Дори и да бяхме гениални драматурзи, едва ли щяхме да успеем да създадем пиесата, която би
могла да се роди от изминаващата година. Особено в политически и обществен план. Жанрово
изглежда тя сякаш е трагедия, но границата с
комедията е твърде тънка. Светът изглежда все
по-плашещо и несигурно място, след като напук на свръхтехнологичните възможности сме все
по-неспособни да общуваме, а войните, загубите на
човешки животи и намеците на климата, че
сериозно сме я загазили, се превърнаха в
тривиални новини, които вече не са и “чудо за три дни“. Но както е казал Стивън Кинг, “не пречи да се
надяваш на най-доброто, стига да си подготвен за
най-лошото”. Толкин би добавил, че “куражът може
да бъде намерен на неочаквани места.“
В последния брой от годината поставяме фокус
върху неспиращото движение – на хора и идеи,
навън и навътре към себе си. Заедно със социоложката д-р Марина Лякова търсим
променящите се тенденции в начина, по който мигрираме, пътуваме и възприемаме света. Ще
завършим тези 366 дни и с добрата новина, че
Шенген е вече реална перспектива за страната ни и по суша. Не спираме да търсим и откриваме онези примери, които излъчват все повече светлина и смисъл. Разговаряме с някои от личностите и
колективите в различните сфери на изкуството, сътворили нещо ново през годината, които не
спират творческото си движение напред. С тяхна
помощ проследяваме важни, креативни и
ценностно утвърждаващи процеси, отбелязваме
събития, посещаваме пространства, гледаме, слушаме, играем и мигрираме. По традиция в
последния брой акцентираме и върху български брандове, които продължават да се развиват и
които ценим заради тяхното отношение към качеството и добрите идеи. Не на последно място като своеобразна
Повече съдържание и разширени материали ще откриете на vijmag.bg
“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.
Станете патрон на списанието с малък месечен абонамент.
Подкрепяйки ”ВИЖ!”, вие подкрепяте не само развитието на медията, авторите, художниците, фотографите и екипа, но и съществуването на качествена културна журналистика и независим печат в България.
МИГРАЦИЯТА
Социоложката д-р Марина
Лякова за променящите се
тенденции в начина, по
който мигрираме, пътуваме
и възприемаме света около
себе си
неяснота обхваща все повече региони, свикнахме с думата “война”.
Как изглеждат тревожното настояще и
близкото бъдеще между 2024 и 2025 г. през
очите на някой, който изследва взаимовръзките между общностите, промените в микро и макро план, както и това какви сме тук и навън? Оказва се,
навсякъде си носим багажа.
Защо е интересно да се погледнем
отстрани
Марина Лякова е социоложка, доктор на
науките с над 20-годишен професионален
опит в германски научни институти и
университети и в момента преподавателка
Педагогическия университет в Карлсруe. Тя
е и част от екипа зад изложбата “Като
замина, мислеше ли си дали ще се
върнеш?” в Гьоте-институт, заедно с
визуалните артисти Красимира Буцева и
Мартин Атанасов, добре познати както
поотделно, така и с отдадената си работа по
българския павилион на тазгодишното
Венецианско биенале.
В настоящата изложба тримата обобщават
впечатленията си от юни месец, когато
посещават Франкфурт и събират на терен
истории около живота на българските
емигранти в Германия – българи, български
турци и български роми. Лякова описва
този град като изключително интересно място. Други области в Германия са
по-профилирани, докато във Франкфурт
има българи както на най-високите етажи на обществото, напълно интегрирани и с
стандарт
с
университета в Есен, където има специализиран институт, зает с изследването на миграцията, и то със същия фокус към турското население. Тези тектонски размествания в обществото са интересни за анализиране: Лякова дава за пример как в началото на 1950-те, когато Германия започва да внася “гастарбайтери”, техният брой е бил 50 хил. души, а днес са 11 милиона. И това, без да броим всички натурализирани с “миграционен
я
книгата ѝ “Verhindert, verdeckt, unsichtbar – Migration und Mobilität von Bulgarien nach Deutschland“, издадена през 2020 г. “Малко е като встъпване в брак, защото си потопен в една тема години наред. Трябва да си я харесваш, иначе няма как.”
Кои сме, когато сме някъде
Коя е била отправната ѝ точка? “Самото понятие за миграция страшно много се промени, особено след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г., което позволи едно съвсем ново ниво на мобилност. Все по-рядко можем да кажем, че някой се е преместил дефинитивно от точка А към точка Б, съответно миграцията се преформатира,
Наблюденията ѝ, отразени и в
изложбата, са, че българската миграция е
вече много социално разслоена, а двата
вододелни момента за това са 1989 г. и
2007 г. “През 90-те години в Германия
отиват по-образовани студенти и
експерти, те съответно получават и
по-лесно разрешения, стипендии и
договори за работа. Всъщност това, че
Германия не отваря широко врати към
хората от Балканите през 90-те сега се
отразява: може би нямаше да го има този
постоянен недостиг. След 2007 г. всеки
може да замине и към днешен момент
каквото е обществото тук, такова е и там.”
Съответно биха се променили и
отговорите към въпроса, който задава
изложбата: “Като замина, мислеше ли си
дали ще се завърнеш?” Със сигурност
всеки би отговорил различно и спрямо
поколението си.
Лякова изследва три исторически
периода: времето на социализма, това
на прехода от 1989 г. нататък и годините след влизането в Европейския съюз,
които тя описва като точката, от която до
днес живеем в една “безкрайна
промяна”: “В хода на изследванията ме
изненада, че българското население в
Германия е много младо: нашите
граждани са около 430 хиляди, от тях
около 100 хил. са малолетни и
непълнолетни лица до 18-годишна
възраст.
при българските общности
навън?”
Според нея българските общности са
измъчвани от несигурност и
неудовлетвореност. “Чест пример, който давам, е с Ориндж Каунти в Калифорния, където българите гласуват
ултраконсервативно, въпреки че не са бедни, живеят на идилично място, но
често работят неадекватни на
образованието си професии –
завършилият икономика у нас е например шофьор там – и съответно това поражда същото усещане на
неудовлетвореност. В отделните страни има общи тенденции, има и много разлики. Примерно в Испания българите са предимно с ниско образование, по-ниско заплатени, податливи са на
популистки послания.” Там съответно се наблюдава голяма подкрепа към
“Възраждане” и “Величие”.
В Германия тя наблюдава подобно
чувство, че каквото и да направиш, оставаш неприет. А също така и усещане за подчиненост към прослойки, които българите често считат, че не би трябвало
да са над тях в професионалната сфера, най-често установили се по-рано турци и араби. Дълбок остава и проблемът с информираността. “Българските медии продължават да се четат от общностите, рядко те следят германски медии.”
Защо опитът на живот с други
интереси на Лякова са свързани с изследване на това как работи популистката пропаганда и на
механизмите, по които тя увлича както местното, така и миграционното население. “Темата за популизма и
миграцията ми е изключително
интересна: това включва начина, по
който миграцията се употребява
символно при определяне на политики, при дебата за отварянето и затварянето
на граници, кой има или няма право на
достъп. Гражданството като капитал и как
това също определя дали имаш или
нямаш възможност да получиш
определени права, достъп до
образование и трудов пазар.”
В бъдеще време
Как ще изглежда придвижването на
големи маси хора в близкото бъдеще?
“Това, което се
задава със страшна
сила, е климатичната
миграция”
“Това ще е темата на XXI век, но ние не усещаме последствията все още. За нас това е невидим процес, защото засяга населението на определени региони от Африка и Азия. Градове, близки до водни басейни, ще стават все по-заплашени
преместват, защото техни права са ограничавани.” Неизвестностите около възможностите и приложението на изкуствения интелект също може да промени начина, по който живеем, преместваме се или се заселваме
някъде: “Има и технологически аспект, примерно неща, които сме виждали досега в научната фантастика – да
прожектираме телата си в общо пространство. Такава иновация, вероятно въпрос на години, ще доведе до намаляване на пътуванията. За
последното фактор е и туристическият
бум, който сега наблюдаваме и след
който със сигурност ще дойде точка на пренасищане.”
Подсилена от пандемията, тенденцията за появата на нови, интересни и оригинални български групи и формации се запази трайно, а други си създадоха стабилни бази от почитатели и започнаха редовно да разпродават концертите си. Хубавото е, че търсенето и намирането на качествени концертни преживявания вече все по-често не изисква единствено гостуващи имена. Успоредно с това в пространството сякаш започна да се оформя кът и за по-смели и различни аудио опити, за които има и достатъчно слушатели.
Представянето на дебютния албум “Introverse” на Ali в “Строежа“ в края на ноември бе разпродадено. С това бандата, която графичният и уеб дизайнер Али Абдала започва с колегите си през 2015 г., отбеляза нов връх в своето съществуване,
на Hills of Rock. Като допълнително
година Woomb успяха не само
разходят както в България, така и по света. По-рано тази година
Холандия, Словения, Хърватия, Сърбия
се
САЩ. Христо Йорданов –едната основополагаща половина от дуото, казва, че може би най-важното в целия процес е, че работата по проекта се случва основно с помощта на приятели
ALI
Промени за приказ
Адски много и оригинални нови артисти.
Публиката мигновено реагира и започна
да пълни залите. Според мен адекватните
хора имат емоционална интелигентност и
винаги могат да уловят оригиналното
изкуство от масовката и халтурата.
Веднага се сещам за поне четири
български банди: Woomb, Heptagram, Lavasonic и “Цар Плъх“.
Събитията в капсулата на времето
През последната година гледах да се
капсулирам и да мисля единствено за
албума дори докато работя. В тази връзка
беше важно за мен да се изолирам от
всякакви новини и събития, но не мога да
отрека, че повечето разтърсващи
събития бяха предимно
по отношение на изкуството. Те ни бият с числа в платформите и масовки на публика, ние ги бием с численост и честност. За момента бих искал да вярвам, че резултатът е равен. Може би така трябва да
цел.
Мечтите за утрешния ден
Като дизайнер бих искал целият свят да бъде изграден изцяло и единствено по естетическите критерии, които ми допадат на мен (смее се). Като работещ
защото не го усещам като здравословно за мен. В балона, който
се яви като важно начало на нещо по-голямо от нас.
Събития – белези на 2024 г.
Всичко ми се вижда малко на фона на поредицата от катаклизми, предизвикани от политическите интереси по света. Истински
е как наблюдаваме през екрани геноцид, насилие. По-страшно е от най-големите ми
От седемте визуализации, които започнаха да излизат постепенно с всяка една от песните от албума, до това да искам да вдигна двуметров метален кръг във въздуха за промото
частта на изкуството. Фокусът ми е над това да създавам и да намеря място на създаденото в настоящия момент.
Смелите мечти
Уча се да не живея в утрешния ден, защото това е мускулната памет на мозъка ми по презумпция. Това е и причината да съм доста тревожен. Мечтая да съм адаптивен и да се чувствам спокоен с всички по-големи от мен промени.
Политическите проекции в музиката
На локално ниво с радост забелязваме, че
публиката на експерименталния саунд
привлича все повече млади люде. Почва да се
оформя някаква приемственост между
поколенията в тези жанрове. Хората ходят на
събития с все по-малко предубеждения, но
това се отнася повече за ъндърграунда. За
жалост, политическата поляризация се
проектира в полето на изкуствата – глобален
процес, който се възпроизвежда и локално.
Иначе в София се появяват повече места с
хубав звук, не е толкова компромисно като
едно време. Популярните жанрове все повече
посягат към експериментални похвати, но това
не е нещо съвсем ново. Голямото кино също
използва все по-авангарден звук дори и в
продукции, насочени към масовата публика.
Generic звукът може да съсипе и най-добре
композирания кадър, пиеса или каквото и да е
произведение. Неведнъж ни се е случвало
примерно да спираме филм, защото музиката
е непоносимо банална.
Паметните събития на 2024 г.
Тази година за нас беше изпълнена със
звукови и незвукови дела, които не ни дадоха
капка въздух. Все пак имахме възможност да
видим и чуем някои интересни неща: Noura Mint Seymali, Pistamashina, The Smile, разбира се, Dolphins into the future и Monopoly Child Star Searchers, както и фестивала Pop up Cineplex на приятелите от Equipaж – един
дълъг купонджийски кинопреглед.
Най-ужасяващо е всъщност претръпването
прогресиращия разпад.
Фотограф: Радослав Радославов
които са писнали на предишното поколение. Предполагаме, че затова както нашите родители дълго време не можаха да свикнат с Nirvana и Aphex Twin, така и ние се мръщим на Hyperpop, грозни огромни панталони и загасващата вече вълна от K-pop. Но в никакъв случай не сме черногледи, интересни са ни тези обновявания и интерпретации на вече познатото. С широко отворени уши сме за всичко ново, интересно и авторско. Иначе безкрайното зацикляне и повърхностен подход, както и сляпо възпроизвеждане на различни жанрове, било то бял сухарски джаз, техно, рок, поп, дори и
фотография
Изкуственият и естественият интелект във фотографията
Несъмнено, поне в моя кръг, най-много се
говори за влиянието на изкуствения интелект върху фотографията. Виждам фотографи, които
го използват, например за да визуализират
събития от миналото, които не са
документирали (Michael Christopher Brown “90 Miles”). Или пък за да визуализират нещо, което си представят, че може да се случи (Carl De Keyzer “Putin’s Dream”). От позицията си на
документален фотограф, аз съм доста
консервативна в това отношение. Не забравям
обаче и че фотографията при появата си е
заплаха за художниците, но впоследствие ги
освобождава от нуждата да показват
реалността. Тази роля е поета от фотографията.
Ние сме свикнали да я приемаме в голяма степен като документ, като копие на реалността или поне на кадрираната от автора реалност.
Приемам изкуствения интелект като още едно средство за визуално изразяване, но мисля, че трябва много ясно да го разграничим от
фотографията. Създадените изображения, независимо по какъв метод, ще ни надживеят и в това се състои отговорността ни като автори
да описваме ясно и точно какво показваме и защо го показваме. В същото време всеки един
от нас има отговорност и като консуматор на
информация, който трябва винаги да гледа
критично и да се интересува от източника и неговите подбуди. Живеем в свят,
работодатели и аудитория.
Забележимите събития и процеси
ДАНЧЕВА
международни
възможности за творчески колаборации и копродукции. Такива са: Rise & Shine (Загреб, Любляна), CEE Animation Workshop, CEEA Forum (Пилзен), Sisterhood of Young Animation Auteurs (Букурещ), Black Sea Animation Workshop (Тбилиси).
В личния анимационен топ на годината
Това не е лесен въпрос, но ако трябва да дам конкретен отговор, ето три заглавия: “Once Upon a Time on Earth” на Phil Mulloy, “Miserable Miracle” на Ryo Orikasa и “Freeride in С” на Edmunds Jansons.
Разтърсващите събития
Ако трябва да
абсолютно независимо. Искам да виждам филми, които ме изненадват и вълнуват. Искам младите таланти от България да виждат смисъл в това да правят анимационни филми и да ги споделят.
Намесата на технологиите
Технологията ни дава повече
МАРТИАН ТАБАКОВ
Децентрализация
във визуалните изкуства
В
последно време има развитие на малките
общности в света на изобразителното
изкуство. Не виждам фокусиране в конкретни
фигури, които да репрезентират изкуството в
световен мащаб. Мисля, че има някаква
форма на децентрализация. Друго, което
забелязвам, е завръщането на материята в
изкуството. Художникът започва да излиза от
измерението на нематериалните идеи и да се
завръща към допира с реалните способи за създаване на творби. Според мен това е
важно, защото макар и материалите и
техниките да са същите, ние се променяме и
нашият отпечатък е различен.
Прогнози за бъдещето
За да отговоря на това, трябва да обърна
внимание на всичко останало. Изкуствата винаги са били свързани с благосъстоянието
на една държава. За съжаление,
обстоятелствата са се стекли така, че ние сме
захвърлени във време, за което просто не сме
подготвени. Предвид всички размирици в
световен план, на никой не му е ясно до каква
степен изобразителното изкуство ще намери
място между всичко това. Не съм политически
ориентиран художник, виждам как образът се превръща все повече и повече в бунт, а
всеки ден, независимо дали то е стойностно, само и само да е ново. Прогноза ми е трудно да дам, а и не знам до каква степен би било ползотворно. Знам, че изкуството е начин да задаваме въпроси към себе си и към обществото и това няма да се промени.
Мечти за утрешния ден и свят
Има нужда от покой. Някаква
Колкото и рано да отидеш на месечните
pop-up изложби на The Artist at Play (TAAP) в културното пространство “Бобина”, като че ли винаги е вече
пълно.
Събитията са притегателна сила за
млади и експериментално ориентирани съвременни художници, а основна
организационна роля имат Биляна Токмакчиева и Йоана Жечева. Докато
подготвят следващото тематично
издание на Artist at Play (този път с фокус
“Вибрация”) и изложбата “Непознат” на
съмишленика си от ден първи Самуил
Велев, те звучат все едно са в
перфектната креативна позиция: в
проекта им има все още нещо диво и не
напълно оформено, а същевременно
през последните месеци те имат все
по-голямо усещане за публика, пазар и
конкретни планове как ще развият
инициативата си. А здравословната
доза идеализъм и необходимото ниво на
опит влизат в хармония, за да се получи
нещо дори по-добро през 2025 г.
И двете се занимават с живопис – Йоана
следва в Националната художествена
академия, а Биляна е завършила
неотдавна. Платформата им се ражда от
желанието им да намерят среда и
пространство, в което експериментът, провалът и срещата с публиката да са
възможни. “А провалът е страхотно
нещо“, казва Йоана Жечева, която в
собствената си практика изследва
възможните взаимовръзки между живописта, инсталацията и скулптурата.
За нея колективът на The Artist at Play
създава един сблъсък между творци и
публики, с различни гледни точки и среда, от която идват: “За
един малък коуъркинг, който посетих в Гранада. Всеки месец той се отдаваше на художници, които да представят и продават работите си, с целта изкуството им да е по-лесно достъпно”, разказва Биляна Токмакчиева, която вижда проекта и
като начин да се скъси дистанцията между художниците, които работят във
и извън академичните кръгове, а самите те да не се страхуват да изследват нови медии.
“Помня, че когато започнахме, имаше
известен страх в артистите да прескочат това, което им е зададено като граници в образованието: страх дали няма да се изложат, най-страшното! С времето започнахме по-често да се виждаме със самите артисти преди изложбите, да
обсъждаме, да ги подкрепяме и
надъхваме да пробват различни неща.”
Ако в началото публика са предимно техните състуденти, то тя бързо се разширява, като двете казват, че това е до голяма степен заради “Бобина” като място, което събира хора от различни
изкуства. От началото на 2024 г. те наблюдават аудиторията на The Artist at Play да се увеличава, а освен чувство на
общност, това води до нови
предизвикателства. “От януари
публиката действително започна да се увеличава. Сега ни е по-трудно именно
защото идват повече хора: тези, които ни откриха, се присъедиха към първите, които ни посещаваха. Отделно, самите художници дърпат със себе си нови общности. Това е много яко.”
Всяко издание е тематично, например “Време”, “Инерция”,
ноември, в което те събраха работи, интерпретиращи по различни начини думата “вибрация”, включваше и spoken word поезия на живо.
И двете, включително като художнички, са стигнали до равносметката, че
наличието на тема дава конкретен хоризонт за работа, провокира към различни решения и към използването на по-нетипични материали. А покрай
това и към преодоляване на страха от
новите медии. “Първоначално имахме списък с по-общовалидни идеи, но в
един момент решихме да поставяме и
по-абстрактни теми. Иска ни
през следващата Биляна и Йоана ще направят няколко промени в организацията на експозициите. Те ще се провеждат през месец, за да им се отдаде нужното внимание на фона на разширяващия се кръг на художници, с които работят. Това е в сила и за хората, които им помагат в процеса и според необходимостта стават съорганизатори. “Мислим за проекта по един общностен начин. Ако задачите са разпределени,
правим всъщност, стигнахме до
основната идея, че мисията на The Artist at Play не е да гради някаква
ексклузивност, а да подкрепя младите артисти, които все още нямат самочувствието да покажат работите си”, казва Йоана, която познава усещането: тя
първоначално влиза в проекта като един
от боязливите художници, преди да
поеме и по-организационна роля. Йоана
и Биляна обръщат внимание и на това да
привличат колекционери към събитията, за да осъществяват
американската кураторка от български произход Хана Иванов. Двете се
описват повече като организаторки, отколкото като кураторки, въпреки че са влизали в тази роля.
Това води и до още една перспектива,
която им се иска да изследват скоро: “Много си мечтаем да излезем извън България, примерно да се свържем с
общностите в Солун и Белград, да организираме обмен на художници
между тези градове”, казва Биляна, която вижда излизането и
присъствието на
ул. “Неофит Рилски 44” се
КИНО: EQUIPAЖ И POP-UP CINEPLEX
Студио Equipaж се намира на бул.
“Тотлебен” 34 и за някои това ще извика
мигновени асоциии. Адресът води към
лабиринт от алтернативни
пространства, ателиета и
репетиционни, който с годините
придоби статут както на културна, така
и на контракултурна зона на града. На
същото място е и ателието за upcycling
на стари мебели “ПУНКТ”, за чийто свят
и труд вече сме ви разказвали. Equipaж
е елегантна препратка към малко
известния албум “Дим” на групата
“Андрей Паунов и Екипаж”, издаден на
касета през 1995 г., на впоследствие реализиралия се като режисьор Андрей Паунов. Тези детайли дават
изкуство”, който дебютира през май. Първото издание предложи
осемдневна програма със селекция от съвременното българско игрално и
документално кино, както утвърдени филми, така и по-скорошни, които
въпреки това са вече трудни за гледане онлайн или на голям екран: сред заглавията бяха “Февруари” на
Камен Калев, “Смирен” на Светослав
Драганов, “Подслон” на Драго Шолев, “Добрият шофьор“ и “Тайният живот на Вера” на Тонислав Христов, “Воев” на Биляна Кирилова, “¾” и “Последната линейка” на Илиян Метев.
След дебюта си Pop-up Cineplex
представи курирани артистични програми в рамките на “Златна роза” във Варна и на националния фестивал за документално и анимационно кино “Златен ритон” в Пловдив.
Второто издание предстои през май 2025 г.
Следете @e.q.u.i.p.a.g.e в Instagram и Equipaж във Facebook.
Холандската група Tramhaus в "Паве".
МУЗИКА: ПАВЕ
Влизаш в сградата на Столична
библиотека, обикновено входът се
събира от музикант, чиято група
всъщност харесваш, отиваш надолу и там се разкрива клуб “Паве”.
Пространството на бившия бар
“Алкохол” сега е по-затъмнено и
приканващо, музиката на живо е
основният му акцент, а нуждата от още
едно подобно място в София беше
осезаема: “Паве” бързо се превърна в
основна точка за клубни
концерти на локални групи и
дългоочаквани международни имена, както за ъндърграунд, така и за
фигури на съвременната турска сцена, британските пост-пънк звезди Squid, виенската група с българска
вокалистка Dark Venus, както и
преминаващата лавинообразно през
всички големи фестивали холандска
група Tramhaus.
До края на годината в “Паве” ще има още няколко обещаващи събития,
включително завръщането на
сръбската група Turbo Trans Turisti у нас
на 12 декември. Акцентите за първата
половина на 2025 г. вече се
прокрадват: на 8 април там ще свири британската група Ditz, която набра популярност с дебютния си албум и турнето си с Idles, а дотогава ще
издала и втората глава от дискографията си. Следете програма
във Facebook и @club.pave.sofia в Instagram.
ORPHEUS
козметика ORPHEUS
използва свой собствен комплект от
стволови клетки и пептиди, иновативни биотехнологични съставки, растителни
екстракти и адаптогени, и благотворните свойства на рядкото и устойчиво Орфеево
Комплектът TRANSFORMATION DUO включва всички свойства
Serum,
Bio-Shield Cream Интензивният дълбоко хидратиращ
регенериращ крем подсилва и защитава бариерната функция на кожата. Топи се и попива мигновено, като образува
BALKAN BARBER & COSMOS
Всеки в квартала на “Малките пет” знае,
че вече седем години салонът на
BALKAN BARBER е много повече от
внимание, отношение и разбиране за
красотата. Това е общност, която събира
съмишленици с грижа за душевния
баланс, вътрешната хармония, себеизразяването и уважението към
природата. Затова и като естествено
продължение на салона, само на едно
пресичане разстояние, през ноември
официално отвори врати BALKAN BARBER
COSMOS, където всеки е добре дошъл да се свърже със себе си и да открие своя собствен душевен мир.
терапии
релаксиращи масажи, арома- и звукови ритуали, които подхранват душата и те приканват да забавиш темпото, да дишаш дълбоко и да бъдеш единствено и само тук и сега. Освен
това пространството се използва като своеобразна малка галерия за изложби на
визуални артисти, като междувременно е удобна точка, от която да грабнеш за вкъщи и подходяща грижа за косата с
висококачествени натурални съставки от собствената марка на Balkan Barber.
Снимки: Радослав Делийчев
В този оазис на спокойствието те
посреща екип, който носи усещането за семейство. В него позитивните мисли, човечността и искреността са водещи, а техни основни “оръдия на труда“
MUP
Marvelous Utilities People,
е текстилното им пано от 100% вълна, което може да се преобрази
ZEMYA
Да държиш ZEMYA в ръцете си изглежда някак естествено. Ръчно изработените керамични
сензорни чаши от колекцията Terra Organica на малкия, но сръчен и сплотен колектив на Алекс и Тони, са създадени да ангажират всички сетива и да превърнат сутрешния ни ритуал на пиене на кафе
ЕЛЕК
Човек рядко мисли за отражението на
възрастта и времето върху тялото си, а
това безгрижие е част от щастието на
младостта. Ако мислите в перспектива
обаче, това със сигурност ще ви се
отблагодари. Два от най-новите продукти
на българската марка за органична и
натурална козметика “еЛек“ ви дават точната възможност за подобна
инвестиция в грижата за кожата на лицето.
Както за вас, така и като жест към близък човек.
Активният ANTIAGE CREAM 25+ е от
иновативната линия на марката за борба
със стареенето, която използва
растителни стволови клетки и работи за
съхраняването на младежкия вид и свежест на кожата. Той противодейства на
клетъчно ниво на признаците на
възрастта, като предотвратява появата и
заглажда фините бръчки и в същото време съхранява енергията на младостта. Прави го със силите на витамин Е, мащерка,
лайм, джинджифил и ананас, но най-вече чрез антиоксидантните и антимикробни
свойства на стволовите клетки Rosa rugosa, които допринасят за спокойния и гладък вид на кожата, като я почистват и
подмладяват. При продължителна употреба кремът се превръща и в силен съюзник срещу оксидативният стрес и фотостареенето.
Ревитализиращият ANTIAGING CREAM 45+ също е част от линията на марката за борба със стареенето с помощта на растителни стволови клетки. Кремът е допълнително обогатен с Аргилерин пептид и растителни стволови клетки haberlea, което помага на
кожата да достигне оптималните си нива на хидратация. Синергията от активни съставки, подкрепени от арганово масло, масло от жожоба, кофеин, лайм и
джинджифил, ускорява подновяването на клетките и отключва потенциала на младостта, като в допълнение повишава блясъка
на града) ще откриете изобилие от точно тези подаръци, способни да разгръщат и допълват начина, по който виждаме и възприемаме света. Книги, от които да научим за създаването на невероятно изкуство. Или такива, които ни вдъхновяват
SITO STUDIO
от творческите работилници, които студиото организира. Съвсем сами ще можете да си отпечатате тениска, торбичка или
BETON
Свикнали сме да мислим за бетона като
за нещо масивно, издръжливо и тежко.
Противно на общоприетото схващане за
един от най-твърдите материали, когато
той е превърнат в гривна, пръстен, обеци
или колие, асоциацията мигновено се
променя, защото бижутата, изработени
от бетон, са изненадващо леки, нежни и
крехки. Особено когато техен автор е
Мила Савова – дизайнерът, който освен с
материала разчупва стереотипите и традициите със смели форми и цветове.
Изненадващо е също, че бетонните бижута
да изразяват себе си, а минималистичните линии и обеми се съчетават еднакво добре както със строга коктейлна рокля
през нощта, така и с дънки и кецове през деня.
В тях несъвършенствата са търсен ефект, защото всяко бижу се създава на ръка и с внимание към детайла. Изработката на всеки елемент с този порест материал превръща аксесоарите в нестандартно съчетание между грубо и фино. Подобно на прочутите противоположности – тези две също се привличат.
все от отбор подбрани юнаци. Във втората си година
социалистическата епоха, когато абстрактната
творчество са недопустими от режима. Художнкът
малкото автори, успели да се противопоставят
свободната ритмика
Holypop, 2024,
по сценография успява да я задържи трайно в сферата на изкуствата. Завършва Академията за изящни изкуства във Виена през 2016 г. в класа на Анна Фиброк с номинация за награда на академията. Оттогава насам работи в различни посоки,
които успява да вмъкне и участия в различни резиденции по света и у нас. Постановки с нейна визуална драматургия се играят в Цюрих, Осака и Виена, а успоредно с това тя се
в екипите на български филми като “Анна“ и “Шоколад“. Казва, че основно вдъхновение черпи от пътуването,
си към театралното
изкуство, където реалността и фантазията се припокриват.
Кога според Вас работата на
сценографа и костюмографа трябва да изпъква и кога трябва да остане
незабележима? Кое Ви привлича
повече като предизвикателство?
Задачата на сценографията и костюма е
да създават визуална драматургия.
Особено ме вълнува въпросът за
границите между театралното и реалното – доколко сценографията и костюмът са
част от ежедневния ни живот и обратно,
как реалността се влива в перформативното. Това взаимодействие е поле за изследване, което ме провокира.
Какви са били най-смелите Ви решения, когато е трябвало да
изградите
Работата ми е комплексна и има доста фактори, от които зависи. Решенията са продиктувани от спецификата на проекта и от хората, с които си колаборирам. Аз влагам индивидуален подход, в който се доверявам на процеса. Работя
интуитивно и оставям взаимодействието с екипа и контекста на проекта да ме водят. Смелостта е в това да се отдам на непредвидимото и да намеря начин да преведа
съставка за опита и
вдъхновението Ви. Какво най-вече търсите, когато пътувате?
Впечатляват ме привидно тихи и
необичайни места. Смяната на средата е
ключова част от мисловния ми процес.
Обичам да се вглеждам в детайли и да
ходя дълго пеша. Наблюдавам природата.
Общувам с хора и обичам непринудени, естествени случки. Свободното пътуване е привилегия, която ценя дълбоко, защото ми дава възможност да се изгубя
себе си.
Blumen of Österreich,
свобода, където правилата и рамките се
преначертават. Вярвам, че определени принципи са необходими – не като ограничения, а като етични ориентири. Те трябва да отразяват уважение към човешкото достойнство и да избягват умишлено нараняване или манипулация. Артистът има отговорността да проучва света, като тези изследвания е важно да бъдат точни, искрени и обмислени.
Изкуството трябва да остане място, където свободата и стремежът към задаване на въпроси са водещи.
Какви са най-смелите Ви мечти за утрешния ден?
Човечеството да открие път към справедливостта. И да живеем без войни, отнемащи живота на невинни хора.
