Приключенията на мотовете: Спасяването на хълцащата принцеса

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА

МОТОВЕТЕ Част 3

СПAСЯВАНЕТО НА ХЪЛЦАЩАТА ПРИНЦЕСА

ТЕКСТ

РАДОСТИНА НИКОЛОВА, АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ ИЛЮСТРАЦИИ

МЕЛИНА-ЕЛИНА БОНДОКОВА

c Радостина Николова Пеева-Михова, автор, 2015 c Андрей Михайлов Михов, автор, 2015 c Мелина-Елина Бондокова, илюстрации, 2015 Милена Евтимова, коректор

c „Мотове” ЕООД, всички права запазени Българска. Първо издание Формат 60x90/16 Печатни коли 9 Печат Полиграфически комбинат АД Разпространява БГ Книга www.bgkniga.bg

02 804 31 25

ISBN 978-619-7241-03-7

ПРЕДГОВОР

–

Г

ррр, не ме докосвай, мод такъв! – Глупчо сръчка Тъпчо в ребрата.

– Знаеш колко мразя някой да ме

пипа!

– Не те докосвам, просто в този кош за пране е твърде тясно за нас! – сбута го и Тъпчо.

– И аз мразя да усещам чужда козина до себе си, освен ако не е на някоя грозновата модка. При това трябва да е толкова мръсна и сплъстена, че чак приятно да лепне в моята козина! И все пак не знам защо принцеса Жал ни набута да спим точно тук. Сигурно е за наказание, защото пропуснахме хубаво да нацапаме Мрън, като го поливахме онзи ден със застоялата вода от блатото.

– Да! Не стига, че най-мръсната и миризлива вода е запазена за него, ами и да ни наказва така! – промърмори Глупчо. |5|

– Да, за коя се мисли тази Жал. Дошла, недошла, и почна със заповедите... Ама пък не може да й се отрече, че прави най-вкусните сладки от развалени плодове с дъждовни червеи. Мляс! – размечтано примлясна Тъпчо.

– Не, няма да й прощаваме само заради лакомствата. Не е честно! Не сме го направили нарочно. Мрън само се въртеше и е нормално все да пропуснем някое местенце! Пффф, я чакай малко, ти на какво миришеш, грозник с грозник. Не се живее около теб. Това с-с-с, ауу, това сапун ли е? – изведнъж се сепна Глупчо.

– Ъъъ, не, такова, вчера паднах в тоалетната, докато крадях вода от едно казанче в къщата на края на селото. И, за да се изкатеря нагоре, се хванах за ароматизатора на тоалетната чиния и оттогава мириша на маргаритки. Пфу! А хем хубаво се окалях след това в блатото... Пустият му сапун не се отмирисва! – оплака се Тъпчо.

– Добре, добре, не ми се обяснявай! – сръчка го пак Глупчо. – Остави ме на мира и се увий в нещо смърдящо, поне да не усещам аромата на чисто. Хайде, заспивай вече! Но Тъпчо не му отговори. Той вече хъркаше юнашки и сънуваше сладко от мухлясали малини и дъждовни червеи. Месец по-късно уютният кош в компанията на Глупчо щеше да |6|

му изглежда като далечна мечта. Защото само след броени седмици и двамата глуповати модове щяха да се озоват в ръцете на най-омразния си враг – усмихнатото и любвеобилно гушкащо чудовище! Но преди да разберем как ще стане това, нека да прескочим до Мотилия и да видим как тече животът там, след като мотовете и децата спасиха града от напастта на миризливците. Сигурно се чудите коя пък е тази принцеса Жал? Когато Мрън се върна обратно в Модоландия след провала с братовчедите си, той реши да удави мъката си в модогадовина – известната напитка на модовете, приготвяна от мухлясала саламура и охлювена слуз. Найдобрата майсторка на модогадовина в кралството беше именно Жал. Мрън изпи толкова много, че накрая, от опиянение ли, от любов ли, кой знае, й предложи да се оженят. Така Жал стана кралица на модовете и започна да управлява заедно с Мрън.

|7|

Глава 1

МОТОСВАТБАТА

Н

ад Мотилия се простираха топлите лъчи на юлското слънце. Днешният ден беше особено слънчев и зареден с позитивна енергия. Сякаш нещо витаеше във въздуха – едно щастливо опиянение, което караше всички мотове да се усмихват. Те бяха обагрени в най-пъстрите си цветове, кожухчетата им искряха с капки утринна роса, сякаш нарочно посипани с брокат. Цялото това празнично настроение и радостна суматоха имаше своето обяснение. Едно на пръв поглед обикновено събитие, но на втори – доста необикновено. Предстоеше сватба, но не каква да е сватба, а МОТосватба! МОТосватбата на най-обичаната в Мотилия красавица с най-обичания в града... красавец? Ъъъ, не точно... с най-обичания в града... |8|

СМЕЛЧАГА! (Да, така е по-добре). И така, женеха се Пагу и Мукс! И всички поканени да уважат това значимо събитие за целия град сега се радваха за своята принцеса и нейния избраник. Може би малко по-щастлив от всички останали беше Пинки, защото той очакваше празничната почерпка в двореца да надмине и най-смелите му мечти. Щеше да ги венчае най-мъдрият мот в цяла Мотилия – мъдрецът Щу. Никой не знаеше точната възраст на Щу. Те двамата с Шу (съпругата му) изглеждаха по един и същи начин още откакто Мукс ги помнеше. А неговият дядо му беше казал някога, че той самият ги помнел все така... Кой знае, може би те знаеха някаква тайна за дълголетие, известна само на най-мъдрите мъдреци сред мотовете.

– Ще започнем с кратка церемония и после ще преминем към почерпката – разнесе се тържествено гласът на Щу и всички погледи се приковаха към него.

– А не може ли първо с почерпката?! – промърмори си Пинки и Гула го смушка в пухкавия кожух.

– Тихо! Стига с това ядене, Пинки! Допреди малко дъвка една солета. Стой мирен 2 минути! – скара му се и Изи. Изи беше най-близката приятелка на Пагу – |9|

| 10 |

| 11 |

също принцеса, но в съседно кралство. Беше дошла специално, за да присъства на това найважно събитие в живота на Пагу. Мукс вече беше застанал до Щу и нервно потропваше с крачета. Дишаше на пресекулки и сърчицето му препускаше бясно. Тогава се разнесе нежна музика. Всички мотчета затракаха с щипки (това им беше по-лесно от ръкопляскането) и погледите им се обърнаха към края на алеята от грижливо сгънати бели салфетки. Мотосватбата се провеждаше на открито в двора на къщата, в чийто гардероб живееше Пагу. И тогава тя се появи... Цялата сякаш сияеше. Козинката й блестеше в нежно розово, а от главата чак до петите и назад по алеята се стелеше красив бял воал – тънък като паяжина, който улавяше всеки слънчев лъч и го вплиташе в това изящно творение. Воалът се предавал от кралско поколение на кралско поколение и никой дори не знаеше произхода му. Може би само мъдрият Щу би могъл да има някаква бегла представа, но на никого никога не му беше хрумвало да го пита, така или иначе. Пагу премина цялата пътека пред замечтани погледи и притаени въздишки. Когато стигна при Мукс, той още я гледаше със зяпнала устичка и ококорени очи. Пагу нежно вдигна | 12 |

брадичката му, така че той да затвори уста, и закачливо му смигна. Мукс й отвърна с широка усмивка и влюбен поглед. Церемонията започна. Словото на Щу сякаш мина в един миг и Мукс така и не разбра кога чу Пагу нежно да промълвява „Да”. Той самият енергично потвърди, че я взима за своя жена, и двамата нежно докоснаха носленца. След това всичко се изтъркули толкова бързо – танците, оживеното бърборене с гостите, почерпката. Пинки, който все досаждаше дали имало още банан на клечка, Изи, която подозрително дълго си говори с Гула, и, разбира се, Пагу и Мукс, които не се отделяха един от друг... Да, тя официално беше неговата сладка съпруга, неговата принцеса!

| 13 |