Capital-24.12.2009 by P V

година XVII, цена 2.50 лв.

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

www.capital.bg

#51 ИЛЮСТРАЦИЯ: СТУДИО „ЕНТУСИАЗЪМ“

КОИ СЮЖЕТИ ПРЕЗ 2009 ЩЕ ОФОРМЯТ ИДВАЩАТА 2010

ISSN 1310-7984

ЛИЧНОСТИТЕ НА ГОДИНАТА, КОИТО НИ ВДЪХНОВЯВАТ И ДАВАТ ЕНЕРГИЯ ДА МИНЕМ ПРЕЗ ВЪРТЕЛЕЖКАТА НА КРИЗАТА 9 771310 798024

НАЙ-ВАЖНИТЕ ТРЕНДОВЕ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ 12 МЕСЕЦА

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

НАВИГАТОР

K51

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

година XVII, цена 2.50 лв.

www.capital.bg

#51 ИЛЮСТРАЦИЯ: СТУДИО „ЕНТУСИАЗЪМ“

1000 София, ул. „Иван Вазов“ 20 Редакция тел. факс: e-mail:

02/ 9376 122 02/ 9376 440 pisma@capital.bg

Реклама тел. факс: e-mail:

02/ 9376 444 02/ 9376 236 reklama@capital.bg

Абонамент тел. факс: e-mail:

02/ 9376 349 02/ 9376 173 02/ 9376 279 abonament@capital.bg

Човешки ресурси тел. 02/ 9376 289 факс: 02/ 9376 440 е-mail: jobs@capital.bg

КОИ СЮЖЕТИ ПРЕЗ 2009 ЩЕ ОФОРМЯТ ИДВАЩАТА 2010

ISSN 1310-7984

ЛИЧНОСТИТЕ НА ГОДИНАТА, КОИТО НИ ВДЪХНОВЯВАТ И ДАВАТ ЕНЕРГИЯ ДА МИНЕМ ПРЕЗ ВЪРТЕЛЕЖКАТА НА КРИЗАТА 9 771310 798024

НАЙ-ВАЖНИТЕ ТРЕНДОВЕ ЗА СЛЕДВАЩИТЕ 12 МЕСЕЦА

ZOOM ИСТОРИИТЕ НА 2009 10-11 стр. Вижте какво се случи през годината. Най-важните събития

Представителство на „Икономедиа“ АД в гр. Варна: Варна 9000, ул. „Братя Миладинови“ 86 вх.Б ет.2, тел. 052/ 601 651 Мирослав Петров

Изпълнителен директор Филип Харманджиев Административен директор Нели Христова Директор продукти и операции Владимир Петков

от политиката, икономиката и бизнеса, разказани съвсем накратко.

Директор реклама Румяна Георгиева

Ъ? 12-13 стр.

Търговски и маркетинг директор Веселка Данчева

Как изглеждаше попкултурата през 2009 г. Най-четените книги, най-гледаните филми, телевизионни предавания, музика...

„КАПИТАЛ“-НА СТАТИСТИКА 14 стр. Класации на най-четените и коментирани текстове в capital.bg от хартиеното издание и уникалното уебсъдържание. Вижте и класацията „Човек на годината“, подредена от будни читатели.

CTRL + ALT + DEL 15-17 стр. Турбуленциите в икономиката промениха сериозно правилата на играта и компасът на успеха сега сочи други посоки. Вижте нашата селекция от 10 тенденции в бизнеса, технологиите и други области.

КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ 2010 18 стр. Да се види бъдещето е трудно, но все пак се опитахме да подредим събитията, за които отсега е ясно, че ще се случват през идващата година.

ХОРА БОЙКО БОРИСОВ: ИЗБРАНО 34-35 стр. 2009 през изявленията на премиера. МОЖЕ ЛИ ОЩЕ ОБАМА 36-37 стр. В първата си година в Белия дом американският президент постигна скромни успехи. Следващата няма да е по-лесна.

НОВИЯТ КОНСЕРВАТОР 38 стр. Дейвид Камерън е вероятният британски премиер, който ще върне торите на власт след 13 години в опозиция.

ЗВЕЗДНИЯТ СЪРФИСТ 39 стр. Ексцентричният сър Ричард Брансън вероятно ще бъде главният виновник за следващата „малка стъпка“ на човечеството в Космоса.

ЗАДКУЛИСНАТА ВЛАСТ НА ЕВРОПА 40-41 стр. Кои са администраторите, които направляват дневния ред на европейските институции.

СВОБОДНИЯТ 42-43 стр. С вроденото си чувство за справедливост, ексшефът на Кон-

Бранд мениджър Мария Михайлова Издава “Икономедиа” АД регистрирано в СГС под №11665/2004

Главен редактор Галя Прокопиева Първи заместник главен редактор Станка Тошева Управляващ редактор „Икономика“ в „Икономедиа“ Васил Атанасов Заместник главни редактори Галина Александрова, Алексей Лазаров Отговорен редактор: Йово Николов (editors@capital.bg) Редактор on-line: Момчил Милев Отговорен секретар: Деян Христов (dido@capital.bg); Специален кореспондент: Иван Михалев (investigations@capital.bg); Политика: Сибина Кръстева, Велина Господинова, Елена Старидолска, Панайот Ангарев, Росен Босев, Люба Йорданова (politics@capital.bg); Икономика: Вера Денизова, Калина Горанова (government@capital.bg); Международна икономика и политика: Илин Станев, Светломира Гюрова, Огнян Георгиев, Цветелина Манолова (globus@capital.bg); Общество: Ирина Ценкова (society@capital.bg); Медиа и реклама: Борислав Кандов, Весислава Антонова, Зорница Стоилова (media@capital.bg); Технологии: Андриан Георгиев, Асен Георгиев, Ясен Пекунов (technology@capital.bg); Спорт: Георги Филипов, Елеонора Тарандова (sport@capital.bg); Компании: Теодора Василева, Десислава Николова, Маргарита Вачкова, Константин Николов (companies@capital.bg); Стоки и продажби: Зорница Маркова, Жана Иванова; Имоти: Яна Бодурова (imoti@capital.bg); Предприемач: Mара Георгиева (predpriemach@capital.bg); Финанси: Емил Ангелов, Николай Стоянов, Мария Иванова (ﬁnance@capital. bg); Моят Капитал: Василена Христова (mycapital@capital.bg); Кариери: Екатерина Попова, Боряна Пенева, Таня Обущарова (karieri@capital.bg); Капитал Light: Богдан Русев, Биляна Димова, Светлана Мирчева, Росица Илиева, Янко Терзиев, (capitel@capital.bg); Фоторепортери: Асен Тонев, Надежда Чипева, Цветелина Ангелова (photo@capital.bg); Дизайн и инфографики: Ася Колева, Антония Тилева (asyak@capital.bg); Дизайн и предпечатна подготовка: Тихомир Колев, Калина Колибарска, Лили Георгиева, Марияна Попова, Мария Маркова, Нана Бурска (INdesigners@capital.bg); Секретар: Михаил Вълканов; Уредник: Светозар Германов

на болните деца.

Печат: „Печатница Дружба“ ЕАД София жк „Дружба“ 1, ул. „Илия Бешков“ №3 телефон за контакти: 02/42 25 900 За проблеми с разпространението: тел.: 02/ 93 76 349 е-mail: sales@economedia.bg Хонорари се изплащат в сряда от 10.00 до 12.00 и от 14.00 до 16.00 часа. Пощенските пратки се изпращат на адрес: София 1000, ул. „Иван Вазов“ 20

ОТЛИЧЕН 6.3 ПО СКАЛАТА НА ЛЕЩАНСКИ 45 стр. Каква диагноза поставят на хората прогнозите на астролога.

„Икономедиа“ АД няма отношение към поднесената информация в публикуваните в „Капитал“ реклами. Отговорността за съдържанието им е изцяло на рекламодателите.

ституционния съд Румен Янков e повече от необходим на съдебната система.

АНГЕЛИТЕ НА CHARITY 44 стр. Екипът на „Спаси, дари на...“ воюва с институциите в името

ИСТОРИИ ДЪЛБОКИ ИСТОРИИ 20-21 стр. Старите изкопи разказват миналото и бъдещето на имотния пазар. Различните проблеми на най-засегнатия от кризата сектор могат да се видят в три конкретни проекта, които са замразени по различни причини.

КРИЗА, КРИЗА, ГЪЦИ, ГЪЦИ 22-23 стр. Попфолкът слезе от масите, за да се качи на трибуната на политиката и обществената тематика. Ако чалгата не предизвиква у вас гърчове, съвсем спокойно може и да не гледате новини. Фолкът вече се занимава и с по-важните теми в държавата.

СОФИЯ НОСИ PRADA 24 стр. Нови модни марки ще влязат в магазините през новата година. Големите молове, които предстои да започнат работа през първите месеци на 2010, привлякоха в България още няколко от известните брандове.

ЧОВЕКЪТ СЪС 700 МИЛИАРДА ДОЛАРА 25-27 стр. Историята на Нийл Кашкари, който трябваше да разпредели държавната помощ за банките в САЩ. Днес икономистът се е оттеглил далече от Вашингтон и се занимава единствено със строежа на малка барака.

ВСИЧКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ВЛАСТ НА ЖЕНИТЕ 28-29 стр. През 2010 г. за пръв път броят на работещите жени в Америка ще надвишава този на мъжете. Какво означава това за обществото и икономиката?

ФУТБОЛЪТ НА ШАМАНИТЕ 30-31 стр. Всички погледи са насочени към долната част на Африка. Очакванията са световното първенство в Южна Африка да раздвижи хазартната индустрия, а залаганията ще зависят от времето, съдиите, терените, зрителите и не на последно място - от магиите на местните племена.

ПОСЛЕДНИТЕ МИЛИЦИОНЕРИ 32 стр. Две измислени истории за полицаи, които събират основните проблеми на служителите в МВР. Мързел, корупция и неефективност е тежката присъда над много от мъжете и жените в системата на министерството.

ТЕНДЕНЦИИ НАКЪДЕ СЛЕД КРИЗАТА 48-49 стр. Всяка голяма криза ражда нова революция, която да се справи с щетите. Но всяка революция се оказва неподходяща за следващия срив. Днес имаме криза, но все още нямаме инструменти, с които да й се противопоставим.

СВЕТОВЕТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН 50-51 стр. След 10 години успешните компании ще работят по доста поразличен начин в сравнение със сегашния модел. Анализаторите на PcW са установили три основни модела за развитие.

„Капитал“ и „Дневник“ използват за опаковането на изданията си торбички, изработени от DEGRALEN®. Те се разграждат в природата за 24 месеца, което е над 100 пъти по-бързо, отколкото обикновените полиетиленови торбички.

„Икономедиа“ АД е член на „Одит бюро по тиражите“

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

НАВИГАТОР

ТЕНДЕНЦИИ

КАПИТАЛ LIGHT ТЕНДЕНЦИИ

ВСЕ ОЩЕ РАЗДЕЛЕНИ 52-53 стр. След референдума в Швейцария европейците се замислиха за

СТРАШНА ИСТОРИЯ 58-59 стр. Литературните митове в българските медии,

отношенията на континента с исляма.

51 ГОДИНА VII, 24 ДЕКЕМВРИ 2009 - 8 ЯНУАРИ 2010

ГОРАТА СЕ НАПЪЛНИ С ХОРА 54 стр. Откъде тръгва и накъде отива историята на възобновяемите

ПО-СИГУРНО, ПО-ТЪНКО, ПО-БЪРЗО 60-61 стр. Шест идеи, родени и развили се през 2009 г., които имат по-

енергийни източници преди и след срещата в Копенхаген.

тенциала да направят живота ни много по-лесен, безопасен или просто покрасив.

НЯМАТЕ ДОСТЪП ДО ТОЗИ ФАЙЛ 55 стр. В интернет можете да намерите всичко. Но това изобилие от информация не е вечно, още по-малко е сигурно.

АЛЕКСАНДЪР КАТЕВ АНГЕЛ ФИЛЧЕВ АНТОН ТЕРЗИЕВ ДЕЯН БАРАРЕВ ЙОРДАН ПЕТКОВ МАРТИН ГЕОРГИЕВ ЛЮБОМИР НИКОЛОВ ТЕО ЧЕПИЛОВ

хората. Това се случва и сега, може би в още по-големи размери от преди.

МЕЖДУ WTG И FTW 62 стр. Кратък пътеводител, придружен от речник на новите съкраще-

BOY STORY

ТЕХНОФОБИЯ 56-57 стр. Прогресът на науката и технологиите винаги стряска част от

или защо от телевизията и част от пресата ни заливат лоши новини, приказки за непобедими герои, а накрая и вълна от всеобщо разочарование.

мобилна версия

на capital.bg

ния, които тийнейджърите и геймърите пренасят от виртуалния си свят в нашата обща реалност.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

СЕДМИЦАТА Започна дебатът за изборното законодателство

Парламентът одобри достъпа на МВР до кореспонденцията

КОДЕКС Да се премахне мажо-

ПРОМЕНИ МВР ще получи директен достъп в реално време до телефонните разпечатки и комуникацията на хората в интернет. Това гласят промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които парламентът прие във вторник с гласовете на ГЕРБ и „Атака“. Общо 100 депутати одобриха предложените текстове, а 74 гласуваха против (ДПС, „Синята коалиция“, независимите и „Коалиция за България“). Дирекцията за оперативно-технически операции към МВР ще влиза директно чрез постоянен интерфейс в компютърните системи на мобилните оператори и интернет доставчиците. Служителите ще имат непрекъснат достъп до данни за личната кореспонденция. Информацията за самото съдържание няма да се събира. МВР аргументира промените в ЗЕС със забавянето на мобилните оператори да предоставят данни при престъпления. Правозащитници обаче обявиха промените за противозаконни.

ритарният избор за депутати и да се въведе изцяло пропорционална избирателна система с преференциално гласуване. Около това се обединиха парламентарно представените партии и политическите формации извън парламента на кръгла маса за изработването на нов избирателен кодекс миналата събота. От мнозинството обмислят да предложат прагът за преференциалното гласуване да бъде между 7% и 8%. Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че управляващите са против задължителното гласуване. По другата наймного дискутирана тема - за гласуването в чужбина, всички се обединиха около това, че трябва да се създадат ясни правила както при откриването на секциите, така и по отношение на контрола върху изборния процес. Мнозинството и „Синята коалиция“ се обявиха за отпадането на имунитета на кандидатите за депутати по време на предизборната кампания.

Тарторът на „Наглите“ съдружник с хора до „Лев инс“ Човекът, за когото МВР съобщи, че е в ядрото на групата „Наглите“ - Антон Петров-Хамстера, е съдружник в различни фирми с хора, близки до „Лев корпорация“ АД. Той и четирима от задържаните при полицейската операция миналата седмица останаха за постоянно в ареста (на снимката). На 22 декември бяха хванати още петима. Петров е съдружник с ексдепутата от БСП Захари Захариев във „ВАЗ-07“ ООД. Бизнес партньор му е и Веселин Нинов, шеф

на „Безконтактни мултиплексорни вериги“, собственост на МВР. Двамата управляват „Галилей.БГ“ заедно с директора на „С Експрес груп“ („Такси-С-експрес 1280“) Веселин Маринов и Станислаас Геенс, доскоро председател на УС на „Лев корпорация“ АД. Хамстера е бил и съсобственик на охранителите „Спартак секюрити“ АД, които се свързват с „Лев инс“ и бившия съветник в ДАНС Алексей Петров, чийто брат има общ бизнес с „Лев корпорация“. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

За бюджет 2010 София разчита на глоби и ЕС СМЕТКИ Бюджетът на София за 2010 г. ще бъде с около 200 млн. лв. повече в сравнение с 2009 г., или общо 1.213 млрд. лв. Разчетите бяха представени тази седмица от кмета Йорданка Фандъкова и заместника й по финансовите въпроси Минко Герджиков. По-големите суми са за сметка на очаквана по-добра събираемост от глоби и просро-

чени данъци и такси, както и от договорени пари с Брюксел и нисколихвени кредити. Чуждото финансиране ще е насочено предимно за метрото и транспортната и ВиК инфраструктура. Общо за инвестиции са планирани близо 600 млн. лв., от които 284 млн. лв. са бюджетни средства, 239 млн. по европейски програми и 45.6 млн. от

приватизационния фонд. На помощ от републиканския бюджет се разчита за строежа на четири подземни паркинга. Очакваната по-висока събираемост е заради нови текстове от закона, които вече позволяват на общината да запорира сметки на длъжници. Двадесет и пет екипа ще правят ревизии на фирми, които не

са плащали от пет години данък сгради и такса смет за повече от 20 000 лв. Някои задължения обаче са почти отписани, като тези на „Кремиковци“ за 20 млн. лв. Гражданите няма да бъдат притискани, тъй като общината няма ресурс. Тези от тях, които искат административна услуга, трябва да докажат, че са платили данъците

си. Местните данъци и такси за 2010 г. в София няма да се увеличават. Вдига се само таксата за детските градини - от 40 лв. на 60 лв. месечно, които са половината на сумата за издръжка на едно дете. Администрацията ще отпусне още 25 млн. лв. за текущите разходи на градините; 21 ще бъдат изцяло построени или ремонтирани.

30 äåêåìâðè

cïåöèàëåí áðîé íà

10 революции в последните 10 години, за които "Дневник"ще разкаже: - новото всичко * Зеленото Кризата * Медиите * Технологиите * Рекордите в спорта * Вирусите * Социалните тенденции * Тероризмът * Европа - все по-голяма * Българи в куфар *свободното пътуване и образованието в чужбина Портретът на българите *през тези 10 години

Филмите Книгите Музиката Снимките Личностите

www.dnevnik.bg

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

СЕДМИЦАТА Природният газ ще поскъпва от догодина

ЧИСЛА НА СЕДМИЦАТА

3.7%

ПОВИШЕНИЕ Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще реши до 29 декември какво ще е повишението на цената на природния газ от 1 януари 2010 г. Предложението на „Булгаргаз“ е цената на горивото за първото тримесечие на следващата година да нарасне със 17.02%. Предварителното изчисление на ДКЕВР предвиждаше януарско поскъпване на газа с 15.61% и последващо средно увеличение на цените на парното с 9-10 на сто. Във вторник председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев изрази надежда, че правителството ще приеме промени в Наредбата за ценообразуване на природния газ, които да смекчат ценовия шок от поскъпването на горивото. На заседанието в сряда обаче такава точка не беше включена в дневния ред на Министерския съвет. Представители на топлофикациите, електроразпределителните дружества и НЕК вече реагираха отрицателно на предложенията за увеличение на цените на природния газ и съответно - на предлаганите нови цени на топлинната и електроенергията от комбиниран способ.

Правителството сондира мнения за допълнителен дълг България категорично няма нужда от Международния валутен фонд, но ако реши, може да помисли за емитиране на еврооблигации или на държавни ценни книжа (ДЦК) в евро. Това са част от мненията, около които се обединиха банкери и икономисти на експертна дискусия за необходимостта от външно финансиране на страната, организирана от Министерството на финансите. Ако реши да емитира ДЦК в евро, финансовото ведомство ще трябва да направи актуализация в емисионната си политика за 2010 г. Според нея България трябва да привлече от вътрешния дългов пазар около 150 млн. лв., които ще послужат "за постигане на балансирана бюджетна позиция". Предвижда се общо да се пласират държавни ценни книжа в размер на около 740 млн. лв. След приспадане на изтичащия през годината дълг нетната сума ще остане в порядъка на 150 млн. лв. СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

е годишният ръст на кредитите за фирми и домакинства към края на ноември 2009 г., отчете БНБ. Година по-рано той беше около 40%. Общият обем на заемите за бизнеса и гражданите достига 50.1 млрд. лв. Най-високо е увеличението на жилищните заеми до 8.3 млрд. лв.

17% може да стане ДДС през 2011 г. Това заяви премиерът Бойко Борисов пред инвеститори. Преди време финансовият министър Симеон Дянков заяви, че си е поставил за цел до края на мандата ДДС да се понижи до 16%. В момента ставката на този данък е 20%.

Лекарите сключиха договор със здравната каса СПОРАЗУМЕНИЕ След тригодишно прекъсване Българският лекарски съюз сключи национален рамков договор (за цените и вида на оказваните медицински услуги) с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Основните промени са в болничната помощ. НЗОК вече няма да бъде длъжна да сключва договори с всички болници, а само с тези, които предоставят 24-часова услуга и имат наличната апаратура и специалисти. В документа е отбелязано, че здравната каса ще плаща лечението на още 22 диагнози в болниците, или общо по 304 клинични пътеки. Всяка клиника ще трябва да има списък с услугите, които се заплащат от пациентите. Болниците отново ще работят с лимити за прием заради ограничения бюджет на НЗОК. Увеличен е броят на направленията за преглед при лекари специалисти. Децата вече ще имат директен достъп до педиатър, без да се налага личният лекар да им издава направления за това. Потребителските такси за преглед остават 1% от минималната работна заплата, както и досега.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

СЕДМИЦАТА

Студ и сняг сковаха Европа Ниските температури и снегът причиниха множество затруднения заради блокирани пътища и затворени гари и летища, а общият брой на жертвите на студа в Европа в сряда надхвърли 90 души. В Полша, където над 10 души починаха само за една нощ, смъртните случаи по време на студената вълна станаха 79. Мразовитото време, съчетано с обилни снеговалежи в много части на Европа, предизвика транспортен хаос и хиляди пътници останаха да чакат с часове по гари и летища точно преди празниците. Задръстените пътища на много места на Острова в началото на седмицата принудиха стотици шофьори да изоставят колите си буквално на пътя, писа в. Daily Telegraph. Във вторник третото по големина летище в Европа - Франкфурт, възобнови дейността си, след като затвори предишния ден, но 140 полета бяха анулирани. СНИМКА: REUTERS

Срещата в Копенхаген завърши с противоречив документ СДЕЛКА Срещата за климата в Копенхаген все пак завърши със сделка, след като САЩ, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР на извънредни преговори договориха документ, който бе представен за одобрение на 192-те страни, участващи в конференцията. Не стана ясно дали текстът е приет като документ на ООН или не, тъй като държави-

те го „отбелязаха“, но не всички го одобриха, и остава да се види колко ще го подпишат. В споразумението, носещо името на датската столица, развитите и развиващите се държави се съгласяват да ограничат покачването на температурите до два градуса, като за целта първите се ангажират със задължителни намаления на вредни-

те емисии, а вторите - с доброволни. Създава се фонд за бързо подпомагане на най-бедните и засегнатите, като след 2012 г. той ще трябва да привлича и насочва до 100 млрд. долара годишно в помощ на развиващите се държави. Текстът обаче не включва никаква дата, след която новите индустриални сили Китай и Индия да ограни-

чат ръста на вредните си емисии, нито включва конкретни ангажименти за другия най-голям замърсител - САЩ. Остава неясно и как ще бъдат мобилизирани средствата във фонда. Споразумението от Копенхаген няма обвързващ характер и се очаква общият принос на държавите в него да не достигне необходимите намаления,

за да се спази границата от два градуса. Затова международните организации и някои държави, засегнати от климатичните промени, нарекоха конференцията на ООН в Копенхаген провал. Следващата междинна среща за климата ще е в средата на 2010 г. в Германия, а очакванията се насочват към Мексико в края на годината.

Сърбия подаде молба за членство в ЕС СТЪПКА Сърбия депозира пред шведското председателство молбата си за членство в ЕС. Тя вероятно ще бъде разгледана на следващата среща на върха на съюза, която ще е през февруари. Кандидатурата едва ли ще получи веднага зелена светлина заради съпротивата на Холандия, която настоява Белград да изпълни докрай задълженията си към трибунала за военни престъпления в Хага.

Литва призна за нелегални затвори на ЦРУ РАЗКРИТИЕ ЦРУ е използвало поне два тайни затвора в Литва след атентатите на 11 септември, показа разследване на литовския парламент. Единият от тях бил в бивше училище по езда в покрайнините на Вилнюс. Представители на литовските власти не били допускани до затворниците и не знаели какво се случва там. Според ABC News в Румъния и Полша също е имало подобни затвори на ЦРУ.

Eurostar възобнови влаковете под Ламанша Скоростните влакове Eurostar възобновиха движението си под Ламанша на 22 декември, след като тридневното им спиране заради тежките зимни условия предизвика транспортен хаос и остави хиляди пътници по гарите от двете страни на тунела, свързващ Великобритания и Франция. В петък вечерта шест влака Eurostar, превозващи 2500 пътници, се повредиха, като пет от тях останаха близо 16 часа под Ламанша. СНИМКА: REUTERS

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

СЕДМИЦАТА Меси беше избран за №1 във футбола

БФС даде шанс на разследвания Генов

ПРИЗНАНИЕ Аржентинският на-

ДОВЕРИЕ Българският футбо-

падател Лионел Меси беше избран за най-добрия футболист в света в анкетата на ФИФА. Така той затвърди впечатлението, че 2009 е неговата година, тъй като в началото на декември спечели и „Златната топка“ на списание „Франс футбол“. Меси се справи с конкуренцията на двамата предишни носители на приза. Кака (2007 г.) и Кристиано Роналдо (2008), както и на двамата си съотборници в „Барселона“ Шави и Андрес Иниеста. „Това е красив завършек на година, която не може да бъде по-добра“, коментира 22-годишният аржентинец. За най-добра футболистка за четвърта поредна година беше избрана бразилската звезда Марта. Най-скъпият футболист в света - Роналдо, спечели два приза от церемонията на ФИФА в Цюрих - за найкрасив гол - този срещу „Порто“ в Шампионската лига през април с екипа на „Манчестър юнайтед“, и като част от идеалния отбор на годината.

лен съюз (БФС) остави в листата на международните съдии Антон Генов, който временно е със спрени права от УЕФА да ръководи международни двубои, мачове от Шампионската лига и Лига Европа. Този списък е бил одобрен от ФИФА и така общо шестима главни арбитри и 10 помощници ще имат правото да ръководят международни мачове през следващата година, съобщиха от съюза. Европейската футболна централа спря правата на Генов на 16 декември заради съмнения в участие в уговаряне на изхода на приятелския мач между Македония и Канада на 14 ноември. В този двубой 43-годишният арбитър отсъди четири дузпи, като в крайна сметка домакините спечелиха с 3:0. Според УЕФА има „видни примери за нередовни залози“, които вероятно са за брой голове в мача. Заради разследването Генов беше спрян и от ръководене на двубой от груповата фаза на Шампионската лига.

„Барселона“ стана и световен шампион „Барселона“ стана първият отбор в света, който спечели всички възможни турнири в една година. Каталунците, водени от треньора Пеп Гуардиола, добавиха купата от световното клубно първенство в ОАЕ към колекцията си от други пет трофея от 2009 г. На финала те се наложиха с 2:1 над аржентинския „Естудиантес“ след обрат от 0:1.

„Това е най-великият отбор в историята на футбола“, заяви президентът на клуба Жоан Лапорта. Той предложи нов договор на Гуардиола срещу заплата между 5 и 10 млн. евро на година. Благодарение на успехите си на терена клубът е успял да добави над 160 милиона. Основните играчи получиха бонуси за по около 1.7 млн. евро. СНИМКА: REUTERS

Боксьорът Далаклиев стана спортист на 2009 г. ШАМПИОН Златният медалист от световното първенство по бокс в категория до 54 кг Детелин Далаклиев беше избран за „Спортист на България“ за 2009 г. Той спечели първото място в традиционната анкета с 1358 точки. Далаклиев изпревари гимнастика Йордан Йовчев, който получи 1055 т., и миналогодишната победител-

ка Станка Златева (борба) със 753 т. Далаклиев е единственият световен шампион за България в олимпийски спорт тази година, като донесе първа титла за бокса от 14 години. „Благодаря на всички треньори, с които съм работил през годините, защото заслуга за моите успехи имат не само настоящите ми наставници. Освен

това специално искам да изкажа благодарности на семейството ми, на съпругата ми, която ми даде сили в трудните моменти, за да побеждавам“, заяви той. Далаклиев е носител на бронзов медал от световното първенство през 2003 г. в Банкок, а в последните години беше и капитан на националния отбор. Неговият тре-

ньор Петър Лесов беше избран за номер 1 на годината със 156 точки, като остави след себе си волейболните специалисти - националния селекционер на мъжете Силвано Пранди (147) и наставника на италианския и европейски шампион „Тренто“ Радостин Стойчев (63). „Мисля, че българският бокс си възвърна позиции-

С мисъл за семейството! www.residentialpark-sofia.com

Създателите на Business Park Sofia

те“, коментира Лесов. Двамата заедно с Далаклиев получиха автомобили от спортното министерство. Волейболните национали, които завършиха трети на европейското първенство в Турция, станаха отбор на 2009 г. в първата по рода си анкета, а Гергана Баръмова спечели отличието за спортист с увреждания.

02 976 9 976

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

EDITORIAL

Отправни точки Галя ПРОКОПИЕВА

Екипът на „Капитал“ ви пожелава весели празници и оптимизъм. Градивна и всъщност хубава нова година. Очаквайте следващия ни брой на 9 януари.

На последния ми обяд-по-работа в предпоследния ми работен ден от тази година попаднах до една стара позната, ентусиастка, от онези вечно енергични жени с винаги перфектна прическа, в симпатичния смисъл на всичко това, която беше сигурна, че 2010 ще е хубава година. След всички предновогодишни разговори с различни хора дотолкова съм приела обратното за вярно, че чак й се възхитих. Като застава срещу всички прогнози, заслужава малко уважение. Икономистите са единодушни, че повече хора ще останат без работа, че по още по-лош начин няма да има пари, поне шест месеца оттук нататък. И най-злокобното - че времената, в които всеки градски профе-

сионалист можеше да си позволи апартамент, кола и нови ски с една разходка до банката, където да заложи бъдещия си труд, няма да се върнат (явлението се нарича новата нормалност - стр. 48). Да се надяваме, че това ще се полага поне на най-добрите. Предприемачите и банкерите са даже по-напрегнати. След години усилия те ще трябва да извършат въпросните злини. Едните ще продължат да уволняват и да режат разходи, а другите да отказват заеми. Ще се обвиняват взаимно за това. А всички заедно ще обвиняват тях. Тези, които приемат, че има връзка между политиката и качеството им на живот, буквално предвкусват разочарованието си. Дали за друго, или заради неизбежността на посоката, която един рейтинг от над 60% одобрение може да поеме. Най-уморени са интелектуалците. Средата им се вижда ужасяваща, просташка (стр. 20). Чалга, жълти вестници, кебапчета. Дори пълният член е под въпрос. Познават се до досада един с друг и по групи на харесване се побират в една

коктейлна зала. Тези, които се усмихват, имат някакви проекти, свързани с външния свят. Или мечтаят за същото. Е, какво хубаво да се случи? През 2010 ще се сблъскаме по същество с проблемите, които досега се отлагаха и разминаваха. Липсата на пари ги оголва и помага да видим по-лесно истината. Един приятел обича да дава примера с чашата, която в България спрямо всички страни от ЕС гълта най-много енергия, за да бъде произведена. Горедолу същото е с вложените работно време и капитал. Това ни прави неконкурентни. Притиснати сме и от това, че плащаме твърде скъпо за услугите, които държавата предоставя. А те са некачествени заради корупцията и престъпността. Това ни прави уязвими и носи чувство за несправедливост. Усещането за стабилност, развитие и успех през последните години дължим на западните банки и пазари. Сега те са причината за спада на икономиката, а ние сме объркани. Кризата при нас е в някакъв смисъл по-драматична, защото преходът не успя да постиг-

не устойчиви правила, институции и компании. Идва времето на тежките решения и на изграждането наново. Ако ще се случи нещо хубаво, то ще е процес, а не събитие или материален резултат. Ще е придвижването към ценностите - от моралните до пазарните (стр. 42). Между тях няма конфликт и само така ще бъдат намерени устойчивите решения. За поколенията читатели на „Капитал“ всичко това може да е малко уморително. От един преход - в друг. От диктатура и планова икономика - към демокрация и пазар. Но през следващото десетилетие предстои да откриваме нови неща - че светът е наистина свързан, че не е Европацентричен. Ще се наложи да разбираме Азия. Технологиите ще продължат да променят живота ни експоненциално. Всичко това ще е хубаво, ако намерим и заковем отправните точки. K

За енергизиране и вдигане на погледа на www.capital.bg може да намерите линк към едно филмче в youtube.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

Zoom Тази и следващата година, разказани с много факти и конкретни прогнози ИСТОРИИТЕ НА ГОДИНАТА 10 / КАК ИЗГЛЕЖДАШЕ ПОПКУЛТУРАТА ПРЕЗ 2009 Г. 12 / КАПИТАЛ-НА СТАТИСТИКА 14 / НАКЪДЕ ЩЕ ДУХА ВЯТЪРЪТ СЛЕД КРАЯ НА КРИЗАТА 15 / КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА 18

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

Историите на 2009

Автори:

Люба ЙОРДАНОВА, Ива РУДНИКОВА Илюстрация:

Ася КОЛЕВА

6 януари България и част от Европа започнаха годината със спрени доставки на газ заради конфликт между Русия и Украйна за цената на горивото. Москва спря кранчето, а правителството на Станишев се оказа без резервен вариант. Кризата донесе на българските фирми загуби от над 500 млн. лв.

Google бомба на сайта на Министерския съвет – при изписването в търсачката на думата провал първият резултат, който излизаше, беше страницата на правителството.

8 февруари Coldplay спечелиха „Грами“ за най-

12 януари Чешкият художник Давид Черни изобрази България като инсталация от турски тоалетни на изложба в Брюксел. Това разгневи чувствителните български дипломати, които реагираха необичайно бързо... и пикаха на изкуството.

14 януари Недоволни студенти, пенсионери, екозащитници, млекопреработватели и майки се събраха пред парламента. Организираният дълго онлайн протест приключи за час и половина. Стълкновенията на протестиращите с полицията вкараха България в международния новинарски обмен. После всичко отново потъна в апатия.

20 януари Барак Обама, първият чернокож президент в историята на САЩ, положи клетва в присъствието на повече от един милион американци и чуждестранни туристи, изпълнили пространството пред Капитолия.

27 януари Българските блогъри заложиха

борба с корупцията и организираната престъпност.

8 март София беше зарината с боклук, след като концесионерът "Новера" спря да чисти столицата. В отговор кметът Бойко Борисов развали договора и възложи чистенето на други десетина фирми.

13 март Рожденият ден на "Синята коалиция" (СДС + ДСБ = ВНЛ*).

13 март

добър рок албум - Viva La Vida or Death and All His Friends.

11 февруари Лидерът на опозицията в Зимбабве Морган Цвангирай положи клетва като премиер на правителството на националното единство на Зимбабве пред своя политически съперник, президента Робърт Мугабе. Правителството на националното единство беше резултат от подписаното през септември 2008 г. споразумение за поделяне на властта.

12 февруари Европейската комисия не прихвана от оптимизма на българските управляващи и заключи за пореден път в междинния си доклад, че страната не може да постигне напредък без функционираща съдебна система и

Премиерът Сергей Станишев предложи на Европейската комисия експерти от чужди страни членки да участват пряко в държавното управление на България. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу му отговори, че Брюксел не може да замени българското правителство. За съжаление.

23 март БНТ организира кампанията "Голямото четене", която в крайна сметка се превърна в голямото патриотарстване: 1."Под игото", 2. "Време разделно" и, слава богу, 3."Тютюн".

24 март В разгара на кризата Чехия и Унгария останаха без правителства. Унгарският премиер Ференц Дюрчани подаде оставка заради тежката икономическа ситуация, а кабинетът на Мирек Тополанек падна след вот на недоверие в чешкия парламент.

2 юни

1 април

В Брюксел отвори врати музей на Рене Магрит, съдържащ най-голямата колекция от работи на прочутия сюрреалист.

Албания и Хърватия влязоха в НАТО.

6 април Над 8 хиляди младежи протестираха в Молдова срещу победата на управляващата комунистическа партия на парламентарните избори. Масовите демонстрации не доведоха до смяна на управлението.

7 юни ГЕРБ спечели изборите за Европейски парламент с 24.36% от гласовете.

11 юни

6 април Земетресение с магнитуд 6.3 по Рихтер разтърси Централна Италия, разрушавайки сгради в историческия център на Акуила. Загинаха близо 300 души, повече от 1500 бяха ранени.

СЗО обяви пандемия от свински грип. Въпреки уверенията на лекарите, че новият вирус не е по-опасен от сезонните, настана световна паника. Спечели фармацевтичната индустрия.

20 април В. "Ню Йорк таймс" обра журналистическите награди „Пулицър“ в 5 от 20-те категории - за разследване, гореща новина, международен репортаж, публикация, фотография и критика.

1 юни General Motors обяви най-големия фалит в промишления сектор в САЩ и влезе в процедура по защита от кредитори. Някогашният гигант се преструктурира в по-малък и ефективен производител под държавен контрол. Медиите в САЩ масово започнаха да наричат компанията Government Motors.

1 юни Самолет на "Ер Франс", изпълняващ полет от Рио де Женайро за Париж, се разби в Атлантическия океан. Загинаха всички 228 души на борда.

12 юни Махмуд Ахмадинеджад спечели отново президентските избори в Иран, което предизвика масови

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

протести заради съмненията в манипулция. Въпреки цензурата от властите Twitter пренесе картините от улиците на Техеран до външния свят.

18 юни Плевенският лобист Красимир Георгиев, по-известен като Красьо Черния, разрази голям корупционен скандал в съдебната система, след като се оказа, че е общувал със съдии и прокурори от цялата страна, кандидатствали за ръководни постове в съдебната система.

23 юни След три десетилетия планиране, ремонти и противоречия Музеят на Акропола най-после посрещна първите си посетители.

25 юни Светът осъмна с вестта за смъртта на краля на попа Майкъл Джексън. Онлайн реакциите и съболезнованията на милионите скърбящи почитатели увеличиха интернет трафика до безпрецедентни нива.

5 юли ГЕРБ спечели убедително парламентарните избори. Рекордно високата избирателна активност (близо 4.2 млн. души) обезсмисли купуването на гласове и контролирания вот. Партията на Бойко Борисов сформира самостоятелен кабинет и получи подкрепата на "Синята коалиция", "Атака" и РЗС.

20 август Шотландия освободи либиеца Абделбасет ал

Меграхи, осъден за атентат срещу американски самолет над шотландския град Локърби, заради тежкото му заболяване. САЩ протестираха срещу решението и настояха либиецът да остане зад решетките.

22 септември

9 ноември

След оспорвана надпревара и не без известна доза късмет Ирина Бокова стана първата жена - генерален директор на ЮНЕСКО.

Берлин отпразнува 20-годишнината от падането на Берлинската стена със събаряне на символична стена от парчета домино. Те рухнаха под натиска на легендарния Лех Валенса.

27 септември

20 август Юсейн Болт от Ямайка отбеляза два зашеметяващи рекорда в бягането на 100 м с изумителното време от 9.58 сек. и на 200 м с 19.19 сек.

29 август Мадона на стадион "Васил Левски". Още не е за вярване.

5 септември Петнадесет българи загинаха, след като туристически кораб се преобърна в Охридското езеро. Най-вероятната причина е претоварване на кораба. Все още няма повдигнати обвинения за инцидента.

7 септември Еврокомисията съобщи, че ще размрази 19 милиона евро за България по програмата САПАРД. Това стана, след като новото правителство предприе мерки, за които Брюксел настояваше от месеци, но предишната власт отлагаше по политически причини.

8 септември Бившият земеделски министър Валери Цветанов стана първият от кабинета "Станишев", получил обвинение за длъжностно престъпление.

Режисьорът Роман Полански беше арестуван в Швейцария със съдебна заповед, издадена от американските власти през 1978 г. През 1977 г. Полански е обвинен в изнасилване на 13-годишна манекенка. Успява да напусне САЩ преди края на делото и 30 години не стъпва там.

1 октомври Международният валутен фонд обяви, че рецесията в световната икономика е приключила, а пред глобалното стопанство остава предизвикателството на устойчивото възстановяване.

6 октомври Българската оперна певица Красимира Стоянова получи титлата камерзенгерин на Виенската опера – най-високото звание за оперен певец в Австрия.

15 ноември Йорданка Фандъкова от ГЕРБ стана първата жена - кмет на София.

17 ноември Варненското златно съкровище заблестя в Манхатън на изложба в Института за проучване на древността към NYU. Археологическата експозиция, включваща общо 2000 предмета от България, Румъния и Молдова, предизвика огромен интерес и продължава до април следващата година.

19 ноември Европейският съюз си избра безлични и компромисни лидери - белгиецът Херман ван Ромпой за президент и британката Катрин Аштън за върховен представител за външната политика.

6 декември

Нобеловата награда за литература беше присъдена на родената в Румъния германска писателка Херта Мюлер.

Световните лидери се събраха в Копенхаген, за да обсъдят проблема с климатичните промени. Срещата премина трудно, бедните страни бойкотираха преговорите с настояването да не бъдат задължавани да намалят парниковите си газове, а екоактивисти протестираха за по-сериозна борба с глобалното затопляне.

19 октомври

19 декември

8 октомври

Технически доклад на еврокомисията за ситуацията с усвояването на европейските средства в България и Румъния обобщава, че най-често срещаните проблеми в България са конфликт на интереси, слаб финансов контрол, недостатъчен административен капацитет и законови слабости.

Отпадна официално визовият режим за гражданите на Македония, Сърбия и Черна гора при пътуването им в страните от ЕС с изключение на Великобритания и Ирландия.

Фотографии: Reuters, Капитал

*ВНЛ=Вечна Неразделна Любов (за забравилите)

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

Ъ?

лека ръка бихме могли да обявим Бойко Борисов за поп-културната икона на годината, окъпана във всенародна любов...

Решихме обаче, че като създател на собствен фолклор той заслужава самостоятелни две страници (виж стр. 3435) И събрахме на едно място всички най-най популярния вкус за 2009, за да се опитаме да обобщим какво диктуваше публиката на шоубизнеса и обратното. И какво можем да научим за себе си и за средата, в която живеем, от филмите, които гледахме, книгите, които си купувахме, и музиката, която слушахме.

Как изглеждаше попкултурата през 2009

В своеобразната ни карта на поп културните феномени през 2009 най-голямата звезда се пада на Мехмет и Инджи, които трогнаха домакините (и не само) така, както не им се беше случвало от 80-те и „Робинята Изаура“ насам. Тийнейджърите пък буквално потънаха в зоната на здрача, смъртоносно и щастливо „ухапани“ от историята на писателката Стефани Майер за невъзможната любов между девойка и вампир, която беше майсторски маркетингово продължена и на кино. Странно или не, „Как да отслабнем завинаги“ пак е най-често задаваният въпрос на книжния пазар. Едва ли ще ви изненадаме и ако ви

ШЕГИ, ЗАКАЧКИ И МАЛКИ ЧОВЕШКИ ТРАГЕДИИ НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ 1. Подгответе се за много смях (серия от инциденти и малки човешки нещастия) 2. Опааа, изненада (забавна реклама на испанската марка обувки Bunker) 3. Много смях (приятели си погаждат номера в руско студентско общежитие) 4. Извънземен („попър“ танцьор на кастинг на американското риалити шоу So You Think You Can Dance) 5. (18+) Не е това, което си мислите (серия забавни рисунки със сексуален подтекст) 6. Lilana feat. Snoop Dogg & Big Sha – Dime piece 7. Кючекът на сезона – Илиян – Тупалка 8. Илиян – Тупалка (официален видеоклип) 9. Намериха най-дългата змия мъртва 10. Орк. Сава Бенд – Птичи грип+субтитри р

ОТ ЗОРАТА НА ДИНОЗАВРИТЕ ДО КРАЯ НА СВЕТА Най-гледаните филми в кината 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

Ледена епоха 3 2012 Ангели и демони Бърз и яростен Здрач 2: Новолуние Хари Потър и Нечистокръвният принц Облачно с кюфтета Гадни копилета Терминатор: Спасение В небето

приходи

2 535 030 лв.

1 106 065 лв. 838 509 лв. 532 755 лв. 487 471лв. 441 240 лв. 434 992 лв. 413 777 лв. 383 867 лв. 347 991 лв

Източник: cineﬁsh.bg

КОЛЕКЦИЯ ОТ ЧУПКИ В КРЪСТА

ЕКШЪН ДО ДУПКА

Най-сваляната музика от торентите

Най-сваляните филми от торентите Отново на 17 1. Кодът 2. 3. Турнирът 4. Здрач 5. Нострадамус: 2012 6. G.I. Joe: Изгревът на Кобра 7. 18-годишна девственица 8. Американски пай 7: Книгата на любовта 9. Кръв и кости 10. Секс нагон

183.709 пъти 169.779 пъти 169.180 пъти 164.685 пъти 161.398 пъти 156.929 пъти 151.485 пъти 149.698 пъти 145.248 пъти 144.906 пъти

Източник: zamunda.net

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

36.609 пъти 36.063 пъти 34.240 пъти 30.034 пъти 27.297 пъти 26.742 пъти 22.942 пъти 20.044 пъти 19.293 пъти 18.620 пъти

Payner Folk Collection 5 (2009) Преслава, „Пази се от приятелки“ Пайнер хит сезони - лято 2009 Пайнер хит сезони - пролет Преслава - mp3 Hit Collection Пайнер хит бикини '09 Planeta Payner Hit Mix by DJ Asky Michael Jackson - Greatest Hits Payner Love Ballads / Любовни балади vol.1 Fast And Furious 4 OST Източник: zamunda.net

ГЛАД ЗА ГЕРОИ И СМЯХ

МАДОНА FOREVER И РУМЪНСКИ ПОП

Най-сваляните тв сериали от торентите

Най-слушаните песни по радиостанциите

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

Герои S04E01-02 Доктор Хаус S06E01-02 Отчаяни съпруги Клюкарката S03E01 One Tree Hill S07E01 Двама мъже и половина - сезон 6 Дневниците на вампира Истинска кръв - сезон 1 Supernatural S05E02 1001 Нощ - сезон 2 Източник: zamunda.net

42.968 пъти 42.034 пъти 26.125 пъти 25.375 пъти 24.694 пъти 21.748 пъти 20.870 пъти 18.246 пъти 17.948 пъти 15.637 пъти

1. Celabration Madonna 2. Down Sean, Jay Feat. Lil Wayne 3. Sweet dreams Beyonce 4. Beat again Jls 5. Release me Agnes 6. When love takes over Guetta, David Feat, Rowland, Kelly 7. Colors Morandi 8. Amazing Inna 9. Evacuate the danceﬂoor Cascada 10. Cry cry Oceana Източник: Nielsen Music Control

завъртания в радио ефира 5446 3219 4368 2140 4909 7788 1797 1711 2454

877

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM кажем, че Коелю, Гришам и Дан Браун си остават повелителите на масовия вкус и тази година на полето на художествената литература. А попът в България всъщност е фолк. Най-сваляната музика в интернет и най-гледаните клипчета във vbox7.com са твърдо за щракане с пръсти. През 2009 обаче чалгата слезе от масите и се качи на политическата трибуна. (вижте как на 22-23 стр.) Както казва Камен Донев в най-масовия (в добрия смисъл на думата) за годината театрален спектакъл „Възгледите на един учител за народното творчество“: “Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз.“

Текст: Зорница СТОИЛОВА Инфографика: Антония ТИЛЕВА

НАЙ-ГЛЕДАНАТА ТЕАТРАЛНА ПОСТАНОВКА „ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО“

НАЙ-ГЛЕДАНИТЕ ТВ ПРЕДАВАНИЯ

60 000 ду души

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10.

тв канал предавания аудитория в хил. души рейтинг % пазарен дял в % 37.213 14.075 1058.087 bТV Форт Бояр 1022.437 38.910 13.601 bТV Денсинг старс 976.268 38.581 12.986 bТV Мюзик айдъл 934.394 12.429 37.872 bТV Сървайвър 11.576 870.269 39.982 bТV Перла 11.399 bТV Новини - късна емисия 856.923 37.576 bТV бТВ Репортерите 38.314 10.864 816.751 bТV Новини - централна емисия 40.576 10.784 810.733 bТV Комиците 35.585 9.922 745.893 Нова тв Сълзи над Босфора 730.721 55.687 9.720

Забележка: Класацията е на база среден рейтинг в хиляди зрители, за всички броеве на предаванията излъчени през 2009г. Не са включени еднократно излъчваните предавания като филми и спортни събития

КЛИПЧЕТА ВЪВ VBOX7.COM

Източник: GARB

брой гледания 1 377 297 1 052 742

874 026 763 698 732 177

В ЗОНАТА НА ЗДРАЧА И ТАЙН ТАЙНИТЕ - НАЙ-ПРОДАВАНИТЕ КНИГИ

490 588 299 849 296 876 254 377 233 664

Художествена/нехудожествена литература

Българска художествена литература

Заглавие

1. 2. 3. 4. 5.

Изгубеният символ Новолуние Затъмнение Зазоряване Приказки за размисъл

105 85 70 50 22 15 10 9.5 7.5 7

155 в петък 130 в събота 110 в събота 110 в събота

(среден тираж за годината в хил. бройки)

Седмични вестници Уикенд 1. Трета възраст 2. 140 Над 55 3. 130 Шоу 4. 97 Галерия 5. 90 Втора младост 6. 62 Шок 7. 24 Капитал 8. Софийски имоти 6 9. 10. Строителство Градът 5

285 265

Източник: „Капитал“

1. 2. 3. 4. 5.

Автор

Издателство

Мастиленият лабиринт Людмила Филипова 18% сиво. Роман Захари Карабашлиев Кратка история на самолета Захари Карабашлиев Заплахата Дан Браун Димитър Недков Още дневници и нощници Иво Сиромахов

Сиела Сиела Сиела Стандарт Сиела

Художествена литература

Художествена/нехудожествена литература

Изгубеният символ Здрач Победителят е сам Малкият принц Изнудването

Източник: Хеликон

1. Телеграф 2. Дневен Труд 3. 24 часа 4. Стандарт 5. Новините днес 6. Монитор Новинар 7. Дневник 8. Сега 9. Класа 10.

Бард Егмонт Егмонт Егмонт Хермес

Източник: „Хеликон“

1. 2. 3. 4. 5.

Всекидневници

Издателство

Източник: Пингвините

Заглавие

ЖЪЛТОТО Е НОВОТО ЧЕРНО НАЙ-ТИРАЖНИТЕ ВЕСТНИЦИ ЗА 2009

Автор Дан Браун Стефани Майър Стефани Майър Стефани Майър Хорхе Букай

Автор

Издателство

Заглавие

Дан Браун Стефани Майър Паулу Коелю А. Екзюпери Джон Гришам

Бард Егмонт България Обсидиан Лъчезар Минчев Обсидиан

1. 2. 3. 4. 5.

Тайната Изгубеният символ Новолуние Приказки за размисъл Нека ти разкажа

Източник: „Сиела“

Автор

Издателство

Ронда Бърн Дан Браун Стефани Майер Хорхе Букай Хорхе Букай

Изток-Запад Бард Егмонт България Хермес Хермес

ИЛЮСТРАЦИИ: SHUTTERSTOCK

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

Капитална статистика В началото на декември помолихме потребителите на capital.bg да ни помогнат в избора на „Човек на годината“. Да се избере едно име, което да въплъщава в себе си виждането на всички за успех и добродетелност, никога не е било лесно. Затова и решихме да се спрем на няколко имена от тези, които ни бяха предложени в почти 190 коментара.

ОТЕЦ ЙОАН - монахът от дома за сираци „Св. Николай“ в с. Нови хан, който приютява и помага на изпадналите в тежко положение майки, наркозависими, бездомни

СИМЕОН ДЯНКОВ - малко неочаквано за нас финансовият министър получи голям брой подкрепящи гласове на сайта на „Капитал“. Номиниран е за смелите си действия за прекрояване на бюджет 2009, запазването на борда и усилията му да ни спаси от една истински тежка криза

ЕКИПЪТ НА „СПАСИ, ДАРИ НА...“ - неформалната организация попада в номинациите за помощта, която оказва на родителите на болни деца в борбата с институциите и съхраняването на надеждата за бъдещето още

РУМЕН ЯНКОВ - вече бившият председател на Конституционния съд е номиниран за честността и принципността, която е проявявал през целия си професионален път на магистрат още на стра-

1658

ТЕОДОРА ЗАХАРИЕВА учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването е номинирана за направеното от нея в защита на правата на онкоболните

ница 42-43

на страница 44

НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ ДУМИ В СТАТИИТЕ НА CAPITAL.BG

4192 . 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

НАЙ-ЧЕТЕНИ СТАТИИ ОТ ВЕСТНИКА Дьорт, дьорт, дьорт... Като няма парно, има онлайн порно Гамизиада Кошмарът на имотния пазар Яне Янев и политическият франчайз* Случаят „Борилски“ Перли и сълзи Строежът на цената ТИМ билдинг За какво ни е БАН Предателството на медиите Къде изчезнаха парите? 2 милиона надежди Вечна дружба, а? Де е България Пет урока по правосъдие Кой изкупува тиража на „Капитал“? Вдигни очи Дванайсетият играч в отбора на Станишев Истерична епидемия

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ СТАТИИ ОТ ВЕСТНИКА 1 ТИМ билдинг 2 Кошмарът на имотния пазар 3 Буря на източния фронт 4 Къде изчезнаха парите? 5 Строежът на цената 6 Градът на моловете и неоправданите надежди 7 За какво ни е БАН 8 Гамизиада 9 Ловци на изчезващи видове 10 Първите 100 11 Вдигането на димната завеса 12 В окото на кризата 13 Вдигни очи 14 Де е България 15 Вечна дружба, а? 16 Изгубеното поколение 17 Кой идва след старите кучета Защитени хотели 18 За какво са й левове на датска банка 19 Младите в Движение(то) 20

НАЙ-ЧЕТЕНИ СТАТИИ ОТ БЛОГА

БРОЙ ПРОЧИТАНИЯ 55999 40013 37173 31871 28812 26567 25972 25396 25178 24923 23430 23430 22588 22516 21167 21097 20218 20038 20032 20027

19365 12195 10833 10395 8524 8303 7784 7342 7309 7163 7070 6966 6946 6781 6701 6664 6570 6569 6509 6507

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ СТАТИИ ОТ БЛОГА

БРОЙ КОМЕНТАРИ 410 352 329 303 289 276 275 264 247 241 238 221 215 213 204 203 202 201 196 189

Dm Drogeriemarkt открива първия си български филиал във Видин Собственикът на „Нова тв“ се извини за едностранчиво предаване Поредният удар на „Винпром Пещера“ Корупцията в УНСС като личен опит Фотогалерия: Половин ден в новата метроотсечка Фотогалерия: Молдова протестира Жълта преса Румен Овчаров: Доставките на газ за България са гарантирани (По)Бойко Борисов БСП и ДПС извършиха подлост и трябва да бъдат наказани Това не е краят на торентите Един проект за 902 хил. лв. Емилия Масларова отказа да участва във VIP Brother Петъчен маркетинг Ревю: Стартът на Rolling Stone България - мръсна приказка Внимавай кого наричаш „мафия“ Едно голямо пътуване с БГ Еър - почти 20 часа от София до Варна Ще се жалвам Един ден в страната на абсурдите

3008

199 123 114 94 90 87 86 85 85 84 74 65 63 62 62 56 55 52 52

Моля, не стачкувайте Симеон Дянков: БАН не прави наука, в БАН са феодални старци! Има нещо сбъркано във Варна (По)Бойко Борисов Още за „Алея Първа“ Генетика на народите, или защо евреите са толкова умни Обама - Нобелов лауреат Re:Tv вече не излъчва Собственикът на „Нова тв“ се извини за едностранчиво предаване Ревю: Стартът на Rolling Stone Корупцията в УНСС като личен опит Как се гласува извън България БСП и ДПС извършиха подлост и трябва да бъдат наказани Няма рейтинг, няма проблем Парите на Ирена Кръстева са чисти Идва ли краят на баничката Един проект за 902 хил. лева* Част втора: ЗАЯВЛЕНИЕТО ФОТОГАЛЕРИЯ: Спирит ъф бъъгъс* Румен Овчаров: Доставките на газ за България са гарантирани Аз съм по-малкото зло!

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM >>

Ctrl + Alt + Del Идващата 2010 ще е година за рестарт. Първият въпрос е: кризата (поне по света) отмина, рецесията е почти зад гърба ни, но къде е растежът.

Или накъде ще духа вятърът след края на кризата Текст: Екип на „Капитал“

Илюстрации: Shutterstock

Политиците и бизнесът по света ще търсят нов устойчив икономически модел, справяйки се с последиците на отминалата буря - по-бавен ико-

номически растеж, повече държавен и частен дълг, повече правителствена намеса и регулации, ограничени печалби, отслабен апетит към предприемачески риск, притиснато потребление, ограничен кредит, устойчива безработица. Инфлацията ще остане на ниски, но положителни нива. Оттук икономистите са разделени - някои очакват скок заради парите, които правителствата изляха при спасяване на банки и фирми, други виждат дефлация заради охладеното потребление и новопоявилата се склонност (дори у американците) да спестяват. И в двата случая нестабилността в ценовите равнища ще добави несигурност към балансите на компаниите. По-важният урок от 2009 обаче е, че освен с цикличните трябва да се справим със

структурните предизвикателства. Това е вторият въпрос: в какъв свят ще живеем след края на рецесията. През следващото десетилетие светът трескаво ще пренарежда икономическото си портфолио. Между секторите с нарастваща добавена стойност и трудова заетост може да се окажат енергоспестяващите технологии, производството на възобновяеми енергоносители, изграждането на енергийна инфраструктура, свързващите технологии, биоземеделието. България също ще търси нов път за развитие, който да позволява значителен растеж, нови работни места и повишаване на благосъстоянието на хората в бъдеще. Ето част от трендовете, които според „Капитал“ ще движат света през следващите 12 месеца (и след това). K

Новите „идоли“

По-зелени, по-добри!

Пиратството ще засегне и спорта

а разлика от ХХ век, който имаше своите устойчиви културни икони, първото десетилетие на новия век не предложи такива. Шоубизнесът, киното, спортът и политиката ще продължат да произвеждат звезди за „еднократна употреба“, които зрителите ползват и забравят бързо. Това е консуматорски модел, следствие от пренасищането с информация от телевизията и интернет. Феноменалната популярност на американския президент Обама е доказателство за съществуващата празнина в масовото съзнание. Тя само идва да покаже, че хората имат нужда от своите нови идоли. Новите звезди еднодневки са продукт на трансформациите в самите медии през последните години, когато шоуто трайно се смеси с новините и публицистиката. Заради увлеченията по формата на реалити шоуто и робуването на рейтингите телевизиите предпочитат да предлагат все полесно смилаемо забавление и далеч не храна за ума. Това още по-често се случва в периоди на икономически кризи (въпреки че в учебниците пише, че трябва да е тъкмо обратното.) 2010 г. няма да е изключение. Резултатът е infotainment (information + entertainment). Опаковката е поважна от съдържанието, тя е самото послание.

ледващата 2010 ще бъде година на тежки битки по изковаването на новия климатичен договор. Потребителите ще предпочитат всичко, което изглежда поекологично, чисто и енергоспестяващо - от храни, дрехи и козметика до електроуреди, обзавеждане и автомобили. Под натиска на купувачи, партньори и инвеститори бизнесът ще избира все по-социално отговорни политики. Естествено да си по-зелен и по-добър не е безплатно, а някой трябва да плати цената. 2010-а ще покаже в какво съотношение ще бъде поделена сметката между бизнеса и клиентите. Има обаче и риск от преиграване с мерките срещу климатичните промени. Глобалното затопляне вече е като новия world peace - скоро дори претендентките за „Мис Свят“ ще го използват за слоган, което заплашва да го превърне от важна в досадна тема и да изпадне от полезрението на повечето хора. Понеже за разлика от световния мир то изисква реални пари, извадени от джоба на данъкоплатците (включително на българските), отрицателите на теорията за глобалното затопляне ще стават все по-агресивни. Ако това се превърне в доминиращо обществено мнение в много страни, процесът на „спиране“ на затоплянето може да претърпи сериозни негативни последствия.

лед като сполетя музиката, телевизията, киното и крайбрежието на Сомалия, пиратството вече има следваща мишена - спорта. Все повече спортни събития ще бъдат предавани нелегално в интернет, при това с достатъчно добро качество. Така милиони зрители по света получават безплатен и неограничен достъп до събитията без плащане на такси, които да отиват при притежателите на правата. Ще продължи да нараства популярността на т.нар. P2P програми (от peer to peer - потребителите споделят сигнала един с друг). Тя ще е за сметка на другата използвана досега технология - т.нар. Unicast (сигналът се предава директно от пиратски сървър към зрителя), при която обикновено компаниите изискват плащане на абонаментни за достъп. Повечето от пиратските P2P програми излъчват от Китай и засега държателите на правата за спортни предавания не могат да им се противопоставят. Някои от програмите като SopCast и TVAnts предлагат безплатен софтуер за приемане на предаванията, което гарантира на зрителите достъп без никакви разходи. През 2010 има две големи събития - зимната олимпиада във Ванкувър, Канада, и световното първенство по футбол в Южноафриканската република, покрaй които се очаква бум на пиратското излъчване (live streaming).

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

„Споделяй и продавай!“

оциалните мрежи ще са все по-определящ фактор как хората общуват, събират информация, купуват или реагират на събития от икономиката, политиката и заобикалящия свят. 2010 ще е повратна точка за бизнес модела им - собствениците на социалните мрежи ще се опитат осребрят натрупаната популярност, като продават реклама и бази данни на заинтересуваните компании.

Фалит вече не е мръсна дума Амбициите за комерсиализиране обаче ще влизат във все по-тежки схватки с адвокати, активисти и потребителски групи, защищаващи личните данни. Остава да видим дали ще има отлив на потребители, ще се появи ли алтернатива на платформи като Facebook и Twitter, какво ще жертват мрежите в битката за приходи. Сигурно е обаче, че социалните мрежи все повече ще заменят медиите като фактор при формиране на общественото мнение. За добро или лошо.

дващата 2010 ще е поредната година на бързи фалити и особено на предварително уредените. След 2009, когато фалираха много известни имена като General Motors (GM), Chrysler, Lacroix, Escada и цяла орда американски банки, тенденцията ще продължи и през 2010 г. Защитата от кредитори при банкрут дава на компаниите глътка въздух. Задушени от бавното оживление в кредитирането, немалко компании

ще се ориентират към модата на бързите и предварително уговорени фалити, водещи до споразумение с кредиторите или до намиране на нов собственик. Тази процедура стана модерна в кризата, защото е практична - кратка и не толкова скъпа. GM излезе от 40-дневен банкрут по-малка, но по-здрава. Примерът й ще бъде последван от още тромави и бавно преструктуриращи се мастодонти, банки и вестници. Накратко: фалит вече не е мръсна дума.

След baby boom идва „баби бум“ ефект

околението на бейби бумърите (родените след Втората световна война) постепенно започва да навършва пенсионна възраст, което създава все по-голям натиск върху пенсионните системи и здравеопазването в Северна Америка и Европа. Много държави предприеха стъпки за отлагане на неизбежния удар, като прокараха законодателство за удължаване на трудовата възраст. Самите бейби бумъри предпочитат да

отлагат пенсионирането си - заради загуба в стойността на активите им от кризата или просто защото средната продължителност на живота, а оттам и на професионална активност, се удължава - 70 са новите 55. Това ще създава натиск върху пазара на труда - по-малко работни места за младите, които излизат от университетите, и по-голяма диверсификация на работните места - не само като пол, раса, сексуална ориентация, но и като поколения.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

Freeconomics

Библиотека в джоба

Амазонките на пазара

рез 2010 ще е годината на пестеливия потребител. Наследство от кризата е, че хората все по-неохотно ще се разделят с част от дохода си за потребление. Наследство на свръхпредлагането от годините преди рецесията е, че свикнахме много неща да ни се дават безплатно. Наслагването на тези две тенденции ще роди нов модел, който ще залага на все повече безплатни (или изглеждащи като такива) стоки и услуги. Това ще наложи пренастройване на бизнес моделите в цели индустрии. Защото за бизнеса прекалено много free на свит пазар е равно на загуби, застой в иновациите и по-малко качествени продукти в бъдеще. Ще спечелят онези, които успеят да убедят клиентите, че им продават повече за по-малко пари. Low-cost авиокомпаниите ще са на мода. И бизнесът, и потребителите обаче не бива да забравят правилото, че няма безплатен обяд и предоставянето даром на продукти и услуги може да се обърне срещу създателите им. Сред първите опарили се е вестникарската индустрия, която сега пробва да извърви обратния път - от безплатно към платено съдържание в интернет.

Възходът на Китай и Бразилия

овите големи в клуба найразвитите държави Г-20. Някога ги мислеха за бъдещи сили, но 2009-а ги легитимира като новите суперсили, с които всички ще трябва да се съобразяват. Кризата почти не ги засегна - Бразилия расте с над 5%, Китай - дори с 8%. Първата откри огромни залежи от петрол, спечели домакинството на световното първенство през 2014 и олимпиадата през 2016, а Китай наля още повече ресурси в производство и инфраструктура, като заплахата е изцяло да завладее производствените пазари. Другите две от някогашния БРИК - Индия и Русия, понесоха по-тежко кризата и изостанаха от водачите. Икономиките на останалите развити страни начело със САЩ пострадаха и ги очакват поне година или две мъчително възстановяване. Така кризата легитимира новите големи играчи на световната сцена. Така че да кажем сбогом на суперсилата, да живеят суперсилите!

ко можем да перифразираме онова старо твърдение, зад всяка покупка стои жена. Макар в исторически план, че и до днес жените като цяло да работят по-малко и да изкарват по-малко пари от мъжете, разликата става все по-малка. Според изследване, публикувано в специализираното издание AdAge, ако през 1960 г. средната американска жена е имала годишен доход от 1261 долара (8023 долара днес с пресметната инфлация), през 2008 г. тя вече е печелела 20 867 долара. За всеки долар, който мъжете са изкарвали през 1960 г., жените са правели по 60.7 цента. През 2008 г. разликата се е свила - за един „мъжки“ долар жените са изкарвали 77.1 цента. В средата на ХХ век едва 37.9% от дамите са влизали в колеж след гимназията, сега 66.1% продължават образованието си. Казано накратко, жената, на която преди рекламодателите говореха чрез сапунените сериали, днес е образована, гради кариера и разполага с много повече лични средства. Всичко това я превръща в мощен фактор за успеха или провала на един продукт или услуга на пазара.

олемите секции с книги в хола ще останат завинаги в 80-те. Бъдещето принадлежи на електронните книги и четящи устройства (е-readers), които все повече ще изместват хартиените издания от бита на хората. Пионер в този бизнес е порталът за онлайн търговия Amazon. През тази година компанията пусна подобрена (и по-евтина) версия на четеца Kindle 2, както и по-големия модел Kindle DX, който е подходящ за ползване на вестници и учебници. Това събуди апетитите на конкуренти от калибъра на Google и Sony, в резултат на което през 2010 се очаква бум в предлагането на електронни четци и таблети. Благодарение на тях домашната библиотека вече ще може да се побере в ръчна чанта. „2009 г. беше за електронните книги това, което 2001 г. беше за музикалната индустрия с появата на iPod“, коментира наскоро сп. „Икономист“. Масовото разпространение на електронните книги ще зависи най-вече от скоростта, с която устройствата ще поевтиняват (сега цената им надхвърля 250 долара). Дългоочакваното събитие на 2010 в сегмента е и появата на таблета на Apple, за който мнозина очакват да повтори успеха на революционния iPhone.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ZOOM

Какво да очакваме от 2010 1

влизат в сила повисоки акцизи на цигарите осигурителната вноска за пенсия намалява с 2 процентни пункта влизат в сила новите минимални осигурителни прагове по основни икономически дейности и групи професии (средно увеличение с 4.85% спрямо 2009 г.) минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 420 лв. (от 260 лв. през 2009 г.) минималният осигурителен доход за земеделските и тютюнопроизводителите става 240 лв. (от съответно 130 лв. и 65 лв. през 2009 г.) моряците започват да се осигуряват изцяло за своя сметка върху минимум 420 лв. влизат в сила промените в закона за нотариусите - всички сделки с недвижими имоти ще се извършват по банков път Испания поема председателството на ЕС от Швеция за шест месеца отпада облагането с акциз на новите и употребяваните пътнически, товаропътнически и състезателни автомобили за транспорт на до 9 лица с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата, или около 163 конски сили

кандидатите за еврокомисари в Европейския парламент, Брюксел и Страсбург

продължава делото срещу бившия шеф на фонд „Земеделие“ Асен Друмев

11 Великотърновският апелативен съд ще разгледа делото „Борилски“ и най-вероятно ще го обяви за решаване Софийски градски съд трябва да реши кога да се проведе общото събрание на кредиторите на „Кремиковци“, които най-вероятно ще решат комбинатът да спре да работи и активите му да бъдат продадени.

1-19

изслушвания на

търговският център „Карфур Цариградско“.

5-24

мач за световната титла по шахмат в София между Веселин Топалов и Вишванатан Ананд

Световно първенство по футбол в ЮАР трябва да се подпишат новите договори за доставка на природен газ с Русия народното събрание трябва да приеме избирателния кодекс, който ще въведе нови правила за всички видове вот

Международен технически панаир - Международен панаир Пловдив влаковете на метрото в София ще се движат на интервал от 3.5 мин (вместо сегашните 4 мин.), след като бъдат пуснати три нови мотриси

продължава делото срещу Александър Томов в Народното събрание ще гласуват вече с биометрични данни, което би трябвало да остави в историята гласуването с чужди карти ще заседава Консултативният съвет по национална сигурност за промените в съдебната система ще бъде избран проектант и строител на завода за отпадъци на столицата, който трябва да е готов до две години

Европарламентът гласува състава на новата комисия

изтича мандатът на Бен Бернанке като шеф на Федералния резерв на САЩ краен срок за обявяване на обществените поръчки за почистването на София.

отчетно-изборна конференция на партия ГЕРБ. Възможно е премиерът Бойко Борисов да стане председател на формацията на мястото на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов

свърже кварталите „Обеля“ и „Надежда“. Ще заработи първият голям аутлет център в София, в който ще се предлагат с намаление маркови дрехи, обувки и аксесоари от стари колекции.

2-6 CEBIT - ЦЕБИТ ХАНОВЕР, Германия, Световен панаир за информационна и комуникационна техника и технологии

отваря врати най-големият мол в София „Сердика център“ МВР започва да издава новите лични карти и шофьорски книжки с включени биометрични данни. Срокът на валидност на старите, издадени през 2000 г., беше удължен с само с шест месеца започва строителството на отсечката от магистрала „Тракия“ между Стара и Нова Загора трябва да започне реалната работа по газопровода д „Набуко“

нискотарифният австрийския превозвач „Ники“ започва да лети шест пъти седмично по линията София Виена. Цената на билета в едната посока е от 11 евро без таксите, които са около 28 евро.

12-28

Зимни олимпийски игри във Ванкувър очаква се България да подаде молба за членство в ERM2 чакалнята за еврозоната доклад на Европейската комисия за България и Румъния трябва да бъде избран изпълнител на отсечката от софийското метро, която ще

Белгия поема председателството на ЕС за 6 месеца

изтича ча мандатът на омбудсмана Гиньо Ганев. Народното събрание трябва да избере друг на негово място започва процедурата по оперативна програма „Конкурентоспособност“ за проекти в областта „Въвеждане на енергоспестяващи технологии“. Общата стойност е над 107 млн. лв. Агенцията за приватизация трябва да предложи за продажба държавния дял от „Булгартабак холдинг“. в София ще отвори

държавите - членки на Европейския съюз, трябва да започнат да прилагат директивата за потребителските кредити, която изисква всички банки да предоставят съпоставима информация

11-16

Международен панаир на потребителски стоки и технологии - Международен панаир Пловдив

15 отваря врати „Гранд мол Варна“, който ще е найголемият в града. Инвестицията в него е 130 млн. евро и ще има разгъната площ от 130 000 кв.м. Започва строителството на отсечките Нова Загора - Карнобат и Карнобат Ямбол, част от магистрала „Тракия“ Трябва да бъдат приети промените в Закона за енерггетиката, които ще отразят новите европейски директиви за либерализация на пазара бензиностанциите трябва да продават дизел, в който има 2% биодизел

Годишен доклад на ЕК за България и Румъния по механизма за наблюдение и сътрудничество При по-благоприятно от очакваното развитие на икономиката и увеличение на приходите в бюджета правителството обеща в средата на годината да преразгледа бюджета за 2010 г. и да увеличи някои разходи. добавката върху пенсията на пенсионерите - вдовци и вдовици, се увеличава от 20% на 25% от пенсията на починалия съпруг или съпруга въвежда се диференцирана добавка към пенсиите на навършилите 75-годишна възраст със среден размер 35.12 лв. изтича мандатът на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, известна като комисията „Кушлев“

краен срок за прехвърляне на правата за лихвоточки от правоимащите към техни наследници трябва да се обявят търговете за изпълнител на магистрала „Марица“ и на два от лотовете на магистрала „Струма“

Срещата на върха на НАТО, на която трябва да приемат новата стратегия на алианса - Лисабон, Португалия.

влиза в сила пълна забрана за пушене в закрити обществени места

27 септември до 11 юли

световните лидери трябва да се срещнат, за да финализират споразумението за климата, по което се договаряха в Копенхаген, този път в Мексико

изтича лицензът на правителствения самолет ТУ-154 пик на летния туристически сезон ще бъде готов завод за боклука на Варна

11 юни

традиционна среща на правителството с бизнеса, организирана от вестник „Капитал“ краен срок за завършването на строежа на Дунав мост 2

11 октомври

до

трябва да бъде завършена магистрала „Люлин“

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

Истории 7 сюжета, които направиха 2009 толкова интересна ДЪЛБОКИ ИСТОРИИ ЗА МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО НА ИМОТНИЯ ПАЗАР 20 / КРИЗА, КРИЗА, ГЪЦИ, ГЪЦИ – ПОПФОЛКЪТ ЗА КРИЗАТА 22 / НОВИТЕ МОДНИ МАРКИ, КОИТО ЩЕ СЕ ПОЯВЯТ В МАГАЗИНИТЕ ПРЕЗ 2010 Г. 24 / НИЙЛ КАШКАРИ - ЧОВЕКЪТ СЪС 700 МИЛИАРДА ДОЛАРА 25 / ВСИЧКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ВЛАСТ НА ЖЕНИТЕ 28 / СВЕТОВНОТО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ В ЮЖНА АФРИКА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА БУКМЕЙКЪРИТЕ 30 / ПОСЛЕДНИТЕ МИЛИЦИОНЕРИ 32

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

Дълбоки истории Тук през 2011 ще се намира „България мол“

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

Старите изкопи разказват миналото и бъдещето на имотния пазар Яна БОДУРОВА

Историята е съставена не само от нещата, които са се случили, а и от тези, които не сa. За последните, разбира се, се знае много малко и може само да гадаем какъв би бил светът, ако те бяха станали факт. Историята обаче има и един трети, съществен компонент. Нещата, които са започнали да се случват, но все още не са доведени докрай. За тях също се знае малко, но пък някои са толкова внушителни, че е трудно да не ги забележим. Например огромните изкопи, с някои от които съжителстваме от години, без зад металните им огради да са се показали сгради.

Причините за забавянето на строителството във всеки от случаите са различни. Ако обаче се вгледате по-внимателно в по-големите неосъществени обекти, ще видите, че точно там се е събрала обобщената картина на целия пазар на имоти в България - от еуфорията на лесните печалби и бързи продажби до летаргията от липсата на финансиране и трудните сделки. В изкопите може да се види как предприемачите в пика са купували прекалено скъпи терени и с години са ги окрупнявали, смятайки, че цените ще продължат да растат, и когато комплексите са готови, инвестицията ще си е струвала. Там се оглеждат и всички тромави бюрократични процедури по изваждане на разрешително за строеж и прекарване на необходимата инфраструктура, спад в търсеното във всички сегменти на пазара и не на последно място предпазливост от страна на банките към финансирането на мегакомплекси. Ако се вгледате още по-внимателно, пак там може да видите и бъдещото на пазара. В идните две-три години започването на нови проекти ще е по-скоро изключение, но част от не-

довършените ще имат голям шанс да се случат. Най-малкото защото в тях предприемачите вече са буквално закопали достатъчно средства, които да ги мотивират, ако не печалба, поне вече вложеното да бъде извадено. Затова и решихме да обобщим случващото се в сектора, като ви разкажем за предисторията и възможното развитие на три от най-знаковите (според нас) проекти, застинали във времето. Като например...

…Многофункционалното бъдеще на „Прошко пиво“ Тази история започва още през 1884 г., когато братята Прошек завършват изграждането на пивоварнатa си „Прошек“. Масивната за тогавашните представи сграда се извисява самотна на хълма край Орлов мост. Когато през лятото на 2005 г. фабриката е напълно разрушена, теренът й от 6.5 дка, заключен между улиците „Шейново“ и „Сан Стефано“, се намира в идеалния център на вече порасналата София. Преди да се стигне до събарянето й обаче, повече от година се водят преговори с многобройните наследници на Прошек за продажбата й. Прегово-

рите продължават дори и след събарянето на сградата и едва през 2007 г. е постигнато разбирателство с всички. Тогава и новият собственик “Сан Стефано пропърти дивелопмънт” започва реалното строителство. Идеята му е на нейно място да се изгради многофункционален център, чиято архитектура да напомня за някогашната пивоварна. Проектът включва три подземни нива, като първите две са предвидени за паркинг за около 500 автомобила. На третото трябва да се направи спортен център. Следват три етажа за магазини и кафенета и, разбира се, бирария. Нагоре са офиси, а на последните етажи са разположени близо 120 луксозни жилища. Първоначалният график на инвеститорите е комплексът да бъде напълно готов в началото на 2009 г. Днес, в края й, на парцела се намира само внушителният изкоп с дълбочина от близо 19 метра. По този пока-

В идните две-три години започването на нови проекти ще е по-скоро изключение.

зател това е рекорд при строителството в България и логично е един от най-скъпите. Само за изкопните работи от „Уникредит Булбанк“ им отпускат 5 млн. евро. А допълнително за терена са платени над 15 млн. евро. По думите на изпълнителния директор на “Балканстрой” Николай Калоянов за завършването на строежа са нужни още близо 30 млн. евро. Компанията му е един от акционерите в дружеството „Сан Стефано пропърти дивелопмънт“. В инвестицията участват също „Бараж комплект“ и „Строй-цем“. Според източници на „Капитал“ забавянето се дължи найвече на близо 30% самоучастие, което трябва да подсигурят предприемачите, преди да им бъде отпуснато банково финансиране за довършването на сградата. Калоянов признава, че строителството вече близо година е спряно, а като основна причина посочва необходимостта проектът да се преработи. Промените са в посока на увеличаване на жилищата в него за сметка на търговската част. Причината е, че продажбата на жилища ще може по-бързо да донесе свеж

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

„Милениум център“ ще е с височина 112 м

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

За изкопните работи на „Сан Стефано плаза“ бяха отпуснати 5 млн. евро капитал, отколкото отдаването под наем на магазини в търговския център. „Категорично не сме се отказали. След като приключи преработката на проекта, ще подновим строителството, като очаквам това да стане през следващата година“, разясни предприемачът.

Ще го режем, няма да го режем Няколкократното преработване на предназначението и найвече на размера на комплексите, дори и след като строителството e започнало, не е рядкост, особено през последните три години. В масовия случай причините са, че парите за изграждането им не стигат или има съмнения от възвращаемостта на инвестицията в този й мащаб. Обикновено преработването се изразява в механично отрязване на част от него. Архитектите наричат тази практика осакатяване, предприемачите - оптимизация. Подобна е историята на друг знаков за София изкоп. С тази разлика, че след като инвеститорите в него веднъж бяха отрязали офисната му част, в последния вариант тя отново е до-

бавена. Той се намира близо до кръстовището на булевардите „България“ и „Тодор Каблешков“ и от него трябва да изникне търговски център с чиста отдаваема площ от 33 хил. кв.м и две офис кули с площ от 30 хил. кв.м. Когато през 2006 г. инвеститорите в него, LSProperty и Salamanca Capital, обявиха намеренията за изграждането му, посочиха края на 2009 г. за срок, в който търговският център ще отвори врати за клиенти. Първата копка обаче беше направена чак през лятото на 2008 г., а към момента факт е само изкопът. Причините за забавянето му са много. Набавянето на необходимите разрешителни се проточва повече от планираното. Впоследствие макар и плахо икономическата криза започва да се усеща и в България. Така, от една страна, за да получат максимално изгоден кредит, и от друга - да минимализират финансовия си риск, инвеститорите започват да отдават площи в комплекса, преди да е направена първата копка. С развитието на кризата обаче това не се окозва толкова лесно, а същевременно подсигурени-

СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

ИНВЕСТИЦИЯ

220 млн. евро ще бъдат вложени в изграждането на „България мол“

РЕКОРД

19 метра е дълбочината на строителния изкоп, направен за изграждането на „Сан Стефано плаза“.

те наематели стават задължително изискване за финансиращите институции, и то при условие, че предприемачите вече имат поне 30% от необходимата за строителството сума. Макар и по-трудно и бавно, проектът привлича интереса на потенциалните си наематели. Най-вече заради факта, че е единственият търговски център в близост до едни от найпрестижните жилищни райони, а същевременно има лесен достъп до центъра на столицата. Така, преди да започне изграждането, вече има подписани договори с ключови търговци, като например френската верига за бързооборотни стоки Carrefour. Впоследствие дори се намира купувач за офисната кула. След дълги преговори през 2008 г. инвеститорите сключват предварителен договор за продажбата й с гръцката Пиреос банк. Договорената сума е близо 50 млн. евро. Към края на същата година обаче купувачът се отказва, дори с цената на значителна неустойка, която трябва да плати на продавача. След провала на продажбата се налага да се предоговорят и условията с банката. В случая УниКредит Булбанк. Едно от решенията, които се обсъждат, е просто да не се изгражда офисната част, но все пак то се отхвърля. Въпреки дългите преговори трябва да се отбележи, че това е един от малкото случаи през последните две години на отпуснато проектно финансиране. В окончателния вариант на договора банката поставя и едно нетрадиционно условие. То се отнася до избора на строителна компания, който предстои да бъде направен. Фирмата, която ще бъде наета да изгради обекта, трябва да предостави банкова гаранция в размер на 25 млн. евро. Тази сума гарантира не само качеството на изграждането, а и че с нея ще бъде покрито евентуалното поскъпване. Тоест, ако строителната компания е казала, че обектът ще струва примерно 100 млн., всяко оскъпяване над тази сума независимо от причините ще бъде покрито от гаранцията. Затова и вече близо година не се намира изпълнител, като според източници на „Капитал“ най-вероятно за изпълнител ще бъде избрана австрийската „Щрабаг“, а изграждането ще бъде подновено още в първите месеци на годината. Вярваме, че ще го направят. Най-малкото защото в договорите с някои наематели има посочен срок на завършване - края на 2010 г , като наемодателят дължи неустойки при евентуално закъснение.

За никъде не бързаме Притеснение от неустойки при неспазване на срока за завършване обаче нямат инвеститорите в друг мегапроект, на който също предстои да достигне кота нула - „Милениум център“. Той се намира в съседство на НДК, по-точно в каре-

то, което очертават бул „Витоша“, бул. „Пенчо Славейков“ и бул. „България“. Там върху терен от 7 дка някога ще се появи комплекс с разгъната застроена площ от 135 хил. кв.м и височина от 112 м. Ще има от всичко по-много. Офиси, петзвезден хотел, търговски център и луксозни жилища. Инвеститор е строително-инвестиционната компания НИКМИ. Всъщност идея за строителство върху този терен има още от деветдесетте, когато софийската община апортира правото на строеж върху терена в специално създаденото дружество „Милениум център“ срещу 25% от акциите му. Останалите дялове в него тогава са на ОББ и Инвестиционен фонд „Развитие“. През 2001 г. общината продаде на ОББ дела си, а година по-късно НИКМИ купи дружеството и се сдоби с единствения му актив - земята. Именно заради това смесено дружество в Софийския градски съд е заведено едно от делата срещу бившия кмет Стефан Софиянски за ощетяване на общината. Едва в началото на 2008 г. компанията започна строителството. По думите на изпълнителния директор на НИКМИ Николай Козанов забавяне няма по простата причина, че никога са нямали фиксирана дата, до която трябва да приключат. „Не сме се ангажирали пред никого с конкретни срокове, за да се налага да бързаме. Работим, а - когато свършим“, обясни Козанов. По думите му все пак по него е свършена много работа по подсилване на фундамента, която не е видима с просто око и е един от най-сложните и времеемки етапи от строителството. В краткосрочен план предстои около следващия Гергьовден да се излеят основите. Няма и за какво да бързат. За разлика от останалите два случая теренът е купен на цена в пъти по-ниска от пазарната й, дори в момента и когато я калкулират в крайната цена на проекта, ще могат да си позволят да продават или на по-ниски нива, или с по-голяма печалба. Всъщност и пазарът не им дава основание да бързат. Голяма част от предприемачите, които са го направили, в момента са собственици на необитаеми сгради, които не само че не носят приходи, а генерират разходи. Било то за охрана, данъци и не последно място по изплащане на лихвите по заемите, с които са били построени. Дали е по-добре да имаш необитаема сграда или само дълбок изкоп е трудно да се каже. Сигурно е обаче, че времето, в което изглеждаше, че само от дупките покрай софийските улици ще започнат да извират пари, е минало. Днес в локвите по дъната на изкопите се отразяват несбъднатите надежди, провалените планове, а и решителността на предприемачите да довършат проектите си. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

Криза, криза, гъци, гъци Поп фолкът слезе от масите, за да се качи на трибуната на политиката и обществената тематика Ирина ЦЕНКОВА

Телефонът ми звъни. Барак Обама ме търси. - Hello, excuse me, Amet? - Yes, Amet. - Амет, криза, криза. - Yes, yes, yes, yes. Ориенталска музикална чупка, ханшът сам намира посоката. „Януари, февруари. Боб, боб, боб, боб, пари, боб.“ Амет дава пауър на ритъма с жизнеутвърждаващо включване. Той е смугъл и с физиономия на закачливо намигване. На найпопулярната си снимка е с бяло борсалино и излъскан костюм в същата гама. Два цвята бяло на тъмен фон. Доскоро Амет отприщваше горестни сълзи в очите на баш-купонджиите с драматичния припев „Елена, Елена, дете на дивата пустиня“. Днес Амет може да развълнува мислите на финансистите. Мостът между масите и борсите е неговият мегахит „Световна криза“. И ако съдим по подсказките на „Гугъл“, свързващото звено вероятно вече е издирено и открито. В полето за търсене на „световна криза“ „световна криза Амет“ е предложение

Сашка Васева смята, че поп-фолкът трябва да е коректив на властта и общестномер четири, преди „световна криза България“. Някога песните по обществено значими теми ги пишеха поетите (виж „Моторни песни“, „Моите песни“ и др.). Днес ги пишат Амет и колегите му от гилдията. Попфолкът има нова страст. След любовта, изневерите и парите набиращият скорост тренд е икономико-политико-социалната тематика. Заглавията на новините слагат тежък вечерен грим, намъкват се в лачени ботуши на 12-сантиметров ток и небрежно се изплъзват от колонките на компютъра и радиото на таксиметровия шофьор, който ви извози снощи.

Криза по ноти „Това беше актуално, затова го направих. Харесва се, повечето се харесва. Има интересни сценки там: Нали там „ден за ден живея“, „изкарай старата ракия“ да се напием и да забравим всичките мъки. Ей това е интересното най-вече“, разказва чистосърдечно за извора на вдъхновението си Амет и признава: „Аз не го пея нещо като тъжно, веселичко си е.“ Когато бръкне в торбата на творчеството си, Амет се сеща, че социалната тематика и друг път му е била ресор. „Например имах една песничка „Социал“, даже снимахме и клип на тая песен. И тя е пак за социала, който дават в Брюксел за нашите българи там. Има там едни социални по-

мощи, дето им дават. За това пея - имат там някой лев, ядат си, пият си и си живеят живота.“ Въпреки стажа си в музикалносоциалните дела певецът с борсалиното не вижда бъдеще за попфолка със сериозни имена. Фактите обаче са територия на настоящето. А в него говорителите на икономическата ситуация отдавна са започнали задочно надиграване. От вестникарско заглавие кризата се превръща в обложка на албум - ведра горчивина за масите на вашето недоволство. Певецът Илиян говори в числа за неможенето и нямането: „Криза 3-4“ (Не, не, не, не можеш/ Бас ловя,/цяла нощ да караш само с една. Кризата при тебе явно не върви, много са жените, а единствен ти), оркестри с бутикова популярност и тежки имена като „Империя“, „Старс“ и „Ексел“ подвиват крак в кючеци под мотото „Криза“, а Веско Маринов и Есил Дюран предлагат съвременен прочит на Маркес - „Любов по време на криза“, съответно като наслов на концерт и име на песен. Новото време идва с нови зарази. Магическият реализъм е повече реализъм, отколкото магически. Единствено оркестър „Джамайка“ дава повод за умерен оптимизъм в конкретното бъдеще: „Кризата ще свърши в понеделник“. „Мой животе идиотски, къде е моята жена? От баща ос-

тавен, от жена забравен. Мой животе, ти лихварски, къде е моята съдба“, извива в стилистиката на циганския романс вокалът, докато финансовите експерти прехвърлят наум календара от понеделници. Повечето музикални произведения се концентрират върху един обществен проблем. Животът обаче, казва народът, е съставен от нюанси на сивото. Затова и хитът,

който разчовърка със звук ушите ви тази година, е писан 2006, обяснява Марин Маринов, собственик на музикална компания „Сънрайз Маринов“, която продуцира много изпълнители от ромски произход и вече е пуснала на пазара 11 диска от колекцията „Кючеци от махалата“. По думите му нашумелият „Птичи грип“ дори не е пионер в музикалния анализ на темата - изпреварил го е друг из-

Животът ни е попфолк. Политиката и обществените проблеми - тема на музиката за маса.

Поп фолкът се опитва да се отърси от имиджа си на повърхностен жанр, твърдят някои изпълнители.

познат сред потребителите на vbox7 като „Свински грип кючек“, намира най-малкото общо кратно между двата основни проблема за годината: „Криза, криза, свински грип. Криза, криза, абе, свински грип. (...) Ах, тази криза, световна криза! Хвана ни натясно, ще ни стане ясно.“

пълнител на компанията - Севгилин Апаз, с кючека „Инжекция за птичи грип“. Сюжетът: (Дрезгав мъжки глас) “Какъв ви е проблемът, бе, госпожо?“ (девойка, обяснително) „Кво да стане, докторе, имам съмнения за птичи грип.“ (докторът, успокоително) „Спокойно, бе, госпожо. Аз съм приготвил една енджексия против птичи грип.“ Болните проблеми изискват болни решения. Но не и когато подходящият момент на възможния изход е безвъзвратно подминат. Както е например в песента на Владето, посветена на новия тренд - „Свински грип”. „Бягай, казвам ти сега,/имам ви-

Грипен вирОс Пандемията на попфолка се ваксинира срещу непозволени територии и се изкашля в лицето на вирусите. „Който яде птичи крак, той за мене е бунак“, посочи с пръст невежите ромският оркестър „Сава бенд“ и на няколко пъти натърти „Птичи вирОс, Хаш пет, Ен едно“. Всъщност хитът,

рус във кръвта/свински грип нарича се/ иотскоро преследва ме./Бягай, казвам ти сега,/късно е за ваксина/ще се мре, това се знай/идва бавно и нашият край“, апокалиптично склопява очи Владето, след като е изнесъл необходимата лекция в посока превенция („Изми ли си ръцете ти със сапунче хубаво?“). Министерството на здравеопазването има нови говорители. Истинският пророк на проблемите с вируса по прасетата обаче е алармирал за заразата още преди 2007 г. В навечерието на приемането на България в Европейския съюз бургаският попфолк идол Руси Русев изпява песента „Европа“. Сред поредицата от прозрения, рамкирана от напева „Може да сме безделници, ала не сме без празници“, се вмъкват притеснения като: „Към нашите навици гадни ще бъдат съвсем безпощадни - да не ядем карантия и да не правим ракия“, и тревоги около акцизите, визите и данъците. Истинският проникновен драматизъм обаче е в последните строфи: „И заради шкембетата ще пуснат грип по прасетата.“ Днес Руси Русев говори за прогнозите си скромно: „Не съм врачка“, и прехвърля заслугите на текстописеца - барда Христо Граматиков. „Ние, хората, сами си създаваме нашата реалност и после ставаме жертва на същата тази реалност. Социалните теми

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

вената несправедливост

СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

единствено в попфолка се засягат. Както преди много години са се засягали в старите градски песни“, разсъждава от перспективата на времето бургаският пророк. Календарът на маите предрича апокалипсис през 2012, но достоверността му се подлага на съмнения. Хороскопът на Руси Русев (и Христо Граматиков) вече се е сбъднал. Доверието е пъзел от доказателства. И докато Руси Русев, вече разиграл в ритми външнополитическата обстановка, е на мнение, че институциите и лицата на властта са територия табу, чиято бариера не трябва да бъде престъпвана от попфолка, това не е точно така за неговите колеги/колежки.

Въх, бойко рамо „Макар и със съществени изменения, одата е характерна и за епохата на романтизма. Поетите романтици възпяват природната красота, хуманистичните идеали, свободолюбието (Александър Пушкин, Гьоте, Фридрих Шилер). В българската литература найзначими постижения бележат: Иван Вазов („Епопея на забравените“), Димитър Попски („Ода на Софроний Врачански“)“, безстрастно коментира темата за хвалебствените песни „Уикипедия“. Ако (когато) текстът на статията „мъниче“ бъде допълнен, справедливостта би отредила място и за авторите на оди на ново-

то време. „Бат Бойко, дай газ,/изгрял е твоят звезден час!/ Бой до дупка, глей само,/ леле, как трепкат на „Позитано“. Рефренът на песента „Въх, рамо, рамо“ на мистичния фолклорен бенд „Биляна и Готин бенд“ качи на масата масите на (не)гласувалия електорат това лято. Окуражаването стигна по-далеч и прие образа на еротично желание в одата „Тройна коалиция” на дуета Екстра Нина и Никол: „Бате Бойко, 100%/ ще разтърсим парламента/. Секс си символ/, господарят на жените във България./ Знам, ще чукне там и тук генералският юмрук. /С тез широки рамена май ще чупи и ребра. Доста интересен пич - /не прощава, ама хич“, прехласват се двете дами. Истинските любовни взаимоотношения обаче никога не отсядат само на брега на омразата или възхищението. „В началото на едно правителство му се дава кредит на доверие и този кредит на доверие, който беше 100%, дори 101%, той избуя в това, че певците на народа възпяха своя герой. Сега обаче тази кулминация и този кредит на доверие преминават към една тежка зима, в която няма да има емоции за съжаление“, доверява пред „Капитал“ попфолк иконата Сашка Васева, изпълнител на хита Happy birthday, Mr Premier. Преди седмица тя изпрати писмо до ме-

диите и Бойко Борисов, в което не скри възмущението си от проверката на НАП, която засяга основно звездите на попфолка. Васева говори напоително за липсата на средна класа, бездушното бъркане в джоба на малкия човек (въпреки че „аз в моите представи го виждам като един воевода, който наказва богатите за сметка на бедните“) и свободата на изразяване на попфолка, който не е субсидиран от държавата и не разчита на любовта на спонсори: „Ако изключим певиците от „Пайнер“, всички други изпълнители, които съществувахме, сме създадени от хората. Ние бяхме рожба на фестивали, които, ако я нямаше демокрацията, ние нямаше да съществуваме.“ Демокрацията на мисълта е демокрация за масите. Всъщност според Сашка Васева всичко, което ни се случва днес, вече сме го преживявали - „животът е цикъл, всичко се повтаря, но римските философи са казали: Никога не можеш да стъпиш в едни и същи води, защото пясъкът се мени“. Попфолк звездата от Дупница смята, че тенденцията за обговаряне на обществени и политически теми в неравноделен ритъм не е новост, а очаквано завръщане към социалния попфолк.

Пирамиди, фараони, левовете в марки Ретро попфолкът от сре-

дата и края на кризата на 90-те напомня за себе си, извикан от нуждите на момента. Според Васева музиката на народа е натоварена с важната функция да бъде коректив на обществената несправедливост и грешките на властта. „Аз не първа, втора заявих, че много харесвам Бойко Борисов, след Екстра Нина. Трябва да бъда според мен и коректор на нещото, което не ми харесва. А не просто да кажете: Тя му се подмазва. Не, аз не му се подмазвам, истински го харесвам и от сърце го критикувам“, обяснява тактиката си певицата. Във „Фейсбук“ попфолкът има своята кауза „Ако си пил, СЛЕЗ! Искам и аз да играя кючек на масата!“ (над 8500 чле-

От вестникарско заглавие кризата се превръща в обложка на албум. нове към 19 декември). Каузата му в офлайн социалната мрежа обаче е предмет на тълкувания. Според литературоведа Йордан Ефтимов социалният завой на попфолка е част от модата на кабарето и политическата сатира, прокламирана от комедийни тв шоупрограми като „Комиците“ и „Царете на комедията“. Сега наистина има движение в посока на хумористичното, но не знам

до каква степен изобщо попфолкът може да излезе от ситуацията „музика за веселене“, дали си струва да се натоварва с този вид политическо кабаре“, коментира той. Отправянето на важни политически и социални послания обаче не е част от правомощията на попфолка. „Според мен просто попфолкът е свързан с традиционната култура, така да се каже, е селски по природа. Наистина аз мисля, че на българската сцена се случва сблъсък между града и селото все още като вид манталитет. Аз не смятам, че е обидно да принадлежиш към селото. Смятам, че българската култура е селска и до ден днешен. Забогатявайки, начинът, по който си харчат парите българските бизнесмени, е селският начин - да си купуваш някакви коли, да си строиш замъци и да си каниш попфолк певиците. Това е селска култура - тя винаги изнася едни селски ценности като послание. Не може да слезе от масата“, коментира Йордан Ефтимов. Въпреки че от другата страна на барикадата попфолкът вече дава заявки в обратна насока. „Колеги, нещо НЕТИПИЧНО!

Чалгата вече ни кара да мислим алармира получено в редакцията PR съобщение. В текста, дискретно подхвърлящ идеята за „хи-

пермодернистични“ мебели, става ясно, че: „Хората обикновено възприемат попфолка като лековат, повърхностен жанр. Но някои от нас имат послания с песните си. Смятам, че не трябва да превръщаме нашата музика в музика само за краката и ханша. Понякога е хубаво да правим песни, които ни карат да се замислим за всичко, което ни обкръжава“, апелира Есил Дюран, основно действащо лице в прессъобщението. Доскоро социалните послания бяха привилегия на рапа (и според почти случилия се депутат Маниака). Днес попфолкът звучно се нагърбва с функциите на хип-хопа. От Източната част обаче нямат притеснения. „Попфолкът не може никога да завземе територии в хипхоп музиката, защото двете нямат нищо общо и не може да са заедно. Рапът се занимава с всякакви теми, но и със социални теми също, защото всички рапъри или повечето се борят със закона и изказват протест чрез рап музиката. Попфолкът е музика за маса или за кръчма, заведение. Може да отправя послания, но те няма да звучат сериозно, защото това е музика за забавление“, коментира рапърът Гошо от „Почивка”. Попфолкът няма да спре да се опитва да анализира проблемите ви. И не се срамува да си го признае. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

София носи Prada

опише същността й. P&C е интересна и отвън, и отвътре. Отвън, защото всичките й магазини са огромни, забележителни и на най-централно място. Поместени са в многоетажни сгради с тежка визия и наподобяват Harrods в Лондон и Galeries Lafayette в Париж. През 80-те години P&C прави завой в концепцията си и започва лека-полека да се отдалечава от каменните сгради. За новите си магазини компанията възлага на световни архитекти да създадат сгради, от които да струи „елегантност и величественост“. Някои от постарите обекти пък се модернизират. Всички те се превръщат в места, които са важна част от социалния живот на всеки град. Сравнявани са дори със забележителности. P&C прилага успешно тази стратегия в Германия, но невинаги успява в новите страни, в които стъпва. При експанзията си към Източна Европа компанията „свива“ размаха си и влиза и в новоизградените молове и търговски центрове. Такъв ще е случаят и в България. Магазините на германския търговец ще са в „Сердика център“ и „Хермес парк“, които в момента се доизграждат и ще са напълно готови през пролетта на следващата година.

Нови модни марки ще отворят магазините си през новата година Зорница МАРКОВА

Много марки, един магазин, една каса

Освен на Zara догодина ще има нови магазини на P&C, GAP, Marc O'Polo...

Дейвид Франкел, режисьорът на филма „Дяволът носи Прада“, избра сградата на Peek&Cloppenburg (P&C)* в Кьолн за тържествената премиера в Германия през есента на 2006 г. Това е една от най-големите европейски вериги магазини от типа department store. Очевидно идеята беше гостите да почувстват автентичната атмосфера на модния свят, обградени от светлина, пайети и шалове. Малко повече от три години след това събитие P&C ще отвори първите си магазини в България. Премиерата на компанията в София няма да е съпроводена от прожектирането на филм, но събитието пак заслужава внимание. Идването на P&C в България е едната до-

бра новина за модата и любителите на шопинга за следващата година. Другата е, че найслед поне четири-пет години чакане и в София ще има магазини на Zara и част от другите марки на испанската Inditex. Двата повода са достатъчни, за да се каже, че търговията с облекла в България ще направи крачка в развитието си. В резултат клиентите ще имат поголям избор за пазаруване, за какъвто в момента хората с малко повече претенции и вкус подсмърчат.

За пръв път Германската компания за магазини от типа deparment store P&C съществува повече от сто години. Историята й започва с отварянето на първите магазини в големите градове в Германия в началото на миналия век, а след това и с разширяване в другите страни предимно към Централна и Източна Европа. През миналата година сложи своето лого в Румъния, а сега идва ред и на България. Концепцията на P&C няма точен еквивалент на българския пазар. Прилича малко на ЦУМ, но в далеч по-съвременен вариант. А определението „верига магазини“ съвсем не може да

СНИМКА: SHUTTERSTOCK

И нови обувки ще има Много марки, един магазин, една каса. Това е концепция, която прилагат не само търговците на облекла, но и на обувки и която скоро ще се види и в България. Humanic e компания, която работи на подобен принцип като P&C, но е специализирана в продажбата на обувки. Компанията също ще стъпи за пръв път в София с отварянето на новите търговски центрове. Само за да се добие представа, асортиментът й ще включва както спортни марки като Puma и Nike, така и всекидневни обувки Tommy Hilﬁger и Lacoste.

Клиентите ще имат по-голям избор за пазаруване, за какъвто в момента хората с малко повече претенции и вкус подсмърчат.

Освен отвън търговските центрове на P&C са интересни и с бизнеса, който правят. Те предлагат среда и атмосфера на пазаруване, каквито не са познати до момента в България. Обектите й са по модела „магазин в магазина“ (shop in shop), като всички те са разделени на малки подзони, във всяка от които се предлагат различни марки облекла, дрехи, аксесоари. Плащането става на общи каси. С идването на компанията ще дойдат и много нови марки, които досега не са били официално представени. Въпреки че силата на P&C е във високия сегмент и още от средата на миналия век компанията е била символ на елегантното, луксозно и марково облекло, тя предлага и марки на по-достъпни ценови нива. Асортиментът включва средни брандове като Vero Moda и Mexx и най-високи като JOOP! и D&G. В магазините й могат да се намерят между 20 и 50 различни марки.

След дългото чакане Но P&C не е единствената приятна новина за новата година. Най-накрая след дълго чакане, дойде моментът и за първите магазини на Zara в София и във Варна (двата нови мола в столицата и един на морето). Това е веригата, която буквално завладя света през последните години с модерните си облекла, стила и разнообразието си. Във всеки по-голям град в Европа могат да се видят десетки и стотици жени да се разхождат с пликчета на Zara в ръка. Мар-

ката е хитова от Барселона до Пекин, а магазините й са вече близо 4500. Групата Inditex е създадена през 1975 г. и за сравнително краткия период успя да се превърне в една от най-забележителните компании в света. Продажбите й за миналата година надвишават 10 млрд. евро. Успехът е в резултат на интересната стратегия, която компанията следва. Групата включва около сто компании и по този начин покрива всички дейности от текстилната индустрия - проучвания, производство, търговия, маркетинг, магазини. За разлика от основния й конкурент - веригата H&M, Inditex не аутсорсва никакви дейности към подизпълнители. Дори почти всички магазини са нейни. Изключение има само в някои страни, в които марката влиза чрез франчайзингополучатели. Такъв е случаят в България. Модерните колекции във веригите от испанската група се сменят на всеки две седмици. Непрекъснато обектите й се пълнят с нови и нови модели и въпрос на престиж е клиентите да купят нещо ново. В същото време групата поддържа такива ценови нива, които позволяват на клиентите непрекъснато да пазаруват. И наистина, в който и магазин на Zara по света да влезете, ще се сблъскате с дълги опашки пред пробните и касите. Inditex се превърна от компания, която се води по модата в компания, която диктува модата. Няма причина Zara да не направи фурор и на българския пазар. Достатъчно е да се припомни еуфорията, която обзе клиентите (и особено клиентките) преди няколко години при отварянето на първите аутлети с облекла на Zara (в тези магазини се продават само стари колекции). Сега с навлизането на оригиналните магазини почти сигурно е, че сините хартиени пликчета с бялото лого на Zara ще плъзнат бързо и из софийските улици. Първите магазини на Inditex и P&C са достатъчно основание да се твърди, че в търговията с облекла в България ще се случат някои положителни промени. Най-малкото клиентите ще имат по-голям избор, може да се очаква, че и ценовата конкуренция ще е в тяхна полза. Но освен двете компании с новите молове влизат и други нови марки: достатъчно е да се споменат облеклата GAP, козметиките Sephora, бижутата Bijou Brigitte и други марки като Karen Millen, Marc O’Polo и Promod (последната вече има един магазин в София). Лекаполека търговията с облекла в България придобива по-нормален вид, а може би покрай тях по-спретнати ще станат и хората. K

* Има две независими компании P&C с централи в Хамбург и в Дюселдорф

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ >>

Забързаното ежедневие не се отразява добре на Кашкари...

СНИМКА: BLOOMBERG

Човекът със 700 милиарда долара Историята на Нийл Кашкари, който трябваше да разпредели държавната помощ за банките в САЩ Лаура БЛУМЕНФЕЛД, Уошингтън пост

Той не носи палто въпреки големия студ, няма и фенер, въпреки че наближава полунощ. Не носи дори оръжие, макар да ходи по покритата с борови иглички пътека на черните мечки. Иска да се изгуби в тази гора. „Хайде мързеливци, вика Нийл Кашкари на кучетата си - два огромни нюфаундленда. Да тръгваме момчета.“ Той върви през дима от пожар в Сиера Невада. Говори за хората и живота, които остави зад себе си във Вашингтон. „...и не ставаше въпрос за по-

литика, те нямаха връзка с политиката. Тези хора се убиваха - в случая на Дон буквално.“ Луната осветява наболата му брада, която не е бръснал от шест дена. Както и пуловера, който не е сменял три или четири дни. Неговото блекбъри не можеше да се раздели с него - днес звъня само веднъж. Преди година във Вашингтон то звънеше през няколко секунди. Нощем той винаги се извърташе към синкавата му светлина. Неговата асистентка в Министерството на финансите също не изключваше блекбърито си, докато спеше, и го държеше на възглавницата си. „Като сън е - казва Кашкари, а работните му ботуши тъпчат шишарките. - Понякога си мисля дали се случи наистина.“ Всичко започна, както и свърши - изведнъж. Кашкари беше 35-годишен абсолвент по икономика от Акрон, Охайо, който се бе преместил във Вашингтон през 2006, за да се научи как работи правителството. Тогава дойде рецесията и в резултат на лудо стечение на обстоятелствата - смес от кураж, катаклизми и късмет, той беше назначен от финансовия министър

Ханк Полсън за шеф на отдела по изготвяне на плана за икономическо възстановяване. Изведнъж Кашкари трябваше да отговаря за 700 милиарда долара. Конгресът го критикуваше. Wall Street Journal се съмняваше в него. Приятелите от родния му град го караха да използва парите, за да купи отбора „Клийвлънд браунс” и да уволни треньорите. Жена му започна да му говори все порядко и реши, че вече са „мъртви един за друг“. Той започна да има проблеми със съня, качи килограми и беше свидетел как неговият близък съветник Дон Хамънд получи сърдечен удар на бюрото си. На 1 май след седем години служба в ад-

КАРИЕРА

години Нийл Кашкари работи в администрацията на САЩ.

министрациите на президентите Буш и Обама той подаде оставка. Само за седмица Кашкари и жена му оставиха нещата си на „съхранение за неопределено време“. Преместиха се във вила близо до река Тръки в Северна Калифорния. „Няма го на картата“, каза той на приятелите си. Изхвърли визитките си и написа списък с нещата, които иска да направи: 1. да построя барака 2. да сека дърва 3. да отслабна с 10 килограма 4. да помогна на Ханк да си напише книгата. Нарече програмата си от четири стъпки „Вашингтонска детоксикация“. Сега, шест месеца по-късно, той е почти готов. Все по-добре и все по-откъснат от Вашингтон. Тази вечер Кашкари разхожда кучетата си в планината, ослушвайки се за койоти, които понякога го следят. Вятърът вее през върховете на дърветата. Звучи като бушуваща вода. Кашкари се провира между два дебели, груби дънера. Бръснатата му глава, дебелите му вежди, черно-кафявите му очи - всичко се е наострило. Той разтваря ръце в тъмнината: „Всичко това кара 700 милиарда долара да изглеждат нищожни.“

Стъпка първа: Да построя барака Беше октомври 2008, когато Ханк Полсън съобщи, че правителственият план за икономическо възстановяване ще се ръководи от неговия помощник Нийл Кашкари. Изборът беше доста изненадващ. Кой беше Нийл Кашкари? Беше твърде млад, твърде неопитен и имаше връзки с Уолстрийт, казваха недоброжелатели. За някои назначението беше грешно отвсякъде. Критиците описваха Полсън като Доктор Зло, който промива мозъците на Конгреса, за да му дадат безпрецедентна финансова власт, така че Кашкари - негова омалена версия, да я пренесе на приятелите си на Уолстрийт. За една нощ Кашкари стана лице на най-голямата и една от най-спорните пазарни намеси в историята на Америка. Дори той поставяше под въпрос шансовете им за успех. Същата петъчна вечер, в която назначението му бе оповестено, той се отпусна с купа чипс с приятел от детинството. Хвана се за главата и каза: „Човече, кажи ми нещо смешно.“ „Какво става Нийл?“ „Накараха ме да се занимавам със спасителния план. Трябва да организирам седем екипа и да започна от нулата до понеделник сутринта.“ Година по-късно Кашкари, облечен с мръсни дънки и тениска на „Клийвлънд браунс”, си подсвирква в отдела за дървени материали на магазина „Хоум депо” в Рино, Невада. Купува дъски, за да завърши бараката. Той спира пред едни пресовани дървени плоскости.

„Колко хоризонтални парчета ми трябват, ако рампата е дълга 2.4 метра?“ Изтрива мръсотията от брадичката си и изважда блекберито си. Във Вашингтон той използваше блекберито си, за да определи сумата за възстановяване на икономиката, която да представи на Конгреса. Неговите сметки: „Имаме 11 трилиона долара имотни ипотеки, 3 трилиона долара търговски ипотеки. Общо 14 трилиона. Пет процента от тях са 700 милиарда долара. Хубаво, кръгло число.“ „Седемстотин милиарда беше произволно число“, спомня си Кашкари, бутайки количката към шестоъгълните гайки и болтовете. „Беше политическа висша математика. Аз казах „не знаем колко ни трябва нуждаем се от толкова, колкото можем да вземем (от Конгреса). Какво ще кажеш за трилион?“ “Няма начин“, поклати глава Ханк. „Окей, ами 700 милиарда?“ Не знаехме дали това ще проработи. Трябваше да излъчваме увереност, все едно че крепим света. Не можехме да признаем колко бяхме уплашени или несигурни.“ На касата в магазина Кашкари плаща 157 долара за дървения материал. Качва го на камиона си и поема към националния парк Тахо. Павираният път се превръща в пръст. Зад завоя се появява бараката в стара конюшня. Започна да си представя тази барака на Бъдни вечер, когато стъпващият в длъжност министър на финансите Тим Гайтнер го помоли да остане и в новата администрация. Кашкари нямаше какво да сложи в бараката, но точно в този момент осъзна, че трябва да я построи: „Трябва да направя нещо с ръцете си. Какво ще се случи с нашата икономика е една голяма неизвестна. Докато бараката е солидна и измерима. Мога да я видя, да я докосна. Ще я има през следващите 30 години. Тя е точно обратното на неизвестна величина.“ Сега жена му Майнъл, слиза от хълма, осеян със змийски дупки, и носи дъски от кедрово дърво. Кашкари хваща инструмента за забиване на пирони. „Ханк се чудеше какво строя - външна тоалетна или веранда?“, засмя се Кашкари. „Най-вероятно те мисли за луд“- каза Майнъл. - Минаха вече шест месеца и хората се чудят какво правиш.“ Кашкари се качи на стълбата и закрепи кедровата дъска с пирони. „Скъпи, слез долу, стълбата е стабилна само от едната страна.“ „Всичко е наред“, казва Кашкари. Гласът му е спокоен, а стълбата се клати. Задъханите кучета Уинслоу и Нюсъм, кръстени на играчи на „Клийвлънд браунс“, единствени издават някакъв шум. „Прекрасно“, казва той. Появи се голяма дупка на мястото, където заби пироните. „Изхвърляме парчето.“ 26

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

>> стр. 25 Човекът със 700 милиарда долара

„Нямаме повече дървен материал“, казва Майнъл. Кашкари се втренчва в дупката - Майнъл нарича този поглед смъртоносен. Острият му поглед може да изпепелява и на съвещанията в министерството внимаваше да не гледа неодобрително. Във Вашингтон негови колеги го описваха като „невъзмутим“. Но сега, когато нямаше да има никакви глобални финансови последици, ако нещата излезеха извън контрол, той направо изпуши. „Дръж се“, отсича той. Обляга се и откъсва зеещата дъска, която някак си не се чупи. „Ю-хууу!“ - пляска с ръце Майнъл. - Добре, да вземем това последно проклето парче.“ Двадесет минути по-късно те се прегръщат в тлеещата светлина. „Не мислех, че някога ще го свършим“, казва Майнъл. Кашкари проверява своето блекбери и намира съобщение от Блумбърг: „САЩ предупреждава, че Г20 не трябва да прекратяват стимулирането на икономиките твърде скоро.“ След това отстъпва назад и оглежда бараката. Изглежда като малка селска църква. „Противовашингтонско светилище“, нарича я той.

Стъпка втора: Да сека дърва Кашкари вдига брадвата. „Чувствам се като пребит“. Тряс. „Като че ли трима биячи са ми видели сметката.“ Тряс. Тряс. Масивното иглолистно дърво се чупи и звукът отеква в планината. Докато цепи дървата за печката през зимата, Кашкари си припомня своето изказване пред Конгреса. „Членовете на Конгреса ще ти кажат, че са съгласни с теб, а след това на всеослушание ще те критикуват. Разбирам недоволството им, но да си играят на политика, когато всичко беше заложено на карта...“ Тряс. Острието на брадвата отхвърча от дръжката. В качеството си на временно изпълняващ длъжността заместник финансов министър, отговарящ за финансовата стабилност, Кашкари трябваше да защитава пред Конгреса финансови инжекции на стойност няколко милиарда долара. Избирателите губеха работата си и жилищата си. Кашкари стана обект на гнева от рецесията, който свободно се проявяваше навсякъде. Той участва в пет заседания на комисии, чиито заглавия варираха от „Законодателите разпердушиниха Кашкари“ до „Конгресмен нарича Кашкари тиква“. По време на едно от заседанията критиката бе започната от демократа Грегъри Мийкс и завърши с изказване на републиканец, който направо каза, че Кашкари трябва да си подаде оставката. „Не бях подготвен за тяхната враждебност.“ Като момче, гледайки заседанията по случая „Иран-контри“, Кашкари се влюби във

...бягството от големия град обаче преобръща живота му Вашингтон. „Бях изумена, когато разбрах това - подразни го Майнъл, докато го караше с колата за нова брадва. - Бил си на 12 години. Какво не е било наред с теб?“ „Като дете си мислех, че е бляскаво - каза Кашкари, - но не беше толкова бляскаво, когато седях там.“ Променливият му път от стаята с телевизора на родителите му до заседанията на Конгреса минава през юни 2006 г. Тогава той беше банкер в „Голдмън Сакс“ в Сан Франциско, а изпълнителният директор Ханк Полсън беше назначен за министър на финансите. Кашкари се обади на Полсън, който не познаваше нискостоящия служител, и с разтуптяно сърце го помоли да се видят. Десет дена по-късно, с 80% по-ниска заплата и пет набързо преправени костюма от Мейсис, Кашкари пое поста на съветник на Полсън. Той беше толкова притеснен и толкова нетърпелив да се докаже, че понякога трябваше да взема приспивателни, за да заспи нощем. Той беше недодяланият служител на човек, който за него беше звезда - център-нападател в отбора на Дартмут и когото считаше за Джо Монтана в света на бизнеса. На път за министерството Кашкари се успокояваше с думите „Не се опитвай да отбелязваш точка. Просто ако Полсън ти подаде топката - хвани я.“

СНИМКА: LINDA DAVIDSON, THE WASHINGTON POST

През февруари 2008 г. това означаваше да изработи план за бързо реагиране в нетипичните условия на икономически срив. Кашкари и колегите му написаха „Счупи стъклото. План за рекапитализация на банките.“ Когато банките стъпиха на краката си по-късно същата година, този план от 10 страници постави началото на Плана за икономическо възстановяване. Сред целия този хаос Кашкари беше провъзгласен за крал. Малко след това той започна да отбелязва в календара си датите на заседанията на Конгреса. „Когато за първи път пристигнах във Вашингтон, се опитах да работя в екип, да постигам консенсус - казва той. - Но дори преди кризата осъзнах, че нещата във Вашингтон не се правят по този начин.“ В железарския магазин Кашкари избира нова брадва, потежка от старата с дръжка от фибростъко. „Чиста терапия“ - казва той, размахвайки я. На тази надморска височина налягането се покачва до пръсване. Усеща се уханието на лосиона за ръце на Майнъл, който тя държи в чантата си. Пликът с гевреци се издува и когато Кашкари нацепва един дънер, той се пръска в облак от ситна дървесина, разнасяща аромат на бор. „Ароматът - казва той е пречистващ.“ Те се връщат в къщата, къ-

дето Майнъл чете на глас статия за своя съпруг от ноември 2008 г. „Финансовата криза удари нашия любим банкер: той дойде изпълнен с достатъчно енергия да пробива дупки в челото на данъкоплатеца... сега погледът му е замъглен, дори печален и е качил килограми, което е класическата реакция на стреса. Конгресмените му крещят...“ „Добре - прекъсва я Кашкари. - Отивам да цепя дърва.“ И се изнизва през вратата.

Стъпка трета: Да сваля 10 килограма Във фитнеса на „Донър пас роуд“ Кашкари се качва на електронна теглилка. „Да видим“ - казва той, като наблюдава покачващите се числа. Във Вашингтон Кашкари, висок малко над 177 см, беше стигнал до 92 кг. „Аз поглъщам стрес.“ Коланът му се губеше между прегъвките на корема, а мускулите му приличаха на желатинов пудинг. Списание „Уошингтониън“ определи „краля на икономическото възстановяване“ като човек, „с когото бихме искали да хапнем, пийнем и поприказваме“. В действителност начинът му на живот включваше обяд със семейна опаковка доритос на бюрото в министерството, сгромолясване на огромния диван в кабинета в 2 часа през нощта, с единствена компания

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

- снайперистите на покрива на Белия дом, вземане на душ отново в министерството в 6 часа сутринта, попивайки миризмата от потта на други мъже и дезинфектанта за тоалетни. Сега след шест месеца диети и планинско колоездене теглилката във фитнеса показваше 82 килограма. „Довечера - без вечеря“ - промърмори той. „Приключи ли вече с детоксикацията?“ - гласеше един SMS от приятел. Не и преди да стане 81 килограма. Тази вечер Кашкари вдига тежести. Той започва с упражнение за гърба и разказва историята на Дон Хамънд. Само за нощ Кашкари трябваше да измисли 135 точки от икономическия план. Хамънд беше на 12ата дупка от курса си по голф, когато Кашкари му се обади да го вербува да стане негов съветник. „Можеш ли да бъдеш тук след час?“ Кашкари управляваше екип от главно по-възрастни кариеристи. Петдесет и пет годишният Хамънд, добродушен човек с 23 години опит във финансовото министерство, вдъхваше на Кашкари вяра в самия него. „По време на съвещания гледах към него за тревожни знаци. Ако свиеше очи, казвах, почакай, Дон, какво мислиш?“ Мислите му се насочиха към апокалиптичното. По време на среднощните преговори с ли-

дерите на Конгреса на Поусън му стана лошо. Икономистка от правителството влезе в офиса на Кашкари, въздишайки „О, Боже! Системата се срутва.“ Кашкари я посъветва да се фокусира върху неща, които могат да контролират. Бяхме ужасени, че банковата система ще фалира, но нещото, което ни стряскаше още посилно, беше какво ще правим след това. Как ще поемем 8000 банки? Кашкари страдаше от „продължително главоболие в центъра на мозъка“. Нощем се въртеше - без хапче за сън, защото не можеше да отдели 6 часа. Колегите на Майнъл предполагаха, че тя ще напусне работата си като инженер, защото съпругът й „някак си е прибрал част“ от 700 милиарда. Тя им каза: „Хей, съпругът ми получава по-малка заплата на тази работа. Трябва да продължа да работя.“ Хамънд работеше до Кашкари 18 часа на ден за цели 40 дни. Един ден, след като получи доклад за програмата си, призна нещо, което винаги беше отричал - изгарящо напрежение в гърдите. „Беше блед в интензивното. Всичките тези тръби в носа и ръцете му“, каза Кашкари, спомняйки си посещението в болницата след сърдечния удар на Хамънд. Докато говори, Кашкари се задъхва от упражненията във фитнеса. Ха-

мънд се повдигна в леглото и попита за наближаващото изказване на Кашкари пред Долната камара на Сената. Каза: „Ще проверявам блекберито си, ако имаш нужда от нещо.“ Онази вечер, в неделя, Кашкари повика шефовете си: „Трябва да си разделим работата на Дон и да продължим.“ Служителите в сутерена на министерството работиха цяла нощ, спомни си той. По време на едно от най-лошите времена за Америка видях как хората извадиха най-доброто от себе си, за да потушат пожара. По-късно тази седмица, когато Кашкари даде показания пред финансовата комисия, Хамънд и жена му гледаха от болничното му легло. Представителят на комисията Мийкс искаше да знае защо министърът „не си е помръднал пръста да направи нещо“, за да предотврати просрочването на ипотеките. Други законодатели го разпитваха на бавен огън цели 6 часа. „Не можеш да му задаваш този въпрос“, изкреща Хамънд на малките мъже от екрана. „Трябва да се успокоиш - каза жена му, хвърляйки поглед на сърдечния монитор - или ще изключим телевизора.“ „Разчитахме един на друг, спомни си Кашкари във фитнеса. Бяхме другари.“ Вените туптяха в слепоочията му. Пот изби по ръцете му. Правеше вече 20 повторения на упражнението. „Приятелят ми за малко не умря“, Кашкари изкриви лице от тежестта на машината. „Но оцеля и е добре. И ще се постарая да съм достатъчно силен, за да покажа, че Вашингтон се опита да ни пречупи, но не успя.“ Това между него и Вашингтон е личен въпрос. „Това е детоксикация от тежък период“, казва той по-късно, бършейки челото си. Страданието му, или може би зависимостта от Вашингтон, не уврежда черния дроб и не заразява кръвта. „Неговите „токсини“ се натрупват навсякъде“, казва Кашкари. „Къде?“ Той вдига показалеца си и докосва главата си.

Стъпка четвърта: Да помогна на Ханк да напише книгата си Кашкари слиза от самолета на летище „Рейгън“. Ръкописни страници от „На ръба“ издуват чантата му. Беше Поулсън, който първи заведе Кашкари във Вашингтон през 2006, и пак беше Поулсън, който го връща за пръв път, откакто напусна през май. Кашкари помага с финалното четене на книгата на Поулсън. Близо до такситата Кашкари се натъква на демократа Мийкс от финансовата комисия. Последния път, когато се срещнаха на изслушването, Мийкс беше този, който задаваше въпроси. „Как са нещата във Вашингтон“, попита сега Кашкари уч-

тиво. В самолета Кашкари седеше на 12А зад Мийкс, но се беше снишил, за да остане незабележим. Правеше бележки по главата, в която Поулсън критикуваше Конгреса. „Барни Франк прави проект за нови регулации на финансовата система“, каза Мийкс. Ще се постараем това да не се случва отново. Конгресменът се измъкна неловко. „Благодаря ти за това, което направи.“ В таксито Кашкари минава покрай обелиска и Белия дом. „Толкова се радвам, че не живея тук“, каза той. През прозореца не вижда нищо, което да му липсва освен може би заведението Chipotle. Беше изплатил повече от 400 милиарда долара, инвестирал в 540 банки, разработил план на стойност 50 милиарда долара за непросрочване на ипотеките. Беше включен в изданието на списание People за „найсексапилните мъже на света“. И също така правеше грешки - например наказателния лихвен процент при намесата в American International Group и клаузата, позволяваща едностранни промени в договорите по програмата за наливане

За една нощ Кашкари стана лице на найголямата и една от най-спорните пазарни намеси в историята на Америка. на капитал във финансовите институции (Capital Purchase Program) - решения, изпълнени бързо в кризата и осъзнати от него по-късно, чак по пътя за езерото Тахо. На следващата сутрин от посещението му във Вашингтон той почука на вратата на Поулсън. „Нийл, казва топло Поулсън, ти си различен човек.“ „Свалих 8 от 10 килограма.“ „Почти си успял“, усмихва се Поулсън. „Спомням си, когато беше тук през април и беше дебел.“ „И нещастен“. През следващите 5 часа те редактират „На ръба“. В книгата Поулсън описва Кашкари като талантлив и самоуверен. Чрез разказа на Поулсън Кашкари се надява също да разкаже своята история, да опровергае страницата във Фейсбук със заглавието „Нийл Кашкари е предател“ и блогърите, които го наричаха „кеш енд кери“. Той споменава на Поулсън за предложението за работа във финансовите услуги, което е получил, и се чувства готов да започне работа преди края на годината. Те се отдават на спомените си за дългите нощи заедно - двама упорити и плешиви бивши банкери от банката „Голдмън“ - повъзрастният - футболна звезда в колежа, дава на по-младия фен поздрава, за който дълго е копнял. По-късно той се среща за

обяд с приятел от Федералния резерв. Той работеше всеки уикенд с него, когато икономиката беше в режим „свободно падане“. „Това е идеята“, изтърси Кашкари на масата. „Започнах да се моля, когато дойдох в министерството. В „Голдмън“ не се молих. Нито веднъж. Просто защото не ми пукаше. В министерството обаче имаше толкова много такива случаи.“ Приятелят му слушаше мълчаливо. „Това с молитвите наистина е лично“, казва Кашкари и очите му парят от смущение. Казва, че би искал да си върне думите назад. Там е центърът на напрежението на Кашкари. Той ненавижда града. Работата му обаче беше значима. Просмукваше се в него толкова дълбоко, че се научи да се моли: „Господи, имаме нужда от теб.“ „Помогни на Дон да се справи.“ „Господи, помогни ми да дам всичко от себе си, за да хвана топката.“ Във Вашингтон това имаше значение и може би беше единственото. Две седмици по-късно Кашкари се връща в гората в Тахо с Майнъл. Те говорят за катеричките, направили си гнездо в отдушника на сушилнята им, и за двете мили, които трябва да пропътуват до кофите за боклук. Всяка нощ те могат да видят падащи звезди, но не могат да получават вкъщи Wall Street Journal. Кашкари се чуди на глас дали някой ден ще се върнат във Вашингтон. „Ти си луд“, казва Майнъл. „След доста време, 10 години. Или 20.“ Поглежда строго жена си. „Защото няма друго място, където можеш да имаш такова голямо влияние за добро или лошо.“ Майнъл дълбоко поема въздух. Тя разбира, че един наркоман никога не е излекуван напълно, но постоянно се възстановява. „Не и по-рано от десет години, размахва му пръст. И никакво отстъпване!“ Същата тази нощ Кашкари спи девет часа и половина. Сънува, че се е върнал в министерството. Председателят на Федералния резерв е дошъл да чуе важния доклад на Кашкари. Свикана е среща и всички чакат. Но Кашкари не може да намери доклада си. И чупи бюрото си. На сутринта чаршафите на Кашкари са измачкани. Изправя се, облечен в тениската на „Клийвлънд браунс“, а същото главоболие от икономическата програма пълзи към мозъка му. Мисли си: „Освободи се от токсините.“ Записва си: „Отиди на фитнес два пъти днес. Закачи брави на вратите на бараката!“ Бараката! Кашкари отива до прозореца на хижата и поглежда към старата конюшня. В проникващата през боровете светлина тревожният му сън изчезва. Бараката му е все още там.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

Всичката икономическа власт на жените

През 2010 г. за пръв път броят на работещите жени в Америка ще надвишава този на мъжете. Какво означава това за обществото и икономиката Ваня ЕФТИМОВА, Южна Каролина

Десет тюлени роклички трябва да бъдат сменени, десет панделки презавързани, десет чифта изящни крачета в палци - преобути. Точно в шест и две минути облак от пачки, букли и възбуден смях изпълва чакалнята на балетното студио в Колумбия, Южна Каролина. Гордите майки изслушват запъхтените, накъсани от възторг разкази на дъщерите си и задават остроумни въпроси. Гордите татковци просто слушат. Гордите майки обсъждат набързо на вратата една с друга идеи за обяди и кафета. Тримата горди татковци, макар и явно да познават остана-

лите родители от класа по балет, не разменят подобни любезности. Може би защото още не са сигурни в ролята си. Двама са тук, защото техният работен ден свършва по-рано от този на съпругите им. Един е защото жена му работи до късно, а той още „търси, но в тази икономика никой не назначава“. Дори в един много консервативен щат като Южна Каролина традиционният модел на американското семейство от средната класа, където бащата работи от 9 до 5 ч., а майката е домакиня, поемаща изцяло задълженията около семейството и сервираща вечерята точно в 6:30 ч., явно е обърнат. Нищо, че представителят на новата тенденция не иска да си го признае, а махва с ръка и казва пред „Капитал“, че ситуацията, когато жена му изкарва парите, а той се грижи за семейството, е само временна, докато мине кризата. Това е Америка в навечерието на най-голяма-

ИЛЮСТРАЦИЯ: GRIVINA

та социална трансформация на нашето време, както определя случващото се главният икономист на Центърa за американски прогрес Хедър Буши. В края на 2009 г. работещите жени според федералното Бюро за трудова статистика наброяваха 49.89% от всички заети в най-голямата икономика в света - число, което лесно ще бъде надхвърлено в първите месеци на новата година. Тази своеобразна революция дойде неочаквано и е много поразлична от всичко, което си представяха феминистки и икономисти. Причината за доминирането на жените на работния пазар е, че Голямата рецесия засегна традиционно „мъжки“ работни места като тези в строителството, автомобилостроенето и индустриалното производство. Почти три четвърти от всички съкратени са мъже. През 2009 г. само 21% от американските семейства още имат традиционнната структура на работещ

съпруг и съпруга домакиня. В 70% от семействата с деца майките работят, а в 4 от 10 семейства

Жената е основният източник на доходи Новата тенденция има малко общо с борбите на

феминистките за равноправие и повече с икономическата ситуация, при която жените са заети в по-малко чувствителни към кризата сфери като здравеопазване, образование и услуги. В повечето случаи това са работ-

Как е в Европа През 2010 г. 60% от жените в ЕС трябва да са заети и за 90% от децата трябва да има места в детските градини. Такава цел си бе поставил преди десет години евросъюзът в Лисабонската стратегия. През 2008 г. средно 59.1% от европейките са били заети, но дали със световната криза целта ще бъде постигната, никой не се наема да прогнозира. Едно е ясно - във време на свити бюджети масовото изграждане на детски градини няма

да се случи. Според публикувания през 2009 г. доклад на ЕК за равноправието процентът на заетите жени на средноевропейско ниво спада с 12%, когато имат деца. Много по-голям процент от този на мъжете са заети на половин работен ден - 31.2% срещу 7.7%. Главно благодарение на „сегрегацията“ на „мъжки“ и „женски“ професии съществува средно за ЕС 17% разлика в заплащането между двата пола.

ни места, които могат да се съвместяват с безкрайните задължения около дома и децата. Обратната страна на медала е, че в повечето случаи става въпрос за по-лошо платен труд, често без осигуряване, защото е почасов, на смени или на половин работен ден. „Като се има предвид колко големи и концентрирани са загубите на работни места сред мъжете и че жените представляваха голяма част от заетите в началото на кризата, слабият пол сега носи бремето - или пък бихме казали възможностите да бъде основният печелещ парите в семейството“, твърди в анализа си на ситуацията икономистът Хедър Буши. Въпреки че жените получават само 77 цента от всеки долар, печелен от мъжете в САЩ, новата статистика на заетите дава надежда на феминистки и обикновените жени, че кризата ще промени трайно трудовия, социалния и семейния модел.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ Според изказване на експерта по женски труд Ан О’Лиъри от Центъра за здраве, икономика и семейна сигурност на университета „Бъркли“ пред комисия в Конгреса твърде много от държавните политики - от основните стандарти за труд до социалноосигурителната система - са основани на традиционния семеен модел. О’Лиъри е една от представителките на новата група сред феминистките, която твърди, че старият модел на насърчаване на жените за работа в абсолютно същите условия и професии като мъжете (познат в България от социалистическо време като „другарката кранистка“ и „другарката миньорка“) вече не работи и по принцип е погрешен. „Твърде много заети - особено жените и работниците в нископлатените сектори - днес просто не могат да се трудят по начина, по който единственият печелещ имаше постоянна работа и брак за цял живот със съпруга домакиня“, твърди експертът по женски труд. С доминирането на нежния пол на работния пазар икономистите разпознават две големи тенденции за бъдещето. Едната е натискът за повече гъвкавост на работното място, другата са жените, които изцяло напускат традиционните бизнеси и създават свои собствени. „Дискусията вече не е дали жените ще работят, а как бизнесът се отнася към заетите жени и фактът, че повечето работещи споделят някакви домашни и семейни отговорности“, твърдят икономистите Брад Харингтън и Джейми Дж. Ладж в изследването си за жените на работното място по поръчка на Центъра за американски прогрес. Според тях буквално

От чистачката до мениджърката всички заети имат един голям проблем - липсата на гъвкаво работно време. Наетите почасово, които имат малко влияние върху разпределението на работните смени, могат да изгубят работата си, когато тя е в конфликт със семейните задължения. За висококвалифицираните жени конфликтът между семейството, работа и културата да се ценят прекараните часове на бюрото, а не свършеното там, може да е причината те никога да да не стигнат до висшия мениджмънт на фирмата. Харингтън и Ладж дават като пример за нова-

та тенденция фирми като IBM, където 40% от служителите са „виртуални“ и могат да работят от вкъщи, или Deloitte Touche Tohmatsu, където изработеният професионален план за развитие на всеки служител взима под внимание и домашните задължения. Проблемът според заключението на експертите е, че в повечето случаи тези работни условия са ограничени до жените и мъжете от средното и висшето мениджърско ниво. „Промяната би ни струвала толкова малко. Като изоставянето на остарял мисловен модел, че има само едно място, където работата може да бъде свършена, че има само една структура на работния ден, един модел за идеална карие-

Голямата рецесия засегна традиционно „мъжки“ работни места. ра и един лидерски стил, който работи на днешното работно място“, пишат Харингтън и Ладж.

Настървени предприемачи с нежни имена Според статистиката жените в САЩ създават собствен бизнес два и половина пъти повече от средното национално ниво. През 2009 г. малките и средните фирми, създадени от жени, са наброявали над 10 млн. с общ оборот 1.1 трлн. долара. Джинджър Доути е част от новия модел жена предприемач, който политици и икономисти хвалят толкова много в последните години. Четиридесет и пет годишната самотна майка с двама тийнейджъри у дома и няколко неуспешни брака зад себе си е инструктор по йога, който непрекъснато търси нови клиенти. Те варират от съпругата на губернатора на щата Южна Каролина до войниците, страдащи след бойна мисия от посттравматичен стрес в съседния Форт Джаксън. „Много, много отдавна работех в офис и просто го мразех“, обяснява Джинджър пред „Капитал“, моят случай не е, че се сблъсках с шовинисти, мачисти или неприятни хора. Просто самата организация на работа бе ужасна за мен.“ Преди години, след поредната здравословна криза с нейния по-голям син, която изисква времето, силите и концентрацията

Чрез равноправие към прогрес

ко винаги сте се чудели дали можете да промените света, прочетете тази книга“, твърди Фарийд Закария, зам. главен редактор на сп. Newsweek. Рецензията му се отнася за бестселъра

„Половината небе“ (Half the Sky) на колумниста на NYTimes Никълъс Кристоф и съпругата му, инвестиционния консултант Шерил У Дън. Книгата излезе през есента на 2009 г. и се превърна в един от най-обсъжданите анализи за това как трябва да бъде преструктурирана помощта за третия свят. Според Кристоф и У Дън борбата за равноправие е неотменима част от развитието на изостаналите държави, a освобождаването на енергията на жените - ключът към икономическия прогрес. Те анализират досегашната помощ за развиващите се страни и стигат до извода, че тя твърде често стига в неправилните ръце или не в найнеобходимите области. Двамата автори предлагат по-прагматичен вариант - те се опитват да запалят читателите си да подкрепят каузи за повече равноправие по света като начин за борба с бедността и екстремизма. „Даването на власт на жените води до по-бърз икономически растеж, който от своя страна подкопава екстремизма и редуцира конфликтите“, пишат Кристоф и У Дън. Най-яркият пример са Пакистан и отделилият се от него през 1971 г. Бангладеш. И двете страни тогава са безнадеждно бедни, но Бангладеш инвестира усилено в образованието на момичетата, които стават основата на процъфтяващата текстилна индустрия. Икономическият напредък в крайна сметка прави страната по-стабилна и понеподатлива на тероризъм от Пакистан. Книгата впоследствие прерасна в движението „Половината небе“ (www.halftheskymovement.org), което се стреми да популяризира проекти, даващи повече бизнес и образователни възможности за жените от третия свят. Фарийд Закария заедно с Анджелина Джоли, Брад Пит, Джордж Клуни, Опра Уинфри, Калед Хoсейни и Мелинда Гейтс са част от известните сподвижници на Кристоф и У Дън. K

й, Джинджър напуска завинаги традиционния трудов модел. „Аз работя нещо, което обичам. Работя, когато мога да работя, по-независима съм и виждам себе си като предприемач. Да, аз съм един креативен предприемач“, гордо казва тя. Джинджър Доути се вписва в констатацията на Управлението за малкия бизнес на САЩ, че броят на жените предприемачи расте постоянно, но 80% от фирмите им имат доход, по-малък от 50 хил. долара годишно. Самата Джинджър твърди, че не рискът сама да отговаря за бизнеса си е това, което я притеснява, а неадекватната осигурителна система. „Моята здравна застраховка, която купувам на свободния пазар, е 400 долара на месец и всъщност би трябвало да се смятам за късметлийка, защото бащата на синовете ми ги осигурява“, казва тя. И с това също се вписва в анализите на икономистите, че е нужна радикална здравна и пенсионна реформа, която да отговаря на новите условия с все повече самонаети и работещи на непълен работен ден. А натискът за това става по-осезателен. Според Бюрото за трудова статистика професиите с очакван най-голям ръст на заплатите в САЩ в следващите десет години са мениджърите, инженерите, компютърните специалисти и учените, а веднага след тях - тези на гри-

жещите са възрастните, домашните медицински сестри и детегледачки все „женски“ занимания. Пакетът за стимулиране на икономиката на Барак Обама също предвижда 5 млрд. долара за детски градини и ранно образование - пак традиционни приоритети на нежния пол. С толкова много работещи майки търговията и услугите ще трябва да се приспособят към още по-гъвкаво работно време. Което означава и още повече заети в икономиката жени, защото работите на смени типично са заети пак от тях.

А къде са мъжете в това уравнение? Както показват данните от Всеобщото социално изследване (General Social Survey), провеждано в САЩ от 1972 г., мъжете всъщност са по-щастливият пол в последните години. Може би защото както татковците, прибиращи дъщерите си от балет в Колумбия, са освободени от задължението еднолично да отговарят за финансовото благоденствие у дома. По време на Голямата депресия през 30-те, щом съпругът губел работата си, това почти автоматично означавало, че семейството ще се окаже на опашката за безплатна супа. Сега в Голямата рецесия мъжете просто се осланят на заплатата на жените си. И малко неловко поемат повече от домашните задължения. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

Футболът на шаманите

Световното първенство в Южна Африка през очите на букмейкърите Георги ФИЛИПОВ, Елеонора ТАРАНДОВА

Кой би ви накарал да заложите 1500 евро, че гръцкият футболен национал Ангелос Харистеас ще вкара победен гол с глава във финала срещу Португалия на европейското първенство през 2004, на което самата Португалия е домакин? Никой? Немалко хора обаче са го направили. Дали от патриотизъм, от добро предчувствие или просто от чиста проба късмет, но само в един от големите онлайн букмейкъри тези пари, заложени при коефициент 67, са донесли печалба от общо 100 хиляди евро. Днес големият въпрос например в Англия е кой ще изпълнява дузпите на световното първенство в ЮАР? И дали този човек ще може да ги вкарва? Отговорът изглежда маловажен и интересен само за болните английски фенове. Но това съвсем не е така. Тази информация може да насочи милиони евро в една или друга посока на световното първенство в Южна Африка. Защото във футбола

вече има един нов ключов играч - букмейкърите. Световното първенство по футбол наближава. И всички анализатори предричат, че на това първенство африканските отбори ще са най-близо до шанса си да се борят за титлата. А какво мислят хората, които правят коефициентите. За тях шампионатът е милиарден бизнес, от който трябва да излязат на печалба. Някои дори лансират конспиративната теория, че той диктува изхода на големите спортни състезания и че влиянието му е по-силно от това на ФИФА. „Световното първенство е много важно събитие за букмейкърите, защото трябва да накара хората да извадят парите от джобовете си. Индустрията е в застой от две години, а всяко подобно първенство е голям стимул за повишаване на оборотите. То ще е ключово за цялата следваща година, а може би и за понататък“, коментират трима букмейкъри, които работят за онлайн оператори в чужбина от България и с които „Капитал“ се свърза. Когато Англия пропусна да се класира на европейското първенство през 2007 г. след загуба от класиралия се вече състав на Хърватия в последния домакински мач, оборотите на букмейкърските фирми спаднаха драстично. На Острова е най-големият пазар по исторически причини и отсъствието на английския национален отбор от каквото и да било първенство се чувства

осезателно. „Имаше ли някакво съмнение, че Англия ще се възползва да си върне за удара, който й беше нанесен от Хърватия? Никакво. Затова в края на квалификациите англичаните, вече класирали се за световното, пуснаха напред Украйна за сметка на Хърватия. Това е сладко отмъщение“, коментират анализаторите. Първенството в Южна Африка ще събере 32 отбора от целия свят, но не за всички условията ще бъдат равностойни. Африканските отбори, които в последните години повишават класата си, ще имат предимството за пръв път да играят на своя континент. Съдиите също ще са събрани от най-различни места, ще имат различен опит и някои от тях ще се учат в движение. А това предполага грешки, непредвидим развой на някои двубои и дори възможно ощетяване на някой от фаворитите. „Един от проблемите е, че има твърде много неясни неща. Всичко ще е ново и необичайно. В Европа ще е лято, но в Южна Африка ще е зима. Не е ясно дали ще е топло, студено, ветровито, дъждовно. Ще има страх от местните шамани... Отборите ще трябва да се нагодят към тези условия“, казват експертите. Футболните мачове могат да бъдат повлияни от много странични фактори, като например нагласата на феновете. В страната домакин имат проблем с продажбата на билети за местни зрители. „Не-

В Южна Африка всичко ще е ново и непознато

ПОДРАНЯВАНЕ

СНИМКА: REUTERS

ПОБЕДИТЕЛ

2.66 5.50 млн. долара вече са заложени за краен победител на мондиала в една от интернет борсите.

5.50 е коефициентът за Испания да стане световен шампион при английския букмейкър William Hill.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ

Разцвет на живото залагане Има основания да се очаква, че световното първенство през 2010 г. ще бъде първенството на live betting или приемането на залози на живо по време на мачовете, коментират експерти. Благоприятният начален час на срещите и атуалните тенденции в индустрията са естествен стимул. В борбата за клиенти компаниите предлагат залози на неща, които ще се случат буквално след минути, като например кой ще изпълни следващия корнер или дали ще падне гол до 10 минути. Очаква се скоро компаниите да имат софтуер, с който може да се залага за представянето на отделни футболисти, като например колко пъти ще играе с топката, колко пъти ще я подаде или например колко метра ще измине в двубоя.

ОБОРОТ

ВИНОВНИК

100

млрд. паунда се очаква да бъдат заложени само във Великобритания на 64-те мача в Южна Африка.

е коефициентът, че френският нападател Тиери Анри ще бъде изгонен за игра с ръка.

възможно е да се знае на чия страна ще застанат неутралните зрители в един мач, в който Южна Африка не играе. Не е ясно дали чуждестранните фенове ще пътуват въобще заради отдалечеността и притеснения за сигурността си. На всеки друг континент може да се предскаже какви биха били настроенията и подкрепата на запалянковците, но сега е мистерия. Това има значение дори и за натиска, който могат зрителите да оказват върху съдиите“, коментират анализаторите, според които за компаниите първенството ще се състои при идеални условия. Часовият пояс е близък до европейското време, а всички големи футболни сили се класираха. Това ще направи залозите на живо поважни за бизнеса. В момента като основни претенденти за титлата се сочат Испания с коефициент 5.50, Англия с 6.00 и Бразилия с 6.50, и само един африкански отбор в първата десетка - Кот д'Ивоар. „Това в никакъв случай не определя реалните шансове за спечелване на титлата, въпреки че така се възприема. Умишлено се бутат надолу коефициентите на големите отбори, за да ги смятат хората за фаворити. Целта е също английските фенове, за които залагането е част от ежедневието, а не начин за забогатяване, да имат тази стръв, която да ги накара да сложат пари на своя отбор. В Германия или Холандия коефициентите за техните отбори също са със статут на по-

големи фаворити, но това не ги прави автоматично такива“, коментират букмейкърите. Едно мнение е обединяващо - Испания няма да стане световен шампион, въпреки че е смятан за основния фаворит след европейската титла през 2008 г. и поредицата от успешни мачове след това. В историята на футбола само седем отбора са вдигали купата, като през 1966 г. Англия прави това като домакин. Подобна е и ситуацията с Франция през 1998 г. „Защо трябва да смятаме, че след 18 първенства, в които има седем шампиона, сега ще има по-различен победител. Отборите, които традиционно се борят за титлата, отново ще са големите фаворити да я спечелят“, коментират те. На теория не би трябвало да има значение за букмейкъра как ще завършат мачовете, тъй като бизнес моделът е базиран на теорията на вероятностите и букмейкърът би трябвало да печели, каквото и да се случи. На практика обаче нещата не стоят съвсем така и колкото повече фаворити губят мачовете си, толкова по-добре за бизнеса. „Обикновено, когато Англия отпадне, се казва, че букмейкърите са си спестили много средства от неизплатени печалби. Това е дъвкана дъвка - получават най-ниската цена, а след това не стигат до полуфинала. Вероятно и сега ще е така“, коментират анализаторите. През последните години найсериозният проблем за големи-

те отбори е, че техните звезди идват след много напрегнати и изморителни сезони. Затова националните отбори изглеждат уморени. Има и друга особеност - слабите отбори играят много мотивирано и така компенсират донякъде разликата в класите. Това води до изненади като Франция - Сенегал 0:1 (2002), Корея - Италия 1:1 в редовното време (2002), Испания Корея 0:0 (2002), Тринидад и Тобаго - Швеция 0:0 (2006), Чехия Гана 0:2 (2006), Франция - Корея 1:1 (2006). Основен въпрос и на това световно първенство ще бъде кои аутсайдери ще се промъкнат напред. Историята в последните години дава подобни примери - България през 1994 г., Хърватия през 1998 г., Турция през 2002 г. Африканските отбори изглеждат способни да направят изненадата. Обикновено в началото на първенството тези отбори имат високи коефициенти, които после, при успешен ход напред, могат да бъдат „продадени“ в букмейкърските борси като Betfair и Betdaq. Тогава печалбата е сигурна независимо от изхода на турнира. „Има много подценени отбори като Холандия и САЩ, а Кот д'Ивоар е в по-добра позиция от Португалия за излизане от „групата на смъртта“. Много хора не познават добре африканския футбол, а той наистина ще се чувства на своя територия. ФИФА със сигурност ще има интерес възможно най-много тимове от континента да продължат напред, а също и домакинът Южна Африка независимо от слабата му форма“, коментират експертите. Една от уловките в групите е последният мач в група D между Австралия и Сърбия. „Двете школи са исторически свързани, така че в този двубой отборът, който има нужда от победа, ще си я вземе“, смятат експертите. На световното ще има само един отбор от арабския свят - Алжир, защото тимове като ОАЕ и Саудитска Арабия бяха изместени от Япония, Корея и КНДР. Те почти сигурно няма да минат групите, но могат да препънат някой от останалите състави. „Много е възможно да се случи един „корейски вариант“ в стил 2002 г., но в изпълнението на някой от африканските отбори поне до 1/8-финалите“, добавят букмейкърите. „Ние имаме психологическа граница, която ни пречи да се представяме добре. Но ако някой африкански отбор стигне до полуфиналите през 2010 г., не бих искал да бъда на мястото на играчите от противниковия отбор“, коментира в този дух капитанът на Нигерия Сънди Олисех. И все пак кой ще бъде шампион. По-вероятно е това да е европейски тим, който не е Испания или Англия, въпреки че досега никога в историята европейските отбори не са успявали да спечелят на първенство в друг континент.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИСТОРИИ Иван Петров, сержант в сектор „Охранителна полиция“, N-то РУ на МВР, София

нес беше тежък ден - трябваше да давам показания в съда. Началникът много мрази - хем се водим на работа, хем цял ден ни няма.

Мен в съда ми харесва - топло е, има кафемашина. Делото беше 17-о поред, така че почаках. Нямаше как да не дойда, за четвърти път го отлагат заради мене, не е редно. Първо пратили призовката в софийското управление, а не в районното. Оттам я върнали обратно до съда, който изискал справка от НОИ къде работя. Оттам им казали, че работя, където работя - районното, и така стигна до мен. Аз не отидох първия път и глобиха началника. Втория път пак не отидох - имахме банкет в службата. Третия път с жената... както и да е, това е дълга история. Понеже нямат зали, бяха дали на съдията киносалона, за да гледа делата. Беше пълно с колеги, повечето от Пътна полиция. Те много мразят да идват. Дойде моят ред. Знам процедурата и още от вратата изстрелвам на един дъх: „Иван Георгиев Петров, читирдесет години, егене еди-кое си, живущ еди-къде си, неосъждан, женен, без родство със страните. Обикновено им скривам шапката, взимам им уважението. Оказа се, че са се объркали и не бил мой ред. След малко ме извикаха отново и трябваше всичко да повторя. Съдията - младо момиче, може да ми е дъщеря, не беше разбрала докладната записка, която бях написал до началника по случая. „Лицето ударило лицето по лицето“ - какво по-ясно от това. В залата беше едното лице

и другото лице, с двете си лица, всички съпричастни към случая. Десет пъти ме питаха кои са лицата и аз казах - това са лицата. Вече кой кого е ударил - извинете, но делото се влачи в съда от три години - няма как да помня всичко - работата ми е такава, че само с лица се занимавам - мога ли на всяко лице лицето да помня. Прокурорът, младо момче, може да ми е син, поиска почивка. Дръпна ме в коридора и ми бутна в ръката един лист - вика чети, че ще съсипеш делото, няма да излезе. Гледам - докладната ми. Прокурорите са наши момчета, винаги помагат. Чета докладната - тя е от 2004. Пише, че с колегата сме посетили инцидента, били сме изпратени там от ОДЧ-то (обща дежурна част, бел. ред.). Заварили сме няколко лица, чиято самоличност сме установили. И след това сме установили по безспорен начин, че „лицето е ударило лицето по лицето“. Задържали сме всички лица и сме ги отвели в РПУ-то за справка - ясно и просто, не мога да разбера какво се мотаят толкова време. Почивката свърши и заседанието продължи с моите показания. Започнах като по учебник - „по случая знам следното“ и преразказах докладната. Аха да изляза, и като се започна с едни въпроси, причерня ми пред очите - ама как познахте, че е той; кое лице по кое лице и кое лице е ударило. Тези, адвокатите, трябва да ги заключват само като ги видят. Както и да е - пуснаха ме. След няколко месеца разбрах, че са го оправдали. Е тва е, ние им ги носим на тепсия - заковани и всичко, а те ги пускат на улицата. И после защо се удряли лицата... K

Панайот Панайотов, младши разузнавач в група „Наркотици“, сектор „Криминална полиция“, N-то РУ на МВР, София Проблемите на българската полиция започват от петите и завършват с главата СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Последните милиционери Росен БОСЕВ

Това са две съвсем измислени истории, вдъхновени от две съвсем истински случки. Не са верни имената на полицаите и техните длъжности.

Верен е обаче начинът на мислене, отношението към държавността и човешките права, разбирането за добро и лошо, важно и маловажно. Полицай Петров най-вероятно никога не е взимал подкуп през живота си. Полицай Панайотов най-вероятно въобще не може да осъзнае колко опасно и вредно е това, което прави. Той знае, че то е правилно, щом началникът му го награждава и е доволен. Разказваме тези две истории, защото са показателни за това, че българската полиция е такава само на хартия, а в действителност още не е излязла от милиционерското си битие. Надяваме се това да са последните милиционери. K

оредната награда. Скоро ще имам всичките по първата алинея на чл.215 от Закона за МВР. Този път началникът ми даде допълнителен платен отпуск.

Досега съм имал писмена похвала и почетно отличие. Нямам само почетен знак, но шефът каза, че ще измислим нещо дори за „Полицай на годината“. И този път наградата беше за най-много разкрити престъпления, свързани с наркотици, на територията на София. Аз просто съм най-добрият - 100% разкриваемост. Няма регистрирано престъпление за наркотици, което да не е разкрито. Няма да влизам в подробности, защото това е класифицирана информация, затова ще разкажа по принцип. Агентурата е най-важна. Най-добрата агентура е сред криминалния контингент, това сме го учили в Симеоново. И най-важното е всяка среща да се документира и легендира. Моите ги легендирам като профилактика на криминалния контингент. И понеже е профилактика, за да е по-реалистично, се срещаме в банята в Горна баня. След това пиша докладна до началника, както си му е редът - след проведена СПО (специализирана полицейска операция, то други няма, всичките са специализирани) е профилактиран криминалният контингент по линия на наркоразпространението. Установи се - така и така, няма да влизам в детайли, защото това си е класифицирана информация и ще стане някоя беля, ще си попречим на работата. И понеже горе държат да има разнообразие, често правя и друго - разузнавателни беседи. Тях ги правя по дискотеките, защото е шумно и не могат да подслушват, пък

и за самите агенти е по-комфортно на местоработата да говорим. Принципът е следният - за да се съгласят да дават информация, трябва да им спечелиш доверието. Най-често искат „спирачки“ - ако има нещо висящо, да уредим да го спрат. Доволни са обаче и на sms, ако тези от СДВР или БОП-а нещо се разшетат, да знаят нaвреме. Както и да е - моята агентура е бетон - държа, айде няма да кажа колко, но почти всички дилъри в нашия район. Имаме уговорка - като заредят със стока, се обаждат да кажат къде ще продават. Слагаме им веднага външно наблюдение и агентът да докладва: „Оня с червеното яке си купи за 50; оня със зеления суичър - за 30.“ На ден правя по 5-6 задържания и винаги на 100%. Най-важни са първите минути след ареста. Важен е личният контакт. Разговорът със задържаното лице трябва да е с вразумителен уклон и бързо всичко да приключи с доброволно предаване на наркотичното вещество. Най-мразя да правя личен обиск - много писане, много формалности. Трябва да се вика разследващ полицай, да се търсят поемни лица, пък после да се иска съдът да одобрява... Просто няма как да не объркаш нещо. Затова принуждаваш така човека доброволно да предаде каквото има. После - две справки, две експертизи и делото е готово. Последната награда - по точка четвърта от първата алинея на чл.215 от Закона за МВР - почетен знак, може и да ми се изплъзне. Пуснали са обаче окръжно в прокуратурата и съда да се прекратяват по малозначителност делата за държане на наркотици под 100 лева, защото не представлявали обществена опасност. Да сме хващали дилърите. Е, ние какво ще работим? Агентите ли да си гоним? K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

Хора Личности, които с действията, характера, мечтите и енергията си променят живота на другите

2009 ПРЕЗ ИЗЯВЛЕНИЯТА НА БОЙКО БОРИСОВ 34 / МОЖЕ ЛИ ОЩЕ ОБАМА 36 / ДЕЙВИД КАМЕРЪН Е ВЕРОЯТНИЯТ НОВ БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР 38 / РИЧАРД БРАНСЪН И СЛЕДВАЩАТА „МАЛКА СТЪПКА“ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО В КОСМОСА 39 / ЗАДКУЛИСНАТА ВЛАСТ НА ЕВРОПА 40 / БИВШИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД РУМЕН ЯНКОВ E ПОВЕЧЕ ОТ НЕОБХОДИМ НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА 42 / АНГЕЛИТЕ НА CHARITY – ВОЙНАТА НА ЕКИПА НА „СПАСИ, ДАРИ НА...“ С ИНСТИТУЦИИТЕ 44 / 6,3 ПО СКАЛАТА НА ЛЕЩАНСКИ 45

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Бойко Борисов: избрано 2009-та през изявленията на премиера Капитал

а, няма как да минем без Бойко Борисов. Той беше един от малкото печеливши през кризисната 2009. Докато други масово губеха (пари, спестявания, работни места), с ГЕРБ Борисов три пъти спечели избори - европейските, парламентарните и частичните за кмет на София. Сега е отговорният за решенията, които ще определят скоростта, с която България ще излезе от кризата и ще зададат качеството на средата.

Януари Двама мъже на Околовръстното „А за Околовръстното - имахме два варианта: или да направим със Станишев две откривания и да ни се смеят всички, че се държим като хлапаци, или да действаме като мъже. В случая ние действахме като мъже. Хубаво беше, че дадохме знак на хората. И двамата със Станишев си свършихме работата. Сега хората си карат по естакадите и ще запомнят, че по наше време е станал строежът. И аз ще се хваля, че съм открил тази отсечка, и той ще се хвали.“ в интервю за в. „Труд“

Февруари За лошия „мат'реал“ „Ами това е основата на населението в момента - един милион цигани, 700 - 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери. Ей това е срещу ГЕРБ. Пенсионерите с цялата си глупост, носталгията и младостта ги

Април „Нашият PR са новите тротоари, почиста София вече, метачите, чистачите по улиците, новите пердета, маркировките, 70 бригади ремонтират и асфалтират днес.“ пред vsekiden.com

Ние сме във война „Ние сме като Сталинград през Втората световна война. Обградени сме от правителството, които искат да направят София гето.“ пред журналисти в Москва, след като кабинетът „Станишев“ обяви кризисно положение и иззе чистотата от общината „София не е била толкова чиста, колкото в момента. Всеки ден ходя и броя чистачките.“ пак там „На война като на война. Вие си правите щабове, ние - партизантски отряди.“ пред общинари, след като правителството създаде „кризисен“ щаб за боклука

Ще ги гоня до... затвора

води, те си викат: „Едно време на Хаинбоаз какъв проход правихме... Имаше един Пешо, какъв беше хубав...“ Все едно, че ще се върне пак. Никога няма да се върне младостта. Обаче това си ги води под строй и си гласуват за Станишев. И вие, като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям.“ на среща с емигранти в Чикаго (Изявлението стана причина за гневни реакции на политици от ДПС и „Евророма“, а БСП обяви, че ще сезира Европейската комисия по случая, и нарече изявленията на Борисов фашизоидни.)

Чували с боклуци на гръб „Няма да спра да обяснявам на софиянци, че е по-добре няколко дни да се заринем с боклук и да го извозваме в чували. Ако трябва, ще впрегна цялата администрация на общината да ги изнася с чували начело с мен, но трябва да вървим докрай да изпъдим Вълка (Румен Гайтански - бел. ред.).“ пред журналисти

Селекцията от най-цитираните изказвания на премиера, ни дава няколко ключа: към рейтинга му, заради всепризнатото умение на Борисов да превежда ситуациите и посланията на езика на хората, които нямат достъп до публичното говорене, но от тях зависи кой печели изборите; към самия Борисов и логиката, по която взима решения; към годината, през най-важните събития.

„По принцип ние плащаме, когато инспекторатът одобри фактурите за свършена работа и след това проверка докаже, че тази работа наистина е свършена. Вярно е, че плащам трудно, но иначе за какво да давам пари на концесионера - да си купят още един майбах ли?“. Пред „Капитал“ на въпрос дали е вярно, че общината дължи 10 млн. лева на „Новера“

Март Премиер? Не, мерси „Какво означава да станеш премиер? Кой премиер е останал с добро в историята? Голяма работа, че след това ще ти сложат снимката в Министерския съвет.“ пред „Труд“ „Пази Боже, Цветанов един ден да каже: „Борисов не ми е лидер.“ по време на телевизионния дебат със Станишев

Юли Очаквам подривни действия „Надявам се, че днес ще замълчат. Защото при тази победа трябва да замълчат поне един ден. Ние знаем, че те са се подготвили от утре да започнат подривни действия срещу управлението на страната. Това го могат, затова купуваха медии, затова купуваха телевизии, затова се готвят.“ в нощта на изборите, 6 юли

Баба Горка „Като откривам всеки ден детски градини, пътища и спортни площадки, който иска, да вземе властта. Ще се кандидатирам пак и пак ще спечеля. Най-малко това ме притеснява - дали някой с пет или десет депутати ще ми създава проблеми. Тези хора са гласували да им правим детски градини, магистрали, спортни площадки. Къде е рискът? Баба Горка да не ме харесва вече?“ при откриване на детска градина в Панчарево

Сам-самичък съм „Доган и Станишев си играят с моя живот... Чрез партиите си те се опитват да ме атакуват лично. След днешния случай ще ги преследвам докрай - до затвора.“ по повод създадената парламентарна комисия „Сретан Йосич“, наречена от медиите комисия „АнтиБойко“

ри са той и любимият му човек Азер Меликов.“

На Първанов с „любов“, Vol.1

Май

„Ако президентът не наложи вето върху закона за отпадъците, ще стане един от послушниците на Доган и Станишев. Никой в център-дясно няма да се отнася към него като към държавен глава.“ в интервю за в. „24 часа“

Фес за Станишев

Юни

„Историята един ден ще закичи Станишев с един голям фес, ама много голям.“ по повод решението на ЦИК за разпределяне на мандатите по райони за изборите

Ще ги бия на куц крак „И на куц крак пак ще ги бием. И то достатъчно.“ след като си контузи крака при футболен мач, игран в обедната почивка

Boykostov.org „Няма да има дебат между мен и Сергей Станишев, докато той не се извини за черния пиар, на който авто-

Хващайте шапките и си заминавайте „Ако някой е днес тук с тайната надежда, че ще става министър, зам.-министър или нещо друго в изпълнителната власт, да си взема шапката и да си заминава още сега.“ на среща с над 50 експерти в НДК, цитиран от „Труд“ „Румен Петков има прекрасната възможност в следващия парламент да седи до братя Галеви и да не се крие по разни заведения.“ в отговор на обвинения от БСП, че партията му прилага двойни стандарти в отношението си с ДПС

„Гледах днес от балкона на парламента и отчетох, че самичък съм направил толкова много. Самичък. Цяла партия. Апарат огромен. Дано съумея да го управлявам добре и да измъкна държавата от кризата при капаните, които са ми заложени.“

Ще върна мандата, ей! „Ще върна мандата и отиваме на нови избори, ако отсега почват с номерцата си (...) Костов има пет депутати, Мартин - 10. С тях ли да се съобразявам да ми извиват ръцете.“ пред журналисти, след като „Синята коалиция“ поиска оттегляне на номинацията на Божидар Димитров за министър без портфейл

Много стиска на гушката „Беше от многобройните ми подаръци за рождения ден. Викам си: „Айде, днес ще се наглася. Изобщо не знам дали е модерна, бях откопчал горното копче да не ми стиска гушката.“ в интервю за „Труд“ на въпрос как е избрал ризата, с която положи клетва като премиер

Мъж се гмурка в ледената вода край руския град Ростов по време на православното Богоявление, което по стар стил се празнува на 19 януари

СНИМКА: REUTERS

Снимките

Предизборният дебат на премиерите - Бойко Борисов все още кандидат, Сергей Станишев с надежда това да не се случи

СНИМКА: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Когато Русия спря кранчето на газа, януари 2009 СНИМКА: КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Накъдето и да вървим, българската магария е с нас

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Този път бившият министър Петър Димитров не можа да измисли нищо „мъдро“ СНИМКА: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Младите се самоорганизираха на протест за пръв път онлайн, но на площада пред парламента ги посрещнаха полицейски палки СНИМКА: МАРИЯ СЪБОТИНОВА

Гражданското общество осветли процеса „Борилски“ и това доведе до неговия обрат

В търсене на народната любов

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Магистрала „Люлин“ прясно гримирана

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Дойдоха си на думата - Емилия Масларова и най-силният в Ловеч - Гриша Ганчев СНИМКА: ЦВЕТЕЛИНА АНГЕЛОВА

„Кремиковци“ като за последно

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

СНИМКА: АНЕЛИЯ НИКОЛОВА

Непосилната лекота на живота в опозиция

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Тази малка пица вкара министър Симеон Дянков в новините

Делян Пеевски и този път сигурен за себе си

Трамвай „Отчаяние“

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Има място за старите кучета

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Незнайният воин на народната любов

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

СНИМКА: НА

АДЕЖДА ЧИПЕВА

Полет над София

СНИМКА: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Завръщане у дома - бизнесменът Киро Киров е освободен след 40 дни в плен СНИМКА: АСЕН ТОНЕВ

В един есенен ден по шосето

СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Въпреки съдебния саботаж „Синята коалиция“ беше допусната до избори СНИМКА: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Германският канцлер Ангела Меркел се мръщи след изказване на френския президент Никола Саркози СНИМКА: REUTERS

Гимнастичка тренира преди началото на световното първенство по

Кръг от изпарения около изтребителя F/A-18F Super Hornet в момента, в който той чупи звуковата бариера на авиошоу в Ню Йорк СНИМКА: REUTERS

Служител на Белия дом изнася портрета на бившия американски президент Джордж Буш след победата на Барак Обама на изборите в САЩ СНИМКА: REUTER

Покойният Майкъл Джексън в Лондон на последната му пресконференция, на която обяви 50 концерта. Месеци след това Джексън почина от свръхдоза обезболяващи СНИМКА: REUTERS

Яхти се подготвят за началото на регатата в залива на Триест - едно от най-големите състезания в света СНИМКА: REUTERS

Една от хилядите протестиращи по улиците на иранската столица Техеран след президентските избори в страната. Силите за сигурност смазаха бунта СНИМКА: REUTERS

Барак Обама се здрависва с полицай пред резиденцията на британския премиер в Лондон СНИМКА: REUTERS

о гимнастика в Лондон

СНИМКА: REUTERS

Китайски войници репетират мюзикъл по случай тържествата за 60-годишнината от създаването на комунистически Китай

Събиране на соя в Бразилия. Бразилските фермери масово се отказват от генно модифицираната соя заради слаби реколти

Подготовка за военен парад на Червения площад в Москва, за годишнината от парад през 1941 г., когато войниците марширували направо към фронта СНИМКА: REUTERS

СНИМКА: REUTERS

„Върнете ни парите“, казва този демонстрант на американския финансов министър Тимъти Гайтнър СНИМКА: REUTERS

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад жестикулира към привържениците си по време на посещение в провинциален град. Оспорваната победа на Ахмадинеджад на президентските избори предизвика масови протести в Иран СНИМКА: REUTERS

Американски войник е легнал уморен след нощна операция в афганистанската провинция Кунар. Атаките срещу международните сили в Афганистан се увеличиха тази година СНИМКА: REUTERS

Канадският милиардер Ги Лалиберт се забавлява след връщането си от открития Космос като турист на борда на „Съюз“ Канада е дом за три четвърти от общо 20-те хиляди съществуващи бели мечки - най-популярният символ на борбата с климатичните промени СНИМКА: REUTERS

СНИМКА: REUTERS

Британската кралица Елизабет напуска церемонията за загиналите британски военни в Ирак СНИМКА: REUTERS

Руският премиер Владимир Путин отново се появи на полуголи фотографии от свободното му време. Фотосите за пореден път предизвикаха фурор в интернет СНИМКА: REUTERS

Една от противоречивите фигури в кризата - бившият шеф на Федералния резерв Алан Грийнспан, чака да чете лекция СНИМКА: REUTERS

Една от милионите жители на столицата на Бангладеш - Дака, завръщащи се по родните места за мюсюлманския празник Рамазан СНИМКА: REUTERS

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Ноември На Първанов с „любов“, Vol.3 „Като вероломно нападение, понеже бях на Берлинската стена, приемам неговите събрани 15-20 студенти при неговия приятел в УНСС, за да може все едно оттам, все едно на среща със студенти - адски ми прилича на Тодор Живков на среща със студенти.“ на въпрос на журналисти как възприема критиките на президента „Сред приятели, но и сред хора дисиденти, а не бивши агенти от тайните служби.“ на въпрос защо само той е бил поканен в Берлин, а не и Първанов

Август Моля, другарко, Бойко ме бие „Приказките „Моля, другарко, Бойко ме бие!“ пред Брюксел няма да важат.“ в отговор на намерението на Станишев да се жалва пред ЕС от политически чистки

Вещиците на Станишев „Доколкото знам, за лов на вещици трябва да има един ловец и вещици. От майка знам, че вещиците са лоши крадат, мамят, пият кръвчица...“ „Станишев сам даде определение за своите министри (...) Вещиците във вътрешното министерство, в заменките на горите и тези, които купуват златни ксерокси, ще бъдат унищожавани и давани на прокуратурата.“ „Нека симпатизантите на БСП да знаят как лидерът им се бори с кризата. Значи вещиците взимат по толкова заплата и сега се оплакват, че ловецът им е дошъл и иска да им прекрати лапканицата.“

На Първанов с „любов“, Vol.2 „В човешки план съм разочарован от Първанов. И докато не ми се извини, няма да застана до него. (...) Не може на 40-ия ден (на правителството - бел. ред.) да говори за некомпетентност, след като знае каква къртовска работа вършат новите министри, без да ползват лятна почивка, и как се стараят бързо да навлязат в ресорите.“ пред в. „Труд“ след трагедията с кораба „Илинден“, когато Първанов заяви в статия, че има „дефицит на компетентност на правителството в енергийната сфера“

Септември За платената любов „Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.“ в интервю за в. „Труд“

Мълчете и не ме дразнете „Станишев ми е оставил дупки във всяко министерство, затова да си мълчи. Поне да се поучи от Доган и царя. Затова казвам: мълчете, не ме дразнете и ще изведем хората от кризата.“ по време на дебат за бюджет 2010 г., цитиран от в. „Труд“

Октомври Кой ми направи нещо в гащите „И в днешен вестник Сергей Станишев пита какво прави докладът у Алексей Петров. Ами не трябва той да пита, а трябва той да ми каже къде е. Иначе ще излезе една приказка за децата, дето е „Кой ми направи нещо в гащите“. пред журналисти, след като таен доклад на ДАНС се появи в интернет „Разбирам Станишев и го съжалявам - хората, на които е имал доверие, му режат главата. Човекът не е бил в казармата, не знае как се работи със секретни документи, разбираемо е.“ „Щеше ми се да заплача. Заради тях за първи път закъснях за заседание на Министерския съвет - от 7 до 9 ч. гледам по два телевизора...“ за ченгеджийницата, която настана в медиите след появата на доклада на ДАНС „Превърнали са Министерския съвет в бира-скара, в някакво кафене.“ по повод изчезналия доклад на ДАНС от Министерския съвет, цитиран от БТА

Животно, по-голямо от пор „Невестулката е едно животно, поголямо от пора.“ на въпрос на журналист кой е Невестулката, след като се разбра, че това е кодовото име на една от изчезналите разработки на ДАНС

Котараците „Фирмите, котараците, мишоците не влизам в този диалог. Ако Станишев има данни за това, че определени фирми са печелили поръчки по мое време, да ги даде на прокурор и да посочи кои са тези фирми.“ пред журналисти по повод обвиненията на Станишев, че в Столична-

та община имало приятелски кръг Котараците „Аз си направих сметка, аз познавам седем човека общо - мъже и жени, които прякора им е Котето или Котарака. Седем. И жени включително.“ пред журналисти Бел. ред. - по-късно Борисов разказа как се е запознал с Александър Сталийски от т.нар. кръг Котараците. Като бил главен секретар на МВР, Сталийски щял да го сгази на пешеходна пътека. Премиерът тъкмо си бил купил варена царевица и я хвърлил по колата. После наредил да му приберат возилото. „После ген. Василев (бившият шеф на полицията - бел. ред.) му ходатайства за колата“, спомни си той

Който иска да се бие при мен „Късмет са имали, че не са се застреляли. Въоръжени хора, на такава възраст, на такива постове, да си разменят шамари и крошета. Аз съм толкова години каратист и дори не мога да си представя, че мога физически да направя нещо на човек.“ пред журналисти по повод информациите, че в ДАНС е имало бой между служители „Забранил съм побоя. Който иска да се бие - в Министерския съвет при мен.“ след признанието на бившия контраразузнавач №1 Иван Драшков, че в ДАНС имало и физически сблъсъци между агенти

Фрегатите „Има ли от вас някой, който ще си купи кола, която няма да гаси. Така работят сега фрегатите. Тези двигатели по 20 хиляди коня правят бум, бум, бум денонощно.“ пред гостите на годишната среща с бизнеса, организирана от „Капитал“

Сине, ти си будала „Ако баща ми беше жив, щеше да каже: Сине, ти си будала. Да поемеш отговорността при този пасив, в найтежката финансова и икономическа криза... то е само защото имам дълг към държавата.“ пак там

„Моите министри всичките са с очилца, мениджъри. Аз не виждам кой е с твърдата ръка.“ по повод намеците на Първанов за интелектуалната слабост на кабинета, цитиран от вестник „Сега“ „Г-н президент, не е тайна коалицията - всички, мразещи БСП и ДПС, сме се обединили срещу вас.“ в нощта след победата на Йорданка Фандъкова на изборите за нов кмет на София (поводът беше изявлението на Първанов, че в резултат на дебата около искането на импийчмънт е излязла наяве „тайната“ коалиция между ГЕРБ, „Атака“ и „Синята коалиция“)

Кюфтаци „Когато аз говорех, имаше дваматрима души в пленарната зала. И в момента, в който трябва да се дебатира, никой няма, за да се дебатира. А вечерта по всички телевизии коментират бюджета! Е това се казва нахално поведение. Отишъл съм аз, сутринта ме питат в колко часа ще отида - 9.30. Четем, стои цялото правителство, очакваме въпроси, дебат, тях ги няма - ядат кюфтаци. Хилят се в кафенетата. И когато си отиваме, те излизат да приказват. Това се казва липса на всякаква отговорност.“ за проваления дебат при първото четене на законопроекта за бюджета

Стенли? Този съм го бил „Дано не се оплаквам, но беше гадже на дъщеря ми. И я заварих плачеща една вечер и го набих.“ пред журналисти по повод обвинението на Кирил Добрев, че лице на име Стенли имал общо със строителството на софийското метро

Декември „Много ясно и точно казвам: всеки, който ме познава, знае, че думата ултиматум при мен не върви. Утре някой може да иска да се разведе и да дойде да ми каже да му върна жената.“ пред журналисти след ултиматума на Яне Янев да му бъде възстановена парламентарната група

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Може ли още Обама

Бележникът

Дисциплина Оценка Коментар Задържаните Обеща да затвори лагера в Гуантанамо заподозрени в до края 2009 г. Решението се отлага, терористична но някой от задържаните все пак ще се дейност изправят пред съд.

Енергетика и околна среда

Назначи изключително амбициозен екип. Агенцията за защита на околната среда обяви CO2 за опасен за здравето, но Обама все още не може да прокара през Конгреса силен закон за ограничаване на вредните емисии

Нищожен прогрес. САЩ не могат да убедят Израел да замрази строежа на еврейските селища в окупираните територии

Търговия

Отказа се от преразглеждане на НАФТА, но идеята за протектионистични мерки не е изоставена.

Работни места

Пакетът мерки за стабилизиране на икономиката трябваше да не допусне безработица над 8%. В момента тя е над 10% и се очаква да се задържи така дълго време

Здравеопазване

Реформата в здравеопазването беше лайтмотивът на кампания му. Макар че постигнатото не се различава много от предизборните обещания, то е минимално възможното.

Израелопалестинския конфликт

В първата си година в Белия дом американският президент постигна скромни успехи. Следващата няма да е по-лесна. Илин СТАНЕВ, Вашингтон

Това, че политиката е цинична, е истина, която рядко някой политик се наема да опровергава. Един от малцината, който имаше качествата и желанието, беше Барак Обама. Навсякъде другаде неговите думи, че избирането му за президент на САЩ е отговорът „ на съмняващите се за това какво можем да постигнем, ако поемем в ръцете си хода на историята“, биха звучали кухо. Първият чернокож президент на Съединените щати събуди вярата, че в политиката от време на време може да надделеят разумът и интелектът. Че ако един истински лидер ясно артикулира целите си и убеди обществото в тяхната полза, може да преодолее инерцията на статуквото. Година по-късно вярата не си е отишла, но

съмненията се увеличиха. Нито една от идеите на Обама, с които той влезе в Белия дом, не се осъществи така, както беше планирана. Очакванията, че Обама ще сложи край поне на една от завещаните му войни, се изпариха. Затворът в Гуантанамо продължава да действа, въпреки че президентът обеща да го закрие до една година след встъпването си в длъжност, външната политика на САЩ се люшка между големите амбиции и тактическите сделки, а реформаторският плам на президента затъна в дебрите на Конгреса. Дори и умерените оптимисти са малко разочаровани. Либералните му привърженици са направо яростни: „Смелостта да спечелиш се замени с досадата да управляваш“, обяви Ариана Хъфингтън. Обама е критикуван, че постигна минималното в реформата на здравното осигуряване и политиката към климатичните промени, образованието сякаш напълно изпадна от дневния му ред, а за Афганистан взе решение, което не задоволява никого. Шефът на неговия кабинет Рам Емануел буквално излезе извън релси и със заплашителен

тон обясни, че на някои хора „им е лесно, скрити зад стените на тинк-танковете, да предлагат идеални решения. Политиката е изкуството на възможното“. Обяснението на Рамбо (както е известен Емануел) със сигурност е валидно - в крайна сметка така работи демокрацията. Един от заподозрените в търсенето идеалните решения - институтът Brookings, отговори с перифраза на Ото фон Бисмарк: „Политиката е изкуството на възможното, а лидерството е изкуството да разшириш възможностите. Лидерството без политика е безсмислено, но и политиката без лидер е сляпа.“ За привържениците на Обама неговите неуспехи са потвърждение за това, че президентът е трябвало да поеме много посмел подход и да не се съобразява с опозицията на възгледите си. В крайна сметка за какво му беше космически високото одобрение в началото на мандата, ако не за да постигне целите си. За критиците му неуспехите на администрацията оправдават прогнозите им, че опитите за радикални промени винаги завършват в задънена улица.

Медената година Като оставим настрана крайните оценки, факт е, че за по-малко от 11 месеца Обама успя постигне повече от всеки друг американски държавен глава след Втората световна война, пише Джейкъб Уайсбърг, главен редактор на Slate. Досега нито един американски президент не е успявал да извърши толкова промени в здравната система, колкото него. Въпреки критиките срещу пакета мерки за стимулиране на икономиката 787-те млрд. долара работят горе-долу така, както се очакваше. И това се признава не от кого да е, а от Марк Занди, бившият икономически съветник на Джон Маккейн. Пред в. New York Times той казва, че без стимулиращия пакет икономиката все още щеше да следва негативна траектория, а безрабо-

ДУПКА

10% от БВП достига вече бюджетния дефицит на САЩ.

тицата да бъде над 11%. Помощта за спасяване на финансовите институции е много по-спорна, но пък никой не предлага нищо по-добро от масов фалит на големите банки. Много от реформите на Обама са малки, често почти незабележими почти никоя европейска медия не писа за отварянето на правителствените бази данни в началото на месеца. Това винаги е било стратегията на неговия екип - понякога малка стъпка в правилната посока има много по-големи последици, отколкото смела крачка, която се препъва в огромна съпротива. Например кой би си помисли преди години, че забраната на пушенето в самолетите един ден ще доведе до ограничение за димене по всички обществени места. Кас Сънстейн, съветник в екипа на президента, прокарва концепцията за либералния патернализъм - държавата не налага нищо, само насочва хората към по-правилния избор. Подобен беше планът за реформи в здравеопазването на Обама - в него се вмъкваше възможност за обществено осигуряване наравно с частното. Така всеки американец можеше да избира алтернати-

ва, без да е задължен да се откаже от сегашната си форма на осигуряване. Този план обаче пропадна сред всеобщата съпротива не само на опозицията, но и на част от демократите

А сега накъде? Макар че спадът на рейтинга на Обама под 50те процента не се отличава много като тенденция от предшествениците му, това не е добра новина за демократите. В крайна сметка след всички усилия за намаляване на безработицата американците очевидно не са доволни от действията на Белия дом. След загубата на изборите за губернатори в няколко щата през тази година демократите не влизат в особено добра форма в кампанията за предстоящите избори за Конгреса през 2010 г. Ако изгубят мнозинството си в долната камара, на практика всички идеи за по-големи реформи на Обама ще срещнат почти непреодолима преграда. Това вече се е случвало веднъж - по времето на Бил Клинтън, когато консервативната вълна заля американската законодателна власт през 1994 г. Всичко това обаче не е непременно лошо. Лип-

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

на Обама Дисциплина Оценка

Коментар

Бюджетен дефицит

Дефицитът се трупаше още от Буш. Някои от политиките на Обама имаха ограничено влияние върху икономиката, но за това пък раздуха бюджетния дефицит. Все пак повечето икономисти признават, че мерките са попречили на разразяването на по-голяма криза.

Афганистан

Войната в Афганистан също беше наследство от Буш, но Обама я обяви за необходима, за разлика от тази в Ирак. Засега обаче не изглежда да има някаква стратегия, освен изсипването на нови войски. Но и никой не предлага и нещо особено по-различно.

Ирак

5 4

Обама следва политиката на изтегляне очертана още от Буш.

Иран

Русия

Обама протегна ръка с надеждата Техеран, за сметка на ядрената си програма, да поиска нещо разумно. Засега няма почти никакъв резултат, освен че режима в страната допълнително се изолира. Не е ясно точно на какъв рестарт на отношения с Москва се надява Белия дом. Русия изглежда малко по-благосклонна за санкциите към Иран и помощта за Афганистан. Смисленото решение за отказ от противоракетния щит на Буш беше толкова непохватно осъществено, че ядоса Полша и Чехия и постави под съмнение мотивите на САЩ

сата на баланс в момента всъщност изостря опозицията срещу всяко действие на Обама. Ако Републиканската партия влезе във форма, тогава може да се очаква, че вместо да руши играта, ще се опита да реализира и някоя от своите цели и ще бъде готова на повече компромиси. Най-големите реформи в САЩ - например данъчните от края на 80те, са били винаги дело и на двете партии и са се случвали в момент, когато нито републиканците, нито демократите са могли еднолично да наложат волята си. През следващата година срещу Обама ще се обърнат и някои от собствените му политики. Под формата на стимули за икономиката Белият дом успя да отдели повече пари за образование и научни изследвания. Всичко това е много хубаво, но в един момент средствата ще свършат, а бюджетният дефицит трябва да се изплаща. В момента той стига над 10% от БВП на САЩ (вече над 1.5 трилиона долара, т.е. около 30 пъти повече от БВП на България). Поради нарастването на социалните разходи американските публични финанси не бяха в много добро със-

тояние и преди кризата. Проблемът, който трябваше да се решава в следващите няколко десетилетия, сега трябва да бъде преодолян за няколко години. За да стигне дефицитът обратно до здравословните 3% годишно, САЩ трябва да намерят около 2 трлн. долара в следващите десет години. Според прогнозите на Бюрото по бюджета в Конгреса, ако дефицитът не падне под 5% след 2012 г., това може да подрони дългосрочната финансова стабилност на САЩ (т.е. да се случи доскоро немислимото - Америка да не може да обслужва дълговете си или да се принуди да ги обезцени). Неизбежно трилионите ще дойдат от повишаване на данъците и от орязване на разходите. На този фон не само консервативните американците ще нададат обичайния вой срещу нарастването на данъците, но и всички учители, социални работници или федерални служители, чиито доходи ще спаднат още по-рязко, след като преминат временните мерки.

Завой във външната политика Макар че Нобеловата награда за мир предизвика

Ако досега президентът изглеждаше готов да слуша, сега той изглежда готов да действа.

повдигане на вежди дори сред феновете на Обама, в областта на външната политика той всъщност успя да постигне много. Безспорно е, че отношението на света към САЩ за няколко месеца се промени. Най-очебийният пример е Иран. Ако само преди година изглеждаше, че Вашингтон може да направи нещо на своя глава, сега САЩ не са поагресивни от европейците и евентуални санкции срещу Техеран може да имат много по-широка международна подкрепа. Екипът на Обама като цяло взима правилните решения, макар да се отличава с изключителна непохватност. Например смисленият отказ от противоракетния щит в Източна Европа беше направен по начин, който успя да обиди Полша и Чехия, без да доведе до някакви кой знае какви обещания за съвместни действия от страна на Русия. Първата година на Обама беше очевидно изградена на принципа на опита и грешката. Новата администрация беше обвинена в наивност заради опита си да подава ръка на страни като Иран, което беше по-скоро несправедливо. Вашингтон трябваше да опита нов подход, за да може след това да има моралното право да иска подкрепа за поагресивни действия. Според Робърт Кейгън (авторът на „Американците са от Марс, европейците от Венера“) в речта си

пред Нобеловия комитет в Осло Обама е звучал много повече като американски президент, отколкото като гражданин на света. Президентът защити правото на война пред леко смаяните погледи на норвежките си домакини, а либералните медии в САЩ дори го обвиниха, че се е завърнал към доктрината на Буш. Не че досега Вашингтон се е въздържал да действа безцеремонно, когато това се наложи. Обама например заповяда повече удари от безпилотни самолети в Пакистан, отколкото Буш. Смяната на отношението на Пекин в последния месец към евентуални санкции срещу Иран не се дължи на някаква сложна дипломатическа калкулация от страна на политбюрото на Китайската комунистическа партия. След посещение на двамата специални пратеници на президента - Денис Рос и Джефри Бейдър, в Пекин на китайското ръководство е бил казано в прав текст, че САЩ няма да се възпротивят на израелски удар срещу Иран, а скокът на цените на петрола може и да засегне американската икономика, но ще задуши китайската. В следващата година най-вероятно ще видим един нов Обама, по-малко сантиментален, много по-решителен и с много по-американски подход във външната политика. Ако досега президентът изглеждаше готов да

слуша, сега той изглежда готов да действа. И това няма да е непременно добре за Европа, която все още по-скоро иска да приказва, вместо да взима решения. Обама се завърна и към въпроса за спазването на правата на човека и подкрепата за демокрацията. Това бяха теми, които подозрително изчезнаха от речника на американската външна политика в последната година. За пръв път от десетилетия американски президент отказа да приеме далай лама, а Хилъри Клинтън, чийто най-голям външнополитически капитал беше именно защитата на правата на жените, „пропусна“ да повдигне въпроса в Пекин. Клинтън дори стигна дотам да обяви, че това не са въпроси, които могат да пречат на двустранното сътрудничество. На какво се дължи завоят е спорно - дали на недоволството на Обама от приема му в Китай, дали от глупавото перчене на Русия, дали на усещането, че именно тази реторика винаги е работила и само тя може да провокира смяна на поведението на Техеран например. За радост на критиците му и за съжаление на привържениците му, първата година на Обама доказа, че той не може да върви по водата. Но си остава най-добрият плувец в политиката. Това обаче не е достатъчно, защото трябва да успее и да финишира успешно.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Ключовете за „Даунинг стрийт“ 10 вече са почти в ръцете на Дейвид Камерън

СНИМКА: REUTERS

Новият консерватор Дейвид Камерън е вероятният британски премиер, който ще върне торите на власт след 13 години в опозиция Светломира ГЮРОВА

Дейвид Камерън притежава едно от най-ценните качества за всеки успешен политик - късмет. Лидерът на британските консерватори има изключително добрия шанс да се изправи на изборите през 2010 г. срещу крайно непопулярен (включително в собствената си партия) премиер и правителство, изхабено от дългите години във властта. Усещането за смяна на режима витае във въздуха и преминаването на ключовете за „Даунинг стрийт“ 10 в ръцете на златното момче на торите изглежда като формалност, която е само въпрос на време (найкъсната дата, за която премиерът Гордън Браун трябва да насрочи парламентарния вот, е 3 юни, но вероятно изборите ще са през май). Въпреки това на последната преди вота партийна конференция на консерваторите през октомври настроението далеч не беше триумфално. Причините са поне две. Първата е, че макар маршът им към властта да изглежда не-

удържим, той се дължи по-скоро на досадата на избирателите от 13 години лейбъристко управление, отколкото на ентусиазма им от торите. Мотото „Който и да е, само не Гордън“ не е особено вдъхновяващо, а и не е основа за силен мандат за управление. Втората причина е, че коронацията на Камерън като премиер ще стане на доста мрачен фон рецесията във Великобритания може и да свърши още в края на тази година, но държавните финанси остават в трагично състояние и следващото правителство ще има неприятната задача да реже разходи и да вдига данъци.

Златното момче на торите През четирите години начело на торите 43-годишният харизматичен политик успя да постигне нещо изключително той промени овехтелия и мрачен имидж на партията и сега тя изглежда като модерна и отворена политическа сила от XXI век. Дейвид Камерън е точно това, от което консерваторите имаха нужда, за да се възстановят от нокдауна, нанесен им от Тони Блеър и новите лейбъристи през 1997 г. - ярък лидер с чар, блестящи ораторски качества, добро медийно поведение, безупречно потекло и външен вид, дарба да комуникира и не на последно място - амбиция. Не случайно още след избирането му начело на партията бе наречен Тори Блеър, а самият той побърза да се самопровъзгласи за наследник на неустоимо из-

бираемия бивш премиер, който обнови лейбъристите и ги поведе към мнозинство в три поредни парламента. Камерън е потомствен консерватор със синя кръв (пряк потомък на крал Уилям IV; съпругата му Саманта пък е дъщеря на баронет, свързан по кръвна линия с Чарлз II), завършил найелитните английски училища „Итън“ и „Оксфорд“. След светкавичния му политически възход и спечелването на лидерския пост в партията Камерън издигна лозунга за „модерен и състрадателен консерватизъм“, който е по-зелен, по-дружелюбен и загрижен за бедните. Новото лице на торите пуска видеоклипове в интернет, инсталира екологична вятърна турбина на покрива на къщата си в „Нотинг Хил“, въведе позитивна дискриминация, за да напълни избирателните листи на консерваторите с жени и участва в женско радиошоу, в което говори за боксерките си. И найважното - има на своя страна вестник Sun. Най-многотиражният таблоид на Острова, който според легендата качва и сваля премиери, нарече съперника му Гордън Браун жив труп и обяви, че минава на страната на консерваторите и Камерън.

Готов да води? Въпреки всичко това дори привържениците му се питат дали той е готов да се превърне от приемливото и приветливо лице на опозицията в лидер, който да поведе Великобритания. „Дейвид Камерън все още не отгово-

рил на базовия въпрос какви позиции защитава“, писа наскоро симпатизиращият на консерваторите в. Times и го разкритикува, че не е убедителен, говори общо и „излъчва аурата на човек, който иска властта повече, отколкото знае какво да прави с нея“. Ако се съди по последните проучвания на общественото мнение, повишаващият се оптимизъм за икономиката и засилващите се атаки срещу аристократичния произход на Камерън и непоследователните послания на партията му вече дават резултат. След като месеци наред торите се радваха на двуцифрена преднина пред лейбъристите, в началото на януари няколко анкети отчетоха, че разликата се е свила до близо 8% и дори по-малко. Перспективата

След като стане премиер, Дейвид Камерън ще има нужда от нещо повече от късмет. за силно залюляване на електоралното махало и размазваща победа на торите сега започва да отстъпва място на прогнозите за висящо на косъм парламентарно мнозинство или дори правителство на малцинството. Гордън Браун може и да е загубил изборите, но Дейвид Камерън все пак ще трябва да се потруди още, за да ги спечели. Първото, което може да направи, е да фокусира посланията си и да признае, че не може

да бъде всичко за всички. Както самият Камерън посочи в интервю за сп. Economist през лятото, опитът на Барак Обама е урок, че новите лидери не могат да преследват прекалено много цели наведнъж. Премиерът в очакване обещава да намали бедността, да направи икономиката по-зелена, да реформира здравеопазването, социалната система и образованието, като същевременно намали бюджетния дефицит и публичния дълг. Всичко това едновременно изглежда като невъзможно амбициозен списък от задачи. Ясни заявки липсват и във външната политика. Преди време Камерън предизвика известна суматоха, като избра годишнината от терористичните атаки на 11 септември, за да призове за „солидни, но не робски“ отношения с Америка, и да обяви, че свободата и демокрацията не могат да се налагат под дулото на оръжие и да се спускат от 4000 метра от военни самолети. По-късно лидерът на торите обясни, че е „естествен атлантист“ и външнополитическата му доктрина е „либерален консерватизъм“, която комбинира идеалистични цели с реалистичен подход за постигането им. Най-безспорната външнополитическа характеристика на новото правителство със сигурност ще е евроскептицизмът. Наскоро сп. Economist цитира анонимен френски дипломат, според който „Дейвид Камерън прави Маги Тачър да изглежда като истински федералист“. Торите вече успяха да предизвикат неприятни тръпки в Брюксел и в много столици в ЕС, след като напуснаха Европейската народна партия (ЕНП) и създадоха своя собствена консервативна група в Европейския парламент, обединяваща доста спорни и екзотични фигури (сред които и Яне Янев). Това едва ли ще накара Ангела Меркел и Никола Саркози (и двамата от ЕНП) да игнорират Камерън като премиер, но със сигурност не му печели нови приятели и може да ограничи възможностите му за прокарване на британски инициативи в ЕС. Въпреки пламенния си евроскептицизъм бъдещият британски премиер вече направи един разумен и прагматичен ход - отказа се от обещания референдум за Лисабонския договор и се примири с неизбежността му. Всъщност опасенията в Европа може и да се окажат пресилени просто защото Камерън ще е твърде зает на домашния фронт, за да се впуска в битки и спорове на външния. На „Даунинг стрийт“ 10 го очакват два големи проблема - рекорден за поствоенната история бюджетен дефицит (12.7% за 2009 г.) и най-бързо нарастващият държавен дълг сред развитите страни (82% през 2010 г.). Късметът на Дейвид Камерън най-вероятно ще го направи премиер, но след това новият консерватор ще има нужда от нещо много повече. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Звездният сърфист Ексцентричният сър Ричард Брансън вероятно ще бъде главният виновник за следващата „малка стъпка“ на човечеството в Космоса „Не ми беше лесно да убедя критикуващите ме колеги във Virgin Group, че има смисъл да се инвестират над 100 млн. долара за конструиране на космически кораб.“ СНИМКА: REUTERS

Момчил МИЛЕВ

„Това, което прави живота ми интересен, е моята склонност да се изправям срещу огромни, очевидно непреодолими предизвикателства и да се опитвам да ги надскоча...“ Това споделя в своята автобиографична книга легендарният сър Ричард Брансън - ексцентрик, рисков инвеститор, милиардер, авантюрист, бъдещ космически турист и какво ли още не. Ако има нещо, което да отличава собственика на над 360 компании, съдържащи в името си търговската марка Virgin, това е способността му да мечтае и да превръща мечтите си в бизнес.

Колко далеч могат да стигнат мечтите ти „Винаги съм намирал правителствения монопол върху космическите пътувания за опасен за човешкия род, а не за благо, както често тръбят цинични политици и работещи за себе си производители на балистични ракети. Монополът не е добър за никоя промишленост, била тя частна или обществена“, споделя Ричард Брансън. Годината е 2004, датата - 22 юни. Брансън произнася тази реплика, след като става свидетел на първия частен суборбитален полет на кораба SpaceShipOne, изстрелян от малък частен „космодрум“ в

пустинята Мохаве, Калифорния. Машината има уникален дизайн, разработен от ракетния инженер Бърт Рътън (дългогодишен приятел на Брансън). За разлика от космическите совалки на НАСА тя е малка и направена от леки, композитни материали. SpaceShipOne е управляван от пилота изпитател Майк Мелвил, който достига 110 километра височина, рее се около 5 минути. в околоземното пространство и благополучно се завръща на Земята, използвайки разработената от Рутан система за постепенно навлизане в плътните слоеве на атмосферата, която имитира плавното спускане на перце за бадминтон. „Гледах с благоговение и осъзнах, че собствената ни мечта за достъпен космически туризъм може би в момента се превръща в истинска перспектива“, споделя Брансън. И в типичния свой стил пристъпва към действие. Два месеца по-късно, през септември 2004 г., компанията Virgin Galactic вече е факт. Следват интензивни преговори между Брансън, Бърт Рътън и Пол Алън, който е съосновател на софтуерния гигант Microsoft и човека, инвестирал 20 милиона щатски долара в смелия проект SpaceShipOne. Пол Алън склонява да продаде на Virgin Galactic правата над технологиите, използвани при създаването на първия частен космически кораб. Компанията на Бърт Рътън, наречена Scaled Composites, пък сключва договор с империята на Брансън, че ще получи поръчка за изграждане на цяла „флотилия“ от машини за суборбитални полети - 5 кораба клас SpaceShipTwo и 2 самолета тип WhiteKnight, от които да се извършва изстрелването на височина 18 км.

По пътя към целта Следват 5 години усилена работа в халетата на Scaled

Composites. Целта е ясна - конструирането на комерсиалния SpaceShipTwo на базата на прототипа SpaceShipOne. Основната разлика е, че новият кораб е пътнически и освен кабина за двама пилоти има и 6 места за пасажери. Всеки от потенциалните космически туристи трябва да заплати 200 000 щатски долара, за да осъществи своя детски блян и да полети отвъд пределите на земната атмосфера. Разбира се, не липсват трудности, които забавят проекта на Virgin Galactic - през на 26 юли 2007 г. трима служители на компанията Scaled Composites загиват при експлозия по време на тестов експеримент. Сър Ричард Брансън обаче не губи присъствие на духа и продължава да следва набелязаната цел. „Не ми беше лесно да убедя критикуващите ме колеги във Virgin Group, че има смисъл да се ин-

КОСМИЧЕСКА ОДИСЕЯ

18 месеца ще траят изпитанията на SpaceShipTwo. Чак след това Ричард Брансън наистина ще осъществи мечтата си за комерсиални космически полети.

вестират над 100 млн. долара за конструиране на космически кораб. Всъщност забавното бе, че получих по погрешка мейл от един от тези ограничени служители, изпратен до друг. Там пишеше, че трябва да ми викат Доктор Да, защото казвам „да“ на всичко“, споделя в биографичната си книга Брансън. Въпреки скептицизма 5 години и 5 месеца след полета на

SpaceShipOne неговият наследник вече е реалност - ефектен, лъскав и помпозен, както всичко при Ричард Брансън. Пионерът на космическия туризъм SpaceShipTwo (наречен още Enterprise по подобие на кораба от Star Trek) бе официално представен в ранните часове на 8 декември (по българско време) на космодрума в пустинята Мохаве. Е, това все още не означава, че още утре можете да се повозите в „отрочето“ на Рътън и Брансън редом със знаменитости като Парис Хилтън, диджей Моби, актрисата Сигърни Уивър, Патрик Стюарт (актьорът, изиграл капитан Жан Люк Пикард от Star Trek) или пък натурализирания щатски милионер от български произход Шефкед Чападжиев. Наймалкото защото SpaceShipTwo ще бъде подложен на серия тестове за сигурност в продължение на 18 месеца. Или пък защото звездата от Alien Сигърни Уивър е отклонила поканата да лети, „за да не плаши останалите пасажери, че на борда може да има пришълец“... И все пак мечтата на Ричард Брансън никога не е била толкова близо до реализирането.

Завръщане в миналото Преди да стъпи на звездната пътека, която да го превърне в героя на всички съвременни космически фенове, Ричард Брансън извървява доста нелек и трънлив път. Раждането на империята Virgin започва през 70те години под формата на почти амбулантна търговия с музикални записи. Името на компанията се приписва на анонимен служител, който го предложил, защото фирмата била нова в бизнеса. Малко по-късно бъдещият милиардер създава своя първи магазин на „Оксфорд стрийт“ в Лондон, както и звукозаписната

компания Virgin Records, продуцирала неконвенционални групи като „Секс пистълс“, които не са приемани добре от останалите лейбъли. През 1971 г. Брансън дори е арестуван, защото е продавал на вътрешния пазар записи, предназначени за износ, без да плати съответните данъци и такси. Въпреки това обаче империята на Брансън продължава да се разраства с времето. Крайният резултат е, че бизнесменът продава своя звукозаписен бизнес на EMI за 1 милиард долара през 1992 г. Паралелно с това Брансън продължава да крои най-разнообразни смели бизнес планове. През 1984 г. създава авиокомпаниите Virgin Atlantic Airways и Virgin Cargo. В началото на 90-те стъпва и на японския пазар за търговия на дребно чрез компанията Virgin Retail Group. През 1997 г. пък навлиза в британския железопътен бизнес чрез компанията Virgin Tranis с идеята да пусне 40 високоскоростни влака (проектът обаче дерайлира заради остарялата инфраструктура на местните железници). Две години покъсно се ражда и Virgin Mobile - първият виртуален мобилен оператор, който наема мрежата на чужд оператор и продава чрез нея свои услуги... Смелите бизнес хрумвания на Брансън далеч не се изчерпват с описаните дотук. Те варират от леко безумните идеи за производство на Virgin Vodka и Virgin Cola през финансирането на отбор във Формула 1 (Virgin Racin) до визионерски начинания като компания за създаване на екологични горива от следващо поколение (Virgin Fuel) или пък банка за стволови клетки (Virgin Health Bank). И ако има нещо, което да обединява всички проекти на сър Ричард Брансън, това е полетът на въображението и увереността, че „невъзможно“ е забранена дума. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Задкулисната власт на Европа Пиер де Боасийо и Никола Саркози - кой за кого работи?

Кои са администраторите, които направляват дневния ред на европейските институции Ирина НОВАКОВА, Брюксел ват дневния ред на институциите и моделират идеите на водещите политици. Това едва ли ще се промени и занапред, въпреки че Договорът от Лисабон обеща да въведе по-прозрачно взимане на решения в ЕС. „Капитал“ представя най-важните фигури в европейското „правителство в сянка“.

Катрин Дей - властелинът на администрацията „Барозу реши“, „лидерите на Европейския съюз се разбраха“, „евродепутатите одобриха“. Непрекъснато чуваме и четем за инициативите на Европейския съюз, представени като решения на неговите многобройни политици и експерти. Малко хора обаче знаят, че много от тези решения зависят от група слабо известни лица със значителна задкулисна власт. Подобно на Макиавели (или на сър Хенри Апълби, всемогъщия администратор от известния сериал на Би Би Си Yes, Prime Minister) те направля-

Генералният секретар на Европейската комисия е най-влиятелната жена в Брюксел - ирландката управлява вездесъщия административен локомотив на евроинтеграцията. Самата тя също е наричана жената-машина, която няма нищо против да прекарва уикенда си в работни срещи и изпраща на служителите си мейли със задачи във всички часове на денонощието. Нито една инициатива на комисията не попада на бюрото на председателя Жозе Мануел Барозу без oдобрението на Дей. Блондинката с непроницаемо изражение и (по думите на нейни колеги) с нерви от стомана се извисява с една глава над португалеца,

СНИМКА: СЪВЕТ НА ЕС

Катрин Дей инструктира Барозу и белгийския премиер Ив Летерм по време на последния Европейски съвет СНИМКА: СЪВЕТ НА ЕС

Малко хора знаят, че много от решенията на европейските институции зависят от група слабо известни лица със значителна задкулисна власт. Генералният секретар на ЕК Катрин Дей, която управлява евроинтеграцията, е най-влиятелната жена в Брюксел. Йоханес Лайтенбергер отдавна пази гърба на Барозу - понякога почти с цената на живота си. Генералният секретар на Европейския съвет Пиер де Боасийо има повече реална власт от президента на съвета и външния министър.

с когото я свързват както политически убеждения (Дей е работила за серия десни политици), така и опитът и в комисията (на която е отдадена от 24-годишна). Дей е дясната ръка на Барозу при международни преговори, както и на срещите на върха на ЕС, когато заедно лобират пред лидерите на страните членки, за да прокарат предложенията на комисията. Смята се, че трудно постигнатото европейско споразумение за намаляване на парниковите емисии с 20% до 2020 г. е нейна заслуга. Дей често е хвалена, че е сред малкото жени, достигнали висок пост в европейските институции - но хората, работещи с нея, твърдят, че е по-твърда от всеки мъж. В едно интервю гордо заявява, че няма никакви хобита. За нея се твърди, че не понася глупаците и е напълно безскрупулна, когато защитава интересите на шефа си. Барозу явно е случил при избора си на куче пазач - когато получи втори мандат начело на комисията, автоматично запази и Дей. Не случайно именно тя управлява чувствителния механизъм за наблюдение на Бълга-

рия и Румъния и отбива (понякога успешно) разностранните опити за политическо влияние върху редовните доклади за напредъка на двете страни.

Йоханес Лайтенбергер - момчето за всичко Германецът е шеф на политическия кабинет на Барозу и отдавна му пази гърба - понякога почти с цената на живота си. Миналата година например Лайтенбергер беше блъснат от кола, тичайки от един ангажимент на шефа си към друг. Доскоро той беше говорител на Европейската комисия и е смятан за един от най-близките съветници на председателя й. Израснал в родната му Португалия, днес Лайтенбергер е топлата връзка на Барозу с Европейската народна партия и с германския канцлер Ангела Меркел. С немска ефективност той направлява кабинетите на останалите комисари и така реално влияе върху работата на всички политици в ЕК. Лайтенбергер е човекът, който трябва да знае всичко, което може да се окаже важно за институцията - от злободневните клюки до дългосрочните проблеми на страните членки.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Единствената разбулена тайна около една от най-влиятелните фигури в еврокомисията е... блогът му ИЛЮСТРАЦИЯ: БЛОГЪТ НА БЕРЛЕМОНСТЪР

Клаус Веле може да убие политик с поглед дори когато е по тениска

СНИМКА: ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Йоханес Лайтенбергер съветва Жозе Мануел Барозу СНИМКА: ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Любимата му фраза като говорител беше „не мога да ви кажа какво ще стане, нямам кристално кълбо“ - а когато премина в личния кабинет на Барозу, колегите му подариха... кристално кълбо. Смята се, че Барозу го слуша по всички въпроси от политическите машинации, през публичните послания до вратовръзката за деня.

Пиер де Боасийо - сивият кардинал Почти неизвестен извън брюкселските коридори на властта, французинът от три десетилетия е в сърцето на техните интриги и борби за надмощие. Като генерален секретар на Европейския съвет той има повече реална власт от президента на съвета Херман ван Ромпой и външния министър Катрин Аштън накуп. Формалната му задача е да подкрепя и организира работата на Съвета на ЕС, но на практика той е „паякът в центъра на паяжината“, който следи динамичните национални интереси на 27-те страни, при нужда съветва и извива ръцете на посланиците им в ЕС, лобира пред европейските институции и координира срещите на министрите на съюза.

Лидерите на страните членки рядко взимат решение, зад което не стои този старомоден мъж с огромна власт. Сънародникът на кардинал Ришельо е смятан за изключително ревнив към правомощията си. Според дипломати той се смята за „поне“ председател на европейските съвети. Последовател на идеите на генерал Де Гол и бивш френски посланик в ЕС, Де Боасийо е и мозъкът зад новата Служба за външни действия на ЕС; на практика от него зависи дали съюзът ще води по-активна външна политика, дипломация и военни действия.

Клаус Веле - кукловодът Генералният секретар на Европейския парламент е повече генерал, отколкото секретар. Германецът Веле използва поста си като щаб, от който дърпа конците на евродепутати, на политически партии и дори на национални правителства. Въпреки че никога не се е явявал на избори и е сравнително млад за такъв висок пост (45 г.), той е смятан за гениален политически стратег - като висш функционер на германската Хрис-

тияндемократическа партия, Веле еднолично изнесе на гърба си победата и на евроизборите през 1994 г. Европейската народна партия до голяма степен дължи на него мнозинството си в настоящия и предишния европарламент и консолидацията си в най-мощна политическа група. Доскоро Веле беше „мозъкът зад трона“ на бившия председател на европарламента Ханс Герт Пьотеринг. Днес той не само съветва новия председател, но и контролира работата на парламента, като назначава свои доверени хора на водещи административни постове в институцията. Това му навлече критики, че чрез политически и приятелски назначения уронва независимостта на администрацията. За разлика от евродепутатите, които бързат да се евакуират от Страсбург веднага след пленарните си сесии, Веле може да бъде намерен в офиса си по всяко време на денонощието - освен когато „дисциплинира“ политици, твърдят негови служители. В малкото си свободно време той отглежда рози - единственото му занимание извън офиса, твър-

ди парламентарната мълва. Малко от важните събития в европейските партии се случват без участието на Веле - смята се например, че той еднолично е посочил французина Жозеф Дол за председател на групата на ЕНП в европарламента през 2008 г. - за да си спечели точки пред тогавашния кандидат-президент на Франция Никола Саркози. Евродепутатите в центърдясно често гласуват според инструкциите на всемогъщия германец, но не само те - всеки в парламента търси услуга или има да връща дълг към „кукловода“. Германската преса често нарича Веле принцът на мрака - заради непрозрачния стил на решения, който той въведе в европарламента. Въпреки недоволството от твърде вертикалния му метод за управление дори политическите му противници са наясно, че Веле е посилен от тях и ще дърпа конците още дълго време - и предпочитат да са в мрежата му с контакти, отколкото негова мишена.

Берлемонстър влиятелният шут За него се знае само, че е слу-

жител в „Берлемон“, централата на еврокомисията в Брюксел; идентичността му обаче е загадка. Легендарен е заради едноименния блог, списван „от търбуха на звяра“, както той сам нарича Европейската комисия. Специфичното чувство за хумор издава, че авторът най-вероятно е британец. В блога си той осмива някои от по-глупавите инициативи и изцепки на комисарите (например нудистките снимки на германския еврокомисар Гюнтер Ферхойген или безкрайните пресконференции на холандската му колега Нели Крус). Блогът му следи и ежедневните абсурди в брюкселския балон - като изказването на един „високопоставен представител“ на европейска институция, който открил форум с думите: „Добавената стойност на форума е, че вече имаме форум.“ Понякога обаче Берлемонстър намеква и за по-сериозни проблеми и разхищения - например финансираното от еврокомисията проучване на тема „Френският - рядък език?“, или абсурдния „План на ЕС за действие по акулите“. Анонимността му позволява да пише свободно (и забавно) за конфликт на интереси, раздути разходи и некадърност в европейските институции. Рядко става ясно кои от твърденията на „вътрешния човек“ са истина и кои са просто слух, но въпреки това се смята, че блогът му се чете на най-високите етажи в европейските институции - и проблемите, за които намеква, биват бързо и тихо разрешавани. Заради популярността му еврокомисията няколко пъти се е отказвала от вече започнати инициативи само защото той ги е осмял в блога си. Това се случи на кампанията „Евроцирк“, в която комисията възнамеряваше да популяризира социалните права сред еврогражданството чрез… циркови изпълнения. Сайтът на кампанията беше свален часове след като Берлемонстър я осмя в блога си. Без да участва пряко във вис шите властови машинации в Брюксел, Берлемонстър е достоверен и влиятелен източник на клюки, слухове и новини, които са не само тема за разговор в обедната почивка на еврократите, но и неизменна част от политическите интриги и взаимоотношения. Интересът към блога му доказва нарастващото влияние на социалните медии върху политиката. Той доказва още, че в Брюксел има поне един бюрократ с чувство за хумор и без претенции за световна доминация.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Свободният

С вроденото си чувство за справедливост, морал и професионализъм бившият председател на Конституционния съд Румен Янков e повече от необходим на съдебната система Росен БОСЕВ гато някой е много опасен и агресивен, никой не рискува да го цитира. Юристите, работили с Румен Янков, се страхуват по идентичен начин. Те могат да кажат само хубави неща за него, което обаче също не е добре, защото знаят, че той ще им се обиди. Все пак успяхме да убедим няколко души и се надяваме всичко да мине без последствие за тях.

Есеист на дълги разстояния

Румен Янков оставя погрешното впечатление, че е много, много възрастен човек, поне на 100 години. Причина за това видимо няма той е на 67, мисълта му е бърза и ясна. Кара колело и се придвижва предимно пеша. Всъщност загадка няма - мъдростта, която бившият председател на Върховния касационен съд и Конституционния съд излъчва, ни кара да го приемаме като старейшина. Без да разбере, общуващият с него застава в естествен поклон. Не са известни хора на тази планета, които да са говорили на „ти“ с него. Румен Янков чете вестник „Стършел“, защото единствен казвал истината. Може да гледа с часове шахматистите в градинката пред Народния театър. Обича планините. Няма нищо по-трудно от това да намериш хора, които искат да говорят за него и да застанат с имената си. Този проблем е познат на журналистиката, но в друга светлина - ко-

Конституционният съдия Благовест Пунев се познава с Румен Янков от 40 години. Питаме го с какво чувство Янков си е тръгнал от съда: „Разочарован. Той е емоционален и това, което се случваше тук, не му се отрази добре.“ „Това“, за което съдия Пунев говори, е целенасоченото попълване на състава на Конституционния съд от страна на парламента (първо НДСВ, а после и тройната коалиция) и президента Георги Първанов с юристи със спорни качества, чиято единствена задача е да гарантират, че казусите, стигнали до съда, няма да бъдат решени по начин, различен от волята на управляващите. Въпреки че са по-известни като солови играчи, Благовест Пунев и Румен Янков често са тандем. Познаваме ги от съвместните им особени мнения (общо пет) по различни конституционни дела. Благовест Пунев разказва: „Трудно е да се пише с него, защото той има специфичен есеистичен изказ. Вътрешната му освободеност си личи във всяко изречение.“ Особените им мнения са повече от прости становища по кон-

Една от малкото снимки на Румен Янков. Правена е тайно и без негово желание

СНИМКА: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА ПРОФИЛ Най-кратката биография на Румен Янков изглежда така роден е в края на юли през 1942 г. в Пловдив. Разпределен е като районен прокурор в Пещера (1968 г.) Впоследствие става съдия в Софийския районен съд от 1973 до 1981 г., а после и в Софийския градски съд. След 10 ноември първо е член, а после и председател на Централната избирателна комисия. През 1992 г. е избран за зам.-председател на Върховния съд, където ръководи гражданската колегия. Същата година напуска съдебната система и адвокатства, за да се върне отново след две години - през 1994 г., като председател на Върховния съд. По това време е и член по право на Висшия съдебен съвет, където влиза в открит конфликт с бившия главен прокурор Никола Филчев. През 2000 г. напуска преждевременно поста, защото е избран за член на Конституционния съд от пленума на върховните съдии. На два пъти колегите му го избират и за председател на Конституционния съд. Там той бързо става опозиция на политически мотивираните си колеги и се специализира тясно в изработването на особени мнения, които са в пъти по-популярни и ценени от самите решения на съда. Мандатът му изтече преди два месеца. Малко по-късно е възстановен в списъка с арбитри към Българската търговско-промишлена палата. В момента предпочита Ахтопол (можете да го видите във влака от Бургас) пред София и най-вероятно е ядосан, че най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, предложи именно той да бъде избран от парламента като член на Висшия съдебен съвет. Няма значение дали Народното събрание ще го избере за поста или не (въпреки че аргументи за последното практически няма) - Румен Янков има потенциал, който трябва да бъде използван. Той може да придаде на системата така липсващите справедливост, морал и професионализъм. И това е причината да пишем за него.

кретни казуси, те ясно и точно алармират за деградацията на държавността. Два примера: През 2007 г. в съда пристига искане от група народни представители във връзка с приети промени в Закона за местните избори - става дума за текста, уреждащ принципа за уседналост, който е приет на две четения в парламента, но впоследствие не е обнародван (защото управляващите променят позицията си), въпреки че конституцията ясно казва как се приемат закони. Мнозинството в съда отклонява питането. Ето становището на Пунев и Янков: „...Държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората.“ Подобна е и позицията по Закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието влизане в сила е отложено с една година, като промяната е гласувана... само веднъж. Съдиите Румен Янков, Благовест Пунев, Людмил Нейков и Васил Гоцев не са съгласни: „Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците, победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители... Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят Министерският съвет -

до „неговата деградация“. „Неговото разбиране за конституционното правораздаване, разказва Благовест Пунев, е, че нашата роля тук е да защитаваме малцинството от демокрацията. Разбиранията и убежденията му бяха накърнени.“

Политически независимия демократ Преди да бъде избран за член на Конститцуионния съд, близо шест години Румен Янков е председател на Върховния касационен съд. Бившият председател на Софийския апелативен съд, а сега арбитър в арбитражния съд Евгени Стайков, е бил младши съдия при него: „Фрапирало ме е, въпреки че винаги е минавал за представител на демократичните сили, как винаги е безкрайно принципен при отстояване на политическата независимост.“ Думите му потвърждава и Кристиян Таков, доктор по право и главен асистент по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и LLM - Хамбург: „Румен Янков е единственият председател на ВКС, който не е политическо назначение.“ По думите на съдия Стайков Румен Янков е бил последователен в друго: „Той е твърд със силните на деня и готов да помогне на слабите.“ За това потвърждава и съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд, която също е била младши съдия при Янков (за последното казва: „Всички искаха да бъдат младши съдии при него.“): „Когато влизаше възрастна жена в

„Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта.“ „Тогава ще се постави въпросът - какъв е смисълът от едно състезание, което продължава цяла вечност?“ „Конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и на съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал.“

съда, имах чувството, че ще й отстъпи стола си. И обратното, когато някой беше нахакан, го правеше на нищо.“ Съдия Стайков продължава: „Той е изключителен демократ и по възпитание, и по убеждение. В тази посока са и всичките му актове. При него не става дума за еднократна проява в защита на демократичните ценности и морала. Става дума за всекидневие. Между нас говорихме за морал „Янков“ и за стила „Янков“, за много от нас той е пример за подражание.“ Румен Янков умело отклонява всички опити за вмешателство в работата му. Когато бивш министър-председател му се обадил да ходатайства за това даден съдия да стане зам.-председател на съда, Янков просто оставил слушалката отворена и започнал да си върши друга работа. „Защитаваше независимостта на съда, но по никакъв начин не търсеше показност в това“, обобщава съдия Евгени Стайков. „В неговата ценностна система на първо място са качества, върху които трудно може да се посегне и да ти бъдат отнети ум, достойнство, любов към хората. Тези неща трудно могат да ти бъдат отнети“, обяснява съдията от ВКС Елена Авдева. Благовест Пунев си спомня конкретен случай: „Разглеждахме делото срещу решението на ЦИК, с което беше отказана регистрация на Георги Пирински за кандидат. Тогава от БСП поискаха отвод на мен и Румен Янков. Той се обърна към тях и каза: „Отвод се прави, когато отношението на съда към стра-

ната е лошо, а не обратното...“ Като председател на ВКС Румен Янков е наложил разбирането си, че Върховният съд трябва да е малък - първо, защото България е малка държава и не може да има толкова много съдии, които да са достойни за този съд. И, второ, многото съдии водят до противоречива практика. Съдията от ВКС Стоил Сотиров разказва: „По негово време много малко съдии се качиха тук. Той държеше изключително много на стила, в който са написани решенията. Говореше за времето, когато във Върховния съд е имало езикови стилисти.“ Благовест Пунев и Стоил Сотиров разказват, че когато става дума за кариерното израстване на магистратите, Румен Янков е действал по един и същ начин: „Четеше им актовете и така си съставяше преценка за качеството на работата им.“ Тази практика рязко контрастира от формалното оценяване, което практикува Висшият съдебен съвет (не случайно 99% от съдиите и прокурорите получават много добра оценка). Съдията от Бургаския окръжен съд Събина Христова разказва: „През 90-те години той провидя дефекта с подбора на съдиите. Фразата му представи проблема в кресчендо: „Ако не променим практиката за назначаване на съдиите, след време всички те ще приличат на своите председатели.“ Опасността идваше от това, че никой не предлага за назначение своето отрицание. Осем години бяха нужни да се въведе мандат за председателите и конкурс за съдиите.“ „Държеше най-добрите съдии да имат постоянна връзка с младите магистрати“, индиректно допълва съдия Елена Авдева.

Съдийската работа е попска Кристиян Таков е бил стажант при Румен Янков: „Когато отидох при него за първи път, той ми даде едно дебело дело. Ставаше дума за делба на „Запорожец“, такива бяха ценностите тогава. Прочетох всичко, разбрах малко. Отидох при него с някаква теза. Той ме изслуша и каза: „Когато имаш един казус, го претегли на сърцето си и каквото то ти каже - ако си добър юрист, ще го облечеш с правни факти.“ Бях потресен. Чак напоследък разбирам какво е искал да ми каже.“ Таков продължава: „За това е необходим талант - или имаш усещане за справедливост или не.“ Според него Румен Янков е ценен не защото е професионалист („професионалисти много“), а защото е нравствен и с разочарование добавя: „Тежко на системата, която разчита на такива случайности.“ Това, което многократно е казвал Румен Янков в особените си мнения, е, че законът никога не е сам по себе си, той винаги е свързан с нравственост, разум и обичай. Членът на ВСС съдия Галина

Захарова е запомнила две фрази на Румен Янков: „Съдийската професия е голгота“ - тя включва самотата, изтощителността на усилията, лишенията и т.н., но и нещо важно - че не бива да се оплакваш, защото не бива да е друго, ако е, значи има грешка; „Нашата работа е попска“ - за морала и ограниченията, в църквата не се влиза с минижуп или по къси панталони и това е само най-баналното, което не може. Благовест Пунев я допълва индиректно: „Той възприемаше съдийството като юридическо монашество.“ Въпреки че е заемал, без да го прави целенасочено, едни от най-високите постове в държавата, Румен Янков никога не е бил привличан от атрибутите на властта. Кристиян Таков коментира: „Презрението към материалното му е със странни проявления.“ Магистрати, работили с него, разказват как той е изповядвал схващането, че съдията има нужда от две неща - покрив над главата си и пишеща машина. „После добави - и компютър“, спомня си съдия Авдева. Тя е работила с него във ВСС в мандата му през 1994 г. „Помня, че по време на икономическата криза се обсъждаше допълнително отпускане на средства, за да се довърши почивната станция на прокуратурата в Цигов чарк. Той беше категорично против предвид състоянието, в което се намираше държавата. Решението му не беше възприето.“ „Той е грижовен по много мъчителен начин, коментира съдия Нели Куцкова. Един от най-нетактичните хора, които познавам. Може с едно изречение да обиди десет души. След това ще съжалява сто пъти, но никога няма да се извини.“ Не се обърквайте от думите на съдия Куцкова, заедно с Румен Янков тя формира опозицията във ВСС срещу бившия главен прокурор Никола Филчев. Заедно те воюват срещу полицейщината и мрачните и смразяващи методи на Филчев. Кристиян Таков си спомня, че по това време е срещнал Румен Янков и когато го попитал за борбата, той му отговорил: „Много е трудно и не остава без последици в личен план.“ Румен Янков често повтаря думите на Целз: „Правото е изкуство на доброто и справедливото.“ Тези думи са изписани с големи букви в Съдебната палата, но, уви, седят като пожелателна декларация без никакво покритие. За хората по върховете на съдебната система Янков е непонятен, а последователите му са обречени да бъдат в опозиция. Днес, когато дебатът за съдебната власт е на ниво Красьо и ланците му и когато за членовете на ВСС пръв приоритет е да си отпуснат двойни заплати, Румен Янков е повече от необходим на системата. Добрата новина е, че той е забравил разочарованията и е готов да помогне. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ХОРА

Ангелите на charity*

ИЛЮСТРАЦИЯ: ИРИНА СТАНЕВА

Йордан Петров. Така, когато изменя получателя си, призивът се преформулира: „Спаси Дарина“ става „Спаси, дари на...“. Решават да запазят архива на сайта с кампанията за Дарина като доказателство, че чудесата, които са в ръцете на хората, не са невъзможни. „В едно лечение има доктори, има пари, има Господ. Като стигнем до Господ, вече нататък не може. Но когато не сме опитали всички шансове... Особено ни вбесява, когато знаем, че може, има начин. Има една купчина пари - на народа, така да се каже - има едно болно дете, има една клиника, която може да го лекува. И тук застава един олигофрен и пречи“, възмущава се на чиновническото бездушие Йордан. Всъщност от перспективата на времето те си дават сметка, че единствено кампанията за Дарина е благотворителност в чист вид. След това започва войната срещу тромавата система, която превръща децата в папки и епикризи. Борят се основно с Фонда за лечение на деца в чужбина, който наскоро бе уличен от одит на Сметната палата в безотговорна мудност и изключително ниско усвояване на средства (в периода 2005 - 2008 г. е върнал в бюджета около 25 млн. лева), докато междувременно са умирали деца. „Някъде курсове ли има за чиновници, вирус ли е...“, възмущава се и Десислава.

В главните роли

Екипът на „Спаси, дари на...“ воюва с институциите в името на болните деца Ирина ЦЕНКОВА

„Невъзможното не е опция.“ Това не е техен девиз, но е теза, която споделят. Те не са продавачи на надежда. Защото я подаряват. Не правят чудеса, могат само да посредничат. Няма да намерите магазинчето им, защото няма адрес - поне не в буквалния смисъл на думата. Те са вашите виртуални спасители, които помагат реално. „Спаси, дари на...“ е неформална организация, която се занимава с набиране на средства за лечение на тежко болни деца. Събират пари, посредничат между родители и лекари, дават кураж на отчаяните. Техните кампании не са за избори. Те са за онези, които нямат друг избор. Ще ги намерите на save-

darina.org. Наскоро получиха наградата на публиката за „Човек на годината“, организирана от Българския хелзинкски комитет. Приемат поканата да бъдат представени с уговорки - не искат да се афишират. Но не защото имат какво да крият. Общо са 15 души и са колеги по кауза, които рядко се срещат на живо. „Нашият офис е компютърът“, шеговито обясняват те. На срещата са петима - Йордан Петров, Емил и Десислава Хурмузови, Райна Владимирова и Веселина Георгиева. Не са се събирали от „една Коледа преди три години“. Старателно преброяват на пръсти имената на останалите, пръснати в различни градове и точки на света. За повечето дори не знаят с какво се занимават извън работата за „Спаси, дари на...“. Но ентусиазирано разказват как в Германия студентката Мартина говори с лекарите по телефона в междучасията, как бременната Нина Тодорова тича по болниците и търси решения. „Огън, огън!“ Едва ли ще срещнете други хора без медицинско образование, които да провеждат толкова разпалени дискусии за диагнози, Фонда за лечение на деца в чужбина, проблемите на убийствено мудната администрация. И макар да звучи твър-

де коледно - всичко, което правят, е за без пари и от сърце.

Те (не) са ангели Те са хора, които преди три години се обединяват в името на съвсем конкретна кауза - да съберат пари за 3-годишната Дарина от Варна. Йордан Петров и Петър Петров се откриват във форум и решават да направят сайта save-darina.org („Спаси Дарина“). Започват дарителска кампания, която за два месеца постига половин чудо - събира 300 хиляди евро за Дарина. Другата половина от чудото е за съдбата и границите на медицината. Дарина умира, но желанието да се помага остава. „Започнахме с Дари, после стана, че айде сега и за друго дете, защото имаше вече друго дете, и сега си говорим, че трябва да ги разширяваме нещата. Като страда някое дете по някакъв такъв начин, трябва да се вдига алармата. Хубавото е, че тези измекяри са страшно страхливи - от медии, от началници...“, казва

За три години екипът на „Спаси, дари на...“ е помогнал на 31 деца, набирайки около 2.5 млн. лв.

Разделят си успехите, отговорностите и болката - често им се налага. „Ние нямаме фиксирана роля. Просто всеки в някакъв момент е видял нишата, в която може да бъде полезен. Така имаме някаква област на специализация, така да се каже. Но в крайна сметка всяка ситуация е толкова различна, че в един момент правиш едно, в следващия се оказва, че можеш да направиш друго и правиш друго“, обяснява Веселина. Така например става ясно, че „Деси е найголемият писач“ и пише почти всички статии в сайта. Освен това нейно е едно от най-емоционално натоварващите задължения - да се среща с родителите на болните деца. „Понякога имам чувството, че няма да издържа. Тези хора са изключително натоварени, излъчват силна негативна енергия и това няма как да не се отрази. Но моята задача е да им давам кураж и да им казвам „няма да се отказвате“, казва Деси. Тя е и човекът, който е изцяло посветен на „Спаси, дари на...“, защото „като една тичина мутреса не работи, а само се занимава с благотворителност“, шегува се съпругът й Емил. Той самият се занимава със софтуер и когато се наложи, с готовност се отзовава за помощ за сайта. Веселина, преподавател в специалност „Скандинавистика“ в Софийския университет, е по преводите. Райна се е специализарала в правилниците - по времето на бившия директор на Фонда за лечение на деца Николай Добрев. „Тихомълком ги про-

меняха и казваха, че нищо не е било“, разказва за времето, когато директор на фонда беше Николай Добрев, Райна която, започнала да събира и сравнява старите варианти. Тя вече имала известен опит в работата си с Добрев от преди - работела в Центъра за обществено здраве в една сграда с фонда. Рени била „индианската капка“, която настоятелно стимулирала Добрев и колегите му да си вършат работата. Най-активният в приказките - Йордан, е отговорник по административните и институционалните подводни камъни „човекът, който най-добре владее закони, правилници, правната част“. Той самият е работил преди в администрацията, калил е железни нерви, които му помагат да се бори срещо наглостта на чиновника. Казват, че иначе са много различни, но ги свързват липсата на страх, възмущението и желанието да променят това, което не могат да приемат.

Бог да ви поживи, мисис Роузуотър Посредниците на надеждата са чести събеседници на отчаянието. „Смъртта на децата. Категорично“, отсичат в един глас на въпроса кой е най-тежкият момент от работата им за „Спаси, дари на...“. „След това се започва: Аз май ще се откажа, не мога, не издържам повече. Няма смисъл. Изведнъж губим почвата под краката си, но е за кратко, защото пък другите деца чакат. Те имат право да получат своя шанс“, разказва Десислава. Всъщност една от основните задачи, които са си поставили, е да мотивират родителите да се борят докрай, да се обединяват и да оказват сплотен натиск, да парират страха, който ги сковава. Надеждата им е хората да започнат да вярват повече в институциите, а институциите да отговорят с повече човечност. Докато това се случи, екипът на „Спаси, дари на...“ и публично обявените им телефони ще си останат гореща линия на спасението от всякакъв вид. „На мен ми звъняха оня ден за проблеми в Министерството на здравеопазването. Казвам: „Вие, извинете, знаете ли къде звъните? - „Да, на горещата линия.“ - Казвам: „На „Сейв дарина.“ - „Да, обаче аз имам проблеми с министерството и имам нужда от помощ“, обяснява извънредните си задължения Веселина, а Десислава добавя нов, полукомичен щрих на ситуацията с разказ за обаждане, в което хора се оплакали, че магазинът им е превърнат в кръчма. „Точно ми прилича на „Бог да ви поживи, мисис Роузуотър“. То не е за смях“, подхвърля Емил. За новата година екипът на „Спаси, дари на...“ си пожелава здраве и по-малко работа - защото това ще значи, че държавата върши своята. K

* charity - от англ. - милосърдие, благотворителност

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИДЕИ

В един хладен мартенски ден жителите на италианския град л'Акуила виждат по улиците на града няколко фургона с монтирани върху тях мегафони. От вискоговорителите се чува гласа на техника в Италианския национален институт по астрофизика Джоакино Джулиани, който ги предупреждава за предстоящо опустошително земетресение. Хората в л'Акуила са възмутени - никой не му вярва и се обаждат в полицията, която веднага арестува човека. Няколко дни по-късно земетресение от 6.3 по скалата на Рихтер срива града и загиват над 150 души. По същото време в България се разиграва огледален вариант на същата история. Астрологът Емил Лещански предсказва земетресение в Хасково, ужасно много хора вярват на прогнозата му, че от орбитата на Maрс и позицията на Плутон следва, че градът ще бъде сринат по Великден, но за щастие нищо подобно не се случва. Пророчеството на астролога и реакцията на повярвалите обаче показват съвсем различна трагедия. Тя опустошaва не сгради, а вътрешната представа на плашещо много хора за света, който ни заобикаля. Чуйте първо

Историята за астролога предизвикал паника в Хасково: Мнозина смятат, че хороскопите биват два вида - тези на Лещански и всички останали. „Вярвам само на Лещански”, казва например Бойко Борисов в интервю за „Стандарт”, където астрологът пише в последните години. Списъкът с известните личности, които вярват на астролога, вероятно е голям, но по-важното за него е, че той се чете от наистина много и всякакви хора. В началото на 2009 Лещански прогнозира „разрушителен трус” точно на Великден в Хасково и това беше достатъчно, за да накара неочаквано много семейства да се изнесат от града или да спят по парковете и стадионите. За масовата психоза трябваха само няколко интервюта на астролога и нищо не беше в състояние да я спре. Опитаха се учени сеизмолози с аргумента, че Хасково не е земетръсна зона и там не може да се случи нищо унищожително. Не помогна. Да спре масовата психоза не успя и не-

ИЛЮСТРАЦИЯ: МИХАИЛ ВЪЛКАНОВ

Отличен 6.3 по скалата на Лещански Каква диагноза поставят на хората прогнозите на астролога Алексей ЛАЗАРОВ, Петър ТАБОВ говата конкурентка в бизнеса с разчитане на бъдещето - астроложката на bTV Светлана Тилкова-Алена. Тя директно обвини Лещански в лъжа.

Освен сеизмолозите и Алена срещу прогнозата на Лещански застанаха още: маг Селена („третата по величина ясновидка след Ванга и Вера Кочовска”), маг Живин („носител на престижни награди за сериозни постижения в сферата на висшата приложна и кармична магия”), Божидара Христова („експерт по карма и съдба, тасеография, нумерология, биоенерготерапия, астрология”), маг Асия (ясновидка), Стоянка Митева („с две фонтанели на главата и дарбата да усеща природните бедствия поне с половин година по-рано”)... Всичко това беше напразно. Лещански се изправи

Сам срещу цяла армия хора с афинитет към свръхестественото и извоюва съкрушителна победа - през нощта срещу Великден в Хасково се мислеше и говореше само за едно. Земетресението. С прогнозата си астрологът натисна копче в главите на хората, което се е случвало и преди - както в България, така и по света. Донякъде Лещански може да бъде сравнен с Пако Рабан. Ексцентричният моделиер беше видял края на света, който според него ще дойде в точно определен ден през 1999 заедно с падането на орбиталната станция „Мир”. Класиче-

ският случай за създаване на масова психоза (сигурно знаете, но все пак да кажем) е излъчената през 1933 г. радиопиеса на Орсън Уелс „Война на световете”. В нея се описва марсианско нашествие, което хората в САЩ приемат за истина и в паниката дори има загинали. За това допринася изключително реалистичният формат на пиесата. У нас подобна психоза предизвика предаването на „Ку-ку“ за авария в АЕЦ „Козлодуй“. Двата казуса обаче са принципно различни и доста по-сериозни от този с Лещански, защото заблуждават хората, че тези неща се случват наистина. Докато предсказанието на Лещански никога не беше заявено като нещо повече от „астрологична прогноза”. Интересните истории около апокалиптичното за Хасково пророчество не спряха дори и след като то не се случи. Хасковската прокуратура образува наказателно производство срещу Лещански. Особеното в случая е, че със задачата да се даде под съд астрологът се зае именно държавата, а не „пострадали” от предсказанието. Според адвокат Михаил Екимджиев това действие на прокуратурата е напълно абсурдно. „Става въпрос за една прогноза, т.е. твърдение, което съдържа в себе си вероятност да не се сбъдне. Това важи за всички видове прогнози, но прокуратурата няма да преследва примерно синоптиците, които обещаваха хубаво време за празниците”, ко-

ментира той пред сп. „Правен свят”. Адвокатът е категоричен, че Лещански само изразява своето мнение за това, което предстои - право, гарантирано му все пак от конституцията. И наистина астрологът, по макар и странен начин, упражнява правото си да изразява мнение. Всъщност силата му, която го прави и толкова популярен, е в

Умението му да пише Повечето хора четат не просто хороскопи, а съвети, които ги карат да погледнат за малко към себе си, да се замислят за нещата, които правят. В това отношение Лещански (а и другите астролози) играе донякъде ролята на психоаналитик. В хороскопите си той описва често срещани и предимно психологически състояния. „Денят е граница между вчерашната неустойчивост, поддържана на основата на нереални страхове, и днешната категоричност, дефилираща като ярко присъствие на самочувствие и убеденост в бъдещото благоприятно развитие”, казва например той в един от хороскопите си. Опитите да се погледне в непроницаемото бъдеще водят задължително до абстрактна интерпретация. За разлика например от Нострадамус, който гледа по-глобално в бъдещето, Лещански се обръща персонално към личността и прави това всеки ден. И когато прогнозите, въпреки че са абстрактни, са написани добре, съвсем закономерно се четат. Лещански

ловко борави с конкретиката в хороскопите си и може би с нея просто плаща данък на клишето в жанра „астрологична прогноза”. В случая със земетресението в Хасково той пренебрегна правилoто да не бъде много конкретен и получи в замяна големи неприятности. Проблемът в тази история обаче далеч не беше астрологът. Ефектът от всяка прогноза зависи от едно основно нещо - доверието на хората. Ако прокуратурата в Хасково искаше да бъде обективна, тя трябваше да повдигне обвинение не срещу Лещански, а срещу жителите на южния град в лековерие. Всъщност дори не и лековерие, а сериозно недоверие в рационалния начин на мислене. Тази история показва, че удивително много хора се обръщат към абстрактното и свръхестественото вместо към материалното и нормалното. И това не е проблем само за Хасково. Същия синдром направи предаването „Ясновидци“ едно от най-гледаните, книгите за Ванга - бестселъри, а опашките пред чудотворните икони, които, като се съберат на едно място, имат огромна сила - километрични. Тъжнoто обяснение на този феномен е, че вероятно за тях сегашната публичност не е подостоверна от преди 20 години. За тези, които в априлската нощ преди Великден не спаха в къщите си, публичните авторитети говорят фалшиво. За вярващите в свръхестественото медиите и официалната информация създават мъглив свят, чиято цел е да скрива истинските събития и причините да се случват. Врачките и екстрасенсите обаче не се приемат на сериозно само от някакъв маргинален кръг заблудени хора. Те често могат да бъдат видени и по медиите, където думата им се дава напълно на сериозно. Жената-сензор Мая Попова например често бива цитирана без капка ирония по въпроса за земетресенията. (Тя предсказва сеизмологична активност, като усеща изтръпвания на различни места по тялото си). От услугите на тези хора се възползват и партиите. Преди парламентарните избори през 2005 „Атака“ например се беше допитала до Вера Кочовска и Лещански дали ще влезе в парламента. Според текст публикуван във в. „Атака“ година покъсно, двамата тогава прогнозирали, че партията ще спечели 8%, докато всички социолози оставяха Волен Сидеров под 4-поцентовата бариера... Накратко, вярата в астролозите и свръхестественото всъщност показва усещането на хората, че са само заблудените зрители на посредствен спектакъл, който е изгоден само на неговите продуценти. А, да, за малко да забравим - в Хасково все пак имаше земетресение, но 20-ина дни след прогнозата на Лещански, макар и доста слабо...

¦¿Î¿ÆÄÑÄ ÐÇ ËÞÐÑÍ

³¤¡¯²!¯§

« ¨

©±«¡¯§

ÖÄÑÁÙÏÑ¿ ÄÌÄÏÂÇÈÌ¿ ÉÍÌÓÄÏÄÌÕÇÞ

"ULGARIA "OAT 3HOW

ÎÄÑ¿ ÂÍÃÇ×Ì¿

¬ÍÁ¿Ñ¿ ÉÍÌÕÄÎÕÇÞ Æ¿ ÄÌÄÏÂÇÈÌ¿ ÐÇÂÒÏÌÍÐÑ Á ½ÂÍÇÆÑÍÖÌ¿ ¤ÁÏÍÎ¿ « ¯±

«ÍÃÄÊÇ Æ¿ ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄ Ç Ï¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÐÑÏ¿ÑÄÂÇÖÄÐÉ¿ ÇÌÓÏ¿ÐÑÏÒÉÑÒÏ¿ ®¯§ª

2ENEWABLE ENERGY CONFERENCE %80/

-ARKETING )NNOVATION &ORUM ÎÄÑ¿ ÉÍÌÓÄÏÄÌÕÇÞ

£ÞÊÍÁÍ ÇÌÁÄÐÑÇÏ¿ÌÄ Á ÙÊÂ¿ÏÇÞ Ç ÏÄÂÇÍÌ¿

°ÏÄØ¿ Ì¿ ÀÇÆÌÄÐ¿ Ð ÎÏ¿ÁÇÑÄÊÐÑÁÍÑÍ ÑÏÄÑ¿ ÉÍÌÓÄÏÄÌÕÇÞ

°ÊÇÁ¿ÌÇÞ Ç ÎÏÇÃÍÀÇÁ¿ÌÇÞ Á ÙÊÂ¿ÏÇÞ Ç ÏÄÂÇÍÌ¿ (2 ÓÍÏÒË

°¤®±¤«¡¯§ ÎÙÏÁ¿ ÉÍÌÓÄÏÄÌÕÇÞ

¬¤«¡¯§

¤ÌÄÏÂÇÈÌ¿ ÄÓÄÉÑÇÁÌÍÐÑ

ÉÍÂÄÌÄÏ¿ÕÇÞ ÀÇÍË¿Ð¿

'REEN )NNOVATION &ORUM

®ÏÍËÄÌÇÑÄ Á ÉÊÇË¿Ñ¿ ¡ÙÆËÍÅÌÍÐÑ Æ¿ ÎÏÄËÇÌ¿Á¿ÌÄ ÉÙË rÆÄÊÄÌ¿s ÇÉÍÌÍËÇÉ¿ Ì¿ ÙÊÂ¿ÏÇÞ 2ETAIL )N $ETAIL

¦¿ ÎÍÁÄÖÄ ÇÌÓÍÏË¿ÕÇÞ ÑÄÊ EVENT ECONOMEDIA BG

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

Тенденции Девет теми за неща, които вече въздействат върху живота ни или ще променят света ни в бъдещe

НАКЪДЕ СЛЕД КРИЗАТА 48 / КОМПАНИИТЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН 50 / СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА ОЩЕ НЕ Е РАЗБРАЛА, ЧЕ ИСЛЯМЪТ Е ЕДНА ОТ РЕЛИГИИТЕ Й 52 / КРАТКА ИСТОРИЯ И БЪДЕЩЕ НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ 54 / ВСИЧКО Е ОНЛАЙН, НО ДАЛИ ЗАВИНАГИ 55 / ЛИТЕРАТУРНИТЕ МИТОВЕ В БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ 58 / НЯКОЛКО ИДЕИ, КОИТО МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ЖИВОТА НИ 60 / СБЛЪСЪКЪТ С НОВИЯ ЕЗИК НА НОВИТЕ ПОКОЛЕНИЯ 62

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

Накъде след кризата

Либерализмът е жив, но ще извоюва позиции бавно. Спасителната държавна намеса ще трябва някога и някак да се оттегли Николай СТОЯНОВ

Световната криза засега не предизвиква нито социална, нито стваха на първо време и спасиха финансовите пазари от пълен срив. Борсите възстановиха част от загубите си, анализаторите приемат, че най-лошото е отминало. През 2010 г. държавите вероятно ще се концентрират върху стратегиите си за постепенно оттегляне на подкрепата за икономиката. Връщането към либерализма, поне в западния свят, макар и в малко по-регулиран вариант, изглежда

Безалтернативно Всяка голяма криза ражда своя революция. Също и в икономиката, поне досега. Великата депресия от 30-те години на миналия век създаде кейнсианството - идеята, че държавата с адекватна намеса може да изглажда икономическите цикли и да им противодейства. Нейните инструменти обаче се оказаха непригодни да се справят с петролните кризи на 70-те и породената от тях стагфлация (стагнация + инфлация). Това даде началото на финансовия либерализъм - вярата във вездесъщата сила на пазара да се саморегулира. Сега отново има криза, но нова идея няма. Тоталният либерализъм и липсата на контрол, конкретно над банките, са обявените виновници за надуването и спукването на безпрецедентните имотни, финансови и всякакви балони. Наложи се да се завърне държавата, за да поправя „счупеното“. Изтупаните от праха идеи на Кейнс, приложени на квадрат, подей-

Друг е въпросът, че веднъж влезли като регулатори на икономическата активност, държавите ще се отеглят трудно и вероятно по-бавно от първоначално очакваното. Все пак посоката е тази. След вече около тридесет години като господстваща парадигма в развития свят свободата на пазарите се е втъкала в почти всяка сфера на дейност. Тя не е нещо, което засяга само банкери и спекуланти, а се е превърнала в основа за всеки бизнес и в двигател за отвоюването на редица лични свободи. „Неолиберализмът в наши дни е не просто политическа идеология, той е професионална идеология. Той се е барикадирал в икономическите факултети на почти всички университети в света и това го прави нечувствителен за промените в света на реалната икономика“, пише Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии. Друг далеч по-измерим и чисто икономически фактор за нуждата от постепенно оттегляне на държавите от финансовите пазари е дългът - за да може една държава да се меси в

икономиката, тя трябва да има пари. Сега повечето развити страни са по-задлъжнели от когато и да било и финансирането на мащабни инвестиционни програми ще става все по-трудно. Според прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) публичният дълг на най-напредналите страни от групата на Г-20 ще нарасне от 79% от общия им БВП преди кризата до 120% от БВП към 2014 г. С единични изключения всички те ще трябва (според българския израз) да затягат коланите, за да си осигурят стабилност на публичните финанси. По същество кризата беше причинена от възможността на банките да създават нови и нови пари, като пакетират ниско- и високорискови (и дори фалирали) вземания и ги „продават“ на някой склонен да ги купи благодарение на гаранцията от първокласния рейтинг на финансовите институции, сложили името си. Това доведе до измамно евтиния и лесен кредит, който изкушаваше не само хората и компаниите, а и правителствата да задлъжняват. Така публичните финанси на много държави се оказаха в лоша форма още на входа на кризата. Заради спасителните операции и пакетите от стимулите за икономиките им през 2008 и 2009 г. бюджетните дефицити започнаха да растат заплашително. Тяхното финансиране най-общо означава или вдигане на данъците - винаги непопулярно решение, а и вреди на икономическия ръст, или трупане на нови дългове. Да вземем САЩ например.

НА ЗАПАД

787 млрд. долара беше пакетът от фискални стимули на американското правителство. Федералният резерв прилага и свои парични стимули за над 1 трлн. долара.

НА ИЗТОК

586 млрд. долара ще похарчи Китай за инвестиции предимно в инфраструктура, за да подпомогне икономиката. Това, заедно с банковото кредитиране, държи ръстът на БВП над 9%.

ДЪЛГ

75.8% от БВП е държавният дълг на страните от еврозоната. Към средата на годината съотношението беше 69.3% в сравнение с 41% в САЩ и 17.7% в Китай.

Авторитетната независима Комисия за бюджетна реформа Petersen-Pew (на имената на двете финансиращи я фондации) отбеляза, че само през отиващата си година американският публичен дълг е нараснал рязко от 41 на 53% от БВП и вече е над 11 трлн. долара. „При реалистични предположения дългът ще се увеличава стабилно, като ще достигне 85% от БВП през 2018 г., 100% през 2022 г. и 200% през 2038“, се казва в публикувания през декември доклад на комисията, в който се предлага програма за ограничаване на този ръст. В Европа ситуацията не е много по-различна. През 2009 г. почти всички държави от Европейския съюз надхвърлиха все по-пожелателно звучащите маастрихтски критерии за бюджетен дефицит от 3% от БВП . Задълженията на някои страни като Италия и Гърция вече са над 100% от БВП. А след кризата с гръцкия дълг и опасността страната да плати за разюзданите разходи на правителството си с фалит проблемът вече е в центъра на вниманието на политиците и в други членки като Ирландия и Великобритания. Те обявиха мерки за рязане на разходи. Всичко това вероятно ще принуди правителствата постепенно да се отдръпват от пазара и да върнат топката в двора на либерализма. Но не и без

Малко повече регулация В разгара на кризата станаха обичайни призивите за пълно преустройство в световната финансова система, затягане

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

идейна революция в икономиката на критериите към банките и създаване на глобален регулатор, който да следи за системни рискове и да предупреждава за тях. Постепенно инерцията се загуби заради противоречията между отделните правителства, между международните и националните институции. А солидните банкови печалби, подхранвани от евтините пари от държавните помощи, притъпиха напълно усещането за спешност. Сега продължава да се говори за засилена регулация и вероятно все пак ще има известно затягане. Но за добро или за лошо то далеч няма да е толкова грандиозно, колкото бяха първоначалните идеи. Светът преговаря трудно, когато има замесени повече държави и пари (вземете за пример срещата за климата в Копенхаген), така че, ако все пак се роди глобален регулатор, той ще е плод на протяжна дипломация и по всяка вероятност бързо ще се превърне в тромава бюрокрация. Големите банки няма да бъдат разцепени на „достатъчно-малки-за-да-фалират“ парчета, а по-строгите изисквания към капиталовата им адекватност (покритието на поетия от банките риск със собствени средства) почти сигурно ще бъдат отложени с две-три години. Това спокойствие е доста измамно и някоя фрапантна грешка при стратегиите за изход на правителствата може светкавично да ни върне към кризата. Рискът от такива грешки е огромен. На изхода от кризата цен-

ИЛЮСТРАЦИЯ: GRIVINA

тралните банки ще трябва да измислят как да оттеглят парите, които бяха наливани с монетарни и фискални стимули за трилиони. Това ще е добре да стане, преди бизнесът да се пристрасти към тях и преди практически безкрайната и безплатна ликвидност да произведе инфлация, но след като икономиката е укрепнала достатъчно, за да не се плъзне обратно към рецесията. Този момент е труден за уцелване, като се има предвид, че икономическите данни идват с различно закъснение и условна точност.

Завръщането към капитализма... Вероятно се налага да бъде припомнено, особено в България: капитализмът е икономическа и социална система, при която капиталът е частно контролиран; трудът, стоките и самият капитал се търгуват на пазарите; печалбите се разпределят към собствениците или се инвестират. През последната година капиталът идваше предимно от правителствата, които опитваха да спасяват икономиките, като заместват частните инвестиции с публични и поемат дълг, вместо това да се случва в частния сектор, който не може да си го позволи. Излизането от този цикъл ще е трудно по поне две причини. Първо, защото там, където правителствата влизат, трудно излизат. Според икономическия историк Робърт Хигс при всяка криза държавата разширява властта си. Когато трудните времена отминат, обхватът на правителството нама-

лява, но никога до предишните нива. И второ, очакванията са, че търсенето съвсем няма да се възстанови бързо (Америка е най-важният пазар за наблюдение в тази посока), така че, за да подържат растежа, правителствата ще трябва да подържат и инвестициите. Според Ричард Дънкан - авторът на „Кризата на долара“, която се слави като една от книгите, предрекли кризата, ефектът от сегашните стимули ще започне да избледнява. Икономиките отново ще тръгнат надолу, което ще принуди не само Китай, но и САЩ да повторят упражнението. „Ако тези стимули бъдат отложени, цените на активите ще паднат значително, което ще ни върне в рецесия“, казва той пред Reuters. Има и трето, което е по-скоро индиректна заплаха за връщането на либерализма. В групата на държавите, които през последните години са сред найбързо развиващите се, т.нар. BRICs (Бразилия, Русия, Индия, Китай), той съвсем не е господстваща философия. Този факт най-малкото подлага на изпитание западните ценности - особено в периода, в който по същество всички правят едно и също. Докато развитите пазари плахо излизат от рецесията и прогнозите са, че през следващите години растежът им ще се задържи малко над нулата, силно регулираният Китай отчита 8.9% ръст на БВП през третото тримесечие на 2009. Зад него не стои силата на пазара, тъй като кризата в останалия свят сви търсенето на китайски стоки. Затова пък държавно контролираните банки започнаха масово да отпускат заеми. Когато в Китай кажат на банките да кредитират, те просто го правят - партийната директива явно работи по-добре от опитите на централните банкери в Европа и САЩ да постигнат същото с ниски лихви. Повечето от новите заеми там се насочват за изграждане на инфраструктура. За разлика от Запада в момента правителството в Пекин може да си позволи и да продължи програмата си за стимулиране на икономиката - бюджетният дефицит е под 3% от БВП, а търговският излишък, макар и да се свива, продължава да носи свежи средства. Ако Китай е нискобюджетният производител на стоки за света, Индия копира в подобен мащаб модела при услугите. И също стимулира икономиката. Както и Бразилия, и Русия (която напоследък поотпадна от групата на бързо развиващите се гиганти), при все натиска да намалят дефицитите си.

Новата нормалност икономическа ортодоксалност Всичко това рано или късно ще приключи. Поне в държавите, в които капитализмът е водещата философия, в останалите

също високото темпо ще оказва натиск към повече пазар. Но изводът на икономистите през втората половина на 2009 г. е, че кризата е довела необратима промяна - най-малко за следващото десетилетие. Въпреки че прогнозите на МВФ са за 3.1% ръст на глобалната икономика догодина, тя няма да достигне нивото на развитие, което би имала, ако кризата не се беше случила. В „новата нормалност“ според фразата, въведена от Мохамед ел Ериен, директор на Pimco, най-големия играч на облигационния пазар в света, ръстът на икономиката ще е по-слаб, безработицата по-висока, парите ще са по-скъпи, а инвестициите - по-малко. Ще се наложи да си представим свят, в който фундаменталните схващания за пазарите остават непроменени, но печалбите и комфортът на живот идват след повече усилия в сравнение с по-

Веднъж влезли като регулатори на икономическата активност, държавите ще се оттеглят трудно и вероятно по-бавно от първоначално очакваното. следните години. Нещо като завръщане към „икономическата ортодоксалност“ - фирмите ще се върнат по-близо до генеричните си ръстове и твърде големите скокове за сметка на твръде големи заеми няма да бъдат възможни. С две думи - хората ще имат нова къща, кола и нови обувки на Marc Jacobs, когато докажат, че могат да ги изплатят с труда си. Иначе, както събраните от Pimco с цел да прогнозират икономическото бъдеще “умни глави“ казват (преведени на ежедневен език от британското списание The Economist), „това, което спада, после се качва“. Но няма да е съвсем същото.

България в глобалната суматоха За разлика от повечето западни държави, чийто модел да развитие опитваше да следва, България посрещна кризата по-подготвена, но без възможности да омекоти удара. С други думи: с нисък публичен дълг и с бюджетни резерви, но и с валутен борд - система на фиксиран курс и „забрана за печатане на пари“, чието запазване не позволява икономически волности от страна на правителството. Докато другите държави планираха тежки пакети от стимули за икономиките си, така че да задържат нивата на безработица и да запазят бизнеса жив, България почти не реагира. Преди изборите през лятото предното правителство пое към програма за повече разходи и държавни инвестиции, които трябваше да компенсират спада в частния

сектор. Но заради неумението си да инвестира некорупционно не постигна резултати. Кабинетът „Борисов“ направи завой. Постави като приоритет финансовата стабилност и скоростното влизане в еврозоната, което по същество е стратегия за безаварийно излизане от валутния борд. То рано или късно ще трябва да се случи, защото в икономиката се трупат дисбаланси, които правят подържането на фиксирания курс трудно в дългосрочен план. Важната цел е да стане без състресение, каквото би било промяната на фиксирания курс към еврото. В името на тази цел обаче правителството почти се отказва от мерки за съхраняване на фирмите и гражданите от ударите на икономическата криза. Проблемът е, че за да се пребори за политическо одобрение в ЕС за еврото, България трябва да показва стабилни публични финанси (почти никакъв бюджетен дефицит, малък дълг) за разлика практически от цяла Европа. В резултат преминаването през кризата ще даде жертви - безработица и фалити. България няма капитал. Начинът да расте досега и в момента е да привлича инвестиции, да продава активи или да взима заеми. Бумът през последните години беше резултат от задлъжняване на частния сектор, финансирано от клоновете на чуждите банки и продабжи на активи, в това число имоти. И двата канала за привличане на капитал, който да стимулира растеж, сега са пресечени. По-лекото преминаване през кризата е възможно по същата рецепта, която западният свят избра - подкрепени от правителството инвестиции. В нашия случай в инфраструктура, от която страната така или иначе има нужда, за да просперира. Източниците са ограничени и ще е грях, ако властта не положи усилия за първите три - европейските фондове, интересът за инвестиции в зелени технологии, приватизацията. Другият канал е нарастването на публичния дълг - България може да си го позволи в ограничени размери. Перспективите за след кризата също тряба да бъдат сложени сега, през 2010: свиване на корупцията и сила на правото, за да може бизнесът да се развива спокойно по-стегнат публичен сектор, за да не тежи на тези, които създават стойност политики за добро образование, за да се хранят умовете, които да раждат иновациите, и да дадат шанс за бърз растеж интегриране на твърде големите маси неквалифицирани българи в пазара на труда - за да се разшири базата за ръст. Останалото можем да оставим на пазара, в чиито сили и добродетели все още голяма част от българите трябва да бъдат убеждавани.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ Как ще изглеждат компаниите през 2020 г.

Световете на утрешния ден

Бончо БОНЧЕВ*

Годината е 2020. В комунистически Китай компанията Yao Ltd. е развила до съвършенство чистия капиталистически бизнес модел, концентриран върху печалбата. В САЩ G-Bank Inc. привлича клиентите и мотивира служителите си със силен социален ангажимент. В Норвегия Data Honey работи на принципа на тоталния аутсорсинг (виж каретата). G-Bank, Yao и Data Honey са измислени. Те съществуват само в новия анализ на „ПрайсуотърхаусКупърс“ (PwC) „Управление на утрешните хора - как кризата ще промени бъдещето на труда“. Трите фирми са главни действащи лица в трите прогнозни сценария за това как ще изглежда работното място след 10 години. Това са три свята, които нямат ясни географски граници. Всеки от тях се отличава от останалите по своята организационна структура, управленска политика и характеристики на персонала.

Три свята: Зелено В Зеления свят фирмите имат силно социално съзнание и „зелено“ чувство за отговорност. То е наложено не само от разбирането им за света, но и от правителството и регулаторите. Служителите на G-Bank са искрено ангажирани с марката на компанията, защото тя отразя-

ва и техните собствени ценности. Вниманието в този свят е насочено към етичен бизнес и силен стремеж към намаляване и ликвидиране на рисковите бизнес практики. Фирмите в Зеления свят се фокусират върху дългосрочни стратегии за възнаграждения, обучение и развитие на служителите си. Фирмите, които се стремят към тази версия на бъдещето, са наясно с въздействието на дългосрочните решения, взети днес. Преобладаващите индустрии в този свят са енергетиката, автомобилостроенето и финансовите услуги. Тук не става дума за моментно състояние или единичен случай. В Зеления свят не само компаниите са екологично ориентирани, а и техните продукти и клиенти. Политиката на фиктивната G-bank е да инвестира единствено в зелени проекти, водена не само от идеята за печалба, а от изискването на нейните клиенти, акционери и други заинтересувани групи. Компаниите, които днес се опитват да оцеляват, може да сметнат зелената идея за не чак толкова критично важна в краткосрочен план и това да доведе до отлагане на важни екологични проекти. Но от това фирменият

Решенията, взети днес, вече очертават бъдещето. им образ и идентичност могат сериозно да пострадат. Този негативен ефект пък може да попречи на компаниите да си осигурят лоялни клиенти и персонал в дългосрочен план.

Три свята: Синьо Последици от взетите днес решения са важни и за фирмите във втория сценарий на PwC Синия свят. Негово олицетворение е китайската фармацевтична компания Yao. Тя въплъщава капитализма и индивидуализма на голямата фирма. В този сценарий е представена културата на предприемачеството, производителността и ефективността, необходими за корпорации от световен мащаб. Фирмите от Синия свят инвестират в мащаб, технологии, силно ръководство. Те притежават отговорни служители, с ви-

G-Bank Inc.

сока квалификация и добре обучени да работят в мултикултурна среда. В този свят взимането на рискови бизнес решения се окуражава, ако носят очакваната възвращаемост. В Синия свят дългосрочното инвестиране в подготовката на таланти е от критично значение за бизнеса, за да остане той конкурентоспособен. Стратегията за подбор на Yao го доказва търсят се най-добрите служители, за които високото темпо, високите изисквания за представяне и високото заплащане са основна мотивация. Един от сериозните въпроси пред компаниите в Синия свят е как при забавяне на бизнеса и съответно при намаляване на печалбата да продължи грижата за човешкия капитал. Отказът от инвестиции в хората крие опасността от влошаване в качеството на продукта и обслужването на клиентите. В крайна сметка подобно решение води до значително забавяне в развитието на компанията.

Три свята: Оранжево След кризата в най-добра позиция ще бъдат компаниите, които предприемат конкретни действия за запазване на дългосрочната си визия. Това е особено важно по отношение на сферите, в които фирмите са найсилни, както и при управлението на талантите. Тъкмо върху тези въпроси се набляга в третия сценарий на PwC. Оранжевият свят е най-радикалното отклонение от сегашните модели за капитализъм на голямата фирма. В него съществуващите преди тенденции за аутсорсинг и глобализация на работната сила са доведени до логичен завършек, станал възможен благодарение на технологиите. Този сценарий, илюстриран от Data Honey, разглежда бъдещето като мрежа от малки фирми, където бизнесът е фрагментиран и гъвкав. Той разчита на мрежа от външни доставчици и гилдии от професионалисти. Data Honey управлява множество специалисти по цял свят на принципа на търсенето и предлагането. Фирмата приема социалните мрежи като инструмент за установяване и развиване на контакти, за лансиране на услуги и спечелване на нови клиенти. Новото поколение служители, започнало своята кариера след 2000 г., очаква от работо-

Главната квартира на американската G-Bank Inc. се помещава в нова енергийно ефективна сграда в предградията. В борда на директорите й има постоянен представител на неправителствения сектор, поне 60% от възнаграждението на всеки от нейните мениджъри се базира върху цялостното представяне на неговия екип. Компанията редовно публикува одитни доклади за своите екологични инициативи. G-Bank

се стреми към умерен, но постоянен растеж, взимайки под внимание ефекта върху околната среда като основен показател за направените инвестиции. Служителите разбират и вярват в този подход и това е една от главните причини за тяхната обвързаност с банката. Главната цел на Gbank е не просто да създава имидж, а начин на живот, в който личните ценности на служителите съвпадат с тези на компанията.

Yao Ltd. След придобиването на фармацевтичния гигант - италианската Como, китайската Yao Ltd. вече е глобална компания за производство на лекарства. Главната квартира е преместена от Рим в Шанхай. Yao залага на висока производителност, иновативност и конкурентни възнаграждения - в нея се работи под голямо напрежение и на бързи обороти, но и се плаща добре. Компанията инвестира в обучения и развитие на всички нива. Корпоративната философия на Yao: служителят е

полезен, когато е здрав. Затова хората във фирмата са внимателно подбрани не само заради техните интелектуални възможности - преди да постъпи на работа, всеки от тях е минал през тест за общо физическо състояние, който отсява неиздръжливите. Редом с високите си изисквания компанията полага много грижи служителите и техните семейства да са в добро физическо състояние и това се знае от всеки кандидат за работа.

Data Honey Data Honey се занимава с пазарни проучвания и комуникации в Осло, Норвегия. Сравнително нова, компанията е създадена от двама експерти в комуникациите с идеята за тотален аутсорсинг. Собствените служители са не повече от 100, но във всеки момент по различни проекти на компанията работят повече от 1500 експерти в различни области. Ключът към успеха на фирмата е в отделните гилдии от професионалисти, с които работи, предла-

гайки техните услуги на клиенти според нуждата и приложението на новите технологии. Иновативният подход на Data Honey към организирането на работната ръка е направил излишни традиционните функции на отдела по управление на човешките ресурси - те са поети от съответната гилдия. Нейните членове се възползват от свободата да избират не само проектите, по които да работят, но и къде да го правят.

Анализът Прогнозите на „ПрайсуотърхаусКупърс“ са разработени с помощта на Said Business School към университета в Оксфорд. Те се базират на данни от две проучвания: 12th Annual Global CEO Survey: Redeﬁning success (отразяващо мнението на 1124 изпълнителни директори

от над 50 държави за ефекта от кризата и заплахите за развитието на бизнеса) и Millennials at work: Prospective from a new generation (над 4000 току-що завършили студенти от 44 държави са отговаряли на въпроси за техните надежди и очаквания от бъдещите им работодатели).

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

2020: ХАРАКТЕРИСТИКИ НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ХОРАТА ЗЕЛЕН СВЯТ

СИН СВЯТ

ОРАНЖЕВ СВЯТ

Култура на работното място

Фокусиране върху социални и екологично отговорни бизнес дейности

Високо темпо, глобален оператор с висока работна култура

Гъвкав и позициониран в мрежа с акцент върху кратки срокове

Профил на служителя

„Твоите корпоративни ценности съвпадат с моите - моето място е тук.“

„Само най-добрите работят тук аз съм най-добрият.“

„Ще работя с теб, защото точно сега това ме устройва.“

Стил на управление на хора

Коучинг и насърчаване на правилното поведение

Управлението на човешките ресурси е фокусирано върху много показатели и строг подбор на персонала

Акцент върху глобалния избор на таланти, гилдиите изместват функциите по управление на персонала

Ключови въпроси

Устойчив бизнес за по-добро общество

Контролирането на таланти е ключ, линията между дома и работата е неясна

Малък означава подвижен, новаторски и способен да се адаптира и променя бързо

Работи добре през цялото време и всички печелят

Мрежите карат света да се върти

Корпоративен дух

дателите да му предложат технологични работни места. Тези младежи избират своя работодател по един основен критерий да е удобен за тях в момента. Във фирмите от Оранжевия свят стратегията за хората ще се концентрира върху привличането на необходимия ресурс на възможно най-добрата цена и напълно ще измести познатите днес дейности по управление на персонала. Хората ще се разпознават по-скоро като част от определена професионална гилдия, отколкото като служители на дадена фирма. Това ще промени динамиката в отношенията между работодател и служител. Ще промени и структурата на съществуващите компании така, че да са възможни адаптивност и лесна промяна. Пред Оранжевия свят също има опасности. Свиването на разходите днес например може да доведе до връщане на някои от аутсорснатите бизнес функции обратно в компаниите. Това ще намали броя на използваните от тях външни изпълнители и в дългосрочен план може да се отрази негативно върху движещия този свят бизнес модел на веригата на доставки. В кризата разходите за технологични подобрения вероятно изглеждат лукс, но без добра технологична платформа фирмите няма да оцелеят, когато обстановката започне да се подобрява. Кризата постави под въпрос основни институции и практики на съвременния бизнес. Доверието в бизнес етиката е разклатено. Новото поколение служители вече прави преоценка на риска, съпоставен с предлаганото възнаграждение. А тенденциите при заетостта през следващите 10 години не са успокояващи: застаряваща работна сила, хроничен недостиг на хора, нарастваща необходимост от глобална мобилност на работната сила, възникване на нови организационни и културни проблеми, произтичащи от нарастващата икономическата мощ на развиващите се икономики. Независимо кой от трите свята в анализа на PwC ще преобладава през 2020 г. отсега могат да се прогнозират две неща: За служителите бъдещето ще предлага много и различни възможности за работа. Служителите ще търсят обвързаност с организации, които отговарят в по-голяма степен на техните приоритети и идеали, отколкото това е факт днес. Работодателите ще бъдат изправени пред големи предизвикателства. Борбата за таланти ще продължи да бъде напрегната, а конкуренцията за пазари ще се ожесточи още повече. Очакванията на служителите ще бъдат много по-големи, отколкото са сега. Едно е сигурно - решенията, взети днес, вече очертават бъдещето. K

* Бончо Бончев е консултант по управление на човешкия капитал в „ПрайсуотърхаусКупърс България“ ЕООД.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

Все още разделени

Съвременна Европа още не е разбрала, че ислямът е една от религиите й, казват двама изследователи на проблема Огнян ГЕОРГИЕВ

Различните традиции и обичаи продължават да съжителстват трудно на много места в Европа

На Изток знаят, на Запад - още не

Четири. Толкова са цифром и словом минаретата в Швейцария, където преди месец с референдум бе забранен строежът на тези архитектурни части от джамиите. Ако съди по реакцията на онези 58% от швейцарците, които гласуваха „за“, човек би заключил, че страната на часовниците, банките и шоколадите плува в море от джамии, а гласовете на мюезините се носят напевно над алпийските хълмове. Този референдум предизвика вълна от реакции в цяла Западна и дори Централна Европа. На сайта на френския „Фигаро“ 73% от хората са против нови минарета във Франция, на сайта на германския „Шпигел“ - 78%. В проучване в Белгия 56.7% не искат джамии, а почти 60% - минарета. В Чехия и Словакия пък процентите достигат 80.

Повече от ясно е, че онези четири минарета не са предизвикали гнева на швейцарците, точно както джамиите не са в основата на това обществено недоволство, което, изглежда, цари в голяма част от Европа. Старият континент просто продължава да се страхува от промените и предпочита да не ги вижда. „Този референдум влоши дебата в Европа“, категоричен е проф. Оливие Роа автор на „Глобализираният ислям“ и един от солидните гласове в европейското пространство, когато става въпрос за отношенията с мюсюлманите. „Той направи официални предразсъдъци, които досега бяха изразявани само в лични разговори или от крайнодесните. Това е легитимацията на ислямофобията.“ Провокиран от подновените дебати по тази многократно обсъждана тема, „Капитал“ разговаря с Роа и с Амел Бубакьор - ръководител на програмата „Ислямът и Европа“ в Центъра за европейски политически изследвания и експерт на центъра „Карнеги“ за Близкия изток. Още в самото начало уточнихме, че България и Балканите като цяло са извън контекста на тази тема. Въпре-

ки привидните прилики (например стремежът за референдум за новините на турски език и други инициативи, израз не на религиозна, а на политическа реакция) съществената разлика е във факта, че мюсюлманите тук са историческо малцинство със своите корени и традиции, което не е чужда, а неразделна част от обществото. Ислям и християнство съжителстват отдавна по тези земи, така че България е облагодетелствана да наблюдава от позицията на изстрадано познание сблъсъка, който протича в момента на Запад.

Балканите могат да наблюдават сблъсъка на Запад от позицията на изстрадано познание. „Вече 20 години имаме противоречия около присъствието на мюсюлманите в Европа, така че да, има проблем, но не мисля, че мюсюлманите са проблемът“, казва Бубакьор. Според нея с референдума си швейцарците са изразили нещо, което мнозина други европейци мислят - ислямът трябва да бъде винаги скрит и когато излиза на открито,

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

СНИМКА:REUTERS

бива посрещан с недоволство. Този ход може и да е възможен за Швейцария с нейните няколко джамии и малко мюсюлманско население, което в голямата си част няма местно гражданство. За страни като Великобритания, Франция и Германия обаче подобно „решение“ звучи абсурдно.“Когато имаш 20 млн. души мюсюлмани, е много трудно да ги караш да бъдат невидими“, казва Бубакьор. Роа твърди, че този стремеж се крепи на една много важна заблуда: „Ислямът вече е една от европейските религии, но европейците не го осъзнават. Има разлика между социалната реалност и възприемането й. Например французите все още мислят за мюсюлманите предимно като за имигранти, докато огромна част от френските мюсюлмани всъщност не са такива - те са второ и трето поколение французи.“ Предизвикателството идва, когато тези доскоро затворени в частната си сфера хора, които прекарват времето си в работа и в домовете си, започнат да формулират политически искания. „Откакто решиха да кажат „това е и моята страна и искам тя да уважава моите искания“, се появяват проблеми и фобии“, констатира Бубакьор.

Работа, не религия Страховете на Европа към тези искания са до голяма степен формирани от радикалния образ на исляма. В очите на западноевропейците явно повечето мюсюлмани остават зависими от религията си, затворени доброволно в изолация сред себеподобни и враждебно настроени към нормите на страните, в които живеят. Изследване на фондация „Отворено общество“ от декември тази година в 11 големи града с мюсюлманска диаспора показва различна картина. Голяма част от интервюираните биха предпочели, ако могат, да

Постепенно мюсюлманските общности ще се сдобият с адекватни политически гласове. живеят в смесени квартали, за да могат децата им да израснат в такава среда. Огромна част от нуждите и желанията им са свързани не с религията, а с обикновени ежедневни грижи, идентични с останалите части на обществото. Това надали е изненада - хората принципно не обичат да живеят в гета, а основните им изисквания са свързани не с мястото

им за молитви, а с нуждата от работа, образование, дом, добри съседи, чисти улици и ниска престъпност. Шейсет и един процента от западноевропейските мюсюлмани имат силно чувство на принадлежност към държавата, а 70% - към градовете, в които живеят. Обезпокоителен 2е ниският процент хора във Франция (49%) и в Германия (23%), които се чувстват част от нацията. Бубакьор обаче обяснява тази реакция с недоволството им от отношението на другите и с дискриминацията, на която стават свидетели. „Не бива да бъркаме отговора на въпроса „чувствате ли се французин“ с реалността. Мнозинството от тези хора, независимо от произхода им, не биха живяли никъде другаде, не искат да живеят никъде другаде и това е тяхната страна.“ Основните пречки пред интеграцията на мюсюлманите следователно продължават да бъдат социално-икономически, а не религиозни. Носенето на забрадка например не потиска интелектуалните способности повече от носенето на къса пола. Въпреки това в изследването на „Отворено общество“ мюсюлмани от Берлин твърдят, че в Германия жените, носещи типичната ислямска забрадка, имат все по-малък шанс да получат работа, свързана с интелектуален труд. За мюсюлманите като цяло е три пъти по-вероятно да бъдат безработни. Вместо да се дебатира по тези проблеми, общественото внимание продължава да се измества към опасенията от радикализъм, за което безспорно помогна войната срещу тероризма. „Нещата, с които се борим сега, бяха под повърхността през 80-те и 90-те и бяха тук и преди 11 септември 2001 г.“, казва Бубакьор. „Това, което се промени, е, че тези проблеми са разглеждани и през призмата на исляма. Дебатите често са предизвикани от крайнодесни партии, защото има проблем във възприемането на тези хора като европейци.“ Възходът на ислямофобията не е единственият страх на иначе влюбената в толерантността си Европа - в последните години антисемитизмът и расизмът също нарастват. Това е следствие от избягването на големия дебат за идентичността и неизбежните промени в нея. „Европа затваря съзнанието си от страх. Страх например от

европейската конструкция. Хората, които са против исляма, често са същите хора, които са против Европейския съюз“, смята проф. Роа.

В търсене на евроислям Мюсюлманските общности в различните страни, разбира се, носят своя вина за ситуацията. Сред тях често липсват диалогични фигури с авторитет и лидерство, твърди Роа. „Те са много разнообразна група, а онези, които се представят за водачи, са твърде тесногръди и религиозни. Някои правителства, като турското например, искат да говорят от името на европейските мюсюлмани и това също е част от проблема.“ Решенията вече се случват на по-ниско ниво - Гер-

мания започна да обучава собствени имами, млади мюсюлмани влизат в политическия живот на страните си, но в основните партии, а не в етнически или религиозни. Рано или късно те ще поемат отговорността да говорят за различните проблеми на мюсюлманските общности и ще помогнат за налагането им като част от съвременното европейско общество, което, реалистично погледнато, е единственият позитивен изход от ситуацията на засилваща се сегрегация. „Вместо да се фокусираме върху интеграцията, която за 30 години не донесе никакво решение, нека говорим за помалко дискриминация. Няма нужда от нови правила, просто нека вече съ-

ществуващите да се прилагат за мюсюлманите“, категорична е Амел Бобакьор, която има отделни изследвания върху дискриминацията срещу мюсюлманките. Така без натиск може дори да се стигне до онази митична мечта за евроислям, съвместим с културата на Стария континент. За това обаче ще трябват най-малко десет години, смята професор Роа, който е изследвал трансформациите на тази религия. „Понеже трябва да се утвърдят религиозно в едно общество, което културно не е мюсюлманско, те трябва да предефинират религията. Така че се търси какво значи европейски ислям. И да, в това време ще имаме конфликти.“ K

ИМА ЛИ РЕЛИГИОЗНА ДИСКРИМИНАЦИЯ В СТРАНАТА (В %) Широко разпространена Белгия Дания Германия Франция Холандия Швеция Великобритания

Донякъде

14 18 6 12 12 8 14

Рядко

Много рядко

14 26

38 45 43 43

Източник: Изследване на общественото мнение, Eurostat

Не знам

30 44

Не

24 32 34 37 34

21 11

22 6 14 10 1 9 3 5 14

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИ

Гората се напълни с хора Или кратка история и бъдеще на възобновяемата енергия Юлиян ПОПОВ

„Можеш ли да напишеш история на възобновяемите източници на енергия“ - попита ме „Капитал“. Разбира се, че не мога, отговорих аз. Е, тогава хайде напиши я до другата седмица. Съгласих се. После си казах, че засега ще е по-добре да започна с една инструкция за това как някой друг да напише история на възобновяемите енергийни източници. Историята на възобновяемите източници на енергия е история, обърната с главата надолу. Обикновено историите започват с това как нещо е било много малко и после е станало голямо. Накрая е изчезнало или останало. Тази история започва с това, че в началото всичката енергия е възобновяема. После тя се свива, свива, почти изчезва и сега се опитваме да я възстановим. И понеже ние все си мислим, че в центъра на историята трябва да е човекът, историята на възобновяемата енергия е история на завръщането на човека към нещо, което е изгубил. Възобновяемите източници всъщност невинаги са непременно възобновяеми, но са неизчерпаеми. И то относително. Дървесината е възобновяем източник на енергия и може да се окаже неизчерпаема, ако горим дърва с темпа, с който дърветата растат. Бъркотията с термините не спира дотук, но може би по-лесно ще е да кажем кои са невъзобновяемите източници? Това са ония, които са се трупали в земята в продължение на много милиони години, а сега ние ги вадим и горим. Тоест въглеродните, или фосилните горива. Щом ги изгорим, трябва да чакаме много милиони години, за да се върнат там, откъдето сме ги изва-

дили (което, разбира се, ги прави възобновяеми, но човечеството няма да може да дочака това възобновяване). Те са точно като духа от бутилката. И така: Човешката история на възобновяемите източници на енергия започва с техния бавен и постоянно ускоряващ се залез, с откритието на въглищата и с последвалата индустриална революция. Постепенно, а после и много бързо, ние разбираме, че някъде там, долу, има много енергия и че ние можем да започнем да я горим. Тогава, вместо да продължим да развиваме и усъвършенстваме енергийни устройства като вятърната мелница, водната турбина, корабното платно, геотермалната енергия и т.н., ние започваме друг тип промяна - основана на новооткритите горива, които един ден ще свършат. Когато говорим за историята на вятърната енергия, редно е да тръгваме от две дати едната е някъде в древността, може би Персия някъде през девети век, а втората е някъде в края на ХІХ век. Тогава през 1887 г. един шотландски инженер и фермер си построява вятърна турбина, която произвежда електричество. Тогава именно започва неравната битка между вятър и въглища. Историята на слънчевата енергия също би трябвало да има две дати - за първата няма свидетели, а втората можем да я търсим някъде между 1839 г., когато е открит фотоволтаичният ефект (накратко - превръщането на слънчевата светлина в енергия - бел. ред.), 1916 г., когато фотоволтаичният ефект е експериментално потвърден, и 1955 г., когато Western Electric за пръв път започва да продава фотоволтаични лицензи. Така е и с дървата, приливите и отливите, реките. С други думи, една история на възобновяемите източници на енергия би трябвало да започне с многото дати, на които човек е успял да започне да превръща различните първични възобновяеми енергийни източници в електричество. Електричеството е ключът на

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

енергетиката. Когато мислим за история на енергетиката, трябва да мислим за онези събития, които са тласкали стъпка по стъпка генерирането на електричество. По думите на климатичните скептици твърденията за промените на климата са нов тип социализъм, та дори и комунизъм. В такъв случай бъдещето на света наистина принадлежи на електричество + съветска власт. Разбира се, тази идея не принадлежи на Ленин. Както с много други неща, идеята

за електричеството и идеята за международната координация са забелязани и неразбрани от Ленин, един от най-големите интелектуални пакостници в историята на човечеството. Заради такива като него историята на възобновяемата енергия се бави и спъва, защото хората са предпазливи. Така или иначе трябва да признаем, че историята на възобновяемата енергия е не само история на изследователи, предприемачи и свободен пазар, но и в много голяма сте-

Теория на конспирациите Месец преди световните лидери да се съберат в Копенхаген на среща за промените в климата, анонимни хакери проникнаха в сървъра на университета „Ийст Англия“ и пуснаха в интернет имейли и документи на учени от Центъра за изследване на климата. Файловете разкриват доста неудобни истини, този път обаче срещу подкрепящите теорията за климатичните промени. В кореспонденцията между най-влиятелните учени в областта съмнително се говори за „трикове“ при представяне на климатични

данни и за „прикриване на спада“ на глобалните температури. Скептици и блогъри веднага обвиниха учените, че са манипулирали научни данни, за да защитят тезата си за глобално затопляне и голямата роля на хората в него. Скандалът се разпространи лавинообразно в интернет и дори получи етикета Climategate. Конспирацията отвори работа на Британската метеорологична служба, която в следващите три години ще проверява наново данните за температурата на Земята, събирани цели 160 години.

пен история на държавно поведение. Повечето възобновяеми източници не могат да се конкурират (засега) с въглеродните горива без държавна намеса. Затова в нашата история трябва да сложим няколко големи политически глави. Те би трябвало да направят интелигентна разлика между държавна инициатива и социализъм. Работата на ООН, която найсетне доведе света до измъчения Протокол от Киото, който принуди значителна част от държавите по света да започнат да пълзят към възобновяемата енергия, е един случай на смислено държавническо действие. Не кой знае колко ефективно, но смислено. Това, което стана в Копенхаген, беше демонстрация на световна правителствена солидарност по отношение на конкретен и много сериозен глобален проблем. Не, не говоря за климата, а за небалансираното използване на природните ресурси. Независимо какво мислим за Копенхаген, за двата градуса и за 350те и 450-те частици на милион, зад едва постигнатото съгласие там стои една проста и много тягостна констатация - не можеш да си харчиш месечната заплата за една седмица. Светът трябва да намери начин да си харчи месечната заплата за пет седмици, тоест да се храни, топли, забавлява, учи и отгоре на това да спестява. Затова историята на възобновяемите източници е история на пестенето и на спестяването. Това, което Копенхаген (според много участници най-важното международно събитие от Втората световна война насам) казва, е, че светът има нужда от възобновяема икономика, че трябва да се научим да живеем от лихвите, не от капитала, че трябва да връщаме в природата поне толкова, колкото взимаме, иначе ще изпаднем в хроничен недостиг на ресурси и ще се избием за тях. Това не е много нова идея, но досега сме я асоциирали главно с отделни активисти. Сега идеята за възобновяемостта се превръща от хоби в основен икономически постулат. Което, ако се върнем на енергийните източници, означава не само развитие на слънчева, вятърна, приливна и отливна енергетика, а означава енергетика и живот, основан на възобновяемостта. Та затова тази година ЕС нахлу в къщите ни и ни взе 100-ватовите крушки. Затова догодина ще нахлуе и ще грабне още няколко неща, а после ще ни накара да си сменим прозорците, да си уплътним вратите, да пием вода от чешмата, а не от магазина, да караме електрически коли. Просто гората се напълни с хора и ще трябва да намерим някакъв начин да си съжителстваме за по-дълго. За да прекарваме и ние, и децата ни весели коледни празници за много години напред. Така би завършила историята на връщането към възобновяемите енергийни източници.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Нямате достъп до този файл Онлайн базираните услуги ни дават все повече, но и ни правят все по-зависими Асен ГЕОРГИЕВ

Знаете ли кой е 16-ият президент на САЩ? Не? Не се притеснявайте, и аз нямах представа. Или поне допреди около 30 секунди. Отне ми помалко от минута, за да отворя Wikipedia и да разбера, че това е Ейбрахам Линкълн. Откакто интернет и Google станаха органична част от моето всекидневие, вече няма нужда да задръствам паметта си с излишни факти и детайли. Всичко е на няколко клика разстояние. Благодарение на Google Docs пък не се налага да разнасям служебните файлове на физически носител... Но хайде сега си представете за миг какво би станало, ако цялата тази информация, разположена на отдалечени сървъри, ви потрябва много, ама наистина много спешно, а достъпът ви до интернет се е разпаднал? Казано накратко, интернет е

океан от информация, но е и зависимост. От една страна, имаме почти мигновен достъп до данните, които са ни нужни в момента, но от друга - ставаме безпомощни като пеленачета всеки път, когато достъпът до мрежата ни бъде отнет по един или друг начин. Освен всичко друго информацията става все по-нетрайна - независимо дали е изтрита физически, или просто не може да я намерим в джунглата от файлове. Въпросът е как да оцеляваме в този „прекрасен нов свят“. А той е наистина необятен - през 2011 г. дигиталното съдържание, създадено от човечеството, ще бъде два пъти повече от обема на наличните хранилища за информация, както сочи прогноза на авторитетната компания за технологични анализи IDC. Очевиден факт е, че количеството дигитална информация се увеличава лавинообразно. Средностатистическият американец например „консумира“ 34 гигабайта данни в рамките на 12 часа всеки ден, което се равнява на около 100 хиляди думи, твърди изследване на учени от University of California, озаглавено „Колко информация“. Почти половината от това време хората прекарват пред телевизора, една четвърт - пред компютъра, а останалото в компанията на радио, печатни медии, телефони, компютърни игри, записана музика, филми и други източници.

Да разполагаш със справочна информация на един клик разстояние е

Неописуемо богатство Тя заменя претъпканите лични библиотеки, рафтовете с дискове и събиращите прах стари списания, за които все не ви остава време. Вместо всичко това днес се нуждаете само от един... компютър, който да е вашият портал до глобалното знание. Достъпът до интернет променя начина, по който се учим, работим, живеем и се развиваме. Студенти и ученици използват свободни енциклопедии като Wikipedia, за да се справят с академичните си задачи, след което обогатяват същите тези енциклопедии със своите трудове, правейки ги достъпни за всички останали. Резултатът е, че младите престават да зазубрят факти, за тях е достатъчно само да знаят как да

стигнат до нужната им информация. Това обаче върви ръка за ръка с проблема за достоверността на цялата тази информация. Това, че нещо е публикувано в Wikipedia, изобщо не означава, че то е фактологически вярно. Така че освен океан от информация, интернет е и необятно поле за манипулация. Сред по-младите хора властва разбирането, че информацията е даденост. Съвременният човек например знае колко пряк е пътят до любимите му клипове в YouTube - затова не ги запазва на своя харддиск или на друг вид носител. По същия начин не се съхраняват и статии, научни доклади и електронни книги, защото е по-лесно просто да се върнем на мястото в интернет, където сме ги прочели или гледали. Понякога обаче, когато се върнем на въпросното място, информацията вече я... няма. Колкото по-зависими ставаме от глобалната мрежа, толкова по-голям проблем ще е това. Един от най-пресните и показателни примери е сривът в мрежата на оператора TMobile, при който част от потребителите на специалния брандиран смартфон Sidekick (рекламиран лично от Парис Хилтън) губят списъците с потребителите на своя вграден инстант месинджър AOL AIM. Подобни сривове е имало и досега, като потърпевшите са били потребители на онлайн базирани услуги като Gmail, Google Docs, Amazon, PayPal и Twitter. Този проблем ще става все по-сериозен и съдържа в себе си ясно послание - време е да пазите ценната за вас информация по същия начин, както вашите родители са съхранявали своите лични библиотеки. На места, които можете да контролирате. „Информацията е естественият ресурс на информационната ера“, казва д-р Франсис Бърман, директор на суперкомпютърния център Сан Диего към калифорнийския университет и сътрудник в библиотеката на американския Конгрес - най-голямото хранилище на книги в света. „Тя е чуплива и е необходимо да бъде третирана в киберпространството точно така, както трябва да се грижим за джунглите и околната среда във физическия свят. Запазването на ценната информация в дигиталната ера е изключително важно, за да сме сигурни, че тя ще продължи да информира

ДИГИТАЛНА ИНФОРМАЦИЯ - СЪЗДАДЕНА, ЗАСНЕТА, КОПИРАНА ексабайти 1800 1600 1400 1200 1000 800 600 400 200 0

Източник: IDC

Десетократен ръст за пет години

2006

2007

2008

2009

2010

2011

и обогатява света ни в недалечно бъдеще“, категорична е д-р Бърман, която повече от 20 години работи в сферата на архивирането и запазването на данни в цифров вид. Интернет достъпът е

Всекидневие за повече от 1 млрд. души Колкото повече стават потребителите, толкова повече се променят и технологиите за пренос на данни, които позволяват все по-високи скорости за качване и сваляне на информация. И ако в началото на 90-те години скоростта на интернет позволяваше само обмен на текстова информация, сега глобалната мрежа е способна да пренася звук и картина в реално време. Повишава се и броят на интернет приложенията, до които имаме достъп и които можем да използваме. Въпреки че голяма част от хората вече живеят с усещането, че всичко може да бъде намерено в мрежата по всяко време, това не е точно така. С нарастващия обем на информацията, се увеличава и хаосът в мрежата. Представете си какъв би бил интернет без ефективна търсачка на информация като Google. Заедно с това нараства и шансът информацията да започне да се губи без значение дали тя ще бъде просто трудно намираема, премахната заради авторски права или физически изтрита заради свалени сайтове, гръмнали харддискове, наводнени сървъри и т.н. Може би не подозирате този факт, но Google отказва да „картографира“ една много голяма част от интернет, която се намира в „сивата зона“ заради неуредени авторски права или заради публикуване на откровено незаконно съдържание. Почти цялата информация, до която имаме достъп днес, се съхранява на дигитален носител - независимо дали става дума за харддиска на лаптопа ни, някоя флашка, iPod, дигитални камери, мобилни телефони или пък за отдалечени cloud computing услуги като YouTube, Facebook, MySpace, блогове, сайтове за съхраняване на снимки и т.н. Трудно е да си представим живота без всичко това. Рядко обаче си задаваме въпроса кой се грижи за цялата тази информация и кой ще я съхрани за следващите поколения. В този контекст може би не знаете, но един от авангардните проекти на Google предвижда сървърите на търсачката да бъдат преместени на плаващи платформи в океана, които да се захранват от енергията на морските вълни... И доколкото физическата сигурност на вашите данни е въпрос, който реално не зависи от нас в cloud computing среда, може би винаги трябва да имате план Б. Защото следващият път информацията, която ви трябва наистина много спешно, може да е поважна от въпроса кой е 16-ият президент на САЩ.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

Технофобия

Защо все повече хора се отдръпват от науката и се увличат по паранормалното Андриан ГЕОРГИЕВ

Може да ви прозвучи странно, но над половината американци са убедени, че имат... ангел-хранител. Твърди го съвсем на сериозно проучване на Baylor University от 2008 г. Добре дошли в XXI век. По всичко личи, че технологиите не са променили човека твърде много. Безспорните научни постижения все още не успяват да заличат ирационалните вярвания. А скоростта, с която новите неща навлизат в живота ни, плаши твърде много хората и те панически започват да се вкопчват в старите си ценности. Едва ли сте пропуснали да

забележите, че все повече промени се случват за все по-кратък период от време. Напредъкът създава по-голям избор помислете за отрупаните рафтове в магазините за електроника, хилядите информационни източници и т.н. Страничният ефект от това обаче е, че вниманието ни се грабва и задържа по-трудно, а времето, през което трябва да вземем решения, се сгъстява. В резултат често не успяваме да се адаптираме към новото и затова избираме най-познатото. Социологът Алвин Тофлър описва този феномен още през 70те и кръщава тази тенденция с термина

КАК СЕ СЛУЧВА ПРОМЯНАТА СПОРЕД ИРЛАНДЦИТЕ (В ПРОЦЕНТИ) 2009 г.

Твърде бавно

19 Малко по-бавно

45 Както трябва

Шок от бъдещето* „В бъдещето неграмотните няма да са тези, които не могат да четат, a тези, които не знаят как да учат“, казва Тофлър. И добавя: „Промяната не е просто необходима в живота - тя е животът.“ Е, 40 години по-късно явно новото идва твърде много на хората и те изглеждат все по-

1994 г.

18 Малко по-бързо

Твърде бързо

10 16

Източник:Amarach Research, Ирландия

шокирани от технологичните промени и това ги тласка в неочаквана посока. Скорошно проучване на Amarach Research показва как хората в Ирландия стават по-неподатливи на обществените промени. И ако през 1994 г. 27% от анкетираните заявяват, че всичко се случва твърде бавно, през 2009 г. 53% от хората казват, че промените са на твърде високи обороти. Самият аз наскоро също си дадох сметка, че прогресът изпреварва хората. За пръв път мисълта изникна в главата ми, когато чух моя баща да се чуди как е могъл да работи преди без мобилен телефон. После си дадох сметка, че процесорът на моя смартфон е два пъти по-мощен от първия ми компютър, купен преди 12 години. След това прочетох в популярния технологичен блог Engadget как преди две години суперкомпютър на IBM е успял да пресъздаде половината интелигентност на мишка, а през тази година според Softpedia новата версия на ма-

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ ИЛЮСТРАЦИЯ: SUTTERSTOCK

Машини правят машини Представете си как включвате специален принтер към своя компютър и започвате да създавате не листове с текстова информация, а триизмерни модели. Това вече е възможно благодарение на проекта RepRap. По-интересното в случая е, че наскоро RepRap произведе сама 50% от своите собствени части. Машината е с формата на куб и заема обем от половин кубически метър. Тя работи също като принтер с разликата, че впръсква не мастило, а пластмаса, от която оформя дадения обект. Тази технология вече съществува, но за момента най-евтината комерсиална разработка струва 30 хил. евро. Проектът е създаден под отворения лиценз на GNU, така че скоро ще може да поръчате една машина, с която да построите друга подобна на нея и да я дадете на приятел. След което той да направи същото. Условно може да наречем това 3D вирусен маркетинг.

„Изобретенията отдавна са достигнали своя предел и аз не виждам надежда за по-нататъшно развитие.“ СЕКСТ ЮЛИЙ ФРОНТИН, римски губернатор на Британия, ок. 10 г. сл. Хр. шината вече може да симулира част от мозъка на котка. Стремителната промяна разделя някои хора в две крайности - за едни тя е болезнена, а други дотолкова свикват с нея, че забравят за постиженията на прогреса и стават агресивни към тях. Първите проявяват носталгия, а вторите се разочароват от науката. И двете групи обаче имат негативни очаквания към бъдещето и действат в съзвучие с теорията на Тофлър. Всичко това в голяма степен напомня за движението на лудитите. В началото на XIX в. английски работници започват систематично да унищожават машините, защото смятат, че могат да вземат прехраната им. Когато хората не са доволни от темпа на научния прогрес, се освобождава място за

Антилогика, конспиративни теории и ирационални учения Например по-малко от 40% от американците вярват в теорията за човешката еволюция спо-

ред изследване на международната социологическа агенция Gallup. Според креационистите хората произлизат от свръхестествено божество. Милиони хора пък не вярват, че американците са стъпили на Луната. Дори на мен ми е трудно да убедя някои свои приятели, че знамето, забито от Нийл Армстронг на естествения спътник на Земята, стои разпънато заради един метален прът. България също даде своя принос в теорията на масовите заблуди малко преди Великден тази година хиляди жители на Хасково прекарват една нощ на открито, след като взимат съвсем насериозно катастрофичната прогноза на един астролог (подробности на стр. 45). Най-простото обяснение на всичко това е, че всичко, недоказано от науката, описва света така, както на човек му се иска, без да е нужна разумна обосновка. И все пак не бива да забравяме, че прогресът решава повече проблеми, отколкото създава. Именно науката се справя с едрата шарка, уби-

СУЕВЕРИЯ

20% от жителите на САЩ са убедени, че са говорили с Бог, твърди проучване на Baylor University.

КОЕ Е ИСТИНА

34% от американците вярват в духове по данни на Associated Press от 2007 г. Според анкета на Pew Research в САЩ през 2009 г. 36% са убедени, че глобалното затопляне е причинено от хората.

ла около 400 млн. души през XX век. Не силните пожелания a ла The Secret, а пилотирани ракети изпращат хора в Космоса. Силата на разума раздробява атома, а не сляпата вяра в паранормалното. Медиите също са силно подвластни на феномена „шок от бъдещето“, защото той продава. Ето само няколко примера от българската преса: „Компютърът измести гаджето“ - статия в „Монитор“ разказва как интернет надделява над живата комуникация сред младите хора. Сякаш мрежата вече не е част от реалността. „Щастие в кутия“ - материал от „Телеграф“ смело твърди, че 95% от любовта между тийнейд жърите е само виртуална. През последната година се засили обществената психоза в България по повод клетките на мобилните оператори. Досега не е доказано, че излъчвателите причиняват здравословни проблеми, но истерията не спира напук на твърденията на учените, че нормите в страната са в пъти по-строги от препоръките на Световната здравна организация. Вярно е, разбира се, че в България контролът е по-слаб, но това е тема за друг материал. И все пак не бързайте да хвърлите цялата вина върху медиите. Те пишат за това, което се струва интересно на всички ни. В този смисъл те са проводник, не източник. А очевидно паранормалното в момента се харчи по-добре от научната фантастика. Сухите числа на сайта WorldWideBoxOffice сочат, че през последната година филмови фентъзи саги като „Здрач“ и „Хари Потър“ генерират повече приходи от научнофантастични филми като Star Trek и „Терминатор 4“. Докато космическата фантастика сбира над $380 млн., „Здрач“ над $600 млн., а последната серия за приключенията на Хари Потър - повече от $900 млн. За момента съвременните проявления на Тофлъровия феномен може и да ви се струват забавни. Опасността идва в момента, когато, шокирани от бъдещето, хора получат трибуна да разпространяват своите идеи наравно с научните. Още повече, ако те се настанят в образователната система, разпределят бюджети и нареждат приоритети.

Неизбежно ли е всичко това Не, прогресът едва ли ще се забави въпреки всички наши опити да го отречем. И тук стигаме до другата крайност. До хората, които дотолкова са зависими от удобствата на напредъка, че започват да хвърлят върху него вината за своето нещастие. Причината е, че когато нещо функционира нормално, забравяме за него. Сещаме се едва когато то се счупи. Оплакваме се, когато нямаме ток в батерията на телефона, без да се сещаме, че преди 20-

ина години хората не са имали и това. Част от проблема е, че малко хора извън научните кръгове разбират с какво се занимават изследователите. Затова би било добре да не забравяме откъде сме тръгнали - преди да изобретим самолетите, обикалянето на света за няколко дни е било практически невъзможно. Благодарение на технологиите сега, докато летим, вече може да гледаме клипове в YouTube. Възходът на нанотехнологиите и роботиката пък сигурно скоро ще позволи на машините сами да се мултиплицират... Наскоро американските военновъздушни сили обявиха стратегията си, според която през 2047 г. САЩ ще разполагат с боен самолет, притежаващ изкуствен интелект. Той ще може да прелети над цел и сам без човешка намеса да реши дали да бомбардира. Според американските военни хората ще взимат все по-малко решения на бойното поле и ще заемат по-скоро ролята на наблюдатели, а не на участници. В този ред на мисли би било добре да продължим да извличаме най-доброто от прогреса и да го оспорваме само тогава, когато влиза в противоречие с човешкия морал. И тъй като технологиите се развиват все по-бързо, това вероятно ще се случва по-често. В такива дебати обаче място за ирационални аргументи просто няма. Шокът от бъдещето е и една от причините обикновено да се проваляме в прогнозите си за това какво ще се случи, защото автоматично пречупваме визията си през своите настоящи виждания и емоции. Вероятно хората през 1900 г. са мечтаели да разполагат с повече места за вързване на конете си 100 години по-късно. Те не са могли да предвидят редица нововъведения като колите и ядрената енергия, които насочват живота ни в неподозирана посока. Лесно е да се „прогнозира“, като обърнем поглед назад, но през очите на човека от 1900 г. това е било невъзможно. И именно защото е трудно да предсказваме бъдещето, то е толкова интересно. В крайна сметка прогресът изглежда не добър или лош, а неизбежен. В началото новите технологии обикновено се посрещат с недоверие, често с бурна съпротива, но постепенно намират своето място. Спомнете си протестите срещу експериментите с човешки стволови клетки. Когато бъдат трансплантирани, те могат да се превърнат в кост, мускул и т.н. По времето на президента Джордж Буш-младши експериментите с тях бяха ограничени. Неговият наследник Обама обаче либерализира регулацията. Преди дни САЩ разреши увеличаване на броя видове стволови клетки, с които учените могат да работят. И не чух някой да е твърде шокиран от този факт.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ

Страшна история Някога, толкова някога, че хората още са живеели в пещери, те се събирали около огъня вечер и си разказвали истории.

Огромна част от българските новини може да бъде сведена до пет основни мита Алексей ЛАЗАРОВ

Знаем за това от рисунките по опушените каменни стени - гордеели са се с разказите за смели ловци, плакали са на истории за любовта и са се приближавали по-близо до огъня, уплашени от страшните бедствия, които могат да ги връхлетят изневиделица. Днес, десетки хиляди години по-късно, хората пак обичат същото - да слушат и разказват интересни истории. Разликата е единствено в това, че сега те не се разказват само край огъня - може да ги чуеш, видиш и прочетеш по различни начини. Едно нещо обаче е останало непроменено - сюжетите. Има една теория на американския журналист Джак Лули, според която от зората на човечеството досега всички истории, които хората обичат да слушат, могат да бъдат сведени до седем основни мита, а именно: мита за жертвата, за изкупителната жертва, за героя, за добрата майка, за тариката, за другия свят и за потопа. Те се виждат в първите запазени досега епоси, през библията, корана и прочее религиозни книги, чак до днешните филми и романи. Основните митове могат да се прочетат в приказките навсякъде по света. Има ги и в новините. В българската публичност обаче - особения свят, който създават медиите, е малко по-различно. Не знам дали следите понякога чужди медии, но ако са ви попадали, лесно ще видите, че темите там са други, както и начинът, по който са разработени. Най-лесно това се вижда, когато се връщате (или идвате) в България и отворите в самолета български вестник. Обикновено усещането е, че ви залива кална и крещяща лавина от истерични събития, от които много рядко има някакви последствия. От страниците на вестниците и телевизионните екрани голяма част от политиците и другите герои на публичността викат с пълно

гърло, абсолютно убедени, че крясъците и самото присъствие в медиите могат да заменят смисъла. Сега, с риска да стане малко сухо, но ето ви малко теория. По принцип медиите имат три основни задачи - те трябва да информират, забавляват и образоват. Последното се прави най-малко, а другите две в различна пропорция, зависи от жанра и аудиторията в различните случаи. Българските медии в повечето случаи вършат само една работа - плашат. Те са като един гигантски торбалан, който бълва ужасяващи истории с невероятна скорост. Един от най-любимите митове на телевизиите и вестниците в сърцето на Балканите е

Митът за апокалипсиса Ако българските медии трябваше да редактират библията, апокалипсисът на Йоана щеше да заеме 90% от нея. „А сега, накрая - две положителни новини“, завърши неотдавна водещият на новинарската емисия по една от националните телевизии след 28-минутен порой от негативни събития - катастрофи, отчаяни хора, умиращи бебета, убийства, изнасилвания, природни бедствия и политически скандали. Това е идеалният коктейл за огромна част от българските медии. От уроците по журналистика повечето телевизии и вестници са разбрали единствено, че

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ различни поп звезди. Понякога в тях се промъкват и обикновени хора. Те обаче присъстват там само като доказателство за друг мит:

Митът за онеправданите

ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

добрата новина е лошата новина. Всички други нюанси на живота потъват в сивата мъгла на медийния апокалипсис. Това, разбира се, не означава, че медиите са сключили договор с лукавия, за да хвърлят черна пелена върху ни. Публичността има две страни и хората все пак играят някаква роля в нея. Ако погледнете най-четените текстове в сайтовете на масовите вестници, ще видите, че апокалиптичните новини са най-четени. Едва ли може да се каже кое е причина и кое следствие, но е факт, че този мит, преповтарян всеки ден по стотици пъти, мачка хората и насажда чувство за обреченост. Освен това животът за щастие в по-голяма си част е друг по-цветен и като цяло доста по-положителен, отколкото изглежда в кривото огледало на медиите. Да не говорим, че негативният порой понякога е просто досаден. Все пак да слушаш толкова често „горко, горко, горко на живеещите по земята“ (Откровение на свети Йоана Богослова 8:13) е леко дразнещо. За щастие из българските медии препускат не само конниците на апокалипсиса. Избавление от него ни предлага друг новинарски мит:

Митът за юнака/спасителя Сещате се, този сюжет го има в много прикази, сериозно застъпен е в Новия завет на Библията и в

определени периоди българската журналистика му обръща внимание. Това се случва често преди избори, когато старото управление е вече безнадеждно компрометирано и трябва да се появи някой (с извинение за клишето) на бял кон, който да се разправи с лошите и като цяло да оправи работите. Защо хората не ги оправят (оправяме) сами е друга и много голяма тема, може би донякъде свързана с предишния мит, а и с един от подолните. В ролята на политическия Христос преди време беше Симеон Сакскобургготски. Още с първата си програмна реч той обеща спасение на всички, които му повярват (помните „вервайте ми“, нали?). Последният български цар намекна и че е способен на чудеса. Макар и да не пое ангажимента да нахрани последователите си с две риби, той обеща за 800 дни да промени сериозно живота на хората. Друг герой, който успешно влиза в този мит, разбира се, е Бойко Борисов. В света на приказките неговият аналог е поскоро Крали Марко, и то не само заради физиката и манталитета на биткаджия. Очакванията към премиера са подобни на приказния герой - да хване боздугана и сабята, да размята турците и да освободи нас, клетите роби, оковани в тежките вериги на безнадеждността. Тъжно е, но отсега може

да се предвиди, че Бойко Борисов го чака разочарование. Защото митът за спасителя най-често преминава в друг, често срещан и доста любопитен:

Другото име на това новинарско клише може да е изразът „и тези са като онези“. Ако потърсим библейска препратка, ще я намерим в Стария завет: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави“ (Еклесиаст 1:9). В съвременната си българска интерпретация това клише може да се види доста

диите, колкото описва реалния цикъл, по който се случваха нещата през последните години. То обаче също създава чувство за обреченост. В този мит например СДС е осъден винаги на разцепване/отлюспване, а София винаги е непочистена от първия сняг. (Историята с това как снегът „изненадва“ властите е едно от най-устойчивите медийни клишета още отпреди 1989 г.; любопитното в него е, че никога, абсолютно никога не се пише и говори толкова за втория/третия път, в който вали сериозно; обяснението на клишето е поскоро психологическо - из-

Всички истории, които хората си разказват, могат да бъдат сведени до седем основни мита.

Огромна част от българските новини разказват единствено и само мита за апокалипсиса.

често и е кошмарът на политиците. Хората могат да превключат от мита за спасителя към мита, че и тези са като предишните (а именно крадци и некадърници) само след няколко скандала и съмнения за злоупотреби. Това даже се е превърнало в закономерност на политическия цикъл. Времето от „осанна“ до „разпни“ го в България обикновено е само няколко години, а провалът на всяко едно управление е неизбежен. Това клише е малко по-особено, защото то не е толкова наложено от ме-

ненадата от първия сняг е някакъв протест срещу идващата зима и изпъква на фона на безснежните месеци по-рано; след него всички влизат в зимен режим и недобре почистените улици не правят впечатление никому; иначе клишето е устойчиво, защото е винаги вярно - когато вали сняг, той натрупва, а за да се изчисти, трябва време, през което може спокойно да се твърди, че той е „изненадал“ властите) В света на българската публичност за щастие не живеят само политици и

Митът за предопределеността

Ако българските медии имаха Библия, в нея с главни букви щеше да пише: „Блажени са страдащите, защото тяхно е царството медийно.“ В света на телевизиите и вестниците обикновените хора са жертви, които илюстрират несправедливия ход на съдбата. С нормални човешки истории се илюстрират теми за непосилно високите цени на парното (също изключително устойчиво новинарско клише), покачващите се лихви, скапващата се здравна система, лошите пътища и още много, много други лоши неща. Успехът практически няма място в българските медии. Той бива заглушен от като цяло апокалиптичния свят, който журналистите рисуват. Успешните хора от бизнеса никога, абсолютно никога не се радват на внимание. Положителните оценки във вестниците и телевизиите се дават много предпазливо. Да се каже, че някой политик е добър, е почти немислимо, защото в кривата парадигма на повечето медии истинската журналистика трябва да е силно критична и да посочва проблеми. Ако оцениш позитивно някого, това обикновено се разбира, като че ти и медията, в която публикуваш, сте близки до него, следователно не ви е чиста работата. Това, разбира се, е нелепо, защото задача на медиите е да бъдат обективни. Ако балансът между плюсовете и минусите на някой е положителен - а такива случаи все пак има, това трябва да се каже. От това правило има изключения. Успехът в българската публичност е позволена тема, но само ако се случва в чужбина. Това е и друг често срещан мит:

Митът, че никой не е пророк в собственото си село В народняшкия стил на много български медии това клише може да звучи и така: „Наше момче успява в чужбина.“ Примерите за това са удивително много и най-често се виждат в спорта. Такава е например историята за Калоян Махлянов - българинът, който се състезава по сумо в Япония под името Котоошу. „Гигантът от

Джулюница“, както е устойчивото клише за него, се радва на огромна популярност в медиите и изявите му на тепиха се отразяват непрекъснато. Единствената причина за това е, че той е българин. Иначе този спорт не се гледа от практически никой тук и едва ли повече от няколкостотин човека разбират правилата и организацията на сумо турнирите. А тя е сложна. Мислите ли, че много хора могат да разберат следния епизод от биографията на джулюнишкия гигант: „През 2005 Котоошу влиза в санияку - елитната горна част на макуучи с ранг комусуби. След неуспешен турнир е понижен до маегашира 5, но след още един турнир отново е комусуби. Скоро след това става секиваке, а през декември същата година получава престижния ранг озеки.“ Въпреки пълната сумо неграмотност на българите Котоошу получава внимание, защото е пример за наше момче, успяло в чужбина. Подобни примери има много и извън спорта. Българин на сравнително високо ниво в чужда компания има много повече шанс да получи внимание от тукашните медии, отколкото някой местен бизнесмен, направил много повече. В нашата публичност на предприемачите е отредена друга роля - тази на тарикатите, които може и да не издевателстват над хората, но със сигурност парите им имат съмнителен произход.

Отсъстващите митове Както вече става ясно, от всички приказки, които съществуват на света, българските медии разказват само най-страшните. Представете си, какво ще се случи в главата на едно дете, ако му четете само истории за зловещи чудовища, безмилостни деспоти и ужасни магьосници. Най-вероятно то ще стане мрачно, агресивно или в най-добрия случай пасивно. Същото се случва и с всички нас. Засипани от черните снаряди на медийната канонада, понякога не обръщаме достатъчно внимание на истински красивите истории в живота около нас. Те са много повече, отколкото изглежда, само трябва да ги потърсим. Намират се лесно, защото не се крият, а седят тихо отстрани и с леко иронична усмивка ни се чудят защо сме отишли толкова далече по ръбавата и камениста пътека на негативизма. K

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИИ

По-сигурно, по-тънко, по-бързо Няколко идеи, които могат да променят живота ни „Капитал“ Почти всеки ден медиите информират за едно или друго научно изследване, нововъведение или щуротия, изобретена в гаража на някой ентусиазиран инженер. Част от тях все пак имат някакво бъдеще в реалния живот. Други поставят интересни въпроси пред огромни индустрии. Ето какво избрахме за вас от предългия списък, който NYTimes Magazine публикува в края на всяка година.

Един последен хит от MJ Ненавременната смърт на Майкъл Джексън безспорно е едно от топ събитията на изминаващата 2009 г. Но тя имаше и един неочакван ефект в неочаквана област - онлайн търсенето в реално време. Досега резултатите на търсачките даваха резултати, в които се съдържаха страници, публикувани преди определен период от време, което е неефективно за гладните за последни новини потребители, особено при подобни шокиращи събития. Вместо линкове към статии отпреди няколко часа или дни търсенето в реално време смесва текст, видео, последните коментари на някой по CNN, постинги от мрежата за микроблогинг Twitter и т.н. През юни най-посещаваните от американците търсачки нямаха нищо общо с гиганта Google, а носеха странни имена като Topsy или Wowd. Днес, половин година по-късно, Microsoft вече включва резултати от Twitter в търсачката си Bing. А колкото и странно да изглежда, Google този път не са на гребена на вълната и все още работят по пълното интегриране на резултатите в реално време.

„Не ви чувааам!“

Мивка пожарогасител

Преди много години по първа програма всяка вечер се забавлявахме с приключенията на инспектор Инч Хай. Едно от най-впечатляващите му притежания бе т.нар. тихомобил, който не издаваше никакъв шум и позволяваше на дребничкия инспектор да изненадва лошите. Подобни тихомобили вече не са запазена територия на анимационните филми. Въвеждането им на масовия пазар обаче поставя производителите им пред интересна дилема - тъй като те наистина са тихи, особено на места като кръстовища, паркинги и т.н., трябва да се измисли какъв изкуствен звук да информира околните за присъствието на модерния участник в движението. И докато повечето компании все още се чудят какво да направят, Nissan и Fisker вече са оборудвали своите хибридни модели с устройство, създаващо „високотехнологичен шум“, който хем да привлича вниманието на останалите МПС-та и пешеходците, хем да подхожда на триумфа на инженерната мисъл над екологичните проблеми.

Повечето домашни пожари поне в САЩ започват в кухнята. Няма много системи за противодействие на подобни пожари освен скъпите системи от пръскачки, които се срещат по-често в офис сгради, и ръчния пожарогасител, който според някои изследвания може да бъде опасен, създавайки илюзията, че човек може да се справи сам, вместо да спасява живота си. След посещение в лондонска пожарна двама студенти по индустриален дизайн от Кралския колеж по изкуствата научават, че в затворени пространства един от най-ефективните методи за гасене на огън е водната мъгла - дюзи разпръскват водата на много ситни капчици, които бързо се превръщат в пара и създават атмосфера, в която огънят не може да изгаря кислорода, а и бързо свалят температурата на помещението. Студентите очакват да излезе патентът за системата им, състояща се от топлинен детектор, който е свързан с шест дюзи в смесителния кран на кухненската мивка. Тестовете са показали, че тя се справя с всякакви пожари за около пет минути. Създателите се надяват, че системата ще е на пазара до лятото на 2010 г.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИИ

ИЛЮСТРАЦИИ: АНТОНИЯ ТИЛЕВА

Изкуствени дървета

Висока мода

Дърветата са най-добрите приятели на хората, поне що се отнася до преработването на изхвърляния в атмосферата CO2. Но отглеждането им изисква време, с което човечеството май-май не разполага. Група британски инженери излязоха с предложение за създаване на изкуствени дървета устройства, поглъщащи вредните газове на автомобилите, разположение по протежението на натоварени магистрали и шосета. Макар че дърво не е найподходящото описание на устройствата, които приличат повече на гигантски мухобойки. Те са оборудвани със системи за улавяне и складиране на газовете, подобни на тези в големите заводи, и според една британска инженерна организация гора от 100 хил. подобни дървета могат да погълнат половината от годишно отделяните емисии на Обединеното кралство. Все пак системата има един голям недостатък - тя не преработва, а просто складира вредните газове и може да изиграе ролята по-скоро на отсрочка, докато човечеството намери заместител на фосилните горива, отколкото на устойчиво решение на проблема.

В разгара на кризата изплуваха изследвания за различните реакции на хората към финансовите затруднения. Едни от интересните бяха повишаващите се покупки на червила, скъсяването на дължината на дамските поли и увеличаването на височината на токчетата, обувани към въпросните поли. Залагайки на това, ексцентричният дизайнер Аликзандър Маккуин създаде найфутуристичните и странни обувки през последните години. Медиите ги кръстиха токчета-щипки, тъй като с тях краката на манекенките заприличват на крайници на някакви извънредно големи хищни крабове. Обувките издигат дамите на 30.5 см, което си е предизвикателство към физиката. Целият им дизайн е толкова странен, че дори не предизвика стандартните за подобни случаи клетви от страна на феминистките организации. „Няма логика човек да залага на сигурно в днешно време. Светът има нужда от фантазия, не от реалност. Имаме достатъчно реалност“, коментира Маккуин. За вдъхновение той е ползвал „Произхода на видовете“, само че наобратно - от земята обратно към морето.

Печатница за батерии Супертънките електронни устройства и екрани (в части от милиметъра) все още търсят своето масово приложение на практика. Специални принтери могат да създават какви ли не неща на „електронна хартия“, както някои наричат този тип устройства. Една от причините те все още да са рядкост е липсата на достатъчно тънки батерии, които да могат да ги захранят. Решението може би вече е налице благодарение на института „Фраунхофер“, чиито специалисти създадоха батерия с дебелина 0.6 милиметра. Тя се състои от слоеве метални пасти, играещи ролята на аноди, катоди и електролит, обвити в карбонови листове. Тази батерия позволява вграждането й в самото устройство, което се нуждае от нейната енергия. Макар и все още те да нямат впечатляваща мощност - 15 квадратни сантиметра дават същата енергия като батерия за ръчен часовник. Но това количество енергия може да захрани едно електронно списание например. Създаването на малка поточна линия за производството им ще бъде готова през 2010 г.

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ТЕНДЕНЦИИ ИЛЮСТРАЦИЯ: SHUTTERSTOCK

Между WTG и FTW*

Сблъсъкът с новия език на младите поколения е чутовен Йово НИКОЛОВ

Хюстън, имаме проблем! Нещо не се разбираме със сина ми. В буквалния смисъл на думата. Говорим на различни езици. На абсолютно различни. Особено когато си общуваме със SMS-и. Аз му пиша да прибере тентата на терасата, че идва буря, той ми отговаря „kk“; пращам му съобщение, че трябва вече да си ходи вкъщи, той ми отвръща с BRB; карам му се, че не си е написал домашното, и получавам съобщение „soz“... И ако навремето изразът „Скивай Джони, оня морук джара по капли !“ („Виж Ванко, оня дъртак ходи бос“ - бел. авт.), караше лелките в Бургас да ни задават въпроса „момчета, вие българчета ли сте“, сега хора като мен са абсолютно занемели и се чувстват тотално безпомощни при чутовния

сблъсък с новия език, с който децата ни бомбардират. Чатовете в мрежата, електронните игри, Skype, общуването със SMS-и и онлайн базираните игри създадоха такава какофония, че съвсем скоро ще се нуждаем от речник за общуване с нашите деца. По възможност на хартиен носител, моля. Ако „кк“ или само „к“, може да се разчете като ОК, или 10х да се преведе като thanks, нямам никаква идея какво означава BRB. Може би първият ключ към това познание е, че нашите деца си общуват все повече на английски и неговите жаргонни модификации. Няма лошо. И с тази уговорка можем да започнем да създаваме речника на чуждите буквички в нета или в SMS-ите. BRB идва от английското be right back, или казано на български „Сега се връщам“, пояснява 12-годишният ми син. Но как се е получило така, че sоz да е съкратена форма на sorry, не разбрах нито аз, нито той ми даде някакво смислено обяснение. Като начало ще трябва да се примирим и с това, че 4 замества for, а 2 се използва за two (след като вече сме се предали,

Речник JK - just kidding- просто се шегувам ITMF - It's all my fault - всичко е по моя вина RL - real life - реалния живот BRB - be right back - сега се връщам AFK - away from keyboard - не съм на клавиатурата BIO - short for „biological“ - ie, you are taking a potty break - взимам си малка почивка, обикновено за да отида до тоалетната ATM - at the moment - в момента OMW - on my way - на път съм BTW - by the way - между другото TTYL - talk to you later - да поговори по-късно FYI - for your information - за твое сведение TYT - take your time - не бързай NVM - never mind - няма значение

TY - thank you - благодаря WB - welcome back - добре дошъл отново NP - no problem - няма проблем TYVM - thank you very much - благодаря ти много BBL - be back later - ще се върна по-късно OOM - out of mana - свърши ми маната (във фентъзи игрите това е енергията, която използвате за правене на магии) AGGRO - реплика от ролевите игри, когато някой член на групата е нападнат от чудовище и има нужда от помощ GG - good game - добра игра; репликата се произнася, когато групата ви победи QQ - този израз няма словесен превод, а визуално наподобява плачещи очи; означава, че пишещият се чувства много нещастен

Скоро ще се нуждаем от речник за общуване с децата. По възможност на хартиен носител, моля.

Вместо да се губи време в излишно словоблудство, в употреба се вкарват първите букви на готови изрази.

че 10х е thanks). В крайна сметка наистина е пократко в SMS да пишеш с цифри, вместо да си счупиш ноктите, докато стигнеш до W. Малко по-късно ще се съгласим, че l8r означава later. Това е тотален прогрес в познанието ми за онлайн говора и започва да ме прави една идея по-толерантен. Следващото ниво е съкращенията на популярни изрази и думи като NP - No problem, pls please, bb - bye bye, ofc of course... Една от найпопулярните абревиатури - OMG - Oh my God може би е преходът към една доста по-неразбираема комуникация, за която задължително трябва interpreter. А положението с превода става доста по-тежко, когато се телепортираме за по-дълго в глобалната мрежа. Там стигаме до втория ключ към разшифроването на този нов говор. Това са т.нар. онлайн ролеви игри, като например популярната World of Worcraft (WoW). Или поскоро чатовете, които са интегрирани в тях. Участниците - деца, юноши и възрастни (само потребителите на WoW са иманяма 12 милиона по целия свят), се събират на кла-

нове и орди и се сражават с някакви чудовища в реално време във виртуалната мрежа. Играчите си общуват по специални създадени за целта форуми, където, освен да обменят мисли как се преодолява дадено ниво, се сдружават в социални общности със своя вътрешна йерархия, дават си нареждания или уговарят тактики и стратегии как да действат във виртуалния свят. Проблемът е, че когато например някоя група виртуални герои нападне някой могъщ дракон, трябва много, ама много бързо да се създаде организация как да протече битката и вместо да се губи време в излишно словоблудство, в употреба се вкарват само първите букви на готови изрази. Така OMW означава on my way (на път съм), WTH what the hell (какво по дяволите), WTG way to go - само така (често се ползва с ироничен подтекст) и т.н. И докато авторите на този нов език си общуват само из виртуалните полета на WoW, нещата са под контрол, но когато започнат да разнасят това слово в RL (real life), ситуацията става по-сложна и често започваме да се смеем на глас. Синът ми би казал LOL (Laughing out loud - смея се гръмогласно) или ROFL (Rolling On Floor Laughing - търкалям се по земята от смях). Аз бих добавил JK, след като съм направил справка в нета, което означава just kidding или на български „просто се шегувам“. Дотук все още имах сили да се уча. Но когато ме засипаха с куп въпросителни и ми обясниха, че това означава нещо, се предадох. Според http://www.squidoo. c o m / g a m i n g a c ro ny m s една въп росителна означава ? - What are you talking about (За какво говориш?), три ??? - What the hell is that supposed to mean (Какво по дяволите трябва да значи това), пет ????? - Who the hell do you think you are (Кой по дяволите си мислиш, че си). Е, това вече ми идва малко повече. Затова и изобщо не питам защо FTW (for the win) означава просто „много е як“, но когато го употребиш по адрес на Бойко Борисов, може да означава и сарказъм. Всъщност децата нямат никакъв проблем с този език. Проблемът е изцяло наш. K

Между “way to go” (само така) и “for the win” (много яко)

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

ИМЕНА

Вицовете на годината Хороскоп на финансов брокер: Работа: Звездите ти се усмихват! Любов: Звездите ти се усмихват! Здраве: Звездите ти се усмихват! Късмет: Звездите ти се усмихват! Пари: Звездите направо си умират от смях! *** Фенки на БСП и ГЕРБ спорят кой лидер е по-велик: - Ти чувала ли си за Атлантическия океан? - пита симпатизантката на червената партия. - Е? - отговорила гербаджийката. - Сергей Станишев го премина целия с плуване - възторжено казала бесепарката. - А ти чувала ли си за Мъртво море? попитала привърженичката на ГЕРБ. - Да - отвърнала дамата от БСП. - Е... Бойко Борисов го уби - отговорила фенката на ГЕРБ. *** Минава световната икономическа криза през САЩ, обръща се назад и си казва: - Тук добре се справих. Минава през Англия, Франция, Германия... обръща се назад и си казва: - И тук добре се справих. Стига до България: - Ха, тук Станишев се е справил и без мен! *** - След злополучната загуба от БАТЕ (Борисов) централният нападател на „Литекс“ искал да се застреля. - И какво? - Нищо... Не улучил... *** Созополският кмет Панайот Рейзи отишъл на лов в резервата „Ропотамо“. Вървял той по баирите на Странджа и изведнъж насреща му - мечка. Кметът вдигнал пушката и стрелял. Обаче мечката продължавала да върви срещу него. Стрелял втори път, но мечката се приближавала все по-близо и по-близо. Стрелял трети път и пак не улучил, а мечката - съвсем до него. Кметът се ядосал, обърнал се, хвърлил пушката и казал: - А мен какво ме интересува... аз съм тук за гъби... *** Полицейски патрул спира на магистралата „Ауди А8“ с тъмни стъкла. От него излизат трима маскирани мъже. - Отворете багажника! - наредил единият полицай. Маскираните отварят багажника. В него лежи труп. - Какво е това? - попитал полицаят. - Амиии... труп - отговорил единият от маскираните. - Абее, това го виждам. Къде е аптечката, питам - казал строго полицаят. *** Информация във вестника: „Вследствие на финансовата и иконо-

ИЛЮСТРАЦИИ: ИВАН КУТУЗОВ

мическата криза в Североизточна България рязко се е повишил ръстът на безработицата“, предаде бившият ни кореспондент в Добрич. *** Български съдия трябвало да разглежда дело по икономически спор между две фирми. Адвокатът на едната страна му дал подкуп от 12 хиляди лева, за да реши делото в тяхна полза. Другата страна обаче също му изпратила по посредник 10 хиляди лева. Съдията мислил какво да прави, викнал адвоката на първата страна и му казал: - Виж какво, връщам ти 2 хиляди лева... и ще решавам делото по съвест! *** Един бизнесмен решил да се беси фирмите му фалирали, жена му го изоставила, кола смачкала кучето му... Отишъл в гората, метнал въжето през клона на едно дърво и преди да сложи примката - хоп, изскочило едно горско

духче: - Стой, какво правиш бе, човек. - Ами ще се беся, всичко се провали отвърнал бизнесменът. - Недей така бе, човек, няма да е все така - увещавало го горското духче. На бизнесмена малко му трябвало и се отказал. И наистина след време бизнесът му се възстановил, срещнал красива жена, тя му родила син... И решил до отиде да благодари на духчето. - Благодаря ти, че ми спаси живота, казал бизнесменът - прав се оказа, бизнесът ми върви нагоре, имам син от красива жена. Духчето го погледнало дяволито и му казало: - Нали знаеш, че няма да е все така! *** Двама уволнени офицери от ДАНС си говорят: - Ти сега какво ще правиш? - попитал единият.

- Ами-и-и аз поне една година мога да се издържам от участие в сутрешните блокове на телевизиите, а ти? - А, мен не ме мисли. Аз съм свил толкова справки и доклади, че мога да си издавам собствен вестник. *** Откритият Космос. Ахмед Доган стои привързан отвън за летящата си чиния и тропа яростно на вратата: - Станишев, отваряй бе, кретен! И престани постоянно да питаш „кой е?“! *** Eдна вечер на Бузлуджа. Изпълнителното бюро на БСП спи по палатките... По едно време Корнелия Нинова буди Станишев и му казва: - Сергей, хайде да... а? - Ама не може, бе Корнелия! Нощ е, другарите ще ни чуят и какво ще си помислят тогава? - Ех, ама ние само малко... Тихичко! Моооооооля! - Ееееееее! Добре, да го направим. И започват: -Гоооооооооорда Стара планинаааааааааа.... *** Съобщение на пресцентъра на МВР: На полувремето на срещата между отборите на „Левски“ и ЦСКА е възникнал физически сблъсък между привърженици на сините и червените. Полицията е арестувала част от побойниците, които са били въдворени в ареста на Първо РПУ. По-буйните са респектирани и заставени да догледат мача докрай. *** Ирена Кръстева звъни на мобилния телефон на Цецка Цачева. - Г-жо Цачева, ние със сина ми в последно време се занимаваме с придобиване на медии, та чух за Държавен вестник, искам да го купя - казала Кръстева. - Ама, г-жо Кръстева, моля ви се, той не се продава, нали затова е Държавен - отговорила председателката на парламента Цецка Цачева. - Абе знам аз, ама като чух вестник, и не се стърпях да попитам - отвърнала Ирена Кръстева. *** Финансовият министър Пламен Орешарски бърза по коридора на Министерския съвет и не забелязва премиера Сергей Станишев, който си говори със свой съветник зад една от колоните. - Ей, Пламене - провикнал се министърпредседателят зад гърба на бързащия финансов министър - подминаваш ме като икономическата криза България! *** Какви са симптомите на свинския грип? - Страх, че наближава Коледа. *** Новият президент на САЩ Барак Обама отишъл при Господ и го попитал: - Господи, кога ще свърши финансовата криза за американския народ? - Няма да е през твоя мандат - отговорил Господ. Чул за това президентът на България Георги Първанов, също отишъл при Господ и го попитал: - Господи, кога ще свърши финансовата криза за българския народ? - Няма да е през моя мандат - отговорил Господ.

ACQUA PANNA & S. PELLEGRINO

Наблюдаваме и оценяваме най-добрите ресторанти в търсене на съвършения. @?AAFSQ @E @CQR>PCQR?SP?LRQ генерален спонсор:

официален спонсор:

спонсор:

медиа партньори:

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

КАРИЕРИ ¤ÁÏÍÎÄÈÐÉÇ ÐÙÝÆ ¤ÁÏÍÎÄÈÐÉÇ ÐÍÕÇ¿ÊÄÌ ÓÍÌÃ ÎÄÏ¿ÑÇÁÌ¿ ÎÏÍÂÏ¿Ë¿ c¯¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÖÍÁÄ×ÉÇÑÄ ÏÄÐÒÏÐÇs Â

c¡ÇÌÎÏÍË ®ÄØÄÏ¿r £ Ä ÊÇÃÄÏ Ì¿ Î¿Æ¿Ï¿ Ç ÑÏ¿ÃÇÕÇÍÌÄÌ ÎÏÍÇÆÁÍÃÇÑÄÊ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÄÌÇ ÁÇÌ¿ Ç ÁÇÐÍÉÍ¿ÊÉÍÔÍÊÌÇ Ì¿ÎÇÑÉÇ ¡ÙÁ ÁÏÙÆÉ¿ Ð ÌÍÁÇÑÄ ÌÇ ÇÌÁÄÐÑÇÕÇÍÌÌÇ ÎÏÍÄÉÑÇ ÓÇÏË¿Ñ¿ ÍÀÞÁÞÁ¿ ÉÍÌÉÒÏÐ Æ¿

ÑÂÍÁÍÏÌÍÐÑÇ §ÆÇÐÉÁ¿ÌÇÞ ÉÙË É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇÑÄ t §ÌÇÕÇÇÏ¿ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÞÁ¿ ÇÌÁÄÐÑÇÕÇÍÌÌÇ ÎÏÍÄÉÑÇ Æ¿ t ¡ÇÐ×Ä ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÍ ÍÀÏ¿ÆÍÁ¿ÌÇÄ u Ð ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÄÌÇ ÕÄÊÇ ÐÎÄÕÇ¿ÊÌÍÐÑ c«¿×ÇÌÍÐÑÏÍÄÌÄr ÇÊÇ c¤ÊÄÉÑÏÍÑÄÔÌÇÉ¿r t Ì¿ÊÇÆÇÏ¿ ÏÇÐÉÍÁÄ ¿ÊÑÄÏÌ¿ÑÇÁÇ Ç ÎÍÊÆÇ ÍÑ t ÑÊÇÖÌ¿ ÉÍËÎÝÑÙÏÌ¿ ÂÏ¿ËÍÑÌÍÐÑ ÏÄ¿ÊÇÆ¿ÕÇÞÑ¿ Ì¿ ÎÏÍÄÉÑÇÑÄ t ¡Ê¿ÃÄÄÌÄ Ì¿ ¿ÌÂÊÇÈÐÉÇ ÄÆÇÉ t ©ÍÍÏÃÇÌÇÏ¿ Ç ÉÍÌÑÏÍÊÇÏ¿ ÏÄ¿ÊÇÆ¿ÕÇÞÑ¿ Ì¿ ÎÏÍÄÉÑÇÑÄ t °ÁÇÃÄÑÄÊÐÑÁÍ Æ¿ ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄ Ì¿ «®° t ²Ö¿ÐÑÇÄ Á ÇÆÂÍÑÁÞÌÄ Ì¿ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÇ ÐÎÄÕÇÓÇÉ¿ÕÇÇ Ç t ²ËÄÌÇÞ Æ¿ ÎÊ¿ÌÇÏ¿ÌÄ Ç ÍÏÂ¿ÌÇÆÇÏ¿ÌÄ ¿Ì¿ÊÇÆÇ Ì¿ ÍÓÄÏÑÇ t ¢ÍÑÍÁÌÍÐÑ Æ¿ ÃÇÌ¿ËÇÖÌ¿ Ï¿ÀÍÑ¿ Ç ÐÑÏÄËÄÅ ÉÙË t ÏÂ¿ÌÇÆÇÏ¿ Ç ÏÙÉÍÁÍÃÇ ÎÍÃÃÏÙÅÉ¿Ñ¿ ÏÄËÍÌÑ¿ Ç ÁÇÐÍÉÇ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÌÇ ÐÑ¿ÌÃ¿ÏÑÇ ÎÏ¿ÁÇÊÌ¿Ñ¿ ÄÉÐÎÊÍ¿Ñ¿ÕÇÞ Ì¿ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÍÑÍ Ç ÄÌÄÏÂÇÈÌÍ t ÎÇÑ Á ÎÍÃÂÍÑÍÁÉ¿Ñ¿ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄÑÍ Ì¿ ÎÏÍÄÉÑÇ Ä ÍÀÍÏÒÃÁ¿ÌÄ ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ ®ÏÄÃÊ¿Â¿ËÄ ËÌÍÂÍ ÃÍÀÏÍ ÁÙÆÌ¿ÂÏ¿ÅÃÄÌÇÄ Ç ÁÙÆËÍÅÌÍÐÑÇ Æ¿ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÌÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ ÁÙÁ ÁÍÃÄØ¿ Á ÍÑÏ¿ÐÙÊ¿ ÐÇ ÉÍËÎ¿ÌÇÞ ÐÇÂÒÏÄÌ ÐÊÒÅÄÀÄÌ ÑÏ¿ÌÐÎÍÏÑ ÂÏ ®ÊÍÁÃÇÁ ÂÏ ®ÄØÄÏ¿ Ö¿ÉÁ¿ËÄ ¡¿×ÇÑÄ ÃÍÉÒËÄÌÑÇ ËÍÑÇÁ¿ÕÇÍÌÌÍ ÎÇÐËÍ ¿ÁÑÍÀÇÍÂÏ¿ÓÇÞ Ç ¿ÉÑÒ¿ÊÌ¿ ÐÌÇËÉ¿ ÃÍ Â Ì¿ ¿ÃÏÄÐ ÂÏ ®ÊÍÁÃÇÁ ÀÒÊ c£ÒÌ¿Ás ÄÑ OÑÃÄÊ c¶ÍÁÄ×ÉÇ ÏÄÐÒÏÐÇr µÁÄÑÍËÇÏ¿ ®ÄÌÄÁ¿ ÇÊÇ Ì¿ E MAIL JOBS PESHTERA COM ÑÄÊ ÃÍÀÏÄÌÇÑÄ ÎÍ ÃÍÉÒËÄÌÑÇ É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇ ØÄ ÀÙÃ¿Ñ ÎÍÉ¿ÌÄÌÇ Ì¿ ÇÌÑÄÏÁÝ £ÍÉÒËÄÌÑÇÑÄ ØÄ ÀÙÃ¿Ñ Ï¿ÆÂÊÄÅÃ¿ÌÇ ÎÏÇ ÐÑÏÍÂ¿ ÉÍÌÓÇÃÄÌÕÇ¿ÊÌÍÐÑ

c¡ÇÌÎÏÍË ®ÄØÄÏ¿r £ Ä ÊÇÃÄÏ Ì¿ Î¿Æ¿Ï¿ Ç ÑÏ¿ÃÇÕÇÍÌÄÌ ÎÏÍÇÆÁÍÃÇÑÄÊ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÄÌÇ ÁÇÌ¿ Ç ÁÇÐÍÉÍ¿ÊÉÍÔÍÊÌÇ Ì¿ÎÇÑÉÇ ³ÇÏË¿Ñ¿ ÍÀÞÁÞÁ¿ ÐÁÍÀÍÃÌ¿ Ï¿ÀÍÑÌ¿ ÎÍÆÇÕÇÞ Æ¿

®ÏÄÆ ËÄÐÄÕ £ÄÉÄËÁÏÇ ÂÍÃÇÌ¿ ÎÏÇÉÊÝÖÇ ÒÐÎÄ×ÌÍ ÇÆÎÙÊÌÄÌÇÄÑÍ Ì¿ ÎÏÍÄÉÑ¿ c¯¿ÆÏ¿ ÀÍÑÉ¿ Ì¿ ËÄÔ¿ÌÇÆÙË Æ¿ ÒÖÇÊÇØÌÇ ÎÏ¿ÉÑÇÉÇs ÍÑ ®¢«¤ c¬ ¨ ¡¿ÎÕ¿ÏÍÁs u °ÍÓÇÞ Ç Î¿ÏÑÌÛÍÏ¿ °³§¾ «¤£ £ ®ÏÍÄÉÑÙÑ ÐÄ ÓÇÌ¿ÌÐÇÏ¿ ÍÑ ¤ÁÏÍÎÄÈÐÉÇ °ÍÕÇ¿ÊÄÌ ³ÍÌÃ u Â ÎÍ ÎÄÏ¿ÑÇÁÌ¿ ÎÏÍÂÏ¿Ë¿ c¯¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÖÍÁÄ×ÉÇ ÑÄ ÏÄÐÒÏÐÇs Ð ÒÖ¿ÐÑÇÄÑÍ Ì¿ ÒÖÄÌÇÉ¿

Ñ ÏÙÉÍÁÍÃÌÇÞ ÄÉÇÎ Ì¿ ÎÏÍÄÉÑ¿

02 °®¤µ§ ª§°±

"2!.$ -!.!'%2

«¤°±¯ ± ¢¯ ®ª¡£§¡

«¤°±¯ ± ¢¯ ®ª¡£§¡ ÑÂÍÁÍÏÌÍÐÑÇ t ¯¿ÆÏ¿ÀÍÑÁ¿ÌÄ Ì¿ ÐÑÏ¿ÑÄÂÇÇ Æ¿ ÇÆÂÏ¿ÅÃ¿ÌÄ Ç ÎÍÃÃÙÏÅ¿ÌÄ Ì¿ ÓÇÏËÄÌÇÑÄ Ë¿ÏÉÇ t Ì¿ÊÇÆ Ì¿ Î¿Æ¿ÏÌ¿Ñ¿ ÐÏÄÃ¿ Ç ÒÖ¿ÐÑÇÄ Á Ï¿ÆÏ¿ÀÍÑÁ¿ÌÄ Ë¿ÏÉÄÑÇÌÂÍÁ¿Ñ¿ ÐÑÏ¿ÑÄÂÇÞ Ç ÀÝÃÅÄÑ t «ÍÌÇÑÍÏÇÌÂ ÎÏÄÎÍÆÇÕÇÍÌÇÏ¿ÌÄ Ì¿ ÐÙØÄÐÑÁÒÁ¿ØÇ ÎÏÍÃÒÉÑÇ Ç ÎÍÆÇÕÇÍÌÇÏ¿ÌÄ Ì¿ ÌÍÁÇ Ë¿ÏÉÇ

ÑÂÍÁÍÏÌÍÐÑÇ t ®ÍÃÎÍË¿Â¿ 02 ËÄÌÇÃÅÙÏ¿ Á ÍÏÂ¿ÌÇÆÇÏ¿ÌÄÑÍ ÍÐÙØÄÐÑÁÞÁ¿ÌÄÑÍ Ç ÉÍÌÑÏÍÊ¿ Ì¿ ÕÞÊÍÐÑÌ¿Ñ¿ ÃÄÈÌÍÐÑ ÐÁÙÏÆ¿Ì¿ Ð 02 ËÄÏÍÎÏÇÞÑÇÞ ÉÍÏÎÍÏ¿ÑÇÁÌÇ ÉÍËÒÌÇÉ¿ÕÇÇ Ç ÎÏÍÑÍÉÍÊ t ÐÙØÄÐÑÁÞÁ¿ ËÍÌÇÑÍÏÇÌÂ Ì¿ ÍÑÏ¿ÆÞÁ¿ÌÄÑÍ Ç ÃÍÀÏÇÞ ÇËÇÃÅ Ì¿ ÉÍËÎ¿ÌÇÞÑ¿ t ¢ÏÇÅÇ ÐÄ Æ¿ ÃÍÀÏÇÑÄ ÁÏÙÆÉÇ Ð ÃÙÏÅ¿ÁÌÇÑÄ ÇÌÐÑÇÑÒÕÇÇ ÌÄÎÏ¿ÁÇÑÄÊÐÑÁÄÌÇ ÍÏÂ¿ÌÇÆ¿ÕÇÇ Ç ÃÏÒÂÇ

§ÆÇÐÉÁ¿ÌÇÞ ÉÙË É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇÑÄ t ¡ÇÐ×Ä ÇÉÍÌÍËÇÖÄÐÉÍ ÍÀÏ¿ÆÍÁ¿ÌÇÄ ÐÎÄÕÇ¿ÊÌÍÐÑ c«¿ÏÉÄÑÇÌÂr Ä ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ t ©ÍËÒÌÇÉ¿ÑÇÁÌÍÐÑ Ç ÉÏÄ¿ÑÇÁÌÍÐÑ t ÑÊÇÖÄÌ ¿ÌÂÊÇÈÐÉÇ ÄÆÇÉ t £ÍÀÏ¿ ÉÍËÎÝÑÙÏÌ¿ ÂÏ¿ËÍÑÌÍÐÑ t °ÁÇÃÄÑÄÊÐÑÁÍ Æ¿ ÎÏ¿ÁÍÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄ Ì¿ «®° t ÎÇÑ Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ Ì¿ Ë¿ÏÉÄÑÇÌÂ¿ Ä ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ

®ÏÄÃÊ¿Â¿ËÄ ËÌÍÂÍ ÃÍÀÏÍ ÁÙÆÌ¿ÂÏ¿ÅÃÄÌÇÄ Ç ÁÙÆËÍÅÌÍÐÑÇ Æ¿ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÌÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ ÁÙÁ ÁÍÃÄØ¿ Á ÍÑÏ¿ÐÙÊ¿ ÐÇ ÉÍËÎ¿ÌÇÞ Ö¿ÉÁ¿ËÄ ¡¿×ÇÑÄ ÃÍÉÒËÄÌÑÇ ËÍÑÇÁ¿ÕÇÍÌÌÍ ÎÇÐËÍ ¿ÁÑÍÀÇÍÂÏ¿ÓÇÞ Ç ¿ÉÑÒ¿ÊÌ¿ ÐÌÇËÉ¿ ÃÍ Â Ì¿ ¿ÃÏÄÐ ÂÏ ®ÊÍÁÃÇÁ ÀÒÊ r£ÒÌ¿Ás ÄÑ OÑÃÄÊ c¶ÍÁÄ×ÉÇ ÏÄÐÒÏÐÇr µÁÄÑÍËÇÏ¿ ®ÄÌÄÁ¿ ÑÄÊ E MAIL JOBS PESHTERA COM ÃÍÀÏÄÌÇÑÄ ÎÍ ÃÍÉÒËÄÌÑÇ É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇ ØÄ ÀÙÃ¿Ñ ÎÍÉ¿ÌÄÌÇ Ì¿ ÇÌÑÄÏÁÝ £ÍÉÒËÄÌÑÇÑÄ ØÄ ÀÙÃ¿Ñ Ï¿ÆÂÊÄÅÃ¿ÌÇ ÎÏÇ ÐÑÏÍÂ¿ ÉÍÌÓÇÃÄÌÕÇ¿ÊÌÍÐÑ

§ÆÇÐÉÁ¿ÌÇÞ ÉÙË É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇÑÄ t ¡ÇÐ×Ä ÍÀÏ¿ÆÍÁ¿ÌÇÄ u Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ Ì¿ Ë¿ÏÉÄÑÇÌÂ ÀÇÆÌÄÐ ¿ÃËÇÌÇÐÑÏ¿ÕÇÞ Ç ÁÏÙÆÉÇ Ð ÍÀØÄÐÑÁÄÌÍÐÑÑ¿ t ÂÍÃ ÐÑ¿Å Ì¿ ÐÙØ¿Ñ¿ ÎÍÃÍÀÌ¿ ÃÊÙÅÌÍÐÑ t ©ÍËÒÌÇÉ¿ÑÇÁÌÍÐÑ Ç ÒËÄÌÇÞ Æ¿ Ï¿ÀÍÑ¿ Á ÄÉÇÎ t ²ËÄÌÇÞ Æ¿ ¿Ì¿ÊÇÆ Ì¿ ÇÌÓÍÏË¿ÕÇÞ t £ÍÀÙÏ ¿ÌÂÊÇÈÐÉÇ ÄÆÇÉ t £ÍÀÏ¿ ÉÍËÎÝÑÙÏÌ¿ ÂÏ¿ËÍÑÌÍÐÑ t ¦¿ ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ ØÄ ÐÄ ÐÖÇÑ¿Ñ Æ¿ÁÙÏ×ÄÌÇ ÃÍÎÙÊÌÇÑÄÊÌÇ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÌÇ ÉÒÏÐÍÁÄ

®ÏÄÃÊ¿Â¿ËÄ ËÌÍÂÍ ÃÍÀÏÍ ÁÙÆÌ¿ÂÏ¿ÅÃÄÌÇÄ Ç ÁÙÆËÍÅÌÍÐÑÇ Æ¿ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÌÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ ÁÙÁ ÁÍÃÄØ¿ Á ÍÑÏ¿ÐÙÊ¿ ÐÇ ÉÍËÎ¿ÌÇÞ Ö¿ÉÁ¿ËÄ Á¿×ÇÑÄ ÃÍÉÒËÄÌÑÇ ËÍÑÇÁ¿ÕÇÍÌÌÍ ÎÇÐËÍ ¿ÁÑÍÀÇÍÂÏ¿ÓÇÞ Ç ¿ÉÑÒ¿ÊÌ¿ ÐÌÇËÉ¿ ÃÍ Â Ì¿ ¿ÃÏÄÐ ÂÏ ®ÊÍÁÃÇÁ ÀÒÊ r£ÒÌ¿Ás ÄÑ OÑÃÄÊ c¶ÍÁÄ×ÉÇ ÏÄÐÒÏÐÇr µÁÄÑÍËÇÏ¿ ®ÄÌÄÁ¿ ÑÄÊ E MAIL JOBS PESHTERA COM ÃÍÀÏÄÌÇÑÄ ÎÍ ÃÍÉÒËÄÌÑÇ É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇ ØÄ ÀÙÃ¿Ñ ÎÍÉ¿ÌÄÌÇ Ì¿ ÇÌÑÄÏÁÝ £ÍÉÒËÄÌÑÇÑÄ ØÄ ÀÙÃ¿Ñ Ï¿ÆÂÊÄÅÃ¿ÌÇ ÎÏÇ ÐÑÏÍÂ¿ ÉÍÌÓÇÃÄÌÕÇ¿ÊÌÍÐÑ

c ± ÙÊÂ¿ÏÇÞr £ §Ë¿ ËÌÍÂÍ ÓÇÏËÇ Æ¿ ÉÍÌÓÄÉÕÇÍÌÇÏ¿ÌÄ Ì¿ ÍÀÊÄÉÊÍ Á ÙÊÂ¿ÏÇÞ ÌÍ Ë¿ÊÉÍ Ð¿ ÓÇÏËÇÑÄ Æ¿ Ã¿ËÐÉ¿ ËÍÃ¿ ÉÍÇÑÍ Ï¿ÆÏ¿ÀÍÑÁ¿Ñ Ç ÇÆÌ¿ÐÞÑ ÐÁÍÇÑÄ ÎÏÍÃÒÉÑÇ c ± ÙÊÂ¿ÏÇÞr £ Ä ÄÃÌ¿ ÍÑ ÑÞÔ ¬¿×ÄÑÍ ÎÏÄÃÇË ÐÑÁÍ Ì¿ Î¿Æ¿Ï¿ ÐÑ¿Ì¿ ÁÇÃÌÍ ÎÍ ÁÏÄËÄ Ì¿ ÂÊÍÀ¿ÊÌ¿Ñ¿ ÉÏÇÆ¿ ¦¿ Ã¿ Â¿Ï¿ÌÑÇÏ¿ËÄ ÎÊ¿ÌÇÏ¿ÌÇÞ Ï¿ÐÑÄÅ ÑÙÏÐÇË ÐÊÒÅÇÑÄÊÇ Á ÍÀÊ¿ÐÑÇÑÄ ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÍÑÍ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍ ÉÍÌÐÑÏÒÇÏ¿ÌÄ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ ¬¿×ÇÑÄ ÀÙÃÄØÇ ÐÊÒÅÇÑÄÊÇ Ð¿ ÃÍÉ¿Æ¿ÊÇ Á ÐÁÍÞ ÃÍÐÄÂ¿×ÄÌ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÄÌ ÍÎÇÑ ÇÌÇÕÇ¿ÑÇÁ¿ Ç ÖÒÁÐÑÁÍ Æ¿ ÍÑÂÍÁÍÏÌÍÐÑ ÂÙÁÉ¿ÁÍÐÑ Ç ÄÉÇÎÄÌ ÃÒÔ Ç ÑÙÏÐÞÑ ÌÍÁÇ ÎÏÄÃÇÆÁÇÉ¿ÑÄÊÐÑÁ¿ ¬ÇÄ ÎÏÄÃÊ¿Â¿ËÄ t «Ê¿Ã ÇÌÍÁ¿ÑÇÁÄÌ ÄÉÇÎ t ¡ÙÆËÍÅÌÍÐÑ Æ¿ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÌÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ t £ÍÀÏÍ ÁÙÆÌ¿ÂÏ¿ÅÃÄÌÇÄ

®ÏÍÃÒÉÑÍÁÇ ËÄÌÇÃÅÙÏÇ ¡¿×ÇÑÄ Æ¿ÃÙÊÅÄÌÇÞ t ¡ÇÄ ÍÑÂÍÁ¿ÏÞÑÄ Æ¿ ÎÊ¿ÌÇÏ¿ÌÄÑÍ ¿Ì¿ÊÇÆ¿ Ç ÏÙÐÑ¿ Ì¿ ÎÏÍÃ¿ÅÀÇÑÄ ÉÙË ÉÊÇÄÌÑÇÑÄ t ¡ÇÄ ÉÍÍÏÃÇÌÇÏ¿ÑÄ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÞÁ¿ÑÄ ÇÆÎÙÊÌÄÌÇÄÑÍ Ì¿ ÎÍÏÙÖÉÇÑÄ ÍÀÔÁ¿Ø¿ÈÉÇ ÃÄÈÌÍÐÑÑ¿ Ì¿ ÁÐÇÖÉÇ ÍÑÃÄÊÇ ÍÑ Ï¿ÆÁÇÑÇÄÑÍ Ì¿ ÎÏÍÃÒÉÑ¿ ÃÍ ÇÆÌOÐ¿ ËÒ t °ÊÄÃÇÑÄ ËÍÃÌÇÑÄ ÑÄÌÃÄÌÕÇÇ Ç ÁÊÇÞÄÑÄ ÁÙÏÔÒ ÑÁÍÏÖÄÐÉÍÑÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÎÏÍÃÒÉÑ¿ ¡¿×ÇÞÑ ÎÏÍÓÇÊ t ¡ÇÄ ÇË¿ÑÄ ÁÇÐ×Ä ÇÉÍÌÍËÇÖÄÐÉÍ ÍÀÏ¿ÆÍÁ¿ÌÇÄ Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ Ì¿ Ë¿ÏÉÄÑÇÌ Â¿ Ç ÑÙÏÂÍÁÇÞÑ¿ ÇÊÇ ÐÑÄ ÇÌÅÄÌÄÏ ÎÍ ÑÄÔÌÇÉ¿ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ Ì¿ ÑÄÉÐÑÇÊ¿ t ²ËÄÄÑÄ Ã¿ ÁÙÆÃÄÈÐÑÁ¿ÑÄ ÒÀÄÃÇÑÄÊÌÍ ÁÙÏÔÒ Î¿ÏÑÌÛÍÏÇ Ç ÉÊÇÄÌÑÇ t §Ë¿ÑÄ ÒÐÄÑ ÉÙË ËÍÃ¿Ñ¿ ÇÌÑÄÏÄÐ Ç ÅÄÊ¿ÌÇÄ Æ¿ ÆÌ¿ÌÇÞ Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ Ì¿ ÑÄÉÐÑÇÊ¿ Ç ÍÀÊÄÉÊÍÑÍ t ²ËÄÄÑÄ Ã¿ ÀÍÏ¿ÁÇÑÄ Ç ÐÇÐÑÄË¿ÑÇÆÇÏ¿ÑÄ ÂÍÊÞË ÍÀÄË ÇÌÓÍÏË¿ÕÇÞ t ¡Ê¿ÃÄÄÑÄ ÌÄËÐÉÇ ÇÊÇ ¿ÌÂÊÇÈÐÉÇ ÄÆÇÉ

°ÎÄÕÇ¿ÊÇÐÑ ÎÍ ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÍÑÍ ¡¿×ÇÑÄ Æ¿ÃÙÊÅÄÌÇÞ t ¡ÇÄ ÍÏÂ¿ÌÇÆÇÏ¿ÑÄ Ç ÉÍÍÏÃÇÌÇÏ¿ÑÄ Â¿Ï¿ÌÑÇÏ¿ÌÄÑÍ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÍÑÍ ÍÀÔÁ¿ Ø¿ÈÉÇ ÕÞÊÍÐÑÌÇÞ ÎÏÍÕÄÐ Á ÎÏÄÃÎÏÇÞÑÇÄÑÍ t ¡ÇÄ ÌÄ Ð¿ËÍ ÉÍÌÑÏÍÊÇÏ¿ÑÄ ÐÎ¿ÆÁ¿ÌÄÑÍ ÌÍ Ç ÐÙÆÃ¿Á¿ÑÄ ÌÍÁÇ ÐÑ¿ÌÃ¿ÏÑÇ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÍÑÍ Ç ÎÏÍÁÄÅÃ¿ÑÄ ËÄÏÉÇ Æ¿ ÎÏÄÃÍÑÁÏ¿ÑÞÁ¿ÌÄ Ì¿ ÂÏÄ×ÉÇ ¡¿×ÇÞÑ ÎÏÍÓÇÊ t ¡ÇÄ ÐÑÄ ÇÌÅÄÌÄÏ ÎÍ ÑÄÔÌÇÉ¿ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ Ì¿ ÑÄÉÐÑÇÊ¿ t §Ë¿ÑÄ ÍÎÇÑ ËÇÌÇËÒË ÂÍÃÇÌÇ Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÇÄ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÍÑÍ t ¯¿ÀÍÑÇÑÄ ÎÏÄÕÇÆÌÍ ÇË¿ÑÄ ¿Ì¿ÊÇÑÇÖÌÍ ËÇÐÊÄÌÄ ÁÇÐÍÉ¿ ÐÍÕÇ¿ÊÌ¿ ÉÍË ÎÄÑÄÌÑÌÍÐÑ Ç ÒËÄÄÑÄ Ã¿ ÒÀÄÅÃ¿Á¿ÑÄ Ç Ì¿Ê¿Â¿ÑÄ ÏÄ×ÄÌÇÞ t ¡Ê¿ÃÄÄÌÄÑÍ Ì¿ ÌÄËÐÉÇ ÇÊÇ ¿ÌÂÊÇÈÐÉÇ ÄÆÇÉ Ä ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ

¦¿ ÍÑÃÄÊÌÇÑÄ ÎÍÆÇÕÇÇ ÑÙÏÐÇË ¯ÙÉÍÁÍÃÇÑÄÊ ÍÑÃÄÊ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÎÏÍÃÒÉÑ¿ ¡¿×ÇÑÄ Æ¿ÃÙÊÅÄÌÇÞ t ¡ÇÄ ÐÑÄ ÏÙÉÍÁÍÃÇÑÄÊ ÍÑ ÁÇÐÍÉÍ ÌÇÁÍ ®Ê¿ÌÇÏ¿ÑÄ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÞÁ¿ÑÄ ÍÐÌÍÁÌÇÞ ÎÏÍÕÄÐ Ì¿ ÓÇÏË¿Ñ¿ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÎÏÍÃÒÉÑ¿ ÐÙÆÃ¿Á¿ÌÄ Ì¿ ÉÏÍÈÉÇ ËÍÐÑÏÇÏ¿ÌÄ ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÖÌ¿ ÎÍÃÂÍÑÍÁÉ¿ Æ¿ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍ t © ÍÍÏÃÇÌÇÏ¿ÑÄ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÍÑÍ Ï¿ÆÁÇÑÇÄ Ì¿ ÎÏÍÃÒÉÑ¿ Ð ÎÏÍÃÒÉÑÍÁÇÞ ËÄÌÇÃÅËÙÌÑ t ¯¿ÀÍÑÇÑÄ ÐÙÁËÄÐÑÌÍ Ð ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÄÌ¿Ñ¿ ÃÇÏÄÉÕÇÞ Æ¿ ÍÑÐÑÏ¿ÌÞÁ¿ÌÄ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÇ ÑÄ ÎÏÍÀÊÄËÇ Á ÎÏÍÕÄÐ¿ Ì¿ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍ Ç Â¿Ï¿ÌÑÇÏ¿ÌÄ Ì¿ É¿ÖÄÐÑÁÄÌ ÎÏÍÃÒÉÑ t ¬¿ Á¿Ð Ð¿ ÎÍÃÖÇÌÄÌÇ ÏÙÉÍÁÍÃÇÑÄÊ ËÍÃÄÊÇÄÏÇ Ç ÏÙÉÍÁÍÃÇÑÄÊ ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÖÌ¿ ÎÍÃÂÍÑÍÁÉ¿ Ì¿ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍÑÍ ¡¿×ÇÞÑ ÎÏÍÓÇÊ t ¡ÇÄ ÐÑÄ ÇÌÅÄÌÄÏ ÎÍ ÑÄÔÌÇÉ¿ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ Ì¿ ÑÄÉÐÑÇÊ¿ t §Ë¿ÑÄ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÄÌ ÍÎÇÑ Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ Ì¿ ÉÍÌÐÑÏÒÇÏ¿ÌÄ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ Ì¿ ÂÍÏÌÍ Ã¿ËÐÉÍ ÍÀÊÄÉÊÍ ËÇÌÇËÒË ÂÍÃ t ®ÏÇÑÄÅ¿Á¿ÑÄ ÌÍÁ¿ÑÍÏÐÉÇ ÃÒÔ Ç ÂÙÁÉ¿ÁÍÐÑ t ²ËÄÄÑÄ Ã¿ ÎÊ¿ÌÇÏ¿ÑÄ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÞÁ¿ÑÄ ÉÍËÎÊÄÉÐÌÇ ÎÏÍÕÄÐÇ Ç ÇË¿ÑÄ ÍÑÊÇÖÌÇ ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÐÉÇ ÒËÄÌÇÞ t §Ë¿ÑÄ ÒÐÄØ¿ÌÄ Æ¿ ÓÍÏË¿ Ç ÐÇÊÒÄÑ Ì¿ ÍÀÊÄÉÊÍÑÍ Ç ÐÎÍÐÍÀÌÍÐÑ Æ¿ ÁÆÄË¿ÌÄ Ì¿ ÏÄ×ÄÌÇÞ t ¡Ê¿ÃÄÄÌÄÑÍ Ì¿ ÌÄËÐÉÇ ÇÊÇ ¿ÌÂÊÇÈÐÉÇ ÄÆÇÉ Ä ÎÏÄÃÇËÐÑÁÍ

±ÄÔÌÍÊÍÆÇ ¡¿×ÇÑÄ Æ¿ÃÙÊÅÄÌÇÞ t ¡ÇÄ ÐÙÐÑ¿ÁÞÑÄ ÑÄÔÌÇÖÄÐÉÇ ÒÉ¿Æ¿ÌÇÞ Æ¿ ÍÀÏ¿ÀÍÑÉ¿ Ï¿ÆÔÍÃÌÇ ÌÍÏËÇ Ï¿ÆÏ¿ÀÍÑ Á¿ÑÄ ÎÍÃÏÍÀÌÇ Ï¿ÀÍÑÌÇ Ç Ï¿ÆÎÏÄÃÄÊÇÑÄÊÌÇ ÎÊ¿ÌÍÁÄ ÎÍ ÍÎÄÏ¿ÕÇÇ t °ÙÎÏÍÁÍÅÃ¿ÑÄ ËÍÃÄÊÇÑÄ ÍÑ Ï¿ÆÏ¿ÀÍÑÁ¿ÌÄÑÍ ÇË ÃÍ ÉÏ¿Þ Ì¿ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÄ ÌÇÞ ÎÏÍÕÄÐ t ¢ÄÌÄÏÇÏ¿ÑÄ ËÄÏÉÇ Æ¿ ÎÍÃÍÀÏÞÁ¿ÌÄ Ç ÍÎÑÇËÇÆÇÏ¿ÌÄ ÇÆÏ¿ÀÍÑÉ¿Ñ¿ Ì¿ ËÍÃÄÊÇÑÄ

°Ñ¿Ï×Ç ËÍÃÄÊÇÄÏÇ ¡¿×ÇÑÄ Æ¿ÃÙÊÅÄÌÇÞ t ¡ÇÄ ÉÍÌÐÑÏÒÇÏ¿ÑÄ ÂÍÏÌÇ Ã¿ËÐÉÇ ÍÀÊÄÉÊ¿ Ï¿ÆÏ¿ÀÍÑÁ¿ÑÄ À¿ÆÍÁÇ Ç ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÄÌÇ ÉÏÍÈÉÇ t ¯ÙÉÍÁÍÃÇÑÄ ÄÉÇÎ ÍÑ ËÍÃÄÊÇÄÏÇ Ï¿ÆÎÏÄÃÄÊÞÑÄ Æ¿Ã¿ÖÇ Ç Ì¿ÎÙÑÐÑÁ¿ÑÄ ¡¿×ÇÞÑ ÎÏÍÓÇÊ t ¡ÇÄ ÐÑÄ ÇÌÅÄÌÄÏ ÎÍ ÑÄÔÌÇÉ¿ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ Ì¿ ÑÄÉÐÑÇÊ¿ t §Ë¿ÑÄ ÎÏÍÓÄÐÇÍÌ¿ÊÄÌ ÍÎÇÑ É¿ÑÍ ËÍÃÄÊÇÄÏ u ÉÍÌÐÑÏÒÉÑÍÏ Ì¿ ÂÍÏÌÍ Ã¿ËÐÉÍ ÍÀÊÄÉÊÍ ËÇÌÇËÒË ÂÍÃÇÌÇ t §Ë¿ÑÄ ÒÐÄØ¿ÌÄ Æ¿ ÓÍÏË¿ Ç ÐÇÊÒÄÑ Ì¿ ÍÀÊÄÉÊÍÑÍ t ¡ÇÄ ÇË¿ÑÄ ÍÏÂ¿ÌÇÆ¿ÕÍÌÌÇ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÐÉÇ ÒËÄÌÇÞ

ÏÂ¿ÌÇÆ¿ÑÍÏ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍ ¡¿×ÇÑÄ Æ¿ÃÙÊÅÄÌÇÞ t ¡ÇÄ ÍÏÂ¿ÌÇÆÇÏ¿ÑÄ ÒÎÏ¿ÁÊÞÁ¿ÑÄ Ç ÉÍÌÑÏÍÊÇÏ¿ÑÄ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÄÌÇÞ ÎÏÍÕÄÐ t ¡ÇÄ ÎÏÇÊ¿Â¿ÑÄ ÌÍÁÇ ÑÄÔÌÇÉÇ Ç ËÄÑÍÃÇ t ¢¿Ï¿ÌÑÇÏ¿ÑÄ ÐÎ¿ÆÁ¿ÌÄ ÐÑ¿ÌÃ¿ÏÑÇÑÄ ÎÍ É¿ÖÄÐÑÁÍ Ç ÇÆÎÙÊÌÄÌÇÄÑÍ Ì¿ ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÖÌÇÑÄ ÒÉ¿Æ¿ÌÇÞ Ç ÐÏÍÉÍÁÄÑÄ Æ¿ ÇÆÏ¿ÀÍÑÉ¿ ¡¿×ÇÞÑ ÎÏÍÓÇÊ Æ¿ ÑÄÔÌÍÊÍÂ Ç ÍÏÂ¿ÌÇÆ¿ÑÍÏ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍ t ¡ ÇÄ ÐÑÄ ÇÌÅÄÌÄÏ ÎÍ ÑÄÔÌÇÉ¿ Ç ÑÄÔÌÍÊÍÂÇÞ Ì¿ ÑÄÉÐÑÇÊ¿ t § Ë¿ÑÄ ÎÏ¿ÉÑÇÖÄÐÉÇ ÍÎÇÑ Á ÇÌÃÒÐÑÏÇ¿ÊÌÍÑÍ ÎÏÍÇÆÁÍÃÐÑÁÍ ËÇ ÌÇÌÒË ÂÍÃÇÌÇ t § Ë¿ÑÄ ÐÎÍÐÍÀÌÍÐÑÇ Ç ÎÏ¿ÉÑÇÖÄÐÉÇ ÎÍÆÌ¿ÌÇÞ Æ¿ ÏÄ×¿Á¿ÌÄ Ì¿ ÎÏÍÀÊÄËÇ ÎÏÇ ÇÆÏ¿ÀÍÑÁ¿ÌÄÑÍ Ì¿ Ï¿ÆÊÇÖÌÇ ÑÇÎÍÁÄ ÍÀÊÄÉÊ¿ Ç ÍÀÏ¿ÀÍÑÉ¿Ñ¿ Ì¿ Ï¿ÆÊÇÖÌÇ Ë¿ÑÄÏÇÇ t ¡ ÇÄ ÇË¿ÑÄ ÍÏÂ¿ÌÇÆ¿ÕÍÌÌÇ Ç ÒÎÏ¿ÁÊÄÌÐÉÇ ÒËÄÌÇÞ

ÉÍ ÑÙÏÐÇÑÄ ÎÏÄÃÇÆÁÇÉ¿ÑÄÊÌ¿ Ç ÃÍÀÏÄ ÎÊ¿ÑÄÌ¿ Ï¿ÀÍÑ¿ Á ÄÃÌ¿ ÒÐÎÄ×ÌÍ Ï¿ÆÁÇÁ¿Ø¿ ÐÄ Á ÍÀÊ¿ÐÑÑ¿ Ì¿ ËÍÃ¿Ñ¿ ÓÇÏË¿ ØÄ ÐÄ Ï¿ÃÁ¿ËÄ Ã¿ ÐÄ É¿ÌÃÇÃ¿ÑÇÏ¿ÑÄ Æ¿ ÐÙÍÑÁÑÌ¿Ñ¿ ÎÍÆÇÕÇÞ «ÍÊÞ ÇÆÎÏ¿Ø¿ÈÑÄ ÃÍÉÒËÄÌÑÇÑÄ ÐÇ Á ÐÊÒÅÀ¿ ªÇÖÄÌ ÐÙÐÑ¿Á u Ì¿ ÁÌÇË¿ÌÇÄÑÍ Â Å¿ ±¿Â¿ÏÍÁ¿ ÑÄÊ Ì¿ ¿ÃÏÄÐ ÂÏ ¯ÒÐÄ Î É ÇÊÇ Ä ËÄÈÊ ¿ÃÏÄÐ TAGAROVA BTBULGARIA COM

KАПИТАЛ

24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

КАРИЕРИ

МОДАТА Е ВАШАТА СТРАСТ? ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ И НАЙ-ДИНАМИЧНИ ТЪРГОВСКИ ВЕРИГИ ЗА МОДА В ЕВРОПА! PEEK & CLOPPENBURG ОТВАРЯ ПРЕЗ ПРОЛЕТТА НА 2010 ПЪРВИ МАГАЗИН В СОФИЯ! Името Peek & Cloppenburg е синоним на компетентност в модата, предприемаческа иновация и международен растеж. Наред с многобройните магазини в Германия към момента ние сме представени в Холандия, Белгия, Швейцария, Австрия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Словения, Сърбия и Латвия.

За нашия обект в София от 3 600 m² търсим веднага:

ПРОДАВАЧ-КОНСУЛТАНТ (ПЪЛНО И ПОЧАСОВО РАБОТНО ВРЕМЕ)

Вие изпитвате удоволствие от модата, освен това сте динамични и гъвкави. Благодарение на Вашата изразена комуникативност, ангажираност и бърза възприемчивост сте в състояние да приложите на практика нашите високи изисквания относно ориентираността към клиента и така да допринесете за успеха на нашата фирма.

СЛУЖИТЕЛ КАСА (ПЪЛНО И ПОЧАСО-

ВО РАБОТНО ВРЕМЕ)

Вие изпитвате удоволствие от работата с хора, в сферата на услугите, умеете да работите концентрирано и точно с цифри. Освен това Вие се отличавате с любезност и съответната ориентираност към клиента. Ангажираност, пробивност, способност за работа в екип и комуникативност са качествата, които Вие носите във всички посочени области. Вие сте силно мотивирани и имате многогодишен професионален опит, в идеалния случай във фирма за търговия на дребно с текстил. Очакваме от Вас да си служите добре с българския език, знанията по немски или английски език са предимство. УСПЯХМЕ ЛИ ДА СЪБУДИМ ВАШИЯ ИНТЕРЕС? Тогава ни изпратете Вашите убедителни

СЛУЖИТЕЛ ВЪТРЕШНА ЛОГИСТИ- документи за кандидатстване, по e-mail: КА НА ФИЛИАЛА/СКЛАД (ПЪЛНО И sofia_ma@peek-cloppenburg.com

ПОЧАСОВО РАБОТНО ВРЕМЕ)

Вашите задачи се изразяват в стопанисване на склада, приемане на стока и подготовка на стоката за продажба.

или по пощата на:

Peek & Cloppenburg KG z.H. Melisa Gibovic Mechelgasse 1, 1030 Wien, Austria

Срокът за кандидатстване по тази обява изтича на 15.01.2010. След изтичане на този срок Peek & Cloppenburg ще се свърже с одобрените по документи кандидати и ще покани предпочетените на интервю.

HR_AZ_CC_250x347_8233.indd 2

15.12.2009 17:59:11 Uhr

KĐ?Đ&#x;Đ&#x2DC;Đ˘Đ?Đ&#x203A;

24 Đ´ĐľĐşĐľĐźĐ˛Ń&#x20AC;Đ¸ 2009 Đł. - 8 Ń?Đ˝Ń&#x192;Đ°Ń&#x20AC;Đ¸ 2010 Đł.

Đ&#x17E;Đ&#x2018;ĐŻĐ&#x2019;Đ&#x2DC; Enel Green Power is the company of the Enel Group established to develop and manage renewable energy operations throughout the world. It currently manages around 4,500 MW of renewable energy, from over 500 plants. Enel Green Power Bulgaria presently operates two wind parks in the Black sea region with an installed capacity of 42MW. Enel Green Power Bulgaria is building a portfolio of development projects to further enhance its position as one of the main renewable energy providers within Bulgaria. Enel Green Power Bulgaria is looking to recruit the following positions:

ACCOUNTANT

COMMERCIAL OFFICER

The position holder will report to the Manager Administration, Finance and Control and will be located in the SoďŹ a OfďŹ ce of the company. Responsibilities: â&#x20AC;˘ Participate in the operational accounting activities of the company in the areas of creditors and customers, cash and bank, ďŹ xed assets and others â&#x20AC;˘ Accurate and timely recording of transactions â&#x20AC;˘ Organize and maintain the document ďŹ&#x201A;ow and archive in accordance with laws and internal regulations â&#x20AC;˘ Preparation of various reports for management Requirements: â&#x20AC;˘ University degree in Accounting, Finance or a similar ďŹ eld â&#x20AC;˘ Good understanding of the Accountancy Act, accounting standards and other accounting and ďŹ scal regulations â&#x20AC;˘ Fluency in English â&#x20AC;˘ Italian language knowledge is an advantage â&#x20AC;˘ Very good knowledge of Microsoft OfďŹ ce, especially Excel â&#x20AC;˘ Experience/willingness to learn accounting and electronic banking software â&#x20AC;˘ Dependable attitude, very good communication skills and teamwork â&#x20AC;˘ Ability to meet tight deadlines and work under pressure

The position holder will report to the Commercial Manager and will be located in the SoďŹ a OfďŹ ce of the company. Responsibilities: â&#x20AC;˘ Manage key commercial agreements â&#x20AC;˘ Analyze and report key performance indicators of the business â&#x20AC;˘ Analyze procurement needs, availability levels and ďŹ&#x201A;ows of key supplies and services, necessary for the smooth running of company business operations â&#x20AC;˘ Organize tender procedures â&#x20AC;˘ Participate in the annual business planning process, observe budgets and prepare periodic estimates and reports â&#x20AC;˘ Operate complex models for optimization of supplies and sales, costs and efďŹ ciency â&#x20AC;˘ Communicate daily with contractual counterparts Requirements: â&#x20AC;˘ Minimum 3 years of experience in production planning, controlling or supply management roles in production or complex commercial businesses â&#x20AC;˘ Extensive practice with ďŹ nancial analysis and/or modeling â&#x20AC;˘ Knowledge of commercial agreements, procurement procedures and compliance principles is an advantage â&#x20AC;˘ University degree; MBA or CFA qualiďŹ cation is an advantage â&#x20AC;˘ ProďŹ ciency in English language â&#x20AC;˘ Italian language knowledge is an advantage

O&M MANAGER â&#x20AC;&#x201C; WIND

TECHNICAL SUPPORT OFFICER

The position holder will report to the Country Manager and will be located in the SoďŹ a OfďŹ ce of the company and it will require 50% regional travel.

The position holder will report to the Manager Business Development and will be located in the SoďŹ a OfďŹ ce of the company. It will require 30-50% travel to the sites.

Responsibilities: â&#x20AC;˘ Manage internal or outsourced O&M activities â&#x20AC;˘ Manage outsourced O&M Service providers â&#x20AC;˘ Manage vendor service agreements and warranty clauses â&#x20AC;˘ Implement Group goals, objectives, policies, training and priorities â&#x20AC;˘ P&L responsibility, budgets, inventory, sales projections and asset management â&#x20AC;˘ In-depth knowledge of project management, commissioning, ISO standards â&#x20AC;˘ Manage health and safety related to wind parks operations and maintenance Requirements: â&#x20AC;˘ Must have extensive experience in Site O&M Management â&#x20AC;˘ Experience with OEM warranty management â&#x20AC;˘ Degree in Engineering and related experience â&#x20AC;˘ 2+ year of Wind parks operations and maintenance experience and/or 5+ years of other energy facilities operations and maintenance experience â&#x20AC;˘ Must have a clear understanding of contracts, operating agreements, cost accounting, project management

Responsibilities: â&#x20AC;˘ Performing technical support for the business development activities â&#x20AC;˘ In charge of the wind resource reports â&#x20AC;˘ Coordination with technologists to verify and optimise wind farms â&#x20AC;˘ Technical advice on acquisition and ďŹ nancing processes â&#x20AC;˘ Manage installation and monitoring of towers and metering equipment â&#x20AC;˘ VeriďŹ cation and monitoring of production guarantees â&#x20AC;˘ Ability to adapt to new methodologies Requirements: â&#x20AC;˘ QualiďŹ cation: Preferably a degree in Physics Engineering â&#x20AC;˘ Knowledge of the energy industry and renewable energy â&#x20AC;˘ Experience: 2+ years in a similar position â&#x20AC;˘ Languages: Good knowledge of written and oral English â&#x20AC;˘ Enthusiasm, initiative and adaptability. Considerable ability to analyse and make decisions â&#x20AC;˘ Good teamwork skills, and orientation towards results â&#x20AC;˘ Detailed knowledge of the IEC 61400 standard on site assessment â&#x20AC;˘ Detailed knowledge of WAsP, WindPro, and CFD (WindSim and/or MeteoSim) â&#x20AC;˘ Meteorology wind data treatment â&#x20AC;˘ Knowledge of other technologies will be valuable.

The offer: â&#x20AC;˘ Working in a dynamic multi-national environment â&#x20AC;˘ Training provided in all aspects of this demanding role â&#x20AC;˘ Working in accordance with highest professional standards â&#x20AC;˘ Competitive Remuneration dependant on experience and ability â&#x20AC;˘ Opportunities for development within the organization If you are interested in this offer, please send a detailed CV to: recruitment@me3power.com. Only shortlisted candidates will be contacted. No telephone calls. Deadline for applications: January 15th, 2010

ÂŤÂ&#x;ÂŞÂŠÂ§ ÂÂ ÂžÂĄÂ§

Â§yÂ&#x203A;z}x

Â&#x2013;xyxĂ&#x2DC; ~Â&#x2013;Ă&#x2DC;}xz|

Â&#x20AC;~Â&#x2013;xyx

Â§Â&#x; Ă&#x2122;jÂ&#x20AC; Ă&#x2122;Â Â˘Â¨Â´Â˘Â&#x;d Ă&#x2122;Ă&#x2122; Â&#x17E;Â°Â¨ Ă&#x2122;jÂ? Ă&#x2122;Â&#x2021;Â?Â&#x17E;Â¨Â˘ÂľÂ§ÂŤÂ&#x;d Ă&#x2122; ÂŽÂ?ÂŠÂŤÂŽÂŻÂŤÂźÂŻÂ˘Â¨Â˘ÂŞĂ&#x2122;ÂŤÂąÂĽÂŽĂ&#x2122; Ă&#x2122; Â§Â&#x; ÂŠ Ă&#x2122;Â¨Â°Â§ÂŽĂ&#x2122;ÂĽÂ¤ÂŹÂˇÂ¨ÂŞÂ˘ÂŞÂĽÂ˘ Ă&#x2122;Â&#x2C6;Â&#x2039; Ă&#x2122; Â&#x17D;Â&#x2039;Â? Ă&#x2122;ÂŤÂ§Â?Â&#x17E;Â˘Â¨ÂźÂ&#x;Â?ÂŞÂ˘ Ă&#x2122;ÂŤÂąÂĽÂŽĂ&#x2122; ÂŠÂ˘Â&#x17E;Â˘Â¨ÂĽ }Â&#x201E;Â&#x2020;ÂŽ Ă&#x2DC;Ă&#x201A;Ă&#x2DC;

ÂŁÂ§Ă&#x2122;jÂ&#x2C6;ÂťÂ¨ÂĽÂŞdĂ&#x2122; Ă&#x2122;Ă&#x2122; Â&#x17E;Â°Â¨ Ă&#x2122;jÂ ÂŤÂ&#x17E;ÂÂĽÂŞÂŤÂ&#x;Â?Ă&#x2122;ÂŽÂ§Â?Â¨Â?d Ă&#x2122; Â?Â&#x152;Â&#x2026;Ă&#x2122;ÂŽĂ&#x2122;ÂŹÂ¨ÂŤÂśĂ&#x2122; Ă&#x2122;Â§Â&#x; ÂŠ Ă&#x2122;Â¨ÂĽÂłÂ˘Ă&#x2122; Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122;Â? Â? Â&#x2021; Ă&#x2122;Â¤ÂŤÂŞÂ?Ă&#x2122;Â&#x17D;ÂŠÂą

ÂŠÂ?Â˛ Â&#x152;Â¨ Ă&#x2122;Â&#x2021;ÂĽÂŞÂŻ Ă&#x2122;Â¤Â?Ă&#x2122; ÂŠÂ?Â Â?Â¤ÂĽÂŞÂĽ Ă&#x2122;ÂŤÂąÂĽÂŽÂĽĂ&#x2122;ÂĽĂ&#x2122;ÂŁÂĽÂ¨ÂĽÂśÂ?Ă&#x2122; ÂŽĂ&#x2122;Â?Â&#x201E;Â&#x152;] Ă&#x2122;Â§Â&#x; ÂŠ Â&#x17E;z}x Ă&#x2DC;Ă&#x201A;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;

Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;

Â§yÂ&#x203A;z}x Â&#x20AC;~Â&#x2013;xyx Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122; ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;jÂ ÂÂ°ÂŁÂ&#x17E;Â?dĂ&#x2122; Ă&#x2122;Ă&#x2122; Ă&#x2122; ÂÂ?Ă&#x2122;Â´Â?ÂŽÂŻ Ă&#x2122; Ă&#x2122;Â˘ÂŻ Ă&#x2122;Â? Â? Ă&#x2122; Â&#x160;Â˘ÂŹÂÂ˘Â˛ÂŤÂĄÂ˘ÂŞ Ă&#x2122;Â&#x;ÂˇÂŻÂÂ˘ÂľÂ˘ÂŞ Ă&#x2122;Â&#x203A; Â&#x17D; Ă&#x2122; ÂŹÂ?ÂŞÂ˘Â¨ Ă&#x2122;ÂĄÂ&#x;Â˘Ă&#x2122;ÂŻÂ˘ÂÂ?ÂŽÂĽ Ă&#x2122;ÂŽÂ?ÂŞÂĽÂÂ?ÂŞĂ&#x2122;Ă&#x2122; ÂŽÂ¨Â˘ÂĄĂ&#x2122;ÂŤÂŽÂŞÂŤÂ&#x;Â˘ÂŞĂ&#x2122;ÂÂ˘ÂŠÂŤÂŞÂŻ

Â&#x17E;z}x Ă&#x2DC;Ă&#x201A;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;

Â&#x20AC;xy}~ Â Â&#x;zÂ&#x201A;~y~Â&#x2013;}~ ~Â&#x201D;Â Â&#x203A;Â&#x153;Â&#x2014;yx}z Â&#x152;Â&#x201E;ÂŠÂŻÂ&#x160; Â?Â˛Â&#x2020;Â&#x17D;Â&#x160;ÂŠÂ&#x160;Â&#x2026;ÂŻÂ&#x201E;Ă&#x2DC; Â&#x2030;Â&#x201E;ÂŻÂ&#x17D;Â&#x160;Â&#x152;Â&#x201E;Ă&#x2DC;

Â?Â&#x2122;Â&#x203A;{~}Â Â&#x153;Â&#x203A;Â&#x201A; Â&#x17D;Â&#x2020;Â Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;

Â&#x20AC;xÂ&#x161;Â?xÂ&#x161;Â&#x2DC;z}Ă&#x2DC;Â&#x2122;|~Â&#x201A;Â&#x2122; Â&#x20AC;~Â&#x2013;xyxĂ&#x2DC;x xÂ&#x20AC;Â&#x201A;x|z}Â&#x201A;Â&#x2122;Ă&#x2DC;Â ~Â?Â&#x2122;Â§ ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;Â&#x201C;Â˘ÂŞÂŻÂˇÂ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;Â§Â&#x; Ă&#x2122;jÂ&#x2030;Â¨Â?ÂĄÂŤÂŽÂŻdĂ&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41Ă&#x2122; ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;Â&#x201C;Â˘ÂŞÂŻÂˇÂ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;Â§Â&#x; Ă&#x2122;jÂ ÂÂ?Â Â?Â¨Â˘Â&#x;ÂłÂĽd Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;Â§Â&#x; Ă&#x2122;jÂ&#x2C6;ÂťÂ¨ÂĽÂŞdĂ&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 ÂŽÂŻÂ?Â˘ÂŞ Ă&#x2122;Â§Â&#x; Ă&#x2122;jÂ&#x17D;Â¨Â?ÂŻÂĽÂŞÂ?d Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41

Â&#x2DC;Â&#x201E;Ă&#x2DC;Â&#x2039;Â&#x160;ÂŠÂ&#x2020;Â˛Â&#x2020;Ă&#x2DC;Â&#x2021;ÂŻÂ°Â&#x160;Â&#x152;ÂŽÂ&#x201E;ÂąÂ&#x2021;Âş Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; MDDGAC P?GBMK P?GDDCGQCL @E Ă&#x2DC;UUU P?GBMK @E

ÂŤÂ&#x;ÂŞÂŠÂ§ ÂÂ ÂžÂĄÂ§

Â&#x20AC;xÂ&#x161;Â?xÂ&#x161;Â&#x2DC;z}Ă&#x2DC;Â&#x2122;|~Â&#x201A;Â&#x2122;

Â&#x201A;xÂ&#x203A;~}Ă&#x2DC; Â&#x2DC;xĂ&#x2DC; |xÂ&#x203A;{xĂ&#x2DC; ~Â&#x201D;Â§yx Ă&#x2DC; ÂÂŠ Ă&#x2DC; ÂŹÂ&#x201E;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Â?ÂŽ Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;

Ă&#x2DC; ÂÂŠ Ă&#x2DC; ÂŹÂ&#x201E;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Â?ÂŽ

Â&#x201C;Â&#x201A;Â&#x160;Â&#x2026;Â?Â&#x201A;Ă&#x2122; Â&#x17D;}Ă&#x2122; ~Â&#x201A;Â&#x201E;Ă&#x2122; Â Â Â&#x17D;

Â&#x152;ÂŤÂ¤ÂĄÂÂ?Â&#x;ÂźÂ&#x;Â?Ă&#x2122;Â&#x;ÂŽÂĽÂ´Â§ÂĽĂ&#x2122;ÂŽÂ&#x;ÂŤÂĽĂ&#x2122;Â§Â¨ÂĽÂ˘ÂŞÂŻÂĽĂ&#x2122;ÂĽĂ&#x2122;ÂŹÂ?ÂÂŻÂŞÂšÂŤÂÂĽ

~ÂÂŤÂŚĂ&#x2122; ÂŹÂ°Â&#x17E;Â¨ÂĽÂ§Â?ÂłÂĽÂĽ Ă&#x2122; Â Â?ÂŻÂ?Ă&#x2122; ÂŞÂ?Ă&#x2122; ÂŹÂ°Â&#x17E;Â¨ÂĽÂ§Â?ÂłÂĽÂźĂ&#x2122; Ă&#x2122; Â&#x160;Â?Â´ÂĽÂŞĂ&#x2122; ÂŞÂ?Ă&#x2122; ÂŹÂ¨Â?Ă&#x2122;ÂśÂ?Ă&#x2122;ÂŞÂ˘

ÂŽĂ&#x2122;ÂŞÂ?ÂŽÂŻÂˇÂŹÂ&#x;Â?ÂśÂĽÂŻÂ˘Ă&#x2122;ÂŹÂÂ?Â¤ÂŞÂĽÂłÂĽĂ&#x2122;ÂĽĂ&#x2122;ÂŹÂŤÂŁÂ˘Â¨Â?Â&#x;Â?

~Â&#x201A;Â Â&#x201A;Â˘ {Â&#x2122; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; ÂŹÂ&#x201E;Ă&#x2DC; Â&#x2039;Â&#x160;ÂŠÂ&#x2020;Â˛Â&#x2020;Ă&#x2DC; Â&#x160;Â&#x17D;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Â&#x2039;Â?Â¨ÂÂ&#x2021;Â&#x2030;Â&#x201E;ÂąÂ&#x2021;Â&#x2021;

Ă&#x2DC; ÂŹÂ&#x201E;Ă&#x2DC; Â&#x2039;Â&#x160;ÂŠÂ&#x2020;Â˛Â&#x2020;Ă&#x2DC; Â&#x160;Â&#x17D;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Â&#x2039;Â?Â¨ÂÂ&#x2021;Â&#x2030;Â&#x201E;ÂąÂ&#x2021;Â&#x2021;

Â˘ÂŽÂ˘Â¨Â?Ă&#x2122;Â&#x2021;ÂŤÂ¨Â˘ÂĄÂ?Ă&#x2122;ÂĽĂ&#x2122;Â?ÂŽÂŹÂ˘ÂľÂŞÂ?Ă&#x2122; Ă&#x2122;Â ÂŤÂĄÂĽÂŞÂ?Ă&#x161;

Â?Â˘Â§ÂŽÂŻĂ&#x2122; ÂŞÂ?Ă&#x2122; ÂŤÂ&#x17E;ÂźÂ&#x;Â?ÂŻÂ?Ă&#x2122; Â&#x2030;Â?Â¨Â§Â?ÂŻÂ?Ă&#x2122; ÂŤÂ&#x17E;ÂźÂ&#x;Â?Ă&#x2122; Â&#x;Â§Â¨ÂťÂ´Â&#x;Â?Ă&#x2122; ÂŽÂ?ÂŠÂŤĂ&#x2122; ÂŻÂ˘Â§ÂŽÂŻĂ&#x2122; Â&#x17E;Â˘Â¤Ă&#x2122; Â¤Â?ÂŹÂ?Â¤Â˘ÂŞÂĽĂ&#x2122; Â¤ÂŞÂ?ÂłÂĽĂ&#x2122; ÂĽĂ&#x2122; ÂľÂÂĽÂąÂŻÂŤÂ&#x;Â˘Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Â&#x2030;ÂŤÂ¨Âź Ă&#x2122; ÂŤÂŻÂ&#x17E;Â˘Â¨Â˘ÂŁÂ˘ÂŻÂ˘Ă&#x2122; Â&#x;ÂĽÂĄÂ?Ă&#x2122; ÂŞÂ?Ă&#x2122; ÂŤÂ&#x17E;ÂźÂ&#x;Â?ÂŻÂ? Â?Â?Â¨ÂŤÂŞÂĽÂŻÂ˘Ă&#x2122; Â¤Â?Ă&#x2122; ÂŻÂ˘Â§Â°ÂśÂĽÂźĂ&#x2122; Â&#x17E;ÂÂŤÂŚĂ&#x2122; ÂŻÂÂźÂ&#x17E;Â&#x;Â?Ă&#x2122; ÂĄÂ?Ă&#x2122; Â&#x17E;ÂˇÂĄÂ?ÂŻĂ&#x2122; ÂĄÂŤÂŞÂ˘ÂŽÂ˘ÂŞÂĽĂ&#x2122; Â&#x;Ă&#x2122; ÂÂ˘Â§Â¨Â?ÂŠÂŞÂĽÂźĂ&#x2122; ÂŤÂąÂĽÂŽĂ&#x2122; ÂĽÂ¨ÂĽĂ&#x2122; ÂĽÂ¤ÂŹÂÂ?ÂŻÂ˘ÂŞÂĽĂ&#x2122; ÂŹÂŤĂ&#x2122; ÂŹÂŤÂśÂ?ÂŻÂ?Ă&#x2122; ÂĽÂ¨ÂĽĂ&#x2122; ÂŹÂŤĂ&#x2122; ÂąÂ?Â§ÂŽĂ&#x2122; ÂŞÂ˘Ă&#x2122; ÂŹÂŤ Â§ÂˇÂŽÂŞÂŤĂ&#x2122; ÂŤÂŻĂ&#x2122; ÂŽÂÂźÂĄÂ? Ă&#x2122; Ă&#x2122; Â´Â?ÂŽÂ? Ă&#x2122; Â&#x152;Â¨Â?ÂśÂ?ÂŞÂ˘ÂŻÂŤĂ&#x2122; ÂŽÂ˘Ă&#x2122; ÂĽÂ¤Â&#x;ÂˇÂÂľÂ&#x;Â?Ă&#x2122; Â?Â&#x;Â?ÂŞÂŽÂŤÂ&#x;ÂŤĂ&#x2122; Â&#x;Ă&#x2122; Â&#x17E;ÂÂŤÂŚĂ&#x2122; Â&#x;Ă&#x2122; ÂÂ˘Â§Â¨Â?ÂŠÂŞÂĽÂźĂ&#x2122; ÂŤÂąÂĽÂŽ Ă&#x2122; ÂŽĂ&#x2122; ÂŹÂ¨Â?ÂŻÂ˘ÂŁÂŞÂŤĂ&#x2122; ÂŞÂ?ÂÂ˘ÂŁÂĄÂ?ÂŞÂ˘Ă&#x2122; ÂŹÂŤĂ&#x2122;

Â&#x152;Â&#x201E;ÂŹÂ&#x2039;ÂÂ&#x201E;Â´Â&#x201E;Â&#x17D;Â&#x2020;ÂÂŻÂ&#x201E;Ă&#x2DC;Â?ÂŽÂ&#x2020;Â&#x17D;Â&#x2030;Â&#x201E; Ă&#x2DC;' ,Ă&#x2DC; % 3 1 Ă&#x2DC; '!Ă&#x2DC;3 1 %1$ Ă&#x2DC; Â&#x2039;Â&#x152;Â&#x2021;Ă&#x2DC;~Â&#x201D;Â&#x201D;Ă&#x2DC;xÂ&#x2013;Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;Â&#x17E;Â&#x153; Ă&#x2DC;Â&#x17D;Â&#x2021;Â&#x17D;Â?ÂÂşÂ&#x152;Ă&#x2DC;ÂŻÂ&#x201E;Ă&#x2DC;Â?ÂŽÂ&#x2020;Â&#x17D;Â&#x2030;Â&#x201E;Â&#x17D;Â&#x201E; Ă&#x2DC;iÂ&#x2122;Â&#x2030;Â&#x160;ÂŻÂ&#x160;ÂŽÂ&#x2020;Â&#x2026;Â&#x2021;Â&#x201E;cĂ&#x2DC;xÂ&#x2013;Ă&#x2DC;

ÂĽÂ¨ÂĽĂ&#x2122;ÂŽĂ&#x2122;ÂŹÂŤÂśÂ˘ÂŞÂŽÂ§ÂĽĂ&#x2122;Â¤Â?ÂŹÂĽÂŽĂ&#x2122;ÂŞÂ?Ă&#x2122;Â?ÂĄÂÂ˘ÂŽ Ă&#x2122;Â&#x17D;ÂŤÂąÂĽÂźĂ&#x2122; Ă&#x2122;ÂŹÂ§Ă&#x2122; Ă&#x2122;Â&#x2021;ÂŤÂŽÂŻÂ?ÂĄÂĽÂŞĂ&#x2122;Â ÂĽÂŠÂĽÂŻÂÂŤÂ&#x;Ă&#x2122;Â&#x20AC;Â˘ÂŤÂÂ ÂĽÂ˘Â&#x;Ă&#x2122; Ă&#x2122;Â¤Â?Ă&#x2122;jÂ&#x2030;Â?Â¨Â§ÂĽĂ&#x2122;ÂŤÂ&#x17E;ÂźÂ&#x;ÂĽdĂ&#x2122;Â&#x; Ă&#x2122;jÂ&#x2021;Â?ÂŹÂĽÂŻÂ?Â¨

xÂ&#x2026;Ă&#x2DC;Â&#x152;Â&#x2020;Ă&#x2DC;Â?Ă&#x2DC;ÂŻÂ&#x201E;Ă&#x2DC;Â&#x152;Â&#x2020;Ă&#x2DC;Â&#x2030;ÂÂ&#x201E;ÂŽÂŻÂ&#x2021;ÂşĂ&#x2DC;Â&#x160;Â°Â&#x2021;Â? Ă&#x2DC;Â Â&#x160;Ă&#x2DC;Â°Â&#x2021;ÂşĂ&#x2DC; Ă&#x2DC;Â?Â Ă&#x2DC;iÂ&#x2122;ÂŠÂ&#x201E;ÂŻĂ&#x2DC;yÂ&#x201E;ÂŹÂ&#x160;ÂŠcĂ&#x2DC;,Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;Â&#x17D;Â&#x2020;Â Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Â°Â&#x201E;Â&#x2030;Â? Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;C K?GJ Ă&#x2DC;PCIJ?K? A?NGR?J @E Ă&#x2DC;~Â°Â&#x2021;Â?Ă&#x2DC;yÂ&#x201E;Â&#x152;ÂŻÂ&#x201E; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;|Â&#x2021;Â&#x152;Â&#x160;Â?ÂÂ&#x201E;ÂŠĂ&#x2DC; Â&#x2020;Â&#x17D;Â&#x152;Â&#x160;ÂŠ

Â&#x2039;ÂŻĂ&#x2122;ÂłÂ˘Â¨ÂĽÂźĂ&#x2122;Â˘Â§ÂĽÂŹĂ&#x2122;ÂŞÂ?Ă&#x2122;Â?Â?ÂŚÂąÂ?ÂŚÂ¤Â˘ÂŞĂ&#x2122;Â&#x2026;ÂŠÂŤÂŻÂĽ

ÂŤÂ&#x;ÂŞÂŠÂ§ ÂÂ ÂžÂĄÂ§

VVV BUĂ&#x2122;Ă&#x2122;Ă&#x2122;SMN BNL

Ă&#x2DC;ÂĄ~Â&#x20AC;Â&#x2122; Ă&#x2DC;Â z}}Â&#x2122;Â&#x17E;Â&#x2122; Ă&#x2DC; zÂ&#x20AC;Â&#x2013;zÂ&#x201A;x Ă&#x2DC;{~Â&#x20AC;}Â&#x2122;Â&#x2DC;Â&#x2122; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC; Ă&#x2DC;

Â&#x20AC;xÂ&#x161;Â?xÂ&#x161;Â&#x2DC;z}Ă&#x2DC;Â&#x2122;|~Â&#x201A;Â&#x2122; Â&#x20AC;-Â&#x2013;xyxĂ&#x2DC; xÂ&#x20AC;Â&#x17E;zÂ&#x203A;Â&#x2122;Ă&#x2DC;Â ~Â?Â&#x2122;Â§ Â&#x152;Â?ÂÂłÂ˘Â¨ Ă&#x2122;ÂĄÂŤĂ&#x2122;}Â˘ÂÂŤÂ Â?ÂÂ?Ă&#x2122;Â&#x17D;ÂŤÂąÂĽÂź Ă&#x2122; Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 Â&#x152;Â?ÂÂłÂ˘Â¨ Ă&#x2122;Â§Â&#x; Ă&#x2122;jÂ&#x2039;Â&#x;Â´Â?Ă&#x2122;Â§Â°ÂŹÂ˘Â¨d Ă&#x2122; Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41Ă&#x2122; Â&#x152;Â?ÂÂłÂ˘Â¨ Ă&#x2122;Â&#x17E;Â°Â¨ Ă&#x2122;j~ÂŤÂŻÂ˘Â&#x;Â ÂÂ?ÂĄÂŽÂ§ÂŤĂ&#x2122;ÂľÂŤÂŽÂ˘d Ă&#x2122; Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 Â&#x152;Â?ÂÂłÂ˘Â¨Ă&#x2122;ÂŽÂˇÂŽĂ&#x2122;ÂŽÂ§Â¨Â?ÂĄÂŤÂ&#x;Â?Ă&#x2122;Â&#x17E;Â?Â¤Â? Ă&#x2122;Â°Â¨ Ă&#x2122;jÂ&#x2021;Â°Â§Â°Âľd Ă&#x2122; Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41 Â&#x152;Â?ÂÂłÂ˘Â¨ Ă&#x2122;Â§Â&#x; Ă&#x2122;j~ÂŤÂźÂŞÂ?d Ă&#x2122; Ă&#x2122;ÂŠ Ă&#x2122; Ă&#x2122; Ă&#x2122;$41

CMYK Капитал Light стр. 1

51 ГОДИНА VII, 24 ДЕКЕМВРИ 2009 - 8 ЯНУАРИ 2010

BOY STORY АЛЕКСАНДЪР КАТЕВ АНГЕЛ ФИЛЧЕВ АНТОН ТЕРЗИЕВ ДЕЯН БАРАРЕВ ЙОРДАН ПЕТКОВ МАРТИН ГЕОРГИЕВ ЛЮБОМИР НИКОЛОВ ТЕО ЧЕПИЛОВ 1

CMYK Капитал Light стр. 2

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 3

интро Главен редактор Богдан Русев Редактори Биляна Димова Янко Терзиев Росица Илиева Творчески директор Светлана Мирчева Фотография Цветелина Ангелова Рекламен офис adsales@economedia.bg 02/9376444 light@capital.bg

АВАТАР Точно навреме за този мъжки брой по кината (само по кината, защото да гледате този филм в 2D версия е престъпление, наказуемо по Кодекса на добрия вкус) излиза „Аватар“. Ако през последните няколко години сте живели в мазе с шумоизолирани стени и заковани дъски на прозореца, а единствената ви връзка със света е бил съветски черно-бял телевизор, на който са давали само повторения на „Топло“, това е новият филм на Джеймс Камерън (ъ-ъ, режисьорът на „Титаник“), който трябваше да изчака десет години да изобретят и конструират специална камера, за да може изобщо да го снима така, както иска. И повярвайте ми, не ми е лесно да го кажа, но това е най-добрият приключенски филм на всички времена. (Поне докато не излезе „Хобитът“; между другото WETA Digital - компанията на Питър Джаксън - донякъде стои и зад „Аватар“, така че нищо чудно предисторията на „Властелинът на пръстените“ - вторият най-награждаван филм в историята на оскарите след „Титаник“ - да излезе в същия революционен 3D формат. Запомнете къде сте го прочели за пръв път, ако наистина стане така. Ако не стане така, забравете го веднага.) Сюжетът на „Аватар“ е почти несъществуващ и много точно обобщен в предпоследния епизод от 13 сезон на South Park със заглавието „Танцуващият със смърфове“. Военизирана корпорация се опитва да превземе екзотичната планета Пандора заради природните й ресурси, но обикновеният войник, който се оказва на острието на атаката, въплътен в синьото тяло на местен жител (оттам и заглавието), се осъзнава класово (и етнически) и повежда контраатака срещу нашествениците. Но така или иначе никой няма да отиде да го гледа заради сюжета. Защото „Аватар“ е неприлично, престъпно чисто визуално удоволствие - ултимативният филм за момчета на всякакви възрасти. Гигантският бюджет (официално е 230 милиона долара, но продуцентската схема е толкова сложна, че се мълви по-скоро за нещо като над 300 милиона) е хвърлен до последния цент в създаването

на един гигантски специален ефект, който продължава от първата до последната минута на филма, но забравяте за съществуването му още на втората. Дълбочината на фантастичния свят, която е постигната от режисьора - предизвиквам ви да останете след края на филма и да прочетете списъка от специалисти, от етномузиколози до екзоботаници, които са работили по дизайна на Пандора - надминава всичко, което сте гледали досега. Разбира се, не всичко е идеално. При обща дължина от 160 минути има няколко сцени, в които скоростта пада под допустимото, а за сметка на това финалната битка (21 минути, засечено от излитането на совалката-бомбардировач до момента, в който се взривява) можеше да е по-дълга. На'ви-аватарът на Сигърни Уивър е облечен като герой от „Мечето Ръкспин“. Песента I See You на Лиона Люис, на която текат финалните надписи, е дори по-дразнеща от My Heart Will Go On на Селин Дион. Мишел Родригес пак играе Мишел Родригес, което вече започва да става леко досадно. Но когато „Аватар“ набере скорост, никой не може да го спре. Сцените с опитомяването на дивото банши или схватката между човек с екзоскелет и на'ви на гърба на нещо средно между тигър и динозавър са нещо, което можете да гледате отново и отново само заради визуалното им съвършенство, подобно на класически живописен шедьовър или очите на Емили Блънт. Кадърът, в който главният герой за пръв път слиза на пистата на военната база в Пандора и спира, за да пропусне пред себе си един огромен булдозер, а после вижда еднометровите стрели с фосфоресциращи пера, които са забити в гумите му, е близо до кинематографичното съвършенство. И най-сетне: това е първият филм, който показва какво всъщност може да се направи с 3D технологията в киното - тук триизмерното изображение и звук не са просто фокус, а ново изразно средство. Добре дошли в бъдещето, момчета.

Богдан Русев P.S. Разбира се, добре дошли в бъдещето и на момичетата - закъде сме без вас. Но съм останал с впечатлението, че повечето истински жени не харесват научна фантастика, а „Аватар“ е научна фантастика par excellence, включително и любовната история. P.P.S. Този брой е реплика на специалния брой Chick Lit от началото на октомври, в който имаше само разкази, написани от жени. В този брой има осем нови разкази, написани от мъже (Александър Катев, Ангел Филчев, Антон Терзиев, Деян Барарев, Йордан Петков, Любомир Николов, Мартин Георгиев и Тео Чепилов), една модна сесия за мъже на Николай Пачев (на стр. 4), ревю секция с разни интересни мъжки неща (от стр. 26) и сбогуване с големия Крикор Азарян (на стр. 30).

CMYK Капитал Light стр. 4

мода

Шушляково сако-парка Capasca, жилетка с шал-ревер на стилиста, жилетка Capasca, тишърт Drago&Rado, сатениран слимфит панталон Мария Касова и Пембе Кенан НБУ, колан с двойна катарама Capasca.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 5

мода

THE CITY LOVES A BOYFRIEND Фотография Тихомир Рачев / No Frame Studio Стил Николай Пачев Модел Денис / Ivet Fashion

Корица Жилетка от едър памучен трикотаж с кожено капитонирано рамо Мария Касова и Пембе Кенан НБУ, вълнено поло Drago&Rado, сатениран слимфит панталон Мария Касова и Пембе Кенан НБУ, кожени ръкавици Drago&Rado, кожен колан, използван като колие Capasca.

Трикотажна блуза с асиметрична конструкция и геометрично рамо на Таня Данова НБУ, вълнен овърсайз панталон Capasca, кожени ръкавици Drago&Rado, кожени колани с двойна катарама Capasca, винтидж кожени боти на стилиста.

CMYK Капитал Light стр. 6

мода

Сако от синтетичен велур с двуредно закопчаване и трикотажна шал-яка на Мария Касова и Пембе Кенан НБУ, шушляков бомбър с плисирана предница Capasca, вълнено поло Drago&Rado, вълнен овърсайз панталон Capasca, кожени колани с двойна катарама Capasca.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 7

CMYK Капитал Light стр. 8

разкази

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 9

разкази

EЛИТ От Александър Катев

На първа среща не трябва да правиш глупости. Първата среща е социален тест. Един вид: „Ако не можеш да издържиш една вечеря, без да се държиш като прасе, значи не ставаш за мой приятел.“ Така мислят жените. Точно затова се спичам, когато, без да искам, си поливам бялата риза с червено вино още на първите пет минути от вечерята. При това в ресторант като този... - Извинявай, идвам ей сега - казвам аз и се запътвам към тоалетните. Ако се виждаме за втори път, и двамата ще се посмеем на случката. Ако се виждаме примерно за десети път, тя ще каже: „Спокойно, скъпи, ще го изпера, като се приберем.“ Но ние се виждаме за пръв път, при това с много убеждаване от моя страна, затова наистина искам да направя добро впечатление на това момиче. Пред тоалетната ме посреща усмихнат възрастен мъж с разхлабена вратовръзка, който топи парцала в кофата и се приготвя да го пльосне на пода, за да го изчисти сигурно за стотен път тази вечер. Изглежда отегчен. Той ми се усмихва, аз също му се усмихвам и продължавам напред. - Заето е - казва ми той. - И ще ти препоръчам, ако си на зор, да си намериш друго място. - Защо? - Влязоха мъж и жена... - казва той заговорнически. - Мисля, че правят секс. - Секс в тоалетната? Това не е ли елитен ресторант? - Е, колко да е елитно... - казва той и се поглежда в огледалото. - Ами, цяла София говори за него... - Слушай сега - казва важно той. - Хайде да ти разкажа една история за това колко е елитно това място. И като цяло колко са елитни местата и жените... Оглеждам се, премислям вариантите още веднъж и казвам: - Хайде, разказвай. *** - Значи, имаше едно момче, дето се запознах с него преди време. Колкото тебе горе-долу. Та той беше шивач по професия. Шиеше предимно рокли за такива, елитни дами. Изглежда, че си харесваше работата, и сигурно беше добър в нея. Или поне знаеше много - нонстоп ми надуваше главата с кройки, шевове, коприни-моприни. Ама проблемът бил, че от всичко това не падали много кинти. Материалите са скъпи, но трудът е евтин. Та нашият човек си вършел работата като хората. Съвестно, бих казал, колкото и странно да изглежда това в днешно време. Вече се бил примирил, че няма да кара S-класа, и всичко било тип-топ. И тогава срещнал жената, за която иде реч, която... Той спира по средата на изречението, сякаш не може да намери правилните думи. - Която е много красива, предполагам? - подсказвам аз. - Не, виж... Нали си забелязал, че хората като разказват история, винаги дават някакви техни си преувеличени интерпретации. Ако разказваш каква риба си хванал, обикновено е толкова голяма, че не се е побрала в багажника. Ако разказваш как си пребил някой, той обикновено е някаква комбинация между Брус Ли и Бойко Борисов. Мен никога не ме е бивало в тая част и затова няма да ти говоря такива глупости. Но ще ти кажа едно. Първо, виждал съм я няколко пъти. И второ, ако сега от улицата дойде човек с пистолет и ми каже „брато, имаш два варианта - или да си тръгнеш по живо по здраво, или да те водя да правиш секс с тази жена и после да те застрелям“, веднага му казвам „води ме, брато“. Без да се замислям. Ама аз сериозно ти го говоря това. - Вярвам ти - излъгах аз, за да не прекъсвам разказа му. - Момичето било много над нашия човек както по външен вид, така и финансово, но той не се отказал. Първо почнал със стандартните неща. Давал й огънче, правел нещата така, че уж случайно да я срещне, докато се прибира, за да я изпрати до тях, между другото я питал какво ще прави през уикенда. Както и да е, накрая се стигнало до там, че я поканил на среща и тя приела. И като я питал дали има предпочитания за мястото, тя казала името на този ресторант. Чула от приятелка, че било приятно. Нашият човек бил на седмото небе. Веднага се обадил, за да направи резервация, и познай кой вдигнал... - Кой? - Аз, кой. - Да - съгласявам се. - Има логика. - „Имате ли двойна маса за тая и тая дата?“ „Разбира се, господине, по-усамотено място ли предпочитате...“ Всичко беше точно, докато не започнахме да си говорим в цифри, ако ме разбираш. Каза ми, че не може да си позволи да запази маса. Няма пари. А между другото това момиче, както всички хубави жени, си падаше малко кучка. „Дявол в рокля“, както се пееше в една песен. Сега, не ми се спори за това дали всички хубави жени са курви или не, ама само ще ти кажа, че откакто работя тук, не съм виждал момиче с вида на Мис България (тази от

2009-а не се брои) да реже лук в кухнята или да чисти пода. Явно и бащата на нашия човек е бил на моето мнение, защото му e казал така: „Сине, ако искаш пари, за да си купиш кола или да уголемиш бизнеса, става. Ама няма да ти плащам да черпиш някакви фльорци по заведенията.“ Нашият човек беше яко ядосан, но накрая ми се обади и ми каза: „Абе запазвай я тая маса, а пък аз ще видя как ще се оправя с финансите.“ Важното е, че е имал среща. *** В този момент си поглеждам часовника и осъзнавам, че момичето от моята среща ме чака вече петнайсет минути, а червеното вино е засъхнало на ризата ми и не знам въобще дали ще успея да го измия. В момента най-логичното нещо е да се върна при нея, но тъй като не знам как да се оправдая, че съм се забавил толкова много без резултат (със сигурност няма да споменавам, че някой е правил секс в тоалетната, за да не го сметне за намек), а и не искам тези петнайсет минути чакане да отидат на вятъра, накрая решавам, че е по-добре да се придържам към първоначалния си план. А има и още нещо - искам да разбера какво се случва в историята... *** - След като не можел да намери пари по никой друг начин, на нашия човек му останал само един вариант - да направи врътка. - Каква врътка? - питам аз, докато се опитвам да премахна петното от вино с една наплюнчена салфетка. - Нали ти казах, че при неговите поръчки всичките кинти отиват за материалите. Е, на предишния ден при него дошъл човек, който карал хубава кола и бил накичен с всякакви скъпи неща, и поръчал на нашия човек да му ушие рокля с ей тия и тия размери и от най-висококачествената коприна, която се намира на пазара. А коприната се прави от нишки на копринени буби. Докато чакаш бубите да направят достатъчно нишки за една рокля, може да ти се отели вола, и затова коприната е зверски скъпа. - Наясно съм с това - казвам аз. - И така. Той ушива желаната рокля, обаче сменя материала - вместо от даси-е**-майката-колко-висококачествената коприна, той я прави от някаква изкуствена коприна. Фалшива коприна, която е направена специално, за да се лъжат с нея капризните клиенти. Била много добра имитация на коприна, затова той бил сигурен, че поръчителят няма да хване разликата, а и да я хване, той винаги ще може да се оправдае, че е объркал материите. - Значи всичко е било окей? - Не! - срязва ме човекът. - Не е било окей. За да отиде на среща с това момиче, човекът е трябвало да направи компромис с работата си. А за един мъж компромисът с работата е компромис със себе си. Ти си малък още, за да го схванеш, но това е било същинска трагедия за него. Докато изпращал роклята, целият треперел и бил разкъсан на две между желанието си винаги да е прецизен и честен в това, което прави, и голямото си сексуално желание, което... което също не е за пренебрегване, така да го кажем. И дори като отивал на срещата, от една страна, се е радвал, че най-накрая ще се види с жената, по която си пада, но от друга, се е чувствал отвратително. Така. И той отива на срещата. Чака я половин час, докато се оправи, но за него това няма значение, защото знае, че тя се прави хубава за него. И когато накрая я вижда, изведнъж всичките му тревоги изчезват... - В смисъл? - Тя била облечена в неговата рокля. Роклята от фалшива коприна. - Хм... - По-късно тя му разказала, че тази рокля й е подарък от бившия й приятел, и му говорила много време за това от колко хубав плат е ушита и колко е скъпа. Нашият човек само се усмихвал и кимал. И тъй като вече нямало нищо, което да помрачи увереността му, той я свалил на момента... Заведе я ето в тази тоалетна! После ми каза, че точно там е правил най-добрия секс в живота си! Аз ги слушах отвън и мога да ти гарантирам, че през всичките шейсет години от живота си такова нещо не бях чувал! - И после? - Това е. На следващия ден не й се обадил, макар че знаел, че тя е твърде оборотна, за да му се обади сама. Просто вече нямал желание за това... Чистачът забеляза, че не казвам нищо: - Е, какво мислиш за историята? - Мисля, че си си я измислил тая история - казах аз и се засмях. Точно тогава се чу шум от течаща вода и след малко от тоалетната излязоха мъж и жена. Когато влязоха обратно в ресторанта, аз се обърнах, за да ги последвам. - Няма ли да влизаш, малък? - подвикна ми човекът. - Ти май забрави защо дойде? - Няма смисъл, това вино вече тотално засъхна - казах аз. - Ако ти свърши смяната, чувствай се поканен на нашата маса. Искам да те почерпя за хубавата история... и да те запозная с едно момиче.

CMYK Капитал Light стр. 10

разкази

НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО От Антон Терзиев

„Дали сексът е мръсен? Само ако не се миете.“ Мадона Луиза Вероника Чиконе

Тази вечер пред зала „Универсиада“ опашката е двойна. „Еротичното изложение“ се закрива. Краищата на върволицата шумолят като език на змия. Хората тихо и възпитано се ръгат, блъскат, настъпват, смигат. В ръцете си стискат фотоапарати, камери, енергийни напитки, гаджета. Аз - юмруци. Защото съм по тениска, защото е март. Тениската е с лика на Рон Джеръми живата легенда от 1700 филма за възрастни. Най-твърдо работещият мъж в шоубизнеса. За да могат всички да видят тениската добре, якето ми сега стои на задната седалка в колата. Скоро от неясно петно в далечината охраната на входа добива очертанията на уморена красавица и две млади бичета. Мацката поема фалшивата ми прескарта и връчва фалшивата си усмивка. Нататък свенливите ми профинамерения бързо изчезват в общия екзалтиран хаос. Течението ме отвежда до подредена като за рекламно експо зала. Вместо хора с брошури и дипляни

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 11

разкази обаче тук в алуминиевите клетки се разхождат опитомени пантери. Като казвам опитомени пантери, имам предвид точно това. Величествени грациозни котки, зад чиито хипнотични жестове и погледи има хилядолетен опит. Хоризонтални транспаранти носят петбуквените им имена. Пантерите излизат от клетките само ако са придружени от горили; време е да се качат на сцената или да отидат в Частния театър. Частният театър е обособено с параван сепаре, където срещу допълнителна сума можеш да събираш с език телесните им сокове. Тези, които нямат достатъчно пари, но искат да отъркат бузи в сърцето им, могат да запечатат това със снимка. Топлес създанията благославят с майчински, всеопрощаващи прегръдки. Блудни синове със замъглени очи нагласят в кадър изплезен език. Приятели или примирени жени снимат. Моите очи принадлежат на Symba - италианско шоколадово блокче с огромни руси фитили. Съдбата на Симба е да бъде рисуваща еротични татуировки с маркер туземка. Работата й позволява да заема позите, заради които няколко милиона натурални туземци стоим до късно пред компютрите си. Писклив глас на скрит в мелето водещ привлича вниманието ни. Последният обявява предстоящата атракция - Linda Racz & Regina Moon. Кръгъл екран, висящ във въздуха, излъчва рекламния им спот. - Като на „Пинк Флойд“, копеле, от оня концерт! - кискат се невротично зад мен. Дуетът се появява на петнайсетсантиметрови платформи, с пищни кринолини и огромни ветрила от щраусови пера. Над главите им машина за балончета плете прозрачна феерична завеса. Почти по едно и също време прогърмяват Pray на Мадона и нечовешки рев. Кринолините падат - камерите и адреналинът скачат горе. За да видя нещо, гледам именно в гората от дисплеи пред мен. Сценарият изисква участието на човек от публиката. Ядрото на една агитка излъчва кандидат. Голите унгарки го посочват на прожекторите, прожекторите на нас. Момчето се подчинява и смутено изкачва стъпалата зад тонколоните. Линда и Реджина го захвърлят на стол в средата и започват да кръжат около него. На Джо Кокър го събличат. Едната сяда върху коленете му и бавно обработва лицето му с език. Без да го докосва наистина. Краката й са на три без петнайсет. Щраусовите пера на другата веят точно там, където си мислиш. Следва „Роксет“ и втриване на гел-лубриканти в гърдите на момчето. Началният ентусиазъм на доброволеца е зает от тревога - не-ста-ва! Докато ръцете му конфузно дърпат ръба на слиповете нагоре, триста и двама души дърпат надолу. Водещият конкурира машината за балончета с торба смешки за потенцията на българина. Това не помага на българина, ама грам. За да възвърне контрол върху вцепененото си достойнство, клетото същество би убило майка си. Изведнъж Линда вади отнякъде двоен сребрист гердан. След няколко хореографски трика герданът преминава в ръцете на партньорката й. Никой обаче не разбира къде изчезва аксесоарът след това. Поне до момента, в който Реджина не поднася към мократа измъчена глава на момчето най-горещата си точка. Там се поклаща нещо сребристо. Момчето разбира какво се очаква от него и протяга устни. Тазът на Линда се задвижва зигзаговидно нагоре. Топче по топче броеницата изпълзява обратно. Свлича се, върху опънатите до краен предел нерви и слипове на момчето. Никога до този момент не съм ходил на стриптийз или нещо подобно. Споделянето на емоции на публично място ме предразполага точно толкова, колкото и размахана с чувство полицейска палка. Част от причината навярно е от средата на 90-те. Баща ми се грижеше да ставам точно в седем. Идеята навярно е била да се изтъпанча пръв в Художествената гимназия в осем, с което да дам повод за омраза на тъпите копеленца от класа. Но не това е важно в случая. Една вечер, преди да заспя, бях забравил да пъхна учебното си помагало („Табу“) под леглото. (Вестникът „Чук-чук“ би вършел същата работа, но самата идея да произнеса това име пред някой вестникар можеше да ми докара инфаркт.) Сутринта, в секундата, в която усетих натискането на бравата, се изпружих тревожно. Гуреливият ми поглед вече беше забит в пода, целият застлан с хартиени цици. И „чукове“. Още на същата сутрин бях регистриран незабавно в програмата за рехабилитация на проблемни подрастващи „Сподели и довери“. А аз самият често разглеждах „скритата“ богата колекция на баща ми в ателието. Сещам се за горната случка, докато взимам автограф от румънската звезда на изложението Alina Plugaru. Фигурата й не е перфектна като на останалите, затова и повечето зрители я пренебрегват. Искам да направя нещо, което да легитимира отново статуса й на мокра мечта, затова й казвам „You were so great tonight!“, докато вземам автографа. После правя тур около изложените като в супермаркет латексови изделия, вибратори и надуваеми кукли. Продавачките на добавки, спрейове и силиконови протези валсират на място. Тайната им надежда е да привлекат вниманието на някой продуцент, като копират професионалистките. На алтернативна сцена хип-хоп ескорт от български фитнес гърли се грижи градусите на температурата да не падат толкова ниско, колкото страстите. Високите им токчета бодат тийнейджърите както шиш хартиени отпадъци. Танците им гравитират около разгърден небезизвестен софийски

културист с микрофон. От колана му стърчи дръжка на пистолет. Така и не разбирам защо. За разлика от него в редиците на журналистите стрелят напосоки. Дигиталните им органи изпиват кислорода. Въздухът лепне от феромони, слюнка, коприна и анаболни вратове. На тази планета си имат Крал, имат си и Кралица. Лишените от фантазия инстинкти са им отредили формата на мъжки и женски гениталии. Зад тях стоят гастролиращи трупи и соло артисти. Изпълнители, майстори, аматьори. Звезди! Керван слуги, чакащи да заемат поза пред и зад Негово височество Органа. В намерения рай ябълката е заменена с праскова, а своеволието смазват с лубрикант. Над възвишените ценности, култура, идеали преобладават низшите, само с един вдигнат среден пръст. Докато обмислям философските аспекти на ситуацията, водещият дава думата на възпълен англичанин по маратонки, суичър и бръсната глава. Порноиндустриалецът се прокашля, слага длан за козирка и оглежда аудиторията. Предните редици изтръпват. От него зависи коя ще стане богиня или титан и кой ще си остане на Земята. Боже, погледът му спира върху лика на Рон Джеръми на гърдите ми! Поздравява ме с отривисто вдигнат палец! Глупости. Никой не реагира на тематичното ми облекло. - Хелоу, София! Искаш ли да чуеш моята история? Искаш ли да разбереш как станах неприлично богат? Ха-ха. Окей, окей. Бях моден фотограф. Така започна всичко. Помагах на един приятел режисьор да снима нискобюджетни софт продукции. В същото време основната ми работа беше да правя фотосесии за известен моден канал. Случи се обаче инцидент. Автомобилна катастрофа прикова приятеля ми на легло. Положението рязко и необратимо се влоши. Преди да почине, той ми предложи нещо. Да продължа работата му с неговия екип. Размишлявах само една секунда. Не повече от секунда. Това е. И сега съм тук. Край на историята… Младата порногенична беге водеща на тиви канал до мен чака англичанина да приключи, за да му вземе интервю. Добре подкрепените й гърди се вълнуват. До нея операторът е като омагьосан. И той се вълнува. По дяволите! И аз се вълнувам! - В този бизнес хората те сочат с пръст - продължава ораторът. - Навсякъде, на всяка крачка. „Ти!“, заклеймяват те. „Ти си мръсник!“ Но ние бачкаме здраво и чековете не ни се връщат. Отглеждаме семейства. Добре облечени, богати мръсни семейства. С парите на точно тези хора. Живеем пред шибания пръст на обществото! Ето за това смятам, че заслужаваме баснословните си хонорари... Англичанинът отпуска микрофона и отпива глътка вино от чашата си. Публиката притиква слюнка на сухо. - Нека изясним нещо веднъж завинаги. Окей? Порнобизнесът не е работа, за която да се колебаеш или да увърташ. Да буташ по малко напред. Да бачкаш за пенсия, за данъчни облекчения, за по-висок социален статус. Не е и хоби за уикенда. Не можеш да я вършиш наполовина, временно, по малко. Запомнете! Етикетът, който ти лепват на челото, е за цял живот. Парите в банковата сметка - не. Така че помислете добре! Желаете ли моето място? Двайсет минути по-късно водещият обявява началото на края. Персоналът по поддръжката излиза на светло. Техниците започват да събират кабели, да навиват плакати. Гардовете отвеждат пантерите в бокса. Последната еротична татуировка на Симба остава нарисувана само наполовина. По павилионите остават недопити чаши и фасове с червило, бутилки. Остават разпечатаните на огромни формати зърна и бедра. Групите се пръскат неохотно. Повечето се оглеждат за място в долнопробното кафе във фоайето на залата. По едно на излизане. Изложението приключи. Без увод, но със заключение. Духът е заключен, а ключът лежи на дъното на човешката похот. За да го отключиш, трябва да си Хари Худини. А всеки фокус и фокусник са до време. Само за момчето от сцената с Линда и Реджина проблемите тепърва започват. Агитката му я няма. Ризата му я няма. Лубрикантът стои на гърдите му. Зениците му разширени. Съзнанието - възпалено. Гори. В ръцете му - торта. Купил я е от специализиран щанд. В центъра на тортата стърчи нещо от бишкоти, крем карамел и стърготини. Общо взето, може да се каже, че наподобява член. Момчето влачи захарната кула по петите на охраната. Иска да зарадва „своите“ момичета със сладкия подарък. Единственото нещо, с което гардът го удостоява, е сянката на широкия си гръб. В скоро време ще бъде изритан. Никой не дава вид да се интересува какво става пред очите му. Аз също. Прибирам се пеша. Духа вятър, но мен поне известно време това няма да ми пречи. Даже не се сещам за колата и якето. В дясната си ръка стискам картичката с автографа. На гърба й са петбуквеното ми име и думата kisses, заградени в сърце със златен маркер. От моето момиче.

CMYK Капитал Light стр. 12

разкази

ШОФЬОР НА ТАКСИ От Деян Барарев

„Двайсет години по-рано, казва ми той, но не гледа към мен, а към пътя, всичко беше по-добре. Всичко.“ „Какво е било по-добре?“, питам аз, въпреки че не ме интересува. „Осемдесет и осма година беше приет законът за самоудолетворяването.“ Аз се усмихвам и движа ръката си по въображаем цилиндър нагоренадолу. Гледам го въпросително. Той не се усмихва. „Кога си роден бе, младеж?“ „1987.“ „Затова не разбираш.“ „Две години преди началото на „прехода“, нали така?“ „Точно така.“ Пука ми. „Законът на удолетворяването“, повтаря той. „И не става въпрос за чекиджийство тук, а за това как всеки може да използва собствената си кола за такси.“ Кимнах. Колко е триста петдесет и две по сто двайсет и три? „Един приятел направи трийсет хиляди за една година. Това беше един апартамент тогава.“ „Може да ме оставиш ето тук. Колко ти дължа?“ „Пет лева.“ „Ето, задръж рестото.“ „Мерси.“ Излизам от таксито и безцелно тръгвам по улицата. Не харесвам бакшиши. Много говорят. Четирийсет и три хиляди двеста деветдесет и шест. „Добър ден, за центъра?“ „Качвай се.“ За какво въобще излязох? „Така като те гледам, ми изглеждаш на интелигентно момче...“ „Сериозно, за първи път го чувам.“ „Знаеш ли, че веднъж таксиметровите шофьори се бяха събрали и бяхме обвинили Иван Костов за смъртта на едно момче?“ Сякаш предишният разговор не беше приключил, а беше продължил сега, в това ново такси. „Сериозно?“, казвам, въпреки че въобще не ме интересува, даже мисля, че съм го чувал това. „Да. Една жена беше убила детето си и го беше изхвърлила пред Народното събрание, но всичките шофьори се кълняха, че са видели как Иван Костов го е убил това момченце. Просто е минал през него с колата си.“ Лицето му доволно, гордо. От какво? „Ти беше ли там?“ „Аз ли? Не, но веднага като разбрах, отидох. Като цяло само ги гледах и се съгласявах с тях. Те изглеждаха много сигурни. Разказваха го, сякаш са били там, когато се е случило.“ „Интересно.“ Той млъква. Пали цигара. „Притеснява ли те това?“ „Не.“ „Ако те притеснява, ще я изгася.“ „Няма проблем.“ Известно мълчание. „Може ли една?“ „Какво, цигара?“ „Да, може ли?“ „Да, заповядай, пич.“ Нямам запалка. „Запалката мога ли да я използвам?“ „Да, разбира се. Заповядай.“ Той натиска запалката на колата.

„Извинявай, гледал ли си „Шофъор на такси“?“, питам го аз. „Шофъор на такси?“ „Да, с Робърт де Ниро?“ Запалката кликва, готова да запали цигарата в устата ми. „Гледал съм го, ама много отдавна. Не си го спомням“, казва той и ми подава запалката. „Хареса ли ти?“ „Не си спомням.“ „Не смяташ ли, че е малко странно, че не си го спомняш?“ Той ме поглежда въпросително. Не разбира какво казвам. „Не знам, пич.“ „От колко време работиш това?“ „Мисля...“, той се почесва по челото, което отразява някаква изкуствена светлина отвън, свечерява се. „Мисля, че от десет години. Петнайсет.“ „Доста време.“ „По едно време работех нещо друго.“ „Какво?“ „Къде трябва да те закарам, че вече сме в центъра?“ „На ЦУМ ме остави.“ „Добре.“ „Кажи, какво друго си работил?“ „Ами, бях в Германия няколко години. Но не ми хареса там. Имаше работа само за общ работник. Затова се върнах.“ „Аха.“ Губя интерес. Спирам да го гледам. Изпушвам си цигарата и той ме оставя на ЦУМ. Оставям му бакшиш. Таксиметровите шофьори много обичат да говорят за себе си. Като непубликуваните писатели. Те и публикуваните са същите. Както и да е. Няколко часа за губене. Вдигам ръка и той спира. „Накъде?“ „Към Народното събрание“, казвам и сядам до него. „Да не си депутат нещо?“, гледа ме изпитателно той. „Приличам ли ти на такъв?“ „Знам ли ги шарлатаните, всякакви форми приемат.“ „Ако бях депутат, щях ли да се возя в такси?“ „Що, какво му е лошото?“ „Няма нищо лошо, но ако бях депутат, щях да си имам шофьор и кола, който да ме чака навсякъде.“ Той се усмихва, обръща се към волана и потегляме. Там, където Иван Костов е убил онова дете. „Знаеш ли, че модерната музика е била измислена в Куба?“ „Не“, той ми тегли един бърз поглед, снимка. „Испанците са си водили роби на плантациите и по време на почивката и празненствата струнните инструменти на белите земевладелци и барабаните и ритмите на негрите са образували интересен нов синхрон, който днес ние наричаме джаз, рок, поп, блус, хип-хоп...“ „Ти какво, да не четеш много?“ „Точно така. Защо, ти не четеш ли?“ „Нямам време. Много работа.“ „Разбирам.“ С този така и не си говорим повече. Той ме оставя пред Народното събрание и аз му оставям бакшиш. Народното събрание е осветено от специални лампи, вградени в земята. Денят бавно свършва. Нощта пада бавно над града, прикривайки грозотата и мръсотията му, истинското му лице. Много хора на едно място, които се разминават всеки ден, ходят близо един друг, хранят се на метър разстояние, всеки дълбоко погълнат в собствения си свят. Над входната врата на народното събрание има надпис с големи златни букви „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА“.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 13

разкази

CMYK Капитал Light стр. 14

разкази

КОНТИНЮИТЕТ ПО ПЕРВАЗА От Ангел Филчев

Късна зимна вечер. По улицата притичва гол мъж. Двама минувачи коментират. - Виж: ексхибиционист! - казва единият. - По ми се струва, че се калява? - възразява другият. - Не бе, не… Връщам се от казиното - уточнява голият.

Вървях по десния тротоар на една тясна уличка към булеварда и тъкмо се бях зазяпал към отсрещната баничарница, от която се носеше автентична миризма, когато погледът ми подскочи нагоре. Може би подсъзнателно бях дочул някакъв звук или периферното ми зрение беше отбелязало рязко движение. Но това, което видях, ме накара да забравя за баничките. По козирката под първия етаж се движеше съвършено гол млад мъж. Направи няколко бързи прибежки като паяк, като се придържаше за каквото му падне, и после без да му мисли скочи върху покрива на паркирания край тротоара автомобил. Возилото трябва да е било москвич, защото ламарината му дори не се и огъна. Оттам мъжът се приземи светкавично направо на

паважа. Същински Тарзан. За негов късмет по това време по улицата приближаваше такси, което рязко спря, за да не го прегази. Човекът се шмугна вътре, вратата хлопна и таксито отпраши с мръсна газ, та се не видя. На случайните свидетели направо им увиснаха ченетата, а на някои май дори им се струваше, че само им се е привидяло. Погледнах нагоре с тревожно очакване, че ще има продължение на тази драма, но не се появи никой. Зад прозорците със спуснати завеси не се мярна дори силует. Дълго не се бях замислял защо съм запомнил с такива подробности тази случка, която всъщност не ме касаеше, а напълно съм забравил много други. Например как сме се целували с едно много мило момиче

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 15

разкази в „Латерна Магика“. И след време, когато тя ми го припомни, аз, тъпакът, вместо да кажа нещо от сорта на: Jo, byl to nejkr sn j i okam ik m ho ivota („Да, това беше най-прекрасният миг от живота ми“), взех, че изръсих: A jse si jist e jsem byl to ja? („Ама ти сигурна ли си, че това съм бил аз?“) Но веднъж, както се бях изтегнал на горещия пясък на пустия заради жегата плаж, се размислих и разбрах, че е имало защо да я запаметявам - заради континюитета. Трябва да си призная, че и аз като оня пич не съм съвсем праведен. В смисъл, че освен на жените си едновременно съм изневерявал и на всичките си любовници. Така че не е зле да се поуча от чуждия опит, вместо да го придобивам на гол задник. Което рано или късно се случва с всеки, особено ако има навика да се забърква с колежки. А Саня например беше една точно такава пищно надарена от природата мацка, на която на всичко отгоре, както и на мен, сексът й беше едно от основните хобита. Така че нищо чудно, че в един готин ден пътищата ни се пресякоха. Или по-точно - кръстосаха. Лабораторията, в която работеше единствено тя, беше закътана в задния двор на института и гледаше точно към коридора на бараката на нашия научен отдел. И от тоя миг нататък, като ми писнеше да допринасям научно, прескачах отсреща, а тя пускаше райбера. И се отдавахме на непринуден разврат - важна социална придобивка към мижавите заплати на късния соц. Един ден Саня обаче замина на обмяна на опит в братска Полша и доста се позабави. И когато след месец ми звънна от аерогарата и ме осветли, че се връща с ноу-хау по половия въпрос, веднага припнах на крилете на хормона към семейното й гнездо. Мъжът й - какъв късметлия, също бил в командировка, но в братска Куба, така че тя ме посрещна много натъжена - по черен траурен пеньоар, под който нямаше нищо. За да не разхищаваме ценни секунди на обществото, понеже това естествено ставаше в работно време, още от антрето и аз започнах да се освобождавам от обременителните аксесоари на цивилизацията. Но едва си бях изул едната маратонка и донейде единия крачол, на вратата се зазвъня и затропа като при пожар. Всеки, преживял подобно нещо, ще се съгласи, че нямаше как да не се почувствам като в небрано лозе (и то чуждо). Затова започнах светкавично да се рецивилизовам. А Саня направо изпадна в паника. И което е по-лошото, понеже бях на неин терен, започна да командва. При това й хрумна най-тъпото - да подходи не творчески, а според предписанията на закостенялата класика. И вместо да ме настани, макар и с известно закъснение, в кухнята и аз ни лук ял, ни лук мирисал да се правя на съседка, поканена на чашка кафе (в случая полска цикория), взех, че я послушах. А тя беше казала: - Бързо! Влизай под кревата! Това сигурно е баща ми. Ужас! Не трябва в никакъв случай да те вижда! Нали съм ти разправяла - тоя човек е направо щур… „Е сега я втасахме“, помислих си аз - също като онези пич над баничарницата. Защото знаех, че баща й е полковник от ДС, и се бях наслушал от нея на всякакви легенди и страхотии за него. Така че, миг след като ми светна какви неприятности може да ми докара, с маратонка в ръка и чорап в зъбите се озовах под брачното ложе. А мръсникът, изглежда, е знаел, че съм в чуждата дупка. Сигурно е бил някъде наблизо, когато съм доприпкал, и се е лепнал съвсем професионално за мен веднага щом съм се вмъкнал в блока. Но аз, тъпакът, така и не загрях. Също като оня над баничарницата. Саня отвори вратата, побеснялото ченге връхлетя в стаята и тя така се обърка, че започна да разтоварва като смахната двата гардероба: завивки, одеяла, дрехи - всичко. И да ги трупа върху леглото - демек: виж ме каква съм домакиня, ще правя основна чистка, що не се чупиш? Само и само за да зарови по-надълбоко вещественото доказателство - сиреч мен. А така все едно че ме сочеше с пръст: Ей го тоя дето го търсиш - точно тука отдолу се е скатал! И след като неуспешно се опита да го прати за тиквички, чувам: - Престани да си играеш с тоя пистолет, че ме изнервяш! Наострих уши и наистина чух едно ми ти злокобно прещракване, не ти е работа. „Олелее, викам си, докъде се докарах. Тоя дебил като нищо ще вземе да ми свети маслото. Или поне ще ме гръмне в топките. Тия копелета не си поплюват - ще ме минат после като самоотбрана срещу квартирен крадец и това е. Егати позорната и нелепа участ. Поне да ме бяха гръмнали за някоя по-светла кауза. Или заради някоя по-

готина мацка.“ В отчаян опит да спаси положението Саня се опита да го примами оттатък. Тръгна към кухнята и казва: - Ела, моля те, да ми помогнеш да... не знам какво си. Но ченгето, естествено, не се хвана. И вместо да тръгне след нея, веднага щом тя щукна така лекомислено нататък, приближи до кревата и започна да души. И да се опитва да си промуши главата отдолу. Дали похотливата му щерка не е забравила да забърше праха? Но понеже беше доста дебел, това го затрудни. И аз успях да докопам една възглавничка, която се оказа на ръка разстояние, и да запуша амбразурата на жалкото си пишман укритие, точно пред нахъсаната му зурла. „Дано поне не ме идентифицира, си казах, че шефът само това и чака.“ Бях забърсал, без да искам, една от неговите мадами, така че само дебнеше сгоден случай да ми духне под опашката. Нямаше да има никакъв проблем. Моралът в института, и всичко въобще у човека, трябва да е, както е казал Горки, прекрасно до дупка и прочие. А аз очевадно не се вмествах в моралния кодекс, който току-що бе публикуван в целия ни печат. Уви, дебелакът успя да клекне и чувам: - Излизай, твойта мама! Саня, като разбра как се е променила изведнъж обстановката и че вече няма защо да се прави на света вода ненапита, дотърча и започна да го уговаря: - Иди си, моля те… хайде не прави скандали, после ще се обясняваме… Ама ченгето не кандисва и вика: - Да излиза, че верицата му ще разкатая! Е, вече нямаше какво да се правя и аз, че ме няма. Трябваше да измисля как наистина по-бързо да изфирясам. Че при тоя карък, дето ме гони, току-виж се върне ненадейно и мъжът й. - И остави най-после тоя пистолет! - чувам как настоява Саня. Е, това много ме успокои. Един вид - спукана ти е работата, копеле. Ако ти надупчат само задника, ще си голям късметлия. Какво да правя? Поизбутах малко леглото напред, така че да си понадигна главата иззад чеиза - откъм стената, та да заема по-изгодна позиция. Добре, че вече бях успял поне да си обуя маратонката. „Смотаняко“, казах си аз. „Трябва да си бърз и решителен като онзи над баничарницата. Той трябва да ти е еталонът!“ Саня, като видя, че нещо мърдам - значи имам идея, се надвеси над юрганите, така че успях да й прошепна: - Броя до пет и обръщам барикадата! Гледай да го неутрализираш някак, докато се изстрелям! Изстрелям - какъв само кофти глагол! Иначе креватът не беше проблем - и да го вдигна, и да му го нахлупя на тиквата. Ама да го нямаше тоя пищов. А и да не трябваше да катапултирам инкогнито. Тя кимна и аз започнах да броя, все едно ще хвърлям граната. На пет креватът изхвърча към тавана, а аз към вратата. Пътьом гледам през нахлузената на главата ми тениска, че ченгето стиска не чекисткия си макаров, а някаква детска играчка - на внучето. „Боже!“, викам си. „Тая Саня щеше да ме побърка - пистолета, та пистолета.“ Но нямах време да се възрадвам. Защото видях, че ченгето се чуди какво да предприеме, та поне да изглежда, че се е опитал да защити честта на фамилията. С един скок се озовах пред външната врата и дръпнах дръжката с такава сила, че тя ми остана в ръката. „Е, сега я втасахме“, казвам си. Опитах се да я натикам обратно и пак да я натисна, но тя не влиза, проклетата. А ченгето, гледам, ситни към мене, но май нещо много-много не му се бърза. Че като ме настигне, тогава какво ще прави, а? Току-виж съм го смотал, както съм разстроен от престоя под ложето, та съвсем да му провисне гребенът. Разгеле, пустата врата най-после се отвори. Хукнах надолу по стълбите и ме напуши такъв смях, че едва не си изкълчих глезена. Седнах на стъпалата два-три етажа по-долу, да се обуя както трябва. „Край, казах си, свърши.“ Както сигурно си е казал и оня пич от перваза над баничарницата, ама когато беше вече в таксито. Само дано фамилията утре не размаха рога пред шефа, та да се наложи да дрънкам врели-некипели в тая жега, като онзи по лондонските улици посред зима. Защото тука няма как да мине тоя номер - казината в родината са забранени за нас, туземците.

CMYK Капитал Light стр. 16

разкази

ЕДИН ДЕН НА Д-Р ФЕТВЕДЖИЕВ От Мартин Георгиев

Доктор Фетведжиев седеше на специалния си стол с крака върху бюрото, държеше в скута си тетрадка голям формат и пишеше ли, пишеше. Беше толкова погълнат от задачата си, че само от време на време, когато протягаше ръка към чашата с изстиващо кафе, влизаше в допир с действителността. Специалното на простия канцеларски стол бяха подрязаните задни крака. Така беше придобил изключителна стабилност в желаната поза. Зад гърба на доктора имаше шперплатова преграда и до неотдавна през нея се чуваха подозрителни пъшкания, които го бяха накарали да помисли, че колегата оттатък е изключителен сексманиак, докато не разбра, че човекът просто има астма. После се появи нов съсед и зад преградата започнаха да се чуват предпазливи стъпки и потърквания, наподобяващи шумове от човек, който се опитва да подслушва. Върху стената можеха да се забиват пирони и с течение на времето върху нея виснаха четири дипломи за специализации, на които никой не обръщаше внимание. И една пета, обект на всеобщи подигравки, с която докторът много се гордееше. Трета награда от конкурс за научнофантастични исторически радиопиеси. Веднъж, пристигайки както винаги по-рано от другите, Фетведжиев забеляза върху пода купчинка стърготини. Някой беше провъртял отвор в шперплата. Той самият отдавна се канеше да направи такъв, но все забравяше да донесе дрелка. Затова извади подготвения отдавна чеп от молив „Hardtmuth - HB“ и го навря в дупката. Вече имаше къде да закачи и различните табелки за приемното време, за които джамджийските пирончета бяха слаби. Будилникът на мобилния телефон изкукурига, Фетведжиев затвори тетрадката и пусна радиото: - ...а сега продължаваме с две новини от последната секунда. Една добра и една лоша. От коя да започнем? Последваха възгласи: - От лошата! От лошатааа... Радиоводещият веднага се съгласи: - И аз мисля така, макар че можехме да си я оставим за десерт. Ха-хаха... И така: Трийсет и трима от сто петдесет и шестимата заместник-министри при изпълнение на служебните си задължения в резервата Грухлата са се заразили от неизвестна ужасна болест!... Но Фетведжиев така и не можа да формира професионално мнение, понеже звънна телефонът. Беше сестра Цицоркова, която отскоро беше издигната в центъра по хематология и кръводаряване, тъй като имаше забележителни цици. - Добър ден, Пепо! - каза свойски тя, с което събуди някои спомени. - Добър да е… - отговори с известно съмнение Фетведжиев. - Как е пациентът? - Взехме му кръвна проба. Резултатите ще станат готови някъде около обед, но не знам дали ще свършат работа. Пациентът имаше само пет литра - оплака се тя. - Е, колкото толкова. На вратата настойчиво се потропа, така че докторът трябваше да затвори и да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения. - Следващият, моля! Име? Фамилия? От какво се оплаквате? Покажете езика. Кажете „А-а-а“... - изрецитира Фетведжиев, като се опитваше да създаде клинична атмосфера. Не харесваше ченгетата - не като такива, а напротив - защото повечето не се различаваха от глутниците мутри. Но тия от отсрещната сграда, които приемаше по спешност, харесваше най-малко. Сложи слушалките и го преслуша отпред, после откъм гърба. Изкомандва: - Ръцете по-ниско... Все едно, че доите коза... Прави едно - прави две... Откъм пациента се чу особен звук, който накара доктор Фетведжиев да размаха ветрилообразно ръка под носа си. Не за пръв път си помисли, че може би трябваше да избере друга професия. - Вие май идвате за трети път? Странна работа…Е, пак свещички! По-мощни. Драсна рецептата и по навик подвикна: - Следващия! В кабинета почти в галоп влезе човек с издължено лице, големи зъби

и чанта от крокодилска кожа. Беше стар познайник на доктора от ученическите години, но превратностите на живота толкова ги бяха разделили, че си говореха на вие. - Сега пък какво ви мъчи, господин Димитров? - поинтересува се Фетведжиев, след като се здрависаха. - Вижте докторе, аз от известно време... имам чувството, че съм кон - изцвили новодошлият. - От колко известно? - Откакто се помня. Но напоследък се задълбочава. - Какви са самонаблюденията ви? - Жена ми твърди, че по време на секс цвиля продължително - похвали се пациентът. - Хм… И на мен ми се е случвало. Това притеснява ли ви? - Не знам, докторе, но нея я притеснява. Понеже съм започнал да го правя и на сън. - Да... Разбирам... Това, струва ми се, не е нелечима болест, но лечението може да се окаже доста... Димитров изпръхтя с разбиране и тръсна глава: - Това не е проблем, докторе, никакъв проблем. Бил съм депутат, сега съм съветник на президента, спечелил съм доста авторитетни надбягвания и… Димитров разкопча чантата си и я напъха под носа на Фетведжиев. Съдържанието й беше наистина впечатляващо, така че на доктора не му оставаше нищо друго, освен да каже: - Дай Боже всекиму! Дай Боже всекиму! Но аз имах предвид „продължително“. Той се върна зад бюрото си, зае се с досадното попълване на документите и докато ги подаваше на пациента, обясни: - Това е направление, господин Димитров. Имате нужда от някои изследвания. Знаете ли къде е Четвърти километър? - Не, докторе. Но няма проблем, повечето от колегите от парламентарната група… - Е, да - съгласи се докторът. - Да, разбира се. Димитров изпръхтя, подритна и излезе. Фетведжиев погледа замислено след него и без особен ентусиазъм подвикна: - Следващият! Този път се появи дама с такива форми и походка, че Фетведжиев, който не обичаше чалгата, неволно започна да си тактува с показалец. После се овладя и кимна любезно, като показа всичките си зъби. - Добър ден, доктор...? - погледна го въпросително дамата. - Фетведжиев, госпожо. От какво се оплаквате? - Ами... от съпруга си, докторе. - В смисъл? - попита предпазливо Фетведжиев, като усети, че въздухът се изпълва с флуиди. - Ами... сексуален? - Бихте ли... конкретизирали, моля? - Ами... не ми е достатъчен. - Но, госпожо, защо не си намерите любовник? Струва ми се, че това не би трябвало да е проблем за вас? - Докторе, аз имам... - започна дамата и спря, за да ги преброи на пръсти. - …седем любовници. Но и те не са ми достатъчни, разбирате ли? - Уважаема госпожо, това май си е сериозно страдание - каза неспокойно Фетведжиев и хвърли поглед към табелките за работното време. - Какво ли бих могъл... да направя за вас? Влезте в кабинката. Съблечете се до кръста, моля. После откачи табелката с надпис „Задължителна почивка до 10:30“, извади от чекмеджето дебел флумастер и като помисли малко, поправи часа на 10:50. - Докторе, от кръста нагоре или от кръста надолу? - долетя иззад паравана Фетведжиев отвори вратата, закачи табелката от външната страна въпреки брожението в коридора и чак тогава, докато търсеше ключа, уточни: - Надолу, уважаема госпожо. Надолу. Но после може и отчасти нагоре... 18

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 17

разкази

CMYK Капитал Light стр. 18

разкази 16

Половин час по-късно колегата от другата страна на шперплатовата преграда научи и следващия цикъл от терапията. - Можете да идвате на контролен преглед всеки вторник и четвъртък около 10 часа. Това устройва ли ви? Пациентката примирено отвърна: - Отчасти, господин докторе... Но моля да ми напишете потвърждение за... процедурите, защото… Гласът й премина в шепот и любознателния колега не можа да чуе края: - …мъжът ми е голям невежа. Твърди, че съм курва. - Шшт! - прекъсна я докторът. - Не говорете така. И стените имат уши. В потвърждение на думите му иззад преградата се чуха предпазливи отдалечаващи се стъпки. В коридора отново настъпи суматоха, но Фетведжиев не й обърна внимание. Върна се зад бюрото, седна на специалния стол и се замисли. Коя дата беше днес? И кой ден? Но после махна с ръка. - Име? Фамилия? От какво се оплаквате? Покажете езика. Кажете „А-а-а“... А, пак ли вие. Ченгето измуча, колкото да не му строши хатъра. - Е, ръцете на бюрото. По-ниско... Все едно, че доите пръч. За лицеви опори... прави едно - прави две… - Пррррр... Въпреки че този път беше нащрек, Фетведжиев не успя да избегне обгазяването, така че му се наложи да приседне на бюрото. За миг загуби ориентация и каза: - Влезте в кабинката. Съблечете се до кръста… Колегата зад шперплата загуби и ума и дума. След като чу и отговора на пациента - „Докторе, от кръста нагоре или от кръста надолу?“ - той се изстреля към вратата на своя кабинет и превъртя ключа, като си шепнеше: „Леле-мале, тоя май не пробира…“ - Остави! Няма нужда! - коригира се Фетведжиев и след като дълго писа рецептата, обясни: - Супер макси гранд! Като за слон! Следващият! Вместо пациент този път в кабинета неочаквано нахлу колегата Колипатков с пушка през рамо, шапка с перо и каиш с куки. С едната си ръка стискаше за ушите труп на заек, а с другата влачеше за ръкава някакъв кален и брадясал тип на неопределена възраст. - Здрасти, Пепо - каза свойски Колипатков. - Е, ти тука живот си живееш. Да знаеш какво ги е сполетяло колегите в Грухлата... - Чух, чух, да не би и ти... - притесни се Фетведжиев, като си мислеше, че само това му остава - да му натресат и дежурства в операционната. - Не бе, не… При мене всичко е наред - два заека, пет яребици, четирима нови пациенти с огнестрелни рани - успокои го Колипатков. Искам само да пооправиш тоя пич, Парека му викат, че мене ме чакат с дивеча за вечеря. - Какво му е? Да не би да е от… - Не бе, не е. Айде чао - каза Колипатков и излезе. Фетведжиев се обърна към пациента. - Е каква е болежката? Парека само посочи изплезения си език и измуча: - Ъ-ъ-ъ... - Господи! - ужаси се Фетведжиев. Докторът прецени, че едва ли ще може да изтръгне от пациента някаква информация дори с индийски мъчения, затова махна с ръка и се запъти към телефона. - Здрасти, колега! Има ли начин да изпратиш за малко сестра Колищъркова? Да, онази с големите… същата! Добре, добре, половин час, не повече… И като се обърна към Парека, поклати глава: - Почакайте там до прозореца… С гръб към кабинета, моля! Следващия! Този път беше достатъчен и един поглед: - Влезте в кабинката. Съблечете се до кръста, моля. Госпожицата се обърка: - Ама... аз не съм болната. За мамчето сме. Доктор Фетведжиев едва сега забеляза по-възрастната пациентка, която следваше по-младата. - А, добре тогава. Приближете се, госпожо. Кажете „А-а-а“. От какво

се оплаквате? - Изгубих апетит, господин докторе. Изпия сутрин един гол чай, хапна няколко сандвича, после чак към десет огладнявам пак. И така чак до обед... - Разбирам, госпожо. Застанете тук, до този господин. Направете място, господин Пареков. Покажете пак езика… Останете така. Фетведжиев се върна до бюрото, пъхна завършената преди месец научнофантастична историческа радиопиеса в отдавна адресирания плик и взе с пинсетата една голяма марка. Отиде отново до мамчето, прокара марката по езика й и докато я залепваше върху плика, попита: - Е, на какво можете да оприличите този тестер, госпожо? Пациентката примлясна и замислено отговори: - Прилича на малеби. - Струва ми се, че се оправяте - каза решително докторът. - Пуснете това долу в пощенската кутия. Ако имате още някакви притеснения, изпратете само дъщеря си. - Здрасти, Пепо. Кой е спешният? Доктор Фетведжиев се обърна, кимна на сестра Колищъркова и посочи към пациента до прозореца. - Я дайте да видим! Събуйте си панталоните! - каза строго тя. - Ъ-ъ-ъ... - Шегувам се, де - успокои го сестрата. - Господи... Тя го отведе до умивалника, светна лампата и започна манипулацията. Парека от време на време измучаваше, но никой не му обръщаше внимание. Фетведжиев я погледа известно време, после вдигна слушалката, набра номера на Центъра за хематология и като чу гласа на сестра Цицоркова, попита: - Абе Цици, каква му беше кръвната група на спешния, който ви изпратих вчера? Аха. Много добре. Сега ще ви изпратя още един. Да, за пълна кръвна картина. Надявам се да има повече, да. За всеки случай преди това му направете и алкохолна проба. Той затвори, обърна към Колищъркова и загрижено попита: - Как е, сестра? Има ли шанс да оживее? - Ами ако престане да лочи… Между другото, все забравям да ти кажа, че господин Тханака не е американски турист. Съветник е в японското посолство. Не знаел, че има Правителствена болница. В Япония такова чудо нямало … - Господи! И ми го казваш чак сега? - възкликна Фетведжиев. - Аз вече трети месец го лекувам от жълтеница! Искаш ли саке? Сестра Колищъркова поклати глава и кимна към пациента: - Този е готов. - Абе, човек, откъде имаш толкова трески по езика? - заинтересува се Фетведжиев. - И на тебе, докторе, да ти се разлее цел литър ракия по дюшемето… - заломоти Парека, после с надежда добави - Споменахте за някакво саке? Сестрата го прекъсна: - Аз тръгвам. Парек! След мен! Двамата излязоха и в кабинета настъпи блажена тишина. - Чака ли още някой в коридора? - попита шепнешком Фетведжиев. И пак шепнешком си отговори: - Не, няма никой. После взе табелката с надпис „Задължителна почивка до 13:30“, поправи я на 13:50 и я окачи от външната страна на вратата, без да излиза. Заключи от вътрешната страна, седна на любимия си стол и пак пусна радиото. Чу се музика и гласът на водещия: - Вече имаме слушател на телефона. Кого искате да поздравите? - Добър ден на любимото ми предаване, което слушам за първи път - обяви жизнерадостно слушателката. - А денят за мен наистина е пре-кра-сен. Намерих портфейл... Фетведжиев наостри уши. - …в който имаше седем стотачки, 84 евро, 36 долара и абонаментна карта за басейна в Правителствена болница на името на д-р Петър Фетведжиев, София 1000, ул. „Каравелов“ 64. Моля ви, поздравете го с някоя готина песничка. Например с „Брилянтин“ на Джон Траволта и Оливия Нютън Джон. Защото мисля да ги похарча за негово здраве още тази вечер! Всичките! - Е, за какво са парите, ако не за харчене - съгласи се доктор Фетведжиев. После вдигна крака на бюрото си и разтвори тетрадката.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 19

CMYK Капитал Light стр. 20

разкази

РЕД От Любомир Николов

Госпожа Жана Бел, председател на женския клуб на девоенизираните и запасни жени, огледа залата и остана доволна. В залата цареше боен феминистки дух, на първия ред бяха дамите в най-строги костюми, по-назад започваха блейзерите, а в дъното имаше и няколко с рокли, но външният вид на тези с роклите не трябва да ви подвежда - всички в тази зала бяха господарките в къщи. Беше среща на избраните. Госпожа Бел пристъпи към трибуната, за да произнесе програмната реч, почука с маникюр микрофона, извади листа от джоба на сакото си и със замах започна да чете речта, която, между нас казано, беше написана от портиера - бивш преподавател по сравнително езикознание. - „Виновна си! Виновна си, разбира се, защото искаш да ме вкараш в същата каторга, в която ти живееш. Ред, ред, ред - само за това мислиш!“ Хм. Това не беше нейната реч. Жана остави листа и бръкна в другия джоб на сакото си, но не откри нищо. Всички в залата я гледаха с напрегнато внимание. Обзе я паника. Жана свали модните си очила със стъкла, които имитираха диоптър, погледна към залата и без да чете, каза: - Това е, което чуваме в къщи. Звучи ли ви познато? Вместо благодарности това получаваме. Високопарни обвинения от високопарните ни съпрузи! Залата избухна в ръкопляскания. Ръцете й мачкаха листа. Главата й беше празна. Единствената й опора бяха думите на листа. Жана отново сведе очи към него и продължи да чете напосоки: - „Казваш, че човек като има семейство и положение, трябва да се счупи от работа, за да бъде всичко наред. Казваш - абе ти си голям глупак, не разбираш ли каква отговорност е животът, искаш да живееш в хаос и безобразие, всички мъже сте такива! Скотове, пияници, самци, които искат всичко за себе си!“ Хората в залата спонтанно изръкопляскаха. Жана се сети, че сутринта мъжът й тършуваше нещо из гардероба и сигурно тогава беше разменил листите. Това беше неговият език, без съмнение. Подъл плужек. - Обърнете внимание точно на този похват! - каза назидателно Жана и вдигна показалец. - Нашите оправдани оплаквания се иронизират и обръщат срещу нас. Недопустима арогантност! Да продължим: „Така наречената ти мъдрост идва от едни и същи думи, повторени хиляди пъти на кафе с други убедени в правотата си жени - отговорни, със семейства, реализирани, с дълбоки познания за живота, такъв какъвто е, на тяхната улица и в тяхната кооперация; защо да гледаме по-далече, камо ли пък по-нависоко, нагоре. Хиляди пъти повторени глупости, бетонирани в съзнанието ти, и после върви обяснявай, че тоя живот

е за друго, че редът е хубаво нещо, обаче на мен не ми пука дали има ред или не, не мога да го мисля и него, нали има космически ред, планетите следват орбитите, сменят се сезоните, топи се ледът и потичат едни водопади с милиарди пръски, които правят дъги и всичко си върви от само себе си и е красиво, а ти робуваш на твоя ред и чистота и така се превръщаш в техен роб, в биологична единица за тяхната поддръжка. Свободата и щастието са по-важни...“ Докато четеше, лицето й се изкриви, все едно дъвчеше нещо кисело. Жените в залата я гледаха заинтригувано. Жана отново заговори: - Ако не вникнем в този начин на мислене, ако не знаем предварително всичките им уж логични доводи, ще се върнем във времената на дискриминация! В залата се чуха окуражителни подвиквания. - Мъжете - продължи Жана, - използват за оръжие философията и логиката. Разберете - това са сфери, където не се работи. Разбирате ли, вие се грижите за всичко - децата, къщата, стандарта, реда, чистотата - а те само философстват и дават акъл. Вие ставате биологична единица за поддръжка и те не го отричат, но го превръщат в обвинение! Залата беше залята от аплодисменти. Жана продължи да чете: - „Не от вчера и не от днес, не, толкова отдавна редът е станал твоят Бог, че забрави какво е да си млада и свободна. Искаш да си Доня Перфекта - да поддържаш къщата перфектна, децата перфектни, имиджа, креватите, кухнята, тоалетната, която хвана ревматизъм от толкова миене, плочките поръсени обилно с някакъв толкова страшен препарат, че сигурно от него е умряла половината риба в реката - това изисква толкова енергия, толкова бъхтане, че накрая нямаш сили за разговор, а само за обвинения. Цялата тая вакханалия на реда, първоначално създаден, за да е по-хубав животът, но сега по-важен от самия него, от мен самия. Ред, в който, ако искаш да празнуваш, трябва да изчакаш подходящия момент - сега не може, виж как всичко ни е притиснало, колко работа ме чака. Трябва ли да гледам тая агония на духа; прекрасната картина на живота - намачкана на топка?!“ Жана спря, защото беше задъхана от възмущение. Погледна притихналата зала: изучаваха я подозрителни погледи. Тя усети как я напускат силите и изведнъж се разхлипа. Микрофонът усилваше плача, стана непоносимо, но тя събра сили и каза: - Трябва да ви призная, че това всъщност не е моята реч. Това е писмото, което мъжът ми, тоя мръсник, е оставил сутринта, когато ми каза, че си тръгва завинаги... Тя се разплака още по-силно и удари главата си в катедрата. Няколко жени скочиха и й помогнаха да слезе от сцената. Жана продължи да хлипа тихо: - Но той ще се върне... ще видите.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 21

CMYK Капитал Light стр. 22

разкази

ЕДИН ДЕН ЩЕ СИ ПЛАТИШ От Тео Чепилов

Тъкмо съм се загледал със смесени чувства в празничната коледна литургия, когато проститутката звъни на вратата. Сърцето ми почва да бие като онзи път на покера, когато държах две дами в ръка и имаше още две на масата. Не е вълнение, поне не радостно. Чудя се дали мога да откажа доставката. Примерно да дам 20 кинта за разходката и да занесат пицата, така да се каже, на някой друг. Някой, който няма свит на топка стомах и може в действителност да се засити с нея.

та ги преброява и ги прибира, като се опитва да ги превърне от баница обратно в банкноти. Аз вече сериозно обмислям възможността да не успея да го вдигна. Чувствам се така, сякаш отново съм на екскурзията до Седемте рилски езера в девети клас. Кой знае. Все пак с Мила не сме правили секс от два месеца, а не смея да й изневерявам, откакто ме хвана на кафе с Боряна от счетоводството и много боля. Без да преувеличавам, в момента съм готов да разменя единия пръст на крака си за свирка.

Никога не съм бил с проститутка, краката ми треперят и започвам да съжалявам, че изобщо ми хрумна да изляза от вкъщи. Дойдох до апартамента на Стефан - отвратително кичозно любовно гнезденце на гърба на „Шератон“, обзаведено като поп-фолк клуб - с едничката идея да се изходя на спокойствие. Откакто банката взе апартамента на нашите и те дойдоха да живеят вкъщи, не мога да стоя дълго в кенефа. Винаги някой блъска и мрънка и трябва да влезе да пикае точно в тая секунда. А Стефан има етажерка за книги, пълна с мъжки списания, и лампа за четене в тоалетната си.

Решавам да си призная срамежливо, че досега не съм плащал за секс. Жената се кикоти и ме поглежда дяволито. Оказва, се че тя е само пимп - момичето ей-сега ще дойде. Аз си отдъхвам - може би все пак ще успея да го вдигна.

Нашите ме карат да се чувствам виновен, все едно аз съм предизвикал цялата финансова криза, а не банките в Америка. Да, вярно е, че аз им подготвих портфейла с инвестиции и дълго ги убеждавах, че е по-добре да играят на борсата, вместо спестяванията им да се стопяват от инфлацията. Аз обаче знам, че освен това ги съветвах да продават навреме - но те не помнят това. Сега за пръв път се чувстват така, както нашето поколение се чувства цял живот - без жилище и с несигурно бъдеще - и май не им понася.

Жената излиза и минава покрай обърнато с гръб високо стройно русо момиче, облечено с тренч. Надявам се да е само по луксозно бельо отдолу, както си я бях поръчал, но все така ме е срам и се скривам навътре в коридора. Проститутката влиза - лицето й почти не се вижда под огромните черни очила, започва да затваря след себе си. Аз се приближавам към нея, когато тя изведнъж панически блъска вратата и се опитва да изтича надолу по коридора. Стряскам се от тази реакция и преди да се замисля, че явно съм много грозен и даже проститутка не иска да спи с мен, я хващам за ръката и се опитвам да я спра. Тя ми се отскубва, но аз ловко скачам напред и дърпам тренча й, който се оплита в краката и я спъва. Наистина е по бельо отдолу. Когато се завърта, очилата й са паднали и гледа стреснато.

Отгоре на всичко гаджето ми Мила за пореден път изчезна да се занимава с кукувиците си и не исках да остана насаме да гледам как баща ми сумти под мустак, докато чете вестника си. Години наред бачках по 12 часа на ден, за да избягам от това. Пък и майка ми винаги успява да намери някой документален филм на Жак-Ив Кусто и да ме изпитва дали още разбирам френски. Все пак съм на трийсет - ако целия този цирк ме накара отново да започна да пуша джойнт по цял ден, както правех, когато бях тийнейджър, може да взема да умра.

Аз също имам нужда да поседна. Моля я да влезем в апартамента и да поговорим като нормални хора. Тя кима, изправя се, изтупва задника си, отново се завива с тренча и влиза вътре. Затварям вратата и влизам в хола. Тя седи на дивана с поглед, забит в краката си, а русата перука е хвърлена настрани. Имам нужда от питие и директно си взимам бутилка глен от бара. Отпивам глътка, която се надявам да ме убие, но не успява. Подавам й бутилката и тя пробва същото. Виждам, че очите й са пълни със сълзи.

Звъненето на вратата продължава, докато се боря с дизайнерското дистанционно на заемащия половин стена LED. Не знам защо толкова отчаяно се опитвам да сменя канала - сякаш това, че гледам прякото предаване от църквата е грях, а не това, че съм си викнал момиче навръх Коледа. Отварям и през вратата влиза мазничка жена на средна възраст с черно кожено яке и чанта с грозни халки. Поглежда ме стреснато, аз нея също. Все пак за парите, за които се уговорихме по телефона, очаквах нещо повече. Жената завърта глава на една страна като Ласи и отбелязва: „Ти не си Стефан.“

Всеки си плаща някой ден.

Не знам кое ме издаде - това, че нямам шкембе, рехава косица и брада, или това, че не съм облечен с китайско лакосте и ланци. Обяснявам, че Стефан е в Рио в момента. Аха, какво прави там? Четворки с бразилки най-вероятно, казвам си наум. Обяснявам й, че сме приятели от училище и му поливам цветята. И така, както съм се грижил за фауната, изведнъж ми е станало самотно и тъжно. Почувствал съм се единственото прецакано от живота балъче, което вместо да е с Коледния дух, духа на Коледа. После пред погледа ми се е изпречила визитката с техния телефон и като съм звъннал от домашния, те са решили, че съм Стефан. Тя ме пита за парите, аз ги изваждам на топка от джоба си. Жена-

Сядам до нея. Чувствам се напълно смазан. Изведнъж се сещам за бившето ми гадже, което ми крещеше, че се отнасям с жените като с курви, само че без да им плащам. Повтаряше ми, че всичко ще ми се върне. Някой ден съм щял да се чувствам ужасно, също като нея. И беше права. Аз, например, току-що платих за гаджето си. След мълчание, което граничи с безкрайност, Мила ме поглежда за първи път. Първоначалният импулс да направя голям скандал си е отишъл. Сгънат съм на две и докато тя ми обяснява, че не е било на сериозно, а е искала да направи социален експеримент, усещам как се разревавам от безсилие. Скривам очи с ръце, а тя продължава да ми разказва, че при нея на терапия идва управителка на публичен дом, която й предложила някой път да пробва ей-така, за тръпката. Кълне се, че това е бил първият й път. Добавя, че щяла да ми купи за подарък часовника, който си бях харесал, но не мога да си го позволя, защото нямам коледен бонус. Не знам дали заради това или заради нещо като посттравматична реакция започва да ми се иска да я прегърна, така че го правя. Мила си издухва носа, маха си тъжната физиономия и ме бута назад на дивана.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 23

разкази

CMYK Капитал Light стр. 24

разкази

КИТАЙСКА КОЛЕДА Oт Йордан Петков

Има няколко места, на които човек очаква една коледна история да започне. Китайски ресторант „Ли Фън Дай“ в края на една влажна пресечка на Женския пазар не е едно от тях. Но когато си гладен на 25 декември в десет и половина вечерта, животът не предлага голям избор. Там видях Исус. Навън е влажно и неуютно и ресторантът ми изглежда малко по-далеч от обикновено. Kоледните елени и шейни просветват размазано като електрически Дикенсови духове. Зад всеки ъгъл очаквам да изскочи акапелният хор на Испанската инквизиция и да запее O Tannenbaum. Всяка мъгла има собствен характер, а в мъглата между сергиите на Женския пазар няма нищо коледно. Зад поредния неонов ангел просветва червеният дракон над вратата на „Ли Фън Дай“. Оттук изглежда сякаш ще му изяде главата. Знам поръчката, преди да вляза. Номер 23 и номер 47 в менюто, празничната комбинация от ориз с яйца и зеленчуци и пиле със сладко-кисел сос. Вътре са само собствениците, от колоните над вратата благо звучи Jingle Bells Rock на китайски. Извън това китайците не изглежда да проявяват каквото и да било отношение към Коледа, така че нейният голям червен ботуш все още не е стъпил тук. Китайските хора вечерят спокойно. Симпатична нисичка жена с огромни очила ме наблюдава учтиво. Необичайно висок и слаб китаец се обръща към мен и помахва с клечици, между които е приклещил агнешки дроб. Найвисокият китаец, който някога сте виждали - висок като дракон, само без мустаците. Махвам им и сядам на съседната маса. В липсата на коледна украса в ресторанта има известно противоречие. В крайна сметка нашата Коледа е Made in China - пластмасовите елхи, играчките, гирляндите, лампичките, почти всеки подарък, който някога сме подарявали. Целофановата хартия, в която сме ги опаковали. Телефоните, по които си я честитим. Ако обърнете своята Коледа и внимателно я разгледате, надписът ще е на гърба, точно до батериите. Made in China. - Какво сте зелае?

- Коледа? - мъжът говореше необичайно чисто. - Ще ти кажа за Коледа. Още една бира? Кимнах. Китаецът започна да разказва, а аз започнах да пия бира. Новото ми - поне за тази вечер - семейство беше по-добра алтернатива на всяка коледна програма по телевизията, а и така щях да избегна опасния момент с тихото празнично самосъжаление. Китайските коледни истории са различни от всички останали, които съм слушал, и защото са произведени в Китай, няма как да съм сигурен, че всички са истински. Миришат на соев сос, пренасяни са в контейнери по кораби и накрая свършват на сергии и по пазари. Но са истории и заслужават да бъдат разказани добре. И докато ги разказваше, мъжът внезапно се спря. - Искаш ли да видиш Исус? Леко се задавих с бирата. - Моля? - Исус. Виждал ли си го? - Ами... май не. - А искаш ли? Кимнах без никаква представа за какво говори. Усетих как жената леко го сритва под масата. Обърна се към нея с нещо на китайски и тя мрачно се изнесе към кухнята. - Жена ми не обича да го показва на хората. Казвам й - не сме намерили Исус само за себе си. Но китайската жена е упорита жена. - Ъм... Исус? - Сега ще видиш. Отворих си още една бира. Шампанското на бедните. Започвах да се чувствам като на истински празник, дори щеше да има изненада. След няколко минути жената отново се появи между завесите на кухнята. Погледна ме подозрително, но мъжът кимна и тя се приближи.

Не съм усетил кога се е приближила, но ниската китайска жена вече е до мен, готова да записва. Тиха като смъртоносна малка нинджа. Вежливо казвам номерата на вечната поръчка и добавям една бира. В момента, в който китайката тръгва към кухнята, без да съм съвсем сигурен защо, го казвам.

Не мога да съм сигурен за историите на високия китайски мъж. Но това, което ми показа, не беше история. Беше парче кръгъл, тънко изрязан и препържен в евтина мазнина чипс. Жалките останки от някога горд картоф. Вдигнах вежди в недоумение.

- Честита Коледа.

- Исус - гордо прокламира китаеца и бутна чипса в ръцете ми.

По-скоро го изплювам. Не е нещо, за което съм мислил, и дори не звучи като нещо, което съм казал сам. Китайката се спира на място и се обръща, очите й ми се струват по-присвити от обикновено. Високият китайски мъж бавно оставя клечиците с дроба и също се обръща. Вече изглежда като истински дракон, а зад главата му грее огромен червен фенер, който го прави още по-страшен.

И тогава го видях. От средата на картофа, кафяво от пърженето, ме гледаше лицето на Исус, отпечатано в най-дребните детайли, сякаш рисувано. Но не беше. Беше най-обикновено парче чипс, гол картоф и сол. И лицето на Исус.

Дали бълва огън? Не съм предполагал, че един погрешно изстрелян коледен поздрав може да размести фън-шуя толкова дълбоко. За момент китаецът сякаш се чуди дали да ми отвърне. Не мога да разбера дали наистина е фрустриран, или всичко идва от фенера. След това се обръща към масата и продължава с дроба. Жената сяда до него и пали тънка цигара. От колоните китайският Франк Синатра запява Driving Home For Christmas на мандарин. Като по команда от уличните лампи навън внезапно завалява упоителен сняг. Коледа бавно се подготвя да удари града. Източното неодобрение е мълчаливо, но осезаемо. То изпълва пространството със себе си, тихо като медитиращ самурай, и във всеки един момент е готово да ти отсече главата. Добре, стига толкова. Хванах бирата и се приближих към китайското семейство. - Ъм... Извинете. Мъжът вдигна поглед от чинията. Седнал в стола, беше малко по-нисък от мен изправен. - За преди малко - продължих неуверено. - Ъм... Надявам се да не съм ви обидил. Просто да се извиня. Наздраве и весела... - за момент отново да се подхлъзна, - вечеря. Китаецът внезапно започна да се смее. Смееше се високо, както някога са се смели феодалите по китайските провинции. Посочи стола до себе си и аз послушно приседнах.

Няколко минути просто го наблюдавах. По Коледа може и да стават чудеса, но върху парче чипс? Китаецът ми разказа как случайно го намерил и не знаел какво да прави с него, после жена му го прибрала завинаги на сигурно място. - Не е лесно Исус да е в ресторанта ти, разбираш ли? Особено ако не вярваш в него. Не вярваш, но трябва да внимаваш. - Е нали не вярваш? - Ами той си е тук. Няма какво да му вярвам. Китаецът ми разказа как се е сдобил с него, но аз не го слушах. Държах парчето чипс в ръцете си и до края на вечерта не успях да откъсна неразбиращ поглед от очите на Исус. Нито той от мен. Когато най-накрая си тръгвах, помолих жената да опакова номер 23 и номер 47 за вкъщи. Беше ми почти тъжно да ги оставя, особено след като в крайна сметка Коледа някак се беше случила, и то точно с тях. Подарих на мъжа една стара масивна запалка, която наистина не използвам. Няма газ, казах му, но е стабилна, просто трябва да я напълниш. Взех пликовете, помахах на семейството и си тръгнах от „Ли Фън Дай“. Когато се прибрах, в торбата видях една малка кутийка. Бяха ми подарили чипса с лицето на Исус. Изглежда, китайското семейство беше усетило Коледа. Замислих се дали да не им го върна, но нямаше смисъл. Може и да е бил произведен в Китай. Може и не. Но понякога просто трябва да повярваш. Тази вечер ме закриляше чипсът. Докато заспивах, навън електрическият ангел и неоновият дракон продължаваха да се бият в мъглата.

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 25

разкази

CMYK Капитал Light стр. 26

ревю

В АРЖЕНТИНА, НО НЕ СЪВСЕМ ASADO СЕ ЦЕЛИ В ЕДНА ОТ НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ РЕГИОНАЛНИ КУХНИ В СВЕТА - И ПОЧТИ УЦЕЛВА От Лора Филева

пише в менюто. Музиката е вокален хаус и подхожда повече на интериора, отколкото на кухнята. Сервитьорката беше симпатична и усмихната, което беше приятно. После обаче забрави да донесе разни неща, които сама беше предложила. Освен това, преди да дойда в Asado, бях разбрала, че ще мога да видя как се приготвя месото и ще ми бъдат предложени пет степени на изпичане. Най-запалените любители на стековете пък ще могат да се възползват от уникалната възможност да видят и изберат предварително месото, което ще консумират - в суров вид. Ами, нищо подобно. Може би не приличам на човек, на който това ще му е интересно. След като очите ви свикнат с полумрака, менюто е лесно за четене - подредено, с извадени най-важните неща. Салатите са пет вида, като само два от тях са без месо. Гаучо салатата (домати, краставици, сирене фета, лук, чабата, зехтин, босилек) не беше нищо особено за цената си от 6.90 лв. (Освен това, ако случайно не обичате мокър хляб, чабатата в нея си е направо излишна.) Предястието аржентинско чоризо (наденица от свинска плешка, сухо чили, чесън, подправки, кафява захар, ретро горчица) беше много вкусно и засищащо. Много добро впечатление прави топлият хляб, който се поднася към него. Така стигаме и до секция „барбекю“, в която е силата на аржентинската кухня. Има дори пиле (със сос чимичури, 10.90 лв.), но истината е в телешкото месо. Телешките стекове (от различни части на телето, но приготвени по един и същ начин) са между 13 и 23 лв. Ресторантът предлага и други аржентински специалитети - емпанадас и матамбре, както и няколко вида десерти, но единственият по-аржентински от тях е нещо като бисквитена торта с кондензирано мляко и пудра захар, останалите са си класически крем брюлета и други подобни.

Към вкусно печено месо, разбира се, не върви нищо друго освен хубаво вино. Asado има впечатляваща винена листа (предимно от аржентински и няколко български вина, горе-долу на същите цени), като сервитьорката беше достатъчна компетентна, за да препоръча подходяща бутилка. Изборът й беше сполучлив - купаж от малбек и сира. В ресторанта предлагат на редовните посетители т.нар. винена клиентска карта. На нея всеки ще може да отбелязва вида вино, който е консумирал, като идеята е така да се поддържа досие, от което да може да се възползва всеки при следващото си гостуване.

Единственият аржентински ресторант Asado в София, който беше открит на 2 декември, почти успява да създаде усещането, че сте в Аржентина. Но само почти. В него има всичко необходимо за една приятна вечер - много добро обслужване и вкусна храна. Толкова и нищо повече.

Въпреки че не съм била в Аржентина и допреди въпросната вечер не бях помирисвала подобна храна, не съм сигурна, че ще се върна в Asado. Всичко беше много вкусно, обслужването наистина е на ниво, но ако след няколко седмици ме попитат дали съм била в аржентински ресторант, може и да съм забравила.

Първото нещо, което прави вчечатление при влизане, е прекалено тъмният интериор. Масите са от тъмно дърво, а стените и столовете са покрити с дамаска от телешка кожа. Осветлението е или точково, или от кристални полилеи, или от пламъците в камината, което е малко досадно, защото не мога да прочета какво

Asado Лозенец ул. „Св. Седмочисленици“2 02/ 963 25 99

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 27

ЖИВОТ С ИГУАНИ „ЛОШИЯТ ЛЕЙТЕНАНТ“ НА ВЕРНЕР ХЕРЦОГ РАЗТЪРСВАЩ И НАЛУДНИЧАВО ЗАБАВЕН От Янко Терзиев

Музиката са онези провлачени няколко ноти на светло отчаяние, по които познаваш, че си в „черен филм“. Но картината нещо не е тази. Вместо светлина през щори и мъже с хладен поглед камерата се плъзга с гледната точка на змия, крокодил, игуана (няколко), шаман на автентично сенегалско погребение. Жанрът на „Лошият лейтенат“ (The Bad Lieutenant: Port of Call - New Orleans) се нарича филм на Вернер Херцог. (Режисьорът на „Носферату“, „Агире, гняв божи“, „Фицкаралдо“.) Характерен е с герои на ръба на лудостта (изцъклените фанатични очи на Клаус Кински в горните филми са най-познатият й образ); включване на детайли от средата с поетична или метафизична тежест; умение всекидневното да изглежда странно и тревожно. Херцог е целият тук, в този само привидно процедурен полицейски трилър - въпреки вторичността на поръчката (филмът повтаря заглавието и лошите навици на героя от безпощадния филм на Абел Ферара от 1993 с изгарящия Харви Кайтел). В кожата на лошия лейтенант тук е Никълъс Кейдж, добър като в „Диво сърце“ и „Да напуснеш Лас Вегас“. Той е на наркотици (от целия спектър) заради постоянната болка след героична акция, а също и когато има лоши моменти. Животът му - и личен, и служебен, е съставен само от лоши моменти. Корумпиран е до дъно, включително преджобване за дрога на влюбени клъбърски двойки в полунощ и полуизнасилване на момичето, докато момчето е заставено да гледа. Единствените му близки същества са проститутка (Ева Мендес), на която е и сводник, алкохолизираният му баща и (за кратко) едно куче, на което не знае името, и едно уплашено

чернокожо момче, свидетел на петорното убийство, около което е интригата. Убийството води към влиятелен тъмнокож гангстер (рапърът Екзибит, все повече в стихията си на големия екран), отделно мафията го гони за неплатени дългове от спортни залагания. Важни за Херцог са странични за жанровата процедура моменти, малките паузи на поезия, сюрреализъм, горчив хумор. Стихче, написано от детска ръка, намерено на местопрестъплението („Приятелят ми е риба/Той живее в стаята ми/Перката му е облак/ Той ме пази, докато спя“) и финалната реплика на Кейдж за съня на рибите; сребърна лъжица, част от пиратското съкровище на детството, намерена в момента, когато героят намира и любовта; душата на един от убитите бандити продължава да танцува брейк и след престрелката. Режисьорът е лично зад субективната и свръхблизка камера, когато половината екран е зает от жълтозеленото око на игуана, а самата игуана е наркотична халюцинация. Погледът й е всезнаещ и пронизващ - само Кейдж може да го издържи, без да мигне. Според Вернер Херцог спиралата към собствения ад може да бъде не само висока трагедия (като при Ферара и Кайтел), но и повод за дяволит кикот на завоите при пропадането, прекъсвано с паузи на поезия и опрощение. Като в живота. Брилянтен европейски урок по вчовечаване на един обръгнал жанр.

СВЕТЛО БЪДЕЩЕ НОВИЯТ CHEVROLET CRUZE Е ПРИЯТНА ИЗНЕНАДА - СОЛИДЕН И ГОТИН От Александър Бойчев

През последните няколко години с легендарната американска марка Chevrolet се случиха странни неща. С нейното лого се появиха модели, които преди се продаваха под името на корейския производител Daewoo и трябваше да заменят посредствените модели на предишния Chevrolet, но пък не можеха заради ограниченията на собствения си характер. За щастие на това е сложен край. Време е легендарната марка да започне нов живот, в който основните ценности на бранда са надеждност, комфорт и удобство. Запознайте се с новия Cruze. Chevrolet Cruze дебютира през лятото на 2009. Със своите 4.60 метра той се конкурира с лимузините от средния клас. В интериора си предлага достатъчно място за петима, а под предния му капак ще откриете познати агрегати от моторното портфолио на концерна майка GM. Cruze има страхотни шансове за успех. Той е изграден върху новата Delta платформа на GM, върху която наскоро дебютира и следващата генерация на Opel Astra. (Тази тактика ни е известна от моделната политика на Volkswagen, които обичат да пращат първо на Skoda шаситата на следващите голфове, полота и пасати.) Новият Chevrolet Cruze е много добре балансиран автомобил с ясен акцент върху комфорта. Окачването обработва неравности от всякакъв характер с маниера и увереността на автомобил от много по-висок клас. Тези настройки се изкупуват с по-мудно поведение в завой при резки маневри и висока скорост. Cruze не е склонен да рискува и просто регистрира с досада желанието ви да се състеза-

вате, сякаш за да ви каже “не се занимавай с глупости, бе”. Тествахме автомобил, оборудван с двулитров дизелов мотор с мощност 150 конски сили в комбинация с петстепенна ръчна скоростна кутия. Моторът реагира много балансирано на педала за газта, а сравнително дългите предавки позволяват колата да се кара без много превключвания на скоростния лост. В резултат средният разход на гориво е отличните 7 литра дизел на 100 км. Отмина времето, в което корейските автомобили можеха да впечатляват само с цена. Солидната изработка, добрият баланс на комфорта и сигурната работа на познати от други модели на GM компоненти трябва да ви вдъхнат доверие, че за Chevrolet вече е започнала нова ера. Chevrolet Cruze с 2.0 дизелов мотор се продава за около 35 хиляди лева, а при специалните промоционални условия можете да го имате и за 31 хиляди лева.

CMYK Капитал Light стр. 28

ревю

PAT METHENY

един микрофон и натиснал REC. Свирил до зори. Инструментът бил новата му тогава баритон китара, специално изработена от канадския лютиер Линда Манзер. Акустичната баритон китара се различава от обикновените с по-дълъг гриф и различна схема на настройване, в случая - нашвилска. Това дава необичайно дълбок и богат звук на инструмента, наричан често шестструнен бас.

ONE QUIET NIGHT E ПО-ДОБРАТА МУЗИКА ЗА ЗИМНИТЕ ПРАЗНИЦИ От Кирил Златков

Koледните дни са време за смирение пред простите неща, които ни правят достойни за чувствата на околните. Обичайната X-Mas музика ни го внушава по много директен начин, сиропирано и гарнирано с повечко сметана, но въпреки това малко от тези песни наистина достигат до душата. Коледният декоративен шум е поглъщаща инерция, на която доволно се отдаваме всяка година, забравяйки истинския повод и смисъла на празниците. Все пак ритуалите на това време са доста приятни. Докато се разминават двете години, вероятно пак ще се срещнете с много хора, ще празнувате с роднини и приятели, сигурно ще ви стане студено и влажно на пръстите на краката въпреки хубавите обувки, ще пиете чай с лимон и мед, ще обядвате и вечеряте дълго и напоително, ще слеете в приятнo топла забрава поне два дни, сигурно ще се изненадате от мил подарък и ще се натъжите, че можехте да подарите нещо подобно или по-хубаво на човека, който явно ви обича… Ще има и дни, в които няма да правите нищо, защото сте си го заслужили или защото просто така се е получило. Неусетно ще се свечерява. Около вас някой пак е заспал. Вероятно ще усетите някаквo удовлетворение oт изтичащата година, разреденo от нюанси на честна преценка, че нещата можеха да станат много по-добре, но пък в края на краищата какво може да направи сам човек… Изобщо, това е удoбно време да си пуснете музика. Нека да е нещо съзвучно с духa на зимните празници - благородно, щедро и пълно с надежда. Може да е наскоро преиздаденият соло албум на Пат Матини One Quiet Night. Това е камерно произведение. Една студена дъждовна вечер Пат се прибрал късно вкъщи. Топлината и тишината на личното студио му подействали като мехлем за душата и просто решил да посвири. За щастие включил

Записите от тази тиха нощ са едно от откровенията в творчеството на Пат Матини. Пат е изсвирил спонтанна селекция от любимите си собствени парчета и такива, на които в друга реалност би могъл той да е aвтор, окъпани в обезоръжаваща естественост. A Song For The Boys e може би еднo от най-силните солови изпълнения в творчеството на Матини, сравними само със Sue o Con M xico (New Chautauqua) или Goin' Ahead (80/81). Тук баритон китарата загадъчно и необяснимо звучи като цял оркестър, а музиката e някак метафизично-романтична като картина на Дьолакроа, нарисувана oт Бонар - увлича ни шеметен устрем, който внушава сила и непримиримост, прави достъпна и разбираема идеята за благородство и извисяване над дребнотo. Като чуеш такова парче, си казваш - тоя човек спокойно може нищо друго да не прави до края на живота си и пак ще е значителен. Подобни мисли са ми минавали през ум, докато съм слушал и други неща на Пат Матини. Всъщност във всеки негов албум има поне по едно такoва изпълнение, а в Still Life/Talking, Letter From Home и Secret Story повечето парчета са изключителни до степен на необяснимост. Пат Матини е oт мaлкото гениални музиканти, които не само имат принос в музиката, но са и нормални хора - общуват адекватно и със себеподобните, не само с това отгоре. Уникалният звук и стил на неговото свирене понякога прилича на сладкодумен разказ на близък приятел, друг път е песен за оптимизма или тихо обяснение в любов. Тази поетична настройка е видима дори в подредбата на заглавията на песните в One Quiet Night. Не знам дали е съзнателно търсено, но се е получило добре: „Една тиха нощ“ / „Песен за момчетата“ / „Не знам защо“ / „Нов шанс“ / „Времето тече“ / „Моята песен“ / „Спомен за покой“ / „Ферибот през река Мърси“ / „Там на 4-та улица“ / „Ще намеря пътя“ / „От север на юг, от изток на запад“ / „Последният влак към дома“ / „Във всичко, което виждаме“.

РАКОВСКА 145 ВЕЩО ЛИЧНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОБРАЗОВАНИЯ ЕГОИЗЪМ От Светослав Петров

Една от най-софийските улици вече е по-интересна с откриването на две места, които биха изглеждали адекватно във всяка европейска столица. Появата им е резултат от добре осмислена концепция и отличен подбор на идеи, които всеки може да интерпретира сам за себе си. Фасадата на този адрес е разделена на две. В едната част се предлага дамската колекция обувки Marc By Marc Jacobs - по-достъпната линия на американския дизайнер. Другата част e Salon Olfactive Sofia - нови за

България аромати в ограничени серии, списания и книги. Не че нещо, но досега в София не е имало подобно място. Salon Olfactive Sofia е ненатрапчиво завръщане към малкия формат във времето, в което големите търговски центрове предполагат липсата на лично отношение. Според автора на интериора и екстериора Емилиян Събев - всъщност нищо ново, само познати класически елементи от централната част на София, огънато стъкло и дискретен шик. Няколкото квадратни метра площ правят изживяването приятно егоистично - все пак парфюмът е едно от малкото неща, които избираме сами. Върху трите стени на салона присъстват предимно нови имена, разделени на класика (почти като на шега, но всъщност съвсем на място намираме Тabac и Echt Kolnisch Wasser, а малко по-нагоре и класическите флакони на Van Cleef & Arpels Extraordinaire), модерната алтернатива (антипарфюмите на COMME des GARCONS) и бъдещата класика (Byredo). Тестването на ароматите е абсолютно необичайно и също толкова обмислено като всичко останало - няколко капки в малък найлонов и надписан блотер, за да имате достатъчно време за размисъл. Някои аромати са резултат от съвместната работа между парфюмите и списания, които обичаме и можем да купим на нормална цена само в Salon Olfactive Sofia. Британското издание Monocle е представено заедно с едноименния си аромат за COMME des GARCONS, Byredo се заиграват с любимите холандци от списанието за градски джентълмени Fantastic Man, а Acne Paper стои в очакване на едноименния аромат на Acne. Направо култово е присъствието на книгата на Бодлер (препратка към наличния аромат на Byredo със същото име) или дебелият атлас на цветята, където можете да видите как всъщност изглеждат ветиверът и пачулито. Salon Olfactive Sofia и Marc By Marc Jacobs скоро и на www.rakovska145.com

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 29

CMYK Капитал Light стр. 30

in memoriam

АЗАРЯН ГОВОРИ С БОГА РЕЖИСЬОРЪТ ЗАВЕЩА НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР ГОЛЯМ ПРИМЕР И ВИСОКА ЦЕЛ От Анелия Янева

В последните му години сцената беше за него и утеха, и изцеление. През 2007, наскоро преживял смъртта на сина си и току-що разбрал за неизлечимата си болест, той започна своя триптих от големите Чехови пиеси. „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“ буквално удължиха живота му с няколко години. Те превърнаха неговата лична трагедия в неистов творчески импулс, с който той успя да зарази трупите на три софийски театъра. А с края на трилогията приключи и животът на Азарян – режисьорът си отиде от този свят на 14 декември, само месец след премиерата на „Вишнева градина“ в Народния театър, малко преди да навърши 76. Спектаклите му сега ще отнемат част от нашата болка, породена от загубата му. Те ще са за нас „цаватар арнен“. „Тази дума ми е останала от хора, готови да помагат, да ти се притекат на помощ. Когато арменците видеха някой угрижен, замислен, първата дума беше цаватар арнен - в смисъл какво се е случило, нека да ти взема болката...“ Всяка постановка на Крикор Азарян притежава собствена мелодия, която понякога звучи на живо от сцената, но по-често се долавя между думите и в дългите мълчания. Веднъж това е бумтенето на тубата в духовия оркестър на балканската драматургия („Буре барут“ от Деян Дуковски, „Белградска трилогия“ от Биляна Сръблянович, „Умирай лесно“ от Мате Матишич, „Бая си на бълхите“ и „Продавате ли демони“ от Боян Папазов). Друг път е безхитростната свирка на глинен пискун в Радичковата „Лазарица“. А понякога е онова непреводимо на друг език саудаде на португалското фадо, символ на тъга, носталгия, копнеж по невъзможното и болка от несподелена любов, в което Азарян откри мелодиите на Чеховата драматургия. Режисьорът казваше, че неговата кръвна група в драматургията е по-южна, от Средиземноморието, и признаваше, че немските драматурзи и абсурдистите са му чужди. И точно заради това постави „Последният запис“ на Бекет, „Лулу“ на Ведекинд, „Колекцията“ от Харолд Пинтър – за да ги разбере, като разчепка смисъла на техните пиеси. Но истински намираше себе си в чувствителността на Фелини и образите от картините на Златю Бояджиев. Казваше, че всичките му сродни души са пловдивчани. Включително и Фелини. Когато го питаха кои са темелите, върху които е стъпил животът му, той отговаряше: „Няколко неща ме направиха такъв, какъвто съм сега. Едното е, че съм се родил точно в Стария град на Пловдив и живях там през първите си петнайсет години. Другото е, че съм арменец. Нищо, че вече мисля на български и ако трябва да говоря на арменски, си превеждам... И естествено - моите родители.“

„Разбрах, че изкуството не може да промени нещата. То е утешение“, казваше напоследък Крикор Азарян. Но в същото време опровергаваше това твърдение и с живота си, и със своите спектакли. Защото изкуството, и по-точно спектакълът на Боян Дановски „Дървеница“, най-напред промени неговия живот - за една вечер. И го превърна от нормировчик в пловдивския завод „Петър Ченгелов“ в човек, решен да се занимава с театър до края на живота си. „Да ме питате какво е било - не знам. Нищо не разбрах, но там един кръг се въртеше, Калоянчев играеше бос нещо между маймуна и човек, няма да забравя стъпките на тангото на Нейчо Попов, Татяна Лолова, Саркис Мухибян... Направо оглупях!“ До последния си спектакъл Азарян продължи да гледа на театъра като на някаква магия, която сякаш се случва пред очите му независимо от него, а той може само да седи насреща и да се диви.

Освен в спектаклите си, някои от които продължават да се радват на дълъг живот, Азарян ще продължава да го има в българския театър и чрез неговите ученици Христо Мутафчиев, Мариус Куркински, Камен Донев, Деян Донков, Галин Стоев... Заради тях той за щастие не завърши земния си път с въздишката на Фирс от „Вишнева градина“: „Животът си мина, сякаш не съм го живял.“ За Галин Стоев Азарян е човек, който чувства театъра с корема си, а според Лилия Абаджиева „в епохата на безличностното съществуване личност като Азарян е опора и вдъхновение едновременно“. На тези свои ученици и последователи Азарян по мейерхолдовски завеща голям пример и висока цел. Третото, което е важно за младия творец според руския режисьор, е препятствие - но това никога не е липсвало на българските театрали. Учениците на Азарян бяха край него до самия край и го изпратиха с аплодисменти пред театър „Българска армия“ към последния му път. Някъде там, невидим с просто око, се рееше и един стих на поетесата Валентина Радинска, съпруга на Азарян: „Ако умреш преди мен/ - в живота какво ли не става!, -/ най-после ще ти призная: само ти ми беше останал;/ ще целуна дългите пръсти с тяхната нежност тъмна/ и сърцето ти, дето ми светеше в дните стръмни.“

51/24 декември 2009 г. - 8 януари 2010 г.

CMYK Капитал Light стр. 31

CMYK Капитал Light стр. 32