Фердо наистина припадна от ужас. – Ето ни – извика радостно мравколъвът. – Пристигнахме, сладурчето ми, сега ще видиш кого ти водя. Сега, Дребосъчето ми! – Сетне измъкна ключовете и отвори една дупка между камъните. – Ела тук, Дребосъчето ми. Да бяхте видели отнякъде малкото Дребосъче! От дупката изскочи страшно чудовище с ужасна муцуна и дълги тънки щипки, със синджир на врата, което веднага се нахвърли на Фердо. За щастие таткото на Дребосъчето стискаше здраво синджира. – Чакай, сладурчето ми, да не го изпапкаш, отсега нататък той ще се грижи за храната ти. Но Дребосъчето се дърпаше, скачаше, викаше и ревеше настървено срещу Фердо. – Глупачето на тате – успокояваше бащата синчето си. – Не бива да го изяждаш. Той ще ти докарва все тлъсти и вкусни мравки. Виж какво, Дребосъчето ми! Върни се в дупката си, а Фердо ще ти води най-хубавите мравки една по една, право в устата. А ти само ще ги хрускаш. Нали така? Затова съм го купил. Ха-ха-ха-ха! – ХА-ХА-ХА-ХА! – изрева със страховит глас синчето и престана да се нахвърля на Фердо. – Видя ли колко си разумен! Сега вече мога да ти сваля синджира. Хвани като послушно дете Фердо за ръчичка и тръгвайте – каза доволно Мравколъвът и ги изпрати на лов. – А ти, Фердо, да слушаш, да храниш добре Дребосъчето, че инак ще те върна на госпожа Месоядова! – закани му се той.
37