“Приказки за Крали Марко и вълшебника Йоан-Боян”

Крали марко

1

С

ъбуди се Слънчо преди зората и се разходи из палата. В градината излезе да намери роза разцъфнала, красива и да я подари на Луната придирчива. Разходи се той и видя българска роза да сияе на небесната леха.

– Ти, роза благоуханна и червена, в далечната България родена! Обичам много твоята страна, от нея по-красива няма на света. Обичам твоя смел народ, бях тачен нявга аз от българския род.

– О, Слънце, Небесен господар, на светилата цар! Откъсни от цветовете ми омайни и те ще ти разкрият земни тайни.

– Но, мила моя, я кажи, защо си толкоз тъжна ти?

– Царю, погледни над България днес. Получих снощи от Луната вест, че там върлува страшна ламя, опустошава градини и поля. В плен е взела тя моми да работят от зори. Пленила е мъже земята да орат, град голям да й построят. Моля те, Небесни господар, с твойте слънчеви лъчи героя Крали Марко събуди. Че заспал е в Осоговска планина, в една голяма пещера. Спи от сто години той и не вижда безчинствата безброй.

– Добре, ще тръгна, щом Зората прибере се тихо във палата. Ще премина над България със мойта колесница, обещавам, мила роза, на цветята най-прекрасната царица.

2

3

Щом Зората се прибра, Слънцето излезе от палата и всичко заблестя. А в това време Йоан-Боян и змеят Горян-Бурян бяха излезли да се поразходят и за вълшебства да си поговорят. Слънцето щом ги съзря, спусна бързо лъч като стрела. Той докосна жезъла на Йоан-Боян и засия, озари се цялата гора.

– О, Слънце, Небесен господар, каква ли вест ни носиш ти? Предай ни я по своите лъчи.

– Из България вилнее ламя, много пакости прави тя. Вълшебнико Йоан-Боян, във Осоговска планина иди и юнака Крали Марко събуди.

– Ще слезем ний от Рила планина и в Осогово ще пристигнем рано сутринта – каза с поклон Йоан-Боян. – Ще взема с мен Горян-Бурян. Двамата извикаха славния български орел – много мъдър, много смел. Пътуваха на крилете му те и се приземиха във едно дере до голяма пещера – бе затрупана с камъни и шума тя.

– Тоз юнак спи от сто години. Как ще го събудим ние? – попита Горян-Бурян. Отвърна му мъдрецът Йоан-Боян: – Ще извикам всички птички и горските пчелички. Ще почистят те листата, а ние с теб ще махнем камъните и ще отворим пещерата. След час всичко бе почистено и подредено. Дори жито свариха и с медец го подсладиха. Свечери се и всичко с тънък сив воал покри се. Крали Марко все така дълбоко спеше, а Йоан-Боян до огъня книги вълшебни четеше.

4

5

Рече Горян-Бурян: – Щом настъпи полунощ, ще помоля самодивите да донесат цял кош, пълен с хляб и домашен млин. Трябва да събудим и нахраним юнака исполин. Така и стана. Щом Луната се показа, Горян-Бурян каза: – О, самодиви, тайнствени, красиви, съберете се сега в Осоговска планина, че героя Крали Марко трябва да събудим. Работа ни чака, време не бива да губим. Изпечете, сестрици, пити големи, донесете ябълки червени, два казана със млеко и млинове със сирене и със масло. Ушийте му риза от кенар, поднесете му я като дар. След час, след два самодивската седянка се събра. Двайсет и четири самодиви венци бяха свили. Сложиха ги върху дълги си коси и с гордо вдигнати глави носеха млинове и пити големи, ябълки сочни и червени. Наредиха се пред огромната пещера и запяха песен във нощта: – Ей, юначе, събуди се, в лунни лъчи потопи се. Нека мъдрата Луна със своята вълшебна светлина да събуди заспалата река, а тя със своите животворни води тялото твое да ободри. Сега ще ти направим билкова отвара и от нея ще надробим попара. Самодивите пееха, пееха, на небосвода звезди грееха, но не се събуди героят исполин ни от песента, ни от мириса на топъл млин.

6

Тогава Йоан-Боян каза на самодивите-сестри, да донесат един голям тупан, гъдулка, гайда, тамбури. И огласи се цялата гора:

7

8

– Дум-дум-дум!

– Дрън, дрън, дрън!

– Събуди се, юначе, от стогодишен сън! И се размърда нещо в пещерата, дори запукаха дърветата във долината. Крали Марко се събуди, показа се от пещерата и започна да се чуди. Гледа – самодиви играят хоро до едно огромно дърво. Пред пещерата сложена попара от хляб, масло, сирене и билкова отвара. Млинове и пити подредени, ябълки очакват го засмени. Започна той попара да яде и силите му идваха със часове. Отиде до реката, потопи се във водата и излезе оттам като същински великан. Самодивската риза облече и на мъдреца Йоан-Боян рече: – О, вълшебнико стар, благодаря ти за красивия дар.

– Слушай, юначе, коня Шарколия намери и при нас го доведи.

– Донесете ми овес и ябълки двайсет и шест – каза нашият юнак и забърза към един пущинак. Доведе коня Шарколия – той бе измършавял, горкия.

– Добре – рече Йоан-Боян. – Донесете ми вода от реката. Ще полея коня с нея и сили с магика аз ще му влея. Поляха коня със водата, вълшебникът погледна небесата и с жезъла си златен коня той допря, нещо промърмори и после се засмя. И в миг конят стана силен и красив. Йоан-Боян каза на Крали Марко: – Чуй ме, юначе. Страшна ламя вилнее из нашта българска земя. Трябва с нея да се бориш, на народа си добро да сториш. Крали Марко отговори: – Сто години сладко си поспах, след почивка дълга аз разбрах, че с хитрост, не със сила врага си трябва да надвия.

9

10

Така че таз ламя със ум и хитрост аз ще победя. Но ще дойдете и вие с мен. Вашто знание и мощ ще са за мен безценна помощ.

– Ще бдим над теб и ще те пазим – обеща мъдрият вълшебник. Щом Слънцето озари планината, Йоан-Боян, Горян-Бурян и орелът литнаха във небесата. Отгоре съпровождаха Крали Марко и коня Шарколия до града – крепост на ламята Ия. Героят застана пред портите на крепостта и мечът му на слънцето заблестя. Той извика: – Ей, ламьо, страшна и зла, излез от портите на крепостта! С теб не ще се боря, друго аз ще сторя. Ще ти задам гатанки три. Ако на първата не отговориш, вратите на града отвори и хората на свобода пусни. Ламята се закиска и се превиваше от смях.

– О, юначе, теб май нещо те е страх.

– Не ме е страх. Ето, меча нося аз. Но не искам на българска земя да се пролива кръв сега.

– Добре тогава – каза ламята и отвори вратата.

– Хайде, ламьо, отговори ми ти и гатанката разплети: Синьо като небето, широко като полето. Движи се, танцува, пее песни и се вълнува. Много щедро и богато, дава дарове, но не от злато. Ламята замълча, глава грозна завъртя.

– Ако не разгадаеш гатанката до час, ключа от крепостта ще взема аз. Така и стана. Ламята нищо не можа да разгадае и без много да се мае, Крали Марко взе ключа от вратата на града.

11

– А сега втора гатанка ще кажа. Но не я ли отгатнеш ти, хората от крепостта с топла храна нагости. Слушай: Много обича да пее, да лудува и се смее. Свири на зурна или на тамбура. Обича с облаците да танцува, за миг дори не може да мирува. Ту е топъл, ту студен, може да е нежен, понякога е снежен. Що е то? Ламята очи ококори, чудеше се що да стори. Покани хората от крепостта на топла и вкусна храна.

– А сега третата гатанка, приятелко мила. Ако не я отгатнеш, готвачка ще ми станеш. Ще дойдеш с мене в Осоговска планина и ще чистиш сто години мойта пещера. Щом чу това, ламята в кръг се завъртя. Изблещи страшни огнени очи и на кълбо се сви. После се изправи изведнъж и каза на юнака: – Дръж! Разпери огнени крила, отвори страшната уста и започнаха огньове да летят и огнени стрели вредом да пищят. Настана битка и тогаз Крали Марко извади сабя френгия и пришпори коня Шарколия. Замахна смело към ламята и отсече едното й крило. Капки кръв оцапаха юнашкото чело. Тогава вълшебникът Йоан-Боян, който гледаше битката като на длан, се помоли на Небето да спре боя на полето.

12

13

Взе стъкленица с розова вода и поръси зашеметената ламя. Той каза: – Не искам кръв да падне на земята и в кръв да се оцапат небесата. Светлина, ела, и превърни в готвачка таз ламя. Спусна се светлина от небето и покри полето. Превърна се в дебела готвачка злата ламя – с надиплени поли и ококорени очи. Мина месец, мина два, Йоан-Боян и Горян-Бурян отидоха до Осоговска планина. С тях беше стария орел, който мощ и сила в крилете си е вплел. И завариха Крали Марко пред пещерата да седи, до него казан с гозба тихичко да ври. А дебеланата готвачка Ия – да реше коня Шарколия. Е, приказчица ви разказах аз, а сега на добър час!

14

15

Вълшебникът йоан-боян

И

ма една планина с потоци бистри и кристални езера, с буйни реки и поляни с омайни билки и треви. Тя Рила се нарича и всеки българин я от сърце обича. Сутрин, щом зора се зазори, към върховете поглед насочи: те обвити са със пухкави аби от облачетата добри. На един от тези върхове, дето вечно еделвайс расте, намира се огромна пещера близо до голяма канара. Там живее змеят Горян-Бурян – лечител и билкар голям. Всички билки в планината знае, а вечер по звездите той гадае. Горян-Бурян на Слънцето е братовчед, денем змей е, а нощем се превръща в момък рус, красив, напет. В далечни времена, когато разпределиха Слънцето да бди над нашата Земя, то дойде. Изгря на небесата и доведе със себе си Луната, за да има нощ и ден. Извика ветровете Топъл и Студен, повика сестрите си Зората и Слънчевата фея и каза им: – Ний всички ще работим и в неделя. Ще извикам братовчедите си аз да долетят във този час. Те са деца на Огъня и Светлината. И ето един змей и три дракона долетяха в небесата. Бяха с криле огромни, но с лица умни и чаровни. А след тях една красива самодива с приятелките си дотича по ефира.

– О, скъпо Слънце, братовчеде мил, не искам да съм сам-сама в небесния ефир. Нека бъда с брат ми змей, не ме оставяй сам-сама, недей!

– Добре тогаз, ще сторя аз така: Горян-Бурян ще пратя на българска земя. С него ти иди и заведи приятелките твои, самодивите – сестри. Ще се грижите за планината, за цветята и билките в полята, за потоците и за реките, за боровете и елите.

19

Едните ще изпратя на Балкана, да се грижат за тази планина голяма. Останалите ще отидат в Рила планина при седемте малки езера. Те огледала са на Земята и само онзи, чиято мисия е свята, ще може да погледне в тях. Не трябва да ви обладава страх. За да не бъдете сами, ще ви изпратя след години аз един вълшебник с жезъл на върха с топаз. Приказен мъдрец ще бъде той, ще знае магики и мъдрости безброй. Но ще ги ползва само за добро, не ще допуска над България да премине страшно зло. Когато дойде той, идете и му занесете дар от мен – златен рог от красивия Слънчев елен. Ще му кажете да ме повика, щом реши труден въпрос да разреши. Да отиде на един от върховете на Рила планина, да застане до седемте кристални езера и на рога слънчев да засвири. Да събере сестрите самодиви и думите вълшебни там да изрече: – Слънце, царю небесен ти честит, пред мен показал своя лик, дай ми сила, мъдрост свята, за да помогна на Земята. Попита змеят Горян-Бурян: – Къде ще пратиш мойте трима братя, братовчеде?

– Драконът Уил ще изпратя в Уелската земя. Тя е от красивите и плодородни във света. С дъха си огнен ще я пази той от зло и ще вещае винаги добро. А дракончетата Бил и Бонг ще пратя в Азия – в Сингапур и Хонконг.

21

2

Те ще пазят Азия от зло и ще вършат винаги добро. Далеко горе до скалата, нависоко до дъгата, там във Рила планина, до седемте красиви езера живее вълшебник стар, по-мъдър от самия цар. Йоан-Боян е български мъдрец, но не живее той в дворец, а в малка къщичка до езерата, до огледалата на Земята. Навремето бил царски син, от трима братя най-любим, но напуснал той палата, за да се оттегли от богатството и суетата. Милиони книги бе прочел, изпращаше му ги роднината му Стария орел. Разбираше той езика на цветята, на ветреца горски и листата. Животните обичаха го всички, приказки разказваше на малките сърнички. Събираше плодове и билки по полята, а сутрин рисуваше дъгата. Йоан-Боян бе чичо на Биляна – вълшебницата, живееща в Балкана. Един ден, когато Йоан-Боян излезе да се разходи до езерата, погледна горе към скалата и там видя змея Горян-Бурян да размахва своя огненочервен колан.

– Здравей, мъдрецо ти прекрасен, с поглед тъй лъчист и ясен, поклон пред теб. Искам днес до езерата с теб да идем, че всички приказни герои ти изпращат поздравите свои и молят да погледнем в езерата и да предскажем на приказния свят съдбата.

– Добре – отговори му Йоан-Боян. Изправиха се двамата до езерата, до огледалата на Земята.

– Виж ей там онова езеро – мига то като око – каза Горян-Бурян.

23

24

– Да идем и да видим какво ще ни покаже езерото, какво ще ни каже Окото – рече Йоан-Боян. Но първо трябва да засвиря на Слънчевия рог, та Слънцето да чуе горещия ми зов. А после ще изпеем песничка на езерцето, за да си отвори то сърцето. И те запяха: – О, Небе красиво ти, молим те невидим ключ спусни да се отвори това рилско езеро, което се нарича Синьото око.

– О, Слънце, ти със твойта власт тайните ни покажи във този час. И чу се музика небесна, и Слънцето за миг проблесна. Слънчев лъч прониза небесата, мъгла златиста покри езерата. А върху златната мъгла, покрила всичко като пелена, се открои езерото, заблестяло като голямо синьо огледало. И видяха Йоан-Боян и змеят Горян-Бурян как отдясно и отляво, отвсякъде се бе задало нещо грозно и студено, нещо лепкаво и заледено. Вещицата Злоболана слагаше двеста жаби във казана и стотина преспи сняг. После вятър Злоболаг духна във казана и студ и мраз настана. Мъдрецът Йоан-Боян и змеят Горян-Бурян бързо всичко туй разбраха и повече да питат не посмяха.

– Братко, за приказния свят ти полети, тръгни веднага, и миг не се бави – каза Йоан-Боян на змея Горян-Бурян.

– А аз ще извикам своя племенник – орел, който много мощ в крилете си е вплел.

25

26

Горян-Бурян размаха змейови крила и полетя над седемте красиви езера, а Йоан-Боян приготви се за път: Сложи в своята торба кристали не един, а два. После слезе в долината, по-надолу, под скалата и откъсна горски здравец, билки и цветя – те щяха да потрябват на феята добра. Накрая завъртя топаза на жезъла си той и долетяха птиченца безброй. Едно държеше в човката латинка, друго – роза, трето – детелинка. Други носеха мащерка уханна и мента най-омайна. Йоан-Боян сложи всичко в своята торба и в този миг орел огромен долетя. И полетяха те към Капертино – приказно градче на всички ни любимо. А в това време Слънчевата фея, която не почива и в неделя, бе поканила на бал, кой мислите? – котаракът Шарл, Пиетро Папийони – с фрак и със широки панталони, царица Орхидея и Сладоледената фея и Мак Тери и Тим О`Тендър от областта Май Дифендър. И тъкмо Пиетро Папийони се готвеше да раздаде на всички от своите вълшебни ментови бонбони, когато Горян-Бурян се приземи във двора на Слънчевата фея и учуди всички, които бяха с нея.

– Не се плашете, мили гости – рече котаракът, който никога не пости. – Това е Горян-Бурян – приятел на вълшебника Йоан-Боян. Щом се приземи, Горян-Бурян спокойно обясни: – Сега ще дойде тук Йоан-Боян – мъдрецът с бодър дух и със добро сърце. И ето, чу се плясък на крила, орел огромен долетя. От него слезе Йоан-Боян, застана до Горян-Бурян и каза: – Добър вечер, приятели добри, дойдох да ви предупредя

27

за Злоболана и нейните злини. С нея ще дойде вихър Злоболаг, ще връхлети над всеки праг и ще настане студ и мрак. Ще замръзне бистрата вода, ще се счупи на парченца цветната дъга. Но ние няма туй да позволим, ще ви кажа аз какво ще сътворим. Обадете се на Мъдрия кондор от тайнствения остров О-Ко-Кор. Нека да отиде до Египет и да донесе тръстика – много гъвкава и тиха. Намерете Ми-ми-ре-ре-до – японката с червено кимоно, и я помолете да откъсне вишнев цвят – той на всички е познат.

– Тим О`Тендър, от Ирландия донеси ми детелина и клонче от къпина. Обади се на елфите в гората и на нимфите от реките и от езерата да дойдат и да ми помогнат тук, преди да е сковал ужасен студ.

– А ти, Мактери, бъди тъй мил и донеси от Шотландия бодил.

– Ти, мила Орхидея – приятелка на Слънчевата фея, обади се в Сингапур и кажи на дракончето Бил да донесе, и то сега, орхидея Рисис – красива и добра.

– Горян-Бурян, бързо ти дракона Уелски призови. Прелети над руската земя и донеси ми клонче от калина веднага.

– А ти, приятелю Пиетро Папийони, раздай на всички кристални ментови бонбони. Изпрати писмо на слончето Раджина да откъсне лотос от езерцето Пураджина. Всичко бе готово след час:

28

29

Дракончето Бил със орхидея Рисис долетя – така красива и добра. Мактери донесе бодил – в джоба си го беше скрил. Кондорът шаман донесе тръстика – толкоз гъвкава и тиха, а Ми-ми-ре-ре-до – японката с червено кимоно, с вишнево клонче дойде, държеше го в своите нежни ръце. Долетя и драконът от Уелс – много мъдър, много смел. Пристигна и дракончето Бонг от красивия Хонконг. Тим О`Тендър дойде със лимузина с лаприкорни двама-трима, с малки елфи от горите и нимфи от езерата и реките. В този миг чу се плясък на крила и Горян-Бурян долетя, а с него руският двуглав орел – много горд и много смел. Донесе той калина и клонки от малина. Котаракът Шарл – котешкият весел крал, отиде в Париж и донесе лилиум свеж и красив. Обади се феята Любяна на котараците си двама да донесат еделвайс от планината и мъх зелен от езерата. Царица Орхидея нареди на всички градини по света да пратят букети по майската дъга. Накрая долетя гълъбицата Агнеса – на птиците изящната принцеса, и донесе клонка от маслина – Испания и Гърция са нейната родина.

32

– Благодаря на всички – каза Йоан-Боян. – А сега, братко драконе от Уелс, вие Бил и Бонг от Сингапур и Хонконг и ти, Горян-Бурян, застанете около Капертино от изток, запад, север юг. Когато Злоболана запрати към градчето мраз и студ, отворете си устата, залейте с огън всичко и кажете: – Нека пролетта да дойде тук!

33

А ние – царица Орхидея, аз, Слънчевата фея, всички нимфи от водата и елфи от гората, ще изплетем килим от тръстика, клонки и цветя. Ще покрием с него Капертино – свят на приказките с небе лазурносиньо.

Така и стана: Когато Злоболана насочи силата си зла към Капертино, от изток, от запад, от север и от юг разля се огън и не позволи в градчето да проникне студ. Нимфите и елфите покриха Капертино с килим от цветя от всички страни на света и казаха: – Слънце, огрей Капертино, градче на всички ни любимо! Както вплетени са в тоз килим цветя, така да се обединим ний всички срещу злобата и завистта! Слънцето се усмихна и изгря. Пиетро Папийони запя „Одата на радостта”. Всички се прегърнаха щастливо и казаха: – Няма вече кой да ни гледа завистливо! Обединиха се страните на света с цветя и победиха грозотата, злобата и алчността. Е, приказчица ви разказах аз, а сега на добър час!

– Когато Злоболана насочи към нас студ и мраз, ще види огъня тогаз. Отворете си устата и залейте с огън всичко, що излъчва мраз и студ, и кажете: – Нека пролетта да дойде тук!

34

35