Борко намираше време за игри, както и за бели. Скочи надолу с глава в близката река. Челото си удари и дълбок белег остави. На дърво се покатери и белята си намери. Клонът се прекърши и меракът му свърши. С главата надолу полетя и в чудо се видя. Обели си носа, ала урок не си взе. Падналите сливи, вместо да събере, смете с метла под близката върба. Пакостта покри с трева, за да няма ни следа.
„Какво още да свърша, деня добре да завърша? Може би цветя да набера, във ваза да ги подредя. Масата да украся, та дано баба да смиря. А пък за дядо съм герой, най-добре разбира ме той.”
10
11
Закачка голяма бе сестра му Галка. Дръпна стария котак за дългия мустак. Недоволно той я погледна и лениво се изтегна. Галка на дърво се покатери и носа си обели. Рокличката си съдра и сандалките разпра. При козите се завря и яхна една. От котлето млякото разля, а Шарко веднага съзря това. Доволно той го изблиза и тихо от обора се изниза. В кокошарника Галка влезе и с пълна кошничка с яйца излезе. Топли и кафяви бяха те, като нейните очи, които внезапно се напълниха със сълзи. Проклетият козел върху нея налетя и ето ти беля! Счупи ґ яйцата, нарани ґ главата. От болка тя изпищя и Борко на помощ долетя. Козела с тоягата надви и сестра си спаси. – Друг път добра бъди, само умни неща прави! Грешките ми не повтаряй, че лоши са последствията, не забравяй!
14
15