Малки приказки - Иво Сиромахов

МАЛКИ ПРИКАЗКИ

1

© Иво Сиромахов, автор © Милослава Найденова, илюстрации и графична концепция София 2016 © Сиела Норма АД ISBN 978-954-28-2194-6

2

ÈÂÎ ÑÈÐÎÌÀÕÎÂ

Милослава Найденова, илюстрации и графична концепция

3

4

СЪДЪРЖАНИЕ СВЕТУЛКАТА И МЕЧЕТО....................................7 ЦАР ОБЛАК...........................................................13 ПОСЛЕДНИЯТ РИЦАР......................................17 РУСАЛКАТА И ДЕЛФИНЪТ...............................23 ОРКЕСТЪРЪТ.......................................................29 КИСЕЛИЯТ ТАРАЛЕЖ........................................35 СИНЪТ НА ПИРАТА...........................................41 ЧИЧО ФИНЧИ.....................................................47 КРАЛИЦА НА КРАСОТАТА...............................57 ДВЕТЕ КИФЛИ.....................................................63 СТАРИЯТ ДЪБ......................................................67 ДОБРИЯТ ТИНО..................................................73 ВАЛС НА ЛУННА СВЕТЛИНА..........................77 НЕПОСЛУШНАТА ЗВЕЗДИЧКА.......................83 РАЗХОДКА С ДИРИЖАБЪЛ..............................87 ПЕПЕРУДАТА........................................................97 СЪСЕДИ...............................................................101 СТАРАТА ПОЩЕНСКА КУТИЯ......................107 ЗАМРЪЗНАЛОТО ЕЗЕРО.................................113 ШАПКИ................................................................117 ЗАВИВКА ОТ ОБЛАЦИ.....................................123

5

6

СВЕТУЛКАТА И МЕЧЕТО Под върха на Синята планина, близо до изворчето със сребърната вода, живееха горските светулки. През деня те се грижеха за къщичката си – готвеха, чистеха, събираха дърва за зимата. А когато паднеше нощта, отиваха до Заешката долина. Там най-светлата звездичка от небето им спускаше най-яркия си лъч, с който запалваше огънчетата във фенерчетата им. Светулките грабваха фенерчетата и литваха из цялата гора, за да осветяват пътя на животните, които още не са се прибрали вкъщи. Една вечер, докато прелиташе над Мечата бърлога, светулката Миранда чу как някой плаче. Миранда се спусна бързо надолу и надникна в бърлогата. Малкото мече Рони лежеше самичко в леглото си и бършеше сълзичките си.

– Защо плачеш, Рони? – попита светулката.

– Какво се е случило?

7

– Страх ме е – каза мечето. – Мама отиде за боровинки и още не се е прибрала, а пък аз се страхувам от тъмното.

– Няма нищо страшно – каза Миранда. – Ето, аз имам фенерче и вече е светло. Рони спря да плаче и се усмихна.

– Искаш ли да остана при теб? – предложи светулката.

– Искам! – зарадва се мечето.

– А искаш ли да ти разкажа приказка? – попита Миранда.

– Искам – каза Рони.

– Имало едно време две пчелички... – започна да разказва светулката.

– Не искам за пчелички. Те ме ужилиха – прекъсна я Рони.

– Ужилиха те, защото искаше да им откраднеш меда.

– Не исках да го открадна, а да си взема – започна да обяснява мечето. – Попитах ги: може ли да си взема малко медец, а те не ми отговориха и аз си помислих, че са съгласни. Но като си взех медеца, започнаха да ме жилят...

– Добре. Ще ти разкажа друга приказка. Имало едно време две пеперуди. Те били сестри, само че едната била дневна пеперуда, а другата – нощна.

8

– Как така дневна и нощна? – попита Рони.

– Ами ей така – едната летяла през деня и крилцата є били оранжеви като слънцето, а другата летяла през нощта и крилцата є били черни като нощното небе. Те ходели в пеперудското училище, където учели различни предмети – четене, писане, танци и, разбира се, летене.

– Искам и аз да уча „летене“ – каза Рони.

– Не можеш – каза светулката, – защото нямаш крила. Та пеперудите учели четене, писане, танци, летене, но най-много учели как да разпознават добрите цветя от отровните.

– Ама има ли отровни цветя? – учуди се Рони.

– Има, разбира се – каза светулката. – И ако някоя пеперуда вземе прашец от отровно цвете, започва да я боли коремчето и вдига температура. Учителка по разпознаване на цветята била старата пчела...

– Не искам да слушам за нея! – викна мечето. – Нали ти казах, че ме ужили.

– Извинявай – каза Миранда. – Обърках се. Старата пчела била учителка на пчеличките, а на пеперудите учителка била една много възрастна пеперуда с очила.

– Дневна или нощна? – попита Рони.

9

– Дневна – обясни светулката. – Тя четяла от една много стара книга, направена от дъбови листа. През лятото книгата била зелена, а през есента пожълтявала. В нея били описани всички видове горски цветя и билки. Пишело кои имат хубав, ароматен прашец и върху кои в никакъв случай не трябвало да кацат. Майският бръмбар обаче твърдял, че на двеста трийсет и осма страница от книгата имало грешка. Горският енчец, известен с латинското име Solidago rugosa му бил докарал страшно главоболие миналата година. Така че според майския бръмбар трябвало да бъде преместен при отровните билки. Учителката обаче наместваше очилата си и кротко обясняваше, че това сигурно не е било горски енчец, ами нещо друго. Не било възможно от него да получиш главоболие.

– Е, не е възможно, ама получих – продължавал да спори майският бръмбар. – В книгите понякога пише едно, ама в живота е съвсем друго... Докато светулката разказва приказката за училището на пеперудите, Рони се унася, очичките му се затварят и мечето потъва в сладки сънища. Миранда го завива с одеялцето от пух и тихичко излиза от бърлогата му. Светулката оста10

вя до леглото на малкото мече фенерчето си, за да му свети през нощта и да прогонва лошите сънища. Тя ще си направи друго фенерче.

11