Класът продължаваше да се мотка и да се закача,
Списъкът с нещата, които объркваха Мърф за но
а той вирна брадичка и изгледа всички отвисоко.
вото му училище, постоянно се удължаваше. Сега мо
Постепенно шаването и бъбренето утихнаха и замлък
ки, сякаш беше 20. век. Но списъкът така или иначе
–
Хайде, кротвайте се! – излая той.
налият клас впери очи в него. Левият му мускул като че по своя воля леко заигра, а после той рязко им обърна
гръб и взе да дращи по черната дъска, като междувре менно говореше.
– Името ми, казвам го за новия ученик – каза той,
а тебеширът му скърцаше, все едно цвърти премазан хамстер – е господин Светкавиц. Добре дошъл... – цвър, цвър – ...на първия си урок днес.
жеше да прибави и факта, че все още имаха черни дъс щеше да стане много, много по-дълъг.
МЕЖДУВРЕМЕННО... – Всяка история има нужда от злодей
– заяви Нектар и се пробва да пусне гнусен смях, обаче не му се получи и затова го обърна на кашлица.
Нектар бе облечен изцяло в жълто
и черно. Ботушите му бяха яркожълти, панталонът – катраненочерен. Над жълтия колан носеше черна риза, а върху нея – жълта жилетка. Черен шлем с издути жълти наочници и две трептящи антени отгоре почти из
цяло покриваше главата му. Общо взето, ако още не схващате картин ката, големи старания беше положил по темата.
Беше в гаднярско настроение. За
осите това е обичайно.
33