Като малки със сестра ми винаги играехме игри на духове. Те са невидими, често си казвахме, и затова могат да бъдат навсякъде: върху раменете ти, да се крият в косата ти или да правят възли с връзките на обувките ти. Именно заради духовете аз все се провалях, когато играехме на криеница. Преди да са преброили до десет, вече бях изскочила от скривалището си и виках с все сила: „Тук съм!“. Не можех да си представя, че някой дух може да ми диша във врата в тъмния гардероб, където обикновено се криех. Сега искаме да ви представим някои от тези лепкави и сълзливи духове... и не забравяйте да бъдете внимателни и с белите тигри... Гррр! Ана Финберг Ана и Барбара Финберг съчиняват заедно историите за Таши, измислят всевъзможни безразсъдни приключения и лукави герои, срещу които малкият смелчага се изправя. Какъв късмет, че Таши е толкова умен! Ким Геймбъл е сред най-известните илюстратори на детски книжки в Австралия. С Ана са автори на прекрасни заглавия като „Великолепният нос и други чудеса“, „Най-страхотното момче на земята“, поредицата за Таши, картинните книжки „Петнистият саламандър Минтън“ и „Джоузеф“, както и сборник, посветен на най-любимия им търсач на приключения, „Имало едно време едно момче на име Таши“.
Ана Финберг и Барбара Финберг ТАШИ И ДУХОВЕТЕ Поредица ТАШИ Превод от английски София Аврамова Отговорен редактор Теменужка Петрова Редактор Нина Джумалийска Художник Ким Геймбъл Коректор Димитър Матеев Предпечат Огнян Илиев Австралийска. Първо издание Формат 84х108/32. Печатни коли 4 Издава ИК „Унискорп“ София, тел. 02/4767625 e-mail: uniscorp@gmail.com www.uniscorp-bg.com Фирмен щанд Книжна борса „Болид“ София, бул. „Искърско шосе“ № 19 ISBN 978-954-330-412-7 Книгите на ИК „Унискорп“ може да закупите от всички книжарници в страната, както и от офиса на издателството, с поръчка по телефона, по имейла или онлайн на www.uniscorp-bg.com
Anna Fienberg and Barbara Fienberg Tashi and the Ghosts Copyright © Text, Anna Fienberg and Barbara Fienberg, 1996 Copyright © Illustrations, Kim Gamble, 1996 First published in the English Language by Allen & Unwin, Sydney, Australia Ана Финберг и Барбара Финберг Таши и духовете © Ана Финберг и Барбара Финберг, текст, 1996 © София Аврамова, преводач, 2014 © Ким Геймбъл, илюстрации, 1996 © ИК „Унискорп“, 2014 ISBN 978-954-330-412-7
и
духовете Ана и Барбара Финберг
Илюстрации Ким Геймбъл
–
Познайте какво ще вечеря Таши! – възкликна
Джак, докато загребваше с лъжицата си последната ягодка, останала в чинията. 5
– Варен пресен лъвски крак, уловен в джунглата – отговори разгорещено баща му. – Не позна! – засмя се момчето.
– Прясна змийска опашка на грил, хваната в пустинята – гордо предположи майка му. – И двамата грешите! Таши ще вечеря пая на духовете, направен по специална рецепта от... 6
– Духовете! – възкликнаха в един глас мама и татко. – Правилно! – кимна Джак. – Искате ли да разберете как се е сдобил с тази призрачна рецепта?
– Ами да! – подкани го мама. – С най-голямо нетърпение – добави татко и се настани удобно на дивана. – Хайде, разкажи ни! След като Таши надхитри великаните и подразни бандитите, как изобщо е успял да се срещне с тези духове? 7
– Ами ето как е протекло всичко – започна разказа си Джак. – Вечерта, когато Таши избягал от бандитския лагер и се втурнал към дома си в селото, третият чичо видял призрачна светлина да се процежда в гората.
– Как изглежда призрачната светлина? Как да разбера, че тя е такава? – нервно попита мама. 8
– Ако видиш, че свети като нощна улична лампа, но без стълб – предположи татко. Джак поклати глава. – Не. Таши каза, че повече приличала на малка луна, която разпростира лъчите си сред гората точно като паякови нишки. 9
– Оох! А можеш ли да се оплетеш в тях? – потрепери мама.
– Донякъде. Чудовищните духове могат да са много лепкави. Пък и имат склонност да се увъртат доста. Поне така ми каза Таши. Както и да е, на следващата вечер приближавали още повече призрачни светлини и Таши повикал родителите си. Съвсем скоро новината се разнесла из селото и всички занадничали зад пердетата, за да видят светлините фантоми, прелитащи в гората.
На сутринта хората от селото затичали към площада, за да обсъдят духовете. Някои искали да опаковат всичкия си багаж и да се преместят веднага. Други пък бързали да изгорят гората, за да няма къде да живеят духовете. Накрая просто решили да се посъветват с Мъдрия като бухал старец, който да избере най-добрия план за действие. 11
– Моят план би бил да не им се обръща внимание – намеси се татко. – И тогава те най-вероятно ще си заминат.
– Не мисля, че това ще свърши работа при духовете, татко – поправи го Джак. – Както и да е, Мъдрият като бухал заръчал на мъжете да организират шумно биене и дрънчане на тигани, което да стане извън домовете им още същата вечер, веднага щом се мръкне. Така и направили. И духовете незабелязано изчезнали обратно в гората. 12
На следващата вечер духовете отново се появили. Носели се като дим все поблизо и по-близо, докато не опрели лица по стъклата на прозорците. Устите им били огромни и лепкави, а въздухът в къщите започнал да се спарва и да се губи в момента, в който те засмукали ключалките и пролуките под вратите. Всеки жител на селото избягал на улицата, като кашлял и се давел. Мъже и жени стремглаво обикаляли наоколо и вдигали шум с тигани, капаци и фишеци. Призраците бързо се стопили, но Таши бил сигурен, че това няма да е задълго.
– Щяха да си отидат, ако не им бяха обърнали никакво внимание – занегодува татко. – Кой изобщо се връща някъде, ако ти е безразличен?
– Ами – продължи Джак, – на сутринта Таши отишъл при Младия брат на баща си. Той живеел горе на хълма, гледащ към селото, и там прекарвал нощите в изучаване на звездите с голям телескоп, който бил измайсторил преди много години. 14
Таши му разказал как чудовищни духове плашат селяните и чичо му триумфално извикал: – Ама, разбира се! Знам защо идват точно сега. Погледни това, Таши! – и той взел звездните си карти и голямата Книга на изчисленията. – Виж! След три дни ще има лунно затъмнение.
15