Градина в Берлин Пролетта на 2013 г.
И
мето ми е Лили Петало. И това е моят гроб. Е, не точно, защото не съм в него. При всички случаи, костите ми не лежат под крушовите дръвчета, отрупани с розови и бели цветове, в тази малка, огряна от слънцето градина в Берлин. Като прочетете историята ми, ще разберете защо. Вижте. Различавате ли гравираното в гладкия кремав гранит? Долепете длан и го почувствайте. Това е чакра, колелото от каруца на знамето ни. Като бях жива, нямахме знаме, но сега имаме. Знамето ни е синьо отгоре и зелено отдолу. Синьо за небето и зелено за земята. А в средата му има колело от каруца, както върху този камък. Това търкало символизира скитническия ни живот и е червено заради избухналия огън при Сътворението. Като бях жива, бях цигойнер, както нацистите презрително наричаха представителите на нашето племе през юношеството ми в Германия. Циганка. Бях красива обаче, каквото и да си мислеха нацистите. Или поне така твърдеше Макс. Косата ми беше като конска грива, черна и права 15