Виж! Vol.97 by ВИЖ! magazine

BRRRR, EXIT! LONDON PRISON BLUES

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

ФЕВРУАРИ

2021

БРИТАНСКА МЕЧТА?

BRRRR, EXIT! Започнахме годината с нови надежди, че двете поредни бройки от по 365 дни няма да са еднояйчни близнаци или ако са, то поне ще усетим силно къде точно се крият техните малки, но съществени различия. Заседяваме се повече вкъщи, страним от близки и роднини привикнахме с много неща, които до неотдавна ни се струваха немислими. Деленето по всякакви параграфи сякаш се засили, но социалните мрежи продължават да ни оплитат все повече в хватките си и ни карат къде успешно, къде не чак толкова, да се чувстваме едно цяло, независимо от имената на границите, които географски ни определят. За някои обаче годината започна с едно същинско отделяне, което не е обусловено само от наличието на Вируса. Краят на 2020 г. отбеляза завършека не само на календара, но и на официалния 11-месечен преходен период за Обединеното кралство по пътя към Брекзит. Това, че страната

реши да се отдели от Евросъюза, бе сътресение на политическо ниво, което тепърва ще се усеща още по-силно икономически, но не на последно място и на съвсем обикновено ежедневно ниво. В страната продължават да живеят и работят много имигранти, сред които попадат и българи от различни културни сфери. Отделянето им имаше и второ измерение, когато преди около месец бяха въведени допълнителни мерки спрямо страната след откриването на нови щамове на коронавируса. Решихме да ви срещнем с част от тях и да разкажем не само с какво се занимават, но и пред какви допълнителни емоции и предизвикателства са изправени в живота и работата си на Острова. Сред тях ще откриете илюстратори, арт консултант, уличен музикант, фотографи, дизайнер кулинар и ще разберете как гледат те на светещия над мислите и делата им знак EXIT и какво променя той за тях.

АВТОР: МАЯ СТЕФАНОВА ИЛЮСТРАЦИЯ: АНКЕ ВЕКМАН, СТР. 32

“ПРИМИТИВНИ” РАДОСТИ ЗА НЕБЦЕТО Как дизайн и кулинария си подават ръка край ог ъня на плажа в Маргейт

Александър Таралежков е готвач и творчески директор, живеещ на брега на морето в графство Кент. Роден е в София, а след 14-годишен престой в Лондон, където получава диплома по продуктов дизайн от Central Saint Martins, се мести в малкото градче Маргейт дни преди началото на пандемията. Освен на компанията за хоспиталити дизайн Taralezhkov Design House, той е собственик и на нов балкански ресторант на име Primitivni, който изчаква локдауна, за да отвори врати и да поднесе меню, следващо ритъма на сезоните в комбинация с типични балкански техники и кулинарната философия на Таралежков. Тя се основава на балканското наследство, приветстващо света, свързаност с природата, избягване на разхищенията и следва свободна форма на готвене, вдъхновена от морето и земята - с диворастящи билки и растения и с продукти от собствено стопанство, както и от доверени и обичани местни производители, фермери и занаятчии.

Какво Ви отведе във Великобритания? Всъщност никога не бях стъпвал на Острова до момента, в който през 2007 г. се озовах с куфар на едно доста “интересно” кръстовище в Южен Лондон. Тогава британската столица беше мястото за творческите индустрии, та по тази линия там бях и аз. Имахте ли трудности при адаптирането през първите си години? Когато съм бил в самия момент, никога не съм възприемал трудностите като препятствие. Поглеждайки назад обаче, наистина е имало периоди на сериозни житейски поврати, които за мен са останали тотално незабелязани. Предполагам, че точно това е моят механизъм за справяне. Интересно каква ще е равносметката за днешния ден от гледната точка на Алекс от 2025 г.. Какво промениха за Вас по отношение на работа и личен живот Брекзит и пандемията? Като европеец за мен Брекзит е тъжно събитие, което, особено в деня на обявяване на резултатите, много ме разстрои. А в личен план Европейският съюз изигра много улесняваща роля. Безвизовият режим и уеднаквените университетски такси бяха от изключителна полза (за хора извън ЕС като например САЩ, Корея, Австралия таксите са в троен размер, като по онова време това са 9 хил., а днес 27 хил. паунда - бел.а.). Още е рано за равносметка около Брекзит, а и в комбинация със световната пандемия според мен е почти невъзможно да се разтълкуват последващите промени. Всеки период на подобни събития разклаща статуквото. Лично аз смятам да подходя към случващото се като към момент с огромен потенциал. Какво основно Ви липсва от Лондон и обратното - кое никога няма да Ви липсва? Лондон е невероятно място, но в последно време моето усещане беше, че непрестанно нарастващата цена на живота и страховитата скорост на джентрификация задушават креативността. Имах нужда от място с природа и неподправен потенциал за нови проекти. Постоянният шум в Лондон е нещото, което съм оставил зад себе си с огромно удоволствие.

Липсва ми разнобразието от хора и храни. Тук на морето в Маргейт, където живея сега, има много голяма източноевропейска и балканска общност. В магазините има повече български продукти от кварталния ни магазин в София без да преувеличавам. Но за съжаление много други култури са по слабо застъпени например Далечният Изток. Как се появи Taralezhkov Design House (TDH) и фокусът на компанията hospitality design какво стои зад този термин? От известно време търся подходяща дума на български, която да опише дисциплината. Хоспиталити е “гостоприемство”, а това е дизайнът и концепцията на пространствата, които приемат гости - ресторанти, кафенета, хотели, кина и т.н. За пръв път чух за подобна дисциплина от моя преподавател в Сейнт Мартинс - Афродити Краса, която пратикува точно в тази сфера. Тогава разбрах, че е нещо, в което мога да се специализирам. Съвсем случайно имах късмета първата ми работа да е при Алан Яу, един от най-влиятелните и световноизвестни ресторантьори. Алан е визионерът, стоящ зад емблематични проекти като Hakkasan, Wagamama, Yauacha, Princi, Busaba, Park Chinois и много други - проекти на такова високо ниво, към каквито се стремя и досега. За мен е важно хоспиталити дизайнът да обръща внимание не само на интериора, но и на самите процеси в ресторанта. Тези процеси понякога са невидими, а на места се проявяват и обрисуват от визуалната идентичниост - от дигиталното присъствие през знаци, табели, печат до униформи и посуда. Моите клиенти не са само посетителите на едно заведение - аз работя и за мениджърите, портиера, сервитьорите и готвачите. Приятното прекарването на гостите е неизменно свързано с възприятието на персонала към работното му място. Аз искам персоналът да се гордее с кухнята, със салона си и т.н. Липсва ли такъв подход в дизайна в България и защо според Вас българската кухня сякаш се пренебрегва в заведенията от по-висок клас? Най-големият проблем, който за мен много се откроява като страничен наблюдател, е постоянното подражание на Запада.

Поради ред причини и специфики на България, мисля, че този модел е обречен вечно да следва и никога да не води. Ужасно скучно. Важно е да се учим от другите култури, но най-голямата сила ще дойде при един поглед навътре и създаването на реално самочувствие, базирано на оригинални концепции и блестящи продукти. За мен идеята за висок или нисък клас се отнася до качеството на изпълнение на всеки елемент, а не до криворазбран бутафорен фронт - било то интериорен, поведенчески, маркетингов, продуктов или обслужване. Скритият потенциал в България е огромен!

Имате ясно изразен собствен стил, който почти винаги прави връзка или добавя "щипка" от българската кухня. Кои са нещата, които близките и клиентите Ви на Острова намират за най-необичайни, най-интересни или най-странни? Наистина вярвам, че балканската кухня е в началото на уникален ренесанс. Противно на общите представи за Великобритания, тук има жажда за всякакви вкусове. Бозата е ябълката на раздора, но тя май за всички е такава. Дори и в България. Сармите и баниците са много на почит. Идеята, че вегетарианство и веганство съществуват културно под формата на постно в момента е от изключителен интерес. Особено фактът, че трапезата на Бъдни вечер е веганска. Преди време произвеждахте и предлагахте българско кисело мляко в ограничени количества. Какво се случи с това начинание? Проектът се каваше Hedgehog + Dairy, който живее под една или друга форма на две места в следващите ми проекти. Научих много от това начинание, но за съжаление, когато се преместих от Лондон към провинцията, логистиката стана невъзможна. Страстта от този проект се прехвърли към виното. Всички методи на ферментация имат сходна същност - метаморфозата на един елемент в коренно различен друг. Няма по-невероятна трансформация от тази на гроздето във вино. Надявам се в много близко бъдеще да мога да разкажа повече за това ми начинание с българско вино.

Как се зароди Вашият интерес към готвенето? След като преди няколко години работих върху най-големия си ресторантьорски проект до момента в Ковънт Гардън, осъзнах, че съм еднакво въвлечен и консултирам дори кулинарния елемент. Присъствах на всички дегустации. Стана ми ясно, че се интересувам прекалено много от самия продукт - храната, за да не променя подхода си от този момент нататък. Осъзнах, че дизайнът е опаковката на любимото ми изразително средство, а именно кулинарията.

Друга форма, под която продължава, е новият ми ресторант Primitivni, където всички млечни продукти се произвеждат на място. Добър пример е методът, в който заквасвам сметана с българската лактокултура за кисело мляко, от която впоследствие избивам масло. Резултатът - заквасено “културно” масло. Наскоро в "Дейли Телеграф" се появи статия за България, вдъхновена от Ваши разкази за страната. Какви характерни вкусове най-много Ви липсват и с какви спомени ги свързвате? Един от най-честите вкусове и аромати, които ми липсват, е на планински билки като например мащерка. Има нещо много

специфично, което тези билки изразяват за българските земи и почва. Почвата в България е невероятна. Знам, че не мога да се оплача, защото живея на брега на морето, но планините, походите с приятели и екскурзионните летувания с родителите ми страшно ми липсват. Мисля да променя това в близко бъдеще и да посещавам България по-често, за да организирам ежесезонни проекти и на родна почва. Ако по същия начин трябваше да запалите някой да посети Великобритания, кои са вкусовете, местата и преживяванията, които ще му препоръчате да не пропуска? Тематично, сега е зима, затова разходка по плажа в студеното време, която завършва с уют до камината в някой пъб. Студената красота и цветовете на белите варовикови скали на Албион в комбинация с бледо тюркоазеното море не е за изпускане. Кои са Вашите места за отдих, за презареждане, вдъхновение? Това лято имах късмета да взимам всички важни и трудни решения на плажа, нагазил до колене в океана. Няма по-смиряващо усещане от перспективата, която ти дава безкрайният хоризонт. Всички проблеми изведнъж добиват незначителност в сравнение с мащаба на подобна гледка. Готвенето на брега също е изключително презареждащо. Първичните качества на огъня не са за пренебрегване. Като цяло адски ме зареждат места с потенциал, били те и забравени и западнали. Наскоро попаднах на една обществена група за възраждане на софийските канали! Винаги съм си мечтал и представял това място със заведения, сцени, летни кина и пазари. Като център на живота в София. Наистина вдъхновяващо. За финал: Ако Брекзит беше име на ястие, каква щеше да е основната му съставка? А коронавируса - как бихте го овкусили? Брекзит - сигурно някоя риба на раздора или половин риба. Като в приказката за Цар Соломон и бебето. За Рона - поради липсата на вкус и аромат - домати от супермаркета през зимата.

LONDON PRISON BLUES След България, Дания и Китай, китарист ът намира едновременно пристан и предизвикателства в Лондон

Александър Василков композира под псевдонима Alexander Kyd и преди около десет година беше сред добре пазените тайни на софийската музикална сцена. Впоследствие географската дистанция привнесе още мистерия. Александър заминава през 2011 г., първоначално в посока Дания. Там живее три години, а после се мести към Китай, където прекарва две. “И вече от почти четири съм във Великобритания. Бях приет за докторант по английска литература в Лондонския университетски колеж (UCL).” Там той изследва творчеството на Дейвид Хърбърт Лорънс (1885-1930), популярен най-вече като автора на “Любовникът на лейди Чатърли”. “Но към средата на втората година прекъснах и оттогава съм само музикант. Лорънс продължава да ми е важен, но на този етап нямам сили за академичен живот.” 6

И той, като много други, е видял път в богата на срещи, възможности и публика музикална среда. “Разбира се, Лондон ме привличаше с това, че е една от музикалните столици на света. Засега оставам тук, но си оставям вратичка за изненади.” Изкуството и творческите индустрии са сред най-очевидно засегнатите от политическите катаклизми в страната след Брекзит - от по-малко държавни и европейски средства до очакваните визи за музиканти, които искат да концертират извън Острова. Какво Александър очаква да се промени из основи и кое може би ще остане същото? “Великобритания вече не е глобален лидер почти по нищо, но безспорно държи позиции в областта на музиката. Добрата стара Англия я няма вече. Или дори да я има, тя е някъде в провинцията. Лондон е толкова интернационален, че английското в него сякаш избледнява. Казвам го с болка, защото англичаните очевидно са талантливи хора, от които има какво да научиш. По отношение на Брекзит - не съм нито за, нито против.” Може би малко изненадващо на фона на полярните мнения по темата, той заема една по-балансирана позиция. “Уважавам решението на британците да търсят друг вариант за страната си, щом досегашното положение е било нетърпимо. Аз съм просто един чужденец тук - никой не ме е бил през ръцете да идвам, съответно се съобразявам с решенията на домакините ми. Поне половината британци в момента смятат, че Брекзит е някаква пълна катастрофа, но аз съм на принципа "Ще видим". Не обичам излишно да се драматизира.” Въпреки че е композитор, който прави интроспективна инструментална музика, преди извънредното положение той често свири на възможно най-социалните места - по улиците и спирките на Лондон. “Аз съм уличен музикант още от Дания. Когато дойдох в Лондон, моментално се включих в тази субкултура. Участник съм в програмата Busk in London, която организира участия за музиканти като мен на ключови гари в Лондон - Waterloo, London Bridge, Victoria и т.н. Харесва ми, че тук има търпимост към уличното изкуство.” Пандемията поне временно слага край на тази практика и от вече почти година Александър не е свирил нито като част от програмата, нито самостоятелно. Междувременно, през май миналата година все пак се появява двойният му сингъл Rays That Hill. “Много улични музиканти продължават да свирят, за което им се възхищавам. Сблъскват се с очаквани проблеми - полицаите

питат какво правиш на улицата по време на локдаун и ти си принуден да доказваш, че си професионалист, който се намира на работното си място, а не просяк или вандал. Налага се да обясняваш, че не правиш нищо противообществено, даже напротив - хората копнеят за музика и искат да я слушат, дори да е от улицата. Нямам търпение и аз да се включа, но явно съм по-плах и изчаквам по-пълно нормализиране на ситуацията. За разлика от много други, не изгубих хляба си в резултат от пандемията - не съм свирил на живо от много време, но пък преподавам китара повече от всякога, в т.ч. в един лондонски затвор. Много неочакван развой, но всеки се адаптира, както може.” Затвор? “Да, вече от една година работя в него. С изключение на кратките прекъсвания по време на първите локдауни, не съм спирал да ходя там и да работя, разбира се, взимайки нужните мерки. Част съм от социалната инициатива InHouse Records, която действа в няколко затвора в Англия. Основната ни мисия е да намалим рецидивизма чрез музика. Водещият ни принцип е, че музиката може да ти даде умения и познания, които да те държат в правия път. Преподавам китара, помагам в писането на песни, развивам и допълвам музикалните идеи на други хора. Понякога дори преподавам английски, защото голяма част от затворниците са функционално неграмотни. Самият затвор е една от най-интересните сгради, в които съм бил - строен е в средата на XIX век и има много особен викториански, бих казал готически дух.” На фона на все още силните рестрикции във Великобритания, Александър не знае кога ще може отново да свири пред хора, но планира най-сетне да се завърне към някои изоставени проекти. "Обикновено съм човек, който дава зор, искам да съм продуктивен, нямам търпение да споделя нещо ново с повече хора, но явно пандемията ми е повлияла по този неочаквано негативен начин. Надявам се в един момент да имам силите да се върна към това парче и да го довърша.” През последните месеци той е фокусиран и върху нещо напълно ново: албум с инструментални кавъри, нетипичен завой за някой, който досега е бил стриктно отдаден на авторската музика. “Дълго време избягвах да свиря кавъри и се бях фокусирал над авторските ми неща, но изведнъж си промених мнението изцяло. Сега много ми допада идеята да интерпретирам и да вдъхвам нов живот на нещо, което не е мое.”

Албумите на Alexander Kyd са онлайн на alexanderkyd.bandcamp.com и в Spotify.

Фотографията на Ясен Григоров може да откриете на instagram.com/ygreq

ПО-ОБРАЗЦОВ ДОМ Ясен Григоров определя заминаването си да учи фотография в Уестминстърския университет в Лондон като своеобразен акт на отричане от България. Просто нещата, които го интересуват в личен и професионален план, не са обществени приоритети и е фрустриран от манталитета и ежедневието. След близо четири години във Великобритания това усещане започва да намалява. "Лондон те поставя изцяло в перспективата на това колко диверситет има в света и имайки приятели буквално отвсякъде в ежедневието си, започнах да оценявам доколко етническата и родовата принадлежности могат да допринесат за характера и мирогледа на един човек." 8

Докато следва, приятелите често му задават въпроса дали възнамерява да се прибере и да практикува в България. "Не мисля, че бих могъл да постигна дори една десета от това, което успях да постигна в последните три години тук, ако бях останал в София." На мнение е, че в Лондон може по-лесно да намери финансиране на проектите си поради наличието на по-големи общности от креативни хора и от купувачи и инвеститори в подобни начинания. "Имам чувството, че в София хората, които правят изкуство или практикуват като фотографи, са много повече от тези, които активно инвестират в процеса."

Ако трябва да представи Великобритания през 2021 г. чрез свой проект, би заложил на личните впечатления, които не са толкова светли и позитивни, колкото би му се искало. За него страната изразява процесите в по-голямата част от Запада и е белязана от огромно политическо разделение между хора с либерални и с консервативни възгледи. "Тази опозиция на мнения винаги е била там и идеята ѝ е да поддържа баланс, но намирам за изключително обезпокоително, че двете страни вече тотално не могат да комуникират една с друга." 99

Отразил ли се е погледът му на чужденец върху неговата работа като фотограф? Макар и никога да не се е чувствал чужденец, източноевропейският му произход със сигурност помага за формирането на интереса му към архитектурата, започнал от увлечението му по брутализма като архитектурен стил. "Западният брутализъм и източноевропейският соцреализъм имат сходен визуален дизайн, език и вероятно тази реакция беше резултат от израстването ми сред панелни блокове и всякакви други соц постройки." Характерно за Ясен е, че снима на филм, освен ако някой комерсиален проект не изисква използването на дигитален фотоапарат. Самият процес му е по-приятен и по-продуктивен, тъй като ограниченият брой на кадрите му пречи да снима машинално. "На едно чисто онтологично ниво дигиталната фотография губи едни от елементите на фотографията, които намирам за изключително ценни и незаменими в целия процес. При нея концепцията за оригинал спира да има значение и да съществува, тъй като всичко може да бъде копирано и променено." Очаква Брекзит да му се отрази най-вече чрез загуби на клиенти. В по-общ план при един визов режим вероятно британските фотографи биха били по-малко предпочитани спрямо колегите си за международни проекти. "Бидейки българин и разполагайки с европейски паспорт, излиза, че сега се намирам в малко по-привилегирована позиция, отколкото някой британски фотограф, защото моите права за мобилност за европейски проекти не са афектирани кой знае колко." Но за него и тази ситуация не представлява огромен проблем за съсловието му, защото сам по себе си Лондон генерира достатъчно ангажименти. 10

Вече базирала го на Острова, фотографията го връща в България за проекта му "Образцов дом" – самобитен портрет на пустеещия Северозапад, с който се дипломира през 2020 г.. "Исках да хвана родствената си принадлежност и да я деконструирам в главата си, защото чувствах, че ме дърпа назад. Да разбера защо се чувствах така." В крайна сметка установява, че най-много го глождят култът към абсурда и масовата корупция на правителствено ниво, а търсенето на крайната точка на тези социополитически структури го води в родното село на дядо му Лехчево и околностите му.

Проектът "Образцов дом" на Ясен Григоров ще бъде представен към края на лятото в КО-ОП. 11

само че липсата на обратна връзка не му помага за осъществяването на този процес. Великобритания предлага много възможности, но и невъобразима конкуренция, затова намира, че е по-реалистично сам да реализираш проекти в малки театри и галерии. "Ако имаш постоянна работа и успяваш да спестяваш пари, които да вливаш в проектите си и постепенно да увеличаваш своето CV, опит и контакти, нещата се получават, макар и бавно. Важно е и да си създадеш кръг от хора, с които да си помагате и да работите заедно."

фотограф: СБ

БРЕГЪТ НА АНТИУТОПИЯ Трийсетгодишният Кирил Буховски гледа на себе си като на писател, който понякога рисува и режисира. Дебютира през 2016 г. с пиесата "Ние сме вечни", поставена на голямата сцена на Театър "София", а през следващата година е приет в магистърска програма в Кралското централно училище по сценична реч и драма. От 2018 г. насам е поставил в Лондон две свои кратки пиеси и няколко други текстове в независими театри като Театър 503, Театър EtCetera и Театър “Съдък”. Влече го и киното, но още не знае дали е скроен за него. "Бих се радвал някой ден да изпробвам тактиката на Уди Алън – да напиша сценарий за нискобюджетен филм, чието действие е фокусирано в сравнително малък локал и да го режисирам сам", казва той.

От малък е заобиколен от английска литература: фентъзи, Брайън и Шели, Оскар Уайлд, Джордж Оруел. В късните си тинейджърски години плахо разгръща Шекспир в оригинал. "Литературната традиция на Великобритания винаги ме е впечатлявала", изтъква той. Друга причина за заминаването му е усещането, че в България няма възможности за развитие. Пише пиеси, които предлага на драматурзи на театри и режисьори тук, но среща мълчание. Предполага, че произведенията са се нуждаели от сериозни редакции,

Театърът на Острова е на едно от най-високите нива в света, що се отнася до технологично изпълнение и актьорска игра, смята Кирил. За съжаление обаче е силно фокусиран върху комуникирането на политически мнения, а това прави доста от новите пиеси излишни и предсказуеми. "С други думи – дидактична скука", отсича той. За сметка на това актьорите по думите му могат да изпълнят почти всичко, което режисьорът иска от тях. "Срамота е възможностите им да бъдат пропилявани в плоски и арогантни продукции, които малко хора искат да гледат и бързо изчезват в небитието." Предполага, че мерките около коронавируса ще се отразят страшно деструктивно на театралния сектор. "Когато икономиката страда, изкуствата не са приоритет и биват игнорирани и изтласквани в маргиналията." Отражението на пандемията лично за Кирил също не е цветущо. През март 2020 г. губи

работата си като асистент в компания за дизайн, която му позволява достатъчна гъвкавост, за да пише и режисира. Пропадат две постановки – моноспектакъл за малка театрална компания и нова авторска пиеса на независима сцена. От пролетта на миналата година обаче пише за сайта на продуцентската компания ARTtouchesART. "Дават ми почти пълна свобода и възможност да упражнявам нехудожествената си проза, като се вглеждам във филми и сериали с доста критично око." Не успява да напише нито една нова пиеса през 2020 г., но прави сериозни опити в прозата. "Така че е възможно месеците на изолация да доведат и до нещо добро, което да е достойно за публикуване", надява се той. Кои са според него актуалните теми във Великобритания сега? "Има разлика между темите които са актуални и тези, които би трябвало да бъдат актуални." Притеснява го обсесията по различните манифестации на политиката на идентичността, която извежда на преден план теми като сексизма, трансфобията и расизма, както и начините, по които тези предразсъдъци могат да бъдат победени. Не отрича важността на тези проблеми, но му се струва, че в немалко случаи те са илюзорни, не особено продуктивни и много сложни за решаване. Така вниманието се отклонява от по-големи и належащи теми като главоломния спад в нивото на обществения дискурс и невъзможността проблемите да бъдат

фотограф: Кирил Буховски

обсъждани искрено и конструктивно, за да бъдат решавани. "Например хората от лявата страна на политическия спектър биват окарикатурявани като луди комунисти, а тези от дясната – като зли фашисти." Мнението му е, че нагласите обаче не са толкова екстремни и биха могли да се срещнат някъде по средата, но именно вулгарността и деградацията на дискурса пречат за това. А що се отнася до Брекзит - “няма да окаже почти никакво влияние върху живота ми, освен с битовизми като използването на паспорт при пътуване и роуминг при обаждания към Европейския съюз", отбелязва той. Въпреки предизвикателствата пред Великобритания, Кирил открива в това възможност за икономическо развитие. "Все пак това е техният втори Брекзит – първият е бил по времето на Хенри VIII, когато са се откъснали от юрисдикцията на Католическата църква и с времето са се превърнали в една от водещите световни сили." Затварянето на границите наистина би ограничило възможностите на артистичната диаспора и сигурно би довело до нейното свиване, но също така би улеснило работата на мнозина, тъй като конкуренцията би намаляла, разсъждава той. 13

нечовешкото в човека Осмото издание на фотографския фестивал ФотоФабрика бе открито на 27 януари с инсталацията “Седмият милион. Нечовешкото в човека”, за да съвпадне с Международния ден в памет на жертвите на Холокоста. Авторският проект на Фелия Барух включва фотографии, направени през 2020 г. в лагера на смъртта Аушвиц-Биркенау, съчетани с аудио, видео, пространствено решение и сценографски намеси на Момчил Алексиев и Барух. Целта на инсталацията е да напомни чрез изкуството, че случилото се в Аушвиц не е резултат от дирижирана омраза на едни хора срещу други, а на мащабно разгърната и добре оборудвана поточна линия за превръщане на човешки тела в пепел. Жертвите са имали имена и лица. Хора, лишени от човешкото си достойнство. Етикетирани, номерирани, картотекирани, преди да станат на пепел, към която само вятърът се е отнесъл човешки, разпръсквайки я някъде далеч. За нас остава само да пазим паметта, защото между “тогава” и “сега” понякога стои плашещо малко разстояние. В онези дни една цивилизована държава създава перфектно смазана индустрия за смърт, но днес светът не е станал нито по-мъдър, нито по-хуманен, гласи още част от представянето на проекта. КЪДЕ: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КОГА: 27 ЯНУАРИ - 27 ФЕВРУАРИ

поетичен прешерн автопортрет “Поезия” е единствената стихосбирка на големия словенски поет Францѐ Прешѐрн, издадена приживе. Освен това е неговият най-добър автопортрет и е първата, която излиза на български език. Затова и на 8 февруари, когато е Денят на словенската култура, във Фейсбук страницата на Colibri Books от 19 ч. на живо ще бъде излъчено представянето на значимия словенски писател. Любмил Димитров, който "съживява" словата му на български, ще е и модератор на срещата. Францѐ Прешѐрн е знаков представител на европейския романтизъм и неизменна част от националната идентичност на Словения. Поетът има важен принос за жанровото разнообразие на направлението: въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон и в славянската класика. В “Поезия” проличават ерудицията, широтата на мисленето, сложният светоглед и цялостният психопрофил на автора, у когото надделяват способността искрено да обича както жените-музи, така и малцината си приятели, меланхоличната превъзбуда от разминаването между високи цели, пориви, творчески намерения и действителност, а също откритото дистанциране спрямо глупостта, претенциите и ограничеността на учения и властимащия, както и деликатната му самоироничност. КОГА: 8 ФЕВРУАРИ, 19 Ч. КЪДЕ: FACEBOOK.COM/COLIBRIBOOKS 14

напиши си домашното по кино За трети път инициативата “Киноклас Бургас”, която се организира под шапката на “София филм фест на брега", ще свърже учениците си с магията на киното отблизо под ръководството на режисьрката Надежда Косева, която през 2019 г. събра над 20 международни отличия с филма "Ирина". В рамките на кинокласа участниците в него ще могат да направят своя интерпретация на определени епизоди от избрания от проф. Георги Дюлгеров филм “Сцени на живота на една актриса” на режисьора Иван Владимиров. Така те ще “влязат в обувките” на режисьори, оператори, сценаристи, актьори, сценографи, звукорежисьори и монтажисти. Част от участниците ще могат да сформират и Младежко жури на предстоящото издание на "София филм фест на брега", което присъжда наградата на Областния управител на Бургас за най-добър късометражен филм. Кинокласът в Бургас ще се проведе в три етапа, като първият е между 7 февруари и 7 март и е онлайн с лекции от доказани специалисти в българското кино, прожекция на филма, дискусия с неговия режисьор, избор на епизоди от филма, които да бъдат интерпретирани и разпределяне на екипи и ролите в тях. Вторият етап ще започне веднага след това - от 10 до 17 март и в него ще бъдат включени подготовката за снимки, самият снимачен процес, монтаж, оценка на филмите, обявяване на новото Младежко жури. Последният трети етап ще бъде между 17 и 26 март, когато участниците ще могат да гледат филмите от програмата на фестивала, ще обсъждат част от тях с техните автори и ръководителя на класа Надежда Косева и ще присъдят своята награда. Условията за записване са участниците да са на възраст между 16 и 30 години, да са готови да участват и в трите етапа, както и до 4 февруари (включително) да изпратят лично съобщение на страницата на "София филм фест на брега" във Фейсбук, придружено от кратко видео - до 1 минута, в което се представят и споделят защо биха искали да участват. Инициативата е без такса за участие. КОГА: 7 ФЕВРУАРИ - 26 МАРТ КЪДЕ: FACEBOOK.COM/SFFNABREGA фотограф: Георги Величков - fotozona.bg 21

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЛОНДОН Байрям Байрямали за начина, по който Лондон го е приближил повече към проблемните точки на миналото и настоящето

Точно когато Брекзит става реалност, Байрям Байрямали пренася образованието и живота си от Хасково в Лондон. “Преместих се във Великобритания по време на референдума деня, в който гласуваха Брекзит. Спомням си, че всичко беше прекалено неясно. Започнах първата си сутрин с новината, че аз като един имигрант не съм желан тук. Не знам дали имаше колебание дали да остана, може би страх и срам от това, че бях тук точно в този момент.” Минувачи разпознават, че е чужденец и дори го спират, за да попитат дали е добре. “Това ми даде някаква малка надежда, че има смисъл да съм тук.” Спомня си първия си ден в града. Слънчев и прекаран в Tate Modern. “Като всеки нов лондончанин. Бях толкова вдъхновен от всичко около мен и си мечтаех да работя някой ден в музея. В следващите месеци тази моя мечта щеше да се превърне в реалност. А на следващата година бях на стачка пред музея с други работници, които бяха уволнени заради финансовата криза, породена от пандемията. Не знам каква точно е поуката от тази история, може би това, че даже "мечтаната чужбина" има своите проблеми”, казва Байрямали, който в момента работи като координатор по образователните проекти към легендарната фотографска агенция Magnum. Към тези проблеми той става доста по-чувствителен, откакто е в Лондон, особено на фона на пандемията и Black Lives Matter движението, които поставиха наново въпроси за колониалния аспект в някои музейни практики, подценяването на артисти на база пол, раса и етнос, финансовата стабилност на някои изкуства. “Възможностите тук да съм част от активистки групи, да участвам в протести и да съм политически ангажиран са много по-достъпни. Интересувах се от теми като права на имигранти, бежанци и етнически малцинства още в България. Идвам от турско семейство, което е преживяло т.нар. "Възродителен процес" през 1989 г. и насилственото преименуване. Пораснах с истории за онези времена и истории за

миграция и тъга за родината, която е въвела асимилационни и регресивни политики.” Казва, че миграцията от България към Великобритания по странен начин го е доближила до мислите на роднините му тогава. “Доста често си мислех как тези чувства на бездомие, отдалеченост от родината, обзетост от носталгията остават вкоренени в индивиди, изпитали ги за дълго време. Питах се дали тези чувства се пренасят от поколение на поколение и какви са начините да говорим за тях, така че да ни помагат да лекуваме раните. Затова и реших да започна да интервюирам роднини, политически затворници и български турци, преживели онези трагедии.” След три години на изследвания и тридесет интервюта се ражда инсталационната изложба „Голямото завръщане”. Тя съчетава фотография, инсталация, звук и архивни документи. Тя “отваря врати” през лятото на 2019 г. в село Орешари до Крумовград, което се обезлюдява след напускането на турското население след т. нар. „Голяма екскурзия”. “На място 150 ученици от страната имаха един различен урок по история. Концепцията беше развита, така че изоставеното село да играе ролята на музейно пространство. Локацията сама по себе си напомняше физически на случилите се събития, а останалите елементи подчертаваха нематериалния спомен.” Историите на преместване покрай сложни политически процеси ни връщат обратно към основната тема. “Сега си отиват много емигранти - душата на Лондон. Тръгват си онези хора, които чистят автобусите, помагат със събирането на плодове и зеленчуци, грижат се за други в старческите домове, установяват свои културни центрове, обогатяват кулинарния живот и създават мултикултурната реалност в Лондон. Надявам се след време и след политическа активност на моите съмишленици, всичко това да се завърне, със своята пълна красота. Брекзит е реалност, но битката едва сега започва.”

ТРИ ЖЕНИ, КОИТО ПОЗНАВАМЕ ДОБРЕ, НЕ ЗАЩОТО СА РОДЕНИ В БЪЛГАРИЯ, А ЗАЩОТО СА УСПЕЛИ ДА РАЗВИХРЯТ ТАЛАНТА И СПОСОБНОСТИТЕ СИ, СЛЕД КАТО СЕ ПРЕНАСЯТ ДА ЖИВЕЯТ И РАБОТЯТ НА БРИТАНСКА ЗЕМЯ. ВСИЧКИ ТЕ СА СИЛНИ ЛИЧНОСТИ, КОЕТО ЛИЧИ ОТ УМЕНИЕТО ИМ ДА БУТАТ СВЕТА - СВОЯ И НА ОКОЛНИТЕ - В ЕДНА ПО-КРАСИВА И ИНТЕРЕСНА ПОСОКА. ПОПИТАХМЕ ГИ ЗА КРАТКИТЕ ИМ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПРОМЕНИТЕ ПОКРАЙ БРЕКЗИТ И ПАНДЕМИЯТА, КАКВИ ГИ ВЪРШАТ В МОМЕНТA И НАКЪДЕ СА УСТРЕМЕНИ ПОГЛЕДИТЕ ИМ ЗАНАПРЕД.

излезем от сянката на популизма, от стремежа на силните на деня да се затворят в границите си и да са все така инертни и страхливи от промените. Колкото и наивно да е, се надявам национализмът и страхът да са само едни остатъчни продукти от трансформацията на западните общества. ТРАЙНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ПАНДЕМИЯТА

фотограф: Георги Ачов

С О Ф И Я Д ОБ РЕВ А INSTAGRAM.COM/NOLITA.NO

София е от Бургас, но от няколко години живее и работи в Манчестър, поделяйки ежедневието си между занимания като графичен дизайнер и арт директор през по-светлата част на деня и илюстратор и художник - през другата.

Пандемията ни даде нов поглед върху начина, по който функционира обществото ни - професии, които доскоро бяха смятани за нискоквалифициран труд, станаха незаменими във време на пандемия и хората приемат все повече факта, че никой не e по-малко важен, само заради трудовата си характеристика. Изкуствата и културата, които управляващите винаги поставят на последно място в приоритетите си, се доказаха за пореден път като единствен отдушник и абсолютна необходимост. Липсата на физически концерти и изложби ще създаде още по-силен интерес, когато се върнем към нормалното. Но за съжаление креативните индустрии поеха и най-тежкия удар последните месеци, заедно с развлекателната индустрия. Надявам се, когато всичко приключи, все още да има къде да се върнем. МЕСТАТА ЗА ОТДИХ - ПРЕДИ И СЕГА Най-често разпускам в домашното ми студио, където съм се обградила с любими книги, платна и музика. Извън пределите на дома, в момента единствената опция, поради ограниченията, е паркът. Там си давам визуална почивка и рестартирам творчески с празен поглед в големите зелени поляни. Адски много ми липсват галериите, венютата и пъбовете в центъра на Манчестър. Мечтая да съм сред тълпата в O2 Ritz, Albert Hall, за джин и тоник в the Castle и the Peer Hat и за обедна почивка в the Whitworth. АКТУАЛНИТЕ ПРОЕКТИ

КАКВО ЩЕ ПРОМЕНИ БРЕКЗИТ? Към настоящия момент нищо не се е променило за мен. Единствено неизвестността около Брекзит ме кара да си задавам прекалено много въпроси на моменти и да се замислям колко циклична е историята. Особено след като наскоро четох коментар на изкуството и културата в Берлин през 20-те. Приликите са толкова много - засилване на движенията за свобода и равенство, подем в изкуствата, все по-будно социално съзнание в хората, но в същото време не можем да

Работя по визиите за следващите три сингъла на Hayes & Y, опаковка и илюстрация за една страхотна крафт бира и върху няколко платна. За 2021 си поставих за цел да развия аналоговото си портфолио и да рисувам повече “без екран”. МЕЧТИТЕ Мечтая си да запазим по-бавното темпо и след Ковид. Мечтая си за свободата и времето да създавам. За много повече моменти “на живо” с близките и приятелите ми. 25

фотограф: Петър Петров instagram.com/ _______petar

Д ЕС И БАЕ В А INSTAGRAM.COM/DESSYBAEVA

Тя е илюстратор, визуален артист и аниматор, който от години живее и твори в Лондон. Родена е в малкото родопско градче Ракитово и още на 14 години поема своя път натам, минавайки първо през Пловдив, Саутхемптън и Бристол.

КАКВО ЩЕ ПРОМЕНИ БРЕКЗИТ? За момента няма промени и се надявам да няма нищо осезаемо и в близкото бъдеще. Каквото се е случило, се е случило. Старая се да се фокусирам върху днешния ден. ТРАЙНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ПАНДЕМИЯТА За жалост още не е свършила. Белезите са много и се съмнявам светът да остане същият, както беше преди. В последната седмица гледам едно предаване за 26

най-тежките затвори в света и един от епизодите беше за затвор в Норвегия. Затворниците там живеят в палат, развлечения - бол, но всички казват едно и също нещо: Свободата ни е отнета и ние все пак сме в затвор. Нямаше как да не се замисля за изминалата година, семейството и приятелите, които не мога да видя, изолацията и трайните последствия за душевното здраве. Ще го помним дълго време. А се чудя какво следва и кога ще дойде лятото? Имаше и позитивни неща, разбира се. Това време ми даде пространство да творя и да развивам себе си в музикално отношение. МЕСТАТА ЗА ОТДИХ - ПРЕДИ И СЕГА В Лондон отново сме в локдаун, така че разпускам вкъщи и понякога у приятеля ми, с който ходим на дълги разходки из английските мъгливи улици със забавното му куче. Липсват ми пъбовете, гиговете и най-вече да мога да си дойда в България. АКТУАЛНИТЕ ПРОЕКТИ Работя по много неща наведнъж, но се опитвам да не се пилея и да концентрирам вниманието си върху едно нещо за даден ден/седмица. В момента работя върху музикалното видео на групата ми The Kobras за новата ни песен, която ще излезне много скоро! Микс от анимация и други лакомства… МЕЧТИТЕ Здраве, свобода, бъдеще, музика и да съм с хората, които обичам.

щеше да е напълно различно. Спорно е дали Брекзит ще има полза за това трудът и производството на стоки да се завърнат в страната. Не съм сигурна, че това може да се гарантира. ТРАЙНИТЕ БЕЛЕЗИ НА ПАНДЕМИЯТА Всички искаме да сме позитивни и благодарни, че сме живи и здрави след такъв шок, но нещо в нас се е променило и то тепърва някак си ще се намества, защото пандемията отново се завръща, особено в Англия. Трайните белези ще са за бедните, които трудно ще могат да си намерят работа. За семействата, където много от жените се върнаха назад във времето и изоставиха работа, за да гледат деца, а мъжете до голяма степен продължиха да израстват. За хората, които цял живот са развивали дребен или семеен бизнес, влагали са много любов и сега всичко им е взето - за тях ми е много мъчно. Най-големият белег е, разбира се, върху душевното здраве на целия изтощен народ. Единственият урок е, че когато някой те удари, ставаш да се бориш наново. Няма да стигнем никъде, тънейки в самосъжаление. Младите трябва да се борят за нов ред, защото в нас все още го има оптимизма, от който толкова се нуждаем, особено сега. МЕСТАТА ЗА ОТДИХ - ПРЕДИ И СЕГА

М А РИНА ГЕРГ О В А INSTAGRAM.COM/MARINALONDON

Днес Марина се занимава с творческа дирекция и консултира различни брандове. Познаваме я още като основател на pop-up магазина The Basic Store, а до неотдавна и на марката за бутикови копринени облекла Marina London. Родена е в София, но още на девет се мести заедно със семейството си в Лондон.

КАКВО ЩЕ ПРОМЕНИ БРЕКЗИТ? Брекзит е различен за всеки, но Англия се дистанцира от Европа и не мисля, че това кара другите страни да имат голям респект към нас. Ще има такси за внос, в дадени случаи - такси за обработка, както и ДДС върху стоки, внасяни в страната, независимо дали са за лична или търговска употреба. Работата ми в момента няма да страда от това, но ако все още имах собствената си компания Marina London, където дрехите ми се произвеждаха в България, това

Живеем в малък апартамент с мъжа ми и сина ми, така че близостта ни до парка беше златна през първия локдаун. През пролетта и лятото беше много красиво и синът ми можеше да тича всеки ден, така че там разпускахме, защото вкъщи беше пълна клаустрофобия. Този път детските градини, слава Богу, са отворени, така че мога да работя по проекти през деня. Най-много ми липсват, както на всеки, лесните срещи с приятели, киното, пътуването в чужбина и старото кашляне, където просто кашляш, защото имаш нужда да се изкашляш. АКТУАЛНИТЕ ПРОЕКТИ Миналата година беше изпълнена с неприятни моменти - лични и не само, така че отделих време за семейството си. Бях без работа, което лично аз не обичам, понеже имам голяма нужда от творческо развитие, но така се случи. От септември насам консултирам брандове, които имат нужда от креативна визия, разработване на нови идеи, стилистика и арт дирекция за фотосесии и общо взето каквото и да било, свързано с визията на един бизнес. МЕЧТИТЕ Имам чувството, че в мен има един неизгаснал огън, който след година-две бих запалила наново и една голяма мечта би могла да се сбъдне. Но засега си я държа като мечта и си я пазя като бъдеща цел. 27

Йоана Сакелараки, част от поредицата Роден край (2019)

СИЛАТА НА КОЛЕКТИВА

Хейли Лон

Когато чувстваш, че ти липсва среда, трябва просто да я създадеш.

Седем години след заминаването си за Великобритания, за да учи фотография в Университета в Портсмут, Красимира Буцева вече сама преподава в University of the Arts London. Паралелно с това работи върху авторски проекти, в които си служи с фотография и видео, пише текстове за книги, списания и е сърцето и основната движеща сила на Revolv Collective – група артисти, която подпомага професионалното развитие на млади творци. Какво търсеше във Великобритания и какво намери досега? Заминах, за да уча фотография, тази идея бе в главата ми от 16-годишна. Открих много повече - прекрасни приятели, с които работя в Revolv Collective и място, на което се чувствам приета, оценена и ми е удобно да мисля. За работата ти са характерни политическите и историческите теми. На какво се дължи това? На липсата на разговор за миналото в българското общество, в училище, в ежедневието. Все още няма национален и официален разказ за комунистическото ни минало. След две години далече от България в главата ми започнаха да се появяват 28

неочаквани мисли и ситуации. Например приятелите от всевъзможни държави и етноси бяха шокирани от историите за комунизма, с които съм израснала, разказвани ми от майка ми и баба ми. Историята изведнъж ми стана страшно интересна, за разлика от тази в училище – цензурирана и набързо препускаща през (и всъщност изпускаща) периода на комунизма. Но пък точно тази история не просто разгръщаше животите на моите роднини, но и ми разказваше за времето, в което съм израснала и за настоящето – как едното е довело до другото и защо. Как се зароди Revolv Collective? Аз и Лина Иванова, която срещнах в университета, започнахме Revolv Collective през

нгман, от книга от поредицата Роден край (2019)

Хейли Лонгман, от книга от поредицата Роден край (2019)

2017 г. И двете виждахме, че има много голямо разстояние между изгряващите и успелите визуални артисти и не знаехме точно как стигаш дотам. Усещахме празнотата, която идва след края на висшето образование – липсата на колектив от съмишленици. Оттам тръгна утопичната идея да създаваме безплатни състезания, изложби и събития, които да формират общност от изгряващи визуални артисти. Това прерасна в алтернативни методи за преподаване и създаване на фотография. По-късно към колектива се присъединиха Ибрахим Азаб, Лукас Габелини-Фава, Виктория Луиз Дойл, Лаура Биволару и Александър Морант. Как подпомагате професионалното развитието на млади творци? Работим с различни галерии, университети, както и независимо: в създаването на изложби, уъркшопи, лекции, дискусии, критики и портфолио ревюта. Фокусът ни е върху колаборативното мислене и колективната работа чрез изображения, както и върху създаването на зинове и фотографски книги. Сътрудничили сме си с Brighton Photo Fringe, University of Portsmouth, University of Brighton, University of the Arts London, Take Courage Gallery, Phoenix Brighton, Aspex Gallery, AMP Studios и Safehouse 1 London. В началото на 2020 г. показахме работата си като колектив в Seen Fifteen Gallery в

Лондон, като изложбата беше придружена от дискусии и три уъркшопа – за правене на книги, за писане на фотографски текстове и за четене на фотографски изображения. По-късно през годината организирахме онлайн портфолио ревюта за студенти, които завършваха през учебната 2019/2020; а преди около месец издадохме книгата Exquisite Futures, която включва колажите на 20 интернационални артисти, рефлектиращи върху пандемията. Направихме изложби и лекции на теми дом и идентичност, корени и пътища, фотографски скулптори и фотографски архиви. Кои практики биха намерили почва в България и биха облагородили артистичната среда у нас? Създаването на повече отворени покани за артисти и колективи, които да организират и навлязат в галерийното/музейното пространство не само с представяне на артистични произведения, а чрез събития, съвместни уъркшопи или дискусии. Повече галерийни пространства да дават възможност на колективите да се развиват, било чрез използване на самото пространство, било чрез финансова помощ. В Англия съществуват голям брой месечни състезания за артисти или колективи – разбира се, много от тях за изложби или резиденции, но доста приемат и колективно кандидатстване и реализиране. 29

От десетилетия Насо Русков е като неофициален посланик на Великобритания в България - заради костюма и бомбето, заради английските текстове на Babyface Clan и последвалата междинна група Imbeciles & Тhe Poison Umbrella, телевизонните коментари на мачовете на “Арсенал”. За това си има причина - в Лондон той прекарва част от детството си, както и част от трийсетте си. От преживяното излиза, както Бонд би казал - shaken, not stirred. Дълго време познат най-вече като фронтмен на Babyface Clan, през последните години той и китаристът Иво Стоядинов са свързвани най-вече с поредицата партита We Like Kitsch и електро-поп триото със Сибила Серафим Les Animaux Sauvages. Сякаш американската за мнозина мечта в случая на Насо е била британска. Ето и уроците, които е научил по пътя.

КАДЪР ОТ НОВИЯ КЛИП НА LES ANIMAUX SAUVAGES ОТ ПРЕДСТОЯЩИЯ АЛБУМ PHANTOM 84’, ФОТОГРАФ: АЛЕКС КОСТАДИНОВ

АЛБУМИТЕ НА LES ANIMAUX SAUVAGES СА ОНЛАЙН НА LESANIMAUXSAUVAGES. BANDCAMP.COM

БРИТАНСКА МЕЧТА? ОТ НАСО РУСКОВ

Бях деветгодишен, тъкмо пристигнал в Лондон, когато за пръв път видях Adam and the Ants, най-вълнуващата група на Острова по това време, в предаването Top of the Pops. Помня, че стоях като хипнотизиран пред екрана. Те просто изглеждаха покъртително, особено самият Адам Ант! После се появи Робърт Смит с размазания си грим, а след него Филип Оуки от Human League, с червило и бляскави дамски обеци и оттам-нататък бях завинаги омагьосан. Дълго време смятах, че музикантите са падащи от небето извънземни. Изглеждаха недостижими, каквато изглеждаше и западната сцена за мен и моите рокенрол братя в началото на 90-те, вече в България. Тогава, когато правихме първите си концерти и си мечтаехме един ден да подпишем с някой инди лейбъл – какъвто ще да е, само да е в Щатите или Англия! Е, през 2003-та заминахме за Лондон и направихме точно това. Пет трудни, но и често вълшебно фантастични години и 100-200 концерта по-късно, вече имах материал за няколко много дълги глави в планираната от мен книга. Съвети за бленуващите за бляскава музикална кариера на Острова? Макар отвън да изглежда като огромна вселена, отвътре британската музикална индустрия всъщност е много малък свят, в който клика хора колят и бесят. „Във Великобритания петима души се събират и решават каква музика ще слуша нацията през следващата година – какво e куул и какво не. За разлика от Европа, тук има централизирани медии, които диктуват всички трендове.“ Това са думи на Джъстин Съливан от легендарните New Model Army, които напълно потвърждават и моите лични наблюдения. Докато все още беше водеща медия, списанието New Musical Express

решаваше кои точно четири групи ще се промотират нон-стоп през следващите 12 месеца. Британските музикални медии и сноби се прекланят истински само пред: 1. The Beatles. 2. Sex Pistols. 3. Всичко идващо от Ню Йорк. Гледат надменно на по-малките държави, но те самите са силно комплексирани от Щатите. Ако не общуваш с който е куул в момента, считай, че си бита карта. Бяхме добри приятели със Stereo MC’s, които имаха желание да продуцират дебютния ни сингъл, но някои инфлуенсъри от музикалната индустрия ни съветваха да не работим с тях, понеже вече не били тренди и били...стари! Това последното е фактор номер едно в западната celebrity култура. Ако си над 25-годишен, вече си „дърт“. Затова всички масово лъжат за възрастта си. Помня как след един наш силен лайв при мен дойде мениджърът на The Modern и ми каза, че направо е луд по нас, но само да бяхме десетина години по-млади. Тогава бях на 31, а някои от членовете на The Modern – на по 35...ала лъжеха, че са на по 23! Бунтарите често са псевдо социалисти-комунисти - ще те подкрепят, ако критикуваш свастиката, но никак, ама никак не обичат да си анти-сърп и чук или анти-Че Гевара. Това е представата за революция. Извън яките фестивали и някои по-престижни събития, на които евентуално някой би могъл да ви гледа, няма смисъл да биете път, за да ударите в някой пъб, само и само да кажете после, че сте свирили в UK. No one gives a fuck! Разбира се, не всичко е депресия, има много чудесни неща, но предпочитам на първо време поне да се опитам да предпазя някои от вас от грешките. Грешките на такива като нас в миналото.

Анке Векман е илюстратор от малко градче до Хановер, която след завършването си започва да следва моден дизайн, но бързо разбира, че това не е нейното нещо. Затова прави план да е щастлива и го сбъдва в Лондон, където се мести да живее и да следва илюстрация преди точно 20 години. Днес вече светът познава рисунките ѝ от страниците на книги като тази за Мари Кюри от поредицата „Кратки пътеводители в биографии забележителни“ (на български от изд. Timelines) и за Грета Тунберг от същата серия (която все още не е преведена у нас). Освен принтове, картички, реклами и продукти, творбите ѝ са красяли и издания като The Guardian, The Times и Time Out New York.

Стилът Ви е много структуриран, изчистен и цветен. Какво издава той за Вас като личност? В работата ми всичко се свежда до форми. Обичам неточната симетрия - всичките ми неща са рисувани на ръка, не използвам вектори и обичам да съм ясна и смела. Цветовете станаха по-ярки през последните години, преди това бяха доста по-приглушени. Може би се опитвам да спра да се смалявам. Като личност обичам яснотата и да свеждам нещата до онова, което е важно (за мен). Не обичам драмата, дърдоренето, нито пък хора, които казват едно, а правят друго. Освен това обичам да съм организирана и не харесвам особено безредието, макар да не съм сигурна, че това е моята същност. Израснах много разхвърляна и неорганизирана и трябваше здраво да се потрудя, за да променя тези навици. Изглеждате силно повлияна от женските образи. Кои бяха онези, които Ви вдъхновяваха най-силно в детските години? Да! Женските образи (истинките) са основното ми вдъхновение. Когато бях малка, бях обсебена от книгата “Познавате ли Пипи Дългото чорапче?” на Астрид Линдгрен с илюстрации на Ингрид Ванг Нюман, която продължава да е един от най-любимите ми илюстратори. Толкова разглеждах картинките, че и днес все още се чувствам сякаш съм била в къщата на Пипи. Тази книги също така ме накара да искам да се науча да чета колкото се може по-скоро, за да мога да се наслаждавам на книгата с повече текст. Освен от нея бях вдъхновена и от Анн от фермата Грийн Гейбълс, Лаура и Мери от

“Малка къща в прерията”, както и много други чудесни герои от чешките телевизионни поредици и моите приятели от детството. Кои са жените, които Ви вдъхновяват днес и които бихте искали да нарисувате? О, толкова са много! Бях много вдъхновена от Грета Тунберг, още преди да ми предложат да илюстрирам книга за нея, така че това си беше като сбъдната мечта. Що се отнася до художествени образи, обичам Бет Хармън от “Дамски гамбит”, Лизбет Саландър от “Мъжете, които мразеха жените”, “Хариет шпионката”, Робин Бъкли от Stranger Things, Каси Ейнсуърт в Skins, Катнис Евърдийн (“Игрите на глада” - бел.ред.) и толкова много други. Наскоро гледах аниме поредицата “Хайди” (Heidi, 1974) за първи път и не очаквах колко силно тя ще ме вдъхнови с радостта и решителността си.

Примерите от реалността са Аврора, атлетката Алекси Папас (работих с нея по филма ѝ Tracktown и беше супер), Шарлот Генсбург, Джоана Нюсом, Тейлър Суифт, Тави Гевинсон, Кейт Буш. Вдъхновява ме и YouTube канала на Изабел Пейдж и красивите ѝ видеа за живота в планината. Чувствам се окрилена от всеки, който прави нещо свое, който твори и следва мечтите си и не се поддава на цялата негативност, която ни заобикаля. Кои са най-трудните различия, с които Ви се е налагало да се справите след преместването си от Германия във Великобритания? Преместих се директно от дома на родителите ми от малкия град в големия, в друга държава, съвсем сама! Така че бе напълно различен живот от онзи, с който бях свикнала, но това не се дължеше на каквито и да било културни различия, а просто на това, че всяко едно нещо беше ново. През 2001 г. (когато се преместих) нямаше смартфони и всеки носеше карта на Лондон в себе си, за 34

Пандемията промени живота ми драстично, като на много хора. Вече работех от вкъщи, но бях свикнала да излизам колкото се може повече. По принцип обичах да работя в кафенета и библиотеки, да ходя на фитнес 5-7 пъти седмично, провеждах куп различни уроци. През уикендите прекарвах колкото се може повече време навън. Тези неща ми липсват всеки ден. Сега ежедневно излизам за разходка или бягане, но не е същото. Не съм имала възможност да видя семейството и приятелите си в Германия от Коледата на 2019 г.. Кои са любимите Ви места за рисуване и разпускане в Лондон? Тейт Модърн и големият ресторант LEON точно зад него (страхотна храна и големи маси - идеални са рисуване), Кралската ботаническа градина в Кю, The Photographer's Gallery, Кралската академия, книжарница Foyles на Charing Cross Road. Любимото ми нещо е да се разхождам и да разглеждам, след което да седна на пейка и да порисувам.

да се ориентира. Губила съм се толкова много пъти през първата година! Всеки ден бе вълнуващ и изумителен. Защо бихте напуснали Лондон някой ден и обратното - защо никога не бихте го напуснали? В момента тук се чувствам до голяма степен у дома, но в дългосрочен план - кой знае? Обичам да съм в близост до град с музеи, изкуство и страхотни места за хранене, но в същото време да мога да отида някъде на тишина и сред природата. Харесва ми идеята да поживея някъде другаде за известно време, но да се върна в Лондон. Как се отразиха на работата и живота Ви пандемията и Брекзит? Колкото до Брекзит, не съм усетила много разлики, освен че се налага да попълвам митнически формуляри за пратки в Европа. Но това е едва началото и смятам, че ще се отрази много зле на собствениците на малки бизнеси и ще направи пътуването по-сложно. Супер потискащо е.

Ако трябваше да дадете съвет на някой нов в града - какъв щеше да е той? Смятам, че всеки град се опознава най-добре вървейки, така че препоръчвам да се разходите навсякъде, ако можете. Но си носете дъждобран, все пак е Лондон! Над какво работите в момента? Основно тайни неща и доста лични проекти. Беше доста затихнало откъм работа по време на пандемията, но това бе и възможност да направя всички онези неща, за които преди това все не 36

намирах време. Завърших сета си със стикери за iMessage - Badass Bears, който в момента е достъпен в App Store. А за какво продължавате да мечтаете? Никога не съм била в Япония и Корея и много бих искала да ги посетя скоро! Искам да участвам в повече надбягвания по света, да създам на ръка надписи за филмовите заглавия на Уес Андерсън, да направя продуктова линия за Blackpink, да илюстрирам кориците на книгите на Естер Фройд.

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова office@vijsoﬁa.bg ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР Мая Стефанова text@vijsoﬁa.bg РЕДАКТОРИ Светослав Тодоров svetoslavsvt@gmail.com Иван Димитров ivan.dimitrofff@gmail.com

АВТОРИ В БРОЯ Иван Димитров Мая Стефанова Насо Русков Светослав Тодоров ФОТОГРАФИ Александър Костадинов I стр. 30 Александър Таралежков I стр. 5 Георги Ачов I стр. 25 Кирил Буховски I стр. 12, 13 Петър Петров I стр. 26 Ясен Григоров I стр. 8-11 Katie Hammond I стр. 2 Mariana Lobos I стр. 4 Sara Kiyo Popowa I стр. 5

РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsoﬁa.bg 0896 804 368

ИЛЮСТРАТОРИ Анке Векман I стр. 1, 32-37 София Добрева I стр. 24

Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com 0899 281054

КОРИЦА Ясен Згуровски

Здравка Раева zdravka.raeva@vijsoﬁa.bg

www.instagram.com/yasenzz www.yasenz.tumblr.com www.facebook.com/yasenzz

"Виж!" се осъществява и с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата Patreon. Виж как на www.patreon.com/vij_magazine Александра Недева Александър Джурджин Александър Младенов Александър Станишев Ана Благова Ана Мария Иванова Андреа Попйорданова Ангелина Георгиева Антония Вирт Бони Бонев Борил Караиванов Борис Далчев Венцислав Лалев Виктория Стайкова Владимир Терзиев Гергана Гайдарова Гергана Георгиева Давит Карапетян Даниел Дончов Десислава Станчева Димитър Кенаров Димо Господинов Добрина Кисьова Елена Назърова

Елисавета Ангелова Звезделина Георгиева Ива Мечкунова Иванка Тодорова Ина Дамянова Ина Добрева Йордан Жечев Калоян Праматаров Катерина Нейнска Корнелия Юлиева Кристина Иванова Мария Василева Марио Йорданов Мария Вълкова Мартин Стайков Мила Янева Мили Коцева Михаела Добрева Моника Тодорова Николай Паскалев Омана Кацарска Параскеви Карагеоргу Петя Лунд Радослав Механджийски

Издава: Creative Cat Design Ltd. София, Ул. “П. Евтимий” 36a

Радостина Ганева Рая Ботева Рая Стоянова Рая Раева Рая Чичева Роксана Змиярова Светина Уейгант Светлана Апостолова Савина Герджикова Симеон Василев Симеона Манова Симона Ганева Славена Проданова София Попйорданова Теодор Ушев Теодора Костадинова Тихомир Стоянов Христина Мангелова Ценко Христов Яна Бюрер Тавание Ясмина Якимова iniakick Freeliving Creature Studio Komplekt