Живееше някога стадо слонове. Млади слонове, стари слонове, слонове високи, дебели и слаби. Такива слонове, онакива слонове – най-разнообразни, но всичките щастливи. И всичките един и същ цвят. Освен Елмър, разбира се.
Елмър беше различен. Елмър беше кариран. Той беше жълт и оранжев, и червен, и розов, и лилав, и син, и зелен, и черен, и бял. Елмър не беше с цвят на слон.
Елмър радваше всички. Понякога се шегуваше с останалите слонове, а друг път те се шегуваха с него. Но почти винаги когато някой се усмихваше дори мъничко, значи Елмър беше наблизо.
Една нощ Елмър не можа да заспи от мислене. Мисълта, която не му даваше мира, бе, че е уморен да бъде различен. „Кой изобщо е чувал за кариран слон?“, разсъждаваше той. „Нищо чудно, че ми се смеят.“ На сутринта, още преди стадото да се е събудило, той се измъкна тихичко и незабелязано.
Copyright © David McKee, 1991 First published by Andersen Press Ltd., All rights reserved. © Дейвид Маккий, автор на текста и илюстрациите, 2014 © Манол Пейков, превод, 2014 © Нева Мичева, редактор, 2014 © Издателство Жанет 45, 2014 Всички права запазени. ISBN 978-619-186-086-9