Иво се огледа с гузен вид за помощ, но Де Форси се правеше, че не присъства. Затова пък Кодо се притече веднага: – Правилно, правилно, време е да се ожените, стига са клюкарствали всички само за това. Сон май щеше да припадне за втори път в живота си. Рукан стоеше до отворената врата с вид, сякаш след меча беше глътнал и щита си. – Не го приемайте толкова драматично, де – засмя се Иво. – За никого не е тайна. – Ех, любов, любов! – Кодо обърна мечтателно очи нагоре и това отприщи такъв смях, че ако Рукан беше глътнал и щита си, то той трябваше доста да задрънчи. Дотича Етиен и се хвърли към момчетата. Видението бързо заговори умолително на Кодо, като от време на време поглеждаше и брат си. Когато беше развълнуван, винаги говореше на родния си език. – Иска да дойде с нас – преведе Кодо. – Не може, мили, нали се разбрахме? – кралицата въздъхна. – През целия път само това обсъждахме... Етиен седна до камината и наведе глава. Сълзите му закапаха по пода. – Не плачи, братчето ми – прегърна го Иво. – Сега повече от всякога имаме нужда от теб! Кой друг може да открие следите на Лабакан в цял един континент?
100
ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА – Тази планина се казва Верила – поясни Иво. – Почти като нашата Зерил! – По нищо не прилича на Зерил – огледа се Кодо. – По-ниска е и много по-зелена. Момчетата вървяха надолу по склона. Стъпваха върху килим от опадали борови иглички, а под краката им пропукваха сухи клони. Иво и Кодо мълчаливо крачеха сред горския полумрак, вятърът разклащаше върховете на боровете над тях. Миришеше силно на смола и гъби, беше топло и влажно. Кротко ръмеше тих пролетен дъжд. Между стволовете просветля, дърветата се разредиха и започнаха да се появяват къщите – големи и бели, с червени покриви, лъскави от дъжда. Край тях растяха безброй дръвчета, обсипани с бял цвят. Момчетата поеха по първата уличка, която им се изпречи. От двете ѝ страни се простираха дворове, потънали в зеленина. Притича късокрако черно куче. То ги огледа, но не излая, а си продължи по пътя с делови вид. Може би имаше неотложна работа? С ръмжене премина стар модел автомобил и Кодо го зяпна с възторг. Някъде в далечината заби църковна камбана. Иво се огледа, за да види откъде идва този звън и за малко не стъпи в съвсем прясна кравешка тор, която още вдигаше пара. Облечена в черно старица им извика нещо. В полите ѝ се галеше шарена котка. Иво погледна въпросително Кодо, но той само сви рамене – та нали току-що влизаха в селото, как би могъл да знае вече местния език.
101