Борко намираше време за игри, както и за бели. Скочи надолу с глава в близката река. Челото си удари и дълбок белег остави. На дърво се покатери и белята си намери. Клонът се прекърши и меракът му свърши. С главата надолу полетя и в чудо се видя. Обели си носа, ала урок не си взе. Падналите сливи, вместо да събере, смете с метла под близката върба. Пакостта покри с трева, за да няма ни следа.
„Какво още да свърша, деня добре да завърша? Може би цветя да набера, във ваза да ги подредя. Масата да украся, та дано баба да смиря. А пък за дядо съм герой, най-добре разбира ме той.”
10
11