Класът продължаваше да се мотка и да се закача,
Списъкът с нещата, които объркваха Мърф за но
а той вирна брадичка и изгледа всички отвисоко.
вото му училище, постоянно се удължаваше. Сега мо
Постепенно шаването и бъбренето утихнаха и замлък
ки, сякаш беше 20. век. Но списъкът така или иначе
–
Хайде, кротвайте се! – излая той.
налият клас впери очи в него. Левият му мускул като че по своя воля леко заигра, а после той рязко им обърна
гръб и взе да дращи по черната дъска, като междувре менно говореше.
– Името ми, казвам го за новия ученик – каза той,
а тебеширът му скърцаше, все едно цвърти премазан хамстер – е господин Светкавиц. Добре дошъл... – цвър, цвър – ...на първия си урок днес.
жеше да прибави и факта, че все още имаха черни дъс щеше да стане много, много по-дълъг.
МЕЖДУВРЕМЕННО... – Всяка история има нужда от злодей
– заяви Нектар и се пробва да пусне гнусен смях, обаче не му се получи и затова го обърна на кашлица.
Нектар бе облечен изцяло в жълто
и черно. Ботушите му бяха яркожълти, панталонът – катраненочерен. Над жълтия колан носеше черна риза, а върху нея – жълта жилетка. Черен шлем с издути жълти наочници и две трептящи антени отгоре почти из
цяло покриваше главата му. Общо взето, ако още не схващате картин ката, големи старания беше положил по темата.
Беше в гаднярско настроение. За
осите това е обичайно.
33
Повече за него след малко. Недейте го забравя, ако
е прекарал Великден. Този урок го накара да се почув
Добре, обратно при Мърф…
кацнал на съвсем друга планета.
обичате. Мъжагата, който е наполовина оса.
Мърф излезе, за литайки, от у рока на господин
Светкавиц след четиресет минути – имаше чувството,
че са му извадили мозъка, после десет минути с него
си е играло коте и внимателно са го върнали на мястото
ства така, все едно за Великден е летял в Космоса и е Започна се с едно високо русокосо момче със зачер
вени бузи, което седеше точно по средата на предния ред – то застана пред класа и зае поза с ръце на бедра та. Господин Светкавиц го изгледа одобрително – явно този беше отличник и звезда на училището.
– Добре, Тимъти – усмихна се господин Светкавиц.
му. Допря чело до хладната стена на коридора, докато
– Да те видим как напредваш, а?
проумее нещо.
напъва в тоалетната, ама нищо не става. По грамадно
тература, математика или физическо. Предметът на
наха морави.
другите деца профучаваха покрай него, и се напъна да
В старото му училище предметите се наричаха ли
господин Светкавиц се наричаше ТС, но Мърф, ако ще
Тимъти започна да се напряга, все едно страшно се
то му чело избиха капки пот, а румените му бузи ста Господин Светкавиц посочи старомоден сив теле
да го убият, не можеше да схване какво означава това.
визор, поставен в ъгъла на стаята.
участваха. Техники за спасяване? Тролинг и спам? Тут
редоточи се върху точката на удара.
Технологични схеми може би? Да, ама технологии не кане и скатавки? Представа си нямаше.
– Сега се съсредоточи, Тимъти – изръмжа той. – Със – Точката на удара? – прошушна Мърф на Мери,
Доколкото схващаше, като че да беше някакво шан
обърна се към нея и я изгледа въпросително. Очакваше
предположи, че е изтървал нещо жизненоважно през
тя пак хладнокръвно вдигна вежди и врътна глава към
таво упражнение по ролеви игри и можеше само да
първите две седмици от срока. Но и преди беше про пускал училище и обикновено нямаше проблеми да навакса с таблицата за умножение на нечетни числа
или със съчинението по творческо писане за това как 34
и тя да изглежда озадачена като него, но вместо това Тимъти, който сега почти целият бе почервенял като цвекло.
Но преди Мърф да успее да се извърне, нещо силно
изпращя и блесна мълния. Когато той погледна напред, 35
иззад стария телевизор се виеше тънка струйка дим, а Тимъти, зачервен като домат, изглеждаше доста дово лен от себе си.
– Все е начало – каза господин Светкавиц. – Браво.
Но моля те, засега у дома продължавай да ползваш дис
– Добро утро, Нели – каза той примирено. Нели не отговори. Застана пред класа,
заби поглед в земята и запристъпя от крак на
крак с белите си мръсни кецове.
– Разкажи ни за твоята капа, Нели – нареди госпо
танционното. Не ни трябва още едно писмо от родите
дин Светкавиц.
лите на Тимъти на първия ред се изкикотиха, а един
бе облечена така, все едно всичките ѝ нормални дрехи
лите ти, нали така? – При тези думи някои от прияте
го блъсна по рамото, когато той си седна на мястото, все едно му казваше „Добре, бе!“.
Мърф се зачуди какво ли е пропуснал. Явно зачер
веното момче бе направило нещо с телевизора, но как?
И какво? И защо не загази? Мърф веднъж бе ударил един телевизор в старото си училище със зле прицелена гу менка, която всъщност метна по един приятел, и не му казаха „браво“. Всъщност за извинение му се нало жи да лъсне всички останали телевизори.
Но нямаше време да се замисля над това.
Друг от учениците се изправяше.
Беше момичето, което седеше от друга
та страна на Мери. Имаше дълга тъмна коса,
разпиляна по лицето, със зелени краища.
„Тя не носи капа“ – помисли си Мърф. Всъщност Нели
бяха сложени да се перат.
Тя не отвърна на въпроса на господин Светкавиц
– на Мърф му се стори, че я чу как тихо изцърка, но беше трудно да се каже, защото точно в този момент навън
екна гръмотевица. Внезапен порив на вятъра отвори един от про зорците и вдигна във въздуха куп листове. Господин Свет кавиц измарширува до прозо реца и го затвори с трясък.
– Много добре, Нели, бла
годаря – каза той.
„Благодарят ѝ, защото
Пуловерът ѝ бе развлечен, джинсите – съдрани.
гледа в земята и нищо не каз
толкова въодушевен, но все пак
Този урок беше най-шан
Господин Светкавиц този път не изглеждаше я покани да излезе отпред. 36
ва?“ – зачуди се Мърф.
тавото изпитване на дъската, 37
което някога бе преживял, освен онзи път в предиш ното му училище, когато Гейвин Ханибън беше донесъл стария моп на майка си и го яздеше като кон.
– Отлична капа от Тимъти, мисля, че всички сме
съгласни – говореше господин Светкавиц. – Наистина,
– Разчистете място – предупреди господин Свет
кавиц и целият преден ред избута столовете си назад
с възбуден вид. – Хайде де, господин Купър, покажи ни своята капа. Няма цял ден да те чакаме.
„Капа ли?!“ – помисли си Мърф. Не носеше капа. Това
много добър напредък. Нели... е тя се опита, нали? А
да не беше някакъв уъркшоп по пантомима? Трябваше
нали?
от семе? И тъкмо да се пробва да изимитира, че носи
сега защо да не чуем най-новия член на класа? Мърф, Мърф се задейства тежко като стар трактор. Кра
ката му го вдигнаха прав, макар и да не помнеше да ги
е молил да се изпънат. И преди да се усети, вече стоеше
пред класа и те го гледаха с очакване. Всички освен
ли след това да се престори на цветенце, покълващо капа... Знам, на всички много ни се ще да го бяхме ви дели това, обаче за жалост, тъкмо тогава би звънеца за междучасие.
– Звънецът те спаси, а? – попита господин Светка
Нели, все така забила поглед в земята.
виц, вперил в Мърф око изпод вдигната вежда. – Утре
Светкавица и посочи към тавана, където бавно се вър
да си мислиш, че си се отървал. Довечера вземи да се
– Полека с вентилаторите – предупреди го господин
тяха два пластмасови вентилатора. – Не ни трябва на кълцано момче, нали така?
Той намигна на Мърф, който го гледаше, без нищо
сутринта ще си първият изпитан по ТС, тъй че недей поупражняваш малко, а? Тайно, разбира се, сигурен съм че знаеш правилата.
Класът вече награбваше раниците и се изнасяше
да разбира. Все едно му говореха на френски... Едно
през вратата. Мърф се врътна на пета и тръгна с тях, а
дозрение, че той изобщо не беше в правилното учили
ъгъла.
нежелано подозрение бързо се зараждаше у Мърф. По ще. Мърф нямаше представа какво се очаква от него,
мозъкът му цвъртеше, като още димящия телевизор в
всъщност самият той мислеше, че ще се събуди и ще
открие, че всичко това е било смахнат сън, предизвикан от яката свръхдоза сирене от предната нощ. Мърф оби чаше да напада сиренето посред нощ. 38
39