Лорд Ото, приятел на леля Вещиана
След дълги часове пътуване, много завои, още завои... и определено прекалено много завои, най-сетне пристигнаха във Вила Финтифлюшка.
Вила Финтифлюшка Езерото Мистерия
оварене т а н По- от мулка е и ланинс по п ътека... п
Посрещнаха ги леля Вещиана и Дилберт, който, както винаги, се мусеше, сякаш е помирисал риба. Лелите се зарадваха много една на друга, понеже не се бяха виждали от времето, когато са били живи! После леля Вещиана нареди на Дилберт да качи куфарите на гостите и той, горкичкият, се закатери нагоре по царствената парадна стълба на вилата.
Служителят доби озадачен вид: къщата изглеждаше изоставена и това не му се струваше разумно, като се вземе предвид член № 637, повдигнат на степен окръжност и ромб, отнасящ се до безопасността! Лелята се опита да го успокои и поясни, че отвън къщата изглежда неподдържана, но вътре си е наред. Пък и тя много обичала упадъчния чар на старите къщи. Той обаче беше непреклонен: още утре щял лично да отиде и да провери годността и безопасността на имота! Никога нямало да си прости, ако се случело нещо „на прелестната госпожа“. Лелята отново беше обзета от паника, но се престори на спокойна и се сбогува с думите, че ще го очаква на чай на следващия ден.
Дом, скъп дом!
аят Само члипсваше! ни
Вечерта преди лягане, напълно изтощени, всички вдигнаха наздравица с останалата отвара (имаше по съвсем малко за всеки) и си пожелаха успех на следващия ден. На другата сутрин вече наистина всички се оказаха великолепно... оживели!
Дилберт
като
чай Клубът за ба на ба окобна Зл
Едно уиски ния! за компа
малъ
к
трае е щ о ли к л о К йствието `и? де