Светодавец 3 брой

Месечно онлайн списание

Светодавец

Нашата визия за света

В този брой ще видите:

- Историята на манастира „Сумела” - Александър Шморел: Писма от затвора - Изложба на Стефан Чурчулиев - Семинар – „Съвременните технологии в обучението по Религия” - 90 години от смъртта на Неврокопския митрополит Иларион - СПИН – Утвръждаване на любовта към ближния

Година I, Брой II, Март 2015 г.

Съдържание - Историята на манастира Сумела - Александър Шморел: Писма от затвора - Изложба на Стефан Чурчулиев - 90 години от смъртта на Неврокопския митрополит Иларион - Семинар – „Съвременните технологии в обучението по Религия” - СПИН – Утвръждаване на любовта към ближния

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Новини

Коптската църква призовава всички египтяни, работещи в Либия да се завърнат у дома След като екстремистите от "ислямска държава" обезглавиха на 15 февруари 21 копти в Либия, в Египет бързо се върнаха повече от 45 000 души. Коптската църква призова египтяните, които са останали в Либия, възможно най-скоро да се върне у дома, за да защитят живота си. "Египет е в състояние да се грижи за своите граждани, да ги защити и да им осигури достоен живот", - се казва в изявлението на Коптската църква. Междувременно бе съобщено, че в Либия са изчезнали други 46 копти. Започва строеж на български храм в Москва В московския район Централно Чертаново започва изграждането на храм на Българската православна църква. Храмът ще е в чест на Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия (1330 – 1406г.) Изграждането на църквата стана възможно благодарение на инициативата на българската диаспора в Москва. Завършването на храма се очаква в края на 2015г. Превод: Николина Александрова

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Новини

Гърция: Икона на Божия Архистратиг Михаил източва миро На няколко километра от град Трикала, в сянката на свещените скали в околностите на Метеора, беше засвидетелстван потресаващ факт: дървото на свещения образ на Архангел Михаил, изписан преди 5 години от иконописеца отец Панайотис Певкис, източва капки благовонно масло, които по чудесен начин не повреждат иконата, съобщава Romfea. Свещеникът-иконописец почувствал силен страх, когато за пръв път видял тези капки. Веднага се помолил на Бога. В началото той не разказал на никого за чудото, боейки се, че хората ще разберат неправилно, както той казва, „посланието” на Бога. „Свещената икона на Архангел Михаил, която аз изписах – това е точно копие на иконата от Хрисолоровата школа. Работата била завършена преди 5 години. Аз бях поразен, когато в някакъв момент разбрах, че от дървото на иконата започва да тече миро. Прекръстих се, взех памуче и изтрих капките, страхувайки се да не повредят надписа. Тогава за нищо не мислех. Но маслената течност продължи да избива, издавайки миризма, подобна на маслото в кандилото. Най-интересното е, че мирото не вреди на боите на иконата – разказа отец Панайотис Певкис за вестник „Православна Истина”. Както обясни самият иконописец, капките се появяват на различни места на иконата. „Понякога мирото излиза на лика на Архангел Михаил, друг път – на ръцете, и всеки път – в различни точки. Аз не мога да обясня това тайнствено, чудесно явление, и смятам, че то е Божие знамение. Помолих един химик да изкаже своето мнение, но той не можа да даде конкретно обяснение” – разказва той. Отец Панайотис обясни още, че дървото, използвано за изписване на иконата, е на 200 години. „Това е специално изсушен чинар, който не може да съдържа смола, като например борът, затова не мога да разбера как от него излиза масло” – добави отец Панайотис. Ако мирото продължи да изтича от иконата и през следващите години, иконописецът ще се обърне за консултация към специалисти. Отец Панайотис нарича случилото се не чудо, а знамение, чрез което Господ иска да укрепи вярата на хората. Превод от руски: Татяна Филева Източник: www.pravoslavie.ru

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Манастири и църкви в чужбина

Историята на манастира Сумела

Според легендата манастирът е основан от двама гръцки свещеници Варнава и Софроний, през 386г. През управлението на император Теодосий I (375 – 395), двамата атински свещеници, Варнава и Софроний, пътувайки от Атина за Трабзон, намират чудотворна икона на Пресвета Богородица в една пещера и решават да построят църква на мястото. Тази пещера днес е в центъра на манастира. Според легендата, Св. ап. и ев. Лука нарисувал тази икона и след смъртта му иконата била изпратена до Атина. Но през управлението на император Теодосий I иконата пожелала да напусне Атина и била отнесена от ангели от Атина до Трабзон, където я оставили в пещерата, за да я намерят Варнава и Софроний. В центъра на манастира имало лечебен басейн, в който водата падала от 30-40 метра. Не само християни, но и мюсюлмани идвали в продължение на векове, за да търсят изцеление, предлагайки богати дарове на манастира. Сумела е гръцкото име на манастира, основан в чест на Пресвета Богородица. Има две теории, защо манастирът се казва Сумела. „Мела“ на гръцки значи тъмен или черен. Това може да се отнася до черната гора и планината, където е построена църквата. Но може да се отнася и за иконата на Светата Дева, защото тя е твърде тъмна, дори може да се каже, че е черна. Също така, заради манастира, планината е известна като „Орос Мела“ (Черната планина).

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Манастири и църкви в чужбина

В 6 век, през управлението на император Юстиниан, манастирът е възобновен от един от офицерите на императора – Велизарий. През 13в. Трабзон и околностите започнали да се оформят като отделна държава от Византия под управлението на династията на Комнините-Трапезундска империя. Трабзон бил тяхна столица, а те се титулували като истински наследници на Византия. През управлението на Алексей Комнин III (13491390), манастирът бил устроен в сегашния си вид и получавал годишна издръжка от императора. Когато султан Мехмет II покорил Трабзон през 1461г., той наредил манастира да бъде запазен. Последвалите го султани не пренебрегнали неговата заповед и дори дали специални права на манастира. През 1923г. Османската империя се разпаднала и Турската република била основана от Кемал Ататюрк. В последвалите години манастирът бил изоставен, заради размяната на население между Гърция и Турция.През 1930г. избягалите в Гърция основали нов манастир в чест на Св. Богородица в планината Вермион, близо до град Науса, Македонската област, Гърция. Част от скъпоценностите на стария манастир Сумела били пренесени в новия. През 1930г. пожар унищожава дървените постройки на манастира Сумела. В последвалите години иманяри разрушават останалите части от него. Днес манастира е музей, а реставрационните работи се финансират от турското правителство. Днес манастирът се намира във високите склонове на планината Зигана, на височина 1200м., на 46 км от Трабзон.Манастирът е част от Националния парк Алтъндере и е заобиколен от прекрасни горски масиви.С автомобили се стига до паркинга, който е разположен на 950м надморска височина до реката, и оттам пеша се изминава 1км до портите на манастира. Превод: Божин Дончев

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Преводи

Александър Шморел: Писма от затвора Мюнхен , 1 май 1943 Мои скъпи родители, Не мога да напиша нищо ново, всеки нов ден е като отминалите и времето минава бързо. Скъпи татко, скъпа майко, ако трябва да умра сега, вие трябва да знаете, че не се страхувам от смъртта – затова и не трябва да се тревожите за нея – аз знам, че по-добър живот ни очаква и ще бъдем заедно в него. Това, което ме измъчва, е че ще трябва да се разделя с всички вас, които обичах и които ме обичаха толкова много. Чувството, което ме е завладяло е това колко много ви обичам и как при нашата раздяла ще ви изгубя. Моля ви, опитайте да превъзмогнете болката от тази загуба и не забравяйте, че така е било писано – не е предвиден дълъг живот за мен и трябва да свърши така. Ако е Божията воля, може би нищо няма да се случи. Поздравете всички, най-сърдечни поздрави на всички! Много, много прегръдки и целувки, Ваш Шурик. Мюнхен, 30 май 1943 Мои скъпи родители, Не мога да докладвам за нищо ново, тук всичко си е същото. Обаче има едно нещо, което всъщност искам да ви кажа, за да е болката ви полесно поносима. Ако помилването бъде отхвърлено, моля ви, повярвайте, че „смърт“ не значи краят на живота, но всъщност точно обратното – раждане, преминаване в друг живот, който е прекрасен и ще продължи вечно. Смъртта изобщо не е ужасна. Раздялата е доста трудна. Но ще бъде по-малко трудна, ако мислите за нея по този начин, че няма да сме

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Преводи

разделени завинаги, а за известно време – нещо като пътуване – за да се срещнем отново завинаги - във вечния живот, който е несравнимо попрекрасен от сегашния, и че там ще бъдем заедно безкрай. Вярвайте в това и тогава бремето ви ще бъде, без съмнение, по-леко. Прегръдки и целувки, Ваш Шурик. Мюнхен, 18 юни 1943 Скъпи мои родители! Не мога да ви разкажа нищо ново. Аз съм здрав и в добро настроение. Наскоро прочетох в една много добра и смислена книга, което е много подходящо за всички вас: „ Колкото по-голяма е трагедията на живота, толкова по силна трябва да е вярата на човека; колко повече ни се струва, че сме изоставени, толкова по-уверено трябва да оставим душите си в ръцете на Бога Отец.“ И Теодор Студит пише: „Затова и благодаря на Бог за моите нещастия и се покланям доземи на неизследимите пътища на Неговото Провидение, чрез които по Своя Си благотворен начин, Той вече знае, откак е сътворен света, мястото и времето на смъртта на всеки човек.“ Това е горе-долу същото като това, което ви писах досега. Ще бъда много щастлив, защото вие мислейки по този начин ще намалите тъгата и болката си. Но все още не съм мъртъв – така че молете се и не губете надежда. Моите сърдечни поздрави, Ваш Шурик. (до сестра му) Мюнхен, 2 юни 1943 Скъпа, скъпа ми Наташа! Сигурен съм, че си прочела писмата, които изпратих на родителите ни, така че си доста добре информирана. Може би ще те изненада, като прочетеш, че от ден на ден аз ставам все по-спокоен в себе си, дори радостен и щастлив, че душевното ми състояние, през повечето време, е по-добро, отколкото, когато бях свободен. Как стана така? Ще ти обясня сега: Цялото това ужасно нещастие бе нужно, за да ме постави на правия

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Преводи

път и заради това, не мога да кажа, че е нещастие. Преди всичко съм щастлив и благодарен на Бог, че ми да възможността да разбера накъде ме е насочвал Той и така да мога да вървя по правилния път. Какво знаех преди за вярата, за истинската, дълбока вяра и за истината, и преди всичко за Бог? Много малко! Сега вече достигнах до това, че в сегашното ми положение, съм радостен, спокоен и сигурен, каквото и да се случи. Надявам се, че всички сте преминали през подобно <духовно> развитие и че всички вие и аз, заедно, след дълбоката болка на раздялата, ще останем на мястото, където се благодари на Бог за всичко. Цялото нещастие бе нужно, за да ми се отворят очите – не само моите, но на всички, на всички нас, които това нещастие застигна, в частност на нашето семейство. Надявам се всички сте разбрали по кой път ни води Бог. Поздравете всички сърдечно, но за теб специални поздрави от твоя Шурик.

Мюнхен, 13 юли 1943 Скъпи майко и татко, Сетне ще бъде това и нищо друго, и по Божията воля, днес ще приключи земният ми живот, за да ида в друг, който няма да има край и където всички ние ще се съберем. Нека тази предстояща среща да ви бъде за утеха и надежда. За нещастие, този удар ще бъде по-тежък за вас, отколкото за мен, защото аз пристъпвам към края сигурен, че по моето дълбоко убеждение служих на истината. И съвестта ми е чиста и спокойна, независимо от наближаващия час на смъртта. Помислете за милионите мъже, които загубиха животите си навън в полетата. Тяхната съдба е също и моя. Поздравявам от цялото си сърце всичките си приятели. И специално Наташа, Ерих, Няня, Леля Тони, Мария, Альонушка и Андрей. Само след няколко часа ще бъда в по-добър живот и няма да ви забравя; ще моля Бог да ви донесе утеха и мир. И ще ви чакам. Само едно нещо, най-важното, което искам да отпечатам на сърцата ви: Никога не забравяйте Бог!!! Ваш Шурик.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Преводи

С мен идва и проф. Хубер, който също ви праща най-сърдечните си поздрави! Александър Шморел е канонизиран на 5 февруари 2012г. в руската църква в гр. Мюнхен, Германия. Паметта му се чества на 13 юли. Снимки от канонизацията:

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Култура и изкуство

Изложбата на Стефан Чурчулиев От 4 март до 17 март в столичната галерия Нюанс бе представена изложбата на Стефан Чурчулиев. Експозицията носи наименованието "Пророци". Между петнадесетте плътна, силно впечатление правят петте големи изображения на библейски персонажи,изпълнен в специфичната за автора техника. Тя представлява смесване на масло, пастел и различни видове пясъци, които художника събира по време на пътуванията си. Вдъхновение за образите Стефан Чурчулиев получил след прочитането на книгата на пророк Йона. „Мисля си, че Йона е обобщен образ на отдалечаващия се, бягащ от Бога човек. Всеки от нас има дадена му от Бога мисия, която трябва да изпълни тук на този свят и сега, в това време. Осъзнавайки отговорността си се опитваме да избягаме. Това бягство, опитът да се скрием от предопределената ни задача водят до безброй проблеми и страдания, нарушават хармонията в живота ни. Когато в крайна сметка проумеем мисията си и изпълним Божията воля животът ни се подрежда и това ни носи спасение и хармония.., а понякога и нови въпроси и съмнения...“ Казва самият художник. Изложбата откри доц. Ивайло Найденов, преподавател в Богословския факултет на СУ и автор на книгата Библейският Йона. Доц. Найденов откри изложбата с думите : „... Без да са икони, нито богословски и исторически коректно дефинирани, пророците на Стефан са онези различни хора, обдарени повече или по малко от Бога, разбрани или не, толкова странни и далечни, и същевременно едни от нас - послушни или не, бягащи или да. С наведени от тежестта на мисията си рамене и имена, които Бог им е дал, за да осъзнаят още по-ясно своята мисия, за да се легитимират пред другите. Жени, мъже, стари и млади - времето няма власт над тях, защото са на Онзи, Който е извън времето.“ автор: Николина Александрова

Светодавец – брой 3 – 2015 г. снимки: http://www.nuancegallery.bg/

Култура и изкуство

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

История

Деведесет години от смъртта на Неврокопския митрополит Иларион И тази година е много богата откъм юбилеи и годишнини за Православната църква в България. Ще се спрем в по-долните редове само на една от тези бележити годишнини, които ни помагат и ни напомнят за хората, които са ни напуснали, за онези, които отдавна си спомняме само на годишнините им или по-рядко. Такъв човек и духовник, за когото почти никой не си спомня е първият Неврокопски митрополит - Иларион. С него започва и найновата част от историята на Неврокопска митрополия и Неврокопска епархия, той е първият български митрополит след Освобождението, поставен да се грижи за духовните съдбини на българите по поречието на Струма и Места. След сформирането на Княжество България, някои от областите на днешна България остават извън пределите на свободната българска територия. Такива са Разложката и Горно-Джумайската области или наричани тогава каази. След като тези две каази се оказали вън от пределите на Родината, християните в тях останали без духовен пастир тъй като голямата част от населението било от българи, то те си търсили и такъв митрополит – българин, а не грък. Точно поради този факт, тогавашният български Екзарх Йосиф настоял пред турското правителство да му се позволи да назначи митрополит на трите каази – Разложка, Горно-Джумайска и Неврокопска, като бъдещата епархия да е с център Неврокоп. Това става на 13 април 1894 г., но затова как е избран и как е посрещнат в Неврокоп бъдещият митрополит Иларион - по-късно. Сега е редно да се запознаем със самия него, с първия митрополит, архипастир и духовен молител на българите от бъдещата Неврокопска епархия, да се запознаем с единствената жива връзка на българите тогава с родината им, с личността на митрополит Иларион.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

История

Митрополит Иларион се ражда през далечната 1850 г. в с. Церова кория, Търновско. Село Церова кория е едно старо, слабо населено и много красиво село. Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На 6 декември, Никулден, 1871 г., на 21-годишна възраст Иван Станев приема монашество и от Иван става Иларион. Монашеския постриг приема в Капиновския манастир „Св. Николай Мирликийски”. Негов духовен наставник е Иларион Макариополски. Дяконски чин приема от Видинския митрополит Антим, който впоследствие ще стане български Екзарх. Ръкоположен е само седмица след пострижението си, на 12 декември 1871 г., в храм „Св. Възнесение Господне”, Велико Търново, след ръкоположението става дякон на Доростоло-Червенския митрополит Григорий, който през 1872 г. става митрополит на Доростол и Червен. Йеродякон Иларион помага на новия митрополит само година, като в периода 1873-1878 г. е бил ученик в Петропавловската духовна семинария в Русия. След завършването на Духовната семинария, йеродякон Иларион завършва и Одеската духовна семинария. Там е бил съученик на покойния Търновски митрополит Антим, който през 1901 г. е избран за Търновски митрополит, на мястото на починалия митрополит Климент (Васил Друмев). След като завършва Одеската семинария през 1884 г., Иларион е назначен за учител в Солунската мъжка гимназия, която е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско. Гимназията е основана през есента на 1880 година в град Солун, където съществува до 1913 година. Директор на гимназията бил Георги Кандиларов, който през 1880 година е сред основателите на Българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител, както и на българските начални училища в града. В 1884 - 1885 година е директор и на Българската девическа гимназия в Солун. През 1886 г. духовното училище от Прилеп е преместено в Одрин, и йеродякон Иларион Пенчев бил назначен за негов ректор. В 1890 г. същото училище се премества в Цариград, а йеродякон Иларион бива ръкоположен за йеромонах от покойния Одрински, а по-късно и Битолски митрополит Григорий , наричан още Византийски, на 18.08. 1891 г. в храма

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

История

„Св. Стефан” в Цариград и изпратен за председател на Серската Църковна община. След една година, на 13 декември 1892 г., бъдещият Неврокопски митрополит бил награден с офикията архимандрит от българския екзарх Йосиф, в същия храм в Цариград. В Сер архимандрит Иларион, в скоро време успял да привърже към себе си всички първенци от града и околните села. Със своята достъпност и отзивчивост, благост и патриотичност той успял да привърже към себе си и първенците от околните гъркомански села и да ги убеди да се откажат от Цариградската патриаршия и да признаят българския Екзарх. Злобата на гърците била безгранична, но безвредна за архимандрит Иларион, защото той се ползвал с много добро име между турците, които го и покровителствали. Архимандрит Иларион взел под своя защита Серското мъжко педагогическо училище, което е създадено през 1895 и бива закрито през 1913 година, то е имало за цел подготвянето на учители за българските училища в Източна Македония. Иларион отворил още няколко български училища в Драмско. Сега вече можем да пристъпим и към същината на това припомняне, а именно към избора на архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит. След сформирането на Българското Княжество, Разложката и Горно Джумайската каази останали извън неговите граници и отпаднали от ведомството на Самоковския митрополит. От друга страна, съседната на Разложката и Горно-Джумайска каази, Неврокопската кааза, чието християнско население било чисто българско и признавало Екзархията за свое духовно началство, отговаряла на всички условия, предвидени от фермана, за да си има български архиерей. Предвид на това, Екзарх Йосиф дълго време настоявал и молил турското правителство да му позволи да назначи митрополит на трите каази, които да образуват една епархия със седалище Неврокоп, и едва на 13 април 1894 г. турското Министерство на правосъдието и изповеданията съобщило на българския Езкарх с тескере, че по силата на едно султанско ираде му се позволява да назначи митрополити във Велес и Неврокоп. Турското Министерство съветвало да се пази в тайна султанското позволение, за да се избегнат преждевременните излази на недоволства от страна на гърците. На 14 април с.г. Екзарх Йосиф, с

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

История

телеграма до свещ. Никола Саев от Неврокоп, поискал съгласието на Неврокопската Църковна община да бъде назначен за Неврокопски митрополит архимандрит Иларион. Още същия ден архимандрит Иларион бил едногласно избран и телеграфически бил извикан в Цариград. С писмо от 20.04.1894 г. Екзарх Йосиф поискал писменото съгласие от архим. Иларион да бъде хиротонисан за Неврокопски митрополит, от която Църковна община единогласно е избран за неин кириарх, и на 22.04. с.г. последният отговорил с писмо, което завършил с думите – „приемлю жребий и ничтоже возражаю”. На 24 април 1894 г. през Томина Неделя, в църквата „Св. Стефан” във Фенер, Цариград били хиротонисани архимандрит Иларион за Неврокопски митрополит, а архим. Авксентий - за Велески митрополит, предложен за такъв от Екзархията на велешките избиратели и единодушно е избран за Велешки митрополит, и на Гергьовден 1894 година е ръкоположен от екзарх Йосиф. В Солун е посрещнат от шестчленна велешка делегация и пристигането му във Велес е грандиозно отпразнувано от гражданството. Във Велес основната задача на младия митрополит е да укрепи българското просветно дело и да спре домогванята на сръбската пропаганда, която се опитва да се загнезди в близкото до Велес и богато Башино село и да отнеме църквата от българите. На 29.04. с.г. Екзарх Йосиф съобщил с „окръжно послание до благоговейните свещеници, почтени първенци и прочие благочестиви християни, живущи в Богоспасяемата Неврокопска епархия”, че техният кириарх, „просветен със здрави мисли и голяма опитност в обществена деятелност”, тръгнал същия ден за Неврокоп през Солун. На 1 май митрополит Иларион пристигнал в Солун, а на 10 май – в Неврокоп. Навсякъде най-тържествено бил посрещан от цялото българско население. Полицията вземала мерки да се избегнат изстъпленията на гърците и да се предпази новият митрополит от „най-малка” обида. Турските власти, за успокоение на гърците, даже издали нареждане да няма тържествено посрещане на митрополит Иларион от неврокопските граждани. Самите те обаче не пречили на българите и цялото българско население посрещнало своя митрополит извън града. Имало около 30

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

История

свещеници. Митрополитът бил приветстван от известните местни учители Д. Константинов и Пасков. Гърците скоро узнали не само за дадените берати, но и за разрешението, дадено на Българската екзархия да си купи собствено здание в Пера и да построи сграда за Духовна семинария на подарената от султана земя на Фери Кьой, при Пангалти. Тяхната злоба против българите била толкова по-голяма, колкото по-голяма била радостта на българите от сполуката на Екзарха както в Свободна България, тъй и в Македония. Тълпи озлобени гърци окръжавали конаците, подавали махзари, клеветили българите. Усилията им не дали резултат. През 1908 г. Митрополит Иларион бил назначен за член на Св. Синод в Цариград. Тих, скромен и внимателен към всички бил той и в Цариград и с това придобил особено голямо влияние върху мирския съвет при Св. Синод, пише за него в броя на Църковен вестник, който излиза в негова памет. През 1910 г. митрополит Иларион си подава оставката и на 4 ноември 1912 г. се прощава с паството и си заминава за родното Търново. На 5 март 1925 г. митрополит Иларион се представя в Господа. Тленните му останки са пренесени от градското духовенство, начело с Търновския митрополит Филип, в храма „Св. Цар Борис”, където християните и духовните чеда на покойния митрополит отдават последна почит на паметта му. На втория ден след смъртта му, съгласно волята на покойния митрополит, тялото му, придружено от митрополит Филип, от протосингела му иконом Т. Хлебаров и дяконите Евтимий и Сергий, е пренесено в родното село Церова-Кория. Цялото село посреща тялото на митрополита. Опелото на митрополит Иларион е извършено в селския храм „Св. Йоан Предтеча”, тленните му останки са погребани в храмовия двор. При опелото Търновският митрополит Филип произнася реч за живота и дейността на покойния митрополит. Първият Неврокопски митрополит е един от видните дейци за църковна независимост и развитие на просветата и културата по българските земи, през периода на робството и следосвобожденска България. Интересен за отбелязване е фактът, че митрополит Иларион сключва застраховка „Живот” с американската застрахователна компания "Ню Йорк Лайф". За

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

История

договора на митрополит Иларион с американската компания се разбира 83 години след неговата кончина, през 2008 г., когато се оказва, че починалият Неврокопски митрополит е сред 1031 наследници на 15 милиарда долара от американската застрахователна компания. В България вестта за наследените пари достига до единствения наследник на митрополит Иларион, неговият племенник Николай Кандиларов. От завещанието на митрополит Иларион се вижда, че той наистина е разполагал с пари - оставя сума от 46640 лв. Най-много пари митрополит Иларион завещава за построяването на нов храм в родното му село, дарява 10000 лв. Втората по стойност сума - 8000 лв., той дарява на училището в селото си. Тези дарения са показателни за неговия живот дарява на Църквата, а след това и на училището. Такива са били и приоритетите на митрополит Иларион в живота му – Църквата и училището, на църквата е посветил живота и делата си, като е обучавал и възпитавал във вяра и народен дух своите съвременници. Днес гробът на митрополит Иларион стои обрасъл в бурени и треви, паметникът строен за него стои, обвит в мъх, но паметта му не е изчезнала и все някъде там има поне един човек, който ще каже: Бог да прости Неврокопския митрополит Иларион. Автор: Ангел Карадаков

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Интервю На 14.03

в Богословския Факултет

към Софийския университет

се

проведе работен семинар на тема „Съвременните обучението

технологии по

в

религия“.

Съорганизатор е РИО – София– град. Основната цел на семинара е обмяната на опит от страна на преподаватели по Религия в средните общообразователни училища. На него присъстваха учители от различни училища в страната, студенти и преподаватели от Богословския факултет на СУ и гости. Семинарът бе открит от г-жа Ваня Станчева, която е инспектор в РИО София-град и доц. Костадин Нушев от Богословския факултет. Ваня

Станчева

отговориха

на

Проф. Божидар Андонов и

въпросите

на

Православен

Блог

Добротолюбие и сп. Светодавец: Проф. Андонов, за коя година подред се организира работният семинар? За осма поредна година организираме работен семинар. Каква цел преследваме -даваме възможност на самите преподаватели по Религия, не само от София, но и от страната да споделят своя опит, а също така и хубави разработки, които да се използват от други колеги, тъй като пособията по предмета Религия са твърде оскъдни и понякога учителите трябва да извършат чудеса, за да подготвят материали по съответната тема.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Интервю

За провеждането на семинара имате ли подкрепа от Св. Синод? За провеждането, конкретно на този

семинар

голяма

не,

но

имаме

подкрепа

и

разбирателство от Софийската св.

митрополия

и

Светейшество патриарх

Негово

Българския и

Софийски

митрополит Неофит, който даде благословението си. Софийската св.

митрополия

ни

подкрепя

и

материално,

за

което

сме

им

благодарни.Софийска св. митрополия всяка година изказва подкрепата си, което ни дава основание, да смятаме че те стоят зад нас и всички ние учители, в това число и Богословският факултет и аз конкретно се чувстваме задължени да помогнем за религиозната катахизацията на подрастващите.

За

това

разбирателството,

което

е

сега

между

ръководството на Богословския факултет и Софийска св. митрополия, в лицето на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, на викарният епископ Григорий, на отец протосингел Ангел Ангелов, мога да кажа само едно-много Ви благодаря. Смятате ли, че сте постигнали добри резултати до момента и какво ново предлагате тази година ? Всяка година предлаганите материали стават все по- добри. Колегите се задълбочават и стремят да представят най-доброто. От две години съществува, по моя инициатива в Богословския факултет център по религиозно обучение, в което участват колегите доц. Клара Тонева, доц. Иван Рашков и доц. Костадин Нушев. Този център има за задача да

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Интервю

подпомага учителите, които искат различни разработки, съвети и разбира се да организира семинари.Ние сме готови да организираме подобни семинари и извън София, стига да получим покана от съответните митрополити. Ваня Станчева инспектор в РИО София-град Г-жо Станчева,

как се роди идеята за провеждане на подобен

семинар? Още когато бях учител по Религия се чувстваше нуждата от това да има място, на което да се споделят идеи, да черпим информация и заедно да се борим с трудностите, които всички ние срещаме. Защото когато човек се бори сам е по-трудно, а когато човек сподели и се намери едно общо решение и значително по-лесно. Ето защо, когато имах възможност да стана организатор на подобен семинар, реших че това е нещото, което можем да бъдем наистина полезно на учителите по Религия, а от там и на децата. Какви са резултатите, които очаквате, след провеждането на подобен семинар? Внедряване на това, за което говорим в работата на все повече колеги, за да станат още по-интересни нашите часове и още по-привлекателни и атрактивни за децата.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

СПИН: Утвърждаване на любовта към ближния Автор: Гл. асистент д-р Иво Янев През последните години в целия свят се разпространява болести

една

нападали

последните

векове

(Синдром

на

недостатъчност

–

от

най-тежките

човечеството –

болестта

през СПИН

придобитата

имунна

AIDS-Аcquired

immune

deficiency sindrom).1 1. Обща информация за болестта СПИН е тежко вирусно заболяване на имунната система, в резултат на което се развиват опортюнистични инфекции и неоплазии, които водят до смърт. За пръв път вирусът на СПИН е разпознат през 1981 г. в САЩ. Сега се знае, че вирусът на СПИН поразява определен вид бели кръвни клетки-линфоцити (т. нар. Т-хелпери или клетки-помощници2). Тези клетки играят ключова роля при осъществяване на имунната система на организма, затова и заболяването е животозастрашаващо. Проникналият в клетките вирус, може да остане в тях известно време без да се възпроизвежда. През този период, който може да трае от няколко месеца до няколко години, не се наблюдават

признаци на

вирусна

инфекция. След развиването и

размножаването му започва масово унищожаване на значителна част от линфоцитите, което води до срив на имунната система и до клинични

1 2

Срв. Sepkowitz, Kent. AIDS-the first 20 years. – New England Journal of Medicine, № 344 (23), June 2001, рр. 1764–1772. Вж. Маркова, Майя. Имунитетът. – Наука и техника, № 12, 1999, с. 41-46.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

прояви на имунна недостатъчност.3 Понастоящем болните от СПИН наброяват повече от 34 милиона, затова Православната църква обръща особено внимание при обгрижването на тези болни наши събратя и сестри.

2. Мястото на Църквата и духовенството в грижата за болните от СПИН и носителите на ХИВ Църквата и нейните пастири имат изключително важно положение при предпазването на подрастващите от болестта СПИН и за грижата за тези, които са заболели от тази болест. Енорийският свещеник чрез проповедите си по време на богослужение, чрез беседи в неделното училище или пък при лични събеседвания с юношите трябва да им разяснява физическата, психическата и духовната опасност от тази тежка болест. Разбира се, на първо място самият пастир трябва да бъде образован и да се запознае с най-съвременните данни за болестта СПИН. В Гръцката православна църква още от времето на Атинския архиепископ Христодул (1939-2008) се извършва сериозна пастирска грижа за болните от СПИН млади хора. Важен момент, който поставя началото на промяна в отношението на църковните и богословски среди в Гърция е словото на архиепископа пред студентите от гр. Волос на тема AIDS: Αληθεύοντες εν Αγάπη – Μια Στάση Ευθύνης Συλλογικής και Ατομικής (СПИН: Утвърждаване в обичта – една позиция на отговорността на общността и индивида). В това слово той излага своето твърдение, че болестта СПИН е дошла да покаже, доколко липсва любовта и състраданието у обикновения вярващ, а и в неговия пастир. Според архиепископа гръцкото общество твърди и парадира, че е християнско, а 3

Срв. Watstein, Sarah, Stephen Stratton. The Encyclopedia of HIV and AIDS. New York, 2003, p. 17-18; също и Macklin, Eleanor (ed.). AIDS and Families: Report of the AIDS Task Force. Groves Conference on Marriage and the Family. New York-London, 1989.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

всъщност чрез болестта СПИН се вижда, че у него няма състрадание и любов към болния, към ближния, изпаднал в нужда. Хората, болни от СПИН, са наши братя, нуждаещи се от обич. Употребата на предпазни средства при полов акт не решава проблема, защото опасността от тази болест продължава да съществува. Единственият възможен начин на спасение е гърците да се върнат в лоното на своята Църква и да възстановят в душите си учението на Спасителя Господ Иисус Христос за чист нравствен и физически живот.4 Друг важен момент по отношение на тази болест е обръщението на архиепископ Христодул по случай 1-ви декември – международния ден за борба с болестта СПИН, през 2006 г. В това свое слово той обръща внимание на християните, че СПИН става все по-опасна за младото население на Гърция, и че единственият начин за нейното ограничаване е превенция на всички нива на гръцкото общество, която ще се осъществи чрез укрепването на морала на гърците. 5 Въз основа на тези две послания сред духовенството и богословите се затвърждават два основни извода. Първият е мнението, че СПИН не е позорен отпечатък върху живота на болния, а е болест като всички останали и всеки вярващ е длъжен да се грижи според възможностите си за тези болни, така както се полагат грижи за всички страдащи от тежки и неизличими болести. И второ – найважната отговорност на Църквата в случая е да възпита младите хора в истинска любов към Бога, спазване на Неговите заповеди и чист живот в Христа. Всичко това ще предпази младият човек при съзряването му и през целия му живот. От друга страна този човек, когато създаде 4

Срв. Ομιλία του Μακαριστού Αρχιεπισκόπου Αθηνών και Πάσης Ελλάδος με θέμα: AIDS: Αληθεύοντες εν Αγάπη - Μια Στάση Ευθύνης Συλλογικής και Ατομικής. Βολος, 1995; а също и Χριστοδούλου, μιτρ. Εκ του θανάτου εις την ζωήν. Βολος, 1993.

5 Срв. Μήνυμα του Μακαριστού Αρχιεπισκόπου Αθηνών και Πάσης Ελλάδος Χριστοδούλου για την Διεθνή Ημέρα κατά του AIDS (1 Δεκεμβρίου 2006). Αθήνα, 2006.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

семейство, ще възпитава децата си в православието и така ще ги подготви, че те от своя страна да живеят чист живот. Последният извод трябва да стане основата, върху която пастирите и вярващите трябва да се борят срещу СПИН.

3. Методи на душегрижие за болни от СПИН млади хора В нашето общество съществуват редица фактори, които спомагат разпространението на болестта СПИН – употребата на наркотици, безразборните полови контакти, аморалното поведение на повечето съвременни млади хора, ултралибералното отношение на обществото към тези проблеми и др. Това заболяване, първоначално обособено в определена рискова група, в наше време се разпространява в почти всички слоеве на обществото и Църквата и нейните пастири трябва да осъзнаят важността на този проблем. Православната църква в лицето на своите свещенослужители, богослови и миряни е длъжна да участва в борбата с тази смъртоносна болест и в преодоляването на нейните опасни, не само за тялото, но и за психиката и душата последствия. Осъзнавайки своята отговорност пред Бога и хората, Църквата счита за свой важен и основен дълг да подготви младите хора за този проблем, да ги възпита в християнски нравствени ценности и по този начин да извърши превенция

на

тази

болест.

Както

болестта

СПИН,

така

и

наркозависимостта и другите зависимости показват размера на духовнонравствената рана в обществото, което Църквата и нейните пастири са длъжни да лекуват духовно. Църквата още от времето на Спасителя се грижи за всички болни и нуждаещи се и има изключителен опит в тази дейност. Въпреки това, не трябва да се забравя, че епидемията от СПИН се отличава от това

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

служение през вековете, със своята специфика, методи и характер на заболяването, неговите нравствени корени и социални последствия.6 Една от най-важните задачи на пастира при грижата му за болните от СПИН млади хора е да ги въведе в енорийския живот, да ги въцеркови, да им открие благодатната съкровищница на Православната църква и да им покаже, че Църквата, свещениците и миряните ги обичат и желаят да се грижат и молят за тях. Втори фактор е проповедта на пастира в храма и по време на всички обществени и частни богослужения. Необходимо е свещеникът винаги да напомня за любовта на Бога и за възможността на болния от да се изцери или да се подобри неговото здравословно състояние.7 Както при всяка болест, най-важен принцип на пастирското душепопечение е състрадателната жертвена любов на пастира към своите пасоми.8 Нужно е свещеникът да се отнася към болните от СПИН, както към всеки болен или здрав християнин, с тази разлика, че болният от СПИН изпитва извънредно психологическо и душевно страдание, което е особено трудно поносимо в първите месеци, след като е получил диагнозата. Това психологическо бреме се усилва от ред обстоятелства от настоящия живот на болния – отхвърлянето от страна на обществото и роднините, изгубване на смисъл за живот, чувството на страх от наближаващата смърт,9 както и от отбелязването с печата на позора – стигмата. Пастирът трябва да проявява максимално внимание към болния. Най-важното тук е да му помогне да преодолее налегналото го 6

Срв. Концепция участия Русской Православной Церкви в борьбе с распространением ВИЧ/СПИДа и работе с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом. Преамбюл.

7 Срв. Концепция участия Русской Православной Церкви в борьбе с распространением ВИЧ/СПИДа и работе с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом. Часть II. Задачи по организации церковной работы с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом, и их близкими. II.1. Приходской уровень.

8 Срв. Глогов, свещ. Георги. Душепастирът и грижата му за телесноболните. – ГСУ- БФ, т. XX, 1942-1943, С., 1943, с. 11-12.

9 Срв. Knowles, Joseph. Gruppenberatung als Seelsorge und Lebenshilfe. Mainz, 1971, S. 23.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

отчаяние, да му възвърне изгубената надежда и да му даде възможност да намери отново смисъла на живота като го срещне с Христос и Неговата Църква.10 При грижата си за болните от СПИН млади хора е необходимо свещеника да работи в две основни направления – първо да проявява своята грижа както към самия болен, така и към неговото семейство и близки. Възстановяването

на доверието между болния и близкото му

обкръжение, особено по посока към болния, ще способства той да почувства отново, значим за близките и обществото. От своя страна семейството и неговите близки трябва осъзнаят, благодарение на свещеника, че болният е същата онази личност, каквато е била и преди болестта. Дори още повече – че той е християнин, т. е. техен събрат в Христос. Доброто отношение към болния може да го подтикне за в бъдеще сам да прояви грижа към другите заразени със СПИН. Собственият му опит ще допринесе положително в процеса на полагането на грижа от страна на пастира.11 Друга важна грижа на духовника е оказване на помощ на младите семейства, в които единия от съпрузите и болен от СПИН. По принцип тази диагноза ги поставя на сериозно изпитание. Тези случаи изискват особено внимание и такт. Важен момент е и желанието на двойката, от която единия е болен от СПИН, да сключи църковен брак и да създаде християнско семейство. В този случай свещеникът е длъжен да беседва с тях като им разясни същността на болестта, така че да разберат каква е

10

Срв. Engelke, Ernst. Sterbenskranke und die Kirche. (Gesellschaft und Theologie: Abteilung ra is der Kir he). M nchen-Mainz, 1980, S. 43.

11 Срв. Концепция участия Русской Православной Церкви в борьбе с распространением ВИЧ/СПИДа и работе с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом. Часть II. Задачи по организации церковной работы с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом, и их близкими. II.1. Приходской уровень.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

опасността, а именно – че съществува реален риск от заразяване на партньора, както и на тяхното бъдещо дете.12 Църковно-социалната работа (дякония) за хора, болни от СПИН е много важна част от съвременното пастирско служение. Необходимо е в енориите и манастирите да се създадат центрове за оказване на духовна и психологическа помощ за тези хора и техните близки и приятели. В работата на тези центрове е нужно да участват освен духовници и богослови, но и миряни от енорията. В някои от енорийските общности е възможно да се създадат телефони на доверието за оказване на духовна и психологическа

помощ,

които

да

се обслужват от

духовници,

специалисти – психолози и социални работници. Особено важно е към енориите да се създадат патронажни служби за всички тежко болни и нуждаещи се, към които се включват и болните от СПИН. Грижата включва освен редовното посещение и съответните молитви от страна на пастира, но и доставка на храна, литература и други необходими продукти и дейности за болните. Тук е мястото да се спомене за липсващата в момента у нас (за разлика от другите православни страни) служба „Сестри на милосърдието” (сестринство 13, съществувало у нас до 1944 г. и известно още като „Милосърдни сестри”). Тази общност освен нормалните функции на медицинска сестра, извършва и духовно обгрижване на болните, състоящо се от лични и общи беседи, катехизация, четене на Свещ. Писание и духовна литература и др.14 Важно място при душепопечението на болните от СПИН млади хора заемат рехабилитационните центрове и домове за грижи при различните 12

Пак там. Вж. повече за сестринството у Егорова Ольга. Особенности оказания паллиативной помощи сестрами милосердия. – В: Пастырская и сестринская помощь ВИЧ-инфицированным людям. Пособие для священников, сестер милосердия и добровольцев. Москва, 2011, с. 106-130; Свещеномъченик Сергий (Махалев). Сестри на милосърдието. С., 2011.

14 Срв. Егорова, О. Пос. съч., с. 130.

13

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

епархийски и ставропигиални манастири. В тях се извършва не само медицинска и палиативна грижа, но също и сериозно душепопечение от страна на манастирското братство.15 Това душегрижие се изразява в редовни лични и общи духовни беседи, изповед, молитви заедно с духовниците, участие в богослуженията на светата обител, редовно причастяване със св. Дарове, извършване на тайнството Елеосвещение и др.16 В

Руската

и

Гръцката

православни

църкви

съществуват

специализирани църковни организации по оказване на различни помощи на болните от СПИН и техните близки. Тези социални и медицински центрове имат и задачата да обучават енорийските свещеници и миряни за работа и грижа за болните.17 В Руската православна църква съществува практика да се приемат болни от СПИН млади хора като послушници и по-късно, след преминаването им на периода на послушание, да бъдат постригвани в малка монашеска схима. Болестта не пречи за това, както и не е необходимо да се спазват специални правила на монашески живот, освен обичайните за този подвиг обети. Въпреки това, за манастира и обитаващите го след време възникват две основни изкушения. Първото може да възникне, когато този монах започне да приема антивирусна терапия18, защото не след дълго новината за неговата болест ще стане известна и на вярващите. При това положение има опасност да възникнат 15

Срв. Паллиативная помощь и уход. Медицинские, психологические и духовные аспекты при ВИЧ/СПИДе и прогрессирующих хронических заболеваниях. Опыт Русской Православной церкви. Москва, 2008, с. 6-7.

16 Срв. Концепция участия Русской Православной Церкви в борьбе с распространением ВИЧ/СПИДа и работе с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом. Часть II. Задачи по организации церковной работы с людьми, живущими с ВИЧ/СПИДом, и их близкими. II.1. Приходской уровень.

17 Пак там.

18 Антивирусна терапия – комбинация от специално подбрани (от два до четири) фармацефтични препарата, които се борят с размножаването на вируса в организма и позволяват да се продължи срока на живота при болестта СПИН и при ХИВ инфекция, а също и в някои моменти да спрат развитието на болестта.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

изкушения от страна на миряните или други духовници и така манастира да бъде обявен за обиталище на греховни и безнравствени хора. Второто изкушение идва от необходимостта от специални грижи за монаха, когато достигне терминалния стадий на заболяването. Тогава трябва да напусне обителта и да отиде в специален хоспис 19, за да се остави на грижите на светски хора преди смъртта си, въпреки монашеските правила и традиция за предсмъртния период в обителта. Но ако обителта живее в духа на Христовите заповеди за любов към ближните, тези изкушения няма да оказват отрицателно влияние върху духовния живот на братството или сестринството.20 Друг важен въпрос, който съществува в нашето съвремие при хората, носители на СПИН, е възможността им за приемане на свещен сан. В църковните канони няма пълна забрана за ръкоположението на ХИВ-позитивни, освен общите изисквания, тъй като по времето на създаването им тази болест не е съществувала. Когато кандидатът е заразен например в ранна детска възраст от майката, при преливане на кръв или други медицински манипулации, то сама по себе си болестта не е пречка за ръкоположение. Тук единствено отрицателно въздействие СПИН може да окаже при обществената и енорийската дейност на духовника. За съжаление, репутацията на болните от СПИН в нашето съвременно общество е на твърде ниско ниво. Едно е човек да се спасява в църковната община, съвсем друго е да я възглавява, затова желанието за свещен сан на болен от СПИН поражда няколко важни проблема. Не е възможно свещеникът да скрие своята болест, особено след началото на антиретровирусната терапия. Съществува реалната 19

Относно дейността на хосписите при грижата за болни от СПИН млади хора вж. Трифонова, Даниела и др. Хосписите в България и Европейския съюз. С., 2003, с. 6-10.

20 Срв. Мефодий, Игумен (Кондратьев). Практика духовного окормления ВИЧ-инфицированных людей. с. 37-38.

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Гост лектор

опасност от въвеждане в изкушение на енорията и отклоняването на християните от нея. Поради тази причина, повечето архиереи отклоняват болните от СПИН кандидати за свещен сан и ги насочват към монашески живот.21 Болестта СПИН е бич на съвременното ни общество и подготовката на пастира, богослова и православния християнин е изключително важно. Все по-често тази болест навлиза в енорията – появяват се случаи на заразени при кръвопреливане или от медицински и зъболекарски инструменти. Освен това, все по-често младите хора, заразили се с тази болест, разбират временността на земния живот и търсят помощ и утеха именно в св. Църква. Неслучайно прот. Всеволод Чаплин (председател на Синодалния отдел по взаимодействие между църквата и обществото към Московския

патриархат)

заявява:

„Днес

сериозен

проблем

е

безнравственото отношение към болните от СПИН и хората, свързани с тях, както и членовете на техните семейства. Такива хора сега често срещат отказ при кандидатстване на работа, при постъпване във ВУЗ. Хората носители на ХИВ-инфекция често несправедливо се отхвърлят от там, където са длъжни да ги приемат”22. Именно затова Църквата и нейните пастири са длъжни да обяснят на всички вярващи и на обществото, че към болните от СПИН трябва да се отнасят по-търпимо, братски и с милосърдие.23

21

Пак там, с. 39-40. Изявление на заместник-председателя на Отдел внешних церковных связей Московского патриархата – протоиерей Всеволод Чаплин. Москва, 24 ноември 2006 г.

23 Пак там.

22

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

Католическото учение за Чистилището и Православния възглед Автор: Боян Фердов “Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”

Външното действие на предвечното Начало се прояви чрез Сина и има за последствие сътворяването на света, т. е. на целокупността на всички възможни същества, които не съдържат в себе си причина за битието си. Съществуват два свята - един видим и един невидим. Единият представлява веществените твари, а другият - духовните същества. Всичко, което не може да доловят нашите чувства е невидимо. Всичко пък, което подлежи на нашите чувства е видимо. От духовните същества познаваме Ангелите и човешките души. Ангелите са духове безплътни и чисти. След сътворението им те били подложени на изпитание в упражняване на свободната си воля. Едни от тях останали верни. Те са добрите ангели. Добрите пък, които се възгордели, изгубили достойнството си. Те са злите ангели или демоните, чийто началник е Сатаната. И едните, и другите действат непосредствено в земния свят. Първите за добро, вторите - за зло. Действието обаче и на едните, и на другите е подчинено на върховната воля на Бога (Откр. 12:7-9; Мат. 4:1, 12:24, 13:39, 14:27; 1 Кор. 7:14; 1 Петр. 5:8). Съществуват следователно непрекъснати сношения между духовния и веществения свят. Невидимият свят е необятен. Той не е ограничен от едно пространство, подобно на това, което определя начина на съществуването на видимия свят. Той се намира в такова едно особено състояние, което го отличава съществено от всичко, което се намира вън от него. Бог проявява там по особен начин Своята слава пред добрите ангели и душите на праведниците. Това се нарича небе. Злите ангели напротив, се намират в едно състояние на осъждане, което се казва ад. Душите на всички грешници ще бъдат в подобно състояние след

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

последното решение. Тогава тяхното състояние ще бъде окончателно, както е и на злите ангели или демоните.

•

Различия между християнските църкви относно догмата за Света

Според учението на Римската Църква душите на ония верни, които преди смъртта си са се покаяли, но които не са могли да принесат достоен плод за покаянието си на земята, се намират в така нареченото чистилище (Пургаториум). Тук душите, за да удовлетворят Божията правда, търпят мъки (които могат да бъдат облекчени посредством молитвите на верните, милостинята, а най-много посредством безкръвната жертва), докато не се очистят съвсем и по този начин се удостоят с вечното блаженство. Следователно според Латинската Църква освен рая и ада съществува и едно трето място, което се нарича чистилище. Душите на ония верни, които се намират в чистилището могат и сами да се очистят чрез мъките, които търпят там. Молитвите на живите верни пък могат да облекчат мъките им и много да им помогнат по-скоро да се освободят от тях и да влязат във вечното блаженство. Православната Църква също така учи, че душите на някои верни, които с вяра и покаяние са умрели, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва. Средно място между рая и ада, в което да се намират тия души, които на земята не са се очистили от греховете - Православната Църква не признава.

•

Ето учението на Православната Църква:

„Няма особено средно състояние на човеците между тези, които отиват на небето и между ония, които отиват в ада. Обаче много души на грешници се освобождават от веригите на ада, но не сами от себе си или чрез мъченията си, но чрез добрите дела на живите човеци и

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

посредством църковните молитви, а особено чрез безкръвната жертва, която Църквата всеки ден принася за всички живи и всички мъртви, защото Христос за всички умря... Душата след смъртта не може нито да се очисти, нито да се покае, нито да направи нещо, което би могло да я избави от ада. Само Божествената литургия, молитвите и милостинята, които живите правят за нея, могат да помогнат, за да я освободят от веригите на ада. Никъде в Свещеното Писание не се говори за чистилищния огън, т. е. че има някакво привременно наказание, което да чисти душите от греховете след смъртта... Душата след смъртта не може да приеме никакви църковни тайни. Ако тя би могла да направи нещо за изкупване на своите грехове, тогава би могла да има дял в тайнството на покаянието. Но понеже това противоречи на Православното учение, Църквата постъпва правилно, когато принася за покойниците безкръвна жертва и се моли Богу да им прости греховете”. След смъртта и особения Божи съд (Сир. 9:26; Евр. 9:27) душите на покойниците, според учението на Православната Църква не се намират все в еднакво състояние: душите на праведниците блаженстват, а душите на грешниците се мъчат. Нито първите чувстват пълно блаженство, нито вторите пълно мъчение. Съвършеното блаженство, както и съвършеното страдание ще настъпят тепърва след общото възкресение, когато душата се съедини с тялото, в което праведно или порочно е живяла (2 Кор. 5:10; 2 Тим. 4:8; Мат 3:41-42). Мястото, където отиват душите на праведниците след съда и самото им състояние там се представя различно в Свещеното Писание. Това място се нарича Рай (Лука 23:43), Лоно Авраамово (Лука 16:22), Царството небесно (Мат. 5:3,10; 8:11), Царството Божие (Лука 13:28-29; Мат. 6:33; 1 Кор. 15:50), Дом на небесния Отец (Иоан. 14:3), Град на Бога Живаго, небесен Иерусалим (Евр. 12:22; Гал. 4:26). Всичките тия различни названия означават едно и също място. Според учението на Православната Църква те означават Небето. Състоянието на душите на праведниците и тяхното блаженство различно се представя в Свещеното Писание - според заслугите на съответния покойник. Във всеки случай то е вече блаженство,

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

макар непълно и несъвършено, и е предначертание на вечното блаженство, както казва св. Йоан Златоуст. Мястото, където отиват душите на грешниците след особения съд, се нарича ад (Лука 16:23; Деян. 1:51), тъма крайна, външна, кромешная (Мат.

22:13, 25:30, 46), тъмница на духовете (1 Петр. 3:18), бездна (Лука 8:31), подземно място (Филип. 2:10), пъкъл (Мат. 5:22, 10:28), геенна огнена (Мат.

13:50; Лука 12:2). Но всичките тези названия показват само едно нещо означават ада. А къде се намира този ад? Свещеното Писание никъде не говори, а Православната Църква, като не мъдрува повече от онова, което й е предадено, се придържа към думите на св. Йоан Златоуст, който казва: “Питаш къде и на кое място се намира пъкълът? Но какво ти влиза това в работата? Тебе ти е потребно да знаеш, че пъкълът го има, а не това къде е скрит... Според това ние няма да разпитваме къде е той, но ще гледаме да го избегнем.” Освен небето и ада, или рая и пъкълът, православната Църква не познава друго място за душите на умрелите. Учението на Римската Църква за чистилището, в строгия смисъл на думата е плод на схоластическата епоха в римското богословие. Католическите схоластици твърдят, че като се моли за покойните, Православната Църква de facto признава римското чистилище, макар и да го изрича с думи. Но всъщност няма нищо вярна в това твърдение. Православните се молят за своите покойници, а в същото време всякога ще отричат, както и днес чистилището. Православната Църква вярва, че душите на умрелите, които са се покаяли преди смъртта си, но не са имали време да принесат плодовете на покаянието, отиват изключително в ада, и че от ада могат да се освободят само чрез молитвите на Църквата. Като се моли следователно за тези души, тя се моли Господ да ги освободи от ада. Молитвата на св. Василий Велики, която Православната Църква така високо цени, показва каква е нейната вяра по този въпрос. Ето тази молитва: “Владико на всичко, Боже, Спасителю наш на всичките краища на земята и на моретата, Който слушаш молитвите, които Ти изпращаме за ония, които са в ада, и Който ни даваш надежда, че ще им простиш мъките и ще ги утешиш, чуй гласа на смирените твои слуги, които Ти се молим сега, и упокой душите на починалите Твои слуги на място светло, в място блажено, в място прохладно, в което няма

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

никаква болест, нито жалост, нито въздишки, и пресели ги в жилището на праведните и им подари мир и опрощение. Не могат мъртвите да Те славят, Господи, нито ония, които са в ада, да Те задоволят, но ние, живите, Те благославяме и Ти се молим, и очистителни молитви и жертви Ти принасяме за техните души.” Към неправилното понятие на католиците, във връзка с учението за чистилището и с учението за упокойните молитви са се придържали и протестантите, но като отхвърлят и молитвите за мъртвите, те правят ново кощунство. Ако се бяха обърнали към древното вярване на Римската Църква, която преди също както Православната Църква се е молила за освобождаването на душите от ада, не биха изпаднали в такова заблуждение. Протестантите твърдят, че със смъртта престава всяко сношение между избраниците на небето и вярващите на земята и последните вече не могат да прибягват до молитвите на първите. Смъртта според протестантите е едно окончателно разцепление между двата свята, невидимия и видимия. Това явно противоречи на самото Свещено Писание. В 22-рия член от своето Изложение на вярата Англиканската Църква изцяло отхвърля католическото учение за чистилището и ходатайството на светиите, без да различава истинското от лъжовното в това учение. Обаче тази Църква е запазила в своя календар празниците за светиите, които почита в обществените богослужения. Следователно тя почита и чества светиите, но не се обръща към тях с молитви. Изглежда, че в случая тя иска да избегне упреците на протестантите за някакво идолопоклонническо служение, упрек, хвърлен по адрес на християнските църкви, което е едно заблуждение на отстъпниците от Евангелското учение. Молитвите към светиите сами по себе си съвсем не могат да се сметнат за идолопоклонничество. Ако вярващите могат и са длъжни, докато са на земята да просят взаимните си молитви, ако самият апостол Павел е просил за себе си молитвите на вярващите, които той самият бе възродил във вярата, защо да се откажем и ние да просим молитвите на онези, които са близо до Бога и които смъртта никак не е разделила от тази християнска Църква, на която те служат за слава и подпора? Смъртта не унищожава съществуващите връзки между вярващите. Следователно

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

последните могат и трябва да се молят един за друг и да просят взаимно молитвите си. Така погледнато, моленето на светиите не е никакво идолопоклонство, както не е идолопоклонство и почитането, което им се отдава. Светиите се смятат за наши посредници в най-строгия смисъл на думата, както и вярващите, на които просим молитвите на този свят. Протестантите не признават правото на Църквата да се моли за онези християни, които са напуснали този свят. В своите книги обаче те признават законността на тази молитва със следните думи: „Истинските чада Божии на небето и земята са едно в Христа, който им е глава и Спасител, и те трябва да явяват това единство чрез братска любов и взаимно ходатайстване един за друг”. Същата тази истина, че зад гроба по молитвите на Църквата може да има прощение на греховете, протестантите признават в своето „Тълкуване на Новия Завет“ със следните думи: „Человеците тогава (на Страшния съд), ще бъдат разделени на два разреда и само на два, макар че ще има разни степени във всеки разред (1 Кор. 15:41; Дан. 12:3; Лука 12:47-48); тогава тези два разреда ще бъдат разделени един от друг и това разделение ще бъде окончателно (к. н.) и вечно не е ли това едно въпиющо противоречие? Но стига толкова. Англиканска Църква, макар да не се обръща с молитва за ходатайство на светиите, всъщност се моли за покойниците, както това показва нейното погребално последование, поместено в Молитвеника й. Въпреки, че това учение за покойните да не е ясно изразено от Англиканска Църква, която също отхвърля римското учение за чистилището, то обаче съществува в богослужението й. Изглежда, че е излязло само от употреба. Днешната Католическа Църква, прочее изповядва едно заблуждение относно състоянието на душите, които нито са още осъдени, нито са приети на небето. Учението й за чистилището няма никакво основание, нито в Свещеното Писание, нито в Свещеното Предание. Нещо повече, то е противно на Евангелското учение, което учи, че живите, а не мъртвите трябва да се каят. То е противно и на учението на Светите отци, които всякога са проповядвали, че само в този живот ние можем да се поправим, а след смъртта никой нищо не може да направи за полза на душата си и следователно да задоволи по какъвто и да е начин или където и да било Божията правда. “Преминава образът на този свят и кратък е

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Богословие

нашият живот. Ако сега, когато имаме време и леснина да правим добро и избягваме злото, не се възползуваме, после ще бъде напразно да оплакваме сами себе си, защото след смъртта покаяние не бива. Докато сме живи още, има възможност, като се покаем, да добием някаква полза, и като се очистим от греховете, да се удостоим с Божието милосърдие; но ако пропуснем днешното време, смъртта може ненадейно да ни завари, и тогава, колкото и да се каем, няма да добием никаква полза”, казва Златоуст. Същото повтарят и всички други Свети отци. Учението на първата Църква за покойниците е запазено от всички найстари литургии, както и тая, която е позната под името на св. Яков Йерусалимски. Всички тези литургии съдържат молитви за починалите. Св. Кирил Йерусалимски през IV век е изразявал вярването на древната апостолска Църква по този въпрос, като е казвал в едно от огласителните си (V) слова: “Душам живших прежде нас бывают весьма полезны наши молитвы о них при совершении святой и страшной бескровной жертвы.” След всичко това, което казахме, нека се надяваме, че един ден, когато огрее по-силна светлина и захване да разпръсва тъмнината, истинският дух и ревността на християнската вяра ще освободи Христовото учение от нанесените в него прибавки в мрачните времена на човешката история и ще възстанови това свое учение в оня образ, в който то като залог е предадено и запазено само в Светата Православна Църква. Изготвил: Боян В. Фердов

Светодавец – брой 3 – 2015 г.

Снимка на броя

В помет на протойерей Атанас Аролски

На 28 март в почина деветдесет и петгодишният протойерей Атанас Аролски от с. Хвойна, Смолянска духовна околия. Отец Атанас е роден на 1 ноември 1919 г. в с. Павелско. През 1941 г. завършва богословското училище при гара Черепиш и е ръкоположен за дякон и свещеник от Пловдивския митрополит Кирил през 1943 г. След това е назначен за енорийски свещеник при храм „Св. Георги“ в гр. Златоград и обгрижва енорията 50 години. От 1983 г. по заповед на Пловдивския митрополит Арсений завежда енориите в с. Хвойна, Павелско, Бенковски, Студенец, Забърдо до 2014 г. През 2009 г., когато навършва 90-годишна възраст е отличен с орден на Пловдивската света митрополия „Св. ап. Ерм“ - І-ва степен, от Пловдивския митрополит Николай. Орденът му бе връчен от Константийския епископ Антоний, тогава викарий на Пловдивския митрополит. Бог да го прости!

Контанкти: blog.dobrotoliubie@abv.bg Главен редактор на броя: Николина Александрова Офомление: Ангел Карадаков, Олег Каменщик

© Светодавец 2015