ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ
БРОЙ 21, ГОД. 3, 2011, 15 НОЕМВРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.
Стив Джобс победи Ленин. Ученици от пловдивската гимназия по електротехника и електроника искат да сменят името на учебното си заведение от Ленин на Стив Джобс. Повечето тийнейджъри смятат, че днес компютърният гений е по-достоен да бъде патрон на гимназията им. Преподавателят по философия Ангел Грънчаров прокарва идеята гимназията да носи името на компютърния гений. „Професионална гимназия по електротехника и електроника, нашите ученици му се възхищават, аз смятам, че би могъл да вдъхнови учениците“, обясни Ангел Грънчаров. (Следва на 18 стр.)
Взаимствано от Фейсбук-страницата на Нелко Начев. Публикува се във връзка с невероятното награждаване на Христо Стоичков-Мамата с титлата "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Халендарски" не за заслуги в нàуката, а направо с главоломния мотив, именно, представете си, щото бил издействал пари от Батман Бойко за строежа на спортна зала в ПУ! Представяте ли си, един вид Мамата си е купил тая титла, и то не със свои, ами с нашите пари; това ако не се казва скандал от класа, какво друго може да може да е нещо подобно?! И никой не се посвени да каже за какво са му били дали титлата!!! Моя милост сподели тази снимка на своята Фейсбук-страница и остави там следния кратък коментарец: Алма ù матер! е велика находка! Ще се запомни и ще се запише със златни букви в историята на "академичната общност", именуваща се "ПУ". Поздравления! Веднага взаимствам при запазването на авторството. (Следва на 7 стр.)
Вчера написах текст под заглавие Слава Богу, има интернет, сиреч, има свобода - автентична свобода!, в който написах едно есе, имащо самостоятелно значение; то, прочее, може да стане начало на една поредица от есета, отнасящи се до моите възприятия и спомени за преживяното когато съм бил дете и юноша. Темата лично мен ме заинтересува, това е едно ново предизвикателство, което е способно силно да ме ангажира; пък и чрез една такава поредица от есета бих могъл да вляза в по-пълноценен контакт със съзнанията на днешните млади хора, с които, поради естеството на професията си, ми се налага всекидневно да общувам. Знам, че имам какво да им кажа и предполагам, че за тях ще бъде интересно да разберат как е изглеждало в очите на един техен връстник онова отминало време, което те, за щастие, никога няма да живеят. (Следва на стр. 2)