— Аз не съм Георгиева. Аз съм Манолова Пейкова. — Ох, вярно. Сбърках, бабче. И щях да забравя – неучтиво е да казваш „тоя“, правилното е „този“. — Добре де – смотолеви Божана. Прибрахме се и Божана веднага седна на масата в павилиона и започна да пише своята приказка. Но преди това изтърси: — Бабо, ти ми каза, че от всяка дума можеш да направиш приказка. Аз ще измисля една за мурсалския чай. И я измисли. Вярно е, че от време на време ѝ помагах – както тя на мене, когато пишех моите приказки. Божанчето довърши приказката си у тях и ми я изпрати по майка си. Редактирах я и с удоволствие реших да я издам, убедена, че фантазията на децата е по-силна от тази на възрастните. После я дадох на моя художник Костадин Костадинов, той я нарисува и ето че Божанината приказка е вече в ръцете ви. Приятно четене!
© Божана Манолова Пейкова, автор, 2015 © Костадин Костадинов, художник, 2015 © Божана Апостолова, редактор, 2015 © Издателство Жанет 45, 2015 ISBN 978-619-186-165-1