Брой4

Месечно онлайн списание

Брой IV, Април 2015г.

Ñâåòîäàâåö

90 години от атентата в катедралата “Св. Неделя” Съдържание: За атентата и реакциите Любопитни факти Мъченичество около атентата и слово на митрополит от него - интервю с Борис Неврокопски Венцислав Каравълчев храма “Св. Неделя”

ХРИСТОС

ВОСКРЕСЕ

90 години от трагичното събитие...

90 години от смъртта на невинните...

90 години от покушението над храма...

90 години от атентата в храм «Св. Неделя» 215 убити, 3-ма наказани...

От редактора

Пред Вас стои първият тематичен брой на списание „Светодавец“. Темата, която сме избрахме за броя, може да Ви се стори нелицеприятна на пръв поглед, защото е свързана с едно твърде трагично събитие, което е оставило дълбок белег в сърцата и душите на хиляди хора, на хиляди българи. Този брой на списанието е посветен на жестокия атентат в храм „Св. Неделя”, случил се преди 90 години. Годишнина ни накара да подготвим този тематичен брой и да си спомним това зверско събитие, да си припомним, за да не забравяме никога. Подготвили сме много неща, които на вярно ще ви се сторят интересни и любопитни, но когато започнахме да подготвяме посланията на някои от митрополитите, като например посланието на Пловдивския митрополит Максим или статията на архим. Борис (впоследствие Неврокопски митрополит), останахме изненадани колко актуални са думите им и сега. Учудващото е, че за 90 години почти нищо не се е променило. Никакъв напредък, ако прочетем посланието на някои от тези митрополити, без да знаем името му ще сметнем, че това са думи на някой митрополит от неделната му проповед, напр. Ще дам кратък пример със словото на митрополит Максим, той казва: „Особено Църквата викаше към Правителствата Български да запазят народа, да запазят училищата от покварата, от безбожие, обаче нейният глас малко се слушаше, а понякога хич се не слушаше! Църквата не един път е настоявала, убеждавала и предвиждала сегашните резултат, колкото печални, толкова и гибелни за отечеството ни – Людие не возхотеша разумети!”. Тази година датата на атентата съвпада със Светли четвъртък, а преди 90 години опита за покушение над държавния елит се случва на Велики четвъртък. Изглежда това съвпадение не е случайно, може би по-

казва, че от мъката на Страстната седмица и от мъката на смъртта тези загинали хора, майки, бащи, деца... сега се радват и ликуват заедно с ангелите и пеят на Бога радостни химни. Ние вярваме, че това е така. Няма как в едно малко списание като нашето да поберем всичко писано за атентата, затова и в общи линии се опитахме да очертаем реакциите на Българската Православна Църква, на обществениците, на медиите. Ще прочетете интересно интервю с д-р Венцислав Каравълчев, с който Божин Дончев разговаря за атентата, жертвите, реакциите и поуките. Ще видите и реакциите на българския печат, веднага след атентата и не на последно място, ще видите снимки от погребението и панихидата на всички загинали, ще видите посланието на Св. Синод, както и посланията на двама митрополити – на Софийския Стефан и на Пловдивския Максим. Ще прочетете и статията на архимандрит Борис, озаглавена „Мъченичество”, писана по повод 40-тият ден от погребението на невинно загиналите. Някои неща се променят с времето, други обаче остават същите, непроменени, за да може да се помнят и да стоят като „обица на ухото“ на всички бъдещи поколения. Такава „обица“ е именно и атентата в катедралата „Св. Неделя”, атентат който трябва да промени историята на България. Ангел Карадаков глав ен р едактор на списание „Св етодав ец”

Знаете ли, че … … катедралният храм на Софийската света митрополия е посветен на св. великомъченица Кириакия. Св. Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Още от детство тя се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. При гоненията срещу християните св. Кириакия била подложена на жестоки мъчения, за да се откаже от Бога. Всичко било напразно. Христос се явил на мъченицата в затвора и я изцерил от раните . Накрая мъчителят я осъдил да бъде посечена с меч. На лобното място разрешили на светицата да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена.

Православни новини от света И тази година слезе Благодатният огън в Йерусалим Благодатният огън слезе и тази година в храма на Гроба Господен в Йерусалим! В 14:16 часа българско време на 11 април Негово Светейшество Йерусалимският патриарх Теофил III богослужебно измоли слизането на огъня на Благодатта. Патриарх Теофил предаде огъня на всъчки събрали се в храма, в това число и на българската делегация, водена от Негово Високопреосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил, която делегация пристигна в София в 19:30 часа същия ден. Така и у нас бе посрещнат Пасхалният благодатен огън, който достигна до хиляди български домове. Шествие с мощите на св. Георги в Северен Кавказ На 19 април, неделя, в Пятигорск, Русия, се проведе традиционният Пасхален кръстен ход. За тазгодишното шествие бяха донесени мощи на Св. Георги Победоносец, който в Русия се счита за покровител на военните. Светите мощи бяха пренесени от женския манастир, посветен

на Св. Георги в Дубровка, където пребивават. Шествието премина през центъра на столицата на Северен Кавказ, като стигна до Катедралата „Христос Спасител”. Преди да влязат в храма, архиепископ Теофилакт извърши Пасхален молебен. След това мощите бяха внесени в самия храм, където всички дошли имаха възможност да се поклонят на светинята и да се помолят за себе си и за своите близки. Кръстният ход в Пятигорск от 19 април положи началото на църковните чествания в прослава на Св. Георги в Пятигорска епархия. Пожар в две гръцки Църкви в САЩ и Канада Пожар избухна в две гръцки православни църкви - едната е в Ноксвил, Тенеси, САЩ, а другата е в Монреал, Канада. И двете църкви са напълно опожарени. Огънят в храма „Св. Георги Победоносец”, Тенеси, започва в притвора и се разпространява в целия храм. Според полицията много е възможно пожарът да е предизвикан от невнимание, но все още е трудно да се каже със сигурност дали е от свещ или от

късо съединение. Щетите са големи, но за щастие св. Олтар е само опушен. Отец Ант о н и й Стратис, който е енорийски свещеник в храма, е успял да изнесе от него свещените съсъди и книги от храма. На въпроса за това, как ще се отрази пожарът на православната общност, отец Антоний отговори: „По традиция храмът е център на цялата ни общност; нашите домове може и да се променят, но Църквата си остана истински наш дом”. Втората изгоряла църква е в Монреал, Канада. На Светли понеделник в църквата „Св. Богородица” се забелязватпламъци, които пожарникарите не успяват бързо да угасят. Църквата е напълно опожарена. Започнато е разследване на причините за пожара.

Научна конференция на тема: „Енергийното бъдеще на остров Крит”

По инициатива на Православната академия на Крит (OAS) и с участието на архиепископа на Крит Ириней на 18 април се проведе Третата научна конференция на тема: „Енергийното бъдеще на остров Крит. Значението на съвместни действия за устойчиво решаване на енергийния проблем на Крит по отношение на околната среда и човека.” Конференцията бе организирана съвместно с Асоциацията на европейските академии, Организацията за развитие на Крит, Критския университет и др. По време на заседанията се поставиха основите и на една мащабна инициатива за запазване на околната среда, на земеделието, животновъдството и изобщо на всички отрасли на икономиката с достъп до пазара, които да произвеждат енергия от екологично съобразени и алтернативни източници. При закриване на конференцията

Православни новини от света архиепископът на Крит Ириней подчерта важността на провеждането на такива заседания и срещи, както и единството на жителите на Крит, което единство трябва чувствително да помогне в развитието на острова. Литургичен семинар в Буково, Сърбия С благословението на Негово Пресовещенство Тимочки епископ Иларион и с благословението на архимандрит Козма, игумен на манастира в Буково, от 16-ти до 18-ти април 2015 г. студенти доктуранти от Православния богословски факултет към Белгарския университет, проведоха своята редовна консултативна среща. На втория ден от семинара, епископ Иларион извърши Св. литургия в хра

ма на манастира, който се казва „Св. Николай Чудотворец”. По време на своя престои в Буковския манастир, докторантите представиха своите десертации, като темите им бяха изложени в хронологичен ред. Всяка една презентация бе последвана и от дискусия. В допълнение към наставничеството, коментарите и предложенията кандидатите взеимно си отправиха колегиални съвети, предложения и впечатления от работата си.

Новините подготви: Ангел Карадаков Използвани са материали и снимки от: http://www.romfea.gr http://www.pravoslavie.ru http://myocn.net http://www.spc.rs

Знаете ли, че … … българските царе Асеневци (XII–XIII век) са пренесли мощите на св. Кириакия в столицата на Второто българско царство, Търново.

Гледна точка За Пролом, храмът и Възкресението От Ангел Карадаков

Възкресение Христово мина, но пасхалната радост още грее в сърцата на много християни. На Възкресение по всички храмове в страната или поне там, където има свещеник, се проведоха пасхални служби. Всички си спомняме как беше донесен Благодатния огън от Йерусалим, който и тази година слезе на Божи Гроб. Видяхме и много снимки, публикувани по църковните медии за службите, митрополитите и свещениците. Но сега няма да говорим за тях. Ще ви разкажа за едно село с около 350 жители, разположено на пролома на река Стряма през Средна гора. Изгаряно, разрушавано, но възстановявано - това е село Пролом. В селото има един голям бисер, съкровище, което пазят силно. Това е енорийският им храм „Св. Троица”. Храмът е много интересен. Средна големина, еднокорабна с една абсида и един престол, посветен на „Света Троица”. Стените са зидани от ломен гранитен камък с дялани ъгли. Подът е покрит с мозаични плочи. Иконостасът е най-величествената част от храма. Иконите в храма също имат голяма художествена стойност. Изографисани са от зографи от Дебърската живописна школа. През 2000 год. жителите на село Пролом се сдобиват с още една ценност в храма си, прибавят към съкровището още едно съкровище. Под председателството на иконом Методий Минчев и активното съдействие на кмета на селото било извършено изографисване на стенописи върху голите стени на храма. Преди да се започне рисуването обаче, на свещените образи по стените се случило едно необикновенно явление. Върху една от стените на храма, без всякаква човешка намеса,

се е появил образът на Божията майка Св. Боородица, който и досега свидетелства за необикновеното явление. За всичко това бил осведомен тогавашния Пловдивски митрополит Арсений. Той посетил храма на 12.11.2000 год. заедно с кмета на гр. Карлово Желязко Домусчиев. Митрополит Арсений останал учуден от това необикновено явление. След цялостното изографисване на храма църковното настоятелство и неговият председател, вдъхновени от всичко, което се е случило, положиха основите и на нова, изящна и великолепна камбанария, която вече е довършена. Но не само чудото събира жителите на Пролом в храма. Възкресение е и отново с походка, приличаща повече на бавен родопски

танц, жителите се насочват към храма, оставили вече своята работа, подготвили се добре за празника, изчистени, пременени и весели се отправят за светата Богослужба и за срещата с Бога. Отец Методи започва богослужението и възместява Христовото Възкресение! Литургията започва, а мнозина се разотиват, но и не малко остават в пасхалната нощ в храма на служба. Службите не спират, поне

Гледна точка

докато има свещеник, но това, че дори и в Пролом християните са се поздравили с радостния поздрав: «Христос воскресе» говори за силата на Православието, на вярата и на църквата. И когато решите да отворите църковните сайтове, да видите снимките на митрополитите, служили в митрополитските храмове, се замислете, че и в Пролом и подобните на Пролом селища е имало служба, служба, която никой не снимал, която не е излъчвана по телевизията или която не се е появила в сайтове и вестници, но служба, на която хората са съслужили с ангелите, защото това се случва на всяка православна св. Литургия и в малките селища, и в малките енории. Снимки: Елена Зелямова

Статии

Пред страшните изпитания от Г. Ст. Пешев

Г

оляма, непоносима мъка притиска сърцето, разяжда душата на всеки неизгубил искрата на човешко съзнание българин, от найпростия, скромен човечец до най-първия, най-издигнатия гражданин. Тая мъка се породи и разрасте в душата ни от страшното, нечувано злодеяние, което се извърши на великия четвъртък в Божия храм. И наистина, какво голямо трябва да е моралното падение, каква низост трябва да е обхванала душите на тия, които бяха автори и изпълнители на атентата. Да замисляш с месеци тоя атентат, да обсъждаш, да нареждаш взривния материал тъй, че да паднат повече жертви, да правиш сметка, щото под развалините на храма да бъдат смазани всички дошли в енго... Нещо повече от това – да бъдат избити и тия, които са пред входа... около него... Това наистина е чудовищно, то не е човешко, а само сатанинско... Няколко месечна подготовка и отъществяване на един план, който има за цел да погребе изведнъж цвета на българското общество, най-първите военни и граждански власти, духовните и политически водачи, да ги погребе във време на молитва, във време, когато те отдават поседна дан на свой близък, на един подло убит от съмишлениците на същите

злодейци общественик, български гражданин, е дело, което трябва да спре вниманието ни. Да подготвиш и извършиш всичко това и да не ти трепне ръката, да не заговори съвестта, да не се пробуди наймалкото, най-незначинелното дори движение в душата, което да сведочи за незагубен човешки образ!... Това именно е най-страшното, найужасното в цялото злодеяние наред с тежките страдания, които то причини на пострадалите и на целия български народ. Злодеянието възбуди не само ужас, но и погнуса сред българския народ, наред с омерзението, което то предизвика и у другите народи. Но то не е изолиран акт на случайна, изгубила човешки образ, на морално паднала личност... Това е венец на един широкозамислен план, чиито по-раншни актове бяха извършени и чиито последствия при голяма сполука биха довели до пълна гибел български народ... И тъкмо тия две страни на злодеянието трябва да спрат нашето внивание и да ни заставят да подирим причините му, както и връзките, които го сближават с ужасите, паденията сред българския народ, на които сме свиде-

тели през последните години... У нас се отмина почти без погнуса от страна на широките народни маси обстоятелството, че се намериха хора, които в найнапрегнатите за страната моменти или предателствуваха на фронта, или вършеха своето подло дело в тила на армията или в страната. Намериха се хора, които издигаха в добродетел насилието, които плетоха венец на предателство и измяната, к о и т о дори им издигнаха паметник... Н а м е риха се хора, които сметнаха, че о б щ е ствените средства са тяхна собственост и наред със сияното на развала и корупция сред своите приближени и съмишленици, възпита личности, готови от злоба да видят разрушена страната, която те не могат да управляват като своя сатрапия... Намериха се хора, които се пръснаха по гори и балкани, за да грабят и убиват... И нито един път пред съзнанието на тези хора, както и пред съзнанието на ония, които ги насъскват, подготвят или пък ги поддържат материално, не се

Статии яви поне сянка от мисълта, че те копят гроб на своята страна, че вършат дела, които и най-елементарната човещина не може да допусне и осъжда... А между това повечето от тях се числят като привърженици на течения, които уж се борят за някаква правда и справедливост в живота!!! И срамно, и болно е на душата, защото всички тия деяния, дори найгнъсното, са дела на българи... Някои от тия българи са били изучени, възпитани на народни средства!... И страшното, което ние отбелязахме по-горе, става още по-страшно от обстоятелството, че тия паднали морално, обезличили се, озверели хора не са единици, а множество!... Тяхната мрежа е голяма, а злодеянията им се нижат едно след друго от вече толкова години! На що се дължи всичко това? Дали е резултат само на злобата, която води до умопомрачение? Дали пък това са сетнини на някои важни по своите последствия грешки в миналото? Дали това е резултат на някакво духовно-нравствено израждане, обхванало известни хора и среди? Или е реакция на някакви дълбоки, силно проявени, непоносимо икономически, политически и духовни условия на живота?... Но животът у нас едва преди десетина години бе пълна каша!!! Може би низкото културно равнище, слабата просветеност, полуинтелигентност и идейна безпътица са причина на подобни явления Или може би злият демон на моралната, на духовната поквара е сеел своето семе още от по-рано и днес жъне изобилна жътва? Може би липсата на здраво религиозно чувство, може би отдалечаването от Църквата, от Бога и Неговите пътища са причината на подобно падение... Колко много причини на поквара могат да бъдат посочени, и се пак мъката на човека, на съзнателния българин става все по-голяма и по-голяма! Колкото той повече се замисля, толкова повече вижда, че е изправен пред нещо наистина страшно: разклатени са нравствените устои на българския народ и го заплашват с разложение и смърт. Причините на това разклащане са много, злото е голямо и сложно, то трябва да извика на борба всичко светлоу севто и съзнателно... Управление,

общество и интелигенция трябва да се стреснат и обмислят своите средства за издигането на народа, за неговото спасение от разложението, което се сили да го обгърне изцяло и да го унищожи... нека не се забравя, че най-мощното средство, най-голямата сила, която може да обнови и прероди народа е неговата чиста, възвишена и спасителна православна вяра. Църквата със своя идеализъм и самоотверженост може да извърши обновлението. Трябва да създадем условия за нейното благодатно въздействие. Трябва да се проникнем от нейното учение и върху него да възпитаме и съградим младите поколения, за да спасим народа!

Знаете ли, че …

… през XIX век храмът „Св. Неделя” се наричал и «Свети Крал», тъй като в него се съхранявали мощите на сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282-1321). Знаете ли, че … … светите мощи на крал Стефан Милутин са били в четири храма, преди да бъдат пренесени в катедралния храм „Св. Неделя“. Около 1460 г. по време на чумна епидемия Софийският митрополит Силваний ги пренесъл от селището Трепче, северно от Прищина, в днешния Люлински манастир «Св. Кирил и Методий» (наричан и «Св. Крал»). Впоследствие те били съхранявани последователно в ротондата «Св. Георги», в храма «Св. Безплътни сили» (или «Св. Архангели»), в митрополитската църква «Св. Марина». Знаете ли, че … … ръководителят на стенописната украса на църквата „Св. Неделя“ е пристигнал с парахода „Рашид паша“. На 28 август 1921 г. параходът „Рашид паша“ потегля от Галиполи (Турция), натоварен с 3365 войници и офицери на Бялата армия. Преминава през Мраморно и Черно море, за да акостира във Варна

Интервю Венцислав Каравълчев е род ен в Бургас пр ез 1967 г. Завършва Духовната акад емия сега Богословски факултет към Софийския унив ерситет «Св. Климент Охридски» пр ез 1992. Специализира богословие в Шв ейцария - Женевски унив ерситет, в Италия - Гр егорианския унив ерситет и в Гърция - Атински унив ерситет, богословски факултет и Ислям и мюсюлмано-християнски отношения в Англия - Бирмингамски унив ерситет, както и Мисионерския институт към CMS (Church Mission Society) - Бирмингамски унив ерситет. От 2001 г. работи като мисионер към CMS Oxford. По тази програма е бил три години пр еподавател в Батумската духовна семинария - Грузия. В момента работи в Киев, Украйна, като пр еподавател в Киево-Могилянската акад емия и е изпълнителен дир ектор на Института по богословски изследвания «Св. Андр ей Първозвани», също Киев, Украйна. Женен, с дв е д еца.

- Христос Възкръсна! Г-н Каравълчев, макар все още да се намираме в Пасхалната радост, трябва да си поговорим за един доста нерадостен момент от нашата църковна, политическа, а и обществена история, а именно атентатът в катедралата „Света Неделя“, случил се на 16 април 1925г. Този ден се пада, тогава, Велики Четвъртък. Но нека да се върнем малко в предисторията на атентата. Знаем, че се случва по време на опелото на генерал Коста Георгиев, убит от Военната организация на БКП. Каква е ситуацията в страната непосредствено преди атентата? Щастливо, за комунистите, стечение на обстоятелствата ли е убийството на ген. К. Георгиев и последвалото опело на генерала в „Св. Неделя“, на което е трябвало да присъства целият военен и държавен елит, начело с Н.В. цар Борис III, или е добре планирана терористична операция?

- Воистину Воскресе! Да, действително тази година отбелязваме 90

г. от едно от най-трагичните събития в новата ни история – атентата в църквата „Св. Неделя”. Това определено е най-големият терористичен акт на ХХ в., организиран и осъществен от най-кървавата партия в историята на България и не само – комунистическата, която през годините търпи мимикрия в наименованието си, но не и в идеологията. Това определено е най-човеконенавистната партия в историята на човечеството, ако не като идеология, то като политическа и обществена продукция. Обстановката през 1925 г. е започнала леко да се поуспокоява на фона на събитията от управлението на БЗНС и техния лидер Александър Стамболийски (1919-1920-1923 г.). За терора на „селяндурите” (умишлено използвам този израз, за да разгранича обикновения селянин от политическия селяндур, който, добрал се до властта, я превръща в оръжие за терор срещу интелекта) днес според мен малко се пише в България и малко се знае, но първата масова чистка на интелектуалния елит на България правят именно земеделците. Припомнете си, какво прави султан Баязид с благородниците в Търново през 1393г. По същия начин Стамболийски и левицата му започват да обезличностяват българския народ дело, което комунистите по-късно ще доведат до краен предел и от което България ще страда днес и ще продължи да страда и в идното столетие. Казвам това, защото интелектуалец или благородник на духа не се става само с четенето на книги, с абстрактно знание, това е дълъг процес на формиране, нужни са корени, поведение, манталитет... След свалянето на Стамболийски идва правителството на проф. Цанков, което трябва да вземе съответните мерки, понякога доста кървави, за да възстанови донякъде статуквото. Комунистите под натиска на Коминтерна вдигат през 1923 г. въстание, в успеха на което едва ли някой е вярвал. Загиват стотици, а лидерите Г. Димитров, В. Коларов, Г. Генов още при самото му избухване предвидливо бягат в Сърбия. Комунистическите лидери много обичат да жертват, но не себе си, а другите. Есте-

Интервю ственият резултат от това събитие е, че БКП е обявена за партия извън закона през 1924 г. Тази забрана слага началото на война на „червени” срещу „бели”, като правителството на Цанков с голяма решителност започва да смазва (буквално) комунистите. Отговорът на комунистите е поредица от терористични актове, много от тях останали само на хартия. Убийството на ген. Колев е един от тези терористични актове. Той е предварително планиран, като крайната цел е да събере елита на държавата, включително и царя на едно място и така този елит да бъде унищожен. Знаете добре, че комунистите са планирали акции за взривяването и на храм-паметника „Св. Александър Невски”. Освещаването на храма е отлагано на няколко пъти и почти при всяко насрочване на нова дата за освещаване е бил планиран и терористичен акт. Първоначално е планирано убийството на Владимир Начев, началник на политическата полиция, (Обществената безопасност), но заговорът е разкрит и на В. Начев е поставена засилена охрана. Тогава ръководството на комунистите набелязва ген. К. Георгиев. Забележете, ген. Георгиев е убит също пред християнски храм, неговото убийство става на входа на храм „Св. Седмочисленици”, където генералът заедно с внучката си отива на вечерна служба. Това става на 14 април 1925 – Велики вторник - и това, ако не е демоничен план... Тоест, става въпрос за един целенасочен, дълго и добре обмислен план за унищожаването на политическия елит на България, едновременно с това за убийството на българския цар и унищожаването на монархията, а успехът на атентата трябва да послужи като начало на ново въстание в България, което да доведе комунистите на власт.

-Защо тайната полиция допуска заговор от такъв мащаб да се случи под носа , в центъра на Столицата?

- Трудно е да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Липсата на документи дава повод за спекулации от най-различен характер, включително и такива, че едва ли не този кървав атентат е организи-

ран лично от проф. А. Цанков или от Н. В. цар Борис ІІІ. Според мен, тук имаме поредица от грешки и една абсолютна безотговорност. Човекът, който трябва да обезопаси храма – агент Илия Ангелов, се появява в храм „Св. Неделя” едва по обяд. Когато решава да се качи на тавана и да провери помещенията там, един от изпълнителите на терористичния акт – клисарят Задгорски, го уверява, че вече бил проверил там и всичко било наред. Полицаят проявява крайна небрежност и взима думите на Задгорски за чиста монета и не се качва сам да провери. Последствията са известни. Що се отнася до това, дали полицията е имала предварителна информация за атентата, е трудно да се каже. Както казах, нямаме документални доказателства за това, но е факт, че планираният атентат е бил известен на хора от английската Сикрет сървис. Много е възможно и хора от българската полиция да са били информирани, но по една или друга причина адекватни мерки не са взети, а е трябвало. Защото освен убийството на ген. Георгиев на 14 април вечерта, същия ден е направен опит за покушение срещу цар. Борис ІІІ в Арабаконашкия проход.

-Знаем реакцията на Църквата, на държавата, но как реагира обществеността, обикновеният човек, не се ли чувства уплаха от методите комунистите или пък презрение към тях? Жив ли е споменът от този варварски акт на комунистите двадесет години по-късно, при деветосептемврийските събития?

- Уплаха определено се чувства и то голяма, както от напълно контролираните отвън (от Коминтерна) действия на комунистите, така и от последвалата след атентата ответна реакция на репресивния апарат на държавата. Освен извършителите на атентата и част от техните поддръжници, жертва стават стотици българи, много от тях невинни. Само в София са убити над 300 души, в Пловдивско и Варненско за два месеца (от деня след атентата до юни) са задържани над 20 хиляди човека. Да не говорим за това, че червеният терор всява ужас навсякъде. Според документите, в тези размирни времена те избиват близо 1/5 част от държавните служители по места – кметове, бирници. Целта е

Интервю да бъде разстроена държавата, за да се доберат те до властта.

- А как реагират различните държави (бившите съюзници на България от Първата Световна война, Великобритания, Франция, съседните балкански държави, СССР) и пресата в тях при новината за този атентат?

- Интересен въпрос. Всички по принцип осъждат този нечуван дотогава терористичен акт. Но това е външната, човешката страна на въпроса. Враговете на България потриват доволно ръце. Ехото на Балканската и І Световна война съвсем не е заглъхнало. Сърбия (Югославия) отдавна претендира за анексия на част от земите ни, под предлог, че по този начин ще си гарантира изплащането на наложените на България репарации. Веднага след атентата Гърция, Турция и разбира се Сърбия съсредоточават по границите с България сериозно количество армия и това коства огромни усилия на нашата дипломация, за да предотврати поредната Балканска война. Можете да си представите, какво би се случило, ако атентатът беше успял да погребе цялото българско правителство...

- Приснопаметният Неврокопски митрополит Борис (†1948), тогава като архимандрит, нарича избитите, в една своя статия в Църковен вестник по повод навършването на 40 дена от смъртта им, мъченици. Според Вас има ли основания те да бъдат приемани за мъченици?

- Бог да го прости митр. Борис. Един голям архиерей, силен и на думи, и на дела, убит от комунистите, какво съвпадение само, отново пред вратите на храм! Това е образът на истинския Христов мъченик. Що се отнася до думите му, когато човек като владика Борис говори, казаното от него винаги трябва да се взема под внимание. Жертви на атентата с починалите впоследствие от раните си са 213. Това са все хора, събрани от вярата в храма, за да отдадат последна почит на един заслужил български офицер. Смърт насил-

ствена и нелепа, която кара всяко християнско сърце да се свива от болка и възмущение. Предполагам, че това чувства и дядо Борис след атентата и думите му са плод точно на тази болка, и да, тези хора действително са в известна степен мъченици. Но не считам, че наричайки ги мъченици, владика Борис е имал предвид евентуално някаква бъдеща тяхна прослава (канонизация) от Църквата. За да бъде признат някой за мъченик на Църквата, се иска много повече от неговата невинна, насилствена смърт в храма. Мъченичеството е свидетелство, осъзнато, сърдечно свидетелство на духа за вярата и Христос, което не може да бъде смълчано от нищо, включително и от смъртта. Но за Христовия мъченик смъртта винаги е осъзната алтернатива, която той доброволно избира, за да се сдобие с „венеца на живота” (Откр. 2:10).

- Знаем, че реакцията на екзарх Стефан е бърза и той излиза с редица коментари по повод атентата (с един, от който нашите читатели ще могат да се запознаят в посветения на атентата брой). Адекватни ли са според Вас и на място ли са реакцията и коментарите му като предстоятел на Българската Православна църква?

- Знаете ли, аз имам малко по-различно от наложилото се в нашата история мнение за екзарх Стефан. Да, реакцията му е адекватна и той осъжда в своето слово-послание атентата в храма „св. Неделя”. Без да влизам в многословие, сравнете неговото Послание със Словото на архим. Борис, за което ме попитахте по-горе и в което нарича жертвите на атентата мъченици. Сравнете патоса на митр. Стефан и на архим. Борис и предполагам, че сами ще се убедите, кой действително плаче в сърцето си за жертвите и кой просто пише красиво, силно, ако щете вярно, но „топло-хладно”. Вижте и колко място е отделено на извършителите на това гнусно деяние в словото на единия и на другия и колко пъти поименно са споменати (като партия) те. Та в този ред на мисли, реакцията на митр. Стефан е адекватна, на място, написана по начин, който радва слуха, но мисля, че не кара сърцата да трепват.

- Помним ли днес това грозно събитие от нашата нова история? Някак си то често остава встрани, когато се говори за жертвите на комунизма, а не е ли Църквата тази, която пострадва може би най-много от гнета на атеистичния режим? Знаейки имената на мнозина свещеници, монаси, епископи, избити варварски непосредствено след 9-ти септември 1944г, може ли Църквата да ги канонизира като новомъченици по примера на Румънската, Сръбската и Руската православни църкви и може ли да се случи, в обозримото бъдеще, такава канонизация?

Интервю - С голяма болка и тъга трябва да признаем, че голямата част от българския народ, както и една част от българската Църква не помнят това жестоко и грозно събитие от новата ни история. Сигурно мнозина ще ми възразят и някои от тях може би с право, но аз имам своите аргументи за това ми убеждение. Ако паметта за това ужасно събитие беше достатъчно жива, днес разни историци (умишлено не споменавам имена) нямаше да ни пробутват теории, които омаловажават или съвсем оневиняват ролята на Коминтерна и БКП в организирането и осъществяването на атентата. Въобще, ако паметта беше жива, днес част от наследниците на тези убийци нямаше да се подвизават в българската политика и държавни институции, откъдето цинично да ни поучават и възпитават. Обидно е, но и дълбоко симтпоматично наследничката на най-кървавата и античовешка партия в нашата история днес да се изявява като единствената социална партия в България, изразител и защитник на интересите на обществото и социалната справедливост. По въпроса за канонизацията на новомъчениците две мнения не съществуват. Канонизация трябва да има и аз съм повече от убеден, че такава ще има. „Бог поругаван не бива...”. Друг е въпросът, кога можем да очакваме такава канонизация. При сегашната конфигурация на ръководството на БПЦ, както и хората, с които то се е обградило, е трудно да си представим скорошна канонизация, но такава ще има. Обществото ни трябва да научи и да помни истината, истината за зверствата на комунизма, за избитите десетки български свещенослужители. За това, че те бяха избивани по неописуемо жесток и циничен начин, без вина, без присъда, без реално обвинение и престъпление, само за това, че служеха на Бога и чистотата на това им служение изключваше служението на двама господари. Трябва честно да си кажем, че техният глас, тяхната невинна кръв продължава да изобличава онези, които направиха компромиси и изместването на въпроса с канонизацията на новомъчениците е рожба на гузни съвести, които търсят оправдания за поведението си. Канонизацията на новомъчениците ще бъде тяхното найголямо изобличение, затова и такава на този етап не се предвижда.

С Венцислав Каравъчев разговаря Божин Дончев

Знаете ли, че … … ръководителят на стенописната украса на църквата „Св. Неделя“ е роден през 1898 г. в Русия, а през 1916 г. завършва Сумското кавалерийско училище. Знаете ли, че … … ръководителят на стенописната украса на църквата „Св. Неделя“ завършва Художествената академия в София през 1930 г. Получава първа премия за иконата „Св. Йоан Предтеча” на конкурса на Светия синод на Българската православна църква.

Документи

Послание на Св. Синод на Българска� та правосавна църква по повод атентата в храм „Св. Неделя” 2 май, 1925 г. Църковен вестник брой 19-20

П

ОСЛАНИЕ до православния български народ

Благодат вам и мир от Бога Отца и Господа нашего Иисуса Христа Всички вече сте узнали за потресните и твърде печални събития, които напоседък се извършиха у нас и потопиха столицата на България в кръв и сълзи, а цялата страна в дълбока тъга. На Велики Вторник по шосето между Орхание и София умопомрачени родоотстъпници от засаде се опитаха да убият Негово Величество Царя, като успяха да погубят само няколко души от свитата му, която го е придружавала. На Велики Четвъртък същите окаяници чрез адска машина разрушиха и дигнаха във въздуха столичната съборна църква „Св. Неделя”, където на злодейски убития от тях бележит народен представител и запасен генерал бе дошъл цветът на столичното общество, начело с Министрите, да отдаде последни почести. Злодейците чрез грозното покушение мереха да погребат България, като убият благочестивия наш Цар и Министрите, но свършиха с няколко стотици убити и ранени скъпи жертви – невинни мъже, жени и деца.

Възлюбени чада! Църквата-Майка със своето бюбвеобилно сърце е отзивчива към всяко едно положение на децата си – с радващите се измежду тях и тя се радва, с плачещите и тя плаче, пострадалите утешава, малодушните ободрява, заблудените вазумява и с време педупеждава всички за настъпващото зло. Ето защо сега чез нас тя се объща към всички ви с настоящето отеческо послание. С пеголяма скъб тябва да подчетаем, че гозното злодеяние, извъшено в събоната цъква „Св. Неделя”, няма подобно на себе си в истоията на човечеството. Домовете за молитва у азните наоди още от най-скоо веме се смятали за места свети и непикосновени, а често пъти и за убежищни центове на гонените пестъпници, където последните, доде се намиали под свещения хамов покив, се чувствали в пълна безопасност, защото самите песледвачи считали за грях да влизат в светинята да ги заловят и накажат. В такъв именно свят и неприкосновен дом за молитва, и в един от най-светлите църковни дни, осатанените от злоба вероотстъпници и човекомразци с жестока подлост избиха стотици невинни души, и то – през време на богослужение. Нека всички пролеем горещи молитвени сълзи и достойно оплачем милите и скъпи покойници, приели мъченишка смърт за спасяване на Царя, за благото на Родината. Но нека веднага отправим и благодарствени молитви към Всевишния, Който при нашето недостойноство не отне от милостта Си от нашето Отечество и в найопасните минути постря върху него Своята крепка закрилна мисца. Възлюбени чада! Преди няколко дни България бе изправена пред зинала пропаст. Тя загинваше. Нейното съществуване висеше на косъм. И сега само по чудо е спасена. Защото демонското покушение срещу Негово Величество Царя, тихия, кроткия, добрия и обичан от всички ни Държавен Глава, гордост и утеха за многострадалиния наш народ, както и покушението потив г-да Минитите и потив най-видните наши държавници и общественици, бе сатанинско покушение срещу съществуването на България. И всеки може да си представи, какво щеше за стане, ако туй покушение постигнеше целта си. Но Бог е велик и е многомилостив към нас. Той извърши чудо. Както някога в разпалената с огън вавилонска паще запазил невредими тримата благочестиви момци, като направил огънът да не се допре до тях и ги смути, като недопуснал дои космите на главата им да бъдат опълени и дрехите им за имат миризма ва изгорено, тъй сега Той по чудесен начин запази напълно невредими: доблестния и христолюбив Цар – сред огъня от бомби и куршуми, и семоотвержените Министри и държавници заедно с кириарха на Софийска епархия – сред страшното огнено разрушение на Божия дом. Кое сърце в тоя случай не ще възликува и запее дивната песен: „Кто Бог велий яко Бог наш? Ти еси Бог творяй чудеса”! Кой не ще се убеди, че Всевишният чува молитвите ни: „Господи, спаси Царя!” „Спаси Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие”! За кого не е очевидно, че нашият благ Цар е спасен „защото се уповава на Господа, и по благостта на Всевишния няма да се поклати” (Псал. 20:8)! Прочее, да благодарим на Все-

Документи вишния Бог, който и на Царя и на Министрите и на Софийския кириарх даде такова самообладание, че в най-страшния час те нито за минута не изгубиха присъствие на духа и останаха бодри на поста си. Да благодарим Нему за доблестта и смелостта, проявени от нашите военни и административни власти, за себеотрицанието и свърхчовешките усилия, показани в съдбоносните минути от всички добри българи, благодарение на което бе задушена готвената да избухне със страшна сила революция, бяха избегнали кървавите междуособици, бе спасена България. Слава Теб Богу благодетел нашему! Ала не е достатъчно, възлюбени чада, само да се ужасим от грозното престъпление на изгубилите човешки образ безумци и да благодарим на Бога за даруваното от Него спасение. Де е изворът, от който текът тия мътни отровни води? Де се крият причините на извършеното у нас страшно злодеяние, на което няма подобно, не, на което дори името не се знае и у най-непросветените, и най-дивните народи? В що се заключава гаранцията, че то няма да се повнори, че няма да се прояви в някаква още по-гозна и по-жестока форма и да погуби България? Всеки, който малко е поне здравомислещ и добросъвестен, твърде лесно ще намери отговорите на тези въпроси. Коренът на злото е в това, че от няколко десетки години ние вървим по тъмен път, мрачен – без духовна светлина. Цели десетки години насаждаме в себе си култура без Бога, радваме се на просвета без религия, като в делото на просветата пренебрегваме Църквата като духовна възпитателка, Църквата, която през тежкото робство упази народа ни, възроди го за нов живот и създаде българската държава. От десетки години спокойно гледаме как навсякъде у нас се сее и отглежда семето на сатаната – семе на раздори и злоба, на омраза и долно, грубо партизанство, на отмъстителност и жестокосърдечие и на всички пороци. Цели десетки години чрез книги и устни проповеди духовната атмосфера се пълни със зловония и всякакви зарази; отровни пороци се разливат и по градове и по села; голяма част от мадежта и работничеството се обезверява във високи идеали и добродетели, става безбожна, безотечествена и бяга от Църквата. Навсякъде поквара и разложение на духа. Цяло поколение диша заразен въздух пие от отровни потоци, грижливо отглежда в себе си поникналото сатанинско семе. И стигнахме до онова, което е преднарисувано от Пророците и подтвърдено от Апостола: „няма нито един праведен, няма кой да прави добро, няма нито един. Гърлото им е отворен гроб; с езика си лъстят; пъд устните им – аспидна отрова; устата им са пълни с клетва и с горчилка, нозете им бързи за проливане на кръв; пустош и неволя по техните пътища; те не познаха пътя за мира. Страх Божий няма пред очите им” (Рим. 3:10-18). Гледайки, как постепенно се подготвя отварянето на анрода и погубването на Отечеството, Църквата винаги е надавала тревожен вик, сочела на насажданото зло и предвиждайки печалните му последствия, подканяла, молела, викала всички към опомняне и изправяне, към мир, един-

ство и сплотеност, към религиозен и нравствен живот, като е настоявала пред отговоринет фактори да запазят училищата от безбожие и поквара, да оставят в тях да греят животворните лъчи на Христовото учение. Но гласът на Църквата твърде малко или никак не е бил чуван. Вероучение днес токуречи напълно е изгонено от училищата. За Бога нито се говори, нито мисли в тях. За религиозно възпитание и дума не става. Няма спасителните евангелски принципи. Пресечно е благодатното и благотворно влияние на Църквата. Няма противоядие срещу утопичните безбожни комунистични и анархистични учения, с които се трови младежта чрез книги и устни беседи. Туй, което е проповядвала и градяла Църквата за благото на народа, е било разрушавано от многобройни фактори, които и в разрушителната си работа са мислели и мислят, че служат на народа. И естествено, плодовете от всичко това не можеха да закъснеят. Обикновено, които са сяли вятрища, пожънват бури (Ос. 8:7), които са заченали неправда, раждат беззаконие (Iтим. 7:13). Адската машина сега само бе запалена и избухна, но тя е отдавна готвена и нагласявана. „Тайната на беззаконието вече действа” (2 Сол. 2:7) от десетки години. Чрез скрити и коварни сатанински похвати отдавна тя проготовлява своите оръдия, замъглява съзнанието у хората, похитява от тях вярата им в бога, разклатва авторитета на законните власти и води заблудените, омагоьосаните човеци към нравствено разтление. Адската машина със стихиен трясък избухна, за да ни стресне, да ни накара да се опомним и видим, какво страшно зло зее пред нас, по каква минирана почва вървим, да ни внуши, че духовно ние сме смъртно болни и трябва да се лекуваме, че ние сме изгубили Бога и трябва да Го дирим, че сме разложени, разединени, разпокъсани, враждебно настроени едни против други и трябва да се обединим, да се сплотим, да заживеем в мир, любов и съгласие, и с туй да отстраним злото, което разяжда общетвения и държавен организъм. Адската машина избухна и взе твърде скъпи невинни жертви, - мили, незабравими чеда на Църквата-Майка и доблестни граждани на Отечеството, - за да ни предупреди, че ако се не изправим, ако се не покаем, всички тъй ще загинем. (Лук. 13:3-5). Бог е могъл да не допусне поставянето на адската машина, или, след поставянето й, да направи да не избухне тя и да не постигне пъглената си цел – избиване на държавниците и погубването на България. Но в той случай ние нямаше да се стреснем и да вземем поука, нямаше да видими чудото. А сега Той допусна и поставянето й, и избухването й, и страшното нейно разрушително действие, проявено в избиването на толкова скъпи жертви, но по чудесен начин Той закрили върховните вождове ва България и спаси от гибел Отечеството. За кого тук не е очевиден Божият пръст? Кой из под развалините на Божия храм няма ясно да чуе трогателния глас на великите покойници: „угодно било Богу ние всички да станем изкупителна жертва, за да се стреснете вие и спасите България. Вижте Божията безкрайна милост в това дивно чудо и побързайте да възродите духовно скъпата Родина. Иначе, всички тъй ще загинете. Това е последно Божие предупреждение!” Възлюбени в Господа чеда на Светата ни Църква! Ние, вашите ду-

Документи ховни архипастири, се обръщаме с отечески зов към всички ви. Досточтими министри, върховни управители на България, и всички вие, народни избраници и общественици! Дерзайте, защото бог по чудесен начин закриля милото ни Отечество! От днес вие всички сте най-красноречивите, най-убедителни проповедници на тая истина. Чрез богохранимия наш върховен Държавен Вожд и чрез вас, достойните и самоотвержени синове на измъчената Родина, Божието Провидение даде личба за Своята любов към България. Но Бог не трябва да бъде изкушаван (Втор. 6:16; Рим. 10:9) и не може постоянно да се искат от Него чудеса. Той благоволи докрай към тия, които изпълняват Неговата света воля. А чрез последното велико нещастие Той вече подготвя, подтиква нашия народ към сплотяване. Ала, ръководейки се напълно от неговата правда, вие не се ограничавайте само с късане отровните плодове на нечестието, а търсете, разровете и корените на злото. Променете от основа образованието и възпитанието на българския гражданин, веднага направете завой. Отхвърлете възпитанието без Христа и вземете всички мерки, защото врагът да не сее вече плевели между житото. Това е най-добрата гаранция за неповтаряне на злото. Направете всичко за запазване скъпата Родина. Целият български народ е с вас. Благоговейни пастири на народната ни Света Църква! Вие стоите найблизу до народа. Застанете на своята стража. Прочетете на своето паство настоящето наше отеческо послание. Разкажете му подробно за безподобното грозно злодеяние, което окаяни родоотстъпници, продали на народните врагове и душа, и сърце, и съвест, извършиха, за да хвърлят в анархия Отечеството ни и го погубят, и как всемилостивий Бог го запази със Своята всесилна десница. Обяснете му, че това невидено и нечувано злодеяние, от което цял свят се покруси, е плод на лошото възпитание, естествена рожба на свободно разпространяваното безверие и безбожие, последствие от пресъхване на любовта към ближния и Отечеството, и подчертайте пред всички повелителната нужда от религиозно нравствено възпитание, от водене децата към Спосителя, към евангелския избор. Утешете пострадалите и подканете всички да се молят за упокоение душите на многобройните жертви, мъченически загинали за светия Божий дом, и за скорото оздравяване на ранените; подканете всички да благодарят на Бога за чудесното избавяне на любимия наш Цар и на Правителството и за спасението на България. Непреставайте да проповядвате мир, любов, братолюбие, сговор и единение, да вразумявате заблудените ипросветявате умопомрачените, да предпазвате паството си от зверове в човешки образ, от безчинници и смутители, които със своите отрицателни ветрени и гнили учения разтляват умовете и покваряват сърцата на невинните. Любезни учители народни, просветители, писатели и ръководители! Сейте доброто здраво семе, пръскайте истински познания, проповядвайтечеста наука, давайте здрава духовна храна. Имайте вяра в Бога и възпитавайте децата в страх Божий, в любов и вярност към Царя и Отечеството. Водете народа към истински културен и духовен напредък, насаждайте в него вярата в доброто и правдата, като сами винаги служите на истината и правдата.

Възлюбени наши духовни чада! Пред страшното покушение срещу Родината, пред разрушения Божий храм, пред скъпите и непрежалими жертви на разрушението, да се стреснем всички, да се опомним, искрено да се покаем за греховете си и, като братя и деца на нашето Отечество, да се сплотим около Државния Вожд и Правителството. Да направим всичко, за да упазим скъпата Родина ог зиналата пред нея опасност, и да дадем пълно доверие и съдействие на всички, които работят за нейното запазване. Нека винаги изпълняваме апостолската заповед – да правим молитва за всички човеци, за Царя и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота (1 Тим. 2:1-2). Призоваваме над всички вас Божието багословение и всесилна Божия благодат, която укрепява, утешава, вразумява и ръководи само към добро. Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух. Амин. (2 Сол. 6:18). Ваши Наместник-Председател

усърди

† Пловдивски митрополит максим † Врачански митрополит Климент † Видински митрополит Неофит

на

молитствуватели: Св. синод

Послание Послание на Софийския митрополит Стефан (впоследствие български Екзарх) Църковен вестник брой 21

Грозното злодеяние в „Св. Неделя”

хвърли в дълбок траур цяла България. Но то по-пряко засегна гражданите на столицата, а най-близку – Софийския кириарх Високопреосвещений Стефана, който, при страшното разрушение на обичната му катедрала, като доблестен войн Христов остана бодър на поста си и, спасен по чудо Божие, не отказа да пие поднесената му от Провидението горчива чаша – да гледа с очите си как духовните му чеда се избиват и загинват под храмовите развалини, без да е в състояние да им помогне, да ги спаси. Преживял целия ужас на страшното злодеяние, съкрушен от многото и скъпи невинни жертви, той излезе с архипастирско послание до своето паство, за да го ободри, утеши настави и упъти. В това пълно с отеческа любов и благост послание той е открил своето потресено сърце, е излял преживените от него чувства през последните страшни за България дни. Ние публикуваме днес туй съдържателно послание, макар и с някои съкращения, които обаче, не вредят на общата мисъл и чувство. Възлюбени во Христа чада! На Велики четвъртък, в деня на Божествената любов, в празника на Тайната Вечеря, на която Госпос наш Иисус Христос установи най-голямото тайнство за духовно освещаване и възсъединение с Небесния Отец; н тоя свещен ден, когато всяко християнско сърце трябва благоговейно да се смири пред непостижимото величие на Голготската жертва, да се вдълбочи в святи размишления за небесния живот и да се изпълни с духа на словото на Спасителя; в тоя дивно-тайнствен ден, след обед, когато извършвахме опелото на убития народен представител генерал Константин Георгиев, в момента, когато четяхме откровението на Сина Божи за възкресението на мъртвите, озверени престъпни чада на майка България дигнаха във въздуха с адска машина нашата свещена историческа и красива катедрала „Св. Неделя” и под нейните развалини намериха смъртта си 150 души и бидоха ранени повече от 500 души, от които стотина тежко. След възторжената радост на софийските граждани от щастливото избавление на Негово

Величество Царя при Араба-конак проявена тъй волно на Велика Сряда, София се потопи в тежка скръб в надвечерието на Пасхалните празници. Не се съмняваме, че тая печал е обладала цялото наше благочестиво паство, защото няма българско сърце да не чувства сътресението, извикато в цялата държава от стотиците невинно избити български граждани и гражданки. Не само българският народ, но целият цивилизован свят дълбоко се е покъртил от грозното нещастие в София, и европейският печат не намира думи, с които да нарече това безпримерно в историята злодейство. Голяма е скръбта на наше смирение както за загиналите наши благочестиви пасоми, така и за ония български синове, които са се отрекли от Христа Спасителя и са предали душите си на дявола, та сами себе си са осъдили на вечна духовна смърт. По повелението на нашия Пастиреначалник, Който е скърбял за Йерусалим, избиващ пророците си (Мат. 23:37), и по примера на великия апостол на езичниците, св. Павел, който заради своите неразумни сънародници е имал голяма скръб и непрестанна мъка на сърцето си (Рим. 9:2), ние дълбоко скърбим за тези умопомрачителни и упорити в злобата си наши братя и горещо се моим Богу да ги вразуми и да ги доведе в кошарата на спасението – Св. Христова Църква. Но, уви, силата на злото е страшна, ураганска! Който се отдаде с душата си на него, той бива завличан все в по-голяма и по-страшна бездна. Уви, злият дух беснува в нашата китна земя! Злосторниците не идват в съзнание и не се разкайват, а все повече се заплитат в мрежите на сатаната. За постигане на своята цел те възстават против Бога, застават откито на пътя на Антихриста, обяват се богоборци! Те дръзнаха да осквернят най-свещеното място, пред което всеки човек с човешко чувство минава с благоговение, защото чувства, че това място е символ на вечен живот, към който трябва да се стреми човек. Те извършиха мерзко кощунство с една велика светиня на българския народ – храмът „Св. Неделя”, където през турското робство нашият народ е черпил бодрост и сила за търпеливо носене на теглото и вяра в избавлението си; където в зората на политическото ни освобождение с горещи молитви към Вседержителя и Избавителя се строела българската държавност. Храмът „Св. Неделя” е емблема на духовната мощ на свободния български народ. Какво страшно нравствено падение, какво ужасно престъпление! Но ужасът е още по-грозен злодеянието става още по-отвратително, като се знае печалната истина, че един от главните участници в това богомерско дело е човек, който се прехранваше от самия Божий храм, един от църковните служители – клисар. Той вдигна ръка не само против държавата, но и против своя архипастир и нчалник. „И самият човек – както казва св. псалмопевец Давид, - с когото аз живеех мирно, на когото се надявах, който ядеше хляба ми, подигна пета против мене” (Псал. 41:9). Той без страх от Бога презря светостта на Божия Престол, потъпка кръста Господен и превърна домът Божий в скривалище на демонски козни, в лобно място. Какво коварство, каква черна неблагодарност! А още повече какво душевно осквернение, какво гнусно нечестие в деня, когато всяка християн-

Послание ска душа се ужасява от черния образ на предателя Юда и се стреми да коленичи пред поругания, изтерзания и разпнатия Богочовек, служител на катедралния храм се вдъхнови от духа на Юда Искариотски, насмя се над Спасителя, както еврейските фарисеи, и предаде за 30 сребърника своя духовен началник, българските народни водители и многохиляден български народ в ръцете на кръвожадни палачи, предаде на огън и разрушение Божия дом, който му беше поверен да го пази повече от зеницата си... Възлюбени! Няма по-гибелно нещо от междуособната война. И друг път в послания и устно сме изтъквали лошите сетнини от нея. И Словото Божие, и историята, и опитът, и разумът ни учат, че раздорите изтощават и разоряват народите, докарват ив иноплеменен хомот. „Всяко царство – казва Христос – разделено против себе си, запустява, и всеки град или дом, разделен против себе си, няма да устои” (Мат. 12:25). Ние българите много лесно забравяме тази истина и за това често ни сполетяват нещастия. Всички онези, които искат да хвърлят българския народ в гражданска война, или не разбират тази неоспорима истина, или не искат да я разберат. Поставени от Бога на столичната архиерейска катедра, ние дълбоко скърбим, че неразумните български синове, които явно тласкат своя народ в пропаст, вместо да отрезвяват, още повече се умопомрачават. Съкрушителна скръб ни измъчва, че майка България, надарена с толкоз красоти и богатства, придобила свобода и независимост след вековни страдания и кървави борби са иноверци и иноплеменници, се гърчи в тежки болки, причинявани от злосторни деца. Еничарине едно време нанасяха на своята бащиния подобни тежки рани, за да я направят черна робиня на султана... Покъртени от стона на родината, ужасени от новото тегло, което неотклонно носи разрушителната дейност на болшевизма, ние считаме за свой непременен дълг да бдим и пазим своето възлюбено паство от увлечение в такава противоотечествена дейност. Ние всемощно викаме: далеч от адските сили, които се напъват да срутят българската държава; далеч от Каиновото сонмище, от събора на братоубийците и нечестивците! Далеч от тях, защото те са врагове на Бога и Неговата Църква! Те хулят Св. Дух и не признават Христа разпнатия за Син Божий и премъдрост Божия. Главната причина, по която те са се предали на такава сатанинска дейност е тяхното безбожие. Врагове на Бога и Неговия Син, те тъпчат всички Божии и човешки закони. За да натрапят своята воля, те не жалят хора, народи и страни. Нов вид човешко жертвоприношение на Молоха, от което нещастна Русия ето вече осма година се раздира. Хумаността и моралът, както те говорят, са били глупост и дивотии. Възлюбени наши духовни чада! Откриляни от вяра в Бога Промислителя, вие знаете страшните разрушения, които носи безверието, както за живота на личността, така и за живота на обществото. Безверието е безумие и за-

това носи разрушение; а вярата е премъдрост, както казва цар Соломон: „Начало на премъдростта е страхът Господен” (Прит. 9:10). Вярата в Господа нашего Иисуса Христа трябва да легне в основата на целия български живот. За нея трябва да ратуваме с всичкото си сърце и душа, като за най-възвишена ценност. Няма друго по-целебно средство против покварата и човеконенавистничеството, което прониква особенно в младото поколение; няма по-силно оръжие против демонските фаланги, които се опитват да хвърлят България в пропастта. Вярата е неразрушимият гръмоотвод против мълниите на болшевизма, защото само Господ е несъкрушима крепост и прибежище (Амос. 1:16; Пс. 37:39). Вярата в Бога е непресъхващ извор на живот. Само Божият дух, открит най-пълно в Христа, може да победи духа на злобата (Ефес. 6:17-18), който днес вилнее у нас. За духа Христов трябва да се разтворят сърцата на всички български граждани, да се разкрият вратите на всяко българско семейство, на всяко българско училище, на всяко учреждение. Няма друг път за спасение освен този, който води при Христа, защото Той е „пътят, истината и животът”. Ударите на синовете на ада трябва да ни стреснат и всеки да побърза да се възвърне към Христа и влезе в пълно единение с неговата църква, в която той вечно пребивава и я ръководи за спасението на човешкия род. Българската църква е несъкрушимият кораб, който много пъти е спасявал българския народ от бури и тревълнения. Тя е люлка на българската свобода и култура, твърдиня на българския дух и подбудителка към напредък, светилник на истинско Богопознание и стил на народното единство. Имайте помежду си братска любов (Рим. 12:10) като чада на един и същ народ, като членове на една и съща родна църква, като последователи на Иисуса Христа, защото да се обичаме един други – това е най-голямата заповед, която ни е дал спасителят (Ион. 15:12). Изпълнете се дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази българия от явна гибел, където я тласкат нейните безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви на независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че българия е под негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под куполите на „Св. Неделя” толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка победи, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това и свободата и независимостта на родината ни. Възнесете из глубини сердца благодарствени химни на бога Спаса нашето и молете се със съкрушено и смирено сърце, защото Той да не лишава от Своята велика милост нашия многострадален народ.

Послание Опрени на Всемогъщата Божия десница, която е запазила българския народ през векове от много огнени пещи, събрани около престола на Н. В. Царя, скрепени с гореща вяра в Господа Наш Иисуса Христа и с преданост към Неговата Свята Църква, всички български граждани, които милеят за своя род, трябва да се проникнат от съзнанието за бедственото положение на държавата и над всички свои интереси да поставят благото и спасението на отечеството. Движени от своя върховен дълг, всички да се сплотим в една жива сила и да поведем решителна борба срещу демонските сили, та в скоро време да настанат за нашата многострадална родина светли и радостни дни, да настъпи вече ера на спокойна работа в наука, изкуство, духовен живот, промишленост, ера на нов културен подем, за какъвто българският народ има богат запас от сили и дарби. Нека всички застанем като будни стражи в защита на отечественото благо, напълно убедени, че последното е крепост и за благоденствието на всеки гражданин. Да го съхраним от вътрешни разрушители и подпалвачи! Пазете, възлюбени чада, България, както зеницата на окото! Благодат да бъде на Вас от Бога Отца и Господа Иисуса Христа Амин. † Софийски митрополит Стефан София, 23 април 1925 г.

Знаете ли, че … … ръководителят на стенописната украса на катедралния храм на Софийската света митрополия, завършва с диплома № 407, издадена на 30 юни 1930 г., ЦДА, Фонд 1809. Четири години след пристигането си Николай Ростовцев постъпва в Художествената академия в София в ателието по живопис на проф. Борис Митов, където работи заедно с Преслав Кършовски, Драган Лозенски, Вера Лукова. Знаете ли, че … … княз Александър Дондуков-Корсаков подарява на храма комплект от 8 камбани с различна големина. Малките камбанарии се оказват непригодни за тях и през 1879 г. се изгражда нова камбанария в южната част на храмовия двор.

Послание

Митрополит Максим Пловдивски

Митрополит Максим Пловдивски е роден на 14 септември 1850 год. в Орешак,Троянско, тогава в пределите на Османската империя, със светско име Марин Пенчов Пелов. Завършва Киевската духовна академия . През 1882 година е ръкоположен за епископ. Скоро след това е ръкоположен за митрополит на Скопската епархия, която възглавява от 1892 до 1894 година. Подава оставка като скопски митрополит през 1895 година и след това 2 години е предстоятел на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. В периода 1897 — 1906 година управлява Ловешката епархия. От 1906 до смъртта си е пловдивски митрополит. От 1921 до 28 март 1928 година Митрополит Максим е наместник-председател на Светия Синод. Умира на 1 март 1938 година в Пловдив. Екзарх Стефан I е роден е на 19 септември 1878 год., със светското име Стоян Попгеоргиев Шоков. От 1900 до 1904год.

учи в Киевската духовна академия. От 1907 до 1910 год. преподава в Цариградската духовна семинария. На 29 октомври 1910 год. е подстриган в монашески чин с името Стефан, а три дни по-късно става протосингел на Българската Екзархия в Цариград. На 21 септември 1911 год. йеромонах Стефан е възведен в архимандритско звание. От 1915 до 1919 год. специализира богословие в Женева и защитава докторат във Фрибур, Швейцария. През 1921 г. е ръкоположен за Маркианополски епископ, а през 1922 г. е избран за Софийски митрополит. В качеството си на Софийски митрополит той отслужва заупокойната молитва в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г., когато е извършен Атентата в църквата „Св. Неделя“. През 1943 г. активно участва в движението за спасяването на българските евреи. От 1944 до 1945 г. е наместник-председател на Светия Синод. На 21 януари 1945 г. е избран за български екзарх, а на 22 февруари същата година е вдигната схизмата на Българската православна църква, на 6 септември 1948 г. е принуден да подаде оставка като български екзарх. На 24 ноември 1948 г. е интерниран в село Баня, Карловско, където умира през 1957 г. Погребан е в главната църква на Бачковския манастир, „Успение Богородично“. Екзарх Стефан I е автор на множество статии, поучения, слова, речи и книги.

Знаете ли, че … … двама висши духовници са погребани в катедралния храм на Софийската света митрополия. На 20 юни 1915 г. умира екзарх Йосиф I. Той е погребан от южната страна на храма, в близост до страничната олтарна врата. Три години по-късно почива Софийският митрополит Партений, който е погребан от северната страна на храма. Знаете ли, че … … архитектът, който е извършил реконструкцията на храма през 1898 г., е завършил архитектура като държавен стипендиант в Париж. Започва работа като архитект по поддръжка на правителствените здания в Княжеството, след което открива в София частно архитектурно бюро. Знаете ли, че … … архитектът, извършил реконструкцията на катедралния храм на Софийската света митрополия през 1898 г., довършва сградата на Военния клуб, проектира банята в Плевен, театър „Нова Америка“ в София, двореца Врана, Българската централна кооперативна банка, Софийската окръжна палата, читалището в Стара Загора, както и помага по изграждането на Ректората. Негово дело са Паметникът на освободителите и Паметникът на загиналите в Сръбско-българската война (1885 г.) в Русе, проектира над 60 забележителни сгради в София и много обекти в цялата страна.

Първи реакции Преглед на печата от дните след атентата в катедралата „Св. Неделя”

Във вестник „Народ” на уводно място, като свързва убийството на народния пресставител Коста Георгиев с посегателството върху Цар Борис се казва: „Не е ли това едно начало на атентати и четническа дейност, щом до днес не е могло да се предприеме едно самосо въоръжено действие, каквото от чужбина е съветвано...?”

Във вестник „Радикал” казва: „Ако атентатът би успял, нещастието щеше да бъде извънредно голямо... Успехът на атентата... би хвърлил страната в гояма анахрия”.

Във вестник „Земеделско Знаме” на уводно място пише: „Вчера отечеството ни преживя едно смъртно премеждие, което можеше да му струва живота... Ние, а заедно с нас всички сдружени земеделци... изказват сърадванията си на държавния глава за щастливото му избавление. Вестта за нападениято над Орхание извика всеобщо и отделно негодувание на целия български народ”. Във вестник „Мир” също на уводно място подчертава, че посегателството не е било насочено лично срещу Царя, а срещу държавата, защото Царят няма лични врагове. Във вестник „Знаме” също на уводно място пише: „Ние тръпнем при мисълта, какво би станало с нашата страна, ако злодейските

куршуми при Араба-конак биха олучили своята цел. Нашият народ е болен...”

зени. България в лицето на своите първенци бе отново запазена от Провидението”. Вестник „Независимост” подчертава, че злодеянието в св. неделя е продължение от Арабаконашкото и че „фронтът на разрушителите” поставил адската машина в светия храм, за да покаже „презрението си към Бога”.

Във вестник „Църковен вестник” освен всички послания и коментари на случилото се е поместена и следната новина: „Вчера в столицата бе извършено нечувано злодеяние. В църквата Св. Неделя, във време на опелото на злодески убития запасен генерал и народен представител Коста Георгиев, на което присъстваха всички министри, много бивши министри, народни представители и общественици, висши военни и висши чиновници и много граждани, в 3 часа и 20 минути избухна адска машина, поставена под голямото кубе на църквата. Цялата южна страна на църквата и свода са разрушени от действието на взрива и от последиците му паднаха скъпи жертви: има повече от 100 души убити и няколко стотин тежко и леко ранени. Всички министри, Н.В. Пр. Соф. Митрополит Стефан, както и почти всички видни общественици, са като по чудо спасени, само някои от тях са слабо конту-

Вестник „Отечество” сочи онова миражно видение, което се мярна зад пушека на адския атентат: „В пушека на праха и на кръвта от това пристъпление, нашето общество трябва да види зловещия образ на болшевишкия рай, предвестник на едно чуждо владичество”.

Знаете ли, че … … в края на XIX век във връзка с мащабните градоустройствени промени в центъра на столицата, църковното настоятелство решава да придаде по-представителен външен вид на храма. Проектирането е възложено през 1898 г. на архитект Никола Лазаров. Знаете ли, че … … след атентата в църквата „Св.Неделя“ двуредовият позлатен иконостас в нея оцелява. Знаете ли, че … … след атентата църковното настоятелство възлага отново на архитект Н. Лазаров възобновяването на храма. Ремонтът започва през юни 1927 г. При проведения търг се приема офертата на архитектурно бюро Иван Васильов и Димитър Цолов. До пролетта на 1933 г. е изграден огромен централно-куполен храм с дължина - 30 м, ширина - 15,50 м и височина с купола - 31 м. Знаете ли, че … … църквата „Св. Неделя“ е била съвременник на създаването на Свещената Римска империя. През 962 година Отто I създава Свещената Римска империя, а вероятно първоначалният православен храм на мястото на днешната „Св. Неделя“ е бил построен през X в. Вероятно и той, както други тогавашни софийски храмове, е бил с каменни основи, а нагоре - с дървена конструкция.

Наследство

Мъченичество По повод атентата върху катедралния храм «Св. Неделя» през 1925 г., извършен от крайно леви дейци на Военната организация на БКП, на Велики четвъртък. И навършването на четиридесетия ден от смъртта на хората били в храма, Архимандрит Борис (бъдещият Неврокопски митрополит), публикува своя статия в ЦВ, която и днес е актуална, и може свободно да бъде отнесена и до нашето съвремие. Четиридесетият ден от смъртта на сто и четиридесетте софийски мъченици беше рядък ден. През този ден умря градът на живите и оживя градът на мъртвите. През този ден едно велико благоговейно чувство свърза живите с умрелите, - понесе ги от ранни зори към Божия храм за молитва и сля ги в жив непрекъснат поток, който се отля към верните жилища - за поклонение пред пресните, неизравнените гробове на мъчениците от столичната катедрала. Никога до сега софийските гробища не са виждали такова множество и такъв помен! Каква сила бе сляла в едно чувство, в едно желание, в една воля неизброимите хиляди познати и непознати, близки и далечни? Какво ги караше да обсипват с пролетни цветя свежите гробове на знайни и незнайни там покойници, - да свиват пред тях колене, да проливат над тях сълзи? Пред тези мъченишки гробове, които говорят неизказано много - много повече, отколкото говорят делата и подвизите на всички живи герои, като че ли ставаше някакво чудо: като че ли слепи проглеждаха, безжизнени се съживяваха, бездушни се одухотворяваха, безсъзнателни се осъзнаваха, помрачени се проясняваха! В този ден почувствахме и съзнахме най-дълбоко, че смъртта на мъчениците от Велики четвъртък спаси и осмисли нашия живот, че тя ще спасява и осмисля живота и на бъдещите поколения, - че от техните свещени гробове ще се роди нов живот на

нашата земя, - тая земя, на която тъй скоро изгасва истинският живот! Едва ли има друг народ, който тъй скоро и тъй дълбоко да е паднал от свест н безсъзнание, от светлина в помрачение, от ум в безумие, както сме паднали ние българите от свободните предели на нашата земя! Когато ние минахме от робство към свобода, ние донесохме със себе си много чисти сили и добродетели, и тъкмо тогаз, когато тези сили и добродетели трябваше да растат и цъфтят под благодатното слънце на свободата, когато трябваше да се обогатим с повече добродетели и изпълним своя живот с повече идеали, ние започнахме да потъмняваме и опустяваме. Ние сподавихме и убихме творческия дух от епохата на възраждането и освобождението, - презряхме добродетелите на тази важна епоха, отхвърлихме нейните идеали и потъпкахме нейните завети. Ние свободните, изгубихме онова ясно съзнание и онези ценни качество и достойнства, които имахме, като роби. Ние започнахме да се отнасяме равнодушно и безразлично почти към всичко ценно и възвишено. Заразени от погрешната преценка на ценностите, която се опита да извърши съвременния дух, ние - без да преценяваме обезценихме направо най-великите ценности. Притъпели в своето чувство и потъмнели в своя разсъдък, ние започнахме най-напред да се отнасяме равнодушно към истината и лъжата, към правдата и безправдието, към закона и беззаконието, към добродетелта и порока, към доброто и злото, сетне се опитахме да заличим разликата между тези съвършено противоположни сили, и най-подир стигнахме до онова чудовищно състояние, в което прогласихме истината за лъжа, а лъжата за истина - честта за безчестие, а безчестието за чест, - правдата за безправдие, а безправдието за правда, - закона за беззаконие, а беззаконието за закон, - добродетелта

Наследство за порок, а порока за добродетел, - родолюбието за родоотстъпничество, а родоотстъпничеството за родолюбие, - човещината за дивотия и безсмислица и по-страшно помрачение е невъзможно и немислимо! Тази извратеност в чувствата и разбиранията, този хаос в ума и душата ни се отразиха в творчеството на много наши поети и писатели, в действителността на много държавници и народни служители. Животът и трагичният край на един от най-талантливите наши поети, който, след като възпя в своята поезия и въплати в своя живот великолепно истината и правдата, започна да изповядва в мъчителни поетични творби, че душата му е останала вече само «пепелта на всички истини - лъжи» и че в нея са умрели вече «и дявола и Бога», - който, след зората на своя живот и творчество, тръгна - без да почака зараждащия се хубав ден - по странен път в непрогледна нощ и не се върна вече, - като че ли мъчителният живот и трагичният край на тоя «поет на нощта», който изчезна в нея без време, отразиха типично мъката на нашата разпокъсана душа и трагизмът на нашия обезсмислен живот. В нашия живот имало е не малко страдания и мъки, не малко тежки и трагични моменти. Но те като че ли не смекчаваха нашето сърце, не разведряваха наша душа, не проясняваха нашето съзнание. Сполетяха

ни злополуки, но ние не се сепнахме; връхлетяха ни беди, но ние не се опомнихме; постигнаха ни нещастия, но ние не се свестихме; настъпиха сътресения, но ние не се стреснахме; струпаха се катастрофи, но ние не се вразумихме! Алчността беше почнала вече да поглъща всичко, но ние още продължавахме да бъдем алчни; продажността беше вече продала и предала всичко, но ние още продължавахме да бъдем продажни; безчестията ни бяха вече покрили със срам, но ние още продължавахме да бъдем безчестни; раздорите ни бяха вече разпокъсали и раздрали, но ние още продължавахме да бъдем раздорливи; враждите ни бяха вече изпояли, но ние още продължавахме да враждуваме; жестокостта беше вече убила у нас човешкия образ, но ние още продължавахме да бъдем жестоки и безчовечни! И трябваше да стане нещо необикновено, - нещо невидимо и нечуто, нещо невъобразимо и неизразимо, за да се опомним и вразумим! Трябваше между нас да се явят безумци, които да струпат върху главите ни покрива на Божия храм и да ни вразумят, защото ние презряхме увещанията на умните! Трябваше в тая нещастна страна да се родят чудовища, които да извършат нещо чудовищно: да дигнат ръка против Бога и човека, против Божия дом и родната земя, - които да извършат предателството на Юда и братоубийството на Каин, за да видим колко голямо е било нашето помрачение и колко страшно е нашето падение! Злодеянието от 16 април - най-черният ден в нашия живот! Е тъй необикновено и чудовищно, че ние отначало бяхме като вцепенени и не можехме да разберем какво става. През този ден, в който българското отечество и българското име бидоха потопени в най-голяма скръб и покрити с най-голям срам, вцепенението беше толкова голямо, че ние не можехме да видим всичката чудовищност на злодеянието, което извършиха децата на антихриста, и всичката милост и мъдрост на чудото, което Бог извърши с нас. Ние не можехме да оплачем достойно невинните жертви защото не знаехме кого да оплакваме по-напред: тях или себе си. Ние не можахме да съпроводим до вечното жилище покойницитемъченици, които със своята смърт продължиха нашия живот, защото не знаехме към кои да причислим себе си: към живите или към мъртвите. Трябваше да минат няколко безжизнени дни, - трябваше да поотмине ужасът на безумието и смъртта, която се беше надвиснала над нашата страна и вледеняваше живота във всичко, за да можем да се свестим и да почнем да разбираме какво става с нас. Трябваше да дойде четиридесетия ден, за да можем да отдадем достойна почит на сто и четиридесетте мъченици, - за да можем да разберем необходимостта и смисъла на тяхната изкупителна

Наследство смърт и да почустваме спасителната сила на техния мъченически подвиг. Трябва да се разбере, че онова, което става у нас, е необикновено. Събитията у нас отдавна са излезли от рамките на обикновеното и са минали границата на местното и ограниченото. Тези събития имат не само местно-български, не само европейски, но и световен - козмично-религиозен характер. У нас не може вече да се приказва за забежки - на тях ние отдавна не обръщаме никакво внимание, не може да се говори и за престъпления - те станаха за нас нещо обикновено. У нас се води вече необикновена борба между различни схващания и убеждения, различни течения и движение, разни слоеве и съсловия. В нашите явления се разкрива вековната вътрешна борба, която се води оттогаз, откак злото проникна в човека и света: това е борбата между истината и лъжата, между добродетелта и порока, между правдата и безправдието, между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между царството на Христа и царството на антихриста. Това е оная борба, която стана ожесточена и непримирима оттогаз, откак Божествената Любов и Правда, Божествената Истина и Светлина се въплатиха на земята и изобличиха злобата и неправдата, лъжата и тъмнината. Злобата, неправдата, лъжата, тъмнината ненавиждат любовта, правдата, истината, светлината. Особено пък когато тези тъмни сили бъдат разкрити и изобличени със светлината на Божията любов и истина, тогава те стават демонично жестоки, и не щадят никаква любов, никаква правда, никаква истина! Иисус Христос разграничи и противопостави светлите и тъмните сили на света и турна началото на крайната борба между тях. «Огън дойдох да туря на земята...» (Лука. 12:49), казва Той: «Не мислете, че дойдох да донеса мир на цемята, не мир дойдох да донеса, а меч.» (Мат. 10:21). Христовата светлина смущава тъмнината, Христовата истина тревожи лъжата, Христовата правда озлобява неправдата, Христовата любов ожесточава враждата. Озлобени и ожесточени, тези демонични сили в борбата се превръщат в огън и меч за света. И Христос иска безусловно от всеки свой последовател да мине през очистителния огън на тази борба, която Той пое и завърши победоносно. Той иска всеки да разграничи напълно ценностите и силите в живота и света и да определи ясно и решително своето отношение към тях. Всеки трябва да се определи: истината ли или с лъжата, със светлината или с тъмнината, с правдата или с безправдието, с любовта или със злобата, с доброто ли или със злото, - с Христа ли или с антихриста. Няма друго положение, няма друг път, няма безразлично отнасяне. Който не е с Христос, той е против Христа. Иисус Христос казва за себе си, че светът го мрази, защото свидетелства, че неговите дела са зли (Йоан. 7:7), а на своите последователи предсказва, че светът ще мрази, ще преследва, ще мъчи, ще бичува, ще убива и тях заради неговото име (Мат. 10:16-22, 28; 24:9; Йоан. 15:18). И само оня, който претърпи до край, той ще бъде спасен (Мат. 24:13). Тези страдания и мъки са неизбежни и необходими за всеки, който живее и се бори в името на Христа, - в името на неговата правда, неговата истина, неговата

лйбов, - за всеки, който се бори за победата и тържеството на доброто. Най-високото съзнание, до което можем да се издигнем, след като сме почувствали и преживели в себе си доброто, е съзнанието, че за неговото тържество е необходимо пълното самопожертвуване, истинско мъченичество. До това велико съзнание иска да издигне Христос своите ученици и последователи. Той иска от тях да се открекът от себе си, да вземат своя кръст и да тръгнат подир Него. Без това себеотречение няма спасение (Марк. 8:34 - 36). Без себеотречение и самопожертвувание не е извършено никакво велико дело, не е постигната никаква велика цел, - не е създадено нищо възвишено и светло в никоя област от човека. Великите идеи се раждат с мъка, отглеждат се със страдания, постигат се с мъченичество. Те искат не само велики умове, които да ги въплатят. Една велика идея умира само тогава, когато няма кой да умре за нея. Правдата побеждава тогаз, когато има кой да се бори за нея, - истината тържествува тогаз, когато има кой да се жертва за нея. Великата сила, която пресъздаде и спаси света, която ще го пресъздава и спасява докато той съществува, иде не от многолюдни сборища, а от една самотна Голгота, - не от чудни и чудовищни оръдия, а от един прост кръст, - не от скиптри и корони, а от трънени венци, - не от дворци и палати, а от мъченически гробове. Тази спасителна сила ни е потребна всякога в живота, най-много в тежки моменти, каквито преживяваме ние сега. В такива моменти не е достатъчно да бъдем само редовни и почтени, умни и предвидливи, решителни и смели, - не е доста да вършим добре своята работа и да изпълняваме добросъвестно своя дълг. Тези обикновени добродетели може би са достатъчни за обикновено време, само с тях негли може да минем в друго време, но не и сега. Тогава, когато трябва да се прави избор между гибел и спасение, - когато трябва да се спасява, не е достатъчно само ум, съвест и воля: тогава необходимо е преди всичко пълно себеотречение и самопожертвувание, пълна готовност за мъченичество. В такова време не са достатъчни само подвизите на най-велики герои: в такова време необходими са преди всичко подвизите на велики мъченици. Такива подвизи се изискват н такова време от всички ни, а най-много от ония, които са и по дълг, и по желание трябва да бъдат готови да вземат своя кръст и да понесат едно мъченичество. Мнозина, може би, от ония, които в съдбоносни времена биват принудени да се самопожертвуват за една велика цел, едва ли са помисляли нявга в живота си, че ще настъпи миг, когато те ще трябва и ще имат силата да станат мъченици. Често пъти времето и нуждата събуждат сили у човека, които правят безволния твърд, страхливия - смел, малодушния - герой, малкия - велик, скромния - мъченик. Всяко време кое в себе си и тъмни сили, които носят за добрия човек мъки и страдания. Не е ли мъчение да бъдеш истинен между лъжци, честен между безчестни, свестен между безсвестни, смирен между надменни, щедър между алчни кротък между жестоки, добър между зли? Не и ли мъченичество да проповядваш истината тогава, когато господарува лъжата - да крепиш добро-

Наследство детелта тогава, когато се шири порокът, - да защитаваш правдата тогаз, когато вилнее безправдието? Но, истинското мъченичество почва тогава, когато се отречем от себе си напълно и се обречем изцяло на истината, правдата, доброто, любовта и се пожертваме за тях, - когато нашият живот бъде непрекъснато служение на тези светли сили и непрестанна жертва за тях, - когато ние им послужим и с живота, и със смъртта си. От такова себеотречено служение, от такава жертва, от такова мъченичество има нужда човечеството, има вопиюща нужда нашата измъчена страна. В това служение, в това мъченичество живее духът, който преодолява опасностите и побеждава света, светът на похотта и надменността (1 Йоан)2:16. Когато у нас оживее тоя дух, ние ще бъдем непобедими. Тогаз ние можем да бъдем угнетявани, но не угнетени, - отчайвани, но не отчаяни, - гонени, но не оставени, - погубване, но не погубени (2 Кор. 4:8-9). Тогаз ние ще имаме и великото ободрение на Голготския мъченик: «Дерзайте! Аз победих света!» (Йоан. 16:33). Автор: Архимандрит Борис (впоследствие Неврокопски митрополит) Източник: Църковен Вестник 1925 г. брой 23.

Контакти: blog.dobrotoliubie@abv.bg Главен редактор: Ангел Карадаков Отговорен редактор: Николина Александрова Фотограф: Иван Шишиев Оформление: Олег Каменщик Други източници за фото материали: https://images.google.com/

© Светодавец 2015

Контакти: blog.dobrotoliubie@abv.bg © Светодавец 2015