Ñ
амоков заема несъмнено достойно място в българската културна история. Със създаването на музейна сбирка през 1930 г. в града е поставено началото на професионалните занимания с културно-историческото наследство на този възрожденски град. През 1936 г. музеят е утвърден с правилник от Министерство на просвещението. Под вещото ръководство на известния български етнограф проф. Христо Вакарелски през 1938 г. е организирана първата етнографска изложба, а през 1940 г. е построена музейната сграда по проект на арх. Ю. Юрданов. Музейните фондове се комплектоват с емблематични творби на самоковските зографи икони и щампи; с произведения на художествените занаяти; с документи, фотографии, съвременно изкуство, находки от археологически разкопки. От 1957 г. музеят има постоянна експозиция. Създаването на музейната институция в Самоков дължим на художниците Христо Йончев-Крискарец, проф. Васил Захариев, Наум Хаджимладенов, Слави Генев, Георги Белстойнев и на многобройните дарители. Поредицата „Галерия самоковски художници” представя творчеството на възрожденски и съвременни художници, родени или работили в Самоков, и колекциите на музея.
Нина Христовска директор на Исторически музей – Самоков
Автопортрет м.б./платно, 59/46, между 1860-1871 г. Дарение от Борис Образописов 1937 г.
НИКОЛА ИВАНОВ ОБРАЗОПИСОВ Роден в Самоков на 7 август 1829 г. – първороден син на големия възрожденски зограф Иван Николов Иконописец (17951854) от с. Продановци близо до Самоков. Подписвал своите произведения с несъмнено самочувствие: „Изобразися рукою Николай Йованович Образописец у Самоков...” или : „Писа Н.Й. Образописец”. Зографът Никола Иванов Образописов е един от най-ярките представители на Самоковската художествена школа, наследил дарбата и иконописните ръководства на своя баща, ученик и последовател на Захарий Зограф. От духа на старата византийска традиция, в която работи неговият известен баща, до кавалетни пейзажи и портрети – Образописов проправя пътя на българското възрожденско изкуство към творческата свобода на новото време. Една оригинална личност е оставила трайна следа в обществения и художествен живот на възрожденския Самоков. Облечен по наполеоновски в своя син мундир като консул на чужда държава в Турция, наричан заради това „Консулата” – така го виждаме на неговия „Автопортрет”, рисуван според различни изследователи на творчество му между 1860-1871 г. Рисува по памет и портрет на баща си Иван Иконописец. Никола Образописов е патриот и деец за независимостта на българската църква, против гръцките владици начело на Самоковска епархия, за чистота на българския език. Начетен и любознателен, той събира книги и щампи, оставя и спомени – „Бележки за моя живот” и „Памятник” от 1911 г. На него дължим канонизирането по традиция на свещеномъченик Симеон Самоковски, обесения през 1737 г. самоковски митрополит като водач на бунт за освобождението на българите. През 1869 г. Никола Образописов преизписва подновената Бельова църква край Самоков. В нея той създава цялостен стенописен ансамбъл, в който са включени славянски и новобългарски светии. За църквата рисува и икони. Оставя възпоменателен надпис и пейзаж на църквата преди нейното обновление.
В сметководната му книга „Счетник” от 1871 до 1893 г. са записани изпълнените от него поръчки на икони и стенописи. Географията на художествената дейност на Образописов обхваща Самоков с многобройните села около него, района на Дупница и Сапарево, Трън, Пирот, Плевен, Долни Лозен, Радомир, Панагюрище, до Лесковац и Белград. През 1883 и 1884 г. извършва реставрация – „поправка”, на стенописите в нартекса на църквата в Рилския манастир, на икони, на гербовете на славянските народи на иконостаса. За Пловдивското изложение през 1892 г. му е възложено да представи три работи – христоматийно известната картина „Селско хоро от Самоковско”, една икона на Св. Иван Рилски и пейзажа „Бельова църква”. Вече на преклонна възраст, през 1908 г. рисува по стара фотография от 1873 г. семеен портрет, в чийто текст изповядва своето верую за свободата на българите. В духа на Самоковската художествена школа Никола Образописов рисува и декоративни стенописи, част от които са запазени в неговия дом – Образописовата къща в Самоков: Наполеон, цветя, животни и птици. Реставрацията на къщата и опазването на тези ценни стенописи стои на дневен ред и отлагането във времето ще ни лиши от още един паметен знак за величието на Самоковската художествена школа и нейните зографи. Настоящият каталог е посветен на 180годишнината на Образописеца през 2009 г. и представя съхраненото наследство на Никола Образописов в родния му град. Първите постъпления в музея са дарените от неговия син Борис Образописов през 1937 г. портрети, а по-късно фотографии, рисунки, щампи. Част от графичното наследство на зографа се публикува за първи път като автопортретът с молив, или цикълът с рисунки по „Апокалипсиса на св. Йоан Богослов”. В постоянната експозиция на музея имат своето място подписани от Никола Образописов икони и известните портрети. Запазено и експонирано е част от ателието
му – съндъчето с образци на бои, четки и палитра, панички, инструменти. Юбилейната изложба от подготвителни рисунки и проекти за икони на светци и на стенописи допълва образа на зографа, сведущ в богословските въпроси.
Един от последните зографи – Никола Образописов, е част от специфичната идентичност на Самоков като водещ художествен център в епохата на Българското Възраждане. Невена Митрева уредник експозиции
Портрет на Иван Николов Иконописец–баща 17,5/13, темпера/дърво, 1871 г. Дарение от Борис Образописов 1947 г. Надпис и подпис: „Йован Николов 1871”, „Йован Николов Иконописец, роден на 1795. Живеял до 1854 юлия 6. ден. Самоков. Изобразих аз син негов: Н.Й.О.”
Семеен портрет на Никола и Александра Образописови „Паметник”, 1908 г. м.б./платно, 64/79, 1908 г. Дарение от Борис Образописов 1937 г. Надпис: „Паметник Аз Никола Иванов Образописец, и сопруга ми Александра Николова Образописова, изобразих нас родом болгаре сме христиани по православно в(ероизповедание): от светлопис (фотографирани) на 1873 год: А изобр(азих): на 1908 г.: Аз 81 г: сопр. 65 г. возраст, и веч отиваме каде гроб, сос желание да се освободи Македониа, и доброто во обще на всичките славяни без разлика на вероизповедание. Наслаждаваме се сега сос освобождението от турците и от г(ъ)рците (владиците), за което причина аз бидох (и почетох). Така сме носили в турско. Сега имаме деца, но не са при нас, Борис, Райна, Цана в Пловдив: Краса в Софиа.”
Бельова църква м.б./платно, 85/66, 1892 г. за Пловдивското изложение. Дарение от Борис Образописов 1937 г. Подпис: „Изобрази Никола Иванов Образописец, от г. Самоков, в 1892 г.” Надпис: „Бельова църква при Самоков, преди 30 год., как е била. 1892 г.” Матер Божия, наречена рибена Стенопис в Бельова църква, 1869 г.
Рождество Христово Стенопис в Бельова църква, 1869 г.
Избиването на децата от Ирод Стенопис в Бельова църква, 1869 г.
Св. Иван Рилски Чудотворец Икона, 74/52,5, 1860 г., Бельова църква Подпис: „Помажи Господи Николай Иванов Образописец 1860 Самоков.”
Рождество на св. Богородица Икона, 76/56, 1863 г. от Бельова църква, вероятно от Н. Образописов Надпис: „...обрас приложен от руфет бака(лски) 1863 г.”
Матер Божия Сладкоцелование Икона, 37/27, 1855 г. Подпис: „Изобразися рукою Николай Иван. Образопис. В Самок. 1855”
Цар Слави - Дейсис (Моление). Исус Христос, Богородица и св. Йоан Кръстител, четиримата евангелисти Матей, Йоан, Лука и Марко Икона, 55/42, 1900 г. Закупена от сем. Маджарови 1967 г. Подпис: „Писа Н.Й. Образописец” Надпис: „Надлежит Косте Х. Маджаров”
Матер Божия Елеуса със св. Георги, св. Иван Рилски и св. Стилиян Икона, 41/31, вт. пол. XIX в., Н. Образописов. Дарение от Истилян Вучков
Св. Йоан Рилски Чудотворец Икона, 57/43,5, за търговско-индустриално дружество „Бъдещност”. Дарение от фабрика „Самоковска комуна 1949 г. Надпис: „В памят за сосданието търговското индустриално дружество 1887-ма г. Самоков” Подпис нечетлив: „Н.И.Обр.?”
Матер Божия Милостива и Спасител Помазаник Икона, 53,5/38, 1888 г., Н. Образописов Надпис: „Подари Коцев Димо, Христо, Мариа, Георгиа, Наум, Костадин от Самоков 1888 г.”
Матер Божия Елеуса (Кикоска) Икона, 59/47, вт. пол. XIX в. Никола Образописов. Дарение от Истилян Вучков
Св. Стилиян пазител на децата Икона, 40/28,5, 1898 г. Подпис: „Писа Н.И. Образопис. Самоков...”
Матер Божия Ръчно колорирана щампа на дърво,56/43,5, Н. Образописов
Автопортрет Рисунка с молив на гърба на щампа
Автопортрет Рисунка с молив на гърба на щампа Пейзаж Рисунка с молив и акварел на гърба на щампа
Св. Йоан Владимир Мироточец и Св. Стефан Шкрилянович Рисунка с молив, 24,3/37,6 Проект за икони на св. Марко и св. Яков Рисунка с молив,37,5/44
Проект за стенопис „Успение Богородично” Рисунка с молив, 48,6/37,5
Графичен цикъл с рисунки по „Апокалипсиса на св. Йоан Богослов” Художествените интерпретации на Апокалипсиса са широко разпространени през епохата на Българското Възраждане. Най-мащабните и пълни стенописни ансамбли на Откровението на св. Йоан Богослов за края на света и Страшния съд са дело на самоковските художници Димитър Хр. Зограф (Рилски манастир) и Захарий Хр. Зограф (Троянски и Преображенски манастири и Великата Лавра на Света гора). Запазени са 13 рисунки на Апокалипсиса на самоковския първомайстор Христо Димитров от края на XVIII в. или началото на XIX в., както и 14 сцени в албум на Тома Вишанов от втората половина на XVIII в. Сцените от апокалиптичният цикъл на Никола Образописов (18 рисунки с черен и червен туш), също имат за свой първообраз гравюрите на Никодим Зубрицки и Макарий Синаитски от Черниговския Нов Завет от 1717 г. Рисувани са вероятно края на 60-те и 70-те години на XIX в. С почерка на Образописов, с молив и главни ръкописни букви е изписано: „Откровението (на) Йоан Богослов”. Заедно с други архивни материали през 1947 г. цикълът е дарен за музея от сина на Никола Образописов Борис. Иван Патев
Гл. 1 – Христос сред седемте свещника
Гл. 6 – Четирите конника на Апокалипсиса
Гл. 7 – Ангели забраняват на вятъра да духа Гл. 8 – Планината врязана в морето
Гл. 8 – Ангелите със седемте тръби Гл. 9 – Четири ангели избиват хората
Гл. 9 – Ездачи на коне с лъвски глави Гл. 10 – Ангел стъпил на сушата и в морето
Гл. 9 – Жените скакалци или Кладенецът на бездната Гл. 11 – Илия и Енох
Гл. 12 – Жената облечена със слънце Гл. 14 – Жътвата на земята и събирането на гроздето
Гл. 13 – Звярът от морето и звярът от сушата Гл. 14 – Агнецът на планината
Гл. 17 – Блудницата Вавилон Гл. 21 – Новият Ерусалим
Гл. 20 – Христос и светиите Гл. 22 – Реката на живота извираща от престола