УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" – София Д. Милева, Т. Джендов
Пропускливост на анастомозата в гастроинтестиналната хирургия е усложнение, което е свързано с повишена смъртност и удължен болничен престой. Честотата и последиците от недостатъчност на анастомозата варират според локализацията и /хирургия на горен и долен ГИТ, хепато-панкреатична хирургия/. Това е най-важното ранно усложнение при езофагеалните анастомози с честота, която достига 53%. 1
1. Bardini R, Asolati M, Ruol A, Bonavina L, Baseggio S, Peracchia A. Anastomosis. World J Surg 1994; 18: 373±8.
Сериозно усложнение в панкреатичната хирургия, свързано с висока смъртност е дехисценция на анастомозата с автодигестия и деструкция на околните тъкани от изтичащите панкреатични сокове. Дехисценцията на колоректалната анастомоза увеличава периоперативната смъртност поради развиващите се перитонит и септицемия, с последващ риск при преживелите от локален рецидив на карцинома. 2
3
2. Kayahara M, Nagakawa T, Ueno K, Ohta T, Miyazaki I. A new method of performing continuous intraabdominal drainage after pancreaticoduodenectomy. Surg Today 1995; 25: 679±83. 3. Petersen S, Freitag M, Hellmich G, Ludwig K. Anastomotic leakage: impact on local recurrence and survival in surgery of colorectal cancer. Int J Colorectal Dis 1998; 13: 160±3.
Пропускливостта на анастомозата може да се използва като индикатор за качеството на хирургичните грижи и да се прави сравнение по този показател между различните хирургични центрове. За това обаче е необходимо използването на стандартни дефиниции и методи за измерване.
Едно стандартно определение за пропускливост на анастомозата, предложено от UK Surgical Infection Study Group (SISG) гласи: “екстралуминация на съдържимо от мястото на хирургична връзка, създадена между два кухи органа. То може да излиза през раната или през дреновете, или да се събира около анастомозата, водейки до треска, абсцес,септицемия, метаболитни нарушения или MODS. Екстралуминация на съдържимо от анастомозата в околните прилежащи тъкани, визуализирана от образните изследвания при липса на клинични симптоми се означава като субклинична пропускливост ”. 4
4. Peel AL, Taylor EW. Proposed de®nitions for the audit of postoperative infection: a discussion paper. Surgical Infection Study Group. Ann R Coll Surg Engl 1991; 73: 385±8.
Петима автори предлагат системи за класифициране на пропускливостта при езофагеални анастомози. Общото между тях е, че те различават малки (засечени рентгенологично) от сериозни (манифестиращи се клинично) лекажи.
По-голямата част от студията, касаещи панкреатичната хирургия дефинират пропускливостта чрез обема на дренирания флуид и концентрацията на ензими във флуида. Две класификационни системи заслужават внимание: - Matsusue et al. - Lowy et al.
В повечето от проучените серии, авторите препоръчват използването на контрастна рентгенография (с водноразтворим контраст), независимо дали се извършва рутинно или се подозира пропускливост. Разликата между отделните студия е в извършването им между 4 и 14 постоперативен ден.
Въпреки предложената дефиниция, в литературата не се открива общовалидно определение за пропускливост на анастомозите. Разграничението, което повечето автори правят е между клинично малките (доказани рентгенологично) и сериозните (с клинични симптоми) лекажи в гастро-интестиналната хирургия.