2 2005 СВОБОДАТА НА ЛИЧНОСТТА

Материали могат да се използват само със съгласието на редакцията. Вашите отзиви и препоръки по съдържанието и оформлението на списанието, както и авторски материали статии, разкази, стихове, рисунки, снимки, - изпращайте на адрес: Саркис Ованесян П.К. 72 София 1330 e-mail: prozoretz@mail.bg Авторите носят отговорност за своите материали. Мнението на редакцията не винаги съвпада с тяхната позиция. Получените материали не се рецензират и не се връщат. Материалите на стр. 8, 15, 18, 32 и 33 са преведени със съгласието на списанията „Вера и жизнь“, „Тропинка“ и „Менора“. Интернет страница: www.prozoretz.bg

"Какво е истина?" - пита Пилат Христос и, без да изчака отговора, излиза. Този въпрос има отговор, макар Пилат да не вярва, че може да има една истина за всички. Знаят го участниците в Тайната вечеря. На тях Христос казва: "Аз съм истината." Защо този брой, посветен на свободата на личността, започва с въпроса за истината? Неслучайно - точно тя е инструментът, с помощта на който придобиваме свобода.

Тя ни освобождава от всичко вътре в нас, което ни измъчва, потиска, унищожава. Всеки човек има нещо, което му пречи да е щастливо, хармонично същество. Причината е, че всички сме участници в една обща трагедия. Нашето нещастие е, че не сме такива, каквито сме били създадени (имам предвид първоначалното състояние на първия човек), но "споменът" за това състояние остава. И не само това - като следствие от промяната правим неща, за които съжаляваме, избираме ценности, които ни разочароват, губим време за работи, които не ни носят нищо добро. "Формулата" на човека в началото е Човек = човек + нещо. Той изгубва "нещото" и остава само "човек". А това, което изгубва, е общението с Бога. Така се откъсва и остава непълноценен, т.е. грешен. Мнозина търсят (без да разбират, че жадуват за изгубеното в рая) помощ и ориентация от духовните сили. Но тъй като не знаят кого точно и как да търсят, попадат в зависимост от демони. Така човекът, оказал се роб на греховното си състояние, става роб и на Сатана (за това ще прочетете в статиите "Едип и трагическата безизходност" и "Тревога! Окултизъм!").

Най-добрият ориентир за търсенето е Библията, Божието Слово. То посочва начина - как да се възстанови връзката с Бога. Когато се свързваме с Него (на това общение е посветена статията "Кръщение със Светия Дух"), започваме да връщаме свободата си - от греховното си, трудно поносимо състояние, от греховете, които в объркаността си сме успели да натрупаме, от Сатана, с когото сме се свързали, от характера си (тук можете да прочетете статията "Свободата на вярващите") и дори от някои хора около нас, които също се опитват да ни поробят (вижте материала "Как да се държим с трудни хора"). "И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:32). Не се отказвайте!

‡Ï‡Ú‡ ‰Ûχ "Í˙˘ÂÌËÂ" ̇ ÒÚ‡Ó„˙ˆÍË ÓÁ̇˜‡‚‡ ÔÓÚ‡ÔˇÌÂ. » ‰ÛıÓ‚ÌÓÚÓ, Ë ‚Ó‰ÌÓÚÓ Í˙˘ÂÌË ҇ ÔÓÚ‡ÔˇÌÂ. œÓˆÂÒ˙Ú Ì‡ Í˙˘ÂÌË Ò˙Ò —‚ÂÚˡ ƒÛı  ÔÓÚ‡ÔˇÌ ̇ ·ÓÊÂÒÚ‚Â̇ڇ “Óˈ‡ ˜ÂÁ —‚ÂÚˡ ƒÛı ‚ Ì‡Ò Ë ‚ Ò˙˘ÓÚÓ ‚ÂÏ - ̇¯ÂÚÓ ÔÓÚ‡ÔˇÌ ˜ÂÁ —‚ÂÚˡ ƒÛı ‚ ¡Ó„‡, ‚ÒΉÒÚ‚Ë ̇ ÍÓÂÚÓ ÌË ÒÚ‡‚‡Ï ˜‡ÒÚ ÓÚ ’ËÒÚÓ‚ÓÚÓ ÚˇÎÓ - ’ËÒÚÓ‚‡Ú‡ ÷˙Í‚‡. В момента, когато човекът, осъзнал дълбоко своята греховност, призовава Господа, моли Го за прошка, искрено кани Христос да стане негов личен Спасител, се извършва невидим процес Христос влиза в сърцето му. А Божият Син не може да влезе в човешкото сърце по никакъв друг

начин, освен чрез Светия Дух. Кръщението със Светия Дух е съединение с Христос, потапяне в Него. Когато Светият Дух влиза в човешкото естество, Той го изпълва със Себе Си, както водата изпълва натопената в нея гъба. При истинското кръщение със Светия Дух човек се присъединява чрез вяра към Бога, става част от божественото естество. Апостол Петър пише: "да станете... участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света" (II Пет. 1:4). Потопил се веднъж в Бога, човек трябва да остане в Него завинаги, в противен случай кръщението няма смисъл. Изпълнението на Божиите заповеди, както и благочестивият и плодотворен християнски живот не са възможни

без пребъдване в Бога. Всяко излизане от това състояние означава само едно - отстъпление от Него: "Който казва: "Познавам Го", а не пази заповедите Му, той е лъжец и истината не е в него"(Ӛ Йоан 2:4). Изпълнението на заповедите и пребъдването в Бога са взаимно свързани: "...който стои в учението, той има и Отца, и Сина" (ӚӚ Йоан 1:9). Христос учи: "Пребъдвайте...", т.е. щом веднъж си влязал в тази среда, пребъдвай в нея. Иисус Христос дава доктринално определение на кръщението със Светия Дух: "Пребъдвайте в Мен... отделени от Мен, не можете да направите нищо" (Йоан 15:4-5). Апостол Йоан пише, че кръщението в Светия Дух е кръщение в общение: "...възвестяваме... за да имате и вие общение с нас; а пък нашето обще-

ние е с Отца и с Неговия Син Иисус Христос" (I Йоан 1:3). Тук той говори за кръщение в Христовото тяло - "общение с нас" и в божествената Троица - "общение с Отца и с Неговия Син Иисус Христос". Другаде апостолът определя кръщението със Светия Дух като пребъдване в помазанието: "А вие сте помазани от Светия и знаете всичко... Помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило" (Ӛ Йоан 2:20, 27). Подробно ще разгледаме духовните процеси, които протичат у човека при кръщение със Светия Дух.

щение: "...покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви" (Деян. 3:19). Останалите процеси - новораждане, изкупление, очистване, запечатване и осиновяване - са следствие от кръщението със Светия Дух. Той ги извършва след покаянието и обръщението.

Светият Дух е дар от Бога и самият Той ни дава своите дарове. Когато говорят за дара на Светия Дух, хората понякога имат предвид някой от даровете Му - езици, пророкуване, тълкуване, чудотворство и т.н. Но ние получаваме тези дарове в лицето на Светия Дух, на Когото те принадлежат. Той влиза у

Светия Дух, настойчиво да ги измолваш, е нелогично както в морален, така и в доктринален аспект. Никой не може да принуди Бога да направи нещо само защото на човека му се иска. На тези, които смятат, че могат да просят каквото им е угодно, като се основават на факта, че Отец е благ, ще дадем някои разяснения. В Евангелието четем: "Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори. Има ли между вас човек, който, ако му поиска синът му хляб, ще му даде камък или ако поиска риба, ще му даде змия? И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е

човека със Своите качества, способности и дарове. Когато дойде, никой от Неговите дарове не може да остане извън нас, затова молитви от рода на: "Дай ми този или онзи дар" изобщо нямат място. Както получаваме подаръци не заради някакви наши заслуги, а защото някой е пожелал да ни дари, така и дарове от Бога получаваме не защото сме ги заслужили, а защото така иска Той: "...като се възкачи на високо, плени плен и даде дарове на човеците" (Еф. 4:8). Независимо какви дарби иска човек за себе си, у него ще се прояви само онова, което Бог му е определил: "А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска" (I Кор. 12:11). Да претендираш у теб да се изявят някои конкретни дарове на

на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!"(Мат.

7:7-11). Същият отговор на Христос в Евангелието от Лука звучи така: "Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които искат от Него!" (Лука 11:13). Говори се не за един от даровете на Светия Дух, а за Светия Дух като благо, т.е. за Божията благодат. Тя е много побогата от определен дар, който някои просят като доказателство за кръщение в Светия Дух, за спасение и придобиване на духовност. Когато човек настоява на своето, постъпва плътски и с това потвърждава думите на апостол Павел: "Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Иисус Христово" (Фил. 2:21). Да копнееш за даровете на Светия Дух е съвсем друго. Това значи да искаш Бог да те използва

ƒ‡·ËÚÂ Ë ÔÎÓ‰Ó‚ÂÚ ̇ —‚ÂÚˡ ƒÛı

œÓ͇ˇÌËÂÚÓ Â ÓÒÌÓ‚‡ Á‡ Í˙˘ÂÌËÂÚÓ Ò˙Ò —‚ÂÚˡ ƒÛı "Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Иисус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Светия Дух" (Деян. 2:38). За да се покае искрено пред Бога, човек трябва да осъзнае три основни факта: 1. Той е грешник. Не само е извършил грехове, които не му дават мир и покой, но е напълно покварен, роден е в грях и живее по закона на греха и смъртта - ето защо е погинал грешник.

2. Той трябва да се спаси, но това е невъзможно чрез собствените му усилия и способности.

3. Може да получи спасение само посредством една личност Иисус Христос Избавителя, - като изповяда искрено греховете си, осъзнал пълното си безсилие да промени каквото и да било. Искреното покаяние довежда човека от стария образ на живот в греха (който за него вече е непоносим) към нов образ на живот с Бога. Писанието нарича това обръ-

в оная посока, която Той желае, независимо дали на теб ти харесва, или не. Когато молим за дарове, трябва да имаме една цел - да служим с тях за назидание на Църквата: "Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножават те у вас за назидание на църквата" (I Кор.

14:12). Дарове се дават както за назидание, така и за полза на самия човек, за неговото усъвършенстване: "А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза" (I Кор. 12:7). Като има предвид конкретното предназначение на даровете, апостол Павел показва недвусмислено превъзходството на едните дарове над другите. Така дарът за пророчество за назидание на църквата превъзхожда дара за говорене на езици за назидание на самия човек (I Кор. 14:2-5). От практиката, описана в Деяния на апостолите, виждаме, че нито в деня на Петдесетница (когато за първи път се проявяват даро-

вете на Светия Дух), нито по-късно хората знаят, че в определен момент ще бъдат използвани, както и не знаят по какъв начин ще стане това. Важното е, че те са винаги готови да бъдат използвани от Бога, че всеки от тях е "съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело" (II Тим. 2:21). "За всяко добро дело" означава не само да говориш езици, да пророкуваш и да изцеляваш. Ако желанието и ревностността ни за даровете на Светия Дух са от Бога, тяхното проявление ще бъде чисто, без психически натиск (заповядващи гласове, натрапчиви мисли, обвинения със заплахи за Божие наказание) и въздействие върху тялото (треперене, усещане за токов удар или повей на вятър и т.н.). Може ли да бъде спасен човек, у когото не са се изявили даровете на Светия Дух? Определено да. Ярък пример е разбойникът на кръста.

Плодовете на Светия Дух са Неговите личностни качества, които постоянно пребъдват в новородения човешки дух благодарение на съединението и взаимното пребъдване на човешкия и Светия Дух. Личностните качества на Светия Дух стават качества на нашия дух и впоследствие се разпространяват в душата, в тялото и в околните. В някои преводи на Библията за плодовете на духа се говори като за плодовете на Светия Дух, в други като за плодовете на човешкия новороден дух. Спори се кой превод е по-правилен. И двете версии са правилни, макар че за хората, които ползват само един превод, възникват проблеми при обяснението на някои истини. По-приемливо е да се говори за ходене по новородения човешки дух, отколкото по Светия Дух. Понятието "ходене по Светия Дух" поставя християните в положението на израилския народ, който е воден от огнен и облачен стълб. Някои деноминации в своето желание да ходят по Духа, търсят Неговото водителство вън от себе си. Така се създава благоприятна среда за измамливите духове с техните ангелски прояви във вид на знамения, гласове, чудеса, видения и сънища. При подобно водителство духът на човека е в пасивно положение, а душата му се ориентира по външни признаци. Човекът, отдаден на такова псевдоходене, открива в себе си недостиг и несъвършенство на плодовете на духа - мира, радостта, любовта, търпението, дълготърпението и въздържанието. Напротив, когато обещанията, получени чрез външни прояви, се разминават с реалността, у човека се проявяват плодовете на плътта - раздразнителност, невъздържание и гняв.

—Ë·ڇ ̇ —‚ÂÚˡ ƒÛı

Някои християни смятат, че това е просто силата, която по свръхестествен начин влияе върху човешкото тяло, или енергията, която упражнява определено въздействие. Но нека се обърнем към историята на израилския народ и си припомним дали освобождението от робството става възможно благодарение на чудодейната сила на Мойсеевия жезъл? Не, то идва чрез пасхалното агне. Проявата на сила от Иисус Христос чрез чудеса, знамения, изцеления и изгонване на духове не е заемала централно място в мисията на Божия Син. Чрез това никой не може дa спаси своята душа - спасението е само чрез вяра в Христос като личен Спасител. Силата на Светия Дух е сила новораждаща, сила възкресяваща. Това е мощна сила, която разкъса възлите на смъртта и ада и изведе Христос - Спасителя. Апостол Петър казва: "Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Иисус Христос от мъртвите" (I Пет.1:3). Никаква друга сила не може да спаси грешника, да про-мени него самия, начина му на живот и мисленето му освен тази сила. Това е силата на възкресението, действаща във всеки, който идва при Бога, искрено се кае и призовава Христовото име. Тази сила променя коренно апостолите, които в началото се страхуват от юдеите. Тя се изразява не в чудеса, не в езици, а в особената смелост и дръзновение, когато проповядват Спасителя, с Когото те са се съединили. Именно тогава те преживяват кръщение със Светия Дух - когато приемат Христос в себе си. Именно тогава разбират, че Той не е с тях, а в тях. Именно в този час Го виждат не в горницата да показва ръцете Си, а всеки в горницата на своята лична скиния - своята душа,

в светая светих - своето сърце. Тази сила започва да се проявява във всеки от тях и ги преобразява от плахи, боязливи рибари в апостоли, които даже смъртта не може да спре. Благодарение именно на тази сила на възкресението те влияят върху заобикалящия ги свят, преобразяват го. Преобразяването на хората, които ги слушат, също започва отвътре, така че израилтяните в съкрушениието си питат: "Какво да направим, за да се спасим?", а после се проявява и външно, под формата на чудеса и знамения. Павел, като вижда това, е възхитен от Божия план и предпочита познанието за проявлението на тази сила в него пред всичко останало, което е имало до-тогава. Както сам пише, заради това познание се отказва от всичко.

ностите и да оцелеем. Той ни съпровожда като любеща майка, докато изявява тази сила на възкресението. В случаите, когато "изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда" (I Йоан 1:9). И ако човек в своите грехове започне да изстива, да заспива духовно и даже достигне до състояние на замъртвялост, за него продължава да съществува чудесната истина, за която говори апостол Павел: "Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос" (Еф. 5:14). Не могат да бъдат оправдани тези, които съгрешават, отстъпват, отпадат и мислят, че Бог вече няма да им прости и никой не може да им помогне. Тук, на земята наистина

Без проявата на силата на възкресението е немислимо християнинът да оцелее на земята. Животът му е свързан с постоянни трудности и битки и срещу въздействието на света. Освен това отвътре, от страна на старата ни природа (съвкупност от нашето греховно тяло и непреобразената ни душа или характер) е насочена силна съпротива към новия човек, роден отгоре, с цел да го умъртви. Измъчен от вътрешната борба със своето старо естество апостол Павел пита: "Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?" (Римл.

7:24). Ако я нямаше тази сила, която неизменно да ни се притичва на помощ, християнството отдавна щеше да е изтляло. Бог не веднъж е спасявал всеки един от нас чрез любовта Си, защото знае, че сами не можем да се справим с труд-

вече никой не може да им помогне, освен новото, мощно проявление на възкресяващата сила на Христос, която Бог дава в отговор на тяхното желание. Това възстановява човека, обновява неговия дух, дава му нов приток на живот. Давид се моли: "Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен" (Пс.

51:10). Не е ли чудо това? Кой може да вдигне потъпкана, изранена, измъчена и обезсилена в неравна борба душа освен любещият и милостив Бог, протягащ своята силна ръка да възстанови и сътвори отново всичко, което е било разрушено.

овекът е загадка в света, може би най-великата загадка. Загадка е не като животно и не като социално същество, не като част от природата и обществото, а като личност, именно като личност. Целият свят е нищо в сравнение с човешката личност, с единственото лице на човека, с единствената му съдба. Човек преживява агония и иска да знае кой е той, откъде идва и накъде отива. Още в Гърция хората са искали да познаят себе си и са смятали това за път към разгадаване на битието, за източник на философското познание. Човекът може да познава себе си "отдолу" и "отгоре" - да познава въз основа на своя свят, на божественото начало у себе си, на мрака у себе си, на стихийно-подсъзнателото и демоничното начало. И е способен на това, защото е двойствено и про-

страдание и мъчение при героите на Достоевски, ужасът и отчаянието при Киркегор, волята за могъщество и жестокост при Ницше също свидетелстват, че човекът е паднало същество, което обаче се измъчва от това падение и иска да го преодолее. Именно съзнанието на личността у човека говори за неговата висша природа и за висшето му призвание. Ако човека не беше личност, макар и неизявена или подтисната, поразена от болест, съществуваща само като възможност, той щеше да е подобен на всичко друго в света и у него не би имало нищо необичайно.

тиворечиво същество, във висша степен поляризирано, богоподобно и звероподобно, високо и низко, свободно и робско, не са му чужди подемът и падението, великата любов и жертва, огромната жестокост и безграничният егоизъм. Достоевски, Киркегор, Ницше са видели с особена острота трагическото начало у човека и противоречивостта на неговата природа. Преди тях Паскал найдобре е изразил тази двойнственост у човека. Други са гледали на човека "отдолу" и са откривали у него низши стихийни начала - печата на падението му. Като паднало същество, детерминирано от стихийните сили, той им е изглеждал движим изключително от икономически интереси, от подсъзнателни сексуални влечения и подбуди. Но потребността от

друг произход. И това прави човека загадка. Личността е пробив в този свят, внасяне на нещо ново. Тя не е природа, не принадлежи на обективната, природна йерархия като нейна съподчинена част. Човекът е личност не по природа, а по дух. По природа е само индивид... Личността е микрокосмос, цял универсум. Само тя може да вмества универсално съдържание, да бъде потенциална вселена в индивидуална форма.

Човекът, когото познават биологията и социологията като природно и социално същество, е продукт на света и ставащите в него процеси. Но личността у човека не е рожба на света, тя има

За личността се разкрива безкрайността. Тя влиза в безкрайността, пуска я в себе си и в своето саморазкриване е устремена към безкрайното съдържание. Същевременно личността предполага форма и граница, тя не се смесва със заобикалящия я свят и не се разтваря в него.

Личността не е застинало състояние, тя се разгръща, развива се, обогатява се, но е развитие на един и същ пребъдващ субект. Личността в никакъв случай не е готова даденост, тя е зададеност, идеал на човека. Личността се самоизгражда. Нито един човек не може да каже за себе си, че изцяло е личност. Личността е аксиологична, оценъчна категория. Тук се срещаме с основния парадокс на съществуването й. Личността трябва да изгражда себе си, да се обогатява, да се изпълва с универсално съдържание, да постига единство в целостността в продължение на целия си живот. Но за да направи това, трябва първо да съществува. Необходимо е да съществува субектът, който е призован да изгражда себе си. Личността е в началото на пътя и тя единстве-

но е в края на пътя. В личността има много родови белези, принадлежащи на човешкия род, много исторически, традиционни, социални, класови, семейни, много наследствени и подражателни наслоения - много "общо". Но именно това е "неличното" в личността. "Личното" е оригинално, свързано с първоизточника и автентично. Всичко родово и наследствено е само материал за творческата активност на личността. Цялата тежест, наложена от природата и обществото, от историята и изискванията на цивилизацията, всъщност е поставеното пред нас затруднение, на което трябва да се отговори със съпротива и творческо преобразуване в личното, единствено личното.

Съществуването на личността предполага свобода. Тайната на свободата е тайна на личността. И това не е свобода на волята в школския смисъл - свобода на избора, която предполага рационализация. Достойнството на човека е личността у него. Само личността има достойнство. Човешкото достойнство е освобождение от робството, освобождение от робското разбиране на религиозния живот и на отношенията между човека и Бога. Именно Бог е гаранция за свободата на личността от поробването му под властта на природата и обществото, от царството на кесаря, от света на обектността. И никакви категории от света на обектите не могат да бъдат пренесени в тези вътрешни екзистенциални отношения. Нищо в този свят не

е действителен екзистенциален център. Християнството винаги е имало двойствено отношение към човека. От една страна, то като че ли е унижавало човека, признавало го е за греховно и паднало същество, призвано към смирение и послушание. Именно това не могат да простят на християнството. Но от друга страна, християнството необичайно възвисява човека, признава го за образ и подобие на Бога, признава в него духовното начало, което го издига над природния и социалния свят, признава в него духовната му свобода, независима от царството на кесаря, вярва, че самият Бог е станал човек и така е възвисил човека до небесата. И само върху тази християнска основа може да бъде из-

градено учението за личността и да бъде направена личностна преоценка на ценностите. За личността е характерно, че тя не може да бъде самодостатъчна, за нейното съществуване е необходимо друго: по-висше, равно и по-низше, без което не е възможно да се осъзнае различието. Отношенията между човека и Бога не са причинно-следсвени, нито отношения между частното и общото, нито между средството и целта, нито между роба и господаря, те не приличат на нищо, взето от обективния свят - природен и социален. Бог не съществува като обективна реалност, която се намира над мен, като обективизация на универсалната идея. Той съще-

ствува като екзистенциална среща, като трансцендиране и в тази среща Бог е личност. Затова по съвършено различен начин се решава и въпросът за отношението между личността и свръхличните ценности. Не може да се каже, че свръхличното, по-висшето от човека - Бог - е целта, а личността е средство за тази цел. Личността човек не може да бъде средство за Личността Бог. Богословското учение, според което Бог е сътворил човека за своя самопрослава, унижава както човека, така и Бога. Поразително е, че всяко учение, което унижава човека, унижава и Бога. Отношението на една личност към друга личност, дори това да е висшата личност на Бога, не може да бъде отношение между средство и цел, всяка личност е самоцел. Отношението между средство и цел съществува само в света на обективното. Личността не може да се издига, да се реализира, да осъществява пълнотата на своя живот, ако не притежава свръхличностни ценности, ако няма Бог и божествена висота на живота.

Мисълта, че човешката личност е последното и най-висшето, че Бог не съществува и самият човек е бог, е плоска мисъл, принизяваща, а не възвисяваща хората. Това е кошмарна мисъл. Но човешката личност не е средство за някаква свръхлична ценност, не е оръдие на божествената сила. Когато свръхличните ценности превръщат личност в средство, това значи, че човекът е изпаднал в идолопоклонство. Личността е парадокс за рационалната мисъл, тя парадоксално съвместява личното и свръхличното, крайното и безкрайното, пребъдващото и променящото се, свободата и съдбата. Личността не е част от света, тя е съотносителна на света, съотносителна е и на Бога. Личността допуска само съотношение, като срещата и общението. И Богът личност иска не човек, над когото да господства и който трябва да Го прославя, а

човек личност, който да отговаря на Неговия призив и с когото е възможно общуване с любов. Хуманизмът е диалектически момент в разкриването на човешката личност. Грешката на хуманизма не е в това, че прекалено утвърждава човека, че го тласка по пътя на собственото си обожествяване, както често твърди руската религиозна мисъл, а в това, че недостатъчно, недокрай утвърждава човека, че не може да гарантира независимостта му от света и крие в себе си опасност да бъде поробен от обществото и природата. Образът на човешката личност е не само човешки, но и Божи образ. В това се крият всички загадки и тайни на човека. Това е тайната на богочовешкостта, която е парадокс, неизразим рационално. Личността е човешка лич-

ност само тогава, когато е и богочовешка личност. Именно свободата и независимостта на човешката личност от обектния свят е нейната "богочовешкост". Това значи, че личността се формира не от обектния свят, а от субективността, в която е скрита силата на Божия образ. Човешката личност е теоандрическо (от гръцки - богочовешко, б. пр.) същество. Богословите ще възразят уплашено, че само Иисус Христос е бил Богочовек, а хората са тленни създания и не могат да бъдат богочовеци. Но тази аргументация остава в пределите на богословския рационализъм. Нека човек да не е богочовек в смисъла, в който е Христос - Богочовекът, Единственият. Но у човека има божествен елемент, у него има сякаш две природи, има пресичане на два свята, той носи у себе си образ, който е и човешки, и Божи, а е човешки дотолкова, доколкото осъществява Божия образ. Тази истина за човека е встрани от догматическите формули и не се изчерпва с тях. Свободата на личността съвсем не е нейното право, това е повърхностен възглед. Свободата на личността е дълг, изпълнение на определено призвание, осъществяване на Божията идея за човека, отговор на Божия призив. Човек е длъжен да бъде свободен, не бива е роб, защото трябва да бъде човек. Такава е волята на Бога. Човек обича да бъде роб и претендира за правото на робство, което само променя формите си. Именно робството е изискваното от човека право. Свободата не бива да бъде декларация за правата на човека, тя трябва е декларация за задълженията на човека, за дълга на човека да бъде личност, да прояви силата на характера на своята личност.

çðàèëñêèÿò íàðîä ñå ðàäâà íà Áîæèåòî ïðèñúñòâèå â îãíåíèÿ è îáëà÷íèÿ ñòúëá íå â ñòðàíàòà íà ðîáñòâîòî Åãèïåò, à â ïóñòèíÿòà. Õîðàòà äíåñ íàìèðàò îáùåíèå ñ Áîãà, êîãàòî ñå îòðåêàò îò ñòàðèÿ, ïðèñïîñîáåí êúì ãðåõà æèâîò. Îáùåíèåòî ñ Èèñóñ Õðèñòîñ ñòàâà äîñòúïíî çà àïîñòîë Ïàâåë åäâà êîãàòî òîé ïðèåìà, ÷å ñâåòúò å ðàçïúíàò çà íåãî è òîé - çà ñâåòà. Àïîñòîëúò ïîñòàâÿ òúêìî òîâà â îñíîâàòà íà öÿëîòî ñè ïîíàòàòúøíî ïëîäîòâîðíî ñëóæåíèå íà Õðèñòîñ.

êîåòî åãèïåòñêèÿò öàð äàâà íà èçðàèëòÿíèòå, äúëáîêî âúçìóùàâà ñîáñòâåíèÿ ìó íàðîä - êàê å âúçìîæíî äà ïîçâîëè íà ÷óæäåíöè äà èçäèãàò îëòàðè â ïðåäåëèòå íà Åãèïåò è äà ñëóæàò íà ñâîÿ Áîã! Íî èçáàâëåíèåòî íà èçðàèëñêèÿ íàðîä íå ìîæå äà ñå îñúùåñòâè â ñòðàíàòà, îáðå÷åíà íà íàêàçàíèå ÷ðåç Áîæèÿ ñúä. Òî èäâà, ñëåä êàòî èçðàèëòÿíèòå ñòèãàò ïðîòèâîïîëîæíèÿ áðÿã íà ×åðâåíî ìîðå.

íàòà ñè ìîù. Çàùîòî Åãèïåò ñèìâîëèçèðà íå òîëêîâà ñâåòà îêîëî íàñ, êîëêîòî âúòðåøíèÿ íè ñâÿò. Çà èçðàèëòÿíèòå ïóñòèíÿòà å çåìÿòà íà âÿðàòà â Áîæèåòî ìèëîñúðäèå. Òàì íÿìà ïîëåòà, êîèòî äà îáðàáîòâàò - äà ãè îðàò è ïîëèâàò. Õðàíÿò ñå ñ ìàííàòà, êîÿòî Áîã èì ïðàùà îò íåáåòî. Íÿìà èçâîðè ñ ïðÿñíà âîäà, íèòî ðåêè, êúäåòî ìîãàò äà óòîëÿò æàæäàòà ñè. Âîäàòà,

Äîêàòî íå îñúçíàåì, ÷å ñìå ðàçïúíàòè çà ñâåòà, âñè÷êî ñâåòñêî ïîñòîÿííî ùå ïðåäÿâÿâà êúì íàñ ñâîèòå èçèñêâàíèÿ. Ñàìî â "ðàçïúíàòèÿ" æèâîò ïðåòåíöèèòå íà ñâåòà ãóáÿò çíà÷åíèåòî ñè çà íàñ. Ñâåòúò ñå ëèøàâà îò ïðàâàòà ñè èìåííî ïðåä êðúñòà: ïî-íàòàòúê òîé íÿìà âëàñò. Îò äðóãàòà ñòðàíà íà êðúñòà â æèâîòà íà ðàçïúíàòèòå è âúçêðúñíàëèòå çàåäíî ñ Õðèñòîñ ñâåòúò å áåçñèëåí.

—ËÏ‚ÓÎ˙Ú Ì‡ ‚·ÒÚÚ‡ Ôàðàîíúò, êîéòî ñèìâîëèçèðà âëàñòòà íà ñòàðèÿ ÷îâåê ó íàñ, ïîâå÷å îò âñè÷êî ñå ñòðàõóâà èçðàèëòÿíèòå äà íå íàïóñíàò ïðåäåëèòå íà Åãèïåò. Êîãàòî âèæäà, ÷å ìàêàð äà óâåëè÷àâà íàñèëèåòî, ãóáè âëàñòòà ñè íàä íàðîäà, òîé ïðîìåíÿ ñâîÿòà òàêòèêà è òðúãâà ïî ïúòÿ íà ïðèâèäíèòå îòñòúïêè. Ïîçâîëÿâà íà èçðàèëòÿíèòå äà íàïðàâÿò æåðòâîïðèíîøåíèå, íî íå èçâúí åãèïåòñêèòå ãðàíèöè, êàêòî èñêàò òå: "Èäåòå, ïðèíåñåòå æåðòâà íà âàøèÿ Áîã â òàçè çåìÿ" (Èçõ. 8:25). Òåçè îòñòúïêè îò ãëåäíà òî÷êà íà ôàðàîíà ñà äîñòà çíà÷èìè, íî çà Áîãà ñà íàïúëíî íåäîñòàòú÷íè. Çà åãèïòÿíèòå æåðòâîïðèíîøåíèåòî íà ÷óæäèÿ Áîã å îñêâåðíÿâàíå íà ðîäíàòà èì çåìÿ, çàùîòî òÿõíàòà ðåëèãèÿ ñå èçðàçÿâà â ïî÷èòàíå íà ôàðàîíà, ïðåêëîíåíèå ïðåä áîæåñòâåíîñòòà ìó. Òå ìó ïðèíàñÿò æåðòâè, êàòî ãî ñìÿòàò çà "ñèíà íà áîãà íà çåìÿòà". Ðàçðåøåíèåòî,

 ïðåíîñíèÿ ñìèñúë íà äóìàòà Åãèïåò å íàøåòî "Àç", êîåòî ïîñòîÿííî ñå áîðè ïðîòèâ Áîãà.

êîÿòî òå÷å îò îñêúäíèòå èçâîðè, å ãîð÷èâà è ñàìî Áîã ÷ðåç ÷óäî ÿ ïðåâðúùà â ïðÿñíà. Òå íå ìîãàò äà îöåëåÿò â ïóñòèíÿòà áåç Áîãà, çàâèñèìîñòòà îò Íåãî òàì å áëàãî çà òÿõ. ŒÒ‚Ó·ÓʉÂÌËÂÚÓ

≈„ËÔÂÚ Ë ÔÛÒÚËÌˇÚ‡ Ïúëíîâîäíàòà ðåêà Íèë å èçòî÷íèêúò íà æèâîòà è öúôòåæà â îêîëíèòå çåìè. Áëàãîäàðåíèå íà íåãî ïîëåòàòà íà Åãèïåò íå ñå íóæäàÿò îò ðîñà è äúæä Áîæèèòå äàðîâå. Ïîäîáåí å æèâîòúò íà ÷îâåêà, êîéòî ðàç÷èòà ñàìî íà ñîáñòâå-

Ìîìåíòúò, êîãàòî ÷îâåê ñúçíàòåëíî èçáèðà Õðèñòîñ êàòî ñâîé Ñïàñèòåë è ïðåìèíàâà îò ñòàðèÿ, ãðåõîâíèÿ æèâîò êúì ïîêîðñòâî ïðåä Áîãà, íàðè÷àìå îáðúùåíèå. Òîãàâà ó ÷îâåêà ñå çàðàæäà íîâ æèâîò, ÷èéòî èçòî÷íèê å Áîã. È çà èçðàèëñêèÿ íàðîä èçõîäúò îò Åãèïåò å

íà÷àëî íà íîâ æèâîò. Òîé ñòàâà âúçìîæåí áëàãîäàðåíèå íà ÿçâèòå, ïîñòèãíàëè Åãèïåò. Âúçêðåñåíèåòî íà âñÿêà ëè÷íîñò çà íîâ æèâîò âèíàãè å ïðåäøåñòâàíî îò îñúæäåíèå íà ñòàðàòà ÷îâåøêà ïðèðîäà îò Áîãà. Íî ñòàðèÿò ÷îâåê ó íàñ íèêîãà íå æåëàå äà áúäåì îñâîáîäåíè îò ðîáñòâîòî íà ãðåõà è äà ñòàíåì çàâèñèìè îò Áîãà. Âñåêè, êîéòî íÿêîãà å ñòîÿë ïðåä òàêúâ èçáîð, çíàå íà êàêâè îòñòúïêè å ñúãëàñåí òîé. À íèå èñêàìå äà ñå îñâîáîäèì îò íåãîâèÿ ãíåò è ñòðàäàìå, äîêàòî ñòðåìåæúò íè êúì îáùåíèå ñ Áîãà íå áúäå óäîâëåòâîðåí. Çà ñúæàëåíèå çíàåì, ÷å íå âñè÷êè, êîèòî ñòîÿò ïðåä ïðàãà íà íîâèÿ æèâîò, íàèñòèíà ãî èçáèðàò. Ìíîçèíà ñïèðàò íà ïîëîâèíàòà ïúò, êàòî ñå ïîä÷èíÿâàò íà ñòàðîòî ñè "Àç", âúïðåêè ñâîåòî èñêðåíî æåëàíèå äà âêóñÿò îò îáùåíèåòî ñ Áîãà. Îïèòâàò ñå äà èçäèãíàò îëòàð íà Áîãà, áåç äà íàïóñêàò "Åãèïåò" - ñòðàíàòà íà ñîáñòâåíèòå ñè óñèëèÿ. Òå ìîãàò äà áúäàò

ðåëèãèîçíî íàñòðîåíè, äà çàùèòàâàò âÿðàòà è äà ãîâîðÿò çà Áîæèåòî ñëîâî ïðåä äðóãèòå, íî äà íÿìàò íèêàêâè ëè÷íè îòíîøåíèÿ ñ Áîãà. Òàêèâà õîðà íå ñòàâàò íîâî òâîðåíèå â Áîæèèòå î÷è. Çàùîòî ñ ÷îâåøêè óñèëèÿ íå ñå ïîñòèãà èñòèíñêî îáùåíèå ñ Áîãà. À äîêàòî ñà â ñâîÿ "Åãèïåò", âñÿêî ïîêëîíåíèå íà Áîãà è æåðòâîïðèíîøåíèå ñå ïðåâðúùàò â ïðàçåí îáðåä, â èçðàç íà áëàãî÷åñòèâî íàñòðîåíèå, ÷óæäî íà ëè÷íèòå âçàèìîîòíîøåíèÿ ñ Íåãî. Îãíåíèÿò ñòúëá - ñèìâîë íà êðúñòà íè ñâåòè è íè ïîêàçâà ïúòÿ åäâà ñëåä êàòî ïðåìèíåì "×åðâåíî ìîðå". Ñâîáîäàòà íà äóõà ñå îòêðèâà ñàìî íà Ãîëãîòñêàòà âèñèíà. Êðàé Ãîëãîòñêèÿ êðúñò ñòàðèÿò ÷îâåê âèæäà, ÷å å îñúäåí è å îáðå÷åí íà íàêàçàíèå. Íî ñúùî òóê âúçêðúñâà íîâèÿò æèâîò íà äóõà, çàïî÷âà îáùåíèåòî ñ Áîãà. Äîáðå å äóøàòà, êîÿòî òúðñè ìèð, äà ïîñëåäâà ïðèìåðà íà àïîñòîë Ïàâåë: "À êîãàòî Áîã, Êîéòî îùå îò óòðîáàòà íà ìàéêà ìè ìå áåøå îòäåëèë è ïðèçîâàë ÷ðåç Ñâîÿòà áëàãî-

äàò, áëàãîâîëè äà ìè îòêðèå Ñèíà Ñè, çà äà Ãî ïðîïîâÿäâàì ìåæäó åçè÷íèöèòå, àç íå ñå äîïèòàõ â ñúùèÿ ÷àñ äî ïëúò è êðúâ" (Ãàë. 1:15-16). Êîãàòî Ìîéñåé íå ïðèåìà ïðåäëîæåíèÿòà ìó, ôàðàîíúò îòñòúïâà îùå ïîâå÷å: "Ùå âè ïóñíà äà ïîæåðòâàòå íà Ãîñïîäà, âàøèÿ Áîã, â ïóñòèíÿòà, ñàìî äà íå îòèäåòå ìíîãî äàëå÷" (Èçõ. 8:28). Òîé âå÷å íå ïðå÷è íà èçðàèëòÿíèòå äà ñëóæàò íà Áîãà â ïóñòèíÿòà, íî ñå îïèòâà äà ãè çàäúðæè êîëêîòî ìîæå ïî-áëèçî äî ñâîèòå ïðåäåëè. Òóê å íåãîâîòî êîâàðñòâî: ðàçáèðà, ÷å äî ãðàíèöèòå íà Åãèïåò íàðîäúò íÿìà äà áúäå ñâîáîäåí îò âëàñòòà ìó. Òîçè, êîéòî íå ñå îòêàçâà íàïúëíî îò ñòàðèÿ ÷îâåê ó ñåáå ñè, íÿìà äà äîñòèãíå öåëòà - íîâèÿ æèâîò. Âå÷íîòî áëóæäàåíå äî "åãèïåòñêèòå" ãðàíèöè ïðàâè äóõîâíàòà ñâîáîäà íåäîñòúïíà. œÓÓ·‚‡ÌÂÚÓ ÓÚ «‡ÍÓ̇ Àâòîðèòå íà Íîâèÿ Çàâåò ïîä÷åðòàâàò êîëêî âàæíî å äóõîâíîòî èçðàñòâàíå íà âÿðâàùèòå. Àïîñòîë Ïàâåë íå ïðåñòàâà äà ñå ìîëè çà òåçè, êîèòî âå÷å ñà ñå ïîìèðèëè ñ Áîãà - äà ñå ïðåîáðàçÿâàò ñïîðåä îáðàçà íà Ñúçäàòåëÿ ñè. Êîãàòî ïîäîçèðà, ÷å íÿêîé îò âÿðâàùèòå ìîæå äà ñå ïîääàäå íà ñúáëàçúíòà äà ïðîäúëæè ñòàðèÿ ñè æèâîò, òîé ïîëàãà âñè÷êè óñèëèÿ äà èçìúêíå Áîæèåòî äåòå îò òîâà ñúñòîÿíèå. Âèæäàìå ãî ïðè ãàëàòÿíèòå. Ñïîðåä òÿõ íåçàâèñèìî ÷å âå÷å ñà ñå îáúðíàëè êúì Õðèñòîñ è æèâåÿò íîâ æèâîò, òðÿáâà äà ñå âúðíàò è êúì Ìîéñååâèÿ Çàêîí. Òå âñå îùå íå ðàçáèðàò, ÷å Çàêîíúò, íàïèñàí âúðõó êàìåííè ïëî÷è çà õîðàòà îò äîõðèñòèÿíñêèÿ ïåðèîä, íå ìîæå äà óïðàâëÿâà íîâèÿ æèâîò, äàðåí îò Õðèñòîñ. Ñàìèÿò Áîæè Ñèí å Çàêîí íà æèâîòà çà âúçêðåñåíèÿ îò íåãî õðèñòèÿíèí, çàòîâà àïîñòîëúò ïèøå íà ãàëàòÿíèòå: "È òàêà, ñòîéòå òâúðäî â ñâîáîäàòà, çà êîÿòî Õðèñòîñ íè îñâîáîäè, è íå ñå çàïëèòàéòå îòíîâî â ðîáñêîòî èãî... Âèå, êîèòî æåëàåòå äà ñå îïðàâäàâàòå ÷ðåç Çàêîíà, ñòå ñå îòëú÷èëè îò Õðèñòîñ, îòïàäíàëè ñòå îò áëàãîäàòòà" (Ãàë. 5:1, 4). Îïèòúò íà ìíîãî ïîêîëåíèÿ õðèñòèÿíè ñî÷è, ÷å îáùåíèåòî ñ Áîãà ñå ïðåêúñâà, êîãàòî ðúêîâîäåíèÿò îò Ñâåòèÿ

Äóõ õðèñòèÿíèí äîïóñíå äà áúäå ïîðîáåí îò Çàêîíà. È â íàøè äíè áóêâàòà íà çàêîíà ïðîäúëæàâà äà óáèâà äóõà. Çà ÷îâåêà, êîéòî å âîäåí îò Ñâåòèÿ Äóõ, âàæíî å ñàìî òîâà, êúì êîåòî ãî íàñî÷âà Ãîñïîä, - öåëèòå, êîèòî Òîé ìó ïîñòàâÿ. Ñâåòèÿò Äóõ, à íå ñòàðèÿò ÷îâåê ó íàñ, íè ãîâîðè êúäå òðÿáâà äà ñïðåì è äà ñå âúçäúðæèì. Ïî äóìèòå íà àïîñòîë Ïàâåë: "...êàòî çàáðàâÿì òîâà, êîåòî å íàçàä, è ñå ïðîñòèðàì êúì òîâà, êîåòî å íàïðåä, âïóñêàì ñå êúì ïðèöåëíàòà òî÷êà çà íàãðàäàòà íà ãîðíîòî ïðèçâàíèå îò Áîãà â Õðèñòîñ Èèñóñ" (Ôèë. 3:13-14). Œ·˘ÂÌËÂÚÓ Ò ¡Ó„‡ Êîãàòî Ìîéñåé îòêàçâà ïðåäëîæåíèòå îòñòúïêè, ôàðàîíúò ñå îæåñòî÷àâà è íå ïóñêà íàðîäà îò Åãèïåò. Íî êîëêîòî ïîâå÷å çàäúðæà Èçõîäà íà èçðàèëòÿíèòå, òîëêîâà ïî-ñòðàøíè è ìú÷èòåëíè ñòàâàò íàêàçàíèÿòà íàä åãèïòÿíèòå. Òîâà ãî ïðèíóæäàâà äà êàæå íà Ìîéñåé: "Èäåòå, èçâúðøåòå ñëóæáà íà Ãîñïîäà, âàøèÿ Áîã; íî êîè è êîè ùå îòèäàò?" Ìîéñåé îòãîâàðÿ: "Ùå îòèäåì ìëàäè è ñòàðè, ñúñ ñèíîâåòå è äúùåðèòå ñè, ñ îâöåòå è âîëîâåòå ñè." Åãèïåòñêèÿò öàð âúçðàçÿâà: "Íå, èäåòå ñàìî ìúæåòå è èçâúðøåòå ñëóæáà íà Ãîñïîäà, çàùîòî òîâà âèå èñêàõòå" (Èçõ. 10:8, 9, 11 ÑÈ). Òîé èçìèñëÿ íîâà ñïúíêà, çà äà çàäúðæè íàðîäà: ñàìî ìúæåòå áåç æåíèòå è äåöàòà äà ïîñëóæàò íà Áîãà â ïóñòèíÿòà. Òàêà îáùåíèå ñ Áîãà ùå èìàò ñàìî åäíà ÷àñò îò èçðàèëòÿíèòå. Òî íÿìà äà áúäå ñèëà, âúîäóøåâÿâàùà öÿëîòî îáùåñòâî. Ñìèñúëúò íà Ìîéñååâèÿ îòãîâîð çà íàñ å, ÷å íå òðÿáâà äà îòíàñÿìå îáùåíèåòî ñ Áîãà ñàìî êúì ñâîÿ æèâîò. Òî å îíçè äàð íà Íåãîâîòî ìèëîñúðäèå, êîéòî îùå îò ñúòâîðåíèåòî íà ñâåòà Áîã å ïðèãîòâèë çà öÿëîòî ÷îâå÷åñòâî - è çà þäåè, è çà åçè÷íèöè. Òÿñíàòà âðàòà, êîÿòî âîäè êúì âå÷íèÿ æèâîò, íå ìîæå äà áúäå îòâîðåíà ñàìî çà õîðàòà îò îïðåäåëåíà âúçðàñò, ñúñëîâèå èëè íàðîä. Áîã èñêà âñåêè ãðåøíèê äà ñå îáúðíå êúì Íåãî è äà æèâåå. Ñúçíàòåëíîòî îáùåíèå ñ Áîãà òðÿáâà äà ñòàíå ôàêò çà âñè÷êè ñòðàäàùè, èçìîðåíè è óãíåòåíè îò ñîáñòâåíîòî ñè "Àç". Çàòîâà âÿðâàùèòå âèíàãè ñà áèëè õîðà íà ñâèäåòåëñòâîòî. Âñÿêî Áîæèå äåòå

ïîâòàðÿ ñëåä Ìîéñåé: "Ùå îòèäåì ìëàäè è ñòàðè, ñúñ ñèíîâåòå è äúùåðèòå ñè." Êîéòî å äîøúë ïðè Ñïàñèòåëÿ, èçòî÷íèêà íà æèâîòà, íå ìîæå äà íå âèêà äðóãèòå êúì òîçè èçâîð íà âå÷íàòà ñèëà. Ôàðàîíúò ïðîãîíâà Ìîéñåé è Ààðîí, êîãàòî òå ìó èçëàãàò èñêàíèÿòà ñè. Ñâåòúò âèíàãè ïîñðåùà ñ ÿðîñòíè ïðåñëåäâàíèÿ ñâèäåòåëñòâàòà, äàäåíè îò äåöàòà íà Áîãà çà Íåãîâàòà âîëÿ. Âúïðåêè òîâà îò óñòàòà íà âÿðâàùèòå âèíàãè òðÿáâà äà çâó÷è âåñòòà çà âåëèêàòà Áîæèÿ ëþáîâ, êîÿòî òúðñè ãðåøíèöèòå. œ˙Î̇ڇ Ò‚Ó·Ó‰‡ Êîëêîòî è ïúòè åãèïåòñêèÿò âëàäåòåë äà ïðîãîíâà Ìîéñåé è Ààðîí, òîé å ïðèíóäåí îòíîâî è îòíîâî äà ãè âèêà â äâîðåöà. Êîãàòî èäâàò ïðè íåãî çà ÷åòâúðòè ïúò, öàðÿò å ñúãëàñåí äà ïóñíå è äåöà: "Èäåòå, èçâúðøåòå ñëóæáà íà Ãîñïîäà (âàøèÿ Áîã); ñàìî äðåáíèÿò è åäðèÿò âè äîáèòúê äà îñòàíå, à äåöàòà âè íåêà îòèäàò ñ âàñ" (Èçõ. 10:24 ÑÈ). Íî äîðè òîâà íå å ïúëíîòî îñâîáîæäåíèå îò åãèïåòñêîòî èãî. Ìîéñåé íàñòîÿâà: "Íåêà äà äîéäàò ñ íàñ è ñòàäàòà íè, íå áèâà äà

îñòàíå íè êîïèòî; çàùîòî îò òÿõ íèå ùå âçåìåì çà æåðòâà íà Ãîñïîäà" (Èçõ.

10:26). Íå âñåêè, êîéòî ñå îáðúùà êúì Áîãà è èìà ëè÷íà âðúçêà ñúñ Ñïàñèòåëÿ, ïîä÷èíÿâà íà Íåãî ìàòåðèàëíèòå ñè ïðèòåæàíèÿ. Íàé-÷åñòî õîðàòà ñå ðàçïîðåæäàò ñ òÿõ êàêòî è ïðåäè, êàòî ãè èçïîëçâàò ñàìî çà ëè÷íèòå ñè öåëè. Íî Áîã æåëàå ïîñâåùåíèåòî îò ñòðàíà íà ÷îâåêà äà áúäå ïúëíî, à íå ÷àñòè÷íî. Òîé èçèñêâà îò íàñ òîâà, êîåòî å èçèñêâàë è îò èçðàèëñêèÿ íàðîä: öÿëîòî äîìî÷àäèå, âñè÷êî, êîåòî ïðèòåæàâàò, äî ïîñëåäíàòà îâöà, äî ïîñëåäíîòî êîïèòî, äà ó÷àñòâà â ñëóæåíèåòî íà Íåãî. Áîã èñêà çàåäíî ñ öÿëîòî ñè äîìî÷àäèå äà äîñòèãíåì òîëêîâà âèñîêà ñòåïåí â äóõîâíîòî ñè ðàçâèòèå, íà êàêâîòî åäèíñòâåíî Òîé, à íå ñâåòúò, ìîæå äà íè èçïîëçâà çà ñâÿòîòî Ñè äåëî.

Чудя се днес дали наистина сме толкова свободни, колкото си мислим, и ако е така, защо тази свобода толкова ни горчи? Дали хората не са се подвели да вярват в една измамна свобода, която, вместо да им носи удовлетворение, им причинява болка, разруха и нещастие? Не са ли станали жертва на заблудите за радостта от сексуалната любов и свобода, за които светът толкова говори, но малко познава в действителност? Ето някои от най-разпространените заблуди:

В очите на Бога сексът е грях и Той е против всякакви интимни взаимоотношения. Сексът не е грях. Той е едно от благословенията, с които Бог дарява хората (Бит. 1:28). Бог е създал хормоните, чрез които ни привлича противоположният пол. Без това влечение не би имало любов между мъжа и жената. Бог мъдро го е предвидил като естествен подтик за желанието хората да създават свои семейства. Колкото и да е учудващо за някои, в Библията се говори доста и открто за сексуалните взаимоотношения. Говори се както за тяхната

I.

естественост и красота (Песен на песните), така и за рамките, в които трябва да се осъществяват, а също и за проблемите, до които води злоупотребата с тях. Бракът е човешка приумица, чиято цел е била да държи хората под контрол. Днес той е отживелица. Смята се, че бракът е измислен от човека, за да държи живота му в някакви норми и да го предпазва от болести и самоунищожение. Според

II.

много хора, след като вече сме "помъдрели", нямаме нужда от ограниченията на брака. Отговорностите, с които той натоварва двамата партньори, в един момент стават ненужно бреме. В основата на тези схващания е грешното разбиране, че бракът се гради на секса, а секс и любов са едно и също нещо. Вярно е, че сексът е разрешен само и единствено между хора, които са в брачни взаимоотношения, но това далеч не е целта на тази институция.

В Бит. 2:18-25 е казано ясно, че бракът е постановен от Бога, за да преодолее човек самотата си. Следователно същността на брака е изграждане на близко общуване между мъжа и жената - интелектуално, емоционално и физическо - така че да удовлетворят нуждата си от взаимност. Встъпването в брак е посвещение на всеки от тях да посрещне тези нужди на другия. Бог е предвидил в брака да се постигне пълно единство. Изразът "една плът" не се отнася главно до сексуалната близост, въпреки че смисълът му я съдържа. Тук се откроява идеята двама души да мислят, да действат, да чувстват, да бъдат като един. Сексът е само един от начините, които Бог е предвидил мъжът и жената да подсилват взаимната си обич и привързаност. Да живееш в сексуално въздържание преди брака, а след това да имаш интимна близост само и единствено с брачния си партньор, не е съвременно. Тази заблуда се шири, защото хората искат да изтласкат от ума и съзнанието си факта, че Бог съществува. Независимо от това обаче те са създадени от Него същества, с природа, вложена от Него. Тази природа се подчинява на определени закони. И независимо какви доводи ще се използват като оправдание, всички сексуални връзки без брак са наречени в Библията блудство, а когато семеен човек общува интимно не с брачен партньор, се говори за прелюбодейство. Бог определя това като сексуален грях. От Бит. 2:22-24 става ясно: само двама (един мъж и една жена) могат да се свържат така, че да станат ''една плът''. Всяко напускане на тези граници руши непосредствено обичта и единството между мъжа и жената. Бог е срещу блудството и прелюбодейството, защото при тях се проявява изключителна степен на нелюбов и безотговорност. Злоупотребява се с личността на човека - той се принизява просто до обект на нечии полови страсти. Някой се възползва от физическата близост, без да поема отговорност за емоционалните, интелектуалните и духовните нужди на другия (независимо дали е мъж, или жена). На тази

III.

разруха във вътрешния свят се противопоставя Бог, защото обича всеки и цени високо емоционалната и духовната ни индивидуалност. Нараняването, унижението, незаинтересоваността са неизпълнение на Божия закон да обичаме ближния като себе си. Няма проблем - всички го правят. Това, че днес повечето хора не спазват законите на Бога, не означава, че те са отменени и че няма да има последствия от тяхното неизпълнение. Мнозинството по даден въпрос не означава, че това мнение е добро и правилно. Колкото и да са много по количество, хората не могат да достигнат истинската мъдрост и справедливост на Бога. Те нямат властта да отменят закони, които не са имали силата да постановят.

I V.

Той (или тя) ме обича. Интимната ни връзка е "чиста" - не е за пари, не разрушава чуждо семейство и т.н. Често смятат, че ако двама души се обичат, сексът между тях не е грях. Ето още един наивен опит човек да оправдае действията си, като категоризира и степенува греховете. Това отново не е в негова власт, защото няма обективни критерии. В Библията блудството и прелюбодействието са еднакво големи грехове. Доколко и докога "сериозната" връзка ти гарантира сигурност? Възможно ли е да обичаш някого, без да искаш да го запазиш за себе си завинаги? За да имаш сексуална връзка, не е нужно само да "обичаш" другия, а да го обичаш толкова, че да си готов да поемеш отговорността да встъпиш в брачен съюз с него. Истинската любов не се страхува от тежестта на тази отговорност. Зная, че веднага ще се надигнат хората, които живеят "на семейни начала", но без брак. Тяхната любима фраза е: "Подписът не прави брака." В такъв случай обаче не би трябвало и да го разваля. Няма причина да не искаш да узакониш любовта и посвещението си към един човек, ако не те спира егоистичното желание да запазиш личната си свобода. Всъщност постоянната възможност за безпрепятствена раздяла и неограничена свобода са в основата на подобни съжителства.

V.

Тогава къде остава сигурността и онази прехвалена "обич"? Не е възможно да получиш признание и уважение като пълноценен мъж или жена, ако не поддържаш сексуални контакти. Секс може да прави всяко живо същество - това му е дадено от Бога още при сътворението. Полови контакти имат и животните, та дори насекомите, но никое от тях не е станало личност с достойнство заради това. Следователно не точно интим-ните връзки издигат авторитета на човешките същества.

VI.

Сексуалното общуване ще потвърди любовта ни и ще заздрави връзката ни. Хората, които вярват в тази заблуда, пропускат факта, че сексът не е предвиден да съществува изолирано от брака, така че сам по себе си да носи любов. Той може да я разпалва, за известно време да я поддържа, но без другите фактори на брачните взаимоотношения той е бледа сянка на истинската любов, която рано или късно изчезва. Още по-страшно е, когато в тази заблуда повярват хора с различни комплекси. Водени от страха си, че

VII.

не са достатъчно привлекателни за другия пол и че ще останат сами, защото никой няма да ги хареса и обикне, те са готови на всякакви жертви, за да спечелят и задържат някого. Обикновено такива хора чувстват огромна празнота в живота си от липсата на любов, сигурност и оценяване. Проблемът е, че докато търсят обичта и вниманието на другия пол, наблягат върху своята сексуалност. В нея откриват разменната монета за любовта. Едни от тях никога не отказват на поканата за интимна близост, защото ги е страх да не загубят човека до себе си или просто защото се опитват да се зарадват и на капчица внимание. Тя обаче никога не може да удовлетвори потребността им от стойностни взаимоотношения, така че да се чувстват личности с достойнство. Най-тъжното е, че с това поведение намаляват шанса си да задържат другия и увеличават вероятността да останат сами.

Други се опитват да усъвършенстват до максимум сексуалното си излъчване и уменията си в това общуване. Жалкото е, че колкото и дълго да задържат някого до себе си, колкото и зависим да го направят, той все пак е с тях предимно заради секса. Дълбоко в себе си чувстват празнота и самота, защото да те оценяват като сексуален обект е несравнимо с усещането, че някой те цени като личност и те обича заради това, което си. "Любовта", която е следствие от сексуална зависимост, е твърде несигурна. Тя може да бъде загубена по всяко време. Винаги има вероятност да се появи друг: по-добър, по-красив, по-различен. Такава любов изтощава неимоверно човека и накрая пак му се изплъзва. Трети развиват прекомерна нужда да виждат потвърждение за привлекателността си. Те флиртуват с всеки. Не зачитат чувствата и нуждите на другите. Важно за тях е единствено да получават така необходимото им внимание, но в крайна сметка нараняват и объркват себе си. В урагана от емоции не могат да различат любовта. Или са непрестанно влюбени в най-различни хора, или чувстват абсолютна апатия и цялото това объркване задълбочава несигурността и разочарованието им. Когато все пак срещнат обич, не я ценят, а дори да я оценят, не могат да я задържат, защото са станали неспособни на вярност. Заобиколени са от "обичта" и вниманието на мнозина, но между тях няма нито един (а и да има, те не са в състояние да го разпознаят), способен да им даде онази посветена и отговорна любов, която да заличи самотата им.

Човек трябва да се освободи от всякакви задръжки и ограничения в секса. Разкрепостеността в стремежа към удоволствие води към нови и все по-силни преживявания. Повечето смятат, че преди брака трябва да си пробвал много неща, за да знаеш какво ти харесва и от какво имаш нужда. Защитниците на предбрачните интимни връзки настояват, че преди да се обвържеш с някого, задължително трябва да провериш дали си допадате сексуално. Други твърдят, че изневярата стимулира и укрепва брака. Ако всичко това беше вярно, повечето съвременни семейства би трябвало да са идеални, а те не са. Ще попитам как, след като човек е набрал инерция с най-различни партньори, накрая ще може да остане само с един? Как ще се отърве от момента на отегчението, защото в такива случаи сексът с един човек, колкото и да е добър, рано или късно се изчерпва? Отговорът обикновено е, че ще имат странични връзки. Подобно мислене е причината мнозина днес да твърдят, че е невъзможно цял живот да останеш с един партньор, че любовта си отива и остава само уважението. Но това нито е истинска любов, нито е истинско уважение. В първичното си желание да не се съобразява с нищо и никого и да извлича максимум удоволствия човек е готов да прекрачи всички граници. Впуска се в луда гонитба на нови и нови сексуални преживявания, но колкото повече търси удоволствието, толкова повече то му убягва. Необходими са нови и все по-силни стимуланти за въображе-

VIII.

нието и сетивността. Точно това са характеристиките на похотта. Основният проблем при нея е упоритият отказ да се признаят съществуващите граници. Колкото и да не ни се иска, все пак неоспорим факт е, че човекът по своята природа е ограничен. А похотта търси от ограниченото създание онова, с което разполага само неограниченият Бог. Затова винаги е източник на най-различни извращения. Когато моногамната хетеросексуална връзка стане "скучна", започва да се търси стимул в груповите, бисексуалните и хомосексуалните връзки. Днес хората проявяват толерантност към тези полови контакти. Садо-мазохизмът и зоофилията се посрещат с насмешка. Но педофилията и некрофилията стряскат всички. Изтръпват ужасени, когато похотта се насочи към децата. Но ако човек не я спира в другите й форми, как ще й попречи тук? Тези територии са забранени от нашия Създател - те са враждебни на истинската сексуална наслада. Похотта носи удоволствие, но не и удовлетворение. Пристрастените към нея не осъзнават, че с лудата си надпревара унищожават именно това, което боготворят. Последиците са дълготрайна неудовлетвореност и объркване. Бог застава срещу похотта, защото тя обезценява чувствата и изкривява до неузнаваемост природата на човека. Сексуалната връзка без брак не води до отрицателни последствия за живота на човека. Това е една от най-сериозните заблуди. Божието Слово на много места предупреждава, че блудството и прелюбодейството имат своите горчиви последствия. Сексуалните грехове имат пагубно въздействие върху човека и неговата същност. Освен чисто физическата вреда (венерически болести, аборти, стерилитет и т.н.) те нанасят и огромни поражения в душата му. Причината е, че сексуалните отношения свързват двама души физически и емоционално. Раздялата с някого, след като си споделил с него тялото и душата си, почти винаги води до сериозно страдание поне за единия. Стихията на емоциите оставя след себе си огромни щети. Мъката от

I X.

предателството, разбитите илюзии, срамът предизвикват бързо отчаяние, самота и депресия. Бягството в следваща връзка само задълбочава разочарованието, защото колко надежда може да остане в едно сърце, когато всеки взема по нещо от него и си отива? Все по-честите полигамни взаимоотношения и болката от пренебрегването, липсата на вярност и посветеност, неизбежно водят до подозрителност и желание за отмъщение. Постепенно човек се превръща в същия безскрупулен лъжец и разрушител като тези, които са го изоставили. Това наранява другите, но погубва и него самия. Той се държи зле с тях, макар че това не му носи удовлетворение. "Печели" само моментна радост, че и той се е научил да причинява болка; моментна утеха, че не е бил единственият глупак да страда от любов. Чуждата болка обаче не успява да излекува неговата. С поведението си той провокира у своя партньор същото отношение. Така вместо да получи толкова необходимите му близост и отдаденост, за да излекува болката си, той трупа още повече разочарование. Недоверието е в основата на стремежа на човек да дава възможно най-малко от себе си в своите следващи връзки, за да се предпази от поредното страдание. Но когато човек дава по-малко любов, и получава по-малко. Това, че ограничава емоциите и надеждите си, не означава, че е унищожил потребността си от обич и значимост. У хората е вложен Божият образ - те са устроени така, че имат нужда да дават и получават любов и нищо не може да промени този факт. Чувстват се истински удовлетворени само когато са свободни с доверие да я проявяват и приемат от другите. Всичко, което осуетява тази свобода, ги води към самота и нещастие. Понеже сексът свързва душите и телата на хората, когато се разделят, те не могат да се отърсят един от друг. Дори и след раздялата остават спомени, които неминуемо го водят до сравнения между една и друга връзка . Това сравенение е пагубно и е източник на неудовлетворение. То поражда мнителност. Човек е предразположен да не цени партньора, който има, и да е недоволен от него.

Тези вреди са следствие от заблудата, че сексът може да бъде независим от взаимоотношенията и все пак да задоволява. Той се възприема често единствено като физическо действие, което прави другите взаимоотношения не просто ненужни, а дори и нежелани. Факт е обаче, че сексуалното общуване по някакъв начин поражда взаимоотношения между двамата. Всичко това обърква хората. Несъмнено несполучливите им опити да станат като Бога - сами да определят правилата в секса, водят до хаос в живота им. Когато бунтът е сексуален, рушат се взаимоотношенията им. За Бога са значими стойностните взаимоотношения. Той цени вътрешния човек, неговата същност във всеки един повече, отколкото дори самите хора ценят себе си. Ето защо Бог дава принципи за сексуалните взаимоотношения. Целта на тези ограничения е да съхранят човека и радостта му от секса. Да се съобразяваш с Божиите норми, означава да предпазиш себе си от разочарование, болка и обезсмисляне на живота. Ако Бог е създал мъжа и жената и взаимоотношенията между тях, Той е най-подходящият съветник. За човека остава само да разпознае фалшивата и поробваща свобода от истинската.

Êîãàòî æèâååõ â Ðèî äå Æàíåéðî, íÿêîëêî ïúòè ñå êà÷âàõ íà ïëàíèíàòà, çà äà ðàçãëåäàì ñòàòóÿòà ïî-äîáðå. Íî íàé-ñèëíî ñå âïå÷àòëèõ, êîãàòî ÿ âèäÿõ çà ïúðâè ïúò. Òîãàâà áÿõ ñòóäåíò è áÿõ èçáðàë äà ïðåêàðàì âàêàíöèÿòà ñè â Áðàçèëèÿ. Âñúùíîñò çà ïúðâè ïúò îòèâàõ â ÷óæáèíà çà ïî-äúëãî. Ñòàòóÿòà íà Õðèñòîñ áÿõ âèæäàë è ïðåäè, íî ñàìî íà êàðòè÷êè. Êîãàòî ÿ âèäÿõ ïðåä ñåáå ñè íà ôîíà íà ñèíüîòî íåáå, ðàçáðàõ, ÷å íèòî åäíà ñíèìêà íå ìîæå äà ïðåñúçäàäå íåéíîòî âåëè÷èå. Õúëìúò, íà êîéòî òÿ ñå èçäèãà, å ìíîãî êðàñèâ.  ïîäíîæèåòî é å Àòëàíòè÷åñêèÿò îêåàí. Íàä íÿêîëêîòî ìèëèîíà æèòåëè íà Ðèî äå Æàíåéðî ðàçïðîñòèðà ðúöåòå Ñè Õðèñòîñ. Êîãàòî Ãî ïîãëåäíàõ â îáåêòèâà íà êàìåðàòà ñè, çàáåëÿçàõ äâà èíòåðåñíè äåòàéëà. Ñòàòóÿòà áåøå ñëÿïà - íÿìàøå î÷è. Çíàì, ÷å ùå êàæåòå: "Âñè÷êè ñòàòóè ñà ñëåïè." Âÿðíî å. Íî èìàõ ÷óâñòâîòî, ÷å ñêóëïòîðúò íàðî÷íî å "çàáðàâèë" î÷èòå. Íÿìàøå âäëúáíàòèíè çà òÿõ - ñàìî ïðàçíà, ïëîñêà ïîâúðõíîñò. Ñâàëèõ êàìåðàòà. "Ùî çà Ñïàñèòåë å òîâà - ïîìèñëèõ èçâåäíúæ, - ñëåä êàòî å ñëÿï?" Çàïî÷íàõ äà ðàçãëåæäàì ôèãóðàòà íà Õðèñòîñ ïî-âíèìàòåëíî: ÷åðòèòå íà ëèöåòî, èçäàäåíàòà áðàäè÷êà, ÿêèÿ âðàò. Ïîñëå âèäÿõ íåùî ñòðàííî: èçäúëáàíîòî âúðõó äðåõèòå ñúðöå.

Êàìåííî ñúðöå? Ñèìâîëèêàòà ìå ïîòðåñå. Ùî çà Ñïàñèòåë å òîâà - ñ êàìåííî ñúðöå? Ñúñ ñúðöå, èçïúëíåíî íå ñ ëþáîâ è ñúñòðàäàíèå, à ñ æåëÿçî è áåòîí? Ãîñïîä áåç î÷è è ñ êàìåííî ñúðöå? Äúëãî îñòàíàõ ïîòðåñåí îò âèäÿíîòî. Îïèòâàõ ñå äà ãî ïðîóìåÿ. È â åäèí ìîìåíò ïîëó÷èõ îòãîâîð íà âúïðîñèòå ñè: òîâà å òî÷íî òîçè Õðèñòîñ, Êîãîòî ïîçíàâàò ïîâå÷åòî õîðà. Òðóäíî å çà âÿðâàíå, íî àêî ïîãëåäíåø ïî-âíèìàòåëíî... Çà åäíè Õðèñòîñ å âúëøåáíèê, Êîéòî äàâà ùàñòèå. Àìóëåò, êîéòî íîñÿò íà âðàòà ñè. Âñåêè ïúò, êîãàòî èì ïîòðÿáâà, Òîé å äëúæåí äà ñå ïðèòå÷å íà ïîìîù. Äà Ãî ïîçíàâàò ëè÷íî? Íå âèæäàò íèêàêâà íåîáõîäèìîñò. Äà Ãî îáè÷àò? Òîâà ïúê çàùî èì å?

Çà äðóãè Áîæèÿò Ñèí å äóõúò îò âúëøåáíàòà ëàìïà íà Àëàäèí. Íóæåí èì å, êîãàòî ïîìàãà äà íàìåðÿò íîâà ðàáîòà, íîâà êîëà, íîâà æåíà... Îò ñàìî ñåáå ñè ñå ðàçáèðà, ÷å Íåãîâàòà âîëÿ å âñúùíîñò òÿõíîòî æåëàíèå. Ñëåä êàòî ãî èçïúëíè, ìîæå äà ñå ïðèáèðà â ëàìïàòà. Òðåòè ñå îïèòâàò äà ñêëþ÷àò ñ Íåãî ñäåëêà: "Çíà÷è òàêà, Èèñóñå, àç òè äàâàì 52 íåäåëè â ãîäèíàòà. Îáåùàâàì ïðåç òåçè äíè äà áúäà ñ êîñòþì, ñ âðàòîâðúçêà, äà ñëóøàì âíèìàòåëíî ïðîïîâåäèòå, ÷ðåç êîèòî ñå îáðúùàø êúì ìåí. Íî òîãàâà áúäè è Òè òàêà äîáúð, ïîñðåùíè ìå ïðåä ðàéñêàòà âðàòà ñ îðêåñòúð!" Òðè ðàçëè÷íè ïðåäñòàâè çà Èèñóñ Õðèñòîñ. Ñàìî èçèñêâàíèÿ, íèòî äóìà çà æåðòâà, çà ëþáîâ èëè ïðåäàíîñò.  êàêâà ñòåïåí òîçè Ãîñïîä íå ïðèëè÷à íà Ãîñïîäà îò Íîâèÿ Çàâåò! Íà Ãîñïîäà, Êîãîòî â Éåðóñàëèì ñðåùà æåíàòà ñ èçïúëíåíî îò ñòðàõ ñúðöå. Ðàííà óòðèí. Ñëúí÷åâèòå ëú÷è îáâèâàò ãðàäà ñ ïîêðèâàëî îò çëàòíà òúêàí. Âúðõó ïøåíè÷íèòå êëàñîâå òðåïòÿò êàïêè ðîñà. Íÿêúäå ïåòåë ïåå ñóòðåøíàòà ñè ïåñåí, ñ ãðúìúê ëàé êó÷å ïîñðåùà íîâèÿ äåí. À åòî Ãî è Èèñóñ. Ñëóøàòåëèòå ñåäÿò îêîëî Íåãî. Õîðàòà Ãî ñëóøàò òîëêîâà âíèìàòåëíî, ÷å íå âèæäàò íèùî

íàîêîëî. Òå ñà Ãî ïðèçíàëè çà Ó÷èòåë è ñåãà ñå ó÷àò êàê äà Ãî ïðèåìàò çà Ãîñïîä. Ñðåä ñëóøàòåëèòå èìà è ïðîñòî ëþáîïèòíè. Áèõà Ìó ïîâÿðâàëè ñ óäîâîëñòâèå, íî âñå îùå íå ìîãàò, çàñåãà ïðîäúëæàâàò äà Ãî ñëóøàò ñ èçâåñòíà äîçà ñúìíåíèå. Íî ñëóøàò ìíîãî âíèìàòåëíî. Ñòàíàëè ñà ðàíî, çà äà äîéäàò òóê è äà ñå ñðåùíàò ñ Íåãî.  äóìèòå Ìó èìà íåùî ïî-ñêúïîöåííî îò îñâåæàâàùèÿ ñúí. Íå çíàåì çà êàêâî å ãîâîðèë Èèñóñ îíàçè ñóòðèí. Èçâåäíúæ ðå÷òà ìó ñå ïðåêúñâà.  äâîðà ñå âòóðâàò íÿêàêâè õîðà è ñè ïðîïðàâÿò ïúò êúì Íåãî. Òîâà ñà êíèæíèöè, ñòàðåéøèíè îò ñèíàãîãèòå, íÿêîëêî âèäíè ãðàæäàíè... Ñðåä òÿõ, òðåïåðåùà îò ñòðàõ, åäâà ïðèêðèòà ñ äðåõàòà ñè, âúðâè æåíà. Õâàíàëè ñà ÿ â èçíåâÿðà. Ìîæå áè ñúïðóãúò é ÿ å èçîñòàâèë, à ñàìîòàòà è îò÷àÿíèåòî ñà ÿ òëàñíàëè â ïðåãðúäêèòå íà äðóãèÿ? Êîé çíàå... Äâàìà ìúæå - ïî âúçðàñò è äâàìàòà ìîãàò äà é áúäàò áàùè - íàïðàâî ÿ âëà÷àò. Ëþáîïèòíèòå ñúñåäè ñà ñå íàâåëè ïðåç îòâîðåíèòå ïðîçîðöè.  îáùèÿ øóì ñå ÷óâà áåñåí êó÷åøêè ëàé. Ìúæåòå çëîáíî èçáóòâàò æåíàòà íàïðåä. Òÿ ñå ñïúâà è çà ìàëêî íå ïàäà. Åòî ÿ ñòîè ïðåä Èèñóñ. "Õâàíàõìå òàçè æåíà â ïðåëþáîäåÿíèå!" - âèêà âîäà÷úò íà øåñòâèåòî, áåç äà ñäúðæà ÷óâñòâàòà ñè. -  Çàêîíà å ïèñàíî òàêèâà êàòî íåÿ äà áúäàò óáèâàíè ñ êàìúíè. Òè êàêâî ùå êàæåø?" Ïî ëèöàòà èì èãðàå çëîðàäà óñìèâêà. Î÷àêâàò, ÷å Èèñóñ íåïðåìåííî ùå ïàäíå â êëîïêàòà. Íåùàñòíàòà æåíà îò÷àÿíî òúðñè â õîðñêèòå î÷è ñúñòðàäàíèå è ïîäêðåïà. Íàïðàçíî. Âèæäà ñàìî íåäîâåðèå, ïðåçðåíèå è ïðèñìåõ. Ñòèñíàòè óñòíè, ñòóäåíè, êàìåííè ñúðöà, êîèòî îñúæäàò áåç âñÿêàêâî ñú÷óâñòâèå. Âå÷å ñúçèðà êàìúíèòå â ðúöåòå èì. Íÿêîè îò òÿõ ñòèñêàò þìðóöè ñ òàêàâà çëîáà, ÷å êîêàë÷åòàòà íà ïðúñòèòå èì ïîáåëÿâàò. Êàòî ÷å ëè ñòèñêàò ãúðëîòî íà Ïðîïîâåäíèêà, Êîãîòî òîëêîâà ìðàçÿò. Æåíàòà òúðñè î÷èòå íà Èèñóñ. Òå íå ÿ îñúæäàò! Èçëú÷âàò äîáðîòà è ìèëîñò. Êàê âèæäà Èèñóñ òàçè æåíà? Òàêàâà, êàêâàòî ÿ å çàìèñëèë íåéíèÿò íåáåñåí Áàùà? Èçêóñíî èçòúêàíà îò Òâîðåöà, êàêòî ïèøå ïñàëìîïåâåöúò:

"Òè ñè óñòðîèë ìîÿòà âúòðåøíîñò è ñè ìå èçòúêàë â ìàé÷èíàòà ìè óòðîáà" (Ïñ. 138:13 ÑÈ). Òâîðåöúò ÿ å ñúçäàë êàòî õóäîæíèê, êîéòî ñ ÷åòêàòà è áîèòå ñè, ñ ãîëÿìà ðàäîñò è âúîäóøåâëåíèå òúðñè çàìèñëåíèòå ôîðìè è öâåòîâå. Ñúçäàë ÿ å êàòî ìàéñòîð íà ïåðîòî, êîéòî ñå å íàâåë íàä ëèñò õàðòèÿ, äîêàòî îáìèñëÿ òî÷íàòà äóìà. Âñÿêî ïðîèçâåäåíèå å íåïîâòîðèì è ñêúïîöåíåí îðèãèíàë. È åòî ÷å íàñòúïâà êàòàñòðîôà. Áîã å ñúçäàë õîðàòà çà ñëàâà, çà âèñøåòî, à òå ñå çàäîâîëÿâàò ñ ïîñðåäñòâåíîòî. Âëîæèë å â òÿõ òîëêîâà ëþáîâ, à òå ðàçðóøàâàò ñåáå ñè ñ îãúíÿ íà îìðàçàòà. Ðúöåòå, çàìèñëåíè îò Ñúçäàòåëÿ äà îêàçâàò ïîìîù, ñà ñòèñíàòè â ãðîçíè,

òåæêè êàòî îëîâî þìðóöè. Êàêâî ÷óâñòâà Èèñóñ, êîãàòî âèæäà âñè÷êè òåçè êàìåííè ñúðöà? Òîé âèæäà è ñúðöåòî íà æåíàòà, êîåòî ñå ðàçêúñâà îò óæàñà íà ñòàíàëîòî è ñòðàäà îò îñêúðáëåíèÿòà íà ðàçÿðåíàòà òúëïà. Èèñóñ ÿ ãëåäà ñ ãîëÿìà ëþáîâ. Êðàêàòà é ñà áîñè è ìðúñíè. Ðúöåòå é ñà íàïðåãíàòè. Òîé ñå íàâåæäà è çàïî÷âà äà ïèøå ñ ïðúñò ïî çåìÿòà. Âñè÷êè íåâîëíî ïîãëåæäàò íàäîëó. Ñ ãîëÿìî îáëåê÷åíèå æåíàòà óñåùà, ÷å ïîâå÷å íå å îáåêò íà âíèìàíèåòî èì. Íî îáâèíèòåëèòå ñà óïîðèòè: - Êàæè, Ó÷èòåëþ, ñïîðåä Òåá êàêâî òðÿáâà äà íàïðàâèì? Èèñóñ áè ìîãúë äà ãè çàïèòà: "Çàùî íå äîâåäîõòå è ìúæà? Çàêîíúò îñúæäà è íåãî!" Âìåñòî òîâà Òîé ñïîêîéíî ñå èçïðàâÿ è ñúâñåì ïðîñòè÷êî êàçâà: - Êîéòî îò âàñ å áåç ãðÿõ, íåêà ïúðâè äà õâúðëè êàìúê. Íàâåæäà ñå è ïðîäúëæàâà äà ïèøå ïî çåìÿòà.

Õîðàòà êðèÿò î÷èòå ñè, ñìóòåíè òúï÷àò íà åäíî ìÿñòî. Æåíàòà ÷óâà êàê êàìúíèòå åäèí ñëåä äðóã ïàäàò îò ðúöåòå èì. ×óâà çàòèõâàùèòå èì ñòúïêè... Ñëåä êàòî ïîñëåäíèÿò îò òÿõ èçëèçà îò äâîðà, Èèñóñ ÿ ïèòà: - Êúäå ñà òâîèòå îáâèíèòåëè? Íèêîé ëè íå òå îñúäè? - è ñå óñìèõâà. Òÿ ñå îãëåæäà ïëàõî. Âèæäà ñàìî êàìúíè ïî çåìÿòà - íàäãðîáíèòå êàìúíè îò ãðîáèùå íà ÷îâåøêîòî âèñîêîìåðèå. "Çà êàêâî ïèòà Ó÷èòåëÿò? - ÷óäè ñå òÿ. - Äàëè íèêîé íå ìå îñúæäà? Íèêîé. Íî åòî, ïðåä ìåí å ñàìèÿò Òîé, Êîéòî áè ìîãúë äà ìå îñúäè." Äàëè Õðèñòîñ ñåãà ùå ÿ ïîó÷àâà èëè ïðîñòî ùå ñè îòèäå? Ñàìî ÿ ïîãëåæäà. Î÷èòå Ìó ñà ïúëíè ñ ëþáîâ è ìèëîñúðäèå. Êàçâà íÿêîëêî äóìè: È Àç íå òå îñúæäàì. - È äîáàâÿ åäíà ìèñúë, êîÿòî é ïîñî÷âà ïúòÿ ïîíàòàòúê - Èäè ñè è ïîâå÷å íå ãðåøè. Æåíàòà ñè òðúãâà. Íå çíàåì íèùî çà ñúäáàòà é ñëåä òîâà. Çíàåì ñàìî åäíî: îíàçè ñóòðèí â Éåðóñàëèì òÿ ñðåùà Èèñóñ.

È àêî íÿêîãà ïðåç æèâîòà ñè áå ñòîÿëà ïðåä ñòàòóÿòà íà Õðèñòîñ, çíàì, ÷å ùåøå äà êàæå: "Òîâà íå å òîçè Õðèñòîñ, Êîãîòî àç ïîçíàâàì." Èèñóñ, Êîãîòî òÿ ïîçíàâà, íå å ñëÿï è ñúðöåòî Ìó íå å îò êàìúê. Íî àêî áå ñòîÿëà ïðåä êðúñòà íà Ãîëãîòà, ùåøå äà ïðîøåïíå: "Òîâà å Òîé!" Ùåøå äà ïîçíàå ðúöåòå Ìó, åäèíñòâåíèòå ðúöå, êîèòî â îíàçè ñóòðèí íå ñà ñòèñêàëè êàìúê. Ùåøå äà ïîçíàå ãëàñà Ìó, îùå ïî-òèõ è ïî-ñëàá, íî äóìèòå ùÿõà äà áúäàò ñúùèòå: "Îò÷å, ïðîñòè èì..." Ùåøå äà ïîçíàå î÷èòå Ìó. Âúçìîæíî ëè å äà ãè çàáðàâè? Î÷è, ïúëíè ñúñ ñúëçè - òàêèâà, êàêâèòî ñà çàìèñëåíè è ñúòâîðåíè îò Ñúçäàòåëÿ.

култизмът е наука за тайното. С този термин се обозначават учението и действията, чиято цел е приемане на свръхестествена сила от страна на предразположените към това хора (медиуми). Суеверието е вяра, несвързана с Бога, мироглед, който утвърждава, че животът е възможен и без Бога. Ако хората знаеха какво се крие зад суеверието и магьосничеството, биха изпаднали в ужас и биха се отказали завинаги от тях! Толкова голяма е неосведомеността в тази опасна област, толкова пагубно е лекомислието относно действията на демоничните сили, които под предлог, че оказват помощ, обричат на гибел много хора - цели семейства и поколения!

Мнозина биха могли отново да заживеят в радост и мир, ако разберат, че причината за тяхното нещастие е лекомислената неосведоменост. Въпреки всичко обаче възможност за освобождаването от мрежите на суеверието и от демоничните сили, в които днес хиляди хора са впримчени, мъчат се и загиват, съществува. ИЗТОЧНИЦИТЕ НА СУЕВЕРИЕТО И ОКУЛТИЗМА Как е възможно при такова развитие на знанието и науката да има суеверие? Каква е причината за широкото му разпространение? Как да се обясни фактът, че дори образованите хора са суеверни?

Стар и млад, богат и беден, здрав и болен - всеки човек, който смята, че е способен сам да се справи с трудностите в живота, съзнателно или не изпада в робството на дявола заради своя естествен стремеж към щастие и благоденствие. Страстта към развлеченията и веселото прекарване кара хората да опитат от всичко, във всичко да участват, без да се замислят за последиците. Страхът от нещастието и поражението, от болестта и смъртта измъчва всеки човек, който не се доверява на живия Бог, и този страх го кара да прибягва към всевъзможни средства, само и само да се справи. Любопитството подтиква човека да се опита да надникне в бъдещето, да узнае съдбата си с помощта на магически сили, без да се допитва до Словото и волята на Бога. Хората отиват при гледачки, за да се уверят във верността на съпруга или съпругата си. Питат ясновидци каква е

съдбата на изчезналите им близки или къде да търсят загубена ценна вещ. Гледат си на карти: дали работата им ще е печеливша и откъде да очакват нещастие. Съставят хороскопи, за да разберат съдбата си. В обкръжението на близките си се занимават със спиритизъм - викат духовете на умрелите, за да се доберат до различни тайни. Някои смятат, че това са глупости, смеят се: "Не вярвам в такива неща." Други се увличат от тайнствеността на магията. Трети участват, за да угодят на гостоприемния домакин, за да не се отделят от събралия се тесен кръг. Като резултат изпадат в депресия, водеща до нервни кризи, стигат до пълно отчаяние, което не рядко завършва със самоубийство. Хората не знаят, че тези неща могат да им навлекат проклятие, което е способно да провали целия им живот и винаги води до тежки последствия: травми, болести, нещастия, злоба, страст към отмъщение и мания за преследване. Резултатите от окултизма са мъка, безизходица и ужасяваща невъзможност да повярваш в Божието Слово, ненавист към благата вест за спасението и към всичко божествено. Човекът, който разбере причината на подобни явления, ще бъде потресен и завинаги ще скъса с тези занимания. Суеверието с всичките му последствия е продукт от действията на дявола, въпреки че лекомислените и незнаещи хора го смятат за плод на болна фантазия. Те жестоко се заблуждават! Хората, които мислят така, не познават тази зла сила или вече са попаднали в мрежите й. ЦЕЛТА НА ДЯВОЛА Като подмами човека, Сатана постигна губителна власт над него: "Който върши грях, той е от дявола" (1 Йоан 3:8). Затова Божият Син нарича дявола "княза на този свят". Наистина, неговата власт над човечеството е толкова голяма, че го определят като "бога на този свят". С неутолима жажда за мъст към

Всевишния той се старае да погуби всички хора, като ги направи свои роби. За тази цел използва най-хитри методи. За да отклони грешниците от спасителната вяра в Спасителя, Сатана ги заблуждава, като ги съблазнява чрез суеверие и така незабелязано ги въвлича в мрежите си. Докато Божият Син, нашият Господ Иисус Христос е на земята, дяволът се осмелява да изкушава дори Него, за да Го погуби. В послушанието Си към Отца Иисус се противопоставя на дяволското коварство и побеждава. ВИДОВЕ ОКУЛТИЗЪМ И СУЕВЕРИЕ В бъдещето светът ще бъде залят от суеверия, все повече и повече пагубни лъжеучения, смущение и притеснение на народите, войни и

заплахи за кръвопролития. И накрая ще има Божи съд. Всичко това е предсказано от Божиите уста! И ние знаем причината. Човекоубиец по своята същност, дяволът е виновник за гибелта на света - на всички тези, които няма да приемат спасението чрез Божия Син! БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ! С помощта на суеверието Сатана обгръща жертвите си с гъста тъма. За да ги погуби по-лесно, той приспива техните души. От всичките му отвратителни примамки ще споменем най-популярните, които Бог определя като страшен грях. Предсказване по външни знаци, които могат да донесат щастие или нещастие. Тук спадат срещите с черна котка или коминочистач, символът на подковата, счупената чаша, чукане на дърво и т.н.

Щастливи и нещастни числа. За 13 например се смята, че носи нещастие. Не е на добро, ако кихнеш три пъти. Но ако сложиш три кръста над вратата или върху хляба, е за добро. Избор на време. Обръща се внимание на определени дни и часове, когато не трябва да пътуваш, да переш, да се подстригваш или да започваш някаква работа. Крясък на птици. Когато кука кукувица, кряска сврака или врана, хората броят колко години им остава да живеят. Гадания по съзвездията. Знакът на зодиака, под който е роден човекът, определя много неща в неговия живот. Хората използват астрологически календар, за да програмират живота си. Има действия, които се извършват само при новолуние или пълнолуние, например да вземаш лекарства. Тук спада и носенето на определени камъни според знаците на зодиака.

Астрология. Гаданието по звездите е едно от най-силните сатанински средства за заслепяването на отделния човек или дори цели народи. Според разположението на звездите се съставят хороскопи. Гадание. Правят се опити да се разбере миналото или бъдещето, като се гледа на карти, на кафе или на ръка, чрез ясновидство, хороскопи, хвърляне на монети, тълкуване на сънища. Към това спада и определянето на болестите по ириса на окото. Магия. "Бялата магия" обикновено действа под "благочестиво" прикритие, тя злоупотребява с кръстния знак, дори използва Библията като магическо средство. Към нея спадат магия за брак, здраве, благоденствие и т. н. При "черната магия" човек съзнателно и съвсем конкретно се свързва с дявола, за да извършва свръхестествени действия и лъжечудеса, воден от користолюбие или честолюбие.

"Черната магия" използва "шестата и седмата книга на Мойсей" (които нямат нищо общо с библейския Мойсей - името е избрано с бесовска хитрост), древноиндийска вълшебна книга както и текстове като "Писма от небето", "Магическите сили в нас", "Петокнижието на Йоан" и други. Махало. Сребърен часовник или друг предмет се използва като махало за определяне на диагнози при болни хора и назначаване на лечение. До махало се прибягва и при снимки, географски карти или дрехи, за да се разбере нещо за изчезнали хора или изгубени вещи. Когато се търси вода, нефт и др. С лозови пръчки или железни прътове се определя къде има вода, скъпоценни камъни, нефт и минерали. Пръчката тук е магически предмет, както махалото. Заклинания. Лечител въздейства на болни хора или животни с тайнствени заклинания. Някои заклеват себе си или другите

с "трите имена на най-висшите", дори със стихове от Библията. Чрез внушение, муски или амулети те се опитват да лекуват или да предотвратяват болести. Използват заклинанията за потушаване на пожар, за спиране на кръвотечение, за премахване на брадавици, баят при "хващане на очи" и урочасване и т. н. Магически методи на лечение. Лекуване по телефона с помощта на магнетизма в тялото на другия, чрез внушение и хипноза, както и суеверно приемане на хляба и виното от Господната вечеря. Спиритизъм - общуване с душите на умрелите. Те се викат и с тях се разговаря чрез посредник медиум. Естествено вместо мъртвите (които вече нямат нищо общо с този свят) се отзовават демони, които особено умело ги фалшифицират до най-малки подробности. Особено опасен е добре прикритият "християнски" вид спиритизъм, който включва религиозно пеене и молитви. Похлопването и въртенето на масичката по време на спиритическия сеанс се смята за "интересен експеримент". Духовете отговарят чрез своята "азбука". Правят им се "снимки" или восъчни отпечатъци от лицата и крайниците им. Лъжеучения и секти. Мнозина религиозни пророци разпространяват учения, в които се злоупотребява с Библията - божествените истини се смесват с езически суеверия. При това те се опират на "откровения", които не са от Бога, но според тях са по-авторитетни от Свещеното Писание. Някои под прикритието на християнските учения използват демонични сили, за да изцеляват болни. ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОДОБНИ ПРЕГРЕШЕНИЯ Този, който в нещастието си прибягва към описаните средства и лъжеучения, а не към помощта на живия Бог и Неговото Слово, прави сделка с дявола. Дали го знае, или не, иска ли да го знае, или не - връзката е установена!

Единственото, което не знае такъв човек, е, че дяволът взема скъпо за такъв вид помощ... Какви са последствията от тези ужасни грехове? Дори не е възможно да бъдат изброени! Изнервящо безпокойство, страхове, кошмари, натрапчиви мисли, депресии, не рядко се стига до самоубийство, гърчове, силна полова възбуда, която води до извращения, избухливост, която граничи с истерия и води до престъпления, хората чуват гласове, виждат светлини, изричат ужасни проклятия и богохулства; противят се на Божието Слово и молитвата, отвращават се от тях, изпадат в неверие, умопомрачение, оказват се обладани от демонични сили и в последна сметка стигат до ужасен край с неописуем страх пред смъртта. И никаква надежда... Много болни страдат от последствията на суеверието и лекарите не могат да им помогнат, тъй като това не са органични заболявания, а резултат от окултни грехове.

телите по новолунията и нека те избавят от това, което ще дойде върху теб! Ето, те ще бъдат като плява; огън ще ги изгори; няма да могат да се избавят от силата на пламъка, понеже той няма да бъде въглен да се стопли някой или огън, пред който да седне". (Ис. 47:12-14). Голяма е опасността за всички, които са се занимавали или се занимават с подобни неща. Божието Слово не ни оставя в неведение. В Посланието към галатяните 5:19-21 четем: "А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреж-

1:9 четем: "Ако изповядвате греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда." Ако някога сте участвали в описаните зли дела, със силен глас се обърете към Господа в молитва с приблизително следните думи: "Господи Иисусе Христе, отричам се от дявола и всичките му тъмни дела и се предавам на Теб, Божия Син, Победителя на Голгота. Искам да бъда верен на Теб във вярата си и да Ти бъда послушен до края на своя живот. Амин." Неговото Слово ще ви ободри: "Защото всеки, който призове Господното име, ще се спаси" (Римл. 10:13). Иисус Христос освобождава тези, които са в оковите на Сатана. Иисус Христос премахва оковите на

БОЖИЕТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ По най-сериозен начин Бог ни предупреждава за подобни грехове: "...да не си служите с гадания или предсказания.... да не се обръщате към врачовете на зли духове, нито към магьосниците; не ги издирвайте, за да се осквернявате чрез тях. И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете, за да блудства в поклонение на тях, против онзи човек Аз ще се обърна и ще го изтребя измежду народа му" (Лев. 19:26, 31; 20:6). "Да няма сред теб някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чородей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа". (Вт. 18:10-12). "Приближи сега с баянията си и с многото си магьосничества, в които си се трудила от младостта си... Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците и прорица-

давам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство." В гласа на Господа от последните страници на Свещеното Писание има недвусмислено предупреждение: "А колкото за страхливците, невярващите, мерзавците, убийците, блудниците, магьосниците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт" (Откр. 21:8). ИМА ЛИ ИЗХОД? За да избегнете гнева на Бога, трябва да се покаете пред Божия Син, Господ Иисус Христос, за всичките си престъпления и грехове, като ги изброите поотделно всички с дълбоко отвращение. Вижте дали не сте потънали в суеверие. Разкрийте пред Господа цялото си минало и призовете името Му. Сам Бог ще ви даде смелост за това. В Първото послание на Йоан

суеверието и изгонва демоните. Той освобождава от страха от смъртта. Нека се прослави Неговото име! ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ Необходим ви е честен, открит разговор с духовен пастир. Търсете общение с Божиите деца. Изгорете всички книги, хороскопи, календари, писма, магически средства и амулети, които сте използвали при греховното суеверие. Претърсете внимателно жилището си, за да не остане нищо от тези предмети. Отделете време за всекидневно четене на Библията. Започнете от Евангелието на Лука и четете редовно, по възможност на глас. Преди четенето призовете името на Иисус Христос и искайте от Него просвещение чрез Светия Дух. Иисус милосърдно ви чака. Не губете време напразно.

ðèäåñåò è îñåì ãîäèíè îò æèâîòà ñè ñå ëóòàõ, êàòî ñå îïèòâàõ äà ðàçáåðà ñâåòà è ñàìèÿ ñåáå ñè. Ñëó÷è ñå òàêà, ÷å ñëåäâàõ äúëãî - èçó÷àâàõ ðàçëè÷íè íàóêè. Íî êîëêîòî ïîâå÷å ïðîíèêâàõ â äúëáèíèòå èì, òîëêîâà ïî-òðóäíè ñòàâàõà âúïðîñèòå: "Êúäå å ãðàíèöàòà íà íàøåòî ïîçíàíèå? Êúäå å ñêðèòà èñòèíàòà? Çàùî, êàòî çíàåì òîëêîâà ìíîãî, ñìå áåçïîìîùíè â áèòêàòà ñ ìíîãî áîëåñòè? Íèìà âñåêè îò íàñ èäâà íà òîçè ñâÿò ñàìî çà äà óìðå ñëåä èçâåñòíî âðåìå?" Ïèòàõ è íå íàìèðàõ îòãîâîðè. Çà ñúùåñòâóâàíåòî íà Âñåâèøíèÿ äîðè íå ïîäîçèðàõ. Ìèñëåõ, ÷å âÿðàòà â Áîãà å çà îãðàíè÷åíè è ìàëîãðàìîòíè õîðà. Ñìÿòàõ, ÷å âñè÷êî â ñâîÿ æèâîò ïðàâÿ ñàì è ïðîáëåìèòå ñè ðå-

äàâàøå ïîêîé. Íÿìàøå ïðåä êîãî äà èçëåÿ äóøàòà ñè. Âñåêè äåí áÿõ çàåò ñúñ ñåáå ñè è æèâååõ ñàìî çà ñåáå ñè. À ìå÷òàåõ çà èñòèíñêî ìúæêî ïðèÿòåëñòâî, ìàêàð äà ðàçáèðàõ, ÷å òî ñúùåñòâóâà ïî-ñêîðî â ðîìàíèòå íà Äþìà. Çà ãåîëîæêàòà ñè ïðàêòèêà çàìèíàõ çà Èçòî÷åí Ñèáèð. Ðàáîòàòà ìè áåøå èíòåðåñíà. Ñúáðàõ ìíîãî ìàòåðèàë è ïëàíèðàõ äèïëîìíèÿ ñè ïðîåêò.  åäíà þëñêà âå÷åð ñå ïðèáèðàõ â ëàãåðà è âúðâÿõ ïî ãîðñêàòà ïúòåêà. Èçëÿçîõ íà îòêðèòî áëàòèñòî ìÿñòî. Âå÷å ñå âèæäàõà áðåãúò íà ðåêàòà è íàøèòå ïàëàòêè. Îñòàâàøå äà èçìèíà îêîëî äâà êèëîìåòðà. Èçâåäíúæ íà ôîíà íà çåëåíàòà ãîðà ñå ïîÿâè êàôÿâî ïåòíî, êîåòî áúðçî ñå ïðèáëèæàâàøå êúì ìåí. Ñ óæàñ âèäÿõ ïðåä ñåáå ñè îãðîì-

øàâàì êàêòî àç èñêàì. Íå ìîæåõ äà ñå óíèçÿ, êàòî ïðèåìà ìèñúëòà, ÷å çàä ìåí ñòîè Íÿêîé, íà Êîãîòî å ïîäâëàñòíî âñè÷êî. Ðîäåí ñúì â åäèí îò íàé-êðàñèâèòå ãðàäîâå íà ñâåòà Ñàíêò Ïåòåðáóðã. Ðàäâàõ ñå, ÷å æèâåÿ â òîçè ãðàä è ñå íàñëàæäàâàõ íà âåëèêîëåïèåòî ìó. Ãîðäååõ ñå ñ îáðàçîâàíèåòî ñè. Çàâúðøèõ åäíî îò ïðåñòèæíèòå ôèçèêî-ìàòåìàòè÷åñêè ó÷èëèùà, êàíäèäàòñòâàõ è áÿõ ïðèåò â ãåîëîæêèÿ ôàêóëòåò íà óíèâåðñèòåòà. Âúïðåêè ÷å áÿõ ïîñòîÿííî çàîáèêîëåí îò õîðà è äîñòà àíãàæèðàí, ñå ÷óâñòâàõ ñàìîòåí è òàçè äóøåâíà ñàìîòà íå ìè

íà ÿêóòñêà ìå÷êà -"õàçàèí", êàêòî ÿ íàðè÷àò ìåñòíèòå.  òàéãàòà ìå÷êàòà íàèñòèíà ñå äúðæè êàòî ãîñïîäàð íà ìàðêèðàíàòà îò íåÿ òåðèòîðèÿ. Ïîâåäåíèåòî é ïðè ñðåùà ñ ÷îâåê å íåïðåäâèäèìî. Îñîáåíî îïàñíî å â ñðåäàòà íà ëÿòîòî, êîãàòî çà ìå÷êèòå çàïî÷âà áðà÷íèÿò ñåçîí. Íÿìàøå êúäå äà èçáÿãàì, íàîêîëî ñòúð÷àõà ñàìî òúíêè êëîí÷åòà íà õðàñòè. Ðàçïîëàãàõ ñàìî ñúñ ñèãíàëåí ïèñòîëåò, íî ñ íåãî íå å âúçìîæíî äà óöåëèø æèâî ñúùåñòâî. Çàïî÷íàõ äà âèêàì. Ìå÷êàòà ñïðÿ è âçå äà ìå ðàçãëåæäà. Ðàçäåëÿõà íè íÿêîëêî äåñåòêè ìåòðè. Èçìú÷âàøå ìå åäíà ìèñúë: "Íèìà ñåãà, òóê, íà òîâà ìÿñòî òðÿáâà òîëêîâà áåçñìèñëåíî äà çàãèíà, ðàçêúñàí îò òîâà îòâðàòèòåëíî æèâîòíî? Çàùî òóê è çàùî ñåãà? Îùå íå ñúì çàïî÷íàë äà æèâåÿ!" Äîêàòî âúòðåøíî ñòåíåõ, ñêîâàí îò ñòðàõ, ìå÷êàòà ñå âäèãíà íà çàäíè ëàïè è òðúãíà êúì ìåí. Òîâà áåøå ñèãíàëúò çà àòàêà. Èçâàäèõ ïèñòîëåòà, íàñî÷èõ ãî êúì ìå÷êàòà è êîãà-

òî ðàçñòîÿíèåòî ñå ñêúñè äî äåñåòèíà ìåòðà, âäèãíàõ ïðåäïàçèòåëÿ. Ïðîçâó÷à ëåêî, åäâà äîëîâèìî ùðàêâàíå - è ìå÷êàòà èç÷åçíà, êàòî ÷å ëè íÿêîé íåâèäèì ÿ ìàõíà îò ïúòÿ ìè. Ñëåä ñðåùàòà ñúñ ñìúðòòà äúëãî íå ìîæàõ äà äîéäà íà ñåáå ñè, íî íå çíàåõ íà êîãî äà áëàãîäàðÿ çà ñâîåòî ñïàñåíèå. Ñëåä åäèí ìåñåö ïëàâàõ ñ ëîäêà ïî áóðíà ðåêà ñ ìíîãî ïðàãîâå. Ëîäêàòà áåøå ãóìåíà, íàäóâàåìà è ïúëíà ñ áàãàæ. Âîäàòà áå ëåäåíà, òå÷åíèåòî - ìíîãî áúðçî. Äîñòà ñå óìîðèõ, áäèòåëíîñòòà ìè îòñëàáíà è íå çàáåëÿçàõ âîäîïàäà. Ëîäêàòà ñå ïëúçíà ïî âîäíàòà ïëàíèíà. Àç ïîëåòÿõ ñàì, íî ïàäíàõ âúðõó ëîäêàòà è ñ íåâåðîÿòíà ñèëà ñå âêîï÷èõ âúâ âðúâòà, ñ êîÿòî áåøå âúðçàí òîâàðúò. Àêî ñå áÿõ îçîâàë âúâ âîäàòà, íÿìàøå äà èìàì øàíñ äà îöåëåÿ - òåæêèòå áîòóøè è ïóøêàòà ìèãíîâåíî ùÿõà äà ìå ïîâëåêàò íà äúíîòî. Îòíîâî áÿõ ñïàñåí è ïàê íå ðàçáèðàõ çàùî. Çíàåõ ñàìî, ÷å ñòàíà ÷óäî. Çà êðàòúê ïåðèîä óñåòèõ áëèçîñòòà íà ñìúðòòà äâà ïúòè. Ñòàíà ìè ÿñíî êàêòî íèêîãà ïðåäè êîëêî ìèìîëåòåí å æèâîòúò è êàê ëåñíî ìîæå äà áúäå ïðåêúñíàò. Êîãàòî ñå ïðèáðàõ âêúùè, íàó÷èõ, ÷å íàé-áëèçêèÿò ìè ïðèÿòåë îò óíèâåðñèòåòà ñå å óäàâèë ïî íàé-íåëåïèÿ íà÷èí. Òîé áåøå îñîáåíî òàëàíòëèâ è ùåøå äà íàïðàâè ìíîãî çà íàóêàòà. Çàùî àç îñòàíàõ äà æèâåÿ, à òîé çàãèíà? Ïèòàõ ñå è íå íàìèðàõ îòãîâîð. Áåøå ìè òðåâîæíî, ÷å äâà ïúòè ñúì ãëåäàë ñìúðòòà â ëèöåòî, à ñúì æèâ. Çàùî òî÷íî àç èìàõ òàêúâ êúñìåò? Ñëåäâàùèòå äåñåò ãîäèíè èçìèíàõà ñïîêîéíî. Çàâúðøèõ óíèâåðñèòåòà, îæåíèõ ñå, ðîäèõà íè ñå òðèìà ñèíîâå. Ïîäãîòâÿõ äîêòîðñêà äèñåðòàöèÿ - åäíî îò ñòúïàëàòà â íàó÷íàòà ìè êàðèåðà. Âñè÷êî âúðâåøå ïî ìîÿ ïëàí. Íî ïàê ìå èçìú÷âàøå ìèñúëòà: "Çàùî îñòàíàõ æèâ ñëåä òàêèâà ñúáèòèÿ? Ìîæå áè çà äà ñúçäàì ñåìåéñòâî è äåöà èëè äà íàïðàâÿ íÿêàêâî íåâåðîÿòíî îòêðèòèå? Ïðåäè äà çàùèòÿ äèñåðòàöèÿòà ñè, òðÿáâàøå äà ïîëîæà èçïèò ïî ìàðêñèñòêîëåíèíñêà ôèëîñîôèÿ. Ñëåä êàòî áÿõ ñêúñàí, ñå íàëîæè äà ñå çàåìà ñåðèîçíî ñ èçâîðèòå íà òàçè ôèëîñîôèÿ. Êîãàòî ÷åòÿõ "Ôèëîñîôñêèòå òåòðàäêè" íà Ëåíèí, îáúðíàõ âíèìàíèå íà êðèòèêàòà íà èäåàëèçìà ó Õåãåë. Òâúðäåíèÿòà íà íåìñêèÿ ôèëîñîô, ÷å ñúùåñòâóâà àáñîëþòíà èäåÿ, êîÿòî óïðàâëÿâà âñè÷êî è íà êîÿòî ïðèíàäëåæàò àáñîëþòíîòî çíàíèå è èñòèíàòà, ìå ñìàÿõà. Òàçè íåïîçíàòà çà ìåí îñíîâà íà îñíîâèòå áåøå òî÷íî òîâà, êîåòî èñêàõ äà ðàçáåðà. Àáñîëþòíàòà èäåÿ â ðàçáèðàíåòî íà Õåãåë íå å íèùî äðóãî îñâåí Òâîðåö è Ñúçäàòåë, ò.å. Áîã! Òàêà ñòàíàõ ôèëîñîô èäåàëèñò. Òîâà íå ìè ïîïðå÷è äà âçåìà èçïèòà ïî ìàðêñèçúì. Âàæíàòà êðà÷êà âå÷å áåøå íàïðàâåíà - ïðèçíàõ ñúùåñòâóâàíåòî íà Òâîðåöà! Íå ìè áåøå ÿñíî îáà÷å êàêúâ å Òîé è êàêâî çíà÷åíèå èìàì àç çà Íåãî. Ñëåä íÿêîëêî ãîäèíè ìè ñå íàëîæè äà îòèäà íà íàé-äàëå÷íèÿ ìàòåðèê - Àíòàðêòèäà. Òÿ èçãëåæäà êàòî èñòèíñêà ëåäåíà ïóñòèíÿ ñ ðåäêè ïëàíèíñêè ìàñèâè. Ïëàíèíèòå ñòúð÷àò êàòî ôàíòàñòè÷íè ïèêè, ïîíÿêîãà ñà òîëêîâà ñòðúìíè, ÷å íå å âúçìîæíî äà ñå äîáëèæèø äî òÿõ. Ðàçïðúñíàòè ñà èç öåëèÿ ìàòåðèê è äî òÿõ ñå ñòèãà ñàìî ñ õåëèêîïòåð, çàùîòî ëåäåíîòî ïðîñòðàíñòâî ïîìåæäó èì å ðàçöåïåíî îò äúëáîêè

ïóêíàòèíè, øèðîêè 30 ì è ïîâå÷å. Ñðåä òîâà áÿëî áåçìúëâèå íå å âúçìîæíî ÷îâåê äà íå ñå çàìèñëè çà ìîãúùåñòâîòî è âåëè÷èåòî íà Îíçè, ïî ÷èÿòî âîëÿ å ñúçäàäåíî ïîäîáíî âåëèêîëåïèå.  òîâà öàðñòâî îò ñíÿã è ëåä ñå ÷óâñòâàø êàòî ïåñú÷èíêà â îãðîìíà ïóñòèíÿ. Ïðåç îíàçè ãîäèíà íè ñå íàëîæè äà ðàáîòèì ìíîãî. Ïðèäâèæâàõìå ñå îò åäèí ïëàíèíñêè ãðåáåí íà äðóã ñ ïîìîùòà íà îòäàâíà ïðîâåðåíèòå õåëèêîïòåðè Ìè-8. Îòäàëå÷àâàõìå ñå îò áàçàòà íà ñòîòèöè êèëîìåòðè, êàòî çàðåæäàõìå ãîðèâî ïî ïúòÿ. Âåäíúæ ñå îêàçàõìå ïîñðåä ìàëúê ïëàíèíñêè ìàñèâ, êîéòî ïðèëè÷àøå íà ïîäêîâà, óâåí÷àíà ñ âèñîêè îñòðè ñêàëè òÿõ òðÿáâàøå äà èçñëåäâàìå.

Êîãàòî ñâúðøèõìå, êà÷èõìå ñå â õåëèêîïòåðà è çàïî÷íàõìå äà ñå èçäèãàìå êàêòî òðÿáâàøå - ñðåùó âÿòúðà. Ñèëíèÿò âÿòúð â Àíòàðêòèäà å îáè÷àéíî ÿâëåíèå, ñðåäíàòà ìó ñêîðîñò å 15 ì â ñåêóíäà. Ïîñîêàòà ìó å âèíàãè åäíà è ñúùà - îò þã íà ñåâåð. Ìàøèíàòà íè áúðçî ñå èçäèãàøå è èçãëåæäàøå, ÷å âñåêè ìîìåíò ùå ñå ïðåõâúðëè çàä ñíåæíàòà ñòåíà íà ïúòÿ íè. Íî èçâåäíúæ ñòðàíè÷íèÿò âèõúð ñ íåèìîâåðíà ñèëà íè ïîâëå÷å âñòðàíè - êúì îñòðèòå ñêàëè.  ñèëíèÿ âúçäóøåí ïîòîê õåëèêîïòåðúò ñå äúðæè êàòî ïåïåðóäà - ëåòè íàòàì, íàêúäåòî ãî óâëè÷à ñòðóÿòà. Íîñåõìå ñå áúðçî êúì íåèçáåæíà ãèáåë. Àç áÿõ ìåæäó äâàìàòà ïèëîòè íà ìÿñòîòî íà ùóðìàíà è ÷óõ êàê ñå ñúâåòâàõà, äîêàòî ñå îïèòâàõà äà îâëàäåÿò ìàøèíàòà. Íî òÿ íå ìîæåøå äà ñïðàâè ñúñ ñòèõèÿòà. Ðàçáðàõ, ÷å âñåêè ìîìåíò ùå äîéäå êðàÿò. Èçãëåæäàøå, ÷å âå÷å íèùî íå ìîæå äà ñå íàïðàâè è àç, íå çíàÿ çàùî, âúòðåøíî èçâèêàõ êúì Áîãà. Òîâà áåøå ïúðâàòà ìè ìîëèòâà. Ìîëåõ Áîãà äà ìå ñïàñè. Íåèçâåñòíî îòêúäå äîëåòåëèÿò ïîðèâ íà âÿòúðà ïîäõâàíà íàøàòà "ïåïåðóäà", âäèãíà ÿ è ÿ õâúðëè ïðåç ëåäåíàòà ïîäêîâà. Áÿõìå ñïàñåíè. Áîã ìå ÷ó è ìè ïîìîãíà â îò÷àéâàùèÿ ìèã. Áÿõ ùàñòëèâ, ÷å èìà Íÿêîé, Êîéòî å ãîòîâ äà ìè ñå ïðèòå÷å íà ïîìîù. Òàì, íà õðåáåòà Àòîñ, óñåòèõ ñèëíàòà Áîæèÿ ðúêà è ðàçáðàõ, ÷å èìåííî Áîã ìå å ñïàñèë îò ìå÷êàòà è ìå å ïðåäïàçèë äà íå ñå óäàâÿ â ëåäåíàòà âîäà. Ó ìåí ñå ïîÿâè æåëàíèå äà Ãî îïîçíàÿ è òîãàâà çàïî÷íàõ äà Ãî òúðñÿ íàâñÿêúäå, êúäåòî áåøå âúçìîæíî. Èçñëåäâàõ ïî÷òè âñè÷êè ñâåòîâíè ðåëèãèè, íî íå Ãî íàìåðèõ. ×ðåç âñè÷êè òÿõ õîðàòà ñàìî ñå îïèòâàò äà ñå äîáëèæàò äî Íåãî. Òîâà íå ìå çàäîâîëÿâàøå. Èìàõ íóæäà äà Ãî îïîçíàÿ ëè÷íî. Òîâà áåøå åñòåñòâåíîòî æåëàíèå íà ñïàñåíèÿ äà ñå çàïîçíàå ñúñ Ñïàñèòåëÿ ñè, çà äà Ìó áëàãîäàðè çà èçáàâëåíèåòî îò áåäèòå. >>

>> Õðèñòîñ ìè ñå îòêðè, êàòî ìè ïðàòè Ñâîé ñâèäåòåë. Òîâà áåøå ìîÿò ñúñåä ïî âèëà, ïðåóñïÿâàù áèçíåñìåí. Òîé ïðèòåæàâàøå íÿêîëêî ìàãàçèíà è èçâåäíúæ ãè ïðîäàäå, êàòî ìè êàçà, ÷å ïàðèòå èñêà äà ïîæåðòâà íà Áîãà. Ïîâåäåíèåòî ìó ìè ñå âèäÿ ñòðàííî. Îïèòâàõ ñå äà ðàçáåðà âñå ïàê êàêâî ñòàâà, çàïî÷íàõ äà ìó çàäàâàì âúïðîñè è ðàçãîâàðÿõìå äî ïîëóíîù. Îò íåãî ðàçáðàõ, ÷å âñè÷êè ñìå ãðåøíèöè, ÷å ñàìî Õðèñòîñ ìîæå äà íè ñïàñè è äà íè ïîìèðè ñ Áîãà. Òîé å óìðÿë íà Ãîëãîòñêèÿ êðúñò çà âñè÷êè íàñ, çà äà èìàìå âå÷åí æèâîò ñ Íåãî. Çàïî÷íàõìå äà ÷åòåì Áèáëèÿòà çàåäíî. Îñúçíàõ çàùî îñòàíàõ æèâ - Èèñóñ èñêàøå äà ìå äîâåäå ïðè Ñåáå Ñè è òúðïåëèâî ÷àêàøå, äîêàòî àç ñå ëóòàõ â ìðàêà. Ðàçáðàõ, ÷å Òîé è ñàìî

ма хора, с които много трудно се погаждаме. Кой няма такива познати - властни, несговорчиви, избухливи? Или тирани, скандалджии, самохвалци и закоравели егоисти? Най-вероятно сред вашите съседи, роднини, колеги или дори в семейството ви има такъв човек. Можете да се смятате за щастлив, ако в обкръжението ви той е единствен. Заслужава си да овладеем изкуството как да се държим с трудните хора, защото от това до голяма степен зависят нашето благополучие, успехът ни в работа и в живота.

Òîé å öåëòà íà ìîÿ æèâîò, ÷å íåíàïðàçíî ñúì ñå ðîäèë, ÷å òðÿáâà äà áúäà ñ Íåãî. Êîëêî ïðîñòî ñå îêàçà âñè÷êî! Ìîëèõìå ñå çàåäíî, àç ïîèñêàõ ïðîøêà îò Áîãà çà ãðåøíèÿ ñè æèâîò. Äóøàòà ìè ñå óñïîêîè. Æèâîòúò ìè ñòàíà ïî-ïðîñò. Îòãîâîðè íà âúïðîñèòå ñè íàìèðàõ â Ñâåùåíîòî Ïèñàíèå. È ïðåäè ñå îïèòâàõ äà ÷åòà Áèáëèÿòà, íî íå ðàçáèðàõ íèùî. Ñëåä ìîìåíòà íà ìîåòî ïîêàÿíèå Áîæèåòî Ñëîâî ìè ñòàâàøå âñå ïî-ÿñíî. Îòòîãàâà ìèíàõà ìíîãî ãîäèíè è ïðåç öÿëîòî òîâà âðåìå ïîñòîÿííî ÷óâñòâàì íåçðèìîòî ïðèñúñòâèå íà Õðèñòîñ. Îùå íå ñå å ñëó÷èëî äà íå îòãîâîðè íà ìîÿ ìîëáà èëè äà íå ìè ïîìîãíå.

»ÁˇÒÌÂÚ ÒË Ò ÍÓ„Ó ÒË ËχÚ ‡·ÓÚ‡ Определени характерни признаци се проявяват както в думите, така и в делата на подобни хора. Типични за тях са агресивността, параноичните и истеричните изблици, безмерната гордост. По принцип не е възможно да промените такъв човек, но ще можете да се разбирате с него, ако осъзнаете защо е такъв. ¡˙‰ÂÚ ÓÚÒÚ˙Ԙ˂Ë, ÌÓ ÒÎÓÊÂÚ ˇÒÌË „‡ÌËˆË Ì‡ ÓÚÒÚ˙Ԙ˂ÓÒÚÚ‡ ÒË

Липсата на ясни, устойчиви граници в отношенията между хората нарушава мира и съгласието и действа разрушително. »Á·ˇ„‚‡ÈÚ ÒÔÓÓ‚ÂÚ Извънредно трудно е да спечелиш спор с горделив, властолюбив и упорит човек. Дори ако ви се отдаде да го победите, в крайна сметка повече губите, отколкото печелите - той никога няма да ви прости поражението си.

Бенджамин Франклин казва: "Чрез аргументирани възражения в спора понякога може да се достигне победа, но тази победа скоро ще се окаже безсмислена, защото доброто разположение на опонента вече не може да се върне." Старата поговорка гласи: "Този, когото убеждават против волята му, остава на своето мнение." Това не значи, че не трябва да казвате какво мислите. Но е добре да изказвате мнението си, без да влизате в спор. Пополезно е да решите конфликта мирно, отколкото да докажете правотата си. За да постигнете приемлив компромис, задавайте косвени въпроси. Конфронтацията и преките заповеди само засилват съпротивата и изострят взаимоотношенията. Õ ÔËÂχÈÚ ‚Ò˘ÍÓ ÔÂ͇ÎÂÌÓ Î˘ÌÓ Причините за лошото поведение на хората са различни: вродени черти на характера или негативни влияния в ранното детство. Може би в момента човекът е ядосан на някой друг или психиката му е претоварена. Напълно е възможно поведението на опонента ви да не е свързано с вас лично и не бива да обвинявате себе си за създалата се трудна ситуация. ¬ÌËχÚÂÎÌÓ Ó·ÏËÒΡÈÚ ‰ÛÏËÚ ÒË Бенджамин Франклин казва: "Изкуството на разговора владее този, който не само умее в подходящ момент да каже нужното, но и в решаващ момент да не каже излишното." Вместо да разменяте обидни думи и да налагате категорични изисквания, по-добре накарайте опонента си да разбере, че се нуждаете от помощта му. Логичното аргументиране така или иначе е безрезултатно. Ако поставите под въпрос решението на другия човек, той още повече ще настръхне и ще отстоява позицията си. С деспотичен началник и съпруг или избухлива съпруга е по-лесно да постигнеш компромис, отколкото съгласие.

ƒ‡‚‡ÈÚ ÒË ÒÏÂÚ͇ Á‡ ÒÓ·ÒÚ‚ÂÌËÚ ÒË „¯ÍË Проблемите като правило се решават не с критика и взаимни обвинения. Важно е всеки да поеме отговорност. Опитайте се да признаете собствените си грешки и ще забележите, че противникът ви ще престане да се защитава. Когато излагате мислите си, заменете думата "ти" с думата "аз" и престанете да критикувате и да нападате противника си. ¬Â‰Ì‡„‡ Ó·Ò˙‰ÂÚ Ò˙˘ÂÒÚ‚ÂÌÓÚÓ Колкото повече заобикаляте проблема, толкова повече се ожесточавате. ”‚‡Ê‡‚‡ÈÚ ҇ÏÓÓˆÂÌ͇ڇ ̇ ÓÔÓÌÂÌÚ‡ ÒË Мнозина сред трудните хора страдат от дълбоки душевни травми и се опитват да скрият това, като измъчват другите. Някои се чувстват неоценени по достойнство и дълбоко в душата си усещат несигурност. Ако вършат работата си добре, кажете им го. Изразете открито одобрението си дори за най-малкия успех и по-нататък използвайте това като стимул. Но бъдете внимателни веднага ще забележат неискрената похвала. Положителното стимулиране обикновено е много по-резултатно от критиката. Õ ‰‡‚‡ÈÚ ‰‡ ‚Ë ÔËÚËÒÌ‡Ú ‚ ˙„˙· Вие може да сте порядъчен човек в много отношения, но сигурно имате слабо място. Към него се прицелват трудните, като се опитват да обърнат всичко така, че да изглежда, сякаш вие не сте се справили с работата: "Ти си виновен за всичко... Ако не беше ти... Виж докъде ме докара!" Трудно е да слушаш обиди, но помнете, че най-вероятно вие сте случайна жертва, която трябва да понесе несправедливостта.Останете спокойни,не се хващайте на тази уловка. Като се защитавате, не губете контрол над себе си. Õ‡Û˜ÂÚ Ò ‰‡ ‡Ì‡ÎËÁË‡Ú ÒËÚÛ‡ˆËËÚÂ Ë ıÓ‡Ú‡

Когато обидните думи ни засегнат, у нас се поражда желание да отмъстим. Но така пречим на крайната цел. Бъдете готови за възможна конфликтна ситуация.

- Намерете обща за вас и опонента ви основа. Следете да не изгубите общата цел, докато спорите.

- Осъзнайте силните и слабите страни - не само вашите, но и на противника си и се научете да ги вземате под внимание. Приспособете се към настроението на другия, правилно избирайте момента за поредната стъпка.

- Проявявайте гъвкавост. Колкото и добре да сте планирали всичко, животът винаги поднася изненади.

- Следвайте златното правило: отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас.

- Не започвайте да недоволствате от дребните неща. Отстъпвайте в по-маловажните въпроси, но не и в основните, съществени за вас. Ако знаете, че определени теми могат да предизвикат спор, подхождайте към тях внимателно.

- Не се включвайте в дискусия, ако сте изморени и нямате много сили за съпротива.

- Ако искате да разрешите някакъв конфликт, първо внимателно изслушайте опонента. В Посланието на Яков четем: "Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи" (Як. 1:19).

танас Христов Далчев е роден на 12.06.1904 г. в Солун. Баща му е адвокат, учител по турски език в Солунската гимназия, депутат в турския парламент. От 1908 до 1912 г. семейството на Далчев живее в Цариград, през 1913 се премества в Дедеагач, а през 1914 се преселва в София. Далчев завършва Първа мъжка гимназия, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927). В края на 1927 г. заминава за Рим, но не остава дълго там, а пътува из цяла Италия, за да задоволи живия си интерес към живописта и скулптурата. През 1928 г. напуска Италия, заминава за Франция и се установява в Париж до 1929 г. Посещава и Лондон. Връща се в България, работи известно време като учител в Горна Оряховица и като преводач. През 1936-1937 живее отново във Франция в Тулуза - но пътува из цялата страна. През 1938 г. става учител по български език в

Цариград, после е училищен инспектор (1939-1940) и директор на прогимназия в София (1940-1944). След 9. 09. 1944 г. е началник на отделението за обществено възпитание при Министерството на информацията. (След като комунистите укрепват властта си, отделението е закрито едва ли не с единствената цел да бъде уволнен Далчев.) От 1947 до 1952 г. той се издържа с преводачески труд. От 1952 до 1965 г. е редактор в сп. "Пламъче". За пръв път печата стихове през 1923 г. в сборника "Мост". Сътрудничи в сп. "Хиперион" през 1923-1924 г., в. "Демократически преглед" - 1924, "Изток" - 1926, "Стрелец" - 1927. Умира на 17.01.1978 г. (Речник на българската литература. Т. 1, С., 1976 г.)

Първите произведения на не малко значими автори са белязани със знака на отрицанието, а често и на бунта: против предходниците и против установени обществени порядки. Атанас Далчев не прави изключение. Той е сред най-активните рушители на символистичната "кула от слонова кост", а има набито око и за най-дребните проявле-

ния на реалния живот. Грозното и несправедливото го изпълват с болка и възмущение, а понякога и с дълбоко отчаяние. Резултат на подобно отчаяние е стихотворението му "Дяволско" (написано през 1927 г.). Тук лирическият герой е на прага на самоубийството, самотата му е физически осезаема. За него е невъзможно да се впише в един свят на автомобили, кръчми и публични домове. Не може дори да си представи, че хората са негови братя. Сред тях се чувства ни повече, ни по-малко "ненужна, жалка мърша". Неговата изповед: "...аз имам всичко, моя е смъртта/ и аз ще се изплезя на света,/ обесен върху черния прозорец", е в състояние да потресе и най-закоравялото сърце. Подобни демонични мотиви забелязваме и в поранни творби на Далчев. "Къщата" (1925) има за начало стиха: "сам дяволът я сякаш дал под наем." И никак не е чудно, че на такова прокълнато място се появява сянката на "мъртвия, когото преди девет дни заровиха". Всъщност до края на живота си Далчев е убеден в съществуването на невидим духовен свят. В стихотворението си "На един приятел" (1976) той твърди: "Обезлюдените места са неспокойни,/ със призраци е пълна всяка стара къща." Обстойният анализ на творбите му след "Дяволско" показва, че с това стихотворение

авторът сякаш се е освободил от някаква дълго трупана обида. Мотивите за отчуждението и самотата продължават да присъстват в поезията му, но вече не са толкова драстични и крайни: "Съдба" (1927), "Любов" (1927), "Камък" (1927). През същата година Далчев пише и своята "Молитва" една от най-стойностните творби с подобна тематика в цялата ни нова литература. Стихотворението е приглушен стон на изтерзаната душа, тих вопъл към Бога за помощ. Аз не помня, аз не съм видял минаха ли моите години? Ти не ме оставяй да загина, Господи, преди да съм живял. Изведи ме вън от всяка сложност, научи ме пак на простота: да отдавам сетния петак от сърце на срещнатия просек. Да усещам своя радостта на невинното дете, което първите снежинки от небето сбира със отворена уста.

цава скулптурата на ангел, издигната на "Шартърската катедрала / върху зелената стреха". След тази среща с Божията милост той се връща с нова сила към живота, за да се ожени и да стане баща на четири деца; да напише още, наистина малко на брой, затова пък запомнящи се стихотворения; да създаде прекрасните си "Фрагменти", които имат по-висока стойност от цяла лавица учебници по литература и етика. Всъщност да се превърне в истинско благословение за националната ни култура. Още приживе Далчев намира възторжени почитатели в Европа. Неголямото му по обем творчество ни представя достойно пред европейската културна общественост.

И без свян да мога да говоря с простите на прост неук език... Научи ме, Господи велик, да живея като всички хора. Далчев получава отговор на молитвените си слова. Песенното "Пролет" (1928) е първото му истински жизнерадостно стихотворение. Оттогава демоничното изчезва от неговия творчески натюрел. Център на художествените му търсения си остава човекът, но вече изчистен от тъмната мистика. Болките пак са болки, съчувствието на автора обаче е органично проявление на неговата същност. Десетте години, след като написва "Дяволско", са най-интензивният период в живота на Далчев. Той завършва университета и търси своето място под слънцето, пътува из Европа (по-продължителни са престоите му във Франция), трупа впечатления. През 1937 г. едно продължително физическо неразположение го хвърля в отчаяние: поетът си внушава, че е болен от рак. Тежки мисли го измъчват, когато спира пред Шартърската катедрала, още повече, че малко по-рано някакъв лекар е попарил изцяло надеждите му за благоприятен изход. И тогава Бог - най-съвършеният Лечител - прави Своето чудо с Атанас Далчев. Поетът дълго съзер-

Атанас Далчев си остана докрай в традицията на православното християнство. Имах неочакваната възможност през ранната пролет на 1976 г. да го посетя в дома му (благодарение на една, тогава много млада, бургаска поетеса). Макар че разговорът ни беше предимно на литературни теми, той намери подходящите думи да ни загатне, че атеизмът, който тогава бе държавна политика, вреди сериозно на духовността. Далчев бе мъдър и проницателен - съзнаваше, че общението с Бога е дълбоко личен процес. "Семинарията е изглежда място, дето човек най-лесно може да изгуби вярата си." Така написа той, предполагам с усмивка и тъга едновременно, в своите "Фрагменти". Убеден съм обаче, че големият поет е запазил непокътната своята вяра във великото спасително дело на Иисус Христос.

Една творба има смисъл само ако говори и на нас днес, тук и сега. Смисълът, който виждам в заниманието с историята на Едип, е да разгледаме един от въпросите, които обикновено наричаме "вечни". Вечният въпрос, поставен от Софокъл, е: може ли човек да избяга от своята съдба? По начина, по който се развиват нещата в трагедията "Едип цар", очевидно отговорът би трябвало да бъде "не" (което от гледна точка на древните не обезсмисля автоматично въпроса за личната отговорност на героя). Защо смятам, че нещата сочат към трагическа безизходност, въпреки теоретично съществуващата перспектива на "знанието", което евентуално може да ни помогне да избегнем житейските катастрофи? (Пък и знанието се мисли като помагащо на друг, в случая на зрителя, а не толкова на страдащия герой.) Защото всъщност пред Едип, след като се допитва до оракула, се очертава следната перспектива: той или трябва да повярва на прорицанието, или да му обърне гръб, т.е. да реагира с житейската философия на Йокаста, изразена в думите: "Защо ще се боим, когато вред цари / Случайността и ний не знаем бъдното? / Живей и не мисли - така е най-добре. И ти не се плаши от брак със майка си!"1 Едип обаче очевидно се бои, притеснява се, плаши се, ужасява се от перспективата, която очертава пред него прорицанието - да убие родния си баща и да легне с майка си. Този негов страх го подтиква да бяга далеч, колкото може по-далеч от Коринт, и е знак за вяра, която отдава безспорен авторитет на оракула, чрез когото говори сам Феб. Именно тази страхуваща се вяра обаче отваря най-сигурно вратата за злото в живота на героя, за онези бедствия, които са му пророкувани в Делфи, и вероятно не е случайно, че първото от тях (убийството на бащата) се случва непосредствено след

посещението при оракула. Съсредоточен панически върху "ужасите", които са му предречени, върху предстоящото отцеубийство и следващото го кръвосмешение, героят се отправя с неуверени (а всъщност с уверени) крачки тъкмо към него. Но вероятно Едип би могъл, както покъсно Йокаста, да се опита да не обръща внимание на прорицанията и да живее единствено с настоящия ден? Този избор всъщност е невъзможен за него - не само защото се е посветил с цялото си същество на издирването на престъпника, не само защото е властник, загрижен за

добруването на своите съграждани, а и защото една такава позиция граничи с "хюбрис", тя е равнозначна на светотатствен акт, който подкопава устоите на традиционната гръцка религия, отхвърля цялата тогавашна система на благочестие. Тогава какво се получава на практика: или Едип вярва на прорицанието и така отваря вратата за неговото сбъдване, или не му вярва и тогава изпада в "хюбрис", от който не може да последва нищо добро за него (гледай Йокаста и си прави изводи нейното неверие не й помага да избегне нещастието).

Но дали ако Едип се беше завърнал поживо-поздраво в Коринт и се беше примирил с прорицанието, без да бяга от сбъдването му, би имал повече шанс да го избегне? Едва ли. Страхът вече е обхванал неговата душа, той вече не е същият човек, предстоящите ужаси висят над главата му със силата на отправеното към Лай проклятие. Прорицанието би трябвало да се сбъдне, щом човек вече е повярвал в него, независимо дали актът на вяра ще се изрази в съкрушено примирение, или в бягство. Вероятно на Едип не би се случило нищо страшно (но тогава как би се състоял митът изобщо?) единствено ако си бе стоял тихо и мирно в Коринт, при своите приемни родители, а те бяха имали силата и отговорността да му кажат истината за неговото потекло, която толкова много (и с основание) го мъчи. Истината е доброто лекарство за болките ни, истината ни прави свободни. При оракула обаче Едип всъщност не научава истината, която търси, а разбира нещо за бъдещето, което е впечатляващо и ужасно едновременно и го впримчва завинаги в трагическа безизходност. Ето и кратко описание на авторитетния източник, до който се допитва Едип: "Божествените отговори (в Делфи) давала пророчицата Пития, наречена (така) по питона, убит на това място от Аполон. Тя, като отпивала глътка вода от свещения извор Касотида, дъвчела лаврови листа и седяла на тринога върху пукнатина на почвата, из която лъхали упойващи пари, (като) произнасяла в екстаз несвързани думи. Тях жреците възвестявали в двусмислена реч като волята на Аполон."2 Тези "божествени отговори", т.е. прорицания, не ви ли напомнят за вещиците от "Макбет" на Шекспир, които също насочват погледа на героя към едно бъдеще - ужасно и впечатляващо едновременно, но този път облъхнато от опияняващия

аромат на обещанието за власт? Излиза, че Едип не може да избяга от трагическата безизходност, на която го е обрекла не безличната сила (абстракция), наречена съдба или случайност, а собственото му поведение, което обаче е напълно разбираемо и обяснимо от гледна точка на религиозността, споделяна от Софокъл. Тази традиционна и консервативна религиозност на политеистичното съзнание не може да приеме (освен като "хюбрис") скептицизма, изразен в думите на тържествуващия за миг, но отново изпаднал в заблуда Едип, насочени

птиците" - вероятно една "мина", несъзнателно поставена от Софокъл в градината на собствения му светоглед. Именно затова авторът е обвързал подобно прозрение с гордостта, самоувереността, невъздържаността на Едип като черти от неговия характер, които благоприятстват прекрачването на границите, установени за смъртните. Да, наистина, нима крясъкът на птиците решава нашата съдба, нима човешкото достойнство е съизмеримо с каквото и да било друго от сътворения свят? Ако аз сега изляза от къщи, отскоча до близкия РЕП,

към Йокаста и запечатали възможния за героя предел при отхвърлянето на дотогавашната му вяра в прорицанието (отхвърляне, което преминава през обвинението към птицегадателя Тирезий в користни намерения и държавна измяна): "Ах, жено, кой ще гледа днес питийския/ пророчески олтар или пък птиците, / според чиито крясъци аз трябваше / баща си да убия!" Тези покъртителни думи на героя са думи не само на човек, който е готов да се откаже - макар и фатално късно (всичко вече е изконсумирано, очаква се само представянето на "сметката") от досегашната си вяра в прорицанията (за разлика от Йокаста, която явно никога не им е отдавала особено значение), но и на човек, който стига до прозрението, че залогът за съдбата на величественото творение, наречено човек (да не забравяме апотеоза на човека, изречен от хора в "Антигона"), не може да се съдържа "в крясъка на

после си купя вестник с хороскоп и като го прочета внимателно, му гласувам доверие, нима постъпвам много по-различно от Едип, който пътува за Делфи и бяга от Коринт, за да не срещне съдбата си? Може би в хороскопа ми се казва, че ми се пише лошо, че в еди-кой си ден трябва да избягвам да правя еди-какво си, защото иначе ме чака нещастие. Или пък знам с абсолютна сигурност, че зодията ми по принцип е еди-каква си - овните, например, са много волеви, целенасочени, амбициозни, абе, направо водачи, а пък раците, виж, те са едни нерешителни, винаги се връщат назад, какво да ги правиш. Това ли е нашето човешко, нашето уникално, неповторимо достойнство, сведено до няколко стереотипни психологически комбинации, чрез които ни се струва, че се (о)познаваме по-добре? Това ли са ориентирите, които ще ни водят най-сигурно в неизбродната човешка вселена? И понеже отговорът очевидно е "не", когато някой ме пита коя зодия съм, отговарям: "Зодия човек." Пък нека любопитството му остане неудовлетворено. Понякога и дори найчесто любопитството е порок (попитайте Едип).

разчитам винаги и неизмеримо повече, отколкото на себе си и на знанието за себе си, тъй като любовта, с която съм възлюбен, и любовта, с която съм възлюбил, превъзхожда всяко знание. В любовта на Другия, в Неговия поглед аз познавам най-добре себе си и само в тази любов мога да бъда обективно познат.

Но нека да се върна на проблема със страха от злото, което ни дебне обикновено след като сме дръпнали дявола за опашката с нашето любопитство. Този страх е нашият лош съветник, нашият недоброжелателен спътник, който ни кара да се втренч-ваме в утрешното и така да пропускаме днешното, да се "разсейваме" за него. Загледан в уж знайното, но всъщност скрито утрешно зло, което го дебне (ето ви двусмислието на прорицанието!), Едип "пропуска" най-съществения и повратен кръстопът в своя живот. Хипнотизиран от мисълта за утрешното зло, което го очаква, той върши зло в "днешния" ден - без да разбира, че е зло. Има ли "лекарство" срещу този страх от злото, срещу втренчването в него и в неговото сбъдване, което понякога ни изглежда неизбежно? Колкото и невероятно да звучи в нашето хем скептично, хем суеверно време, отговорът е бил и продължа1 Цитатите от "Едип цар" са от изданието "Софокъл. Трагедии." С., БАН, 1956.

2 Батаклиев, Г. Антична митология. Справочник. С., Д-р Петър Берон, 1985, с. 49.

3 Лукадо, М. Парчета живот. С., Нов човек, 1999, 172 - 173.

ва да бъде "да". Мисля, че това е "да"-то, което се съдържа в следните думи: "В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта" (I Йоан 4: 18 СИ). Любовта, за която говори апостолът на любовта, е неизвестна на Софокъловата трагедия - тя нито може да си я представи, нито може да я потърси. Тази любов е резултат от една лична среща, която може да бъде преживяна във всякаква цивилизационна среда (както политеистична, така и монотеистична; както традиционно хомогенна, така и постмодерно мултикултурална) и при всякакви условия, стига да бъде потърсена от все сърце. ("Ще Ме потърсите и ще намерите, ако Ме потърсите от все сърце" Йер. 29:13.) Не можем да очакваме нито от Софокъл, нито от Едип устременост към подобна среща. Едип не може да "излезе" от мита, да "избяга" от него, но аз мога. Срещата, която ме освобождава от трагическата безизходност на всяка страховита и ужасна житейска ситуация, е между мен и една трансцендентно-иманентна Личност, на Която мога да

Американският писател Макс Лукадо разказва една случка, за да онагледи характера на взаимоотношенията, до които тази среща би трябвало да доведе - особено в тревожните, опасни, наглед трагически безизходни моменти в нашия живот. Когато бил на девет години, страхотна буря ги изненадала с баща му в океана. Мъглата се сгъстявала около тяхната малка рибарска лодка, вълните ставали все по-големи, светкавици прорязвали непрогледния мрак. Малкият Макс се взирал напрегнато и уплашено наоколо, за да съзре скрития от мъглата бряг или забуленото от облаци слънце, но не ги виждал. В този момент той взел твърдо решение да не гледа в друга посока освен към своя баща, седнал в задния край на лодката с ръка на двигателя, и да не вижда друго нещо в бурята освен неговото решително лице, насочено срещу вятъра и взряно в тъмнината - съсредоточил се изцяло върху него и се успокоил. След много години вече порасналият Макс заключава: "Бог иска същото от нас. Иска да насочим погледа си към Него. Каква полза да гледаме към бурята?"3 За Едип житейската буря започва с истината, премълчана от неговите приемни родители, и с думите на един пиян "доброжелател". Но той няма Кормчия, към Когото да обърне погледа и сърцето си в бурята.

Главен асистент в катедрата по теория на литературата при Факултета по славянски филологии на СУ „Климент Охридски„

на християнин. Спрете да се ядосвате, да се обиждате, да се оплаквате, да прахосвате времето си за безплодни изяснявания. По-добре използвайте своята енергия за молитва. Молете се за сила и изцеление на вас самите и на трудния ви събеседник.

- Бъдете точни, когато започвате да говорите по дискутираната тема. Кажете ясно какво намирате за неправилно и какви промени искате. Ако трябва, дайте примери, без да се връщате към "кирливите ризи" от миналото. Допуснатата в миналото несправедливост тъй или иначе не може да бъде отстранена, а упреците за нея обикновено водят само до ново влошаване на отношенията.

- Съсредоточете се върху това, което искате да постигнете, като проявявате търпение и тактичност. Ако се опитвате да решите много проблеми наведнъж, сте обречени на неуспех и разочарование.

- Избягвайте да се възмущавате от характера на трудния човек. Вместо това съсредоточете вниманието си върху неговия подход към решаването на въпроса и върху дискутираната тема.

- Убедете се, че очакванията ви са реални. Помнете, че целта ви е не да промените характера на противника, а да сътрудничите с него при по-малко напрежение.

- Запазете спокойствие, бъдете приветливи, делови, избягвайте сарказма. Изразявайте мнението си, без да обиждате и потискате другия.

- Следете безсловесните знаци. "Очите могат да кажат не по-малко, отколкото езика" - пише Емерсън. Следете жестовете като сигнали, по които ще познаете колко далече може да стигне човекът в разсъжденията си.

- Честността винаги печели. Ако вашият опонент усети фалш, той ще отхвърли всичките ви доводи и разговорът ще се окаже безрезултатен. Бъдете честни и спрямо себе си. Възможно е и самите вие да сте част от проблема. Не забравяйте, че причината за несъвместимостта може да бъде както в единия, така и в другия.

ƒ˙ÊÚ Ò ÔÓ ÔËÏÂ‡ ̇ ’ËÒÚÓÒ Мнозина мислят, че за Христос, докато е бил на земята, всичко е било много лесно, тъй като е можел да прави чудеса и е знаел всичко. Поведението Му винаги е безупречно. Но нека помислим само за хората, с които общува всекидневно. Избраните от Него дванадесет ученици са големи индивидуалисти, различни по убеждения и способности, понякога с противоположни възгледи. По време на последната вечеря Иисус доказва любовта си към трудния Юда, като му измива краката. При това знае със сигурност, че той ще Го предаде. Когато враговете хващат Иисус, групата от учениците Му бързо се разпръсва - всички те Го изоставят. Със сигурност Той се чувства предаден, но след възкресението Си отново се връща при тях. Обича ги въпреки всичко. Иисус Христос е пример на съвършенство, от Него можем да научим как да се държим с тези, които се мислят за безгрешни, с коварни и зли хора. Той ни убеждава, че има много различни възможности за съвместно съществуване. Понякога е прям и енергичен, понякога търпелив. Налага Му се едни да предпазва, на други да казва негативното Си мнение, но се моли и за едните, и за другите. Не пренебрегва проблемите им, решава ги, като проявява състрадание. И вие с помощта на Христос можете да се държите както подобава

–‡Á·Ë‡ÈÚ Ò ÔÓÏÂÊ‰Û ÒË Á‡‡‰Ë ’ËÒÚÓÒ Хората ни наблюдават, като очакват да видят как ние, християните, се спогаждаме с другите хора. Стари, но верни са твърденията: "По-добре е да видиш проповедта, отколкото да я чуеш." "Окото е по-добър ученик, отколкото ухото." "Добрият съвет често не е ясен, а добрият пример винаги е понятен." Знак за добро душевно състояние е способността да се разбираш с всякакви хора. Стремете се към то-ва заради вас самите, заради заобикалящите ви и заради Христос. Без труд и постоянно упражняване няма да имате успех. Той се постига чрез всекидневното водителство на Иисус и чрез уподобяване на Него.

1.Провинция в Източна Мала Азия (I Петр.

1:1) 2.Третият цар на независимото царство Юдея (III Царе 15 гл.) 3.Стъклен прибор, използван в химически лаборатории 4.Героиня на Димитър Димов от "Тютютн" 5.Голям град в Канада 6. Син на Исмаил (Бит. 25:15) 7.Пламенен старозаветен пророк, наричан "тесвиеца" 10.Гетски град, където се установява Давид по времето на цар Анхус (I Царе 2730 гл.) 13.Възгласът, с който посрещат Христос при тържественото Му влизане в Ерусалим (Мат. 21:9) 16.Потомък на Исав, наричан главатар (Бит. 36:41) 17.Горна туристическа дреха 19.Надлъжни ивици на плат 21.Бащата на цар Саул (I Царе 9 гл.) 25. Лекарство произвеждано от кокичета 26.Юдеин, чието име носи неканонична историческа книга, включена в Синодалната Библия 27.Книга на Хенри Клауд и Дж. Таузенд (изд. "Нов Човек", 2003) 30.Монголски скътовъдец. 31.Река във Вавилон, край която пророк Йезекиил вижда небесни видения (Йез. 1:1) 34.Първородният син на Яков 36.Щат в САЩ 39.Началник на синагогата в Капернаум, чиято дъщеря е възкресена от Христос (Марк 5л.) 41.Сива прах, получавана от варовик, която се използва в строителството 43.Моавски цар, който наема Валаам да прокълне Израел (Числа 22-24 гл.) 46.Италиански философ и социолог (1668 -1744) 47.Виден индийски политик и общественик (1889-1964) 49.Вид северен елен

1.Горната част от архитектурна колона, която обикновено е украсена - мн.ч. (Амос. 9:1) 8.Пустинен оазис, където Мариам е наказана с проказа (Числ. 12 гл.)

9.Материал за писане, приготвян от тропическо тръстиково растение в Египет - мн.ч. 11.Район на един свещеник 12.Град в Израел, където живее Елисей по времето, когато сирийските войски го обкръжават (IV Царе 6 гл.) 14.Жилeщо насекомо 15.Един от съдиите на Израел (Съдии 10:1,2). 18.Модел руски въртолети 19.Виден френски писател и общественик - "Кола Брьоньон" (1866 -1944) 20.Вид кафе, приготвяно от цикория 22.Робство, гнет 23.Един от магьосниците на фараона по времето на Мойсей (II Тим.

3:6) 24.Съпругата на Йосиф (Бит. 41 гл.)

28.Гранична река между България и Сърбия 29.Жената от Йерихон, която скрива съгледвачите на Израел и впоследствие, когато градът е разрушен, е спасена с целия си дом (Ис. Нав. 2 гл.) 32.Модел румънски джипове 33.Осмия син на Яков (Битие 30 гл.) 35.Съпругът на Авигея, който отказва да помогне на Давид (I Царе 25 гл.) 37.Модел руски самолети 38.Държава в Европа, в която по времето на Новия Завет е била столицата на Римската империя (Деян. 27 гл.) 40.Платнена или кожена торба, която се носи на грьб - мн.ч. 42.Съвременен канадски физик 44.Столицата на империята, която по време и след Христос, владее части на Европа, Азия и Африка 45.Горната част на помещение 48.Съпругът на Ноемин (Рут 1 гл.) 50.Главен филистимски град (I Царе 5:10) 51.Съвременен италиански писател ("Името на розата") 52.Част от лицето

Речник: Арат, Аро, Вико, Ив, Ка, пипета По Библията на ББД

Водоравно:

Отвесно:

1.Изумителна благодат 18.Таласар 19.Аврам 20.Рама 21.Арест 22.Мандарини 25.Аран 27.Мемфивостей 29.Невен 31."То" 32.Ад 33.Анан 34.НТ 35.Ав 36.Гай 38.Ар 39.Яра 41.Адонирам 44.Ози 46."Антигона" 48.Инадад 50.Амалик 51.Адонивезек 52.Ни

1.Итамар 2.Заред 3.Улем 4.Масфа 5.Истина 6.ТА 7.Ермон 8.Нант 9.Авденаго 10.Брайт (Уилям) 11.Лар (Питер ван) 12.Аминадав 13.Орив 14.Да 15.Аман 16.Тар 17.Ханой 23.Ас 24.Нево 26.Атаман 28.Варак 30.Емине 36.Гад 37.Оза 39.Ята 40.Рид 41.Ани 42.Низ 43.Рак 44.Ом 45.Ил 47.ОН 49.Ди

- пише в Евангелието за идването на нашия Спасител Иисус Христос в този свят. Самият Бог става Човек, за да ни даде възможност да Го разберем. Идва тук, за да ни спаси, като вземе върху Себе Си нашите грехове. Но може ли Иисус Христос да греши, когато става Човек? В Библията е казано, че е безгрешен. А има ли изкушения в земния Му живот? Да, има, и то големи. Затова може да ни съчувства. След като се кръщава в реката Йордан, Той отива в пустинята, за да се моли, и пости там. Постът Му е дълъг - четиридесет дни и нощи. Накрая огладнява много. Тогава при Него идва Сатана и започва да Го

изкушава: "Ако си Божи Син, заповядай тези камъни да станат хлябове." А Иисус отговаря: "Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста." След това Сатана води Христос на най-високото място в храма и казва: "Ако си Божи Син, хвърли се долу; защото е писано: "Ще заповяда на ангелите Си за Теб; и на ръце ще Те вдигнат, да не би да удариш в камък крака Си." Иисус отвръща: "Писано е още: "Да не изпитваш Господа, Твоя Бог." Сатана прави пореден опит. Показва на Иисус в един миг всичките царства на земята и тяхната слава и Му ги предлага - стига само да се поклони на дявола. Христос отговаря: "Махни се, Сатана, защото е писано: "На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш." Сатана отстъпва. На всички изкушения Христос отговаря с Божието Слово, Той го познава много добре. Ако искаме да се противопоставим на изкушенията от Сатана, имаме едно сигурно средство - да постъпваме така, както ни учи Божието Слово. А за да знаем на какво ни учи то, добре е да го четем всеки ден.