19 Получаваме покана за още едно парти. Този път го организира някакво момче от единайсети клас, но голяма част от дванайсетокласниците също са поканени и се чудя дали и Уил Тромбал ще е там. Татко ни оставя на купона по същото време, по което Томас Макий пристига с компанията си. Естествено, когато ни забелязва, се прави на суперизненадан, а приятелите му се засмиват, все едно не са виждали по-забавно нещо. Джими Хейлър седи на верандата отпред. Пуснал е краката си да се люлеят свободно и пуши джойнт. Махва с ръка да отида при него и потупва празното място до себе си. – Вътре е Зубърландия – информира ме. Някой пуска диск на AББA и в стаята изригват едновременно радостни и протестни възгласи. – Дръпни си, по-лесно ще преживееш Dancing Queen – съветва ме Джими и ми подава джойнта. Засмивам се, но отказвам. – Ела да танцуваш с мен. – Само загубеняците се кефят на такава музика.
131
Мелина Маркета
*** С Тара и Джъстийн танцуваме на малкия дансинг в хола заедно с апатичните, с готините, с умниците и със задръстеняците, както би ни нарекъл Джими Хейлър. АББА имат способността да сплотяват всякакви хора. В частта, в която Агнета и Фрида пеят „Закопай ги, Кралице на танца“, Джъстийн прави движение, наподобяващо риене с лопата, което впоследствие всички почват да имитират. Толкова се увличам в танците, че с Шейхин подхващаме стъпките от „Треска в събота вечер“. Чувствам се все едно съм се напушила с джойнта на Джими Хейлър, без действително да съм го направила. Както обикновено, алкохолът се лее като река и в комбинация с мазната храна, която поглъщам, оказва пагубно влияние на стомаха ми. Въпреки всичко вечерта е страхотна и фактът, че Миа е болна, остава в някоя друга реалност. Когато приключвам с танцуването, поне за момента, виждам Уил Тромбал, който ме наблюдава от другия край на стаята. Оформил е прическата си с гел и си е позволил небрежно облекло, което му стои впечатляващо. Не мога да устоя на погледа му и си казвам – майната ѝ на приятелката му, действай. И наистина ми се иска, но ето я приятелката му, стои до него със скромната си сдържана усмивка, която няма нищо общо с моя глуповат хилеж. Излизам на чист въздух и заварвам Джими да играе на някаква странна игра с удряне на кокалчетата на пръстите с друго момче. И двамата се счупват от смях, защото не могат да уцелят нито веднъж. Усещам нечие присъствие до себе си и някак знам, че е Уил. Двамата се споглеждаме и за момент запазваме мълчание. – Добре ли си? – пита ме. – Защо, не изглеждам ли добре? – Изглеждаш страхотно. Кимваме си, но аз не отклонявам поглед. Струва ми се, че дори пръстите на ръцете ни леко се докосват във въздуха, което направо ме наелектризира. 132
Спасяването на Франческа
– Момичето с теб приятелката ти ли е? – Вероника – кимва той. Томас Макий излиза на верандата, навира главата си помежду ни и започва да издава мляскащи звуци като от целувка, когато Джъстийн се появява и ме издърпва настрана. – Шивон... Усещам нетипично напрежение в гласа ѝ. Влизам в къщата и следвам Джъстийн до отворена врата, пред която Тара стои със скръстени ръце и ядосано изражение на лицето си. В стаята се изправям лице в лице с Тим Ланг. Лошият вкус за мъже на Шивон не спира да ме изумява. За момент препречвам пътя му, но след секунда го пускам да мине. – Лесбийки – изсъсква той на Тара. – Страшно си оригинален – отвръща тя. Шивон седи полугола на леглото, с размазана по лицето спирала, и плаче неутешимо. Не съм я виждала гола, затова ми е малко неудобно, но се навеждам и опитвам да закопчея блузата ѝ. Тя обаче отблъсква ръката ми. Вкарвам я в прилежащата към стаята баня и натиквам главата ѝ под струята на чешмата. Шивон се опитва да се измъкне, но този път съм непреклонна. Спиралата успява да боядиса в черно по-голямата част от лицето ѝ. От хола се носи мелодията на Endless Love и аз си представям как Уил танцува с приятелката си. След което отново натиквам главата на Шивон под струята. – Ако баща ти те види в това състояние, ще те убие. – Какво ти пука? Пука ли ти въобще за нещо? Чувам дълбоко познатите звуци на напъване и я завличам до тоалетната, където започва да повръща. Едва успявам да се удържа и аз да не повърна, но тя отново се разплаква и аз придържам челото ѝ с ръката си, както Миа придържаше моето. Чувствам се толкова самотна. Искам майка ми да се върне. Изведнъж аз също не мога да спра сълзите си. 133
Мелина Маркета
Избърсвам лицето ѝ и този път успявам да закопчея блузата ѝ. Погледът ѝ е леко шокиран. Усещам, че очите ми са подути, лицето ми е нацапано и вероятно в момента изглеждам по-зле и от нея. – Помниш ли? – пита ме тя. – Преди беше най-добрата ми приятелка. – Нямам представа коя съм била – прошепвам. Когато излизаме от стаята, и двете сме по-спокойни. Няколко момчета се кискат, но като цяло повечето хора се дерат на Summer Nights, надвиквайки се един друг. Тара си говори с Райън Бърк и няколко момчета от групата за социално правосъдие. – Тръгваме – казвам ѝ. Хващам Томас Макий за лакътя и го завличам навън заедно с момичетата. – Имам нужда от колата ти. За секунда виждам раздвоението му между приятелите му и нас. – Томас, с нас ли си? – пита го Тара. За първи път той не отвръща нищо. В полунощ се редуваме кой да тича с Шивон в Хайд Парк, за да изтрезнее по-бързо. Толкова е студено, че всички, с изключение на бягащите, са се сгушили един в друг на тревата и гледат звездите. – И без това партито беше тъпо – мърмори Томас. – Искате ли да чуете теорията ми? Ретро музиката ще доведе до упадъка на двайсет и първи век. – Какво стана? – пита ме Джъстийн тихичко. Мисля, че говори за мен, а не за Шивон. Не съм продумала от партито насам. – Тим я нарече нещо, което тя не е – отвръщам шепнешком. Тара се връща с Шивон и усещам ръката ѝ да търка гърба ми. Става ми толкова топло и приятно. Тишината в нощта ми дава смелост, каквато принципно не притежавам. 134
Спасяването на Франческа
– Майка ми получи нервен срив. Страда от депресия и не иска да излиза от къщи. Това бавно убива цялото ни семейство. Не мога да повярвам, че го изрекох на глас. Истината не те прави свободен. Вместо това те кара да се чувстваш неловко и засрамен, и безпомощен, и изчервен, и ужасèн, и уязвим. Но свободен? Определено не се чувствам свободна. Чувствам се отвратително. Цялата група замлъква. Вероятно защото няма какво толкова да се каже. След секунда обаче Джъстийн Калински ме хваща за ръката и усещам шока на Шивон и съчувствието на Тара. – Не го споделяй с Уил Тромбал – обажда се Томас Макий. – Сигурно ще се опита да те успокои, а тази вечер, докато говореше с теб, се беше надървил. Всички едновременно възкликват от отвращение и гласовете им се сливат в един. – Такъв си задник! – Не можеш ли поне за секунда да се държиш като нормален човек? – Прояви малко съчувствие! – Разплака я, тъпанар такъв. Трепери. Всъщност треперя, защото ме напушва смях. Засмивам се толкова силно, че от очите ми потичат сълзи. После се разридавам и осъзнавам, че не мога да си поема въздух, и се задушавам. Заливат ме толкова много емоции, че мозъкът ми не може да ги възприеме. Явно опитите ми да си поема въздух звучат доста страховито, защото Томас Макий ме грабва в обятията си, а всички останали крещят: „Няма страшно, Франческа, всичко е наред“. Оставаме така още малко. Никой не се опитва да анализира ситуацията или да предлага някакво решение. Никой не прекъсва тишината. За секунда ме залива срамът от цялата сцена, която спретнах, но после осъзнавам, че без да се усетя, тези хора са ми станали близки и им имам доверие. Когато тръгваме обратно към колата на Томас Макий, го питам защо никога не пие. 135
Мелина Маркета
– Защото искам да съм първият Макий, който все още разполага с черен дроб, когато стане на четиресет. В тъмното не мога да разбера дали говори сериозно. Облягам се на една улична лампа и повръщам на косъм от обувката му. Томас поглежда към земята, а после обратно към мен. – Гуакамолето беше грешка – констатира очевидните факти. И за втори път тази вечер успява да ме разсмее. – Не ме карай да те харесвам – предупреждавам го, докато се хиля.
136