Прозорец 1/2022

З

а мнозина, които четат този текст, раят би бил доста скучно място. Нека го докажем, като си представим една хипотетична ситуация – чрез туроператор се организира двуседмична екскурзия до рая за произволно избрани хиляда души от всички части на света.

Струва ми се, че след края на пътешествието тази дестинация ще получи оценка не повече от 5,5 (от 10). Мога да си представя и типичния коментар: „Храната беше супер, времето – идеално и в началото ми беше доста интересно. Втората седмица обаче беше страшна тъпотия. Не препоръчвам!“. Сред недоволните несъмнено ще са и религиозните, те даже ще хейтят най-много. От отзивите им ще става ясно, че никой не ги е оценил по достойнство в рая.

Ще има обаче и други, макар и твърде малко, за които сигурно ще викат полиция да ги изведе от там. Всъщност сред тях бих бил и аз…

А сега да излезем от хипотетиката.

В рая е Иисус! Не, раят е Иисус! Точно затова райското състояние на душата е само в общуването с Него и в блаженството от Неговата любов. И точно по тази причина раят ще е скучен за описаните „екскурзианти“, които нито Го познават, нито искат да Го знаят.

Но каква връзка имат разсъжденията ми с темата на броя?

С него завършваме разглеждането на прекрасната „Ода за любовта“ от I Коринтяни 13 глава. И нека припомня, че в края на всеки материал неминуемо стигахме до един и същ извод – описаната любов не е свойствена за никого от нас, човеците. Просто я нямаме!

Ето каква е любовта, която всичко претърпява: „Любовта, която издържа всичко, е любовта на Иисус, Който отива на кръста. Любовта на Йов, който не се отрича от Бога в страданието. Любовта, способна да победи беззаконието и неспра-

ведливостта. Любовта, която се сблъсква с изкушенията и ги надмогва. Любовта, която остава, когато има причини да си тръгне…“ (вж. с. 10).

Да, само хората, които силно обичат Иисус и имат Неговата природа, са способни на това – още днес, тук и сега!

А онези от Вас, които все пак имат планове да прекарат вечността в „подоброто място“, ще трябва да се съобразят с основното изискване на неговия Собственик – да пожелаят Христовата любов да бъде изляна в сърцата им чрез Светия Дух (вж. Римл. 5:5). Едва тогава Раят ще стане рай и за Вас!

Побързайте да прочетете материалите в списанието – те ще Ви насочат как да придобиете тази любов и как да се усъвършенствате в нея.

Благодатно време

с новия брой!

ъзможно ли е да вярваме

на всичко и да се надяваме

на всичко? Ако ни кажат, че двe по две е пет, няма

да повярваме, дори да го

чуем от човек, когото много обичаме. И

няма да се надяваме, че някой ден две

по две все пак ще стигне пет.

Веднъж един от синовете ми за поре-

ден път се беше провинил. Той беше на

около три години. Реших да го накажа.

Но както обикновено се случва, синът

ми ме помоли да не го наказвам и обеща, че повече няма да прави така. Отвърнах, че не му вярвам. Тогава той каза толкова

искрено думите, които запомних за цял

живот:

– Как така, тате? Обичам те толкова

много, целувам те толкова много, а ти не

ми вярваш и искаш да ме накажеш!

Дори се просълзих. Взех го на ръце

и го целунах. Синът ми ме прегърна и

ме притисна силно. Разбрах, че недоверието ми може да развали нашите отношения. Затова реших да проявя доверие.

После си помислих колко пъти самият аз съм съгрешавал срещу Христос, молил съм Го за прошка, обещавал съм да не постъпвам повече така и пак съм правил същото. Господ не ми е казвал, че не ми вярва, а е бил снизходителен, прощавал ми е и ме е обграждал със Своята любов. Именно това ме плени най-много и повлия радикално на отношенията ми с Христос, на желанието ми да Му служа през целия си живот. Думите: „Любовта вярва на всичко, на всичко се надява“ (I Кор. 13:7) се отнасят най-вече не за интелектуалната област, за знанието, а за сферата на отношенията. Тоест любовта изгражда отношения

с друг човек върху разбирането за доверие и откритост, а не за изначално подозрение. Тя вярва на всеки човек, ако няма явни и достоверни доказателства за неговата нечестност. Любовта вижда най-доброто в човека. Тя предпочита да повярва и да остане измамена, отколкото да не повярва и да бъде несправедлива.

Точно такава любов е липсвала на приятелите на Йов. Непорочният и богобоязлив Йов ги призовава: „Но моля ви, погледнете ме: ще говоря ли лъжа пред вашето лице?“ (Йов 6:28). А те го обвиняват несправедливо: „Наистина, твоята злоба е голяма и беззаконията ти нямат край“ (22:5). Това разрушава отношенията между Йов и неговите приятели. Ето защо самият Бог ги осъжда.

И за нас понякога е по-лесно да не вярваме, отколкото да вярваме. По-лесно ни е да не се надяваме, отколкото да се надяваме. Понякога просто искаме да се предпазим от лъжата, от неосъществените надежди. Това се случва, защото сме склонни да мислим повече за себе си, отколкото за Бога и своите ближни, да обичаме себе си повече от Бога и ближните си, да се грижим повече за своя комфорт, отколкото за отношенията си с Бога и хората.

Някой ще каже: „Вече страдах достатъчно, защото вярвах на всичко и се надявах на всичко“. Но Библията ни на-

сърчава: „Това е угодно на Бога, ако някой от съзнание за Бога понася скърби, като страда несправедливо. А и каква похвала, като търпите, когато ви бият за престъпления? Но ако търпите, когато правите добро и страдате, това е угодно на Бога. Защото вие за това сте призовани, понеже и Христос пострада за нас, като ни остави пример, за да вървим по стъпките Му“ (I Пет. 2:19-21).

Искаме ли да следваме стъпките на Христос? Ако копнеем да обичаме с истинска любов, която вярва на всичко и се надява на всичко, Бог ще ни даде сила, дълготърпение и радост да Го следваме. И чрез нас ще доведе още хора до истинската Божия любов – до спасението.

СЛОВО ЗА ИЗДРЪЖЛИВОСТТА

В стиха: „Любовта всичко претърпява“ (I Кор. 13:7) думата „претърпява“

на еврейски означава: „твърдо устоява, държи се, остава непоколебим, смел“. Тук очевидно се говори за човек, който е в трудни обстоятелства, но отказва да им се поддаде или да се предаде, защото е сигурен, че те са предназначени за него от Бога.

Нека използваме примера на ап. Павел, за да си представим реално изпитанията, които той е преживял, докато е проповядвал благовестието. „Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме били с тояги, веднъж – с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, нощ и ден съм прекарал в морските дълбини; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опас-

ност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота“ (II Кор. 11:24-27). Мнозина биха се отказали, ако преминат дори през малка част от подобни изпитания.

Какво обаче е подтиквало Павел не просто да стисне зъби и да понесе невероятните страдания, а и да се радва в немощи, обиди, нужди, гонения и притеснения за Христос? Апостолът дава отговор на този въпрос: „Любовта Христова ни обхваща, когато разсъждаваме върху това, че щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, за да живеят живите вече не за себе си, а за Онзи, Който умря за тях и възкръсна“ (II Кор. 5:14-15). Истинската любов издържа всичко, никога не се отчайва, не се предава и не отстъпва в трудни обстоятелства. Тя е над инстинкта за самосъхранение.

Веднъж разговарях с един брат, който преминаваше през изпитания. Той ми каза:

– Това не е по силите ми.

Отговорих кратко: – Не вярвам.

Той се оживи:

– Как така не ми вярваш?

Отвърнах на въпроса с въпрос:

– На кого да вярвам – на Бога или на тебе, ако си противоречите?

Човекът потвърди:

– Разбира се, на Бога.

Тогава, като се опирах на Писанието, заговорих:

– Изпитанията, които ще трябва да издържим, са обичайни човешки изпитания. Бог е верен! Той няма да допусне страдания, които биха били извън наши-

те сили, а освен това във всяко изпитание ще даде както изход, така и сила да го преодолеем.

Много говорихме с брата за Божията любов, вярност, милост, за това, как трябва да реагираме, когато Бог изпитва нашата вяра. В Библията четем: „Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. Ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му се даде“ (Як. 1:2-5).

В края на разговора стигнахме до някои изводи. Преди всичко трябва да помним, че Бог ни обича много. „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). Библията ни призовава да живеем в любовта на Бога, да пребъдваме в нея. Тази любов ни дава пълно доверие в Него, включително и увереността, че „на онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля, всичко съдейства към добро“ (Римл. 8:28). Всички обстоятелства в нашия живот, всички изпитания са изпратени или позволени от любещия Бог с добра цел. Той ни дава и силата да издържим. Затова истинската любов издържа всичко. Ако нямаме достатъчно мъдрост, за да разберем това, нека поискаме от Бога и Той ще ни даде. Разделихме се с брата вече в страхотно настроение. В молитва той благодари искрено на Бога за изпитанията, разкая се, че не е разбирал любовта, която търпи всичко, не е пребъдвал в нея, търсел е своето, а не Христовото, възприемал е изпитанията от човешка, а не от Божия гледна точка.

Сега този брат служи ревностно на Бога. Слава на Него, че ни е дал истинска любов, която издържа всичко!

Нека пребъдем в тази любов!

нашия паднал свят на любовта, останала без Бога, а заедно

с нея и на вярата и надеждата им е трудно. Обикновената любов найчесто не вярва и не се доверява на никого, обича само себе си. Тя наистина не се надява на нищо, а улавя редкия момент и живее само за него. Такава е нашата обикновена любов – бедна, кратка, недоверчива,

безнадеждна. Но Бог първоначално е замислил всичко по различен начин. И този друг начин все още е възможен. В знаменития химн на любовта четем: „Любовта на всичко вярва, на всичко се надява“ (I Кор. 13:7). И така, любовта вярва и се надява. Невероятни думи! В тях виждаме цяла триада – неразривната връзка на любовта с вярата и надеждата. Те винаги са заедно. Истинската любов винаги вярва и се надява на всичко. Ако не е така, любовта не е истинска.

Какво означават думите: „Любовта вярва на всичко“? Очевидно тук не говорим за сляпо и наивно доверие

към всичко и всички. В същата глава четем, че искрената любов познава истината и се „радва“ (ст. 6) на нея, тя „не търси своето“ и „не мисли зло“ (ст. 5).

С други думи, истинската любов не блуждае хаотично, а е водена от истината и доброто, вдъхновена е от Бога

и вярата в Него. Истинската любов

добро. Той би трябвало да загине вече много пъти, ако не беше „любовта, която движи слънцето и светилата“ (Данте), която ни вдъхва живот и ни спасява.

Любовта никога не се предава, не слага край, а вярва и се надява въпреки здравия разум и обективните „данни от разузнаването“, които казват, че работата е безнадеждна, че всичко е загубено и трябва да се отстъпи.

Любовта компенсира с вяра и надежда липсата на знание и разбиране, на съвършенство и красота, на сила и увереност. Написано е, че ние само „донякъде знаем“ (ст. 9) – далече не цялата информация, необходима за ба-

не разчита на празни обещания, не се поддава на манипулации, а черпи своя несекващ оптимизъм от Бога. Особено поразяват думите: „на всичко“ (ст. 7). Тук няма изключение – всичко е обхванато, всичко е включено, всичко е преобразено. Любовта

променя всичко, изпълва всичко с вяра и надежда, придава на всичко приятен цвят и положителен смисъл.

Тук няма безнадеждни случаи, няма място за неверие и отчаяние.

Понякога се случва да погледнеш

самотен и нещастен човек и да си помислиш: „Е, какво хубаво има в него? Кой ще го обикне такъв?“. И изведнъж скоро след това го виждаш обичан и обичащ. Той е съвсем друг човек – щастлив, сияещ.

Но не става ли дума тук за мене? За човека, когото виждам всеки ден в огледалото? Не живея ли чрез това, че някой ме обича, вярва в мене и се надява на най-доброто за мене? Не ме ли променят нечия любов, вяра и надежда толкова много, че да се чудя сам на себе си: откъде дойдоха изведнъж тази светлина и радост?

Любовта вярва и се надява така, че целият свят се променя към по-

лансирани и правилни решения. Виждаме „като през огледало“ (ст. 12) – не цялата картина. Не ни е толкова ясно всичко, колкото ни се иска. Но нашите ограничения не ни пречат да обичаме, с вяра и надежда, така че дори безнадеждните ситуации да се обърнат към по-добро и найотчаяните хора да отворят сърцата си за Божията любов. Любовта никога не познава цялата пълнота на реалността, но се доверява на своя източник – Бога, Който знае всичко и управлява хода на историята. Любовта невинаги вижда основания да се надява на най-доброто, но дори и тогава тя се надява – не на хората и не на естествения ход на нещата, а на Бога. Любовта вярва в Бога и се надява на Него и тъй като Бог е Създател и Владетел на всичко, всичко се озарява и преобразява от тази любов, вяра и надежда. В Божията любов ние самите се преобразяваме. Вярата и надеждата на тази любов се предават на нас, изпълват ни и ни променят. И ако сме усетили силата на подобна любов, ще обичаме и другите. Ще обичаме целия свят по същия начин – с вяра и надежда. Любовта, която е избрала самия Бог за свой източник, не може да бъде сляпа и наивна, празна и безнадеждна. Веднъж само трябва да видим света през Божите очи – изкупен и преобразен от Божията любов. Това виждане ще промени живота ни, ще допълни нашето плахо желание да обичаме и да бъдем обичани с непоклатима увереност в Бога и светла надежда за бъдеще с Него.

Ч

увство ли е, или нещо друго, по-дълбоко, това, което е способно да понесе всичко?

Когато чета тази фраза в Свещеното

Писание, си спомням историята на Юдит, момиче от Турция, с което Господ ме срещна.

В една ранна октомврийска

сутрин излетяхме за Истанбул. Почти час пътувахме с автобус и след няколко прекачвания – ето ни във фабриката. Да, във фабриката. Ухае на вкусни турски сладки. Минаваме

от стая в стая – навсякъде работят хора. Няколко крачки и сме в едно особено помещение. Дори атмосфе-

рата е различна! Тук работят християни. Сред ислямския свят това е остров на щастието, доверието и простотата. Хората завиват рула. Те носят ортопедични гривни, защото ръцете им се уморяват много от монотонните движения.

Единият от тях – С. – е бивш неврохирург. Сега той не може да работи в болницата. За мюсюлманите, избрали пътя на Христос, всички врати са затворени. Но С. не пада духом. Той върши работата си с радост.

Време е за обяд. Малка група християни се събират в трапезарията. Преди да започнат храненето, се

молят и изпяват песен. Никога не бях чувал такава песен. Пееха шепнешком! Не разбирах нито една дума, но усещането за великолепието и величието на Бога изпълни сърцето ми. Сред братята и сестрите се открояваше едно момиче. Тя се казваше Юдит. С нея се познаваме повече от шест години. Историята на нейната вяра е поразителна. Пълна е с уроци, които могат да променят човешкия живот.

Как започва всичко Когато била на 18 години, Юдит обикнала Иисус Христос с цялото си сърце.

Родена е в кюрдско село в Северна Турция. Радостната вест й донесла тайно една съседка, а сърцето на момичето грейнало с необикновения огън на вярата, надеждата и любовта.

Много своенравна и горда по характер, Юдит станала като „овчица“, послушна и ласкава. Отначало родителите не можели да се нарадват на промяната у нея, но не разбирали какво се е случило. И тогава дошъл денят, когато тя им признала:

– Станах християнка. Бог промени сърцето ми.

Тази новина никак не зарадвала родителите. Последвал сериозен разговор.

Но Юдит била твърда и непоколебима във вярата си. В семейството започнали да я презират и уни-

– Самият Бог ме подкрепя и ми помага да Му бъда вярна.

В книгата „Писма на Джон Нютън“ четем: „Често мисля как да Ви помогна да намерите мир и евангелска надежда и имам само едно средство за това: да напомням отново и отново за всемогъществото и благодатта на Иисус. За блаженството е нужно само едно: очите на ума Ви винаги да са обърнати към Спасителя и Светият Дух, като Ви просвещава, все повече да ви разкрива Неговата слава“.

Любовта, която издържа всичко, е доверие и послушание Старейшините се съвещавали и лицата им ставали все по-мрачни. Накрая взели решение:

– Имаш една седмица. След това ще те накажем пред цялото село.

Юдит знаела много добре какво означава това. Като дете била виждала как наказват развратни жени, крадци и други престъпници с камшик. Разбирала през какво ще трябва да премине. Тази седмица в очакване на наказанието била найтрудната за нея.

Една вечер се молила Бог да й помогне да Му остане вярна, да обича семейството си и онези, които ще я бият и ще крещят дрезгаво:

– Така й се пада!

жават. Сърцето на момичето обаче оставало вярно на Този, Който я е спасил.

Родителите решили да се обърнат към старейшините на селото. Старейшините отначало нежно, а след това рязко и грубо притиснали Юдит да се откаже от християнството. Но тя останала твърда.

Изворът на любовта, която издържа всичко, е Бог Веднъж един от старейшините на селото я попитал:

– Откъде е тази сила, тази твърдост?

Юдит отговорила:

Господ напомнил на Юдит думите от Евангелието: „Той се отдели от тях до един хвърлей камък, преклони колене и се молеше, като казваше: „Отче, ако може, да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята“. И Му се яви ангел от небето, и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята“ (Лука 22:41-44).

Бог останал верен. През тези седем дни Юдит още повече се укрепила в упованието си на Христос. Тя била спокойна и чакала наказанието, сякаш то нямало да се случи с нея. Господ бил близо!

За любовта и верността се плаща цена, но Бог ни дава сили да понесем всичко Настъпил самият ден – денят на наказанието. Дошли да я вземат. Мълчаливо я извели на площада, съблекли я и й нанесли 39 удара с камшик. Така мълчаливо и си отишли. Баща й я взел на ръце и я отнесъл у дома. Няколко месеца болката била непоносима: над нея веели с ветрило и й слагали мокри кърпи на гърба. Раните зараствали много бавно. Било трудно, но в сърцето на девойката имало благодарност към Бога, Който й помогнал да остане вярна. Знаела, че не би могла да извърви сама този път. Христос се превърнал във всеобхватен център и основа на нейния живот. „Христос е достатъчен“ – утешавала се Юдит.

Удивителна история е разказана от Чарлс Колсън в неговата книга „Тялото Христово“ за реакцията на хората към смъртта на евангелския проповедник отец Йежи в Полша: „Никога няма да забравя какво стана – признава той. –В един миг цялото многохилядно събрание падна на колене, хората започнаха да ридаят и да плачат. Това, от което се страхувахме най-много, се случи. А после стана нещо невероятно. Плачещата тълпа демонстрира силата на прошката. Заедно със свещеника хората повториха три пъти: „И прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Това беше християнският отговор на убийците. Трудно е да си представим ада, през който е минал отец Йежи преди смъртта си. В деня на погребението, 2 ноември, хората излязоха пред сградата на тайната полиция с плакати, на които пишеше: „Ние прощаваме“.

Нека палачите убиват тялото, но те не могат да навредят на душата. Отец Йежи възпита достойно своето паство“.

Точно това се случило в живота

на Юдит. Подарената от Бога любов

издържа всичко.

Любовта издържа всичко, но

това не означава, че занапред

всичко ще бъде наред

Минала една година. Родителите

и братята все още се грижели за мо-

мичето. Никой не я питал за Христос

и вярата. Изглеждало, че всички беди

са останали в миналото. Но посте-

пенно напрежението започнало да

расте и да витае във въздуха.

Един ден бащата казал на Юдит:

– Ти виждаш колко те обичаме.

През изминалата година се грижихме

за тебе денонощно. Нима си готова да

ни предадеш – нас и вярата в Аллах?

Юдит погледнала с любов семейството си и казала:

– Скъпи мои! За всеки от вас съм готова дори живота си да дам, но няма да предам моя Бог, моя Спасител Христос!

Баща й я ударил силно по бузата. Разправата била бърза и жестока. На

другия ден бащата и братята я съблекли и я повели през цялото село към площада. Там тя получила 43 удара с камшик. Накрая я захвърлили на земята, за да изтече кръвта й.

„Изберете сега на кого да служите“ – четем в Иисус Навин 24:15). Това съзнателно, обмислено решение не е лесно. Решава се между нас и Бога. И за него не е необходимо „да се съветвате с плът и кръв“ (Гал. 1:16).

Любовта издържа всичко, но Бог дава благодат Юдит оцеляла. Християните я приели и не само я обградили с грижи,

а и й дали възможност да служи: тя посещавала вярващи и ги насърчавала. На една такава среща се запознах с нея. Водещият помоли момичето да се обърне с гръб към залата и тя скромно вдигна тениската си. Гърбът й приличаше на каша. Да, раните бяха зараснали, но белезите щяха да останат за цял живот. Юдит се обърна с лице към публиката. О, нейното лице! Очите й сияеха, а лицето й грееше от любов! Юдит е пример за любов, която издържа всичко. А каква цена сме готови да платим ние? Готов ли съм да издържа всичко?

Само Господ мо–же да даде такава любов и сила!

ръцката дума, преведена като „понася, претърпява, издържа“ в I Кор. 13:7, буквално означава „да останеш под“ – да не се пречупиш под тежестта на натрупания товар, да устоиш.

Тази дума се превежда на други места в Новия Завет по следния начин: „Който устои докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 24:13); „Търпя всичко заради избраните...

Ако издържим, с Него и ще царуваме“ (II Тим. 2:10,12);

„Вие, след като бяхте просветени, издържахте голяма борба на страдания“ (Евр. 10:32); „Исус, Който заради предстоящата Му радост претърпя кръст, като презря срама... Помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си... Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове“ (Евр. 12:2-3,7); „Блажен е онзи човек, който издържа на изкушение“ (Як. 1:12); „Ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Йов…“ (Як. 5:11); „Каква похвала, като търпите, когато ви бият за престъпления? Но ако търпите, когато правите добро и страдате, това е угодно на Бога“ (I Пет. 2:20).

Два пъти същата дума е преведена като „да остана“: „Момчето Иисус остана в Йерусалим“ (Лука 2:43) и „...изпратиха Павел... а Сила и Тимотей останаха там“ (Деян. 17:14). Любовта, която издържа всичко, е любовта на Иисус, Който отива на кръста. Любовта на Йов, който не се отрича от Бога в страданието. Любовта, способна да победи беззаконието и несправедливостта. Любовта, която се сблъсква с изкушенията и ги надмогва. Любовта, която остава, когато има причини да си тръгне. В живота на Джинджър Хаан точно тези думи за любовта, която издържа на всичко, изиграват особена роля. Тя е съпруга на свещенослужител. В навечерието на четиринадесетата годишнина от сватбата им Джинджър разбира, че нейният съпруг Дон й изневерява... с друг мъж. Провеждат труден разговор. Той признава, че е бил изнасилен като дете, а след това цял живот се е борил с хомосексуалните си изкушения. Надявал се е, че ако се ожени, това ще свърши. Но греховните желания останали. Дон обещава на Джинджър да скъса с греха и да намери душегрижител. Двамата се надяват, че всичко

ще се промени. Тя обаче продължава да чувства, че Дон се отдалечава от нея. Минават пет години. Накрая идва денят, когато Дон напуска служението и семейството си. Близки приятели съветват Джинджър да се разведе с Дон, но тя казва, че Бог я е подготвил за тези болезнени събития. Стихът, който Бог й посочва малко преди съпругът й да си тръгне, гласи: „Любовта… извинява всичко, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко издържа“ (I Кор. 13:7). В по-свободния превод на Библията, който Джинджър изучава тогава, този стих гласи: „Ако обичаш някого, ще му бъдеш предан. Независимо какво ще ти струва това, винаги ще вярваш в него, ще очакваш най-доброто от него. Винаги ще бъдеш непоколебим, когато го защитаваш“.

Изминават две дълги години. През цялото това време Джинджър въпреки случилото се продължава да се моли за съпруга си и да чака. А междувременно Бог хлопа на вратата на неговото сърце. Един ден, когато се прибира у дома, Джинджър вижда мъжа си да седи на дивана. Той й казва:

– Дойдох си. Не знам дали искаш да остана?

Джинджър отговаря:

– Да, искам.

Дон напуска партньора си и се връща при семейството, въпреки че борбата му с изкушенията продължава. Веднъж двамата с Джинджър срещат нейната приятелка, която някога я е съветвала да се разведе.

Приятелката признава:

– Спомням си какво ти говорих тогава. Браво, че не ме послуша!

През 1991 г., пет години след завръщането си при семейството и при Бога, Дон научава, че по време на скитанията си се е заразил със СПИН. Възможно е това да е една от причините двамата с Джинджър да разкажат всичко пред църквата. Започват да ги канят и в други църкви. Тяхното свидетелство се оказва насърчение за много семейства, изправени пред подобни предизвикателства. През 1996 г. Дон преминава във вечността.

След смъртта на съпруга си Джинджър Хаан основава служението „Възстановяване“, за да помогне на църквите и семействата да служат на хора, които се борят с хомосексуални изкушения или имат проблеми с половата си идентичност. Когато си припомня своя път, Джинджър разказва, че докато Бог е работел с нейния съпруг, Той е променял и нея:

– Мислех, че съм по-добра от Дон, защото в живота му присъстваха тези грехове. Но Бог ми показа, че неговите грехове на плътта не са по-лоши от моите скрити грехове на сърцето: самоправедност, гордост, обида, непростителност.

Тя вижда Божи промисъл във факта, че семейството й е трябвало да премине през тези изпитания. Уникалният опит на такива хора дава на Църквата разбиране как да служи в един свят, където има все повече и понови предизвикателства.

Джинджър Хаан пише за своето служение: „Как Църквата да показва Божията любов към гей двойки и техните деца? Балансирано! Иисус казва истината на жената, хваната в прелюбодеяние: „Иди си и не съгрешавай вече“. Но преди това тя чува думите на благодатта: „И Аз не те осъждам“. Думите на благодатта смекчават думите на истината и така за жената става по-лесно да Му се покори (Йоан 8:3-11). Вярвам, че и ние можем да поддържаме същия баланс, когато служим на подобни двойки и техните семейства“.

Не всеки човек е способен да повтори пътя на Джинджър Хаан. И не във всяка ситуация е добре той да се повтаря. Категорично не е необходимо да запазвате отношения, в които има физическо насилие и животът и здравето на единия от съпрузите са застрашени.

Но пътят на Джинджър Хаан е пътят на любовта. Любовта, която понася всичко.

т всички свойства на „новата“

човешка природа любовта е най-яркото, най-възвишеното, могъщото и всепобеждаващото. Тя е присъща на самия Бог.

„Защото ние станахме участници в божественото естество“ (II Пет. 1:4).

„Ще приемете сила, когато слезе

върху вас Светият Дух“ (Деян. 1:8) – обещава Христос на Своите ученици. И тази сила на Светия Дух, силата на Неговата

любов учениците получават в паметния

ден, когато Той слиза върху тях. Ние сме получили същата божествена сила

в момента, когато сме се обърнали към Христос и „Божията любов се е изляла в нашите сърца чрез дадения ни Свети Дух“ (Римл. 5:5). „Понеже Неговата божествена сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие чрез познаване на Онзи, Който ни е призовал със Своята слава и съвършенство“ (II Пет. 1:3).

Какво е любовта, ако не „божествена сила“, „божествена природа“, Божие благодатно качество в действие?

И ние, християните, не сме ли участници в тази любов и сила?

Същността на нашето християнство е любовта. Тя е тайната на нашата постоянна духовна победа. „Да благодарим на Бога, Който винаги ни дава да тържествуваме в Христос и Който навсякъде чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме самия Него“ (II Кор. 2:14).

Любовта, която живее в сърцето ни, променя посоката и характера на всички действия в нашия живот. Тя озарява земния ни път, облекчава всеки наш товар и изцелява всяко огорчение. Любовта потушава огъня на раздорите, превръща враждата в мир и скръбта в радост. Тя лекува сърдечните ни рани и премахва болката. Любовта изтръгва жилото на отмъщението, прощава всичко и забравя всичко.

При любовта няма безцелност и безсилие, а без любов няма нито цел, нито сила. При любовта няма бедност и оскъдност, а без любов няма доволство и богатство.

При любовта няма тъга и самота, а без нея няма нито приятелство, нито общуване, нито щастие.

Любовта издържа всичко, преодолява всичко, благодари за всичко. Тя не роптае срещу съдбата си, срещу бремето на своя кръст. Може да изнемогва под неговата тежест и дори да падне, като загуби съзнание, но веднага ще се изправи и устремила поглед към небето, ще продължи пътя си. Любовта побеждава всичко.

Тя не бяга позорно от бойното поле, не отстъпва от духовните си позиции и никога не се предава пред врага си. Любовта се бори безстрашно и самоотвержено до

момента, в който „Вождът на Господното войнство“ (Иис. Нав. 5:14) не я прибере в облаците, в сфери, недостъпни за противника... Любовта всичко претърпява, всичко побеждава.

Трябва да се съгласим, че самият Христос, когато воюва с дявола, печели главната Си победа не в живота, а в смъртта – не в пустинята и не в Гетсимания, а на Голгота. Едва там Той смазва главата на змията и надмогва смъртта чрез смърт. Ние, християните, като Христови воини също сме призовани да се борим до победния край... но под борба разбираме не да убиваме, а да умрем! Любовта понася всичко, дори смъртта, защото в нейната природа

има постоянна готовност за саможертва. „Който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и благовестието, ще я спаси“ (Марк

8:35) – това е нашата сигурна победа. „Не щади себе си и ще преодолееш всичко, ще победиш във всичко“ – така един силен

се покае и се обърне към Христос, всички усилия на лукавия се насочват към това, да затрудни духовното му израстване, да наруши общуването му с Бога, да парализира служението му.

У християните от ранната апостолска Църква, които срещат толкова много препятствия в следването на Господ, възникват съмнения и въпроси: дали ще им стигнат духовните сили, за да издържат на гоненията? Ще устоят ли в тесния път, или не? Ще победят ли, или ще се окажат победени?

Като знае за техните преживявания, ап. Павел многократно ги уверява, че любовта на Христос е „същата вчера и днес, и завинаги“ и че ако пребъдваме в тази любов, ние сме непобедими. Любовта на Господ е „яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е“ (Пр. 18:11).

Ако разсъждаваме по човешки, за всеки от смъртните хора има нещо, което не може да понесе. Често чуваме: „Не бих могъл да понеса това“ или: „Не мога да го понасям, не мога да го гледам“ и т.н. Но любовта може да понесе всичко, и то лесно.

От силата на нашата любов зависят размахът на целия ни живот и способността ни да претърпяваме. Търпим само толкова, колкото обичаме. Който изобщо не обича, не може да понесе абсолютно нищо.

християнин ободрява своя слаб приятел в

епохата на римските гонения.

Любовта среща много трудности по пътя си: постоянната озлобеност и атаките от страна на сатана; различните изкушения в този свят; коварството на враговете на благовестието, които задушават истината с неправда; злите намерения на измамни братя; неразбирането от плътски вярващи, всекидневната война със собствената плът и с „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Във всички случаи на битка Господ ни изпраща Своята „достатъчна благодат“ и ни помага да превъзмогнем всичко чрез Неговата сила.

При всеки човек сатана има двояка задача. В началото той го съблазнява със суетата на този свят и се опитва да попречи на духовното му прозрение, покаяние, вяра. Но когато грешникът все пак

Любовта издържа всичко и побеждава всичко с изключителното си търпение –„Христовото търпение“: „Който устои докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 24:13), той ще победи.

Любовта побеждава всичко със своята вяра. Тя „вярва на всичко“ (I Кор. 13:7), което Бог е казал: вярва, че всичко в живота ни идва от Бога и че „за онези, които обичат Бога… всичко съдейства за добро“ (Римл. 8:28).

Любовта понася всичко с неподражаемата си издръжливост. Страшни вълни на злото, една след друга, се спускат върху нея, но тя, като морска скала, е несъкрушима. Любовта понася всичко покорно, спокойно и мълчаливо.

Тя претърпява всичко и побеждава със своята надежда. Любовта „се надява на всичко“ (I Кор. 13:7) и винаги се надява. Тя никога не се отчайва и като се уповава на Божията помощ, очаква скорошна победа.

Когато иска да увери новородените

Божи деца във всички тези истини, ап. Павел им задава цяла поредица от въпроси: „Какво ще кажем на това?... Онзи, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички нас, как няма да ни подари с Него и всичко?... Кой ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?“ (Римл. 8:31-35).

Думата „отлъчвам“ в гръцкия оригинал означава „разделям, нарушавам единството, отделям, разтрогвам“. Христос използва същата дума, когато говори за разпадането на брачния съюз: „И така, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Марк 10:9).

Когато пише за запазването на брака, ап. Павел пояснява: „Тази тайна е велика; но аз говоря за Христос и за Църквата“ (Еф. 5:32). Ние влизаме в единение с Христос, сключваме вечен завет с Него, ставаме „членове на Тялото Му – от плътта Му и от костите Му“ (ст. 30).

Христос е въплътената любов! Ние, вярващите, сме неотделими от тази любов. „Пребъдвайте в Мене и Аз ще пребъдвам във вас“ (Йоан 15:4). „Пребъдвайте в Моята любов“ (ст. 9) и победата ви е осигурена. Апостолът продължава, като изброява онези духовни врагове, които ще се опитат да ни отделят от Божията любов в Христос Иисус. Християнинът трябва да се срещне, да влезе в битка с тях, да устои срещу техните унищожителни атаки, да издържи трудностите на решителния бой и като преодолее всичко, да победи чрез силата на „Онзи, Който ни е възлюбил“ (Римл. 8:37).

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли?...“ Не, скръбта не може да ни откъсне от любовта на Христос. Самият Той ни предупреждава за това, като казва: „В света ще имате скърби, но дерзайте, Аз победих света!“ (Йоан 16:33) и „През много скърби трябва да влезем в Божието царство“ (Деян. 14:22).

Скърбите определят безпогрешно искреността или измамността на нашето обръщане към Христос. „А посятото на камъни е онзи, който слуша Словото и веднага го приема с радост, но няма в себе си корен и е непостоянен: когато настанат скръб или гонение заради Словото, той веднага се съблазнява“ (Мат. 13:20-21). Такъв е Божият метод за отсяване на чистото зърно от нищожната плява.

Много от нашите скърби са угодни на

Бога и служат за Негова слава. „Защото

това е угодно на Бога, ако някой от съзнание за Него понася скърби, като страда несправедливо“ (I Пет. 2:19).

Скърбите ни сполетяват по Божията

воля, но повечето от тях се коренят в самите нас, „защото корен на всички злини е сребролюбието, на което, като се предадоха, някои се отклониха от вярата и си

навлякоха много мъки“ (I Тим. 6:10).

Господ е наречен в Писанието: „Мъж

на скърби и изпитал недъзи“, „Той е наша

защита в скръбно време“ (Ис. 53:3; Пс. 36:39). Желанието Му е в скърбите си да се обръщаме за помощ и утеха не към хората, а непосредствено към Него: „Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш“ (Пс. 49:15).

Християнинът не рухва пред скръбта.

Големите изпитания в живота на обикновените хора са ги направили велики

Божи мъже и жени. Скърбите правят

духовния човек още по-чист и свят, а невярващия – още по-ожесточен, отвратителен и зъл.

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: притеснение ли?...“ (Римл. 8:35). Не! Истинският християнин не се страхува от трудните обстоятелства, безизходността и безнадеждността на положението. Много от Божите деца се озовават в тежки ситуации, но викат към Господ и Той ги извежда на открито. Давид е един от тях. Когато свидетелства за това, той казва: „Смъртни болки ме обхванаха, адски мъки ме постигнаха; срещнах утеснение и скръб. Тогава призовах името Господно: „Господи, избави душата ми!“. И Господ избавя Давид. „В утеснението си виках към Господ и Господ ме послуша, и ме изведе на просторно място!“ (Пс. 114:3-4; 117:5).

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: гоненията ли?“ (Римл. 8:35). Не! Ако сме изпълнени с любов към нашия Господ, преследванията също няма да ни уплашат, нито ще ни отделят от Него.

За християнина гоненията са естествени и неизбежни. Господ казва: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20)... „Роденият по плът гони родения по Дух“ (Гал. 4:29)... „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Иисус, ще бъдат гонени“ (II Тим. 3:12).

Христос обещава на онези, които са преследвани заради Неговото име, не само голяма награда на небето, но и особено блажено преживяване на земята, като казва: „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каквато и да било лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата“ (Мат. 5:11-12).

Най-добрите служители на благовестието са преследвани и се удостояват с мъченическа смърт. Първите християни смятат за висока чест да бъдат сред мъчениците. „Те изпитват подигравки и побои, също окови и затвор, избивани са с камъни, рязани с трион, подлагани на мъки; умират, убити с меч, скитат се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани; онези, за които светът не е достоен, се скитат по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“ (Евр. 11:36-38). „Защото ни е дадено заради Христос не само да вярваме в Него, а и да страдаме за Него“ (Фил. 1:29).

Затова „благославяйте своите гонители; благославяйте, а не проклинайте“ (Римл. 12:14).

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: гладът ли?“ (Римл. 8:35). Гладът е сериозно природно бедствие и Библията му отделя много голямо място.

Тъй като живеем в света, сме изложени на бедствията и скърбите в този свят. Нашата вяра и следването ни на Христос в никакъв случай не са застраховка срещу глад или гладна смърт. Много мъже на вярата са преживели дълъг глад, но са останали верни на Господ: „Дори до този час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си“ – пише ап. Павел (I Кор. 4:11-12). „Понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда, и глад да търпя, и в обилие да бъда, и в лишение“ (Фил. 4:13).

Апостол Павел не бяга от превратностите на земния живот и не се отегчава от тях, когато го постигат. Един древен мъдрец е обобщил: „Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо“. Но Павел казва нещо повече: „Всичко мога чрез Иисус Христос, Който ме укрепва“ (Фил. 4:13).

Мнозина вярващи са изпитали в живота си верността на Бога, когато Той изпълнява Своите обещания: „Господ няма да допусне душата на праведния да гладува“ (Пр. 10:3)... „Ето, окото на Господ е над онези, които се боят от Него и се уповават на милостта Му, че Той ще спаси душата им от смърт и във време на глад ще ги насити“ (Пс. 32:18-19)... В усилно време „няма да бъдат посрамени и в гладни дни ще бъдат сити“ (Пс. 36:19). Давид свидетелства, че Бог не остава безразличен към преживяванията на хората, които Му се доверяват:

„Бях млад, вече остарях и не видях изоставен праведник, нито потомците му да про-

сят хляб“ (Пс. 36:25). Никой от Божите хора не се е страхувал, че гладът ще го отдели от Божията любов. „Ти беше моя защита и прибежище в деня на моето нещастие“ (Пс. 58:17) – казва Давид и ние вярваме, че Бог ще бъде и наше прибежище в „деня на нещастието ни“.

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: голотата ли?...“ (Римл. 8:35). Не е лесно човек да бъде лишен от нормални условия на живот, изведнъж да загуби всичко, да остане гол. Разбира се, в такива случаи хората избират да роптаят и да се разколебаят във вярата, вместо да следват примера на многострадалния Йов. След като изслушва четиримата страшни вестоносци

за сполетялата го трагедия, „Йов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони и каза: „Гол излязох от утробата на майка си, гол и ще се завърна. Господ даде, Господ и взе; както беше угодно на Господ, така и стана. Да бъде благословено името Господно!“ (Йов 1:20-21).

Апостол Павел и Сила вероятно са си спомнили за Йов, когато във Филипи „тълпата налетя върху тях, а войводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги; и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.

дуваме, и ходим голи, и ни бият по лице… в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота“ (I Кор. 4:9,11; II Кор. 11:27).

Не е ли казал Господ: „Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната и тялото – от дрехите?... И така, не се грижете и не казвайте: „Какво да ядем?“ или „Какво да пием?“, или „Какво да облечем?“ (Мат. 6:25,31).

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: опасностите ли?“ (Римл. 8:35). Всяка опасност инстинктивно предизвиква страх и принуждава човека да мисли как да я избегне или да я преодолее.

Животът на ап. Павел е пълен с опасности и заплахи. В Дамаск, където той се обръща към Господ и започва да свидетелства за Иисус, възкръсналия Божи Син, евреите се уговарят да го убият, като устройват засада пред градските порти, но учениците през нощта го пускат по стената в кош... и той успява да избяга (Деян. 9:22-25).

„Кой ще ни отлъчи от Божията любов: мечът ли?“ (Римл. 8:35). Разбира се, слугите на Господ, които Му остават верни докрай, могат да умрат от меч, както например Йоан Кръстител, който е посечен от Ирод, или ап. Павел – от „меча“ на Нерон. Така са загинали много мъченици от ранната апостолска Църква, също – гонените от средновековната Инквизиция или от съвременното движение за „изкореняване на религията“. Но да измъчваш човека, да му отрежеш главата или езика заради неговите убеждения, съвсем не означава да го победиш, да го разубедиш, да го освободиш от религиозните му вярвания, да го отлъчиш от Божията любов, която той има в сърцето си.

Ние побеждаваме врага, когато вместо позорно да избягаме, стремително вървим към него и се доверяваме на Божията любов и благодатта на Христос, които са с нас. Нашата победа е победа на светлината над мрака, на истината над лъжата, на любовта над злото и омразата.

Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница и нозете им стегна в клада“ (Деян. 16:22-24). Голотата, побоищата, средствата за изтезание се отразяват на физическото им състояние, но не лишават апостолите от близко общуване със Спасителя: „Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога“ (ст. 25).

Гладът, голотата, побоищата, студът и затворът не са нещо извънредно в живота на апостолите, което се случва само във Филипи. По-късно Павел пише: „Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни като осъдени на смърт; защото станахме зрелище на света – на ангели и на хора... Дори до този час и гла-

От този щастлив момент на освобождение до края на земното си служение към Господ Павел, както сам пише: „Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници и много пъти на умиране. Юдеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме били с тояги, веднъж – с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, нощ и ден съм прекарал в дълбините на морето; много пъти съм пътувал, бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по пустини, в опасност по море, в опасност между лъжебратя“ (II Кор. 11:23-26). Господ би могъл да предотврати всички тези опасности в живота на апостола, но тогава той не би видял „Божията сила“, способна да се прояви в неговите „немощи“. Бог изпраща нужната на апостола благодатна сила, така че той, като преодолее всичко, да устои.

„Но Господ ми каза: „Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се проявява напълно“... Затова ми е добре в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христос, понеже когато съм немощен, тогава съм силен“ (II Кор.12:9-10).

Християнинът знае, че където има вяра в победата, има и сила за победа. Там, където има надежда за Божията помощ, която води до победа, ще има и желание за победа, и предвкусване на благодатната победа. Където има любов, ще има правилен мотив за победа и ще се появят благословените плодове на победата.

Павел е дълбоко убеден, че сатана никога не би могъл да изкове меч, способен да ни отсече от Тялото на Христос, на което сме членове по Неговата благодат. Като предрича предстоящия триумф на Христовата любов, ап. Павел възкликва: „Защото аз съм уверен, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито началствата, нито Силите, нито настоящето, нито бъдещето, нито височината, нито дълбочината, нито някое друго създание може да ни отлъчи от Божията любов в Христос Иисус!“ (Римл. 8:38-39).

Вечната победа на любовта е осигурена, защото „любовта всичко претърпява“.

реализира в правене на пакости. По време на немската окупация на Холандия през Втората световна война белите на тийнейджъра Андрю придобиват по-смислен вид и той се включва в местното съпротивително движение. Но акциите, в които участва, се състоят само в безобидни саботажни действия срещу настанената в градчето немска войскова част.

След края на войната Андрю, в търсене на така бленуваните приключения, които да осмислят живота му, се записва в колониалната армия на Нидерландска Източна Индия. Армията е изпратена в Индонезия да потуши бунта на местни въстанически отряди, чиято цел е освобождаване на страната от колониална зависимост към Холандия. Но когато вижда с очите си смъртта на свои приятели, Андрю ван дер Бейл разбира, че има разминаване между авантюристичния живот, за който е копнял, и реалността на военните действия в далечна Индонезия. Вследствие на това разминаване младият човек преживява тежък емоционален срив. По време на битка Андрю е тежко ранен в глезена, което става причина да напусне завинаги бойното поле.

А

ндрю ван дер Бейл или Брат Андрю, както е познат в съвременната християнска общност по света, е холандски мисионер, чиято дейност през годините на Студената война оказва огромно въздействие върху преследваната Църква в комунистическите страни, в това число и в България. Той е основател на организацията „Отворени врати“ („Open Doors“), която до днес продължава да подкрепя преследваните християни в повече от 60 страни. Заради активната си работа, свързана с нелегалното пренасяне на Библии в страните от комунистическия блок, Брат Андрю си спечелва прозвището „Контрабандиста на Бога“.

„Контрабандиста на Бога“ е роден на 11 май 1928 г. в Сент Панкрас, Холандия. Като дете той не открива достатъчно забавления в скучния малък град, което го подтиква от ранна възраст да мечтае за живот, изпълнен с приключения. В началото този копнеж много често се

Докато трае възстановяването му, той отваря Библията и започва да я чете, за да намери отговори на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота. В крайна сметка се случва логичното – приема факта, че Библията наистина разкрива смисъла на живота, а вярата в Иисус Христос се оказва онова приключение, което винаги е търсел. Това откритие вдъхва нова мечта в сърцето на младия Андрю и той решава да стане мисионер. Записва се в Мисионерския колеж на организацията „Международна евангелизация за Христос“ (WEC) в Глазгоу, Шотландия, където научава редица безценни уроци. Може би най-голямата полза от мисионерското училище е придобитият опит да разчита на Бога, че именно Той ще удовлетвори нуждите му, докато е на мисия.

„Преследването е враг, с който Църквата се е справяла много пъти. Безразличието може да се окаже далече по-опасен враг.“

Малко преди да завърши колежа, Андрю открива, че изпитва особен интерес към страните отвъд Желязната завеса. След като посещава Полша и за кратко служи в лагер за бежанци от Източна Европа, този интерес се превръща в пламенен копнеж да помогне на хората от комунистическите страни, като им даде възможност да държат в ръцете си най-ценната Книга – Библията. Но той осъзнава, че за да осъществи това свое намерение, ще трябва да стане контрабандист, защото в тоталитарните страни от Източния блок Библията е забранена Книга.

В следващите години Андрю ван дер Бейл с всички сили се впуска в преследването на мечтата си да носи светлината на Божието слово на хората, които живеят отвъд Завесата, в тъмнината на комунистическата заблуда. Една от най-популярните истории за дейността на Брат Андрю е свързана с негово преживяване от ранното му служение. Холандският мисионер приближава румънската граница с колата си, марка „Фолксваген“, пълна с незаконни Библии. Притеснен, той се надява, че граничарите няма да го проверяват обстойно и ще прекара незабелязано през границата ценния „товар“.

Когато обаче вижда, че граничните власти проверяват цял час автомобила преди неговия, като принуждават пътниците да извадят от купето целия си багаж, дори седалките, Андрю смирено установява, че за да влезе в Румъния, се нуждае от чудо. След кратка молитва му идва

„Колкото по-голяма е тъмнината, толкова по-лесно е да се забележи и малката светлина.“

странната идея, вместо да крие книгите, да ги сложи на видно място. Той оставя няколко Библии на седалката до себе си. Най-после идва неговият ред. Брат Андрю отваря вратата на фолксвагена, подава документите си и се приготвя да слезе от превозното средство. Тогава обаче се случва невероятното. Граничният служител поглежда паспорта на мисионера и му дава знак да продължи.

Тази случка е кратък епизод от множество подобни невероятни преминавания през най-пазените граници по време на Студената война. Често Брат Андрю се моли на Бога с молитва, която по-късно става модел за служителите от „Отворени врати“. Всеки път, когато трябва да прекарат тайно Библии и друга християнска литература през границата, „Божите контрабандисти“ казват: „Господи, в багажа си имам Библии, които искам да занеса на Твоите деца. Когато си бил на земята, Ти си дал слепи очи да проглеждат. Сега Те моля да направиш така, че виждащите очи да „ослепеят“. Не позволявай на граничните власти да видят това, което Ти не искаш да видят“. Брат Андрю се пресели в дома на Отца на 27 септември 2022 г. след изобилен живот, „стар и сит на дни“.

Онзи ден, седнала на бюрото си, пишех писмо на Томи, 17-годишно момче, което нас-

коро си беше счупило врата, докато карало уиндсърф край бреговете на

Джърси. Сега има квадриплегия и

ще прекара остатъка от живота си в

инвалидна количка, неспособен да

използва ръцете и краката си. Когато става въпрос за травма, променяща коренно живота, квадриплегия-

та1 безспорно е катастрофална.

Около средата на писмото, къде-

то изброявах различните трудности, с които Томи ще трябва да се сблъска по време на рехабилитацията, се наложи да спра. Чувствата ме завладяха. Мислех за всичко, което му предстои да преживее. Нали и аз самата бях минала по този път.

ДЖОНИ ЕРИКСЪН-ТАДА е автор, лектор и застъпник за хората с увреждания. Крайниците й се парализират през 1967 г. поради фрактура на гръбнака вследствие на неуспешен скок във вода. След години на рехабилитация Джони се ободрява с нови умения и решимост да помага на другите. Нейното служение „Джони и приятели“ предоставя помощ на семейства със специални нужди, както и обучение за църковни водачи по целия свят. Тя е написала 45 книги, сред които „Когато Бог плаче“, „Славният самозванец“, „Място за изцеление“.

По някакъв начин успях или, поточно, Светият Дух ми помогна да премина по този път. Живея с парализа вече 50 години.

Както Томи, аз бях тогава на 17 и ми се повдигаше от мисълта да остана с обездвижено тяло цял живот. Мразех парализата си толкова силно, че можех да блъсна електрическата

И въпреки че оттогава изтече половин век, понякога все още ми е болно и тъжно. Горещи сълзи се стичаха тихо по бузите ми и от дъното на сърцето ми се изтръгна молитва:

„О, Господи, как ще успее Томи да се справи с това? Как ще може да го преживее? Бъди милостив: помогни

му да Те намери!“.

Пред Томи има невероятно трудна задача. Сигурна съм, че се чувства като човека от тази скица –копие на рисунка, която направих по време на своята рехабилитация, като държах моливи с въглен между зъбите си. Въпреки че скъсах една подобна хубава рисунка преди много години в момент на тежка депресия, дори грубата скица отразяваше вика на душата: „О, Боже, това ли е животът ми сега? Наистина ли очакваш да се справя с това?“.

си инвалидна количка в стената с пълна скорост. В първите години на моето увреждане намерих съмнителни приятели, които ми „помогнаха“ да заглуша депресията с коктейли от уиски и кола. Исках да изчезна. Исках да умра.

Но времето променя всичко, наред с молитвата, благочестивите приятели и задълбоченото изучаване на Божието слово. Благодарение на това видях, че в живота има по-важни неща от способността да ходиш и да използваш ръцете си. Може да прозвучи странно, но наистина предпочитам да съм в инвалидна количка и да познавам Иисус, отколкото да ходя сама без Него. Всеки път, когато се опитвам да обясня това на другите, не знам как или от къде да започна.

Знам само, че когато вдъхвам Христовото насърчение в сърцата на хора като Томи, изпълнявам волята на Бога. Правилно и важно е да страдаш заедно с онези, които преживяват болка. Ние трябва да споделяме тяхното страдание, както е описано във II Коринтяни 1:6:

то“. Аз не бях за тези близки хора духовен проект. Бях им приятелка.

Една вечер няколко приятели от групата „Млад живот“ („Young Life“), които обичаха да пеят, ме заведоха на късна вечерна екскурзия до Балтимор. Пристигнахме в центъра на града, на гарата. Беше огромна сграда с мраморни колони и сводести тавани. Там намерихме кътче и започнахме да пеем в хор акапелно. Гласовете ни отекнаха в сградата. Веднага към нас се приближи пазач със сурово лице и ни нареди да напуснем помещението.

– Не виждате ли? Тук има табела: „Само за пътници“. 23 часа е и мястото ви, деца, не е тук! – изрева той. След това ме посочи: – А ти върни инвалидната количка на мястото, където си я намерила. Веднага!

– Джони, за първи път чувам да наричаш това нещо „моята инвалидна количка“. Благодаря, че го направи. Помагаш и на мене да приема проблемите си.

Приех своите изпитания и с това послужих на моя приятел. Беше толкова хубаво!

Страданията са огледало

„Скърбим ли ние, скърбим за вашата утеха и спасение“. Мога ли да направя нещо за утехата и спасението на Томи? Разбира се!

Да споделяме

изпитанията с приятели

Правя това, което мъдри приятели християни направиха някога за мене. В началото на 70-те години, когато започнах да приемам сериозно господството на Христос в своя живот, моите приятели не просто ми казаха библейската истина: „Ето, повярвай. Радвай се на изпитанията си. Това ще ти донесе огромно благо“. Не, те буквално свързваха своите

духовни вени с моите, като подхранваха със състрадание наранената ми душа. В думата „състрадание“ представката „съ-“ означаваше за мене „да бъдеш близо“, а „страданието“ свързвах с „Христовото страдание“.

Или – „Христос е с мене в страдание-

– Но господине, това е моята инвалидна количка – настоях аз. Той ми нареди да не говоря глупости и да върна количката. Когато другите младежи започнаха да се смеят, човекът осъзна грешката си. Онази вечер, докато ме караха обратно към къщи, един от приятелите ми се наведе към мене и каза:

В периода между своите 20 и 30 години се потопих в дълбоко изучаване на Библията заедно с приятелите си. Най-вече изследвахме характеристиките на Бога, особено Неговия суверенитет и всемогъществото Му. Интересуваше ме преди всичко въпросът за моя съдбоносен скок във водата: за мене беше важно да знам дали тази ситуация е била в зоната на контрола на Бога и ако е така, защо Той не предотврати моята травма. В нашия селски дом близо до Мериленд се събирахме около голямата маса и обсъждахме книги като „Реформаторското учение за предопределението“ на Лорейн Ботнър, както и творби на Мартин ЛойдДжоунс, Грешам Махен и Джеймс Пакър.

Сега на лицето ми се появява усмивка, когато си спомням, че прелиствах страниците с пръчка между зъбите. Ограничените възможности, преживяната болка, борбата с рака и десетилетията търсене ме научиха да казвам като псалмиста:

„Добре ми е, че пострадах, така че

да се науча на Твоите наредби“

(Пс. 118:71). Няма да изброявам от -

ново всички благословения, които

идват в живота ни благодарение на

страданията. Много хора знаят това

от собствен опит. Например, как Бог

използва различни обстоятелства,

за да формира у нас характера на Христос (Римл. 8:28-29); да породи търпение при страданието (Римл. 5:4); да очисти вярата ни, като я направи подобна на злато (I Пет. 1:7);

да ни даде животворящото очакване на небето (Як. 1:12) и да извърши

много други промени в нас, като ни уподоби на Иисус Христос.

Ако трябва да откроя една клю-

чова цел на страданията, бих казала следното: те бяха допуснати в живота ми, за да ми покажат каква съм в действителност, да разкрият истинската ми същност. Защото, въпреки че се възприемам като хранилище на добродетели, не съм такава. Страданията ме събориха от пиедестала

на гордостта, помогнаха ми да видя истинското си „аз“.

Понякога, когато болките в гърба

от сколиоза2 се засилваха изключително, роптаех срещу Бога, като се

опитвах да Му покажа, че е стоварил твърде голямо бреме върху мене. Но

по-късно, когато болката намаляваше, Го молех за прошка: „Господи, не бях на себе си. Прости ми, че Ти наговорих толкова неща. Аз всъщност не съм такава“. Но дълбоко в себе си

знам какво има вътре в мене и реакцията ми показва моята истинска греховна природа. В Посланието към филипяните

2:14 Павел се обръща към хора като мене: „Всичко вършете без ропот и съмнение“. Но какво означава „всичко“? И възможно ли е това? Според Библията дори възрастна жена с парализирани крайници, която се бори със смъртоносни заболявания и постоянна болка, може да го направи. Колкото по-малко от грешната природа остава в нас, толкова повече характерът на Христос се проявява в нас. А Иисус си заслужава.

Неизразимата радост

на благовестието

Същността на Божия план е да ме спаси от греха и от самата мене. Апостол Павел нарича това „евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите; чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте повярвали напразно“ (I Кор. 15:1-2).

Аз се нуждая постоянно от избавление. Изкълченото ми бедро и сколиозата са овчарски кучета – те непрекъснато хапят краката ми, като ме водят към Голгота, където умирам за греховете, за които е умрял Иисус. Разбира се, все още съм далече от това, което Бог е предназначил да бъда в Неговата слава. Но съм благодарна, че моята парализа продъл-

жава да ме тласка „към целта – към наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус“ (Фил. 3:14).

Този процес е доста труден, но травмата не убива радостта ми. Не мисля, че ще намерите по-щастлив последовател на Иисус от мене. Колкото повече парализата ми помага да се измъкна от мрежите на греха, толкова повече радост идва от сърцето ми. Не мога да преброя многото нощи, в които лежах в леглото, неспособна да помръдна, изпитвах нетърпима болка и шепнех през сълзи: „О, Иисусе, толкова съм щастлива! Толкова съм щастлива в Тебе!“. Бог Ви дава Своята радост, но само при Неговите условия. И съгласно тези условия в една или друга степен точно както при Неговия Син ни предстоят страдания. Аз приемам това с радост.

Половината век, прекаран в парализирано състояние, ми показа също колко силна и ожесточена е битката на духовното бойно поле. Когато се борех със своята слабост и неподвижност, почти винаги чувах сатана да сочи язвително на Бога (както постъпва с Йов): „Погледни я! Виждаш ли я?! Тя наистина не Ти вярва. Изпитвай я с по-силна болка и ще видиш каква е в действителност!“. Когато дяволът започне да настоява, че вярващите служат на Бога само в добри времена, имам чудесна възможност да му докажа, че греши. Какво е усещането да участваш в тази величествена духовна битка! И по Божията милост аз съм пълноправен участник в нея.

Единадесет думи, които промениха моя живот

През 70-те години Стив Ийст, мой приятел от групата за изучаване на Библията, сподели единадесет думи, които определилиха посоката на живота ми занапред: „Бог допуска това, което мрази, за да постигне онова, което обича“. Стив го обясни

така:

– Джони, Бог допуска много неща, които не одобрява. Той мрази мъченията, несправедливостта и предателството, довели до разпъването на Иисус. И все пак Бог го е допуснал, за да може най-жестокото убийство в историята на света да стане единственото спасение за света. По същия начин Бог мрази твоята травма и въпреки това е позволил тя да се случи, така че Христос да възсияе у тебе, както и у други. Помниш ли какво казва Йосиф на братята си: „Ето, вие кроихте зло против мене; но Бог обърна това на добро, за да стане това, което е сега: да се запази животът на голям брой хора“ (Бит. 50:20).

Затова не мога да пазя свидетелството си в тайна! Твърде много хора с увреждания се задушават от усещането за безнадеждност – хора като 17-годишния Томи. Именно затова написах книгата „Джони“ и заснехме по нея едноименен филм. Започнах служението „Джони и приятели“, когато семейства с хора с увреждания все по-често питаха: „Как да помогна на сина си, който е с церебрална парализа, да преодолее депресията? Защо Бог не изцелява всички? Как да включа църквата в служение на хора с увреждания?“. Исках да покажа благовестието в действие, точно както някога моите приятели ми показаха, че „Христос е с мене в страданието“.

Сега всеки ден, когато влизам с инвалидната си количка в Международния център за хора с увреждания „Джони и приятели“, се опитвам да предам обездвиженото си тяло изцяло на това служение. През лятото „Джони и приятели“ ще проведат 27 семейни обучения в САЩ и 23 обучения в други страни. Планираме да споделим благовестието с хиляди семейства със специални нужди. Християнски физиотерапевти ще

служат в нашите екипи на „Колела за света“ в над 40 държави. Те ще раздават Библии, ще разпространяват посланието за спасение и ще сглобяват и подготвят инвалидни колички за всеки нуждаещ се. Стотици стажанти от нашето служение „Причина да живееш“ ще работят в сиропиталища извън САЩ, като показват на дело, че счупеният гръбначен стълб не е вуду проклятие и не е вярно, че е по-добре да си мъртъв, отколкото инвалид. Иисус дарява на повярвалите в Него несравним възторг и да бъдеш Негов приятел, е безценно.

Петдесет години Божия вярност

Миналата седмица със съпруга ми Кен бяхме на нашето семейно обучение „Джони и приятели“ в Алабама. Докато обядвахме в голяма, шумна трапезария, една студентка доброволка се приближи до мене, като държеше дете със синдром на Даун. Тя направи успокояващ жест към шумната група наоколо и се обърна към мене:

– Госпожо Джони, мислите ли понякога, че всичко това нямаше да се случи, ако не беше онзи злощастен скок във водата?

Усмихнах се и отговорих:

– Ето защо всеки ден благодаря на Бога за моята инвалидна количка!

След като тя си тръгна, останах още няколко секунди на сцената в трапезарията. Изведнъж погледнах

това събитие сякаш от височина десет хиляди метра: „Тя е права... Как изобщо се озовах тук?“.

В основата на всичко е Бог и Неговата благодат. Не само благодат в някакъв дълъг участък от пътя, но Неговата благодат в отделни моменти от живота, които като вдишване и издишване, като 1 Квадриплегия – пълна или частична парализа на крайниците, предизвикана най-често от травма на гръбначния мозък. Б. пр. 2 Сколиоза – странично изкривяване на гръбначния стълб. Б. пр.

стъпки ни водят от едно преживяване към друго. Красотата на тази благодат е, че тя засенчва страданието. Онази юлска сутрин, поглеждайки назад, видях как Бог е действал по могъщ начин в живота ми в продължение на 50 години.

Благодатта лекува старите рани и ни помага да се съсредоточим върху вечното. А дарените ни дълбок мир, непоклатима радост и вяра, силна като стомана, ще останат с нас в крайна сметка завинаги. От твърдия материал Бог формира прекрасен образ през целия ни живот. И като поглеждаме назад, се питаме: как се случи всичко?

Не знам как, но съм много благодарна на Иисус за това.

Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха, Който ни утешава при всяка наша скръб, така че и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб с онази утеха, с която Бог утешава самите нас!

II Кор. 1:3-4

През 1871 г. град Чикаго е унищожен от ужасяващ

пожар. Около 300 души загиват в огъня, а пове-

че от 100 000 остават без дом. Бедствието засяга

и Хорацио Спафорд. По време на пожара той

загубва целия си капитал.

Спафорд е адвокат, занимава се и с недвижими имоти. Той инвестира целия си капитал в къщи, които след пожара се превръщат в купища руини. Остава без нищо. Но това не е най-страшното: по време на пожара загива единственият му син. Въпреки личната си трагедия Хорацио Спафорд помага много на бездомните и бедните, които са в отчаяно положение. Две години по-късно Спафорд и семейството му решават да тръгнат на пътешествие до Европа, но не-

отложна работа го принуждава да остане в Чикаго. Той изпраща съпругата и четирите си дъщери на кораба „Вил дю Хавър“ („Ville du Havre“), като възнамерява да се присъедини към тях в Лондон. Но в морето този кораб се сблъсква с английска платноходка и бързо потъва. Четирите дъщери на Спафорд са сред 226-имата загинали. Жена му е една от 47-те спасени. Хорацио Спафорд има всички основания да бъде недоволен от съдбата и от всичко, което Бог е подготвил за него и съпругата му. Но той не се разколебава в доверието си към Бога. Нещо повече, Хорацио продължава да прославя Бога. Неговата вяра го подтиква да види нуждите и скърбите на другите хора и да им посвети силите и времето си. През 1881 г. двамата със съпругата му отиват в Йерусалим, за да помагат на нуждаещите се. Чрез тяхното служение много мюсюлмани и евреи приемат Иисус Христос за свой Спасител.

„По пътя към Йерусалим – пише в спомените си дъщерята на Хорацио – капитанът повикал Спафорд на мостика. „Внимателно изчислихме всичко – казал той. –В момента минаваме над мястото, където „Вил дю Хавър“ е претърпял корабокрушението. Водата тук е дълбока около четири и половина километра.“

През онази нощ Хорацио Спафорд написва стихотворението „It is well with my soul“ („Все добре е за мен“), което се превръща в знаменит християнски химн. В него се говори за дълбокия мир в сърцето на човека, който вярва в Бога.

Трудностите, през които Спафорд трябва да премине, му помагат да види ясно ръката на Господ във всичко това.

Мир сладък ли като река ме пои, ил скръб кат вълна ме круши, Христе, Ти ме учиш да казвам смирен: „Все добре, все добре е за мен“.

Все добре е за мен, все добре, все добре е за мен.

Дали в изкушен’е или сред беди, мен вяра гореща крепи.

Христос за мен слабий бе зверски сразен

и кръвта Си проля зарад мен.

Все добре е за мен, все добре, все добре е за мен.

Греха ми – о, радост в таз мисъл живей –греха ми, изцяло отнет, виси там на кръста с Христа пригвозден, а живот, веселба са за мен.

Все добре е за мен, все добре, все добре е за мен.

Иисусе, нек скоро, изправен пред Теб, аз видя лице със лице как Царството Свое управляваш сам –че за мен по-добре ще е там.

Все добре е за мен, все добре, все добре е за мен.

През 1881 г. в Чикаго на Спафорд се ражда още една дъщеря, Грейс. Когато тя е на седем месеца, семейството заминава за Израел. Те участват в основаването на групата „Американска колония“ в Йерусалим. Тяхното призвание е да служат на нуждаещите се. Детската болница „Спафорд“ съществува в Източен Йерусалим и днес. Хотелът „Американска колония“ е един от най-добрите в света. До 1980 г. той се управлява от членове на семейство Спафорд.

Четирите дъщери на Хорацио

Н

е трябва, а и не можем да сравняваме Библията с нито една книга, написа-

на на земята. Чрез нея сам Бог говори

на хората за всичко, което им е необхо-

димо за вечното спасение.

Свещеното Писание има удивителна история. Не могат да се преб-

роят всички мъже и жени, които

са били измъчвани и подлагани на особено жестока смърт, включително изгаряни на клада, за разпространение и четене на Библията.

Хора, в чийто дом откривали Библия, са били изпращани в затвора. Хиляди нейни екземпляри били изгаряни. Не съществува книга, която да е била толкова критикувана – броят на изданията, написани на всички езици в опровержение на Библията, надхвърля няколко хиляди тома. Свещеното Писание многократно е било осмива-

но от учени и философи във вестници и списания. Всички те са се опитвали

да докажат, че Библията не е единственият източник на истината, нито

е Божие слово.

През 1778 г. френският писател Волтер, враг на Иисус Христос, умира в ужасно отчаяние. Той предсказва, че сто години по-късно християнството ще бъде унищожено, а последният екземпляр на Библията ще се превърне в музеен експонат.

Само петдесет и осем години след смъртта му обаче неговият дом в Женева, Швейцария, започва да се използва като склад за Библии. След като полковник Анри Тронша, президент на Евангелския съюз в Женева, влиза във владение на къщата, той

използва някои от стаите, за да съхранява там Библиите, на които Волтер така пламенно се противи. Същите печатарски преси, на които френският писател печата своите безбожни трудове, вече са посветени на възвишена кауза – на тях се отпечатват Библии!

Някои могат да го нарекат ирония, но това потвърждава думите на Господ Иисус Христос, записани в Матей 24:35: „Небе и земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат“.

Остава да си зададем въпроса какво е постигнал Волтер с всичките си усилия и старание. Напълно противоположното на това, към което се е стремил. Днес милиони вярващи християни свидетелстват за истинността на Библията. Освен това те не престават да се удивляват на силата и величието на Божието слово, станало

за тях светилник сред мрака на човешките заблуди. Както в деветнадесети

век, така и днес мнозина вярващи са готови да принесат в жертва честта, имуществото, семейството и дори живота си, докато отстояват истината в Свещеното Писание.

Въпреки двадесетвековната борба с Библията всички нейни хулители и противници се оказват победени. А разпространението на Божието слово продължава.

Всяка година огромни суми пари се изразходват за печатане и разпространение на Библията. Съществуват повече от сто библейски дружества, които ежегодно публикуват и разпращат милиони екземпляри Библии, Нови Завети и отделни части на Писанието. Според последните статистики на библейски дружества като „Гидеон интернешънъл“ и „Интернешънъл Байбъл сосайъти“ новите Библии, които са продадени, подарени или раздадени по някакъв начин, надхвърлят 168 000 дневно, и то само в САЩ. Ако допуснем, че с течение на времето половината от всички екземпляри на Свещеното Писание биват повредени, изгубени или унищожени, то поне една Библия се пада на всеки двама души на земята.

Свещеното Писание се състои от 66 книги. Техни автори са 40 души, които живеят по различно време и са с различен социален статус. Сред тях има царе, министри, военачалници, лекари, овчари, рибари и пророци. Една част от книгите е написана във Вавилон, друга – в Рим, трета – в Йерусалим, четвърта – в Гърция и т.н., а целият период на създаване на текстовете е около 1600 години.

В Божието слово няма идеализирани образи, нито пък се издигат постиженията на хората, а се дават обективни факти за живота им. Там се разказва за победите на Давид и Соломон, Мойсей и Иисус Навин, но също така се разкриват техните недостатъци и слабости. Много от авторите са очевидци на събитията, които описват, както свидетелства ап. Йоан: „Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото на живота… ви възвестяваме“ (I Йоан 1:1,3).

Свещеното Писание е над всичко, създавано някога от човешки същества в изкуството и науката.

Библията не е художествена проза Когато Вавилон и Ниневия все още са били на висотата на славата и величието си, в Библията вече е предсказано, че ще бъдат унищожени (Йер. 51:2; Соф. 2:13). Освен това в Божието слово се твърди, че Египет „ще бъде по-слабо от другите царства и вече няма да се превъзнася над народите“ (Йез. 29:15), че Тир „ще бъде за разграбване от народите“ (Йез. 26:5), че „Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници“ (Лука 21:24). Тези, а и много други изпълнени пророчества служат като ясно доказателство, че записаното в Библията не е плод на нечие въображение, а Слово, вдъхновено от Божия Дух. Библията не е религиозна книга Религиите са базирани върху субективните учения на техните основатели, повлияни от времето, мястото и културата, в които са живели. Библейското

учение е основано на обективни и доказуеми факти: Сътворението, Грехопадението, Потопа, живота и служението на Иисус Христос.

Някои предполагат се, че като древен религиозен текст Божието слово е пълно с фактологически грешки и заблуди. Или – че всякаква научна материя в него би трябвало да се интерпретира духовно и алегорично. Библията обаче е напълно надеждна във всяко отношение и по всеки въпрос, който разглежда – като истинското Божие слово.

Очевидно тя не е учебник, но съдържа в себе си всички основни принципи, върху които е построена съвременната наука. Свещеното Писание изобилства с примери от природата и природните явления и процеси. Много пасажи разглеждат принципи на физиката, метеорологията, биологията, геологията и редица други -логии.

Библията не е историческа книга

През XIX век историческата достоверност на хетите, хоритите, едомците и други племена и градове, описани в Библията, е била отхвърляна. С напредването на технологиите и библейската археология през последните години сведения за над 40 царе от различни страни, посочени в Библията, са открити в други документи и надписи, винаги съответстващи на времето и мястото, споменато в Божието слово. Вече малцина се съмняват в географската и етнологическата достоверност на Свещеното Писание. Нещо повече, двама от най-значимите археолози на XX век – Уилям Олбрайт и Нелсън Глюк – го определят като най-точния древен източник на информация в историята. Отново и отново, при всяко следващо изследване, Библията се оказва точна относно места, дати и събития. Никой друг древен текст не може да се похвали с това. И днес има учени, подкрепящи твърдения, които са в противовес с написаното в Божието слово. Например, съществуването на динозаврите преди милиони години. Последните

научни находки на мека тъкан и ко-

лагенови влакна във фосил на динозавър са на път да прекратят спора

между палеонтологията и Библията. Съдържанието на кръвни клетки

доказва, че фосилите са по-късни, а

не на милиони години. Науката демонстрира, че динозаврите не пред-

хождат хората и че не всички видове динозаври са били избити по време

на Потопа, а е имало такива, които са

останали да живеят с човешкия род –

точно както е записано в Божието сло-

во. Бог създава „всичко, което пълзи

по земята, според видовете му“ (Бит.

1:24), на шестия ден от Сътворението

– същия ден, когато създава и човека.

След повече от 1600 години, в Битие

7:8-9 четем, че „от чистите птици и от

нечистите птици, и от чистия добитък

и от нечистия добитък (и от зверовете), и от всички влечуги по земята

влязоха при Ной в ковчега по две, от

мъжки и женски пол, както Господ

Бог беше заповядал на Ной“.

В книгата Йов се описват две същества, които предизвикват интереса на много изследователи – бегемот и левиатан. Характеристиката на бегемота в 40 глава сякаш описва динозавър от семейство Завроподи, а на левиатана в 41 глава – дракон. Без да се разпростирам нашироко върху защитата на връзката между дракони

и динозаври, само ще спомена удивителното съвпадение на описанията и изображенията на дракони върху гоблени, релефи, фигурки и пещерни рисунки по целия свят, с фосили на определени видове динозаври. Йезекиил, Яков и ап. Павел се позовават на книгата Йов и удостоверяват нейните исторически надеждни твърдения.

Като вземем предвид всички тези аргументи, стигаме до извода, че Библията е можела да се появи само под специалното ръководство на Бога. Вдъхновението за нея идва от Светия Дух: „от Дух Свети просветявани са говорили светите Божи хора“ (II Пет. 1:21).

И все пак, като читател Вие можете

да кажете: „Това не ми стига. Трябват ми по-ясни доказателства“. Но Бог не иска да ни убеди в достоверността на Библията чрез факти. Дори тя да е исторически и археологически по-точна

от който и да било друг древен текст, целта на никой от нейните автори не

е била да опише събитията исторически. Тяхната задача е много повече от това. Поставената им от Бога цел е да преподават Неговото Слово. А

ние като читатели имаме задачата да се учим, не да наблюдаваме. Защото Библията преди всичко е Книга на отношенията. Както между хората, така и между тях и Бога.

Свещеното Писание е неопровержимото свидетелство за Божията любов, проявена в Иисус Христос, Сина Божи, разпънат и възкресен, и за пътя към спасението на погиващия грешник. То е свидетелство за Бога и отговаря на вечните основополагащи въпроси, които всеки човек си задава: „Кой съм аз?“, „Откъде дойдох и защо съм тук?“, „Какво ще се случи с мене след смъртта?“.

В истинността на Библията може да се уверите само ако я четете с вяра. Библейските истини имат силата да възкресят човека за нов живот. Това се потвърждава от свидетелството на милиони, които някога са тънели в тежки грехове, но са се обърнали към Бога и са започнали нов живот, защото са били докоснати от Божието слово.

Каква е Вашата връзка с Библията?

Дали съдържанието на Библията „е светило за ногата Ви и светлина за пътеката Ви“? (Пс. 118:105). Чели ли сте словата, които говорят за спасението на изгубените грешници? Разгледайте живота си в светлината на Писанието. Господ Иисус Христос казва: „който иска да върши волята Му [на Отец], ще разбере дали учението Ми е от Бога“ (Йоан 7:17). Прочетете Библията и тя ще ви покаже пътя към вечния живот. Ако отхвърлите Словото в сегашния благоприятен момент, то ще Ви осъди във вечността. Прочетете Библията! Няма друга такава книга на света! Нейното невероятно минало, нейните обещания, пророчества и най-важното – божествената й сила да възкресява хората към нов живот – доказват, че тя е Словото на живия Бог, вечно и непреходно. „Нека тази книга на Закона да не се отделя от устата ти; поучавай се от нея денем и нощем, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ще имаш сполука по пътищата си и ще постъпваш благоразумно“

(Иис. Нав. 1:8).

Тази тайна е велика; но аз говоря за Христос и за Църквата. Така и всеки един от вас да обича жена си както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си (Еф. 5:32-33).

ВБожието слово се споменават дванадесет тайни, но само за

седмата по ред се казва, че е велика. Всяка от тези тайни е необикновена и прекрасна истина, която ни е трудно да разберем. Старото издание на тълковния речник „Уебстър“ дава следното определение на думата „тайна“: „нещо скрито от човешкото знание и способно да предизвика усещане за благоговение; нещо непостижимо, отвъд човешкия ум; гатанка; нещо, умишлено направено така, че да е трудно за разбиране“.

Иисус иска да бъдем Негови приятели. Той търси приятел – някой, с когото би могъл да обсъжда различни идеи. Господ има нужда от помощник, с когото да сподели Своята работа и творческите Си намерения. Той иска да бъде Младоженец, а Църквата да е Негова невеста.

Това е голяма тайна. По същия начин Иисус иска от мене и моите отношения

със съпруга ми да направи наистина работещ модел на Своите отношения с Църквата, които ще продължат вечно.

Колкото и удивително да звучи, Бог избира именно брака между мъжа и жената като пример за отношенията на Христос с Неговата невеста, Църквата. Когато се подчинявате на своя съпруг, вие ставате частица от вечността. Покорство, почит, уважение – такива черти Бог иска да развие в невестата на Своя Син. Бракът с Вашия мъж Ви подготвя за брака с Христос. Може да си помислите: „Но тогава да бъдеш в брак с Христос, би било толкова лесно!“. В такъв случай изобщо не познавате Библията. Какво ще стане, ако съпругът Ви каже да принесете в жертва за всеизгаряне Вашия син? А точно това Бог иска от Авраам. Какво ще стане, ако Вашият съпруг Ви убие заради лъжата, която сте изказали? А точно така Бог постъпва със Сапфира.

Мъдрата жена разбира, че нуждата на съпруга й да бъде почитан не зависи от неговите постъпки и поведението му, а от неговата природа и от позицията, която Бог му е възложил. Тя бързо се научава да приема идеите и плановете му с ентусиазъм, като търси възможности да прояви дълбокото си уважение към него. Защото знае, че това е Божията воля за живота й.

Когато обаче жената узурпира властта над съпруга си, тя му нанася публична обида и извършва предателство спрямо Всемогъщия Бог. Сякаш някой човек може да има власт над Христос или все едно Църквата е завидяла на Иисус за позицията Му на Водач и се е опитала да си я присвои. Това е същото, което прави Луцифер, когато изрича думите: „А в сърцето си мислеше: „Ще се изкача на

* Pearl, D. Created to be his help meet: discover how God can make your marriage glorious. eBook, 2014.

небето, ще издигна престола си по-горе

от Божите звезди и ще седна на планината в събранието на боговете в крайния север; ще се изкача във висините на облаците, ще бъда подобен на Всевишния!“

(Ис. 14:13-14). Луцифер, подобно на Ева, не е доволен от своето място в Божия вечен план. Той се опитва да промени позицията си и да заеме място, по-високо в йерархията. Но Бог го е изхвърлил от небето и ще направи същото с мъжете и жените, които се опитват да живеят, като прекрачват границите на позициите, отредени за тях.

Разбирането, че моята роля на съпруга е паралел на отношението на Църквата към Христос, промени живота ми. Когато оказвам почит на съпруга си, аз рисувам картина как Църквата трябва да почита Христос. Може би сте си задавали въпроса откъде-накъде Бог Ви заповядва да почитате мъжете си. Сега вече знаете отговора.

Затова позицията, в която Вие като жена може да намерите истинско удовлетворение, е да бъдете помощница на своя мъж: „Искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава на Христос пък е Бог“ (I Кор. 11:3). „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на Църквата и Той е спасител на тялото“ (Еф. 5:23).

Какъвто и да е съпругът Ви като човек, той е предназначен от Бога да бъде Вашият единствен главнокомандващ, като заема отреденото му място в йерархията на управлението, замислено от Бога. Вашата позиция е да му се покорявате – това е мястото, на което Ви е поставил Бог за Вашата духовна, емоционална

и физическа безопасност. Това е единственото състояние, в което Вие като жена ще намерите истинско удовлетворение. Не се притеснявайте за качеството на ръководството, което осъществява мъжът Ви, защото той се намира под Божия надзор. Съпругът Ви ще трябва да

отговаря пред Бога за начина, по който води своите „войски“. А Вие ще трябва да отговаряте пред Бога за начина, по който се подчинявате на онзи, когото Той е

поставил да бъде глава над Вас.

Необходима е силна вяра в Бога, за да Му се доверите дори когато в лице-

то на съпруга си виждате просто един грешен човек, който ви води незнайно накъде. Но помнете едно: Бог фокусира вниманието ни върху божествения модел на нашите взаимоотношения. Акцентът не е върху жените, които трябва да се подчиняват на съпрузите си, а върху това, че на земята жените са божественият образ на начина, по който Синът се покорява на Своя Отец. Бог ни казва какво да правим, за да бъдем помощници: трябва да се подчиняваме на мъжете си и да ги уважаваме. Самият Той ни обяснява защо сме предназначени да бъдем помощници. Ние сме създадени от реброто на мъжа и сме сътворени за него. Ние сме част от него.

Втората причина е, че виновната за грехопадението има тежка участ: „На жената каза: „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее“ (Бит. 3:16). Още преди Грехопадението Божият замисъл е бил желанието на жената да бъде насочено към съпруга й и той да господарува над нея. Тези отношения не са били наказание, но след Грехопадението те се превръщат в източник на страдание за жената. Бог я създава, за да бъде помощница на своя безгрешен съпруг. Сега обаче, след като го е въвлякла в грях, тя продължава да бъде негова помощница –желанията й все така са насочени към него

„Мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава на Бога, а жената е слава на мъжа. Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; и не мъжът е създаден за жената, а жената – за мъжа“ (I Кор. 11:7-9).

Ето поне две причини, изявени от Бога, за това, че нашият съпруг е единственият, който трябва да ръководи дома, и никога не е Божията воля жената да изземва тази роля. Първо, Грехопадението се случва поради природната женска уязвимост: „Първо беше създаден Адам, а после Ева; и не Адам беше прелъстен, а жената беше прелъстена и падна в престъпление“

(I Тим. 2:13-14).

и той пак господарува над нея, но вече е грешен, егоистичен и порочен човек.

ОГРАНИЧЕНИЯ, КОИТО БОГ ПОСТАВЯ

Дали като жена можеш, или не можеш да ръководиш семейството си, не е въпрос на способност, а на власт, която Господ дава, за да бъде реализирана. Бог установява в семейството определени порядки, йерархична верига, която съответства на природните способности на мъжа и жената. Този ред, който изхожда от небесния Престол, е най-благоприятният за възпитанието на децата и за установяване на добри, здрави взаимоотно-

шения в брака. За да стане жената канал, по който да се изливат духовни благословения, тя трябва да заеме позицията, предназначена за нея в съответствие с природните й характеристики.

Ако жената ефективно играе ролята на заместник на своя неефективно ръководещ съпруг, тя прави страшна грешка! Защото, както четем в Библията, в такъв случай жената властва над мъжа си – узурпира неговата слава... неговата чест... неговия контрол... неговото ръководство. Съпругата прави това, което трябва да прави мъжът й, и така получава признанията, промислени за него. Това е извращение на даденото от Бога предназначение на мъжете и жените.

който за съжаление толкова дълбоко се заблуждаваме. Съвременното християнство е въвлякло жените в действия, които извращават тяхната природа, като им позволяват и дори ги насърчават да проявяват духовна власт над мъжете. При последните няколко поколения плодовете на това лъжливо учение са очевидни в живота на редица нещастни жени и неудовлетворени мъже. И този позор е доказан с множество статистики.

„Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си вкъщи, защото е срамно жена да говори в църква“ (I Кор. 14:35).

Срамно. Срамно. Срамно. Има ли нещо по-срамно от това, жената да отхвърли своето призвание?

Мога твърдо да заявя, че моите изводи са и научно достоверни. Доказателствата, които доведоха до заключенията ми, са напълно възпроизводими: всеки може да опита сам и да получи същите резултати. Божият начин наистина действа. Словото на Бога има тежест и стойност.

Ако една жена направи това, което аз направих, благословенията за нея ще бъдат просто невъобразими! Получавала съм хиляди писма от жени, които приеха прекрасния, благословен Божи план просто защото повярваха и се подчиниха на Божите думи за мястото на жената. Виждала съм толкова много бунтовни жени, които се превръщаха в помощници и съпруги, почитащи съпрузите си. Виждала съм бракове, родени в ада, но след това подновени на небето.

Апостол Павел е предусетил думите на онези, според които заповедите, свързани с жените, се отнасят само за определена култура или историческо време, а не са валидни за всички хора по света: „Жените ви в църквите да мълчат [това е дадено като закон в Новия Завет], защото не им е позволено да говорят, а трябва да се подчиняват, както казва и Законът“ (I Кор. 14:34). Ето защо апостолът уточнява, че в неговата заповед няма нищо ново или необичайно – в Мойсеевия Закон преди много столетия е определен такъв модел на поведение.

Бог е отделил важно място в святото Си Слово, за да ни помогне да разберем този изключително важен въпрос, по

И какво излиза – жената второкласен човек ли е? Трябва ли тя да бъде заплашвана, потискана робиня на мъжете? Разбира се, че не! Това, което учи Библията, не връща жените в каменната ера и не изисква от тях да изглеждат като мюсюлманки, плътно покрити с черни бурки. Ако ме познавахте, бихте се убедили, че най-малко приличам на объркана, изплашена сива мишка. Аз знам на какво Бог учи жените и знам, че за да бъдете щастливи, истински щастливи, както съм и аз, трябва да следвате Неговите думи и да се подчинявате на Неговите правила за жените. Бог откровено разкрива защо ни е създал такива, каквито сме, и каква е нашата роля.

За съжаление някои от днешните така наречени библейски учители изопачават онова, което е казал Бог, и убеждават младата съпруга, когато чете тези места в Писанието, да повярва, че Божите думи са обидни за нея. Аз също съм жена. Прекарах целия си живот, като консултирах жени. През 35-те години, откакто съм съпруга, съм работила с много жени, прочела съм хиляди и хиляди писма и съм описала своя собствен опит. Стигнах до извода, че думите в Библията по този въпрос са непоклатима истина и дават резултат! Видях и тъжните последици от теорията, която отхвърля плана, записан в Божието слово.

Познавате ли поне една съпружеска двойка, която да твърди, че има прекрасен, неземен брак? Знам, че ангелите на небето са изумени, когато виждат как мъжът може да обича жена си, как е способен да се разплаче при мисълта колко ценна е тя за него. Причината за неговата толкова силна любов е фактът, че съпругата му е наистина ЦЕННА. Тя е заслужила цялото му възхищение и любов. Тя е онова, което Бог й е заповядал да бъде, и в крайна сметка съпругът обича жена си повече от всичко на света. Когато някой ви каже, че в новозаветния гръцки оригинал няма думи като: „да се подчинява“, „да се бои“ или „да мълчи“, просто го попитайте: „А какво ще кажеш за своя брак? Можеш ли да потвърдиш, че бракът ти е прекрасен? Възможно ли е Бог да използва твоя брак като пример на небето, за да покаже какви иска да бъдат отношенията между Христос и Църквата?“. Хората, които променят Божите думи за ролята на жената като помощница, всъщност не познават чудото на брака, подготвен на небето.

И така, ако искате да имате онова блаженство, в което аз и хиляди други жени живеем, следвайте стриктно Божия план, записан в Библията.

БРАК, ПОДГОТВЕН НА НЕБЕТО

Вяра. Какво означава това? В Божието слово

се казва: „Повярвай в Господ Иисус Христос и

ще се спасиш“ (Деян. 16:31). Но какво означава

да вярваш и как точно вярата спасява човека?

1. ВЯРАТА Е ПРИЕМАНЕ НА ХРИСТОС

КАТО ДАР ОТ БОГА

На никого никога не би му хрумнало да плати за подарък, иначе подаръкът в същия миг ще спре да бъде подарък. Всичко, което трябва да направите, е да приемете подаръка

и да благодарите на дарителя. Не е необходимо да изчислявате стойността на подаръка и като цяло Вие не можете нито да го заслужите, нито да го изработите. Подаръкът е дар, който се дава безвъзмездно.

Това, което е вярно за всеки дар изобщо, е вярно и за Божия дар. Само трябва да се доверите със сърцето си на Бога и с пълна вяра да приемете Неговия дар – Христос. Вярата е „ръката“, която приема този дар. Приемете Христос и тогава Той ще стане Ваш ЛИЧЕН Спасител!

2. ВЯРАТА ОЗНАЧАВА ДА ПРИЕМЕМ

ХРИСТОС В СЪРЦЕТО СИ

„Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него“ – казва Христос (Откр. 3:20). С други думи, Господ стои отвън, пред затворената врата на Вашето сърце. Той никога не упражнява насилие и не влиза без разрешение. Вие сами трябва да отворите вратата на сърцето си за Него. Сами трябва да Го помолите да влезе при Вас. И щом направите това, Той веднага ще влезе. Тогава ще можете открито да изповядате с радост и дръзновение, че Господ Иисус Христос е влязъл в сърцето Ви и живее в него.

Скъпи приятелю, пуснете Го вътре! Не бихте искали да бъдете груби с всеки друг гост, който стои на прага на дома Ви. Бихте го пуснали да влезе. Така че защо се бавите и не отворите веднага вратите на сърцето си за Христос, Небесния гост и Спасител? Защо не Го пуснете вътре? Приемете Го! Направете това, без да отлагате.

3.

ВЯРАТА ОЗНАЧАВА ДА СЕ ОБЪРНЕМ

КЪМ ХРИСТОС ЗА МИЛОСТ

Така блудният син от Евангелието се връща при баща си. Не му е останало нищо. Всичките му пари са напълно пропилени. Прибира се, облечен в дрипи. Той прекрасно знае, че не е достоен да бъде приет от баща си. Може да разчита само на неговата милост. Синът идва при баща си такъв, какъвто е. И Вие трябва да дойдете така, скъпи приятелю! Затова не се опитвайте да се поправите със собствените си усилия. Елате при Христос такъв, какъвто сте, защото Вие в действителност сте загиващ грешник!

4. ВЯРАТА ОЗНАЧАВА ДА СЕ ДОВЕРИМ НА ХРИСТОС КАТО НА СВОЙ ЛИЧЕН СПАСИТЕЛ

Вие сте като давещ се човек. Хвърлен Ви е спасителен пояс. Ще му обърнете ли гръб? Ще го отхвърлите ли? Разбира се, че не! Веднага ще се хванете за него и ще увиснете на него с цялото си тяло! Ще разчитате на него, ще му се доверите... Това е спасяващата вяра! По същия начин трябва да приемете Спасителя Христос и да Му се доверите напълно. Скъпи приятелю, направихте ли това?

А то е така просто и лесно! Защо не се доверите на Христос веднага? Знайте, че само „голата“ вяра, без реално отдаване на Христос, няма да Ви помогне. „И демоните вярват и треперят“ – се казва в Божието слово (Як. 2:19). Да вярвате в нещо за Христос, също не е изход. Трябва наистина да Му се доверите, да Му се посветите с цялото си сърце! Ето защо не търсете никаква утеха в себе си, в чувствата си, в усещанията си! Котвата на спасението трябва да бъде спусната не вътре във Вас, а отвън. Възложете цялата си надежда единствено на Христос. Доверете Му се напълно и Той веднага ще Ви спаси.

5. ВЯРАТА ИЗИСКВА ЯСНО ОСЪЗНАВАНЕ НА СЛЕДНИТЕ ТРИ ИСТИНИ:

1) Трябва да признаете себе си за грешник, при това загиващ грешник. Няма да отидете на лекар, докато не разберете, че сте болни, нали? Няма да имате нужда от спасител, докато не се убедите, че се давите. Няма да е необходимо да бъдете откривани, докато не си дадете сметка, че сте се изгубили. По същия начин няма да имате нужда от Спасител, докато не осъзнаете, че сте загиващ грешник. Бог казва в Словото Си: „Всички ние блуждаехме като овци, отбихме се всеки от пътя си“ (Ис. 53:6), „защото всички съгрешиха“ (Римл. 3:23). И така, скъпи приятелю, Вие сте грешник,

загиващ грешник. Знаете ли го? Разбирате ли го? Вярвате ли в това, което самият Бог казва за Вас?

2) Трябва да осъзнаете, че не можете да се спасите сам. Божието слово казва, че сме спасени „не поради делата на праведност, които ние извършихме“ (Тит 3:5), „не чрез дела“ (Еф. 2:9). Човек не може да спаси себе си нито с водно кръщение, нито с църковно членство, нито с лично благочестие. Няма да се спасите, приятелю, нито с примерен живот, нито с факта, че не правите на другите това, което не искате те да правят на Вас, нито с усърдие и старание да спазвате Божите заповеди. Всички тези неща никога няма да Ви спасят! Спасяването със собствени сили е невъзможно! Знаете ли това? Осъзнали ли сте го? Вярвате ли, че самият Бог говори за това в Словото Си?

3) Трябва да осъзнаете, че никой освен Господ Иисус Христос не може да Ви спаси. Единствен Христос е силен да спасява. „И ще Го наречеш с името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му“ (Мат. 1:21). Това казва Божието слово! „Защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Така че нито Мохамед, нито Конфуций, нито Буда ще Ви спасят. Няма да Ви спасят също така нито православието, нито католицизмът, нито протестантството. Една-единствена Личност в цялата Вселена може да Ви спаси и тази Личност е единородният Божи Син, Господ Иисус Христос. Нито религиозните системи, нито доктрините, нито обредите, нито ритуалите, нито делата, нито заслугите спасяват. Всички те не са достатъчни, за да получим спасение. Благодарение на Бога единствен Господ Иисус Христос, възкръсналият, жив Божи Син е способен да спаси както всеки грешник, така и Вас. Осъзнавате ли това, вярвате ли в това с цялото си сърце?

Какво Ви остава да направите? И така, скъпи приятелю, всичко, което Ви остава (след като осъзнаете горните три истини), е С ВЯРА ДА ПРИЕМЕТЕ Господ Иисус Христос като свой личен Спасител. Направете го! Това е спасяващата вяра. Отворете сърцето си за Господ и Го помолете да влезе в него. Бог ни казва в Своето Слово: „А на всички онези, които Го приеха – на вярващите в Неговото име, даде възможност да станат Божи чеда“ (Йоан 1:12).

Вие сте загиващ грешник и не можете да се спасите сам. Единствен Христос е

способен да направи това. Приемете Го!

Приемете Го сега!

Пълният текст на заповедта, която Иисус нарича първа и найголяма в Закона (Мат. 22:3638), гласи: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господ, твоя Бог, от цялото си сърце, от цялата

си душа и с всичките си сили. Тези думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в

сърцето ти и в душата ти; внушавай ги на

децата си и говори за тях, когато седиш вкъщи и когато си на път, когато си лягаш

и когато ставаш; и завържи ги на ръката си за знак, и да бъдат превръзка над

очите ти, и напиши ги върху спонците на

къщата си и върху вратите си“ (Вт. 6:4-9).

Според тази заповед има само един

Бог и ние трябва да Го обичаме с цялото

си същество. Да спазваме Неговите за-

поведи и при всяка възможност да обу-

чаваме децата си според тях. Именно

това трябва да стане отличителен белег

на нашата ръка – каквото и да правим, във всичко да изхождаме само от този

принцип. Същият принцип трябва да

бъде като превръзка над очите ни – на-

шият светоглед и всичките ни мисли да бъдат подчинени единствено на него.

Изписването му върху стълбовете на

вратите в домовете ни означава пълно

съответствие с този принцип на домашния ни начин на живот, а когато го изпишем на портите, това е нашето свидетелство пред хората отвън.

Книжникът, който разпитва Учителя, веднага признава правотата на Неговия отговор: „Добре, Учителю! Ти право каза“

(Марк 12:32). И как да не се съгласиш?

Нали точно тази заповед се прогласява

всяка седмица в синагогата. Всеки евреин от детството си я е знаел наизуст.

Когато прочитат по-късно предсказанието за звяра и лъжепророка (Откр.

19:20), който „лъстеше земните жители“

(13:14) и „ще направи така, че на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им“

(13:16), Христовите ученици разбират

отлично какво означава това. Всеки вярващ има Божия белег и на ръката, и

на челото си. Но увлечени от идеите на лъжепророка, хората ще започнат да го заменят с друг знак. И ще направят това съзнателно, по собствена воля, като следват отдавнашното обещание на лукавия: „Вие сами ще станете богове и сами ще решавате кое е добро и кое лошо, кое е истина и кое – не“. Въпреки това, от време на време възникват теории, че знакът на звяра е някакъв вид белег, който хората ще приемат поради неразбиране или дори без изобщо да знаят за него. В кредитните карти, идентификационните номера на данъкоплатците, биометричните паспорти и други нововъведения на дигиталната цивилизация хората вече са виждали такъв знак. Най-разпространената версия е, че подобен белег ще бъдат микрочипове, които представители на някакво всемирно тайно общество ще имплантират под кожата на всеки от нас (според последната версия – при ваксиниране срещу коронавирус) с цел пълен контрол над човечеството.

Как мислите, доколко подобно тълкуване би било полезно, поучително или поне разбираемо за съвремен-

ниците на ап. Йоан? Да, те не са имали представа за всичко това! Но ние сме толкова увлечени от най-модерните идеи, че губим от поглед непосредствения смисъл на текста, който лежи точно на повърхността.

В някои отношения поддръжниците на теорията за световния заговор, разбира се, са прави. Непрестанното организирано действие на злото в света наистина свидетелства за целенасочено ръководство. Това ръководство обаче надхвърля човешките възможности. Онези, които имат дори елементарен управленски опит, знаят колко деликатно е да ръководиш хора. Всеки има своите интереси, ценности, страхове, цели, приоритети. То не е полесно, отколкото да задържиш няколко котки заедно или – много хлебарки в отворена кутия. Прецеденти като скандала „Уотъргейт“ показват колко скоро човешките конспирации започват да се „разпадат“, дори ако зад тях стои елитът на обществото и затова историята е внимателно обмислена, а организацията е безупречна. Могат да бъдат измамени или много хора за кратко време, или за дълго, но само малцина.

Да, зад всеки „световен заговор“ на злото неизменно стои врагът на човешкия род. Би било обаче твърде самонадеяно да смятаме, че той води война срещу нас. Ние сме му безразлични. Може би дори в някаква степен ни харесва. Негов враг е Христос, Който живее в нас. Лукавият използва хората само като инструменти. Той си играе с нашите слабости: гордост, страх, ропот, завист, похот, коравосърдечие, гняв, раздори. По думите на Виктор Пелевин: „Светът се управлява не от тайна ложа, а от явна лъжа“. Или както казва Гьоте: „Недоразуменията и небрежността предизвикват повече объркване в този свят, отколкото хитростта и злобата“.

А по отношение на напълно контролиращия „чип“ ентусиастите, които разпространяват тези ужасяващи истории в интернет, явно са се заблудили. Всички ние, включително и те, отдавна сме се сдобили с такива чипове, като сме взели в ръцете си смартфони, регистрирали сме се в социалните мрежи, абонирали сме се за всякакви онлайн услуги. Отсега нататък понятие като „поверителна информация“ не съществува! Ние излагаме постоянно цялата информация за себе си: къде отиваме, за какво говорим, от какво се интересуваме, какви сайтове посещаваме, какви видеоклипове гледаме, какво и колко купуваме.

Самолетът Ви току-що е кацнал в чужда страна и телефонният оператор вече Ви поздравява с пристигането. Можете да се абонирате – и навигационната услуга ще Ви изпрати по електронната поща отчет за всичките Ви придвижвания и местата, които сте посетили за един месец. Току-що сте казали, че би било хубаво да купите пица за вечеря, и в лентата Фейсбук вече Ви очаква контекстна реклама от производителите на този продукт. „Сири“ („Siri“) , „Алис“ („Alice“) , Гугъл и други електронни помощници непрекъснато анализират Вашата реч, като отбелязват ключовите думи. Технически не е трудно да сканирате информация от

видеокамерата на смартфона, която улавя Вашите действия и разпознава лицата на всички, с които имате работа. Цифровите технологии все още не разпознават само нашите мисли. Но с това самите ние се справяме успешно, като споделяме всичко, което ни хрумне, в Инстаграм, Туитър, Фейсбук и други социални мрежи.

С Вашия мобилен номер са свързани картата за заплатата Ви и пропускът за фитнес залата, кодът Ви за пощенски доставки и картата Ви за библиотеката, акаунтът Ви за отстъпка в супермаркетите и за достъп в социалните мрежи. Практически всички онлайн услуги са обвързани с телефонния Ви номер. И когато „лъжехристи и лъжепророци се появят и покажат големи знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните“, когато „се яви на небето знамението на Човешкия Син“ (Мат. 24:24,30), новината за тези събития веднага ще се разпространи до краищата на земята.

Но белегът на звяра няма нищо общо с това. Онзи, който не вярва в Христос, „е вече осъден, задето не е повярвал в името на единородния Божи Син“ (Йоан 3:18). Хората, които наистина са в Христос, нямат какво да крият или от какво да се срамуват. За тях цифровите технологии са само инструмент за резултатно разпространение на Божията слава, средство за изпълнение на Божията заповед: „И така, не се бойте от тях: защото няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае. Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. И не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; бойте се повече от Онзи, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Мат. 10:26-28).

От покривите се е провъзгласявало това, което е трябвало да бъде чуто от колкото е възможно повече хора. Съвременните технологии позволяват тази задача да се изпълни много по-

ефективно, отколкото да разчитаме единствено на собствените си гласови данни. Светът на интернет не се различава много от древната агора, където и местните, и чужденците „с нищо друго така и не обичаха да си прекарват времето, както с това – да говорят или да слушат нещо ново“ (Деян. 17:21). Как можем, по примера на апостола, да занесем благата вест точно там, където хората идват за новини?

Докато не разберем колко абсурдно е да представяме вечната вест за спасение на хората от XXI век, като им разказваме за проблемите на XX век с помощта на понятия от XIX век, светът ще възприема Църквата като анахронизъм, а информационните технологии ще бъдат заплаха за нея. Всъщност Църквата трябва да бъде заплаха за света, защото тя е „стълб и крепило на истината“ (I Тим. 3:15), и „портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16:18).

Всичко, създадено от Бога, е много добро (Бит. 1:31). Нито храната, нито питието, нито сексът, нито властта, нито парите са благословение или проклятие сами по себе си. Те стават едното или другото в зависимост от това, дали ги използваме според Божията воля, или против нея. Това важи и за чипа във Вашия смартфон. От превръзката над очите ни зависи дали той ще служи като белег на звяра, или като оръдие на истината.

1. Божествено качество, многократно заявено в Псалмите (Пс. 145:17)

14. Голяма река в Сибир 16.Съпругата на Исаак, майка на Исав и Яков 17. Доказателство за невинност на обвиняем 18.Обработка на земята с

рало (Бит. 45:6) 20. Древна страна, известна със златните си залежи (III

Цар. 10:11) 21. Юдейски учители на Закона 23. Рид в Западните Родопи 24. Долина на югоизток от Мъртво море (Числ. 21:12) 25. В архитектурата – орнамент с правоъгълна форма 27. Култово изображение в православието 28. Град край река Йордан, където Йоан Предтеча кръщава народа (Йоан 3:23) 29. Приспособление за превоз на лодки и джетове по пътищата 30.Строителен материал, използван още в древността (Вт. 27:2-4) 31.Оценка за успех 32. Бащата на Авраам (Бит. 11:24-28) 34. Бройно число 36. Модел руски самолети 38. Дървено приспособле-

ние върху гърба на животно за носене на товари или за езда 39. Израстъци по кожата на птицата, използвани в древността за писане (Пс. 45:1), символ на Божията закрила (Пс. 91:4) 41. Древногръцки историк (ок. 460 – ок. 400 пр. Хр.), автор на „История на Пелопонеската война“ 43. Римски прокуратор, който предава Христос на разпятие 44.Френски художник, близък до импресионистите (1834 – 1917) 47.Става на крака, където се свързват пищялът и бедрото; думата има смисъл и на произход, род (мн. ч.) 48.Силен кон, жребец 49. Персийски управител на Самария, който е между противниците на юдеите при възстановяването на Йерусалим (Ездр. 5:3-6) 51. Държава в Централна Америка 52.Слуга на цар Асуир, който е посредник между царица Естир и Мардохей (Ест. 4:5-9) 53. Майката на цар Амасия (II Лет. 25:1).

1. Езичник, който е приел юдейската вяра (Мат. 23:15)

2. Идол, свързан с бог Сатурн (Деян. 7:43) 3. Един от водачите на бунта срещу Мойсей (Числ. 16 гл.) 4. Българско християнско издателство 5. Ехо, отзвук

6. Подарък, дарение 7. Богат човек от Маон, съпруг на Авигея, който отказва гостоприемство на преследвания Давид (I Цар. 25 гл.) 8. Израилски пророк, приемник на пророк Илия (IV Цар. 2 – 9 гл.) 9. Годишен справочник за рекорди и постижения 10. Постоянен жител на къща или апартамент 11. Нота 12. Името на една от двете сестри, които са образ на Самария и Йерусалим (Йез. 23:4) 13. Бодлив храст (Ис. 55:13)

14. Вторият син на Юда (Бит. 38 гл.) 15. Водолюбиви птици от разред Дъждосвирци 19. Преждевременно прекъсване на бременността

22.Скоба за съединяване на редове или петолиния 26. Планината, на която се установява Ноевият ковчег след Потопа (Бит. 8:4) 29. Зидано огнище, вид открита печка 31. Дърво от семейство Розови, което цъф-

ВОДОРАВНО

1.Свещеници 9.Таласар 10.Авимелех

ти най-рано, символ на изпълнението на Божите обещания (Йер.1:1112) 33.Слуга на земеделец 35. Билка от семейство Устоцветни 37. Авторът на третото поред Евангелие 38.Сътрудник на ап. Павел (Деян. 15:40) 39. Кръгъл и плосък хляб, погача 40. Едомец от царски род, който организира заговор срещу Соломон (III Цар. 11 гл.) 42. Еднокопитен бозайник, който в Библията е олицетворение на сила в битка 43. Положение в шаха, при което никой не печели, нито губи 45. Древен град в Месопотамия (IV Цар. 19:13) 46.Син на Севегон (I Лет. 1:40) 50. Лично местоимение.

По Библията на ББД | Речник: Аколада, То, Тукидид.

Отговори на кръстословицата от 4/2021

Животът ни изпълва се с омраза.

Човекът ближния си ненавижда.

И дните му са монотонни, празни,

обгърнати от самота прииждаща.

Ще настани под покрива си Ева.

Ще си родят деца, ще пият вино.

И всеки – сам от себе си обсебен –

без обич под небето ще премине.

И в края на самотния спектакъл

ще бъдат те себични и далечни.

И ще зазидат апатично в мрака

нелепо отчужденото човечество.

Итака, как да се избавим от идващия Божи гняв, който неминуемо ще постигне „онези, които не познават Бога, и онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Иисус“ (II Сол. 1:8)?

Има едно-единствено средство –180-градусов обрат на мисленето и живота, защото всеки от нас се ражда, обърнал гръб на Бога.

Ето молитва, чрез която от цяло сърце можете да изразите пред Бога желанието си за този обрат:

Отче наш небесни, моля Те, прости ми всички грехове!

Признавам, че съм грешник, който заслужава Твоето осъждане, но вярвам, че на кръста Твоят Син Иисус понесе наказанието, което заслужавам, за да бъда и аз опростен.

Моля Те, влез в сърцето ми, новороди ме духовно и промени живота ми! Не искам вече да живея в грях пред Тебе. От днес нататък Христос е моят Спасител и пълновластен Господар!

В името на Господ Иисус, амин!

Ако сте се обърнали искрено с подобна молитва към Бога, имате пълно основание да приемете с вяра прошката, която Той е обещал да даде на всеки каещ се грешник.

Живейте до края на дните си верни на Бога! Това ще е възможно само ако четете всеки ден Библията, не преставате да общувате в молитва с Бога чрез Иисус Христос и израствате духовно, като посещавате редовно здрава, библейски основана църква.

Това ще Ви осигури небето!