, Варна и
Добрич.
Разговаряме със Светослав Николов малко след като се е завърнал от Румъния, където
е председател на Bucharest International
Jazz Competition – още един форум,
ориентиран към младите таланти на сцената.
Ценности, които пътуват
По какъв начин тази музика се развива
във времето и как новите поколения
мислят за нея? Светослав е обнадежден за
Gen Alpha и Gen Z версията на джаза.
Нещо повече, според него младите се
свързват с концептуалната му и
историческа есенция: “Новите поколения
него
това не е толкова политизиран, колкото “социализиран” жанр и като такъв той
умее да изгражда мостове между
поколенията, миналото и настоящето.
Като част от ценностите на жанра, той вижда самият стремеж към по-добър живот и желанието различията в едно общество да се балансират.
Това, за което се е борил джазът в своя зародиш, дава платформа на артистите в момента: “Където и да отида из страната, музикантите казват, че джазът им дава свобода, окрилява ги, дава им възможност да изразят автентичното в себе си, и то по възможно най-чист начин. По същия начин той въздейства и на публиката: кара те да помагаш, да правиш добро, освобожава те от всички
негативно, което възпрепятства развитието”, казва Николов в студиото на Jazz FM, в което работи от есента на 2006 г., най-вече с целта да създаде общност около този тип музика и култура. Количеството книги, дискове и плочи, пръснати наоколо, свидетелстват
за натрупания през годините опит.
За него най-голям комплимент е, когато някой каже, че това е “нашето радио” –
на слушателите, на изпълнителите, на всички, които обичат джаза.
Sketches of Bulgaria
Николов отбелязва, че в български контекст джазът
Архиви, намерени от Светослав Николов
Според музикантите ограниченията са
най-силни в периода 1949 – 1951 г., след
смъртта на Георги Димитров и
възкачването на Вълко Червенков на
партийния връх. След това джаз сцената
влиза в етап на преобразуване, но с
по-различни политически нюанси,
например започва да се свързва с танцови забави за социалистическата младеж и т.н.
“Но в нито един момент музикантите не
спират да гледат към големия свят – казва Николов. – В спомените на хора от това
поколение влиянията идват от американски филми, в които тази музика е била елемент,
Първата българска джаз солистка Лени Вълкова, сега на 97 години, си спомня в предаване на Николов от 2018 г., че негативният поглед на властта към жанра не идва веднага, оркестрите дори свирят на приеми на Георги Димитров.
1944 г. Част от музикантите на
Людмил Георгиев и Камелия Тодорова, София, 2002, фотограф: Георги Величков / Вдясно: книгата “Звезди на джаза” (1984 г.) на легендарния саксофонист Людмил Георгиев, която включва 166 биографии на някой от най-известните джаз изпълнители.
1946 г. Саксофонистът
Людмил Георгиев (1930 –
2003) създава оркестър
“Джазът на младите“, в
който свирят ученици на
различни столични гимназии. По-късно участва в “Джазът на
оптимистите” и оркестър
“София”. През 1994 г. става
президент на Българското
джаз общество, а през
2000 г. излиза
автобиографията му
“История в синкопи”.
“Размразянето” в края на 1970-те и началото на 1980-те води със себе си ново поколение музиканти и вокалисти, преплитане на пътищата с популярната музика.
Според Николов старанието джазът да не излиза твърде много на повърхността е ироничен пример как властите в България се престарават – в държави като Румъния, Полша, Югославия, Чехословакия и дори в СССР сцената се радва на доста по-голяма видимост.
Как се сформира публиката и как тя разбира за актуалните имена? “През 80-те
1962 – 1972 г. В този период
съществува оркестър “Балкантон”,
който записва към едноименната държавна музикална компания и е
част от албумите на всички
известни изпълнители тогава.
Лидер е саксофонистът и доста
влиятелна фигура на сцената
Димитър Ганев (1919 – 2003), бивш член на “Джаз Овчаров”.
1965 – 1966 г. Пианистът Милчо
Левиев (1937 – 2019) създава
квартетът “Джаз-Фокус'65“ заедно с
Любомир Мицов, Петър Славов, Симеон Щерев. Той е удостоен с
Наградата на критиката от
конкурса на джаз фестивала в
Монтрьо, впоследствие четиримата имат чести турнета в Западна
Германия. През 1970 г. бяга към
САЩ, а завръщанията му в
България от 80-те нататък се
превръщат в ключова връзка със световната сцена. През 2021 г.
излезе посмъртният албум Sonata
'57: The Last Dream of a Man From Plovdiv, завършен с участието на
Вики Алмазиду, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Ангел Заберски, Веселин Веселинов – Еко, както и музиканти от Гърция, където
Левиев живее през последните години от живота си.
1971 г. Създаването на джаз формацията “Бели, зелени, червени” от саксофониста Веселин Николов, преди това следвал във Варшава, където музикалната сцена е в разцвет. Първите концерти на състава са в
Според Светолав Николов джазът има
механизма да се саморегулира. “Свободата
му е и отговорност, вдъхновението носи
със себе си грижа и подкрепа. Разпознава
се бързо дали си автентичен или не, и
тогава системата те изхвърля, защото тя не
е построена върху манията за величие, а
върху взаимността, споделената кауза.”
Ако има негативна тенденция, то това е
трудното предаване на традицията между поколенията, но това Николов вижда като
елемент от манталитета ни винаги да
искаме да се разграничаваме от
постигнатото преди нас. Отвъд имена със специфичен ореол като Милчо Левиев и
както и саксофониста
цигулар Димитър Симеонов (1932 – 2019), един от най-активните джаз музиканти от средата на 50-те години на ХХ век (и един от малкото оцелели от самолетната катастрофа през 1971 г., в която загива Паша Христова).
“На много хора тези имена не говорят нищо, но това отношение е част от по-голям проблем: как държавата ни се грижи за музикалното ни наследство.” Докато това се случи, традицията се
изгражда от най-ентусиазираните и
любопитни единици в нея. “Само когато се осъзнаеш като наследник на една богата култура, осъзнаваш силата на своята отговорност. Музиката трябва да извежда напред не само нас лично, но и нас като общество.”
Напоследък Николов слуша излязла неотдавна
Blitz Sessions
Радар за нестандартното
Джазът предполага повече свобода в
израза и отношението. Radar определено
не е джаз фестивал, макар че духът на
джаза присъства много осезаемо. Но
може би най характерното за джаза е
импровизацията, което е и
обединяващото и с електронна музика например. Radar търси точно такива проекти, в които инвенцията е на преден план.
Сцена и публика
В последните няколко години джаз фестивалите в България се увеличиха и
джазът сякаш води класацията дори в
сравнение с други стилове като поп, класическа музика, рок и попфолк. Що се
отнася до джаз сцената, да, тя е малка, но имам наблюдение, че дори е поустойчива от другите стилове. Наистина интересен феномен.
Джазът може да бъде доста комплексна
музика и това предполага различна сетивност, която според мен остава
присъща на по-възрастната и по-зряла
аудитория, може би на възраст между 30 и
60 години. Това е същата публика, която
би харесала както класически концерти, така и електронни например. Бих казал, публика с по-широки интереси.
Ключово събитие
За мен лично това беше проектът
“Рефлектор“, в който участвах като
композитор, пианист и продуцент.
Премиерата се състоя през 2021 г., като в
него бе засегната темата за пандемията, за преживяванията ни, за сблъсъка от
истини и мнения. И понеже
представянето се състоя по време на пандемията, разказът се превърна
Трудният баланс
Опасявам се, че предизвикателствата са повече от предимствата. Но в крайна
сметка намирам за предимство, че правя това, което обичам, и това ми дава сила да преодолявам предизвикателствата в ежедневието.
Върху какво градим новото
Всеки е повлиян от това, което е учил и което ни
Актуалните вдъхновения
Domi & JD Beck са доста впечетляващи, макар и за кратко. Наскоро открих музиката на Лионел Луеке, наистина прекрасен музикант. Намирам музиката на Стив Лиймън за провокираща, но и не много достъпна. Също и един негов съмишленик и страхотен барабанист и композитор – Тайшон Сори.
Местата за музика на живо
Малки концертни зали и клубове. Не обичам масовите събития. Търся баланса на приятно пълна зала, в която все още има някаква интимност. Може би това е и формата на Radar. Програмата е разнообразна и даваме възможност на всеки да открие нещо лично.
Единадесетото издание
най-голямата магия, на която сме свидетели. Сякаш извършваха свещен ритуал. И това – само защото не бяхме облъчени ежесекундно с фонова музика навсякъде и по всяко време.
Свобода
Удовлетворението
Концертите като обмен
Най-често
Васил Вутев
Днес джазът е… много по-различен от
какъвто е бил през петдесетте години.
В съвременния джаз вече можеш да чуеш
влияния от много други стилове, създадени след него, като рок, хип-хоп и
други. Импровизацията, креативността и свободата на музикални изразни средства си остават на преден план, което го отличава от всякакви други жанрове.
100% себе си
При изпълненията на живо свободата и
доверието в останалите музиканти са
причината всеки един път да е различен,
неповторим и несравним с предишния.
Това е изживяване, което те освобождава
да бъдеш на 100% себе си, оставяйки егото си настрана, търсейки музика в
най-чистата и откровена форма.
плуваш в свои води
на музикантите. Тогава с помощта на публиката могат да се постигнат много различни нива в изпълнението.
Удовлетворението
Най-важното е да изпитваш удоволствие и забавление от изпълнението и онова, което правиш, а не да се вглъбяваш всичко да звучи безгрешно.
Извори на информация
Като част от сцената се информирам по естествен начин за новостите в нея,
Снимка (и визуална среда): Невена Ваклинова
Цветан Цветанов
Един от гласовете в предаването по
БНР “Аларма” и “радиочовекът” зад
много от експерименталните
концерти у нас, обединени под шапката на “Аларма пънк джаз“
Днес джазът е… Привидно изчерпан откъм съдържание заради многото булшит, който ни се продава под това име. Но
– не по-малко жив, отколкото в
с цел усвояване на общински средства. Нека има фестивали, разбира се. По-добре отколкото да няма, но липсва много от необходимия културен фундамент за съществуването на джаз фестивал на необходимото ниво, за да не казваме “е, да, но...”. За съжаление (с малки изключения), на джаза у нас се гледа някак си основно като на “забавна” или дори фонова музика – музика, която предлага “безопасна“ формула (за разлика от грайндкора или блек метъла например). А не би трябвало да е така. Джазът
секс с непознат партньор, а не лъскаво приложение за след работа за зомбита от колцентровете.
Пресечни
Жанровете трябва да се смесват. Пресечни точки трябва да се търсят. Защото така се създава Бразилия. Обратното e oперираност от интуиция и въображение и би дало като резултат най-много Германия от 30-те и 40-те на миналия век, ако мога да използвам тая по-брутална метафора. Най-приятно е, когато на джаз фестивал чуеш някоя група, която не е джазова като характеристики, но като дух попада право в целта – като YIK-CCN (монголска народна музика) или Chrust (полски хипи-дуум-индъстриъл рок) на последния A to Jazz. Или обратното – когато на неджазов фестивал като Wrong Fest чуеш джаз от бъдещето на световно ниво като Immortal Onion, на чийто концерт млади хора, някои от които навярно никога преди неслушали джаз,
The
The Comet Is Coming (2023,
многолюдни събития. Да си призная, май се чувствам малко некомфортно сред повече от 200 души.
Мечтаният такъв
Избор винаги има. Дори да не направиш даден концерт, е избор. Ако говорим за
неизчерпаеми финансови възможности, бих
поканил Джон Зорн (сигурно с Electric Masada),
Бил Фризел или Sun Ra Arkestra, с диригент Маршал Алан (който тази пролет навърши 100 години). Ако иде реч (по-абстрактно) за
някакви още по-големи възможности (суперсили, да речем),
и по български, разбира се, а когато има повод за това).
любознателност. Да можеш да напишеш по такъв начин примерно,
Арнау
Създаването на
нова музика в този
неопределен стил вече е личен
избор. Например моят дебютен
проект “Franktik Zen” има много
вдъхновение от съвременния фънк и
поп, но едновременно свиря и
аранжирам музика за групата The Oldie Goldies, където се фокусираме
най-вече в стария суинг от 20-те и
30-те години на миналия век.
Вече няма смисъл от рамки
Според мен да си съвременен джаз
музикант означава хем да знаеш
традицията на Ню Орлийнс,
диксиленд, суйнг, бибоп, free jazz, хем да си отворен към нови и посъвремени стилове като фънк, R&B, world music, електроника. Да можеш да се адаптираш, да изпълняваш и
да импровизираш по различни
начини и жанрове. Красотата на
импровизацията е да се опитваш да
намериш свободата и
едновременно да си вътре в една
рамка, независимо дали говорим за
парче, мелодия или стил.
Кога се получава истинската
химия
Когато свириш на голяма сцена или
на фестивал пред много хора,
можеш да усетиш много енергия от
публиката. Колкото по-голяма е
публиката обаче, толкова
по-вероятно е да е отдалечена. В
малки места като клубовете тя е
много по-близо до музикантите и се
създава интимност, което аз лично
много ценя. Обичам и двете, защото
настроението е различно и това те кара да свириш по различен начин.
сцената Обичам,
имам възможност,
на различни концерти, особено с музика, която е съвсем различна от тази, която свиря. Но ако отивам да слушам джаз, аз лично обичам малките клубове, където да седна близо до сцената, за да мога да гледам и да се
Открития Откакто музика
много нова информация и понякога е трудно да се следва всичко. Скоро открих банди и артисти в съвременния фънк/фюжън стил както Louis Cole, MonoNeon, Thundercat, Butcher Brown… А в джаз жанра съм голям фен на Chris Potter, Bob Mintzer, Troy Roberts, Brecker Bros., Yellowjackets някак си не мога да спра да ги слушам.
Кой, къде, как
В нашата среда всичко (или почти всичко) се знае. България е малка държава и в музикалната общност общо взето всички се познаваме. И не говоря само за джаз изпълнителни. Тук включвам от класически до рок музиканти. Заради тази тясна свързаност социалните мрежи все още
Иван Хадживеликов
Кючовият концерт
The Comet Is Coming миналата година.
На първия им “мой” лайв през 2016 г.
бяха около 100 човека и си обещах
следващия път да са по пет. Оказаха
се почти по десет. Гиг на ръба на
разума, моят и на Цветан (“Аларма
пънк джаз”). Но във вечер, в която
наблизо свирят магнитите “Остава” и
Руши, да разпродадеш по шевовете
Sofia Live Club със спейс-пънк джаз
трио, което едва си навил да дойде, на
DIY, без стотинка от спонсор и
институция, с топ звук и визия, с
изпълнени всички изисквания на
артистите… Tова никой не може да ти
го отнеме. Никога. Плюс бекстейджа с
Shabaka Hutchings, който пак за пет
минути ми нахвърля какво ще се
случи в следващите пет години, преди да излезе за дежурното стори с
шакухачито си, този път от подземията
на НДК. Някак повратен се оказва и
юнският ни лайв с Cоmet City – The Ash Walker Experience със
специалното участие на Митко
Горчаков и чуден наш струнен
квартет. Записахме и студийни лайв
сесии, които, живот и здраве, като
нищо да станат на малък чуден албум
догодина.
Мечтаният такъв
SAULT, Little Simz и Michael Kiwanuka.
Накуп, разбира се.
Логика на съвременната лондонската джаз сцена
Тя избухна с усърдието и задружието си, носена най-вече от амбицията на
афро-карибската диаспора. Сякаш
Джаз
Разбира се, като стилистика, изразни средства, подходи
Музикална прогресия
Джазът е прогресивен музикален жанр.
Той се променя, развива се и е
отражение на времето, в което живеем, на обстоятелствата наоколо –социокултурни, лични, екзистенциални. Предполагам, че
предизвикателствата и предимствата да се изпълнява тази музика и преди, и сега са подобни. Ще припомня една идея на Телониъс Монк, който силно вярвал, че музиката му трябва да е
отражение на живота; мелодиите, ритъмът, импровизациите трябва да
транскрибират живота такъв, какъвто е: бавен или забързан, в пиксели или
аналогов, тъжен или весел, с възходи или с провали, с любов или в самота.
Мисля, че това е сериозно предизвикателство за всеки, който
изпълнява джаз. А предимството, поне за мен, е, че обичам това, което правя.
Къде започва свободата
Мисля си, че традициите не съдържат в себе си зависимост, а са чист източник на познания, които са базисни, дори задължителни, неизбежни. Това е
важно за развитието и растежа на
твореца и интерпретатора. Свободата
започва, когато опознаеш традицията.
Само тогава може да си разрешиш
нови подходи, деконструкции, експерименти.
Да видиш и усетиш публиката си
Обичам камерни пространства. Там
публиката спира да е анонимна за мен,
виждам лицата на хората, разглеждам ги, докато
джаза, ще припомним за онези, които не са имали
шанса
пространства.
трансформации, че дори е малко некоректно да се описва
джангър, но слава Богу, все повече и повече хора разбират, че далеч не само солата на Ornette Coleman са джаз. В джаза има безкрайна радост, както има и всепомитаща меланхолия. Можеш да се завиваш с джаз, можеш да полудееш от него. Та, обратно на въпроса – вярвам, че повече хора са се докоснали до повече изражения на джаза, затова са започнали да го припознават напоследък. Просветителската дейност на Петър и A to Jazz също помага, да пребъдат дано.
Има ли според Вас автентична
Та питате най-големия оптимист,
познавам (мен), дали има сцена, отговорът е “и то каква”.
Какви предимства и предизвикателства носи поставянето на музикална стилова рамка за едно място?
Виждам само предимства – хората са наясно с това какво ги очаква, което ги кара да не гадаят, а да се чувстват на познато и сигурно място.
Какви са наблюденията Ви за вкусовете на хората, които посещават Ж Jazz Room?
Учудва ме, че не толкова често хора носят свои плочи. По-скоро се доверяват на вкуса на Ж. Ако достатъчно фенове четат това –знайте, че сте добре дошли да донесете своя музика и да я пуснем на всеослушание.
Кое е най-паметното Ви джаз преживяване?
Сам-самичък, буквално върху Keith Jarrett, Jack deJohnette и Gary Peacock в Carnegie Hall
в Ню Йорк преди вече двайсет и две години.
Бях в града, за да изкарам някой лев от work-and-travel програма, но се върнах без
пари, пълен с преживявания. Споменът ми от
концерта на триото на Jarrett е два часа
безпаметност – дори не знам какво свириха.
Помня, че започна и че свърши. По средата е
А мечтаното такова?
Представям си някакъв William Claxton-ски момент (в книгата си Claxton
Честно, не си. Но избирам да вярвам, че нещо е ”в джаза” означава нещо да потъне и да се окаже в безтегловност в супа от густо.
Последният запис/live, който слушахте в Ж Jazz Room?
Поне веднъж месечно пускаме Кьолнския концерт на Jarrett в Ж,
Tord Gustavsen: The Seeing / ECM, 2024
С
Bill Laurance: Bloom / ACT, 2024
Arve Henriksen: Touch of Time / ECM, 2024
унгарският “Парницки квартет“. Джазът традиционно ще присъства като важна част
“Варненско лято“, но ако търсите още по-големи джаз дълбочини в района на Варна, Radar Festival Beyond Music e между 2 и 4 август и
Аки Рисанен, както и най-новия проект “Decagon” на Димитър Бодуров.
На 16 и 17 август
гара, на
амстердамска улица или докато готви леща. Между всичките тези неща, през 2019 г. тя печели голямата награда на Националния
студентски литературен конкурс “Боян Пенев“, когато “Керван за
гарвани“ е издаден за първи път полуапокрифно, но моментално
прави впечатление. Другото място, на
България Burgas Skate Open ще
между 16 и 18 август. В предстоящото
Румъния, Гърция, Италия, Аржентина, Холандия, Швеция,
август, а финалите
След като направи силен дебют с
първото си издание, фестивалът за
дизайн на персонажи Pictoplasma се
завръща с второ, в което поставя фокус
върху Балканите. В рамките на три дни
между 6 и 8 септември Варна ще
събере на едно място водещи
дизайнери, илюстратори и аниматори
от България, Северна Македония,
Румъния, Сърбия, Хърватия, Гърция и
Украйна. Всички те ще покажат
най-новите тенденции при
изграждането на персонаж с балканска
жилка както в съвременното изкуство, така и в стрийт арта, модата,
илюстрацията
мечтаят да виждат образа на Балканите, ако беше герой, създаден под формата на графичен дизайн, илюстрация, анимация, скулптура, инсталация, играчка или продуктов дизайн. Изложбата ще бъде съпроводена с прожекция от 16 късометражни анимации, създадени между 2021 и 2023 г. и идващи директно от международното издание на Pictoplasma в Берлин.
През първите два дни ще има лекции и творчески работилници с водещи дизайнери, илюстратори, аниматори и графити артисти. Българските представители сред тях са Алекси Иванов, Александър Гергинов, Александра
Илюстрация: Алекси Иванов
след това нощта съвсем натурално ще прелее в свежо диджей парти.
Sashettu
В последния ден програмата ще
започне с презентации в типичния за
PechaKucha стил, в който избрани
автори от отворената покана ще имат
възможност да представят двайсет на
брой 20-секундни слайда, за да
разкажат най-важното и
същественото за себе си. В същото
време ReBonkers ще даде
пространството си за специален
дизайн-базар с участието на артисти
и приятели на Pictoplasma.
Фестивалът Pictoplasma започва още през 1999 г., когато е основан от Питър Талер и
Ларс Данике в Берлин. Оттогава има редица издания по цял свят с фокус върху т.нар. character design – направление в съвременното изкуство, дизайн и анимация, занимаващо се с изграждането на герои – от вдъхновението, през създаването на образи до разказването на истории.
PICTOPLASMA x Balkans 2024 се организира
PICTOPLASMA, Община Варна и финансовата
ТАМ, КЪДЕТО НОТИТЕ СЕ РАЗПАДАТ
Каква е историята на уличния музикант, който като че ли стои на едно и също място в града, или на експериментаторите, които не се интересуват дали ще свирят пред 20 или 200 души?
Все по-честото посещаване на авангардни, импровизационни и фрий джаз концерти из Берлин постепенно сближава Драго Горанов с тази нова среда, с нейните често клаустрофобично
Фотографиите на Драго Горанов ни повеждат към света на уличния и авангарден музикален ъндърграунд на Берлин
към ритъма си на живот, а Горанов е привлечен от този различен свят, алтернатива на ежедневната му професия на лекар точно в този напрегнат момент.
Снимките са направени между 2020 – 2023 г., част от периода, в който Горанов живее в града, често с аналогов фотоапарат и филм с изтекъл срок на годност. Това е първото им
“Майк Баздън (Mike Basden) е уличен музикант, който живее в Берлин от
1984 година. Казва, че това се случва, след като пристига в Европа като част от групата на Prince, но
това е твърдение, което трудно може да проверим (има малко за него онлайн).”
“Долу-горе всеки път, когато го срещнеш и се заговорите, чуваш различна версия на същата историята. Но едната сигурна истина е, че той свири еженощно из спирките и парковете. Когато е със счупен крак или откраднат тромпет, Баздън рисува портрети на минувачите по същите места. Образ
“За аржентинското дуо музиканти Кидо и София, както и вероятно за всички други музиканти от тяхната порода, бягството към малките скрити мази, гаражи, покриви, понякога събирания под
мостове, вече не е бягство, а естествен начин на живот. Думите
“импровизация“ и “авангард“ звучат скучно на фона на разпадащите им се ноти и инструменти.”
“Поредна тиха берлинска изненада: да видиш някой да свири на старинния струнен персийски инструмент “сантур” в един от най-богатите квартали на града.“
ИЗДАТЕЛ
Камелия Величкова
ВОДЕЩ РЕДАКТОР Светослав Тодоров
РЕДАКТОР Мая Стефанова
КОРЕКТОР Йордан Константинов
ФОТОГРАФ Боряна Пандова
РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg
Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com
Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg ПОВЕЧЕ
АВТОРИ В БРОЯ
Маргарита Борисова
Мая Стефанова
Светослав Тодоров
ФОТОГРАФИ
Георги Величков I стр. 6
Диляна Флорентин I стр. 18
Драго Горанов I стр. 32 – 35
Евгени Димитров I стр. 2
Елена Ненкова I стр. 20
Енчо Найденов I стр. 10
Зафер Галибов I стр. 9
Иван Христов I стр. 17
Михаела Аройо I стр. 28
Невена Ваклинова I стр. 14
Яна Лозева I стр. 29
КОРИЦА
Драго Горанов @drago.goranov
на всички тези хора в платформата Patreon. Ако харесвате работата ни, подкрепите списанието на: WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE
Ана Благова Андреа Попйорданова Ася Мункова Бояна Райчева
Боря Шапшалова
Ваньо Димитров
Венцислав Лалев Вероника Аристархова Вероника Белчева Виолета Хубенова Владимир Драгоев Гергана
Ashira Morris
Liza Shmatkò
Jana Le
Paragon Creative House
