Дискретният чар
Когато сме събирали нови или обещаващи
гласове от определена артистична сцена, винаги са проличавали различните явления и изненадващите прилики с това, което е
вълнувало, тормозило или провокирало
предишните поколения. Самото им
категоризиране в киното е трудно: един силен дебют може да отнеме години, а в средата ни често креативните професионалисти сменят по няколко амплоата, преди дефинитивно да намерят
посоката си (ако разбира се, не се откажат преди това).
Но приливът на нови имена в киното, телевизията
и кратките визуални форми е забележим. Годината
започва със значителен брой български премиери
на предстоящия “София филм фест”, включително
дебютни филми и такива, които ни показват
опитни автори в нова светлина: познатият с
късометражното си кино Деян Барарев влиза в
полето на документалното с “Жестокият път”, който разказва за българската експедиция до
Еверест през 1984 г.,; свързваният предимно със
съвременното изкуство Камен Стоянов ще
представи “Звезда”, а Димитрис Георгиев и Марий
Росен стоят зад дългоочаквания “Татко”, история за освободен затворник, който се опитва да
навигира новия си живот. Междувременно в
салоните е “Милен”, документалният проект за
журналиста Милен Цветков (1966–2020) от младото режисьорско дуо Веселин Диманов и Димитър Стафидов, които вече имаха широк успех с филма си за Кристиан Таков (1965–2017).
В новия брой разказваме за някои от набиращите скорост таланти на снимачните площадки. Често в биографиите им има криволичещ път между
късометражното и пълнометражното, филмите и сериалите, рекламата и музикалните видеа, комерсиалната и чисто личната
Повече съдържание и разширени материали
ще откриете на vijmag.bg
“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.
Станете патрон на списанието с едократен или месечен абонамент.
Вашата подкрепа е
важна за нас. Тя помага не само на развитието на медията, авторите, художниците и фотографите, но и на съществуването на качествена културна журналистика и независим печат в България.
превръщаме в това, което консумираме. Изкуство на въпреки
Напоследък за пореден път в публичното
пространство се заговори за проблема на
върха на айсберга – механизмите за
съставяне на художествени комисии и
несъвършенствата на оценъчната система,
администриращи процеса по селекция на
филмови проекти в НФЦ. Под повърхността
на този най-видим проблем се крият още
много, трупани с десетилетия болезнени
възли, които се затягат, докато отсъства
дългосрочна културна стратегия, насочена
към подкрепа на филмовото изкуство и
развитието на естетическото образование
на новите публики.
Въпреки самосаботажа, въпреки хаотичните промени в законовите уредби
на парче, въпреки консервативната среда,
която трудно допуска новаторство и
експерименти, въпреки претопленото съдържание на филмите-еднодневки за
бърза, лесна, но недотам вкусна
консумация, в съвременното българско
кино се появяват и важни филми.
Кристина Грозева (сърежисьор, заедно с
Петър Вълчанов, на международно
успешните филми “Урок”, “Слава”, “Бащата”,
а скоро по кината тръгва и най-новото им
заглавие “Триумф”) споделя, че “авторите са
принудени да работят в една доста
стресираща, дори токсична среда. От една
страна, те са притиснати от
административните проблеми, неразбории
в индустрията и липсата на държавна културна политика и стратегия за
кино. От друга
на българските
през 2024 г. (което се дължи на рекордния боксофис на мащабния “Гунди
Легенда за любовта“, както и на нови комерсиални феномени, продукт на ерата на инфлуенсърството), се усеща отлив на интереса към авторското кино.
Парадоксално, някои от некомерсиално насочените филми с фестивални успехи генерират повече зрители в чужбина, отколкото в България. Зад тези резултати стоят комплексни процеси – основните причини са в затвърждаващото се разбиране на масовия зрител, че киното е лесносмилаемо развлечение, както и липсата на достатъчно ярки и индивидуализирани рекламни и разпространителски стратегии на част от българските филми, въпреки
“Киното е изгубило
смисъла си. То е
детронирано от социални
медии и клипове на
домашни любимци.
Престанало е да бъде изкуство и се е превърнало в пълнеж на стрийминг
платформите. Престанало е да има какво да каже, а в редките
се
правят чрез отделни проекти, които поставят акцент върху необходимостта от
обновяване на критическите модели и
включването на изкуството в
образователната система, но тези самотни, индивидуални усилия трябва да се
превърнат в осъзнат културен приоритет.
Автори има, авторското липсва
Рени Груева, автор на
уеб сериал “Нула мотивация“, счита, че в
българското кино “преобладава сериозността
никой няма да те вземе насериозно. Но каква смешна заблуда е това. Ако се освободим
илюзията, че животът има конкретен смисъл, ще видим, че дълбоко човешкото е двузначно – иронично, колкото трагично, толкова и смешно.“ Т я поставя проблема за едноплановостта на повечето филми и
системното подценяване на зрителите. Убедена е, че българинът има вродено чувство за черен хумор, естествен усет за двойствеността на живота, но в киното и сериалите за него се пише наизуст, дидактично и сухо, и допълва, че “дори когато идеята е оригинална, тя често стъпва върху нечия истинска, проверена история – не защото авторът е търсил израз, а защото е видял възможност да се впише във фестивалния
експерименти. Същата скованост и
консервативност се прилага в оценяването и още на ниво “проект“ по-смели във формата си филми трудно срещат подкрепа.
Според Андрей Паунов на киното вече му е забранено да се самооткрива, да
импровизира, “да бъде приключение само по
себе си и се редактира предварително от
програми за развитие, филмови експерти,
продуценти-бюрократи и финансови
зависимости. Ерата на авторите е заменена от ерата на посланията. Отново има
правилни и неправилни филми и никой не се
вълнува от естетическото пътешествие.
Уникалността на киното да говори без думи и
да разказва без послания, да комуникира
чувства и идеи през абстракцията на
изображенията е изхвърлена в боклука и е
заменена от банално екранизиране на
написани текстове, които обслужват
идеологически интереси.“
И все пак възможности за създаване на
по-смели и свободни филмови форми дават
ниско- и микробюджетните секции в НФЦ, които следва да насърчават по-активно
експериментиращи във визуалния си и
наративен подход филми, от които се ражда новаторството в кинематографичната изразност.
Общност извън фокус
Филмовият критик Мариана Христова счита, че тъкмо “визуалната естетика е слабото място на българското кино от самото му
начало, с отделни щастливи изключения. И в
миналото, и днес се броят на пръсти
българските режисьори с отчетлив
изобразителен стил, които умеят да
разказват в образи; нямали сме и нямаме
авангардно течение, насочено към
експериментални търсения в
кинематографичния изказ. Тези ”биографични“ фактори логично отреждат
неправдоподобно“ ,
допълва Мариана Христова.
Липсва и истинска общност. Има
отделни кръгове от автори, които
споделят сходна визия за киното, но те не изграждат единна гилдия, която да генерира здравословна
конкурентна среда. Необходими са
устойчиви политики, създаващи
условия за свързване на автори от различни поколения и са похвални различните инициативи на настоящия
екип на НФЦ в тази посока.
Защото поколенията неминуемо се
сменят, а приемствеността и ясната визия за смисъла и целите на
културата са жизнено важни. В очакване на нов прилив с
(отблокираните) филми и предстоящите дебюти на млади
автори,
Ханис Багашов
Роден в Северна Македония през 1999 г.,
Ханис Багашов завършва филмова
режисура в НАТФИЗ. Дебютният му
късометражен филм “Мишко“, заснет още
като ученик в гимназията, е представен
премиерно на филмовия фестивал в
Сараево през 2018 г. Режисира още видеоклипа на групата Les Animaux
Sauvages, a oсвен това играе и една от
главните роли в пълнометражния “Когато денят нямаше име“ на Теона Стругар Митевска, представен на Берлинале, както и в “Сестринство“ на Дина Дума, показван на Карлови Вари през 2021
Разбрах, че киното ще бъде моето призвание в началното училище, когато участвах в младежка театрална трупа и се справях изключително зле. Дълбоко в себе си чувствах, че не ставам за театър. За да се спася от това чувство, започнах да работя върху идеи за късометражни филми
навсякъде. Може би може да насърчи създаването на по-малки и
по-креативни филми, но бюджетът сам
по себе си не развива киното. Трябва и
мисъл, и работа върху разпознаваем
киноезик.
Воля, ритъм и темперамент
Всички мои близки хора са
вдъхновяващи. Тяхната воля, ритъмът и темпераментът на мисълта и емоциите
им. По принцип тези, да кажем
периферни неща, ми правят
впечатление и ме подтикват да мисля.
Това е някакъв вид учене.
Гледната точка в историите
Вълнува ме, ако намеря своя гледна точка, свой начин на разказване.
Историята сама по себе си не е
най-важното.
На границата
Предпочитам предизвикателствата на
игралното, но обичам и креативни
документални филми, а границата
между двете често е тънка.
Потупване по рамото
Все по-търпелив съм. За това бих се
потупал по рамото.
Вредните и полезните навици
Типично като за млад автор, понякога
губя време в прекомерно обмисляне
някои решения и това в крайна сметка
Фотограф: Александър Станишев
Неда
Морфова
Откриваме я между Париж и Виена на ръба между снимките на две реклами, но най-вече в бясна подготовка на кампанията на българския минисериал “Те, вълните“, който изправя Неда
Морфова за първи път пред игралния формат кино. По план продукцията, създадена по идея на Теодора Духовникова и Койна Русева, в която Морфова освен режисьор е и сценарист в екип
Първите срещи с киното
Когато бях на четири, баща ми ме
заведе в Бояна, където снимаше дипломния си филм. Показа ми
макета на киноцентъра и ми разказа
как като го заснемат с определен
обектив от конкретна гледна точка, той ще изглежда като истинска, грамадна сграда. Останах да си играя
с макета и като че още съм там и го
чакам да оживее пред очите ми.
Има ли кино общност?
Странен ми е терминът “кино
общност“. Досега не съм се сблъсквала с нея. Всички са
индивидуалисти тук. Е, понякога се случва един
индивидуалист да изпие чаша вино с
друг индивидуалист, докато
обсъждат последния филм на трети
индивидуалист.
Финансови липси и д/ефекти
Разбира се, че творческите
ограничения успяват да направят
някои от нас изключително
изобретателни и да се получат
добри филми. Дори много добри.
Ниските бюджети обаче ни обричат
да играем само и единствено в мача
на братя Дарден и Радо Жуде. А и
това става почти невъзможно, саботирайки се един-друг постоянно. Да не говорим пък
Историите за разказване
Обикновени, но погледнати от необикновена гледна точка. Като измислянето на нова игра с карти. Познатите на всички до болка петдесет и два елемента, преплетени по невиждан, впечатляващ начин.
Професионалните качества
В работата си винаги съм се водила от
красотата – красотата на мястото, на осветлението, красотата в гласа, лишен от фалш, в патината на костюма, в бръчките на актрисата, красотата в
некрасивото. Научих се да я намирам бързо и да насочвам камерата си
натам. Готова съм да направя компромис с достоверността, дори с
драматургията в името на красивото.
Работните навици
Непостоянна съм и лошите и добрите
ми черти се менят по-често от
правителството, затова не си служа с
думата “навик“, когато говоря за себе си. Важно е един режисьор да се
отнася с любов към актьорите си, към
екипа, към киното като цяло. Тогава
лошите НАВИЦИ на терен остават на
заден план.
Филмите за размисъл
Последно не можах да спя след филма Gasoline Rainbow на Бил и Търнър Рос, който е божествен. Деца, които споделят истинските си истории в едно на пръв
количество кастинги. Постепенно се включих като асистент-оператор и така се завъртя тази “кариера“. Междувременно с приятели постоянно снимахме разни безумни неща, които постепенно се развиваха и от
клипчета станаха на къси филми. В общи линии се смятам за късметлия, защото в по-голямата част от професионалния ми
опит като асистент винаги
шанс
споделям
Иван
Чертов
Хващаме го в промеждутъците между
снимки в Южна Естония, където с филмов
екип преследва труднодостъпни
общности от хора, правещи самоделни
извънгабаритни превозни средства, които
карат по замръзнало езеро, граничещо с
Русия. Там операторът Иван Чертов е част
от българската експедиция в клуба по
балтийска автожурналистика и документалистика и казва, че му предстоят интригуващи моменти, които се надява да бъдат споделени на голям екран.
Мисля, че съществува подкрепа. Не знам обаче до каква степен е от кинообщността. По-скоро е взаимна – между колеги и
приятели. Естествен процес е, защото
всеки е наясно с материята на
филмопроизводството и какво коства да се случи един филм. Иначе общност на
практика съществува, но е объркана и със сигурност няма цялост. Нещата обаче се развиват и променят – бавно, но сигурно. Определено кинообщността ни има нужда от свежа кръв, свеж поглед, свежа мисъл и свежо кино. В днешно време техническите ресурси са доста по-достъпни, което е от полза. Хората са отзивчиви и оказват съдействие. За мен дефиницията за млад автор е малко объркваща. При нас повечето “установени“ автори едвам осъществяват по филм на 5-6 години,
продукцията или проекта. Не всеки проект би могъл да се свие в такива рамки, а и не трябва.
Има автори и артисти, които са наясно с
възможностите на продукциите и
финансирането и се съобразяват в процеса
на изпълнение. У нас се произвеждат
филми, но малка част достигат до публика и
голям екран. Със сигурност, ако
финансовите средства за култура се
увеличат, ще има позитивен ефект върху
общата картина.
Учене в процеса
Моят мозък работи по-бавно. Често ми се
случва да мисля за неща, които са се
случили преди две, три или пет години, и се
уча от тях. Надявам се тези темпове да се
ускорят, разбира се. Споделям идеята, че от
всеки ден на снимки или терен може се
научи нещо ново. Киното е твърде
обширна материя и тя е обвързана с
интеракция предимно с живи същества.
Тоест комуникацията и начинът на
свързване с хората са изключително важни.
Моят път някак премина първоначално
през техническо ограмотяване и усвояване на механизми на работа. От много хора съм
се учил и съм черпил знания, вдъхновение и мотивация. Същото е и днес. Вярвам, че
киното се учи най-добре в самия процес на
създаването му.
Историите за разказване
Хубавите. Страня от буквалното. Харесвам
абстракции и неща, които провокират
размисъл и задълбочаване. Интересни
и персонажи. Търся да се усети
и да
Надявам се, че подхождам с разбиране към авторите и успявам да създам поле за ползотворен диалог. Радвам се, че мога да бъда полезен в креативен размисъл и разговор. Също приемам, че пътят, по който вървя, е и ще бъде пълен с грешки, но го виждам като нещо, което помага в развитието ми.
Навици
Прекомерното премисляне е нещо, което бих искал да редуцирам. То трябва да е в здравословни граници. Уча се да делегирам повече неща на други хора, когато ги има, естествено. Имам изградена машинация спрямо техническите аспекти и лесно боравя с тях, но определено е
по-ползотворно да имам екип, на когото да мога да разчитам, и да използвам това
време за друго.
Неустоимото кино
Трудно устоявам на хубаво кино! И трудно понасям лошо кино. През годините съм се
учил от много хора – и на терен, и на екран. Имената са твърде много. Надявам се, че няма да спра да се уча. Мисля, че е пагубно за хората, които с лекота са приели, че са научили всичко и нямат перспективи за изследване. Почти за всеки филм мисля продължително,
Sturshel
“Може би най-трудното в началото е да
намериш точния проект, точните артисти, хората, които да ти дадат възможността и
свободата да направиш това, което искаш,
а не да следваш тертип. И междувременно,
искаме да има нонстоп развитие в това,
което правим”, казва режисьорът Боян Фераджиев, за когото работата в Sturshel е
завой от първоначално избраната пътека.
Завършил е актьорско майсторство в
НАТФИЗ, “което всъщност ми помага като режисьор и в работата с актьори.”
Творческото в техническото
През последните четири години те работят по все повече музикални видеа и реклами, с все по-разпознаваем почерк. Сред клиповете, по които са работили, са
последните два на Руши – “Без багаж” (реж. Филип Морозов) и “Вълк” (саморежисиран), както и “Бог за ден” на “Цар Плъх” (реж. Петър Тухчиев), “Фетиш”
на Nicka и “Всичко ти давам” на Дара
Екимова (реж. Жоро Пеев), Last Rays на Woomb (в колаборация с групата), IO на Kan Wakan (саморежисиран), “Твой” на
(реж. Боян Фераджиев).
предстои и видео за Мила Роберт,
отделно късометражен филм на неотменно работещия с
Жоро Пеев (с Алекс Генчев в една
творческите решения, но всъщност в изпълнителската и продуцентска част има голяма креативност, може би противно на това какво повечето хора си мислят”, казва продуцентът
По време на снимките на “Точна доза” на V:RGO
когато работим, и често в музикалните
видеа сме с по-свободни ръце”, казва
операторът Наньо Нанев и споделя
кредото на екипа: “Винаги се опитваме да
работим едно ниво над това, което
продукционно сме постигнали
предишния път. Ако всички работят по
начин, който цели да задоволи
повърхностно само клиента, нивото ще е
едно и също, без риск.”
Често се случва да направят един проект
“три пъти по-трудно, отколкото е
трябвало”, с мисията да постигнат
безкомпромисния резултат, който са си
представяли. “И не на последно място, това е добро портфолио за нас: винаги да
гоним една идея по-висока визуална граница“, казва Боян. “Има и доза късмет в това изпреварване на етапи и събития.”
2+2 = 5
като “много труден, адски труден клип” и “страшна схема”. “Без багаж” е сниман на от години изоставения втори етаж на гарата в град Елин Пелин, който екипът на Sturshel напълно почиства (“и накрая нямаше един кадър към пода”), те са 24 часа на терен, идеята изисква по-голям екип от планираното. Разрешението за
допълнителен ден на снимане минава през тежки преговори с БДЖ и
първоначални откази, докато накрая Алекс успява сам да убеди всички скептични началници по линията. “Това е един от проектите, които тотално ни изцедиха, поехме много рискове и е един от големите ни уроци,
имаш по-малко улеснение, печелиш
повече проценти качество. Колкото до
нас, като че ли в момента сме на 6/10,
спрямо там, където искаме да сме, дори и да ползваме често 8/10 техника, с целта в
един момент да сме на ниво 8.”
Тримата са на по 24–25 години, което
означава, че са родени точно във
времето, когато рекламите и музикалните
видеа у нас започват да изглеждат
по-професионално. Има ли често
сблъсъци с хората, които са от много
по-отдавна от тях в тази сфера? Според
Алекс именно общото им виждане до
голяма степен ги мотивира да
продължават заедно и да са
по-устойчиви на външни фактори, сами
да контролират компромисите и
рисковете. “Усещали сме известна
поколенческа разлика в разбиранията, но
може би на по-ранен етап, когато все още
не е имало причина защо по-опитните професионалисти да ни се доверят”,
на лудостта.”
Казват, че споделят сходен вкус за визуална естетика, нещо, което се разбира и от
начина, по който си довършват изреченията. “Търсим визия, в която хем да има нещо
модерно, но и да се припомнят класически аспекти на начина, по който се снима.
Харесваме примери, които са на
десетилетия, но изглежда са все още релевантни”, коментира Наньо Нанев.
С няколко късометражни филма зад гърба си и в скорошния график, Sturshel се надяват скоро да работят и по пълнометражен. “Имаме страхопочитание към киното, знаем, че може психологически да ни прекърши и се надяваме да сме готови, когато ни се случи”, казва Нанев, изненадан, че все
по-често работят с професионалисти, които те самите са обсъждали едва преди някоя и друга година като добри примери,
Последната година донесе окончателния пробив на Letterboxd: въпреки че
платформата отдавна събира киноманите по начина, по който GoodReads обединява отдадените читатели, а last.fm – слушателите, през 2024–2025 г. тя се намира в истинска златна ера. Основаният
от Матю Бюканън и Карл вон Рандов през
Letterboxd. За
Отглас от интернета на 2000-те
Освен че Letterboxd се превърна в тайното
оръжие на новото и старото независимо кино (взаимното откриване на заглавия
често води до свежа вълна на внимание към рядко показвани филми), цялото
преживяване напомня на интернета отпреди социалните мрежи, онлайн среда, която вече
почти не съществува: съдържанието се
основава на писане, напомня на почти
изчезналите форуми покрай проявяващия
се вътрешен хумор, а това, че потребителите
откриват сами това, което ги интересува, е
алтернатива на пасивното поведение във
времето на алгоритмите.
Връща се усещането, че активността в
социалните мрежи може да е дневник на
гледаното и слушаното, подреждане на
преживяното във време, в което постоянно
сме атакувани от нови предложения, връзка
с хора, които имат подобно ниво на интерес, знание, чувствителност, инстинкт за
споделяне. Платформата дава въможност от
едно име да откриеш няколко нови истории
за изследване.
Отделно от това Letterboxed има 292 хиляди
последователи, които водят разпалени
дискусии в Reddit, и добре развит Instagram,
където актьори казват четирите си
най-любими филма директно от червените
килими (често за ужас на по-младите, които рядко са запознати с класиките от ХХ век).
В този контекст връзката между зрители и
киноавтори е също по-непосредствена (нещо, което пък напомня на ранния Instagram и Twitter). Сред хората, които отдадено записват това, което са гледали, са
Пол Шредер, сценаристът на “Шофьор
и липсват особени примери познати имена да дават поле за зрителските си навици по този начин. Голяма част от коментарите, особено към насочените към световните фестивали български филми, са на чужденци, които са ги гледали. Тези, които идват от местни
потребители, се превръщат в източник на нефилтрирани реакции отвъд приятелските отзиви и пиар кампанията около дадения филм.
Има много случаи как заглавия достигат ново ниво на популярност, благодарение на платформата. Тя също така се
превръща и в индикатор как определени събития влияят на зрителите и
провокират реакции в реално време. Например, “Слънцето и сянката” на Рангел Вълчанов е коментиран до голяма степен от потопили се дълбоко в
източноевропейското кино
чуждестранни зрители и по-млади местни такива, гледали го на
миналогодишните му прожекции в “Одеон” и в културното пространтство Bobbina (коментар определя черно-белия филм от 1962 г. като “сякаш се разхождаш във видоигра и не правиш
нищо повече от това да разглеждаш света наоколо”). Киното на Бинка Желязкова е сравнително рядко показвано у нас (и още по-рядко извън София), но премина през отделни
ретроспекции на международни фестивали, което води до това
коментарите към “Привързаният балон” от 1967 г. да са почти изцяло на английски, от време на време
“Гунди – Легенда за любовта”
“Липсваше ми трета реклама на лимоновите резенки на “Захарна Фабрика” и може би Любо Нейков.”
(Simona_Ivanova)
(Malena)
(Evstati)
За всяка надежда има почва. Особено
когато двама души се обичат силно. Това е
изводът, който покълва от краткия разказ на Йорданка Белева “Семеен портрет на чернозема“. В него болна от рак жена губи
едната си гърда и за да подложи на изпитание любовта на съпруга си,
За основателя на ROBO Lab и режисьор на “Семеен портрет на чернозема“ Иван Попов-Заека основното
предизвикателство пред екипа в това да облекат прозата в образи е откриването на достатъчно изразителен
пречупването на
трагичното през призмата на хумора.
Комбинациите от полярни емоции
традиционно са подходящи за анимация.
От друга страна, липсата на ясно изявен,
активен главен герой ни даде свобода да
преплетем няколко водещи сюжетни
линии. Допадна ни и отвореният за
интерпретации и продължения край. –
казват от ROBO Lab. – Той ни вдъхнови да
превърнем случайно пътешествие по
страниците на атлас по ботаника в
двигател на циклично действие.“ Това
решение се оказва и ключ към цялостната
визия на филма, като за основа на
художествения подход използват характерния богат графичен стил на
ботаническите атласи, който напомня за
книгите
тема и да
в края зрителите с топло чувство, успяват да изненадат инициаторите от фондацията.
От “Елизабет Костова“ целят именно
подобно “раздвижване“ на съвременното българско литературно пространство.
”Избрахме анимацията, защото свободата и разнообразието от изразни средства и стилове са практически безкрайни и
искахме да стимулираме и това изкуство“, казват от фондацията. Според тях
изразните средства на жанра в съчетание с дълбоките му традиции в България позволяват да се надскочат ограниченията на езика и отварят множество възможности за интерпретация, а кратката форма
LIMITED EDITIONS
8 - 9 MARCH
MAHALA
BOOKSTORE +
Ж JAZZ
ROOM
LIMITED PRINT AND CERAMICS COLLECTIONS
+ MAGAZINE ARCHIVE
обединяват сили, за да проследят актуалните тенденции, процеси и всичко, което вълнува младото поколение артисти в България. Изложбата “Центробежни сили“, с куратор Весела Ножарова, се фокусира върху динамиката на локалната сцена, като представя автори, които учат, живеят и работят в България. По традиция художниците от ”младежката лига”, на възраст под 35 години, ще имат възможност да покажат своите произведения в различни медии (живопис, рисунка, скулптура, видео, фотография и инсталация), а селекцията от автори тази година включва Александър Габровски, Антония Аврамова, Драгана Павловска, Ира Живкова, Катрин Кочорапова, Миа Новакова, Петра Димитрова, Радослав Ангелов, Ралица Георгиева, Самуил Велев, Стефан Домузов и Страхил Пенев.
Организаторите споделят, че през последното десетилетие българската артистична сцена е претърпяла значителни
промени – появили са се повече възможности
младите художници, образованието
артистите, а пазарът проявява
по-голям интерес към творбите им. Тези процеси са видими и ако върнем лентата назад в изданията на “Арт старт“, сред авторите, представени в изложбните през последното десетилетие, ще видим множество утвърдени вече имена като Мария Налбантова, Радостин Седевчев, Мартин Атанасов, София Грънчарова, Мартиан Табаков, Севда Семер, Теодор Генов, Елена Назърова, Мич Брезунек и редица други.
Проектът не спира да се развива и за девет години успя да се наложи като ключова платформа за дискусии и обмен на идеи, която дава възможност
Автор:
Pottery & Poetry
светлината в домовете си.
Цветовете на пролетната маса говорят на
подсъзнанието ни. Те са не просто визуален фон, а мощен инструмент за създаване на
емоционална връзка. Всеки нюанс носи своето послание и атмосфера.
Салвията и горско зеленото носят баланс и връзка с природата. Те действат заземяващо, създават усещане за стабилност и
спокойствие – перфектният фон за дълги,
пълноценни събирания.
Лавандулата е цветът на креативността и
релаксацията. Нотка на романтика, която
Порцеланът с фини детайли и органични форми носи усещане за лекота и хармония. Докосването до него е тактилно удоволствие — хладна гладкост, която контрастира приятно с топлината на дървени детайли или ленен текстил. Ленените покривки в меки тонове създават фон, който не отвлича
вниманието, а подчертава красотата на масата.
Свежите цветя са финалният щрих — букетите от диви цветя или няколко стръка лавандула не само ухаят прекрасно, но и събуждат дълбоко чувство за свързаност с природата.
Интимността на масата
свят, процесите на "завладяване"
това в спектакъла ”DUB”, който ще видим на
23 май в Дом на културата ”Борис Христов” в
Пловдив. Събитието се очертава като
задължителна спирка в програмата на 17-ото
издание на международния фестивал за танц
и пърформанс One Dance Festival.
С музика на живо, наелектизиращи неони и
сценография, пресъздаваща триетажна
фасада на жилищна сграда, ”DUB” ще ни
въвлече в пулсиращия ритъм на
ъндърграунда, нощния живот и дигиталната
ера.
За спектакъла Дианор събира 11 млади
изпълнители от поколението Z, майстори на
воугинг,
”DUB” отразява светоусещането на новото поколение, което не се задоволява с традиционните рамки, а смело експериментира и търси нови пътища и форми на комуникация. Спектакълът поставя важни въпроси, сред които: Какво сме готови да жертваме, за да бъдем част от група? Как да запазим индивидуалността си, докато се движим заедно? ”DUB” не дава готови отговори, а провокира зрителите да се замислят за собствената си идентичност и
Guerrilla Girls
Появили се като реакция срещу тази
диспропорция, Guerrilla Girls започват
анонимна акция, която да насочи
вниманието към факта, че големите музеи и
галерии на изкуството се управляват
основно от мъже и вместо да показват
актуално изкуство, те по-скоро
документират властови структури, в които
за жените и различните раси не е
предвидено много място. И до днес никоя
от оригиналните участнички в колектива не си спомня точния момент, в който се
появяват косматите маски на горили, с които те опазват анонимността си. Казват, че неволна правописна грешка в
изписването – Gorilla вместо Guerrilla – е имала ефект на просветление след
продължителната борба с така желаните от
пресата официални снимки. Другото освен
маските, което не се е променило и до
днес, е, че онова, което си представят като
временна акция, се разгръща в
десетилетна борба срещу сексизма,
корупцията и расовото неравенство в
артистичната общност и обществото като цяло.
Четиридесет години след основаването си
анонимният колектив Guerrilla Girls ще
гостува за първи път в България в “Квадрат
500” със самостоятелна изложба и
лекция-пърформанс. Събитието под името “Изкуството да си непослушна“, за което
основна “вина“ има “Български фонд за
жените”, може да се разглежда като
своеобразен празник и ще се превърне в
един от редките автентично добри поводи
да отбележим 8 март подобаващо.
В страна, в която за масовия зрител
словосъчетания като “сексизъм в
изкуството“ все още сякаш звучат като
авангардна артистична акция, а не като реален проблем, ще имаме рядкото щастие да се доближим до истински
легенди на активизма, макар и скрити зад
Guerrilla Girls. 2017 г. / Naked CHEAP-SQP Guerrilla Girls. 2020 г. / Naked Skateboard
Артистичният подход на партизанките винаги е съчетавал хумор със статистика и смели графични изображения върху плакати, банери, стикери и билбордове. Стигат до тези похвати, след като откриват, че стандартните протести със стълпотворения пред музеите
* Цитатът
например. Тяхната идея обаче не е да
морализират и да казват дали дадено изкуство е лошо или не, а да насочат
вниманието към начина, по който
изкуството отразява културата ни днес.
Един от правилните избори, които
правят в тази посока, е да използват
хумора като достъпна форма за
обществото и през него да вкарат точни
данни и цифри, вместо да задават общи
въпроси, които да звучат реторично.
През годините колективът събира
огромно количество данни от различни
големи културни институции не само в
САЩ, но и в Европа, като след 2000 г.
постепенно самите институции, които те
критикуват, започват да ги канят да
представят свои проекти в тях. Така
например през 2006 г. по покана на
музея Istanbul Modern партизанките
откриват, че статутът на жените артисти
много от институциите, които те атакуват, искат промяна, но не знаят точно каква и
как да я постигнат.
Малки крачки за жените, големи
крачки за човечеството
Въпреки че дейността им през годините е огромна и е част от историята на
форуми като Венецианското биенале и някои от най-големите музеи
Guerrilla Girls, 1985
Lori Grinker
Contact Press
, казват още те и
допълват, че друг структурен проблем в
света на изкуството е, че то се занимава главно с уникални предмети, които могат
да съществуват само на едно място в
даден момент. Това пък е основният коз в
играта на пазара за изкуство и
производството на луксозни предмети, които често могат да са притежание само
на богатите. “Музеите са скъпи места за
управление и ако нямате обществено
финансиране, тогава музейните работници трябва да намерят
колекционери на изкуство, в чийто
интерес е музеите да изложат това,
Цитатът е от интервю на колектива за
The Independent, но прави интересна препратка към съвременните събития, в които пазарът на изкуство граничи с развлекателно шоу. Според Guerrilla Girls това, че парите контролират начина, по който се възприема изкуството, винаги е
бил в противоречие с онова, което творците създават и което културата иска. В медиите гръмките новини, свързани с изкуство, по-често са за
рекордни цени от търгове, което
изкривява представата за това кое
изкуство е наистина ценно и с какво.
“Ако съдите за литературата по това
колко копия е продала дадена книга, а не по заслугите ѝ, няма да имаме много богата история“, коментират от
колектива. В същото време ги
впечатлява експозицията от
произведения на изкуството онлайн, създадени от всевъзможни автори, експериментиращи с всякакви нови средства и медии. Според тях това е нов начин за борба със старата система, което прави творбите достъпен, а не луксозен артикул, до който само
малцина могат да се докоснат. И все пак, борбата срещу сексизма, корупцията и расизма в изкуството остава, а към нея се присъединява и един нов враг, заплашващ обществото сега.
“Изкуството винаги се е занимавало с
обществото и е било за създаване на диалог, но политическото изкуство, което се създава сега, говори за това как в съвремието всеки се опитва да
изпъкне и да не приема статуквото.
С възхода на авторитаризма се
намираме в пропаст, затова в изкуството и останалите начини за изразяване, хората трябва да бъдат обидени от това
и да се противопоставят на онова, което вече е съществувало в миналото.“**
** Цитат от Buildhollywood
ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова
ВОДЕЩ РЕДАКТОР
Светослав Тодоров
РЕДАКТОР Мая Стефанова
КОРЕКТОР Йордан Константинов
ФОТОГРАФ Боряна Пандова
РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg
Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com
Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg
АВТОРИ В БРОЯ Екатерина Ланбринова
Йордан Д. Радичков
Мая Стефанова Светослав Тодоров
ФОТОГРАФИ Александър Станишев I стр. 3, 7 Антония Георгиева I стр. 4
Боряна Пандова I стр. 22
Касияна Ангелова I стр. 7 Силвия Кацарска I стр. 2, 10
Beau Roulette I стр. 34
Katie Booth I стр. 32
Lori Grinker I стр. 35
Pierre Gondard I стр. 27
КОРИЦА
Julieta Intergalactica
www.soundcloud.com/julieta_intergalactica @julieta_intergalactica
“ВИЖ!“ БЛАГОДАРИ
Александра Недева
Андреа Попйорданова
Ася Мункова
Биляна Брайкова
Богомил Шопов
Благовест Йорданов
Боря Шапшалова
Вероника Аристархова
Вероника Белчева
Владимир Драгоев
Гергана Георгиева
Гергана Рабаджийска
Даниел Томов
Деница Димитрова
Десислава Станчева
Димо Господинов
Еви Карагеоргу
Екатерина Ангелова
Жени Дечева
Златина Димитрова
Златомира Тодорова
Ива Мечкунова
Ина Добрева
Йордан Жечев
Лора Йорданова
Любомир Бабуров
Любомир Попйорданов
Мария Байчева
Мария Манолова
Марина Матеева
Мария Змийчарова
Мария Вълкова
Мина Карабахчиева
Мирена Младенова Николай Иванов Петър Стоянов
Рая Раева
Светина Уейгант Светлана Апостолова
Светла Дамянова Светлозара Христова Теодор Ушев
Ценко Христов Явор Димитров
Ashira Morris
18.02
16.03.2025
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДАПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА
ПСЕВДОПРИРОДА ПСЕВДОПРИРОДА