Антре Брой 3 by Antre ltd

По шоколада ще ги познаете

брой 3

30 наздравици за Ирландия 1

От редакцията

Календар

В черно и бяло Робърт Мейпълторп

Aфиш

Занаят С дъх на какао

Енциклопедия Чанта Birkin

Антре интериор Живот в розово

С кошница в ръка Игра на крайности

Антре архитектура Каменно наследство

С кошница в ръка Да вдигнем чаши за Св. Патрик 4

Антре похапва Ирландско сърце

Антре легенди Малка приказка за Pininfarina

Антре отдих Бохемска рапсодия

102

С кошница в ръка С мирис на зелено

104

Антре блог Усещане за жена 5

От редакцията

Уиски и жени. Не, това съвсем не е мантрата на някой рокаджия, а двете теми, около които се заиграваме в мартенското АНТРЕ. Уискито е по повод Свети Патрик, в чест на когото вдигаме чаши с братята ирландци и им казваме „браво” за една страхотна къща и няколко традиционни рецепти. А дамите са на особена почит по принцип, още повече през срамежливия, разцъфващ, колеблив и понякога прекалено емоционален месец март. Наздраве.

ЕКИПЪТ НА

Кристина Нигохосян Ангел Василев Милен Якимов Eма Димитрова

Издава Антре ЕООД София 1618 ул. Ветрушка, бл. 70, ап. 2 телефон: 02/411 01 79 мобилен: 0878 54 67 67 имейл: info@antre.bg Снимка на корицата: Sean Breithaupt + Yvette Monahan Photography Антре уважава авторския труд. Всички фотографии в списанието са собственост на Антре или са закупени от техните автори.

Март понеделник

вторник

сряда

четвъртък

Стартира новият кулинарен канал 24kitchen, където може да се радвате на майстори като Джейми Оливър и Рудолф ван Веен.

Днес е последният ден, през който да видите изложбата „Телесни отпечатъци” на Ина Дамянова в галерия „Ракурси” в София.

Купете букет лалета – днес е началото на астрономическата пролет.

През 1958 г.

Празнувайте найженския ден с Рут Колева в Студио 5, София. Останалите дати от мартенското й турне са тук http://www. facebook.com/music.ruth

в Лондон се ражда Гари Олдмън.

Днес е Световният ден на водата

Време и за малко пиано минимализъм – Лудовико Ейнауди свири в зала България в София.

петък

събота

неделя

През 1962 г.

се ражда Джон Бон Джоуви.

Новата постановка на Сатиричния театър в София е по Уди Алън! „Сентъл Парк Уест” е на Бойко Илиев и може да се гледа днес и на 29-и.

Ски и сноуборд състезанието Чепелареада http://www. chepelareada.com ще се проведе на връх Мечи Чал в родопския град.

Денят на Св. Патрик. Наздраве!

23 30

Пост рок магьосниците God Is An Astronaut свирят в столичния клуб MIXTAPE 5. Билетите са по 25 лв.

Днес, както и предния ден, се състои първия Rock It Marathon с най-добрите български рок групи. Виж всичко тук http://sevi-sevi.com/

25 31

Загасете лампите от 20.30 ч. до 21.30 ч. - днес е Часът на Земята. Миналата година го направиха 1.8 милиарда души по света. 9

в черно и бяло

РОБЪРТ МЕЙПЪЛТОРП ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУ, МНОГО ОТ КАДРИТЕ НА АМЕРИКАНСКИЯ ФОТОГРАФ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА РАЗБУНВАТ ДУХОВЕТЕ фотография Robert Mapplethorpe Foundation „Последният път, когато го видях, беше като първия. Спящ младеж, покрит със светлина, който отвори очите си с усмивка, сякаш бе разпознал някого, който никога не му е бил непознат”. Така в мемоарите си „Просто деца” (Махалото, 18 лв.) Пати Смит си спомня сродната си душа Робърт Мейпълторп, починал на 42-годишна възраст. През краткия си живот той успява да извърви пътя от срамежливо момче до провокативен фотограф, който създава някои от най-запомнящите се кадри на 20 век, но и никога не е напълно удовлетворен от създаденото. Както са повечето изключителни творци. Мейпълторп се ражда през 1946 г. в Ню Йорк и 16-годишен постъпва в престижния арт колеж Pratt Institute, от който обаче така и не 10

се дипломира. Вместо това се гмурва в кипяща атмосфера на Ню Йорк през 70-те – антивоенното движение, зората на пънк рока, откритото тържество на гей културата и увеличаващия се интерес към фотографията като изкуство. Живял с идеята, че ще бъде художник, Робърт използва чужди снимки (най-вече такива, изрязани от гей списания) в собствените си колажи. По това време той вече се е запознал и живее с Пати Смит, която става най-близкия свидетел на болезненото му сексуално осъзнаване. Макар многократно да е заявявал, че не иска да го оценяват през сексуалността му, именно хомоеротичните му фотографии остават сред най-характерните образи на творчеството му. Първоначално с Polaroid, в началото на 70-те

той щрихира основните теми, които ще го вълнуват до последните му мигове – мъжки и женски голи тела, минималистични натюрморти с цветя и портрети на известните му съвременници. В края на 70-те Мейпълторп развива това, с което ще остане запомнен – елегантни и чисти черно-бели композиции с намек за еротика и педантична постановка в студио. Тези поляризирани цветове са неговият начин да изследва противопоставянето на мъжко и женско, светлина и мрак, добро и зло.

Другите му любими обекти са скулптурите. Голите му живи тела имат съвършенството на ваян камък, а статуята на Аполон почти оживява пред обектива му. Смесването на скулптура и фотография в работата му демонстрират класическото му търсене на съвършенство – дума, която Мейпълторп използва често. „Ако се бях родил преди 100 или 200 години, сигурно щях да бъда скулптор. Фотографията обаче е бърз начин да създадеш статуя.”

Робърт Мейпълторп умира на 9 март 1989 г. от усложнения, причинени от ХИВ. Той надживява покровителя си и свой партньор до края на живота си Сам Уагстаф, който почива 2 години по-рано от пневмония вследствие на ХИВ. Година преди смъртта си Робърт основава фондация „Робърт Мейпълторп”, която да се грижи за творчеството му, да подпомага музеи, които излагат фотография и да финансира медицински изследвания за борба с ХИВ/СПИН. 11

афиш На голям екран

ОГЛЕДАЛЦЕ, ОГЛЕДАЛЦЕ Феновете на братя Грим тази година ще получат двоен подарък – приказката за Снежанка в два напълно различни варианта. „Снежанка и ловецът“, където в ролята на хубавицата е Кристен Стюърт, ще излезе лятото и обещава доста по-мрачна стилистика. В края на март обаче ще може да се посмете от сърце с интерпретацията на Тарсем Синг. Неговата Снежанка (Лили Колинс) е амбициозна девойка, която си служи добре с меча, а злата кралица обира лаврите, защото в нея се превъплъщава Джулия Робъртс. От 23 март по кината от Тандем Филм ПОТОМЦИТЕ Лентата на Алигзандър Пайн („Отбивки“) може и да се размина с „Оскара“ за най-добър филм, но това не значи, че е за подценяване. Историята е семейна, с тънко чувство за хумор и разказва за Мат Кинг (Джордж Клуни) – адвокат и собственик на голямо парче земя в Хавай. Когато съпругата му изпада в кома след инцидент с лодка, той трябва да се погрижи за двете си дъщери, с които никога не е бил особено близък. 17-годишната Алекс (Шайлийн Удли) решава да му направи „услуга“съобщава му, че майка й е имала любовник и е била с него по време на злополуката. От 9 март по кината от Александра Филмс РИБОЛОВ В ПУСТИНЯТА Странното заглавие е под режисурата на Ласе Халстрьом („Шоколад“, „Казанова“), а това е гаранция за приятна и романтична история. Двигателят й е йеменски шейх (Амр Уакед), който е решил да развъжда сьомга в родината си. За целта изпраща служителката си Хариет (Емили Блънт) да наеме английския експерт по рибовъдство Фред Джоунс (Юън Макгрегър). Разбира се, Джоунс е стъписан от идеята, но след убежденията на Хариет и под натиска на шефката на британската прес служба (Кристин Скот Томас), приема предизвикателството. От 30 март по кината от Форум Филм

Любимият ни предвестник на пролетта Хавър е новото откровение на www.siff.bg www.siff.bg финландеца Аки Каурисмаки, който ни – София Филм Фест, ще се състои за спечели преди години с „Мъжът без 16-и път в София, но допълнителната минало“. Тук главният герой Марсел му програма ще тече в отбрани зали в разчита единствено на оптимизма си, за Пловдив, Варна и Бургас. Както всяка да се погрижи за любимите си същества. година, заглавията са много на брой (само игралните филми са 138) от почти А защо да не живеем заедно? е всички континенти. Ето и филмите, френско-германска копродукция, която които Антре подчерта в програмата, набелязахме заради участието на Даниел въпреки че никой от останалите не е за Брюл („Сбогом, Ленин“). Историята подценяване. обещава да е забавна – пет приятели се борят с кризата на средната възраст. Момчето, което беше цар е последното творение на Андрей Паунов – човекът, Кеят е част от минипанорамата Фокус Ирландия и ирландската гала на който накара българите да гледат документално кино. Лентата му разказва фестивала. Един блуден син се завръща в родния си дом, за да се помири с за невероятната съдба на... Симеон Сакскобургготски – от любимото дете на миналото и баща си. нацията, през живота в изгнаничество до Имало едно време в Анадола е на завръщането в България като министъртурския режисьор Нури Билге Джейлан председател. и обещава поетична история, красива кинематография и внимание към всеки Аве е другото българско заглавие, детайл. което няма да пропуснем – романтична история за едно момче, което пътува София Филм Фест е от 9 до 18 март на автостоп (Ованес Торосян) и едно в София с допълнителна програма от избягало от вкъщи момиче (Анжела 19 до 29 март. Пълната програма и Недялкова). проверете тук: http://siff.bg 13

От колоните

IDA SAND, The Gospel Truth Шведската джаз певица и пианистка осъществява мечтата си да съчетае любимите си стилове – джаз, госпъл и соул, в третия си албум. The Gospel Truth съдържа едва едно авторско парче на Санд, но за сметка на това кавърите са прецизно подбрани и непогрешимо изпълнени. Грабна ни както любимата Ain’t No Sunshine, така и емоционалния дует с Раул Мидон в He Ain’t Heavy, He’s My Brother. Изпълнението й на I Wish I Would Know How на Нина Симон е брилянтно!

ESPERANZA SPALDING, Radio Music Society Още една невероятна музикална дива гастролира в мартенското Антре – Есперанса Сполдинг. Ако чувате името й сега и я виждате за първи път на тази обложка, няма как да се досетите, че крехката девойка свири на контрабас. И то как! Предният й албум Chamber Music Society е хит не само сред джаз любителите и може би точно за това новият е доста по-поп ориентиран. За вдъхновения в него Есперанса посочва Жак Дежонет и Джеф Лий Джонсън.

На нощното шкафче ТЕЛЕФОННИ ОБАЖДАНИЯ Роберто Боланьо, Жанет 45, 12 лв. Колекцията от 14 разказа е първият сблъсък на българския читател с Роберто Боланьо. Личността на чилийския писател е обвита в легенди както заради почти номадския му живот, така и заради новаторската му проза. В „Телефонни обаждания“ героите му се лутат по пътя между Южна Америка и Испания, някои са писатели, други бивши порнозвезди, но всички търсят баланса между личната си свободата и връзката с останалите.

Èòà ëî Êà ëâèíî Àìåðèêàíñêè ëåêöèè

Èòàëî Êàëâèíî

Àìåðèêàíñêè ëåêöèè

АМЕРИКАНСКИ ЛЕКЦИИ Итало Калвино, Колибри, 18 лв. Както и разказите на Боланьо, за които ставаше дума погоре, и „Американски лекции“ са в превод на Нева Мичева, което е гаранция, че няма как да има разочаровани. Книгата е сборник от пет лекции, които авторът на „Ако пътник в зимна нощ“ трябва да изнесе в Харвард през 1985 г. Малко преди гостуването си там, писателят умира от инсулт. Петте му лекции за изкуството на художественото писането са издадени посмъртно – имената им са „Лекота“, „Бързина“, „Точност“, „Нагледност“ и „Множественост“.

занаят

С ДЪХ НА

КАКАО САМО ПРЕДИ НЯКОЛКО МЕСЕЦА МАРИЯ И ВЕНСАН ГАЙО ПРЕВРЪЩАТ ЕДНО НЕВИННО ХОБИ В РАБОТА. И ТО КАКВА – РЪЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ШОКОЛАД фотография: Антре

Мария ни посреща на входа на работилничката и още с отварянето на вратата ни лъхва такъв аромат, че после въобще няма да ни се излиза от там. В приветлив пловдивски сутерен, тя и съпруга й Венсан Гайо (французин с перфектен български) материализират мечтата си – да правят шоколад така, както се е произвеждал преди векове. Няма лецитин, изкуствени аромати, добавени мазнини, консерванти – само био какаови зърна и нерафинирана захар, които милата двойка собственоръчно е изпекла, почистила, смляла и превърнала в перфектни кадифени блокчета. Адмирации и за опаковките на трите им (за момента) вида шоколад, също направени на ръка - Pop, Blues и Jazz. Вижте надолу подробностите, но нищо няма да е същото, ако не ги вкусите лично...

Кога и как се роди идеята за Гайо Шоколад? Венсан: Преди няколко години бяхме на екскурзия във Венецуела и наблюдавахме как се прави истинския шоколад в една семейна плантация. Беше емоционално! Мария: Благодарение на хората там, се сдобихме с пособия за домашно производство. Започнахме да правим шоколад вкъщи и той се хареса много на близките и приятелите ни. Така преди година и половина решихме да сменим професията си. С какво се занимавахте преди това? Мария: Работех в администрация. Венсан: Аз бях озвучител и музикант. 17

Това обяснява имената на шоколадите ви – Pop, Blues, Jazz... Венсан: Ха-ха, да – идеята беше да се отдалеча от музиката, но не прекалено. Имаше ли момент, в който ви хвана страх дали сте взели правилното решение? Мария: Имаше няколко стресиращи ситуации. Венсан: Особено с бюрократичните неща. Най-трудното по принцип не е да попълниш документите, но това се превърна в най-тежкият процес. Къде се учихте да правите шоколад? Мария: Започнахме да търсим къде предлагат обучение за този тип производство. Открихме, че във Франция само трима шоколатиери работят по този начин. Свързахме се с един от тях, който с ентусиазъм ни предложи да отидем на практика. Работилницата му съществува от няколко века, занаятът се предава като семейна професия и дори се ползват част от машините, с които са започнали. Много от нещата се правят на ръка. Бяхме чели много книги за шоколада, но е съвсем друго, когато професионалист те обучава. Венсан: Въпреки това най-голямото обучение беше домашното. Теорията е важна, но да опитваш, да си изцапаш ръцете с шоколада, да грешиш – така учиш най-много. Какво е най-важното качество за един шоколатиер? Мария: Търпение и творчество. Венсан: Трябва да има идеи, да е отворен към нови неща и да е много търпелив. Шоколадът ви позволява ли да се правят по-декоративни фигури или бонбони? Мария: Позволява, но ние гледаме на шоколада като на храна. Това е пълноценен продукт, в който има много полезни вещества и дори се предписва при диети. Говорим за този, който няма допълнителни съставки, освен какао и 18

нерафирина захар. Затова наблягане на блокчето, а не на бонбона. Венсан: Американците го наричат суперхрана. Има много клишета за шоколада, като например това, че се пълнее от него. Скоро четохме статия за това, че учените са открили как какаото съдържа антибактерии, които помагат да нямате кариеси. А в главата на всички, ако ядеш много шоколад, ще имаш кариеси. Кажете ни някои по-екзотични факти от историята на шоколада? Мария: И до днес около шоколада има мистика. Учените правят изследвания, но не могат да разгадаят всички процеси около превръщането на какаото в шоколад. Повечето рецепти на шоколатиерите са открити случайно. Венсан: Много малко хора знаят, че какаото е плод, а зърната, от които се добива, е това, което при другите плодове са отпадъците - костилките. В Южна Америка и самият плод се консумира или се ползва за напитки. Защо се спряхте точно на сортовете Rio Caribe Superior и Hispaniola? Мария: За нас беше важно да изберем зърна от Южна и Централна Америка – родината на какаото. Сортовете там са най-фини и условията на труд се спазват, за разлика от африканските страни. Имаме един венецуелски сорт и един – от Доминиканската република. Венсан: Получихме семпли от много различни места, след което направихме проби и анализи за какаовото масло. Съдържанието му е много важно, защото не ползваме допълнителни мазнини. И в двата наши сорта е около 50 %. Мария: Най-ценните съставки на шоколада се съдържат в какаовото масло. Големите компании обаче го извличат, продават го за козметични цели и на негово място слагат по-евтини масла. Дегустирате ли по време на производство? Венсан: Задължително е да се пробва на

„Ние гледаме на шоколада като на храна. Това е пълноценен продукт, в който има много полезни вещества и дори се предписва при диети. ”

„От самото начало държим да направим възможно най-много етапи сами и на ръка. Искаме шоколадите ни да са нещо лично и специално за всеки.”

различните етапи. Печенето е най-критичният етап и, ако искаме да хванем шоколада в правилния момент, трябва да пробваме ако не на вкус, то поне на аромат. Случвало ли се е да хвърляте шоколад? Мария: Да, особено в началото. Не сме го хвърляли, ползвахме го вкъщи. Как протича цялостният процес по производството на шоколада? Мария: Получаваме какаовите зърна. Те пристигат със сертификати за качество, но ние си правим наш анализ на всяка пратка. Няколко приятели идват в склада да ни помогнат да подредим чувалите. Преди печенето селектираме добрите зърна и отделяме дефектните. След това ги редим в тави и печем за определено време на определена температура. Когато изстинат, ги счукване с ръчната мелачка, отделяме люспата (от нея става страхотен шоколадов чай), а ядката отива в мелницата. След 1-2 дни добавяме захарта и млякото (ако правим млечния вид шоколад) и сместа престоява между 3 и 5 дни в мелницата. Когато е готова, шоколадовата маса зрее в специални съдове около 3 седмици. Накрая темперираме и отливаме във формичките. Опаковките също правихме сами - не са от печатница, а са с ръчни печати. Тяхната подготовка ни отне около година. Венсан: От самото начало държим да направим възможно най-много етапи сами и на ръка. Искаме шоколадите ни да са нещо лично и специално за всеки. Ще правите ли и други музикални жанрове шоколади, освен Pop, Blues и Jazz? Венсан: Да, имаме готови рецепти, но трябва време за документацията около тях. Идеята на трите вида, които сме пуснали сега, е хората да свикнат с вкуса на истинско какао. Затова има 2 чисти вида - със 70 % какао, и един малко по-мек – млечния Pop. Мария: На преден план поставяме вкусовите качества на зърното. Затова не добавяме ванилия и други видове подправки, които да ароматизират. Нашите

шоколади нямат нужда от аромати. Кои са най-странните видове шоколад, които сте пробвали? Мария: Купихме си шоколад със сушени домати – определено не е за всеки, хаха. Венсан: Все още не съм пробвал, но ми е любопитно да опитам шоколад с пушен бекон, правят го в Италия. Интересно ми е, може пък комбинацията да е добра... Хм, не сме сигурни... Готвите ли с шоколад вкъщи? Мария: Да! Правим сладкиши, но обичаме и шоколадов солен сос с месо. Във Франция и в Мексико се използва доста и наистина става приятно - не се чувства сладостта, а ароматите. Венсан: Печените зърна също са много хубави. Имаме приятели, които много обичат да ги похапват със силна алкохолна напитка. Има ли традиция за консумация на шоколад в България? Мария: Моят дядо е бил сладкар и ми е разказвал, че нямало масово шоколад. Внасяли са го с кораби и е ходел на пристанището в Бургас да чака блоковете шоколад. Каква е следващата стъпка пред Гайо Шоколад? Мария: Надявам се да имаме възможност да развием начинанието и да можем да осъществим всичките си идеи за нови рецепти. В далечно бъдеще искаме да направим и демонстрационна зала, където всеки да може да види как се приготвя шоколада. Венсан: В още по-далечен план може да имаме и нашите плантации! Продуктите на Гайо Шоколад http://www. gaillotchocolate.com може да откриете в Пловдив в Artnewscafe, ул. Отец Паисий 38 и Stage51, бул. Христо Ботев 51-53; в София в магазин Gastronome, ул. Неофит Рилски 63. 21

енциклопедия

22 22

ЧАНТА BIRKIN ЛЕГЕНДАРНИЯТ МОДЕЛ НА HERMES НЕ СЛИЗА ОТ МОДНИЯ СИ ПИЕДЕСТАЛ И ДО ДНЕС Чантата Birkin се ражда от една случайна среща. През 1981 г. директорът на френския бранд за луксозни стоки Hermes ЖанЛуи Дюма лети от Париж до Лондон. На седалката до неговата се настанява Джейн Бъркин – актриса и муза на скандалния музикант Серж Генсбур. Внезапно съдържанието на сламената кошница, с която тя пътува и е сложила в багажното над главите им, се изсипва на пътеката. Джейн се оплаква, че така и не може да си намери удобна и достатъчно голяма чанта, която да е подходяща и за път. На Дюма му хрумва да я покани в Париж, за да създадат специален модел, посветен на актрисата. Така през 1984 г. се ражда Birkin. Легендата разказва, че Джейн използва коженото съкровище известно време, след което го захвърля в гардероба си с оплакването, че чантата е причина за възпаление на сухожилието на ръката й. Дали историята е

истинска не е сигурно, но Hermes не губят от нея, а напротив. Birkin става един от предпочитаните аксесоари на заможните дами, а от френската компания допринасят за култовия й имидж с няколко прости правила. Не можете да купите Birkin онлайн – за да се сдобиете с нея, трябва да посетите някой от бутиците на Hermes и да си я поръчате. Вероятността да чакате за нея няколко години не е изключена, защото всяка Birkin се изработва само във Франция и само на ръка от едва няколко майстори, минали доста тестове преди да им бъде оказана честта да работят за Hermes. За една чанта отиват средно 48 часа прилежен труд – причината преди няколко години за една Birkin да се налага да почакате около 6 години. Днес не е толкова непосилно да се сдобиете с Birkin и за няколко месеца, стига да може да отделите от бюджета си минимум 5 хил. долара,

колкото струва най-евтиният й вариант. Цената варира в зависимост от големината, използваните кожи и материала за металните елементи. При всички положения, ако се разхождате наоколо с въпросния модел на Hermes, значи сте богат. Точно това е причината за скандала, избухнал около външния министър на Пакистан в средата на 2011 г. Тогава красивата Хина Рабани Кар, която заема отговорната длъжност, се появява на първото си официално посещение в Индия с Birkin под ръка. Ясно е, че Рабани Кар едва ли носи китайска реплика на чантата. Също така става ясно, че едва ли е подходящо външният министър на бедна страна в състояние на икономическа криза да си позволява подобен лукс. Най-близкият бутик на Hermes e в Атина 23 23

РОЗОВО Романтичен, дамски и необичайно скандинавски – това е апартаментът на Лина от Гьотеборг

интериор

Може би ако не бяха прелестните флорални тапети в розово и тези на момини сълзи, нямаше да му обърнем внимание. Точно те обаче са главният герой в апартамента с площ 52 кв. м. на четвъртия етаж в разкошна тухлена сграда в южния шведски град. „Работих за Sandberg (компания за тапети и текстил – б.р.) и от тогава интересът ми към тези неща нарасна. Винаги съм обичала сама да декорирам жилищата си и затова, когато купих апартамента на ул. Арсенал 4В в Гьотеборг, започнах да забождам на едно корково табло всички снимки от списания, които ми харесват. Както и мостри на платове и десени. Исках мястото да добие романтичен и уютен вид, да е едновременно ретро и модерно. Освен това идеята ми беше да има достатъчно място за складиране,” разказва ни Лина Исаксон. Място за складиране – по това може да различите типично шведския подход към организиране и обзавеждане на дома. Важно е да ви е удобно, пространството да е рационално използвано и да не се чудите къде да прибирате новите си придобивки.

интериор

Когато отворите входната врата, ви посрещат впечатляващи черни стени на нежни момини сълзи и под от бяло дюшеме. Това е антрето, откъдето може да влезете във всяко от трите помещения на дома. Кухнята не е голяма, но е достатъчно просторна, за да има както място за готвене, така и за малък кабинет. Шкафовете са от Ikea, а почти цялата техника (хладилник, миялна машина, печка и котлони) – от Siemens. Кътчето до прозореца веднага грабна вниманието ни – в него съжителстват мирно маса втора употреба, която Лина е боядисала в черно, и прозрачния стол Ghost на Филип Старк. На земята пък е проснат старият килим на родителите й. Кухнята е свързана с всекидневната с арка, допълнително разширена от Лина, за да осигури повече светлина и усещане за свобода. Много бяло, бледо розово и хоризонтално огледало на стената срещу прозореца оптически разширяват помещението. Масата отново е от Ikea, а креслото е втора употреба. Допадат ни закачливите плакати по стените, както и красивият лампион.

архитектура интериор

интериор

Спалнята е отделена от двете други стаи и за нея се влиза от фоайето. Там са и любимите тапети на Лина. „Дизайнерът от Borastapeter (друга шведска фирма – б.р.) ги измисли специално за мен. Винаги съм обичала розовото и наистина смятам жилището за дамско и романтично, макар че живеех в него с приятеля си.” Дрешникът е скрит зад бяла завеса и дори единствената свободна стена е намерила практично приложение – ретро закачалки и рафт за книги.

интериор

Черешката на тортата на този прекрасен шведски дом е гледката. Разположен близо до брега, от прозорците му се виждат пристанището на Гьотеборг, както и малък вътрешен двор с кестени. Още не можем да повярваме, че Лина, която е брокер в Alvhem Makleri & Interior, е продала апартамента си малко преди да се свържем с нея за тази статия...

интериор

Повече за Alvhem Makleri & Interior – тук http://www.alvhemmakleri.se фотографии Alvhem/Fredrik Karlsson

с кошница в ръка

Лампа, 19 лв., от Aiko

Тапет Casadeco,

97 лв/ролка 5 кв.м, от Decor Center

ИГРА НА КРАЙНОСТИ Комбинацията от метален блясък, нежни цветя и много бяло никога не е била толкова привлекателна Ваза, 80 лв., от Genesis

Диван, 689 лв., Ikea 40

Стол Philippe Starck, от Склада

Кафемашина Siemens, 1130 лв., от Техномикс

Възглавница, 44 лв., от La Redoute

Маса,

499 лв., Ikea

Свещник, 22 лв., от Birdhouse

Обувки,

145 лв., от Mango

КАМ ЕН Н О Н

архитектура

АСЛЕ Д СТВО

Останките на две стари къщи се превръщат в модерен ирландски дом 43

архитектура

Когато за първи път се озовахме в Камен бряг, назъбените високо над морето скали и зелената трева навътре по сушата ни напомни на крайбрежието на Ирландия. Мъничкото селце на северното Черноморие може и да не е с толкова бурна история като Смарагдовия остров, но двете имат още нещо общо – камъните като традиционен материал за строене. За тях се хванали архитектите от дъблинското студио Peter Legge Associates, които са добре запознати с архитектурната история на родината си. Преди няколко години те получили необичайно поръчение – да превърнат руините от две много стари къщи в съвременен дом. „Целта ни беше да запазим и подчертаем характера на оригиналните каменни постройки. Затова избрахме стъклена свързваща конструкция. Тя е прозрачна и позволяла двете сградите да се виждат напълно и да са в същия синхрон с пейзажа наоколо, както са били предшествениците им.”

архитектура

Къщата се намира в Конемара – район в западна Ирландия, а парцелът й е разположен почти до самия бряг сред зелени хълмове, по които се плъзга бризът на Атлантика. Зад нея пък се простира скромната планинска верига Туелв Пинс, която се вижда в далечината от остъкленото помещение, което свързва двете части на дома. То служи за главен вход към къщата, както и за антре към горните етажи – там е изградена бетонната стълба към тях. За да не бъде като самотен стъклен елемент в цялото, Peter Legge Associates стигат до просто, но гениално решение – отварят стената на едната постройка и добавят няколко квадратни метра остъклена площ. Така увеличават квадратурата на кухнята и трапезарията, и ги даряват с чудесен изглед, както и с източник на светлина. През лятото пък все едно се храните направо на тревата навън, защото витрината се отваря.

архитектура

Крехкото стъкло изглежда като нежно, но необходимо допълнение към грубите стени. „Не сме традиционалисти, но усетихме, че камъкът е единственият подходящ материал за къщата. Западният бряг на Ирландия буквално е засипан от разпаднали се брегови укрепления. След това камъните са използвани за изграждането на ранните християнски църкви и си остава основен материал в района и до днес,” разказват за Антре архитектите. Те не използват цимент за скрепянето им, а се спират отново на традиционна техника – суха зидария. „Има много местни майстори, които се занимават с това, а из полето наоколо може да видите много останки от стени, изградени преди векове на същия принцип”.

архитектура

Интериорът напомня за суровата външна красота на къщата – бели стени, доста дърво, няколко цветни елемента и бетонни подове. Под тях е положено подово отопление, което гарантира приятна температура вътре без досадните отоплителни тела. На втория етаж са спалните и банята, а светлината в тях се влива през малки, но ориентирани към океана покривни прозорци.

архитектура

Къщата предполага, че ще сте в нея основно, за да се наслаждавате на природата наоколо, независимо дали сте решили да вечеряте с приятели в просторната стъклена столова или сте се впуснали в разходка край морския бряг. И в двата случая красивото ирландско крайбрежие неотлъчно ще ви прави компания.

фотографии Sean Breithaupt + Yvette Monahan Photography

архитектура

с кошница в ръка 12-годишен Tullamore Dew

Rory Gallagher, Essential, 43 лв. от Дюкян Меломан

ДА ВДИГНЕМ ЧАШИ ЗА СВ. ПАТРИК! Кога, ако не на 17 март, е моментът да почетем ирландския светец

Чанта, 35 лв., от H&M

Обеци с четирилистни детелини, 6 лв., от myclover4luck

Тениска-смокинг, 25 лв., от t-shirts.com

Ръчно правена халба за бира, 44 лв., от Kiltrea Bridge Pottery

“Дъблинчани, Портрет на художника като млад“ (джобно издание) от Джеймс Джойс, 9.95 лв. от Хеликон

Курс по ирландски танци, 10 лв. за една репетиция, от клуб „Келтски феникс“

Ирландски ликьор Carolans 65

похапва

ИРЛАНДСКО СЪРЦЕ ЦЯЛ МАРТ ПРАЗНУВАМЕ СВЕТИ ПАТРИК С КАЧЕСТВЕНИ ПИТИЕТА И ТРАДИЦИОННИ РЕЦЕПТИ ОТ СМАРАГДОВИЯ ОСТРОВ

Агнешка яхния ПРОДУКТИ: 1-1.5 кг агнешки врат или плешка Някои средни картофа, нарязани на кръгчета 100 г зеле, настъргано 1 ряпа, нарязана на кубчета 3 големи глави лук, ситно нарязан 3-4 моркова, нарязана на кубчета Букет гарни (магданоз, мащерка, дафинов лист, вързани с канап)

1. Почистете месото и го нарежете на кубчета. Запазете костите. 2. Поставете месото в дълбока тенджера, залейте го със студена подсолена вода, изчкайте да заври, след което изцедете водата. Изплакнете месото и го подсушете. 3. Сложете в тенджера месото, костите, букета гарни, лука, подправките, морковите, праза и ряпата, покрийте с вода. Варете на бавен огън за около час и половина. Почиствайте пяната на бульона - това е много важно за крайния вкус и външния вид на яхнията. 4. Добавете картофите и гответе за още 25 минути. Последните 5 минути сложете зелето. 5. Когато месото и зеленчуците са готови, извадете костите и букета гарни. 6. Сложете връзката ситно нарязан магданоз и мъничко сос Уорчестър. 7. Сервирайте в дълбоки чинии със соден хляб. (рецептата е на стр. 68)

1 стрък праз, нарязян 1 връзка магданоз, нарязана на ситно Сос уорчестър Сол и прясно смлян черен пипер

Бекон със зеле и картофи ПРОДУКТИ: 1 кг свинска плешка 1 морков 2 стръка целина 2 стръка праз 1 ч. л. смлян черен пипер 1 с. л. горчица 1 с. л. галета 1 с. л. кафява захар Бучка масло За зелето 1 кг зеле, ситно нарязано За магданозения сос 4 с. л. безсолно масло 3 с. л. брашно 120 мл от водата, в която сте варили месото 1 1/4 чаша горещо мляко Сол и прясно смлян черен пипер на вкус 1/2 чаша пресен магданоз, ситно накълцан

1. Поставете месото в голяма тенджера и добавете нарязаните зеленчуци и пипер. Покрийте със студена вода, оставете да заври, след което да къкри леко за около час. Месото е готово, когато костта се отдели лесно. 2. Загрейте фурната на 200°C. Извадете месото от тенджерата, като запазите бульона. Отстранете кожата и мазнините. Поставете го в тава за печене. Втрийте в него горчица, галета, захар и бучка масло. Поставете във фурната за 15-20 минути. 3. Пригответе соса от магданоз, като в стопите маслото на средна температура. Добавете постепенно брашното и гответе за 1-2 минути. Добавете от водата, в която сте варили месото, а след това сипете и млякото. Оставете да заври и варете, като бъркате постоянно в продължение на 5 минути или докато леко се сгъсти. Овкусете със сол, черен пипер и магданоз, и оставете докато сосът стане гладък. Сервирайте го топъл. 4. Поставете зелето в тенджера с вряща вода и варете за около 5 минути. Добавете 2-3 чаши от водата, в която сте варили месото. Това ще подсоли зелето и ще даде прекрасен аромат. Гответе зелето, докато стане крехко, изцедете водата и подправете с черен пипер и масло. 5. Сервирайте всичко топло с картофено пюре, към което сте добавили нарязан пресен лук.

Традиционен черен соден хляб ПРОДУКТИ:

1. Загрейте фурната до 200°C.

250 г пълнозърнесто брашно

2. Пресейте брашното, содата за хляб и солта в купа. В друга купа разбъркайте яйцето с мътеницата и меда, след което смесете сухите и течните съставки. Добавете още мътеница, ако сместа е суха - тестото трябва да е меко. Направете питка с големината на юмрук. Поставете я върху леко набрашнена хартия за печене и направете кръст отгоре с набрашнен нож.

200 г обикновено бяло брашно Около 350 мл мътеница (може да замените с кисело мляко) 1 ч. л. сода за хляб 1 с. л. сол

3. Печете 45-50 минути. Веднага след като извадите хляба от фурната, го завийте в чиста кърпа, докато изтине. Това ще запази кората мека.

1 яйце 1 ч. л. мед

Препоръчано от:

МАЛКА ПРИКАЗКА ЗА PININFARINA

72 72

легенди

ТИПИЧНО ПО ИТАЛИАНСКИ, ТЯ ЗАПОЧВА ОТ ЕДИН ЧИРАК, КОЙТО СЪЗДАВА ИСТИНСКА ИМПЕРИЯ от Ники Тодоров* Да забравим за момент няколко автомобилни революции, превърнали колите в досадна необходимост, а дизайна им - в море от еднообразие. Нека се върнем назад към романтичното време, когато човек е отивал при автомобилния си дизайнер за нова кола така, както поръчва нов костюм на шивача. В началото на 20-ти век, преди същинския бум на автомобилната индустрия, ходовата част и двигателят се произвеждали отделно от каросерията, която била проектирана и изработвана ръчно. В Италия външността на автомобилите била поверена в майсторските ръце на дизайнерите от няколко фамилни работилници, които ваели за своите клиенти метални тела със съвършени аеродинамични форми. Точно в такава работилница се ражда мечтата на необикновения Батиста Фарина, останал в

73 73

легенди

историята като основател на дизайнерската империя Pininfarina. В житейския път на Батиста има нещо очарователно. Прякорът му „Пинин”, който по-късно с указ на президента се превръща в част от фамилията му, означава на пиемонтски „най-малкият” - Пинин е изтърсакът в семейство с 11 деца. Когато през 1905 г. едва 12-годишен започва да помага в работилницата за каросерии на брат си Джовани, у малкия Батиста се пробужда талантът, който по-късно ще стане двигател за големи дела. Пинин Фарина работи в продължение на 25 години, преди да основе собствената си компания Carrozzeria Pininfarina през 1930 г. От модела, който ще го утвърди като легендарен автомобилен дизайнер, го делят още 16 години. Става дума за Cisitalia 202.

МИГНОВЕНАТА КЛАСИКА - CISITALIA 202 След Втората световна война в Италия има няколко малки фирми, специализирани в производството на спортни автомобили. Една от тях - Cisitalia, е известна преди всичко със състезателните си коли, но собственикът й Пиеро Дузио има амбицията да се наложи и при шосейните автомобили. Така през 1946 г., се появява първият двуместен модел на Cisitalia, съчетаващ малък двигател от Fiat с каросерия от Pininfarina. 74

Cisitalia Type 202 Gran Sport е изпреварил времето си автомобил, който показва на съвременниците си вкуса на бъдещето. Само пет години след появата си, моделът е признат за класика от престижна институция - Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (MoMA). В изложбата си „8 автомобила” от 1951 г., MoMA обявява Cisitalia 202 за истинска революция и пример за изключителен автомобилен дизайн. „Пълната липса на шум в купето и перфектното поведение на колата правят възможно продължителното шофиране. Колата няма склонност да променя посоката си при неравни пътища, а изключително прецизното управление позволява да бъдат избегнати повечето бабуни. Поведението й на пътя може да бъде сравнено с полет на добър самолет... Просто решаваш накъде искаш да поемеш и колата прави останалото, без да се усеща рязко движение”, пише съвременникът на Cisitalia Бил Полак в броя от септември 1952 г. на американското списание Auto. Извивките, правилните пропорции и изчистените линии на Cisitalia 202 са еталон за спортните автомобили и до днес.

PININFARINA И FERRARI

Сътрудничеството с Ferrari започва през 1952 г. и именно това е комбина-

„Поведението й на пътя може да бъде сравнено с полет на добър самолет” пише Бил Полак през 1952 г. в американското списание Auto.

65 години след раждането на легендата Cisitalia 202, студенти от университета по дизайн IED в Торино са се заели да възродят модела.

легенди

цията, в която дизайнерската къща затвърждава легендарния си статус. По това време работилницата, в която Батиста Фарина започва чиракуването си, вече е откупена от фирмата му Carrozzeria Pininfarina, а след няколко години за компанията започва да се грижи синът на Пинин - Серджо. Моделите, родени от съвместната работа на двете големи италиански фирми, са феномен в разрастващата се автомобилна индустрия. Най-доброто от автомобилната механика и напредничавия дизайн се съчетават в пълна хармония, за да дадат на света коли като Ferrari 500 Mondial (1954), Ferrari 250 GT (1958) и Ferrari 330 GTC (1966). Батиста Пининфарина казва, че добрата кола е като красивата жена дори след много години, някогашната й красота продължава да личи. За Енцо Ферари красива е онази кола, която побеждава в състезанията.

ПОКЛОН И... ЗАВЕСА

Последният дизайн на Батиста Пининфарина отново е икона в автомобилния свят - Alfa Romeo 1600 Duetto. Красивият кабриолет е показан за първи път на автомобилното изложение в Женева

през 1966 г., по-малко от месец преди смъртта на първия в династията Пининфарина. Една автомобилна епоха си отива, но фирмената история на Pininfarina продължава, давайки ни и до днес някои от най-красивите средства за придвижване на четири колела. 65 години след раждането на легендата Cisitalia 202, студенти от университета по дизайн IED в Торино са се заели да възродят модела, създавайки концептуален автомобил, наречен Cisitalia 202 E. Авторите на проекта са от магистърски курс, координиран от главния дизайнер на Pininfarina Лука Боргоньо и дизайнера на Maserati Луиджи Джампаоло. Идеята за Cisitalia 202 E (добавениото Е идва от „еволюция”) хрумнала на тайванския студент Чен Чин-Шуан, а в екипа участват негови колеги от Индия, Украйна, Япония, Русия, Италия и Корея. Заедно те успяват да създадат единствената бройка от концепта (всъщност не истински работещ автомобил, а макет с размер 1:1), която ще бъде представена на тазгодишния автосалон в Женева от 8 до 18 март.

*Ники Тодоров е водещ на предаването Z-Jungle по Z-Rock и редактор на новини в сайта http://zrockbg.com/ на радиото. 77

Бохемска рап Търсенето на интересни места за почивка ни води в романтичното чешко селце Мцели от Мария Димитрова

отдих

псодия

отдих

Спа хотелът Chateau Mcely някъде в Бохемия ни спечели с неповторимото съчетание на аристократизъм от отминали времена, идилична природа, петзвездни удобства, блажени спа ритуали и многобройни забавления за активна почивка. Ако си представим ваканцията в Chateau Mcely като приказка, ето как започва тя...

Настанявате се в хотела – реставриран замък от края на 17 век, и още с прекрачването на прага се потапяте в изисканост и хармония. Всяка една от стаите има свой собствен стил и име, а всеки детайл в обзавеждането е подбран внимателно, така че да радва окото и да се вписва идеално в цялостната обстановка. 81

отдих

Представяте си как на това място велики писатели са създали своите произведения и чувствате желание да седнете и да попишете на тези красиви маси, съзерцавайки зеленината през прозореца. Излизате на разходка из Мцели – живописно село близо до Прага, населявано само от 300 жители. Разхождате се из улиците, минавате покрай стари къщи и църква в

бароков стил от 16 век. Имате усещането, че сте се върнали към едни по-романтични времена. Разходката продължава в красивия парк, поддържан изрядно в типичен английски стил. Стигате до гората „Св. Георги”, която ви приканя да я разгледате със своята загадъчност и многобройните легенди за нея. През цялото време вдъхвате аромата на билки, цветя и горски плодове. 85

отдих

Прибирате се приятно изморени след разходката и се оставяте на опитните ръце на спа професионалистите в Mcely Spa, които да дарят тялото и ума ви с някое неземно удоволствие като „Кралски ритуал на деветте цветя”, „Подмладяваща Роза”, „Еликсир на любовта”. Кожата ви е поглезена с натуралните масла, приготвени от растенията в околния парк. 88

След това се прибирате в хотела и сядате на една от масите във вътрешния двор на ресторант Piano Nobile, който неслучайно беше обявен за един от 10-те най-добри ресторанти в Чехия за 2012 г. Готвачите ви предлагат гастрономични изкушения, на които се наслаждавате, докато наблюдавате залеза.

отдих

архитектура отдих

отдих

На следващия ден грабвате едно одеяло и кошница с лакомства от хотела и закусвате с пикник в парка. По-късно се отправяте към фитнеса на открито, където тренирате с помощта на професионалния инструктор на чист въздух сред зеленината. След спазването на уютната традиция на следобедния чай, попадате на място, наречено „Клуб на алхимика” - избата на Chateau

Mcely. Там слушате музика от 50те и 60-те години от миналия век и отпивате отлежали вино, бренди или коняк за ценители. Приказката ви може да продължи колкото желаете - вие сами определяте нейния край. Но ще ви подскажем, че в нея са замесени още конски впрягове, плуване в естественото езеро на парка, стрелба с лък, спортни турнири... 93

отдих

Ако имате късмета да отидете в Chateau Mcely през март, ще можете да се възползвате от специалния пакет терапии, наречени „Пролетна релаксация”. За Великденските празници от 5-и до 9-и април пък са организирани поредица от културни събития. Как ви звучи шофиране на ретро автомобил Ford A 1929, старобохемски великденски 96

песни и танци, изпълнявани от местен ансамбъл, демонстрация на сплитане на върбови клонки и артистични начини за боядисване на яйца? За децата пък е организирано търсене на Великденското съкровище в английския парк, както и много други занимания. Въобще няма да ви остане място за скука.

отдих

100

отдих

Актуалните цени и предложения, както и повече информация за Chateau Mcely може да откриете тук: http://www.chateaumcely.com

101

с кошница в ръка

С МИРИС НА ЗЕЛЕНО Нека пролетта започне с натурална козметика и аромати Арома-спрей с бергамот Florascent, 37.50 лв., от магазин Шипка

Комплект грижа за лицето (кокосово масло за измиване, тоник с хамамелис, маска с хибискус, серум с шипка и ленена кърпа) Balm Balm, 32 лв., от магазин Шипка 102

Флорална органична вода със здравец NHR, 32 лв., от магазин Шипка

Органичен балсам за лице със здравец Balm Balm, 16.50 лв., от магазин Шипка

Успокояваща маска за лице Yes To Cucumbers, 22 лв., от Sephora в The Mall

Душгел Yes To Cucumbers, 13 лв., от Sephora в The Mall

Масло от прасковени ядки Akamuti,

16.30 лв., от zoya.bg

Крем за тяло с черешов цвят, Био дезодорант с извлек от брезови листа Urtekram, 12

L'Occitane

лв., от zoya. bg

103

УСЕЩАНЕ ЗА ЖЕНА Първо бяхме решили, че мартенския блог трябва да бъде на някоя дама и в него да става дума за изключително женски неща. След това се сетихме за Йовко. Блогът му http://yovko.net/ съществува от близо 10 години и е мястото, където сме чели едни от най-искрените художествени текстове в българското онлайн пространство. „Пиша за теми, които ме вълнуват технологии, фотография, вътрешен свят. Защитавам позицията, че сайтът ми е нещо като мое лично местенце в мрежата, виртуален дом, в който приятели могат да идват на гости. Както и в истински дом, много държа на хармонията и уюта там.” Фотография Йовко Ламбрев

блог

Бяло

от Йовко Ламбрев

Колко различно е всичко, когато пролетното слънце те буди, опитвайки се с нахалните си лъчи да повдигне клепачите ти? Когато миризмата на море и нощ се отдръпва обратно през отворения прозорец, за да се скрие от аромата на капучиното ти с топло мляко, много пяна и съвсем малко сметана, което се носи от кухнята… Знам, че ще ми се прииска да те вдишам, докато ти го нося в леглото, прескачайки разпилените ни дрехи, които си правят компания на пода в стаята. И сякаш са доволни от настъплението на светлината през прозореца, която ще ги осмисли отново и ще ги направи важни. Това, което нощта им отне толкова категорично. Ще искам да те вдишам, за да запазя нощта в себе си. Защото красивия спомен за голото ти бяло тяло върху тъмния лилав сатен на леглото ми ще избледнее. Късоглед съм. И през нощта, освен когато не се взирам отблизо в очите ти, без очилата си, всъщност, не те виждам добре. В мрака тялото ти е с неясен контур и докато не го докосна не те усещам истински. Ръцете ми са това, което те прави красива. Дъхът ти е това, което ме възпла-

менява. И тогава нямам нужда от очи, за да те видя истински. Очите ми са слаби, но не са ми нужни докато не изгрее слънцето. Поне докато нощта е коктейл от докосване, алкохол и лудост. Ще те съзерцавам сутринта, когато отворя очи малко преди теб. И няма да смея да те докосна, за да не те събудя. Ще сложа очилата си и ще се опитам да запомня лицето ти. И пак ще искам да те вдишам… За да запазя поне нещо от теб за себе си, без да те ограбвам… Вероятно ще се чудя как да затъмня прозореца, за да оставя нощта още малко в стаята. Завесата сякаш не е достатъчна. Бих прежалил кафето. Дори ако пушех – и цигарите, за да отложа настъплението на царството на светлината, когато ще трябва да си вземем душ, да навлечем отново дрехите си, аз ще се избръсна набързо, ти ще се гримираш и ще започнем уморени и недоспали да се забравяме… Аз – защото съм късоглед и не съм те съзерцавал достатъчно, а ти защото си твърде красива, за да си щастлива истински. Или защото е твърде светло наоколо, твърде

истинско всичко, напълно реално, с правилни контури и форми… и аз нося очилата си, за да не се припознавам в непознатите на улицата. Защото на светло дрехите по пода стоят неестествено и трябва да подредя, да избърша праха от мебелите и да пусна прахосмукачката. Да измия чиниите и да залича всички белези и остатъци от вечерите ни… когато страстта ни дори не успява да се побере в малката стая, а изтича през процепа изпод вратата. Когато не правим любов, а се изпиваме взаимно, когато дори нямаме нужда от вино, за да се опияняваме, а дрехите са част от някой друг свят, който не ни интересува, понеже ние не сме част от него, и той не е част от нас. Понеже целият свят, който има смисъл и значение е в тази топлина наоколо и в огъня вътре в телата ни. Когато нямаш нужда от зрение, защото всичко е усещане. Не, не се буди… Капучиното и кафето може да почакат. Ще затворя и ще затъмня прозореца. Махам очилата си и дори ще стискам до болка очи. За да те измисля, почувствам и видя… Понеже светлината променя всичко. И може да бъде толкова болезнено бяла… в свят, в който присъстваме без да съществуваме. 105

АДРЕСИ НА МАГАЗИНИТЕ В БРОЙ 3: Дюкян Меломан София, ул. 6-и септември 7а и на meloman-bg Книжарници Хеликон Проверете адресите на www.helikon.bg Магазин Шипка София, ул. Асен Златаров 23 Склада София, ул. Г. Бенковски 11, ет. 4 Техномикс София, бул. Европа 148, бул. Симеоновско шосе 74, бул. Мадрид 47 Пловдив, ул. Брезовско шосе 180 Божурище, бул. Европейски път 77 Aiko София, бул. Европа 441, ул. Околовръстен път 131 Стара Загора, бул. Патриарх Евтимий 50 Бургас, бул. Янко Комитов 8 Decor Center София, ул. Околовръстен път 106 H&M София, The Mall, бул. Цариградско шосе 115 Ikea София, ул. Околовръстен път 216 L'Occitane en Provence София, бул. Витоша 62, ул. Цар Иван Шишман 12Б, Мол Сердика Mango София, бул. Витоша 16, Мол Сердика, Mall of Sofia Бургас, Plaza Mall Варна, пл. Независимост, Grand Mall Пловдив, Plovdiv Mall Стара Загора, Alexandra Mall

106

автоматизация за вашия дом

Контролирай дома си, наблюдавай и управлявай ваканционното си жилище от всяка една точка на света.

www.umen-dom.com София, бул. Черни Връх 154 Варна, ул. Стефан Стамболов 15

Следващият ни брой излиза в началото на април. До тогава четете предните на antre.bg и следете новостите около нас на facebook.com/Antre.bg