Българ 2: Лабиринтът на времето

3

5

1. Несебър 2015 година (на следващото лято) Джапанките ти шляпат по калдъръма на Стария град, докато се прибираш към къщата на Баба Кукуруз. На рамото ти небрежно е преметната стара хавлия. Слънчевият ти загар е достоен за несебърски рибар. Туристите те заобикалят отдалеч, защото ги е страх, че ще се опиташ да им продадеш нещо. Никой не би повярвал, че до миналата година дори не беше ходил на море, а прекарваше лятото в родния си Карнобат. Сега всички в Несебър те познават. Някои те знаят само като симпатичния внук на Баба Кукуруз, който идва всяко лято на морето. Други знаят и името ти – Гого. Но малцина посветени са наясно, че в действителност ти си главният герой в книга-игра – и ако не беше ти, любимият им Несебър щеше да бъде унищожен от зловещия пиратски главатар сър Роман Фокстър. Но това беше миналото лято, а сега те очаква ново приключение. И приключението започва с това, че когато се прибираш от плажа, Баба Кукуруз я няма. Вместо това на масичката на двора на къщата с ръждив нож за хляб е забодена тайнствена бележка, на която пише: ЛАБЕРИНТЪТ НАВРЕМЕТО СЪШТЕСТВУВА. СРЕШТА НА МЕЛНИЦАТА В ПОЛУНОШТ. До полунощ има още няколко часа. Какво ще правиш, преди да стане време да отидеш на срещата с Баба Кукуруз на Мелницата в полунощ? Ще потърсиш някаква информация в старата библиотека на Баба Кукуруз – играта продължава на епизод 12.

6

Ще излезеш навън, за да поразпиташ наоколо – прехвърли се на епизод 30. Ще си подремнеш след плажа, за да събереш сили за приключението – продължаваш на епизод 63.

2. Поемаш си дълбоко дъх и се приближаваш до Клошаря.

– Каква хубава лятна вечер, нали? – подхвърляш весело ти.

– Да, бе, да – отговаря Клошаря и се оригва. – Имаш ли някакви пари?

– Не – отговаряш честно ти. – Похарчих си джобните.

– Дай да видя – казва Клошаря. Обръщаш джобовете си. От единия пада нещо и със звън се търкулва по уличката.

– А това какво е, а? – пита хладно Клошаря.

– Нямам никаква представа – отговаряш учудено ти.

– Дай да видя – казва той. Навеждаш се и вдигаш нещото от земята. Оказва се дребна монета от някакъв червеникав метал, на която пише нещо с непознати букви.

– Дори не знаех, че имам такава монета – казваш ти. – Сигурно съм я намерил някъде и съм я прибрал в джоба си, без да се замисля.

– Много си прибран, бе – отбелязва Клошаря. – Дай да видя. Подаваш му дребната монетка, за да я разгледа, и миг покъсно тя изчезва безследно в скъсания му джоб.

– Откъдето дошло, там отишло – обобщава философски Клошаря.

– Добре, но сега трябва да ми дадеш някаква информация за приключението – казваш му ти.

– Ъ? – казва Клошаря.

7

14

12. Влизаш в къщата на Баба Кукуруз и попадаш в малката стаичка, която баба ти с гордост нарича „хола“. В хола има един продънен диван, на който обикновено седи злокобната черна котка на Баба Кукуруз – но сега и котката е изчезнала, също като баба ти. Диванът е обърнат така, че да гледа към един черно-бял телевизор „Опера“, но телевизорът не работи – или поне ти не успяваш да го включиш. (Когато е в настроение, Баба Кукуруз го удря по един точно определен тайнствен начин и телевизорът оживява, като започва да излъчва само и единствено черно-бели опери.) А зад дивана има старинен дървен шкаф, в който се съхранява една истинска съкровищница на знанието – библиотеката на Баба Кукуруз. Разгледай внимателно илюстрацията към този епизод, за да решиш коя книга искаш да отвориш. Всяка книга е отбелязана с номер, който ти показва на кой епизод трябва да преминеш, за да я прочетеш. Ако вече ти е омръзнало да се занимаваш с книгите, можеш да си тръгваш от тук – на 293.

13. Притеснено оглеждаш небето, сякаш от него всеки момент може да се спусне някоя летяща чиния, пълна с още извънземни.

– По-добре да продължаваме – предлагаш ти. – Не ми се иска да се озовем по средата на някаква война между праисторическите хора и извънземните нашественици. Това ми звучи като сюжет за някакъв глупав американски филм с много специални ефекти.

– Това са любимите ми филми! – възкликва с въодушевление Ка.

– Нндиъъъъъъъ – обажда се Куката.

15