Мистър Фини и загадката сред дърветата
Тази книга се издава със съдействието на: The Reading & Writing Foundation works to prevent and reduce illiteracy among children and adults, both in the Netherlands and internationally. Being able to read and write is a precondition for selfconfidence, happiness and a productive and healthy live. We promote literacy by raising awareness of the issue, mobilising societal actors and helping people get the training they need. Фондация The Reading & Writing работи за предотвратяване и намаляване на неграмотността сред деца и възрастни, както в Холандия , така и в международен план. Способността на човека да чете и пише е предпоставка за самочувствие, щастие и успешен здрав живот. Фондацията насърчава грамотността чрез повишаване на осведомеността по проблема, мобилизира важни обществени участници и помага на хората да получат необходимото обучение.
The Missing Chapter Foundation (MCF) – founded by Laurentien van Oranje – aims to encourage children to think about and discuss relevant topics together with decision-makers in organisations and at home. The children’s way of thinking inspires decision-makers to break away from their traditional thinking patterns and provides new ideas for relevant social issues. MCF uses Mr Finney as one of their instruments for dialogue. Фондация The Missing Chapter – основана от Лаурентин ван Оранйе се стреми да насърчава децата да мислят по въпроси, свързани с дейността й, и да обсъждат както с ръководни личности от различни организации, така и у дома. Детският начин на мислене вдъхновява хора, отговорни за вземане на важни решения, и ги кара да разчупят традиционния си начин на мислене, като им дава нови идеи по основни обществени въпроси. Фондацията използва “Мистър Фини” като средство за постигане на такова общуване.
Credo Bonum Foundation is an independent non-governmental organization striving for positive change in modern society, established in 2006. Some of the areas we focus on are sustainability, environmentalism, spreading positive thinking and attitude in society. We believe that we can start building a better tomorrow today. Фондация Credo Bonum е независима неправителствена организация, стремяща се към позитивна промяна в модерното общество. Основана през 2006-та година, фондацията работи в сътрудничество с широка мрежа от български, регионални и световни организации, в области като култура, екология, устойчивост, опазване на околната среда и други. Основен приоритет в дейността на фондацията са проекти и инициативи, които допринасят за положителна промяна на взаимоотношенията и начина на живот в съвременното общество.
Amsterdam . Antwerpen Em. Querido’s Uitgeverij bv 2013 www.mrfinney.nl www.queridokinderboeken.nl Copyright tekst © 2013 Laurentien van Oranje Copyright illustraties © 2013 Sieb Posthuma Verhaallijn en karakters © 2013 Laurentien van Oranje en Sieb Posthuma Превод от нидерландски © Анета Данчева-Манолова София 2014 © Сиела Норма АД ISBN: 978-954-28-1510-5
Този продукт не е предназначен за продажба и се разпространява безплатно.
Лаурентин ван Оранйе Сиб Постхюма
Мистър
Фини
и загадката сред дърветата
Тайнственото
писмо
6
Е
сента тъкмо беше започнала. Листата шумоляха на вятъра, а слънцето се провираше в процепите между дърветата в двора. Мистър Фини прескачаше от едно слънчево зайче до друго и се мъчеше да улови лъчите с върха на перките си. Ех, да беше тук и Розово пиперче, щяха заедно да правят слънчеви скокове! Изведнъж листата на съседното дърво силно зашумоляха. Не можеше да е от вятъра! Мистър Фини се огледа наоколо изпълнен с надежда. Да не би… нима това беше… „Кой е тук?!”, извика той. Никакъв отговор. „Розово пиперче, ти ли си?!”. Отново тишина. Той пак се огледа внимателно. Не, определено я нямаше. Не се чуваше никакво „фърррррррррррр”… Тъкмо се канеше още веднъж да повика Розово пиперче, и от дървото бавно се спусна въженце. В края му имаше плик, който увисна точно над главата му. Мистър Фини подскокна, дръпна въженцето и - пльоф! Падна на земята точно пред него. Клоните отново се размърдаха, после настъпи пълна тишина. Той се загледа в едрите, изящно извити букви върху плика и го отвори. Писмото вътре беше написано със същите красиви заврънкулки като името му върху плика. Само веднъж досега беше получавал написано на ръка писмо от Охлю - поканата за рождения му ден. Но това беше много-много отдавна. Сега всички съобщения вече се получаваха на екранчето на неговия СуперБибип. Найсилно го радваха вестите от Розово пиперче. Мистър Фини внимателно прочете писмото.
7
8
Катериците го канеха на гости в гората. Искаха да говорят с него. Колкото се може по-бързо! Защо ли просто не бяха дошли да го помолят? И защо ли работата беше толкова спешна? Мистър Фини отвори градинската си портичка. „Двеста и едно, двеста и две, двеста и три…” Мистър Фини се озърна. „Двеста и седем, двеста и осем, двеста и…” Кой там броеше тъй усилено? И какво ли броеше? Листа? Цветя? О, не! Дали пък непознатият не изкореняваше цветята му?! Мистър Фини отстъпи три големи крачки назад и кривна по една пътечка. „Хей, ти там, кажи какво броиш!”, извика Мистър Фини и скочи върху храста. „Ау!” „Мистър Фини! Гледай какво направи!”, отговори господин Катеричко.
„Катеричко, ти ли си? Видя ли колко нависоко скочих? Почти полетях!” „Разбира се, че видях. Нямаш ли си друга работа?!”, извика Катеричко. Мистър Фини си проби път изпод съборения куп жълъди, изтупа пръстта от дрехите си и се огледа. „Колко хубаво! Купчинки от жълъди ли си трупаш?” „Нали сам виждаш!”, отвърна Катеричко. „Ти обаче разбърка всичко и сега трябва да започна отново. Благодаря, няма що!” „Прощавай, Катеричко, стана, без да искам. Мога ли да ти помогна?”
9
10
„Можеш, разбира се! Като ме оставиш на мира! Не обичам да ми пипат буковите жълъдчета. Отнася се и за теб.” Катерицата застана пред купчинките, сякаш пазеше съкровище. „Защо броиш тези жълъди?”, попита Мистър Фини. „За да знам колко имам. Радвам им се”, отговори Катеричко. „Нима не разбираш?” „Но колко всъщност искаш да имаш?”, попита Мистър Фини. „А ти как мислиш? Естествено, колкото се може повече! Понякога ми се струва, че съм събрал всичките, но после намирам още”, каза Катеричко. Той взе три жълъда, подхвърли ги един след друг във въздуха и отново ги улови. Мистър Фини следеше движението на жълъдите. Зави му се свят, но пък силно му се дощя и той да се научи да подхвърля жълъди във въздуха, без да падат. „Тук ли намираш всички тези жълъди?”, попита мистър Фини. „В моя двор?”
„Не, нося и от гората. Затова имам толкова много. Браво на мен, а? Аз съм най-добрият събирач в целия свят.” „Но жълъдите не са ли нужни и на катериците, които живеят в гората?” „Мистър Фини, стига си ме питал глупости. Нали щеше да ме оставиш на мира!”. Господин Катеричко му обърна гръб. „Един, два, три…” „Впрочем тъкмо се бях запътил към гората”, подхвърли Мистър Фини, докато се отдалечаваше. „Другите катерици искат да си поговорят с мен.” Катеричко спря да брои. „Да си говорите? Че за какво?”
11
„Нямам представа”, отвърна Мистър Фини. „Ти не знаеш ли? Виждаш се с тях по-често от мен.” Катеричко нервно заподскача. „Ъ-ъ… може би те… ъ-ъ… празнуват нещо и искат да те поканят?” „Празнуват ли? Хм… Поканата никак не беше празнична. Не споменаха нищо за танци, само за разговор. Но току виж имаш право. Ха-ха! Тогава хубавичко са ме разиграли. Ама че шега! Идваш ли с мен?” „Ами аз… такова… да не би да е за друго?”, гузно промълви приятелят му. „Хайде, Катеричко, идвай”, подвикна през рамо Мистър Фини. „Ще донесеш ли малко от твоите жълъди за празненството?” „Казах, че… може да е за друго”, отвърна Катеричко, малко по-високо. „Може би даже не става дума за празненство… може да става дума за…” Мистър Фини се върна назад. „Какво ти е? Защо си толкова тайнствен?” Катеричко се покашля. „Сигурно ще хленчат, че им вземам горските жълъди. Може би им е неприятно.” „Защо мислиш така?”, предпазливо попита Мистър Фини. „Не бива да се оплакват. Мързеливци такива! Аз всеки ден работя усилено, и то сам-самичък. А пък те… те само се мотаят и се веселят. Лично ги видях. Нищо чудно, че имат по-малко жълъди от мен”, тросна се Катеричко. „Ти не обичаш ли да се веселиш?”, попита Мистър Фини. „Разбира се, че да. Но чак когато съм си събрал жълъдите.” „Ела тогава с мен, да им разкажеш лично”, каза Мистър Фини и отново се запъти към оградата. Господин Катеричко заподскача след него.
13