Ãîëàòà èñòèíà çà ñèëíèÿ ïîë
Äæóëèàíà Ôîñòúð Ïðåâîä îò àíãëèéñêè ÂÅÑÅËÀ ÏÐÎØÊÎÂÀ
Забавен справочник за мъжките навици и пороци, които влудяват жените
2010
Juliana Foster Moan About Men Copyright © 2008 Juliana Foster © SKYPRINT 04, 2010 © 2010 Âåñåëà Ïðîøêîâà - ïðåâîä © SKYPRINT 04 - îôîðìëåíèå íà êîðèöàòà
Âñè÷êè ïðàâà çàïàçåíè. Íèêàêâà ÷àñò îò òîâà èçäàíèå íå ìîæå äà áúäå âúçïðîèçâåæäàíà è ðàçïðîñòðàíÿâàíà áåç ïðåäâàðèòåëíî ïèñìåíî ðàçðåøåíèå íà SKYPRINT 04 Ltd. ISBN 978 - 954 - 390 - 066 - 4
www.skyprintbg.com
Ñúäúðæàíèå
Няколко встъпителни думи
7
Извън дома
9
Семеен мъж
31
Момчетата и техните играчки
71
Лоши навици
103
Хубавата външност дава самочувствие
129
Влюбени мъже
147
Типично мъжки пороци
179
5
Íÿêîëêî âñòúïèòåëíè äóìè
Мъже! Обичаме ги, мразим ги, вбесяват ни, не можем без тях. Те са безразсъдни, неразумни, мързеливи, непрактични, досадни, груби, нахакани, заядливи, арогантни, потайни, проклети, непредсказуеми, безобразни, отблъскващи и напълно откачени. Същевременно са забавни, чаровни, любящи, нежни, добросърдечни, услужливи, тактични и в общи линии готини. Ето защо е напълно обяснимо, че ние, жените, понякога сме толкова объркани, изпитваме смесени чувства към мъжете в живота си и не знаем дали да останем при тях, или да ги напуснем. Едно обаче знаем със сигурност: макар понякога да ни вбесяват, да ни вдъхват усещане за неудовлетвореност и да ни разбиват сърцата, без тях животът 7
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
ще е адски скучен. Опитваме се да ги научим да са по-съобразителни, по-подредени и услужливи – накратко, да заприличат на нас. Сегиз-тогиз дори постигаме известни, макар и незначителни резултати – те измиват чиниите, не забравят годишнина от сватбата, пропускат футболен мач заради излет със семейството, но дълбоко в сърцето си знаем, че не можем изцяло да ги променим, пък и, откровено казано, май не го искаме. Затова ура за приятелките. Ура за купоните по женски, на които се консумират невероятни количества вино и шоколад, гледат се сантиментални филми и всяка от нас среща съчувствие от посестримите си. Ура за способността ни да се шегуваме помежду си за всички дивотии на нашите партньори, които ни изваждат от релси. Ура за всичко това, понеже знаем, че нищо не може да се сравни с едно жизнеутвърждаващо одумване на мъжете!
8
Èçâúí äîìà
9
Áàðáåêþòà Напоследък доста мъже чат-пат се изкушават да направят кулинарен експеримент (въпреки че понякога ни се иска да не са влизали в кухнята; виж „Кулинарни умения“), но сме длъжни да изтъкнем, че като цяло приготвянето и поднасянето на храната ляга върху плещите на жените. Дойде ли лято обаче и слънцето морно си пробие път през облаците, градините надлъж и нашир в страната се изпълват с подвикванията на мъже, които въодушевено се подготвят за един от великите британски летни ритуали, а именно барбекюто. Харесват го и почти нищо не може да им попречи да го изпълнят. Лес-
11
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
но е да се досетим защо представителите на силния пол изпитват такава слабост към скарата на открито. Мероприятието изисква: а) грамадански парчета месо, б) огън, в) обилни количества бира. Да не говорим за възможността за препасване на смешна престилка, с която господинът прилича на културист или на оскъдно облечена дама, или пък въпросната престилка е с духовит надпис от рода на „Имам докторат по барбекю“. Още една причина за слабостта на мъжете към барбекюто са всички джаджи, свързани с ритуала, а именно грамадни прибори и различни запалителни и много опасни химикали. И самата скара, разбира се. Според мъжете по отношение на този уред размерът няма значение. Може да си купите толкова големи скари, че да заемат цялата градина и да остане само мъничко затревено пространство за гостите ви, които ще са принудени да се гъчкат 12
ИЗВЪН
ДОМА
един до друг, за да не бъдат опърлени от пламъците, високи поне трийсет сантиметра. Най-скъпата скара в света (естествено, произведена в Австралия) струва цели 20 000 лири. На практика уредът изобщо не е скара. О, не, това е истинска кухня на открито и върви в комплект с хладилник, електрическо устройство за изстудяване на вино и умивалник. При цена като тази човек очаква скарата да роди, отгледа, заколи и приготви цяло стадо говеда от рядка порода, за да задоволи хранителните му изисквания. Едно от най-дразнещите неща във връзка с мъжете и барбекютата е, че господата очакват да сте им благодарни, задето са ви „освободили от готвенето“, макар че единствената им заслуга е да изпекат няколко парчета месо. Цялата подготовка и досадното почистване след това са запазени за жените, тъй като половинките им, изтощени от непосилния труд, се изтягат на канапето, за да подремнат след изпитите бири.
""""""""""""""""""""" Òèïè÷íî áðèòàíñêî áàðáåêþ 9.00 ч. Мъжът отива до прозореца и тревожно се взира в небето за пакостливи дъждовни облаци, които могат да провалят неговия момент на слава. 9.30 ч. Мъжът решава, че няма опасност от дъжд, и се запътва към гаража, за да извади барбекюто. 13
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
Жената взема списъка с продуктите и отива с колата до супермаркета. 10.30 ч. Жената се връща. Няма и следа от благоверния º, за да º помогне с внасянето на покупките. Няма следа и от скарата. Мъжът още е в гаража, опитва се да довърши сглобяването на любителската радиостанция/преподрежа сандъчето с инструменти/безцелно забива гвоздеи в стената. 11.00 ч. Жената приключва с прибирането на продуктите и се захваща да нареже зеленчуците, да приготви дресинга за салатата плюс десерта, да маринова месото, да изпразни съдомиялната и да събере необходимите чаши, чинии и прибори за хранене. Мъжът най-сетне изнася от гаража скарата, която не е почистена, след като са я използвали за последен път, и ръси пепел по моравата. Няма смисъл да се чисти, тъй като „вятърът ще отнесе пепелта“. 11.30 ч. Скарата е запалена. Лумват страховити пламъци. Жената се обажда на огнеборците и ги предупреждава да имат готовност. Мъжът е доволен от свършеното досега и си отваря първата бира за деня. 12.00 ч. Гостите започват да пристигат. Жените отиват в кухнята да помогнат на домакинята. Мъжете си вземат бири и се скупчват около 14
ИЗВЪН
ДОМА
скарата. 12.30 ч. Жените донасят месото. Мъжете го слагат на скарата. 13.30 ч. Месото е изпечено. Мъжката работа е свършена. Следват поздравления и потупвания по рамото. Време е за хапване. И за още бира. 14.30 ч. Жените започват да разчистват. Мъжете гледат футбол.
"""""""""""""""""""""
Çëîïîëóêè Неоспорим факт е, че в сравнение с жените мъжете почесто стават жертви на злополуки. Статистиката показва, че на трима мъже, починали от раните си, се пада една жена и че съотношението жени/мъже, постъпили в болница вследствие на злополука, е две към пет. Според специалистите представителите на силния пол в никакъв случай не са по-непохватни от дамите, но пък са много по-склонни да рискуват или, казано с други думи, да правят глупости. От най-ранното си детство мъжете проявяват голям интерес към всичко, което може да ги осакати, изгори, ухапе, обезглави или да им причини други тежки телесни повреди. Те гледат с пренебрежение на основните правила за добро здраве и безопасност и приемат като 15
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
кръвна обида към мъжествеността си всяко плахо предположение, че ваната не е най-уместното място, на което да сядат да поправят радиото, и то без да го изключат от контакта. Ето защо изобщо не е чудно, че те непрекъснато се натъкват на нови и интересни начини за самонараняване. В името на проучването (и за да си направим майтап на чужд гръб) да разгледаме няколко показателни примера за мъжко тъпоумие, които са намерили място на първите страници на световната преса.
""""""""""""""""""""" ❖ Студент от Ексетър правел хляб, но миксерът се задръстил и спрял. Без да го изключи, нашият човек взел да изважда парченца тесто, докато накрая освободил перките, те се завъртели и му счупили ръката на четири места. Ох! Много болезнен урок, нали? Да, ама не. След няколко седмици той описвал пред приятели премеждието си и решил да го демонстрира. Бръкнал в уреда и – да, познахте! – отново си счупил ръката. ❖ През 1983 американец намислил да осъществи дългогодишната си мечта да лети. Купил 45 метеорологични балона, няколко бутилки с хелий
16
ИЗВЪН
ДОМА
и задействал плана си. Намислил бил да прикрепи балоните към сгъваемо столче, което пък щял да привърже с дебело въже към колата си. По негов сигнал помощниците му щели да прережат въжето, след което той щял да се издигне на трийсет метра над задния си двор, да се порадва на гледката и после да спука с въздушна пушка един по един балоните, докато благополучно се приземи. За беда събитията не се развили според плана му. След като се настанил удобно на столчето заедно с въздушната пушка, няколко бири и сандвичи, Летящия Лари, както го нарекли по-късно, дал сигнал за излитане. Заиздигал се нагоре. И по-нагоре, и още по-нагоре, докато се озовал на около петстотин метра над земята. В този момент осъзнал, че спукването на балоните май не е уместно, затова останал във въздуха почти един час (добре че си носел сандвичи), докато накрая се оплел в електрически проводници и някак си се приземил. Веднага го арестували и когато го попитали защо е изпълнил този безумно глупав номер, той чистосърдечно отвърнал: „Ами човек не може да седи със скръстени ръце.“ Браво, Лари, върхът си! ❖ Двайсет и две годишен младеж от Тенеси бил на барбекюто на приятел. В един момент – о, ужас! – 17
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
компанията забелязала, че свършват дървените въглища. – Няма страшно! – заявил услужливият младеж. – Ще отскоча да купя едно чувалче. Само че станало страшно, понеже за всеобщо удивление той натоварил на пикапа си все още горящата скара и отпрашил към магазина. Поведение, странно дори при нормални обстоятелства, и още по-необяснимо предвид факта, че в пикапа имало и бутилка с пропан, която се взривила. Пожарът бил потушен и спасили човека, но скарата била унищожена. ❖ Акула отхапала устната на леководолаз край бреговете на Флорида, когато се опитал да я целуне. По-късно той казал на репортерите, че навремето е целувал много акули и че този път нещата са се объркали само защото въпросната хищна риба плувала наопаки. Затова запомнете: опитвайте се да мляснете акула само когато тя се намира в правилно положение. ❖ На младеж от Бристол му писнали обикновените скокове с бънджи, затова решил да внесе малко тръпка в номера и да се подпали, когато скочи (против закона) от моста Клифтън, след което да пререже въжето и падайки във водата, да изгаси 18
ИЗВЪН
ДОМА
пламъците. За жалост ножът му не бил достатъчно остър, та мигновено да пререже ластика, затова горящият смелчага повисял на въжето цели 30 секунди, преди да се озове във водата. Докато лежал в отделението по изгаряния в местната болница, представител на Клуба за екстремни спортове възхитено заявил пред репортер на Би Би Си: „Той е сърцато момче.“ ❖ През 1999 Гордън Лайънс от Даруин, Австралия, произвел медийна сензация, когато останал жив след не едно, а след цели девет ухапвания от кралска кафява змия – едно от най-смъртоносните влечуги в света. Пътувал си с колата заедно с приятел и по едно време видели змия край шосето. Двамата решили, че ще е чудесно да се изфукат с нея пред апапите в кръчмата; спрели и слезли от автомобила. Гордън признал, че по 19
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
време на инцидента бил пиян и че допуснал фатална грешка, като подхванал змията с лявата си ръка, понеже с другата държал бутилка с бира. Не можал да хване здраво влечугото, което на мига го ухапало. След малко той съумял да отскубне змията, напъхал я в найлонов чувал и го хвърлил на задната седалка. Случилото се след това е повече от невероятно. Гордън заявил пред репортерите: „Не знам защо постъпих толкова тъпо – бръкнах в чувала, гадината сигурно подуши кръвта и ме ухапа още осем пъти. – По това време той вече не бил на себе си. – Приятелят ми се опитваше да ме държи буден, като ме удряше по главата и ме поливаше с бира.“ Цяло чудо е, че Гордън останал жив въпреки множеството сериозни рани.
"""""""""""""""""""""
Áàðàêè Каква е тази страст на мъжете към бараките? Особеното място, което въпросните постройки заемат в сърцата на представителите на силния пол, е явление, датиращо отпреди столетия: предполага се, че бараката (или
20
ИЗВЪН
ДОМА
scead – англосаксонска дума, означаваща сянка или полумрак) се е появила през мрачното Средновековие. Явлението е и повсеместно поне в западния свят – не само британците изпитват необходимост да човъркат нещо в малки пристройки, напомнящи дървени каси с покрив. В Австралия например процъфтява движението на любителите на бараки и групички мъже се усамотяват в тези „светилища“ из цялата страна, забиват гвоздеи в каквото им падне и споделят чувствата си (очевидно за обитателите на този континент това е голяма стъпка към прогреса), но защо го правят тъкмо в бараки? Мистерията е пълна. Баракофилите (да, съществува дума за тези хора) са невероятни ентусиасти и страстта им граничи с мания. В интернет има сайтове, съдържащи само снимки на различни бараки – нещо като порно за баракофили. Някой си Гордън Торнбърн е написал книга, в която са разказани историите на 40 горди собственици на бараки и според „Амазон“ към всеки разказ има снимки на светилището и външните му подобрения. Ърнест Хемингуей, Роалд Дал, Дилан Томас и Джордж Бърнард Шоу са били баракофили, което доказва, че скромната пристройка може да е вдъхновяваща среда за творческите личности. От друга страна, средностатистическият мъж вероятно не съчинява литературни шедьоври през дългите часове, които прекарва там; в такъв случай какво точно прави? 21
МЪЖЕТЕ
НЕ СТАВАТ ЗА НИЩО
Простичкият отговор е: почти нищо. Бараката е убежище за мъжете. По-точно тяхното убежище от жените. Представителките на нежния пол не се чувстват уютно там. Най-често бараките са претъпкани с какво ли не, отгоре на всичко са мръсни, разнебитени и пълни с паяци. Защо, за бога, да седим там с часове? Предпочитаме нашите външни помещения да са по-естетични и луксозни. Мъжете знаят този факт и се възползват от него. В бараката мъжът държи всички дивотии, които е събирал години наред – боклуци, за които знае, че ще изхвърлите начаса, стига да ви се удаде възможност. Там той къта камари оръфани броеве от комикси, купите и флагчетата от славното си футболно минало, старите си албуми с пощенски марки и макетите на самолети, които старателно е сглобявал в детството си, а сега държи далеч от вашите очи на безопасно, макар и влажно място. Разбира се, да не забравяме инструментите му: безбройните гаечни ключове и отвертки с всевъзможни размери, сандъчетата с хиляди болтове, гвоздеи и винтове, които усърдно е събирал през годините. Няма значение, че никога не е използвал който и да било от жизненоважните инструменти. Стига му часове наред да ги класифицира по азбучен ред или да очертава контурите им на стената, на която са окачени. (Каква е целта? Доста прилича на безсмислените задачи, възлагани на 22
ИЗВЪН
ДОМА
пациентите в клиниките за душевноболни, за да им се намери някакво занимание и да не правят бели.) А може би наглед разнебитената стара барака крие някаква тайна. Кога за последен път сте влизали там? Нищо чудно зад напуканите дъсчени стени, олющената боя, счупените и мръсни стъкла на прозорците – накратко, зад всичко, което сякаш крещи: „Забранено за жени!“, се намира Невърленд на пораснали Питър Пановци, обзаведена с плазмени телевизори и минибарове. Което пък означава, че е време да си възвърнем тези пристройки, да ги пребоядисаме, да разхвърляме из тях пъстри възглавнички и да ги превърнем в летни беседки, с което ще вбесим баракофила до себе си, но и ще си осигурим убежище от ядовете и стреса на ежедневието. 23