Максимилиан усети, че Франц се завръща. Очевидно бе научил нещо, но не бе сигурен какво точно. Е, имаше някаква смътна представа. Бе научил този скок със засилка. Но къде беше отвел той Франц? Защо Максимилиан не бе отишъл с него? – Много добре – рече Франц в главата на Максимилиан. – Наистина учиш бързо. Сега ще се разделим и ще се срещнем в килията на чичо ти. Аз ще взема ключовете по пътя. Изведнъж връзката на Максимилиан с Франц прекъсна и пианистът и целият му свят изчезнаха.
11 Вече се свечеряваше, когато Ефи и Рейвън тръгнаха от портите на училището към автобусната спирка. Няколко млади и самонадеяни метеорита подскочиха нетърпеливо в небето и изгоряха в атмосферата почти толкова бързо, колкото и ужасните краткотрайни идеи, които се раждаха по време на работната среща на Оруел Букенд в неприветливия сутерен на университета на Стария град. Както обикновено Оруел нямаше никаква представа къде е дъщеря му. По принцип Ефи не срещаше деца от „Бартоло Блажени“ на път за вкъщи, защото „Бартоло Блажени“ се намираше в северната част на града и повечето му ученици живееха на запад или северозапад, където имаше най-много дървета, кафе-сладкарници и старомодни съботно-неделни пазари. Тя живееше на юг, където повечето деца ходеха в училище „Г-жа Джойфул“ и нямаха достатъчно пари дори да си купят билет за автобуса. Автобусът към селото на Рейвън обаче беше пълен с деца от „Бартоло Блажени“. 114
Ефи и Рейвън седнаха отпред на втория етаж. Всички ученици на „Бартоло Блажени“ бяха назад и изглеждаха богати и самодоволни в черните си униформи, които леко ухаеха на ароматни свещи, полирано дърво и препарати за химическо чистене. Пейджърите им постоянно звъняха. Едно от момчетата чистеше ноктите си с нещо като малък нож. Друго държеше в ръце огнено кълбо. Тези деца бяха странни и неприветливи. Дори възрастните смятаха учениците от „Бартоло Блажени“ за леко зловещи. Повечето все още официално твърдяха, че не вярват в магия – дори след Светотръса. Но много от тях тайно се страхуваха, че ако някой прави истински магии, то това вероятно са деца като тези. Възрастните по принцип избягваха всички автобуси в часовете след училище, защото в тях се возеха деца, а никой здравомислещ човек не иска да бъде затворен в тясно пространство с тях. Но повече от всичко гледаха да избягват автобусите на „Бартоло Блажени“, които, макар и да бяха най-новите и луксозните, потеглящи от Стария град, страшно често се чупеха или избухваха в пламъци. Трима шофьори бяха изчезнали безследно по този маршрут. Двама от тях след време бяха открити да живеят сами в гората Кирин. Третият все още не бе намерен. – Защо постоянно повтарят името ти? – прошепна Рейвън. Беше права. Мине се не мине и някое от облечените в черно деца в задната част на автобуса просъскваше по някое странно, провлачено „Ефи“ или „Ефимия“. Ефи се опитваше да не им обръща внимание. – Не знам – отвърна тя. – Вероятно е заради мача по тенис утре. – Искаш ли да призова Сенките? – попита Рейвън. Това бе първото заклинание, което бе научила, 115