Фроде и всичките други калпазани

Фроде и всичките други калпазани Оле Лун Киркегор

Четвърта част

в която научаваме какво ли не за първия учебен ден на Фроде

В деня, преди Фроде да тръгне на училище, той слезе при Симе, за да научи някоя и друга дяволийка за първия учебен ден.

– Теб си те бива в пакостите – рече той на Симе, който се беше заел да лъска мотопеда си пред задната къщичка. – Дали не би могъл да ме научиш на някоя и друга дяволия за училище?

– Хо-хо – радостно изпръхтя Симе. – Ами че как иначе. Той седна до Фроде.

– Попаднал си при най-точния човек – поде Симе. – Понеже ако има някой, който да знае училищни дяволии, то това е батко ти ей тук – макар да не съм най-големият привърженик на училищата.

– Е, какво правят там в училището, Симе? – попита Фроде.

– Уффф – отвърна Симе. – Ами че от всичко по малко. Когато бях ей такъв дребосък като теб, подготвяхме домашФРОД Е И ВСИ Ч К ИТЕ Д РУ Г И К А Л П АЗА Н И

25

ни и пишехме букви в тетрадките си. Освен това и пеехме ей така: „Знам едно гнездо на чучулиги“.

– Стига бе! – удиви се Фроде. – И откъде го знаехте това гнездо на чучулиги?

– Ами, нямам представа – отвърна Симе. – Така и не разбрах какво му беше специалното на онова гнездо. Както и да е – освен това правехме и ракети от хартия и мятахме сандвичи с ремулада* по дъската.

– Сандвичи с ремулада ли? – учуди се Фроде.

– Именно – рече Симе. – Именно. Тази дяволия със сандвичите е просто върхът. С нея можеш да постигнеш много. Филиите с ремулада са способни да накарат всички учители да превъртят.

– Да превъртят ли? – повтори Фроде.

– Точно – отвърна Симе. – Почти винаги се развикват, а ако извадиш късмет, можеш така да ги подлудиш, че да стъпят в кошчето за боклук.

– Знаеш ли и още дяволии? – попита Фроде.

– Колкото щеш – отвърна Симе. – Но най-добре да започнеш от онези сандвичи с ремулада. Що се отнася до учителите, човек трябва да подходи по-предпазливо. Като нищо могат леко да се вкиснат, а тогава – да си нямаш работа с тях!

– Значи учителите трябва да превъртят само малко – рече Фроде. * Студен сос за мазане, който се прави от майонеза и е много любим на датчаните. Подходящ е и за рибни ястия. Б. пр.

26

ФРОД Е И ВСИ Ч К ИТЕ Д РУ Г И К А Л П АЗА Н И

– Точно така – потвърди Симе. – Бързо се учиш, бръмбазъче. На другия ден Фроде пое към училище с една малка нова чантичка под ръка. Малка ученическа чантичка, пълна със сандвичи с ремулада. Дворът на училището пращеше от деца с всякакви размери и дебелини. Някои от тях викаха много силно, някой ревеше, а две хлапета здравата се бяха сбили и се мъчеха да си откъснат ушите едно на друго. Под едно голямо дърво бяха застанали няколко бледи и изкъпани деца на възрастта на Фроде.

– И ти ли тръгваш в първи клас? – попита го едно момиченце с кафяви миши опашки.

– Да, хм – отвърна Фроде. – Можеш да се обзаложиш.

– И аз така – рече момичето. – Казвам се Стине. На Фроде Стине му се видя много, много красива. Горе в класната стая Стине и Фроде седнаха на един чин.

27

– Какво носиш в чантата си? – попита Стине.

– Дяволийки – отвърна Фроде.

– Какво е дяволийки? – учуди се Стине.

– Само чакай – каза ѝ Фроде. – Едни неща, дето ще накарат учителя да скочи в кошчето за боклук. Учителят беше висок мъж с рехав мустак.

– И така – поде той, – ето че тръгваме на училище, мили деца.

– И ние така си мислехме – обади се Фроде. Учителят малко се позачерви в главата.

я л и т учи

кон

28

– Да – продължи той. – И днес ще научим една буква, която се нарича и.

– Няма ли да пишем домашни? – попита Фроде.

– Охх – отвърна учителят. – Като учите за буквата и, ще си напишете и домашното.

– Стига бе – удиви се Фроде. – Това май че ми звучи лесно.

– Ами че такова си е! – рече учителят.

– Няма ли скоро да ядем? – попита едно дребничко момченце с очила. – Гладен съм, егати.

– Срамота! – намеси се учителят. – Тук в училището не се ругае.

– О! – рече момченцето с очилата. – Егати, кофти работа.

– Аз трябва да пишкам – обади се едно момиченце с червена панделка на косата.

– Аз също – оповести и друго момиченце. Сега вече главата на учителя здравата беше пламнала.

– Главата ти е червена – посочи Стине.

– Охх, сега се налага да кротувате – обясни учителят. – Може да слезем да пишкаме след малко.

– И ти ли ще пишкаш? – учуди се Фроде.

– Може ли тишина най-после? – кресна учителят. – Тук в училище трябва да царят мир и ред.

– Няма ли да изпробваме твоята дяволийка? – попита Стине.

– Ще – отвърна Фроде и измъкна един сандвич с ремулада от чантата си. – Гледай сега. ФРОД Е И ВСИ Ч К ИТЕ Д РУ Г И К А Л П АЗА Н И

29

Тогава той запрати сандвича към дъската.

– О, не, това вече е прекалено! – ревна учителят. – Никога – като се изключат две конкретни ситуации – не ми се е случвало подобно нещо. После той стъпи в кошчето за боклук.

– Какво ти казах! – засмя се Фроде. – Ето че съвсем ще превърти. На връщане от училище същия този ден Фроде каза на Стине: – Няма ли да станем гаджета?

– Ами че защо не – отвърна Стине. – Ходенето на училище е голяма веселба, не мислиш ли?

– Точно така – съгласи се Фроде. – Утре пак ще пробваме. У дома в Къщата на ъгъла г-н Стихиев изскочи от вратата си, като чу Фроде да се задава.

– Какво си хукнал да търчиш наоколо с тая чанта? – провикна се той. – Не искаме никакви чанти тук в къщата!

– Тя е за сандвичи с ремулада – обясни Фроде. – Искаш ли един? Останаха ми няколко.

– Сандвичи с ремулада ли? – кресна г-н Стихиев. – Мразя сандвичи с ремулада. Това е най-отвратителното ядене на света.

– И учителят каза така – отвърна Фроде и се качи у дома си.

30

ФРОД Е И ВСИ Ч К ИТЕ Д РУ Г И К А Л П АЗА Н И