ТЯСНАТА ВЪЛНА Телефонът звънна, но не вдигнах. Тъкмо репетирах хореографията за утре и почти всички стъпки вече се получаваха перфектно. Сърцето ми биеше учестено, а трикото бе залепнало от пот на гърба и гърдите ми. Но ми оставаше още малко до желания резултат. Отражението ми се мяркаше в стенното огледало, което татко поръча да поставят на стената, когато се преместихме тук преди пет години. Тренирах в черно. Нещо в черното трико и клина караше силуета ми още повече да се откроява в огледалото. Щом присвиех очи, виждах само тясна вълниста ивица, свързваща двата края на просторната стая. Останалото, същинското ми аз, беше мъгляво. Понякога чувах хората да казват, че съм хубава. Но явно не бяха забелязали колко ъгловато е лицето ми, брадичката прекалено остра, а носът свръхголям. Коленете ми се кривяха навътре, а бедрата ми нарастваха от всяко парченце шоколад. Но в огледалото всичко това изчезваше и аз бях тясната вълна, свързваща двата края на стаята. Беше ми позната сладката умора, обхващаща крайниците ми, като съм напът да постигна нещо. Като знам, че скоро ще се получи. Работех върху дълго адажио и започвах с port-de-bras1. Главата килната на една страна, погледът следи ръцете. Напрегнах всичко – от ходилата до върховете на пръстите на ръцете. Стремях се да при1
Балетен термин, описващ движението на ръцете от една позиция в друга (фр.). Б. пр.
5