ВИЖ! Vol. 131

БЕЗПЛАТНО МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ

TAROT DE BERLIN

КУЛАТА ОТ КАРТИ

НАПРЕД, СЪМНЕНИЕТО Е СЛЪНЦЕ

БЛИЗКИ СРЕЩИ

С НЕВИДИМОТО

Напоследък всеки трус в обществото е описван като “криза”, всяко разместване на пластовете води до апокалиптични прогнози. И все пак, ако можем да опишем последните години като кризисен период на различни нива, то се затвърждава често изказваното предложение, че в моменти, в които губим чувството си за сигурност, винаги има бум на алтернативни вярвания и практики. Това важи както за окултните вярвания, които се разгръщат преди, по време и след двете световни войни, така и за НЛО конспирациите и бума на сектите и езотеричната литература в България през 90-те. Желанието да потърсим нещо различно от официалната версия за събитията около нас отключва и пазарен интерес: обещанието за изцеление винаги намира своите клиенти във всяко едно поколение.

Темите за езотериката, окултното и духовното винаги са присъствали в популярната култура. През филтъра на изкуството те изглеждат по-различно – по-близко до сърцевината на това защо искаме нещо повече от очевидното. Този брой не е за това дали трябва или не трябва да вярваме в нещо алтернативно (дума, натоварена с все по-негативно значение покрай концепциите за алтернативни факти и alt като крайна идеология в политическия спектър), колкото опит за обяснение какво провокира все повече хора да търсят различна житейска философия. Как съмнението, че това, което виждаме пред себе си, не е всичко, всъщност е част от артистичното ДНК на повече автори, отколкото предполагаме. И дали някъде в мрачното и мистичното, спорното и възможното, няма визия за по-добър свят?

В новия брой на “ВИЖ!” се впускаме в няколко попкултурни примера за окултното влияние в изкуството и начина, по който след 80-те години то постепенно става все по-проучвано на академично ниво, все по-приемано и показвано в колекциите на музеи и галерии, все по-популяно в киното и литературата. Почти всяка история за потъване в нещо отвъд притежава неотменим чар: гарантира, че личността преминава през метаморфози и може само да следим с интерес накъде ще ни отведат.

Автор: Светослав Тодоров

ВИЖ ПОВЕЧЕ

Повече съдържание и разширени материали ще откриете на vijmag.bg

БЪДИ ПАТРОН

“ВИЖ!” e безплатна независима медия за изкуство и култура.

Станете патрон на списанието с малък месечен абонамент:

ЕЛА НА СЪБИТИЕ

“ВИЖ! НА ЖИВО“ е на 15 март в THE LOFT ул. “ Черковна “ 28 (бившият завод “Зрънчо)

Автор: Светослав Тодоров

Схема на Слънчевата система с пет отварящи се клапи, изобразяваща слънчевото затъмнение, луната, зодиакалната светлина и метеоритния дъжд от Географското изследване на Леви Уолтър Яги, 1887 г.

Съвременният интерес към окултното е реакция срещу свръхтехнологичното настояще, мечта за изграждане на собствена утопия и търсене на нов вид връзка с миналото. Неясна и лична остава границата кога спекулативното отива към конспиративното.

“Твоето бъдеще, подсъзнание и енергията, която те води напред, е изразено в картата на Розата. Красота, предпазвана от собствените си бодли… Ще се бориш с усещането за разочарование и това може сериозно да наруши творческия ти процес. Снижи очакванията си, за да не се задушаваш с догадки какво ще ти донесе крайният резултат: това само води към депресия и ранната артистична смърт. Търпението е най-важният инструмент на градинаря.”

Това не е типичното гледане на карти таро. От страната на интерпретиращия подсъзнанието е музикант, а от страната на нуждаещия се от напътствие е почитателка.

Музикантът е Патрик Улф, един от водещите лондонски ексцентрици и експериментатори през 2000-те, алтернатива на често стерилния мачо имидж в бритпопа и инди рока.

В миксирането на религиозното и

окултното, препратките към природата и вещерското, той стои като мъжки

еквивалент на пробилата няколко

Картините на шведската художничка Хилма аф Клинт (1862-1944) са едно от големите открития в изкуството през последното десетилетие и сред ранните примери за абстрактно рисуване. Работата ѝ е неразделно свързана с мистичните ѝ увлечения, стигали дори до сеанси за призоваване на духове. Тези детайли вдъхновяват сюжета на филма Personal Shopper с Кристен Стюарт.

години след него Florence and The Machine – двамата като потенциални деца на Дейвид Боуи и Кейт Буш. След изключително активен период Улф рязко изчезна за повече от десетилетие и се завърна с нова музика миналата година. Винаги независим от мейнстрийм процесите и перфекционист, той ознаменува завръщането си с кампания в платформата за групово финансиране Patreon.

Освен място за обявяване на нови издания и концерти, качване на стари песни и архивни снимки, в профила си той на няколко пъти гледа на таро на фенове, които му изпращат детайли за себе си. Четенето на английски приказки на аудио, често с готически или страховит елемент, е друг специалитет за подкрепящите го.

фон той създава един от най-емблематичните си албуми - Station to Station (1976). Както Боуи признава – също така единственият, който няма

Дейвид

Кадър от филма на Алехандро Ходоровски – “The Holy Mountain”, 1973 г.

Това е малък, но ключов пример как любопитството към алтернативното

познание може да пренапише правилата между публична личност и последователите ѝ, да инициира нов вид диалог, а между забавното, да се каже и сериозното.

Това че се случва в дигиталното поле, е само нова глава в една иначе стара история. Връзката на окултното с музиката и визуалните изкуства е до голяма степен стара колкото света.

Рокендролът и ъндърграунд киното на 60-те и 70-те са неразривно свързани и с любопитството, къде само естетически използвано, къде плашещо сериозно, както и с окултните движения в Европа и САЩ. Eдин от най-известните примери е увлечението по мистѝка Алистър Кроули (1875 – 1947) и неговата Телема религия: през тази фаза преминават Боуи, Джими Пейдж от Led Zeppelin, а Мартин Гор от Depeche Mode е посочвал “Diary of a Drug Friend” (1922) като любима книга.

Всеки опит за интерпретация на киното на Дейвид Линч, Стенли Кубрик и Алехандро Ходоровски, независимо

колко фокусиран или спекулативен, стига до темите за закодираните знаци, препратките, вярата в по-голямото отвъд.

Традиция in the making

Може би най-ясният знак, че зад подобни търсения има по-голяма и сериозна история, е все по-голямото им присъствие в музеи и галерии, както и нарастващият брой на академични трудове по темата след 1990-те. Подозренията, че зад това стои нещо повече, идват още през 80-те, покрай изложбата “Духовните търсения“ и дават нужната искра на абстрактното изкуство –Кандински, Мондриан, Малевич, Купка са излезли от спиритуализма и окултното.

“Тези идеи не са били периферни в живота им, нито са нещо, което случайно се е вместило върху платната им“, пише The New York Times през 1986 г., когато се поставя изложбата “The Spiritual in Art: Abstract Painting 1890-1985“ в Лос Анджелис.

Сюрреализмът често получава нови прочити, а художнички като Доротеа Танинг бяха припомнени и поставени като интегрална част от канона (в нейния случай след обемна и коментирана ретроспектива

Детайл от Eine Kleine Nachtmusik (1943) на

в Tate Modern през 2018 г.). През миналата

година музеят Thyssen-Bornemisza в Мадрид посвети обемна изложба на картините в колекцията си, които директно или по-заобиколно се заиграват

с езотеричното. През 2022 г. двойната експозиция “Surrealism and Magic: Enchanted Modernity” пък беше представена в Museum Barberini в Потсдам и на Венецианското биенале – един от големите международни форуми за съвременно изкуство.

В България хималайските пейзажи на художника, пътешественик и философ Николай Рьорих (1874 – 1947) бяха показани миналата година в “Квадрат 500”.

Колекцията на негови картини у нас до голяма степен е свързана с начина, по който ученията му, самобитна смесица между западните и източните духовни течения с елементи на езичество и руски фолклор, се разпространяват сред елита по време на комунизма.

Днес все повече се говори и за “прогресивен окултизъм”. Нарастващата популярност на образа на вещицата, особено в съвременното изкуството и

киното, все повече е знак за бунт за позитивна промяна, със смесването на феминизъм, екология и езотеризъм. Неотдавна BBC 4 посвети подкаст на съвременните прочити на вещерство и как фигурата на вещицата все повече се асоциира с пазителка на природата и земята като убежище:

“А ако се занимаваш постоянно с природата, ще усещаш и нейната ерозия”.

Реалността не е това, което беше

“Всеки път, когато светът изглежда разпаднал се и “несглобяем”, а истината –трудна за достигане, се появява подобна реакция от страна на изкуството. Виждаме я между двете световни войни, после през 1960-те, след глобализацията и бума на технологиите; както и сега, когато сме на прага на изкуствения интелект и виртуалната реалност”, казва писателят

сюрреалистката Доротеа Танинг, чиято работа започна да бъде по-често показвана и изследвана през последните няколко години.

Илюстрации на Иван Билибин от приказката “Василиса Прекрасна”, 1899 г.

Владимир Полеганов. “Дж. Г. Балард нарича това единствената здравословна реакция и аз вярвам, че е така. Иначе оставаме с опити за документално писане и риалити формати, които само ни показват колко безсилни сме да работим с реалността.”

Според Полеганов вече трудно може да говорим за естествено създадени от публиката нови вълни в едно твърде овладяно от пазарните тенденции изкуство. От друга страна филми като “Клети създания” или Lisa Frankenstein, дори “Барби” показват, че може би колективното съзнавано и несъзнавано имат нужда от истории, “свързвани със създаването или съживяването на тела и обекти”, още един опит да реконструираме наново определена история и човешки опит.

“Определено има някакъв стремеж да се чуе, ако мога да използвам Дикенс тук –“шумоленето на по-големите светове”, казва Полеганов, също така преводач от английски (Томас Пинчън, Тед Чанг) и

преподавател в курса по “Научна фантастика“ в специалността Английска филология към СУ “Св. Климент Охридски”. Той е и един от хората, изследвали вълната на “българския диаболизъм” от 1930-те, свързана с влиянието на немския готически роман и автори като Атанас Далчев, Светослав Минков, Владимир Полянов.

Полеганов дава за пример британската писателка Сузана Кларк, която през 2020 г. издава романа Piranesi, първи за нея от цели шестнадесет години. “Там окултното, мистичното и сюрреалното, както и “завърналата” се покрай

възраждането на weird литературата

гротеска, често се оказват единствената възможна интерпретация на случващото се.” Вижда писаната в продължение на десетилетие “Jerusalem” на Алън Мур от 2016 г. като друг пример за подобно обясняване на хаотичния съвременен свят, както и автори като М. Джон Харисън, които пък се обръщат към Ренесанса. “И това е само, като погледнем към Острова.”

Да си критичен към собствените си увлечения

Композиторката и визуален артист Златина Точкова развива интерес към алтернативните форми на познания от ранна възраст.

Минава през различни интереси и опити да намери правилната духовна посока за себе си: “астрология, таро, кабала, енергии, телема, хаос магия, будизъм, християнство, сатанизъм (но не толкова да му се посветя, а по-скоро да го разбера). Имаше период на отричане на духовното и криза на вярата в каквото и да било, и после пак обратно към духовния свят. Това сумира и библиотеката ми”, казва Златина, която стои зад два музикални проекта по оста между електронното и атмосферичното: Niandraz и Blessed By Saturn. Най-ранните ѝ музикални влияния и опит пък идват от хоровата и християнската музика, които на свой ред тя интерпретира в сегашната си музика като отглас на ритуалното. В обложките и визуалното съдържание около тях тя се заиграва донякъде с вещерския образ, като форма на анонимност, която подсказва, че музиката

Кадър от хитовия сериал на Амазон – “Колелото на времето” по поредицата на Робърт Джордън, чиито нов сезон предстои да бъде обявен през 2024 г.

“Слънцето изгрява над града” и “Тъмно слънце”, версия на Splendor solis на Соломон Трисмозин – легендарен ренесансов алхимик, твърдял, че притежава философския камък и най-известен като автор на алхимичните произведения Splendor Solis и Aureum Vellus, XVI век

винаги е на преден план. “Не е нарочно, то си е в мен и си го нося с всяко нещо, което правя.”

Към астрологията я привлича обединяването на различни елементи в едно: “от психологията, движението на небесните тела, събитията в света и какво ли не. Както и тарото като символ на различните фази от човешкия път, търсене и развитие”. Тънкият момент е колко трябва да се съмняваш в автентичността

на това, което те е накарало да се съмняваш на първо време. “Въпреки силния ми интерес към астрологията и тарото, гледам да подхождам към тях със здравословна доза скептицизъм. Дори малко ме притеснява, че вече говорим за тези търсения като “тренд”. А здравословният скептицизъм се изгради с времето, живеенето и събирането на опит. Затвърждава се именно покрай хора,

които са прекалено отдадени на това.”

Точкова определя всички тези теми и материи като неизчерпаем източник на вдъхновение и идеи. “Винаги съм била привлечена към творчеството, към изкуството, което е ориентация към тези теми. Но като че ли ми харесва да го има, но да не е обсесивно?” Водещо за нея е всъщност колко силна е провокацията към креативното: “Важното е да ме вдъхнови да знам повече, за да разбера. Или да открия нещо, което би станало и мой интерес.”

Или както пише Патрик Улф в отговор до друг фен в Patreon, който иска отговор на житейските си трудности: “Често това, което не може да си кажем на светло през деня, може да споделим под одеялото на тъмнината през нощта.”

Трима берлински артисти и техните версии на легендарните карти

Три карти от "Black Power Tarot" на Кинг Хан - XII Обесеният (Тупак Шакур), XIIII Умереността (Къртис Мейфийлд ) и XIII Смъртта (Хюман Райтс от групата “Bad Brains”)

Автор: Йордан Тодоров

Берлин винаги е имал особена връзка с езотеричното. Възраждането на модерния германския окултизъм започва именно тук с възхода на теософията в края на XIX век и отцепилото се от нея антропософско учение на Рудолф Щайнер (1861 – 1925), преминава през бума на астрологията по времето на Ваймарската република (1918 – 1933) и се превръща в основа на нацизма. Берлин е градът от който започва краткият, но стремителен възход на моравския евреин и шарлатан Ерик Ян Ханусен, личния астролог на Хитлер, който го учи как да контролира тълпите с жестове и интонация. Ханусен предрича запалването на Райхстага от “божествен огън” по-малко от ден по-рано и след месец е намерен застрелян в покрайнините на Берлин.

След Втората световна война окултизмът в Западен Берлин процъфтява и през 70-те и 80-те години градът се превръща в център на т.нар. “неопаганистично вещерство” или “уика” в Западна Германия. Вероятно затова действието в римейка на култовия хорър филм “Suspiria” (2018), в който престижно балетно училище се оказва сборище на вещици, се развива именно в Западен Берлин през 1977 г.

“Берлин е тайната столица на езотериците и окултистите. В този метрополис работят ясновидци, гадатели, астролози, пророци, мистици, дервиши, феи и магьосници. Никой друг европейски град не може да се похвали с толкова много различни религиозни общности. Берлин без съмнение е духовна Мека”, пише през 1985 г. “Berlin Okkult: der erste esoterische Stadtführer der Welt”, първият пътеводител в света на окултния Берлин.

Днес Берлин изобилства от издателства и книжарници за окултистка литература, музеи на магията и езотерични магазини (предлагащи “етично добити кристали от малки семейни мини”) и салони на ясновидци, астролози и гадатели. Сред цялото това окултно многообразие безспорно най-разпространени са салоните, които предлагат гледане на таро, чийто тарифи започват от 60 и стигат до 200 евро на час.

Трима берлински артисти обаче виждат в тарото нещо повече от начин за предсказване на бъдещето – за тях картите са комплексна система от визуални символи и архетипи, която може да послужи при разрешаването на психологически конфликти, за достигане до иначе трудно достъпни части от процеса по вземане на решения и дори като пособие за разказването на истории. Създадените от тях карти таро са интригуваща комбинация от изкуство, дизайн и лична история.

“Всеки, който твърди, че може да предсказва бъдещето с помощта на таро, е шарлатанин”, казва 47-годишният музикант Кинг Хан, фронтмен на психеделичната ритъм енд блус група “The Shrines”. Той е роден в Монреал в семейство на индийци, но живее в Берлин от 2005 г.

Кинг Хан се запалва по тарото около 2002 г. Една нощ през 2005 г. той има странен сън, в който главен герой е кумирът му

Картата XVI Кулата от "Black Power Tarot" е с музикантите Бо Дидли (вляво) и Чък Бери.

Кинг Хан с две от картите "Black Power Tarot" – XVIIII Слънцето (Сън Ра) и XVIII Луната (Били Холидей), фотограф: Orestis Rovakis

Алехандро Ходоровски – легендарен чилийско-френски режисьор и писател, известен със сюрреалистичните си филми “Къртицата” (1971), “Свещената планина” (1973) и “Света кръв” (1989). В съня Ходоровски пуска няколко яйца в пазвата на Кинг Хан, след което ги счупва. По-късно този сън ще се окаже пророчески.

“Няколко години след като сънувах Ходоровски, бях на сватбата на приятел и свирех на китара парчето “A Man in Love” на рокабили легендата Чарли Федър. На сцената се качи един тип и започна да ми акомпанира с бас китарата си. След като свършихме песента, непознатият дойде при мен и се представи като Адан Ходоровски”, спомня си Кинг Хан. По онова време той дори не подозира, че срещата със сина на Алехандро Ходоровски ще бъде една от най-важните в живота му. Двамата бързо се сприятеляват и Адан предлага на Кинг Хан да го запознае с баща си.

“През 2010 г. отидох в Париж, за да се срещна с Алехандро Ходоровски. Качих

се до апартамента му със старовремски асансьор с решетка “хармоника”. Когато отворих вратата, срещу мен стоеше самият Ходо, който беше адски изненадан, че асансьорът работи. Прекарахме няколко часа заедно и след срещата си с него се почувствах истински посветен. Той ме научи на много неща и надзърна в душата ми”, казва Кинг Хан.

При раздялата им Ходоровски подарява на Кинг Хан комплект карти от “Tarot de Marseille” – легендарната версия на тарото от 1760 г., възстановена от него и Филип Камоан, наследник на последните марсилски майстори-печатари на таро. Днес Кинг Хан използва тези карти, за да гледа на таро на всеки желаещ – от членовете на Black Lips до Линдзи Лоън.

През 2014 г. Кинг Хан пише музиката към документалния филм “The Invaders” (2015 г., реж. Причард Смит), който разказва малко известната история за войнствено настроени чернокожи активисти и борци за граждански права

в Мемфис, Тенеси през 60-те години на миналия век. Работата върху филма и срещата с някои от героите в него вдъхновяват Кинг Хан да създаде своя собствена версия на таро, наречена “Black Power Tarot”. Той прави това в сътрудничество с базирания в Белфаст ирландски илюстратор Майкъл Ийтън (@meatongraphics), познат с работата си върху “Игра на тронове” и “Джурасик Парк 2”.

В “Black Power Tarot” са представени 26 афроамерикански личности от света на политиката и шоубизнеса като Малкълм Екс, Чък Бери, Тина Търнър, Тупак Шакур, Андре 3000, Били Холидей и др. Две от картите са посветени на чернокожи “магьосници” – вуду лечителката от Ню Орлиънс Мари Лаво (1801 – 1981) е изобразена като Върховната жрица, а илюзионистът Блек Хърман (1889 – 1934) – като Магьосникът. Според Кинг Хан всички личности, изобразени в “Black Power Tarot”, следват пътя на истинското просветление, въпреки че са родени в страна, проядена от расизъм.

Макар да се придържа стриктно към иконографията на марсилското таро, всяка една от картите в “Black Power Tarot” е вдъхновена от личността, изобразена на нея. Така например “Глупакът” (вероятно най-известната карта с номер 0 – числото на неограничените възможности) е американският стендъп комик и актьор Ричард Прайър (1940 – 2005) в червен костюм и нарамил гигантска лула за пушене на крек. Този образ вероятно е намигване към добре известния инцидент от 1980 г., когато Прайър се самозапалва, докато пуши кокаин.

След като работата по “Black Power Tarot”

приключва, Кинг Хан показва колодата на Ходоровски, който одобрява 17 от общо 22-те карти. Една от картите, която трябва да бъде коригирана е Силата – първоначално на нея е изобразена Тина Търнър, която се бори със съпруга си Айк Търнър, но Ходоровски настоява да бъде запазен традиционният лъв. След като са направени всички промени, картите “Black Power Tarot” получават благословията на Ходоровски и са отпечатани в лимитирана серия от 500 бройки.

XI Силата - Тина Търнър. Една от коригираните от Ходоровски карти от "Black Power Tarot"

0 Глупакът – Ричард Прайър (1940-2005)

Алехандро Ходоровски е вдъхновение и за друг берлински артист, който създава своя версия на таро. Четиресет и две-годишната румънка Вивиана Друга е фотограф и визуален артист, но нарича себе си “модерна вещица”. Тя е родена в румънския град Панчу, но като дете прекарва летните ваканции в селото на баба си и дядо си в Трансилвания сред странна смесица от

православно християнство и езически суеверия. Вивиана се среща с таро, след като преживява криза на идентичността, породена от преместването ѝ в Берлин през 2008 г.

“Първите години в Берлин бяха време на вътрешна интроспекция”, спомня си Вивиана. “Запалих се по тарото и около 2010 г. попаднах на работата на Ходоровски, на филмите му, както и на книгите му за таро и теорията му за психомагията”, спомня си Вивиана.

По същото време Вивиана се среща с френската модна дизайнерка Жюли Буржоа, основателка на лейбъла “Tata Christiane”.

Вивиана и Жюли, която е от Марсилия, решават да направят нещо заедно и най-логично е това да бъде интерпретация на класическото марсилско таро от началото на XV век с помощта на фотографията. Осъществяването на проекта отнема четири години и в него участват приятели на Вивиана, облечени в дрехи на “Tata Christiane”.

През 2014 г. тарото на Вивиана е представено в Лос Анджелис и Букурещ под формата на инсталация, в която картите могат да бъдат обръщани от посетителите, когато се гледа на тях. Интересът към картите е огромен и те са отпечатани в два тиража, които днес са почти напълно разпродадени. Години по-късно Вивиана започва да организира гледане на таро веднъж седмично в бохемския си апартамент в центъра на Берлин. По време на пандемията тя продължава да прави това, но онлайн. Вивиана обаче държи да отбележи, че за нея таро никога не е било начин за предсказване на бъдещето.

“Четенето на таро картите е свързано с човека, не с бъдещето, защото аз не вярвам в бъдещето,” обяснява Вивиана.

Вивиана Друга, фотограф: John Rohrer

Пърформансът "Grace" на Друга, фотограф: John Rohrer

“Вместо това аз давам “мисии” на хората, които идват при мен, в духа на теорията за психомагията на Ходоровски, като например “Вземи роклята на майка си и я изгори”. За мен това е един вид “разширена психомагия."

“Независимо дали вярвате в таро като нещо, което всъщност предсказва бъдещето, или не, то позволява да получите достъп до части от собствения си процес на вземане на решения, които иначе може би са скрити за вас”, казва на свой ред 39-годишната шотландска писателка Джейн Флет, която живее в Берлин от 2010 г. Джейн, която освен писател е и част от виолончело пънк-дуото Razor Cunts, е родена в Абърдийн, Шотландия и израства в протестантско семейство, което рядко ходи на църква.

Докато учи в Университета на Единбург, тя се присъединява към Beltane Fire Society, което организира големи чествания на Белтейн – един от древните келтски празници, отбелязван на 1 май. Езическите ритуалите на хълма Калтън край Единбург, в които Джейн участва, провокират интереса ѝ към окултното. Вратата към таро обаче е отворена години по-късно, когато Джейн е повалена от мистериозна болест в Берлин.

“През 2016 г. се разболях лошо, но не знаех от какво. Едва по-късно стана ясно, че е лаймска болест, причинена от ухапване от кърлеж. Изпаднах в този продължителен период, в който не можех да правя нищо и прекарвах голяма част от времето, лежейки в леглото адски депресирана”, разказва Джейн. Неин приятел ѝ подарява карти

Карти от тарото на Вивиана Друга – I Магът, 0 Глупакът и XV Дяволът

Джейн Флет, фотограф: Anjula Schaub

таро и тя започва да тегли по една от тях всяка сутрин. Постепенно Джейн научава много за значението на всяка карта, както и за наративите, които могат да бъдат изградени с тях.

В следващите две години животът на Джейн изпада в застой. Тя завършва първия си роман, но не може да намери агент, който да го предложи на издателствата, и се чувства отчаяна и деморализирана.

“През 2018 г. спечелих място в артистична резиденция в Испания – в подножието на планината Монсерат. Понякога се разхождах дълго в тази мистична планина, която прилича на пръсти на фона на драматичен пейзаж, размишлявайки за таро – спомня си Джейн. – Тогава реших да взема нещата в свои ръце и да направя нещо, което е плод на колаборация между различни артисти, нещо в стил “направи си сам”, разказва тя.

Докато е в Испания, Джейн написва няколко стиха, вдъхновени от таро. Когато се връща в Берлин, тя се свързва с куп артисти, повечето от които са нейни приятели, чиято работа познава и харесва. Те от своя страна

препоръчват други свои приятели и колеги. Така в крайна сметка Джейн успява да събере 22-ма артисти, по-голямата част от които живеят и работят в Берлин, като общото между почти всички тях е, че са жени или куиър. Всеки един от тях създава по една илюстрация, вдъхновена от една от 22-те карти от т.нар. “Голяма аркана” на таро, както и от съответния стих на Джейн. Така през 2019 г. се появява стихосбирката “Fool's Journey”, която съдържа “странна поезия и магическо изкуство” и се разпространява в комплект с вдъхновените от нея карти таро.

Заглавието идва от т.нар. “Пътешествие на глупака”, една от основните концепции в таро, според която пътешествието през живота е изпълнено с толкова опасности и болка, че може да бъде предприето само от глупак с чиста душа и неопетнена вяра.

Според Джейн възраждането на интереса към таро в последните години се дължи на способността на картите да ни напомнят, че животът постоянно се променя. Тя казва, че пандемията е едно от онези събития, които трябва да ни накарат да преосмислим очакванията си относно това как се случват някои неща. Джейн обаче не вярва в таро като начин за предсказване на бъдещето. Според нея задачата на четящия картите е да разбере различните образи, идеи и символи в тях и да ги вплете в разказ. Ето защо понякога Джейн използва таро като помощно пособие в лекциите си по творческо писане, които изнася за онлайн платформата The Reader.

В момента Джейн е заета с промотирането на първия си роман “Freakslow”, описван като “куиър пънк шедьовър”. Премиерата на книгата, която ще бъде публикавана от издателство “Дабълдей”, ще се състои на 20 юни – в деня на Лятното слънцестоене. Въпреки натоварения си график, Джейн все пак намира време да гледа на таро на приятели. Неотдавна тя започва да прави това срещу дарения за осигуряване на медицинска помощ на палестинците, пострадали при атаките на израелската армия в Ивицата Газа.

Три карти от тарото на Джейн Флет, съпътстващо стихосбирката ѝ "Fool's Journey” – XVI Кулата (автор –  Isabel Rock), XIIII Умереността (автор – Ranafarba) и VIIII Отшелникът (автор – Karla Paloma)

Подобно на Джейн, преди време Кинг Хан също използва гледането на таро, за да помогне. Докато работи върху саундтрака на “The Invaders”, той се запознава с Малик Рахим, основателя на клона на “Черните Пантери” в Луизиана. Години по-късно, когато Рахим изпитва сериозни финансови затруднения, Кинг Хан организира благотворителни гледания на таро, приходите от които дарява на Рахим.

В последните години както почти всичко в живота, така и таро бизнесът също е трансформиран от пандемията. От компанията “U.S. Games Systems”, най-големия издател на таро в света, казват, че продажбите на “Rider-Waite”, най-популярните им карти, са се увеличили значително. В последните години пазарът на таро експлодира и се очаква да нарасне с повече от 214 млн. долара в периода 2021 – 2026 г. Причината за това е, че днес таро е метод за авторефлексия и интроспекция – толкова популярен, колкото и психотерапията. Видеата с хаштаг #tarot

в TikTok са гледани повече от 45 млрд. пъти и са особено популярни сред поколението Z, голяма част от което не се отъждествява с никоя от големите религии.

“Мисля, че таро е интересно с това, че дори когато човек е заседнал в живота си, то ни казва, че нещата се случват на цикли. Равноденствието също е един вид напомняне, че нищо не стои на едно място”, обяснява Джейн Флет. Тя казва, че за нея една от най-интересните карти в “Голямата аркана” е Кулата, при която всичко под краката ни е сринато.

“Това е карта, на която хората се съпротивляват много, защото е наистина ужасяващо всичко под вас да се срине –казва Джейн. – В същото време обаче, картата, която следва след Кулата, е Звездата, която е най-полезната от картите за ново начало, както и най-оптимистичната. Успокояващо е да мислим, че можем да се променим постепенно, но понякога нещата трябва да бъдат изтръгнати изпод краката ни."

Таро карти от художничката Алина Папазова

КУЛАТА ОТ КАРТИ

Автор: Мая Стефанова

Какво кара български художници и илюстратори да пресъздадат със своя визуален език образите, символите и посланията на една от най-старите колоди от карти

Превъплъщенията на картите таро буквално не спират да извират зад всеки ъгъл. За първи път за тяхното съществуване се споменава през XIV в., а една от теориите за техния произход дори стига още по-назад във времето до Древен Египет. Друга пък ги свързва с религиозно-мистичната традиция Kабала.

Смята се, че първоначално са използвани като дворцови карти за игра, а от XVI в. стават по-разпознаваеми като карти за гадаене. Независимо от историческия им път, едно е сигурно – те са издържали доста голям тест на времето. Защо? Може би защото са интересен начин човек да търси обяснение за необясними неща от миналото, настоящето и бъдещето си. Ако в миналото те са били по-скоро ценна рядкост, днес пазарът на карти таро е огромен. Проучване от края на 2023 г. го оценява на близо 1600 млн. щатски долара и прогнозира, че той ще продължи да расте значително в следващото десетилетие. И защо не? Картите се харесват и използват навсякъде по света и ако един ден загубим способността си да говорим, може да пресъздадем сюжет от романа “Замъкът на кръстосаните съдби“ на Итало Калвино и да започнем да комуникираме чрез таро.

Не е изненадващо, че те процъфтяват още по-осезаемо в настоящето, когато заедно с напредъка си модерността ни носи още повече конфликти и объркване, а откриването на смисъл и посока е още по-дефицитно. И тъй като сами по себе си таро са обект на изкуството, артистите, които по презумпция се занимават със създаването на смисъл, са и едни от най-заинтригуваните от тяхното интерпретиране.

АЛИНА ПАПАЗОВА сънища с животни, паралелни вселени и числото 39

За художника и керамик Алина Папазова пътят към нейните таро карти започва през 2019 г. със серия от сънища, в които фигурират животни. “Сънувах супер паметно приключение с бял тигър, двуглава змия, скакалци, хлебарки –албиноси, птици и др. Някои бяха толкова

ярки, че отключиха интереса ми към символизма си и постепенно започнах да дълбая в исторически епохи и конкретни култури, в които се срещат. По време на пандемията, имайки много свободно време, съвсем естествено влязох в света на персийски ръкописи от типа на “Чудесата на сътворените неща и чудните аспекти на съществуващите неща", чиито илюстрации до ден днешен са ми едни от любимите изобщо. Четях индуистки епоси като “Махабхарат“ и “Рамаяна“, както и сравнителна митология, включваща части от източни и западни митологии.“

Тогава Папазова създадава голям цикъл от черно-бели рисунки, в които смесва тогавашната лична и всеобща действителност с алегорични елементи от всичко видяно и прочетено и по този начин ги “преражда“ в нов контекст.

“Тарото, с множеството си ярки образи, влезе органично в езотеричния ми живот. Рисувах ги интуитивно, без предварителна

идея как ще изглеждат – директно с маркер върху хартия и накрая бях изненадана от резултата – един от любимите ми моменти в създаването на каквато и да е форма на изкуство.“

Според нея таро картите имат изкуствено “окултен“ произход, а неспирният интерес на художниците през вековете към тях вероятно се дължи на това, че “илюстрират силни, загадъчни фигури, които, подобно на други мистични образи от миналото, ни говорят на архетипно ниво повече, отколкото на рационално можем да ги разберем“. Другата творческа примка е, че процесът на работа с тях е интересен: от една страна картите са магнетични и създават много асоциации, с които може да се работи по оригинален начин, а от друга – неминуемо те въвличат да полюбопитстваш за значението им. “Аз рисувах различна карта всеки ден, като предварително си я теглех на случаен принцип и четях за нея, приемайки я като предзнаменование за деня.“

Една от картите, които най-често ѝ се пада, е Смъртта, която всъщност се счита за положителна, имайки контекст на приключване със старото и започване на чисто. Алина споделя и че много се увлича

по езотериката и вярва в “досадно много неща“ “Паралелни вселени ми е любимото, но да кажем, че то си има и някакви научни подплати, макар и недоказани. Със сигурност думата не е “вяра“, но слушам с интерес всичко от окултни практики през натални карти до прераждане и т.н.

Личното ми суеверие е, че на всеки 7 години припадам и съответно “умирам“ и също, че когато започна да виждам числото 39 (а това също е в някакъв интервал), се случват странни неща. Звучи налудничаво, но реално доста се забавлявам, подправяйки деня си с подобни абсурди“.

Според нея през последните години много силно се е засилила готическата естетика, базирана на архитектурни и печатни елементи от XVI – XVII век, която понякога формира сигили – символи, използвани в магията, които чрез пиктограми или окултни знаци изобразяват желанията на практикуващите (нерядко свързани с призоваване на ангели или демони). “Такъв тип визуални кодове се съдържат и в определени жанрове на метъла, в логата и цялостния им стил. Присъстват и в

съвременното изкуство и графичния дизайн и се наблюдават в различни вариации, интерпретирани случайно и неслучайно от множество визуални артисти. Силен пример за автори, използващи подобен вид форми по деликатен и красив начин, за мен са

Таро на Леонардо. На съседната страница – Таро (1990). Всички карти са дело на художника Ясен Гюзелев.

мексиканското дуо Асма, които чрез разнообразни материали обвързват митологични теми с актуални проблеми."

Ако трябва да търсим женско начало във все по-големия интерес към езотериката в изкуството, Алина се замисля: ”Приносът на жените е неоспорим. Дори най-известното таро тесте е рисувано от британската художничка Памела Колман Смит в началото на XX век, а в края на века Ники дьо Сен Фал създава цяла градина с Tаро скулптури в Италия. По мои наблюдения изкуството на всяка епоха задължително разглежда и интерпретира духовни теми от миналото, било то религиозни или езически, но може би все по-рядко обвързвани с полови, расови или каквито и да е други социални рамки.“

ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ

III хилядолетие, Пионикио и в обувките на Леонардо

“При мен не е имало конкретен или изявен интерес към таро картите. Случи се така, че в началото на 90-те години с брат ми работехме в Италия и получихме обаждане от собственика на издателство Lo Scarabeo от Торино, което се занимава предимно с езотерична литература. При тази поръчка започнахме да четем и да се интересуваме за какво точно става въпрос, тъй като в България по това време те бяха слабо популярни, да не кажа съвсем неизвестни“, разказва ни художникът Ясен Гюзелев, който е един от популярните примери за “българската следа“ в илюстрирането на таро. Заради поръчката двамата с Чавдар Гюзелев си купуват книги и започват да изучават символиката и значението. Имат пълната свобода да ги интерпретират както намерят за добре и така Ясен Гюзелев прави първия си сет от големи аркани, които издателят избира да нарече “III хилядолетие“. Веднага след това му поръчва още два с по-конкретни задания – първото е да ги пресъздаде през сцени и герои от историята на Пинокио, а следващото е художникът да “ влезе в обувките“ на Леонардо да Винчи и да си представи как той би ги илюстрирал. За третата серия Гюзелев използва като отправни точки довършени и недовършени рисунки на Леонардо, като добавя и собствени интерпретации.

“Интересното е, че наричат тези карти “най-великата книга без думи“, защото при

задълбаването в алегорията и символиката на всяка една от тях, както и връзките помежду им, започваш да виждаш, че те съдържат всичко, което има на този свят като чувства, идеи, мисли. Тогава бях много навътре в символните значения и търсех начините да ги предам визуално в различни варианти, като запазя смисъла. Но така и не се научих да ги разчитам и не умея да гледам на тях“, казва той.

Въпреки свободата в интерпретациите, Гюзелев подчертава, че има и ясни описания, които трябва да се спазват. “Не може например да направиш Смъртта като Отшелника. В самата тази картомантия има описани правила или рамка, в която все пак художникът може да варира безкрайно, като използва разнообразни стилистики, позовавайки се на различни източници. Може да има и заменяеми символи, но най-важно е гледащият да разбира базовата символика и за какво става дума.“

Като най-силно за себе си изживяване той определя създаването на Дявола в първия си сет “III хилядолетие“. Признава и че като всеки човек има своите дребни суеверия, но като цяло не се увлича по езотерика, макар да е чел доста по темата. “Може и да има някаква истина в това, а може и да не, но не се занимавам сериозно с тази материя“, допълва той.

Гюзелев получава и четвърта поръчка за таро карти, която той завършва, макар тя така и да не бива издадена в Италия.

За нея задачата е да пресъздаде стилистиката на ар нуво и либърти от края на XIX и началото на XX век. “Станаха много различни от предишните. Направих ги графично, като си създадох един съвсем нов подход“, казва той и допълва, че точно тези карти предстои да бъдат отпечатани за първи път у нас от Elephant Bookstore.

ART TAROT ОТ МИЧ БРЕЗУНЕК

Преди три години базираният в Пловдив френски артист Мич Брезунек използва своя типичен ироничен стил и създава полупародийна колода Art Tarot, в която включва 22 карти, колкото са и големите аркани. Те черпят вдъхновение от оригиналните символи, но и включват негови оригинални сюжети и образи от света на съвременното изкуство, като Арт колекционера, Критиката, Галериста, Куратора, Ретроспективата, Биеналето, Социалните мрежи. През хумора в тях Брезунек се опитва да помогне на света да предскаже какво предстои да се случи в системата на изкуството, която по това време е в допълнителна криза след пандемията. “Светът на изкуството се впуска в “лимбо”, но едни карти ще го спасят“, пише той.

ГРАФИКИТЕ И ТАРО КАРТИТЕ НА ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ В ELEPHANT BOOKSTORE, A РАБОТАТА НА АЛИНА ПАПАЗОВА ДА СЛЕДИТЕ В @ALINASUMAZ. “АРТ ТАРО” НА МИЧ БРЕЗУНЕК Е В КО-ОП И TIRAZH-BOOKS.COM.

Фотограф: Михаил Новаков

Саша Гот от La Femme за българските си корени, колко е важно да не стоиш на едно място и първия концерт на групата в София

Автор: Светослав Тодоров

*”Слушай жената”, игра на думи с популярния израз “cherchez la femme” (“Търсете жената”), който започва от Александър Дюма, но става известен с детективските романи от края на XIX и началото на ХХ век. С него се подсказва, че в дъното на всеки престъпен мотив или користна цел на мъжа стои жена.

Музиката на La Femme носи особено мечтание. Има нещо от 60-те, нещо от 80-те години, понякога звучи много френски, а в други моменти –като в повлияния от испанската култура албум Teatro Lúcido (2022) и заигращия се с идеалистичните представи за отдалечените места Paris-Hawaï (2023). Все едно целият свят се събира в някоя тяхна триминутна песен. Умението им да преминават между теченията с лекота и мистичната аура около групата – често с променящ се състав, винаги с малко театралност и доза готика в имиджа – ги направиха една от международно най-популярните групи от Франция през последното десетилетие.

Китаристът и съосновател на групата Саша Гот като че ли би трябвало да се намира навсякъде, освен в България, но напоследък е все по-често тук. Миналото лято той направи обявени почти в последния момент акустични изпълнения в КЕВА и Singles с музиканти, с които се запознава в София (флейтистката Яна Дончева, Илияна Георгиева от Dead Man’s Hat на чело).

“Никога преди това не бях правил нещо, което да се доближи до соло концерт”, казва Саша Гот, малко след като е правил записи в БНР. У нас той работи по два странични проекта за френски

музиканти, които продуцира паралелно със завършването на новия албум на La Femme.

Съвсем скоро предстои и още едно посещение у нас, този път с цялата група: в рамките на балканското си турне La Femme ще излязат на сцената на Joy Station в София на 21 май.

Това, което го води в България, всъщност е семейната му история. Дядо му Мишел Зарев, също музикант, е роден в Кюстендил. Заживява в София, дори става директор на Софийска филхармония, но бяга от комунистическия режим през 50-те години. Това, че сега Саша записва в София и след това ще доведе и групата, за него е форма на затваряне на кръга, изпълване на дълг. “Надявам се дядо ми да ме гледа отнякъде и да се гордее”. Десетилетия след емиграцията си Мишел Зарев пише мемоара “Чужденец в собствената си страна”, издаден през 2007 г. Първите посещения в България след промените Зарев описва така: “...изучавах онова, което ставаше по света, докато се откажа напълно от моите илюзии. Последната от тях беше надеждата за демократизация на Отечеството ми, родила се с дворцовата промяна през 1989 година. Какво обаче намерих в него при първото си гостуване след преврата? Същите и същото, но преоблечено с други дрехи.”

Саша Гот е донякъде изненадан от това, което намира в България.

“Майка ми е била тук последно преди навярно 40 години и свързва страната с тягостно усещане заради предишния политически ред. Пътувах много из страната и да, има места, които са по-”олдскул”, но София ми изглежда като нормален европейски град, с нормалните хипстъри наоколо.”

Саша Гот описва La Femme като музикален колаж, в който елементи от различни периоди влизат в съчетание. “Толкова много неща вече са направени от предишните поколения, че понякога най-оригиналното е да погледнеш към музикалното наследство от друг ъгъл.”

Това важи и за визуалния свят около групата, който вкарва допълнително ниво на мистичност и допълва песни със заглавия като “Witchcraft“ , “Exorciseur“ , “Conversations Nocturnes“ “При нас има доста влияние от психеделията, от сюрреализма, от ар деко течението, от символите, които са използвани в миналото. Фигурата или лицето на жената винаги присъства в обложките ни. Понякога я изобразяваме по един по-класически начин, понякога в естетиката на стари

филми, като например от времето на “Метрополис”. Става един приятен и странен кросоувър между различните ери, това е и в сила за музиката ни.”

Той се надява, че музиката на La Femme носи способността да предложи алтернатива на реалния свят – отвъд често депресиращите новини. Въпреки че те имат песен на име Où va le monde (“Накъде отива светът”), Саша Гот казва, че понякога умишлено се изолира от информационния шум, за да се фокусира върху музиката, а с нея и надеждата, че песни за “вечните теми като любовта, приятелството и смъртта” все още могат да дават утеха.

Също като през 2010 г., когато проектът започва (дуо в студиото, шестчленна група на живо), Саша разпределя живота си между Париж и родния си малък град в Южна Франция, до Бискайския залив –Биариц. Това, което вижда като най-голяма промяна между първия и последния им албум, е, че вече са

несравнимо по-добри в целия процес на създаване на песните, все по-отворени към експерименти с други музиканти и жанрове. “Много се надявам някога да работим с “Мистерията на българските гласове“. Вълнувам се много от музикалния фолклор по принцип - от испанската музика до кънтрито.”

Париж продължава да е ключово място за тях: “Има страшно много клубове, студиа, групи, но интересното е, че няма една сцена, която да доминира над друга, всеки работи в собствена посока.

От друга страна, има едно осезаемо усещане на конкуренция между хората. Всеки се бори да има своята кариера и като че ли музикантите забравят да се радват на това, което са постигнали до момента.”

La Femme свирят в Joy Station на 21 май, а организатори са Honeycomb Live. Билетите са на цена 50 лв. и са в системата на Epay Go.

BLUEBIRDS ОТ НОЛИТА

Работата на София Добрева – Нолита, която живее и твори в Манчестър като мултидисциплинарен артист в сферата на живописта, илюстрацията, анимацията и графичния дизайн, отдавна е в полезрението ни и мнозина са имали допир до нея, без дори да са си давали сметка за това. Тя е човекът зад голяма част от визиите на групата Hayes & Y, както и автор на част от идентичността на фестивала Sofia Live Fest. За живописната си работа тя разчита на силата на абсолютния цвят, смелите обеми и достигането на глобални теми чрез интимни преживявания. След първоначалното си представяне в Манчестър през 2023 г. с Bluebirds, Нолита за първи път прави самостоятелна изложба на родна земя в пространството на ONE Gallery, като част от произведенията в българското издание на изложбата ще бъдат показани за първи път, а други са напълно нови. Така тя ни среща с 20 платна, в които се преплитат темите за подсъзнателното, самотата и принадлежността. В процеса на тяхното създаване София се заиграва с идеята за освобождаване на личните демони, тяхното изследване, разбиране и приемане. Bluebirds всъщност представя едно визуално пътешествие из дълбокото синьо на човешкото подсъзнание, като в качеството си на хроничен чуждестранец, Нолита прави разбор на едни от неизменните спътници на човека –вътрешните си страхове и предразсъдъци.

5 - 17 МАРТ I ONE GALLERY I СОФИЯ

НОВА РЕКОЛТА ИЗКУСТВО

За осма поредна година галерия Credo Bonum и Гьоте-институт България ще спазят традицията си да поставят фокус върху младите визуални артисти, чиято работа си струва да бъде следена с интерес. Груповата изложба “Арт старт“ ще продължи в двете пространства до 23 март, а обединяващата тема между творбите в нея е “Smack the Soil”, по идея на куратора Тодор Рабаджийски. В експозициите участват Денис Спасов, Андон Бакъров, Ния Ценкова, Марта Москова, Ясен Мартинов, Марко Лозов, Йоан Джироу, Мина Атанасова, Теодор Георгиев, Ина Митева и Мария Илиева. Всички те имат задачата да работят около теорията за ризомата – понятие, базирано на идеите на френските философи Жил Дельоз и Феликс Гатари за ризоматичния принцип, или кореновата система. "Smack the soil" черпи вдъхновение от симбиотичните взаимоотношения, които отразяват ризоматичната природа на мисълта. Докато корените символизират вкоренените традиции и системи от убеждения, ризоматът отхвърля линейния ред и приема множественост от връзки, които процъфтяват като в невидим подземен свят, където се преплитат корени, минерали, гъсеници, паяци, охлюви и влечуги, участващи в постоянен обмен на горива и стратегии, гласи част от описанието на проекта.

ДО 23 МАРТ I ГАЛЕРИЯ CREDO BONUM И ГЬОТЕ-ИНСТИТУТ БЪЛГАРИЯ I СОФИЯ

МУЗИКАЛНИ РИТУАЛИ С WOOMB

Проектът Woomb, сформиран от музикалната симбиоза между основателя на Kan Wakan Георги Линев и Христо Йорданов ще излезе за първи път на сцената на клуб “Строежа“ на 13 март. На живо дуото прераства в шестчленна група (Екатерина Иванова, Явор Милчев, Иво Димитров, Адриан Николо), която винаги обогатява и разширява сетлиста си. След като близо година се подготвяше между София и Лондон преди първата си поява пред публика през миналата година, групата направи няколко много силни изяви и фестивални прояви, примесени с напълно разпродадени концерти, както и положителни международни отзиви покрай сингъла сингъла “Last Rays“. “Толкова млади и вече толкова добри на живо“, каза за тях Дейвид Фрик от Sirius XM. Концертът ще съвпадне и с издаването в стрийминг платформите на песента им “Pray for the Worst“, която върви в комплект с ремикс от Ангел Симитчиев (Born Erased). Изданието е и предизвестие за следващото ново парче – “Shape Yourself Around Me“, което се очаква по-късно през пролетта. Всичко това пък трябва да влезе и в дългоочаквания им през тази година първи мини албум, в който деликатно ще намерят място електроника и дрийми поп елементи, вдъхновени от общите влияния, които обединяват и допълват Линев и Йорданов.

13 МАРТ I КЛУБ “СТРОЕЖА“ I СОФИЯ фотограф: Боряна Пандова

АЛИНА В ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ, ИЛИ КАКВО ЩЕ ВИДИМ И ЧУЕМ НА ТРЕТОТО СЪБИТИЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА "ВИЖ! НА ЖИВО"

Третото събитие на списание “ВИЖ!“ в THE LOFT отново ще обедини няколко елемента в едно. Освен че ще може да се сдобиете с новия брой, ще имате възможност да разгледате и пълния архив на списанието и да попълните липсите в колекцията си. Художничката Алина Папазова (виж повече за нейната таро поредица на стр. 16) ще изрисува на живо пред публиката новия огледален интериор в THE LOFT, за да превърне мястото на срещата ни в мистично визуално пътуване в огледалния свят. А междувремено ще звучат сетове от Disco Comrades и Niki Phoenix. За напитките и доброто настроение , както винаги, ще разчитаме на Jagermeister.

“ВИЖ! НА ЖИВО” е тематична серия от събития на съществуващото вече повече от 11 години месечно списание “ВИЖ!“. Фокусът на всяко събитие е върху съчетаването на различни изкуства, течения и креативни професионалисти, с което да подчертаем възможностите и перспективите пред артистичните сцени, нуждата от повече разговор между общностите и обмяна на свежи идеи.

15 МАРТ I THE LOFT I УЛ. “ЧЕРКОВНА“ 28 — “ЗАВОД“ ЗРЪНЧО I СОФИЯ Начало: 21 ч. Вход: 10 лв. и 15 лв. след 00 ч. Всички, които ни подкрепят в Patreon, влизат безплатно.

15.03 THE LOFT

УЛ. ”ЧЕРКОВНА” 28

ЗАВОД ”ЗРЪНЧО”

НА БРЕГА НА “СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ”

В своето 22-ро издание "София филм фест на брега" отново ще събере бургаските киномани с впечатляваща и силна селекция на някои от най-силните заглавия, представени в големия фестивал-майка. Сред силно очакваните международни имена в програмата са най-новите продукции на Вим Вендерс “Прекрасни дни“ и “Старият дъб“, който Кен Лоуч определя като своя последен филм.

За първи в Бургас ще бъде представен и спечелилият миналата година “Златна мечка“ от Берлинале документален филм “На Адаман“ на 72-годишния французин Никола Филибер, който разказва за живота в психиатрична клиника на борда на “Адаман“ – шлеп, акостирал на десния бряг на река Сена в Париж.

За откриването организаторите подготвят прожекция на филма “Отвъд завесата“ на Слави Георгиев и Христо Димитров – Хиндо, който надниква зад кулисите на Драматичен театър “Адриана Будевска“ и ще бъде своеобразен реверанс в памет на дългогодишния директор Борислав Чакринов, който почина в началото на тази година.

Едно от големите имена, които ще гостуват в рамките на бургаския фестивал, ще е сръбският режисьор Радивое Андрич. Той ще представи своя ретроспекция, в която ще бъдат показани два от знаковите му филми – “Светкавици“ и “Когато порасна, ще стана кенгуру“. Режисьорът и сценарист Яна Лекарска, която осезаемо е повлияна от завършването на кино образование в Южна Корея, ще пристигне заедно с част от екипа си по повод своя пълнометражен игрален “Защото обичам лошото време“, който е заснет миналата година почти изцяло във Варвара, Ахтопол и Синеморец и чиято премиера по кината предстои в началото на април.

Закриването пък е запазено за най-новия и дългоочакван нов филм “Клопка“ на Надежда Косева, която за шеста поредна година ще бъде и водещ на “Кино клас Бургас“. Тази година инициативата, която вкарва младите хора в “обувките“ на киното, ще даде възможност на един от най-изявените участници в нея да посети голям европейски фестивал.

Като гости се очакват още Димитър Сарджев и Филип Андреев, а съпътстващата програма предвижда прожекция за незрящи с “Паднали листа“, както и за деца с “Кокоша ферма“. Ще има също и литературно четене на наградените творби в Националния литературен конкурс “Морето“, както и куп други изненади.

21 - 28 МАРТ I КУЛТУРЕН ДОМ НХК I БУРГАС

"София филм фест на брега" е част от културния календар на Община Бургас, който подкрепя развитието на града като кино дестинация за авторите и любителите на седмото изкуство.

Анастасия Първанова

Историята на една млада художничка за живота между София и Венеция, изложбата Sidereal Messenger и преоткриването на представите ни за реалност

Детството на Анастасия Първанова преминава в голяма си част в родния Бургас, изпълнено с “пясъчни замъци, миди, черпуки, медузи, село, баба, почва, градина, лютеница, рисунки по асфалта и игри от сутрин до вечер с банда дечурлига”. От малка е заобиколена от буркани, пълни с гъсти, пленяващи цветове, четки, моливи и платна, защото майка ѝ също е художник, а заедно с баща си, брат си и приятели

рисуват навсякъде: по време на пътувания или в някоя градинка, седнали на одеяло, заобиколени от материали, които сякаш изграждат защитен магически кръг около тях. ”Спомням си как влагата от темперните бои се изпаряваше върху листа хартия и цветовете бавно изсъхваха под слънцето, загубвайки част от първоначалната си силна наситеност. Жълто, червено, виолетово

например, сякаш ги попивах жадно с очи, като лист хартия. Майка ми украсяваше

цялата стая с нашите рисунки, като че ли малки прозорчета с лъчи откъм други пространства“, спомня си Анастасия. След като завършва Националната художествена академия в София, продължава обучението си в Академията по изящни изкуства на Венеция. Днес работи между България и Италия, където от 2016 г. е част от два големи творчески колектива, а работата ѝ е представяна в галерии от Хонконг до Верона. Съвсем наскоро откри и самостоятелната си изложба ”Sidereal Messenger”, която може да бъде видяна до края на март в ”A plus A” – галерия в съцето на Венеция, която представя нови експериментални формати и популяризира работата на млади художници.

ТВОРЧЕСКИ ПОРТАЛИ

Темите ми се променят паралелно с нещата, които се случват извън мен и в мен. Когато започвам нов проект, работя редовно с преходното състояние между сън и будност, наричано хипнагогия – състояние, в което мислите ти сякаш се отпускат, стават по-течни. Така поставям основите на идеята ми.

Често централна тема на моите търсения са свързани с материята, природата в постоянната ѝ трансформация. Физични открития, теории, квантова физика за мен са като извор, който захранва въображението ми.

Търсенията ми започнаха да се конкретизират преди години с идеята за “Портал”, в по-духовен и артистичен смисъл. В моя личен опит много неща действат като портал. Дори нашите сетива, чрез които възприемаме света, но също и рационалната мисъл или математиката могат да бъдат разбирани като портал. Преминаването от едно състояние в друго, един разговор или една книга, музиката –могат да действат като преход. На психологическо ниво идеята за портал приканва към изследване на прогрес.

Структурата на портала е както вътре, така и извън зоната, играейки ролята на праг. Порталът е едновременно краят и началото на нещо – отвор, който свързва две пространства или два свята. Може да се каже, че това е един вид пространство на трансформация и промяна.

Напоследък експериментирам с много течен акрил, върху който често рисувам и с маслени бои, резина, цветни моливи, пастели или други материали.

ВЪОБРАЖАЕМИ МЕСТА

Често започвам да рисувам реално съществуващи места, които съм посетила, като пейзажи от Рила, Белоградчишките скали, Райския залив, полета и гори из Тоскана, селца в Португалия... Запечатали се в мисълта ми, съществуващи в съзнанието ми, по-късно се видоизменят в картините, скулптурите или рисунките ми като сценографии на събитията, които избирам да развия.

АРТИСТИЧЕН ПЪТ

Работата в група най-сигурно и с константност промени методите, разбиранията, навиците ми, свързани с творчество и изкуство. Дълги години посещавах и продължавам да посещавам ателието на Карло ди Рако, професор по рисуване и живопис във Венецианската академия, много отдаден на труда на студентите си. Организацията на ателието ни е рядко срещана: студенти, които са завършили преди десет, петнадесет или повече години, продължават да се връщат, за да работят с новите поколения от млади артисти. Има постоянен обмен на опит, виждания, разбирания и някак ателието се задейства като по инерция, като една водна мелница, която се генерира, като използва енергията на колелото и водата.

РАБОТА В КОЛЕКТИВ

Станах част от колектива Fondazione Malutta (FM) още през първите ми години във Венецианската академия, преди да завърша магистър. FM събира повече от тридесет артисти на възраст между 20 и 40 години от различни страни, с опорна точка Венеция –град, който – подобно на изкуството – е алергичен към всякакви граници. Възрастта, родните езици и творческите инструменти, често много различни, са граници, които групата непрекъснато предизвиква: сливане на култури, жанрове и разнородна чувствителност, способни да обогатят качеството и да насърчат колективното изследване. В известен смисъл FM е като безопасно пристанище, което се превръща в повод за придобиване на максимална свобода върху това, което сме си поставили като задача да създадем заедно.

Фигурата на самотния творец е вълнуваща, но не принадлежи към нашата норма: тя е изключение, въпреки че литературата често продължава да ни дава сюжети на избледняла, безцветна човешка маса, от която се открояват отделни самостоятелни герои, които чуваме и изучаваме като деца и ни вдъхновяват като възрастни. Вместо това ежедневието и реалността ни не оставят никакво съмнение: винаги сме правили важните неща заедно, извършвани от напълно обикновени хора, които са знаели

как да се обединят и да се доверят един на друг.

МЕЖДУ СОФИЯ И ВЕНЕЦИЯ

В София са моите корени. Венеция пък е много спокоен град, в който напоследък става все по-скъпо и невъзможно да се живее, но структурата му предразполага към много приятен социален живот.

Градът е много малък: отнема един час да го прекосиш пеша от единия до другия му край. Тук се чувствам като на село.

Можеш да видиш деца, играейки да тичат безгрижно из улиците, без да се притесняват от коли или превозни средства. Имам приятели, на които понякога за вечеря им скимва да се спуснат с лодката из лагуната и да си наловят морски дарове. Има много нестандартен стил на живот.

SIDEREAL MESSENGER

Заглавието и идеята на последната ми изложба произхождат от известния астрономически трактат “Сидереус Нунциус“, в който Галилео Галилей за първи път в света описва конкретните си открития и наблюдения на небесното пространство, направени с първия телескоп, подобрен от него, публикувани през 1610 г. във Венеция. Материята, която силно ме интересува, е проучването,

изследването и преодоляването на хоризонтите ни. Проучване, разбиране, изследване на собствените, както и на колективните потенциали на възможни светове.

НЕВИДИМИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАУКАТА И МИСТЕРИЯТА

Научната реалност продължава да открива - процес, който сякаш е безкраен. През 1800 – 1900 г. се е смятало, че физиката ще реши всички проблеми на времето си. След това се правят нови открития, разпадат се старите уверености, открива се тъмната материя например. До първата половина на 1900 г. се смятало, че почти цялата маса на Вселената се намира в звездите. Днес знаем, че те съставляват само незначителен процент от космическата материя – около 4%. Подобно е с изучаването на двойната природа на материята, на светлината. Първо се е смятало, че материята се държи като частици, после като вълна, а впоследствие, че е едновременно и вълна, и частици.

Този безкраен процес на изследване, преоткриване на представите ни за реалност, дори на психологическо ниво, а не само на космическо, показва, че колкото повече научаваме, толкова по-голяма бездна за проучване откриваме. Така мистерията се разширява.

Спаси нощта с ELVE & FILLE

Автор: Мая Стефанова

Диджей дуото на Елисавета Ангелова и Трендафила Трендафилова търси вдъхновение в дълбоките бийтове, абстрактните вокали и witchcraft естетиката

Зад музикалния проект Elve & Fille стои диджей тандемът на Елисавета Ангелова и Трендафила Трендафилова. Макар да се познават отдавна, решението да започнат да пускат заедно се появява ненадейно преди около година и половина, а музиката и силната им мотивация ги сближават. Фактът, че живеят през една пряка, им дава възможност да избухват заедно “като на парти в Берлин”, докато просто си пускат музика в хола. Една от първите им съвместни изяви е в подземието на Com Bar, след което постепенно нанизват в портфолиото си още много събития в Gaba, “Ателието“, Tell Me, K.U.P.E., Micro, Bobbina, Brut. и The Loft. Заедно с Jagermeister ги каним да ни разкажат за знаковата си поредица Electro Witchcraft, в която съчетават разнообразна музикална селекция, двуизмерни визии и мистична атмосфера. На 8 март в Brut. предстои и поредното им парти от поредицата Die Tanzenden Kitzler, в която като женски колектив подкрепят момичетата, които да искат да пускат музика, чрез обмяна на опит, познания и предоставяне на пространство за изява. Процент от приходите пък даряват за различни каузи, свързани с подкрепа на жени.

Как бихте определили селекцията си?

Еклектична! Пускаме всичко, което може да ни развълнува емоционално. От изключително нежни неща до такива, от които може да те хване шубе и да си тръгнеш. Рискуваме и не следваме определени стилове, просто някои като брейкбийта, ЕBM-a и електрото доминират. Но истината е, че селекцията ни се определя от настроенията ни, типично по женски.

Елисавета: Уейвът и дарк диското са ми други любими жанрове. Допадат ми и ориенталските мотиви и повече дръм, които трудно съм си представяла, че ще ме развълнуват преди. Аз съм си стара рапърка и музиката, в която усещам такова влияние, много ми пасва.

Трендафила: Вълнувам се от комбинирането на ethereal вокали с различни електро, краш бийтове и техно референции. Комплексните стилове и жанрове в музиката, граничещи с

експерименталното, винаги са ме привличали и се опитвам да ги споделям на живо.

Какво ви обединява и с какво се допълвате зад и пред пулта?

Често сме си говорили, че това, че и двете сме майки, е нещо, което ни свърза много силно по естествен път. Благодарение на това, между нас не се проявяват излишни егоцентризъм и суета. Във взаимоотношенията ни цари пълна солидарност и разбиране. “Sisters of another life”, както се пее в едно наше любимо парче на Minuit Machine. Безспорно, сходният ни вкус за музика и естетическите възгледи ни помагат да сме хомогенни в изпълненията си.

Имате поредица Electro Witchcraft.

Какво ви привлича в witchcraft-a: музикално и извън това?

Митологията и окултните науки вълнуват и двете ни от дълго време. Това търсим и в музиката, която избираме за Electro Witchcraft. Тук вече имаме по-стройна концепция, в която се опитваме да представим нова гледна точка за връзката между съвременното и архаичното, технологичното и духовното. Когато правим Witchcraft, винаги избираме различни аутфити, в които търсим контрасти. Представете си ни в средновековна одежда от гардероба на Народния театър или операта във Варна, но в комбинация с маратонки и суитчър. Имаме и инвентар от свещници, които винаги мъкнем с нас и палим свещи на пулта. Чрез тези събития ни се иска хората да направят по-интимна връзка с музиката и да я почувстват на дълбоко емоционално ниво.

Трендафила: Иска ми се да създадем обратна връзка с природните закони, вълшебства и архаични вярвания заедно с технологиите и електронната музика. Поредица събития със заглавие Medieval Electric Waltz на различни исторически локации в София биха подхождали отлично на концепцията.

Замисляме подобен проект като бутикови мини партита със старинен аутфит –средновековни бални костюми с музикална селекция от класическа инструментална музика до witchouse, synthwave и phonk.

Разкажете ни за идеята на другия ви проект – Die Tanzenden Kitzler.

Елисавета: Тази серия се роди точно преди година на 8 март по идея на моя близка приятелка: Цветелина Раденкова – Gesicht.

Всичко тръгна от желанието ни да се съберем за празника, да си пускаме музика и да пием маргарита. Тя имаше желание да се пробва зад пулта, но беше несигурна. Сега вече има няколко Kitzlera зад гърба си. Покрай това се замислихме как понякога наистина ти трябва малко побутване отвън. За много хора, включително и за мен, пускането на музика изглеждаше доста страшно и отговорно начинание, преди да започна. Затова искаме Die Tanzenden Kitzler да не е просто серия от феминистки партита, а платформа – колектив от мадами, които пускат и споделят това, което знаят, на други, които искат да го правят. В началото не знаеш и слушалките къде да включиш, камо ли да тръгнеш да миксираш. За щастие, все повече мацки се захващат с това дело и проявяват смелост на сцената. Глобално на света му липсва повече женска енергия, която тепърва нараства. Основната концепция на серията е просто да танцуваме от сърце, да се почувстваме заедно. Усърдно се борим да счупим стереотипа на идеята за “женската злоба” и bitchy мисленето. Иска ни се DTK партитата да са неутрална зона, където няма определен тип хора от една или друга общност. Стига да държиш на маргарита и танци до сутринта, полът няма значение.

Кои са вашите места за разпускане?

Домът на Елвита, Micro, BRUT., GABA, Tell me и Open Air-ът, който си организираме тайно.

Какво е универсалното ви средство за “спасяване на нощта“?

Трендафила: SHA RU и B2B. Елисавета: Динамичен B2B и рап тракове.

Ако трябва да съберете март в едно парче, кое ще е то?

“Supersoaker” на Eartheater.

ИЗДАТЕЛ

Камелия Величкова

ВОДЕЩ РЕДАКТОР Светослав Тодоров РЕДАКТОР

Мая Стефанова

КОРЕКТОР

Йордан Константинов

ФОТОГРАФ

Боряна Пандова

РЕКЛАМА Камелия Величкова office@vijsofia.bg

Мила Михайлова milaxmmila@gmail.com

Михаела Люцканова marketing@vijsofia.bg

Здравка Раева zdravka.raeva@vijsofia.bg

ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА, РАЗШИРЕНИ И НОВИ МАТЕРИАЛИ ОТ БРОЯ ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА VIJMAG.BG

АВТОРИ В БРОЯ Йордан Тодоров Мая Стефанова Светослав Тодоров ФОТОГРАФИ Боряна Пандова I стр. 26 Михаил Новаков I стр. 20

Anjula Schaub I стр. 14

John Rohrer I стр. 12 Orestis Rovakis I стр. 10

ХУДОЖНИЦИ И ИЛЮСТРАТОРИ Анастасия Първанова I стр. 32-35 Алина Папазова I стр. 16, 26 Майкъл Ийтън I стр. 8-11 Ясен Гюзелев I стр. 18-19

КОРИЦА Анастасия Първанова

Sunlight Whispering Slumber

anastasiyaparvanova.com

НАПРАВЕТЕ СВОЯ МЕСЕЧЕН АБОНАМЕНТ ОТ 5 $ И СТАНЕТЕ ПАТРОН НА ИЗДАНИЕТО НА: PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

“Виж!” е независима печатна медия за изкуство и култура и се осъществява с безценната подкрепа на всички тези хора в платформата Patreon. Ако харесвате работата ни, подкрепите списанието на: WWW.PATREON.COM/VIJ_MAGAZINE

Ана Благова Андреа Попйорданова Ася Мункова Бояна Райчева Боря Шапшалова Ваньо Димитров

Венцислав Лалев Вероника Аристархова Виолета Хубенова Владимир Драгоев Гергана Георгиева Гергана Рабаджийска Даниел Томов Деница Димитрова

Десислава Станчева Димо Господинов Екатерина Ангелова Елена Маринова

IF

Елина Боева Жени Дечева Златина Димитрова Златомира Тодорова Ива Мечкунова Иван Кашлаков Ина Добрева Йордан Жечев Калина Павлова Катерина Татарлиева Кристиян Велков Лора Йорданова Любомир Бабуров Любомир Попйорданов Любо Чолаков Марина Матеева Мария Змийчарова Мария Вълкова

Мина Карабахчиева Николай Иванов Петър Стоянов Рая Раева Ралица Генчева Светина Уейгант Светлана Апостолова Светла Дамянова Светлозара Христова Снежана Янева София Попйорданова Теодор Ушев Ценко Христов Явор Димитров Ясмина Якимова

Ashira Morris

Jana Le