СЛЪНЧЕВОТО ДЕТЕ И САМУРАЯТ
П
ътувах много надалеко, през океани и морета и посетих прекрасен град – Сан Франциско го зоват. В центъра му има чайна, където по рецепта тайна приготвят и сервират чай и не е нужно да си самурай, за да гостуваш там – от опит аз това го знам. Чайната е сред градина със чаровна домакиня – японка със червено кимоно и тя се казва Ми-ми-ре-ре-до. Домакинята грижовна маймунка си има гальовна;
палава и пакостлива, но и много талантлива. Пее песнички, играе с топка, ходи със престорена походка. Прави портокалов чай със джудженцето Бонсай. А нашта хубава японка, ранобудна песнопойка, става с ми-ми-ре-ре-до, облича свойто кимоно и щом за двора се погрижи, в чайната засмяна влиза. Та разказваше ми тя приказка една за японската градина и за магнолията Ина.
Ина била нежна и красива, обичала да си поспива. Макар че била глезено дърво, магнолията имала сърце добро – под своята сянка красива събирала тя милостиво уморени жадни птички и те обичали я всички. Цветята от японската градина присмивали се на горката Ина. Те живеели сговорно и трудели се неуморно – в поточето перели ризки, сушели ги на храсти ниски.
Затуй странели те от Ина и често във японската градина стояла тя самотна и смълчана. Все пак чаровницата мързелана си имала приятели тук-там. Общувала със Вишнята и Тиса и със врабченцето Алиса. Веднъж по време на разходка те срещнали една сиамска котка – Китуни казвала се тя и била интересна госпожа. Много книжчици четяла, мишлета никак не ядяла.
Знаела вълшебства разни, но капаните й били празни. Похапвала Китуни пасти, общувала с цветя и храсти. Имала вълшебник син – той се казвал Мър-Мърлин, но живеел нейде сам във далечния Сиам. Веднъж пристигнал самурай във чайната да пие чай. Самураят – смел герой, връщал се от ръкопашен бой. Колкото бил той красив, толкова и талантлив.
Бързо влизал във контакт, разговарял умно, с такт. Японката – любезна домакиня, му дала ключ от своята градина, та самураят да се освежи, след битката спокойно да поспи. Влязъл той в японската градина и там видял магнолията Ина. Прехласнат, гледал я със часове и нищичко не искал да яде. Отслабнал влюбеният ни герой, не влизал вече в битки той. Японката с червено кимоно попявала му ми-ми-ре-ре-до,
маймунката и нейният Бонсай донасяли му портокалов чай. А пък магнолията Ина забравила, че е сънлива. Гледала го с обич тя и му пеела така: любими самурай – О, мой любими самурай, защо дойде да пиеш чай! Не виждаш ли, че съм дърво? Не знам дали е за добро, че ти си влюбен, също аз, нима се пада щастие на нас? Много, много те обичам и любими те наричам, много тъжна песен пея, без теб не мога да живея.
Събрали се тогава Вишнята и Тиса, дошло врабченцето Алиса. Намерили веднага те Китуни и обяснили й с тревожни думи какво е станало със Ина и как е тя неутешима. Помолили я Мър-Мърлин, нейният вълшебник син, да стори някакво добро и да превърне във девойка суетното дърво.
Китуни се обадила в Сиам, там дето не ядат салам, да дойде в Сан Франциско МърМърлин – нейният вълшебник син. Застанал той пред Слънцето и пред Луната, изпял им песничка на тях позната: – Мили Слънчо и Луна, с молба ви пея аз сега. Небесни двери отворете и Слънчево дете пратете. Тъй като е месец май, един приятел самурай се е влюбил до уши, но се мъчи и тъжи. – Щом за случая разбрало, Слънцето се позасмяло,
стълба спуснало веднага – на влюбените да помага. Загледан в небосвода син, успокоил се Мър-Мърлин – видял той Слънчевото ни дете с усмивка ведра на лице да се спуска към земята. В ръцете си държало флейта и тайна билка чудодейка. Качило се веднага в лодка, наречена „Сиамска котка”, заплувало през Тихи океан и слязло в залива голям. Щом в Сан Франциско стигнало, на трамвайчето намигнало: – Трамвайче пъстро и красиво, моля ти се най-учтиво бързичко ме заведи до японската градина, където е магнолията Ина.
Трамвайчето се позасмяло, звънка песничка запяло: – Аз съм приветлив трамвай, приятел съм на малкия Бонсай, отивам във японската градина, където е красавицата Ина. Качвай се, момче красиво, ти добро си и вежливо. Ще пием ние днеска чай там със воина самурай.
Дошли в японската градина и там посрещнала ги Ина – прекършена на две стояла и песен тъжна им изпяла: – Много съм нещастна аз, помогни ми в този час. Искам да съм аз девойка, работлива песнопойка, не суетна и сънлива, а добра и сговорчива. Ще работя със цветята, ще почиствам аз листата на дърветата красиви и с пчеличките добри
ще пея в ранните зори. А Слънчевото ни дете засвирило с вълшебна флейта, напръскало веднага Ина с отвара чудодейка. И капризното дърво момиче станало добро с очи сини и усмивка ясна със осанка най-изящна. А самураят възхитен, от чудото опиянен, с поклон изискан ръката й поискал. Прегърнали се мигом двама и сватба вдигнали голяма.
Дошли им гости все отбрани: Китуни със сиамските писани, разбира се, врабченцето Алиса, допърхало със Вишнята и Тиса. Всички храсти и цветя били подстригани специално за деня. Маймунката с джудженцето Бонсай поднесли портокалов чай. А Слънчевото ни дете седяло до героя самурай и пиело доволно чаша чай. Е, приказчица ви разказах аз, а сега на добър час!