Всички права запазени. Не е разрешено публикуването на тази книга или на части от нея под каквато и да било форма без писменото разрешение на издателя.
Copyright © 2008, 2009 by Benjamin Wallace. This translation published by arrangement with Crown Publishers, an imprint of the Crown Publishing Group division of Penguin Random House LLC. Превод: Пейчо Кънев Редактор: Веселина Маринова Корица: Елена Негриева, графично оформление Коректор: Хриска Берова Издателство: „Гурме“ ЕООД Алианс принт ЕООД, печат София, 2017 ISBN ISBN 978-619-7399-04-2
БЕНДЖАМИН УОЛЪС
ОЦЕТЪТ
НА МИЛИАРДЕРА
Аферата с най-скъпата бутилка вино в света София, 2017
На родителите ми и в памет на Клеър Уикъм Удроф
ГЛ А В А 1
Лот 337
Ш
умът затихна в „Западната стая“. Светкавиците на фотоапаратите проблясваха върху правостоящата публика и единственият звук идваше от ясния глас на водещия аукциона. За всички присъстващи Майкъл Броудбент излъчваше типична британска изисканост, но под поръчковия си костюм той се упражняваше в нещо като контрол над съзнанието, което в подобни ситуации го успокояваше. Трикът се състоеше в това да се съсредоточи много силно, почти до аутизъм, върху цифрите: номера на лота, номерата на наддаващите, номерата върху табелките, стъпките за наддаване. Дори след всички тези години той все още извличаше истинско удоволствие от купчина мръсни и стари бутилки. Без значение какво количество от тях ще се намира пред него, петдесет и осем годишният Броудбент се прехласваше като дете пред дълголетието на виното. И другите бездушни антични предмети са приятни за гледане, но в старото вино има някаква магия – мистериозна и чудновата алхимия в нещо, което е съществувало двеста години, докато е продължавало да се променя, и все още е годно за пиене. 5
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
Най-известната публична роля на Броудбент беше на аукционер, но тя бе една от многото, които заемаше в света на виното. Фигурата му лесно се разпознаваше по лондонските улици, тъй като почти всеки ден въртеше педалите на датското си дамско колело с кошница отпред, с бясно движещи се крака и мека шапка, кацнала на главата му. Но той и пътуваше много често, понеже графикът му бе повече от претрупан. Като основател и директор на отдела за вина на „Кристис“, беше прекарал последните две десетилетия в кръстосване на планетата, за да включва в каталози влажните и прашни колекции из богаташките изби, да дегустира десетки хиляди прекрасни вина, нахвърляйки впечатленията си в тънки червени тетрадки с твърди корици. От тези непретенциозни бележки произлезе най-изчерпателният дневник за вина в историята. Този дневник вече се състоеше от шейсет тетрадки, които той издаде в книга, препоръчвана от всички, щом ставаше дума за стари вина. Под ръководството на Броудбент „Кристис“ до голяма степен създаде и завладя световния пазар на стари и редки вина. Макар че като цяло „Кристис“ е по-малката фирма в сравнение с големия си конкурент „Сотбис“, техният отдел за вино е два пъти по-голям, като при предния сезон бяха реализирали печалба 7,3 милиона британски паунда. Неговите колеги в търговията признаваха, че той разполага с най-опитното небце в света. От джобното му ръководство за дегустация на вина бяха продадени 160 000 бройки, то беше претърпяло единайсет издания и беше преведено на осем езика. Всеки колекционер, организиращ събитие с желание да достигне специален статут, се опитваше да покани Броудбент и неговия прочут с чувствителността си нос. Щом той пристигнеше на някое събитие, където се предлага вино, ако из въздуха се носеше и най-малката следа от пушек и 6
Лот 337 най-незначителната миризма на цигарен дим, Броудбент намръщваше нос – тогава всичко спираше, докато прозорците и вратите не бъдат широко разтворени. Броудбент бе слаб, висок над 1,80 м, с гладка и побеляваща коса, а усмивката му, изразяваща чиста сърдечност, се съчетаваше с вечно повдигната вежда, както е присъщо на мъдрите хора. Приличаше на аристократ много повече от по-голямата част херцози и принцове, до които седеше по време на заседанията на борда на директорите на „Кристис.“ Когато дегустираше, Броудбент си оставяше часовника до малката си червена тетрадка, за да може да отчита времето, за което се случват промените с виното в чашата. През почивките по време на някое събитие, ако наблизо имаше пиано, можеше да позабавлява гостите с малко Брамс или да излезе да се разходи сам и да разгледа местните забележителности. Той с голямо удоволствие коментираше вината по време на дегустациите си. Броудбент разполагаше с един трик, чрез който превръщаше вината в запомнящи се изрази. Понякога ги заимстваше от литературата и описваше някое вино по следния начин: „Черно, като египетска нощ.“ Доста често си съчиняваше и екстравагантни описания, все едно вижда жена във всяко вино. Едно вино, Petrus от 1979, му напомняше на София Лорен: „Можеш да му се възхищаваш, но не трябва да си лягаш с него.“ Едно Cantenac-Brown от 1947, двоен магнум1, събуждаше у него асоциации за шоколад и „униформи на ученички“. Вкусът на виното, което той продаваше сега на 5 декември, четвъртък, малко след 14,30 часа, в Лондон, беше невъзмо1
Наименования на мерките при бутилките: 187,5 мл (0,2 л) – пиколо; 0,375 л – половинка; 0,75 л – стандартна бутилка; 1,5 л – магнум; 3 л – двоен магнум; 4,5 л – йеровоам; 6 л – империал; 9 л – салманазар; 12 л – балтазар; 15 л – навуходоносор; 18 л – мелхиор (бел. прев.)
7
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
жен за отгатване. За него 5 декември беше специална дата – на същия ден през 1766 Джеймс Кристи провел първия търг на аукционната къща. Няколко минути преди това Броудбент се появи на подиума, облечен в костюм от три части, с кърпичка в нагръдния джоб, и огледа залата през очилата си. Лот 337 беше първият артикул от следобедната сесия и той внимателно бе изваден от зеления стъклен контейнер. Луси Годсал, секретарка в офиса му, вдигна бутилката високо, за да я видят всички в залата. Жената изглеждаше подобаващо за „Кристис“ – руса коса, вързана с панделка, перлена огърлица, а и Броудбент я харесваше; тя беше умна, трудолюбива и красива. До този момент Броудбент не бе продавал нещо подобно – бутилка Lafite от 1787, най-старото червено вино с удостоверена автентичност, което някога е попадало в „Кристис“. И това не беше най-важното му качество. Върху бутилката бяха гравирани инициалите „Т. Дж.“ Самият Броудбент даде обяснение за тях по време на аукциона: „Т. Дж.“ са инициалите на Томас Джеферсън. По някакъв чудодеен начин бутилката все още бе пълна с вино и, изглежда, беше оцеляла непокътната двеста години. Самата тя бе красива и изпъкваше сред другите. — Това е първият път – каза шеговито Броудбент на публиката, – в който купувачът ще получи удоволствие и от самата бутилка. Несъмнено неясната история около откриването на бутилката още повече увеличи нейната загадъчност. Според думите на Харди Роденщок, колекционер на вина от Германия, който предоставил бутилката на „Кристис“ за продажба, през пролетта на 1985 строителни работници, които събаряли къща в Париж, се натъкнали на фалшива стена и в едно 8
Лот 337 скрито мазе открили много стари вина. Тази бутилка Lafite, носеща инициалите на единия от Бащите – основатели на САЩ, който живял в Париж от 1784 до 1789 и бил най-изтъкнатият американски познавач на вина, се намирала сред тях. Непокътнатите печати и фактът, че бутилките били почти пълни, казал Роденщок на Броудбент, са нещо изключително. Мазето било запечатано почти херметически, средната температура вътре била между 10 и 14 градуса. Роденщок предположил, че бутилките са били зазидани, за да бъдат съхранени по време на хаоса от вихрещата се тогава Френска революция, и са си стояли непокътнати двеста години. Въобще не е изненадващо, че Роденщок отказа да разкрие точното местонахождение на мазето, точния брой на откритите бутилки или каквато и да било друга информация за находката, въпреки настойчивите молби на Броудбент. По това време Роденщок бе най-големият частен колекционер в Европа и вече имаше изградена репутация из винените общества като изключително вещ търсач на бутилки. Макар и дългогодишен клиент на „Кристис“, когато станеше въпрос за домогване до частни изби, той бе техен конкурент. При закупуването на цели частни изби паричните транзpакции често остават незабелязани за данъчните власти. От него можеше да се очаква подобна прикритост по отношение на дейността му. Броудбент реши, че има две обяснения за това. Първото беше, че бутилката наистина е била намерена при строителните работи в стария парижки квартал „Маре“, който е бил разрушен почти изцяло и издигнат наново. Един слух, на който той нямаше особена вяра и който не възнамеряваше да записва в каталога, беше, че бутилката е била част от някаква нацистка винарска изба. 9
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
Броудбент добре познаваше Роденщок, имаше му доверие и по принцип не би се заинтересувал по какъв начин се е добрал до бутилката. Но за раздразнението му допринесе един американски исторически изследовател, който публикува в пресата своите съмнения дали бутилката наистина е принадлежала на Джеферсън. Броудбент проведе свое разследване и доволно заключи, че допълнителните доказателства доста категорично говорят в полза на това кой е бил собственикът. Не успя да го докаже с абсолютна сигурност, но в крайна сметка стимулът да продаде бутилката беше по-голям от опасността да изпадне в неловка ситуация. Насладата, която изпитва един аукционер от продажбата на някакъв предмет, беше само половината причина за радостта на Броудбент. Имаше го и трепетното очакване на енофила2, тъй като Lafite беше любимото вино на Броудбент. Той обичаше начина, по който виното се развива в чашата, разкривайки нови дълбочини и измерения, докато диша. Смяташе Lafite за връх на елегантността, за състезателен кон в сравнение с изложбения кон на Mouton и впрегатния кон на Latour. Но да отвори толкова стара бутилка като тази, беше като да играе на рулетка; Броудбент неизменно се чудеше какъв ли ще е вкусът му. А и как би могъл да сложи цена на подобен артикул? Когато включваше бутилката в каталога за аукциона, Броудбент я оцени като „неоценима“. Остана доста доволен от своя каламбур. Предварителните предложения – изпратени от лицата, които щяха да наддават, но нямаше да могат или не искаха да участват лично в аукциона – започнаха да пристигат. От Château Lafite-Rothschild, съвременните наследници на винар2
10
Познавач и ценител на виното; енофилия (от гръцки език) – любов към виното. (бел. прев.)
Лот 337 ната от XVIII век, бяха определили цена 5000 британски паунда, но тя веднага бе засенчена от много по-високи суми и те отпаднаха от наддаването още преди да е започнало. Броудбент се чувстваше сигурен, че предстои да бъде поставен нов рекорд за продажбата на отделна бутилка вино. В „Западната стая“ той откри търга, обявявайки стартова цена от 10 000 паунда. Отначало наддаването започна вяло, като се движеше със стъпка от 2000 паунда. Тук-таме се вдигаше по някой номер. Но страстите бързо се разгорещиха и скоро няколко души вдигаха табелките си при всяка стъпка. Броудбент познаваше всички лондонски играчи и много от тях се намираха в залата, но най-големите му очаквания бяха насочени към американците. Името на Джеферсън, силните позиции на долара (той бе достигнал исторически възход по-рано през годината), скорошните им участия в аукциони – всички тези фактори със сигурност щяха да накарат янките с дълбоките джобове да се опитат да върнат бутилката в родината. Марвин Шанкен, издател на списание Wine Spectator, беше тук днес, но най-големите надежди на Броудбент бяха в мъжа, който седеше вляво от централната пътека и от трибуната – Кристофър Форбс-Кип, трийсет и пет годишният син на издателя Малкълм Форбс. Броудбент нямаше кой знае какво мнение за Малкълм Форбс, считаше го за нещо като „подъл симпатяга“. Но знаеше, че американският издател колекционира premier cru (прьомиер крю), най-високо оценяваните червени вина от Бордо, макар и само при слаби реколти. А беше безспорен и фактът, че Форбс има пари и би ги изхарчил за нещо, което е пожелал да притежава. И скоро Кип се включи в наддаването. Цената безмилостно се покачваше към 20 000 паунда, после 30 000. При 40 000 изглеждаше, макар и за кратко време, че 11
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
вероятно наддаването е достигнало връхната си точка, но тогава продължи да се покачва. Чак когато Кип Форбс след 50 000 обяви 75 000, нито една табелка не се вдигна. Това беше нов рекорд за една-единствена бутилка вино, и то доста висок. Предишният рекорд, поставен година преди това на аукцион в Далас, беше 38 000 долара за бутилка йеровоам (равняваща се на шест стандартни бутилки) на MoutonRothschild от 1870. Рекордът за бутилка с нормален размер беше 31 000 долара, платени през 1980 за бутилка Lafite от 1822. Днешната сума надхвърли с доста и най-смелите мечти на Броудбент. Почувства се горд, че е взел правилното решение да обяви бутилката за продажба. Започна ритуалното му отброяване. — Някой друг? Огледа присъстващите за някой по-смел участник. — Някой друг? Отново огледа залата, като предизвикваше с поглед участниците да надхвърлят сумата на Форбс. Нищо. Тогава в края на залата той забеляза някакво движение.
12
Инкогнито
ГЛ А В А 2
Инкогнито
Н
а 22 февруари 1788 Томас Джеферсън написал и изпратил поръчка за 250 бутилки Lafite, докато се намирал в Париж. При предишните поръчки той изпращал писмото до някой от търговците, които му доставяли поръчаните от него вина, но в този случай го адресирал директно до собственика на винарната, понеже наскоро разбрал, че може да сгреши, ако действа по стария метод. На 44 години Джеферсън бил необичайно висок по стандартите от ХVIII век – извисявал се на близо 1,90 м, имал изправена стойка, румено луничаво лице и светла червеникава коса. През последните четири години бил специален пълномощник на Америка във Франция, а след това и пълномощен министър. Слабите вълнения, породени от класовата борба, се превърнали в улични битки в началото на Френската революция и Джеферсън бил силно раздвоен. Авторът на Декларацията за независимост симпатизирал на бедните и потиснатите, ала в същото време гурманът и архитектът на Монтичело харесвал изтънчената салонна култура. 13
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
Той приветствал възможността да посети Европа. Обичната съпруга на Джеферсън, Марта, починала, когато той бил само на трийсет и девет, като го оставила горко да я оплаква и да се грижи сам за децата. А Джеферсън още от млад мъж мечтаел да посети Франция. Парижките развлечения били онова, което можело да го избави от депресията. За разлика от колегата си министър Бен Франклин, който бил доста грубичък и станал известен в „Града на светлината“ с факта, че носел шапка от боброва кожа и отхапвал главите на аспержите, Джеферсън веднага се вписал в обстановката. Макар и да наричал себе си „дивак от американските планини“, във Франция Джеферсън започнал да носи парфюмирана перука и пръстен с топаз. В имението му на „Шанз-Елизе“ имало сини копринени завеси, кристални гарафи, добре заредена винена изба и прислужващ персонал, в това число и един frotteur, чиято единствена работа се състояла в това да лъска паркетния под, като се върти върху него със завързани на краката му четки. Опиянен от изискания парижки живот, Джеферсън често ставал домакин на официални вечери, по време на които поднасял някои от най-добрите френски вина. Джеферсън не бил единственият от Бащите основатели, който се прехласвал по виното. Например Франклин разполагал с доста голяма изба в Париж и наричал виното „доказателство, че Бог ни обича и иска да ни види щастливи“. Ала в този период Джеферсън, който от години поръчвал вино, се сдобил и с обширни знания по темата. Не само че научил кои са най-добрите вина, но и бързо разбрал за неприятностите, в които може да изпадне всеки непредпазлив консуматор на вино. В писмото си от 1788 г. до собственика на Lafite той директно разкрива своите притеснения: „Ако е възможно, нека да бъдат бутилирани и опаковани във Вашето имение, това със сигурност ще гаранти14
Инкогнито ра, че виното е оригинално, било е източено както трябва и всички други процеси са проведени правилно.“ Джеферсън дължал новите си познания за виното на едно променящо живота пътуване, което осъществил година преди това. Той се бил влюбил в една омъжена жена от английско-италиански произход, Мария Косуей, но в началото на 1787 изглежда, че любовта им започнала да затихва. През февруари, след като дъщеря му Патси била изпратена в девическо училище, а официалните му задължения преминали в ръцете на неговия доверен личен секретар Уилям Шорт, Джеферсън потеглил на обиколка из Франция и Северна Италия. Преди това той си изкълчил дясната китка при неизяснен инцидент – историците предполагат, че се е опитвал да прескочи някаква ограда, за да впечатли Косуей – и оправдал пътуването си с това, че ще е с лечебна цел. Маршрутът му по една случайност минавал през всички важни винарски райони в страната. С оглед на това, че личните задължения на Джеферсън вече били доста големи, както и моментните вълнения, пред които се изправила младата държава, за да проправи пътя си в Европа, решението да си вземе над тримесечен отпуск би могло да се сметне за доста егоистично. Патси Джеферсън, в писмо до баща си седмица след заминаването му от Париж, написва доста троснато следното заключение: „Мислите ми клонят към това, че твоето пътуване е по-скоро за собствено удоволствие, отколкото заради здравето ти.“ Джеферсън от доста време бил любител на виното. Когато започнал да изгражда Монтичело през 1769, на двайсет и шест годишна възраст, първата построена част от имеВРЕМЕТО ЗА БЯГСТВО ОТ ПАРИЖ БИЛО НАЗРЯЛО.
15
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
нието била избата за вино. Като втори губернатор на Вирджиния той имал достъп до държавните запаси от бордо, бургундско, германски ризлинг и шампанско. Съществува една история, разпространена от робите на Джеферсън, че избата му във Вирджиния била „опразнена“ три години преди да замине за Франция, когато британски войници, командвани от грубия Банастър Тарлтън-Касапина, изпочупили буретата и натрошили бутилките със сабите си, наводнявайки пръстения под. Джеферсън се интересувал не само от консумацията на вино. Той вярвал, че истинската независимост означавала съществуването на земеделска самостоятелност. Американците трябвало да произвеждат собствено вино, ако не искали да разчитат на внос. Той за пръв път засадил лози в Монтичело през 1771, а няколко години преди да отпътува за Европа, Джеферсън подпомогнал италианския имигрант Филипо Мазей да отгледа европейски сортове грозде, като му предоставил 193 акра от земята на Монтичело. И двете начинания се провалили, но Джеферсън запазил своята надежда за американско вино. А докато тегленият от конете файтон дрънчал по черните пътища на Франция, той най-накрая имал възможност да види най-прочутите лозя в света. Пътувал с малко багаж, само с един сандък. Искал да усети истинската Франция, без да получава специално отношение и без да му тежат работата и задълженията му на дипломат, затова пътувал инкогнито, като планът му бил във всеки град да си назначава нов камериер, за да не разбере никой самоличността му. Джеферсън пиел от френската култура с огромна жажда. Той бил естет, привърженик на класицизма и с удоволствие разглеждал руините от Римската империя. Обичал да наблю16
Инкогнито дава обществото и си уреждал посещения в домовете на хората, за да види как живеят, как ядат хляба си и как си лягат в леглата все едно не да спят, а да се насладят на мекотата им. Фермер и любител на виното, той прекосил земите от Бургундия през долината на Рона до Бордо; във всяка от тези области, прочути с виното си, той отблизо изучил растежа на лозите, състава на почвата и техниките за производство, подробно изследвал различните методи за обработка на лозята и всякакви начини за купажиране на виното1 от различните сортове. Подробно разпитал за производствените мощности на всяка винарна и за цените на всяка бутилка. Той бил изключително любопитен, а и говорел френски достатъчно добре, за да може да разпитва работниците и винарите в избите. Колко години минават, преди лозата да започне да дава хубав плод? Двайсет и пет. Винарите използват ли оборска тор за почвата? Малко. В заплатата на пазача на винарната включени ли са разходите за храна? Не, само за стая и вино. Интересувал се абсолютно от всичко, поглъщал всичката информация, до която успявал да се добере, за да може да помогне на младата си държава да произвежда собствено вино. В Екс ан Прованс се наслаждавал на южното слънце и накисвал по десет пъти на ден болящата го китка в градската баня, захранена с минерална вода. В Ажан вкусил от малките птички от семейството на дроздовете, наречени градинска овесарка. След това за девет дни оставил пътищата и плавал с баржа над 300 километра – от брега на Средиземно море до Тулуза по канал Лангедок, обграден от дървета, отрупани със славеи. Обичал да пътува по този начин и прекарвал вре1
Смесване (купажиране) на изходни продукти (материали) и вкусови (или хранителни) добавки в определено съотношение. Във виното често се смесват различни сортове грозде или различни реколти – бел. прев.
17
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
мето си, като ходел по брега до бавно движещата се лодка или като седял във файтона си, който бил с извадени колела. Далеч от тежката си работа и заобиколен от хора, които не го познават, той можел да се отпусне и да помисли на спокойствие, а и може би да отпъди Мария Косуей от съзнанието си. По време на цялото си 5000-километрово пътешествие Джеферсън не ù написал нито едно писмо. Когато отново стъпил на сушата, той завършил останалата част от маршрута си до Бордо за три дни. По време на пътуването преминал през богати земеделски земи, засети с царевица, ръж и бобови култури. Когато в западна посока пресякъл с ферибот река Гарона, намираща се южно от Бордо, картината се променила. На 24 май, докато се движел през района на Сотерн и влизал в Бордо, погледнал през стъклените прозорци на файтона и не видял нищо друго освен лозя. А отвъд океана, във Филаделфия, на следващия ден започнал Конституционният конвент2. Джеферсън останал повечко време в Бордо. Макар че репутацията на Бургундия като винен регион била по-голяма, една комбинация от обстоятелства прославили Бордо в чужбина. Тъй като Бургундия се намирала по-далеч от морето и имала помалко възможности за износ, както и комплексната ситуация при собствениците на лозята превръщали региона в труден за съвместна работа. Самото вино там било с непостоянно 2
18
Конституционният конвент на САЩ се провежда от 14 май до 17 септември 1787 във Филаделфия, за да разреши проблеми в управлението на Съединените американски щати, които функционират под Устава на конфедерацията след независимостта от Великобритания. Въпреки че се предполага, че Конвентът е предназначен за ревизиране на Устава на конфедерацията, намерението от самото начало на мнозина от поддръжниците му е да създаде ново правителство. Делегатите избират Джордж Вашингтон да председателства Конвента. В резултат е изработена и приета Конституцията на САЩ, което поставя Конституционния конвент сред най-значимите събития в историята на Щатите – бел. прев.
Инкогнито качество; в най-северните части гроздето невинаги узрявало достатъчно, а и променливите качества на пино ноар – гроздето с тънка ципа, от което се произвеждали червените бургундски вина, само усилвали допълнително проблема. Джеферсън споделил със свой колега, че желае да посети Бордо, понеже градът бил „едно от онези морски пристанища, с които сме в търговски отношения“. Това било най-важното пристанище във Франция, то служело като разпределително място при търговията със западноиндийските колонии – притегателна точка за богатствата на Южна Франция. Но ролята му на търговски център вероятно не било най-важното обстоятелство за Джеферсън. Виното заемало една трета от количеството на стоките, които напускали Бордо, а около две трети от живеещите в района участвали в неговото производство. Въпреки че Джеферсън през целия си живот останал привърженик на еднобрачието, когато ставало въпрос за любимите му вина, доста често обявявал, че някое ново е любимото му – и все пак високото му уважение към вината „Бордо“ останало непроменено. Градът бил преуспяващ. В търговската част се издигали имения от бял камък за доминиращата класа от адвокати и търговци, в най-отдалечените части се появявали чисто нови улици. Бордо вече бил един от най-красивите и проспериращи европейски градове – в него липсвали неописуемият глад и ширещото се социално неравенство, които присъствали в останалите части на Франция. Седем години преди пристигането на Джеферсън тук бил построен най-големият театър в Европа, сграда в неокласически стил, с величествен портик отпред, съставен от дванайсет високи коринтски колони. Той се настанил в „Хотел Де Ришельо“ в центъра на града и през следващите четири дни прекарвал времето си, като 19
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
се занимавал със задълженията си и се разхождал като турист. Тук го чакал един пакет с книги и писма, препратен от Париж. За Джеферсън воденето на кореспонденция не било просто акт на работа с перо и хартия. Той носел със себе си една преносима копирна преса и изготвял дубликати на всяко писмо, което изпращал. В отделен дневник записвал всяко получено и изпратено писмо. В Бордо той пишел със специално мастило, което било необходимо заради работата на копирната преса. Той прекарал цялата сутрин в отговаряне на писма. Също така се притекъл на помощ на Томас Баркли, бившия американски консул, който наскоро пътувал до Северна Африка, за да проведе мирни преговори с берберските пирати. Няколко дни преди това Баркли бил освободен от затвора за длъжници в Бордо и Джеферсън му дал назаем 1000 ливри, като прехвърлил тези разходи на Съединените щати под предлог, че те са били „изразходвани по време на мисията на господин Баркли в Мароко“. Баркли тъкмо щял да отпътува за Париж и Джеферсън се обзаложил с него на бутилка бургундско вино, че ще стигне пръв в града. Участието му в изграждането на новата държава въобще не пречело на Джеферсън да отделя време, за да разглежда забележителности, и той посетил руините на римска арена от ІІІ век, а тъй като обичал и постоянно да сравнява всичко, измерил височината, ширината и дебелината на тухлите. Отделил един ден, за да посети Château Haut-Brion в Грав, където тъкмо започвал цъфтежът на лозите. Haut-Brion най-вероятно била единствената винарна в Бордо, която Джеферсън имал време да посети. На третия ден в Бордо Джеферсън гледал една пиеса в театъра, който се намирал само на няколко минути пеша от 20
Инкогнито хотела. Момичетата, които танцували и пеели в нея, според „скандалната хроника“ в града имали много високи заплати, давани им от градските търговци. Джеферсън се наслаждавал на храната, съставена от местно произведени грах, череши и ягоди, както и се любувал на множеството брястове по Ке де Шартрон, дъговидното крайбрежие, следващо извивката на река Гарона, която сякаш се врязва през средата на града. Кеят – грозен, кален, осеян с камъни и павиран само на места – бил претъпкан от хора, заети с търговска дейност. Той бил центърът на търговията с вино на Бордо. Фургони, теглени от кремави волове, минавали през мястото, а презокеански шхуни, натоварени с бъчви, набраздявали обширното водно пространство. Там се намирали канторите на търговците, а на брега баржи били разтоварвани или натоварвани с плискащата се в бурета стока. Виното бързо отпътувало за Англия, с която по това време френската страна била сключила споразумение с ниски тарифни ставки и в която висшата и средната класа започнали да развиват изтънчен вкус към виното. Първите модерни марки вино, добили специален статус и дошли от определени лозя и реколти, по това време започнали да стават известни. Тогавашното преоткриване на корка и стъклената бутилка, създадени от древните римляни, но потънали в забрава, дали ново начало на идеята за отлежаване на вината. А идеята станала действителност благодарение производството на цилиндричните бутилки, които можели да бъдат поставени полегнали хоризонтално, да бъдат ефикасно подреждани в големи количества и оставени да отлежават във влажни и тъмни частни винени изби. Най-изтънчените вина, тези с най-голям потенциал да се по21
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
добряват с годините, не били изпивани веднага, а съхранявани отделно. А както се оказвало, най-подходящите за стареене френски вина били червените от Бордо. Разцветът на строителството в градския център бил ново явление, но от почти един век „бясното засаждане“ превърнало мочурливите земи из околността, по принцип засаждани с житни растения, в район за качествени винени лозя. Виното отдавна се произвеждало тук в малки количества. Климатът, омекотяван от бриза откъм Атлантическия океан и устията на реките, бил благоприятен за гроздето и през изпълнените с опити и грешки векове жителите на Бордо научили много за отглеждането на лозята и за винопроизводството. Те открили и обозначили най-добрите места – с най-добро изложение към слънцето, дренаж и чакълести почви – и започнали да установят кои сортове са най-подходящи за съответното място: каберне совиньон, мерло, каберне фран, пти вердо и малбек. По онова време кларе, както англичаните наричали леките червени блендове, характерни за Бордо, вече било наложено, както били известни и най-добрите лозя; една специфична йерархия била създадена още от 1730, когато продавачите в Бордо разделили лозята на три класа. Класирането определило цените, които различните вина получили на пазара, и те се запазили непроменени в течение на петдесет години. До този момент, когато Джеферсън си поръчвал вино от Бордо, той го правел посредством агент, а поръчките му били най-общи. Само една година преди това той помолил Джон Бонфийлд, американския консул в Бордо, който снабдявал с вино Бен Франклин, да уреди изпращането на дванайсет дузини червено вино от Бордо и дванайсет дузини бяло „от най-добро качество“, в бутилки или бъчви, по преценка на Бонфийлд. 22
Инкогнито Джеферсън платил по две ливри за всяка. А сега, тъй като се намирал в Бордо, той можел да се запознае лично с качествената пирамида. Научил, че най-доброто бяло бордо се произвежда в района на Сотерн, а най-доброто от него е сладко вино, наречено Yquem, от което се продавали по 150 000 бутилки годишно. Също така научил, че четири червени вина – от лозя, засадени през ХVІІ век – се продавали най-скъпо. Haut-Brion, изписвано от английските автори по най-различен начин като Ho Bryan, Oberon или Obrian, било първото вино от Бордо, което започнало да се търси от англичаните. През 1633 авторът Самюъл Пепис, отбелязал в дневника си, че е пил „някакво френско вино, наречено Ho Bryan, което притежава най-добрия и специфичен вкус, на който съм попадал“, а четиринайсет години по-късно политическият философ Джон Лок посетил винарната. През 1700 от „Лондон газет“ публикували обявление за провеждането на търгове из кафенетата за Lafite, Margouze и La Tour, като всички те произхождали от район северозападно от град, известен като Медок. Херцог де Ришельо, един развратник, изпратен на изгнание в Бордо в средата на века, провеждал оргии, траещи цяла нощ, и развил вкус към вината от региона и особено към Lafite. Когато се завърнал във Версайския дворец на Луи XV, херцогът разпространил слух за Lafite, като казал на краля, че то е „тайната на вечната младост“, и тогава то се превърнало в предпочитано от всички вино. По времето, когато Джеферсън посетил района през 1787, най-предпочитаните четири вина, които впоследствие щели да станат известни като прьомиер крю, или вината с най-висока качествена категория, се продавали два и половина пъти по-скъпо от всички останали добри вина. От Haut-Brion се продавали 75 000 бутилки на година, от Latour 125 000, от Margaux 15 000, а от Lafite 175 000. 23
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
Джеферсън си записал това, както и имената на няколко второ- и третокласни вина, а след последните и едно вино, което се наричало Mouton. Той също така научил и доста за реколтите от Бордо. Правилото за изменението при реколтите било много старо: ако качеството на една реколта се променя заради климатичните особености, трябва да се промени и всичко, получено от тази реколта. Най-доброто вино в древен Рим се наричало фалернско, а неговата реколта от 121 г. пр. Хр. била легендарна. Реколта 1540 от бялото вино Steinwein, предпочитана от крал Лудвиг II Баварски, била историческа. В годините, в които реколтата на Бордо не била добра, качеството силно се разваляло и вината от различните реколти били купажирани; в добрите години виното се бутилирало отделно. Когато Джеферсън посетил региона, найдобрата налична реколта била 1784, „най-добрата реколта, която се е раждала от девет години“, както писал той на свой приятел. „Мога да те уверя със сигурност, че според вкусовете в тази страна, както и тези в Англия, във Франция не може да се намери бутилка по-добро Бордо от това.“ Преди да отплава на север на 29 май, пет дни след като бил пристигнал, Джеферсън използвал новопридобитите си знания, като поръчал 252 бутилки от Haut-Brion 1784 от местен търговец, а 72 от тях трябвало да бъдат изпратени на неговия шурей Франсис Епс във Вирджиния. „Не мога да се лиша от удоволствието да те помоля да опиташ от това вино, което избрах и за себе си, пише той на Епс. Правя го, за да вкусиш от това, което се счита за най-доброто вино от Бордо.“ Обаче търговецът, вместо да изпълни поръчката с Haut-Brion, изпратил Margaux 1784. Джеферсън се върнал в Париж на 10 юни 1787 отпочинал и най-вероятно готов за ново романтично увлечение. През следващия месец най-малката му дъщеря Поли пристигнала 24
Инкогнито от Америка, придружена от робиня с по-светла кожа, четиринайсетгодишната Сали Хемингс. Въпреки пътуването му, продължило три месеца и половина, Джеферсън все още не се бил превърнал в изтънчен ценител. Личната му таксономия3 на виното се състояла от пет простички категории: сладко, кисело, сухо, меко и стипчиво. За него най-важните качества били съвсем основни неща, като например устойчивост, понеже виното трябвало да издържа на дълги и друсащи пътувания. В писмата си той ентусиазирано обсъждал „трайността“ и „аромата“ на определено вино или „най-добрата реколта“, или „най-прославените“ производители. Това бил върхът на познанията му. Но поради няколко различни причини пътешествието на Джеферсън от 1787 го превърнало в най-добрия познавач на света, пишещ за вино на който и да било език. Научаването на най-добрите лозя и реколти било част от това, но две промени в поведението му намеквали за по-дълбоки, посериозни познания по темата. Вече не питал какви вина да си купи, а решавал сам. Започнал и да изпитва съмнения в чистотата на вината – проблем, който съществува, откакто съществува и виното. Твърдо решил, че от този момент ще поръчва вино само директно от производителя. През този септември споделил със свой приятел: Мога да те уверя, че само по този начин ще се сдобиеш с истинско вино, а не от който и да било винопродавец“. Съществували множество причини и начини за измами с вино. Някои се извършвали с цел „подобрение“, а други били дело на абсолютни шарлатани. Холандските търгов-ци прибавяли бренди в червеното вино с цел да му помогнат да се 3
Наука за класификация, включваща правилата, теорията, методите и приложението им. – бел. прев.
25
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
запази по време на трудните пътувания към далечни страни, както добавяли и захар и подправки, за да го нагодят към вкусовете на хората от Ниската земя, които го предпочитали по-сладко и по-гъсто. Закупчиците на Бордо, които го продавали на английския пазар, нагаждали виното към вкусово притъпените от джин и портвайн небца на народа ù, като наливали в бъчвите по-силно испанско или френско вино, както и дестилиран алкохол. Новото вино можело да бъде смесено със старо, за да се удължи годността му; вода или по-лошо вино се прибавяли към по-доброто по същата причина; винаги се „работело“ върху продукцията от по-лошите реколти, за да се подобри вкусът. Нищо ново под слънцето. В „Кентърбърийски разкази“ монахът предупреждава слушателите си да избягват „мистериозно“ смесените вина. Много преди това Плиний Стари оплаква „пипаното“ вино: „Сега дори и най-великите хора никъде не могат да се насладят на истинско вино… Моралът на търговците е паднал толкова невероятно ниско, че все едно купуваме само табелките с името на винарната, а към мъстта се добавят примеси, докато e още в пресата. И се получава странен парадокс – виното от най-слабата реколта е най-неподправено и най-чисто.“ Римляните били толкова изобретателни манипулатори – използвали дим, огън и морска вода, за да ускорят процеса на отлежаване, че доста по-късно британският писател Х. Уорнър Алън описал тяхното време като: „Златният век на фалшифицирането на вино.“ И до времето на Томас Джеферсън този проблем се запазил. В една рецепта от началото на ХІХ век става въпрос за „доста нискокачествено френско вино, продадено на фалшификаторите“, за да бъде „смесено със силен сайдер и оцветено 26
Инкогнито така, че да заприлича на Бордо“, като се добавят яркочервено багрилно вещество и оцветител с растителен произход. Само седем години след посещението на Джеферсън в Бордо властите в Париж анализирали виното на шейсет и осем търговци и взели решение, че продуктът на само осем от тях може с пълно основание да бъде наречен вино. По време на посещението си там Джеферсън разговарял с продавач на име Дегран, който му казал, че той и неговите колеги никога не смесвали най-добрите вина, а само по-лошите, и то за да ги подобрят. След завръщането си в Париж Джеферсън станал много скептичен. „Бих предпочел да го получа лично от вашите ръце, понеже по този начин ще съм сигурен, че то ще е истинско, хубаво и недокоснато“, писал той на мосю Д’Икем през декември 1787, когато си поръчал 250 бутилки Yquem, реколта 1784. През следващата година той изпратил поръчката си и до собственика на Lafite. НА 17 СЕПТЕМВРИ 1789 ДЖЕФЕРСЪН БИЛ ДОМАКИН на
официална вечеря в Париж. Сред гостите присъствали гуверньор Морис – нюйоркски адвокат и политик от благороден произход, който имал дървена протеза на единия крак и споделял една и съща любовница с епископа на Отен, известен с името Талейран; маркиз Де Лафайет – червенокосият, трийсет и три годишен аристократ-революционер; херцог Де Ларошфуко, с когото Джеферсън обичал да разговаря за земеделски експерименти и който няколко години по-късно щял да бъде пребит с камъни и изкормен от тълпата пред жена му и майка му; както и маркиз Де Кондорсе – прехваленият математик и „философ“, който имал необичайно бледа кожа и си гризял ноктите. Навън било студено, а в салона горял огън. Къщата, нами27
Б Е Н Д Ж А М И Н УО Л Ъ С
раща се в западния край на града, на кръстовището на „ШанзЕлизе“ и улица „Бери“, изглеждала необитаема и изпразнена; много от вещите вече били опаковани, за да бъдат изпратени в Монтичело, тъй като Джеферсън скоро щял да напусне Париж заради, както той си мислел, шестмесечен отпуск в Америка. Два месеца по-рано тълпата превзела Бастилията. В Париж имало безредици и Джеферсън поискал отвън да бъде поставена стража; къщата му вече била обирана три пъти, като откраднали свещниците от масата в салона, и той дал нареждане да сложат решетки и камбанки по прозорците. Гостите седнали да вечерят в четири и половина следобед и обсъждали слуховете за планираното бягство на Луи XVI от Франция. В Париж хлябът не достигал, но на трапезата винаги имало хубаво вино. Джеймс Хемингс, роб на Джеферсън, се бил научил да готви френска кухня след няколко чиракувания и вече той приготвял храната. Джеферсън добре знаел, че в сравнение с европейците имал още доста да учи за кулинарните удоволствия, но това не го възпирало да е леко непочтителен. По време на престоя си в Париж той карал гостите си да ядат северноамерикански орехи, поднасял им кочани варена царевица, израснали в парижката му градина, които сервирал с вирджинска шунка. Девет дни по-късно Джеферсън се отправил към Хавър, откъдето прекосил Ламанша и се качил на кораб, за да отплава за Съединените щати. Сред осемдесет и трите сандъка, побрали покупките, които направил в Европа и изпратил за Америка, имало и кошници, пълни с най-различни вина, включително две, надписани с имената на Джон Джей и Джордж Вашингтон. Джеферсън възнамерявал да се завърне в Париж, но гуверньор Морис се обзаложил с Уилям Шорт, секретарят на Джеферсън, на една шапка от боброви кожи, че няма да го направи. 28
Инкогнито Оказало се, че Морис спечелил облога: Джеферсън бил избран за държавен секретар на САЩ. Икономът му бил изпратен, за да изпразни парижкия му дом. Той разпродал конете на господаря си, файтона, кабриолета, печатната преса и подготвил останалите мебели за транспортиране до Филаделфия. Увил всяка кутия с мушама, а всяка книга на Джеферсън опаковал в хартия. Насред целия революционен хаос във Франция един конски хамут, обкован със сребро, както и седалките от фургона били откраднати. Същото се случило и с известна част от виното. Сто двайсет и пет бутилки Haut-Brion 1784, които Джеферсън поръчал през май 1788, никога не пристигнали. Както и от една партида с провизии, която пристигнала в Монтичело точно преди Коледата на 1789, липсвала една кутия с подбрани вина.
29