Не се предавай! Пингвинчето Пепър

Не се предавай!

и н в ч г е н т и П П еп ъ р о

Издателство „Фют“

р то Пепъ .К. Л

а порит к у и л е м лфи, с

На А

ел На Изаб

Ф.А.

Animal Antics The Potty Penguin STRIPES PUBLISHING An imprint of Magi Publications 1 The Coda Centre, 189 Munster Road, London SW6 6AW A paperback original First published in Great Britain in 2010 Text copyright © Lucy Courtenay, 2010 Illustrations copyright © Phil Alderson, 2010 All rights reserved. Не се предавай! Пингвинчето Пепър Превод Екатерина Христева Митренцева © Издателство „Фют“, 2013 ISBN 978-954-625-835-9

Не се предавай!

и н в ч г е н т и П П еп ъ р о

Люси Кортни Илюстрации Фил Алдерсън Превод Екатерина Митренцева

Издателство „Фют“

Животни! Всеки обича животните. Пернати и космати, люспести, страховити и понамирисващи. Умни, хитри и чаровни, палави и мили лудетини. Но нека сме честни. Наистина ли ги познаваме добре? Аз познавам моето куче!, ще каже някой. Аз познавам моята котка и моя хамстер, ще каже друг. А-ха, ще кажа аз. Може да си мислите, че ги познавате, но това не е така. Когато ги гледате, те правят котешки, кучешки и хамстерски неща. Но знаете ли какво правят вашите любимци, докато спите или сте на училище...

А останалите животни от животинското царство? Светът е пълен с изумителни същества – от камилите в пустинята до павианите в джунглата и рибите в океана. Тях познаваме още по-малко. Някои може би обичат да танцуват, знам ли... Или да правят стойки и да висят с главата надолу... Или да играят на война с палци. Всъщност не, защото повечето животни нямат палци. Но вие разбирате какво искам да кажа, нали? Може би ние не познаваме животните толкова добре, колкото си мислим. Пингвините например...

ГЛАВА ПЪРВА Пепър беше малко императорско пингвинче с Голяма тайна. Толкова голяма, че Пепър не беше казала на никого за нея. Не беше казала на баща си. Нито на майка си. Нито на своята най-добра приятелка Петъл. Пепър пазеше своята Голяма тайна в сърцето си и така никой не можеше да и` се присмива. Пепър искаше да лети.

7

Тя отдавна обичаше да гледа птиците в антарктическото небе. Извисяването и спускането, неочакваните завои, които правеха, спираха дъха и` . Беше ги насърчавала с викове, когато, полюшвайки се върху вълните, те внезапно излитаха и успяваха да се измъкнат изпод носа на гладните тюлени. С цялото си малко пингвинско сърчице Пепър мечтаеше да е с тях, да лети и да се рее, да се спуска и да се издига, да плува в небето като облак. Вярно беше, че пингвините не летят, но Пепър умееше да вярва. Тя беше сигурна, че един ден ще го направи. Ще полети. Трябваше само редовно да тренира.

Тренировките обаче са трудно нещо, особено когато не искаш никой да разбере защо тренираш. Веднага след като бебешкият и` пух опада и и` израснаха истински пера, Пепър започна да се измъква тайно и да се крие зад скалите и айсбергите. Със своите къси пингвински плавници беше правила много упражнения – разперваше ги, размахваше ги, пляскаше. Беше подскачала и беше протягала напред шия, както бе виждала да правят птиците при излитане. Тренираше вече няколко месеца и досега никой не я бе видял. Но да се запази тайна в колония пингвини беше почти невъзможно.