Заведи ме вкъщи by Бисерче вълшебно

– Къде се отнесе, Ян! – стресна го гласът на госпожа Велчева, директорката на дом „Щастие“. Тя бе влязла в трапезарията, за да провери лично подготовката. И го бе заварила – него, дежурния, да стърчи заблеян в мечти, вместо да удари последна метла на паркета. – Мислех си какъв да стана, госпожо, когато порасна – отвърна червенокосото момче и лицето му се изчерви като цвета на косата му. – Друг път ще мислиш, сега действай! – нареди директорката и се обърна към дежурното момиче. – Ина, ти сложи сладките в чинийки... Като дойде гостът, ги поднасяш! И да не ги награбите вие! Сладките са за госта! И още заповеди щеше да издаде госпожа директорката, защото беше строга и обичаше да нарежда. Но в тоя момент: – Идееее! – извика Митака с мощния си глас. Всичките обитатели на „Щастие“ скочиха към прозорците, сбутаха се и налепиха лица по стъклата. Истина беше – пред входа на дома за деца без родители паркираше широка и дълга кола с тъмни прозорци. Не беше нито спортно ферари, нито голям джип... Беше лимузина, цвят металик, с крилата фигурка отпред на капака. – Ролс-ройс! Вижте орлето отпред! – възхити се детски глас. – Това не е орле... Ангелче е! – отвърна му друг. От шофьорското място излезе човек с фуражка и тъмно сако с три златни копчета, на ръцете – бели ръкавици. Той заобиколи лимузината и отвори задната врата. За да слезе... за да слезе техният любимец Бати Злати – шоуменът, прочут в цяла България. Всяка вечер той е на екрана, с негови снимки са пълни и страниците на вестниците. Истински човек-оркестър – певец, вицаджия и 10

музикант. И милионер – разбира се, щом го возят скъпи коли. Сигурно и тая лимузина, с ангелче на капака, струва милиони... С викове и тропане по заскрежените стъкла децата приветстваха Бати Злати. Той вдигна глава – косата му бе пригладена и вързана на тила на конска опашка. Тая опашка се развя като древно знаме – поздрав към децата. Вдигна Бати Злати десница в ръкавица и помаха към горния етаж. До него паркира микробус с емблемата на ВиТиВи, най-гледаната телевизия. Оттам изскочи оператор с телекамера и веднага почна да снима – да запечата момента за централните новини.

Като гледаше нагоре и приветстваше посрещачите, Бати Злати тръгна към входа, но кракът му стъпи не където трябва. А върху подла тротоарна плочка, покрита с невидим леден слой. Плочката сякаш това чакаше – така изпързаля шоумена, вдигна го за миг във въздуха и го тръшна по гръб на земята. – Ох! – изохка той. – Ох! – изохкаха и наблюдателите зад ледените прозорци, сякаш и тях ги заболя. Но артистът е артист, дори да го тръшнеш на земята. Известният водещ на „Голдън шоу“ веднага се опомни и влезе в ролята си на шоумен – паднал на тротоара, размаха крака като ножица, както прави водещата балерина на балета му. Вдигна ръка за поздрав, а през рамо скастри оператора: – Това не го снимай!

По-късно, вече в трапезарията, докато разтриваше натъртения си хълбок, Бати Злати говореше на децата: – Е, какво излезе, че ви е дошла на гости падаща звезда... Видяхте, несигурен е шоубизнесът – както си на върха, изведнъж падаш долу... Затова в Холивуд звездите ходят по червен килим, да не падат! Представяте ли си Брад Пит да се изтърси? Или Анджелина Джоли... Ама тук нали сме в България... – Ние сме виновни! – притесни се директорката Велчева. – Трябваше да постелим червен килим... – Другия път не пропускайте! – предупреди я с пръст Бати Злати. И на лицето му грейна блестяща усмивка – на предния си зъб имаше инкрустиран диамант. А на ухото – златна обица. Тези скъпоценности по водещия придаваха скъпоценен блясък на „Голдън шоу“-то му. Не случайно милиони зрители го гледаха и му ръкопляскаха... – Ти си върхът, Бати Злати! – шумяха децата и се трупаха около него. Искаха да го докоснат, сякаш е бог – слязъл от екрана и дошъл им на крака в техния дом, на живо. На живо, без грим и пудра, Бати Злати изглеждаше различен от екрана – някак по-стар и с бръчки по лицето. Виждаше се, че косата му оредява отзад и под конската опашка темето прозираше... Децата не знаеха истинската му възраст, то звездите нямат възраст, но бяха чули директорката, госпожа Велчева, да споменава, че двамата са връстници – а тя наскоро навърши четирийсет и пет. – Спокойно, деца! – усмири ги директорката. – Заемете местата си, за нашата среща са нужни ред и дисциплина! – Бъдете послушни! – подкрепи я Бати Злати. – Донесъл съм подаръци, но те са само за послушните! 14

Щом чуха, че ще се раздават подаръци, децата от дом „Щастие“ си седнаха по местата – статуи на послушанието. Бати Злати също седна и кръстоса крак върху крак. Взе си една сладка, с която малката Ина го почерпи, и бръкна в джоба на вишневото си сако. Същото сако, с което всяка вечер се явява по телевизията. В ръката му се появи мобилен телефон – последен модел айфон. По него нареди: – Тошо, давай чувала от багажника! Децата пак се разшумяха – Бати Злати се явяваше на празника с чувал, също като Дядо Коледа. – Ще ви го кажа направо – няма никакъв Дядо Коледа! – рече им шоуменът. – Вие вече сте големи, това трябва да го знаете! Има само спонсори! И без да им казва, те отдавна го знаеха. Децата, които растат без родители, разбират някои истини по-рано от останалите си връстници. Те са наясно, че подаръци по празниците им носи не Дядо Коледа, а само спонсори. На тях, на спонсорите, разчита и директорката на дома им, щом трябва да се плаща отоплението през зимата, да се правят ремонти или да се купува обзавеждане. – Значи сте наясно що е то спонсор! – засмя се Бати Злати. – Да ви кажа право – и аз съм като вас. Шоуто ми разчита главно на реклами... Той се обърна към камерата и отчетливо изрече: – Днешните подаръци за децата от дом „Щастие“ са осигурени от генералния ни спонсор – ВИБ! Валутно-инвестиционна банка! За да си ВИП – спестявай с ВИБ! На това място децата изръкопляскаха – те знаеха наизуст тази реклама – тя се излъчваше по няколко пъти във всяко „Голдън шоу“.

Ян също бе гледал рекламата, знаеше и какво е ВИП – много важна личност. Такива много важни личности са шоумените, артистите, естрадните певци, политиците... И на него понякога му се искаше да бъде ВИП. Но за да си ВИП, първо трябва да станеш някакъв – артист, певец, политик или шоумен. 16

А десетгодишният Ян още не бе решил какъв ще стане. Да се определи не му бе лесно – дори нямаше кой да го посъветва. Децата, които си имат родители, могат да се съветват с тях за бъдещето си. А Ян не познаваше родителите си – като съвсем малък го бяха оставили на грижите на държавата. Държавата го бе настанила в дом „Щастие“, хранеше го и го обличаше, но можеше ли да го посъветва по какъв път да тръгне? – Ян, ще свършат подаръците! – бутна го по рамото леля Веси, една от възпитателките в дома. Тя бе добра жена и доста се грижеше за него, че какъвто е дребен и отнесен, все другите го изпреварват. Или ще му свият химикалката, или одеялото, или ще му изядат десерта. Добре че е леля Веси – да го брани под крилото си, като птица пиленцето си. Щом тя го подсети, Ян се огледа – всяко дете бе получило по нещо от чувала на Бати Злати. Марин държеше хеликоптер и се опитваше да му сложи батериите, Васко и Пламен сглобяваха релсите на влакче, а Митака, като най-як, бе грабнал два подаръка. В една ръка кутийка „Лего“, в другата – футболна топка. Мургавата Галя гушкаше руса кукла Барби, Вяра – плюшен заек, а малката Ина редеше кухненски комплект „Малка домакиня“. – Лъвчета, остана ли някой без подарък? – питаше Бати Злати, разтворил щедро коледния чувал на добрия спонсор. – Ето това момченце – избута го напред леля Веси. – Ела, бе Рижко... Той бръкна в чувала: – Я да видим какво остана... О, само това... В ръката си държеше книжка с жълта корица, на която бе нарисувано момиченце с пъстра рокличка и две щръкнали плитки. То имаше коса с огнен цвят – също като на Ян. 17

– Получаваш книжка! „Пипи Дългото чорапче“! – обяви Бати Злати. – Подарък от верига книжарници „Главна буква“. Обичаш ли да четеш? – Да – прошепна смутено Ян. – Той обича книжките – потвърди и леля Веси. – И аз ги обичам, ама не ми остава време за четене... Как се казваш? – Християн... Викат ми Ян... Бати Злати се замисли за миг. – Християн... – повтори. – Хубаво име... Християнско... Добре звучи, особено по Коледа! Метна празния чувал настрани и обяви: – Приятели, коледните изненади не спират дотук! Кой от вас е най-смарт? Кой е най-умен?... Да вдигне ръка! – Аз! Аз! – почнаха да шумят децата едно през друго. – Чакайте! – опита да ги умири Бати Злати. – Нека вашата директорка, госпожа Велчева, да каже кой тук е отличникът по математика! Поласкана, госпожа Велчева веднага отговори: – То се знае кой е – нашият Петьо... И посочи Пешко-Ежко, с прическа-таралежка. – Към теб, математºко, имам само един въпрос! – обърна се към него Бати Злати, така свойски, както разговаря с гостите в шоуто си. – Колко е две по две?... Четвъртокласникът Пешко, дето решаваше без грешка задачи за седмокласници, погледна към известния водещ, после обърна глава към оператора, който не сваляше камерата от рамото си, за да снима без прекъсване. И се запъна в отговора... – Не знаеш ли? Две по две?... – погледна го учуден Бати Злати. – Че...че... – Четири! – извикаха в хор децата. 18

Последва смях, глъчка, дюдюкане. Засрамен, мургавият Пешко-Ежко се врътна кръгом, готов да побегне. – Чакай! – спря го Бати Злати. – Сценична треска! И аз съм я преболедувал в началото... Като блеснат прожекторите, като заработят камерите, като светне червената лампа „Ефир!“ – и всичко се изпарява от главата ти! Две и две не помниш! Той погали Пешко по бодливата коса: – Знам, че си добър математик... Едно пиленце ми каза, че си вери смарт... Затова... този смартфон е твой! Той извади от джоба на сакото си плосък телефон и се обърна към камерата на оператора: – Този модел Нокия Лумия 630 е осигурен от Ен-тел! Вашият мобилен оператор! Бъдете мобилни с Ен-тел! – Винаги мобилни! – отвърнаха в хор децата. И тази телевизионна реклама им се беше настанила в главите – по-трайно от „Аз съм българче“. А Пешко въртеше плоския телефон в ръцете си и не вярваше, че това съкровище е негово. – Ето ти опаковката – подаде му кутийка Бати Злати. – Вътре е гаранционната карта. Ако се повреди, ще се обадиш... Ама как ще се обадиш, ако телефонът е повреден? Ха-ха-ха! Всички се засмяха от заразителния му смях. – Той и сега не работи – каза Пешко-Ежко, разглеждайки телефона. – Няма зарядно... – Зарядно?... Някъде съм го забравил, много съм разсеян... Нищо, на другата Коледа ще ти донеса и зарядното! – успокои го шоуменът. – А сега следва най-голямата изненада. Един от вас ще получи Голямата награда... Него ще заведа вкъщи за Бъдни вечер! Той отново се обърна към камерата, за да може операторът да улови лицето му в едър план: 20

– Инициативата „Заведи ме вкъщи!“ подава приятелска ръка на децата в неравностойно положение. Тези деца също имат нужда от дом, от топлина и семен уют! В нощта на Христовото рождество – бъди мил, заведи дете вкъщи! Благотворителната инициатива се осъществява с подкрепата на „Семеен дом“ – строителната фирма, която ще превърне мечтите ви в дом! Като каза задължителния текст в обектива на камерата, Бати Злати потърси с очи Ян, който се гушеше сред другите деца: – Християн... Ти си моят избраник! С теб ще сме на Бъдни вечер! Ще ми правиш компания пред камината... – Аз ли? – не повярва Ян, а децата се разшумяха и това още повече го смути. – Другите да не страдат – обяви високо Бати Злати. – Ще дойде и техният ред... Инициативата не е само по Коледа, веднъж в годината... Всеки от вас ще има възможност да ми гостува за големи празници... Вярвам, че спонсори ще се намерят. Но сега избирам първи да бъде вашият другар Християн... След като каза това, Бати Злати си погледна китката. Там лъсна златен часовник, бляскав като всичко в „Голдън шоу“-то, водещото шоу в телевизионния ефир. – Време е за финалните надписи... Но преди това да поръчаме пица! Тя е осигурена от „Пица кът“ – вашия уютен кът, където ви очаква най-добрата храна! Посетете верига заведения „Пица кът“ – райски кът за стомаха ви!