Брой 7

Месечно онлайн списание

VII Брой

Светодавец Нашата визия за света

Между вяра и наука

Благодарността на неблагодарнитепаметникът на св. Патриарх Евтимий Търновски

Времето в удивителен експеримент-квантово заплитане на частиците ?

Да бъдеш или да не бъдеш-дали Бог е “на заден план”?!

От Редактора Скъпи читатели,

Септемврийският брой на списание „Светодавец“ излиза с известно закъснение и основната вина за това е на главния редактор на броя, т. е. моя. Лятото ми се стори твърде кратко, есента е тук и е време да се захващаме за работа. Какво по-добро за начало на работния сезон от новия брой на нашето списание… Този месец страниците на списанието са посветени главно на науката и религията. За повечето хора християнството и науката не могат да вървят ръка за ръка, но ще цитирам думите на И.М. Андреев: „Истинската религия, както и истинската наука, определящи границите на обхвата на своята компетентност, никога не може да влязат в конфликт.“ Във връзка с тази тема ще прочетете есето на Войден Божков с гръмкото название „Да бъдеш или да не бъдеш…?!“, също така и статията на Олег Каменщик - „Време“. Това е първата статия на Олег за списанието и се надяваме, че ще продължим да се радваме на научния му поглед. В рубриката за любопитни факти решихме да Ви запознаем с някои от основните затруднения пред науката в досега ѝ с християнството. За жителите на столицата може би ще бъде интересно да научат повече за един от централните паметници в гр. София – този на св. патриарх Евтимий - от текста на Ангел Карадаков. В раздела за изкуство ще може да прочетете в какво се превръщат основополагащите достижения на християнското изкуство, когато се прилагат без тяхната основа – Вяра, Надежда и Любов. Подготвили сме и анонс към три изложби на български автори. Една от тях е на младия пловдивски скулптор Николай Шекеров, с артистичен псевдоним Калоники… но повече в септемврийския брой на сп. „Светодавец”. От редактора: Николина Александрова

Съдържание

Младият пловдивски скулптор Николай Шекеров, с артистичен псевдоним Калоники.

11-12 стр.

Изкуството е проява на човешкото творчество, чрез него човек изразява най-дълбоките си чувства. То съпътства човешката история още от нейното начало и представлява един от най-важните аспекти на човешкия образ. То не винаги представя красотата и добротата на света...

13-16 стр.

Физиците заявиха: „Времето – това е възникващ феномен, страничен ефект на квантовото заплитане на частиците. И сега за пръв път в историята те получиха и ....19-20 стр.

Писанието не заповядва християните да постят. Това не е нещо, което Бог изисква на всяка цена от нас.

21-22 стр.

Много от хората живеещи и гостуващи в столицата смятат, че това е найемблематечният паметник в София. Статуята на Патриарх Евтимий е дело на скулптура Марко Марков, който е роден на 30 март 1889 г. в село Върбица, Горна Оряховица 23-24 стр.

Противопоставянето на вяра и знание се случва в сферата на „точните науки“, във възгледа, че съществува противоречие на Библията с научни доказателства. Противоречията между науката и Библията 31-33 стр.

Църквата “Христос Пантократор” в Несебър, личен архив

Църковни празници

През месец октомври в календара на Българската православна църква се чества паметта на едни от най-почитаните български светци. Ето на кратко историята на някои от по-големите празници през този месец.

1октомври Покров на Пресвета Богородица 10 октомври св.26 преподобномъченици

Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това Зографски необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви(† ок. 936 г.). Светият източник в храма на Животоносния източник във Влахерна, от който започнало празнуването на празника Покров на Пресвета Богородица. В църквата във Влахерна, близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания. Празникът Покров на Божията Майка се празнува само в славянските страни - вероятно защото св. Андрей бил славянин по произход. В Руската църква празникът е установен около XII век. В Константинопол макар и да не празнували този празник, но възпоменавали видението на св. Андрей. Във Влахернската църква имало икона на Божията Майка в този вид, както Тя се явила на св. Андрей.

Император Михаил Палеолог, за да укрепи империята, сключил уния с папата. Обявилите се против това били преследвани: двадесет и шест Зографски подвижници изобличили това отстъпление, били изгорени в една кула в двора на Зографския манастир в 1284 година

19 октомври Преп. Йоан Рилски Чудотворец

26 октомври св. вмчк Димитър Мироточиви

След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чества неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на поредната унгарсковизантийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

18 октомври св. Злата Мъгленска

Света Злата Мъгленска живяла по време на турското робство в България. Родила се в бедно семейство в село Слатино, Мъгленска епархия. Била рядко красива, смирена, благочестива, с чисто сърце и твърда вяра в Господа. Млад турчин я издебнал и отвлякъл. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се ожени за него. Тя не склонила дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра. Турците дълго и безмилостно я изтезавали, а подир това я обесили и насекли на късове тялото й. Пречистена в огъня на страданията, св. Злата предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 г.

Храм Владимирской иконы Божией Матери. 1757 г. Архангельская область, Онежский район, Жеребцова Гора, деревня Подпорожье Снимка: http://www.pravoslavie.ru

Културен афиш

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ ПРЕДСТАВЯ ИЗЛОЖБАТА „ОБРАЗ И ПОДОБИЕ“. ТЯ СЪДЪРЖА 77 АВТОПОРТРЕТАОТ КОЛЕКЦИЯТА НА НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ

Изложбата включва 77 автопортрета от съвременни български художници, собственост на колекционера и меценат Николай Неделчев. Експозицията е резултат от едногодишна работа с автори, поканени от колекционера и неговия консултант Надя Тимова да представят концепция за

художествено претворяване на собствения си образ. Желанието на колекционера е да притежава

Галерия „Ромфея” представя младия творби на български художници, които пловдивски скулптор Николай Шекеров, с въплъщават възможно най-всеобхватно облика на артистичен псевдоним Калоники. Изложбата е съвременното българско изкуство – произведения, под надслов „Предания за неизчерпаемата воля“. Шестте пластики в експозицията впечатляват с нестандартен и впечатляващ поглед върху културни феномени и сюжети, свързани с миналото на България, Балканите и Европа. Скулптурите : „Автопортрет“, „Калоника“, „Император на българи и власи“, „Зачеването на Империята“, „Олимпия“ и „Елена АсенинаЛаскарис“, впечатляват с дълбочината на образите.

които са способни да дадат представа за себеоценката и креативността на своите автори. Колекцията е стартирана като експериментален проект от самия Николай Неделчев вследствие на откупката на няколко автопортрета от изявени български художници. Автопортретът се превръща във фокус на неговия интерес и колекционерска страст заради откровеността, психологическата дълбочина и възможността за творческо превъплъщение на художниците. За изложбата са селектирани 77 утвърдени и

съвсем млади автори, изявяващи се в областта море, място, където по традиция на живописта, скулптурата и новите медии, сред са преминавали многобройни народи, страна изключително културно многообразие. 148които Светлин Русев, Емил Попов, Вежди Рашидов, те произведения на изкуството отразяват Сашо Стоицов, Снежана Симеонова, Станислав творческа страст и богато въображение, радост Памукчиев, Греди Асса, Алла Георгиева, Димитър и отчаяние – изграждащата се съвременна Яранов, Ива Яранова, Иван Кюранов, Иван Костолов, българска идентичност. Една колекция, която Любен Петров, Деян Янев, Зоран Георгиев, събира художници от различни поколения, с Калия Калъчева, Нора Ампова и много други. противоречащи си естетически идеи, живописци с 14 август 4 октомври 2015 г. класически подход към платното, но и художници, h t t p : / / k u l t u r n i - n o v i n i . i n f o / n e w s . за които то е просто сечиво. Художници, живеещи p h p ? p a g e = n e w s _ s h o w & n i d = 2 1 8 3 8 & s i d = 2 в България или напуснали страната, учители и ученици, за които най-важното е свободата на словото и дебата. Публикуван съвсем 148 съвременни български художници наскоро на три езика, каталогът на българската във Венеция колекция, заедно с целия проект, е осъществен с подкрепата и широките експертни познания на Мария Василева, главен уредник на Софийска

148 съвременни български градска художествена галерия, и Гауденц Б. Руф, художници, представени във Венеция, изтънчен колекционер и основател на Наградата на Картата на новото изкуство в рамките на изложбата ,,Руф” и Програмата за подкрепа на съвременното Imago Mundi от 31 август до 01 ноември 2015 година! изкуство, бивш посланик на Конфедерация Швейцария в България, на художничката Елена

От понеделник, 31 август 2015 г., Панайотова, както и на софийските галерии българското съвременно изкуство посети Венеция ,,Ракурси”, ,,Монев” и ,,Аросита”. Редакцията със 148 съвременни български художници, и преводът на каталога на български и показани във Фондация ,,Джорджо Чини”, в английски са реализирани от Ирина Черкелова. рамките на изложбата „Карта на новото изкуство” информация: Мария Василева, куратор СГХГ – изключително събитие, чиято цел е да очертае Източник: http://www.diaskop-comвъображаема карта с над 40 страни и региони в i c s . c o m / a r t i c l e . a s p x ? i d = 1 3 8 8 цветовете на най-новите форми на изкуството! Организирана под егидата на Фондация „Бенетон”, съвместно с 56-то Биенале във Венеция и предстоящия Венециански филмов фестивал 2015 г., изложбата ще представи най-забележителните, нови попълнения на Колекция Imago Mundi – първия глобален проект в съвременното изкуство, чиято основна цел е да очертае актуалнаца панорама на съвременните явления в световното изкуство в оригиналния формат от 10 x 12 cm. Кураторите Клаудио Скорети и Ирина Унгуреану поднасят „Спасени мечти”, българската колекция в рамките на Imago Mundi, завършена съвсем наскоро, през първата половина на 2015 г. Колекцията представя съвременното изкуство на България – източната порта на Балканския полуостров и свързващо звено между Изтока и Запада, Европа и Мала Азия, Дунава и Черно

Изкуство и култура

ИЗКУСТВО ПРЕВЪРНАТО В РЕЛИГИЯ Те се превръщат в естетически елемент, който заема господстващо положение.Този модел предизвиква „страх от „естетическо изкушение“, т.е. прекомерното излагане на привлекателната сила на естетическото въздействие, в очите на хората то е причина за по-строга забрана за всякакви изображения, които ръководят юдеизма и исляма.“

Изкуството е проява на човешкото творчество, чрез него човек изразява най-дълбоките си чувства. То съпътства човешката история още от нейното начало и представлява един от най-важните аспекти на човешкия образ. То не винаги представя красотата и добротата на света с положителен заряд, понякога изразява позиция с отрицателни внушения, предизвиква отвращение или най-малкото неудоволствие. Такова е изкуството провокирано от войната. При оценка на естетическите възприятия трябва да се изучават отделните елементи, както и идеите, целта на обекта, както и връзката и взаимодействието на отделните елементите на конкретна творба. Религиозните преживявания често включват елементи на естетическо възприятие. Изкуството винаги е били свързано с религията, то е възможно най-дълбокия и искрен начин за възхвала на Бог, за молба към Него, за благодарност. „Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. Хвалете Го с тимпан и хора, хвалете Го със струни и органи. Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Всичко, що диша, да хвали Господа! (Пс.150) От древни времена, езичеството изработва предмети на изкуството, който представят проявления на божества или самите те са обект на обожание –фетиш.

Михаил.,архиеп (Мудьюгин). Введение в основное богословие. http://azbyka.ru/dictionary/01/mudyugin_ vvedenie_v_bogoslovie-all.shtml Михаил.,архиеп (Мудьюгин). Введение в основное богословие.

В християнството рано, още в I в. се появяват изображения, насочени към символично представена любовта на Христос (в образа на Добрия пастир на пр.). Кръстната смърт на Спасителя, приема като символичен знак кръст и по-късно преминава в образа на Разпнатия Христос. В своята вековна история иконописта претърпява някои изменения, в повечето случаи породени от ереси, но изгражда специфична естетика, специфичен език, който е разпознаваем за християните в светлината на Богочовека Иисус Христос. Този език е жив и неотделим от Църквата. Вековните постижения на християнското православно изкуство и сложният език на това „изкуство на жеста“ го превръщат в лесно разпознаваемо. Ето защо една идеология решава, че може да присвои вековните достижения на православната естетика. През ХХ век върху формите на светското изкуството, стил, език и идеология е наложен външен натиск, който се намесва пряко върху естествения ход на историческото развитие, до такава степен, че художественото творчество се контролира и се поставя в услуга на държавата. Продуктите на творчеството и културата се губят под натиска на идеологията. Това е идеологията на тоталитаризма, наложена в редица държави. В тези държави, независимо от тяхното географско местоположение, национална история и култура Съветска Русия, Фашистка Италия, Нацистка Германия и Комунистически Китай - изкуството започва да говори на един и същ език - този на тоталитаризма. Неговата “лексика” е ограничена, неговата “граматика” се основава на повторението, принуда и си служи с набор от елементарни символи. Това изкуство се обръща към най-простите категории и колективните инстинкти. Изображенията му са студени, бездушни и често пъти противоречащи на действителността. Всяка тоталитарната революция - болшевишката, фашистка или нацистите – първо се прикрива в революционни одежди, но в изкуството, рано или късно винаги се възползва от художествени форми, вече изработени от други направления и течения в изкуството и от найконсервативната традиция -православната . Социалистическият реализъм възниква в началото на XX в. и се утвърждава след успеха на Октомврийската революция (1917г.). През 1918 г. Ленин разработва план за „монументална пропаганда”, важно място в него заема изкуството, като основно средство за разпространение на социалистическата идеология. Веднага след успеха на „диктатурата на пролетариата” „новият” реализъм е възприет от държавите в сферата на влияние на СССР, а Варшавският договор го налага, като единствен правилен художествен метод. Сред творците, социалистическият реализъм се представя, като „нова = истинска” реалност. Българската

преса препечатва лозунги като- „Изкуство, не за самото изкуство, а изкуство двигател на общественото развитие”. И наистина това изкуство се задвижва, неговият двигател е партията. Тя налага три основни елемента на композицията: народност- героят трябва да бъде представен сред народа, като неделима част от неговата ежедневна работа. Първоначално основно място за развитие на действието е града, с неговите работници, нещастни и отрудени от капиталистическия режим. Постепенно, с налагането на социалистическата власт този работник трябва да се отърси от песимизмът и ежедневната му работа, да създава чувство на ведрина и щастие. Вторият елемент е партийност-всеки един герой требва да бъде представян извършващ действия угодни за партията или представляващи нея. Пр. „Връчване на партиен билет”. Третият елемент е правдивост-творците трябва да представят „реалната” действителност. Неодушевената природа няма място в техните творби. Само героите на социализма, ясно разпознаваеми и за необучено око. Постепенно този реализъм се превръща в една строго кодифицирана система, най-малкото отклонение от нея бива забелязано и санкционирано. Творбите на живописта, склуптурата, графиката, плаката, киното и театъра се превръщат в шаблони. Героите са еднотипни и ясно разпознаваеми. Голомшток., Игорь.Язык искусства при тоталитари зме. http://magazines.russ.ru/continent/2012/151/g56.html

Това изкуство се превръща в Библия за невежите. Всеки един герой или събитие трябва да бъдат лесно разчитани и зрителят да припознае себе си в масата, докато извървява своя път в социалистическата система, докато празнува заедно с вожда на площада, или докато работи за благото на себе си=държавата= партията. Първият етап от социалистическата пропаганда е извършен -всеки зрител е разпознал тежестта на капиталистическия труд, мъката на загиналите и радостта от Октомврийската революция, така както всеки праведен християнин страда с Иисус на кръста и празнува Неговото Възкресение. Той вижда себе си в литийното шествие, така както социалистът вижда себе си във всеки парад. Разпознава Ленин, Сталин, Георги Димитров, както праведен християнин светците и апостолите на Църквата. Същинска митологическа система, градяща утопични възгледи и подменяща действителността. Основната цел е зрителят да повярва в тази утопия и да се чувства честа от нея. Следващият етап от пропагандата е да създаде измамното чувство на щастие и вяра в едно нереално и непостижимо бъдеще. За тази своя цел социалистическата пропаганда използва чисто психологически похвати за въздействие. Първият - големите мащаби на платната, центърът на зрителното поле е изместен нагоре, така сякаш за да може зрителят да се почувства като наблюдател на събитието или участник в него. Този ефект е подсилен и от две фигури, които винаги присъстват в рамките на живописната творба, едната е на наблюдателят, който е обърнат със гръб или профил към зрителят, а другата на наблюдаващияттой е насочил поглед право напред и така зрителят се поставя в роля на гледащ и гледан, и е неизменна част от композицията. Подобно на Иисус Христос на кръста, Който е наблюдаван от св. Богородица и св.Йоан Богослов. Следващият елемент е движението. То винаги е насочено напред и нагоре. Особено силно се забелязва в композиции представящи трудови сцени или речи на лидери. Погледите на Ленин и Сталин винаги са насочени нагоре, а движението е подсилено от жеста на ръката. Подобен и случаят в творбата на Рягина „Все по-високо”. Заглавието още веднъж подсилва ефектът на възприеманото от зрителя. За въздействието на композициите важна роля играе изместването на композиционния център. Най-често той се намира в рамките на златното сечение , често подсилен и от ярко цветово петно, привличащо вниманието на зрителя. Най-важният елемент за въздействие в творбите на социалистическия реализъм остава мотивът на светлината. Той може да бъде разделен в две категории. Първата посочваща централният персонаж. Най-често този аспект се появява при речи на лидери. Светлината, нямаща в повечето случаи ясен светлинен източник, огрява цялата зала , а най-силните и лъчи

сякаш посочват фигурата на вожда. Пример за това е картината на Герасимов „Докладът на Сталин на XVI конгрес на партията”. Фигурата на Сталин сякаш е обляна от светлина, която озарява цялото видимо от зрителя пространство, в същото време лъч светлина посочва бюстът на Ленин. Светлината тук гради една темпорална метафора за верният път, който ще бъде извървяна. Друга метафора, осъществявана посредством светлината е тази за „светлото бъдеще”. Във всички многофигурни композиции се появява светлина без ясен светлинен източник. Тя е всеобхватна и облива всички фигури, създаваща чувство за приятна топлина и поставя зрителят в илюзорното пространство на вечния празник. Със средствата на живописта социалистическата пропаганда гради един утопичен свят, подменящ действителността, заявяващ себе си като реален и достоверен. Една истинска митология, в която зрителят е реален участник в строежа на светлото бъдеще. По този начин социалистическата пропаганда използва достиженията на най-отричаната от строя идеология-тази на религията. Но изкуството на тоталитаризма винаги ще остане бездушно, празно от съдържание-мъртва вяра в една утопия. Златно сечение или златна пропорция, златен коефициент, божествена пропорция е ирационално число в математиката, което изразява отношение на части, за които по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото към по-голямата. То се отбелязва с гръцката буква φ и има стойност приблизително равна на 1,618...Златното сечение е не само математическо понятие, но е символ за красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Терминът “златно сечение” е въведен от Леонардо да Винчи като пропорция за “идеалното човешко тяло”. То е било познато на египтяните и древните гърци още в античността. Представата за хармония и отношение e в основата на философските идеи на Питагор. В изобразителното изкуство златното сечение е онази чат, която зрителят възприема най-добре.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

ПОПОВ.Ч. Тоталитарното изкуство.С.2002 ПОПОВ.Ч.”Тематичната”картина: ритуала., МИФ 12.,с.359-380

между

„реализма”

и

Икона и духовност. - В: Пътят на човека към Бога. Теми по систематическо и практическо богословие за кандидатстуденти. Съставители Д. Киров, Ив. Рашков, Л. Тенекеджиев. С., 2005, с. 31-39. МИХАИЛ.,архиеп (Мудьюгин). Введение в основное богословие. http://azbyka.ru/dictionary/01/mudyugin_ vvedenie_v_bogoslovie-all.shtml Беседи за религията и знанието. Издателство на БКП. 1966 АНДРЕЕВ. И.М. Православная апологетика. http://azbyka.ru/ dictionary/01/pravoslavnaja-apologetika-all.shtml Голомшток., Игорь.Язык искусства при тоталитаризме http:// magazines.russ.ru/continent/2012/151/g56.html Автор: Николина Александрова

Духовни полета

Веднъж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници -езичници. Децата избрали Атанасий за “епископ”, други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към “епископа”, за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли “баща на православието”.

Снимка: Олег Каменщик

Наука Време...

Време- живеем го постоянно, усещаме го и според него устройваме целия си живот, явява се като мощен инструмент, без който нашата цивилизация е не мислима. Но колко често сте се замисляли „какво е в същност времето, дали е само някаква абстрактна величина контролируема от часовника или е нещо повече. Дали е мерна единица, измислена от човека за улеснение на живота или е вечно съществуваща субстанция?“

Удивителен експеримент е показал, че времето „възниква” в резултат на заплитането на квантовите частици. Ако не сте чували за квантовата сплетеност не се притеснявайте, нормално е по-късно ще разберете какво е.

Физиците заявиха: „Времето – това е възникващ феномен, страничен ефект на квантовото заплитане на частиците“. И сега за пръв път в историята те получиха и експериментален резултат, който потвърждава тази теория.Но нека първо да разкажем малко за времето като физически феномен. За да се разбере същината на експеримента. Абстрахирайте се от обикновеното за нас разбиране на времето. Ние свикнахме да мислим, че времето е праволинейно и се определя от часовниковата стрелка. Това не е съвсем така. Времето не е линейно и в различни места, то тече с различна бързина, т.е. някъде може да остаряваме по-бавно, а на други съответно по бързо. Основните фактори влияещи на времето за дадения обект е скоростта на съответния обект и гравитацията, която влияе върху него, като това са взаимозависими неща. Всичко това произлиза от великата теория за относителността на Айнщайн. Но нека да не се впускаме в подробности и просто си представим времето като субстанция, която може да се изкривява, разтяга, свива, да тече по-бавно или по-бързо, в зависимост от някакви външни фактори. Така например, понеже гравитационното поле на земята не е равномерно на всякъде, а на места е по-силно, хората живеещи на тези места стареят по-бавно за останалия свят. Но не бързайте да търсите такива места и да катерите Еверест, разликата в забавянето е в милионни части от секундата. И така, като придобихте известна представа що е то време, нека да преминем към експеримента. В 1983 г. Физицитетеоретици Дон Пейдж и Уилиям Вуртес са предположили новаторска теория, основана на феномена на квантовата заплетеност.

Това екзотично свойство, наречено квантова заплетеност позволява на две квантови частици да имат

общо съществуване, дори ако физически те са разделени с милиони километри. Например движението на едната се реплицира от другата независимо от разстоянието между тях. А квантовите частици на свой ред са електроните или фотоните, добре известни на всички ни от училищната физика.

Квантовото заплитане – това е дълбока и мощна връзка и Пейдж и Вуртес са демонстрирали, че тя може да бъде използвана за измерение на времето. Тяхната идея се е състояла в това, че начина, по който две заплетени частици еволюират, може да се интерпретира като един вид часовник, който часовник може да бъде използван за много прецизно измерване на времето.

Но получаваните от тях резултати са зависели от това как се е провеждало наблюдението. В квантовия свят обикновените закони на физиката просто спират да работят и поведението на частиците зависи от начина на наблюдение. Единия от начините е сравняване на промените във сплетените частици с помощта на външен часовник, който е напълно независим от вселената. Това е еквивалент на богоподобното наблюдение така, сякаш наблюдението се провежда извън нашата вселена и съответно законите и. Той измерва еволюцията на частиците с помощта на външен за нея механизъм за измерване на време.

В конкретния случай Пейдж и Вуртес са показали, че частиците ще са абсолютно непроменяеми, статични – времето в този сценарии като такова няма да съществува. Но има и друг начин за измерване на времето, който дава коренно друг резултат. В този подход наблюдателя е вътрешен за вселената и сравнява еволюцията на частиците с помощта на останалата вселена в нормалното ни разбиране. В този случай вътрешния наблюдател ще вижда промените и тази разлика в еволюцията на частиците в сравнение с всичко останало ще бъде много важна мяра на времето. Това е много изящна и впечатляваща концепция. Тя предполага, че времето е възникващ, а не постоянен феномен, който се появява в реалността ни благодарение на квантовото заплитане. И то съществува само за наблюдателите, които са вътре във вселената ни. Всеки богоподобен наблюдател, който ще я наблюдава отвън ще вижда статична, непроменяща се вселена, както и бе предсказано от квантовото уравнение на ЪилърДеВита т.е. за пределите на нашата вселена времето в известната за нас форма може въобще да не съществува. Разбира се, без експериментално подтвъждение на идеите на Пейдж и Вуртес, не са нищо повече от философска интересна мисъл. И понеже ние нямаме възможност да получим наблюдател извън нашата вселена-то, изглежда че нямаме шансове да докажем тази теория. Поне така се е смятало до сега. Екатерина Морева от Istituto Nazionale di Ricerca Metrologica в Торино, Италия и няколко от колегите и са успели за пръв път в историята да потвърдят теорията на Пейдж и Вуртес. И са демонстрирали, че времето е наистина възникващ феномен за вътрешните наблюдатели и не съществува за външните наблюдатели. Този експеримент включва в себе си създанието на малка вселена, която да се състои от два сплетени фотона и наблюдател, който може да измерва тяхното състояние по един от горе споменатите начина. В първия случай наблюдателя ще измерва еволюцията на състоянието им сплитайки се с тях. Във втория, наблюденията ще се обвързани с външната вселена и външен часовник, който абсолютно не зависи от създадената мини вселена.

Самият експеримент изглежда доста праволинеен. Всеки от сплетените фотони има поляризация, която може да бъде измерена след като той премине през двойнопречупваща пластина. В първия случай наблюдателят измерва поляризацията на единия от фотоните, по този начин, сплитайки се с него. След това се този резултат се сравнява със поляризацията на втория фотон. Получената разлика ще е мерна единица на времето.

Във втория случай двата фотона също преминават през двойнопречупващите пластини, които променят поляризацията им. Обаче в този случай

наблюдателя измерва глобалните свойства на двата фотона, сравнявайки ги с независимия часовник.

В този случай наблюдателя не може да забележи някаква разлика между двата фотона, не влизайки в състояние на сплетеност с единия от тях. А щом така системата е абсолютно статична, с други думи в нея не възниква време. “Въпреки че тя е невероятно проста, модела на нашата минивселена обединява двата противоречащи си, както е изглеждало преди свойства на механизъма на Пейдж и Вуртес” казва Морева.

Това е доста впечатляващ експеримент. Появяването на нещо подобно е доста популярна концепция в науката. В частност, от скоро физиците са се заинтересовали от идеята, че и гравитацията е възникващ феномен. А от тук до идеята за приличащия си механизъм на възникването и на времето остава само една крачка. Какво не и стига на възникващата гравитация – това разбира се е експериментално потвърждение, което да покаже как теорията работи на практика. Именно за това работата на Морева има толкова голямо значение – тя, за пръв път поставя абстрактната и екзотична идея на устойчиво експериментално основание. И възможно най-важния резултат получен от работата и, е че тя е показала, че квантовата механика и общата теория на относителността не са чак толкова несъвместими.

Следващата крачка ще е по-нататъшното развитие на идеята, в частност на макроравнище. Едно е да покажеш как времето възниква за няколко фотона и съвсем друго е да се разбере как то възниква за нас хората. Автор: Олег Каменщик

Богословие Какво е постът? Какво казва Св.Писание относно поста?

Трябва да отбележим, че годишните пости нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата.

Писанието не заповядва християните да постят. Това не е нещо, което Бог изисква на всяка цена от нас. В същото време Библията представя поста като нещо добро и полезно. В книгата Деяния на св. Апостоли е записано как християни постят преди да вземат важни решения за живота си (Деяния 13:4; 14:23). Въпреки че постът в Библията е почти винаги лишение от храната, има и други начини. Всяко нещо, от което можем временно да се откажем, за да се съсредоточим по-добре върху Бог, може да бъде сметнато като пост (1 Коринтяни 7:1-5). Постът трябва да бъде ограничен по време особено когато е съсредоточен върху лишаване от храна. Продължителни периоди от време без хранене са вредни за здравето и тялото. Постенето не трябва да се смята като „метод за отслабване”. Не постим, за да свалим килограми, а за да навлезем в по-дълбоко общение с Бог.

Св. Йоан Златоуст говори за поста Трябва да постим с мисъл за смирение. Св. ап. и ев. „Постът, за който говоря, е не като този, който Матей (6:16-18) казва:„Също, кога постите, не бивайте правят много човеци, а истинския пост. Не намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата само въздържание от храна, но и от грехове. . . мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина Ти постиш? Покажи ми тогава чрез своите дела ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден, дай му помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.“ Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и Християнски пост – какво казва Библията? ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието. Постя с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Какво означава постът и трябва ли днес да Постя с очите, възпитавайки ги да не подскачат към постим? красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за

Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на за деня на умилостивението, Той казва следното: „... и да поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, смирите душите си“ (Лев. 23:27). Смята се, че това е било ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, го... Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. че народът възприел четири дни на пост като спомен за Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). не приемаш обвинения и клевети против ближния Средството за превъзмогване на неверието и на всяка ти. „Празен слух не приемай“- говори св. Писание. духовна слабост е молитвата. Като помощно средство Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, към нея Иисус Христос прибавя и поста (Мат. 17:21). ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и Библейският пост не е религиозен ритуал и не трябва да ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. душата му чрез клеветата. Наранил си неговото добро име“.

Задължителни ли са постът и изповедта преди причастие?

някой го съзнава - защото иначе щяхме да пристъпваме със сълзи на съкрушение и любов към Чашата.

Според съзнанието си за това, което предстои да извършим - да се съединим с Непостижимия Бог, Твореца на всичко съществуващо - следва и всичко останало, по един съвсем естествен начин. И молитвите, които няма как да не произнесеш ако чувстваш искрено съкрушение, и духовните усилия.

Въздържанието от обичайната ни храна е отредено от Църквата да бъде през 4 годишни поста и в сряда и петък. Това е мярката на аскеза в това отношение, определена от Св. Отци. Преди причастие не е необходим допълнителен пост, защото иначе Църквата щеше да служи литургия само през постните периоди, а през останалото време щеше да има някаква друга служба. По време на литургията невместимият и неудържим Бог става вместим и удържим във виното и хляба на Евхаристията. Това не е нещо нормално, нито самоцелно, а е чудо на чудесата - така че без причина Църквата не би установила еженеделна литургия. Единствената причина за отслужване на литургията е призив към християните да станат участници в Христовата трапеза.

Обвързването на изповедта и поста с причастието по начина, по който се е наложило у нас, е нов за Църквата - тоест наложил се е в някои поместни църкви (но не във всички) през последните два-три века, главно под руско влияние. Православието по принцип е много толерантно към разнообразието на църковните практики в поместните църкви, но в случая става дума за нещо по-сериозно - за една подмяна на църковното учение за греха и действието му в човека. Нека се спрем на учението, което се проповядва и до днес от много свещеници у нас. Според него ние сме недостойни за приемането на причастие по две причини: заради греховните си постъпки, които изобилстват у нас и заради светския начин на живот, който водим. Логично следва, че за да можем да се причастим, ние трябва първо да получим прошка за греховете си и второ - да променим за малко светския си начин на живот като постим, четем повече молитви, откажем се от някои наши нормални за ежедневието ни привички (според възгледите на духовника това може да бъде гледането на телевизия, събирането с приятели и други по-крайни неща). Автор: Боян Фердов Изповедта има смисъл само ако знаем нейната същност. Тя не ни „очиства“ в смисъл да ни прави в този момент безгрешни. Бог наистина прощава изповяданите с искрено съкрушение грехове, но греховността ни като преграда за Неговата благодат у нас остава. Изповедта е спирка по дългия ни път на духовно развитие. С греховните си постъпки ние нарушаваме духовни закони и само прошката на Бога и изцелителното действие на Неговата благодат може да възстанови равновесието у нас и в света. Затова не е необходимо изповедта да предшества с часове причастието - това е просто безсмислено. Изповедта е тайнство със собствена динамика, различна от тази на причастието. На изповед се отива не „по задължение“ и защото това трябва да се съчетае с нещо друго - това формализира тайнството и го обезсмисля. Отиваме на изповед, когато нещо ни тежи, почувствали сме разкаяние и искаме да го изповядаме. Ако се причастяваме 3-4 пъти годишно и не откриваме нещо у себе си, за което да отидем на изповед, то това Снимки: www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=514 означава, че не изпитваме себе си, съвестта ни е приспана www.politsergeevka.com и трябва горещо да молим Бога да ни покаже истинския ни образ. От Евангелието знаем, че който не изпитва себе си преди причастие, яде и пие своето осъждане. Св. Симеон Нови Богослов казва, че условието за неосъдно причастие е съзнанието за Тайнството. В Св. Литургия се казва: „Със страх Божий, вяра и любов…“. Съзнание съвсем не означава знание. Всички православни знаем, че се причастяваме със самия Христос. Но едва ли

История Паметникът

– благодарността неблагодарните

на

Ако живеете в гр.София, то със сигурност минавате покрай него почти в секи ден, но дори и да не сте част от живота в столицата, то със сигурност сте чули или сте минали, поне веднъж покрай паметника на Св. Патриарх Евтимий, който възторжено стои и тихо проповядва – вечно, самотно, тихо. Историята на този паметник е може би огледало на живота на самия свят Патриарх – буреносна. Но нека първо да открехнем дверите на историята и да видим макар и во кратце живота на един от най-знаменитите патриарси, духовници и монаси. Животът на Св. Евтимий – низ от благодат, бурии и вяра

От житието на Патриарх Евтимий разбираме, че още в млада възраст се отдава на служба на Бога и поема по пътя на трудния монашески живот. Историците с положителност твърдят, че монахът Евтимий е бил и привлечен от личността на великия за времето си св.Теодосий Търновски, който е един от най-пламените проповедници на монашеското течение – исихазъм, зародило се именно по негово време. След дълъг и странствен път Евтимий се завръща в България, по ирония на съдбата това са най-трудните години за Българската държава. България е отслабена в най-неподходящия момент, тъй като по това време на Балканите се появява нов, много опасен враг, чиято крайна цел е завладяването на полуострова. Османците започват своите походи срещу християните на Балканите и първи под ударите им попадат българите. В такава сложна ситуация монахът Евтимий става Патриарх Български, наследява на патриаршеския престол патриарх Йоаникий II. Фигурата на Патриарх Евтимий е толкова внушителна, че той стана безспорен лидер на страната. Патриарх Евтимий разгръща сериозна по мащабите си културно – книжовна дейност и оставя произведения, оказали огромно влияние, не само върху българския народ, но и върху останалите православни народи. Най-впечатляващо от всичко обаче е участието на Българския патриарх в защитата на столичния град от озверелите османски пълчища на султан Баязид Йълдъръм. В този много тежък миг през пролетта на 1393 година на бойниците, около крепостните стени и в

целия Царевград става ясно, че последният защитник на столицата ще бъде истинският водач на българите – патриарх Евтимий. След победата на Османците цялата аристокрация, всички знатни граждани на Българската столица са убити, а единствено патриарх Евтимий по Божи промисъл е спасен. Изпращат го на заточение, където най-вероятно в началото на XV отдава духа си на Бога, на Когото е служил цял живот. Паметникът – малката благодарност на неблагодарните

Много от хората живеещи и гостуващи в столицата смятат, че това е най-емблематечният паметник в София. Статуята на Патриарх Евтимий е дело на скулптура Марко Марков, който е роден на 30 март 1889 г. в село Върбица, Горна Оряховица. Интересен е и фактът, че освен на паметника на Патриарх Евтимий Марко Марков е и автор на паметниците на Александър Стамболийски и Христо Смирненски в София. Умира на 23 юли 1966 г. в София. Паметникът на Св. Евтимий е поставен през 1939 г. И тогава той не се е разминал без скандал. Тогавашният Софийски митрополит Стефан се възпротивява на паметника и отказва да го освети, защото според него не е правилно кръстът да се държи в лявата ръка. Трябва, казва митрополит Стефан, кръстът да е в дясната ръка, с която духовникът благославя. Вече повече от 70 години Патриарх Евтимий, държащ кръст в лявата си ръка, гледа новите поколения българи отгоре. Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики — 20 януари, именно тогава шествие започващо от близкия храм „Св. Седмочисленици” се отправя към паметника на Св. Патриарх, където биват поставени венци в знак на почит от столичани. Патриархът на България ще остане завинаги в сърцата на православните християни, защото той е направил нещо, което мнозина български духовници днес забравят да направят – да отдадат живота си за своето паство. Автор: Ангел Карадаков

Църквата “Св. Николай” гр. Демре, Анталия, Турция Снимка: http://www.travellingforever.com

Преди 2000 години... Да бъдеш или да не бъдеш…?!

Тези Божии слова звучат толкова категорично, че само в краткото им съдържание може да ни се

Преди 2000 години на нашата планета дойде Една разкрие целият исторически път на Христовата Личност, след Която светът не беше същият… Човешката Православяща Бога Църква! Няма нужда да се спираме история беше разделена на две – преди Христос и на всеки един пример от даден исторически период след Него. Тази важна следа, която Въплътилият се – било то време на гонение, ереси и секти… защото Бог остави в съзнанието на хората ,преобрази света !!! всичко това представлява един дълъг буреносен

Днес, когато живеем в свят на технологично път, начертан от житейското море, в което нашата развитие и свръх информационно „предозиране”, Майка – Църквата продължава като мощен кораб да като че ли вярата в Бога остава на заден план преодолява всяка следваща вълна, водейки христовите - някъде в религиозния спектър на човешкото следовници към тихото пристанище на бъдещия век ! съзнание. Всички стават „вярващи” по празниците, Но въпреки това ние, християните, често забравяме а после отново ежедневието поглъща духовните този факт. Като че ли светът ни „облъчва” със традиционалисти, превръщайки ги в „нормални съблазните си, които в много случаи ни се предлагат граждани” на обществото. Но тогава къде остава място като изключително привлекателни дестинации, за живата, истинска вяра в Господ Иисус Христос ? отделящи ни от истинската цел в живота – Господ, или Този въпрос е неотменна тема от живота на както казват св.Отци, пълното единение с Твореца. Но христовите раби, защото в неговия отговор се това единство, което се изразява в общението между крие и мястото на всеки християнин в този свят… човека и Бога като че ли остава някак „на заден план” „Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; – скучно е да си християнин, но за това пък е актуално а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от да бъдеш такъв, какъвто променливата мода ти налага света, затова светът ви мрази.” (Йоан 15:19) в обществото на технологиите и информацията…

До тези печални изводи достигат множество хора, объркани от човешките мъдрувания и така отдалечени от „Извора на живота” биват потопени в бурното житейско море. Може би не случаен е фактът, че по-голямата част от населението в мегаполисите живее нещастно. Това е извод, който достатъчно категорично изразяват статистическите проучвания. Но защо е така? Нима материята, която ни се налага като цел в обществото не е истинското щастие? Нима материалната презадоволеност не е смисълът на съществуването на повечето хора днес? Тези въпроси няма как да не заинтригуват както духовно настроения човек, така и материално насочения. Но именно в тази свръх материална едностранчивост и целеустременост на хората се крие коренът на нещастното ни общество. Материята сама по себе си, като божие творение не е зло, но обремененият от греха човек е склонен да я превръща в самоцел и дори идол. Именно тази духовна оскъдност на съвременното човечество превръща личността в поредния номер от системата, който от своя страна става обикновен социален елемент (консуматор). Но нима това е всичко? Всички ли са се заробили на греха и страстите ? Слава Богу, въпреки съблазните в света, за които сме предупредени в св.Евангелие от Самият Господ Иисус Христос, че ще са толкова силни, че ако е възможно да прелъстят дори и избраните (Марк 13:22), злото няма да надделее(Матей 16:18)… Христос възкръсна от мъртвите и победи смъртта, имайки власт над всичко, защото Той е истински Бог !!! (Йоан 17:2) „В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз Победих света.”(Йоан 16:33) Какви по-категорични слова от тези, касаещи мястото на христовия раб в света?! Чрез едно изречение се открива пътят на всеки Христов следовник! Скърбите са неотменна част, но те са нужни, за да се смирим, да придобием Божията любов. Скърбите са онова житейско горнило, което ни очиства от греха и страстите. Те са Божия милост към падналия човек! Именно това е пътят – „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва(Марк 8:34).” Пътеката към Царството Божие е стръмна и преминава през множество борби, които водят до едно и също нещо - себеотрицанието, т.е. умъртвяване на егото, за да може в човешкото сърце да се настани в „Изворът на живота” и „Подателят на благата”, както възпява св.Православна Църква в песнопенията си своята Основа, своят „Зиждител”. Но за умъртвяване на

егото е нужно и послушанието, т.е. пълната отдаденост на човека към Бога. Именно в това отдаване на целия живот на Христа Бога се разкрива тайната на общението между човека и Бога! А чрез св.Тайнства, нашата Майка Църквата увенчава подвига на подвижничеството, украсявайки го с венеца на благодатта! И така, не лек е пътя към Царството Божие, но пък в това се състои предназначението на всеки човек – да стане бог по благодат, както казват св.Отци! В тайната на общението между Творец и творение се заключва смисълът на съществуването на човечеството! Или казано по-простичко - в следствие от изборът на човек дали да общува с Бога, или не, се разкрива един въпрос, който от дълбока древност интригува човечеството – Да бъдеш или да не бъдеш?!... Автор: Войден Божков

Църквата “Св. Николай” гр. Демре, Анталия, Турция Снимка:: https://www.flickr.com

Вяра | Знание на ученици налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се

В тълковния речник под думата обърне специално внимание. На основа знанията вяра пише:1 Убеденост, увереност. Вяра за методи се развиват уменията и способностите. в доброто.

2. Разг. Вероизповедание, Знание за норми - насочени предимно към човешките Православна вяра; На вяра.—Разг.На доверие; взаимоотношения и поведението спрямо другите. Те Синоними : вероизповедание, верую, религия, са резултат от обществените норми на поведение, като вярване, изповедание, доверие, кредит,упование, идеология, морал и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от надежда, очакване,уверение, сигурност, учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията увереност, убеденост, убеждение, доверчивост. на собственото поведение. Но предаването на знания Архим. Евтимий Сапунджиев изброява за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, различните значения на думата вяра. съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, 1. Вяра, която е равна на предположение. но не достатъчно условие за такова поведение.

2. Вяра в смисъл на хипотеза в науката Знание за ценности - съдържа знания за политическите, 3. Вяра в авторитет мирогледните, моралните и естетическите стойности.

4. Вяра в свръхестествено същество Изграждането на способности за критично отношение 5. Вяра в съвкупност от истини на дадена религия към явленията и събитията от околния свят, 6. Вяра като добродетел, нравствена издигнатост т.е. способност за оценяване се разглежда като 7. Вяра в смисъл на съвкупност на най- определено от обективните интереси и позиции съкровените принципи на един човек. на дадената група, класа, общество, чийто член За думата знание :1.Съвкупност от факти от една област, е отделната личност. Това знание е необходимо които едно лице е усвоило. Той има знания по история. за вземането на правилно становище от субекта.

2. Само ед. Науката като цяло; познание. Човешко знание. Значение на вярата в религията е толкова голяма, че Знанието е това което се знае, което е известно, което самата религия често се нарича просто вяра. Пътят е установено в резултат на познавателна дейност. В към знанието е винаги отворена за човек с вяра. И по-общ смисъл това е науката изобщо. В Оксфордския само може да укрепва последваш личен опит или английски речник знанието е дефинирано като: (а) факти, да го намалява. Вярата и знанието по този начин се информация и умения, придобивани чрез преживяване превръщат в едно.Човек има нужда от вяра и знание и или образование, теоретичното или практическото те са свързани „Тази вяра, която е истинска трябва да разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена бъде основа на знание. Ако просто вярвам, че Иисус област като цяло; (б) осведоменост или запознатост, Христос е бил на земята и е бил разпнат, и е възкръснал, придобити чрез преживяване на факт или ситуация. но не чета Евангелието, не бих знаел реалните Философските дебати започват с формулировката на исторически събития, то моята вяра ще бъде сляпа, ще Платон за знанието като „обоснована истинска вяра“. Разграничават се четири вида знания, които взаимно се обуславят и проникват : Знание за факти - съдържа знания за обектите в заобикалящия свят, техните свойства и отношения. Биват както образно-предметни, например представи, така и абстрактно-словесни, например понятия от най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания. Знание за методи - отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и умствени действия, напр. граматически разбор на изречение, решаване на задача по математика, както и техники на умствената дейност, правила за по-ефективно учене и др. Преподаването на знания Вяра и знание

най-различна степен на обобщеност. Те са основата на другите видове знания. Знание за методи - отнася се до начина на извършване на определено действие. Тук спадат обикновените външни действия, като миене на зъби или писане, но и умствени действия, напр. граматически разбор на изречение, решаване на задача по математика, както и техники на умствената дейност, правила за по-ефективно учене и др. Преподаването на знания на ученици налага точни инструкции за извършването на едно действие и за това, на което трябва да се обърне специално внимание. На основа знанията за методи се развиват уменията и способностите. Знание за норми - насочени предимно към човешките взаимоотношения и поведението спрямо другите. Те са резултат от обществените норми на поведение, като идеология, морал и нрави. Необходимо е да се осъзнаят от учащия се, за да могат да бъдат приложени в регулацията на собственото поведение. Но предаването на знания за норми не е достатъчно за изграждане на поведение, съобразено с нормите. Тези знания са необходимо, но не достатъчно условие за такова поведение. Знание за ценности - съдържа знания за политическите, мирогледните, моралните и естетическите стойности. Изграждането на способности за критично отношение към явленията и събитията от околния свят, т.е. способност за оценяване се разглежда като определено от обективните интереси и позиции на дадената група, класа, общество, чийто член е отделната личност. Това знание е необходимо за вземането на правилно становище от субекта. Значение на вярата в религията е толкова голяма, че самата религия често се нарича просто вяра. Пътят към знанието е винаги отворена за човек с вяра. И само може да укрепва последваш личен опит или да го намалява. Вярата и знанието по този начин се превръщат в едно. Човек има нужда от вяра и знание и те са свързани „Тази вяра, която е истинска трябва да бъде основа на знание. Ако просто вярвам, че Иисус Христос е бил на земята и е бил разпнат, и е възкръснал, но не чета Евангелието, не бих знаел реалните исторически събития, то моята вяра ще бъде сляпа, ще бъде слаба” . Постепенно, с придобиването на знание се придобива и религиозен опит, човек идва заедно с вярата и с определени знания, който се увеличават с правилното духовно и морално наставление. Противопоставянето на вяра и знание се случва в сферата на „точните науки“, във възгледа, че съществува противоречие на Библията с научни доказателства. „Противоречията между науката и Библията - това е противоречие между недоказани научни теории, от една страна, и спорно (буквално) тълкуване на Библията, от друга страна“ . Един добър

пример е спорът между привържениците на теорията на еволюцията и буквалното тълкуване на библейския разказ за Сътворението в шест дни. От една страна имаме научна теория, която не отразява истината (защото е още теория). От друга страна имаме убеждението, че шестте дни отразяват непременно шест календарни дни. Трябва да си припомним „Едничко това да не отбягва от вниманието ви, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години - като един ден“. (2 Пет.3: 8) ще се види, че няма противоречие. Противоречие на Библията с научни доказателства, някои виждат и във въпроса за чудесата. Науката е безсилна да реши въпроса за чудото. Безсилието на науката да възрази срещу вярата в чудото е прекалено ясна за непредубедените. Все повече се разкрива , че възраженията на науката срещу възможността за чудо всъщност са основани на особена вяра. Позитивистите и рационалистите не знаят и няма как да знаят възможно ли е или е невъзможно чудото. Те вярват, че е невъзможно, защото тяхната воля е устремена към това. За религиозната вяра не е страшно, когато науката казва, че по законите на природата чудото е невъзможно, допускането на чудо е нелепо за науката. За свръх природните сили, за невидимите неща, разкриващи се за вярата, науката нищо не може да каже – нито положително, нито отрицателно. Нещо повече - едва тогава в съзнателно се укрепва идеята за чудото, когато се установява и противоположната идея за закономерността на природата. За хората живели преди повече от две хилядолетия всичко е еднакво чудесно, всичко е естествено, природното е еднакво тайнствена и обяснима само със свръхестествените сили. На това ниво на съзнанието чудото все още няма специфично значение, то се разтваря в тайнствеността на цялата природа. Само с осъзнаването на закономерния ход на природата е свързано осъзнаването на чудото като пораждане на свръх природни сили, като действие на Божията благодат. Вярата не трябва да се ражда от чудото, което е едно от изкушенията, отхвърлени от Христос, а чудото се постига чрез вярата. Вярата от чудото би била насилие или принуда. Това е все същото желание да се опознаят невидимите неща и неспособността да се вярва в тях,отказ от подвига на вярата. Чудото, в което вярва религията не се унищожава и не отрича законите на природата, открити от научното знание. Закономерността остава в сила и в този случай, ако е станало чудо – чудото е победа на благодатните, свръх природните сили над онези сили, който задължително действат планомерно, а не отмяна на закономерността в природния ред. Самият закон остава в сила, дори когато дадени сили бъдат победени от други.

Друг спорен за науката въпрос е този за Възкресението и Второто пришествие. Това учение е с несравнима дълбочина и не може да се разбира по друг начин освен като откровение от Бога. По този начин може да се постигне познанието за Бога, когато вярата нараства със знания човек се превръща в "един дух с Господа" (1 Кор. 6:17). Така, както е във всички природни науки вярата предшества знания и опитът потвърждава убеждението. Вярата в религията, въз основа на дълбоко интуитивен смисъл на Бог, получава своята сила само в пряк личен опит на знанието. Само вяра в несъществуването на Бог, във всичките си варианти остава не само неоправдано в опита, но е в явно противоречие с великите религиозни изживявания на всички времена. Религиозната вяра на християните е специално мистериозно състояние на ума или способността на душата, както проникваща в ума, сърцето и волята, способност да властва над целия душевн живот, в началото на всичко, съживяване, ободряваща насока. Вярата е светлината, която се издига над нивото на психически живот, доказателство за висшия порядък на душата. Вярващият смята, че той има определено предимство в сравнение с невярващите. Апостол Павел пише: „с вяра получихме и достъп до тая благодат “ (Рим.

5: 2), той нарича вярата „скъпоценна вяра“. Обещанието на Христос: „С името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.“ (Марк 16: 17-18) – хилядократно е потвърдено в историята на Църквата. По този начин вярата дава средство за проникване на човешкия дух в мистериозно, духовно, невидимо поле, „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“ (Евр. 11: 1).

Евтимий, архим. Кратък наръчник по християнска апологетика. Ч.І.С.,1942 Oxford Dictionaries://www.oxforddictionaries.com/definition/english/knowledge#m_en_us1261368 Лега В.П Христианская апологетика// http://azbyka.ru/ dictionary/01/lega_osnovnoe_bogoslovie-all.shtml (превод автора) Помазанский.М. Апологетические Заметки http://azbyka. ru/dictionary/01/apologetika-all.shtml

Автор: Мартин Петров Снимки: http://protoinfo.ru Използвана литература: Евтимий, архим. Кратък наръчник по християнска апологетика. Ч.І.С.,1942 Лега В.П Христианская апологетика// http://azbyka.ru/ dictionary/01/lega_osnovnoe_bogoslovie-all.shtml Протопрес .,Помазанский.М. Апологетические Заметки http://azbyka.ru/dictionary/01/apologetika-all.shtml Oxford Dictionaries://www.oxforddictionaries.com/definition/english/knowledge#m_en_us1261368

Робърт Райд, Знание (1896). Сградата на Томас Джеферсън, Вашингтон

Любопитно че или религия или наука са променили своите принципи и се превъръщат в псевдорелигия или псевдонаука. Вяра и знание по своето естество не могат да бъдат отделени един от друг. Невъзможно е да си представим, че един вярващ не е мислил по въпроса за вярата си и не знае в какво вярва“ И.М. Андреев

Чудото, в което вярва религията, не се унищожава и не отрича законите на природата, открити от научното знание. Закономерността остава в сила и в този случай, ако е станало чудо – чудото е победа на благодатните, свръхприродните сили над онези сили, който задължително действат планомерно, а не отмяна на закономерността в природния ред. Науката не приема чудото на възкресението. Отговора на въпроса възможни ли са чудесата се съдържа в думите на апостол Павел: „И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.“ (1Кор. 15:12-14).

Възкресението на мъртвите е недостижимо за нас явление. Много велики личности са се занимавали Автор:Мартин Петров с този въпрос. Така например Нютон бил поканил гости у дома си. В разговора станало дума и за възкресение на мъртвите. Някои изразили съмнение, че това може да стане. “Кой ще събере пръснатия прах от умрелите тела, за да направи нови тела за душите? “-запитали те. Нютон, мълчаливо взел една шепа железни стърготини, смесил ги с пясък, и попитал :” Кой от вас ще може да отдели железните стърготини от тая смес? “. При общото недоумение ученият взел един магнит и разбъркал сместа. Железните стърготини полепнали по магнита. Тогава Нютон казал :” Онзи, Който е дал сила на този метал, нима не може да извърши нещо по велико чрез нашите души, когато дойде време те да се облекат в предишните, но обновени вече тела при възкресението?” Така е станало и с Лазар от Витания, след като бил четири дни в гроба.

„Истинската религия, както и истинската наука, определящи границите на обхвата на своята компетентност, никога не може да влязат в конфликт. Ако се получи такова противоречие, това означава,

Библиотека Добротолюбие

Отец Клеопа от манастира „Сихастрия" е широко известен в целия православен свят. Много жалко, че почти всичките му проповеди и поучения, които негово преподобие произнасяше в храма, в килията, под открито небе пред десетки хиляди вярващи през продължителното си служение останаха незаписани от никого и вече никога не ще бъдат възстановени. Все пак, освен седемте книги, публикувани от Клеопа през последните две десетилетия, са запазе случайно записани от вярващи много негови духовни съвети и поучения на касетофон. С големи усилия успяхме да съберем част от тези касети - петнадесет години след записването им, и сега правим опит да ги публикуваме в отделни части, в малки книги, по теми, в специална серия, озаглавена „Отец Клеопа ни говори". Запазихме архаичния език на отец Клеопа, като! внесохме само леки поправки. Съветите на негово преподобие са автентични, прями, искрени, пълни с духом на любов. Те са истинско благословение за всички! души, търсещи спасение и много подпомагат духовното изграждане на младите поколения. Публикуването на записаните на касети наставления на отец Клеопа ще стане за благочестивия ни народ подобно на мана небесна. Нека тези поучени принесат плод в сърцата и домовете на всички христолюбци. Архимандрит Иоаникий (Балан) Свети манастир „Сихастрия Богоявление, 1995 г. http://www.lestvitsa.org/index.php?route=product/product&product_id=555

Списание “Светодавец” Главен редактор на броя : Николина Александрова Редактори: Лени Хаджийска Николина Александрова Дизайн: Николина Александрова Фотограф: Олег Каменщик Текстове: Ангел Карадаков Боян Фердов Войден Божков Мартин Петров Олег Каменщик

Списание “Светодавец” е издание на православен блог “Добротолюбия”. Текстовете, които се публикуват са авторски и всяка част от тях може да се копира, възпроизвежда и публикува само при коректно изписване и цитиране на първоизточника.

За контакт с редакционния екип: blog.dobrotoliubie@abv.bg

Църквата “Св. Неделя”, гр. София Снимка: Ангел Карадаков

Списание “Светодавец” blog.dobrotoliubie@abv.bg