А капсулата с робота се носела из космическото пространство толкова години, колкото ми е трудно да преброя. Минавала покрай ярки свръхнови и угасващи бели джуджета, потъвала в многоцветни мъглявини и заобикаляла могъщи квазари и черни дупки, които изкривявали времето и пространството. Най-сетне пътят є приключил на една далечна планета, осветявана от цели три слънца. Тази планета действително била населена с какви ли не причудливи създания. Озадачени, те се скупчили около капсулата – огледали я с многобройни любопитни очи, докоснали я с пръсти, пипала или пък щипки и дълго умували какво да сторят. Тогава тя се разтворила, бълвайки горещи изпарения, и за тяхна изненада разкрила спящия робот. Един беловлас и дългоух извънземен на име Чардамул – най-възрастният и мъдрият измежду събралите се – пристъпил напред, държейки чепата тояга. След кратък размисъл старецът почукал с върха на тоягата по главата на робота. Тогава Чапек се събудил и разкършил схванатите си механични крайници, които не били смазвани от хиляди години и издали тъй неприятен стържещ звук, че ушите на извънземните заглъхнали.
Не зна ете ли кой съм аз?
Роботът бил раздразнен и страшно отегчен от своето самотно пътешествие сред звездите. Неговият напредничав и отлично приспособим към всякакви условия изкуствен интелект бързо му помогнал да усвои езика на местните. – Какво сте ме зяпнали? – скарал се той. – Не знаете ли кой съм аз? Извънземните се спогледали. Те наистина си нямали и най-малка представа. – Аз съм Чапек Първи – най-благородният и съвършен интелект във Вселената, и съм пратеник, идващ от далечни звезди – уверил ги роботът. – В мен са закодирани древните послания на човешката раса. Извънземните били смаяни от главозамайващото разкритие. Роботът се поровил из своя архив, за да им покаже какво имал предвид, но с ужас установил, че много от файловете били повередени или изтрити по време на хилядолетното му пътешествие из неизбродните космически друми. След дълго умуване той избрал един китайски мит за ранните дни на Земята и вълшебните холограмни образи на божествената Хихо и нейните яркочервени трикраки врани затрептели в горещия въздух.
нали? п я з е м е Какво ст
7
Бубар изглеждал развълнуван и много впечатлен от историята. – Това могъщо страшилище – Хумбаба – толкова прилича на тъща ми... – споделил той с трепетен глас. – Гледайки теб, не искам дори да си представям нея – изтъкнал роботът. – Но според мен двете същества са поели по съвсем различен клон на еволюцията. – Ако правилно съм разбрал поуката, за да се прослави моето име нашир и длъж, не е толкова важно да построя огромен дворец, а да имам благ нрав и да се отнасям добре с околните... – Правилно се ориентираш! – важно кимнал Чапек. – Но какво да сторя? – Знам ли? Някои мислители считат, че добрината е в малките жестове. – роботът се замислил. – Помагай на възрастните хора да пресичат улицата, подарявай шоколадови яйца на децата, ама от онези – с хубавите играчки в тях, не налагай подчинените си с камшик и ги освобождавай от работа по-ранo в петък следобед... Нещо такова... – Чапек също не бил особено добър по характер и разбирал нещата на теория, но не и на практика. Указанията съвсем объркали Бубар, но той съвестно записал всяка думичка и обещал да се промени. – Не забравяй след година-две пак да наминеш, за да разкажеш дали си спечелил уважението и обичта на зузубарците – провикнал се подире му роботът. – И следващия път ми донеси подарък... – Но от какво имаш нужда, о премъдри Чапек? – запитал знатният гост. – Няма значение – отвърнал роботът. –
Важното е, че трябва да правиш добрини, а каква по-голяма добрина от това, да ми купиш нещо. И нека е по-скъпо, ако обичаш...
19
– Разбрахте ли сега? – попитал Чапек. – Не е важно колко ще спечелите, а колко ще споделите. Тази идея била толкова непривична за търговците, че те отказали да я приемат. – Но как ще изхранваме семействата си, ако просто подаряваме своята безценна стока? – запитал Зиг. – Всеки от нас има по пет гладни топчовци да храни вкъщи – отбелязал Заг. – И по една проклета жена. Особено неговата. – Така е – в знак на жално примирение кимнал Зиг. Чапек мислил дълго и накрая предложил: – От днес насетне ще ми носите само най-редките и забележителни предмети, които могат да се намерят на Кибеа. Ще ги излагаме на показ в моя храм и ще таксуваме любопитните посетители. Със спечеленото ще обогатяваме колекцията и ще привличаме още повече интерес.
претенцио зен и досаден модел
к, и н удож но х н е м н е р е в ст едно извекойто рисува це си ръ е т и р ист
Зиг и Заг се спогледали и след кратко съвещание приели. Все пак това си бил истински дългосрочен договор с лоялен ети вена и много престижен клиент. Така било поставено м д е р т п дожест началото на първия музей в Кибеа. ция о у
Колек
ах к о с и св ност й о т с а к с че и естети
В последния ден от седмицата великият и всемъдър Чапек решил да си почине, отдавайки се на изкуство. Или по-точно позволявайки на другите да го превърнат в изкуство. Известен художник, който приличал на оживяла вейка от сухо дърво, се трудил над портрета му, като рисувал едновременно и с трите си пръчковидни ръце. – Мисля, че изглеждам леко пълен на твоята картина – недоволствал роботът. – Какво впечатление ще оставим на бъдещите поколения? Недей да наблягаш на жицата, която се подава зад врата ми – и без това е само за допълнителното захранване.
45