M
M
20
21
КАК КУКУВИЦАТА КАЧУЛАТКА ПРОПЯЛА
В
еднъж при славея Ръждивоопашатко долетяла една кукувица и рекла: – Аз си нямам гнездо, славейко. Приеми ме в твоето! Омръзна ми сам–самичка да летя из гората. – Добре дошла, кукувичке! Заповядай, остани при мен! – от все сърце се зарадвал доверчивият славей. Заживели заедно. По цял ден огласял гората певецът. Всички птици от близките и далечните дървета и храсти се събирали на славеевата полянка да се наслаждават на чудните му песни. И така се унасяли в тях, че забравяли своите грижи. Сърцата им потръпвали от радост и обич. Само в душата на суетната кукувица, която сама се кръстила Качулатка, без да има качулчица на главата, ставало все по–тъжно. Завидяла тя на звънкия му глас. Пък и где се било чуло и видяло кукувица да живее задружно? „Дали вече не е дошло време да го изгоня от туй гнездо и да се ширя сама? – запитала се един ден тя. – Този път снесох яйцата си при Червенушка. Тя вече е излюпила моите кукувичета. Малките могат да растат без мен. И да летят сами ще се научат“ – помислила си накрая безгрижната майка. Затова започнала за щяло и нещяло да се кара със славея. – Защо си ми разсипал купичката с дребни гъсенички, която вчера ми подари щедрият синигер Белогушко? – троснато запитала една сутрин свадливката. – Не съм сторил такова нещо, кукувичке! – отвърнал славеят. – Повярвай ми! Не умея да лъжа! Сгушил се в единия край на гнездото, а от обидата сърцето му се