~2~
Уважаеми читатели, Пред Вас стои най-новият проект на екипа на Блог Добротолюбие – списание „Светодавец”. Списанието, което е подготвено от екипа на Блог Добротолюбие е месечно. В неговите броеве ще откриете интересни текстове. Ще откриете: новини, статии за култура и изкуство, беседи на видни духовници, интервюта и вълнуващи лични истории за преживяването на вярата и живеенето в Христос.
~3~
Скъпи читатели, За съжаление нашето списание „Светоглед“ просъществува само в един брой, защото вече е бил издаван ученически вестник със същото заглавие от Пловдивска духовна семинария "Св. Св. Кирил и Методий". Поради тази причина бяхме подканени да сменим заглавието. Нашият екип няма намерение да влиза в конфронтация, с когото и да е, затова заглавието на списанието е променено, нашето ново име е „Светодавец”, то не е близко до светоглед, но изразява нашата мисия, а именно да носим светлината на словото. Ще останем верни на себе си и ще продължим да подготвяме и публикуваме, макар и с друго заглавие. Надяваме се, с Божията помощ, да Ви предлагаме и за напред качествени и интригуващи материали. От редакторите
~4~
Съдържание - Историята на православния „Кожеозерски” манастир -„Бяла роза” или разказ за съпротивата на младите по време на Фашизма - Новооткритото произведение на св. Ириней лионски. „(в) доказателство на апостолската проповед”. Сп „християнское чтение” 1907, № 4,; 5 и 6. Н. И. Сагарда - Интервю с Арим. Атанасий Султанов, за великия пост и подвига - Властта в Църквата като служение - Съвременни проблеми на биоетиката в светлината на християнското нравствено учение. Богословско-етически анализ и оценка - „Филиокве” спрямо нея
една католическа доктрина и православната критика
~5~
Светодавец – брой 2 – 2015
Новини
Възраждане на Православието в Южен Судан Диоцез на Нубия По Божия милост и с благословията на Негово Блаженство Теодор II, Патриарх на Александрия и цяла Африка, митрополит Наркис (Гамох) Нубийски основа първия мисионерски център в Южен Судан – най-младата независима държава в света, дългострадаща и разкъсвана в продължение на 30 години от гражданска война. Този първи мисионерски център ще бъде в чест на славния апостол и евангелист Марк, основател на Александрийската Църква. Мисионерските занимания ще се помещават в Монгала, източно предградие на столицата Джуба, на 500 метра от Бели Нил.
Негово Преосвещенство изрази безкрайната любов и загриженост от страна на Патриарха за Южен Судан, похвали малцината гърци, които са останали в района, въпреки трудностите и опасностите, като пожела този ден да бъде началото на продължителен мир и обединение за Южен Судан. На 11 януари св. Божествена Литургия бе отслужена за пръв път след 38 години в църквата “ св. Стилиян“, в центъра на Джуба от митрополит Наркис. Всеобщо въодушевление и неизразима радост бяха заразили малкото гърци, останали в Южен Судан. Епископът се помоли 2015 година да бъде година на мир и да донесе помирение и обединение сред хората. Преди отпуста, епископът благослови и раздаде Новогодишната пита.
~6~
Светодавец – брой 2 – 2015
Новини
Либийските новомъченици ще бъдат добавени в Коптския синаксар Негово Светейшество Папа Тауърдос II обяви присъединяването на 21 либийски новомъченици в синаксара на Коптската православна църква. Те ще бъдат почитани на 8-ми Амшир( според Коптския календар), което се равнява на 15-ти февруари. Страницата подготви Георги Германов
~7~
Светодавец – брой 2 – 2015
Манастири и църкви в чужбина
Кожеозерски манастир превод: Георги Германов Кожеозерският манастир е православен руски манастир, основан от Нифонт Козеозерски и Серапион Козерозерски през 1550 г. Този манастир е един от най-изолираните в Русия; няма път, който води до манастира, така че единствения начин да се стигне до него е да се извървят 30 километра! През 16-ти век долината на река Онега била вече доста населена и монасите, които искали да водят аскетичен начин на живот търсели отдалечено място, за да избягат от хората и да се посветят на Бога. Нифонт Кожеозерски, монах в Сирийнския Манастир близо до село Чекуйево, в долната част на река Онега стигнал до река Кожозеро. Според преданието това се случило през 1552 г. През 1557 г. Сергей, кръстен Татарски принц пристигнал и при река Кожеозеро и станал монах, взимайки името Серапион. По-късно, той станал и първият игумен на манастира. Тъй като земите около река Кожеозеро не били добри за земеделие, отначало манастирът бил доста беден и условията за живот в него не били добри. През 1585 г. цар Теодор Иванович дарил земи около река Кожеозеро на манастира, на които били построени две църкви. Отец Серапион почива през 1611 г. Следващият игумен бил Авраам, който бил също така и духовно чадо на вече покойният Серапион. Авраам починал през 1634 г. Единственият светец, който някога обитавал манастира бил Никодим Козиугийски, който дошъл в Кожозеро през 1607 г., и който през 1609 г. напуснал манастира, за да води аскетичен живот на около 14 км. от него. Никон, бъдещият Московски патриарх и реформатор на Руската православна църква се заселил в манастира през 1641 г. и бил игумен от 1643 до 1646 г. През този период манастира получил, с помощта на игумена си финансиране от двама царе. През 1646 г. отец Никон трябвало да отиде до Москва, поради причини свързани с манастира, но така и не се завърнал. През 17-ти век, светата обител се разраствала и почнала да смогва за паричните си разходи. Обаче, през 18-ти век това се променило и финансовото състояние на манастира се влошило. През 1722 г., последният игумен на манастира Георги починал. В периода 1730-1740 г., огромен пожар сринал до основи дървените сгради на манастира.
~8~
Светодавец – брой 2 – 2015
Манастири и църкви в чужбина
През 1758 г. манастира бива поставен под грижите на Спасо-Каргополсия манастир, намиращ се в Каргопол, а през 1764 г. затваря вратите си напълно. От 1650 до 1764 г. общо 346 монаси са живели в манастира. Кожеозерския манастир отваря отново вратите си през 1853 г. Когато през 1764 г. той за първи път спира да функционира, принадлежащите му сгради биват превърнати в малко селце така, че когато през 1853 г. манастира наново става деен, селцето и живущите в него биват преместени. До 1880-те години, манастирът бива зле ръководен и управляван, така че се намирал в много лошо финансово състояние. Тази ситуация се променя, когато Питирим, бивш монах в Соловетския манастир става игумен на Кожеозерския манастир през 1885 г. Той направил така, че сградите на манастира да бъдат реставрирани и също така наредил да бъде изграден път. По време на гражданската война в Русия, Кожеозерският манастир попада по средата на фронтовата линя на Бялата и Червената армия. За известно време манастирът остава на територия завоювана от Бялата армия. И той става подчинен на правителството, ръководещо Бяла армия. Отряди на Бялата армия също се настаняват в манастира. Фронтовата линия била близо до село Чекуйево. През зимата на 1919/1920 г., Червената армия предприема масивна атака - превзема и Кожеозерския манастир. Тогава манастира бива затворен, а съдбата на монасите не е узната. За известно време, останките на Кожеозерския манастир привличали изселените там хора. Мястото било назовавано под името „Кожпосьолок“. През 1954 г. Кожпосьолок бил изоставен, а през 1997 г. бил отново населен с монаси, през 1999 г. бил осветен. Единственият монах, постоянно живеещ в манастира е игуменът. Игумени на Кожеозерския манастир: Серапион (?-1611) Авраам (1611-1634) Йоана (1634-1643) Никон (1643-1646) Теодосий (1655-1662) Павел (1662-1682)
~9~
Светодавец – брой 2 – 2015 „Бяла
Преводи
роза” или разказ за съпротивата на младите по време на Фашизма
Превод: Божин Дончев Продължение от миналия брой: Разширяване на дейността Януари 1943г. Членовете на „Бялата роза“ прекарват със семействата си Коледата на 1942 година. Когато Ханс и Алекс се завръщат в Мюнхен, с активната подкрепа на професор Хубер започват подготовката на петата брошура. Това вече не е брошура на „Бялата роза“. Тя е озаглавена „Призив към всички германци“ и е много по-кратка и много по-малко академична от предните четири. Със събраните средства те успяват да я отпечатат в по-голям тираж от предните четири. Момента е благоприятен. Въпреки нацистката пропаганда хората виждат, че войната не върви на добре. Съветският съюз не се предава и хода на събитията на Източния фронт става все по-непредсказуем. Немските градове, в това число и Мюнхен са бомбардирани. Американците и британците притискат на Ромел в Африка и много хора вярват, че американската инвазия в Европа не е далеч. В Мюнхен студентите се събират спонтанно на протест, когато управителят на Бавария Паул Гийслер обижда студентите за желанието им да учат. Той още казва, че жените, които учат в университета вероятно учат, защото не могат да си намерят мъже. И продължава да шокира студентите, като казва, че ако те не могат да си намерят мъже, той ще им намери и ще бъдат подобре, ако вместо да учат - раждат деца за фюрера. Когато членовете на „Бялата роза“ разбират за това, техният отговор е да отпечатат и разпространят в Мюнхен още 1300 бройки на последната си брошура. Всички копия на петата брошура са около 10 000. През една кратка януарска ваканция, всички членове на „Бялата роза“ предприемат опасни пътувания с цел да разпространят брошурата. Трауте Лафренц, която знаела за „Бялата роза, а впоследствие през юни 1942 г. се присъединила към тях, пътувала за своя роден Хамбург, където се срещнала
~ 10 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Преводи
със свои приятели, между които Грета Роте и Найнц Кучарски, убеждавайки ги да участват в разпространението на брошурата. Юрген Витенщейн успява да занесе няколко копия в Берлин, където брошурата е препачатена в немного бройки от Хелмут Хартер и неговите приятели врагове на нацистите. (Хелмут фон Молтке , който е част от съпротивата в Берлин се сдобива с една от брошурите и успява да я изпрати в Норвегия, където тамошната съпротива я превежда и разпространява.) Ханс стига до Залцбург и оттам изпраща по пощата около 150 копия. Алекс пътува от Линц до Виена, от Виена до Залцбург и обратно, като разпространява около 1400 копия по време на пътуването си. Софи пътува да Аугсбург, Улм и Щутгарт. Тя носела в себе си към 2000 копия, когато се среща със Сузан Хирцел и малкия ѝ брат, Ханс.Той заедно със своите приятели, Франц Мюлер и Хайнрих Гутер избират имена и адреси от телефонните указатели, на които да изпращат брошурите. Най-опасното пътуване прави Вили Граф. Той пътува не само с копията, но и с дупликираща машина. Решен е да вербува приятелите си за съпротивата, но в Кьолн и Бон никой от неговите приятели, макар те да са върли опоненти на Хитлер, не се решава да се включи активно в съпротивата. Чак в Саарбрюкен му помага Вили Болингер, който не само взема брошурите и машината, но и дава на Вили подправени документи, с които той да пътува спокойно. Следващите градове, в които Вили Граф спира преди да се прибере в Мюнхен са Фрайбург и Улм. Загубата при Сталинград (Февруари 1943г.) Битката при Сталинград остава и до ден днешен една от най-тежките в човешката история. Тя продължава от август 1942 г. до предаването на германците в града на 2 февруари 1943 г. Загубите за войските на Оста наброяват около 850 000 души, а тези на Червената армия – ок. Един милион души. (В един ден, в опит да завземат един хълм, руснаците губят 10 000 души.) Руснаците вземат в плен 91 000 германски войника, от които в Германия се завръщат по-малко от 6000 души (последните, от които ще се върнат в Германия чак през 1955 г. – 10 години след края на войната). За Хитлер Сталинград е мерило за честолюбие и гордост. В реч през септември той заявява, че немската армия никога няма да напусне града. Когато нещата изглеждали безнадеждни, за него не съществува вариантът
~ 11 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Преводи
армията му да се предаде. Херман Гьоринг успява да го убеди, че един „въздушен мост“ с провизии може да снабдява обградената армия. Планът е пълен провал. Загубата при Сталинград е удар по немския военен морал, както лична трагедия за хиляди немски семейства. Обявен е тридневен национален траур, вестниците са печатани с черен кант отстрани, а задните страници били изпълнени с имената, на тези които загиват в зловещата битка. Също така, тази битка се смята и за един от повратните моменти във Втората световна война, защото при Сталинград е задържано нацисткото настъпление в Русия и тя поглъща много ресурси на германската страна така, че след загубата ѝ, тя няма да може да спечели войната. В дните след капитулацията на войските при Сталинград, „Бялата роза“ не остава безучастна. През нощта на 3 февруари Ханс, Вили и Алекс излизат из улиците на Мюнхен и изписват по стените на сградите надписи като: „Свобода“ и „Долу Хитлер“, както и боядисват свастиките по обществените сгради. Боята, която използват е с високо качество, правена преди войната, което затруднява властите при почистването ѝ, което се извършвало от жени-рускини. Такива нощни „разходки“ правят и на 8 и 15 февруари. Проф. Хубер, който вместо да помага на Ханс и Алекс при написването на брошурите, започва да пише своя. Ханс и Алекс се съгласяват почти с всичко написано. Но проф. Хубер пише, че Вермахтът (немската армия, не нацистите) е ключът към свалянето на Хитлер и, че хората трябва да подкрепят армията. Ханс и Алекс обаче намират идеята за неприемлива, което разгневява проф. Хубер, който напуска апартамента, където работят. Това е последният път, в който той вижда Ханс Шол или има контакт с „Бялата роза“. В Университета 18 февруари 1943г. На 17 февруари 1943 г. Ханс Хирцел е отведен за разпит от Гестапо в Улм. След освобождаването му, той всячески се опитва да предупреди Ханс Шол за възможна опасност. Той се свързва с Инге Шол , която все още живее в Улм, която пък се свързва с Йотл Айхер, който отива в апартамента на Ханс и Софи
~ 12 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Преводи
Шол около 11:00 часа на 18 февруари 1943 г. За нещастие те не били вече в апартамента. Много се спекулира по темата защо Ханс и Софи отиват в университета да разпространяват брошури (Лудвиг Максимилиан университет, накратко ЛМУ или Уни Мюнхен-бел.ред.). Според някои Ханс е мислел, че Гестапо вече го наблюдава и е просто въпрос на време да го арестува. Според други това е трябвало да бъде последната „голяма“ акция на „Бялата роза“ – все пак Вили и Алекс имат план за бягство в Швейцария. Според трети Ханс не е вярвал, че съществува голяма опасност да бъдат заловени. При все, че Софи участва пряко в тази акция, а той я обичал толкова много, че едва ли би допуснал тя да участва, ако е предполагал, че те ще бъдат разкрити и това ще доведе до нейната смърт. Още повече, че според Лило Рамдор , Ханс е попитал първо нея (Лило Рамдор – бел. прев.), дали иска да участва в акцията, на което тя отговорила, че трябва да помисли. Лило, макар че била свързана с „Бялата роза“ и дори установила контакт между тях и Фалк Харнак, все още не била член на „Бялата роза“ и участието ѝ в една „опасна“ акция, като тази би сменило нейният статут в групата, както и да намали драстично шансовете ѝ да оцелее, ако групата бъде заловена. От една страна членовете на „Бялата роза“ се опитвали да намерят и да се свържат с хора, които да се опълчат на Хитлер. От друга групата им не е толкова голяма, че Гестапо да не може да се справи с тях отведнъж, така че колкото по-малко хора предприемат опасни акции, толкова по-добре. Главният коридор в ЛМУ, където са арестувани Ханс и Софи Шол. Ханс и Софи Шол пристигат в ЛМУ в утрото на 18 февруари 1943 г. с куфарче пълно с брошури. От 1700 копия в тях, повечето са от шестата брошура, също има бройки и от петата. Планът е Ханс и Софи да разпръснат брошурите из основния коридор на ЛМУ, малко преди края на лекциите. Двамата пристигат в университета малко преди 11:00 ч. и по случайност се срещат с Вили Граф и Трауте Лафренц, които току що си тръгват от лекции, за да отидат в клиниката, в която специализират. Ханс и Софи почти успяват. Напускайки сградата, малко преди звънецът да бие, се сещат че куфарът не е съвсем изпразнен от листовките. Те се качват до последния етаж н на огромния коридор и Софи, дали в бързината или от смелост, успява да ритне част от листовките, които политат надолу тъкмо в момента, когато студентите излизат от лекции. Чистачът Якоб Шмид, (който е и информатор на Гестапо) ги вижда и нарежда изходите на коридора да бъдат залостени. Той изкрещява на Ханс и Софи, че са арестувани. Арестите на членовете на „Бялата роза“ 18 февруари 1943 г. Ханс и Софи Шол веднага биват подложени на разпит. И двамата имат силно алиби и то почти им осигурява освобождаването. Когато ги питат защо са си
~ 13 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Преводи
тръгнали по-рано от лекции и двамата отговарят, че са искали да предупредят някого, че през уикенда ще са на гости в Улм при родителите си. Това също така обяснява защо Софи носела празно куфарче – за да вземе чисто пране от къщата на родителите си. Когато сверявали алибито им с други хора, то изглеждало правдоподобно. За нещастие апартаментът им бил също претърсен. Точно, когато всичко изглеждало, че е наред с алибито на Ханс и Софи доказателството, което било намерено в апартамента им било достатъчно да ги прати на ешафода. Още повече, че имало достатъчно доказателства, които да уличат и техните приятели и Гестапо да започне да ги арестува. В чантата на Ханс Шол намерили черновата на брошурата, която Кристоф Пробст му дал. Ханс настоявал, че му е дадена от непознат студент и, че не знае за какво става въпрос в нея, (опитал се да я унищожи преди Гестапо да я намери), черновата била възстановена и почеркът на Кристоф от писмата, които бил писал на Ханс и Софи, съвпаднал с почерка на черновата. Кристоф Пробст е арестуван същия петък, докато е чакал отпуск за уикенда, през който да види жена си и новородената си дъщеричка. Още повече го уличава и това, че при скорошното си посещение у Ханс и Софи е оставил военна униформа в апартамента им. Вили Граф и сестра му Аннелиезе са арестувани същата вечер на път къмвкъщи от дома на техни роднини. И двамата са знаели, че Ханс и Софи са арестувани, но Вили се е надявал да се приберат навреме, за да може да събере някои техни неща, преди Гестапо да пристигне. За нещастие Гестапо вече ги чака в апартамента им. Кристоф Пробст е арестуван на следващия ден във военната си част в Инсбрук. Когато отива да си вземе отпуск, за да види новородената си дъщеря Катя и жена си, която е болна, той е помолен да се преоблече в цивилни дрехи и е арестуван. Транспортиран е в Мюнхен, където следващия понеделник ще се изправи пред съда, заедно с Ханс и Софи. Александър Шморел се опитва да избяга в Швейцария, но планът му не успява. Първоначално е трябвало да се срещнат с Вили Граф и да отпътуват заедно. Но Вили, тъй като е вече арестуван, не се появява на явката. Лило Рамдор успява да направи фалшив паспорт на Алекс, подправяйки югославски паспорт принадлежал на друг приятел на Алекс – Николай Николаефф Хамасаспиан. Алекс стига до Инсбрук, където се свързва с една украинка, която има контакти с началниците на руския военнопленнически лагер там и може да му помогне да се укрие сред руските военнопленници. Тя не се появява. Тогава Алекс тръгва към Митенвалд, където има приятели, които могат да го укрият, като успява да премине през втора полицейска проверка. По това време вече навсякъде са разлепени плакати „Издирва се“. Все пак Алекс има възможност с планински преход да стигне от Митенвалд в Швейцария. Някой го разпознава. И въпреки, че вече е започнал прехода се отказва разбирайки, че е безнадеждно да опитва
~ 14 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Преводи
през зимата, без необходимата екипировка и провизии. Затова се връща към Мюнхен, където се опитва да се свърже със своя приятелка, която няма нищо общо с „Бялата роза“. Той я намира в бомбоубежище по време на бомбардировка на 24 февруари, но тя в ужаса, от страх, че го вижда, от страх за себе си и своето неродено дете го предава в полицията. На 26 февруари Гестапо арестува и професор Курт Хубер в дома му. Присъди и екзекуции 18 февруари 1943 г. Ханс и Софи Шол са арестувани в четвъртък, а Кристоф Пробст в петък. Съдия Роланд Фрейзлер, един от найизвестните палачи на Хитлер идва специално от Берлин за процеса на Ханс, Софи и Кристоф Пробст, който се е състоял в понеделник. Нямало е съмнение какви ще бъдат присъдите. И тримата са осъдени на смърт. Кристоф Пробст, осъзнавайки че следващите арестувани ще бъдат членовете на семейството му и за да ги спаси, представя версията, че е написал брошурата вследствие на силно умопомрачение от загубата на германците при Сталинград. Много хора вярвали, че немските затворници трябва да бъдат в затвора наймалко 99 дни, за да могат да обжалват. Дори се надявали, че може съюзническата инвазия да започне до няколко седмици. За нещастие дори и инвазията да беше започнала толкова бързо, пак щеше да е късно за Ханс, Софи и Кристоф Пробст. Екзекутират ги в деня на процеса им – 22 февруари 1943 г. Малко хора са арестувани по обвинение, че са част от „Бялата роза“ и получават различни присъди. Близките на осъдените също са арестувани, просто защото са част от семейството им. Александър Шморел и проф. Курт Хубер са екзекутирани на 13 юли 1943 г., а Вили Граф на 23 октомври 1943 година, чакайки справедливи процеси. Ханс Лайпелт е арестуван и екзекутиран за това, че се опитал да продължи работата на „Бялата роза„ и да помага на изпадналото в нужда семейство на
~ 15 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Преводи
професор Хубер. Майка му, която е еврейка, също е арестувана и или е убита от нацистите, или се самоубива в затвора. Другите убийства на хора свързани с „Бялата роза“ включват - жената на Ойген Гриммингер – Жени, която е еврейка. Двамата са арестувани по едно и също време, но той успява да оцелее, докато тя изчезва безследно. Въпреки че в Хамбург никога не е съществувало силно ядро на „Бялата роза“, няколко души са убити там заради участието им в съпротивата, което включвало и разпространяването на брошури на „Бялата роза“. Това което е наистина удивително е, че повече убити във връзка със случая „Бялата роза“ няма. Тези, които били част от организацията знаели какво вършат и също така знаели жертвата, която ще направят когато ги хванат. Поне в мюнхенската група съществувала дълбоката вяра в Бог, така че членовете на групата знаели, че дори и да умрат, душата им ще живее. И аз наистина вярвам, че е така.
~ 16 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Култура и изкоство
НОВООТКРИТОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ. „(В) ДОКАЗАТЕЛСТВО НА АПОСТОЛСКАТА ПРОПОВЕД”. СП „ХРИСТИЯНСКОЕ ЧТЕНИЕ” 1907, № 4,; 5 И 6. Н. И. САГАРДА Автор: Николина Александрова Св. Ириней Лионски е наречен от автора (Николай Иванович Сагарда) богослов в пълния смисъл на думата. Той превъзхожда всички предшестващи писатели с ярка и отчетлива мисъл и ясно изложение. Св. Ириней Лионски установява началото на църковното богословие, което в следващите времена остава непроменено. През 1904 г. ечмиаджинският архимандрит Карапет Тер Мекерджиан открива в библиотеката на храма „Св. Богородица” в Ереван ръкопис, носещ името на св. Ириней Лионски. В началото на ръкописа били поместени двете последни книги от съчинението на св. Ириней Лионски „Против ересите” (Adversus haereses), следва надпис „(В) Доказателство на апостолската проповед“. Ръкописът е поръчан от арменския архиепископ Йоан през XІІІ в. и е изцяло на арменски, преводът датира от VІІ-VІІІ в., според архимандрит Карапет текстът е бил преведен от сирийски, а 1 според други учени от гръцки . В самото произведение не е споменат автора, но в своята „Църковна история” Евсевий Кесарийски (V,26) споменава за съчинение на св. Ириней Лионски с това название и адресат-брат Маркиан. Това и също така спецификата на изказа са приети от учените за безспорни доказателства за авторството на св. Ириней Лионски. През 1907 г. aрменският текст бил преведен от архимандрит Карапет Тер Мекерджиан и архидякон Ерванд Тер Манасианц, със съдействието на проф. Адолф Харнак на немски език. Харнак разделя текста на 100 неголеми глави. Същата година текстът е издаден и на руски език.
1
САГАРДА, Н. И. НОВООТКРИТОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ. ХРИСТИЯНСКОЕ ЧТЕНИЕ. 1907. № 4С. 476-491.
~ 17 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Култура и изкоство
По въпроса за времето на написване на текста може да се каже, че датира след „Против 2 ересите”. Третата книга е написана между 175189 г., така написването на „(В) Доказателство на апостолската проповед“ трябва да се отнася към последното десетилетие на ІІ в. и се явява едно от последните съчинения на св. Ириней. Целта на написване на произведението св. Ириней посочва сам още в първите думи, отправени към Маркиан. Той се старае в кратко слово да изложи истинска проповед, която да укрепи вярата на Маркиан. Затова св. Ириней отправя към него „усърдно писмено напомняне“, в „немногото да получи много и в малкото да познае пълнотата на истината“ и в „краткото да чуе доказателство на божественото” . Тогава спасението на Маркиан ще стане плодоносно и той ще застави всички лъжливо вярващи да сведат очи, а на тези, които искат да узнаят учението, той ще може да го изложи с всичката решителност. От тук се определя и характера на съчинението, а именно катехизичнопоучително. Св. Ириней Лионски не пропуска да спомене и ежедневните борби на църквата с различните еретични учения. Тази борба се разчита във всички негови разсъждения, без конкретно да споменава ересите, с изключение на последната глава, те безспорно определят избора както и постановката на въпросите. Канонът на вярата е изложен както при кръщението, а примерите са приведени от Светото писание (характерен похват за ІІ в.) те са взети предимно от Стария Завет, пророческите книги, които намират изпълнение в Новият завет. В своето произведение св. Ириней говори не като полемист, а поскоро като пастир, излага в общо достъпни форми правилните възгледи и историята на спасението на човека. След краткото встъпление и обръщение в 1 гл., във втора глава следва представяне на „канона на вярата“ и както се изказва такава каквато се приема при Кръщението. Във шеста глава се представя първият принцип: Бог Отец е един, Невидим, Несътворен, Който е сътворил небесният свят (т.е. Ангелите) и земята. Вторият: Синът Божий, Който е Несътворен, изхожда от Отеца, чрез Когото всичко е станало и за Когото говорят пророците, Който в човешки образ побеждава смъртта и съединил хората 2
Adversus haereses се състои от пет книги.
~ 18 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Култура и изкоство
с Бог“. Третият: Св. Дух, Който говори чрез пророците, чрез Него те познават пътя на праведноста. Св. Дух води към познание на Сина, и Сина към познание на Отца. С тези думи в осма глава завършва първата част на произведението. Втората част от 9 глава до 42, авторът излага историята на Божественото Откровение в света - от Сътворението, Грехопадението, Потопа, Авраам до обръщането на езичниците в християнство, чрез апостолското служение. Св. Ириней Лионски довежда разказа за юдейския народ до завладяването на Ханаан. Споменава царете Давид и Соломон, пророците, които предрекли идването на Иисус от рода Давидов. Той не се спира на новозаветни сцени, а преминава към Божието изкупление, чрез което хората могат да станат причастни към нетленността. Грехопадението случило се чрез непослушанието на хората, а спасението може да се достигне чрез послушание. В тази част обръща внимание на Божия Закон, който властва над небесния (обитаван от сили, архангели и ангели) и земния свят. От втората половина на 42 гл. започва и главната, съществена част на произведението на св. Ириней Лионски, съдържанието на която определя и названието на цялото произведение. От 42 -86 гл. св. Ириней привежда примери от старозаветните пророци, които чрез Дух Свети предрекли идването на Христос, Неговият земен път и Кръстната смърт. Св. Ириней привежда цял ред пророчества, в които се говори за вечното съществуване на Сина Божий и Неговото присъствие в Стария Завет (4352 гл.), Въплъщение и Раждане (53-66), изцеления (67 гл), Страдание и Кръстна смърт, Слизането в ада (68 – 82 гл.) Възкресение от мъртвите, Възнесение и заставане отдясно на Отца (83 – 85 гл.). В заключение на тази част св. Ириней казва: „ Ако пророците са предрекли Сина Божий, че Той ще се яви на замята и даже са възвестили къде на земята и как, и в какъв образ, Той ще се яви. И Господ е приел всички тези пророчества, то нашата вяра в Него е твърдо обоснована на истинската традиция на проповедта, т.е. свидетелството на Апостолите, които са били изпратени да проповядват за Божият Син”(86 гл.). Но пророците са възвестили и апостолското служение и призванието им да спасят езичниците, не посредством Закона на Моисей, а вярата. Св. Ириней призовава читателя да благодари на Бог, Който ще ни спаси и казва: „ето – възлюбената истинска проповед, и ето Образът на нашето спасение, и ето Пътят на живота, Който проповедниците са предрекли и Христос изпълни и апостолите предадоха (разказаха), а
~ 19 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Култура и изкоство
Църквата привлякла към вяра своите чада в света. Тя (т.е. Истината) трябва да се съхранява в целостта си, с твърдост на вярата и богоугодно с добри дела и разумно направление на мисълта“(98 гл.). За заключение на произведението Св. Ириней предупреждава своя читател за различните заблуждения от неговото време, които класифицира като ереси, в отношението им към Отец, Син и Св. Дух. Той казва: „не трябва да отделяме Бог Отец от Твореца на света, не трябва да отричаме Въплъщението и не трябва да отхвърляме даровете на Св.Дух“. Всички заблуди трябва да се отстраняват и да се стой далеч от порядките на еретиците, ако наистина желаем да бъдем угодни на Бога и да получим Спасение.
~ 20 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Интервю
Интервю с Архим. Атанасий за великия пост и подвига Вече сме встъпили в благодатно време, време на покой и подвиг. Как православните християни трябва да живеят в този светъл период? Постът е подвиг за всеки един християнин по думите на светите отци. Това е така, защото той има за цел да възвиси духа на християнина, да го доближи поблизо до Бога , карайки го да подири в сърцето и душата си с какво е прогневил Своя Създател и подири прошка от Него. Постът е време на радост за всеки един православен християнин, защото му се дава възможност да принесе плодове на покаяние и покаже пред Бог, че той наистина иска да се спаси! Въздържанието от храна не е нещо свръх непоносимо и нещо толкова трудно изпълнимо, а средство за възпиране на страстите. Омаломощавайки тялото си ( разбира се не навреждайки му) вярващият спомага имено за това възвисяване на духа, за което говорихме по-горе. Постът е отчуждение от злото т.е. отчуждение от пороците и извършването на грехове. А, признавайки своя грях, по думите на Св. Йоан Златоуст, то ще послужи на човек за неговото изправление. От тук казаното можем да заключим, че истинския пост е едно въздържание от извършването на грехове. Обобщавайки всичко казано дотук и за да дам отговор на вашия въпрос как православните християни трябва да живеят в този период то отговора е, че те трябва още всячески да се стремят да не извършват грехове и да подирят прошка за вече извършените грехове. Пост означава въздържание – тогава нека постим от грехове! Преди началото на великия пост винаги има един ден - на прошката. Защо е установен такъв ден, точно преди началото на великия пост? Сам Спасителят Христос ни учи, че трябва да прощаваме на своите ближни като ни дава най-значимия пример за това. Прикован на кръстното дърво, Той моли Бог
~ 21 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Интервю
Отец да им прости: „ Отче, прости им, понеже те не знаят що правят!“ (Лука 23:34). Също така отговаряйки на зададения от св. Ап. Петър въпрос дали до седем пъти човек трябва да прощава на своя ближен Христос казва: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем!“ (Мат.18:22). Също така в Господнята молитва ясно е отбелязано: „и прости нам дълговете ни, като и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат.6:12). Оттук става ясно, че християнина е длъжен да прощава на своя ближен всичко с каквото го е накърнил. Прошката освен акт на вярата е и съзнателно усилие на волята, ясно да определим и уточним какво помрачава любовта ни към другия и после поставяйки се на неговото място да съумеем да изтрием болката. Прошката , по думите на митрополит Антоний Стурожки, е не да забравим всичко с което сме били накърнени, а при страшния Христов съд да се изправим пред Бог и да кажем: „ Господи, не съди заради това този мой брат!“ Както казахме по-горе постът е време на покаяние и искане прошка от Бога. Ако ние обаче на простим на своя ближен , като ни учи и Спасителя, то тогава как можем да подирим прошка от Него? Сам той ни предупреждава; „Ако ли не простите на човеците съгрешенията им и вашия Отец няма да прости съгрешенията ви!“(Мат.6:15). За да бъдат истински плодовете на покаянието на всеки един християнин, то той първом трябва да се е примерил със своя ближен и му е простил за всичко, а ако той самия с нещо го е обидил да му поиска прошка. Защото, като казва Св. Василий Велики, сегашното време е време на покаяние и прошка на греховете, а в бъдещия век ще бъде праведния съд на въздаянието! Традицията да се пости велик пост от кога варира? Като основа, Великият пост има древния пост преди Пасха, който е имал за цел да подготви вярващите, за този велик празник, а също така и оглашените за приемане на светото кръщение. Апостолските правила свързват този пост с думите на Господ Иисус Христос: „Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца и тогава, през ония дни ще постят.“ (Марк 2:20) Имено в „тези дни“, според Апостолските правила, са дните на пост. В начало постът е имал различна дължина за различните поместни църкви, а също така различен е бил и начина по който се е постело в тях. Кога точно се е появила светата Четиридесетница е трудно да се каже от историческа гледна точка. Сведения за вече установения пост ни дават 5 канон от Първия Вселенски събор провел се в Никея в 325 год., а също така и църковния историк Евсевий Кесарийски, който казва, че вярващите спазват този пост в символ на четиридесетдневния пост на Иисус Христос в пустинята, а също и на четиридесетдневните пости на светите пророци Моисей и Илия. Това което можем с точност да кажем за този пост е, че той е много строг. €9 правило на Апостолските постановления заплашва с низвержение клириците и с отлъчване миряните, които не спазват светата Четиридесетница. От тук и храните
~ 22 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Интервю
и питиетата от които е трябва да се въздържаме от рано са били установени. Това са храни в които има кръв (месо, риба) и храни от животински произход. Съществувала е и практика вярващите да се въздържат през цялото време на Великия пост от приемането на каквато и да е била храна от сутринта до деветия час 9 около 15 часа). В днешно време, Великият пост е строг пост. В дните му от понеделник до петък се пости строго, като вярващите се въздържат от яденето на елей. Елей и вино се ядат в събота и неделя и в денят на светите четиридесет мъченици и на Велики четвъртък, а на празниците Благовещение и Вход Господен в Йерусалим се благославя и риба. Велика събота е единствената събота в годината когато се пости строго. Разбира се тук е момента да отбележа, че телесният пост е за всеки според силите му и здравословното му състояние. Ако човек си навреди на тялото по някакъв начин от пост, се счита за грях. Познавайки своите духовни чада духовника има право да благослови различно за всеки въздържание от храни. Св. Отци наричат този пост Четиридесетница, а пък постим повече от четиридесет дни. Защо така се получава? Великият пост започва седем седмици преди Възкресение Христово. Математически пресметнато, това са почти четиридесет и девет дни. Защо обаче се получава така? Със сигурност светата Четеридесетница има за основа четиридесетдневния пост на Христос в пустинята. За това се отбелязва и в Апостолските постановления, че: „ спазващите дните на светата Четиридесетница правят възпоменание на Божието царство и законодателство“ Друго свидетелство затова, че този пост е спомен на поста Христов ни се дава и по-долу в Апостолските постановления: „ Спазващите този пост, преди поста за Пасха (Страстната седмица), започват от понеделник и свършват в петък.“ От тук образно можем да разделим великия пост на две части : Първа част - четиридесетдневен пост започващ от чист понеделник (понеделника след Неделя Сиропустна) и завършващ в петък преди Лазарова събота. Явно това се вижда и от И нине на стихирите на „Господи возвах“ на Преждеосвещената света литургия в петък преди Лазаровден, къде се казва: „Завършвайки душеспасително Четиридесетницата нека възпеем: радвай се граде Витания, отечество Лазарово.“ Втора част - пост преди Пасха започващ от Лазарова събота и завършващ след богослужението за Пасха. Като цяло, периодът на Великия пост е една десета от годината. В Мойсеевия закон десятъкът винаги е бил посветен на Бога, една десета от имуществото, отпарите са били посветени на Бога. Така и ние посвещаваме една десета от
~ 23 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Интервю
годината на Бог. Митрополит Атанасий Лимасолски прави една много интересна математическа равносметка, що се отнася до дните на строг пост през този период. Седем седмици по 5 дни строг пост правят 35 дни, плюс Велика събота, плюс часовете до края на пасхалното богослужение правят точно 8 дни и половина това е една десета от годината. Това време посвещаваме на Бога, Той, разбира се , няма какво да вземе от това, но ние ще имаме полза от тази духовна борба. Пожелайте нещо на читателите на нашето електронно списание. Първо, нека Божието благословение бъде с тях и ги съпътства във всяко добро намерение. И второ, нека винаги отстояват истините на изконната ни православна вяра. Нека, особено в тези дни, когато светата ни православна църква ни подканя към пост и молитва да се стремим да отговорим на Божията любов, проявена към нас чрез въплъщението на Христос. Да станем истински Негови ученици, посвещавайки себе си в жертва Нему. Имено подвигът е този, който най-пълно ще изрази нашата лоялност, вярност и любов. Това е, което можем да принесем на Бога, а Той по Своето обещание ще изпълни всичко останало:“ Чедо, дай ми сърцето си и Аз ще изпълня всичко останало!“ С архим. Атанасий разговаря Ангел Карадаков.
~ 24 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Гост лектор
Властта в Църквата като служение (според Мат. 20:28 и пар.) Автор: Иван Желев Димитров В нашата Църква, а оттам и в богословието ни малко се говори за властта и нейните характеристики. А това са важни въпроси за живота на самата Църква. Затова те трябва да са въпроси и на богословските изследвания. Непрекъснато се наблюдават в живота на Църквата ни различни прояви, които са свързани с погрешно разбиране за същността на властта в Църквата. Оттук се появяват и не малко злоупотреби с тази власт, което пък води до сътресения в църковния живот. Тези случаи оправдават и разработването на тема като настоящата. Въпросът за характера на властта в Църквата, както и цялото богословие на Църквата се разглежда винаги върху основата на учението на Иисус Христос, Който Сам е казал на учениците Си и тези забележителни думи: Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28). Проследявайки в светите евангелия беседите и делата на Иисус Христос, лесно можем да забележим, как Той проявява Своята власт, дадена Му от Бог Отец в знак на пълното единство на волята на Сина с волята на Бог Отец (срв. Йоан 10:30). Вижда се, че като Син Божи Той има пълната божествена власт, но не бърза да я прояви, ако това няма да е полезно за хората около Него. Дори се забелязва и друго, което е свързано с опасността от злоупотреба с притежаваната власт: Спасителят иска сред Неговите ученици да съществува по-скоро „свобода от властване“3. С други думи учениците Му, следвайки Неговия пример на поставяне в услуга на хората (Йоан 13, 4-15)4, следва да се откажат от санове и власт и да бъдат готови да служат на другите хора. При това Иисус Христос посочва жертването на Своя живот на кръста като Свое същностно служение, чрез което 3
Schrey, Heinz-Horst. Macht II. Ethisch. – TRE, Bd. 21, S. 653. „(Иисус) стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти. А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.“ 4
~ 25 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Гост лектор
спасението се дарява на всички хора. Твърде характерно за този начин на постъпване е онова, което Той заявява на учениците Си: „Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Мат. 20:28). Действително понятието власт (в гръцкия оригинал εξουσία) играе важна роля за разбирането на делото и личността на Иисус Христос. Защото това понятие изразява дадената от Бог Отец пълна власт (πάσα εξουσία, в синодния превод „всяка власт“) на Възкръсналия Господ Иисус Христос, включително и властта за извършване на чудесни дела, както свидетелства евангелист Матей при едно от явяванията на Спасителя след Възкресението: „И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18). Щом като Иисус Христос е Син Божи, то и дадената Му „всяка власт“ се разбира не като някакво ограничено упълномощаване, а по-скоро като притежаване на сила да извършва божествени дела в свободно единство на волята с Бог Отец5. За да се разбере тази свобода, достатъчно е да прочетем Неговите думи в Йоан 10:18, веднага след притчата за добрия пастир и във връзка тъкмо с нея: „Никой не Ми я отнима (душата, т. е. живота), но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам и власт имам пак да я приема.“ Точно в тези думи на Иисус Христос се проявява Неговата свобода успоредно с властта Му. И безспорно най-известната заява във връзка с дадената Му власт е посоченото вече място Мат. 28:18 –„даде Ми се всяка власт на небето и на земята“. Тази заява свидетелства, че Иисус се е издигнал на една недостижима висота да бъде Христос и Господ в Божието царство, както заявява св. апостол Петър в проповедта си на Петдесетница, след слизането на Светия Дух: „ И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос“ (Деян. 2:36). Но Иисус Христос се показва по време на Своята обществена дейност, както наричаме проповедта и чудесата Му, като пазител на една уникална власт6. Той проповядва „като такъв, който има власт“ (Мат. 7:29 и пар.), показва, че „има власт на земята да прощава грехове“ (Мат. 9:6) , Той е „господар и на съботата“ (Мат. 12:8 и пар.). Тази власт е напълно религиозна власт на Божи пратеник. Юдеите ясно виждат, че Иисус „ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите)“ , но поради нежеланието си да признаят, че Той има божествен произход, поставят съществения въпрос: с каква власт Той върши всичко това? Иисус не им отговаря пряко на този въпрос , макар че от контра-въпроса, който Той им задава, става ясен божественият характер и на Неговата власт. Защото чудесата, които Той извършва, насочват съзнанието на всички към определен отговор: това се върши с Божията сила! За всички е било безспорно ясно, че Иисус Христос има власт над болестите (Мат. 8:8-9 и пар.) , над природните стихии (Мат. 8:27 и пар.) , над бесовете (Мат. 12:22-29 и пар.) . Неговата власт се разпростира и над светските дела. В тази област Той също е получил от Бог Отец действителна власт, която преди това беше отказал да получи от дявола при изкушенията в пустинята (Лука 4:5-8) . Но Иисус въобще не се е възползвал от тази власт по отношение на хората. Наистина, докато властниците в този свят показват властта си чрез упражняване на своето господство, Иисус живее сред Своите последователи като слуга, 5 6
Foerster, Werner. Εξουσία. – ThWNT, Bd. II, Stuttgart 1935, S. 565. Grelot, Pierre. Εξουσία. Κ. Δ. – Λεξικό βιβλικής θεολογίας. Αθήνα 1980, στ. 376.
~ 26 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Гост лектор
прислужник (Лука 22:25-27)7. Той е Учител и Господ (Йоан 13:13)8, но е дошъл, за да стане роб и да пожертва живота Си (Мат. 20:25-28 и пар.)9. И понеже „прие образ на раб“, затова в крайна сметка – колкото и парадоксално да изглежда – пред Него ще „преклони колене всичко небесно, земно и подземно“ (Филип. 2:5-11) . Затова след възкресението Си ще може да каже на Своите последователи: „даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18). Отношението на Иисус Христос към земните власти е още по-показателно. Пред юдейските власти Той открито заявява качеството Си на Син човешки (Мат. 26:64 и пар.)10, на което качество се основава Неговата власт, засвидетелствана от Писанията (Дан. 7:13)11. Поведението на Господ Иисус пред светската власт показва повече оттенъци. Той признава особените властови компетенции на императора (кесаря – в синодния превод, Мат. 22:21 и пар.)12, но това не може да Го накара да си затвори очите пред беззаконията на представителите на властта (Мат. 20:25; Лука 13:32)13. Когато е изправен пред Пилат, Иисус не обсъжда властта му, чийто божествен произход признава, но подчертава несправедливостта, на която и Той е жертва (Йоан 19:11)14, и отстоява за Себе Си царството, което „не е от тоя свят“ (Йоан 18:36)15. При все че духовното и светското, всяко по свой начин, същностно зависят от Него, Иисус Христос провежда едно ясно разграничение между тях и оставя да се разбере, че засега светското запазва действителна значимост в своята област. Това е порядъкът на нещата в света, който ще продължи до Неговото ново и славно второ пришествие. Двете власти са слети в израилската теокрация. В Църквата обаче няма да е вече така. Казва го съвсем ясно Иисус, както четем Неговите думи в евангелията. Действително, често пъти се удивляваме на евангелистите – не само на дълбоките верови истини в евангелията им, но и на литературните им умения. Защото и случката с молбата на двамата братя Яков и Йоан е предадена в рамките на разказа за отиването на Иисус и Неговите спътници – ученици и други – в Йерусалим. В думите на Учителя вече се очертават предстоящите драматични 7
„А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат; а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.“ 8 „Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.“ 9 „А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им, между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.“ 10 „Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.“ 11 „Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.“ 12 „Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ 13 „А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им“; „рече им: идете и кажете на тая лисица: ето, изгонвам бесове, и изцерявам днес и утре, и на третия ден ще свърша“. 14 „Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.“ 15 „Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.“
~ 27 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Гост лектор
събития, които скоро щели да се случат: залавянето Му, враждебното отношение на юдейските власти, изоставянето Му от Неговите ученици, страданията, смъртта и възкресението Му. И тъкмо в тази обстановка най-неочаквано идва молбата, дори претенцията на Зеведеевите синове да им се предостави една специфична власт, когато Иисус дойде „в славата Си“ (Марк 10:37 и пар.) 16, тоест в царството Си, и според тях Той ще упражни великата Си власт. Реакцията на останалите ученици, които се възмутили от това искане, била естествена, но най-категоричния отговор братята получили от Самия Господ: „Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?... Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина “ (Марк 10:38, 42-45). Така че нека обърнем внимание на следното. Никъде не виждаме Иисус Христос да използва властта Си, за да удовлетвори Той някакви Свои лични интереси или егоистични цели17, както много често това става при обикновените хора. Но винаги Неговата власт има за цел да се направи добро на конкретен човек или на всички хора, да се научат на Божията истина, да се излекуват от телесните и душевните си недъзи, а също и да се простят греховете им. Властта Му служи и за да съди света, защото е Син човешки18, т. е. по силата на Своето човешко естество има основание да съди хората19. Интерес представя и изтъкнатото от Иисус Христос за Самия Себе Си в Неговата така наречена Първосвещеническа молитва: „Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен“ (Йоан 17:1-2) . Тази власт Му е дадена от Бог Отец с конкретна цел – да дари вечен живот на хората, които Му е дал Неговият Отец. С други думи, Иисус и в това отношение има за цел да послужи в полза на човечеството с новото Си спасително предложение към него. Защото принципът да послужи си остава основен белег на делото на Господ Иисус на земята. Дори и когато казва, че небесният Отец Му е дал „власт да извършва и съд, защото е Син Човечески“ (Йоан 5:27), тази власт е същата със споменатата от Него в горепосочените места Йоан 17:2 и Мат. 28:18. Иисус Христос никога не е разбирал, нито е използвал Своята власт в друг смисъл, различен от Неговия принцип да послужи на хората, като им предлага спасение на техните души. В заключение е редно да се запитаме: какво стана с тази уникална власт на Иисус Христос, която за хората не е било лесно да я разберат, а още по-трудно е било да й подражават? Господ Иисус Христос не само я притежавал и я упражнявал по неповторим начин, но я и препоръчал на Своите ученици като основен принцип на отношенията в Църквата, която е Неговото царство. Дванадесетте апостоли са били първите носители на тази Христова власт във всяко отношение. От една страна, техният дълг е бил уникален. От друга 16
„Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. “ Всъщност Иисус Христос и лични, съответно егоистични цели е чиста проба оксиморон! 18 „И даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески“ (Йоан 5:27). 19 Добро тълкование на тези думи дава св. Августин, като пояснява, че съдът над телата (при Страшния съд) е предоставен на Божия Син тъкмо в качеството Му на Син човешки (Tractatus XXIII, PL 35, 1580). 17
~ 28 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Гост лектор
страна, те са послужили за пример на следващите поколения ръководители в Църквата20. Християните през вековете упражняват властта в мисията си сред останалите хора, в своята свидетелска и учителна дейност, в извършването на чудеса, в определянето на приемниците си в ръководството на Църквата, както и на хора за различните служения, в процедурите по взимане на решения в общността, в кръщаването и не на последно място в „преломяването на хляба“ 21. При Тайната вечеря Иисус Христос ясно уточнява, че по своята същност цялата власт в общността на Неговите последователи е служение22. Църквата, вярна на Господните заповеди, и днес проповядва и изпълнява заръчаното. Затова никак не е случайно, че не много отдавна – преди точно две години – при епископско ръкоположение в Гръцката православна църква23, Атинският и на цяла Гърция архиепископ Йероним ІІ подчертава: „Нашето служение може да се възприеме от някои като упражняване на власт, но горко ни, ако повярваме, че сме властници“. И добавя: „Ние не сме властници, ние сме служители, служим на хората. В общността, където цари любовта, няма власт. Този, който иска да осъществява служение на словото Божие, трябва да стане последен, да стане роб, да се смири, да служи на хората, на техните души“.24 Наистина, ако искаме да сме верни на Христовите думи, ние сме длъжни да ги следваме и да ги осъществяваме в живота си. Със сигурност това не е лесно, но това е единственият правилен подход както за миряни, така и за клирици от всички степени – особено във висшата, където изкушенията за властване са най-големи. И искам да вярвам, че никой не се стреми да е само на думи Христов последовател, а преди всичко – последовател на дело. Затова и по делата ни ще ни познаят в съдния ден (срв. Мат. 7:20).
20
Nelson, P. K. Leadership and Discipleship. A Study of Luke 22:24-30 (SBLDS 138). Atlanta 1994, p. 144-146. O’Toole, Robert. Η εξουσία στην Εκκλησία, σύμφωνα με το κατά Λουκάν Ευαγγέλιο και τις Πράξεις των Αποστόλων. – ΔΒΜ, τ. 20/2001, σ. 35. 22 Пак там, σ. 38. 23 Хиротонията на Маронийския (на Гюмюрджина) митрополит Дамаскин (в тази църква избират митрополитите обикновено изсред архимандритите) беше извършена на 24 февруари 2013 г., Неделя на митаря и фарисея, в който ден пък в София беше избран Българският патриарх Неофит. 24 http://www.agioritikovima.gr/eipan/17078-ier%CE%BFnumos-ti-ch 21
~ 29 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Биоетични проблеми
Съвременни проблеми на биоетиката в светлината на християнското нравствено учение. Богословско-етически анализ и оценка
Автор: Здравко Кънев Развитието на науката и технологиите и особено в частта засягаща медицината е динамична. Тези бързи темпове водят до различни предизвикателствата пред християнството, особено в 25 биоетиката. Една от изключително важните и актуални в днешно време области на среща между ценностите на хуманизма, науката и религията е областта на биоетиката и биомедицинските изследвания. Тези области от човешкото знание и практика се развиват особено динамично през последните десетилетия и там именно науката навлиза все поуверено в дълбините на човешката природа и се докосва все повече до тайните на зараждането на живота. В своите приложни аспекти, тази област на научни изследвания, която е свързана най-вече с биотехнологичните методи и новите възможности за генна терапия и лечение, се докосва все повече и до духовните и религиозно - нравствени принципи на вярата в Бога и учението на Църквата за свещения характер на живота и неприкосновеното достойнство на човешката личност. Биоетиката като научна дисциплина или като интердисциплинарна област на изследване се появи през последните десетилетия и се развива в днешно време, като резултат от безпрецедентния напредък в областта на науките за човека, генетиката и биомедицинските технологии. Не са малко постиженията в тази научна област, които имат изключителен потенциал, насочен към доброто на човека и важно значение за съвременния свят. Особено ценен е приносът на тези нови постижения в областта на медицината и лечението на някои доскоро нелечими болести, което се оценява положително от Църквата и християнската етика. В кръга на биоетическите проблеми влизат различни въпроси свързани с началото на човешкия живот - зараждането на живота на човека, като биологичен 25
Петров, Вл. Биоетика. Комунитас. С. 2013, с.7
~ 30 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Биоетични проблеми
индивид, въпросите на ембрионалното развитие, медицинските изследвания върху човешкия ембрион и новите технологии за генна терапия и терапевтично клониране. Биоетиката е най-новият раздел в изучаването на човешката природа и нравствеността. Тя има важно практическо значение и завладява вниманието, както на специалистите по проблемите на науката, медицината и съвременния живот, а така също рефлектира и върху общественото мнение. Нейната поява се дължи на големия прогрес на медицинските и биотехнологичните изследвания, разкриващ нови и изненадващи хоризонти в областта на клетъчната и молекулярната биология.26 Църквата следи с повишено внимание тези нови тенденции в научното развитие и медицинската практика и формули свои етически становища и позиции по някои теми, които кореспондират с християнското учение за достойнството на човека, като сътворено от Бога същество или имат отношение към проблемите на защитата на живота от момента на неговото зачатие до естествения му земен край. Много от достиженията на науката и медицинската практика се оценяват като положителни от страна на Църквата и християнската етика. Те са плод на човешките усилия да се познава по-добре поверената от Бог, в човешките ръце природа и да се използват за лечение и медицински цели дадените на човека знания или придобити от него възможности. Като се започне от лечението на безплодието и различните нови технологии и методи в областта на човешкото възпроизводство, които спомагат за преодоляване на различните репродуктивни проблеми и осъществяването на родителското призвание в семейството, и се стигне до изследването на стволови клетки и генната терапия, които помагат за лечението на болести, за които се предполагаше, че няма лечение. Църквата следи с повишено внимание и оценява по достойнство напредъка на новите научни методи за лечение като периодично оповестява свои позиции по тези нови проблеми или счита за необходимо да изработва своевременно свои становища, относно етичните аспекти на тези нови постижения. За биоетичните проблеми, както от гледна точка на науката, така и от позициите на християнската етика и учението на Църквата, трябва да се говори отговорно и компетентно, а съществуващите проблеми и недоумения следва да бъдат изяснявани в открит диалог между учените и представителите на Църквата и 26
Джон Брек. Свещеният дар на живота. С., 2002
~ 31 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Биоетични проблеми
религиозните общности. Учените и хората на приложното знание също имат нужда от етични правила и стандарти, които да указват тяхната отговорност за хуманното използване на съвременните знания и биотехнологични умения, за да не бъдат използвани тези нови възможности във вреда на човека и за антихуманни цели. От гледна точка на християнската етика и учението на Църквата, през последните години внимателно се преценяват новите възможности и ползи от биомедицинските изследвания, като се изтъкват множество положителни моменти, но се обръща внимание и на рисковете от все още неизяснените въпроси или се посочва необходимостта да се преодоляват опасностите от различни злоупотреби. В днешно време множество биоетични проблеми свързани с биотехнологиите и тяхното приложение в медицината, ангажират вниманието на Църквата и усилията на специалистите по християнска етика. Започвайки от експериментирането на различни контрацептивни средства, които имат абортивно действие, или прилагането на множество медикаменти, които въздействат върху хормоналния баланс на организма, създаването на изкуствено оплодени яйцеклетки и замразени ембриони или разширяването на практиката на аборта, който от морална страна Църквата счита като съзнателно умъртвяване на неродено човешко същество и стигайки до проблемите на трансплантацията, клонирането и „асистираното самоубийство” - самоубийство подпомогнато от медицинско лице или т.нар. активна евтаназия. Серия от морални и правни проблеми са в центъра на съвременните биоетични дебати. Всички тези проблеми са пресечна точка на съвременните хуманитарни науки и поле за дискусия между медицината, науката и религията. Най - силно тези проблеми рефлектират в областта на християнската етика и пастирското служение на Църквата. Първата група въпроси от областта на биоетиката и на християнското им тълкуване са свързани с тайната на живота - със зараждането и началните стадии на развитие на човешкия живот и отговорността на родителите, лекарите и всички заинтересовани страни за запазване на човешкия живот. Към този кръг проблеми спадат също въпросите за допустимостта и границите на пренаталната диагностика и терапевтичния аборт, генетичното донорство при методите за изкуствено оплождане, въпросите на генетичното и биологичното родителство и някои проблеми на генната терапия. В областта на медицинската практика и християнската етика най-често се обсъждат етичните аспекти на методите за изкуствено оплождане, което Църквата разглежда като средство за лечение на безплодието в рамките на съпружеските отношения, но не одобрява безотговорното му приложение за реализиране на някакви „репродуктивни права” на самотни родители извън брачните отношения или за осъществяване на егоистичните цели на едно
~ 32 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Биоетични проблеми
безотговорно родителство, което се домогва до създаване на човешки същества, които се обричат на непълноценно съществуване в условията на различни рискове. Научните методи за изкуствено оплождане и новите технологии за асистирана репродукция доведоха до разкъсване на единството между „оплождането” и „зачатието”, които при естественото зараждане на човешкия живот съвпадат, като акт на човешката репродукция. Тези два естествени процеса при зараждането на живота, които са дълбоко и неразривно свързани, при днешните лабораторни условия за изкуствено оплождане са разделени. Днес науката разглежда по нов начин тези процеси и това създава предпоставки за инструментализиране и опредметяване на тайната на човешкото зачатие. Библейският език и учението на Църквата, когато описват тайната на възникването на живота визират „зачатието” като акт или процес на едновременно оплождане и начало на бременността в утробата на майката. Езикът на теологията и на Църковното учение визира този акт на Божието творческо действие и съучастието на двамата родители в тайната на човешкото възпроизводството и продължаването на човешкия род, което е дарувано на мъжа и жената от Бога.27 Християнската етика изтъква на преден план при разглеждането и оценката на всички тези биоетични проблеми посочените два основни принципа – респектът към живота на нероденото човешко същество и достойнството на човека, като лично същество предназначено от Бога да разгърне своя духовен и човешки потенциал и да постигне своето предназначение в тукашния свят и във вечността. Християнското учение на Църквата и православната християнска етика подхождат към всички тях чрез спазване на ръководния принцип за уважение на свещения характер на човешкия живот като дар Божий и се ръководят от принципа за респект към достойнството на човека като лично същество, независимо от стадия на неговото развитие. Тя насочва, според възможностите си в тази посока мисълта на хората, като се стреми да развие човешката съвест до пълна хармония със Божия закон. 28 На светската биоетика ѝ липсват фундаменталните принципи на Свещеното Писание, живия опит на Църквата, учението на светите отци. Това са трите найголеми стълба, на които е изградена християнската биоетика. Светската такава изучава много добре човешките отношения. Християнската биоетика, както и християнската медицина, изучават човека в отношенията му с Бога, защото животът е дар Божий и не трябва да се пропилява, нито получава, както и съкращава водено от актуалните медицински новости и напредъци. Поради този факт, Православната 27
Нушев, К. Православната църква и съвременните проблеми на биоетиката - http://www.bgbogoslovi.com/index.php?option=com_content&view=article&id=192:2011-12-16-12-09-56&catid=32:iii-&Itemid=47. 28
Петров., Вл. Биоетика. Комунитас. С. 2013, с.155 – 15
~ 33 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Биоетични проблеми
Църква неостава безучастна към съвременните проблеми относно биоетиката и в свое време издава становища относно проблемите на обществото. С такива становища излязоха Свещените синоди на Еладската Архиепископия, Руската Православна Църква, Българската Православна Църква, както и Римокатолическата Църква.
~ 34 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Богословие
Филиокве” – Една римокатолическа доктрина и православната критика спрямо нея Автор: Войден Маринов Божков Продължение от миналия брой: Критичен анализ на ереста „Филиокве” - 1. Анализ на посочените стихове от римокатолическите богослови в защита на Filioque. Преди да се запознаем с обстойния анализ на Св.Отци върху ереста Филиокве, първо ще разгледаме местата от Св. Писание, които католиците използват в тяхна защита. В Евангелие от Йоан (15:26) се прави ясно разграничение между изхождането на Св. Дух от Отца и изпращането Му в света29. Последното е обозначено като бъдещо действие. “Ще изпратя” - “εγω πεμφο “А в стихове 16:131530 “От Моето ще вземе” - отнася се до учението на Христос, а не до Неговата природа /същност/. Така изясняват св. Йоан Златоуст, св. Кирил Йерусалимски, бл. Августин.; ’’Всичко, що има Отец е Мое” - с изключение на личните свойства /св. Григорий Богослов/; “Всичко има Синът, каквото има Отец... освен начинът на раждането и отношението /към Отца/ - св. Йоан Дамаскин; Патриарх Фотий казва: “Христос казва, че Св. Дух ще вземе: “от Моето”, а не “от Мене”, следователно се отнася до учението”. В стихове 20:22 - “Приемете Св. Дух” визира се временното изпращане на Св. Дух върху светите Апостоли чрез и от Сина31.
В Послание до Галатяни (4:6 )32 и Послание до Римляни (8:9)33 на св.ап. Павел - Св. Дух е Дух на Сина, но не е от Сина. Той е Дух на Сина, защото е единосъщен Нему и защото се изпраща от Отца заради изкупителните заслуги на Христос. 3. Анализ на посочените мисли на светите Отци.
29
„А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;“ 30 „А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести.Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести.“ 31 „И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго.“ 32 Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче! “ 33 „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов. “
~ 35 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Богословие
Относно мислите на св. Атанасий Велики трябва да се знае, че той се бори срещу аномеите, които учели, че Св. Дух е твар, но не засяга ипостасните различия между Сина и Св. Дух. Св. Атанасий Велики посочва тяхната същностна, а не ипостасна неразличимост. Във всички други посочки на светите Отци се указва за временното присъствие на Св. Дух,т.е. Неговото домостроителство. 4.Учение на Вселенската Църква и мнения на Св.Отци, относно въпроса за вечното изхождането на Св.Дух от Отца и временното Му изпращане от Отца чрез Сина: Както вече споменахме, католиците не правят тази важна разлика и за това изпадат във ереста „Филиокве”! В Древните символи на поместните църкви, за вечното изхождане на Св. Дух от Отца четем: “И в единия Дух Свети, имащ от Бога битие и чрез Сина явяващ се на хората”. (Символът на св. Григорий Неокесарийски) “Вярваме...и в Духа Светаго Господа Животворящ, Който от Отца изхожда и Комуто се покланяме заедно с Отца и Сина.” (Символът на Кипърската църква /до 373г./) “Който от Отца изхожда” (Никео-Цариградският символ) От становища на древните събори виждаме, че: На I Вселенски събор еп. Леонтий казва: “Приеми единното божество на Отца, неизречено родил Сина, и Сина, родил се от Него, и Св. Дух изхождащ от Самия Отец”. На II Вселенски събор: “Който от Отца изхожда...” Всички останали събори имат същото становище с изключение на IV Вселенски събор, на който се уточнява /за да се разграничат от ереста на презвитер Харисий/, “че Св. Дух е от същността на Бога, не като Син”. В становища на св. Отци четем: “Както творческото Слово е устроило небето, така Духът, Който е от Бога, Който от Отца изхожда...” “Синът е излязъл от Отца чрез раждане, а Св. Дух изхожда от Отца неизказано”. (Св. Василий Велики)
~ 36 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Богословие
“Духът е наистина Дух Свети, изхождащ от Отца, не като Сина /ου υηκως/, защото произхожда нерождено, но изходно”. (Св. Григорий Богослов) “Последователите на Македоний не искали да вярват, че Св. Дух, Който неизречено изхожда от Отца е Бог”. /Беседа върху 115 псалом/. (Св. Йоан Златоуст) “Дух Свети е (Св. Ефрем Сириец)
нероден,
а
произхожда
от
същността
“Синът се ражда от Отца, а Духът изхожда от Отца”. Епифаний Кипърски)
на
Отец”. (Св.
“Наистина ли Духът винаги изхожда от Отца? Той е винаги с Отца и винаги непрекъснато изхожда от Него, без да се отделя, както топлината от огъня”. (Пасхазий, дякон на Римската църква /Vв./) “Идва Утешителят и Го изпраща Синът от Отца. Той е Дух на истината, Който изхожда от Отца”. (Иларий Пиктавийски) 5. Борба на Светите Отци с ереста Филиокве. Пръв от източните Отци, кйто открито отхвърля Filioque, е цариградският патриарх Св.Фотий. Той обвинява Латинците, че въвеждат нова ерес и я разпространяват по българските земи. Св.Фотий свиква събор през 879-880 г., на който категорично се осъждат всички нововъведения в Никео-Цариградския символ, особено Filioque. Решенията на събора били приети и от Западната църква, като патриарх Фотий лично благодари на папа Йоан VIII за съдействието му да бъде отстранен догматът Filioque като ерес. Във връзка с тези разисквания Фотий пише книгата “Мистагогия”, в която са изложени главните мотиви против въвеждането на Filioque. По-главни основания са: 1.1. Filioque унищожава монархията, като главен принцип в разбиране същността на Бога. Единоначалието /онтологическо, т.е. изначално/ на Отца е условие за монотеизма. 1.2. Filioque замъглява /релативизира/ личностните качества на трите ипостаси на Св. Троица и така дава възможност отново да се появят нови модификации на савелианство /модализъм/. 1.3. Всички посочки от Св. Писание или от св. Отци за изпращане на Св. Дух в света засягат не Неговото онтологично(изначално), битийно начало /aeterna processio/, а темпоралната Му изява в света temporalis missio/, която е от и чрез
~ 37 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Богословие
Сина. Това е домостроителството /икономията/ на Св. Дух. - Св. Атанасий Велики казва: “Отец всичко твори чрез Сина в Св. Дух”34. През 1285 г. Константинополският патриарх Григорий Кипърски свиква в Константинопол събор, който отхвърля Лионската уния и уточнява: -1.1 Харизматичните действия на Св. Дух /т.е. проявите Му в света/ не са временни, сътворени реалности, за да се изпълни Божият Промисъл само за света, а вечни енергии на Бога, изходящи от Неговата природа, Която е обща за Трите Лица. -1.2 Благодатта на Св. Дух не идва “от” или “чрез” Сина, а се излива вечно от Божествените недра на Божията природа. Тази енергия /благодат/ е обща за трите ипостаси. По-късно тази идея развива, като богословска концепция, св. Григорий Палама, той казва: „Св. Дух е Дух на Христос, но не е от Христос, а от Отца”. След XIV век на Изток става ясно, че спорът за Filioque е спор за приемане на първичното в Богопознанието - Божията усйя /природа, същност/ или Трите ипостаси. Западът /след бл. Августин/ постепенно приема, че ипостасите са само следствия от изявите на Божията природа, т.е. първична е Божията същност /природа/, която е логическо условие за единството на Бога. Изтокът, въз основа на мистичния църковен опит приема, че в основата на богопознанието стои въпросът за Триличностния Бог. Богопознанието е екзистенциална среща на личности /личност <-> Свръхразумен триличностен Бог/. Според източните богослови личността не може по никакъв начин да се изведе от природата. Напротив, природата е онтологизирана чрез личността, изявява се само чрез личността. Личността овладява природата и природата съществува чрез личността. Св.Григорий Палама смята: “Не Съществуващият произлиза от същността, а същността от Съществуващия, защото Съществуващият обема в Себе Си цялата пълнота на Битието.” /’’Триади”, 2/. От всичко казано до тук става ясно, че учението „Филиокве” не е Божествено, светоотеческо – учение на Св.Вселенска Църква, а ерес, появила се през 5в. и развита в последствие от римокатолическите богослови. Тази ерес, както и много други, поставили браздата на самоотлъчването на Римокатолическата църква от Христовата. Чрез различните компромиси и нововъведения във вярата, римокатолическите епископи обрекли себе си и своите пасоми на погибел. Така през 1054 година се 34
Тук можем да направим и следната бележка, че не случайно и древното славословие на Св.Троица гласи следното: „Слава на Отца, чрез Сина, в Светия Дух. Амин.”
~ 38 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Богословие
стигнало до т.нар. „Схизма”, чрез която окончателно римокатолиците поели по различен път, изоставяйки този на Христовото стадо. Уроците за православещите Бога християни са много важни. Ние трябва винаги да се придържаме към Бога и поставените от Него Отци, които като орли пазят христовото стадо от лукавия. Сам Господ Иисус Христос ни казва: „В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света.”(Йоан 16:33) Скърбите са неотменна част от живота на христовият войн, защото битката с поднебесните духове на злобата(Еф.6:12) е голяма и се състои през целият земен живот. За това трябва винаги да сме с Бога, та както Той победи света, тъй и ние, подпомогнати от Него да осъществим духовната победа. И така да получим от Него венците на правдата в Царството Небесно. Използвана литература: 1. Библия, СИ, 1991г. 2. Митев.,Д. Инославни изповедания. Варна 2005. 3. Дюлгеров., И. Цоневски.,Д. Православно догматическо богословие.С.1997г.
~ 39 ~
Светодавец – брой 2 – 2015
Снимка на месеца
В памет на отец Георги от с. Жегларци
На 13 февруари на 90 години си отиде познатият и обичан от мнозина православни християни отец Георги Пейчев от село Жегларци. Отец Георги се е преставил пред Бога късно снощи. За всички, които го познаваха, за всички, които чуваха за него и за живота му ще остане в спомените им като молитвеник, застъпник пред Бога, ходатай и ревностен служител на Божия Престол. През най-трудните атеистични години този свещеник не се поколеба, а смело и доблестно изповядваше Бога, именно затова и мнозина бяха християните, които го приемаха за безкръвен мъченик, а някои дори казваха, че Бог го е надарил с дара на прозорливост. Отец Георги няма да бъде забравен, няма да бъдат забравени думите и делата му, защото споменът за него ще остане вечно в душите на всички, които го познаваха и които слушаха напътствията му. Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
~ 40 ~
Контакти: blog.dobrotoliubie@abv.bg Главен редактор: Ангел Карадаков Отговорен редактор: Николина Александрова Оформление: Олег Каменщик Снимки: http://www.pravoslavieto.com, https://images.google.com
© Светодавец 2015
~ 41 ~