Не се предавай! Лъвчето Брайън

Не се предавай!

ч е в т ъ о Л й а ъ р н Б

Издателство „Фют“

скача! а д а ч и б Л.К. ъщо о с о т й о . рдж, к уг Ф.А На Джо М и и ч р ,А а, Хелън т р а М а Н

Animal Antics The Leaping Lion STRIPES PUBLISHING An imprint of Magi Publications 1 The Coda Centre, 189 Munster Road, London SW6 6AW A paperback original First published in Great Britain in 2010 Text copyright © Lucy Courtenay, 2010 Illustrations copyright © Phil Alderson, 2010 All rights reserved. Не се предавай! Лъвчето Брайън Превод Екатерина Христева Митренцева © Издателство „Фют“, 2013 ISBN 978-954-625-833-5

Не се предавай!

ч е в т ъ о Л й а ъ р н Б

Люси Кортни Илюстрации Фил Алдерсън Превод Екатерина Митренцева

Издателство „Фют“

Животни! Всеки обича животните. Пернати и космати, люспести, страховити и понамирисващи. Умни, хитри и чаровни, палави и мили лудетини. Но нека сме честни. Наистина ли ги познаваме добре? Аз познавам моето куче!, ще каже някой. Аз познавам моята котка и моя хамстер, ще каже друг. А-ха, ще кажа аз. Може да си мислите, че ги познавате, но това не е така. Когато ги гледате, те правят котешки, кучешки и хамстерски неща. Но знаете ли какво правят вашите любимци, докато спите или сте на училище...

4

А останалите животни от животинското царство? Светът е пълен с изумителни същества – от камилите в пустинята до павианите в джунглата и рибите в океана. Тях познаваме още по-малко. Някои може би обичат да танцуват, знам ли... Или да правят стойки и да висят с главата надолу... Или да играят на война с палци. Всъщност не, защото повечето животни нямат палци. Но вие разбирате какво искам да кажа, нали? Може би ние не познаваме животните толкова добре, колкото си мислим. Лъвовете например...

5

Скок

6

к ко

!

С

!

Г

ВА Р Ъ П ЛАВА

Брайън обичаше да играе на прескочи кобила. Той беше малко лъвче, но беше много пъргав, гъвкав и силен. Опъваше предните си крака, свиваше задните, отскачаше и прелиташе над всичко, което се изпречеше на пътя му. Прескачаше майка си. Прескачаше баща си. Прескачаше сестрите си и всички други животни, които му позволяваха да ги прескача.

7

Брайън беше много добър в прескока и знаеше това.

– Аз съм най-добрият скачач в цяла Африка! – похвали се той един ден. – Тази сутрин прескочих зебра!

– Прескачането на зебри е губене на време, сине – рече баща му и разтърси огромната си черна грива. – Защо да ги прескачаш? Трябва да скачаш върху тях. И да ги ядеш.

– Не искам да ям зебри – заяви Брайън. – Искам само да ги прескачам и да усещам как вятърът свири в ушите ми. Баща му изрева. Сестрите му изръмжаха от досада. Но на Брайън не му пукаше.

– Аз съм най-добрият скачач в цяла Африка! – повтори той.

– По-добре мълчи и си яж антилопата – смъмри го майка му. След малко Брайън тръгна из саваната и с часове броди из тревистите простори, 8

за да търси разни неща, които да прескача. Скоро разбра, че е по-добре да прескача скали вместо зебри. Скалите не се обръщаха и не го хапеха, както правеха понякога зебрите. Лъвчето прескочи всички скали, които се изпречиха на пътя му, но скоро усети нужда от нови предизвикателства. От високите червени скали, където Брайън живееше със семейството си, имаше много добра гледка към саваната. Навсякъде из тревистата равнина бродеха животни. Там някъде се намираше идеалното предизвикателство за прескачане и той, Брайън, щеше да го намери. Слънцето залезе и на небето изгряха звезди. Шумовете на нощта изпълниха саваната, но умореното лъвче отдавна беше заспало и сънуваше.

На другия ден Брайън тръгна да търси ново предизвикателство.

9