ВЪВЕДЕНИЕ Несебър, 2016 г. Вдишваш свежия морски въздух и притваряш очи в миг на блаженство, набързо прекъснат от нахален продавач на царевица. Несебър си е същият като миналото лято. По павираната уличка влачат джапанки зачервени туристи, нашарени с временни татуировки и окичени с евтини сувенири от камъчета и миди. Няколко хлапета кръжат с дистанционно управлявано хеликоптерче около проскубана котка, която само ги наблюдава отегчено. Ти обаче нямаш търпение да се видиш с Баба Кукуруз и забързваш към къщата є в Стария град. Още преди да си почукал, вратата се отваря, а от малките колонки до пантите є прозвучава „мистериозно_проскърцване.mp3“. Заварваш баба ти да се кара на ниско човече с уши като водни лилии и същия цвят на кожата. След минута хокане и заръки най-сетне го отпраща, цъкайки с език. – Гого, добре дошъл! – казва тя с пискливия си глас, без да се обръща. – Усетих присъствието ти. – Знам, че си ме видяла на камерата на домофона, бабо – отвръщаш и сваляш раницата си. – Кой беше този? – А, хванах си един младеж да ми чиракува, ама не му увира главата. Граматиката не е научил още, аз съм тръгнала магия да му обяснявам... Ама остави го, с теб имаме по-важна работа! – Еха! Нека позная, Несебър отново е в опасност? Да не би да е пак някой зъл пират или откачен доктор като в предните две книги? Баба Кукуруз си сипва чаша чай и пуска драматична музика. 7
– По-лошо, Гого, надвиснала е заплаха над цялата Галактика! Получих зов за помощ от Марс на електронната си поща и май не е спам. Трябва веднага да провериш какво се е случило и да се върнеш да ми кажеш, тогава ще говорим. – А някой вълшебен предмет няма ли да ми дадеш? – питаш ти с надежда. – Ето ти тоя магически амулет, правен е от първородна русалка на осемнадесетия є рожден ден по време на слънчево затъмнение. Докато го носиш, никаква беда не може да тe сполети! Тя ти подава малка морска звезда, залепена с каноконлит върху рапан. – Ама, бабо, тези ги видях да ги продават за два лева на сергията до автогарата. И как въобще ще стигна до Марс?! – Синко, няма да се притесняваш, за всичко съм помислила! Вчера говорих с Капитана, платих му два милиона да купи от „Джъмбо“ най-добрия космически кораб и да те закара до там.
*** Един ден по-рано. Баба Кукуруз врачува на Капитана на бананови кори. – Кажи ми къде да открия загубената си сестра Бети? От една година не съм я виждал; ни вест, ни кост от нея – пита просълзен Капитанът. – Преплавах седемте морета, проверих всички дискотеки от Обзор до Иракли, няма я никаква. – А, че тя е на Марс, бе, и, както изглежда, си изкарва добре! – отвръща Баба Кукуруз и минимизира фейсбука на телефона си, който скришом държи под масата. – Донеси две кофи сафрид и ще ти викна утре един младеж да те заведе до там.
8
*** Без повече обяснения Баба Кукуруз те натирва от къщата. Ниско над покривите се е спуснал малък космически кораб, на чийто корпус е изписано с блажна боя гръмкото име „Хилядолетният гларус“. По оглушителното тракане и подозрителния гъст дим от единия двигател преценяваш, че името може и да е свързано с датата на производство. – НДИЪЪЪЪЪ – осведомяват те от високоговорителите на машината, озарява те ярка светлина и след миг изчезваш от малката уличка.
9