ВИЖ! Vol. 134

НЕКА

Хората сме единствените същества, които са

превърнали облеклото в задължителен елемент в ежедневието ни, форма на себеизява, знак

къде стоим или не стоим в света и системата

около нас. Дрехите са едно от най-древните ни

изобретения – според научните данни ги

използваме от поне 100 000 години. Те могат да

зависят от пол, тяло, социални и географски

фактори, както и да имат различна цел – да ни

предпазват от четирите основни елемента, от

замърсяване, от ултравиолетовите лъчи, да ни

карат да се сливаме или изпъкваме в

природата, да ни служат като средство да

пренасяме неща, но и да демонстрираме

определен социален статус или принадлежност.

Превърнали са се във втора кожа.

Чрез тенденциите във външния вид и

облеклото можем да проследим и цикличността

на времето. Това, което е провокирало широката публика преди половин век, може да шокира и сега. Няма точка, след която всичко е тотално различно. Но пък точката на пълно

унифициране става все по-възможна и я

виждаме в ход на местата, където доминира една културно по-клаустрофибична атмосфера.

Докато сега приемаме дрехите и тяхното

производство за даденост, за огромния период на своето съществуване набавянето им е

отнемало съществен ресурс от време и не на

последно място – материали. Но облеклото е и

начин да се трансформираме, да влизаме в

роли (понякога по-автентични от дадените ни),

да изразяваме позиция, да разказваме истории.

Мислим за дрехите основно в контекста на

модата, но всъщност техният смисъл, символи и

употреба могат да имат много повече лица.

Затова в този брой фокусираме

Повече съдържание и

разширени материали ще откриете на vijmag.bg

“ВИЖ!” e безплатна

независима медия за изкуство и култура.

Станете патрон на

списанието с малък месечен абонамент.

Подкрепяйки ”ВИЖ!”, вие подкрепяте не само развитието на медията, авторите, художниците, фотографите и екипа, но и

съществуването на качествена културна журналистика и

независим печат в България.

Преди

петнадесет години, на 6 май, за

първи път станах свидетел на женския

ритуал Хъдърлез в село Севар, с който

алеви-бекташийската общност

изпраща старата и посреща новата

година.

Тогава бях в осми клас, имах блог, цифрова камера и безкрайно

възхищение към традициите на

алеви-бекташиите и архитектурата на

храмовете им – теккетата.

Възхищаваше ме синкретизмът във

вярванията им, усещането за единство с Вселената, ритуалността, както и

съзнанието за общност, единство и

равенството на половете в нея. Все

неща, непонятни за иначе

консервативните привички на

сунитската религиозна група, към която спада по-голямата част от турското

население в България, включително и

моето семейство.

Алеви-бекташиите у нас са земеделци, затова и ритуалността им е свързана

със земеделския календар или т.нар.

Път на Слънцето. Населението им е

концентрирано в Североизточна

България (Лудогорието, Добруджа) и

Източните Родопи. Те са последователи на водача Али ибн Абу Талиб, братовчед и зет на пророка Мохамед. Причисляват се към религиозната група

Според един от важните изследователи на тази култура у нас – доц. Невена Граматикова – всяко едно от тези наименования или е некоректно, или е придобило обиден, пейоративен характер. Приема се за най-коректно да бъдат наричани – алеви-бекташии. Така се проследява и връзката им със

суфийския орден, основан от Хаджи Бекташ-и Вели.

Като дете, отгледано и израснало в сунитска среда, представата ми, изградена от по-големите за алеви-бекташиите, беше романтично-мистична. Мислех, че културата им е недостижима. Че живеят

отвъд познанията ни за свят, а почитта им към различни светци и мистицизмът в ритуалите им дава ключ към отговорите и на най-сложните въпроси, които човек може да си зададе.

Впоследствие се убедих, че това е почти така, защото алеви-бекташиите мислят заедно, в общност, което им позволява да мислят по-добре, а философията, движеща ги напред, е, че се “стремят

към новото, но пазят и старото“.

Алеви-бекташиите се събират около Бубата/бабата (buba/baba) – духовен водач, който отговаря за срещите в общото им пространство “Джем еви“ (Cem Evi). Условието да влезеш в Джем-а е на първо място да си роден

алеви-бекташи, но и да си семеен. Джем-овете са свещено място

Хъдърлез

алеви-бекташиите, наричан също “sene başı“ – начало на годината.

Приготовленията за празника започват още на 5 май, когато двете най-млади девойки от селото тръгват

(nişan) –пръстени, гривни, обеци и други накити от всяко семейство. Нишаните се събират в метално менче с чиста изворна вода. В Севар във водата се потапя босилек, в други села в нея се попарват различни билки. Менчето се украсява с четиридесет вида пролетни цветя и билки.

Вярва се, че на 5 май пророците Хъзър/Хъдър и Илияс – пътуващи в противоположни посоки, единият вечно на Изток, другият вечно на Запад – се срещат под розов храст, вятърът секва, а времето спира, за да могат двамата да разкажат за местата, които са

и

хората, на които са помогнали. На двамата пророци е кръстен и празникът Хъдър‘лез, а заради срещата им менчето с нишаните престоява цяла нощ под розов храст в двора на една от девойките.

Хъдърлез в Севар се провеждаше в местността Куру Чалъсъ (”сухата вършина“) – долчинка с вековни дъбове, покрай която е минавало дере. Водата е важна част от символиката на Хъдърлез. Пророкът Хъзър/Хъдър е повелител на всичко, което расте или обитава земята, а Илияс – на водата и нейните настроения. Алеви-бекташиите казват, че двамата

пророци са пили от водата на

безсмъртието, затова са още живи, сред нас са и помагат на хората. Когато човек

изпадне в беда, е нужно да извика: “Yetiş ya Hızır!” (Побързай, Хъзър), за да му се

помогне, а давещият се вика Илияс.

Сутринта на 6 май всички жени в Севар измиват лицата и болните си места с росата от най-близката ръжена нива. После обличат носиите си за ритуала –

злите духове и

участващите в ритуала. Затова и никоя от жените не се

пази от копривата.

Хъдърлез започва, когато по-възрастните

жени се събират в полукръг, застават с

лице на Изток, сядат на поляната и

запяват иляхи (illahi) – традиционна

молитва, в която се споменават имената на пророка Али и другите 11 имами. След

иляхи идва време за нишаните и мааните (ma(h)ani) – четиристишия, късмети.

Менчето с нишаните се поставя в

полукръга, над него застават две малки

момичета – първородни дъщери, чиито

глави и тела се покриват с фъта: червена ръчнотъкана кърпа. Докато възрастните

жени пеят маани, момичетата вадят

нишаните от менчето и онова четиристишие, което се е паднало, докато са теглили нишана, ще бъде късметът на цялото семейство през

идната година.

Следва танцът Сема (sema – вселена) –

въртене в кръг, с бавни стъпки. Сема е

много важен танц в алевибекташийската традиция. Танцува се и в

Джем-а. Вярва се, че танцуващите са в

състояние на духовно извисяване, по

пътя към един по-добър свят, в който си

по-близо до едно истинско и пречистено

Аз. През 2010 г. ЮНЕСКО обявява танца

за част от световното културно наследство.

Ритуал

в миграция

За съжаление, поради демографския срив

и трудовата миграция, от няколко години

Хъдърлез в село Севар вече не се провежда в Куру Чалъсъ, а в двора на селския стадион. В ритуала участват все по-малко млади девойки.

спуснати и опънати два чаршафа, изобразяващи конник, в които хората в селото пускат пари.

Бешикли пуши от дълъг чибук, а зад нея вървят дванадесет (броят на пророците) красиви девойки, преоблечени като мъже. Шествието обикаля селото три пъти.

Тази година бешикли дойде сама, без

опашката

Терминът косплей е въведен в Япония

някъде в средата на 80-те години и

всъщност означава ролева игра или

представление с костюми, в което участниците носят определени дрехи

и аксесоари, за да пресъздадат конкретен персонаж. С времето това явление стана глобално и разви

множество субкултури, но най-често

интерпретираните герои в него идват

от аниме, комикси, манга, телевизионни предавания, филми и

видеоигри.

С годините феновете и участниците в

косплей правят все по-мащабни

сбирки в цял свят. Малцина може би

подозират, че идеята за подобно голямо национално събиране на

почитателите на японската култура, аниме и манга и у нас датира още от

края на 90-те години, когато тук се

зараждат първите чат канали, интернет форуми и онлайн клубове. За първи

път се организира под формата на

фестивал едва през 2005 г. Огромният

интерес, който предизвиква, води и до създаването на първия официален

аниме и манга клуб в България –“Накама“. От 2008 г. насам той организира и съвместно с КEY Events & Communication развива Aniventure Comic Con по примера на западните конвенти. Всяка година събитието се радва на все по-голяма посещаемост, канейки популярни и световноизвестни имена от света на

книгите, игрите, анимацията, видеоигрите и косплея, като последният вече 14 години има и

конкурсна част.

За страничния наблюдател това може да изглежда като обикновен маскарад

Деница Станчева от “Накама“ е от

хората, които се потапят в косплея още при първото аниме събиране в

България през 2005 г. и от тогава до сега има подробни наблюдения над

развитието на това течение в

България – като една от основните

движещи сили в организирането първо на фестивалите, а после и на

конвентите. “Ако в далечните години

сме започнали с 10-15 желаещи да

правят косплей костюми, то сега на

събитието кандидатстват над 230“,

казва тя и добавя, че всъщност вече

имат супер много косплеъри, които не

държат да са на сцена, а просто се разхождат из събитието с костюмите си за удоволствие. Според нея това показва, че общността видимо се развива и разраства, а с това става и по-разпознаваема.

Рязко нарастващият интерес към събитието е и един от преломните моменти, в които тя е на косъм да се

откаже. “При появата на все повече и повече желаещи да участват на сцена се стигна до момент, когато трябваше да започнем да правим подбор кого

или карнавал, в който хората се преобразяват по специфичен начин, но всъщност тук става дума за цяло течение, което има своите милиони последователи по света, първенства, а съответно и собствени знаменитости.

в

самостоятелното изработване на

цялостна визия, включваща

да допуснем до участие. До този

момент за всички това беше

даденост, защото просто бяха

по-малко на брой. Промяната

предизвика ярост, недоволство и

усещане, че трудът им не е уважен.

Беше трудно да преминем през този

период“, разказва още тя и допълва, че именно в откриването на точната формула за правилата и

провеждането на конкурса научават най-много и от грешките си.

Тя гледа на косплея като хоби, което

крие в себе си още сто други хобита: шиене, ръчно изработване, актьорство, рисуване, моделиране и тон други умения, които се

комбинират в изработването на един

костюм. Те се съчетават най-успешно с търпение и упоритост, без които

нищо от горните не би било

възможно.

Навлизането на нови технологии и

все по-засиленият интерес от страна

на медиите също развиват главоломно културата.

3D принтът например вече се

използва повсеместно. Това според

нея отнема от чара на ръчната

изработка, но пък постига зрелищен

ефект. “Каквито и промени да

настъпят в технологиите обаче, фактът, че под костюма има истински

човек, който иска да се преобрази в

любим персонаж, няма да се

промени“, казва Деница.

За Дора Сомова интересът към

маскарадите датира от детските

години, а когато започва да гледа

активно аниме, рождените ѝ дни се

превръщат в тематични косплей

събития. Тя и Марио Георгиев са

водещи на конкурсната част на

Aniventure Comic Con и от години имат

преки наблюдения над местната

косплей сцена, тъй като и те самите са

част от нея.

Според Дора основни за един

косплеър са уменията “да правите неща с ръце, а увлечението

– и то не само в гардероба, – но то е за сметка на нови

още неизпробвано, но с всеки следващ

костюм открива нови техники, материали и умения.

“След това беше вече въпрос на това колко съвършено мога да направя нещо, което прави процеса доста по-бавен, но всеки костюм те учи. Просто първите уроци са по-големи.“ За нея преобличането не е бягство, а по-скоро приключение,

хора с това хоби започват с подръчни

материали като неща, намерени в

мазето, гардероба на баба и разбира

се, златната мина – боклука пред

блока. Ваденето на съкровища оттам

често е свързано с комични ситуации, но и изражението на продавача в

магазина, когато ви пита колко цола

искате да е тръбата и вие вдигнете три

пръста: “Ами като за толкова широк

меч“, също е безценно“, споделя Дора.

За Марио косплеят пък е нова,

различна и интересна възможност да

излиза на сцена, защото за него

интересни са ролите, в които влиза и

новите истории, които може да

измисля по този начин. “За мен е

забавление. Слагам си друга кожа и се забавлявам с нея“. Приема го по-скоро

Следващото издание на

Anivеnture Comic Con

предстои на 6 и 7 юли в

Inter Expo Center със специални гости –

косплей знаменитостите

Bambi Lashes и EZRA.

ще бъдат и част от

което ще даде

награда на двама от

участници – класиране за Pop

Culture Hiroshima в

на comiccon.bg

като друга форма на театър, където

хората правят герои не само по

специални сценарии, а от всичко,

което са виждали. Той самият от девет

години се занимава с

импровизационен театър и това е

основното му вдъхновение, а

единствената причина, поради която

някога се е замислял да се откаже като

водещ, е, че с възрастта вече все

по-рядко разбира шегите на младите.

А как вижда косплея от бъдещето?

“Усещам как хората просто ще си

слагат дигиталните лица на героите

върху своите и ще правят кратки сцени с тях. Това ще даде много свобода нещата да се правят

по-лесно, но пък ще отнеме от същността на косплея.“

Светът е сцена

и всички сме драг

артисти на нея

Автор: Светослав Тодоров

Защо драг културата и ЛГБТИ+ правата са все по-често на фокус в културните конфликти, а превъплъщението и преобличането стават обект на идеологически спорове

Ако България понякога изглежда

изолирана от някои световни

процеси, то “тук” и “там” се срещнаха

по неочакван начин в тенденцията

драг (drag) културата да бъде

провъзгласявана за “враг на народа”.

Като че ли както по света, така и у нас

различността и проявите на

антиконформизъм в един момент се

оказаха нежелани: “културните войни”

на Запад преповториха познатите ни

клишета за семейните ценности и

националния интерес, въпреки

съвсем различната среда на

толерантност и присъствие на тези теми в мейнстрийма.

Въпреки че в България драг сцената

Тя винаги се засилва по време на

политически кампании и в

седмиците преди двойните избори

на 9 юни, към които се

присъединиха и няколко нови

партии, понякога с неясни, друг път

с напълно директно заявени

националистически ценности и

изолационни идеи. Сред

примерите са атаките на Боян

Расате над Rainbow Hub по време

на президентските избори през

2021 г., през бойкотирането на

прожекции на филма “Близо” от

представители на “Възраждане”

през 2023 г. и като че ли все

по-голямото консервативно

по подкасти и YouTube канали. За част от драг изпълнителите в

Ally Witch

Histeria, драг крал (бел.ред. – процесът на преобразяване е от женското към мъжкото), вижда външния вид като разделителен маркер и до днес: “Когато някой види, че друг човек изглежда различно, той решава, че те се различават фундаментално. А реално и двамата на основно ниво

са хора и носят едни и същи неща в

себе си.”

Histeria гледа на подобни реакции в

контекста на това доколко

обществото или индивидът са

отворени към промени, до каква степен са склонни към стагнация в

развитието и преживяванията си:

”Колкото повече човек изпитва

нуждата от това да няма промяна

около него – независимо дали е

защото няма сигурност в живота си, или защото до болка е привикнал с

определени неща – толкова

по-консервативен става. В контекста

на българското общество мисля, че

независимо от каква общност

произлизаш, нямаш установена сигурност. Това те кара да приемаш хора, които не се различават особено

много от теб самия.”

Сценичният път на Ally Witch съвпада

с последните няколко години на

постоянни промени и тези трусове

оказват своето влияние върху

капсулирането на хората: “Когато

обществото преминава през труден

период – пандемия, военни

конфликти, политическа нестабилност

и т.н. – е лесно да търсиш кого да

обвиниш, а дълги години на

пропаганда и следване на модели са

научили хората автоматично да търсят вината в другия. Затова, когато всекидневието ни е нестабилно, езикът на омразата

среда

наистина негативни тенденции в обществените нагласи, не всичко върви на зле. Откакто стъпих на софийската драг сцена преди години, нещата са се променили много и с радост мога да кажа, че в днешно време имаме по-голяма (и все по-растяща!) аудитория. Има все повече смелост и приемане както сред артистите, така и сред публиките, които завършват екосистемата на нашата субкултура.”

Според артистите, които са част от разрастващата се драг сцена, предразсъдъците се появяват често

при тези, които живеят и мислят в черно и бяло, за които хетеронормативното и

Histeria

това, че много хора се страхуват да научат, че животът им може да бъде по-пълноценен, вълнуващ и шарен от това, на което са свикнали, ако се осмелят да погледнат отвъд очакванията и предразсъдъците си”, казва Ally Witch. Това е вид завист или яд, че нещо в мирогледа на даден човек го спира от това, ако не да се присъедини, то поне да приеме без задръжки тези, които изпълняват (на сцена или в живота) роли отвъд “нормалното“ за обществото.”

Традиционни

ценности

Неотдавна актът на преобличане и влизане в образ беше изследван от съвременната

артистка Боряна Росса, художника и диджей Ясен Згуровски (популярен и с датиращата още от 90-те години драг персона Жулиета Интергалактика) и философа Станимир Панайотов. Проектът им Bulgarian Drag History / “Историята на преобличането” беше представен през 2020 – 2021 г. с изложба и каталог, които свързаха в една линия днешните пърформъри в драга, поколението на 90-те години, около което съществуват разкази, но малко оцеляла документация, както и примери от българското съвременно изкуство, в които е използвана флуидността на пола и тялото.

“Хората обичат рамки, защото им е по-ясно как да навигират живота си. Многото възможности, гъвкавостта създават изненади. Преобличането създава точно тези много възможности и неустойчивост под краката. Прекрасно ще е, ако доминиращата обществена идеология прегърне превъплъщението като основна ”рамка“ или свой принцип”, казва Боряна Росса.

света, превъплъщението и преобличането са обект на спорове, защото са допълнително идеологизирани за политически цели.”

Според Боряна Росса проведеното от тях

изследване е показало променящата се роля на този тип изпълнение и субкултура. Как куиър идентичността, особено тази,

която преминава през драг пърформънса, в

началото е приета като забавление и част от хаотичния пейзаж на 90-те, а сега “се

използва или като признак на ”западност“, със сериозна нотка на самоколонизиране.

В този процес българската куиър история се

задрасква или като несъществуваща, или

като по-скучна и неинтересна от “великата“

западна, или пък куиър идентичността е

посочена като изкупителната жертва за

всичко лошо в живота ни. Ако някой е

виновен, че страната ни не е в много добро

положение и хората са бедни, то това са

лошите “гейове“, които само знаят да се

показват по площадите и да внасят “нетрадиционни“ ценности от “Запада“.

Според Росса тези различни процеси си

помагат един на друг като организми в симбиоза. “Ако приемем очевидното (че

някой винаги е имало куиър хора и винаги някой се е преобличал) и търсим интересното и автентичното в тази история, тогава скачените съдове на самоколонизацията и виктимизацията ще се разкачат. Тогава ще можем съвсем без проблем да приемем, че преобличането и не-хетеросексуалната идентичност са част от нас самите. От нашите си собствени ”традиционни ценности“.

Автор: Мая Стефанова

О'Рурк пресъздава с езика на облеклото в проекти за Documenta Journal, Vogue (Ukraine и Italia), Interview, Wallpaper, The Blueprint и Тhe Plant. Сред марките, с които работи, са Burberry, Levi’s и Zegna, а в един от проектите си преобразява дори известната с екстравагантната

Мърфи.

Фотограф: Kerry J. Dean, от серията Rose Valley

Как се зараждат обикновено

ѝ носят от

спорадичните си пътувания в чужбина. Като единствено

на комунистическия режим в България, а вероятно и заради необходимостта често да се забавлява сама, тези списания се оказват портал към всевъзможни паралелни реалности, които все още ѝ доставя удоволствие да наблюдава, но и вече създава сама.

Успоредно с работата си на свободна практика в Лондон, където от години живее, тя преподава мода и комуникации в Kingston School of Art, както и стайлинг в Instituto Marangoni.

между различни референции, до които ме е довело проучването. Всички тези проекти са създадени на базата на сътрудничество и много често са свързани с пътуване. Като например проекта, който снимахме на розобер в Розовата долина, което ми обясни

магията, но и реалността на тази традиция. Или снимките в Мароко, при които се запознахме отблизо с живота на берберите, далеч от туристическите райони.

Кои са най-вдъхновяващите колаборации, в които сте участвала и какво

ново научихте при работата си с тях?

Най-вдъхновяващата

има нещо ново, което да изразиш или откриеш. Всъщност всички колаборации се състоят

хора

това, което най-много научавам, са на първо място човешките истории и че личните ценности, а не националността, расата или статутът, са нещата които ни свързват или отличават. Най-вече разбирам колко е важна емпатията в комуникацията с другите.

Кои са детайлите, на които

обръщате най-голямо внимание –

при работата, но и в ежедневието Ви?

Музиката за мен е много важен

елемент и в работата, и в

ежедневието. Радиото ми е почти

винаги включено, така че е важно това, което слушам, да ме стимулира и да ме кара да се чувствам добре.

Работата на стилиста все още не е

особено популярна и призната в

България. Как си го обяснявате?

Може би по принцип хората не са

съвсем наясно с какво точно се

занимава един стилист. Много често

мислят, че работя като дизайнер или фризьор. А всъщност работата на

стилиста е да разчита визуални знаци, да интерпретира послания и да

“превежда идеи“, като комуникира с

невербалния език на модата и

изкуството в контекста на определена

концепция, история или период от

време. Може би в българското

общество езикът на модата, дрехите (и изобщо на всякакъв вид визуална

комуникация и знанията за нея) по ред

исторически обстоятелства не са

имали свободата да се развият до

много напреднала степен, но и това ще се промени.

Дрехите и модата са избор и

средство за изразяване на

определена позиция. В наши дни

обаче изборът е толкова голям,

че начините са изпъкване стават все по-ограничени. Достига ли

модата

много от одобрението на околните. Неслучайно карнавалите, като този във Венеция например, са създадени, за да има възможност обществото да

от ежедневието и приетите социални структури и чрез маскирането и анонимността да опита отново за малко от свободата да бъдеш истински себе си.

Какви са предизвикателствата и обстоятелствата, с които трябва

знаменитостите, е разголването и изборът на облекло, което

показва възможно най-много от

тялото. Как тълкувате това

чисто професионално?

Може би има нещо общо с

разбиването на табута и търсенето

на сензация, за да могат техните

клиенти да бъдат забелязани. Все

по-трудно е да се пробие през

лавината от информация, с която ни

заливат социалните медии, така че

разголването е начин звездата да

получи някакво внимание. Освен

това в днешно време има голяма

тенденция за водене на

здравословен живот, относно храна

и режим на упражнения, което при

известните личности е може би още

по-изразено и съответно се отразява

и на избора на дрехи и помага да ги

държи релевантни.

По какви теми и проекти

работите в момента и в какви

нови посоки Ви отвежда

работата Ви?

Освен като стилист аз имам и

привилегията да работя и като

лектор и преподавател в тази насока.

В момента работя с млади студенти,

с които развиваме интересни теми, от които аз научавам много. Също

така се надявам да успея да

реализирам няколко проекта с

по-балканска тематика и да работя в

насоката на избистряне на тази

определена естетика, но на

по-широко ниво, надявам се, в

европейски и световен контекст.

Още за работата на Лилия

Тончева О'Рурк на www.toncheva-orourke.com

и на vijmag.bg

Горе: фотограф: Clara Nebeling, от серията English Rose / Долу: Pa Salieu for Ermenegildo Zegna, фотограф: Edd Horder

Скинър), The Smile носят непредсказуема пост пънк енергия, звуков афробийт екстремизъм и приглушена делириум атмосфера. Проектът се заражда следпандемично, окрилен от новите идеи на доказано добрия артистичен тандем от Radiohead, към който бива привлечен и Том Скинър. Името им е вдъхновено от стихотворение на Тед Хюз и всъщност вместо за веселие и позитивизъм е по-скоро предупреждение за “усмивката на човек, който те лъже всеки ден“. След дебютния албум “А Light For Attracting Attention” от

са режисирани от Пол

Андерсън. Турнето на The Smiles тази година има обявени

ЧЕТВЪРТА ПОРЦИЯ SOFIA LIVE FEST

музикалния фестивален дух в сърцето на

София с три дни, изпълнени с разнообразни актуални имена от родната и световната сцена. Сред обявените досега гости в програмата между 21 и 23 юни в “Арена София“ в Борисова градина са култовата нидерландска изпълнителка Sharon Kovacs, за която това ще е първа среща с българската публика, любимата на мнозина белгийка Selah Sue, както и българската гордост на европейския

MEMORY WARS IN THE URBAN FABRIC

НАЙ-ДОБРОТО

С послания да бъдем заедно, обединени в различията си, ще ни зареди 14-ото

издание на единствения ЛГБТИ филмов фестивал в България Sofia Pride Film Fest. Програмата му през цялата първа

половина на юни включва ексклузивни

прожекции на непоказвани досега у нас филми от четири континента, носители на награди от някои от най-големите

световни кинофоруми в Берлин,

Венеция и Сънданс. Десет от

включените пълнометражни и

дванайсет от късометражните заглавия

ще се състезават за наградата на

публиката, докато междувременно разказват за проблемите и битките на

куиър хората по света и у нас.

Фестивала ще открие смелото

македонско предложение за “Оскар“ на

режисьора Горан Столевски

“Домакинство за начинаещи“, носител на наградата “Куиър лъв“

в което затворници споделят истинските си истории в мюзикъл.

Сред акцентите в двете късометражни прожекции са “В повече“ – за проблемите на транс хората в Иран, “Брачно (не)равенство в Украйна“, поставящ хетеросексуални на мястото на куиър хората, “Кафе, грейпфрут, какао“ – за зачеването на една еднополова двойка, “Чаво“ за това да си гей в ромска общност, “Лъжецът от Прайда“ – за предизвикателството да си куиър в Грузия. С роли в българските филми “Да заровиш дракон“ ще видим Христо Шопов и

Параскева Джукелова, както и Никол Жишева и Виолина Доцева в “Мечка се жени“. Финал на фестивала ще постави грузинско-турска лента с награда “Теди“

която критиците определят като подобна на роман драма с променящи сюжета уловки, , едновременно удивително кинематографична и завладяваща.

фотографа,

специално

фотографии. Черно-бялата

не изневерява, разказва за бунтарството и живота на скорост, на които се обричаме, но и за нежността и романтиката на пътя, който неизменно следваме. Фотографът не само ще бъде

4

Cabeza de Chorlito.

Малко след средата на април Мария Гетова и

Биляна Тодорова решават да направят

поредица от срещи на живо с читатели, в

които да представят своите книги с поезия.

През 2022 г. Тодорова дебютира със

стихосбирката “Годината на Март“

(изд. “Потайниче“), а година по-късно излиза

и първата стихосбирка на Гетова –

“Полуразпад“ (изд. Scribens). Избират за своя

посока Севера, защото и двете чувстват

особена привързаност към региона – Мария

е от Русе, Биляна – от Варна, а градовете,

които включват в маршрута, “извървян“ за

месец и половина, са Видин, Враца, Попово, Севлиево и Габрово. На 21 юни в книжарница

“НБУ в Центъра“ в София те ще представят

обобщението от тяхната “Поезия на Севера“ и ще разкрият повече от дневниците и

текстовете, написани в този период.

“Всичко тръгна от желанието ни да се

свържем с публиката и културната сцена в

малки градове, с които досега книгите ни не са имали контакт. Искахме да изберем

с книги, в края на май се връщат с куп преживявания и емоции, които тепърва ще премислят и слагат в думи. Казват, че подобни срещи са полезно средство за излизане от “социалните балони“, в които всеки заживява с времето. И това

важи както за пишещите, така и за всички останали. “В малките градове, които посетихме, кипи културен живот с много ритъм, с различни търсения и нужди“, казва Биляна. “Убедих се, че навсякъде, където има няколко дейни човека и поне едно пространство, което да насърчава културата, тя се развива и е отворена за гостувания от този вид“, допълва Мария. На предстоящото събитие двете ще разкажат повече за възможностите и контактите, които те самите са открили,

Как

ми към

електронната сцена и музиката вече бяха

започнали да се проявява по-силно.

По-късно в България започнах да пускам. И си беше за чист кеф. Наскоро се върнах след  три години в Берлин, където музикалните ми

познания също се разшириха сериозно.

Имаше ли предразсъдъци, с които Ви се

е налагало да се сблъсквате като жена в тази сфера?

Да. Преди пет години, когато започнах да

пускам, усещах дразнене. Не обръщам много

внимание на това. Аз подхождам смело, с чисти намерения и много любов в

начинанията ми и знам, че това ще се отрази.

Какво от предишния Ви опит

използвате като качества и в селектирането на музика?

Опитът ми от живот из цял свят. Имам широк

мироглед и липса на лимити в интересите. Начинът ми на живот е упражнение за смелост. Така подхождам.

Освен като диджей работите като

модел и пърформанс артист. Каква част от себе си влагате в тези сфери?

Влагам цялото си същество, присъствие,

Усещам, че в България има много още да се работи и над този вид свобода.

Кои са музикалните точки в София и по света, в които се чувствате у дома?

Tell me, DOM, Bobbina и Off Beat Radio са ми любими в София, защото се чувствам наистина у дома, с много хубава

топ приятели. Monom, Club der Visionaere, Kater Blau, Hoppetosse и Bar Odessa са ми любими в Берлин. Обичам да откривам нови места. Винаги има още много неизследвани територии.

С какво може да Ви спечели или загуби даден

Печели ме изкуството, което е искрено, автентично и поднесено с любов. Губи ме его-трипът в даден артист, съревнованието. Ако си искрен в изкуството си, нямаш и не мислиш за конкуренция.

Какво прави един клуб безопасно и приятно място?

Клубовете по предназначение трябва да са “safe space”. Трябва да има съзнание, че на тези места се забавляваме свободно, с грижа един към друг и към пространството. Пространството също задава тона с атмосфера и отношение. В България се формира една приятна

ИЗДАТЕЛ Камелия Величкова

ВОДЕЩ РЕДАКТОР Мая Стефанова

РЕДАКТОР Светослав Тодоров

КОРЕКТОР Йордан Константинов

ФОТОГРАФ Боряна Пандова

РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg

Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com

Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg

АВТОРИ В БРОЯ

Емине Садкъ

Мая Стефанова

Светослав Тодоров

ФОТОГРАФИ

Емине Садкъ I стр. 4 – 9

Лубри I стр. 14

Петър Тодорински I стр. 34 – 35

Clara Nebeling I стр. 25

Edd Horder I стр. 21

Kerry J. Dean I стр. 20, 22

Turkina Faso I стр. 23

КОРИЦА фотограф: Кери Дийн стилист: Лилия Тончева О'Рурк

асистент-фотограф : Боряна Пандова публикация: Vogue Украйна

ПОВЕЧЕ

VIJMAG.BG

“Виж!” е независима печатна

безценната подкрепа на всички тези хора

платформата Patreon. Ако харесвате работата ни, подкрепите списанието на: WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

Ана Благова Андреа Попйорданова

Ася Мункова Бояна Райчева Боря Шапшалова

Ваньо Димитров

Венцислав Лалев Вероника Аристархова Вероника Белчева Виолета Хубенова Владимир Драгоев Гергана Георгиева Гергана Рабаджийска Даниел Томов

Ashira Morris

Liza Shmatkò

Jana Le

Paragon Creative House