Divino magazine 26 by Gourmet PCTE Ltd.

брой 26 IV – VI 2017

ÍÀÉ-ÄÎÁÐÈÒÅ

ÁÚËÃÀÐÑÊÈ ÂÈÍÀ 2016 òåðîàðè:

Ïðîèçõîä íà õðàíèòå

ÍÀÃÐÀÄÈÒÅ

èçáè:

È Àíãåëèòå ïðàâÿò âèíî

www.divino.bg

ëèöà:

øåô Áîðóêîâ çà ëèäåðñòâîòî íà âêóñà ISSN 1314-4502

цена 10 лв.

Wineroads: Черна гора

автори в броя: Асен Станев Ефросия Благоева Ирина Софранова Къдринка Къдринова Людмил Хайдутов

DIVINO TOP 50

редактори: Юлия Костадинова julia.kostadinova@gourmet.bg Веселина Маринова vesselina.marinova@gourmet.bg Любомир Бояджиев lubomir.boyadjiev@gourmet.bg

графичен дизайн и предпечатна подготовка: Елена Негриева elena.negrieva@gourmet.bg

фоторедактор: Драгомир Матеев dragomir.mateev@gourmet.bg

WINEROADS

реклама: Милена Мардова milena.mardova@divino.bg печат:

издател: Емил Коралов emil.koralov@gourmet.bg

БИРА

хартия:

www.gourmet.bg Гурме ЕООД ЕИК 130378715

адрес на редакцията: София, ул. „Лъчезар Станчев“ 5 Sopharma Business Towers, ет. 2

за абонамент: 02/ 951 6634, 088 494 0761 sales@vintageclub.bg Списанието излиза на три месеца.

В рубриката КОМБИНАЦИИ: рецепти: Ивелина Иванова, шеф-готвач

ЛИЦА

фотография: © ДАРСС

ТЕРОАРИ

телефони: 088 494 0748

СЪДЪРЖАНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ: DIVINO TOP 50................................................................................ 6 Наградите на DiVino за 2016 ...................................................... 4 DiVino ТОP 50 за 2016 .................................................................... 6 DiVino TOP 10 за вина от лимитирани серии 2016 ................ 7 Димитър Костадинов, собственик на изба Загрей ............. 8 DiVino TOP 10 ................................................................................ 10

ДЕГУСТАЦИИ БГ червени блендове .................................................................. 26

брой 26

ИЗБИ Ейнджълс в режим на restart! .................................................... 40

WINEROADS Черна гора .................................................................................... 50

БИРА Карел Рьоел от Бял Щърк ......................................................... 62

SPIRITS Американско уиски: индустрия с човешки имена ............... 72

ТЕРОАРИ Произход на храните ..................................................................78

ЛИЦА Шеф Николай Боруков ................................................................. 84

МЕСТА Вкусът на Куба ............................................................................ 94

КНИГИ СЛАДКА ТЕОРЕМА ..................................................................... 104

СЪДЪРЖАНИЕ

DIVINO TOP 50

Наградите на DiVino за 2016* Най-добро българско червено вино

Zagreus Vinica Mavrud 2013 Най-добро българско бяло вино

Medi Valley Excentric Incanto Viognier 2015 Най-добро българско розе

Zitara Rose from Mourvedre & Grenache 2015 Най-добро българско специално вино (пенливи, оранжеви, благородно сладки или подсилени вина)

Villa Melnik Orange Wine Sauvignon Blanc 2016 Награда на METRO за най-добро българско вино от местен сорт

Zagreus Vinica Mavrud 2013 * (определят се сред вината в серии над 2000 бутилки от 0.75 l или еквивалентно количество)

DiVino TOP 10 за вина от лимитирани серии 2016 **

най-добро българско вино от лимитирана серия

Santa Sarah Snow Wine Riesling 2014

Пет награди за български вина с най-добро съотношение между качество и цена DiVino TOP 50 се осъществява с подкрепата на

Domaine Menada Tcherga 10* Red 2013 Rossidi Unison Chardonnay & Gewurztraminer 2015 Svishtov Winery Aureos Merlot 2014 Villa Melnik Bergule Cuvee 2012 Yamantiev‘s Ivailovgrad Reserve 2015 ** (определят се сред вината в серии под 2000 бутилки)

DIVINO TOP 50

DiVino TOP 50 за 2016 №

ВИНО

ПРОИЗВОДИТЕЛ

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50

Zagreus Vinica Mavrud Dragomir Rubin Reserve Better Half Single Vineyard Zmeevo Katarzyna Reserve Rubaiyat Red Angel's Estate Deneb Cabernet Sauvignon Medi Valley Incanto Black Tohun From Black Sea Coast Red Bratanov Merlot Private Reserve Edoardo Miroglio Elenovo Rubin Neragora Mavrud Organic Rossidi Rubin Damianitza ReDark Rumelia Syrah Reserve Midalidare Grand Vintage Malbec Bononia Estate Reserve Korten Wines Merlot Minkov Borthers Oak Tree Tsarev Brod Danube Plain Pinot Noir Reserve Villa Melnik Orange Wine Sauvignon Blanc Edoardo Miroglio Brut Metodo Classico Blanc de Blancs Logodaj Hypnose Merlot Single Vineyard Reserve Ivo Varbanov Syrah Mazeppa Santa Sarah BIN 41 Merlot Midalidare Grande Cuvee Medi Valley Excentric Incanto Viognier Domaine Boyar Platinum Cabernet Sauvignon Katarzyna Question Mark Cabernet Sauvignon & Merlot Yamantiev's Ivailovgrad Reserve Villa Melnik Aplauz Shiroka Melnik Reserve Svishtov Winery Aureos Merlot Angel's Estate Deneb Merlot Tcherga 10* Red Maryan Ivan Alexander Grande Cuvee Single Vineyard Ilaya Mavrud Premium Reserve Zitara Rose from Mourvedre & Grenache Saedinenie Winery F2F Cabernet Sauvignon & Syrah & Regent Marble Land Chardonnay Minkov Brothers Ot izbata Syrah Castra Rubra Sauvignon Blanc Ivo Varbanov Chardonnay Miroirs Orbelus Prima Rupel Gramatik Marselan Bratanov Chardonnay Sur Lie Kapatovo Shiraz & Primitivo & Petit Verdot Four Friends Morgentau Edel Orbelia Merlot & Cabernet Sauvignon & Cabernet Franc Villa Yustina Monogram Chardonnay Barrel Fermented Levent Grand Selection Chardonnay Tsarev Brod Sepage

Загрей Драгомир Бетър Халф Катаржина Винекс Преслав Ейнджълс Естейт Меди Валей Тохун Братанови Едоардо Миролио Нерагора Росиди Николаево винярдс Дамяница Румелия Мидалидаре Бонония Естейт Кортен Братя Минкови Царев Брод Вила Мелник Едоардо Миролио Логодаж Иво Върбанов Санта Сара Мидалидаре Меди Валей Домейн Бойар Катаржина Ямантиеви Вила Мелник Винпром Свищов Ейнджълс Естейт Домейн Менада Марян Винарска изба Манастира Фоур Френдс Винарска изба Съединение Ямантиеви Братя Минкови Кастра Рубра/Т-уайнс Иво Върбанов Орбелус Рупел Братанови Капатово Фоур Френдс Орбелия Домейн Юстина Винарска къща Русе Царев Брод

РЕКОЛТА

най-добро червено

най-добро специално

най-добро бяло

най-добро розе

2013 2013 2013 2011 2013 2013 2015 2011 2013 2012 2013 2014 2011 2012 2015 2013 2015 2013 2012 2016 2011 2012 2012 2014 2013 2015 2013 2012 2015 2013 2014 2013 2013 2014 2013 2015 2013 2014 2012 2015 2014 2014 2015 2015 2015 2015 2014 2015 2015 2015

РЕЙТИНГ

ТОЧКИ

92 92 91 91 92 90 91 91 91 92 91 92 91 92 91 89 90 92 90 90 91 90 91 91 91 89 90 90 90 90 90 90 90 89 90 88 89 89 89 89 89 88 88 89 88 88 88 88 88 87

ЦЕНА

27 50 20 110 29 37 34 18 35 50 42 40 27 30 28 22 20 32 27 21 22 37 38 25 43 14 24 35 18 15 8 37 18 20 36 9 16 26 22 24 25 16 18 15 17 14 12 24 25 16

DiVino TOP 10 за вина от лимитирани серии 2016 1. Santa Sarah Snow Wine Riesling 2014 Най-добро българско вино от лимитирана серия 2. Bulgarian Treasure Mavrud Reserve 2012 3. Borovitza Someno Rikat 2012 4. Santa Sarah Mavrud Privat 2011 5. Midalidare Syrah Winemakers Choice Dabovetz Vineyard 2014 6. Dragomir Grand Reserve Syrah & Rubin 2013 7. Orbelus Single Melnik 2014 8. Uva Nestum Cabernet Franc & Merlot Single Vineyard 2013 9. Damianitza Assyrtiko 2015 10. Eolis Viognier 2014

DIVINO TOP 50

Фотография ДАРСС: Д. Матеев, Н. Камбуров

ИЗБИ

Ейнджълс в режим на restart! Ефросия Благоева Заради съвпадения в имената с френска изба Ейнджълс трябваше да промени една буква от името си. Казват, че с промяната на името, променяш и съдбата си. Всъщност ангелите бдят на етикетите на вината, както преди, футуристичното крило на избата, гушнато в пазвите на Средна гора и искрящо със светлина отдалеч на пътя, си е на същото място, но енергиите и вибрациите като че ли са други. От две години текат съществени промени в работата на избата. Дали смяната на името или присъединяването на Алекс Велянов към екипа e основната причина, но промяната е факт и от това, което видяхме, си пролича, че е за добро.

Алекс Велянов е само на 43 години, но е добре известен на винената ни публика. Зад гърба си има опита от 42 винени кампании! През последните двайсет години всяка наша зима е работил главно в Нова Зеландия и Австралия. Алекс консултира производствения цикъл по винените кампании на Ейнджълс от реколтите на 2014 и 2015 г., но от 2016 официално оглавява винарския екип. Предизвикателството и крайната цел са да се реализира огромният потенциал, заложен в капацитета на избата, а именно преработката на гроздето от 1500 декара лозя и превръщането му в 600 000 бутилки вино. За последните години

ИЗБИ

Черният жребец от Черна гора, или какво още не знаем за расовото балканско вино Ирина Софранова

Черна гора винаги е била една от нестандартните дестинации за туристите, търсещи нови изживявания. Секващите дъха гледки в Которския залив, островният манастир „Свети Стефан” и Будва – един от най-старите адриатически градове, почти напълно разрушен от земетресение през 1979, но вече напълно възстановен – са достатъчно вдъхновяващ притегател за любителите на нестандартното пътуване. Нито високите цени, неочаквани за една балканска дестинация, нито криволичещите планински пътища, които позволяват максимална скорост като на начинаещ колоездач, не могат да спрат жадния за нови дестинации турист. Малко известно е обаче, че Черна гора е домът на винарната с най-големи лозови масиви на едно място в Европа: Плантаже, която се простира в непосредствена близост до столицата Подгорица на 2310 хектара, почти толкова, колкото целият „Шатоньоф дю пап” във Франция. Докъдето поглед стига, е осеяно с лози, а достъпът до тях е улеснен от асфалтови пътища с ширината на писти за кацане на самолети, завещани от времето на социалистическия режим.

WINEROADS

Основните сортове в Черна гора са местните кръстач и вранац (идентичен с македонския вранец), но се произвеждат и добри каберне совиньони и шардонета. Около 70% от всички насаждения са червени сортове, а цели 70% от тях се падат на черногорския вранац, символа на националното винопроизводство. Ако искате да разберете характера на сорта, мислете за зинфандел, всички те са много близки братовчеди, родени в Хърватия (където сортът зинфандел е познат и под името църлиенак). Цветът е плътно мастилен, а вкусовете се ориентират в гамата на черните плодове: тъмни череши, вишни и касис. Често има характерен тон на билки и ванилия. Всичко това напълно отговаря на името му, вранац, което означава черен жребец. Всъщност в цяла бивша Югославия черното е преобладаващо определение, когато се говори за червени вина. Там има само черно вино. През 1907 вранац печели и първото си международно признание на Балканското изложение в Лондон. Черното понякога не е толкова черно.

В средата на ХІХ век младият черногорски принц Никола Петрович осъзнава потенциала на винопроизводството в региона и заявява: „Всеки войник от страната трябва да насади поне 200 лозички.“ Това е и началото на новата ера в черногорското вино. Век по-късно, през 1970, земеделските кадастри са обновени и голяма част от земята в страната е отделена за този селскостопански отрасъл. Между 1977 и 1982 регионът Цемовско, със специфичните си карбонатни почви, повлияни от езерото Скадар (Шкодра), става един от водещите винени региони на Балканите.

Наред с преобладаващите червени сортове друга местна атракция е белият кръстач, от който се произвеждат бледи парфюмирани вина със средно тяло и свежест. Има обаче и плътни, комплексни черногорски шардонета с много специфичен за региона плодов характер. Отлежавалите в барици често достигат цени 25 евро.

13. Юли Плантаже, или какво не знаем за най-голямата изба в Европа

WINEROADS

БИРА

Карел Рьоел от Бял Щърк един летящ холандски пивовар в България

Юлия Костадинова

Бял Щърк е сред първите крафт бири у нас (а всъщност е едва на 5 годинки!), вече станала известна с доброто си качество и с това, че е „дете на няколко „бащи“. Марката първоначално е собственост на Пивоварна 359 (познавате ги като производителите на Диво пиво), а впоследствие - на Рори Милър (бирена работилница за крафт бира „Ах!“). От 2014 насам за нея се грижи Карел Рьоел, който разви бранда и успя да пусне няколко успешни нови проекта, като последните му планове включват и изграждане на собствена пивоварна, където най-после Белият Щърк да свие гнездо. Кой е Карел и как осинови бирата Бял Щърк ще разберете в следващите редове.

снимки в рубриката: Ели Негриева

БИРА

SPIRITS

Американско уиски: индустрия с човешки имена Асен Станев

През последните 20 години на ХХ век и сега, във вече не чак толкова новия ХХІ век, американската уиски индустрия изживява подем. Направо стъпва върху усърдно изграден от само себе си подиум и е готова да заблести с различните си лица и с исторически обособените аспекти в изкуството-занаят за правене на традиционно и не чак толкова традиционно, но все още американско уиски.

е обект на исторически и социо-културни анализи до такава степен, че днес имаме множество трудове за значимостта на уискито в американската история. Един от важните е The Social History of Bourbon от Джерълд Карсън. Ние обаче трябва да минем съвсем набързо през тази история. Та фактът, че Вашингтон е притежавал дестилерия, показва две неща – в зората на дестилацията са предимно немски или немски говорещи майстори, които са идентифицирали ръжта като основна култура за производство на зърнени дестилати за стареене. Съвсем сигурно е, че тогавашният тип дестилационни апарати (които наричаме с думата аламбик), използвани във фермите, са онези, които и до днес се ползват у нас за производство на домашна ракия.

Ръжта като по-гъвкава зърнена култура от ечемика бързо се е приспособила към специфичния климат в Америка. В Западна Пенсилвания, около днешен Питсбърг, започва и производството на ръжено уиски. С умишлен акт правителството дава възможност на заселниците да придобиват и стопанисват безвъзмездно пуста земя западно от Пенсилвания. В буквален превод Право на просека царевица и колиба, този указ спомага за навлизането на царевицата като основна зърнена суровина в производството на уиски в Кентъки, там, където е и областта Бърбън. Покрай безвъзмездното раздаване на земи, а впоследствие и продажби на земя на символични цени, се намират спекуланти, които целят – единствено и само – евтино окрупняване на големи територии въпреки първоначалните ограничения за площ, полагаща се на едно семейство. Така се формират и първите селища – някои с около 350 000 жители тогава като Бардстаун (по името на спекуланта Бард, който окрупнявал земите, като ги изкупувал на безценица от семействата, участващи в програмата). А там, където има хора, има зърно, животни и алкохол.

SPIRITS

Произход на храните Людмил Хайдутов

Всяка порция храна и чаша питие имат своя история. Дали тя ще е безлична, не особено интересна и сходна с тази на милиони други порции и чаши зависи от това дали е резултат на интензивното производство. От друга страна, когато например парче тосканско пекорино е създадено като занаятчийска творба в семейна мандра, в която работи поредното поколение, то вече не е само аромат, вкус и таблица с хранителни стойности – в него е натрупано огромно знание, а връзката му с мястото, където е направено, е неразривна. И това веднага се разпознава, когато го опитате.

ТЕРОАРИ

Именно тази история, натрупването на знания и родова памет се нуждаят от защита и съхраняване. В страните от Европейския съюз това се случва чрез географските означения. Те са две: • защитено наименование за произход, ЗНП • защитено географско указание, ЗГУ Дали продуктът е с някое от тези означения най-ясно се разпознава по съответното лого върху опаковката. Тези лога са идентични като дизайн за всяка страна от Европейския съюз и се различават единствено по езика на надписа. На езиците на страните с най-много географски означени продукти, както и на английски, тези надписи изглеждат така:  Denominazione di origine protetta (DOP), Indicazione geografica protetta (IGP) - италиански, 319 продукта  Appellation d'origine contrôlée (AOC), indication géographique protégée (IGP) - френски, 260 продукта във Франция  Denominación de origen protegida, (DOP), Indicación geográfica protegida (IGP) - испански, 218 продукта  Denominação de origem protegida (DOP), Indicação geográfica protegida (IGP) - португалски, 141 продукта  Пροστατευόμενη ονομασία προέλευσης (ΠΟΠ), Προστατευόμενη γεωγραφική ένδειξη (ΠΓΕ) гръцки, 106 продукта  Protected designation of origin (PDO), Protected geographical indication (PGI) – английски Подробна информация за всички земеделски продукти с географски означения се намира в базата с данни DOOR. За вината и спиртните напитки данните са събрани съответно в Е-BACCHUS и Е-SPIRIT DRINKS. Там може да се види, че в България има 52 защитени наименования за вино и 12 за ракия. На фона на това храните и земеделските продукти с географски указания са само 2 – горнооряховски суджук и българско розово масло. Европейските регламенти предвиждат още едно означение – храна с традиционно специфичен характер, ХТСХ, но за тези продукти не се изисква да са произведени на определено място. Така в България панагюрската луканка, която носи логото на ХТСХ, може да се прави в която и да е част на страната. Всъщност според информацията на сайта на Министерството на земеделието и храните нито един от производителите на панагюрска луканка не е на по-малко от 50 км по път от Панагюрище. България има още 4 колбаса с традиционно специфичен характер: филе „Елена“, кайсерован врат „Тракия“, роле „Трапезица“ и говежда пастърма. И в петте случая става въпрос за рецепти, създадени по време на държавната икономика, и в техните спецификации са включени съвременни индустриални практики като използване на стартерни микробиологични култури, аскорбинова киселна, калиев или натриев нитрат, изкуствени обвивки и вакуумни опаковки. В обединението, което ползва това означение, участват както едни от най-големите месопреработвателни предприятия у нас, така и средни производители. Храните с традиционно специфичен характер са нова европейска схема за качество, затова те все още са по-малко от 60 във всички държави от ЕС.

За разлика от ХТСХ двете географски означения ЗНП и ЗГУ стриктно отчитат връзката на продукта с мястото му на производство и оттам с природните, социалните и културните аспекти. Докато за продуктите със ЗГУ е позволено някои от етапите на производство или пък произходът на първичната суровина да са на други места, защитеното наименование за произход означава, че целият процес - от добиването на суровините до опаковането, трябва да е в определения географски район. Например споменатото вече тосканско пекорино се прави само в италианския регион Тоскана, но и в няколко съседни общини в Умбрия и Лацио, като така се отдава значение на географските, историческите и социалните връзки между административнo определените райони. Важното е, че овцете, от които се дои млякото за това сирене, се отглеждат само в определените географски граници. Там се намират и местата за производство, зреене и опаковане на пекориното. Търговията, разбира се, не е ограничена от спецификацията на названието.

ТЕРОАРИ

ЛИЦА

в о к у р о Б й а л о к и Н Шеф т в о т о н а в к ус а с р е д и л за

АР

СС

Веселина Маринова

Стотици хора със специално отношение към вкусната храна познават и харесват работата на Николай Боруков. Той е шеф-готвач и собственик на чудесния ресторант за средиземноморска кухня Salt & Pepper, близо до паметника на Съединението в Пловдив. А отскоро създаде заедно с партньори и Porky´s BBQ. В професионалните среди пък го познават всички – и в тракийската столица, и в София, и във Варна, и в Стара Загора, и в Русе… Освен талантлив и всеотдаен шеф-готвач той е и сред неуморните обединители на гилдията, участник в не едно кулинарно състезание, олимпиада или изложение, един от главните организатори (вече девет години) на Националната кулинарна купа в Пловдив всяка пролет. Заедно с още няколко известни свои колеги шеф Боруков се е посветил на мисия да развива кулинарната култура в страната ни, да вдъхва на младите любов и истинско отношение към храната и готвенето.

ЛИЦА

Лекота и безгрижие – Ники Боруков винаги ги е излъчвал в щедри дози. И до днес е така - сякаш не се напряга, дори и таванът в ресторанта му да пада. Той не че пада, слава богу, доста солидно си стои на място. Пловдивският майсторготвач излъчваше ведрост и лежерност още преди близо петнайсет години, когато успя като съвсем млад професионалист да постигне нещо нечувано за онова време. Помещение, предвидено за стол на обувната фабрика Фадо в индустриалната зона на Пловдив, доста далече от привлекателния център около тепетата, Главната или Капана, беше превърнато от него в безапелационно вкусен средиземноморски ресторант, и то във времена, когато качествените продукти бяха дефицитна стока все още. Благодарение на дарбата си да общува и да се сприятелява с всякакви хора, често със симпатичното „кво става, майна“ на уста, но най-вече с кулинарния си талант, със страстта към професията и с огромното си трудолюбие, шеф Боруков безотказно привличаше цялата общност от ценители на добрата храна в града. А посветените в тайнството Фадо от други градове специално пътуваха до Кукленско шосе 12, за да хапнат някоя вълшебна паста, риба или стек, приготвени от шеф Боруков. И Фадо жъна успехи цели десет години, което си е сериозно постижение в нашата ресторантьорска действителност. После шеф Боруков създаде ресторант и тераса Salt & Pepper и клиентите му се прехвърлиха там. Изглежда, че точно този ресторант най-много му лежи на сърцето - с него е най-горд, там се чувства най-щастлив и е в стихията си. „Ако във Фадо имах пълна свобода за менюто и продуктите, то тук имам найпълната от пълната свобода. Работя за себе си и ако сбъркам, сам си тегля последствията… Но мога да играя с менюто, както реша.“

Salt & Pepper се намира срещу Novotel Пловдив, от другата страна на реката, много близо до Главната улица, там, където започва (или свършва) пешеходният мост над Марица. До розовата бизнес сграда, в която се е подслонил ресторантът, са Историческият и Археологическият музей на града. Мястото до Паметника на Съединението е централно, достъпно и носи неповторимия европейско-ориенталски дух на Пловдив.

ЛИЦА

МЕСТА

El Sabor de Cuba* Къдринка Къдринова, текст и снимки

Mi daiquiri en La Floridita, mi mojito en La Bodeguita. „Дайкирито ми - във „Флоридита“, мохитото ми - в „Ла Бодегита“. Тази фраза, приписвана на Хемингуей, я знае всеки турист, кацнал в Хавана. И естествено веднага бърза да посети и двата локала, разположени впрочем близо един от друг в старинната част на красивата кубинска столица. Безспорната част от това изречение е, че влюбеният в Куба американски писател наистина е умирал за дайкири и си го е пиел на своето любимо местенце на бара във „Флоридита“, където днес стои негова бронзова скулптура - в естествен ръст и в характерната му поза.

*Вкусът на Куба - от исп. ез.

А мохитото влиза в прочутата фраза повече като част от саморекламата, която някъде през 70-те си измисля тогавашният шеф на „Бодегита дел Медио“ - намиращия се недалеч от Хаванската катедрала бар, наистина доста посещаван през годините от различни знаменитости, оставяли там свои снимки, автографи и посвещения, които днес са обкичили стените. Хемингуей също се е отбивал, но далеч не така често, както днес му приписва легендата. Запомнящият се слоган обаче вече е влязъл в туристическата индустрия и пред „Бодегита дел Медио“ често има дори повече тълпи от чужденци, отколкото пред „Флоридита“ - може би защото през широките й прозорци е лесно да се направи снимка, дори и без да се влиза вътре, докато ресторантът с дайкирито е по-класически и не тъй видим отвън. Полякът ми показа и запис на преживяването си - хората в бара бяха много весели, а коктейлът беше във всички цветове на дъгата, докарани с напитки, каквито по времето на Че едва ли са и съществували... Да не говорим, че легендарният революционер е бил прочут и с това, че мрази алкохола. Но няма лошо - полският гост си замина доволен от „откритието си“, има да разказва сега наляво и надясно, а това сигурно ще доведе още посетители в кварталното барче...

А че името продава, това доста обръгналите в туристическия майсторлък кубинци отдавна са го схванали. При последното ми гостуване на Острова на свободата миналата година един полски колега в захлас ми се хвалеше как, докато си снимал местен колорит из Стара Хавана, съвсем случайно попаднал на скромно квартално заведение, което се оказало... любимият бар на Че Гевара. И съдържателят дори му приготвил любимия коктейл на Че.

Ако има обаче нещо, в чиято истинност никой турист в Куба не бива да се съмнява, това са отличните качества на местната бира. Найпопулярната е Bucanero, в два основни вида – светла и лека, Cristal, и тъмна, Bucanero. Но найавтентичният вкус на всички видове кубинско пиво – от най-светлото до най-наситеното, е най-добре да се опита в класическата пивоварна до хаванското пристанище, превърната в ресторант. Впрочем покрай настъпилото размразяване между Куба и САЩ, което превръща райския карибски остров във все по-желана дестинация и за американците, плъзна и „страшен“ слух – жадните посетители от Север вече били толкова много, че бирата по заведенията взела да не достига... Е, да, и това също се оказа специфична форма на реклама. Заведенията са си пълни – и с туристи, и с бира, и с ром, и с всевъзможни специалитети на кубинската кухня, и със задължителните изпълнители на кубинска музика, които никога не пропускат да заразят гостите с пламенните си ритми и да ги вдигнат на танци.

МЕСТА

taste.divino.bg

ФОРУМ НА БЪЛГАРСКОТО ВИНО 2017

Живот като на ВИНО

София, НДК зала 3

17-19 НОЕМВРИ

ОРИЕНТИРАЙТЕ СЕ В СВЕТА НА ВИНОТО С

2017

ВАШИЯТ ТОЧЕН, ИЗЧЕРПАТЕЛЕН И КОМПЕТЕНТЕН НАВИГАТОР В МОРЕТО ОТ КАЧЕСТВЕНИ БЪЛГАРСКИ ВИНА

divino.bg

ИЗДАНИЕ НА

КНИГИ

СЛАДКА ТЕОРЕМА Франко Ди Маре

… Увлекателен и забавен, този италиански роман е солидно замесена история с дъх на морски дарове, зехтин и лимони, гарнирана с южняшки рецепти от Амалфитанския бряг и горчиво-сладки сравнения с живота, каквато само италианският юг може да ни поднесе. Проколо Йовине е съдържател и шеф-готвач на един от най-престижните ресторанти на юг от Неапол, човек, силно уважаващ традицията в кухнята и в живота. Неочаквано той е изправен пред предизвикателство: в Баучи се настанява авангарден ресторант с молекулярна кухня, собственост на ТВ звезда, шеф Якопо Тадеи. Завързва се битка между защитника на старото и радетеля на новото. Дали Роза, съпругата на Проколо, жена в разцвета на зрелостта и готварските си умения, ще удържи семейния фронт? А може би тя ще разкрие ненадейно, че не всичко е както изглежда и че съжителството между старото и новото е добре дошло. Франко Ди Маре е известен италиански журналист, в миналото специален пратеник в горещи точки по света, днес водещ на сутрешния блок на RAI 1, автор на сборници с разкази и романи. Първият му роман, „Не ме питай защо“, е екранизиран със заглавието „Ангелът от Сараево“. След успеха на предпоследната му книга „Кафене на чудесата“, чието действие се развива в измисленото селце Баучи, историята в „Сладка теорема“ отново се случва там, на Амалфитанската ривиера, този път родена от влечението на автора към забележителните кулинарни традиции на родния му Неапол и близките околности.

Подправките, ароматите и уханията на крайбрежието, босилека, магданоза, салвията, розмарина Проколо си отглеждаше сам в една малка част от домашната градина, където растеше и по някой зеленчук, моркови, целина и доматчета от Пиеноло, които откъсваше, докато още са зелени, и ги оставяше в мазето да доузреят на сухо. „Срещу природата не се върви“, казваше Проколо. И сменяше менюто според месеците. Ако са ти се приискали ягоди на Коледа или листа от ряпа през юли, по-добре хич и не припарвай до ресторанта му. Защото в подобен случай дори сервитьорите ще те изгледат с високомерно съжаление. Да, разбира се, има и парникови продукти, така е. Обаче можеш ли да сравниш един артишок от Пестум, когато си му е сезонът, с безличното подобие, отгледано в някакъв си инкубатор? Разликата е същата като тази между естествено красивата жена и някоя с пластична операция, с устни като надуваема лодка и гърди, големи като пъпеши и също толкова твърди. Проколо нямаше съмнение с коя повече би му се усладило да прегреши. В неговите менюта силиконовите продукти (така той наричаше парниковата стока) нямаха място. И нямаше и да имат.

… 104