Виж! Vol.124

Автор: Светослав Тодоров Фотограф: Боряна Пандова

След като през май обхванахме перспективите пред българската литература, сега правим завой към музиката. Тя като че ли си няма международен флагман, който да привлича по-голям интерес към местните имена или към себе си въобще, както понякога се случва при другите изкуства. А доколко тя е изкуство или просто забавление, зависи и от това какъв тип музиканти или слушатели ще попитате.

Подобно на литературата и киното ни, българската музика, ако можем да говорим за нея като нещо цялостно, е преследвана от предубеждения. И все пак тя някак винаги оцелява въпреки несигурностите, все по-мъглявите понятия за вкус и с мейнстрийм, за

който е спорно до каква степен помага или пречи на ъндърграунда.

В този брой селектираме изпълнители и композитори,

за които това е ключова година и лято на промени.

Които са едновременно DIY, но често с достатъчно

опит и с известен перфекционизъм. В неясната зона между това да имат верни фенове, но и да остава отворен въпросът как може да стигнат до по-голяма публика.

Междувременно късната пролет и лятото в България

предлагат и невиждан отпреди 2020 г. прилив на

международни имена, както на клубната сцена, така и

на фестивалите. Отличен момент да проверим докъде

сме във възприятията си, какво вземаме или не

вземаме от добрите световни примери. Имаме ли

отговор? Press play.

2023 ТЪРСИ ПРИПЕВА СИ

So 2020‘s

Съвременната българска музика

като противоречив коктейл

Автор: Светослав Петров

Свикнали сме да мислим за музиката, а и за повечето форми на изкуство, като за огледало на времето. Трайно свидетелство за момента, в който са създадени. Сузана Франкел от сп. Another отбелязва забележително точно, че въпросното огледало всъщност никога не е истинско отражение, а по-скоро пречупване и сливане на вътрешния свят на творците с пулса на епохата, в която са родени.

Бърз анализ на съвременната българска (независима) сцена неминуемо забърква противоречив коктейл от турбулентно време, поколенческа травма, културни войни, бърз интернет и постоянни нискотарифни полети за сверяване на часовника с концерти и фестивали, които я превръщат в непостоянен низ от добре структурирани балони.

Независимата музика наследява и пробивите, и грешките

Българската сцена може да е много хаотична – дотолкова, че да е трудна за обхващане в цялост и да подлежи най-вече на строго субективен анализ. Трудно е да говорим за устойчивост и развиваща се сцена, а не

по-скоро за рехава редичка от следващата

голяма надежда с неизвестен срок на годност.

Абстрахирайки се от второто пришествие на чалгата и мутацията ѝ в псевдоироничната музика на поколението 20+, имаме интересния възход на дуото “Молец“, пораснало за девет месеца от концерт за стотина души до самоизграден тотален мейнстрийм за хиляди на гърба на само няколко успешни сингли и дебютния им албум, наречен леко мързеливо “Албум”.

Новата вълна (с цялата условност на това понятие) в българската независима музика наследява добрите намерения и грешките на растежа на изгубеното поколение от 90-те, информира се от случващото се навън и пробва работещите тактики на западноевропейската сцена с променлив успех.

Добрата новина е, че цъкането на евроцентове, пардон – западната практика на модела пълнене на Spotify папка със сингли в продължение на година, преди да я лансираме като албум с още две-три нови парчета – има приятни изключения у нас.

Миналата година Leena (Цветелина Лазова)

стъпва на гърба на едно-две EP-та, за да отвори ниша в алтернативното арендби с дебютен албум върху бийтовете и продукцията на Kamen Makes Music (Камен Колев, Benjiе Gregorie) и Гената (Евгени Енчев) от So Called Crew.

Двамата са удачен пример не само за тенденцията на постоянно колабориране с различни гласове и бийтмейкъри (като Константин Бешков, Kay Be), но и за балансирането между работа за комерсиални артисти и бутане на лични проекти по начина, по който го разбират.

Бийтове на три морета

И докато So Called Crew е отракана екосистема от семейство и приятели с дълъг опит, Stereofox го играе инкубатор и издател на солови албуми (тези на Leena и Yana – певицата Яна Янчева) и бийт

компилации от лагери по морето и в страната със самостоятелна и съвместна продукция от дузина бг бийтмейкъри.

Базираната между София и Берлин музикална медия и лейбъл обаче има явна непоносимост към текстове на български, защото се е ориентирала предимно към налагането на родните артисти в международни плейлисти, съответно едва ли можем да очакваме голям гръм у нас по подобие на дуета Славчев/Макаров.

Leena, фотограф: Кристина Димитрова

Ако посмеят да се гмурнат в

по-експериментални води, вместо да

залагат на сигурно, читавите бг

бийтмейкъри и продуценти вероятно са

способни да разчупят клишето бийтмейкър

с певец/певица и да застанат зад успешен

продукт ала Sega Bodega и Dave Okumu

например. Нещо, което Trombobby

(Божидар Василев) се опитва да направи не

само като продуцент на различни малки и

големи артисти, но и в еволюцията на дуото

със С-МО (Симеон Желязков) до потентен

пълен бенд с единствените им приятели.

Съдбата обича

смелите

И докато последните разчитат на дълъг опит

като студийни музиканти (и крепко

приятелство помежду си), дипломираният

актьор Теодор Кисьов – Хюго е рядко

талантливо изключение:

самиздат/направи-си-сам рапър и

гаргантюански трубадур в едно, който

измисля, композира и изпява най-добрия и

престъпно недооценен български поп/соул албум на на 2023 г., а и на последните няколко години – “Симулакрум“.

Експерименталното поп дуо Lunikk (певицата Кристина Йорданова и

мултиинструменталистът Денислав Попов)

пък печели адмирации с безподобния (за родната сцена) и моментално разпознаваем

микс от спотаени в ниския регистър вокали, интелигентни текстове и плътен звук от войнстваща електроника с абразивни китари.

Горните имена са от онези стимулиращи откривателския дух примери, които предизвикват еуфория, екстатично

поглъщане, мигновено изпращане на приятели и познати и органична реклама от уста от уста, която може и да е достатъчна, но по-често не е.

Woomb се появяват ненадейно след дълга гестация между Георги Линев и Христо Йорданов, за да разсеят личното ми предубеждение за Kan Wakan с нов вокал с един концерт, посявайки надежда за силен алтернативен албум.

В електронната музика пък си имаме продуцент и диджей като Raredub (Петър Васев), който издава енергично и емоционално техно за Sofia Records –лейбълът на Kink, вероятно най-успешният български музикален артист на световната сцена в момента. Българската независима сцена е неравноделен сбор от индивидуални артисти, колективи, балони, протежета и ментори, които се противопоставят на липсата на адекватна инфраструктура с достатъчно медии, подкасти и градски и извънградски сцени (със седмични концерти, започващи и свършващи навреме за последното метро, ама хайде да не си разваляме настроението) и търсят внимането на фрагментираната публика с нерядко добра музика.

Вместо да изяждаме и изплюваме всеки нов артист с ентусиазма на танцуваща мечка, можем да им пожелаем по-малко Национален фонд “Култура“ и повече блъскане в спалнята или студията на приятели. Все пак истинската, автентична музика и адекватна модерна сцена не се раждат в задоволство и комфорт, а в глад и бунт.

Светослав Петров е съосновател и главен редактор на “наръчника за момчета с добро възпитание” Boyscout, едно от малкото издания, които редовно акцентират върху новите имена на българската музикална сцена и създават мост между нея, западните примери и другите изкуства. През останалото време преподава в магистърската програма “Мода, стайлинг и бизнес стратегии” на Нов български университет, обикаля по концерти и изложби

Lunikk, фотограф: Боян Дечев

УТРОБЕН ЗВУК

Проектът Woomb на продуцентa Георги Линев и фотографa и стилист Христо Йорданов, за

които музиката е начин да изпиташ екстремна емоция

Автор: Мая Стефанова Фотограф: Боряна Пандова

Да препълниш място като Koncept Space още със съвсем, съвсем първия си концерт на живо, и то само два дни след като си публикувал своя песен в пространството, е постижение, на което малцина са имали възможност да се насладят. Woomb го направиха в края на месец май, два дни след излизането на

първия им запис под формата на performance video към песента Pray For The Worst, a в края на юли бяха и на сцената на Sofia Live Festival.

Това музикално зачатие, случващо се между Лондон и София, успя да остане добре опазена тайна и в продължение на близо половин година бавно, но уверено да се роди на българската сцена, за да може след това с пълна сила да поеме и в други посоки по света.

В основата на проекта стоят опитният продуцент и музикант Георги Линев (Kan Wakan) и познатият като талантлив фотограф и

стилист Христо Йорданов.

Макар вторият да е давал сигнали, че притежава дарби като изпълнител с участието си в училищния хор, а след това в гимназията започва да пише активно, думите му се превръщат в текстове едва по време на пандемията. “Тогава в мен се

появи желането да се уча да използвам

музикален софтуер, да записвам някои ранни идеи и демота, както и да правя

опити да свиря на китара.“

Woomb неслучайно напомня на английската дума за утроба, която те обясняват като

символ за единственото сходство между хората, преди да започнат да трупат и оформят различията си. Онова, което

свързва Георги и Христо в началото, е и споделеният вкус за музика. “В момента, в който се запознахме, започнахме разговор за любими артисти, значими концерти и животопреобръщащи албуми. Не много след това започнахме да работим заедно, но фундаментът на нашето професионално партньорство, и впоследствие приятелство, остана музиката“, обяснява Христо, докато Георги си припомня техен разговор, в който Христо споделя, че като дете нарочно се е поставял в ситуации, които го натъжават, за да изпита силна емоция. “Аз правех същото и като се замисля, май създаването на музика е точно това търсене и материализиране на екстремна емоция.“

Музикалните им влияния, разбира се, не винаги се припокриват стилистично.

“Напоследък именно тези разминавания са ни интересни. В тези опозиции се раждат изключително изненадващи и за нас самите идеи. Единственото, от което се стремим да бягаме, е това, което е очевидно

“правилното”. Също не слушам почти

никаква музика, която има за цел да ме накара да се чувствам “добре”, пояснява Линев.

Различната степен на опит и подготовка в музиката също приемат като предимство: ”Благодарение на досегашния опит на Георги си спестяваме много време и грешки. Той успява да вкара в материалния

свят много от нашите абстрактни идеи, което е възможно само с доста предварителна подготовка“. За Георги пък предимството в работа с някой, който не е професионално обременен, е в

по-голямото пространство за

експерименти и изненади. “Сякаш определени бариери, които са си поставяли много от по-опитните вокалисти и композитори, не са там. Съответно можем да градим нещо наше, което на моменти е много сурово и автентично.“

Интересно е, че въпреки успеха, който има в Лос Анджелис и Великобритания – успех, за какъвто мнозина от българските музиканти и изпълнители мечтаят, Линев предпочита да се завърне в България и да твори и работи тук. “Връщат ме свободата и спокойствието, които ми позволяват да се фиксирам над това да правя каквото обичам, без да се налага да се боря с

постоянния шум, който съществува в тези по-големи градове. Сякаш почти всичко в този аспект е една идея по-лесно тук. Музиката ми винаги е била отражение на енергията на мястото, на което живея, и България донесе нещо ново за мен, което самият аз не очаквах. И двамата сме привърженици на идеята, че сме само проводници на енергия, която и ние не разбираме напълно. Знаем, че, за да правим това по оптималния начин, трябва да търсим покой на духа и тялото.“

Развитието на песните им от “утробата“ до тяхното завършено оформяне, раждане и прохождане търси подобен баланс. Понякога се мъчат да направят нещо напълно непознато за начина, по който са работили до този момент, да започнат и довършат песен за седмица или да пренапишат изцяло стара идея, разказва Георги. За Христо тези изненадващи

творчески импулси могат да се случат дори в рамките на няколко минути, но “в други случаи имаме скелета на една песен, който се нуждае от месеци почивка преди да се научи да ходи, а после и да танцува“.

Така вече са създали 15 изцяло авторски

песни, които са в процес на довършване, а междувременно не спират да работят

по нови. Затова и албум е нещо, което

стои като цел на хоризонта. “Но хоризонтът е далеч. Искаме да се доверим на процеса и да не прибързваме с издаване на голям обем на музика наведнъж.“

Първите неща, по които работят, според Христо се намират “в преходното

пространство между реалността и един добре познат сън. В звука мога да усетя мирис на мокра почва, напоени от дъжда ливади, но някой песни ми ухаят на тамян, на кръв.“ Други напомнят усещането да се

носиш пиян и сам по пътя за вкъщи с метрото, връщайки се от разочароваща вечер, допълва описанието Георги.

Записите правят в Лондон, а репетициите и представянето – в София и това постоянно

движение не им позволява да се отпуснат напълно никъде. “Това носи със себе си много интересни влияния в артистичен аспект. Разстоянието неизменно създава ментална бариера между хората: както в личен, така и в професионален план е трудно да търсиш баланс в комуникацията“, смята Линев, докато за Йорданов тази

мобилност създава усещането, че оставя

нещо недовършено и в двата града. “В един момент се чувствам постоянно все едно съм излязъл от вкъщи и съм си забравил

ключовете… но обичам Лондон. Никъде не се чувствам толкова свободен. Уча много за себе си като артист и човек от мащаба на този град.“

Междувременно Георги продължава да работи и по другите си проекти, защото

това е възможност да се поставя в различни

позиции като композитор и така да се

предизвиква творчески по нови начини. С Woomb обаче

предпочита

да запази

известна дистанция, за да може характерът

и индивидуалността на проекта да изпъкнат напред и да не могат лесно да го сравнят с нищо, в което е участвал досега. В работата с Христо оценява още възможността да има креативен партньор, с когото винаги да си подава бързи идеи, докато с Kan Wakan

често е оставен да се лута сам в собствената си лудост, “прекъсвана само от музикантите, с който съм работил на момента и са се отбивали за чаша чай в студиото – но и този малко по-изолиран начин на работа също има своя чар“. Христо също продължава да приема задачи, свързани с фотография и стайлинг, но е доста селективен и се стреми да фокусира енергията си върху Woomb.

Ако през май и юни сте пропуснали

възможностите за жива среща с тяхната музикална симбиоза, ще се наложи да

чакате до есента за нови такива. През това време ще задоволят нетърпението ни с издаването на Last Rays – една от песните, които винаги присъстват в сетлиста им.

Очаква се тя да се появи през август като

топъл музикален лъч, които да озари последните ни летни дни.

Woomb може да следите в YouTube и на @woombband.

Maze Hunters не отлагат живота за после

Автор: Светослав Тодоров Фотограф: Боряна Пандова Триото с корени в Украйна и Молдова издаде дебютен албум, сподели сцена с любимите си групи и всичко това доскоро е изглеждало напълно невъзможно

“Кои са тези?”, “Българи ли са?”, “Ама те всъщност звучат много добре”. Подобни въпроси витаеха из публиката както преди концерта на берлинските

пост-пънк легенди Pink Turns Blue по-рано тази година, така и преди скорошното гостуване на Interpol. Началото и на двете събития в София дадоха Maze Hunters.

2023-та е годината, в която всичко влиза във фокус за тях: изявите им са все повече и пред все повече хора, а те все по-уверено намират звука си и стоят на сцена. В средата на юни излезе дебютният им албум Faceless (предшестван от ЕР три години по-рано), а първите концерти извън страната са посоката, в която ще работят в близко бъдеще.

Александър Иванов, Евгений Обручков и Дмитрий Военнов изглеждат като хора, за които най-естественото нещо е да са заобиколени от инструменти, кабели и написани на хвърчащи листи заглавия на песни, но те всъщност започват от много по-далечна начална точка в сравнение с повечето софийски групи.

И тримата са бесарабски българи. Вокалистът и китарист Александър е от село близо до Исмаил, Одеска област, Украйна. Басистът Дмитрий Военнов е от Кишинев, столицата на Молдова. Барабанистът Евгений Обручков идва в София от Приднестровието, признатата единствено от Русия полуавтономна източна част на Молдова, която през последното десетилетие се превърна и в културно, и в политическо явление. За това помогна засиленият интерес на пътешестващи фотографи, улавящи консервираната атмосфера на СССР там, където и до днес сърпът и чукът са част от знамето на републиката. След началото на войната тя е разглеждана и като все по-голяма геополитическа опасност за допълнителна дестабилизация в региона. Тримата се запознават в София, като Дмитрий обяснява, че общността на бесарабските българи и до днес е много сплотена. “Така че, ако дойдат трима, които се интересуват от музика, това ще се разбере.” Първо ги сприятелява футболът, после и музиката. В началото комбинират няколкото си авторски песни с кавъри, а сега изпълненията им са изцяло авторски.

От време на време като знак за актуалните

си влияния включват “Televised Mind“ на Fontaines DC и “Happy“ на bdrmm.

Когато започват да свирят през 2018 г., веднага усещат химията. Не помнят някога

да са се карали сериозно за каквото и да е.

“Имаше много за какво да си говорим,

дори и да не свирим заедно. Всъщност в

една група дори не е най-важното да

свириш добре на музикален инструмент.

Важен е mindset-ът”, казва Евгений, който

като тийнейджър принтира снимки на

Interpol, за да ги залепи в стаята си като

плакати. И за тримата този контакт с

групите, които някога са им се стрували

толкова далеч от тях, е сбъдната мечта.

Животът им в София съвпада с първите им

запознанства с повече хора, които

споделят интересите им, както и въобще с

първите им по-големи концерти. И

тримата казват, че в родните им места е

трудно да се говори за каквато и да е

сцена или възможност за изява. Формират

и развиват интересите си изцяло заради достъпа до торенти. “Никога не съм ходил на концерти в Приднестровието. Всичко, което съществуваше в главата ми като

музика, беше свалено от интернет.”

Въпреки по-големите възможности тук, те

смятат, че е трудно да говорим за истинска сцена у нас. Всеки жанр е сам за себе си.

Групите приятели често са изолирани

едни от други. Под всеки ъндърграунд

има още един слой, без отделните

общества да имат връзка помежду си.

“Веднага ни направи впечатление, че музикантите не се подкрепят, не се уважават. Засега не може да намерим това усещане за общество, което примерно съществува между хардкор групите.”

“Трудно ни е да разберем къде се

намираме точно – или ние познаваме

отчасти какво се случва, или нас ни познават оттук-оттам, но е трудно да говорим за някакво единство“, казва Александър Иванов, докато другите двама

проверяват докъде е стигнал течът в пространството след интензивния дъжд, а саундтрак е репетицията на Savage

Ravage, също със скорошен нов албум, на долния етаж.

Faceless е записан в същата репетиционна, която триото обитава от няколко години. Това също носи едно противоречие: те правят съвсем слушаем и лесно разпознаваем инди рок с шугейз елементи, но изцяло на мускули, с всичките лишения, с които живеят и работят музиканти в много

по-експериментални жанрове.

Албумът започва и завършва с вплетени в музиката реплики от филма The Network

на Сидни Лъмет от 1976 г., и по-точно един от пиковите моменти в него, често използван и цитиран през десетилетията в моменти, когато светът изглежда изключително хаотично място. “Виждаме албума като документален филм, предаден през музиката“, казва Дмитрий, който развива и ембиънт проект под името Sonic Ghout.

Каква част от случващото се на политическо ниво покрай войната в Украйна и винаги изглеждащата

заплашена от страничните фактори Молдова е повлияло на записите през последната година? Казват, че няма песен, която директно да говори по тези теми, но според Евгений “този постсоц манталитет, с който сме израснали и с който постоянно отлагаш живота за после, не е оставил чак такива следи в хората тук, но го има при нас. Винаги си нащрек, винаги си забраняваш нещо. Тази нервозност и меланхолия мисля, че личат в албума, защото съществува у нас на подсъзнателно ниво, дали от различните кризи във времето, или от възпитанието на предишните поколения.”

Затова сега те не искат да отлагат нищо, нито да си поставят граници или стриктни очаквания. “А би ли имало смисъл?”.

KAKE? не са ZLE!

Автор: Светослав Тодоров Фотограф: Боряна Пандова

Мартиан Табаков, Мартин Пенев и Андрю Андерсън прощават на всички, които не ги разбират

Ако хвърлим поглед върху всичко, с което тримата се занимават, като че ли музикална група не би трябвало да влиза в плановете. Но ето ги с вече един албум и планове за втори.

Мартиан Табаков и Мартин Пенев са художници, добре познати на тези, които следят съвременното изкуство в страната, и с проекти, които винаги провокират повече от един пласт на интерпретация. Роденият в Манчестър Андрю Андерсън преминава през “много, наистина много” групи, преди да се установи в София, журналист е на свободна практика, има соло проект със скорошен албум на име Queasy Pieces, а също така е в екипа на англоезичната книжарница Avrtikl.

От група, която допреди няколко

години приличаше повече на пърформанс с кратък живот (самоделните им кимоно костюми са обичайна част от изпълненията им), сега “KAKE?“ все по-често имат редовно присъствие на сцената. Казват, че не е имало специфичен момент, когато са се почувствали като истинска група: ако преди са правили повече шоу, за да прикрият, че не свирят добре заедно, сега смятат, че и двата елемента са в равни пропорции, когато свирят на живо. Да си изпеят песните и да си тръгнат е последното, което правят: на сцената може да се появи акордеон, кукла, препарирано животно или пък да бъдете изненадани от уменията на Андрю да рапира на български.

Според Мартин Пенев от тук насетне групата може да има много и различни форми. “KAKE?“ може да е всичко: театър, филм, опера.”

Преди година излезе дебютният им албум ZLE!, заедно с видео към “Хвърлям” – песен, която най-добре представя колажния стил на групата: абсурдистки текстове между българския и английския с хумор, който сякаш не олекотява музиката

им, а напротив – вкарва слушателя в една сива зона, която той не е сигурен

дали тези хора се взимат твърде насериозно, или точно обратното. “На всички, които не разбират –прощаваме”, казва завършилият богословие Мартин Пенев, а за Мартиан “euro boy етно фолк пост пънк” звучи най-близко до това, което правят.

Не успяваме да се срещнем с тях, преди да свирят на открито в “100 стола”: дъждът за втори път отменя тяхно участие. Така отиваме в креативния им дом, студио “Белка”, което поделят с дизайнери, художници и илюстратори като Валентина Шарра, Виктория Стайкова, Мила Янева – Табакова, Петър Сапунджиев. Едновременно ателие, място за творчески хаос и мини артистично общество.

“Колко точно ще е концерт и колко точно пърформънс, зависи от публиката, от пространството. Например, когато свирим тук, в “Белка” всичко е на наше разположение, дори последния път доста прекалихме с пушека“, казва Андрю. “На един скорошен концерт хората отпред абсолютно не харесваха това, което правим. Разбрахме го особено добре, когато изпяхме песента “Уважаваш ли ме?” и разбрахме, че отговорът е “не”, така че тогава съкратихме шегите.”

Това, което му прави впечатление в България, е, че публиката винаги иска още, докато във Великобритания на ударните и кратки

изпълненията са гледа с по-добро око. “Бях свикнал хората да искат да се махна от сцената, така че се изненадвам, когато с “KAKE?“ концертът върви добре и публиката иска да свирим още. Същевременно ми става едно мило и познато, когато не върви добре и искат да се махнем. Толкова съм свикнал да бъда отхвърлян…”.

До каква степен чуждестранен

слушател може да влезе във филма им?

Според тях езиковата бариера е все по-малък фактор и дават за пример

популярността на турската музика в момента, а самата енергия на

концертите казва достатъчно – не всеки ден някой прави тази музика по кимоно. Според Андрю “просто трябва да се целим в по-претенциозната публика, а и снобите винаги имат повече пари.”

Скоро се очаква EP с няколко песни, създадени около дебюта им, а по-късно тази година те ще запишат и втория си албум.

И все пак, как една песен на групата става факт? Понякога първоначалната

искра е шега, която тримата отнасят в различни посоки, понякога е най-обикновено развиване на

намерена по време на джем сешън идея. Една от новите песни, “Веган в нощта”, се ражда след като Пенев се замисля за начина, по който нощта е толкова често преизползван символ в поезията, когато се говори за романтика и мрак. “Чудих се кое е най-тъжното нещо и изведнъж си представих един веган, който обикаля сам в нощта, без да може да намери храна, без дори да може да бъде подкупен с кебапче по избори.”

В този ред на мисли, те имат едно финално послание: “Ако няма как да преборим корупцията, то поне нека всички да имаме достъп до нея.”

Албумът ZLE! на ”КАКЕ!” е в стрийминг платформите, както и на kakebandofficial.bandcamp.com. Те ще направят трети опит да свирят в “100 стола” на 15 юли. На сцената ще бъдат и “Почти Насекомикс”, група, в която след смъртта на Андрония Попова – Рони от “Насекомикс” отново се събират Санди Даниел, Георги Дончев и Мишо Йосифов.

Галоп и гмуркане в ритмите

Автор: Мая Стефанова Фотограф: Боряна Пандова

След 1000names Николай Тодоров продължава напред с проекта си Puma & The Dolphin, с който озвучи кампания на Louis Vuitton с Яйои Кусама

Пумата и делфинът обитават два отделни свята от една планета, без да подозират за съществуването си. Проектът Puma & The Dolphin на Николай Тодоров – Нико ни предизвиква да си представим тяхната среща чрез “съчетание от различни ритми и стилове, които иначе не биха се намерили“. Това въображение излиза за първи път през 2015 г. на необичайния в наши дни формат касета, издадена от българския лейбъл Wtf Is Swag. Следващите му издания са плочи, и то в каталога на канадски, шотландски и белгийски лейбъли, сред които е и албумът Indoor Routine за Invisible Inc. От няколко месеца музика на Puma & The Delphin озвучава и кампании на световния моден бранд Louis Vuitton с участието на Яйои Кусама в социалните мрежи.

Успехът на Нико, както предпочита да се представя, не е случаен. Занимава

се с музика още от времето, в което

като дете ходи на уроци по пиано, а с продуциране – може би вече над 20 години. “Спомням си годините на ентусиазма. Как технологиите

еволюираха и как музиката ставаше

все по-достъпна и все по-интересна“, допълва той.

Част от натрупания опит и ентусиазъм

в технологиите се проявява, когато

Николай е половината, или 99

Mistakes, от електронния проект

1000names. В него, заедно с Маргарит

Алексиев – Casio Blaster, преобразяват

общите си влечения към хип-хоп

културата, датиращи още от 90-те, в

авторска бийт електроника или

електро хип-хоп, в който крайната им

цел сякаш е разбиването на бийта на съставните му части.

Puma & The Dolphin

можете да следите на @puma_and_the_dolphin

Първото им издание излиза като 7-инчовата плоча за френския лейбъл Eklektik Music, следван от един 12-инчов сингъл, след което се появява и първият им дългосвирещ албум Illuminated Man за британския лейбъл Black Acre. Освен с впечатляващата си музика, която в продължение на близо пет години бива издадена в общо 4 албума и 9 сингъла, двамата стават разпознаваеми и участията на живо, в които винаги залагат на открояващи се сценични облекла. С времето Хилядата имена, както мнозина ги наричат, постепенно поемат в отделни житейски посоки, но остават свързани от любовта към добрата музика, семействата си и най-вече приятелството. В края на миналия месец, и петнадесет години след първото им издание, двамата се събраха за един дългоочакван от феновете им сет на сцената на Sofia Live Festival.

“Като цяло не обичам да се връщам назад. Беше каквото беше, научихме много неща, преживяхме още толкова. Беше велико, но сега е също толкова интересно. Непрекъснато откривам нова интересна музика и продуценти. Цялата музика на света е в джоба ти. Какво повече му трябва на човек?“, споделя Николай. Той допълва, че в това да си солов артист има повече отговорности, което обаче не знае дали да определи като предимство или недостатък: “Ако те мързи, а трябва да завършиш нещо, няма кой да ти помогне.“

Във времето, в което не се пренася въображаемо в музикалното измерение между пумата и делфина, Николай се определя като “критик на кисело мляко“, баща на две момичета, съпруг, който “носи обикновени дрехи“ и работи като графичен UX/UI дизайнер на свободна практика.

Творческият процес му е много важен и казва, че ако не беше музиката, със

сигурност щеше да се занимава с нещо друго творческо. Малко известен факт е например, че в миналото е бил художник, който днес обаче рисува само с

дъщерите си. “Рисуването ме научи да наблюдавам и анализирам нещата и да ги виждам в рамка.“

Ако трябва да избира между сцената и

студиото, ще предпочете второто, защото там му е много по-интересно. Но пък обича да излиза на лов за звуци

навън и макар да не знае какво е

медитация, си я представя така. Чува ритъм дори в тишината. “Много често се заслушвам в бръмченето на хладилника или електропостовете по улиците. Няма пълна тишина никъде. Заобиколени сме от звуци, само трябва да им обърнем внимание. Дори и в гората няма тишина, там гъмжи от ритъм.“

Албумът му Indoor Routine (2020 г.)

например се ражда от някои от най-монотонните моменти в живота му, когато успява да се предаде на “красотата на домашния живот –наблюдавайки как децата ми си играят, хранейки птиците и оплитайки звуците от моето обкръжение с ритмичните пластове“. Друг път траковете му се образуват като мистични шамански

пътешествия, започнали и завършили в собственото му тяло без концепция и отговори.

В началото на тази година той издаде новия си сингъл Phantom Impulses, с който се завърна в каталога на Invisible Inc. Именно през изминалата зима обаче за първи път от много време насам изпитва и липса на вдъхновение.

“Предполагам, че се дължи на натрупана умора. Беше странно усещане. Трябваше ми нещо, някакъв тласък. С леки стъпки почнах да го подхранвам и вече набира

нова сила.“

Този така необходим тласък се появява неочаквано с кампанията за Louis Vuitton

и Яйои Кусама. “Стана случайно, както всичко на този свят. Нямам пронизваща история, но се случи в правилния момент. Бях в нещо като творческа дупка и тези предложения бяха като blast. Показаха ми, че има смисъл в това, което правя.“

Сега отново е запретнал ръкави, слух и вдъхновение и с бавни темпове работи по следващия си ембиънт албум. Идеята за него е да борави още повече със звукови пейзажи, като промени обаче процеса на записване. Представя си го както в рисуването, когато художникът улавя даден момент в картина, но в музиката това ще е като да сложиш мига да се повтаря на лууп с часове и така да се превърне в медиативен кратък разказ. Звукът е само началото на идея, която в края никога не е същата, каквато е била в началото, но именно в това е и вълнуващият момент на изненадата.

През лятото можем да чуем Puma & The Dolphin да препуска и плува зад пултовете на няколко фестивала – Vola Open Air, който превзема връх Околчица в природен парк Врачански Балкан от 21 до 23 юли и Wake Up Stran-jah, който ще се настани на плажа на Варвара между 11 и 14 август. Там някъде може да го хванем не само да създава, но и да улавя част от своите звукови пейзажи, в които да се гмурнем заедно.

Кой

къде.bg

Елате от рано: обещаващи имена на българската музика

може да хванем по фестивалите това лято

NIANDRAZ

Звуковият свят на Niandraz има едновременно потенциал да привлече по-широк кръг от слушатели, но истински да впечатли само правилните хора: сложната за балансиране смесица на жанровете по мрачната страна на атмосферичността и електрониката веднагически селектира аудиторията си. Първият ѝ албум “Сумрак” излезе в края на миналата година, а през тази тя засили участията на живо, като последно подгрява концерта на датското синт-поп дуо Gents. Същата композиторка има и още един полуанонимен проект – Blessed by Saturn.

КЪДЕ: VOLA OPEN AIR

21-23 юли, Врачански Балкан

И WRONG FEST

14-17 септември, НДК, София

Слушай на: niandraz.bandcamp.com

сцена – от експериментална електроника до рок, които

Зад псевдонима е Преслава Кръстева, която живее и работи по музиката си в Лондон. А тя представлява съвременно звучаща смесица между соул вокали и меланхолична, бавно разгръщаща се електроника, най-добре представена в песни като Black Season.

Дали LVA ще отиде към напълно поп или ще експериментира в по-нетипична посока, като че ли тепърва ще видим.

КЪДЕ: ВАРУША ЮГ 19 юни, сцена “Стамболов“, Велико Търново Повече на: soundcloud.com/preslava-krasteva EVDN.

Проект на басиста Евден Димитров, който в дебютния си албум събира широка палитра от жанрове, влияния (в описанието на албума той цитира като вдъхновения както Дюк Елингтън, така и Брайън Ино), както и гости (от Trombobby до Прея). Tension/Release се появи през лейбъла Stereofox миналия ноември, а тази година Димитров имаше солидно участие с няколко съвместни песни в компилацията Bulgarian Beat Wave vol. 3.

КЪДЕ: RADAR BEYOND 5 август, Археологическия музей във Варна Намери на: wearestereofox.bandcamp.com

ALI

Като че ли често групите у нас стигат до обещаваща фаза, разпадат се и се преформатират в нещо ново. Музикантите от ALI са познати и от други места –например вокалистът Алан Абдала дълго време беше гласът на Macrophone, а с настоящата си група навлиза в малко по-тежък, лиричен и мрачен рок, към който етикетът “инди” е по-условен. От 2020 г. насам те издадоха пет песни, което означава, че е крайно време за истински албум.

КЪДЕ: BURGAS SUMMER LIVE Преди Editors, Temples и Shame на 13 август

Повече на: alifromthefuture.bandcamp.com

Автор на юбилейната фестивална визия е Ясен Згуровски.

ДЕСЕТ

ЗАВЪРТАНИЯ НА 180°

Точно преди десет години три събития на три локации обръщат София за първи път на 180 градуса. Правят го през август, когато всеки е скептичен дали нещо ново и различно може да открие своя успешна пролука. Точно в най-трудния за културни мероприятия месец в годината, когато столицата е полупразна и публиката е кът, без никакъв бюджет и само с няколко раздадени флаера, организаторите на първото издание на фестивала 180°–лаборатория за иновативно изкуство успяват да изненадат всички, защото и трите им събития са препълнени.

Този успешен експеримент заражда хъса, с който десет години по-късно фестивалът продължава да внася в София културен живот и през лятото. Юбилейното десето издание предстои да бъде открито на 21 юли в “Топлоцентрала“ с гостуващия спектакъл-пърформанс на легендарния “Ансамбъл Модерн“ (Франкфурт), а вечерта ще прерасне в истинско “галактическо парти“, което ще отбележи десетото завъртане на фестивала около слънцето.

В дните до 28 юли програмата ще изпълни различни локации в града с креативни пърформанси, експериментална музика, иновативни работилници, вдъхновяващи дискусии и пъстри хора. Част от тях са утвърдилият се вече конкурс за късометражен ням филм Videomotion, лабораторията за креативност и

работилници, част от културната и образователна програма Community Lab°, както и студентската лаборатория Student Lab°.

“Виждаме как всяка година публиката посещава нашите събития с по-голям интерес, откритост и любопитство“, разказва артистичният директор на фестивала Александър Хаджиев. Така според него за 10 години “едно абстрактно и доста далечно от традиционните посоки на изкуството събитие успя да се задържи и етаблира не само в културния календар на столицата, но и на картата на европейската културна сцена“. Затова и на отминалите десет години той гледа по-скоро като пътешествие, в което “всички участници, екип и публика се превръщат в голямо семейство, а всеки ден крие нови приключения, които изживяваме заедно“. Според него другият ценен момент е как всеки, “докоснал се до 180°, се впуска с огромно желание и страст, а не по задължение“.

Независимата сцена е ключова за развитието на обществото, а българската определено заслужава повече внимание, отколкото получава, смята още Александър Хаджиев. Пред публиката стои шансът да отдаде това внимание на правилното място. Разгледайте програмата на юбилейното издание и в дните между 21 и 28 юли бъдете на точния градус.

НА ГОЛЕМИЯ МОРСКИ ЕКРАН

Осмото издание на Международния филмов фестивал в Бургас ще предложи нова порция качествена селекция от кино, в която освен на пълнометражни и късометражни игрални филми, публиката ще може да се наслади и на документални и анимационни заглавия, както и на филми, чийто фокус е музиката. Откриването е запазено за премиерната за България прожекция на “Копенхаген не съществува“ на датския режисьор Мартин Скобер и на номинирания за “Оскар“ сценарист Ескил Фогт. Премиерно пред местната публика ще бъде представен и дебютът на австрийския режисьор Давид Вагнер “Айсмайер“, създаден по действителна история и награден от фестивала във Венеция миналата година. В конкурсната програма, която ще бъде оценявана от международно жури с председател Виктор Божинов, са още “Братя“ на Дархан Тулегенов от Казахстан и португалският “Първа възраст“ на Алешандро Давид. Специално за фестивала аниматорът и режисьор Теодор Ушев ще представи и международна селекция от актуални анимационни филми, награждавани през последните две години, а заедно с това публиката ще има възможност за първи път да гледа и документалния филм на Борислав Колев и Мария Ландова “Теодор Ушев: Невидими връзки“. Гости на събитието ще са също Малин Кръстев, Герасим Георгиев – Геро и Тонислав Христов, който ще представи “Добрият шофьор“. Част от успоредната програма на фестивала ще бъде работилница по писане на кинокритика, водена от Елица Матеева.

15 – 21 ЮЛИ I КУЛТУРЕН ДОМ НХК, СЦЕНА “ОХЛЮВА“ I БУРГАС

ДЖАЗИРАЙ ЮЛИ

Традиционният фестивал “Джаз в Бургас“ за поредна година ще доведе в морския град някои от най-големите имена на българската джаз сцена, като тази година предвижда и чуждестранни гости. Поредицата от концерти в програмата ще започне на 13 юли с Биг Бенд Бургас и проекта Bluetronic на Мирослава Кацарова, Мирослав Торийски и Младен Димитров. Още на следващия ден джаз вибрациите ще продължат да държат града с помощта на Desy & The Shiny Stockings (съставен от Десислава Андонова, Петър Георгиев и Димитър Карамфилов), след което Ангел Заберски ще представи проекта си “Танцуващите музиканти“, в който влизат Михаил Йосифов, Борис Таслев на контрабас, Стоян Янкулов – Стунджи, Симфониета Враца и диригентът Христо Павлов. Всичко това трябва да подгрее публиката достатъчно добре за съботната вечер, когато концертната програма е добре заредена с няколко български джаз величия, каквито са фамилията Дончеви, включваща композитора Кирил Дончев, пианиста Антони Дончев и контрабасиста Георги Дончев и техни приятели. След тях сцената ще превземе Йълдъз Ибрахимова заедно с Живко Петров, Веселин Веселинов – Еко и Христо Йоцов. След това ударно начало “Джаз в Бургас“ ще отстъпи място и време за кратък отдих на публиката и ще се завърне на 11 и 12 август.

13, 14 И 15 ЮЛИ I 11 И 12 АВГУСТ I ЕЦ “ФЛОРА“ I БУРГАС

Мислите и спомените ни са разпръснати из безчет устройства и платформи. Дигиталните ни следи могат да се проследят през социални мрежи, охранителни камери и безкрайни колекции от данни. Ако някой реши, може да тръгне по петите ни и да стигне до почти всяко наше действие и движение, а понякога дори мисъл. Вярно е, че технологиите ни помагат да сме по-бързи, по-организирани, по-добри в съхраняването на спомените си, но така ли действат и на паметта и сетивата ни? И какво се случва с човешкия ум, когато бъде разчленен, разхвърлян, а след това и сглобен повторно като в пъзел? Този въпрос е поводът за срещата на колективите “Съпромат“ на Борис Далчев и Михаела Добрева и “Космотехника“ на Константин Георгиев и Александър Попов. В нея се ражда визуалният пърформанс “Другият сън“, който ще се случи на 12 и 13 юли в “Топлоцентрала“. Той ще бъде с отворен формат и в часовете от 17 до 22 часа ще дава възможност на всеки един от посетителите сам да избира кога да влезе и по кое време да излезе от залата. Пърформансът е вдъхновен от романа със същото заглавие на Владимир Полеганов, а гласът и образът, който публиката ще чува и вижда в него, е на Марий Росен. Музикалният фон е поверен на композитора Ангел Симитчиев, оператор и фотограф на проекта е Венцислав Тодоров, графичен дизайнер – Виктория Стайкова, а като асистенти се включват Невена Георгиева и Росица Грънчарова.

12 И 13 ЮЛИ I ТОПЛОЦЕНТРАЛА I СОФИЯ

ДЕТЕКТИВИ В ЛАБИРИНТА НА СОФИЯ

Създателят на популярната сред деца и родители книжна поредица “Детектив Пиер“ Хиро Камигаки представя в София най-новата си история “Лабиринтът на София“. В него японският илюстратор и екипът му от колектива IC4DESIGN, основан в Хирошима през 1998 г., правят щателно проучване на града. За целта събират информация от снимков материал, сателитни карти, градоустройствени планове, типология на местни обичаи и културни особености. За да създаде утопичен свят, който е необременен от директния контакт със съответния град, Камигаки първоначално не посещава мястото, което предстои да рисува и така дава на въображението си поле за нови вълшебни ситуации. Цветният лабиринт на София художникът рисува през 2021 г., а самият той посещава столицата през лятото на 2022 г., след което екипът му създава и черно-бяла и изключително детайлна карта на града, в която са вплетени и словесни послания. В проекта деца от различни възрасти могат да изграждат собствени маршрути и да се потопят в културните традиции на България, съчетани с образите на супергерои, кукери и берачки на рози. Освен това могат да проследяват движението си през улиците на столицата, да откриват уликите и решават допълнителните мистериозни предизвикателства по пътя. Всяка илюстрация е схема, в която наблюдателят трябва да намери своя път от началото до края, докато открива скрити предмети, тренира наблюдателността си, отговаря на въпроси, помага на други и заедно с това упражнява английския си.

ДО 20 ЮЛИ I НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ I СОФИЯ

“ДРУГИЯТ СЪН“ С ОТВОРЕНО НАЧАЛО И КРАЙ

Фестивалното лято е в разгара си и

независимо от музикалния ти

маршрут и предпочитания, дали си

сред горските поляни, в града или на

морския бряг, сценичното облекло

винаги придава бонус колорит на

цялостното преживяване. И кой е

казал, че подходящият подбор на

дрехи по време на концерт или

музикален фестивал е зона, запазена

само за изпълнителите? Всъщност

един концерт може да придобие

съвсем ново измерение, ако и

публиката даде своя дял той да се

превърне в празник за всички

сетива. Едно е да свириш и пееш

пред сива тълпа, но съвсем друго би

било да попаднеш на такава, която

блести – буквално и преносно.

Докато някои полагат главоломни

усилия да попаднат в обективите на

уличните фотографи, десетки модни

скаути на големите брандове

обикалят именно летните фестивали, за да събират цветни, нови, интересни и свежи идеи и да напипат тенденциите, с които да приковат вниманието в следващите си колекции. Фестивалното облекло

неслучайно се е превърнало в нещо

като отделен моден раздел, защото, ако през деня можеш да избереш да

си строг, елегантен, спортен или просто неглиже, то в разгара на

лятото имаш десетки възможности

да използваш фестивалите и

музиката като извинение да влезеш

в цветна, различна и

по-разкрепостена своя версия. Като

супергероите в комиксите, които

показват истинската си същност

едва когато си сложат костюма.

За целта не е нужно да имаш огромен

бюджет и да изгубиш тонове излишно

време в обиколки на специални сайтове

или магазини – можеш да откриеш своя

фестивален кавър в remixshop.com. Правят

го дори и някои от най-изявените ни

музикални звезди, които се обличат

именно с находки от там за турнетата и

снимките на видеоклиповете си.

Следвайки примера им, не само ще

попаднеш на своето пайетено-бохобърнинг мен-енимъл принт-готикспотлайт диско ера алтер его, но и ще

излезеш с чиста съвест, че го правиш, без да натоварваш бюджета си и с мисъл за планетата. За да попаднеш точно в целта, на помощ в Remix идва огромният избор от множество брандове от всякакъв клас, който можеш да филтрираш според

собствените си предпочитания, а сайтът се зарежда с над 20 000 продукта всеки ден, с отстъпки до 80%. Със спестените

средства можеш да си купиш билет за

следващия голям концерт това лято и да спиш със спокойна съвест, че не си

натоварил модната индустрия и околната среда с твоя моден избор, а напротив. Така

ще се впишеш идеално и в усилията на

много от фестивалите да намалят вредния си отпечатък, като се борят с излишния

отпадък, и да рециклират, доколкото е възможно. Разбира се, покрай

фестивалното облекло винаги можеш да

се изкушиш и от множеството предложения за дрехи, обувки и

аксесоари, с които да изпъкнеш в пейзажа и през деня, когато обикаляш някой нов

град, село, крепост, планина, остров или плаж. Remixshop.com има с какво да направи твоя звездна ремикс версия за всяка ситуация, независимо от музикалния фон. Остава само да я избереш и да

изтанцуваш лятото в нея.

ти и за планетата.

снимка: архив “нонсофия“. Виктор Влаеску, Боян Закъров и Георги Димитров

Износ на

абстрактна мисъл

Автор: Камелия Величкова

Докато едни събития в културния живот ни връхлитат с гръм, трясък и светски блясък, други действат тихо, под повърхността на медийния шум, но бавно и методично проправят нови пътища, създават общности и правят значим исторически скок в развитието на художествената сцена.

Такъв е случаят с българската геометрична абстракция и създалата се малка, но силна и сплотена общност, която за пореден път поставя страната ни на международната карта като една от най-новите възникващи сцени за геометрично изкуство в света.

През юни в музея “Вазарели” в Будапеща се откри изложба на геометрично изкуство “експорт: българия 3”, която включва избрани творби на дванадесет български

автори, родени между 1933 и 1989 г. В нея са включени произведения на Адриана

Чернин, Боян Чакъров, Виктор Влаеску, Георги Георгиев, Георги Димитров, Георги Зодоров, Георги Янакиев, Иван Шуманов, Камен Калев, Мария Чакърова, Мина Стоянова и Петър Дочев, които разкриват една съвършено непозната естетическа територия с общ географски знаменател.

Събитието е част от поредицата “експорт: българия“, която е единствената за момента инициатива, поставяща страната ни на световната карта на геометричната абстракция. Тя няма държавна подкрепа, нито лого на НФК на плаката си, а е истински независим и отдаден труд, плод на дългогодишни усилия на група съмишленици, чийто притегателен център е платформата ”нонсофия”. От 2010 г. насам тя създава обществена осведоменост по темата и организира изложби, симпозиуми, отворени лекции, прожекции, работилници за деца и консолидира артистична общност. Неин основател и движеща сила е Георги Димитров (създател на международния форум “ортогонал“, на националния форум за геометрична абстракция “хоризонта22“ и на сдружение “нонсофия”), с когото се срещаме, за да научим повече за безпредметната естетика, създаването на ранен интерес към този тип изкуство и влиянието му върху развитието на свободната мисъл.

Ако трябва да опишеш какво е геометрична абстракция на някой, който за първи път чува за нея, какво би му казал?

Днес бих казал, че това е полето, където реализирам пълната си свобода чрез редовна практика на редуциран синтез. Именно там срещам едни от най-забележителните за мен личности и създавам рядък сетивен опит за себе си и своите близки. Както и да звучи, геометричната среда ни позволява да постигнем обмен на човечност от най-висша степен. В резултат от това взаимодействие силно впечатление прави потвърждението или събуждането на някои

основни мечтания у нас – акумулира се копнеж за тяхното реализиране и често се стига до действителното им осъществяване.

България е от малкото европейски държави без установени традиции в това значимо за развитите демокрации художествено направление. Имало ли е автори, които са създавали геометрично изкуство въпреки цензурата на тоталитарния режим?

Несъвместимостта на свободомислието, което проповядва абстракцията с

ограниченията, произтичащи от параноидната диктатура, както и липсата на някои културни пластове правят наличието на следвоенно геометрично изкуство у нас невъзможно. Особено в неговата конкретна форма то не се среща до 1988 г., когато концептуалният художник Георги Тодоров завършва своя триптих “в почит на Казимир Малевич“. Първите опити за редуктивна геометрична абстракция се наблюдават в края на 70-те. Без приноса на Георги Янакиев и Петър Дочев корените на това течение у нас щяха да бъдат твърде тънки и къси. Съвсем не е случайно, че последният е бил поставен пред угрозата да бъде

интерниран заедно със семейството си, след като пожелава да премине на свободна

практика и дава заявка да напусне редовете на БКП.

В изложбата "експорт: българия 3" са включени произведения, създадени през последните 35 години от художници от различни поколения. Може ли да кажем, че има вълна на едно ново поколение творци и с какво то се отличава от предходното?

По време на пандемията ритъмът на международната ни дейност беше значително нарушен. За да не спира работа съвсем, “нонсофия“ се възползва от обстоятелствата и основа националния форум за геометрична абстракция

“хоризонта“. Моментът се оказа изключително подходящ. Три издания по-късно спокойно мога да заявя, че не само има поява на нови автори, но и се наблюдава наличието на формираща се геометрична общност. Една от основните цели на “нонсофия“ е тъкмо да консолидира кръг около ценностите на безпредметната естетика. Този активен процес е без аналог за художествената ни традиция досега. За съжаление, малцината геометрични

ВИЖ! ARTIST’S CORNER

художници, съществували по нашите

ширини, са били ангажирани с личното

си битуване и не са виждали възможност

за съвместна дейност. Ние обаче имаме

примера на колегите ни от Унгария, Германия, Нидерландия, Полша, Великобритания, Австралия и др., където

колективната зрялост надраства

индивидуалния стремеж към състезание. “нонсофия“ създава, насърчава и очаква в

близко бъдеще да се състоят все повече

колективни инициативи.

Какво е днес мястото на страната ни на

международната карта на геометричната абстракция?

Съществуването на функционална

геометрична сцена е показател за

завършеност на стилистичния спектър в

общата културна традиция на една

страна. България е една от най-новите

възникващи сцени за геометрично

изкуство в света. Това се дължи на

идеалистичното, да не кажа наивното, постоянство и устойчивост на нашите

цели, но и на безкористната подкрепа на

всички партньори, с които сме постигнали този градеж. Привличаме интерес и симпатия отвън, тъй като сме крайно непознати, но подготвени и същевременно свежи. Така например, сред участниците в международния симпозиум “ортогонал“, който организираме от 2012 г., се открояват

артисти с ретроспективни изложби в

някои от най-престижните световни

музеи. Благодарение на “експорт“ пък

имаме възможност да покажем селекция

от наши автори в чужбина – изложбеният

формат е готов да покори целия свят и е

въпрос на време да го постигне, както

вече направихме в Северна Бавария

през 2018 г. и сега в Унгария. В

настоящата ни изложба в галерия и архив

“нонсофия“ – “фокус: унгария“ показваме

13 представители на съвременната

унгарска сцена. Вълнуващо е да си съвременник и още повече двигател на

тези международни отношения.

Една от основните мисии на “нонсофия“ е да популяризира геометричната абстракция, включително и сред най-младата аудитория чрез детските

работилници, изложби и отворени врати. Защо според теб децата трябва да развиват абстрактно мислене?

Действително, работилниците за деца на възраст между 5 и 12 години са най-смислената дейност, която се осъществява в галерия и архив “нонсофия“. Участниците имат

възможност да се запознаят с творчеството на световнозначими автори, да го тълкуват свободно, като се аргументират и изслушват, и не на последно място, да дадат материален

израз на идеите си за цветна

композиция в две и три измерения.

Най-щастлив съм, когато децата работят и градят в екип. Образованието и

окултуряването на бъдещото поколение гарантира приемствеността на безпредметните ценности. Нека не се заблуждаваме, след само двайсетина години това ще бъдат хората, които ще съставят гражданското ни общество (по дефиницията на Карл Попър) и ще вземат належащите политически решения. Със сигурност няма да е по-лесно, отколкото сега. Ето защо е нужно те да бъдат добре подготвени. По пътеките на изкуството намираме решенията на проблемите, с които се сблъскваме всеки ден. Всъщност целта е децата не да развиват, а да не спират потока на абстрактното си мислене – да помнят, че всички отговори са точно там. Как геометричното изкуство е свързано с политическите и обществени процеси и каква е ролята му в развитието на мисленето ни в свят, в който диктаторските режими определят дневния ред на хората?

Съжителство между диктатура и геометрично изкуство е възможно, само когато второто е нелегално и подривно. Заради концептуалния си характер то печели омразата и на Хитлер, и на Сталин. В общата си същност абстрактното изкуство налага свободното интерпретиране на изображението или действителността, с която боравим. Редовната му практика несъмнено поддържа нашето критично мислене. Това постепенно преминава в

Художници: Петър Дочев (1934-2005) и Георги Димитров

прилагането на свободно действие. Характерното за геометричната абстракция е, че стъпвайки върху математическата си основа, тя не само отразява обществено-политическите проблеми, но и предлага решения за тях извън каквито и да било актуални тенденции. Самите композиции представляват фактическото решение на проблемите, които занимават геометричните художници.

Ако то е показател за нивото на свобода в едно общество, какво можем да кажем за нашето днес?

Появата на всички общности от края на 80-те до наши дни, работещи най-общо в посока на мирното ни съжителство и хармония с околната среда, е радостен сигнал за формирането на гражданско общество в България. Естествено, най-доброто вероятно предстои, но лично аз изпитвам дълбоко уважение

към всяка една от тях, тъй като съм съвсем наясно какъв е необходимият ресурс за тяхното създаване и просъществуване. Изумително е защо някои от най-ефективните техни примери не са поощрявани от държавата, която на практика е основен бенефициент от дейността им?

Обществената търпимост към изродилия се морал е в своя вихър. Истината е, че не може да има промяна

в етичните ни навици без промяна на естетическото ни възпитание. Затова е необходимо час по-скоро да се вложи в качествено образование, а след това да се отгледат плодовете на грамотна и зряла политическа култура.

”експорт: българия 3” е в музей ”Вазарели”

Будапеща до 27 август. Галерия и архив “нонсофия” е на бул. “Дондуков” 36, ет. 2 и може да се посети с предварителна уговорка.

ИЗДАТЕЛ

Камелия Величкова

ВОДЕЩ РЕДАКТОР

Светослав Тодоров

РЕДАКТОР

Мая Стефанова

КОРЕКТОР

Йордан Константинов

ФОТОГРАФ

Боряна Пандова

РЕКЛАМА

Камелия Величкова office@vijsofia.bg

Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com

Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg

Здравка Раева zdravka.raeva@vijsofia.bg

АВТОРИ В БРОЯ Светослав Петров Мая Стефанова Светослав Тодоров Камелия Величкова

ФОТОГРАФИ Боряна Пандова I стр. 1, 2, 5-19 Кристина Димитрова I стр. 3

Боян Дечевж I стр.4

ХУДОЖНИЦИ Ясен Згуровски I стр. 24

КОРИЦА Михаела Караджова @stalkersince1993 sistersindraw.com

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА И РАЗШИРЕНИТЕ МАТЕРИАЛИ ОТ БРОЯ ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА WWW.VIJMAG.BG

“Виж!” се осъществява и с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата

Patreon. Ако харесвате работата ни, можете да ни подкрепите списанието на: WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

Адриана Петрова

Ана Благова

Андреа Попйорданова

Ася Мункова

Бояна Райчева

Боря Шапшалова

Ваньо Димитров

Венцислав Лалев

Вероника Аристархова

Виктория Стайкова

Владимир Драгоев

Гергана Георгиева

Гергана Рабаджийска

Дамяна Димитрова

Деница Димитрова

Десислава Станчева

Димо Господинов

Добрина Кисьова

Екатерина Ангелова

Елина Самарджиева

Елисавета Ангелова

Жени Дечева Златина Димитрова Златомира Тодорова Ива Мечкунова Иван Кашлаков Иванка Тодорова Ина Добрева Йордан Жечев Калина Павлова Катерина Татарлиева Кристиян Велков Лора Йорданова Любомир Бабуров Любо Чолаков Марина Матеева Мария Змийчарова Мария Вълкова Мила Янева Мина Карабахчиева Михаела Добрева Николай Иванов

Параскеви Карагеоргу

Петър Стоянов

Радостина Ганева

Рая Раева

Румяна Екимова

Светина Уейгант

Светлана Апостолова

Светла Дамянова

Светлозара Христова

Симеона Манова

Снежана Янева

София Попйорданова

Фани Цветкова

Христина Мангелова

Ценко Христов

Явор Димитров

Яна Бюрер Тавание

Ясмина Якимова

Ashira Morris

Studio Komplekt