Най-доброто мече в цял свят

На -доброто мече в цял свят Или една цяла година в Голямата гора, изпълнена с Пухови приключения

От Пол Брайт, Брайън Сибли, Джийн Уилис и Кейт Сондърс По приказките за Мечо Пух от А. А. Милн С илюстрации от Марк Бърджес в стила на Ъ. Х. Шепард Превод Красимира Абаджиева

Есен, в която Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон От Пол Бра

К

ристофър

Робин

т

пожела да не бъде обезпокоя-

ван.

– Ще играя свети Георги в местната постановка – обясняваше той на Пух, докато се разхождаха и подритваха листата – и ще трябва да се бия с огнедишащ дракон, който се храни с дамзели. – Кристофър му показа дървения си меч. – Имах и шлем, но не мога да го намеря. Репликите ми са много и като всеки актьор не бива да бъда обезпокояван, докато ги уча. Пух помисли и каза: – Тоя дракон…дали живее наблизо? Ако е така, може би трябва да му съобщиш, че в Гората няма 1

Най-доброто мече в цял свят

никакви д…ям…ам… зели. – В този миг го обзе друга, още по-страшна мисъл, и той побърза да добави: – Освен това наоколо няма и капчица мед, и по-точно няма пет гърненца в нечий бюфет.

– Мечо, драконите са фантасмагорични същества. Дали пък не бяха… архаични? Такива или онакива, няма за какво да се тревожиш. Пък и те не ядат мед. Моля те, предай на всички: „Не Ме Безпокойте!“. Отивам да уча! Кристофър Робин хукна към къщи, като размахваше заплашително меча и ръгаше невидимия в храсталаците дракон. Пух се замисли кои дракони са за предпочитане – фанта… смехор… ичните или архи… хич… хич… ните – и по какво ли се различават. * * * Пух каза на Зайо, Зайо на Бухала, Бухала на Кенга, Кенга на Тигъра и Тигъра на Ру, който заскача и записука: – Вижте ме! Аз съм дракон! Тигъра предаде на Прасчо, на Йори и на всички 2

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

останали за свети Георги, огнедишащия дракон и молбата на Кристофър Робин Да Не Го Безпокоят. Йори обикновено не се отдалечаваше от Мрачното си място, но след края на лятото то стана още по-мрачно и приятелите му не се отбиваха както преди.

– Не че Както Преди означава Често – мърмореше си той. Само Кристофър Робин минаваше от време на време. Повече в минало, отколкото в сегашно време, но нали не трябваше да бъде обезпокояван. – Всъщност от всички в Гората аз най-малко съм го безпокоил напоследък – установи Йори. След малко му хрумна да се поразходи и побърза да се самоизсвести: – Отивам да се развея. Да се помотая. Та дано срещна някого. А когато се върна, може и някой да ме навести. Или пък… не… – въздъхна той. Затътри крака и го видя. Нещо. Нещо, полускрито под храст. Нещо, което блестеше по Интересен начин.

– Такова или онакова, намерих го аз, Йори! – Опита с копита, муцуна и зъби, ала не успя да го склони 3

Най-доброто мече в цял свят

да се покаже. – Тук трябва Съдействие. Първо, за да го извадим, и второ, за да разберем що е то. Помисли и реши, че Зайо е идеалният помагач, тъй като го биваше в ровенето, пък и имаше Ум. Но ако се заемеше с търсенето, като нищо щеше да заяви, че Интересното Нещо е негово откритие. Бухала също би свършил работа, но винаги го объркваше с дългите си, сложни думи. Йори захъмка и

зауфка. Свърна насам, после натам. Единственото, което можеше да направи, е да стои и да пази Ин4

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

тересното Нещо, докато някой се появи. Стоя, пази, чака, а вятърът фучеше, листата се вихреха и слънцето се гмурна още по-надълбоко. * * * На другата сутрин Пух се чудеше и маеше къде ли е отишло лятото, тъй като бе доста мразовито, за да излезе и поседне на поляната, та да похапне. Все още не беше зима, когато мечетата се завиват под юрганчетата и си хапват нещо топло и вкусничко, преди да решат да си подадат носа. Както Пух, така и времето се суетеше и не знаеше какво да прави със себе си. Мечето заподритва листата на пътеката и крачка по крачка усети, че се е запътил към къщата на Прасчо, което беше най-разумното решение. Затананика си наум в унисон с ритъма на едно крачещо и подритващо листата мече.

5

Най-доброто мече в цял свят

Някои дни са идеални (подрит), Прасчо Пух да навестява (подрит). В други Хопнаопаки Пух пък него посещава (подрит). Не беше сигурен, че има дума хопнаопаки, но тя прилегна чудесно, пък и се римуваше, а това е всичко, от което се нуждае всяка полезна дума.Тъкмо да подхване втория стих, Пух се озова пред дома на Прасчо. Уж беше неговата къща, ама хич не му при-

6

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

личаше на нея, тъй като на вратата имаше бележка. Доколкото си спомняше (а той помнеше всичко от миналата събота насам), на вратата на Прасчо никога не бе имало бележка. Но пък чия къща да е, след като пред нея седеше…

– Здравей, Прасчо! – весело поздрави Пух. Прасчо се стресна, подскочи, падна и удари четирибуквието си.

– Ох! Ох! – Той разтри болното място. – Ти ли си, Пух? Помислих си, че е драконът. Пух се зачете в бележката на вратата. СКАПИ ДРАГКОНЕ ТУК НЯМА ЯМ АМ ЗЕЛИ ПРАСЧО Е ВАН (ИЗСЛЯЗАЛ) – Бележката е за дракона. Да знае, че не съм у дома.

– Как да не си, като си? Ето, аз съм тук и ти си тук.

– За теб съм вкъщи. Но за дракона не съм. Дори и да съм, нали разбираш. – Пух не разбра, ала Прасчо продължи: – Написах бележката, тъй като сънувах ужасен сън. Драконски сън, макар да не съм сигурен, защото никога не съм виждал дракон.

7

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

– Ами то и аз не съм виждал Муслон, но все го сънувам. Кристофър Робин каза, че драконите са фанта…смехор…ични или архи…хич…хични , така че… не се бой. Пух не разбираше защо точно не бива да се страхуват, но Кристофър Робин каза така и значи беше така.

– Да, ама ако драконът се появи тъкмо когато не бива да безпокоим Кристофър Робин? – умисли се Прасчо.

Пух се почеса по главата. Той предпочиташе въп­ роси като „Какво ти се хапва?“ или „Искаш ли да ти сипя още?“, но се постара да отговори.

– Тогава можеш да кажеш: „Изчезвай, фантасмехор такъв!“. Или: „Сбогом, архихич!“.

– Не знам дали ще мога. Ех, защо не бях смел! Струва ми се, че съвсем не съм готов за среща с дра9

Най-доброто мече в цял свят

кон. Не знаем Как Изглежда, Кога и Къде ще дойде, ей такива неща!

– Кристофър Робин трябва да знае. Но сега не можем да го безпокоим и единственият, който може да ни отговори, е Бухала?

10

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

Двамата веднага тръгнаха към къщата на Бухала. След няколко крачки Прасчо се закова на място, сграбчи лапата на Пух и квикна:– Ами сега! Виж! Под купчината листа! Драконът! Пух погледна. Купчината шушкаше…надигаше се… и похъркваше.

– Гррррр!... Рррррр!... Фшшшшш!

– Виждам носа му! – проплака Прасчо. – Ръмжи! И сумти! Той побягна, но се спъна, падна – Бам! – и веднага покри очи с ушите си. Страшната драконска муцуна се показа – сива, мрачна и някак…позната.

– Здравей, Пух – рече драконът.

– А, Йори! – зарадва се Пух.

11

Най-доброто мече в цял свят

Йори се отърси от листата и кимна на Прасчо.

– И на теб здравей! Тъкмо се надявах да дойде някой с Порядъчен Ум, но явно не може да имаш всичко. Той махна листото между ушите си и обясни, че цяла нощ е пазил Нещо Интересно и листата неу­ сетно са го затрупали.

– Какво е това Нещо, за което спомена? – заинтересува се Пух.

– Ей го там – гордо рече Йори и посочи Нещото в храсталака. – Зайо може да го изрови, а Бухала ще каже какво е. Мога да ги потърся, но някой трябва да пази Нещото. Ако то… – Той замълча, тъй като не знаеше какво би могло да направи Интересното Нещо в негово отсъствие, пък, така или иначе, искаше да остане при него.

– Аз ще отида да намеря Зайо – предложи Прасчо, като съвсем забрави за дракона.

– А аз ще говоря с Бухала – каза Прасчо, който изобщо не беше забравил.

– Това би било повече от задоволително – заяви Йори и продължи най-съвестно да изпълнява охранителните си задължения. Прасчо забърза към Бухала дотолкова, доколко12

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

то крачката му позволяваха. Както бе редно, първо дръпна връвчицата на звънеца, а после тропна с копитце по чукалчето на вратата – всички знаеха, че колкото и да изглежда изискана, връвчицата е без звънче.

– Прасчо! – възкликна Бухала. – Радвам се да те видя! Прасчо му обясни за Йори и за Интересното Нещо, и как имат нужда от някого, който да разби13

Най-доброто мече в цял свят

ра от Неща. Бухала се постара да изглежда колкото може по-мъдър и подчерта, че освен него никой друг не е наясно с неща като Нещата.

– Освен това има и един дракон… – подхвана Прасчо и набързо му разказа за незнайните Къде и Кога на огнедишащия звяр, за който дори не се знаеше дали е фанта-смехоричен, или архи-хич-хичен. И как той и Пух, и Пух и той, си казали, че само Бухала може да даде някакво мъдро обяснение.

– Ама разбира се! – тутакси откликна Бухала. – И така… Архи-хич-хично е нещо, което го е имало някога, ама сега хич го няма…– Той погледна смаяния Прасчо и продължи: – Колкото до фанта-смехоричните същества, повечето хора искат да са все още наоколо, нищо че не се мяркат напоследък. Е, стана ли ти ясно?

– Да, да, благодаря – закима Прасчо и Бухала понечи да си тръгне, но той го спря.– Може ли още един въпрос? Ако някой фантасмехор не се е вясвал от много време, което според Пух е от миналата събота до днес, кога ще се появи отново? Бухала като че ли не очакваше такъв въпрос.

-Хм-м… Ами-и… Повече или по-малко, плюс-минус, горе-долу и, разбира се, с допустимите грешки и 14

Най-доброто мече в цял свят

пропуски в пресмятането, ние не можем да очакваме появата на дракон поне до следващия вторник. Бухала излезе навън, преди Прасчо да му зададе още някой труден въпрос, и полетя от клон на клон. Прасчо закрачи по горската пътека, а Бухала летеше над него, като му разказваше за смешните и невъобразими приключения на пралеля си Агата в Тимбукту, но Прасчо не го слушаше.

– А! Ето го и Йори! – извика Бухала. – А ако не се лъжа, до него са Пух и Зайо.

Зайо се залови за работа и след усърдно дълбаене и ровичкане се изправи и гордо вдигна Интересното нещо. Изчисти го от буците и ивиците кал, и 16

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

то залъщя така, както само едно Интересно Нещо може да блести.

– Пух! – прошепна тревожно Прасчо, но Зайо го прекъсна: – Шшт!!! – Той огледа Нещото от всички страни и заключи: – Хм-м! Това е някакъв съд. За слагане на разни неща.

– Като мед? – оживи се Пух.

– Или жужълъдчета – рече Прасчо, който се притесняваше от повторно сшъткване и с голямо усилие се сдържаше да повдигне по-важния от всичко останало въпрос за пристигането на дракона във вторник.

– Абсолютно – заяви Зайо. – Та значи, ние намерихме…

– АЗ намерих – поправи го Йори, който бе сигурен, че ще чуе „ние“. – Йори. Го. Намери.

– Да, да, Йори намери… – съгласи се Зайо.

– Благодаря и няма защо – кимна Йори.

17

Най-доброто мече в цял свят

– … някакъв съд. Може би от пр.н.е. – довърши Зайо. Пух се замисли, огледа се за пране, ала не видя нищо проснато и замълча.

– Според мен е от пр.н.е., тъй като е Просто Невероятен Екземпляр – поясни Зайо.

– Правилно – отсъди Бухала и се взря в Нещото. – Не е изключено да е и от сл.н.е., тъй като е Случайно Новооткрит Ейсега и е безспорно Слисващо Навременен Експонат. В него има нещо от етруския период. – Бухала не помнеше къде беше чул думата „етруски“, но тя беше една от думите, които не се използват много често, и затова я казваше при всяка появила се възможност.

– Пух! – отново се обади Прасчо, ала Бухала му хвърли смразяващо строг поглед и той млъкна.

– Много е вероятно да е от този период – съгласи се Зайо и погледна Бухала, за да подразбере дали етруските са някаква отживелица, или може да се озоват сред Гората и да оберат жужълъдчетата и меда им. Изражението на Бухала беше непроницаемо и Зайо продължи: – Освен това… Прасчо не успя да се сдържи и квикна с всички сили: 18

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

– Дракон! Другия вторник идва огнедишащ дракон! Какво ще правим? Той предаде обяснението на Бухала за драконите, повтори, че огнедишащият звяр пристига след няколко дни, а Бухала се запита дали е изчислил правилно деня на появата му и доуточни: – Малко или повече… Плюс-минус…

– Де да беше Кристофър Робин тук! – отново квикна Прасчо. – Дали да не го обезпокоим за малко?

– Той каза из…срично…да не го правим – два пъти ми го повтори – обади се Пух.

– Тогава трябва да подготвим план – заяви Зайо. – Някой друг трябва да се изправи срещу дракона. Последва мълчание и още по-дълго мълчание, местене на крака и покашляне. Третото мълчание съвсем се проточи и Прасчо стисна очи и муцунка, за да не вземе да квикне или кихне, а другите да си помислят, че казва „Аз“! Но не щеш ли, издаде звук: – Ох! Усети, че е по очи на земята, затиснат от нещо грамаданско. Вече очакваше помитащия огнен дъх и само се молеше да не опърли ушите му.

– Вижте, вижте! – дочу се тихичкият гласец на Ру. – Тигъра играе на „Квикни, Прасчо, квикни!“.

19

Най-доброто мече в цял свят

Кенга веднага сгълча Тигъра със съвсем нетих глас: – Не бива да скачаш така върху нас. Хайде, пусни Прасчо. По пътеката се зададе Кристофър Робин. Прасчо се окопити и усети как светът стана от прекрасен по-прекрасен – слънцето засия и го обзе онази огромна радост, която можеш да усетиш само когато жесток дракон или дори просто един игрив Тигър ти се махне от главата.

– Здравей, Пух! – поздрави Кристофър Робин. – 20

Най-доброто мече в цял свят

Здравейте, Прасчо, Йори, Бухльо и Зайо! Научих си репликите и съм готов за ролята на свети Георги. Всички мълчаха и отново пристъпваха от крак на крак.

– Ами то хубаво, но Бухала мисли, че… – подхвана Пух.

– А Зайо мисли, че… – прекъсна го Бухала.

– И Прасчо мисли, че… – намеси се Зайо.

– Пък и всички мислим, че… – обобщи Прасчо. Само Йори заяви: – Мен не ме намесвайте. Никой не ме е питал за мнението ми.

– Както и да е – продължи Пух. – Другия вторник в гората ще дойде огнедишащ дракон, за да търси ямамзели. Надявахме се да го убедиш да не се… застоява. Кристофър Робин едва се овладя да не прихне. Погледът му се задържа на Зайо, който стискаше Интересното Нещо.

– Шлемът ми! – зарадва се той. – Намерили сте го! – Кристофър Робин сложи етруския съд на главата си. – Търся го от няколко 22

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

дни. Браво на вас!

– Шлем ли? – учуди се Зайо. – Гледай ти! Намерихме го ето тук. – До ухото му се чу магарешко покаш­л яне и той се поправи: – Исках да кажа,… Йори го намери.

– Сам-самичък – уточни Йори. – Благодаря и няма защо. Кристофър Робин го прегърна през врата.

– Ти си най-страхотното магаре! Йори сведе смутен поглед към копитата си и носът му се обагри в розовикав нюанс на сивото.

– Колкото до драконите – подхвана Кристофър Робин, – те са само в приказките и…разбира се, в пи23

Най-доброто мече в цял свят

есите. Аз знам със сигурност, че в нашата приказка няма истински дракони.

– Знаех си аз – обърна се Пух към Прасчо. – Нали ти казах, че няма защо да се безпокоим?

* * * Бухала и Зайо си тръгнаха. Кенга заведе Ру и Тигъра у дома, защото беше време да вземат от Лекарството за усилване, а Йори се потътри към Мрач24

Пух и Прасчо се подготвят за среща с Дракон

ното си място, като нареждаше: „Страхотно магаре. Аз. Йори!“. Кристофър Робин, Пух и Прасчо се помотаха насам-натам и Кристофър Робин обясни, че фантасмагоричен означава нещо като въобра-

жаем и че архаични същества вече няма. А драконът в пиесата, с когото се борел, изобщо не бил истински, а от дърво и плат.

– Ако имаше истински огнедишащи дракони, как­ вито няма, но ако все пак имаше, то и най-смелият човек, мече или прасенце щяха да се страхуват от 25

Най-доброто мече в цял свят

тях – добави той. – Само че щяха да се правят, че не ги е страх, тъй като инак не биха били смели. Пух попита кой е най-смелият човек, мече или прасенце, а Кристофър Робин хъмна, въздъхна и заяви, че не е сигурен за целия свят, но ако става дума за Гората, то най-смелият човек е той, най-смелото мече е Пух и най-смелото прасенце е безспорно Прасчо. След като стана ясно, че няма да има сражение с дракон, Пух се почувства истински щастлив в кожата на най-смело мече, ала Прасчо бе озадачен – как така се оказа най-смелото прасенце в гората, при положение че е единственото прасенце? Тъкмо да попита, когато Кристофър Робин, който винаги предугаждаше чуждите мисли, каза: – Изведнъж ми се прииска да хапна Нещо Малко. А на вас? Искаше ли питане!

26